БЪДЕЩЕТО, АКО Е ХУБАВО (философско есе) Христо МИРСКИ, 2022        Резюме:      Това е пак конгломератен материал, който дискутира редица важни идеи на бъдещото общество. Най-напред аз акцентирам на някои лоши черти на капитализма, после давам моята идея за бъдещия социализъм, после отивам към една нова и по-добра свободна експлоатация, после повтарям една моя стара идея за експроприация след смъртта, после дискутирам необходимостта от три власти в управлението, и после се отдавам на разсъждения за семействата и пренаселеността. Не е забравено така също и традиционното поетично Приложение (на английски). Мене ако ме питате, това е един изключително интересен материал за всеки.   СЪДЪРЖАНИЕ      0. Встъпителни бележки      1. Лошият капитализъм      2. Новият социализъм      3. Фрексплоизъм или свободна експлоатация      4. Експроприация след смъртта      5. Троизъм на властите      6. Семейства и популация      7. Заключение      8. Poetical appendix: Nice Future 0. Встъпителни бележки      Аз мисля, че е правилно в началото да поясня, защо реших да напиша това есе, и като че ли най-простият отговор е: защото тази папка със социални есета ... трябва най-после да се затвори! Да, защото аз я започнах още в 2004, това беше преди почти 20 години, и колко дълго може човек да чака? Обаче в това няма нищо преждевременно, тъй като аз просто използувах всички възможни теми, особено с последните неща, а именно: "Правилният път към старостта", "За българската варварщина", "Отворено писмо до всемогъщия Бог", предишните "Седем наивни философски въпроса", и сега за бъдещето, така че всичко е добре планирано и обвързано и води към края -- тъй като: ами какво може да следва след бъдещето? И, разбира се, 10 е достатъчно добро число за затваряне на книга с различни есета, и аз прескочих моите 72 години, когато човек не така лесно може да намери нови интересни теми, така че има достатъчно основания за това; навярно би могло даже да се попита: а защо не по-рано? -- и отговора на този въпрос е, че аз просто нямах време, аз работех под друг псевдоним, и имах достатъчно неща за които трябваше да пиша.      Аз трябва да добавя още, че този материал е пак конгломератен, той съдържа много теми, но в това няма нищо лошо, по този начин е даже по-интересно, предполагам. Обаче главите тук не са събрани еклектично заедно, те са тясно свързани и добре обмислени. Навярно би било по-правилно да стигна до тези неща като анализирам постоянните тенденции и ги екстраполирам, заедно със споменаване на основните недостатъци на обществото и правене на опити те да се избегнат, но това е доста уморителен подход, а аз и направих това в моите "Цинични есета", в материала "За бъдещето". А и не е само това, току-що споменатото есе беше написано преди почти четвърт век, аз стигнах до много нови идеи през последните само 2-3 години (да речем, за необходимостта от експлоатация, за социалните помощи за всеки, за трите власти в управлението, даже и за новия вид избираеми семейства), така че аз непрекъснато се изкачвах към този връх, сега аз само сумирам нещата с този материал. И тези постоянни тенденции и нужни изменения са заложени в това есе, само че аз давам моите идеи като че ли паднали от небето и просто ги разяснявам, за да съкратя някои досадни философствувания.      А сега към бъдещето: какво ни говори самата тази латинска дума (future по английски)? Ами, всъщност нищо неочаквано, в латинския тя идва от техния глагол futuo, за който е казано, че той е дал английския глагол "fertilize", което може да означава още и сексуално сношение, но идеята е в това, че това е което вие ще получите след засяването или наторяването, то зависи основно от днешните дела на човечеството. Така че аз ще спомена най-напред някои лоши деяния извършени при капитализма, който е очевидно лош строй, иначе ние не бихме водили тези две Световни войни, нямаше да има хвърлени атомни бомби, и т.н.; никога преди това в човешката история не е имало толкова много действително масови убийства на хора, това е безспорно. После аз ще дискутирам социализма и ще предложа нов такъв, по-социален от този на комунистите, положително (не защото аз съм комунист, не и никога, но аз просто имам отворено съзнание, аз съм непредубеден, а и ситуацията се е изменила за повече от цял един век). Така че този нов социализъм ще предоставя парични помощи на всеки, аз съм убеден, че днес това е възможно.      ОК, но този нов социализъм върви ръка за ръка със ... експлоатацията, разбира се. Където аз ще се опитам най-напред да ви убедя, че експлоатацията, и то именно в този смисъл на думата, е просто необходима, както за обществото, така и за хората, тя трябва да продължи да съществува, само че в много мека форма, не с хора умиращи от глад, или поради това, че нямат пари за да заплатят медицинското обслужване; нещо повече, тази експлоатация ще бъде свободна, и човек ще бъде в състояние да живее (относително добре) без нея (ако той иска), надявайки се, че той просто ще иска да бъде експлоатиран! Това е малко заплетено, ала не много, то е просто въпрос на приоритети. (То е горе-долу като хляба и цирковете или зрелищата -- когато човек няма хляб то той иска преди всичко него, но когато е сит, тогава вече иска зрелища.) А аз имам и още една идея, горе-долу с 20 годишна давност, за експроприация на много голяма частна собственост, но също в съвсем мека форма, изпълнявана след смъртта на собственика, така че никой няма да пострада от това, и то даже ще оживи промишлеността.      После следва една моя проста идея за необходимостта от (поне) три власти, като съвсем естествено разширение на идеята за разделяне на властите; т.е. това не е защото аз съм чак толкова умен, както никой друг, а защото това е естествено развитие на нещата, и аз бях предложил това някъде в 2007 година (в "УРА, Управление на Разумната Алтернатива" като Приложение към "Манифестите"). По този начин ние ще имаме по-добра демокрация, с разделяне на властите. И след това аз ще говоря известно време за семействата, които не само че започнаха, но и продължават да изчезват, а необходимостта от тяхното заместване с нещо вдига врява чак до небесата. Това е доста нова моя идея, която аз разработих под друг псевдоним, но тя е много важна, и аз имам малки добавки от съвсем скорошно време (това още не е публикувано); доколкото това е свързано с въпроса за световната популации, то аз ще кажа нещо и за пренаселеността. Е, като че ли толкова стига като встъпление. 1. Лошият капитализъм      Ах, господа, ако капитализма беше добър строй то никога не би се появил нито Маркс нито Ленин нито Сталин нито Мао и т.н., тоест ние никога нямаше да стигнем до комунизма, заедно с неговия тренировъчен партньор (sparring partner), капитализма; всичко това би останало в някаква паралелна Вселена, не в нашата! Така че -- такъв поглед на нещата положително е възможен -- причината за двете споменати крайни форми на капитализма е самия капитализъм, ни повече ни по-малко. Аз не твърдя, че капитализма не е с нещо по-добър от предишния крепостнически строй, той е по-добър, ала не много. И не си мислете, ако обичате, че всичко това е останало в миналото, и че сегашния капитализъм, още повече след краха на Съветската ера и отхвърлянето на комунизма и връщането към световен десен капитализъм, е много по-добър, защото той е само малко по-добър, но не и действително такъв (да речем, Китай е все още комунистическа държава, и няма никаква гаранция, че някъде в света няма да се появи някаква нова комунистическа модификация)! Също, ако се замислим, то комунизма и фашизма бяха крайни форми на капитализма, но необходимостта от крайности възниква когато нормалното течение на нещо не е добро, това е очевидно, следователно обикновения умерен и повече десен отколкото ляв капитализъм е бил и е (и навярно винаги ще бъде) лош. Комунизмът и фашизмът бяха ефективни, не забравяйте това, а има моменти когато ефективността има значение, но лошия момент при тях беше бързото им увяхване, те се оказаха лоши в мирна ситуация.      