Картър Ник : другие произведения.

51-60 Колекция детективи за Ник Картър

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
 Ваша оценка:
  
  
  Ник Картър
  
  
  51-60 Колекция детективи за Ник Картър
  
  
  
  51. Операция Змия http://flibusta.site/b/617189/read
  
  
  Operation Snake
  
  
  52. Убиец Касбы http://flibusta.site/b/636902/read
  
  
  The Casbah Убийци
  
  
  53. Арабската чума http://flibusta.site/b/635853/read
  
  
  The Arab Plague ( Slavemaster)
  
  
  54. Червен бунт в обработката на
  
  
  The Red Въстание
  
  
  55. Палачи http://flibusta.site/b/617188/read
  
  
  The Executioners
  
  
  56. Черната смърт http://flibusta.site/b/612613/read
  
  
  Black Death
  
  
  57. Убиец на разума в обработката на
  
  
  The Mind Убийци
  
  
  58. Часовници смърт в обработката на
  
  
  Time Clock of Death
  
  
  59. Камбоджа http://flibusta.site/b/608070/read
  
  
  Cambodia
  
  
  60. Смъртоносен щам http://flibusta.site/b/617187/read
  
  
  The Death Щам
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Операция Змия
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Операция Змия
  
  
  Посвещавам на хората от тайните служби на Съединените Щати.
  
  
  
  Глава I
  
  
  Погледнах надолу и се стресна, когато самолет ниско, прелетя над върха на света. Планини, огромни, методът, изумително, фантастично върхове, украсени с лед и сняг. Отвесни пластове лед падна в покрита с мъгла ледници и студ достигна мен, проникваща през странични отвори на самолета. Връх на света е подходяща дума за това място. На карти, това се нарича Непал, малкото независимо кралство, една малка изолирано монархията, рай за планинари, парцел между Тибет и Индия и палеца, а остана в устата на китайски дракон. Спомних си, как Тед Календар, представител AX, който е прекарал там няколко години, когато той е под британски правилото, описано от Непал: "Място, където не може да се каже точно. Където вероятността ум стряскам. Това е земята, където вяра и суеверие вървят ръка за ръка. в страна, където нежност и жестокост лежат на едно легло, където красота и ужас, живеят като близнаци. Това не е място за западния човек, който вярва в логиката, ума и вероятността ".
  
  
  Тед отдавна не е имало, но думите му се върнаха към мен, когато непали самолет, стар DC-3, караха ме Кхумбу, в сърцето на Хималаите, под самите носове на извисяващите се планини Еверест е с височина 29 000 фута. . По специална уговорка самолет трябваше да ме вкара в Намче-Базар, където е била почистена територия за друг самолет, който трябваше да вземем един човек, аз трябваше да видя, Хари Энгсли. След като видя Энгсли, бих напуснал района Кхумбу, въпреки че ми се искаше да напусне това проклето място, точно сега. Дори стюардеса, добре изградена, приятелски индийски момиче в спретнати униформи, нищо за мен не е направила. Бях ядосан на това, което е тук, ядосан на Хоук, ядосан на целия този проклет бизнес. Аз бях агент N3, добре, най-оперативником AX с рейтинг Killmaster, и аз винаги съм бил във връзка и по всяко време на деня и нощта. Това е част от работата, и аз знаех това и да живее с него дълго време, но от време на време аз исках да кажа, Хоуку, за да отиде и да избута. Имам адски почувствах, че двадесет и четири часа назад. Изглежда, че е минал месец.
  
  
  По дяволите, тя е напълно голи, докато ме, протегна е прекрасно млечно-бяло тяло, взывая при мен всяко движение на бедрата. Отне ми три кошници с плодове, четири кутии шоколадови бонбони и два билета на матине популярното шоу. Не за нея, за майка й. Дона беше готова и искаше, когато се срещнахме за първи път по време на парти Джак Данкета, но майка й, овдовялата съпруга Филаделфия Дуайен от клана Рудрич, виждала дъщеря си-дебютанткой като скорпион гледа на скакалец. Няма лотарио от ivy league нямаше шибан си избранную малка дъщеря, най-малко, ако можеше да му помогне.Разбира се, старата вдовица никога не разбират, че сив замъглени очи Дона веднага казаха ми, и че са потвърдили устните впоследствие. След различни вылазок с старухой успях да пренесат си и приятел на матине в следобедните часове. Ние с Дъното отиде направо при мен, скинули две мартини и нашите дрехи, и просто гледах я нетърпеливо, здраво тяло, когато в кабинета иззвъня този проклет син телефон.
  
  
  "Не отговаряйте, Ник", - хрипло памет тя. Бедрата клатеща се, и протегна ръце към мен. "Аз сега ще се върна", - казах аз, надявайки се, че може би той иска нещо, което може да се отложи за няколко часа. Гледа на място от прозореца на самолета в покрити с лед върхове, аз си спомних как студено ми е, стои гола и споря с Хоуком по телефона.
  
  
  "Сега е почти на тридесет и три", - започна той рязко и по-сериозен тон. "Лесно можете да хване шест-часов полет на совалката до Вашингтон."
  
  
  Аз отчаяно търсех, че да се каже, по някаква логична и разумна причина.
  
  
  "Аз не мога, готвач", - отвърна аз. "Невъзможно. Аз... рисувам своята кухня. Аз съм по средата на това."
  
  
  Това е една основателна причина, иначе щеше да е за някой друг. За това свидетелствало красноречивое мълчанието на другия край на проводника, а след това старата лисица отговори сухо отровен глас.
  
  
  "N3, вие може да бъде в процес на нещо, но това не е домашно боядисване", - внимателно каза той. "Елате, вие можете да направите по-добре от това".
  
  
  Аз паднах и аз трябваше да го изчистите. "Това беше внезапна идея от моя страна", - бързо казах аз. "Аз не мога да го изчисти, промени дрехите си и седна на шест-часов полет. Какво ще кажете за първия полет утре сутринта?"
  
  
  "Утре сутринта ти ще отиде някъде на друго място", - твърдо каза той. "Чакам до осем, предлагам ти веднага бутона на четка и се движи".
  
  
  Телефон выключился, и аз силно выругался. Стара канюк може да прочетете мен като книга. Аз се върнах към Донне. Тя все още лежеше на леглото, да я върти, все още выгнута, устните приоткрыты в очакване.
  
  
  "Одевайся", - казах аз. "Аз отвезу ви у дома".
  
  
  Очите й рязко се отвориха и тя погледна към мен. Облаците промелькнули над неясни сиви очи. Тя седна.
  
  
  "Ти какво, анормален ? - попита тя. "Кой, по дяволите, е говорил по телефона?"
  
  
  Твоята майка ", - гневно казах аз, като се носи панталони. Това я поклати, но само за миг.
  
  
  "Майка ми?" - невярващо повтори тя. "Невъзможно. Тя все още е на концерт".
  
  
  "Добре, значи това не е твоята майка", - казах аз. "Но ти все още вървиш у дома." Дона стана и почти влетела в дрехите си, лицето й бе плътно сгъстен, а устните се превърна в мрачна злобную линия. Аз не съм винил си. Тя знаеше само, че аз се занимавам с някаква държавна работа, и аз не исках да навлизам в подробности. Аз взех чантата си, винаги опаковани и готови за работа, и засадени Донну в жилищна сграда на пътя за Международното летище Кенеди.
  
  
  "Благодаря ти", - заяви каза тя, излизайки от колата. "Предай от мен здравейте на своя психиатър".
  
  
  Аз ухмыльнулся нея. "Благодаря ти", - казах аз. Не само моето гневно настроение ме разубеди от това, за да си я сега. Обучение, опит и строги заповеди са изиграли своята роля в това. В това всъщност е проклято няколко приятели и почти не е имал доверени лица Свободна устна е верен билет до смърт. и никога не са знаели, какво, къде и как малки парчета информация, попаднали в неподходящи ръце. Първи стъпки, бяха непознати. Да, трябваше да се премахне думата "доверие" от вашия речник. Това стана дума, че ще се използва само тогава, когато не е имал друг избор, емоция, която се задоволявали само тогава, когато тя е неизбежна.
  
  
  Мислите ми рязко се върна, когато се чувствах като самолет започна внимателно да седне на края на слънце. Аз се почувствах като зли странични ветрове дърпа самолет, когато те се рее нагоре с планински върхове. На нашата площадка за кацане ще бъде тясна писта, пречистена от сняг и лед. Аз се отпусна на облегалката на стола, затвори очи и позволи на собствените си мисли отново се върна, този път в Dupont Circle във Вашингтон, окръг Колумбия, в щаб-квартирата на AX. Аз наистина стигнах до осем, и обичайния състав на охраната ме за нощен прием, се намира на входа на офис Hawk.
  
  
  "Мистър Картър", - се усмихна тя, взирайки се в мен с широко отворени очи. Моята папка вече лежеше тя на масата и, очевидно е, прочетох я. В него е имало много вълнуваща информация, не само за моите минали работи, но и за другите ми качества, като победа на национално първенство в ветроходни яхти звезден хотел клас, свидетелство за управление на автомобили от Формула I и притежава черен колан по карате. Тя, от своя страна, е най-сладкото кръгла блондинка. За човек, който винаги е така намръщен по отношение на моята обществения живот, старецът, изглежда, винаги закупени на себе си с вкусни ястия за външни маси. Направих ясна бележка, че като нищо да го питам за това.
  
  
  "Радвам се, че ти си направил това, N3", - каза той, когато влязох в офиса му. Го стально-сини очи ми казваха, че той дяволски добре се очаква, че при мен работи. Го е дубликат рамка от Нова Англия, стана и отиде до кинопроектору, който гледаше към белия екран в центъра на стаята.
  
  
  "Филми?" - коментирал съм. "Каква неочаквана изненада. Надявам се, че нещо се намира в авангарда, чуждо и секси".
  
  
  "По-добре от това", - изръмжа той. "Скрита камера. Кратък поглед върху закулисье мистериозен кралство Непал, любезно предоставени от британската разузнаване".
  
  
  Моите мисли кабинета веднага се обърна към проиндексированной страница на Непал. Това беше част от нашия живот, за да се изработи такова мисловно-контролираното компютърно изчисляване случай за съхранение на документи, запълнено с различни парчета информация. Видях ивица земя около 500 на 100 мили земя, където пътищата са били считани за лукс, буфер членка между Китай и контролирани от Китай, Тибет и Индия. Хоук изключи светлината, включи прожектор, и в ума ми прекъсна връзката.
  
  
  На първия кадър е на градинска сцена: мъже и жени, някои в мантията и поли, а други в блестящи рокли, подобни на сари, и децата, гоняющие джейкъб през тълпата. При възрастни хора са били на лице, подобно на древния пергамент, при млади - гладка кожа, черни, бързи очите. Сградата са подобни на пагода на архитектурния стил, и първото впечатление, което ми се е появил, е на терен, намекающей на много други земи. Ясно е, че Индия и Китай се смесва своето влияние в Непал. Генетично лица, които видях, приличаше на лицето като индийски, така и на китайския народ, но са имали свой собствен характер. Камерата е преместило на сцената и видя висок мъж в шафрановых дрехи на будистки монах. Главата му беше выбрита, ръцете му са мощни и голи, а лицето - широкощекое, тонкокожее лицето непальца. Но в лицето му нямаше нищо аскетического, нищо от светия човек. Това беше надменен, властное лице, безизразно, чрез която просвечивало силно нетърпение. Той премина през хората, които са се поддали на пътя му, като монарх, а не като монах. Гласът на Хоук е прекъснат.
  
  
  "Името му е Гхотак", - каза той. "Запомнете това лице. Той е монах, създател на сепаратистского култ, който търси лична и политическа власт. Ръководител на храма Теоан и Змийско общество, силна група, която той е събрал. Готак твърди, че е наследник на духа Каркотека, Властелинът на Всички Змии и важна фигура в непалска митология ".
  
  
  Камерата отново се е преместило на улицата, и от това, как с нея се отнесоха разбрах, че оператор - любител. Снимка режете от рамката каменна фигура с типично миндалевидным лице будистка скулптура. На чертежа е бил богато украсен с прическа, направена от стотици змии, и други змии обвивались около китките и краката.
  
  
  "Статуя на Каркотека, Властелинът на всички змии", обясни Ястреб. "В Непал змията са свещени, и им е забранено да убиват, с изключение на някои ясно определени, религиозно ориентирани обстоятелства. Убие змия - това означава поемане на гняв Каркотека".
  
  
  Камера переключилась на две фигури, мъж и жена, седнали на две тронах, увенчан с златен девятиглавой змия.
  
  
  "Крал и кралица", - каза Хоук. "Той е добър човек, се опитва да бъде прогресивен. Той е скован суевериями и Гхотаком. Традицията гласи, че кралят никога не може да изглежда за получаване на помощ, в противен случай неговият имидж ще са опорочени".
  
  
  Попитах. - Какво означава това?"
  
  
  "За да му помогне, трябва да великденски яйца", - отвърна Хоук. Камерата отново переключилась, и аз погледнах за по-възрастен мъж в яке на върха на бялата рясной мантия. Бели коси образуваха корона над изтънчен тънки лицето. .
  
  
  "Патриарх Лиунги", - каза Хоук. "Той ми изпрати тези снимки. Приятел на кралското семейство, той е срещу Готака. Той разполагат с улики за истинските мотивите и намеренията на Готака. Той е единственият верен приятел, който имаме на място".
  
  
  Хоук се обърна камерата. "Това е основният състав на героите", - каза той. "Гхотак доста добре убеждава хората в това, че той е носител на духа Каркотека и се ръководи от желанията на бога. Добре, те се ръководят червени китайци. Те се опитват да вземете Непал, чрез наводняване на имигранти, те се стремят да направят това, колкото се може по-бързо. Но, освен това, ефективна миграция зависи от представянето на царя на законопроекта, отварящия земята за имигрантите и официално приветствующего им. След като хората ще подпишат петиция крал в този смисъл, ние на ада няма друг избор, освен да подпише присъда ".
  
  
  "И това е нещо, към което настоява Готак, аз така разбирам", - намеси аз.
  
  
  "Вярно е, - каза Хоук. "Господар на всички змии, Каркотек, иска да емигранти са били допуснати, - казва Готак на хората. Това е достатъчно убедително, но той засилва това две други неща, своите силни момчета Змийско общество и легенда за йети, мерзком снеговике. Йети убива всеки, който се противопоставя на Готаку ".
  
  
  "Страшен снежен човек?" - аз се засмя. "Той все още е тук?"
  
  
  "Той винаги е бил важна част от непалска живот", - каза Хоук. "Особено сред шерпов, планинари Непал. Не се разбива главата си, докато не се окаже нещо друго"
  
  
  "Няма изображения на йети?" - невинно попитах аз. Хоук не обърна внимание на мен. "Когато ние се побере в това?" Аз отиде по-далеч. "Вие споменахте за британския разузнавач".
  
  
  "Това беше кестени, но техните души, Хари Энгсли, сериозно болен, и те се обърнаха към нас за помощ", - каза Хоук. "При тях и така много малко хора, и, разбира се, те не трябва да продава на държавата или на военното продукция и стратегическо положение на Непал. Под контрола на Китай и това би бил пряк път до Индия, той може да бъде много умирай трудно за китайците. Жизнено важно е да останем приятелски настроени или поне неутрални. Гхотак упражнява ужасен натиск върху крал, че той се е подписал декрет за имигранти. Той поддържа най-новите народна петиция.
  
  
  "Това се дължи на целия наплив", - въздъхна аз, за миг си спомни Донну Рудрич. "Ще мога ли аз да се свържете с Энгсли?"
  
  
  "Той се намира в квартал Кхумбу, в Намче-Базар, и чака, когато трябва да излетят и да ви информираме за подробности", - каза Хоук. "Совалкови услуги съобщение за вас е напълно позволено специален военен самолет на първия етап от пътя, а след това идвате на търговски самолет в Индия. Давайте, Ник. Между нас и събирането на червени китайци останаха броени дни. всички топки ".
  
  
  Под лявото крило на самолета видях група от къщи, разположен на малко плато в средата на най-високите планини, като че ли гигантска ръка ги постави там. Самолетът лети към него и мога да се различи тясна ивица расчищенной на земята, която минава по протежение на ръба на скалата. Змеиные богове, безумни монаси, суеверия и гадни на снежни човеци. Всичко това прилича на третьесортный холивудски сценарий.
  
  
  Когато самолетът се приземи, аз отидох направо в една малка и донякъде опростена болница, където Хари Ангсли чакаше самолет, който отвежда го обратно в Англия. Приподнявшись в леглото, видях един човек, който е малко повече, отколкото на жив скелет, призрак с впалыми очи и впалым лице. Разговор медицинска сестра, индийски момиче, ми каза, че Ангсли е бил поразен от много сериозен удар ауала, малярийной треска, която често е фатално и е широко разпространена в ниско разположени блата на областта Тераи, граничещи с Индия. Но с типичен британски смелост, той е бил нащрек и е готова да ми каже всичко, което можеше.
  
  
  "Не недооценивай това място, Картер", - каза той малко по-силно от шепот. "Това се случва стотици различни начини.
  
  
  Гхотак държи всички карти. Честно казано, мисля, че доста малко шансове да преодолее егоо. Той запутал всички хора ".
  
  
  Пристъп на кашлица прекъсна го, а след това той отново се обърна към мен, ме гледа в лицето.
  
  
  "Виждам, че ти ще настояват за това", - прошепна той. "Съжалявам, не мога да работя с теб, Картър. Чух за теб. Кой чертовом на истината не съм чувал? Това е вашият план. Ще трябва да се промъкне в Катманду, а след това се появи като приятел на семейството Лиунги. "
  
  
  "Аз разбирам, че трябва да започне един лагер в планинския проход Теси, където утре вечер ще ме посрещне ръководство и ще се проведе покрай силни отряда на Змийска дружество Готака".
  
  
  "Вярно е", - се съгласи Энгсли. "Това означава, че имате нужда от обзавеждане за тежки атмосферни условия. Магазин за пазаруване Danders тук, в Кхумбу, - единственото място, където можете да го получите. Сега извън сезона, но се надявам, че той ще ви да. Вие повече, отколкото повечето, които вървят по този път. Също така ще трябва поне една мощна пушка за едър дивеч ".
  
  
  "Аз сега ще отида. Аз почти не замразени по пътя насам от летище", - казах аз.
  
  
  "И на последно място - каза Энгсли, и аз видях, че лицето на енергия бързо се изчерпва. "Шерпи, планината, фантастични водачи и алпинисти. Както и всички непал, те са пълни с суеверия, но остават отворени. Убеди ги, и вие ще можете да ги спечели. Имах големи проблеми с моя сънародник, журналист от Англия, който се грижи за мен тук. Знаеш ли тази порода. Когато те разнюхают нещо горещо, те стават кървави кучета. Публичност в това време ще унищожи всичко ".
  
  
  "Аз ще се оправя с това", - мрачно казах аз. "Аз ще те взема утре, преди да си тръгна. Легнете и расслабься сега".
  
  
  Посещение не е повлиял на моето мрачно, зло настроение. Оказа се, че в търговския магазин Danders е малко подходяща за мен. От нещата той е избрал само моите размери, за да подготви мен. Ботуши от кожа на як и на меху, дебела парк на меху, ръкавици и обувки за сняг. Той имаше една добра пушка, и аз го взех, рычажный Марлин 336.
  
  
  "В следващия месец имам нови запаси", - каза ми Дандерс. "Аз съм тук-ето запасусь, както виждате. Но ако се върнеш тук през следващия месец, ще имам всичко, което искам".
  
  
  "Не и ако мога да помогна", - отговорих аз, като плащат му и погрузив всички в тежката чанта, която той е предоставил. Излизаше през вратата, когато се сблъска с една фигура в ярко-зелен найлонов яке, като на ски пистите на Швейцарските Алпи. От кожа на тибетската шапки ми се срещнаха две от най-различни активни сини очи. Розови бузи е подчертавал директен тънък нос на красивия откровенном лицето.
  
  
  "Здравейте, на Янките", - каза тя много британски глас. "Аз търсих теб. Аз току-що е оставил на нашия приятел Хари Энгсли. Моето име Хилари Коб, Manchester Journal and Record".
  
  
  Доколкото можех да видя, Энгсли не каза, че го е заклет враг-журналист - дяволски привлекателна момиче. В нея са панталони, за които може да се покрие много грехове, но краката й бяха дълги, а гърдите приподнялась над паркой, че е един вид постижение. Гледах как очите й блуждали за пазаруване, които аз taskal от магазина.
  
  
  "Предстои да правят туризъм?" - тя се усмихна, докато вървели с мен. "Аз мисля, че е по-добре да се говори малко, на Янките. Бих искала да ти помогнем, ако пазиш и да си сътрудничат с мен".
  
  
  Аз бързо забелязах, че тя е една от тези активни, агресивни британски момичета, които торпедируют жалбата си бульдожьей решителност да бъде напълно неженственной. Нямах настроение за нищо надоедливое, и реших бързо да го поправим.
  
  
  "Ти би забравил за мене, скъпа", - казах аз. "Направи вид, че ти си за мен никога не е виждал".
  
