П Ъ С Т Р А КАЛАМ БУРИ АДА Хумористични стихове, нонсенси и каламбури -- Съкратено! Христо МИРСКИ,      София,  2002      [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ] На Иванчо Йотата посвещавам. СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ         Почти сериозно         Пародии на песни         Политикарски         Леко секси         Гадорийки         Епитафи         Memento Mori         Нонсенси         Лимрици         Други каламбури         Акростихове         Послеслов         Приложение I (стихове на руски) -- тук отсъстват, те са в "Русская поэтическая тетрадь"         Приложение II (стихове на английски) -- пак отсъстват, те са в "Английская поэтическая тетрадь"         Приложение III (multilingua) -- пак отсъства, тя е в края на "Комунизмът като религия"         Приложение IV (направи си сам) -- също отсъства, но то е кудош, няколко празни листа. ПОЧТИ СЕРИОЗНО Съдържание на този раздел         Балада за жената като такава         Цървули         Алгоритъм         Доцент         Ода за хурката на баба         Дивото зове         Моите придобивки         Все по-често срещам знаци Балада за жената като такава Жена -- това е нещо твърде женско; жената, може би, е негативен мъж? Жената, казал бих, е нещо тъй английско -- звучи приятно, лесно и ... неясно. Жената можеш да сравниш със всичко: тя нежна е кат' палав слънчев лъч, ала извърнеш ли се малко настрани, изчезва той, съвсем като жена. Красива и примамлива, ала бодлива като роза; като нощта потайна, пълна със загадки; тя грее като слънцето, ала изгаря като него; като дете е непосредствена, и ... глупава като дете. Омайва, казват, като руйно вино, а сутринта главата те боли. Тя като въздуха е жизнено необходима -- изгаряш с нея, както в кислород! Но някой учени глави твърдят, че ако дишаш в много кислород, еуфория настъпвала тогава -- такова нещо, средно, между лудост и любов. Като луната тя сияе -- със отразена светлина; като Вселената е вечна и безкрайна. И като майката-земя е плодородна: какво засееш, туй пониква -- зависи от сеяча. Като тревата тя е гъвкава и нежна, ала, настъпиш ли я, се прекършва и увяхва. Хъм, зависи -- казват, че след по-обилен дъжд отново се възправяла, окъпана и девствена отново! Тя като праскова е сочна, апетитна; и като майка любеща -- добра; като пчеличка -- неуморна, работлива; ... като змия коварна, уви, да! Жената е като парите: ако ги нямаш -- търсиш, ако пък имаш много -- хич не ги цениш; тя като гравитацията е необяснима, ала на нея се крепи светът! Жената можеш да сравниш със всичко. Със всичко, само не с мъжа! Мъжът е логика, рационалност, разум; жената -- страсти, ентропиен генератор! О, спрете, философи и софисти! О спрете, прагматици, и идеалисти, или пък реалисти. Спрете вий, мъже! Послушайте жени: сегашни, бъдещи и бивши: Жената несравнима е с мъжа. Прекрасно, значи тя е несравнима! Жената трябва да е винаги жена. И, може би, в това е красотата на жената, защото красотата също е жена,    или обратното,        или дори едно и също. 01.1977 Цървули Вчера купих си цървули, щото вятър взе да брули, а и дъжд студен забръска -- като че ли е зимъска. Не че много са на мода, ала не пропускат вòда, а приличния чепик стана вече твърде шик. Във туй мръсно кално време на цървула не му дреме и е истинска находка при таз' синоптична сводка. Днес във локвите си джапам и около мене зяпам как народа навред щъка и разглежда ми патъка. Някой пита притеснено: нè ли ми е тъй студено да се скитам аз по друма на крака с таз' твърда гума? Друг ме пита колко чùни и къде е магазина, щото който си разбира бърза да се екипира. Трети само ми се чуди -- тъй де, от какви подбуди се разхождам по цървули -- цъка с език и се пули. Но на мене не ми пука какво мисли комшулука, че не ми е според джоба, нито хляба, нито боба. Наближава люта зима, всеки харчи колко има -- зимнината да скалъпи, дорде пролетта напъпи. Аз, понеже имам малко, колкот' и да ми е жалко, щом е подивял пазара, по цървули ще я карам. 