Това, до което аз ви водя, е че основния пилон на капитализма, парите и тяхната власт навсякъде, са били и си остават лошо нещо! И тук ние идваме до понятието тоталитаризъм, използувано за тези екстремни форми на капитализъм, като в комунистическите страни, където държавата (Партията и Правителството) бяха всичко, също и морална институция. Но нали е казано, че в държавата не трябва да има вграден никакъв морал, не е ли така? Хъм, като че ли никой не твърди това открито, но това е за което се е водила великата френска революция, да се изхвърли църквата от държавата, също и аристокрацията, и да се позволи на обикновените хора да имат всякакви права. Така че капитализма означава власт на парите, неограничена от никакво друго понятие, морално или от особен произход или от някакъв друг характер (например, етнически), което неограничение се гарантира от закона. Това може да изглежда добре като идея, но то доста често се оказва значително по-лошо, ако не по други причини, то защото такъв подход не е бил прилагал през дългата предишна история, а ние трябва винаги да се съобразяваме някак-си с прецедента или обикновения навик! Аз имам предвид, че ние, естествено, имаме право да измисляме и прилагаме някакви нови правила или порядки, но трябва винаги да се обмисля задълбочено въпроса, защо по-рано не е било така, какво се е изменило, и на добро ли е това изменение или не съвсем.      И то излиза, че не е съвсем на добро, да се отхвърлят всички други институции и да се оставят само парите да имат неограничена власт навред по света. По причина на този недостатък на нормалния капитализъм са се появили и комунизма и фашизма, които са се опитвали да отменят господството на парите, когато това е било нужно в интерес на някакви по-висши съображения. Да, но сега внимавайте, ако обичате, защото ние отрекохме обикновения капитализъм с два вида тоталитарни държави, които бяха тоталитарни защото въведоха някакъв морал в управлението (които социални строеве бързо увяхнаха по причина на крайностите на техните идеи, подтискайки някои обикновени закони в името на идеалите). (Моралът, вие би трябвало да знаете това, или да го чувствате по някакъв начин, обикновено остарява, особено ако това е морал на действителна религия, и по тази причина той може да пречи на развитието на живота, в крайна сметка. Но отсъствието на морал е по-опасно, гледано в перспектива, си мисля аз.) Така че комунизмът (заедно с антипода му, фашизмът) беше тоталитарно управление в смисъл на някакви идеали, които се оказаха по-късно неправомерни в действителност, не стоящи в съответствие със здравия разум. Да, но и самият капитализъм също е тоталитарен строй -- и това е моето последно откритие, от миналата година --, само че в друг смисъл, в смисъл на парите!      Разбрахте ли това? А-а, след френската революция, или поне след Комунистическия Манифест на Маркс, или ако ще да е след 1900-та година за кръгли сметки, ние имаме само тоталитарни строеве, където централното течение на капитализма е такъв строй в смисъл на неограничената власт на парите (които са била отречени преди хилядолетия), докато крайните течения са такива в името на някакви идеи (и специално това на комунизма е доста добро, в крайна сметка, то е в името на обикновените хора). Това е нещо подобно на ситуацията, която в древните времена е била известна като между Сцила и Харибда, така че ние просто трябва да продължаваме да правим други опити, с цел да приближим десния и левия капитализъм! И именно нещо подобно аз и правя тук, предлагам някакъв по-добър капитализъм, което аз правя вече четвърт век (от появата на моите "Любопитни манифести", че и с моята първа брошура, "Комунизмът като религия").      Аз имам усещането, че капитализма като че ли още не се е установил, той е доста нов социален строй, което може да обясни много от неговите недостатъци, но не е само това, тъй като той е имал недостатъци още преди век и половина, има ги сега, и те навярно ще си останат при него и в близко бъдеще, ако нещо не бъде направено с цел той да се подобри значително. Защото, вижте сега, погледнете нашата бедна България, която страна тръгна по пътя на демокрацията след половин век социализъм, и ... скочи от тигана в огъня, както се казва. Защото ние имаме сега нулеви проценти в банките (вместо предишните 1 или 2 процента), и трябва даже да плащаме при добавяне на пари към сметките (да, невероятно но е истина), и всичките валути сега са слаби, защото няма нито една валута за която човек да може да получи поне 1 процент, да не говорим за 3 до 5, и това при галопираща инфлация! (Аз не мога да ви дам точни цифри, но у нас цените на олиото нараснаха почти 3 пъти, а тези на другите основни хранителни продукти между 1.5 и 2 пъти, и това за по-малко от половин година, и се очаква и цените на електричеството също да подскочат.) Това, разбира се, е по-зле отколкото при тоталитаризма, защото тогава съществуваше стагнация, което би трябвало да е добре известно. И това също в ситуация когато храната е далеч от естествената, но в тоталитарните години у нас нямаше друга храна, само естествена; което означава че, ако ние сега се опитаме да купуваме само естествени продукти, то всичко ще излезе приблизително 3 пъти по-скъпо, и повече от половината от населението ни би измирало от глад!      А знаете ли вие защо е сегашната икономическа криза? А-а, защото повече тоталитарни страни не останаха! Ето затова. Тъй като в 1990-те години социалистическите страни помогнаха на Запада, те спасиха десния капитализъм от загиване, но сега нас могат да ни спасят, навярно, само марсианците, ама те, както изглежда, са отлетели в някаква друга галактика преди еони години. Капитализмът се върти във кризи, които са един вид цикли, и в такъв случай някой може да каже, че това е даже по-добре, защото това е естествено нещо, като самия живот, докато в социалистическите страни такива цикли нямаше и в резултат на това те просто рухнаха, така че аз не съм прав. Но такъв поглед на нещата трябва очевидно да е неправилен, защото, хъм, аз просто не мога да греша, разбира се; или тогава другите социални строеве, като крепостничеството, робството, и т.н., също (както и социализма) не минаваха непрекъснато от криза в криза, тъй като тези кризи не са естествени, те са от свръхпроизводство (да речем, както при ... скакалците), и те се разрешават обикновено само чрез войни. А то е и глупаво да стигаме до криза само защото живеем в изобилие, не е ли така?      Откъдето следва че аз съм прав: капитализма е бил лош когато са го "заченали", правили са се редица опити той да бъде подобрен, които все не са се отдавали, и сега, в ерата на всеобщото изобилие, той като че ли е даже по-лош от по-рано в смисъл на правилен или справедлив социален ред! Ако той е по-добър в някои аспекти (да речем, ние имаме сега телевизия, клетъчни телефони, Интернет, и т.н.), то това е следствие на постиженията на производителните сили, а не защото самият социален строй е по-добър! Ето това е, и сега аз минавам към разни мои предложения за подобряване на капитализма, което аз предполагам ще се случи някога в бъдещето, ако ние следваме някой добър сценарий, и аз ще ви покажа един добър такъв. 2. Новият социализъм      Мои скъпи читатели, позволете ми най-напред да разясня самата тази дума, латинското socio, което аз положително някъде съм казвал (поне в моя огромен Urrh, мисля), че това трябва да означава някакъв ... сос или сок на групата хора (също, навярно, каймак), в смисъл че ние всички се "готвим или варим" в едно общо гърне. Това е естествена представа, но в момента на писане на това есе аз разширих малко идеята и сега мога да кажа, че ние всички се сравняваме със ... парчета месо, където болшинството от нас са кльощави и слаби, но някои са доста тлъсти, обаче ние всички се варим заедно и затова сме еднакво вкусни! Харесва ли ви това сравнение? Но то е горе-долу така, в обществото има каймак, но има също и някакъв общ вкус, ние всички по нещо си приличаме, или би трябвало да сме такива, не трябва да съществуват особено големи разлики между индивидите, защото това не е в интерес на мира, то може да доведе до проблеми и размирици. А след това комунистите са свързани с общите неща, с католическото причастие (communion), ако щете, или с комуналните разходи, и с други подобни понятия. Така че не само социалистите и комунистите трябва да имат социални програми, а даже и крайно десните, и то обикновено е така. Да, но моето социално предложение е ново и е подходящо както за левите така и за десните (аз обичам да примирявам полюсите).      