Ветрец в душата,прилична на решетото.
Не духай,кръстосват в нея бурни ветрове!
Забравила съм аз,отдавна,постоянството,
завладял е хаосът неверните часове.

Отворило се е в мен прозорчето
- без решетките съм много уязвима!
Ето тук,отляво,студ е във сърцето,
а помниш ли,то не иска люта зима.

Не ме докосвай,чувството ми отмина
и огънят не ще запалиш,за напред!
Не съм вече твоя,любовта изстина,
и чувствам,все по-силно,ме зове Тибет.

Не ще разтвориш ти,насила, розата
сърцето щом напуснали са страстите;
ще тръгна срещу потока на съдбата
- забравяйки за "Космос" и  за срещите.

Автор Елена Карпова
Одеса,Украйна

превод:Киреза Стирянов,
            Бургас,16.01.2006

оригинал

Сквозняк в душе

Сквозняк в душе, сплошное решето. 10
Не дуй, смешаются ветра!  8
О постоянстве позабыла я давно, 12
Всё время хаос: с ночи до утра. 10
Опять открыта форточка в меня - 10
И без решётки слишком уязвима! 11
Вот тут, левее, нет тепла, 8
А помнишь, я о нём просила?! 9
Теперь не тронь, твои пенальти мимо. 11

 
И не разжечь холодный огонёк.10
Я не твоя, любовь моя остыла,  11
И всё сильнее тянет на восток. 10
Не развернуть тебе насильно розу, 11
Природа сердца чувствует нужду. 10
А я приму потока смело дозу - 11
И больше к Космосу нарочно не приду!. 12

Елена Карпова
Одесса,Украина