1996 Алгоритъм Сутрин ставам и се питам: що живея тази vita     във мизерия затънал --     що бях сял, що съм пожънал,         та не стига вече за храна? Ежедневният ми ритъм буреносно ме връхлита     и, изгубил веч' надежда,     ми поднася неизбежно         шок след шок за цялата страна! По пазара като скитам почнах вече да залитам,     че от глад ми премалява,     но, щом друго не остава,         карам пак на хляб и на вода. Гладория страховита целия народ помита;     всичко вече сме опасли     и седим на празни ясли,         и не идва ум във таз' глава. Всяка нощ сънувам пита, или баница завита,     но това не ме засища     (и не храни цяла къща) --         тихо куркат моите черва. Седна ли да ям омитам даже трици и ракита,     и проклинам таз' промяна,     и се чудя как тъй стана,         че сме аутсайдери в света? Пак ни граби малка свита -- олигархия мастита --     и от ляво и от дясно,     а народа е натясно         и не знай защо и докога? Веч на нищо не разчитам и ще стана май комита,     та ще развъртя бухалка     по тез' дето ни будалкат         та едвам крепим се на крака. Умни хора аз почитам, пък и книжчици прочитам     да намеря в тях утеха,     но съвсем не виждам лèка         подходящ за наш'та тегобà. Тъй че търся алгоритъм, как да ям аз до насита,     да работя, да се смея,     и у нас да си живея,         ала май е само блян това? 02.1997    и т.н. ПАРОДИИ* НА ПЕСНИ Съдържание на този раздел         Обичам те със слива         Стàни жено         На бюрократа         Ричи-чичи         Гергано моме         Парлива глътка         Джамайка         Мама ми купи днес             * Може би не е лишено от смисъл да изясним етимологията на думата "пародия". Ами, тя е от латински произход и се свързва с позната фраза causa perduta, която ние превеждаме като безнадеждно положение. Само че то е такова, защото е излязло от тъй наречения заден проход! С други думи това си е едно звукоподражание, което се оказва, че имало корени чак в санскрита, където тази дума се произнасяла като "прьд", т.е. с едно мекичко "р" (а не както при нас с това грубо "ъ" пред него). Така, де, малко етимологична култура не вреди. Обичам те със слива1 (либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге) Текст Познавам те отдавна, много отдавна. Знам, че си красива но никога не съм те виждал истински щастлива. Красива съм, да знам това, че много съм красива. Красива си, красива, ах, красива си, красива. Но днес почувствах радостта, че вече съм щастлива. Щастлива си, щастлив съм аз, щастливи сме, щастливи. Сърцето бие лудо, ах от радост то прелива И в моето се влива, ах, и в моето се влива. Защото слива си посях, посях в саксия слива! Обичам те безумно аз, обичам те със слива! Не ще пожаля младостта, и всичко дето имам ... Ти имаш всичко - младостта, аз имам мойта слива! Но отреди ми ти честта, таз' слива да поливам. Поливай мили! Радостта е да си имаш слива. За мене тя е любовта, щом с нея си щастлива. Щастлива съм, щастлив си ти, щастливи сме щастливи. Обичам те безумно аз, обичам те със слива! Обичай ме, любими, ти, обичай мойта слива! 1985 ? Указания Той, говори малка пауза голяма пауза Тя, игриво, палаво Той, припява басово Тя, пак така Той, пак така Пеят заедно Тя Той Тя Той Соло импровизации в стил ню-слип-реге Той, басово, натъртено Тя, весело, игриво Той, пак така Тя, също Той Тя Заедно Той, повтаря се два пъти Тя, може и повече пъти Стàни жено (по песента "Кацнал бръмбар на трънка") Стàни жено до- бричка, па сготви ми су- пùчка: малко лучец на- стържи, па го леко за- пържи; сложи меки до- матки, чушки люти и сладки, още два-три кар- тофа и вода цяла кофа; сипи ориз ше- пùчка, кат, на всяка чор- бичка, морков един на- стържи -- хайде, действай по- бърже; масло бучка мъ- ничка, чесън цяла гла- вичка, не забравяй ме- сото -- да съм мъж във лег- лото;   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   тури сол, меру- дия, че без тях е по- мия, бàхар, също да- фина, дошли чак от чуж- бина; бъркай, гребвай и пробвай, кусай, сърбай и зобвай, оцет ливни лъ- жичка, или лимон с ко- ричка; накрай стори за- стройка: яйца вземи ти двойка и във чиста па- ничка рàзбий ги със ви- личка; млекце сложи, во- дица и цялата па- ница добави във кот- лето да нахраниш мъж- лето.   