От друга страна моята идея е просто актуализирана, направена е съответстваща на новите условия на всеобщо изобилие, така че аз изобщо не изисквам хората да работят за обществото, за да получават някаква помощ от страна на него, не, аз настоявам на това, че всеки човек трябва да получава някаква минимална парична помощ, за да може той да води приличен живот, в съответствие с възможностите на обществото в дадения момент! Не така както комунистите казваха: от всекиго според възможностите му, и на всекиго според потребностите му, не, само последната порция на твърдението: всекиму в съответствие с неговите основни (basic) потребности! Да, аз съм по-голям комунист от най-убедените комунисти, независимо от това, че никога не съм бил комунист, а и никога няма да стана такъв, определено. Така че, как е възможно това, не си ли противореча аз самия, и какво включват тези основни потребности?      Е, потребностите са лесни, и аз ще използувам известната на Запад градация от 5 нива на нещата, които човек обикновено иска да има -- и по тази причина той се нарича искащо животно (wanting animal) --, а именно: храна, подслон, секс (или продължение на рода), правене на кариера (или само-изявление), и подобрение на своята индивидуалност. В този случай базисните потребности са само първите 3, включая и секса, но аз мисля че при днешните условия на живот в изобилие правенето на кариера може и трябва също да бъде включено (ако човек иска това, разбира се)! Аз започнах да изказвам подобни идеи навярно преди 10-тина години, но особено в последните 5 и под друг псевдоним. Както и да е, аз ще ви разясня сега защо аз мисля така, възможно ли е това, в каква степен (т.е. колко трябва да се изплаща), и до какво ще доведе това (защото много от вас навярно ще се боят, че това ще доведе до тотално безделие и снижаване на развитието).      Нормалното бъдещо ниво на тези помощи е 1/2 МРЗ, където последното е съкращение за Минимална Работна Заплата, и то е ясно, че ние трябва да използуваме някаква мярка, която ще се движи в синхрон със стандарта на живот (което аз и правя вече 20-тина години). Да, но за настоящия момент това е малко множко, така че минималната помощ в днешно време -- защото това може да започне да се прилага даже от вчера (както ние в България обичаме да казваме) -- е 1/3 МРЗ, до което ниво аз стигнах на базата на своя личен опит, тъй като аз получавах в течение на 5 години такава пенсия и живеех достатъчно добре. (Преди да се пенсионирам аз живеех даже още по-лошо в течение навярно на 2 десетилетия, поради това, че съм учил много и живея в най-варварската европейска страна, но това е от друга "опера", както се казва.) И това при ситуация по-лоша от нормалната, защото аз живея сам (а вие трябва да знаете, че, примерно, двама души обикновено използуват един път и половина от това, което е нужно за сам човек). Така че това е възможно, мога да ви уверя, ако човек е здрав, не плаща наем за квартирата, готви си сам, не пуши, не се среща с никого, и т.н., което аз правя вече четвърт век. В същото време, имайки предвид, че средната месечна заплата е обикновено 2 и 1/3 (както това и е, практически) МРЗ, това дава 7 пъти по-малко от средните условия на живот за работещ човек, така че никой нормален човек няма да се съгласи да живее при такива мизерни условия, ако ... Ако човек не счита, че той (или тя) има други по-сериозни основания за това (примерно: той се учи или се развива в някаква област, отглежда деца, грижи се за болни роднини, развива някаква научна или спортна активност, и т.н., или ако той просто има по-високи морални стойности, не ламти за много пари или неща), което означава, че това е въпрос на приоритети на ценностите!      Това значи, че безделници и наркомани и прочее надали ще се юрнат да живеят при такъв мизерен доход, но ако те се съгласят, то толкова по-добре, защото те също са човешки същества и техните потребности могат иначе да бъдат изчислени и на по-висока сума от тази. И как трябва да се изплашат тези помощи? Ами, когато става дума за пари, и изплащани на всички хора в дадена страна, то тогава трябва да се основе банкова институция, която аз ще нарека тук AllowBank (но на други места тя е наречено другояче), която трябва да изплаща на всеки гражданин на по-голяма от паспортната възраст в началото на месеца (да речем, от 3-то число на всеки месец) тази помощ (или 35 %, 40 % МРЗ, както се реши), които пари после ще бъдат удържани от всички получени в течение на месеца пари от лицето, ако има от какво да се удържат. Откъдето следва че всички плащания на лицата в дадена страна трябва да стават чрез тази банка (поне временно), и че някои хора ще живеят за сметка на държавата (или другите граждани). Но тази банка ще събира всички плащания от всички страни, също и пенсиите, стипендиите, болничните и помощите за безработни, и каквото още съществува в страната, това не отрича другите плащания по различни програми, не, тя просто ще стои над всички, ще бъде висша осигурителна инстанция. Това е накратко казано. И тя, разбира се, ще има по-добър поглед по всички социални въпроси в страната, и не само като статистика, но и с конкретните имена на хората, така че тя ще бъде в състояние да предлага други програми за помощ на хората.      Сега по отношение на необходимите пари, няма ли да бъде това тежък товар за държавата? Е, аз не мисля така, по редица съображения. От една страна има различни програми за изплащане на пари, които ще покриват, да кажем, 60 % от всички необходими пари; после изплащането на заплатите в едно средно по големина предприятие възлиза приблизително само на 10 процента от активите на предприятието за даден период, така че в този случай това ще даде към 10-тина пъти по-малко или само 4 % от държавния бюджет; после това ще помогне за събирането на парите в хазната, което спокойно може да даде около 1 % от бюджета, следователно остават около 3 %; после изплащаните проценти може да се варират от държавата, нужните пари ще се виждат веднага след всеки месец за следващия, така че всичко може да се изчисли така, че тази банка да не се нуждае от повече пари от само 1 единствен процент от бюджета; а не забравяйте също и голямото социално въздействие на тази идея върху цялата страна, защото по този начин парите ще се плащат точно на тези хора, които се нуждаят от тях (това не е като другите социални мерки, като намаляване на цената на хляба или млякото или нещо друго); после ние сме напълно в състояние да направим това, следователно ние и трябва да го направим, това е наш дълг (пред хората); и не забравяйте също и сегашната ситуация на охолен живот, изхвърляйки сумата неща, не само храна, при тези супер излишъци на пари в днешно време (които доведоха до нулеви проценти в банките и /или плащане и за внасяне на пари в сметка, т.е. банките са препълнени с пари до пръсване). Не забравяйте също и простото правило, че пари дадени на бедните много скоро ще минат в ръцете на ... богатите, разбира се, така че това ще засили производство, ще помогне на икономиката.      