  
  "Моето име Хилари, - решително каза тя.
  
  
  "Добре, Хилари, - казах аз. "Виж, колко съм хубав. А сега дали разделянето е симпатичен. Ако получа за теб на историята, аз ще разкажа на тебе, когато се върна тук".
  
  
  "Не бъди ребячливым", - рязко каза тя. "Вашето присъствие тук - това вече е история. Освен това, аз твърде дълго беше там, за да изчака отлагане. Тук се случва нещо грандиозно. Сме разбрали това, когато са научили, че Хари Ангсли е изпратен тук. Така че не трябва". Аз не се страхувам от този велик, жесток мечка, стар. Хилари това не плаши ".
  
  
  Към нея е неприязън, която веднага ме алармира. Аз винаги съм обичал враждебни към жените. Те винаги са водели война между половете, обикновено създаването на въображаеми на липса на грижи, за да се бори за тях.
  
  
  "Аз силно препоръчвам ви да си сътрудничат с мен", - каза тя, сверкнув ослепителна усмивка. Въпреки дразни отношението, тя имаше красиво лице.
  
  
  "Звучи като заплаха, какавида", - коментира съм, бредя по покрити със сняг улици.
  
  
  "Съвет", - тя отново се усмихна. "Мога да ви в бизнеса си по много различни начини, и аз това сдклаю, ако не пуснете ме, как вие, янките, казвате. Аз мога да бъда доста неприятна".
  
  
  "Ти си вече е доказываешь", - прорычал аз. "А сега аз ще ти дам един съвет, какавида. Заблудись".
  
  
  Тя се спря, и аз отиде по-далеч, усещане за светлина очите си зад гърба ми. Аз винаги се чувствах не харесвам, когато съм срещал момиче с лицето си, и по поведение. В други условия бих се опита да промени тази враждебност към нещо по-топло.
  
  
  . Тук бях прекалено раздразнена, за да се тревожи за нищо, освен как да се получи стая в местен хотел. Энгсли заповяда на учениците си да се готви една, и те го направиха - подготвили една малка стая с квадратен прозорец. Хотел представата за себе си не е нищо друго освен по-голяма переоборудованную конюшнята, но в нея е топло и може да се яде. Сложих костюм в стаята си и слезе по стълбите, за да хапнем, надминавайки чрез две пилета, седнали на най-ниското стъпало на дървени стълби.
  
  
  Пожар избухна в големия камината отстрани от стаята. Имах пържола от як, който оставя много да се желае, и някои от основните непалски продукти, добрите стари картофи. Местна бира, топла бира под името на чанг, малко ме смути, и аз преминах на чай, по-малко здрав. Аз не завърши вечеря, когато видя, че тя слиза по стълбите и се насочва към мен. В хотела имаше около дванадесет стаи, и предположих, че тя ще бъде една от тях. На нея е син вълнен пуловер, гърдите на който рязко се издига нагоре и навън, а краката са били пълни, но добрата си форма. Косата й, по-рано скрита качулка паркове, са пепеляво-русыми и къси. Гледах, как тя се приближава, и позволи на своя виждането да се потопите в него, безсрамно се удря в пълна подути гърди, когато тя спря на масата.
  
  
  Тя чакаше, чрез стесняване на очите, гледане на хладно за мен, с кръстосани на устните.
  
  
  "Готови?" - най-накрая каза тя.
  
  
  "Добра техника", - коментира съм между парченца пържола от як. "Жалко, че това не е в някакво друго момиче".
  
  
  "Да кажеш на момичето на вашия тип."
  
  
  "Какво е това?" - попитах аз, усмихвайки се на нея.
  
  
  "Този, който иска да гледам в твоите светли сини очи, се чувстват твоите мускули и да се впечатленным", каза тя. "Земя, която угождает на егото си, да бъдеш готова да падне с вас в леглото, без забавяне".
  
  
  "Свалете си панталоните", - казах аз.
  
  
  "Вие сте помислили за това, което казах?" - студено попита тя.
  
  
  "Нито за секунда, Хилари, скъпа", - казах аз.
  
  
  "Аз така разбирам, ти не ще си сътрудничи с теб."
  
  
  "Ти си разбрала правилно, скъпа - отговорих аз.
  
  
  "Не казвай, че аз не ви предупреждаваше", - каза тя, превръщайки се и отивам.
  
  
  "Хилари", - извиках аз след нея. Той веднага спря и се обърна. "Не говори така", засмя и аз. "Това ме плаши, така че ме тресе.
  
  
  Устни, които се страхуваме, и тя си тръгна. "Тя е наистина добра екипировка", - помислих си аз, като гледам, как си задник поклаща. Интересно, използвал ли е някой за него? Аз едва ли доел остатъци от пържола от як и колко пъти допивал чай, когато видях, като влезе детето и се приближи до масата. Там непальец посочи в моята посока, и детето се приближи към мен. Той бутна ми бележка. Аз бързо го отвори.
  
  
  "Неочаквани събития. Моля, елате възможно най-скоро. Энгсли".
  
  
  Аз протегнах момчето четвертак, сви и изчезна в нощта. Вятърът веднага слезе върху мен и аз видях, как в селото се движи низ от шерпов, ги покрити със сняг дрехи показва, че те току-що слезли от планинските проходи. В болницата на медицинска сестра от Непал, обучени по английски език, ми каза, че Хари Ангсли спи. Аз я показа бележка и тя нахмурилась.
  
  
  "Не, господине", - каза тя. "Г-н Энгсли спал няколко часа. Тук не е имало никой, който да му предаде съобщение. Всъщност, лекарства, които ние даваме му след вечеря, обикновено евтаназирани го цяла нощ".
  
  
  Сега съм намръщен, и чувство на пролапс на стисна стомаха ми. Аз се завтече обратно в хотела, дробовете ми изгарят от студен въздух, когато стигнах до стаята си. Аз се отвори врата, и чувство за потапяне на нещо по-дълбоко. Цялото оборудване, което купих, е разрушено. Тежка парк, снегоходки, ботуши, пушка, всичко. Без него не бих имала шанс да мине през прохода Теси, където трябваше да се намира водач от семейството Лиунги. Без него аз никъде не отидох. Думите на Хари Ангсли закружились в главата ми. "Не подценявайте това място", - каза той. Тя идва при вас със стотици различни начини. Това е подредено, дори умен. Няма груби неща, просто аккуратная работа за спирането на мен. Погледнах към вратата на стаята. Това е толкова проста капаче, което едно дете може да го отворите. В квадратно прозореца видях, че отидох на сняг. Натискането на тежък стол до вратата, легнах да спя. Аз нанесу още едно посещение в магазина Дандерса сутрин, но е изключително малко вероятно, че той има още нещо, което мога да използвам, и аз е трябвало да бъде на пътя към този перевалу до обяд. Може би Ангсли има идея.
  
  
  Затворих очи и принуди себе си да спя, че не е толкова трудно. На леглото до мен сложих Вильгельмину, моят 9-мм "Люгер", който е част от мен, винаги пристегнутый до наплечной кобура. Уго, моят тънък като молив, шило, разположена в обвивка по протежение на дясното ми ръка. Специално оборудване за тази работа не съм взимал. Като каза Хоук, време не е имало. Обаждане британец е спешно и напълно неочаквано. На този само ще Rado, Уго и аз. Може би те не ми трябва. Винаги можете да се надяваме.
  
  
  Аз спах добре. Това е трик, който научих преди много време. Когато се събудих, утринното слънце студено проникало в малък прозорец. Аз бях в търговски магазин Дандерс, когато той отвори.
  
  
  Както аз и да се страхува, той не е имал нито черта е, че аз дори може да се побере. Аз бях в болница за Ангсли, когато ме прихване Хилари Коб. Аз не бях в настроение да го повтарям глупост.
  
  
  "Отиде", - прорычал аз, минавайки покрай нея.
  
  
  "Нека Предположим, че аз мога да ви помогна" - каза тя. "Чух, теб ограбен снощи".
  
  
  Спря, обърна се и дълго на нея погледна. Казах секретар в хотела, и той може да премине на това с нея, но изведнъж моето шесто чувство ми подсказало, че това не е така.
  
  
  "Как можа да ми помогне?" - тихо попитах аз. Тя е много невнимателен и сдържан.
  
  
  "За да имам някакво оборудване, което ще пасне на теб - да се забавляват, каза тя.
  
  
  "Например, от яке за времето?" Попитах.
  
  
  "Да" - каза тя небрежно.
  
  
  "И ботуши, които може да ми излезе?"
  
  
  "Те просто може да бъде", - се усмихна тя.
  
  
  "Може да имаш също има пушка?"
  
  
  "Аз просто може да я получи" - каза тя самодоволно. Тя не е уловила смертоносности в моя глас. Тя е била твърде заета самодоволство и удоволствие собствения си ум. "Разбира се, ти ще трябва да си сътрудничат с мен", - сладък, добави тя.
  
  
  Ти си малка кучка, - мислено казах на себе си. Беше очевидно, че се е случило. Тя изпрати бележка, са се в стаята ми и да избяга с моите неща. Аз погледнах към нея и мълчаливо я нарича по различни имена. Сред тях е думата "любител". Тя беше толкова щастлива малката диверсией. Реших да я преподава урок.
  
  
  "Мисля, че трябва да си сътрудничат с вас", - се усмихна аз. "Къде сте ми... това е оборудване, което можете да дадете на мен?"
  
  
  "В моята стая", - самодоволно се усмихна тя. Аз отговорих на усмивката си, и отново не видя смертоносности в това свое начинание. Аматьорски, отново казах на себе си. "Тогава ще си сътрудничат правилно?" - отново попита тя. "Обещанието".
  
  
  Аз се усмихна, малко смутен. "Аз ще си правилно, обещавам", - казах аз. "Хайде достанем неща. Аз трябва да съм в пътя".
  
  
  "Ние ще бъдем в пътя", - поправила тя на път към хотела. Имах вид на смирение, смесени с неохотным възхищение, и тя също да е като риба за червяком. "Мисля, подценил съм те", - казах аз с уважение, наблюдавайки как тя прави това.
  
  
  Когато тя отвори вратата на стаята си, аз бързо огледа стаята, видя, че всичките ми неща са били там. Те са били грижливо подредени в ъгъла. На леглото лежеше отворена пътна чанта, и гледах, как тя облекчава парка. Тя отново се обърна към мен, когато аз се хвана я за врата, като го държите силна ръка. Аз съм върховният лице на легло, стянул с нея пуловер и вързани около нея ръкави, хвърляне на ръката си зад гърба си. Тя се опита закричать, но аз обърна я и я удари веднъж, достатъчно силно, за да я заскрипели зъби. Аз съм идиот, я вдигна на крака, а след това се хвърли на един стол. Извадих отглеждане от отворената пътна чанта, върза го за един стол и се оттегля. Гърдите прижимались до бюстгальтеру, а очите вече не са самодоволни и самодоволни, както бяха пълни с ужас.
  
  
  Тя запнулась. - "Какво... какво ще правиш?" "Моля те, аз... аз само се е опитал да си свърши работата".
  
  
  Аз отворих сутиен и задигнал от него. Тя ахна, сякаш я удари, и аз видях сълзи в очите й. Гърдите са добре заточени, пълни и тугими, с плоски зърната девици.
  
  
  "Ти си ... ти си една въшка", - каза тя през сълзи, издишване, това е думата. "Ти обеща, че ще си сътрудничат с мен правилно".
  
  
  "Аз правилно с вас сътрудничество, - казах аз. "Правя го, за да не ти трябваше да се скитат по леда и снега и, може би, да попаднат в още по-голяма неприятност".
  
  
  Протегнах едната си ръка и събрани длани него едната гърда, пълна и упругую, с гладка младата кожа. Тя се опита отпрянуть и се сепва. Сълзи отново има я с очите си, но гневът ги преодоля.
  
  
  "Аз накажу ти за това, кълна се", - памет тя. "Ти си напусне ме на мира, чуваш ли?"
  
  
  "Чувам", - казах аз, като прекара палеца си по зърното. Тя отново ахна и се опита да отодвинуться. "Сега чуваш ли. Аз мога да направя с теб това, което искам", казах аз, отстъпвайки. "Бих могъл да те научи какво означава да си момиче, или че може просто да се притеснява теб до ада. Или можех да губят те от скалите, и никой не би тук не е знаел и не се грижи. Накратко, Хилари, скъпа, ти не играят в първенството. Вие играете, и аз работя сериозно. Това е вашият първи урок. Вторият урок - никога не се доверяват на никого, когото току-що сте ощетени ".
  
  
  "Дай ми дрехите ми", - каза тя, издържа на страха.
  
  
  "Няма кубчета", - казах аз. "До вечерта, ти си освободишься, и тогава ти ще можеш да се облече. Всичко, което ще имаш, - това е малък инцидент на охлаждане. И последно. Щастлив си ти. Мога да бъда много по-голям гадом".
  
  
  Излязох навън и отново погледнах към нея. Я гневът взе надмощие, сега, когато тя е убедена, че аз няма да я ограбят. Обичах да гледам как тя се оцвети в различни нюанси на червено, докато аз задерживался, за да изследват гърдите си, със собствените си очи.
  
  
  "Както вече казах, добро оборудване", - с усмивка коментира съм. "Върни се в Манчестър и се опитай да го използвам".
  
  
  Затворих вратата, взе със себе си своето облекло. Не са минали и десет минути, тъй като бях облечен и вече е на път. Ми дали приблизителна карта на прохода Теси през ледника, останалото вече беше при мен.
  
  
  Група къщи, ставаше все по-малко и по-привлекателен, когато отидох с ледена писта с раница на гърба и Марлин 336, хвърлени над рамото си. "Хилари Коб", - казах аз по посока на вятъра. "Ти не знаеш това, но аз го направих и ти дяволски услуга".
  
  
  Глава II.
  
  
  Аз не мисля, че някога съм се чувствал толкова малък, самотен и депресиран, газене по криволичещи, хлъзгави леден пътеки Хималайската планинска верига. Аз бързо загубих селото от ума, и докато вървях, вятър завързани с мен, като някакъв отмъстителен, ядосан дух, който търси да унищожи непознат на земята. Зад мен аз може да различи високия връх Еверест, най-високият от тях, и Лхоцзе в непосредствена близост до него. Вдясно от тях, зад ужасяваща поредица от зазубренных върхове, стоеше Макелу, а отляво - скребущий небесата Чо Ойю. Когато съм слязъл по-дълбоко в хребет, ме заобикаляха ледени воалите и по-обширни области на сняг. От всички страни вырисовывались зейнали пукнатини, достатъчно големи, за да се загуби армията, и ледникови склонове прорезали опасно маркирана пътека, по която вървях. Остър звук на движещ се лед, трескающихся ледниците и трясък на сняг свлачища предизвиква у мен чувство на безпомощност пред страховитата сила на природата. Направих пауза, за да затегнете качулка. Пръстите ми напряглись, докато пребивават на обувките. Почувствах как кожата на лицето ми е станала твърда, когато вятърът и студът се комбинират, като моя особености маска текстура. И аз се спуска към прохода Теси. Аз съм бил измъчван при мисълта за това, какво е да се изкачи до върховете на тези страховити върхове.
  
  
  Спрях при група незамерзающих камъни, за да се сдобият с карта и да се провери неговото местоположение. По начерченному упрощенному път съм бил на позиция. Внезапен шум ме уплаши и аз махнах марлин с рамо, за да види три таров, хималаите, кози, препускащ по скалист терен, техните дебели червеникави тялото отразяват лъчите на залязващото обедното слънце. Аз гледах, тъй като те лесно се катерят по скалите, и започна да отиде по-далеч, завист им. Пладне слънцето вече селище, скрито зад високи върхове, и много бързо потъмняват. Побързах и стигнал до началото на маршрута, известен като прохода на Теси. Той вился между огромни планини тясна лента сред неизследвани простори ледников лед, скали и сняг. Реших да направят лагер някъде в рамките на прохода, и екскурзовод, забележи моят огън, ще ме намери. Аз избрах място, защитено от пориви на вятъра, и прекарва останалите светлинни часовници, събиране на дърва за огрев. Сред високите часови от непоклатими скали, покрити с вечни снегами, по някакъв начин, противно на цялата естествена логика, растат криви, навик и покрити с мъх дървета, рододендрони. Когато събрах достатъчно малки клонки, за да запаля огън, и достатъчно големи, за дърва за огрев, така че той продължава да гори, видях кабаргу и фазани, пробивающихся през дърветата. Тъй като в раницата беше достатъчно сушено месо, ми нищо повече не се отне, и аз оттащил дърва за огрев обратно в избрано от мен място.
  
  
  Беше стъмнило, и аз започнах да разпалвам огъня зажигалкой, когато внезапно осъзнах, че не съм само аз. Хвърлих пушката в ръка и се обърна към фигурата, тихо залегнала и в петдесет ярда от мен. Мъжът бавно започна да се доближи, като с вдигната ръка в знак на поздрав, и аз къси оръжия. Лицето му, почти скрито под ниско с кожа качулка паркове, за да възвести обветренную кожата, малки очи и плоски широки скули непальца. Краката му бяха обмотаны кърпа, а стъпалата са покрити с ботуши от върбови кожи. Мъж се приближи до мен и ми заговори на ломанном английски.
  
  
  "Чакате проводник", - каза той. Моите вежди приподнялись.
  
  
  "Те не очакват още няколко часа", казах аз.
  
  
  "Аз рано", - отговори той. "Вървите към семейството Лиунги?"
  
  
  Аз кимнах и той махна с ръка, за да следвайте ме.
  
  
  "Дълго пътуване" - каза той. "Аз съм дошъл по-рано. Така проводи много време през нощта".
  
  
  Аз сви рамене. Разбрах, че нощно пътуване през прохода е особено опасно, но аз не са имали средства, за да споря с това. Освен това, не ми хареса идеята да прекарат по-голямата част от нощта сам край огъня в необятната празнота на прохода, и само воющий вятърът беше ми прави компания. Ако имам късмет. Без съмнение, в този район са живели вълци. И аз се усмихна на себе си, когато това е йети, посочени отвратителен снежен човек. Хвърлих поглед на своя неосвещенную дървена пирамида и последва своя водач. Той се движеше с увереност таров, и аз открих, че карабкаюсь и ускользаю, за да остане в рамките на разумно разстояние зад него. Той проправи пътека, която извежда ни от прохода на първа выемке и взбиралась нагоре, като се изкачва по хлъзгави, покрити с лед склоновете на скали и тесни издатини. Сега е нощ, и ние продължиха да се движат нагоре в тъмното, а след това, със своята особена магия, взошла луната и записва ледена син блясък от снежни и ледникови образувания. Чернота на скалите беше поразителен контраст със сняг, и, когато погледнах в дивата местност, тя е имала чепат и рязко, вытравленный модел на платното Дюшана или Мондриан.
  
  
  Сега аз ясно видях неговия диригент точно пред себе си, и стигаме до доста широк ръба на скалата.
  
  
  "Ние сме тук на почивка", - изръмжа той, облегнат до покрита с лед скала стената, поднимающейся от едната страна на перваза. Аз се изправих на колене, съблече си раница и с трепет погледна величието на един спектакъл, открывающееся пред очите ми, устрашающую красота, която не може да разсее дори и посред зима студа.
  
  
  Хоук обичаше да говори, че главният представител в този мрачен, мерзком на истината, трябва да притежават опит восьмидесятилетнего възраст, кошачьими рефлексами, нерви трапец и экстрасенсорными способности ясновидящего. Разбира се, ако той иска да остане жив. Психически част, която аз винаги се намери, особено верен, внезапно се сбъдне отново. Косата в задната част на главата не са били твърде замразени, за да изведнъж се изправи, и аз чувствах, как те стоят на края, когато аз седнах на клякам и се загледа в страхотна панорама. Аз се обърна, когато той се приближи към мен, като двете ръце са изпънати, за да избута ме в шеметна скорост през ръба. Имах само един шанс и аз се възползваха от тях, гмуркайки се на земята и се хванете го за крака. Той падна, попадащи в мен, и двамата едва не перекатились на ръба. Аз съм достатъчно повдигна единия си крак, за да пускам си вървя, и се измъкна изпод него. Но той е, както видях, наполовина планински есента, и той е на крака и седна върху мен, изхвърля ме назад силата на своята атака. Усетих, как краката ми са си отишли от мен на лед, и аз паднах. Ръцете му се протегна към мен гърлото му, силни ръце с мощни ръце. Аз се удари в петата на пукнатина в камъка и избута. Той се претърколи настрана, когато аз му спада. Пресякох право и усети, как той е безвреден отскача от тежка кожа на ръба му качулка.
  