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   След туй жено ра- ботна, дорде още си потна, с твойта нежна ръ- чица замеси ми пи- чùца2: в малко хладка во- дица разтрий бучка ма- ица, подир вземи та- вичка, или малка нощ- вичка; брашно сипи две чашки, но пресей го -- без грашки --, сложи щипка сол- чица и мазнина лъ- жица; добави и ма- ята, заедно със во- дата, стискай, бъркай и мачкай и тестото из- бачкай;   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   във тава на дъ- нòто просни го опъ- нàто, па нарежи до- мата -- ситно, не за са- лата; сиренце му на- трòши -- с 'кво сме жено по- лоши от хората в чуж- бина, дет' ги гледам на кино; добави и ме- сенце -- шунчица от пра- сенце --, гъбки клъцни на ситно да е по-апе- титно; ръсни пипер, чуб- ричка, после жено доб- ричка, метни я в фур- нàта, да похапнем здра- вàта.      05.1997    и т.н.             1 Пародия на една естрадна песен от 80-те години - "Две праскови посях и две череши".       2 Умалително от пица. ПОЛИТИКАРСКИ Съдържание на този раздел         Благодарим ти партиьо         Политик         Добре е да се разбере         Наш'те демократи         Размисли пред писоара         Демо пре-         Кой Ви вази?         Демократични питифурки Благодарим ти партиьо Благодарим ти Партийо любима, за нашето развито общество:    за туй, че хляб поне все още има,    и още дишаме -- не знам какво! Благодарим ти Партийо обична, закрилница на нашия народ,    от всеки, що се бореше неспирно    за чест човешка, да не бъде роб! Благодарим ти Партийо, надеждна опора на социализма зрял,    на сталинизма, култа и регреса,    подкрепяни от старец изкуфял! Благодарим ти Партийо, че смело ни водеше по твоя верен път --    обезвери народа ни умело,    човешкото в човека стана кът! Благодарим ти Партийо велика, защитница на светъл идеал:    да правим всичко само за човека,    дори да ни е лъгал той и крал! Благодарим ти Партийо, задето със страст и революционен плам    облизваше на "баето" ... дупето    и сладко мляскаше -- без свян и срам! Благодарим ти Партийо, отново, за верността към пътя ти избран,    за острия завой, ала на слово,    а не със поглед по-дълбоко взрян! 11.1989 Политик (На разпуснатото през 1994 г. Народно Събрание посвещавам) Политик е, дума дава да работи за народа, и работи, не престава (но ... за своята изгода). За народа си милее кога става, кога ляга, и парата не пилее (щото в джоба си я слага). Справедлив е, порицава смело всички чужди грешки (ала свойте отминава, при това безспорно тежки). Политик е, той решава що е право, що е криво (прав е -- кой повече дава, а народа тегли здраво). И е честен, дума няма (но си търси келепира, тъй че за пара голяма смело ни манипулира). Работлив е, за страната в пот превива той гърбина (явно чужда -- тариката през туй време е в чужбина). Политик е, демократ е, често глас народен слуша (само дето тъй чепат е, че ти идва чак до гуша). А е мъдър, всичко знае, винаги е компетентен (но на практика, накрая, се оказва ... импотентен). Той народа представлява от високата трибуна (и добре го забавлява -- кат' се прави на маймуна). Политик е виден мъж е, гордо стъпа по земята (ала за парата лъже, и се на въже премята)! 11.1994    и т.н. Но този раздел се съдържа във "Върло Демократско", която книга засега не мисля да орязвам.             1 Публикувано орязано във в-к "Луд Труд" от 05.12.2000.       2 Е, може да има някое и друго изключение.       3 Е, стихчето изглежда като че ли незавършено, ала добре хармонира с прехода ни.       4 В 2010 вече са пет, а тенденцията по света е да станат 10. ЛЕКО СЕКСИ Съдържание на този раздел         Ако щеш         На моята фея         Кой не знае?         Ха кажи ми дèте сладко         Що стоиш, моме?         Плаващо ложе         Необмислено желание         Последица от акта         Новата пералня         Manna-търк-sonnet         "Крак", с мерак         Житейско правило         Сладка мръвчице         Сигурен тест         Кама-Сутра         Явор и Калина         Рецепта със ... "цици"         Детско питане         Разни дреболии Ако щеш1 Ако щеш купувай кошници цветя, мирувай, кротувай -- все се сърди тя!    