Разбира се тези пари не са всичко, необходимо е също да се осигурят и жилища за тези които са в остра нужда, така също пари за здравеопазване и образование, и за други нужди, но поне това трябва да бъде направено, и то ще бъде направено, по един или друг начин, в бъдеще (защото, както споменах това, тези мерки не са нито леви нито десни, те са добри от всяка гледна точка). Но тук има още два момента, и те са следните: постоянно наблюдение (monitoring) на социалния статус, или стандарта на живота, или доходите на всеки гражданин, с оглед на това да може да се прилага личен подход към всеки, предлагайки стоки и услуги на различни цени, а също и въвеждане на специални цени за някои продукти, които могат да бъдат наречени социални продукти (което е съвсем естествено нещо -- след като може да се увеличават цените на някои продукти с помощта на акцизи, то ние трябва да сме в състояние също и да снижаваме цените на някои продукти считани за социални). Така, но тук аз ще тръгна малко по-бързо, защото тази глава започва да става два пъти по-дълга от предишната, а също тук няма нужда от много думи, всичко е ясно по принцип.      Що се касае до наблюдението то е отчасти извършено, защото в данъчната служба имат (аз предполагам че във всяка страна) цялата информация за доходите на всеки, само че тя обикновено там и си остава, докато аз искам от нея да се изчислява за всеки човек един коефициент за неговия (или нейния) общ доход за миналата година, разделен на минималния доход за тази година (т.е. за всеки месец, и после всеки месец той се измества с 1 месец). По този начин ние няма да имаме мизерно живеещи хора с доход под 1/3 (до 1/2) МРЗ, но ще имаме бедни (с този коефициент до 1.0), после долно-средни (low-middle, до 2.0), после средни (middle, до 3.0), после горно-средни (high-middle, до 4.0 или даже до 5.0), и богати когато е повече, нещо в този дух. Този коефициент трябва да бъде достъпен за всички инстанции които ще се нуждаят от него (което значи практически навсякъде, примерно, при плащане на такси за образование, или за разходи свързани с опазването на здравето, и т.н.). (Където, примерно, в моята бедна България, един билет за градския транспорт струва все още почти толкова много, колкото бедно живеещите хора изразходват дневно за храна, действително, моята първа пенсия, преди 6 години, се равняваше на 2.83 такива билетчета на ден, честно както пред Господа. Също ако аз трябва да отида на лекар аз трябва да плащам всеки път почти толкова, колкото е моята дневна пенсия, но човек никога не плаща само веднъж, участъковия лекар ви праща при друг лекар, също за да се направят анализи, а след това лекарствата са направо недостижимо високи. Такива куриози просто не бива да съществуват, т.е. автобусните билети, хляба, млякото, и т.н., трябва да се продават почти два пъти по-евтино на такива хора.)      После въвеждането на социални продукти също не е сложно, за тази цел просто трябва да съществува още една банкова карта и когато човек купува нещо той ще получава също и намаление на цената, ако той е в категория под средната класа (където попадат навярно половината български граждани след идването на нашата демокрация). От това никой няма да пострада, имам предвид, нито производителя, нито продавача; най-накрая персонализираните снижения на цените ще са покриват от държавния бюджет, който ще се пълни по свой собствен начин, събирайки пари от тези които имат, не е ли така?). Веднъж въведени тези картички ще станат много полезни, и ще бъде възможно да се реагира много бързо на всякакви специални условия; този механизъм може да се използува също и от производителите или магазините, предлагайки някои продукти на различни цени за различни хора; може да има различни категории хора (да речем, онко-болни, наркомани, възрастни хора, и тъй нататък). Това е начина чрез който можем да запазим капитализма като дясно ориентиран, както е обикновено, но да прилагаме различни социалистически мерки при това управление, което иначе надали може да бъде направено. По този начин, в съответствие с моята метафора за различните парчета месо в общото гърне, потопени в соса на обществото, всички ще се чувстват щастливо цвърчащи в мазнината и добре подправени от техните разлики.      Ето това беше по отношение на даването на някои хора, а сега преминаваме към вземането от тях в следващата глава. 3. Фрексплоизъм или свободна експлоатация      Сега, господа, свободна експлоатация означава наистина свободна, не когато човек е принуден към това заради глада си, така че тази глава разчита на предишната, и обратното, но дайте най-напред аз да изясня и да акцентирам на това, какво е самата експлоатация и необходимостта от нея. Етимологически думата експлоатация (exploitation) означава вземане на всичко от някой човек (или нещо), това е очевидно, и по тази причина тя не се харесва особено на хората, но това не е честно, ще ви кажа аз! Защото, от друга страна, всеки иска да бъде накаран да даде всичко, на което той (или тя) е способен, не с камшик, разбира се, но той да прояви екстремни усилия и да бъде възнаграден както трябва за това. Това е така и в секса, където всеки от партньорите иска да даде всичко на което той е способен, и даже не е доволен ако това не се отдава с някой партньор. Също и децата експлоатират своите родители, и обратното, животните също, особено любимите кучета, са съгласни и искат да бъдат експлоатирани, и по тази причина те така обичат тази игра с връщането обратно на стопанина на хвърлената пръчка или топка, защото по този начин те се заблуждават, че са нужни за нещо. В повечето случаи човек не може да вложи всичките си сили в някакво начинание без някаква принуда, и когато това е така, то той самия е недоволен от себе си. Така че нека да считаме, че това е достатъчно като доказателство за това, че всички живи обекти искат да бъдат експлоатирани, при условие че ще ги възнаградят добре за това и ще ги похвалят, само начина на принуда се изменя в течение на вековете.      Как той се променя? Ами, започвайки някъде преди 5 хиляди години назад в историята начините за експлоатация са се променяли в посока на по-голяма ... свобода, разбира се, защото колкото по-лесен става живота, толкова по-малко принуда е необходима, но никога не се е вършило нещо важно без някаква принуда, само че това трябва да съответствува на нивото на жизнения стандарт (или, тогава, на производителните сили, според думите на комунистите). Даже при социализма (или комунизма) експлоатация съществуваше, сигурно, аз работих при такива условия, така че знам това, където единствения експлоататор беше държавата (или Партията и Правителството, както гласеше обичайната формулировка). Така че, господа, вижте колко хитро (макар и по-хитро от нужното) аз избягвам противоречията между капитализма и комунизма, твърдейки че експлоатацията е просто неизбежна и присъствува винаги, където комунистите твърдяха, че те са против нея (но тя си съществуваше), а пък капиталистите не я наричат така открито (но тя пак си съществува). Причината поради която хората не ме харесват особено е там, че аз не съм способен да ... лъжа, а те искат да ги заблуждават (което е известна латинска поговорка, която аз често цитирам: Mundus vult decipi). Даже ако всички останали пътища за експлоатация на нас са ни отнети ще остане само-експлоатацията, но не всички хора са неудържими работяги (workaholics по английски), както знаете.      ОК, бъдещата еволюция на експлоатацията ще бъде свободната експлоатация, която ще бъде свободна предвид на социалните помощи за всеки, които трябва да покриват, в известно приближение, първите 3 нива на желания (за храна, подслон, продължение на рода), и ако човек е щастлив да не иска нищо повече в дадения момент, то той е в правото си да живее за сметка на държавата. По този начин се оказва, че последните социални строеве са както следва: феодализъм, капитализъм /комунизъм, и после фрексплоизъм или свободна експлоатация. Но хората ще искат -- аз съм уверен в това -- да бъдат експлоатирани, защото само експлоатацията ще може да ги доведе до 4-тото ниво на желания, до правенето на кариера или до само-изявата, и всеки ще иска това, в определена степен (в добавление към поне 5 пъти по-ниския доход от средното)! От друга страна, свободна или не, но експлоатацията ще намалява по продължителност, в смисъл, че в дадения момент е съвсем достатъчно да се работи около 30 часа в седмицата, което не означава само 5 дни по 6 часа, не, това може да са още 4 * 8 (или 7.5), или 3 * 9 (с добавяне или не на 3 часа в 4-ия ден), нещо от този род, което ще даде повече свободно време, така че хората няма да искат цялото им време да е свободно, половината от него е съвсем достатъчно. (И, аз не мога да ви гарантирам това, но бях чел в една немска книжка, че по време на крепостничеството тези хора работели грубо казано 3 дни в седмицата за феодала, 3 дни за себе си, и имали 1 свободен ден, и те успявали да водят съвсем приличен живот за тези времена, докато днес това трябва да е повече от достатъчно.)      