Чашка чай

Мозайка,в чаят,от черни листа ,
пръски лимонени от киселина.
А тъжно стене зад топлата стена
вятърът на пустота и хладина.

Над чашата грея си ръката,
с парата играем си игрите.
Не оставям място за тъгата
в светът ми вълшебен на мечтите.

Хрупкат лешниците със шоколад,
в ръцете мачкам им обвивките.
Нужно ли е да си голям магнат,
щом са щастие само лисиците???

 Автор:Елена Карпова - 20 год.
       г.Одеса,Украйна
Превод:Киреза Стирянов 
       28.12.2005 г.

 оригинал

    Чашка чаю

Мозаика в чае чёрных брёвен,    
Лимона брызги, кислоты.             
А за окном протяжно стонет         
Холодный ветер пустоты.               
 
Над чашкой грею свои руки,           
Играю с паром в чехарду.                 
Не оставляю место скуке,                 
В мечтах в волшебный мир бреду.   
 
Хрустят орехи с шоколадом        
Обёртку тереблю в руках.             
Не надо быть большим магнатом,  
Ведь счастье вовсе не в мехах. 

Карпова Елена
Одесса,Украина