Ако щеш вози я    само в Мерцедес,    със злато покрий я,    слушай я кат' пес;       сребърна лисица,       шапка от писец       ако щеш купи ù --       пак ще си глупец!          Лувър, Ниагара          тя да посети,          пак ще ти се кара,          пак ще те кори!             Истина едничка             нека всеки чуй:             за такваз женичка             само по-здрав ... [хеликоптер]. 01.1984 На моята фея Моя нежна фея,    все за теб копнея,       щом при теб съм -- грея,    жално-милно блея, моя дулцинея. С твоята магия    ни ям, нито пия,       даже в залисия     (няма що да крия), тенджерите мия. Ненагледна моя,    аз ценя покоя,       но приемам боя    от ръката твоя, щото знам ти соя. Все за теб мечтая,    затова накрая       аз не ще изтрая    и ще ти призная: с теб съм като в рая. Честно, нè се дуя:    в къщи щом нахлуя,       òбувки събуя    и гласа ти чуя, в миг ми става ... [хубаво]. 08.03.1984 Кой не знае? Кой не знае, че екстаза е във областта на таза, и оттам той без билет разлетява се навред? Кой не знае, че човека, още чак от памтивека, кат' ръждясал автомат прави секс на този свят? Кой не знай, че секса вечен, даже във момент напечен, днеска както и преди, ни поддържа във беди? Кой не знай, че всяко ложе иска секс и че не може посреднощно бдение без туй развлечение? Кой не знай, че упражнява, ако туй му се отдава, шефа с подчинения всякакви сношения? Кой не знае, че жената, своя или непозната, вечно чака някой мъж -- като суха нива дъжд? Кой не знае, че децата не поникват сред тревата, а са резултат на секс, който е за тях претекст? Кой не знай, че мъж е този, който в най-различни пози за жената е факир, като някой бог-сатир? Кой не знай, че всяко време сеят свойто свидно семе милион мъже в света; а туй прави сто ведра! Кой не знае, че умуват секс какъв да практикуват всеки трети полов акт -- да, това е точен факт! Кой не знае, че наслада, повече от шоколада, крие секса въжделен, та го търсим всеки ден? Кой не знае, че разврата вечно дреме във кревата -- или няма той хабер, или пък е лицемер! 09.1996    и т.н.             1 Това беше посветено на една бивша булка, преди още поета да стане философ, но явно и тогава е имал някои неченки -- ако се има предвид древно-гръцкото схващане, че когато човек (т.е. мъж) се ожени, той има два варианта, или да му се падне добра "гинека" и да бъде щастлив, или пък, в противен случай, да стане философ.       2 Тази дума не е сложена само заради римата, понеже основния стремеж на еманципатките (надявам се, че литераторите няма да ме обвинят в неправилно образуване на съществително от женски род) е да прикрият в себе си всичко женско, което би ги отличило от мъжете, следователно те си слагат маски. ГАДОРИЙКИ Съдържание на този раздел         Балада за обществения клозет         Във сортира         Споделете екстаза         Неочаквано затруднение         Лезбо-гледна точка         Седнал дядо         Разни народи, разни идеали         Разни дреболийки Балада за обществения клозет (от един млад поет1) О, место велико! О, место потайно! Тежко и горко му, кому е незнайно! Тук се спира всеки: и богат и беден; мъжага всесилен, и старец приведен. Някой бързо влезе -- да се анхидрира. Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира? Дюкян разкопчее, пусне надалеко струята си топла, па му стане леко! Дребнички дечица заголват дупенца, (или си го вадят, ако са момченца); даже и жената със въ'душевленйе припка, колчем зърне таквоз' помещенйе. А който нехае там нос да покаже, бързичко мирясва -- кат' се "поомаже". Туй место е свято -- всеки тъй хортува; влиза, вестник вади2, и гащи събува. Мож' да е вулгарно да го посещаваш, но щом се налага -- ще да ме прощаваш! Щот' ако човека спре метаболизма, àко се затапи -- прави му се клизма! А е и полезно, че житейски смисъл някой на стената е за теб написал, тъй че тоз' вмирисан общий туалет става за мнозина ... университет! О, бъди велико, ти, место потайно! Вечна слава тебе, средище всезнайно! Тук се спира всеки -- румен или бледен; служещ и министър, богаташ и беден. 