Позволете ми също да спомена, че за днешното ниво на производителните сили една пълна заплата практически и не е нужна (и по тази причина аз ви говорих, че човек може да живее съвсем добре и с доходи от 1/3 МРЗ, и положително по-добре ако получава 0.4 до 0.5 МРЗ). Така че аз не виждам никакви причини защо много хора да не могат да работят на база половин ден и да имат средно около 1-а до 1.2 МРЗ; причината поради което това днес не е широко разпространено се крие във високата степен на експлоатация, която собствениците налагат (с цел на по-високи печалби -- които на тях особено и не им трябват), но за какво ни е на нас засилена експлоатация, особено ако тя е свободна и не е принудителна? (Ах, господа, аз имам толкова много социални предложения, че сам се затруднявам да ви кажа кое от тях е най-доброто, това зависи. Например, аз предложих един десетичен календар, където седмиците ще имат по ... 6 дни, и тогава половината от това ще се взема значително по-лесно. Или аз предложих още частично пенсиониране, където след определена възраст, да речем 50 години, човек ще може да започне постепенно да намалява работните часове в седмицата, получавайки също и някаква порция от пенсията! А също стигнах до идеята за ставане студент на стари години, пак след 50, което аз нарекох student honoris causa! И други идеи.)      Но парите, действително, не са всичко, съществуват още и тъй наречените морални стимули, на които комунистите силно акцентираха (тъй като тогавашните времена бяха практически бедни), които не доведоха почти до нищо, но тях не бива съвсем да ги изхвърляме от употреба. Тоест трябва да съществува нещо, което не са непосредствено пари, но което да способствува за възхвалата на човека, като: образование, добра външност, слава от всякакъв характер, известност (publicity), и други неща. И аз мисля, че може да се плащат на хората някакви пари за renomee-реноме, или талони, изплащани навярно от държавата, от порядъка на 1/10 от заплатата, които да са разделени на, да речем, 100 порции, и да могат да бъдат изпращани на всеки, но да не може да се използуват от самия човек; те може да бъдат изразходвани или не, но не наведнъж, като човек може да изпрати само 3 порции на едно лице в месеца; или те може да бъдат препращани на друг човек в качеството му на посредник, който също може само да ги изпраща на други лица. Това може да се извърши лесно с използуването на някакъв PIN код за човека, и този код може просто да бъде включен в долната част на неговата (нейната) фотография, или да се носят някакви значки, и ако на вас този човек ви хареса, то можете да му изпратите 2-3 талона. Може да съществуват също и отрицателни талони на сума 10 пъти по-малка, които може да се изпращат на тези хора, които не ви харесват, и те ще се изваждат от тяхната заплата. Нещо от този род, с оглед на това да се помогне на хората в техните натрупвания на пари, защото идват времена (както сега) когато човек има нужда от още нещо освен пари, и защото парите при обикновения капитализъм изпълняват две функции, за лична употреба, и за някакво производство, което аз наричам просто експлоатация, но за това ще говоря в следващата глава. 4. Експроприация след смъртта      Да, аз искам да осъществя някаква експроприация на парите (или активите), само че не по комунистическия начин, а съвършено безболезнено, след смъртта на лицето! Аз стигнах до тази идея преди 20-тина години и тя, наистина, решава всички проблеми с големите пари от момента на раждането на човека, по най-простия начин, няма да има никакво наследяване на големи пари! Гениално, нали? А какво означава големи и малки пари? Е, аз не знам защо е така, но хората обикновено държат до около 3 техни месечни заплати, което, ако използуваме приетата мярка от 1-а МРЗ (която, за пример, в България някъде към края на 2022 година ще бъде около 400 евро, но в една Германия или Франция ще бъде около 3,000), и закръглим това до порядък на 10, ще даде 10 МРЗ (което за България означава 4,000 и за Германия 30,000 евро). Това е сума която хората използуват за себе си, за семейството, и обикновено държат във вид на пари. Тогава голяма собственост е от 100 МРЗ и нагоре (което за България значи 40,000 и за Германия 300,000 евро), и такива пари просто трябва да се използуват за някакъв бизнес, това е очевидно, иначе те ще намаляват с времето (в тяхната покупателна стойност, purchasing power parity, PPP). Моето предложение за отнемане на наследството, така да се каже, засяга само получената собственост по-голяма от 1,000 МРЗ (или повече от 3 млн. в нормална страна), което аз наричам Експлоататорски Минимум, ЕМ! (Както виждате аз съм доста либерален, така че вие можете с чиста съвест да ме предложите за Президент на всяка държава.) И обърнете внимание, че аз казах "получено", т.е. това е частта за едно лице, но цялата собственост спокойно може да бъде няколко пъти повече.      И как трябва да се осъществи това? Ами, чрез драстичен данък за наследство, който върви по логаритъм (защото той, или експонентата, е безкрайно гладка крива). Имайки предвид, че в логаритмичен мащаб логаритмичната крива е права линия -- ако не ми вярвате, то тогава погледнете в някоя математическа книга -- аз предлагам тя да се прекара през точките 1 МРЗ, когато тя остава същата, и 10 МРЗ, когато тя трябва да даде само 2 МРЗ! (Но може да бъдат използувани и други подобни точки.) Отнетата част от наследството ще отива за държавата, и за областта, и за раздаване чрез ... лотарии, в равни части, така че всеки ще бъде щастлив. И защо аз мисля, че това ще бъде добре също и за самото предприятие? Ами защото немците имат поговорката, че първото поколение създава фирмата, второто я разширява, а третото я ... прахосва! А такава голяма собственост не може да бъде създадена за едно поколение (към 25 - 30 години). Така че моят драстичен закон за наследството ще засегне само действително големите фирми, които при всяко положение трябва да бъдат преструктурирани, и, най-важното нещо: те не се управляват от самия собственик, той положително ще е наел икономисти (тъй като си струва да се плащат пари в такива случаи). (За повече подробности погледнете във "За собствеността ...", в моята голяма книга с публицистика.) Също лотариите са съвсем заслужени, тъй като такива големи пари не се натрупват с честен труд, те растат сами като тесто (както и казват в английския, че това е dough).      Друг момент тук е това, какво да правим с такива пари, които са в диапазона от 10 до 100 МРЗ, защото те не са добри за бизнес, но пък са доста много за лично използуване! Това е една от причините защо аз, заедно с комунистите (но без да съм такъв човек), твърдя че натрупването на пари при капитализма не е добро, особено в днешно време, когато дори и семейства вече няма. Парите до 10 МРЗ могат да се похарчат, което обикновено става по ... глупав начин, разбира се, за хазарт, за леки жени, и за други ненужни неща, но тук нищо не може да се направи, такива са хората (особено когато са млади), но когато те са по-крупни тогава човек започва да има сериозни проблеми, и е принуден да изразходва време и пари за това, да не губи толкова много, когато той има повече пари отколкото може да похарчи, т.