  
  Скочих на крака, когато той отново се издигна, а сега видях как тя внимателно се приближава към мен. Първата внезапна атака накара пушка на разстояние от перваза, и Rado е погребана под моя паркой и свитером. Тесни китката паркове не ми позволи да изпуснете Уго ми на длан. Му малки очи бяха само блестящи точки на лунната светлина, а ръцете му, сгънати наполовина, не дават никакви признаци, каква ще бъде следващата му стъпка. Аз се преместих поглед към краката си, видя, как той издържа тежестта си на десния крак, се премества напред и се опита да ме вземете. Аз гмурна наляво и се обърна. Този път се включи и той започна да се движи назад и надолу, силно удряйки се о камък за выступом. Аз отидох зад него, и крака ми отлетя от мен на парче покрита с лед скала. Аз падна, хвана се за ръба и се отблъсна от него. Той отново се изправи на крака и ме удари по главата. Успях да се избегне това, вземете го за крака и дернуть, и той падна близо до мен. Ние сцепились, и аз го отблъсна от ръба, но той е жилистым и се сражава със смъртоносни отчаяние. Аз се опитах да нанесе удари карате по врата му отстрани, но дебелината на паркове отслабва ефект. Той се откъсна от моя нюх, обърна се, и когато той се обърна, видях отблеск на луната по дългия изогнутом острието на ножа. Той бързо влезе и нарежете извито острие. Той пробиха зейнала дупка в предната част на моя якета, която се проведе по цялата дължина на дрехи. Аз паднах, когато той отново нанесе удар на острие, гневно след него кука, и отново аз се чувствах като тя вонзилось в правене на обемна парка. Той развали парка, но той е и направил в него удобна дупка, през която аз се протегна, издърпа Вильгельмину и изстрел. Той отново се приближаваше към мен, когато в нея са попаднали голяма 9-миллиметровые куршуми, и той е напрегнат, се обърна назад и се срина. Той е бил мъртъв, преди да съм се приближи до него.
  
  
  Аз обыскал го, но нищо не намерих. Му яке е твърде малка, за да ме побере, но тя е доста годилась, за да запушите зейнали дупки, които той е направил в моята. Свалих го с безжизненного на тялото и бутна в дупки, където вече да проникне остър вятър.
  
  
  Аз нямах избор, освен да се опита да се върне там, където аз започнах да се размножават огън в прохода. Продължи да означаваше безнадеждно загубен и се впуснете сигурна смърт. Когато започнах леко да се върне назад, опитвайки се да си спомня как сме стигнали, аз се чудех, ще се появи ли в края на краищата истински водач, който трябваше да ме посрещне. Накараха един убиец стигне до мен по-рано, но може би те също са убили този проводник. Аз не можех да направя нищо, освен да изчакаме и да видим. Взех пушка от мястото, където тя се измъкна и отново продължихме надолу, проследяване нашия маршрут само с няколко незначителни грешки. Моята малка дървена пирамида все още остава непокътната, и успях бързо да разпали отново огъня, наслаждавайки се на топлината. Аз съежился край огъня, а вятърът се засили до степен, като през нощта сгустилась, и на няколко пъти заспива. Веднъж ме събуди вой на снежен леопард, рыщущего в мрака на нощта.
  
  
  Той вече е далеч след полунощ, когато чух лек звук на стъпки по снега, лека пукнатина. Аз се измъкна от кръга светлина, създаден от огън, и разопакова голям Марлин, с пръст на разстояние спусъка.
  
  
  В залят от лунна светлина пасаж видях бавно приближающуюся фигура. Чаках, докато фигурата, също увит в кожа шапка и дебелото яке, се приближи до огъня, а след това се премества напред, нацелив към нея пушка.
  
  
  "Остани тук", - скомандовал аз. Фигурата спря и аз се приближи до нея. Приближава по-близо, видях, че новак е бил малък ръст, не много по-високи рамото ми.
  
  
  "Какво правиш тук?" Попитах. "Ще мине?"
  
  
  "Дойдох, за да ти до баща ми" - отговори мека, гладка глас. Аз понижава пушка.
  
  
  "Момиче?" - учудено възкликна аз. Тя се премества напред, и аз видях малко гладка, по-млада лицето, выглядывающее от голяма пухкава, шапки и повдигнат на яката паркове. Аз можеше да се различи малко нахален нос и меки кафяви бадемовидни очи. Тя уморено падна огън.
  
  
  "Не се изненадвайте", - коментира тя в перфектно английски, с лек нюанс на британския акцент в нейния тон. "Жените-шерпи може да надбяга всеки от мъжете. Аз не съм от шерпа, но съм израснала в тези планини".
  
  
  "Изненади изглежда да е част от твоята страна", - казах аз, като седна до нея. "Вече имам един тази вечер". Аз бързо казах за друг проводник, който дойде след мен, и чух как тя рязко вдохнула.
  
  
  "Хиляди извинения на теб, - каза тя. "Баща ми, ще бъде тъжно да чуя за това. Ние се страхувахме, че подобно нещо може да се случи, но сме безпомощни да се предотврати това. Само три дни по-рано бяхме научили, че един от нашите служители, който е изпратил съобщения между баща ми и мистър Энгсли принадлежи към Змеиному обществото Готака. Ето защо той веднага ме изпрати да се срещна с вас. Той знаеше, че може да ми се доверите.
  
  
  Тя грела ръце пред огъня, а аз ще сложа още дърва. Дори завернутая в безформени слоеве дрехи, в нея имаше нещо малко и я движи, когато тя потягивалась пред пламъците бяха плавни и грациозными.
  
  
  "Аз Hulin" - просто, обяви тя. "Единствената дъщеря на Дома Лиунги и, след смъртта на майка ми, една жена от дома на моя баща".
  
  
  "А аз съм Ник, Ник Картър, Hulin" - отговорих аз. "Ти си добре говориш английски. Къде си учил?"
  
  
  "Като дете бях в Англия, - каза тя. "Върнах се след смъртта на майка ми. Ние сме в очакване на пристигането си с големи надежди, родени на отчаяние. Гхотак близо до победата."
  
  
  Аз мрачно се усмихна. "Аз ще направя всичко, което мога" - отговорих аз. "Вече имам един личен акаунт, за да се сведе сметки за уреждане с тази котка-готаком. Наети убийци, пратени да ме убие, мен повече от малко дразни".
  
  
  Hulin се усмихна, зъбите й бяха красиви и бели. Тя учи ме на мъдрост в очите, роден не на експертиза, а на наследство.
  
  
  "Мисля, че ако още ще има време, ще се намери начин да ни помогне, мистър Картър", - бавно каза тя.
  
  
  "Ник", - поправила съм го. Тя отново се усмихна и се приближи към мен по-близо. Аз бих искал да я види повече, отколкото една малка част от лицето си, просвечивающий през пластове дрехи.
  
  
  "Ние си починем няколко часа край огъня, преди да замине обратно", каза тя. "Ние ще лежат близо един до друг за допълнителна топлина". Тя падна пред огъня и внимателно притянула ме към себе си. Обръщайки се на една страна, за да можем легнал на гърба на гърба, тя веднага заспа здрав сън. Когато аз още известно време лежа без сън, аз разбрах истината за нейните действия. Дори през тежки дрехи се чувствах топлината на тялото й до своите. Скоро съм заспал с пушка в ръце.
  
  
  Беше още тъмно, когато се чувствах нейно движение и се събудих.
  
  
  "Ние ще започнем сега", каза тя. "Това е дълго и трудно пътуване". Ние, хвърлени в огъня малко сняг, и открих, че следвам нея в зашеметяващи темпове. Я малка цифра, елегантно и лесно се движеше през проход, надолу по стръмни планинските хребети и по каменист ножа, толкова тесен, че трябваше движи инча за дюймом, всяка стъпка е покана до внезапна смърт. Когато отново настъпи нощ, отидохме в планината и видях билки. Температурата леко спадна. Но огънят все още е добре дошъл, и сме яли сушеное месото в раницата. Ние много малко се говори по време на пътуването, внимателно да диша и запазване на енергията. Когато най-накрая се настаниха на лагер, и двамата бяхме прекалено измотаны, да направи нищо, освен на сън и на сутринта ние отново се отправихме на път рано. Hulin рассчитала време, така че през нощта ние проскользнули в Катманду, и тя заоблени тихи и тъмни улички, най-накрая да ме води до вратата на големи дървени къщи с традиционна пагодовой покрив, поддържана трайни трупи. Тя отвори вратата и поманила ме да я следват. Вътре тя извика някой на родния си език. Чух звуци от съседната стая и през прохода, без врати видя един човек, чиято снимка бях видял във филма. Той влезе бърза стъпка и накратко се поклони. Аз се опитах също да се поклонят с всички сили в моя громоздком дрехи.
  
  
  Той ми помогна с неща, докато Hulin бързо да говори с него, и когато тя приключи, той ме погледна дълбоки кръгли очи. "Съжалявам, че си запознат с нашата земя е фатално", - каза той. Очите му блуждали нагоре и надолу по моята фигура на мен,
  
  
  извисяващите и казавшегося още повече в една стая с нисък покрив.
  
  
  "Вие впечатляващ човек, мистър Картър", - каза той. "Това е добре. Хората лесно се уравновеси, за себе си, лесно да направи впечатление. Елате, ще отидем и ще седнем. Ние има за какво да се говори".
  
  
  Аз забелязах, че Hulin изчезна, когато аз го последвах патриарх в топла стая с тъмна дървена ламперия и каменна печка в една стена и пламенен камина в другия. В дървени ниши стояха лъскави медни и месингови урни, тави и тенджери, а на пода небрежно лежеше дебел килим. Седяхме в най-ниските, покрити с одеяла табуретах и скамьях, и патриарх на комбинираната номенклатура чай в купа чаши.
  
  
  "Утре вечер в храмовом зала Готака трябва да бъдат колекция на парфюми с Каркотеком", - каза старецът. "Страхувам се, това ще бъде повече, отколкото са виждали преди твоите очи, по-млад мъж".
  
  
  "Тези очи са свидетели на много" - коментира съм.
  
  
  "По време на такава среща Гхотак разпалва хора до масово еротизъм", - продължи Лиунги. "Когато те са във вихъра си еротични усещания, че тя ще се насърчава все повече и повече от това масово психологически феномен, докато хората не ще бъдат изтощени и изчерпани. След това хората го Змийска Обществото ви ще даде петиция крал сред тях, за да подпише, и, разбира се, те ще направя така."
  
  
  "Аз така разбирам, че има план да се предотврати това?"
  
  
  "Единственият възможен в този момент", - каза старецът. "Когато всички се съберат, аз ще представи вас като стар приятел, който е дошъл от далечна страна с новини за Каркотеке. Според легендата, Дух Каркотека скита по лице на земята".
  
  
  "И аз ще кажа на хората, че Каркотек не са постъпили никакви признаци, че той подкрепя позицията на Готака", - намеси аз.
  
  
  "Точно така," - се съгласи Лиунги. "Гхотак ще спори и заплашват. Аз не знам точно, че той придумает, но той ще се бори с всички сили, можете да бъдете сигурни. Важното е, че ние можем да маневрира в неговото положение, когато той не може да го получи петицията, подписан в края на ритуала ".
  
  
  "Аз разбрах", - казах аз. "В никакъв случай, по дяволите, ще се проведе ритуал, нали?"
  
  
  "Това е правилно", заяви патриарх. "Той не може да откаже на хората в извършване на ритуала. Но ние трябва да му откажем постигане на своите цели на всяка цена".
  
  
  Попитах. - "Мислите ли, че те наистина ще се обърне към мен предвид?" "В края на краищата, аз съм за тях е напълно непознато".
  
  
  "Ще те слушам, защото първо ще дойде като един мой приятел, и ме уважават", - отговори той. "И след това, защото вие, като чухте за изявление Готака, са преминали през всичко това разстояние, за да се излезе срещу него".
  
  
  Аз се усмихна. Започнах да забелязвам сложен, хитър завои и обрати на ума на стария, ясно образован и мъдър в пътищата на своя народ. Той рязко се изправи.
  
  
  "Твоята стая на горния етаж, и там ви чака банята", - усмихна се той. "Баня в западен стил - това е удобство, към който аз съм свикнал по време на служба в британската армия. Мисля, че моят дом е може би една от малкото в целия този регион, където има такива удобства, извън Кралския дворец".
  
  
  "Като говорим за кралски дворци, - казах аз, - и тук е крал?"
  
  
  "Той се моли за нашия успех, но той трябва да остане в сянка", - каза Лиунги. "Ако не успеем да спрем Готака, той ще бъде принуден да се подчинят на неговите изисквания".
  
  
  Ние със стареца си разменят отделно, и влязох в малката си, но удобна стая с широко легло, покрита с дебело одеяло от козя кожа, вълна. Вана е в малка кабина, тоалетна и балкон към стая, наистина е достатъчно голям, за да побере самата вана и закачалка за кърпи. Водата вече беше в банята, и аз нека топлина да се отпуснете ноющие мускулите. Аз само че вытерся и лежаха под завивките от кози кожи, когато на вратата ми почука и влезе Hulin. Аз учудено седна. На нея беше синя роба от тънък плат, а косата й ниспадали черни каскади до раменете. Лицето й, без да паркове е гладка, с цвят на слонова кост, с високи, широки скулами, оттененными елегантно закръглени бадеми очите си. Нейните устни, сега мокри и влажни, блестяха на красотата. Въпреки, че гърдите са малки, гърдите й рязко е действал под мантията, и тя застана пред мен, като скъпоценен камък, лъчисти нежност, идваща от него. Тя седна до мен, на широко легло, и аз видях, че под халат за нея нищо не е било. Връхчетата на гърдите са провокативни точки, въпреки че тя, изглежда, не подозирах за това.
  
  
  Тя сложи ръката ми на раменете си и ме бутна обратно на леглото. "Моля, перевернись", каза тя. Направих го, и тя започна да мачкам си гърба, врата и раменете чрез докосване, което сочетало в себе си нежност и сила.
  
  
  "Това е обичай?" - любопитно попитах аз.
  
  
  "На онези гости, които са пътували много дълго време, за да посетите нас", - отбеляза тя. Лежах тихо, когато си почивате и да се наслаждавате на плътски допир на ръцете й, докато тя массировала тялото ми. Аз и по-рано са правили масаж, но ръцете Hulin галени не е по-лошо, отколкото массировали, и аз си помислих, знае ли тя за това. Аз ще се обърна глава, за да погледна, и тя ми се усмихна, продължавайки да изпълни своята задача. Тя стянула меховое одеяло, и ръцете й разгладили кожата в основата на моя гръбначния стълб, успокоително лек натиск върху нервните окончания.
  
  
  След това тя внимателно се обърнах мен и потерла гърдите си, докато гледах, как танцуващата светлина на блестящия маслена лампа играе в нея отблизо лицето. Най-накрая, след като завършва, тя накинула одеяло върху гърдите ми. Хванах я на китката си, и тя тихо селце, без да се опитва да отодвинуться.
  
  
  "Ти си много красива създаване, Hulin", - казах аз. "Вие знаете това?" Тя се усмихна мъдро азиатска усмивка, и аз имам своя отговор. Както и на всички жени по света, тя твърде добре знаеше своето очарование. Тя леко се проведе с двете си ръце по гърдите ми до шията, а след това отново надолу.
  
  
  "Имаш красиво тяло", - нежно каза тя. Тя стана, усмихна се, изпрати ми въздушна целувка и си тръгна меки беззвучными стъпки. Аз веднага заспал и спах като бебе.
  
  
  Когато дойде сутрин, аз бях изненадан от това колко топъл ден е бил в долината. На разходка по улицата ми отне само риза и лесна ветровка. Старецът закусва с мен, и аз зърнат видях Hulin, безшумно порхающую на дома. След закуска излязох, за местен колорит. Минах само на няколко пресечки, когато се приближи до внушительному храма и дългия нисък залата за събрания за него. Гхотак, выглядевший така, както и във филмите, които съм виждал в офиса Хоук, слезе по стъпалата, придружени от три доста високи мъже с голи ръце в кралски сини ризи с ръкави-топки, открити до кръста. Имам създаде впечатление, че той ме чакаше пред вратата. Времето му беше твърде успешна. Той дойде направо при мен, и го властное лице беше студено и грубо. Той кимна, без да обръща внимание на обичайните поклони.
  
  
  "Дойде един приятел от Дома Лиунги", - каза той с усмивка на устните си. "Чакахме те".
  
  
  "В действителност?" Аз казах. "Защо-след това разбрах, че това не е така".
  
  
  Очите му леко се движеха, но човек оставаше спокоен.
  
  
  "Трябва да се посъветва да не се намесват в дела, които не ви засягат." - каза той. Той, очевидно, също е научил своя английски език в британските училища, които някога са били пръснати из страната. Взирайки се в студени, дълбоки очи, аз веднага разбрах, че този човек няма шанс да бъде някой друг, освен на врага, затова реших да се играе директно.
  
  
  "Вие говорите за мен да се справят със своите задължения", - казах аз.
  
  
  Той сви рамене. "Ако искате, выражайтесь грубо", - каза той. "Вие, представители на западния свят, са одержимыми насилието".
  
  
  "А вие сте от източния свят, изглежда, са обсебени от властта", - отговорих аз. "Благодаря за съвета. Аз няма да забравя неговото".
  
  
  Той не успя да се задържи от изблици на гняв, вспыхнувшей в очите му, когато се обърна и се върна в храма. Той говори с трите си помощници, и те се обърнаха внезапно към мен.
  
  
  "Ти ще идеш с нас", - каза най-висок нисък и напрегнат глас. "Ако не дойде тихо, ние ще дадем да се разбере, че ще обиди лама. След няколко минути се събере тълпа, да се прекъсне вас на парчета".
  
  
  Аз взвесил заплаха и реших, че в това има нещо. Но за мен е по-интересно да научите, че те са имали в предвид. Аз паднах в близост до тях. Един вървяха отпред, а други двама бяха около мен. Ме довели до ниско дома за събрания, около него и на малка, окутанную дърветата на поляната.
  
  
  "Гхотак реших, че си дошъл да навреди", - каза най-голям, ме гледа в лицето. "Става необходимо да ви накара да осъзнае колко грешиш, след като направи това. Готаку жалко е, че той преподава теб такъв строг урок".
  
  
  Аз мислено се усмихна. Това е различен подход, но аз знаех, че тактиката няма да е същото. Те тръгнали да ми даде добра представа. Почти като един, те са си свободни ризи, и всеки извади тясна ивица вылеченного бамбук, с дебелина яке за езда. Лидерът на триото вдигна ръка и слезе с нея. Чух, как той е в областта на социалната сигурност, когато той лети по въздуха, се обърна и вдигна ръка в защита. Усетих болезнено съкращение, когато той удари, и веднага почувствах, на тънка струя кръв по ръката ми. Аз отодвинулся и се усмихна. Аз съм виждал е тихо, но по-отвратително малко оръжие. Най-високият отново се приближи, и сега други двама щяха да започнат да посегнат със своите пръти.
  
  
  "Чакай - казах аз. Те послушно спря. Може би Гхотак мислех, че си убиец пропусна връзка с мен, но той щеше да научите повече. Може би тези тримата са били насилници в Непал, но в сравнение с тези, с които съм свикнал да се справя, те принадлежат единствено на горски лига. Трябваше да се усмихва, когато видях, че те стоят там, очаквайки, че аз ще кажа.
  
  
  Аз въздъхна, а след това със скорост котка се обърна и нанесе мощен удар по слънчева сплетению това, което е в дясно. Видях как очите му се выпучились, когато той се хвана за корема и се е огънал на половина. Докато работите на движение, аз се завъртя, гмурна и се хвана на лидера на триото зад колената. Аз рязко се дръпна и той се обърна. Третият се е възстановила достатъчно, за да ме удари си бамбукова пръчка. Взех разрязване на рамото му, хвана го за ръка и се обърна. Той взвизгнул и полуобернулся, когато аз надавил. Аз не би позволил достатъчно дълго, за да сдавить врата му и той падна. Най-висок тогава се изправи на крака, и се приближи към мен и крутанулся, за да удари крак с висока.
  
  
  Удар попадна ми в бедрото, когато се обърнах. Когато той стъпва на земята, той загуби равновесие. Аз удари с обръщане, точно и усети как у него се счупи челюстта. Той носеше назад към дървото и содрогнувшись, падна на земята, за барел. Този, когото удари в слънчевия сплит, както беше на колене, исках само да си поема въздух. Аз го хвана, вдигна на крака и го удари по бузата. Кръвта бликна от раната, когато тя се удари в земята. Аз перетащил третия там, където първите две лежаха почти рамо до рамо. Най-висок е замаян, но в съзнание. Аз го дръпна главата за косата.
  
  
  "Трябва да кажете на шефа си, че аз съм много съжалявам, че трябваше да се образоват по този начин", - казах аз. "Той ще разбере, сигурен съм".
  
  
  Аз излязох и се върнах на главната улица, доволен с това, как е минало. Гхотак не е глупак. Той разбирал сила и жестокост. Въпреки че аз в този съмняваше, проява на тези качества може само да го забави.
  
  
  Аз продължих да се разхождам по улиците, да гледам хората, живеят от уличните търговци и в края на краищата се оказа в покрайнините на селото. Бях на път да се върне обратно към дома Лиунги, когато, гледайки планините, извисяващи се веднага за селото, видях три фигури, идващи от планината. Първите двама са били водачи-шерпами, аз научих по техните дрехи. На третия е ярко зелена найлонова ски яке.
  