1978 ? Във сортира3 Аз отивам във сортира нещо важно да сортирам; чувствам, че е баш момента да направя 'ксперимента. Грабвам мензура голяма, разграфена без измама, да отмервам смески разни дор' мехура си изпразня. Вземам също от килера и кантара -- за да меря; да загребвам резултата хващам още и лопата. Не забравям два балона -- аромати в тях да вгоня --, и със таз' екипировка аз започвам сортировка. Течност точа два галона, (излях малко в панталона, че съм много развълнуван -- туй е резултат нечуван!). Въздух нещо днеска няма (то не е беда голяма), но пък твърдото ми тяло (малко меко, ала цяло) стигна пет кила и двеста, и докато го преместя, на кантара да го сложа, щях току да се изложа. Тъй че днеска съм доволен -- вижда се, живот охолен --, и на всекиго желая да ме бие в урожая. 04.1997 Споделете екстаза Възможно ли е във екстаз човек да гледа ... унитаз? Това не е изключено (макар и непроучено), защото тоз' предмет е моден, за сядане добре пригòден и ни доставя той уют в горещо лято и във студ. Той чака ни диван-чапраз -- О, дивен, славен уни-таз! -- оформен без съмнение с едно въображение; закръглен, лекичко овален (като че ли с ръка погален), и е основен фундамент на всеки наш апартамент. Когато нужен дойде час, то всеки търси унитаз и много се не суети (беда да го не сполети), ами се бързичко събува и тихичко си там кротува -- на този съд покрит със гланц, направен стилно, от фаянс! Със облекчителен екстаз поглеждам своя унитаз -- красиво преживяване в добро усамотяване; наслада пълна за душата в изпразването на червата. О унитаз, о уникат -- благословен да си стократ! 2000    и т.н.             1 Реконструирано и преработено по памет в 2001 год., когато поета вече "малко" поостаря.       2 За сведение, тогава тоалетната хартия още не се използуваше така широко.       3 Нещо като лингвистично проучване на думата.       4 Или: малко етимология на някои мръсни думи по света. ЕПИТАФИ (надгробни надписи) Съдържание на раздела -- няма * * * Тук почива истинския мъж, който щом кат' не можа веднъж да оправи младо русо маце, се застреля след това в дома си. * * * Тук почива Геновева -- белокоса, стара дева. Червейче мъничко се извива -- дал' ще я направи то щастлива? * * * "Тук почива уморена бившата певица Пена. Заслужава тя сал думи благи." -- От опечалените пичаги. * * * Тук почива Маринела, през живота си поела толкоз мъжки извержения, че я славим с песнопения. * * * Тук е гроба на съпруга, с булка със една заслуга: с чужди тя не ходеше мъже. Но затуй живота му пък взе.    и т.н. MEMENTO MORI (помни смъртта) Съдържание на този раздел         Като дойде срок         Не ща пък         За вечността         Със моята пижама         Кога заспя последния си сън         Дреболии Като дойде срок Какво ще правя като дойде срок на Господа да се представя не знам в'обще, и никакъв урок не ми е нявга преподаван. Не знам дори дали е той Христос, или Аллах, ил' Заратустра, и прочее, че с този мой склероз все бъркам имената пусти. И как ще го позная този Бог? С костюм ли е изтупан и със връзка? Дали е благ, или напротив, строг? А често ли ... обувките си лъска? Защот', не дай си Боже, сторя гаф и го подмина в залисия! Или пък го обидя с някой лаф -- 'ко нейде с него се запия! Но всичко туй е половин беда, ще питам, ще следя реклами, и ще го найда и на край света. 'Ми представи си, че Го няма?! Да бия толкоз път до Онзи Свят, за тоя само дето духа! О не! Ако е тъй, то на инат ще се завърна мигом тука! Обаче, 'ко, да кажем, до три дни не взема нещо да възкръсна, то с Дядо Господ свойте старини ще карам там -- докат' ми втръсне. 11.2003 Не ща пък Не искам аз в студена зимна доба да ме положат в гроба; ала не ща дори и в знойно лято, не ща, дори за злато! Нито пък искам щом се пролет пукне там някой да ме фукне; а че и в златна есен не желая аз да ми дойде края. Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът, да свършвам своя земен път, но ако, все пак, трябва да се мре, то казвам аз тогаз: добре, но кат' човек обичащ точните числа те каня аз при мен, ела, и превърни ме бързо в жалка тлен на ... стотния ми ден рожден. Това е, значи, моето желание, с туй свеждам го аз до всеобщо знание. 