е. отколкото са му нужни. Също когато човек има действително големи пари, повече от 100 МРЗ, то става по-лесно, тъй като той може да купува реална (real, т.е. недвижима) собственост, земя, златни кюлчета, даже златни мини или нефтени полета, но с пари в ивицата 10 - 100 МРЗ това е невъзможно; човек може да си купи няколко леки коли, но това не е инвестиция, те бързо остаряват морално. Тук нещо трябва да се направи, но никой не мисли за това, акулите просто поглъщат дребните рибки; аз ще предложа някои мерки в главата за семействата, но тук трябва да се вземат глобални мерки. Прилаганата практика (и то вече от хилядолетия) е такава, че когато хората започнат да живеят малко по-добре, те започват да се чувстват по-силни и решават да водят разни войни, което, особено при капитализма, не води до нищо хубаво (защото днес ние обичаме да водим световни войни, не малки локални конфликти).      Така че вие виждате, че аз мисля за икономиката на капитализма, аз не предлагам просто някаква форма на комунизъм, която ще се окаже накрая тоталитарна и ще направи живота скучен и отегчителен. При всяко положение, свободната експлоатация, заедно с другите описани тук мерки, ще бъде значително по-добре, от класическия капитализъм с неговите постоянни кризи. 5. Троизъм на властите      Сега към моята идея от 2007-а година за поне 3 власти в Управлението. Това е съвсем естествено разширение на Парламентите с 2 Камери (не че те са чак толкова различни колкото аз предлагам това тук, но все пак), и моето предложение е в това да има 3 действително различни Камери, които да се избират по съвсем различен начин, така че аз не просто предъвквам някои стари идеи на други хора, аз имам достатъчно свои оригинални идеи. По-подробно в бъдещето, където ще царува някаква, нека да е, разумокрация (reasonocracy), ще съществуват следните 3 Камери: на Ръководителите (КР), на Народа (КН), и на Мъдреците (КМ), които могат да бъдат наричани още старши представители, или морални примери, кумири, социални вождове, и тъй нататък!      Ръководителите като че ли са естествени, но такъв подход се използува само в силно централизираните или тоталитарни управления; тези лица -- и нека те да са точно 100 души, което е добре да се прилага също и в другите Камери -- трябва да са професионалисти, което означава, че те в никакъв случай не трябва да бъдат избирани от некомпетентните маси, разбира се че не, те трябва да се избират по някакъв начин който те самите ще използуват, както това се прави във всички комисии (в различните спортове, в изкуствата, и т.н.), т.е. не по демократичен начин! В края на краищата, даже и самия римски Папа се избира по подобен начин. Всеки крупен ръководител може да има своя, нека я назовем Експлоататорска Книжка (ЕК), където в някаква форма ще се отбелязват неговите (нейните) постижения при управлението на множество от хора (за повече подробности вижте в един от моите Манифести -- аз имам цяла дузина такива). Но независимо от това в каква форма се оценява възможността да се управлява или да се заставят хората да се подчиняват трябва да съществува някакъв Експлоататорски Съвет (или както там го наречете) и той трябва да избира конкретните лица. Така че тази Камера ще бъде действителното управление, тя ще запълва Министерствата, тя може да има някакво Изпълнително Бюро от 10 души което да работи постоянно, тя ще прави новите закони и ще изменя старите, но тя няма да ги гласува; то е просто глупаво хора които правят нещо също и да го оценяват, но това е само един от абсурдите на днешната демокрация. Тази Камера ще съществува винаги и ще изпълнява функциите на служебно Правителство, ако има някакви проблеми с другите Камери, обаче тя не може да приема нови закони или важни решения.      След това Камерата на Народа като че ли е ясна, но това не е така, защото избора на нейните членове трябва да става случайно, което никога не се е прилагало в реалните демокрации (което е още един от абсурдите на тази глупава форма на управление)! Най-доброто предложение по мое мнение е да се избират по 2-ма души от всяка година на раждане, започвайки с 20 включително и свършвайки със 70 изключително, което ще даде 100 души. Това е прост случаен избор (където съществуват начини за правене на избора такъв, че той да не може да бъде фалшифициран, като се избират даже цифрите на датата в паралелни сфери), но може да бъдат използувани и по-сложни методи на избор с параметри (като: възраст, пол, образование, етническа принадлежност, и т.н.). Тези хора трябва само да оценяват готови решения (закони, и прочее), да дават своето съгласие за практически всичко, но тях не бива да ги питат какво те искат (тъй като това само ще обърка нещата). И, разбира се, ако поне половината от тези хора не одобрят нещо, то и не се приема, остава старата ситуация още известно време. Ах, и тъй като е широко известна фразата, че гласа народен е глас божи, то нека аз да уточня малко този въпрос. Ами да, това е така, това е гласа на Бога, само че не защото това е правилно решение -- тъй като навярно в 90 процента от случаите такова решение ще бъде неправилно, ха-ха --, а защото човек няма право да игнорира мнението на големи маси от хора, щом Бог ни е направил нас такива глупави, то нека да бъде така! Схванахте ли това? По тази причина хората трябва винаги да се питат, но те трябва също и да се образоват, и за тази цел съществува третата Камера.      Последната Камера е тази на Мъдреците или на кумирите, морализаторите, и т.н., това е Камерата където ще се провежда демократичното гласуване, но не съвсем в традиционната форма, а итеративно! Това означава, че на първата итерация всички възрастни хора имат право да гласуват за, да речем, от 5 до 10 лица, но не само по върховете, а и между своите роднини и добри познати; после на всяка следваща итерация гласуват, примерно, първите 10 % от подредения списък на избраните, за които са дадени най-много гласове; и така нататък. По този начин за 3 до 5 итерации избора ще бъде свършен и накрая остава също една голяма група от, да кажем, 1000 души, за по-сложни гласувания между тях. Такива избори могат да се провеждат по Интернета даже всяка година, но нека това бъде всяка втора година; и това може да се провежда явно и открито. Тези хора може да са свещеници, началници, звезди на естрадата, футболисти, и така нататък, избора не е ограничен, но това са хора които народа харесва и ще ги слуша, те просто трябва да съществуват в бъдещото Управление. Та те също ще дават своето съгласие за всичко (както и тези от КН), но те ще имат още и право да правят предложения на КР, да разясняват каквото счетат за нужно на КН, и там ще се провеждат реалните демократични дискусии, но те също не управляват, те може да се считат като компетентни консултанти!      А що се касае до партиите, е, те нямат място в бъдещото управление! Защо? Ами, защото партиите, всъщност, са пирамиди, където на върха стоят няколко души които решават и командуват, а в партера са сумата хора които нямат право на собствен глас, наистина! Това обезправява хората от тяхната индивидуалност, това не е прогресивна черта, разбира се, следователно те трябва да се изхвърлят оттам. Да, но това е по отношение на Управлението, иначе партии могат да си съществуват, така както и религии -- всичко е много просто, ако човек започне малко да мисли.      Та това беше за капитализма и демокрацията, но има и други въпроси които са като че ли странични, но те са също много важни за оформяне на картината на бъдещето, и аз ще ги дискутирам в следващата глава. 