  
  "Аз не вярвам в това", - казах си на глас. Чаках, не искат да вярват в това, което съм видял, но много добре знаейки това, което съм видял. Три фигури, опъната в една редица, бяха повече, докато не се оказа в мен. Покрай преминали през две екскурзовод-шерпа. Третата фигура се спря и ме погледна с облекчение и презрение.
  
  
  "Изглежда, че съм угадала", - рязко каза тя. "Аз ще ти дам още един шанс да си сътрудничат с мен" - да се забавляват, добави тя.
  
  
  "Аз съм развълнуван", - прорычал аз.
  
  
  "Аз знаех, че ти ще бъдеш изумен от това", - каза тя и тръгна след проводници. Погледна към него със смесица от гняв, изненада и невольного възхищение. Реших, че всяко момиче с такава решителност не може да бъде толкова лош. Тя също може да бъде шипа в неговата задника. Но, може би, тя е научила урока, си казах, спомняйки си уплаха в очите й по време на последната ни сесия. Ако не, ще дам друг и бързо. Когато влязох обратно през селото към къщата Лиунги, аз се усмихна, минавайки покрай храма Гхотака, и видя три фигури, които да ви помогнат един на друг да се изкачи по стълбите.
  
  
  Глава III.
  
  
  Когато се върнах в къщата, разбрах, че старецът ме чакаше, за да пият чай. Неговата информация е по-подробна, от всичко, което съм чувал, разкри опасно състояние на нещата, което вече е постигнато. Hulin, зает домакинската работа, порхала в стаята си и излизаше от нея, всеки път, когато очите му се срещнаха с моите в малък частен разговор. Аз продължих да си спомнят мекота на ръцете й върху тялото ми, и трябваше постоянно да си спомнят думите на стареца.
  
  
  "Към днешна дата в Непал пристигнаха над 5000 от тези имигранти", - каза той. "Тъй като всеки от тях е обучен агитатором-комунист, запознат с начините за разпалване на разногласия между хора, това е голяма сила. Гхотак, ако той ще накара крал позволи по-нататъшна имиграция без ограничения, в крайна сметка ще се управлява държава под ръководството на своите приятелите на китайските комунисти ".
  
  
  Попитах. -"И хората наистина вярват, че Гхотак се ръководи от духа Каротека?"
  
  
  "Да" - отговори старецът. "В това той е бил много умен, свири на всички древни суеверия и ритуали. Днес ритуалът е древен обичай, който той съживи в средство за контрол над хората".
  
  
  Hulin влезе с прясно кафе и за миг седна, за да слушате. На нея е безплатен черна блуза и панталони-мандарини, и приличаше на красива жена-дете.
  
  
  "Но дори повече, отколкото на духа на Каркотека, той е пример за това как йети са убивали тези, които публично се е изказвал против него", - продължи патриарх.
  
  
  "Йети?" - извиках. "Страшен снежен човек? Отново не е най-старата легенда".
  
  
  Аз размишлявах върху а трезвен мълчание, което предизвика моето мнение. И старецът, и момичето ме гледаха дълбоки сериозни очи.
  
  
  "Вие, разбира се, не вярвате в съществуването на такива същества, не е ли така?" - попитах аз, внезапно усещайки, че вече е получил отговор.
  
  
  "Никой не живее тук не се съмнява в съществуването на йети", - каза старецът. "Йети съществува. Аз просто вярвам, че това е съвпадение, че той е убил всеки, който роптае срещу Гхотака, и Гхотак извлича полза от това".
  
  
  "Но вие вярвате в йети? Вие двамата?"
  
  
  "Но, разбира се, моят приятел", - каза той, и Hulin кимна, широко отварянето на очите. "Няма съмнение, че той съществува".
  
  
  Аз бързо отстъпи, осъзнавайки, че ступаю на непозната земя. Суеверия, поне някои суеверия, очевидно, не се ограничава до масите. Но преди изцяло да се оттеглят, аз се опитах отново кимвам по посока на разума и логиката.
  
  
  "Мислиш ли, че може би Готак убил тези хора и обвини в този йети? "- попитах аз
  
  
  "Само йети може да ги убие. Вие ще знаете, ако сте ги виждали на тялото", каза той. Аз паднах, и ние сме допили чай. Старецът се върна на горния етаж, за да се отпуснете, а Hulin трябваше да завърши работа по дома. Реших да се разходят и пет минути не излизаше от дома си, когато се срещна с Хилари Коб. На нея е вълнен костюм, и аз отново забелязах колко страхотно буйна е гърдите й.
  
  
  "Току-що взе интервю от най-очарователния на човека" - забавно обяви тя. "Това е Гхотак, върховният лама на храма Теоан".
  
  
  "Наистина браво", - коментира съм. "Аз съм изненадан, че той се съгласи да се срещне с вас. Чух, че той е много отстранен".
  
  
  "Ще се изненадате, колко врати се отвори, когато высветите прес-карта", - каза Хилари. "Той каза, че иска да каже на западния журналистите за своето разглеждане на нарастване на имиграцията в Непал".
  
  
  "Той не пропуска нито един трик", - изръмжа аз.
  
  
  "Какво означава това?" - попита тя неочаквано.
  
  
  "Нищо", - бързо казах аз, но тя уловила уловката и подозрително ме погледна.
  
  
  "Не пытайся отблъсне мен", каза тя. "Може би знам нещо по-голямо, отколкото си мислех. Това е нещо, защо Энгсли е бил изпратен тук, заради китайската имиграция в Непал? Ето защо сте заели неговото място?"
  
  
  "Защо не отидете у дома, докато теб не те уби?" - категорично казах аз.
  
  
  "Не си ли малко мелодраматичен, стар?" - с лека ръка-попита тя. Взех лацканы си костюм с една ръка и притянул към себе си, с облекчение видя бърза от светкавица страх, промелькнувшую на лицето си.
  
  
  "Не можеш да забравите, кога за последен път поумничала с мен, скъпа", - прорычал аз. "Аз ви предупреди, за да не сте твърде умничали, и казвам ви още веднъж".
  
  
  "И аз също каза, че не е от пугливых", - отрежете тя.
  
  
  Пусна я и тя се отдръпна, й сини очи бяха кръгли и сериозни. Тя каза. - "Защо да не обявим примирие?" "Аз няма да пречат на тебе, и ти не ме притеснява мен".
  
  
  "О, Боже, пази нас", простонал аз. "Знаеш ли, за умна, силна, находчивой момиче ти си ужасно глупава баба. Давам ви добър съвет. Това място може във всеки един момент да се превърне в много неприятна ситуация".
  
  
  "И отлична история", - радостно каза тя.
  
  
  "Хайде, отстань", - гневно казах аз. "Просто стой далеч от мен". Обърнах се и си тръгна от нея. Аз имам тук работа, припомни аз съм себе си. Опитите говори прекалено агресивни англичанок не са били част от това. По някакъв начин това проклето място старт предизвика в мен много неприятно усещане. Аз исках да проникне в същността на нещата, нещо се отвори и се изкорени, за да изложи на врага и да се срещне с него лице в лице. Но тук всичко е двигалось под повърхността, замаскированным под странни отношения и подходи. Реших да се концентрира върху Гхотаке. Той се премества напред два пъти. Може да успея да го накара да се отвори и да се направи фатална грешка. Аз се върнах в къщата, лежаха на леглото и се опита да изчисти съзнанието си от отвратителните сняг на хората, на боговете на змии и всички други суеверия. Проклети атмосфера може да ви обгърне и да се направи част от себе си. Аз съм позволил си мисли да се върнете към Hulin. Сега беше нещо, отколкото струва окутаться.
  
  
  Аз съм на почивка, докато не чу мек гонг, сигнализирующий за вечеря, и слезе по стълбите. Ние яде бързо, защото, както обясни старецът, ритуал започва един час след залез слънце. Hulin за миг се извини, и старецът направи последните няколко стола от наргиле. Аз допил чаша сладко оризово вино, което той е подал.
  
  
  "Аз ще обясня, какво се случва по време на ритуала, тъй като това се случва", - той ми каза. "И голяма част от това, предполагам, няма нужда да ви обяснявам. Между другото, вие знаете, че още един гост от западната страна се намира тук, в Катманду?"
  
  
  "Аз съм в течение", - казах аз. "Аз не знаех, че ти си чувал за това".
  
  
  "Тя спря тук", - каза той. "Тя е моя дом за ресторант за туристи, и аз да й обясни пътя. Тя е журналист, с която много лесно да общуват".
  
  
  "Много е умен", добавил аз. Аз тихо обзалагам се, че Хилари също ще се появи в ритуал. Пристигане Hulin сложи край на нашия разговор. Тя навлиза в стая с блестяща оранжева коприна нос, обернутой около нея с голи рамене. Под него, на нея е бил кратък, украсена с бижу-топ, завършва с гол корем. Син прозрачен материал падна от кръста на земята. Нейните гърди, събрани в горната част на недоуздка, вздымались двойни напред се покрива, рязко заострялись, а черна коса ярко сияеше в розово-розови бузи. Тя засверкала, се сбъдват лъчисти, раскаленная перлата, невероятно нежна и красива.
  
  
  Тя се водеше между баща си и мен, и когато стигнахме до дългата сграда с нисък покрив на храма, тя вече е умъртвени хора. Аз го последвах на стареца, докато той се спусна напред. Столове нямаше, всички седяха на дървена пода. Повишени платформа, на земята сцена, на предната част на залата и видях Гхотака, седнал в нея, сам. Сред тълпата имаше няколко момчета от Обществото Змии в сини ризи. Аз забелязах, че моите трима приятели са изчезнали, и тихо се усмихна. Големи тамян горелки, висящи от стените и седяха на сцената, изпълвайки залата сладък, приторным миризма.
  
  
  Различни статуи и дърворезби фигурки Каркотека украсена в задната част на сцената, а три музикант седяха от едната страна, двама от тях тихо си играе на ситарах с дълго гърло, а третата за леко поглаживал барабан. Дим от зажженных маслени лампи затуманил хол и допълни здрача огромна стая. Внезапно излязоха още няколко музиканти, които седяха в близост до с първите три, и аз чух ужасна музика на медни тръби и мивки, присоединяющейся до барабана и ситарам.
  
  
  Старецът седна на една страна от мен, а Hulin - от другата, и когато погледнах към нея, видях как под украсена с бижу-топ леко се издига по гърдите. Аз си помислих, че те ще бъдат подобни на нея, са малки, но добри. Аз се огледа тълпата в търсене на пепеляво-русой на главата и най-накрая забелязах я, точно срещу мястото, където седеше. Хилари Коб стоеше пред стена, статуята на близо е бил до нея непальскими жени. Погледнах към платформата и видя как Гхотак се издига и се качва до ръба. В залата веднага замлъкват. Той вдигна ръце, обемни шафрановые ръкавите на робата му свободно спадали, и започна серия от заклинания. Тълпата бормотала заедно с него. Най-накрая той завърши, понижава ръце и погледна към публиката арогантен арогантно лице.
  
  
  "Тази вечер ние се радваме на плодородието на Духа Каркотека", - каза той. "Тази вечер Каркотек, Владиката на всички змии, ни помага да се освободим, да се насладят на своите тела, да се превърне в един от неговите собствени. Но първо той ни изпраща съобщение. Желанието му се състои в това, да ви кажа, че е време попитайте нашия уважаван владетел, потомък на Вишну Пазителя, добре дошли на всички онези, които ще живеят на нашата света земя под Дух Каркотека ".
  
  
  Тълпата одобрение прошепнах.
  
  
  "Когато ритуалът приключи, - продължи Гхотак, - вие продемонстрируете, че чух желания Каркотека, данните ви от моите скромни уста, с подписването на голям свитък, който ще бъде изпратен на царя, возвышенному потомък на Вишну".
  
  
  Отново тълпата., както следва своето разбиране.
  
  
  "Както е писано в Свещените Книги, - добави Гхотак, - нека той ще отправи предизвикателство воля Каркотека, ще кажа открито или завинаги ще остане в мълчание".
  
  
  Почувствах как ръцете ми напряглись, когато старецът стана, огледа тълпата и погледна Гхотака.
  
  
  "Каркотек не казва чрез устата на Готака", - каза той, и тълпата шумно въздъхна. "Казах го и преди, и аз това казвам ви сега още веднъж. Но днес имам друг, който искал да говори с вас. Той пристигна от страната, намираща се в продължение на много хиляди мили оттук. Той премина през тези мили, защото той искал да поговоря с вас. вие. Сърцето му се отнася за факта, че той е чул толкова далеч ".
  
  
  Патриарх се обърна към мен, и аз разбрах. Аз станах да пропуснат гори поглед Гхотака, и се обърна към тълпата.
  
  
  "Патриарх Лиунги казва истината", - казах аз, хвърляйки бърз поглед към морето слушателите, мълчание хора в полутемном, дымном зала. "Тези, които искат да влязат в страната си, не идват като приятели. Чух Духът Каркотека на моята земя, и гласът му ме помоли да си тръгне от дома ми, за да ви кажа това. Това ще бъде знак за вас, както ми казаха . "
  
  
  Гласът Готака се откъсва, когато той започна да действа.
  
  
  "Старецът е възрастен, и на чужденец, лъже", - изтрещя той. "Слушайте ги, и Дух Каркотека разгневен и ще ги нанесе върху вас зло. Търсите знамения? Помислете как йети е убил всеки, който роптае срещу Гхотака".
  
  
  "Йети никой не пострада", - извиках. Аз почти не каза, че йети - това е проклета измама, но си хвана.
  
  
  "Нима йети не е убил всеки, който роптае срещу Гхотака?" - извика монахът, и тълпата заревела в отговор.
  
  
  "Нима Каркотек не ти подаде знак на това знамение?" - попита той и отново тълпата взревела. Гхотак се обърна и посочи с пръст в Лиунги.
  
  
  "Иди в планината, старче, и се връщай, не е йети", - извика той. "Ако можеш да го направиш, Гхотак учи, че Духът на Каркотека не му казва чрез устата и че ти, един чужденец не действащи нормативни актове".
  
  
  Видях как устните на патриарха се появи тънка усмивка.
  
  
  "Приемам предизвикателството", - каза той. "Свитък не бъде подписан, докато повикването не бъде изпълнена".
  
  
  Тълпата ахна, от тях се откъсна силен съскащ звук, а след това те захлопали. Лиунги седна, дърпа ме към себе си.
  
  
  "Той се хвана в капана", - развълнувано каза старецът. "Аз разбрах това и веднага се възползваха от това".
  
  
  "Но вие вярвате в йети", - казах аз.
  
  
  "Разбира се, но това не е, че той е убивал в името на Гхотака. Други убийства са били случайност. Това повече няма да се повтори".
  
  
  Бях склонен да се съглася с старец, още повече, че знаех, че всички истории с йети - това е част от дивия фолклор. Може би монахът хвана в капана на мисълта, че старецът ще е твърде изплашен, за да го приемат предизвикателството. Очите ми отново бяха обърнати на сцената, когато отново загремел глас Готака.
  
  
  "Ритуал започва", - тържествено обяви той. Незабавно мек фон на музиката е променило рязко, почти смущаваща ритъм, настоятелен ритъм, който учащался, замедлялся и отново ускорялся в пулсиращ ритъм.
  
  
  Ситаристы започна мерцающую безкрайна серия от акорди, и докато гледах, на помосте са се появили шест момичета-диференцирани менюта падащото вуалях, с голи гърди под тънка кърпа. На всеки беше това, което отначало взе за свещници. В известен смисъл те са били, но когато те са монтирани, по три от всяка страна на платформата, видях, че това е восъчни фалически символи, всеки със своите изпъкнала основа. Реалистично изглеждащи восъчни символи подсвечивались на малък фитиле в края на всеки от тях.
  
  
  "Восък, обработени със специални бои, така че той бързо се стопи", - прошепна старецът. Шест момичета простерлись пред символи, а след това се събраха в центъра на сцената.
  
  
  "Гхотак, като Върховният лама на храма, ще избере момиче, да се жертва за Каркотеку", - прошепна патриарх.
  
  
  Попитах. - "Някой, той може да избере?"
  
  
  "Някой тук", - каза старецът. "Обикновено той се избира от храма момичета. Момиче, предназначена Дух, ще започне да се вълнува всички видове еротични емоции, което само може, танци и други телесни действия. На сцената ще скочи с различни мъже и предлага себе си на тях. тя трябва да избере един, преди да фаллосы ще изгори до основи, и на този, който тя избира, тя трябва да плати на себе си тази вечер "
  
  
  Докато гледах, Гхотак застана пред шест момичета. След това той внезапно се обърна и посочи на публиката.
  
  
  "Аз избирам Hulin, дъщеря на Дома Леунги, за да предложи в знак на почит към Духа на Каркотека", каза той.
  
  
  Хвърли един поглед на стареца. Той ошеломленно гледаше монаха.
  
  
  "Тя не излиза?" - попита Гхотак подигравателно. "Нима дъщеря Дома Леунги е прекалено добър за Духа Каркотека? Дали тази къща се осмелява да говори за Каркотека?"
  
  
  - прошепна старецът през зъби.
  
  
  "Ако аз откажа да позволи на Hulin да се отдадете на, аз трябва да сложи край на противопоставянето му", - каза той. "Той знае това. Това е въпрос на лична чест".
  
  
  "И ако ти не се откажеш, тогава бросишь Hulin бог знае кого", - казах аз. "Кажи му, че той отиде в ада. Аз ще намеря друг начин да стигнем до него ".
  
  
  "Дяволът е в монашески дрехи порази сърцето на чест и вяра", - промърмори патриарх. Изведнъж чух бързото движение отстрани, светкавица оранжево коприна, проносящуюся по въздуха. Аз се обърнах и видях, че Hulin се втурва към платформата. Аз я повика, но тя дори не се спря. Когато тя се изкачи на платформата, тълпа приветства си. Музиката се усилва, и от урни покрай стените внезапно излезе на повикващия спомени миризма - странно вълнуващ аромат. Усетих повишена емоционалност в публиката и видях, че някои жени вече отхвърлят копринени шалове, воали и връхни дрехи. Hulin е на сцената, стоеше тихо, а Гхотак се оттегля, след като по ръба на платформата. Изгори фалически символи, всеки от които е имал своя нюанс ярък пламък. Усетих поглед Hulin, когато тя погледна към най-близкия фалос, и те блестяха странен блясък. Сега музиката е отбивала си пулсиращ ритъм с почти оглушителен силата на звука, и от звук и ритъм невъзможно беше да се измъкне. Те захлестнули мен, както вълните на океана, погружающие, поглъщащи, изискване. Аз гледах, като Hulin започва да танцува, първо бавно, след това с все по-чувственост. Аз съм виждал екзотични танцьорки от цял свят, но всички те воображали. Hulin се променя, очите й бяха полузакрыты, главата запрокинута. Тя се приближи към всеки фаллосу, леко гали восъчни изображения, след това обиколи всеки, бутане на всяка гърдите си гърди. Тя раскачивалась назад и напред, и сега си корем започва да се покачва и отиваме все по-далеч и тя да се е преместило до центъра на платформата. Сини дрехи, които тя носеше, бързо избухна, когато яростта си движения се увеличава, а фини и тънки крака пульсировали и раскачивались.
  
  
  Тамян и топлината достига обществеността, и аз се чувствах като те са раскачиваются, чух стенанията и полувеклы. Hulin изложени им корема, раздвинула краката и набъбнали назад. Чух женски писък и, когато поглеждаме назад, видях мъж, който отиде заедно с него на пода, раскачивая краката нагоре и надолу. Мъжете и жените цеплялись един за друг. На няколко метра от него жена выгнула тялото назад и започна гърчене в хипнотично эротизме. Страшно екстаз пометен от тълпата, въздухът пълни тихо стене и жуткими звуци. Аз съм виждал, как Хилари Коб сгуши до стената и гледаше уплашен, с широко отворени очи. Аз се усмихна, като видя как тя избърса длан в челото и бузата, и дори на сянка аз видях, как кожата му блести от пот.
  
  
  Hulin се срина на пода платформа, протегна краката си, выгнув гърба си корем подпрыгивал судорожными движения възторг, както и восъчни фаллосы продължават да горят. Аз се чувствах изпотяване на дланите си, а задната част на ризата ми е мокра. Докато Hulin продължава да се покачват и падат под настоятелни в ритъма на музиката, мъжът скочи от публиката на платформата. Той стоеше над нея, раздалечени крака, торс е работил. Hulin огледален, и той се отдалечи и падна от платформа, да диша, да лежи на пода.
  
  
  Още една фигура изскочи на сцената и танцува пред Hulin, сега търкаляне по сцената назад и напред. Тя се обърна, докато работите на собствените си еротични движения, и той се оттегля. Можех да видя, че Hulin е бил въвлечен в собствената си глупост, тя се плъзна и се разточва около по сцената, движещи гръб и рамене в чувствен ритъм, повдигане на корем, нетърпеливи толчковых движения, докато восъчни фалически символи продължават да изгори до основи. .
  
