Звъни школото в тихият есенен ден
и греят децата сред цъфналите цветя,
но в класните им стаи,подличко стаен
предсмъртната си песен сатаната запя.

"Вода",устните напукани  шептяха
и за ручеи жадуваха очите,
но убийците без жалост се посмяха
с наслада сатанинска във душите.

Момченце пълзи с кървящи ръчици,
от ужас и болка телцето си присви;
избърсва неволно червени сълзици
а крачето разкъсано кърви,кърви......

Голо девойче към мама бързо притича,
но откосът зловещ устремът жизнен гаси;
пада детето,кръвта невинна изтича
и очите красиви с ужас някой склопи.

Клюмваха безсилно малките главички.
Тихо,обичливо,ангели чудесни
забулиха скръбно детските очички
и взеха ги в чертозите небесни.

Ще забравим ли някога техният брой:
мъртви,осакатени и ужасени?
Изроди безродни с тях водиха бой;
жени с утроби,от бога презрени.

С човешки лица,дарени от бога,
но с души на вампири страхливи,
те с подлостта на изпитата дрога
задоволиха страстите си диви.

Отново ще кипне в Беслан пролетта
и ще разцъфнат прекрасни цветята,
но не ще звъни в ефирът радостта
от игрите и смехът на децата.

г.Бургас,Болгария,06.09.2004 г.