09.2009    и т.н. НОНСЕНСИ Съдържание на този раздел         Новинарско         Кукумявка         Уви         Зъбобол         В Бангладеш         Из Пирина         Случка в Квебек         Хитрият китаец         Калимера ... с табакера         Противно на Даяна         На женския пазар         За Ангола         За българската камила         За дървото         В Карибите         Извлечи поука! Новинарско1 Коментират: Ицхак Рабин почернял като арабин, а съседа Арафат -- зачервен като домат. Президентът Клинтън, Бил, вчера с някой пак се сбил; а пък госпожа Мандела станала била дебела. Снощи Бутрос Бутрос Гали много яли и преяли; а принцесата Даяна казват пак била пияна. Борис Елцин надал вик, че насън го гонил бик; чичо Горби във забвение ... свиркал си за настроение. Бомбастично: Берлускони не обичал макарони! А пък канцлер Хелмут Кол в къщи ходел съвсем гол! Чуйте: Саддам Хюсеин вече, казват, хванал СПИН, а пък Лех Валенца -- само инфлуенца. Трижди Вацлав Хавел в секса се прославил, а другаря Фидел имал само гъдел. Ново чудо: римски папа вече Дунава преджапа, а пък Желю, Президента, тоз' път изпусна момента. Туй случи се по света през деня и през нощта. Новинарстваше за Вас Каламбуров в този час. 1994 Кукумявка (картини от селския живот)       Покрай малък лес       млад и глупав, мръсен пес --    там до пътната канавка --       рипа, скача, вдига прах,       крива джанка, без да го е страх,    обикаля и неспирно джавка,       че сред клонките ù във захлас       песен медно-сладка лее с нежен глас    пъстра, неуморна и нехайна чавка. А насред гората кука кукумявка.       В сутрешния здрач,       уморен като орач,    попа, килнал килимявка,       от среднощно бдение        (минало със дръзновение)    връща се откъмто стрина Здравка.       Все греховни мисли цял рояк       щурат се в главата на такъв юнак,    и с ръка прикрива своята прозявка. А сама в гората кука кукумявка.       Под вековен дъб,       до надвиснал скален зъб    двама млади имат явка,       и дордето падне мрак       свършват две шишета със коняк,    после почват лекичка задявка       и младежа скоро е готов,       тъй че се отдават само на любов --    и момата рипа като космонавтка. А досам' скалата кука кукумявка.       В обичаен час,       в пек и даже при лют мраз,    в старата ни селска лавка,       кой прав, кой на някой стол,       посред мириса на алкохол    и цигарен дим, че всеки пафка,       носят се пиянски гласове,       викат, песни пеят, дивото зове --    туй е нашата традиционна спявка. А в далечината кука кукумявка.       Цяло село знай,       че сама мома не трай,    камо ли момата Славка,       тъй че бързо се разбра:       готви се голямата софра,    щото ще празнува тя годявка       за високо жилаво момче,       чернооко, якичко като биче     (кой знай, è ли туй любов или прищявка?). А отвъд реката кука кукумявка.       В живописен кът,       недалече от домът,    хванал остра томахавка --       ето там във онзи дол --,       леко запотен, до кръста гол,    удря як мъжага за разгрявка.       Прас оттам, след малко -- прас оттук,       че е много жилав пустия му бук;    чука, блъска и се труди като мравка. А сред дървесата кука кукумявка.       В село има сбор,       та затуй във всеки двор    се гласи добра гощавка,       и на моабет и лаф,       както е в народния ни нрав,    сбират се роднини без заявка.       Кой на този ден не е дошъл,       ил' е болен, или нямал е акъл,    щото туй е най-голямата минавка. А сред веселбата кука кукумявка.       Туй е всичко веч,       май получи се "гювеч",    ала давам аз оставка,       или хващам се на бас       с всеки, който пожелай от вас    (независимо при каква ставка),       че да мислите Вий до зори,       и дордето мозъкът Ви чак възври,    и да правите литературна справка -- друга дума не римува "кукумявка"! 1995    и т.н.             1 С извинение към цитираните личности, някои вече починали, но това, все пак, е само един нонсенс.       