  
  Пред мен една жена наполовина писна и падна в краката ми. Веднага тя се обърна и започна да се движи като змия, по краката ми. Към нея се присъединиха още една жена и мъж, и те търкат срещу един за друг в тих ярост. Все повече мъже предлагат на себе си Hulin, и всеки е бил отхвърлен, поради завоя на главата си или завъртане на тялото си. Фаллосы не сте на повече от няколко сантиметра от дъна на восъчните основи. Чух дрезгав шепот на баща си.
  
  
  "Тя вече не може да се откаже", каза той, напрегнат глас. "Тя трябва някой да изберете. Време за нея е приключила".
  
  
  Писъци и викове сега звучеше като един непрекъснат шум, и аз разбрах, че Hulin, изработено далеч от собствената си лудост, въпреки това затруднява ужасен момент толкова дълго, колкото можеше. Ръцете ми бяха мокри и ръцете се издигаше пот. Скочих на крака, скочил през корчащиеся, ниспадающие на тялото и се затича към платформата. Аз съм виждал, как ошеломленная Хилари Коб, прижатая до стената, виждайки сцената изправен еротични желания. Хванах я изненадан поглед, когато прелетя покрай нея. Очите Hulin бяха затворени, когато аз скочих на платформата, се изправи над нея и я повика по име. Тя отвори очите си и я извивающееся тяло продължава своя чувствен ритъм. Застанал над нея, аз се чувствах като моите котлети се подуват от желанията, аз поклати главата си и промуши ръце. Боже, заразата на това място е непреодолима. Аз исках да падне на нейното красиво тяло, да уловим тази малка идеална форма и да я направи своя. Но аз не съм дошъл тук не за това, да напомня и аз за себе си. Аз бях тук, така че след това да се предотврати, а не да се ангажират. Изведнъж Hulin се изправих, хвана ме за краката. Тя сгуши лице в моя слабините, потерлась главата ми, а след това се хвърлят на главата назад, испустила писклив вик на освобождение.
  
  
  Шумът спря с плашещи внезапна, и за дълго време, воцарилась мъртва тишина. Восъчни изображения се разпадна, и залата почти се е потопил в мрак. Сега тишината е нарушена само звуците на издишания въздух и потиснати плач. Аз погледнах към Hulin. Тя падна в безсъзнание на пода. Аз я вдигна и пренесе с платформа покрай горящите очи Гхотака. Аз се излезе от хол и открих до себе си на бащата. Аз се отвори врата и излезе на хладния нощен вятър, чист, освежаващ бриз. Hulin е перо в моите ръце, красива спящата кукла. Бяхме с него, аз видях, как от хол изглеждаше светловолосая главата, и, когато поглеждаме назад, аз видях Хилари Коб, прислонившуюся към стена на сграда със затворени очи и ми се събраха.
  
  
  Hulin пошевелилась и спрях. Тя отвори очите си, и на нейното лице се появява изненадващо мека усмивка. Сложих я на крака и й дълбоки очи ме гледаха.
  
  
  Попитах. - "Ти можеш да отида?" Тя кимна, и баща й я прегърна през кръста. "Всичко е свършило, и с теб всичко е наред", - казах аз. Видях дълбоко облекчение и благодарност в очите на един старец и Hulin наведе главата си на рамото му. Аз отидох напред и ги остави насаме. Еротична възбуда по време на стерло истинската опасност, но само за време. Те все още бяха там, може би дори повече. Но за пореден път те са покрити жесток начин тази странна страна. Изправят пред предизвикателството на него е отговорено, а след това той беше скрит светкавица сексуално разстройство в мащаб за масова оргия. Утре старецът ще отиде в планината, за да докаже, че той не е убит от нещо, което не съществува, за да докаже, че митологичния бог не контактува чрез помешанного на власт монах. Аз поклати глава и се опитах отново, но нещата бяха същите. На това място всички са носели маски, и аз имах неприятното усещане, че зад една от тях се крие смъртта.
  
  
  Глава IV.
  
  
  Аз ходех в хладен нощен въздух и първо махаме Hulin и баща си вкъщи. Най-накрая аз се приплъзва в тиха къщата и се качих в стаята си. Събитията, свидетел на които току-що станал, събудил да мраморна статуя, и аз открих, че ворочаюсь в тишината на нощта. Меховое одеяло беше топъл и мек, адски прилича на жена. Събудих се, когато чу слаб звук се отваря врати. Аз седнах гол, ако не броим краткия и Rado е в ръката ми, готова огън, моят пръст напрежение щракал на спусъка. През прозореца да проникне мека синя светлина, докато чаках, докато гледа как вратата се отваря по-нататък. Изведнъж в стаята се появи миниатюрна фигура под широк съраунд копринен халат.
  
  
  "Ник, ти си буден?" нежно каза си на глас.
  
  
  "Hulin", - казах аз. "Какво правиш тук?" Тя влезе в стаята, затворих вратата зад себе си. Тя седна на ръба на голямо легло и мека лунна светлина през прозореца, освети ъглите на лицето си. Очите й бяха черни, бездонными дупки, всяка от които ярко осветени.
  
  
  "Аз идвам към теб, Ник - каза тя. "Писано е, че момичето се разделя себе си на този, когото е избрала".
  
  
  "Hulin", - казах аз, слагал ръцете си върху нейните малки рамене. "Мислех, че си разбрала. Аз дойдох при теб, за да ти не трябваше да се даде на никого себе си".
  
  
  "Аз разбирам", - нежно каза тя. "Аз знам, че ти си направил това за мен."
  
  
  "Тогава ти няма нужда тук да бъде", - казах аз. "Ти не трябва да продължи да е с мен".
  
  
  "Но също така е записано, че момичето обзема желанието да имат с мъжа, когото тя избра" - отговори Hulin. "И това също е истина".
  
  
  Аз се намръщи. - "Това е така с теб, Hulin?" Тя не отговори. Вместо това тя се наведе ниско, и с едно бързо движение на съраунд рокля беше отслабено, и аз видях едно същество толкова добра форма, е деликатно чувствен, подобно на това скъпоценно резба във всички аспекти, което беше изключително вълнуващо. Тя седна направо я върти изкривява красива арка, гърдите са насочени нагоре, пълни и заоблени под зърната и изгибались с добра симетрия малки изпъкнали върхове. Нейните стройни крака бяха красиво оформени, а бедрата плавно закръглени. Тя се приближи по-близо до направят козината суровина одеялу, поставяйки ръцете ми към раменете.
  
  
  "Това е така, Ник", - памет тя и аз се чувствах като малкото тяло задрожало. Тя ме бутна обратно на леглото и започна покрива тялото ми с устни, нежно, страстно диша в кожата ми, леко движейки се надолу по гърдите, през корема, надолу, надолу, надолу с едно докосване, нежно като крило на пеперуда. . Тя изпраща чрез мен лудост на желанието, и аз почувствах как тялото ми отговаря. Аз перекатил я меховое одеяло и позволи на вашите ръце, за да погали две малки красиви генитални висящ на гърдите си. Тя тихо застонала, и краката й обняли кръста ми. Усетих как ръцете й се страхуваме около мен, и изведнъж цялата мека нежността отстъпи място на огромен, всепоглощающему глад. За нейното крехко тяло скрива фантастична жилистая сила, силата на опън, която съответства на нейната издръжливост. Едва по-късно същата вечер, докато размишлявах, аз си спомних как тя с такава лекота продвигалась чрез коварни и прекратяване на планината.
  
  
  "Аз съм твоя, Ник", - памет тя. "Аз съм цялата твоя." Тя излезе от под мен, чрез разхлабване на твърда хватката си, краката и се обърна, за да и повече на себе си, на моите устни. Собствен устата е трескава, гладни животни, жадни моето докосване. Намерих я под себе си, на гърба на бедрата ми, томящейся на лицето ми, всичко беше направено плавни движения, грация и лекота. Тя може да се плъзга тялото си навътре, навън и нашир със спокойната красота на змия, а устните и езика непрестанно пеят химн Приапу. Аз съм позволил на устните си да докосне идеални връхчетата на гърдите си, и аз се почувствах, като те пульсируют от докосване. Hulin нежно шевельнула гърдите, стиснал го, на моите устни. След това тя ги притисна толкова силно, че се страхувах, че причиню я боли и ръцете си обвились около главата ми, здраво стиснал към себе си. Тя рязко се отдръпна и падна, выгнувшись обратно на леглото, повдигане на бедрата нагоре, за да мога да ги вземе, и отново стана същото, какъв е бил по време на ритуала, трескаво пульсируя от желание. Аз се приближи до нея, и тя с тих стоном поех дъх. Аз бавно се движеше в ритъм с тялото си, докато са малки, тънки крака обвились около кръста ми, тя се сепва за миг, протегнати ръце на леглото, burrowed ръце в одеяло. Тя остана в това състояние за дълго време, потънал в удоволствие-болка си оргазъм, не желае да се освободи дори безкрайно малък момент на наслада. Когато най-накрая, тялото си обмякло, и тя падна обратно на леглото, притисна главата му до гърдите, задръжте мен там почти така, както майка държи детето си.
  
  
  Най-накрая аз се мести, и тя се издигаше сгуша имам в ръката си, нейните прекрасни малки гърди все още предизвикателно погледна нагоре. Гледах една жена-дете, същество, много подобно на тази си страна, образец на контрастите. Когато тя лежеше в ръцете ми, ръцете, които почти прегърна я малко тяло, аз си помислих за съответствие от индуски молитви - Ом мани падме хум - "О, скъпоценен камък в лотосе". Това беше много ясно, защото в неговото физическо съвършенство е нещо подобно на скъпоценен камък. Известно време тя лежеше тихо, а след това започна да се движи. Без да отваряте очи, ръката и се плъзна надолу по тялото ми, а устните и езикът отново се плъзна по гърдите ми. Очите все още са затворени, тя поглаживала, сложил и ласкала с воспламеняющей нежност, която е била на нея и само на нея. Аз маршируваха под неговото докосване, и само когато аз се наведох и притянул главата си към нейната, тя отвори очи.
  
  
  "Аз съм твоя, Ник", - повтори тя и отново започна да ми покаже, колко пълно и изцяло, тя имаше предвид с тези думи. Когато най-накрая тя отново лежеше в ръцете ми, аз съм заспал,
  
  
  За нея е характерно, че на разсъмване тя се изплъзна така тихо, че аз само смътно си давах си грижи. Когато се събудих, бях сам, слънцето е светъл, а тялото ми все още жаждало си. Стигнах, станах от леглото, измих се и се обръсна. Аз съм все още е в шорти, когато вратата се отвори и влезе Hulin с тавата с чай и бисквити в ръка. В просторния си халат с колан в средата тя постави подноса на леглото и налила горещ силен чай. Това отвори очи и окуражен. Тя каза само няколко думи, но в очите й, дълбоки и меки, говорихме за много неща. Когато бях допил чай, тя избута подноса на леглото, откъсна халат и падна до мен на голо.
  
  
  "Да Предположим, баща ти те търси", - казах аз.
  
  
  "Баща ми знае, че съм тук с теб" - каза тя небрежно. "Освен това, той прекарва по-голямата част от деня в молитва и подготвя своите приятели за една нощ".
  
  
  Въпреки огромната красотата на това гладко, загорелого, стройно тяло, вытянувшегося пред мен, а вздернутые гърдите толкова пикантен заострялись, аз се почувствах неудобно, когато мисля за това, какво може да донесе една нощ.
  
  
  "Всичко ми е това не ми харесва", - казах на глас повече себе си, отколкото на момиче. "Аз не вярвам в йети, но аз не вярвам, че Гхотак нищо няма да постигне".
  
  
  "Той не може да направи нищо" - каза тя. "Ние ще отидем с баща ми до подножието на планините. Там са били наети няколко шерпов, за да те стояха на стража и съблюдават, така че никой не е влизал в прохода в планините и никой не отиде до утре".
  
  
  Аз знаех, че в планината можете да стигнете само чрез тесен проход, в подножието. Аз крякнул в знак на съгласие, но не е бил удовлетворен. Hulin сгуши до тялото ми, ръцете си да лежи на корема ми. "Аз съм твоя, Ник", - промърмори тя отново и се сгуши по-близо. Тя лежеше до мен, което позволява очите ми се насладите на прекрасна малка фигура, а след това тя се надигна и сложи халат.
  
  
  "Баща тръгне един час преди залез слънце", - каза тя.
  
  
  "Аз ще бъда готов", отговорих аз. Тя си отиде, не когато поглеждаме назад, а аз се облече и излезе. Улиците бяха пълни с хора, селяните с техните продукти, улични търговци и святи хора, които строго се ходи сам. Аз бавно вървях по улицата, безцелни небрежност моята разходка маскировала далеч не случайни цели, които имах. Старият патриарх е бил убеден, че Готак хвана в капана на своите разговори. Аз не бях толкова сигурен в това. Аз съм виждал тънка усмивка на устните си монах, когато Лиунги прие предизвикателството. Шерпи трябвало да попречи на това, че някой влизаше или излизаше от прохода, след като старецът оттегли в планината, или поне да се информират за това. И все пак Гхотак бил монах, почитан човек, а това са прости хора. Той може, аз бях сигурен, че е лесно да ги убеди да го пропусне и нищо да не се каже за него. Те не щяха да не се подчини на думите на Светия. Ако това е бил планът му, той би намерил повече от един старец в планините, мрачно си помислих аз.
  
  
  Глава V
  
  
  Аз небрежно се движеше към храма Гхотака, когато на известно разстояние зад себе си, забелязах светкавица светли косми. Аз се забави крачка и спря на уличен търговец на килими. Бърз поглед ми каза, че светловолосая главата притащилась за каруцата, за кози. Аз се усмихна и тръгна напред. Бях в храма и го изпревари, като се върнете там, където дългата зала за срещи почти е свързан със самия храм. За дългата ниска сграда, в задната част на храма, и аз видях прозореца на нещо, което прилича на настаняване. Това е нещо, което е търсил, и аз се прокрадна по-близо и погледна вътре. Аз видях една стая, доста голяма, оскъдно обставленную в суровата обстановка, подобающей монах. Другата смята за първо. Аз бързо отиде по-далеч, преди някой да е преминал, заобиколи храма и се върна на улицата. Видях, че Хилари Коб се крие зад ъгъла на сградата. Аз преминах улицата, се показа зад ъгъла и едва не падна върху нея, когато тя застана прижатая. срещу стената.
  
  
  Аз казах. - "Какво, по дяволите, правиш?" "Да играеш на детектив? Скъпа, ти трябва да се научат много, като за някой ловуват".
  
  
  "Аз не играя на детектив", - отрежете тя, когато си почивате. Това се нарича "Търсене на историята". На нея е мека кафява ветровка, и това, как тя действа, отново ми напомни за безупречен мекота на гърдите си. "Няма закон, който гласи, че не мога да гледам, кой какво прави или накъде отива на улицата", каза тя арогантно и самодоволно.
  
  
  "Мисля, че не", - отговорих аз. "Между другото за гледане, аз видях, как ти добре се справи с него вчера вечер".
  
  
  На бузите й се появиха две слаби руж, но тя само гневно ме погледна.
  
  
  "Защо не распустила косата и не се присъединява към веселбата?" - подигравателно попитах аз. "Аз си помислих, че ти ще го направиш".
  
  
  Нейните челюсти се страхуваме, и тя продължава да се сърди, да ме гледат.
  
  
  "Аз забелязах, че ти не губиш време в участие", - заяви отговори тя.
  
  
  "Вие не бихте повярвали истината, ако аз ви казах", - казах аз.
  
  
  "Аз знам, ти си я опази от съдбата, по-лошо от смъртта", - усмехнулась тя. Сарказъм разливался навсякъде.
  
  
  "В известен смисъл това е точно това, което съм правил" - отговорих аз.
  
  
  Тя фыркнула. "Моля - каза тя. "Поза просто не се вписва. Вие просто не може да пропусне възможност".
  
  
  "Хилари, скъпа, - казах аз, - наред с други неща у теб се проявява завист".
  
  
  В сините очи светна мълния. "Аз трябва да ти я даде за това шамар", - прошипела тя през зъби.
  
  
  "Да Не бъдеш", - лаконично отвърна аз. "Знаеш ли, аз без съмнение нанесу ударя".
  
  
  "Да, и аз знам нещо още към края на миналата нощ", - изтърси тя. "Знам, че разказа историята си, и аз няма да се откаже от нея. Няма дяволска причините за вас толкова се притеснявате за малко имиграция, ако това е всичко, което трябва".
  
  
  "Знаеш ли, мислех си за теб, Хилари", - казах аз небрежно. "Реших, че ти си не по-отколкото вредител. Дори ако имаш тази история, ти не можеш да го изпратите от тук. Ти ще трябва да почака, докато ти не се върна в Darjeeling или Бутан. До това време други източници закроят на вас капака ".
  
  
  "Ти си просто продължавай да мисля така, Янките". Тя студено се усмихна, обърна на петите си и си тръгна. Аз гледах след нея, се мръщят гледа след нея с чувство на атрактивен дългата извивка на краката си. Какво, по дяволите, тя имаше предвид под това мистериозно забележка? Аз знаех, че тя може да блъфира и бахвалиться, но нещо в тона на подсказывало ми се, че този път тя не излезе. Реплика дразнещо плуваше пред мен. Това е строго секретна операция, ходене на великденски яйца, както казва Хоук, само между яйца е нещо смъртоносно. Това е тайно дело преди, по време и след, особено по време. Опитахме се намира умен ход китайски червени, в който е използвана обикновена комбинация на вътрешно предателство и тайно проникване. Това е хитър ход, и ние трябваше да се срещнат с тях при същите условия. Всяка публичност около непременно ще предизвика всички видове директни действия за опазване на лицето, а това е последното нещо, което искахме в този бизнес.
  
  
  Аз бавно се завръща към дома си с много тревожно чувство. Бях сигурен, че коментарът Хилари Коб изисква допълнителна проверка, и аз го представите, маркиране, за да го направи. В къщата Hulin седеше на прозореца в копринена мантия, закрывавшей си миниатюрна фигура.
  
  
  "Вие сте говорили с английската журналисткой", - просто каза тя, когато се приближи към нея. "Бях на пазара и е минал покрай вас. Тя е много красива".
  
  
  Тя внимателно ме погледна, най-дълбоките си очи, говорим за много неща, някои от които аз не се поколеба да чете. Сложих ръката си на рамото си, тя за миг прислонилась към мен, а след това си тръгна.
  
  
  "Бащата заминава малко по-рано", каза тя. "Аз оденусь и ще е готов след няколко минути." Гледах, как тя се приближи до арката, без врати между стаите. Тя се обърна, погледна ме и позволи на шелковому рокля спасть с рамото си и да стане гола, красива, гола, тя се парила по време на полет на миг светна нимфой, а след това изчезна в има вратата. Тя направи това толкова красиво, предлагайки ми като напомняне, така и обещание, жест едновременно мощен и тънък.
  
  
  Аз отидох в стаята си, открих, че тя отремонтировала ми рваную вятър яке, и се облече за разходка в сянката на планината. Когато слязох долу, там е Hulin, обвито в няколко ярда от материя, подобна на руло стари дрехи. Баща й, облечен в тежка яке от кожи як и ботуши, с панталони от кожа подплата, носеше на гърба си малка синя раница, и държеше в ръката си дълъг бастун. Ние тържествено се ръкува, най-малко, аз бях торжественен. Старецът се усмихна уверено; той трябваше просто да прекара нощта, и Гхотак е било автоматично дискредитиран. Ние заедно отидохме на къмпинг в планината. Много жители на селските райони почтително се поклониха, сгъване на ръцете в традиционен жесте молитви и добри пожелания. Извън селото температурата значително падна, когато стигаме до перевалу в недрата на високите върхове. Когато стигнахме до подножието на планината, видях Гхотака и трите му от хора, чакащи пред четири шерпами, които са подредени в линия на входа на прохода. Лиунги спря и се поклони на монах, който в отговор наведе глава. Забелязах, че под шафрановой мантията на Готаке са тежки, покрити със сняг ботуши.
  
  
  "Гхотак е бил в планината?" - попитах го, гледа към обувките му.
  
  
  "Днес сутринта", казал той. "Два пъти в седмицата ходя в планината, за да медитират в уединено света".
  
  
  "Това е истината", - чух шепот Hulin. "Той е правил това в продължение на много години. Светият човек трябва да медитира в тишина и усамотение, както е писано, настроена на заобикалящата го природа".
  
  
  Баща й прекара устните си по бузата на момичето и се поклони ми. Той се обърна към Гхотаку.
  
  
  Утре, когато се върна, ти зли планове ще приключи. Хората ще научат истината ".
  
  
  Гледах лицето Готака, когато старецът си отиде, но го бесстрастие нищо не ми казала. Монахът и неговите хора известно време гледаха, а след това се преместили и са си отишли. Hulin и аз останаха да гледат как малката фигурка става все по-малко и по-малко докато накрая не скрылась от поглед на фона на високите върхове. Отидохме обратно към дома си, и когато най-накрая пристигнали, беше тъмно.
  
  
  "Аз отново ще дойда при теб тази вечер, Ник", - прошепнах Hulin.
  
  
  . Аз му опря в малката си талия, наполовина обхватив я с една ръка.
  
  
  "Аз трябва да направя нещо, Hulin, - казах аз. "Това може да отнеме много време, а може и не. Вие ме подождете?"
  
