Циганска любов

Горят очите? -  с вятъра на мисълта
нося се свободно в сладка пустота......
Небеса... широко развява се полата,
отново до късно,в танца на страстта......

Веят се коси,гриви на коне,
и носи се в забравата талига......
Дъщеря съм на цигански крале, 
живея,пламвам и изгарям на мига.

Под звука на дайрето аз ще се взривя,
и ще се кача на престолът белоснежен.....
И в принц такъв безумно ще се влюбя,
в сладострастие потънал,див и грешен.

Ще танцуваме,и щом китарата изплаче
таборът ще напуснем,за волен полет.....
Наврачувала съм си отдавна аз обаче
- срещата наша е втората ни/ми/ пролет.

автор Елена Карпова,гр.Одеса,Украйна
превод Киреза Стирянов,
гр.Бургас,06.05.2006 г.

оригинал

Цыганская любовь 

Что во взгляде моём? - Ветер мыслей,
Я свободно несусь в никуда...
Развевается юбка...Всевышний,
Снова в танец страстей допоздна... 

Развеваются волосы, гривы коней,
И несутся кибитки в забвенье...
Я цыганская дочь своих королей,
Я живу и сгораю в мгновенье! 

У костра я под бубен взорвусь,
И взойду на престол белоснежный...
Я в такого же принца влюблюсь,
Он горячий, он дикий и грешный.

Мы станцуем, пусть плачет гитара,
И покинем наш табор для сна...
Я давно себе всё нагадала,
Наша встреча - вторая весна! 

Елена Карпова