6. Семейства и популация      Тук популацията е много стар въпрос за мен, но новите семейства са доста нова тема, от миналите 2-3 години. Хайде да започна със семействата и да ви кажа най-напред защо аз съм толкова обезпокоен от това? Ами, защото ние се приспособяваме към ситуацията, най-засегнатите от това, децата, успяват някак да харесват това (да бъдат възпитавани основно от майките си), но те нямат никакъв опит, нито пък имат друга алтернатива, обаче това е влошаване на ситуацията! (Защото, позволете ми да не се впускам в такива елементарни разсъждения, но щом Бог е създал два пола то те трябва и двата да вземат участие във възпитанието на децата, разбира се; ако това не е така с животните, или някои от тях, примерно, птиците и насекомите, живеят без да познават изобщо своите родители, то това е по тази причина, че всички тези същества разчитат основно на рефлексите си, те са направени перфектно за живота, докато хората са нов експеримент, даже за Бога-Природа, те се нуждаят от предаване на повече неща от страна на старите поколения към новото.) При хората и двата пола са нужни и имат какво да предадат на потомството, но сега това не е така, болшинството от децата просто са лишени от техните бащи. И това лишение съвсем не е в интерес на жените, не, те са просто по-глупави от мъжете и не са успели още да се приспособят към новия вид семейни взаимоотношения.      А какво е правилното поведение тук? Ами, с две думи: да се прави разлика между семейство и секс! Но има много неща, които трябва да се кажат във връзка с това, само че, тъй като тук става дума все още за старите семейства, а аз имам предвид основно новите квази-семейства, то ще пропусна доста детайли (вие просто трябва да четете всичките мои произведения, особено в голямата книга с публицистика). Моето предложение включва подписване на брачен договор само временно, за 5 години по подразбиране, с обичайно продължение за още 3 години, и с разделно владеене на всичко, включая и ... децата! По подразбиране трябва да бъде прието, че ако никой от родителите няма деца то тогава новороденото дете се дава на родителя от същия пол както и детето; ако детето е от същия пол както и родител който вече има дете, но другия родител все още няма деца, то тогава той (или тя) се дава (най-малкото временно) на другия родител, независимо от пола; и ако и двамата родители имат по едно дете (няма значение дали от този или от предишен брак) то тогава се постъпва както и в случая без деца, но ако е възможно по-добро съответствие с пола на родителите то тогава може да се осъществи размяна на едно от предишните деца с това (ако е от тези родители и те двамата са съгласни с това); във всеки случай повече от 2 деца на родител не трябва да е разрешено! А какво означава това последно неразрешаване? Ами, да речем, за първото дете човек получава 1/4 МРЗ, за 2-то той или тя плаща 1/4 МРЗ, и за всяко следващо заплащаната сума се увеличава с 1/2 МРЗ, и други мерки също може да бъдат взети (примерно, прави се списък с лоши граждани, където се включват всички такива лица, и в редица случаи на тях може да им се налагат наказания).      Също всеки човек трябва да има 3 имена, където първото е личното и то се дава временно от родителите, до 12-годишна възраст, когато детето трябва да го потвърди или да си избере друго; 2-то име се дава от 2-ия родител (на когото детето не се води), и по подразбиране това е фамилното име на този родител, но то може да бъде изменено по желание на този родител; 3-то име или фамилията на детето се дава от първия родител (на когото детето принадлежи) със същата добавка за името. Това чувствително опростява всички ситуации, така че брак може лесно да се сключи или разтрогне.      Наред с тези мерки трябва да се направят стъпки за създаване на нови свободно избираеми семейства, или заместители на семействата, или, позволете ми да ги нарека тук, семейни комуни, семкоми (family communes, famcoms)! Защо това е нужно и какво означава това? Ами, това е нужно защото тук може да се приложи професионален подход, а децата рядко вървят по стъпките на родителите си, така че по този начин те могат да намерят по-добро съответствие с техните собствени интереси, това може да бъде начин за даване на детето като чирак, семейният бизнес е добра тенденция и тя трябва някак-си да се запази; или пък детето може да поиска това просто за разнообразие, това е нов вид свобода, господа! Така че тези семкоми може да бъдат създадени като сдружения с идеална цел (non-profit organizations), от възрастни хора, било то семейство /-ва или не, които имат какво да оставят след себе си и техните деца това не ги интересува (това също е базирано на моя личен опит, така че аз мисля, че такива неща могат да се случат и с други хора). Точният статут на тези организации трябва да се разработи от юристи, но идеята е такава, че собствеността просто преминава по-късно в ръцете на оставащите лица, това трябва да изглежда като едно голямо семейство от миналите времена. А хората имат сега какво да оставят след себе си, най-малкото жилище, но работата е там да се гледа на това като на нещо нормално, не като на (частично) лишаване от наследство на своите собствени деца; а така също и за по-здраво обвързване на обществото, защото, обърнете внимание: трябва да има няколко нива на групиране на хората. Какви нива имам аз предвид? Ами, най-напред е самия индивид (който не може да бъде ... разделен, между впрочем, той е единичен), после е семейството, после е локалната околност или селото (или района от града), после е страната, после в редица случаи има също и група от няколко страни или щати, републики, и след това е цялото човечество. Това прави 5 - 6 нива, но в днешно време ние се стремим да различаваме само индивида и после цялото човечество, защото всички страни все повече и повече се изравняват, и сега вече няма села, в градовете хората живеят по-изолирано, и не само че вече няма големи семейства, но и малки също почти не се срещат; съществува езиковата бариера, но даже и тя може да се преодолее днес с помощта на английския, така че поне известните звезди в някаква област (в спорта, в изкуството, и т.н.) могат да живеят във всяка страна. Но междинните нива са нужни.      ОК, но тъкмо в момента на писането на това есе аз стигнах до простата идея за ... осиновяване! Да, без никакви сдружения с идеални цели човек може просто да си осинови няколко лица, и не обезателно деца, така че средно всеки може да има 2-3 биологични деца и 2-3 осиновени такива; но ако човек ще има само едно дете де юре той трябва да осинови също и другите, където той или тя са един от родителите, така че добавянето на още 2-3 деца не би предизвикало голяма суматоха, не е ли така? И обърнете внимание, ако обичате, че това означава не само, че човек ще има, да речем, 5 деца, докато в съответствие със закона той /тя има само едно дете, но че същото може да се приложи и към децата, и те също ще имат към 5 родители, в този обобщен смисъл! Е, аз мисля че това е гениално, остава само да се убедят останалите хора, че това е в интерес на цялото човечество, че това ще обвърже хората даже по-добре от по-рано!      А по отношение на популацията, аз повтарях много пъти, че правилното население в целия свят е около 100 милиона души, но в никакъв случай повече от 1 милиард! Аз ще прескоча тук обяснението на моите пресмятания, и ще спомена само че бидейки, да речем, 10 пъти по-малко отколкото сме сега, това ще означава (особено вземайки предвид всички възможности на роботизираната промишленост), че всеки от нас ще има просто 10 пъти повече неща, като средно (а за да можем да направим това средно справедливо така също и в повечето случаи, за това са нужни само правилни социални мерки, нищо повече)!      С това аз свършвам и тази глава и минавам към заключителната. 