  
  "Английски журналист?" - тихо попита тя. Щях да се усмихна, но в гласа му имаше такава тъга.
  
  
  "Не, миличка", - казах аз. "Нещо по-различно."
  
  
  "Аз ще чакам", каза тя. "Независимо от това, как сте закъснели".
  
  
  Hulin отиде в стаята си, аз съм малко чака, а след това напуска дома си. Шерпи са били в прохода, но не можех да разчитам на него. Беше много тъмно, когато аз се приближих до покоям Гхотака в задната част на храма. Минах покрай строителна линия и е видял светлина, идваща от прозорците. Това не е достатъчно. По дяволите, всеки може да остави светлината включена. Знаех, че ако Готак щеше да отидете в планината, той много скоро ще трябва да се отправите на път. Ако той нещо е замислил, че той трябваше да действа до настъпването на деня, а изкачване в планината сам по себе си да можете да гледате.
  
  
  Щях да се отклони от стената на заседателната зала, когато видях пазач в синя риза и с косата си ръкави, изведнъж вырисовавшийся на фона на светлината от прозореца. Той е бил дълго парче дърво и, несъмнено, някъде в него нож. Аз седях на сянка и чакаше, докато той се върне, когато той свърши прозорец. След миг той се върна и да си тръгна от мен. Аз излязох и почти стигнал до него, когато чу звука на стъпките ми. Той се обърна и се опита да повиши дубинку, но аз съм първият, който е стигнал до него с рязък удар в гърлото. Той ахна, схватившись за гърлото. Аз изтръгнат дубинку от ръцете му и го удари по главата. Той се срина в купчина, и аз активизира чрез него. Това се случи толкова бързо, че аз се съмнявам, виждал ли е той, който го удари в тъмнината.
  
  
  Аз се приближи до прозореца и погледна вътре. Гхотак е бил в стаята с кръстосани крака на рогозка на пода. Той попыхивал наргиле и е писането на пергаментном внедряването. Хвърли един поглед на стража. Той ще отсъства поне половин час, но могат да бъдат и други. Отново поглеждайки през прозореца, аз още веднъж погледна, погледна часовника си и реши, че аз трябва да се изчака. У него все още имаше време да се движи. Взех охрана и с помощта на собствената си риза и няколко листа, завърза го, много пълнени му устата и затащил в храстите наблизо. Аз имам бдение до прозореца Готака, чрез проверка на всеки половин час. Той продължи да пишат върху пергамент, докато накрая не го оставяй го настрана и не запали наргиле къси отрывистыми затяжками. Погледнах към часовника си и осъзнах, че ако той се отправи за патриарх, а след това вече трябваше да бъде в пътя си. Аз съм ниска, слезе, мина под ръба на прозореца и тръгна обратно през затемненную селото.
  
  
  Той е тук. Аз трябваше да бъда удовлетворен, но все пак не бях на себе си, със същото безпокойство, което преживях, след като загадъчно коментари Хилари Коб. Монахът беше твърде спокоен. Той е точно толкова, колкото и ние, знаеше, че когато патриарх ще се върне, това дискредитира цялата сграда духовна сила, което е построил за себе си. Какво, по дяволите, тогава той така спокойно отношение към всичко това? Бих искал да знам отговора на това. Когато се върнах, къщата е в пълна тъмнина, и аз отидох в стаята си, мислейки, че може би Hulin легнах да спя и заспах. Но от кожени завивки простря малко топла ръка, и аз бързо разделся, поставяйки Вильгельмину и Уго на пода до леглото. Аз се приплъзва с нея под одеялото и откри, че тя нетърпеливо, приятно се простира до мен, ръцете й протягиваются, за да посрещнат тялото ми си я мека краката пожелавам отвори за мен портали екстаз.
  
  
  Ние правихме любов, държаха се един за друг и отново правихме любов, като че ли сме, както се опита да не мисли за един старец в мрака, сам сред бушуващите ветрове, сняг и високи ледени пластове. Когато най-накрая заспали, напълно изтощен и пресыщенные, взех я в ръцете си, като че ли държат детето спи.
  
  
  На сутринта, когато се събудих, тя все още е до мен. Тя пошевелилась, и ние останахме в един затворен свят прегръдки помежду си. Когато най-накрая стана, Hulin равна на закуска, докато аз бръснене, и като че ли некоему молчаливому споразумение, никой от нас не говори за това, за което най-много мисъл. Сутрин Hulin започнах домакинската работа, и излязох на улицата. Очите ми неумолимо приковывали високите върхове, окружавшие селото. Мен переполняло гневно безпокойство, което се увеличаваше с течение на деня, когато баща Hulin не се е появявал. Аз никога не съм бил на мисия, когато се случи толкова много и се случваше толкова малко. Дори ми стана горчиво от Хари Ангсли и неговата проклета треска. Той трябваше да бъде тук по този повод. Британците бяха по-опитни и по-адаптивни по своята природа за такава игра на котка и мишка. Ние, американците, твърде ясен и са насочени към действие. Разбира се, тогава аз не можех да го знаете, но действието, което копнея, довело до бързо изригване.
  
  
  Хилари Коб, статно красива в бяло яке
  
  
  и колоритния клетчатом килте Кэмпбеллов, слезе, видя ме и се отправи там, където стоях.
  
  
  "Той все още не се е върнал?" - направо попита тя. Нейното блудство, шпионство и прямота само да се дразнят от моето гневно, тревожно безпокойство.
  
  
  "Не е твое проклето нещо", - прорычал аз. Аз съм виждал, като му вежди леко приподнялись, а очите веднага се свиват.
  
  
  "Във всеки случай, ти си последователен", - тя отскочи назад. "Винаги е неприятно. Доколкото разбирам, вие нищо не сте чували и доста нервен по този въпрос".
  
  
  Бих могъл да се забавляват събирам си врата за такъв подробен анализ. Тя погледна часовника си.
  
  
  "Ако казвате, че той вече е време да се върнем, аз ще надирать ти задника по целия път до Эвересту", - прорычал аз. Аз дълго и яростно гледаше я в очите и изведнъж видях, как те смягчились и променя изражението на лицето. Тя моргнула, за миг се обърна, а след това ме погледна.
  
  
  "Вярвате ли в йети?" - попита тя спокойно, трезво, почти като малко момиченце.
  
  
  "Ти ли?" Аз честно казано се вика. "Не, по дяволите, аз не вярвам в добрите феи, banshee или подъл снежни хора". Обърнах се и мина далеч, мърмори си под носа. Hulin стоеше до прозореца, когато влязох, хвана си упорита яке и тръгна към вратата. Тя не беше нужно да пита, накъде отивам.
  
  
  "Аз ще отида с теб", - просто каза тя.
  
  
  "Не" - рязко казах аз, а след това, смягчив глас, за миг я прегърна. "По-добре да отида сам. Аз ще взема със себе си две шерпов. Аз мисля, че може би баща ти остана в снежни пързалки или в изкован пътеката. Ние ще ви възстановим му".
  
  
  Тя се сгуши до мен, бързо целуна и се отдръпна. Излязох, които искат да се чувстват толкова уверени, колкото звучеше. Аз не вярвах в прокле мерзкого снежен човек, но се страхувах, че със стареца че нещо се е случило. Всичко, което можех да видя в главата си, това е фигура Гхотака в навечерието на вечерта, който спокойно си седеше и попыхивал тръбата. Хванах две шерпов, и се отправихме към страшните башням от сняг и лед, които гледат на нас с по непреклонным презрение. Следи от патриарха са ясни, по снега лесно беше да отида. Докато се качвахме по-горе и сняг на земята ставал все по-дълбоки следи от него станаха още по-лесно, и ние сме добре отработено време. Той отиде дълбоко в планината, и пътека ставаше все по-стръмен и по-опасно. Накрая видях пред покрития със сняг гребен на върха на стръмно изкачване, по който вървяхме, и посочи към него. Шерп според кимна и се отправихме към него. Изглеждаше, че това е точното място за разрушаването на лагери. Стигнах до нея на първо място и видях останките от огъня. Син раница, която той взел със себе си, е бил разпръснат над мястото на земята, а снежната покривка е растоптан и шероховат. Аз проследовал по уступу до това място, където той огибал част на планината, и сега, един от шерпов спря, и аз го чух придушенный и на висок глас, извика от ужас. Аз се обърнах и той показа снега.
  
  
  "Йети!" - извика той, задъхан. "Йети!" Аз съм проследил за ръката му и видях следи по снега, проклет отпечатъци, които някога съм виждал. Първо аз казах, че това е отпечатък на огромен мечок, тъй като следите от ноктите са добре видими. Но вместо това, в него е отпечатък на човешката стъпалата и петите. Аз коленичи и по-погледна внимателно отпечатъка в снега. Имаше няколко, и аз внимателно изследвал всяка. Формата и очертанията на ходилата ясно присъстваха, но завършва раскинутыми възглавничките на животно с дълги нокти. Аз никога преди не съм виждал такава пътеки, както и едно същество, каквото и да е това, нещо тащило за себе си по снега. Аз отидох по следите, а шерпи - за мен. След като направи още един завой, и аз с копнеж видях счупена, кървава фигура. Аз се приближи до него и научих дрехи. Формата е едва различима като мъж. Патриарх Лиунги е буквално разкъса на части, виднелись огромни рани на кожата, една страна извадено , краката искривлены в гротескной форма. Гърдите му беше изложени, от нея са отслоены огромни ивици плът, и края на счупения ребра стърчаха от кожата.
  
  
  "Йети", - монотонно повтаря шерпи, превръщайки дума в тържествено пеене.
  
  
  "Глупости", казах аз. "Го уби животно, най-вероятно, някаква огромна мечка".
  
  
  Те са в несъгласен покачали глави и отново посочи пресичане следи от кръв. При мен няма обяснение за тази странна следа, а аз можех само да се предположи някаква лоша земя, характерна за тези планини. Всичко, което знаех, е, че това е изуродованное, разкъсан, изрезанное тялото, и този трябва да има някакво логично, убедителен обяснение. Отвратителен сняг човек не е нито логично, нито рассудочным. Старецът е бил очевидно убит същество с огромна сила с нокти и зъби. Гигантска мечка е не само логично, но и единственото възможно обяснение, освен може би формата на огромен снежен леопард. Един от шерпов в раницата имаше голямо одеяло, и ние увити в него кървава, изуродованную фигура и здраво вързани. След това започнахме бавно и опасно пътуване обратно надолу с нашата ужасна ношей.
  
  
  Накрая стигнахме до равен терен и се отправиха към селото. Когато се доближават, други се приближиха да попитам и шерпи да говори с тях. Аз съм чувал думата "йети", повтарящо се отново и отново, и вопрошающие разбегались, за да обхванем. Знаех, че преди аз да достигне Hulin, тя ще чуе това. Шерпи посочи ми, къде се отдаде тялото, за да го подготвят за погребение. Разбира се, ще изгарянето клада. Най-накрая се върнах в къщата. Изглеждаше, Гхотаку късмет, и аз открих, че той бързо извади от това полза. Като предположих, Hulin чух за него още преди моето пристигане, и аз открих, че тя е на колене в молитва. Тя се изправи и се обърна към мен лице, и сълзите са в гласа си, а не в очите.
  
  
  "Йети се обади", - просто каза тя. "Гхотак ще спечели. Иначе и не може да бъде".
  
  
  "Баща ти уби някакво животно, Hulin", - казах аз. "Мечка или, може би, снежен леопард. Няма гаден снежен човек, Hulin".
  
  
  "По-добре да си тръгне, Ник - каза тя. "Аз съм твоя. Идвам с теб. Но първо трябва да отидете в зала за събрания. Гхотак свика събрание и храм залата ще бъде пълна. Аз трябва да отида и да му се поклоним в чест на моя баща".
  
  
  "Не" - рязко казах аз. "Не си отиде. Не се отказвай му".
  
  
  "Но аз трябва" - каза тя. "Предизвикателство е приет, и Гхотак побеждава. Това е почетен обичай, който се появи пред баща си и клонят преди Гхотаком".
  
  
  "Добре, върви - казах аз. "Но кажи на хората, че баща ти уби животното.
  
  
  Ръцете й обвились около врата ми, и тя ме погледна.
  
  
  "Ник, ти си толкова голям, толкова силен, толкова човек на действието", каза тя. "Не мога да повярвам, че има неща, които излизат извън обичайните обяснения. Си вид на човек, когото вие наричате буквално човек, не позволява на неизвестен. Трябва да се търси логична причина за всичко. Тук ние знаем по-добре".
  
  
  Аз съм закусил устните. Аз отново се блъсна в тази каменна стена вкоренени убеждения, но този път не можех да отстъпи. Този път трябваше да се срещне с тях лице в лице. Играл съм по свой начин и добър човек лежи мъртъв, а Готак щеше да се използва това. С мен е достатъчно Змийски на Боговете, духовно пренасяне, йети и всички суеверных обичаи. Сега аз трябваше да си отидат.
  
  
  "Хайде - грубо казах аз. "Аз ще отида с теб на среща". Тръгнах с Hulin и се отправиха към храм зала. Аз съм виждал, като до сградата се стичат на тълпи, и ние бяхме почти цели, когато ни хвана на Хилари Коб.
  
  
  "Съжалявам" - каза тя Hulin, и аз никога не съм чувал гласа й толкова нежно, нежно. "Аз ужасно съжалявам". Очите й метнулись към мен, когато Hulin кимна с глава в знак на признателност и сгуши до ръката ми.
  
  
  "Виждам, че сте чували за разговори Готака на верен", - каза Хилари, докато вървели с мен. Аз мрачно кимна.
  
  
  "Той не губи време напразно", - коментира съм.
  
  
  "Че той е замислил, Янки? - попита тя.
  
  
  "Аз все още търся тази история", - казах аз. "Няма новини, Хилари".
  
  
  "Съжалявам, нищо не мога да направя", каза тя. "Това е моята работа. Това е част от мен".
  
  
  "Надявам се, ти не ще история", отговорих аз. "Това е моята работа." Аз се възползваха от тази възможност, още веднъж да го убедят, и открива, че нейният отговор не ми харесва. "И, както ти казах, кукла, ако ти ще получиш я, ти нищо не можеш с нея да направите от тук - казах аз.
  
  
  "И, както вече казах, - отговори тя, - не разчитайте на това".
  
  
  Между новините за това, което се е случило, и уговором Гхотака, мястото беше претъпкано. Силни момчета Готака научили това, че изгубените последователи, не щяха да го признае. Той се обърна към тълпата, когато пристигнахме, им кажете колко събития убедително показват, че дух и желание Каркотека говорят чрез него. Видях как хората му се разпадна на тълпата с петициями в ръцете си. Hulin и аз отидох по пътеката към платформата. Напуснах я, скочи на сцената и се обърна с лице към тълпата.
  
  
  "Гхотак отново лъже", - извиках. "Патриарх Лиунги е бил убит любимец, по някакъв див, свирепи животни. Но йети не. Йети е само приказка на този мъж, който плаши децата".
  
  
  Чух гнева на тълпата и видя как Готак посочи към мен с пръст.
  
  
  "Чужденецът се смее на нашите пътища", каза той. "Той насмехается над нашите легенди и нарушава нашите свещени вярвания. Вижте тук и тук, всеки от вас". Той плесна с ръце, и се обърнах и видях, че двама от неговите хора носят дълга, подобна на въже мъртвата змия на ръцете, което й позволява да пълзи надолу от всяка страна.
  
  
  "Чужденец убил тази змия", - извика Готак. "Тя е намерен един от моите хора, изложено на перваза на прозореца на стаята, където той бил отседнал в дома на Лиунги. Му доставя удоволствие да се шегува с нашите знания и стъпче нашите свещени вярвания".
  
  
  Усетих изблик на гняв. Този хитър копеле приготвил и чакаше, всичко е готово за мен.
  
  
  "Никога не съм виждал тази змия", - извиках. "Гхотак отново лъже".
  
  
  Тълпата се разпищя гневно едни с други. Гхотак се наведе към мен. "Вие казвате, че не са виновни в убийството на тази змия?" - попита той.
  
  
  "Аз съм напълно невинен", отговорих аз.
  
  
  "След това има само един начин да разберете", каза той, и му черни очи блесна триумфално блясък. "Тест на кобра. Ти трябва да се борят с кобра гол.
  
  
  Ако выживете, това ще означава, че са невинни, и Каркотек е запазил си е жалко живот. Ако кобра победи, смъртта ти отомстит за твоите дела, и Каркотек ще бъде доволен."
  
  
  Погледнах в тълпата, а след това се обърна към Готаку.
  
  
  "Или ще предадат на вас им", - каза той.
  
  
  "Във всеки случай аз не съм в твоите ръце", - казах аз тихо му.
  
  
  Той сви рамене. "Какво е твоето решение?"
  
  
  Бях в капан, и умно копеле е знаел. Тълпата крещеше и се вари. Аз се почувствах като жажда за отмъщение се издига от тях, като зло облак. Малък удар от страна на Гхотака, и те разорвут ме на парчета. Но освен това, ако аз откажа, това ще бъде признаването на вина и в най-добрия случай мен да бъде изхвърлен. Разбира се, те никога не послушахте, било нещо, което съм казал, и аз не можех да позволим това да се случи. Имах нужда от още един шанс да победят Гхотака, още един шанс да го унищожи умело построена къща на национално предателство. Погледнах към монаха и видях тънките торжествующую усмивка на устните му и очите му, искрящи победа, впились в мен. Hulin стоеше на пътеката, застинал на едно място, и видях зад нея Хилари, която ме гледаше със своите сини очи, широко отворени като на чинии. Битка с кобра с голи ръце звучеше като еднопосочен билет до гробар, но какво, по дяволите, да, доволен съм и аз довърша близорукого змия. Аз психически разгледал последната възможност. Rado плътно лежеше имам на рамото си, аз можех да я извадя, да направи дупка, достатъчно широка, за да вижда през нея можеше да се види Еверест в Гхотаке, и се опита да тече към него. Погледна към тълпата, реших, че с кобра имам по-голям шанс. Но повече от всичко друго, ако можех по някакъв начин да оцелеят, аз бих се оказа невинен по обвинение Гхотака и може да го вземете от там. След това тълпата поне выслушает мен. Това не беше чак толкова много, но това трябваше да се направи. Аз мрачно се усмихна на себе си. Аз исках преки действия. Аз бях адски сигурен, че е разбрал. Аз засмя Гхотаку и видя блясък на изненада в очите му.
  
  
  "Дай змия, приятелю, - казах аз. Гхотак се обърна към тълпата, и аз видях, че той малко се отклонили от пътя заради моята небрежност. Той не знаеше, колко съм добър актьор.
  
  
  "Чужденец ще посрещне изпитанието на кобра", - каза той. "Кобра никога не лъже. Отиваме в ямата".
  
  
  Двама от хората Готака ме обиколиха, и ме изведе навън, докато тълпата се изля чрез други изходи. Аз зърнат зърнат видях Hulin с Хилари до нея, когато ме водеше покрай аудитория в залата, покрай парцела с празни дървета и камъни, на мястото, където в земята са били издълбани две ями. Всяка яма е квадратна форма, с около десет на десет фута и пет метра дълбочина. Тълпата се събра на наклонена повърхност около ями, подтикват един друг да се види на място. Някои забирались в дърветата за по-добра видимост. Гхотак срещнат с мен, на ръба на най-близката яма.
  
  
  "Имате ли оръжие?" - попита той. "Моля, дай ми ги!". Аз огляделась и видя наблизо Hulin и Хилари. Аз се приближих до Hulin и връчи на нея люгер и шило. Очите й бяха дълбоки и тежка.
  
  
  "Аз се моля за теб, Ник", - промърмори тя.
  
  
  Аз раздумывал, струва ли си да я каже, за да го отстрелила змия на главата, ако той е до мен добереися, но аз веднага разбрах, че това е глупава мисъл. Тя нито веднъж не попадна и само от това нещо, и ако аз трябваше да използва това оръжие, аз загубих било едновременно с печалба. Аз вече щеше да отвърне, когато гласът на Хилари прорезал въздух.
  
  
  "Ти си станал абсолютно глупав?" - рязко попита тя. "Каквото и да мислиш, че правиш, незабавно прекратете това. Вие, по дяволите убиеш себе си, това е всичко".
  
  
  Видях, че очите й бяха дълбоки и озабоченными, а челото се намръщи.
  
  
  "За първи път харесвам те, Хилари, скъпа", - засмя аз на нея. "Но още веднъж трябва да ви кажа, за да не ти сдавалась".
  
  
  "Целуни ми румяную задника", - избухна тя. "Не бъди чертовым глупак, на Янките. Това е равносилно на самоубийство. Не ти си шибан мангуст".
  
  
  "Никога не знаеш, кукла", - засмя и аз. "И да се чертовым глупак - част от моята работа".
  