2 Да не си помислите случайно, че става дума за нас.       3 Калимера (по точно, 'калемера') по гръцки значи "добра среща". ЛИМРИЦИ* (Limericks) Съдържание на раздела -- няма             * Това са специфични английски нонсенс-петостишия, свързани с някое населено място (без значение какво, а само заради римата), и най-често още с някакъв, малко или повече неприличен, сексуален привкус, които у нас са слабо познати. Тук предлагаме доста примери на български, подредени просто по азбучен ред на имената. * * * Един в Адис Абеба със зор си вадел хлèба,    но най-голямата злина    била, че се снабдил с жена за ... втора употреба. * * * А ето как съпруг един от Алабама отвръщал на жена си, щò спи без пижама:    "Че да не съм пижон    да лягам с панталон! И що пък да си крия аз от теб 'салама'?" * * * Живяла дама във Алма Ата със сякаш извънземна красота.    Затуй предлагала тя под аренада    и свойта въжделявана ... pudenda1. Но мигар не е тъй навред в света? * * * Живял бил, казват, нявга в Амиен един страхотен пич -- цял супермен.    Та, клатейки веднъж една мадама    съборил той дома си -- без измама! След туй "работел" все на чужд терен. * * * Дама пък една живяла във Арабия дето имала такваз огромна лабия2,    че кога мъжа я посещавал    той с въже се обезопасявал -- да не хлътне там кат' в пясъците на Арабия. * * * Веднъж един мъж в Ашхабад извикал гневно: "Туй е ад!    Не се живей с такваз жена!    Ще я сменя с една ... овца, и ще си бъда аз рахат."    и т.н.             1 Срамни устни, по латински.       2 Вагина или влагалище на латински.       3 Такова е английското произношение на щата Каролина.       4 На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за Независимост на САЩ.       5 Θεσαλονικη /Thesalonike е гръцкото название на Солун. ДРУГИ КАЛАМБУРИ* Съдържание на раздела -- няма             * Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума -- calembour -- се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. * * * Оправия лесна знам за да виждаш ти човече: бягай да си купиш лам- пичка да ти свети вечер. * * * Всичко има при нас сър, докато парите свършите, даже за носа Ви кър- пичка да си го забършите! * * * Всички можеме така от лекарства да спестиме: да си купим днеска ка- пичка да ни топли зиме. * * * Фина мацка, красота, но е тъй миниатюрна, че и викат всички та- пичка, ала е културна. * * * Туй, пазара, е море: лук, марули и домати, даже свежи връзки ре- пички -- екстра за салати! * * * Тук който търси захар, сол, храна, напитки, продоволствие, ще го обслужим ний без кол- ебание и с удоволствие. (или) При нас човек да влезе гол, да ни подскаже свойто мнение, ще го нагиздим ний без кол- ебание, без възражение. * * * Сняг когато завали, ил' виелица задуха, пийте само чай от ли- пичка, и да не Ви пука! (или) В градовете, сред коли, задушени от бензина, ни спасява чай от ли- пичка, мента, маточина. * * * В тоз' приятен летен кур- орт там край морето ще цъфтиш ти кат' божур, дор свършиш парèто. Като пример Фразата: "Ах, тази кура- бийка е чудесна!" пример е за каламбура, простичка и лесна.    и т.н.             1 Ако не вярвате, заслушайте се някой път. АКРОСТИХОВЕ Съдържание на този раздел         Посветено на жените         Поздравление         Трескава нощ         Лирично посвещение Посветено на жените Човекът нявга, във далечни времена, Е бродил сам-самичък в райската страна. След туй Всевишния приел насрещен план, Такъв, че от реброто му, със свойта длан И със божествено въображение Той ненадминато създал творение. Прехласнал се дори самият Бог -- о, да, Разбира се, такава хубава жена! Адам погледнал я със снизхождение -- Звяр като звяр, но будела вълнение Неясно тя. От този миг до днес дори Изгарящ пламък във сърцата ни гори Към тез капризни, нежни, палави жени. 08.03. 1977 ?    и т.н.             1 Опит за обратен акростих, но, както и можеше да се очаква (защото, ако не беше така, такива щяха да се пишат), не е особено сполучлив. ПОСЛЕСЛОВ      Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно -- задръстен (да ме простят лиричните читатели)!      Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) -- спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че: Както жлезите отделят секрети тъй стихове пишат някой поети.      То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува -- в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат -- т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се.      Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". Понеже става дума за ядене можем да използуваме като рими: "хап", "лап", "трап", евентуално "есап"; но ако я членуваме, или вземем нейни производни, се появяват и други възможности. Нека измислим нещо дребно -- едно тристишие, например, и понеже нашата демокрация стана синоним на гладория, то може да се "пръкне" нещо като: В тоз' демократичен трап нямам веч' пари за хляб и потя се аз над всекидневния есап.      Но, може би, хората искат нещо по-весело, нещо ... секси, примерно. Ами, добре: Знай, че ще си непотребен, ако твоя "жезъл" всемогъщ, се огъва като ... хлебен -- туй не е добре за никой мъж.      Или нещо борческо, динамично: Настане обед и тръгнеш хляба да пъхнеш в свойта зинала паст, но кой ти дава колкото тряб'а, щом е докопал сладката власт?      Но пък може и нещо нежно и лирично. Например: Сред полето слаб ветрец се подвизава, клати класовете хлебни и успокоение навява; делничните, всекидневни мисли стихват и на заден план остават.      Или пък да се пробваме на някой акростих. Какво ще кажете да използуваме известната реверсивна фраза, т.е. такава, която се чете еднакво, както отпред-назад, така и обратно (на руски такива комбинации от думи се наричат перевёртыши, а западното, т.е. гръцко, название e palindrome -- може би, някакво подчертано, ярко, влизане в "друма") и е свързана с хляба?      Тя би трябвало да е известна на някои читатели. Става дума за фразата "бял_хляб", за която можем да предложим следната картинка: Благо чувство, Яжте всички, значи! Лапайте със кеф туй густо -- Хапки, кифли, питки и погачи; Лакомете се изкусно! Я, и козунаци -- Брей, че вкусно!      Е, май стига толкова с този хляб, защото човек, все пак, не бива да губи чувството си за мярка. A propos, по повод на това чувство, за което от 20-30 века е известно, че е нещо много важно, но въпреки това малцина са хората, които го притежават, да не говорим за цели страни и народи, които, практически винаги, го губят. Та, въпросът е: дали то, наистина, е необходимо, щом като хората избягват да го проявяват? Ако изхождаме от тезата, че неумолимата еволюция (или Бога, ако имате нужда от тази хипотеза) си налага това, което е необходимо, или както казва шопа: "Онò що си трèбе, онò си го сака" (където второто "онò" е нещо различно от първото), излиза, че щом хората не са умерени, то, значи, това и не е необходимо и древните са били в грешка в случая. Но пък, от друга страна, необходимите неща не винаги се налагат веднага, така както хората би трябвало да постъпват разумно, ама, като правило, не го правят (или поне не го правят докато не са изчерпали всички неразумни методи за постигане на целта). Така че: къде е моментът на разликата, или пък има някакъв друг определящ фактор за това кога това чувство (и обърнете внимание, че то е въпрос на усет и не може да се определи точно) е нещо хубаво, и кога не е?      Едно правилно обяснение гласи следното: чувството за мярка е жизнено необходимо за човека във всекидневния му живот, но не и при изключителни, или велики и епохални, събития! Защото нищо велико, нито завоевания, нито научни открития, или спортни постижения, нито силни чувства (примерно, любов), не са постигани при ограничения в мярката. Но и в липсата на мярка човек трябва да знае някаква мярка, нали? Пък и автора е далеч от мисълта, че създава нещо велико, така че да приключим с хляба.      Е, велико, или не, но всяко нещо все някога трябва да свърши, освен това се оказва още, че ... Каламбурите покълват, Рими връзват леко, А и времето запълват Йощ' от памтивека.      Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж Читателю, приятелю, А, може би, мечтателю, От тук нататък те оставям сам.      2001, София,   Христо  МИРСКИ К Р А Й