Утринното слънце огряло е Апенините
и обагря листата в есенна позлата;
Хелуин не изведе децата на римляните,
сред цветя да играят, далече от бедата

Тътне грозно земята и стенат гредите,
и раздиращите писъци,детски,пронизват сърцата.
Училището тръпне и рухват стените;
въздухът не стига,задъхват се бързо децата.

Мъжете камъка с плещите си подпират
но гинат чедата от руините пленени.
Бетона разчистват,телата малки намират,
и тленността им поемат майките ужасени.

Детската глъчка не оглася сега тишината
а хората се молят на божеството върховно,
и само на скръбните майки плачът в тъмата,
самотен в Сан Джулиано,се носи жаловно.

Пристигнеш ли нявга в селото,пътниче незнайно,
свещички запали за децата му злощастни.
Руините посети и посади цвете омайно
и нисък поклон предай на майките нещастни.

Бургас,02.11.2002 г.