  
  Аз се обърна, приближи се до дупката и скочи в нея, като само двама от хората Готака печалба с ратанова кошница с капак. Свали капака и вывалили съдържанието на кошницата в ямата. Аз съм виждал, като кобра изхвърча и провалиха за земята, яростно шипя. Предположих, че тя е била голяма, около девет фута. Той веднага скочи, неговата качулка зловещо распахнулся. Аз се движеше бавно, върти надясно. Тичат очите кобри са ме следят, езикът му высунулся твърде бързо, за да го видите. Аз видях, как той, повдигнати по-горе. Знаех какво означава това. Змия може да удари по цялата си дължина, се обърна във въздуха. Тя се издига на изразходване, за да се намери колкото се може по-далеч. Аз стоях на подушечках краката, огъване на тялото надясно, след това наляво, докато тя раскачивалась назад и напред. Аз знаех, че тя ще получи от мен, ако аз дам удари първият. Трябваше да я удари, за да имат поне някакъв шанс да го избегне удара. Аз бавно вдигна дясната си ръка, удари я и змията скочила на мен, следователно титулярът във въздуха с молниеносным движение. Аз се втурнах наляво и се чувствах като си кучешки зъби промелькнули във въздуха. Приземих се на една страна, обърна се към стената на ямата и се изправи на крака.
  
  
  Кобра отново взмыла нагоре, този проклет зъл качулка расплющился. Аз съм се премества напред, и тя удари още веднъж и аз паднах назад, за да се избегне нейните кучешки зъби. Аз се чувствах като ръкав на ризата ми избухна, когато един зъб е навредило на плат.
  
  
  Кобра провалиха в стената, след скок, и този път, вместо незабавно да се издигне, тя с изумителна скорост проползла чрез ямата. Аз понасям настрана, и змията отново направи скок, но този път тя не е готова за правилното шок, удар и не успя. Тя се издигаше и отново се изправи и погледна към нея от другата страна. Аз си помислих за това, да се опита да я изведат от това положение и след това се наведе, за да сграбчи го за врата. С леко сърце опит финта предизвиква такъв експлозивен скок, че това е не повече от намек, и аз отново се обърна и отпрыгнул назад, трясък в стената на ямата. Неговите кучешки зъби разкъса задната част на ризата ми, като че ли си порежете пръста бръснач.
  
  
  Аз отново направих кръг, направил фалшив скок, и змията удари същите выпадом. Този път му кучешки зъби зацепились по повърхността на кожата ми, достатъчно, за да оставя следа, макар и не толкова, за да навредят на кожата, но видях едно нещо; тя идваше все по-близо всеки път. Реакцията ми беше да се забави, и че това е трябвало да се случи по-бързо, отколкото замедлялись го удари. Ако аз не придумаю нещо по-добро, това ще бъде само въпрос на време. Тя отново плела, изграждане на мен за следващия удар. Аз бях от стените на изкопа малко пространство за маневри. Аз започнах да бягам от едната страна към другата, но аз знаех, че всичко, което правя, не прекалено ще го отвлече от целта. За миг тя се изправи, а след това удари отново. Този път наистина имам късмет, защото съм отодвигался, когато той направи скок, и смъртоносни зъби отново изсечени в ръкава на ризата ми. Змия веднага отпрянула и отново възкръснал, за да удари. Аз знаех едно нещо. Аз не може да остане на място. Да останат на едно място означава да се направи, смъртта е неизбежна. Не можех да й даде време да се съберат. Когато тя раскачивалась, този злобна език выскакивал молниеносным движение, започнах да скочи от едната страна на другата, подскачащи от всяка стена, тъй като било три начин балетным стъпка. Кобра отново и отново прыгала, и всеки път той промахивалась покрай тялото ми за частица от инча в наличност.
  
  
  Накрая, трябваше да спра. Аз бях в студена пот, и при мен е била прекъсната дъх. Спрях и адски кобра удари отново. Паднах назад и усети, как си кучешки зъби вонзились в кърпа ми панталон. Те избухна, когато аз паднах. Разбрах, че е безсмислено да се изправи на крака. Рефлексите ми са се подобрили, когато съм уморен, а кобра е скоростта на светлината, както винаги. Тя се премества напред по земята, а аз попятился, се отблъсна от стената и открих малко прибавленного място, когато тя се обърна и се надигна във въздуха. Изорванный ръкава на ризата ми свободно виси от ръката ми, и когато той се удари в кожата ми, аз изведнъж се появи мисъл, отчаяна мисъл последния си шанс. Аз притисна към стената, за миг на място, и разкъсаха ризата. Протегна го пред мен, като toreador изложи гръбнакът на бика си червената мулету, аз бавно се премества напред. Кобра покачнулась по-горе, си правя прическа е напълно отворите вратите. Аз переставлял риза напред и назад. Тя выждала миг, а след това удари, я зъби впились в ризата си. За един кратък миг, не повече от секунда, я зъби впились в кърпа. Аз скочих напред, като и двете ръкави, ризи около главата на змията, увит плат около смъртоносен устата и главата. Кобра се гърчи и корчилась във въздуха, бесен като махат с опашка. Аз хвана за опашката на змия и започна да се обърне змия по широка дъга, като позволява на центробежната сила го държи тялото вытянутым почти по права линия. Дори когато тя продирался през кърпа около главата си. Аз силно завъртя и удари я в стената. Риза, увита около главата му, смягчала удар, но въпреки това беше достатъчно, за да зашемети за миг му. Аз отново завъртя змия, този път удари я в земята. Аз се отказа от опашката и с всички сили удари с крак по главата кобра, сега почти без риза.
  
  
  Страх и гняв захлестнули мен, когато ми дойде на главата на змия, вдавил го в земята, stomped и растирал, докато почвата не е станала червена. Аз най-накрая спря. Смъртоносен убиец все още дергался в нервни спазми след смъртта, но не ми се рискуваше. Внимателно, на пръсти, обувки аз се обърна на змия и видях, че главата й наистина се превърна в сплющенной и вяла . Погледнах нагоре и видях тишина и множество лица, уставившихся на мен. Всичко беше изгубено, и аз бях жив. Усетих как треперят ръцете ми. Отстъпвайки назад, аз се облегна на стената на ямата, когато студена пот внезапно обвит тялото ми. Ръце протегна към мен. Аз хвана за тях и ме извади от дупката. Смъртта, ужасна смърт, светна покрай мен, когато погледна към мъртво тяло кобри. В корема имам внезапно се страхуваме възли, и аз завинаги запомнил тази малка дупка.
  
  
  Но аз все още не са готови, аз се огледах и открих, че на няколко метра от мен си струва Гхотак с хладен лице, въпреки, че мога да прочета за него ярост. И все пак, колкото и да е ядосан, той е достатъчно умен, за да издържи.
  
  
  "Каркотек каза", - каза той, протегнати ръце. "Чужденецът казал истината. Той не убива змия".
  
  
  "И аз ще ви кажа повече", - прекъсва аз, крещи тълпата. "Аз ще отида в планината тази нощ. Аз ще направя това, което направи патриарх Леунги, и ще се върна. Аз ще ви покажа, че йети не и това, което Готак не говори от името на духа Каркотека. Каркотек не иска да се отвори земята си на чужденци. Когато се върна, ти ще опознаеш истината ".
  
  
  Гхотак се намръщи. Аз отново съм разсеян си. Този път той трябваше да отида с него.
  
  
  "Храмовите камбани позовут вас утре", - каза той на тълпата. "Още веднъж думата Готака са били оспорени, и още веднъж дух Каркотека трябва да се отговори. Сняг в планините отново ще се превърне в червено, запомнете ми думите".
  
  
  Аз си тръгна, и тълпата започна бавно да разпръсне. Hulin върна ми Вильгельмину и Уго, и Хилари Коб стоеше наблизо, наблюдавайки как Hulin сгуши до мен. Хванах я един бърз поглед.
  
  
  "Това беше дяволски добре е направено", каза тя. "Защо ти изпитваш късмета си?"
  
  
  Попитах. - "Какво точно означава?"
  
  
  "В смисъл, защо да ходи в планината тази вечер? - попита тя. "Въпреки това, което току-що видя, не ти си непобедим. Никой не е така".
  
  
  "Тя е права, Ник - каза Hulin. "Аз се страхувам за теб. Да Не си отиде".
  
  
  "Имам" - отговорих аз. "На първо място, той прие предизвикателството, и аз не мога да се оттегли сега. Но по-важното е, че може да го принуди до прав, отворено за движение. Аз трябва да влезе с него в битка. Аз трябва да стигна до него, преди той да стигне до мен ".
  
  
  "Йети ще убие тебе, тъй като той е убил баща ми", - каза тя тихо. Аз обменялся възгледи с Хилари на върха на главата Hulin.
  
  
  "Забрави за йети, Hulin, - казах аз. "Той няма да ме пипне с ръка. Или аз трябва да кажа лапой?" Усмихнах се на нея и тя се обърна - сериозен и неулыбчивая.
  
  
  "Йети или не йети", - намеси Хилари, "ти си выставляешь себе си подсадной патица. На мен това не ми харесва".
  
  
  Нейните сини очи омрачились дълбоко безпокойство, и аз се засмя тя. "Внимателно, Хилари", - аз се засмя. "Искате да кажете положително сантиментално".
  
  
  "Трябва да се шегуваме за всичко?" - хвърли той по мен, в очите й отражалась внезапна болка.
  
  
  "Това помага", - казах аз, гледайки я в очите. "Но благодаря все пак", - нежно добавиля. "Аз оценявам вашата загриженост. Това показва, че за журналист, който е във вас никога няма да умре, може да бъде момиче".
  
  
  "Върви по дяволите", - рявкнула тя и си тръгна. Аз се засмя и тръгна с Hulin.
  
  
  Глава VI.
  
  
  Докато съм на почивка, Hulin сложи малката си топла фигурата до мен на леглото. В късния следобед се събудих и се чувствах отпочинал и отпочинали. Аз също переполняло остро усещане, което винаги ме хвана, когато усетих, че започвам да действа директно срещу основния проблем, в този случай с Гхотаком. Хвърлих му още един директен разговор и знаех, че тя трябва да му отговори. Късмета си е феноменален, но аз знаех, че той не може да се разчита на това, че мечката или барс прикончат мен. Той трябва да се застраховат, а аз ще бъда готов и ще го чакам. Hulin ми помогна да се съберат моя костюм и държеше се за мен при всяка възможност. На нея беше само копринен халат, и аз почувствах нейната мекота под него.
  
  
  "Върни се при мен, Ник", - памет тя, когато аз се приготви да си тръгва, обвивая тънки ръце врата ми. Погледнах я в очите и отново, видях нещо, което не можеше да види. Очите й бяха очите на такива жени, и това беше лошо. Не за мен, а за нея. Аз тихо се надяваше, че това наистина е емоционално разстройство, страх и признателност, и че тя ще изчезне, когато всичко свърши. Погледнах назад към нея малка фигура в има вратата, когато излиза. Виждал съм ужасно покорство в очите й и знаеше, че тя не вярваше, че аз ще се върна.
  
  
  Аз махна с ръка и slouched по-нататък, в по-висока степен уверен, че не само се върна, но и с надеждата да получи кожата на това, по дяволите, е странно, като уби баща си. Пушката Марлин 336 имах перекинуто през рамо. То може да пробие дупка в слон и, разбира се, да се справят с леопард или мечка. Сиво-синята светлина на здрач вече е започнал да се сгъстява, когато стигнах тесния проход, водещ в планината. Реших да отида по същата пътека, по която влезе старецът, и разби лагер съвсем близо до същото място, не бях на половината път, когато тъмнината започва да се доближи, и вятърът виеше в своя жутком, леденящем кръв вопле. Планината с ледяными зъби и челюсти прозяване пукнатини са толкова истински враг, както и всички останали. Една грешка - и Гхотак спечели победа, дори не пошевелив пръст. На гърба си имах раница, състоящ се предимно от тежки одеала, малко храна и вода, а също и малка аптечка. Аз се брои само за една нощ, така че не е имало причини за допълнително оборудване.
  
  
  Аз се движеше бавно, внимателно. Нощта става по-студено, а небето се проточи тучами,
  
  
  усетих сняг във въздуха. Пръстите болеше от студ, пронизывающего дори и най-топлите ръкавици, лицето ми напряглось и покраснело, аз с мъка се издигна нагоре, благодарни за всеки няколко метра от скалистия ръб до ръб. Стигнах издатина, върху която се разби лагер старче, и реши да се изкачи по-нагоре, където аз смътно можеше да различи по-широка издатина. Най-накрая стигнах до него и беше доволен, че го е направил. Той е бил в известна степен защитени от силния вятър и е влизал в серия от малки планински плата. Освен това, храсти е достатъчно, за да събере достатъчно дърва за огрев за моя лагерен огън. Аз счупи лагер, приставив раница до каменна стена, която возвышалась имам зад гърба си, както и разпространението малък, но загряващ огън. В неговата светлина можех да видя, че местността е осеян с високи вертикални пукнатини и дълбоки ребра в скалата, а над главата ми се извисяваше огромна издатина от покрити със сняг скали. Малка издатина плато водеше нагоре, изгибаясь, за да се скрие от погледа и аз да не е да разберете, колко далеч усукан. Не отидох по-далеч от това. С "Марлином" близо до мен, с огън пред мен, аз се облегна гръб на каменната стена и се вслушва в смразяващ вой на див вятър, който подсвирквах през планините. Минаваха часове, и аз необвързани си малък пакет с храна. Донесох калай чаша и няколко пакета разтворимо кафе. С вода от талого сняг, всичко е хубаво. Най-малко, там, горе на върха, с нарастващите бесен ледяными ветрове, на вкус е просто изумително. Аз като веднъж всякакви предпоставки и други пакети, които донесе, когато чух шум, звук на някого или на нещо приближава по уступу.
  
  
  Аз взех пушката си и се отблъсна от огъня, пригнувшись извън светлинния кръг. Посетителят се приближаваше по-близо и тогава видях фигура, тъмна трупа в нощта, внимателно приближающуюся до огъня.
  
  
  "Здравейте, на Янките", - каза фигурата. "Ти си там? Аз не ви виждам".
  
  
  Аз едва не се изтървал пистолета си, поклати глава и отново погледна. Не можех да видя нищо. Фигурата е била там, сега близо до огъня, огляделась. Аз станах и отидох до огъня.
  
  
  "Какво, по дяволите, правиш тук?" - ядосан поисках аз. "Ти какво, не в ума си?"
  
  
  "Не се притеснявайте, стар", - отговори тя, сверкнув няколко застывшей усмивка. "Аз няма да остана тук".
  
  
  "Ти си дяволски права, - избухна аз. "Ще се върна в ада на село".
  
  
  "О, не, - каза тя. "Аз съм счупил лагера за завъртане и слезе надолу. Оттук и моят огън не се вижда, но аз виждам светлина от твоя. Реших, че ако ти дойде тук, това трябва да бъде важно и защо това е важно за мен. Или, бих казала, че за моята история. Освен това, аз имам същото право, както и у вас, да се скитат наоколо в тези планини ".
  
  
  "Ти и твоята проклета история", - казах аз. "Ти може да умре, просто стоят тук".
  
  
  "Глупости", - возразила тя. "Обзалагам се, че съм се разточва около ски и ходеше в планината повече от теб. Но аз просто влязох да видим няма ли имаш чай. Забравих опаковка малко, когато уезжала, и аз малко искам да се пие".
  
  
  Сложих пистолета си, погледнах към нея и поклати глава.
  
  
  "Върни се назад, Хилари, - казах аз. "Аз не мога да се тревожи за теб и да се грижат за теб. Ако има някакви проблеми, аз ще бъда зает, само да, само да остане жив".
  
  
  "Аз не се иска от вас да се грижат за мен", каза тя. "Може, аз ще бъда за теб се грижим. А сега, ако ти си направиш чаша чай, аз ще се върна в лагера си".
  
  
  "На кафе", - казах аз, прорычав я това е думата.
  
  
  "Тогава тя ще бъде на кафе" - каза тя. Аз я подаде две опаковки разтворимо кафе, и тя учтиво кимна.
  
  
  "Благодаря ви много, стар", - каза тя. "Крикни ми, ако съм ти понадоблюсь".
  
  
  Тя се обърна и тръгна по уступу, изчезване зад ъгъла. Аз отидох зад нея и се спря на ъгъла. Тъмна нощ, тя вече е изчезнала, но съм чувал, тъй като тя се спуска по покрити със сняг скалите. Сега съм я виждал огън с ъглова точка. Тя е счупил лагера на другия перваз на няколко стотин фута по-високо от мен. Стоях и гледах и накрая видях, като нейната фигура се появи до огъня. Известно време гледах, как тя варила кафе, а след това отново се обърна към топлината на собствения си огън. След няколко минути на огъня, и аз открих, че леден студ се просмуква през дрехите, в резултат на силни ветрове в необезопасен ъгъл на перваза. Аз седнах до огъня, и открих, че се усмихвам, мислейки си за Хилари Коб. По дяволите, вие е трябвало да се възхищаваме на нейната упоритост. Тя каза, че ще седне при мен на опашката, докато не получи една история, и тя идваше. Съжалявам, че трябваше да се погрижа за това, че неговата история не е била публикувана. Аз отново се усмихна. Тази нощ тя какво ще покаже, освен адски неприятни спомени, освен ако не се появи Гхотак. По някакъв начин аз започнах да си мисля, че той бяга от преки действия. Взех едно одеяло, дебел вълнен халат, то се отнася краката им, сложи пушка Марлин 336 в скута си и затвори очи. Огън с пресни дърва за огрев, може би, ще стоплят мен до зори. Аз изпадна в полусон, тялото ми е по-скоро сън, отколкото буден, чувствата ми са по-скоро са будни, да спят.
  
  
  Минаваха часове, а само вик на вятъра нарушил тишината. Няколко пъти съм отваряше очите на звук само, за да слушате и да чуете, че това е само пращене на лед или свличане на снежния ръб до ръб. Небето беше тъмно, и започна да пада сняг, все още е лек и не повече от вихрушка. Затворих очи и продължих да се отпуснете в полусонной бдителност. Сиво разсъмване започна оцвети небето и планинските върхове са действали тъмни очертания, зазубренными зъбите на някакво митологично гигант. Аз ги гледах през почти затворени клепачи, когато чух викове, първо Хилари, а след това в кръвта пресичане на полу-рев и полу-вик. Скочих с пушка в ръка, скочи точно през тлеещ огън и се втурна към ръба на перваза. Можех ясно да види своя лагер. Тя се състезава на малко плато, отпадане на леда, а след нея на два крака е същество от ада демон от някаква древна митология, нещо, което не би могло да съществува. Тялото му покриваха дългите седо-бяла коса. Той е нечеловеческое лице, нокти на ръцете и нокти на краката. Предположих, че когато той застана прав, това е било почти седем фута на ръст, неговата голота покриваха обезьяноподобные сиво коса. Видях как той протегна гигантска ръка надолу и хвана момичето за яке, повдигане я отзад, като на дете.
  
  
  Аз се прицели с пушка, но той или тя подбрасывал момиче пред себе си. Аз не можех да направя ясна снимка, но реших, че един изстрел в никакъв случай, просто за ефект, ще бъде по-добре, отколкото нищо. Слиза по стръмен заледен път направих два изстрела и видя как съществото спря уронило момиче и посмотрело на мен. Аз се спуска на платото, не е в състояние да спре подхлъзване и падане. Имах всичко, което можех да направя, за да се държа за една пушка и не да си счупя врата. Съществото издаде още един фантастичен наперен рев, и когато се приземи на платото, то умчалось в друга посока. Тичах след него, бране на свобода пушка и стрелял. Куршумът се удари в рамото и тя се обърна в ярост и болка. Спрях, за да направи още един изстрел, но когато го направих, моят крак е излязъл от мен на терен заснеженного лед. Аз паднах назад, пушка отлетела настрана.
  
  
  Съществото ми хвана ме, а сега, отблизо, можех да го видя недочеловеческое лицето, удължена и напомня на муцуната. Очите му са малки и тъмни, приличаха на очите на мечката. Всичко, за което имах време - той се наведе за пушката и да се присъединят към багажника. Flailed им с всички сили, и вдигане на вила удари проклятому същество право в лицето. Това беше удар, който да счупи черепа на мъж. Съществото спря за миг отшатнулось и прыгнуло на мен. Все още държейки пушка за цевта, обърнах я, намерих спусъка и произвел изстрел във въздуха, надявайки се, че може да го изплаши. Имам не е нито място, нито време, за да се насочи към него багажника. Проклето животно просто прыгнуло. Аз се срина на земята и се чувствах като огромна фигура се допря до мен. Аз зърнат видях го лапа, човешки по форма, ако не се счита за нейните страдания от остри нокти на предните възглавници. Съществото продължаваше да върви след един скок, скачайки от една скала на друга. Аз се прицели в прыгающую създание, но стреля твърде бързо и от лоша позиция. Изстрел пропусна и аз се качих и видях как тя изчезва в дълбоките перки пукнатини.
  
  
  Хилари седна, очите й се разшириха от шока. Аз се приближи до нея и откинул покривалото от главата си якета. Сега валеше силен сняг.
  
  
  Попитах. - "С теб всичко впорядке?" Тя погледна към мен и падна в моите прегръдки, неговото дишане се задълбочат от дълбоки рыданий. Аз погледнах към нея. С изключение на оборванной гърба си паркове, където нокти същества вдигна я, с нея всичко е наред. В ужас, но иначе всичко е наред.
  
