Любезната съседка Поля                  
вчера празник имаше,рожден.          
И се наложи,по неволя,                    
да пийнем,до следващият ден.          

Мъжът й в командировка,                  
нима трябва да тъжи сама.                
Такъв чуден ден,без вишньовка  
и без подарък,е срамота.               

Поздравявах я много нежно               
под гъбката,на твърда пейка.             
Но пък стана й,после,тъжно            
и повлякъл я,като вейка,              

отвел съм я до към арката                 
и под арката съм я любил.                  
Съпругът й,за подаръка                     
разгневен,страстничко я набил.          

И сега сърцето ми тъжи
и пусто е във мен самия.
Сложно всичко е,и ми тежи,
а струва ми се - дреболия.

Автор:Александър Сергеевич
                 Непушкин
Превод:Киреза Стирянов
            29.12.2005 г.

Оригинал

Аморальное философское
     стихотворение

У моей соседки Поли
День рожденья был вчера.
И пришлось мне поневоле
Пить с ней водку до утра.
Муж ее в командировке.
Не грустить же ей одной
В день такой - без поллитровки,
Без подарков, холостой?
Поздравлял ее сначала
На скамейке, под грибком.
А потом ей грустно стало.
И, заботою влеком,
Я отвел ее под арку
И под аркой полюбил...
Только муж не рад подарку.
За него он Полю бил.
И теперь на сердце гири
И занозы у меня...
Как все сложно в этом мире!
А казалось бы - фигня...

Непушкин Александр Сергеевич
figulin@inbox.ru