7. Заключение      ОК, изглежда че аз се справих и с това последно социално есе, за хубавото бъдеще, и сега само ще сумирам резултатите. Значи капитализма е лош, защото той признава само властта на парите, това е тоталитаризъм, както също и комунизма, който е по-скоро вид религия, да се работи за другите, което, ако се прекали, е просто глупаво. После социализма, тъй като той е съществувал от дълбока древност, трябва да се запази в някакъв вид и в бъдещето, и то даже в най-добрата възможна форма, да се дава на всеки по нещо, ако е възможно до 1/2 МРЗ, но не по-малко от 0.4 от нея. После бъдещият социален строй заслужава да бъде наречен фрексплоизъм, което означава свободна експлоатация, именно като даване на всичко на което човек е способен, срещу някакво прилично заплащане, ако човек иска това, защото по този начин той (тя) прави кариера, придвижва се нагоре в обществото. След това аз обясних че е нужно да се вземат някакви мерки за преразпределение на наистина големите парчета собственост или пари, което е най-лесно да се направи при наследяване, въвеждайки драстични данъци, които ще оставят примерно 1/10 и даже по-малко от наследството, ако става дума за суми превишаващи 1,000 МРЗ, тъй като такива активи не се управляват лично, това е много над средната собственост. После аз преминах в сферата на социалното управление и предложих най-естественото нещо, да се въведат три вида власти: Ръководители, Народ, и Мъдреци, които трябва да се избират по съвсем различни начини, и които да изпълняват също различни функции, но подходящи за тях като представители на различни слоеве на обществото. След това аз засегнах въпроса с изчезването на семействата, какво трябва да се направи за тяхното запазване, ако това е възможно, а също и какво трябва да се направи за въвеждане на нови свободно избираеми семейства, което трябва да способства за засилване на връзките между индивидите в обществото; споменах също още веднъж, че правилния брой хора на земното кълбо трябва да бъде около 100 милиона, или няколко пъти повече, но не много.      Какво друго мога да ви кажа, когато очаквам това да е моето десето и последно социално есе, защото прехвърлих 70 години и съм длъжен да мисля за своята скорошна среща със Създателя, както се казва? Е, аз мога да ви каже това: опитайте се да ме четете, тъй като аз може и да не съм способен да ви заблуждавам по най-добрия за вас начин, но аз казвам верни неща, които надали един от 100 души ще може да формулира (по-скоро един от половин хилядарка). В края на краищата, аз използувам смешен маниер на изложение, не е възможно всички вие да сте чак толкова глупави, та да не можете да ме разберете. А пък е нужно да ме разбирате и следвате, защото това ще ви спести много проблеми и нещастия. Както и да е, това е краят на прозаичната част. Следва само традиционното поетично Приложение на английски, което и този път има точно 100 реда, където 6-те основни части са от типа на така наречените от мен Мирскети (15 реда, свършващи по този начин: AABB CDCD EFFE GGG, ако се гледа римата). (Със забележката че знака "º" се използува по-долу за добавяне на сричка, подобно на апострофа, "'", който се използува когато се пропуска буква.)      06. 2022 8. Poetical appendix: Nice Future           -- 0 --      What is this the future, let me tell you first.         Ah, it's agriculture on the social acre!      Meaning that the present for it 's-to be cursed,         it will grow what we have sown, we are the makers;      in this way is everything what happens just.           -- 1 --      Now the cap'talisºm, it is re'lly bad,      so that if you are with fables only fed         I'll disturb your feelings, bag to be excused,         but so many spit at it, you've to be used.      Bad 's-not meºre socialism, or, then, fascism,         which to the extremities have went and go,      bad 's-the usual current, right-wing cap'talism,         for a reason that you, probably, don't know.      This is 'cause totalitariºan it's too,         recognizing th'poºwºer of money only;         this has never happened, surely must it wrong be,      it was bad conceived and something we must do!      We must add to it some moral values,      shift the money to some hind-side alley,      so that let us join and make this sally.           -- 2 --      First the socialism I'll mention but of kind      so much generous that leaves all dreams behind,         'cause receive will every person, if of age,         some allowºance evºen in no work engaged!      This will not be much, enough just to survive,         half the min'mal salary, or evºen third,      but if he has other goals set in his life         he'll feel happy, as if he's of higher birth!      When he something wins, the givºen is subtracted,         but if can't be done this -- he's the right to live;         plus that given sums to those who are in grief      land in th'hands of ... wealthy, hence we have right acted.      For the future this is necessary,      and we are so wealthy noºw, very,      so that, to feel humans, must be carried!           -- 3 --      Socialism will further help us to ensuºre      better, that is free, exploºitatºion, suºre!         'Cause when one will never face a hunger death         he will rush to work for more cash, you may bet!      Thus the future order will be frexploºism,         and will everybody want just to be used,      t'make career, t'push himself ahead, for isn't         this a higher wish, and you are left to choose?!      Easy 'xploºitatºion is a happy thing,         with the help or modern tools and automatºion,         t'overcome the difficulties is temptatºion,      evºen in the free time one will work and sing.      Will be worked aboºut only half the week,      chiefly hitting buttons, or, then, giving clicks,      the results, yet, will be quite substantºial, big.           -- 4 --      Other thing is the inheritance to settºle,      when it's very big, of centners golden metºal.         In such case it must be drastically cut,         'cause it isºn't healthy for the heºir's guts.      Enterprise so big is by a hired staff         managed, so that ownership is only formal;      giving to the state and chance what is above         some quite wealthy limit is correct and normal!      Small-scale business, this is what's the real one,         what is very big it to the state must go.         Inexperienced owner, he can only blow      everything and fast, hence this is rightly done!      In this way we will one natural process      back, prevent the wasting of what's in excess,      also give some pleasure to those who have less!           -- 5 --      Then in-th' future must exist a troºiism,      wheºre noºw present mostly is monism!         In the Government of every givºen state         must exist three powºers, I will name them, wait.      These are firstly Rulers, in a Hoºuse theºre,         who professionals are, chosen by themselves.      Then come common Peopºle, just from everywheºre,         chosen arbitrary, to approve, as well.      In the third, then, Hoºuse must be persons Wise         democratically chosen, iter`ative;         they don't rule, but think, discuss, propose, and great is      theºir role as moralizers, to advise!      In this way knows everybody what's his part      in the game called d`emocracy from the start,      and the reason from his standpoint tries to guard.           -- 6 --      In the end the question with the families      comes, for it's important, never should be missed.         Heºre what is necessary's to succeed         to divide the sex from bringing up the "seeds".      Yet we must try chosen families to build,         wheºre children will go like apprentices,      to some elder persons working in the field         as professionals, what must both parties please!      Or must then ... adoption be applied more oft,         trying so to reach the number five of heºirs,         what will mean the younger five will, too, have parents.      what will tie the peopºle better, in way soft.      And the populatºion on entire globe      must be lessened ... hundred times, and if we cope      with this, in the paradise we'll live, I hope!           -- 7 --      All this means the future can be made quite good,         if we global view to reach somehºow try!      Otherwise, I'm sorry. but must change the mood         and will tell you that en mass will further die,      between moºuntains of homes and clothes and food!      Jun 2022