  
  "О, Боже", - най-накрая прошепна тя. "Какво беше това, Ник?"
  
  
  "Не знам", - казах аз. "Това беше нещо, което не съществува легенда, откъс фолклор. Аз все още не вярвам в това. Аз видях това, аз съм объркан от това и все още не вярвам".
  
  
  Глава Хилари е в ръцете ми, косата й бяха почти бели от сняг. Аз натянул качулка я паркове през главата. "О, Ник, Ник - каза тя. "Посочени отвратителен снежен човек съществува. Йети е жив. Повече не можете да се смея на легенда. Вие не можете, аз не мога. Вярно е, Ник, е вярно".
  
  
  Нямах отговор. Всички те бяха погълнати от космат демон от някаква древна книга за митологични същества. Но беше ли това животно? Или това е човекът? Хилари се сепва. "Боже, Ник, добре е провъзгласен за", - памет тя. "Това определено е отвратително. Аз никога няма да бъда напълно отхвърли други легенди за нищо, освен като след това".
  
  
  Очите й бяха широко отворени, ме гледа, и ужасно сини. Снежинки покриваха си вежди и да се придържаме към века, а нейният страхотно круглолицое лицето, изглеждаше, искрилось. Аз смъкна от него очите си и да се хванат на себе си мисли за бързи съвпадащи неща, от абсолютен ужас до прясна, чиста красота в рамките на няколко минути.
  
  
  "Страхувам се, Ник", тя отново се сепва. "Страхувам се, това ще се върне".
  
  
  "Защо-то аз не мисля така", отговорих аз. "Тук има някои много интересни аспекти. Йети, очевидно е, че е жив, но аз също".
  
  
  "Сега не е време за мистерии", - каза тя. "Какво трябва да означава?"
  
  
  "Ние трябва да признаем, че тази проклета нещо истинско", - казах аз. "Но той не нападна ме. Той е нападнат вашия лагер. Той не убива и не атакува, защото Духът Каркотека поръчки него да го направи. Той убива безразборно. Ако това е свързано с каквото и да било, аз се обзалагам, че това е Гхотак. "
  
  
  "Никой не може да контролира това създание, Ник, - возразила Хилари.
  
  
  "Не се контролира, как ще го кажеш, няма как да се дрессированную куче", - казах аз. "Но има всички видове контрол. Защо-аз не мисля, че той се движи напълно сам по себе си".
  
  
  Хилари се изправи. Тя погледна към снега, който сега падаше в миналото, кусающей, наклон ярост. Останалите върхове са почти невидими от бяла завеса.
  
  
  "Това е кървава снежна буря, Ник - каза тя. "Ние никога няма да се върнем тук. Това ще е сигурна смърт. Нали в края на краищата, ние не можехме да видим пукнатина пред себе си".
  
  
  Тя се обърна към мен и ме хвана за ръка. "Страхувам се, Ник - каза тя. "Страхувам се."
  
  
  "Ще трябва да се изкачи", - казах аз. "Ние ще трябва да намерим място, в което можем да заночевать, докато не се взривят. Имам достатъчно храна и кафе, за да се държа два дни. До обяд всичко може да се случи. Хайде, където цялата тази твоята решителност?"
  
  
  "Виенско желание, е изчезнал", каза тя. "Мисля, че това проклето създаване на интересуваше ме точно до смърт".
  
  
  Взех я за ръка. "Събери си съоръжения и да се пристъпи към лов", - казах аз. "Колкото по-дълго чакаме, толкова по-малко имаме шанс да се намери нещо". Тя кимна с глава и след няколко минути ние вече карабкались на планината. Спряхме, за да вземете моето одеяло и храна, а след това преместени. Сняг и минус температурата в комбинация от разбиване на нас за лица от ухапване от студ, жалящей болка, и всяка стъпка е подобна на това, че в лицето хвърлят шепа остри камъчета. Аз избрах тясна пътека покрай стръмни ледена стена, в случай че тя ще доведе до голяма пукнатина между двете ледници. Ако ние бяхме в състояние да намери там място, ние ще бъдем поне малко защитени от яростта на вятъра. Стълбата се стесняваше, и пътеката изчезваше нагоре по скалата. Изведнъж той е нараснал, и аз се озовах в малко плато. В стената на скалата и се е появил тъмен силует, и аз съм се премества към него през бялата завеса. Приближава се до него, видях, че е на входа на пещерата в скалата.
  
  
  "Тук, на Хилари", - развълнувано извика аз. "Хайде." Влязох в пещерата, ниско навеждане, за да мине през малък вход. Той е суха, чиста и е очевидно, когато нещо е бил използван други пътници, защото на една от стените бяха подредени дърва за огрев. Аз не можех да се изправя вътре, но той е петнадесет фута в дълбочина и десет метра ширина. Ние започнаха огън на входа на пещерата, точно зад снежна линия, бързо накапливающейся отвън. Вятър поддържа топлината, върната в пещерата, и след един час в пещерата стана толкова топло, както в хола на вилата. Ние съблече горната си дреха и расстелили си на земята, за да даде, за да изсъхне. Хилари се успокои, и под върха на дрехите върху него е бил оранжев пуловер и тъмно сини панталони. Тя е забавно болтала за миналото си, собствения си живот в Англия, и разменихме анекдоти и истории. Това е друга Хилари Коб, топло, жизнерадостная момиче без враждебна агресивност, и аз го коментира.
  
  
  "Това сте вие, мошеници, правите едно момиче агресивни", каза тя. "Никога не мислиш ли, че момиче може да направи нещо правилно".
  
  
  "Но има много момичета, които приемат това и не изпитват пълно желание да се конкурират и да доказвам неща", - отвърна аз.
  
  
  "Мисля, че просто не от броя им", - решително каза тя, и аз се усмихна, когато видя, че на гнева си незабавно да се промие.
  
  
  "Аз знам", - казах аз. "Ето защо ще последва за мен тук".
  
  
  "Ами да, но само отчасти", - отговори тя.
  
  
  "Какво искаш да кажеш?"
  
  
  Тя се обърна и уставилась ме с красивите си сини очи, широки и кръгли. Я нахален нос и красива кожа блестяха в отраженном светлината на огъня.
  
  
  "Ти повярва на мен?" - попита тя, без да се усмихва. Аз кимнах.
  
  
  "Честно казано, аз се притеснявам за тебе, тук на една - каза тя. "Мисля, че това е смес две желания. Имам нужда от моята история, а ти по-добре е да не забравяме за това. Но след като те видях в борбата с тази ужасна змия, разбрах, че си бил някой изключително, и всичко, което ви доведе тук, е важно. И аз чувствах, че ти си го правиш сам, и това е защо нещо не е наред ".
  
  
  "Аз съм развълнуван, Хилари" - сериозно казах аз. "Да. Но аз отидох за това не един. Старецът е бил помощник и водач. И Hulin много е помогнал в много отношения".
  
  
  "Е Готова да се обзаложа", - рязко каза тя, и аз се засмя. Ревността, както научих преди много години, е вроден женски чуством, и тя присъства дори и тогава, когато тя не е имала никакъв прокле право да бъде там.
  
  
  "Знаеш ли, момиче влюбена съм в тебе", - добави тя, и ми напомня на още едно женско качество, тази уникална способност се чувстват някои неща, без въпроси и съмнения и да бъде в тях абсолютно е прав. Тя уловила лека стесненность лицето ми.
  
  
  "Е, това е истината, и аз я съжалявам" - каза тя.
  
  
  "Съжалявам за нея?" Аз се намръщи: "Защо?"
  
  
  "Ти знаеш отговора на този въпрос не по-зле от мен", - отрежете тя. "Защото ти не е същият мъж, в когото да се влюби, поне не така, както тя". Аз, разбира се, знаеше, че тя е напълно права, и моята бавна усмивка показа това.
  
  
  "И ти причинишь я боли, защото не можеш да правиш няма да я нарани", - добави Хилари. "Ето защо аз го съжалявам".
  
  
  "Ти днес много от всички защищаешь", - засмя и аз. "На първо място, тук за мен, а сега боли за Hulin".
  
  
  "Аз само като момиче-скаут, можете да получите значка за особени заслуги", - рязко каза тя. "Казах ти, че ти не ще разбереш."
  
  
  "По-добре внимавай на собствените си емоции", - казах аз. "Или вие така добре как сами да се защитаваме?" Тя уловила подигравка в моя глас, и очите ми се свиха.
  
  
  "По-добре", каза тя. "Нито аз, в което не се въвличам, и аз не правя нищо, ако не се колебайте да се прецени".
  
  
  Аз се засмя и извади храна. Резки говеждо месо, изглеждаше ясно неаппетитной, въпреки, че съм гладен. Сложих на парка и взе пушка.
  
  
  "Добре, да преминем към последния замечанию по-подробно по-късно", - казах аз. "Междувременно, мисля, че може би аз ще мога по-добре да работят по продажби на захранването. Остани тук, жена, и прави пещера".
  
  
  "Да, господине", - каза тя, сияеше усмивка невежество престори на сервилност. Аз нека да потухнуть, активизира чрез него и попадна в буря. Аз си спомних как по време на първото ми пътуване през планини съм виждал на фазани в скалите дори по-висока, отколкото са сега. Знаейки, че навиците на птиците не се променят, дори и във време на бури, аз се опитах да погледна през бяла занавесь. Аз се движеше по платото, слушане на всеки няколко стъпки. Пориви на вятъра са повдигнати сняг между пориви и позволяват ми малко поглед напред. Аз пригнулся и с всяка секунда замерзал. Вече съм на път да се откажат това е като лоша работа, когато чу плющене на криле и видял двама фазани, пробирающихся през платото, където те леко приподнялись, за да се срещне с гъсталаци от храсти. Вдигна пистолета и внимателно се прицели. Марлин може да направи дупка е толкова голяма, че от домашни птици не е останало било храна. Най-близкият аз имам в главата си, разкъсвана му и оставяйки останалата част от тялото девствена. Връщайки се с трофеем в пещерата, аз отново разпространението на огън и използва Уго за чист операция на фазане.
  
  
  "На обяд, достоен за кралица", - съобщи по-късно. "Фазан на скара. Какво повече може да искате?"
  
  
  "Няма вино?" - язвително каза Хилари.
  
  
  Ние бяхме в средата на вечеря, ядене на фазан, който е малко весел, но нежен, когато Хилари зададе два много директни въпроса. Реших да отговори честно на тях и на двама ви. Не е трудно да бъде честен, когато имаш всичко на карта.
  
  
  "Какво означава всичко това, Ник?" - попита тя. "Защо си тук? Защо Хари Энгсли е изпратен тук?" Аз гледах към нея, сини очи трезво ме гледаха, си руса коса отбрасывали медни отблясъци на трептене на светлината на огъня, а по-големи гърди така съблазнително се застъпиха за ярко-оранжев пуловер. Този път тя успя толкова дълбоко да се потопите в това, което се случва в който реших да си поиграете с нея директно, още повече, че знаеше, че тя никога не ще изпрати своята история.
  
  
  "Червените китайците се опитват тайно да вземат Непал", - категорично казах аз. Казах и детайли, които съм знаел, за ролята на Гхотака като лидер на вътрешната пета колона, за вече значителен приток обучени революционери под прикритието на цивилни имигранти. Когато завърших, тя е неулыбчивой и сериозен.
  
  
  "Най-накрая благодаря ви за честността", каза тя. "Аз чувствах, че това е нещо подобно, но не знаех, колко близо до успеха".
  
  
  Тя замолчала, а аз гледах след нея в светлината на огъня. Аз отдавна реших, че тя наистина е много привлекателна момиче. Тук, в топлината на огъня, когато на улицата raging сняг, тя е била желана и много привлекателна. Вторият му въпрос прозвуча така, сякаш е прочела мислите ми.
  
  
  "Този сняг няма скоро да спре", каза тя. "Ние можем да прекарат тук нощта. Вие ще правите с мен любов, Ник?"
  
  
  "Аз няма да се опита", - казах аз. "Аз ще направя това". Аз видях, как враждебност мигновено е отразено в очите й.
  
  
  "Казах ви, че не правя нищо, докато не искам", - каза тя.
  
  
  "Чувал съм за тебе", - засмя и аз. "Това е нормално. Ти можеш да се обадя. Всъщност, аз съм сигурен, че ти си позовешь".
  
  
  Устни, които се страхуваме, и аз оставих го там. Станах и излязох навън, заобикаляйки огъня. Тъмнина приближалась бързо, а blizzard все още продължава. Бях ядосан и разочарован, се страхуват от това, че може да направи Гхотак. Буря, вероятно също е трудно да му се движите, но аз знаех, че когато той свърши, ние ще трябва бързо да се върнат в Катманду. Върнах се вътре и видях, че Хилари се грижи за мен, в очите й е смес повикване и несигурност. Гърдите вздымались нагоре, като малки копия на планините отвън, когато тя се позовава на лактите. Аз коленичи до нея, гледайки я в очите, и изведнъж осъзнах, че разговорът, който видях там, беше нейната маска. Тя го използва за прикриване на собствените си желания, за да ги прикрие както от себе си, така и от другите.
  
  
  Аз се наведе и допря устни до устните си. Известно време тя остана неподвижна, след което започна да се откъснат. Аз хвана я за рамото и рязко разгъната snuggling към устните си. Отворих устни, език и усети, как тя се гърчи, нейните ръце се докосват раменете ми. Аз здраво я прегърна и се оставя свой език и да проникне в устата й, изпращайки го назад и напред. Почувствах как устните внезапно смягчились и му трепереше, усетих, тъй като те без напрежение и отговори ми. Нейният език притисна към мен и тя задыхалась, държеше пълните устни до моите устата, поглъщат, обжигая, жажда.
  
  
  И ръката ми намери гърдите й, и тя институциите за деца, докато обикалях мека нежна плът. "О, боже мой, Ник... О, боже", - памет тя. Аз съм задигнал от нея пуловер, сутиен расстегнулся. Нейните красиви големи гърди лежеше имам на гърдите, и тя се движи към мен, краката й подергивались и търкат срещу един за друг. Намерих я на гърдите си устни, нежно да ги докосва, и му крещи преминават през една малка пещера звуците на чиста наслада. Спря, смъкна от тях устни и тя трескаво се надигна, за да сунуть ги устата ми. "О, не стой, по дяволите... не стой", каза тя. Аз отново отстранился и погледна към лицето й, очите й бяха затворени от удоволствие, устните приоткрылись, треперейки.
  
  
  "Ти си зовешь, Хилари?" - внимателно попитах аз. Тя захныкала и сгуши гърди към ръката ми. "Въшка", - всхлипнула тя. "Ти си една въшка. Да, наричам... Аз искам, о, боже, аз искам да". Аз отново се наведе към сладки гърдите си и се чувствах като девствена зърната се издигат с мек кръг на моя език. Панталони Хилари внезапно спадали с краката си, и аз съм изследвал юную, твърда издутина на корема си, топла влага на бедрата си, докато тя продължава да издава слаби хныкающие звуци на екстази. Аз падна върху нея. Ръцете й изцедени врата ми като менгеме, а устните настойчиво целува лицето ми. Когато влязох при нея, тя се разплака дълъг, нисък, пълна със страст вик, който става все по-силна степен, като съм увеличил своите движения. Изведнъж аз отстранился и дълго чакаше. Тя лежеше в летаргия, выгнув гърба, не се диша, а след това на институциите за деца от възторжен болка, вик молбите за глад. "Не-о-о-о ... не можеш да спреш. Боже мой, не. Моля те ... о, о, моля". Аз отново се приближи до нея и започна да се движи в по-силен и смелом ритъм, и сега Хилари била юмруци по гърдите ми в дива, неконтролируема страст. "О, аз не мога... не мога да се оправя с това", - извика тя. "Не мога да се справя".
  
  
  "Можеш да се справиш с това", казах аз, и знаех, че тя има тази сладка носталгия неконтролирано екстаз, в момента, който да познава само някои жени, когато страстта им буквално излизат извън тях самите. Същата агресивност, същата решителност, сега конвертирани в екстаз, наслада, уносила си към висоти, за чието съществуване тя никога не подозирах, до Хималаите страст, и ми светна една мярнала се за миг мисъл, че нашата ситуация е подходящо за нея. Изведнъж, когато аз съм дълбоко влезе в нея, тя ме хвана и я младите, твърди трескаво задрожало, а дишането стана непостоянно. Най-накрая, като выключенная крушка, тя падна, съвсем уморен и обеднялата. Лежах до нея, наслаждавайки се на прекрасни контурите на тялото си. Хилари беше страхотно момиче, но статной красота я притежава само някои възрастни момичета. Мина известно време, преди тя да отвори очи и ме погледна. Тя се обърна и падна на мен, натискането на устните до ухото ми.
  
  
  "Вие през цялото време сте знаели, не е ли така? - попита тя. "Ти през цялото време знаех какво аз наистина исках".
  
  
  "Не на първо, - казах аз. "Най-малко съзнателно. Но аз се радвам, че научих".
  
  
  Обърнах я, за да я погледна в очите. Попитах. - "А ти?"
  
  
  Тя кимна и здраво ме прегърна. "Аз съм щастлив", каза тя. "Надявам се, че снегът никога не ще престане да отида."
  
  
  Ние тихо да лежи на топло малък свят, който сме намерили, и още преди да е изтекъл нощта, аз съм учил Хилари повече за височини страст и екстаз. Тя е била енергична и сърдечна, но липсата на опит восполняла чисто удоволствие отваряне. Снегът спря на разсъмване, и ние най-накрая оделись и тръгна. Тя ме спря на изхода и се сгуши устните си до моите.
  
  
  "Аз никога няма да забравя тази нощ", каза тя. "И аз още повече съжалявам Hulin. Когато възникнат, остава голяма дупка в нейния свят и да си тръгне, както и да направите".
  
  
  "Спри да принуди ме да се чувствам бездушна", - казах аз. "Тя ще надживее това. Тя дойде при мен, информацията, свързана с ритуали, обичаи и древните кодекси. Аз се опитах да я завъртете в посока".
  
  
  "Обзалагам се, ти си се опитах тридесет или четиридесет секунди", - усмехнулась тя.
  
  
  "Старата Хилари се върна", - казах аз. "Мис сладост и светлина".
  
  
  "Може би, старата Хилари никога не изчезваше", каза тя. "Може би вчера вечерта бе само една мярнала се за миг пауза". Ръката внезапно cringed решения на моята, и сгуши главата й до гърдите ми. "Може би, старата Хилари се е върнал, защото си дяволски жалко, че старият свят трябва да се върна", - каза тя с тих глас. "Може би защото желанието снощи можеше да продължи вечно."
  
  
  Аз съм я прегърна още един миг, а след това се премества напред от пещерата. Навън зората ни даде още една изненада. Снегът спря и легна на всички, тежко бяло одеало, но сега за първи път видях, къде сме били. От перваза гледахме надолу към широк коридор, и в него стояха десет палатки и много войници, само че излезе от укриване.
  
  
  "Те китайците!" - памет Хилари.
  
  
  "Те са дяволски сигурни", - казах аз. "Китайските нашественици".
  
  
  "Но какво правят тук, Ник? - попита тя.
  
  
  "Аз не знам, но мога да направя доста добро предположение", отговорих аз. "Обзалагам се, че те отиват на среща с Гхотаком. Той, вероятно, е предизвикала екип строители войски като застраховка".
  
  
  "Застраховка" от какво?"
  
  
  "Срещу това, че нещо се обърка в последния момент. Срещу моето присъствие на мястото на произшествието. Срещу неочаквано развитие на събитията. Ако, например, кралят реши да се откаже от отговори на петицията в последната минута, той би могъл да извърши преврат и да се постигне своето установяване в сила ".
  
  
  Ние присели на перваза и гледаше как войниците се разтягат и расчищают сняг. Те не сносили своите палатки, а това означаваше, че те са чакали някой, без съмнение, диригент, който ще се проведе до края на пътя. Може би те очакваха, че някой ще ви вест от Гхотака, каква трябва да бъде следващата стъпка. Аз съм виждал, като офицер излезе от палатката и се изпраща двама часови, по един в двата края на прохода. Този, че от наша страна, зае позиция почти точно под мястото, където ние сме засели.
  
  
  "Те със сигурност ще дойде в Тибет", - казах аз. "Но аз искам да проверите сами. Мога да получа отговорите, които искам, от това на часовия, когото той е изпратил тук сам".
  
  
  Аз връчи пушка Хилари. "Дръж се за него и остани тук, докато аз не се върна", - казах си. "Разбираш ли? Никакви решения самостоятелно, или аз ще съборя теб на половина, когато догоню теб".
  
  
  Тя кимна. "Обещавам" - каза тя. "Аз ще остана тук".
  
  
  Аз внимателно заобиколи другия край на тесния ръб до ръб, намери място, където можеше да се слезе, и си позволи да падне в сугроб дълбок сняг. Аз пригнулся, когато върху мен падна от перваза малка снежна лавина, обеспокоенная моите движения. Аз гледах, като се настанява на сняг, и на лицето ми се появи усмивка. Ако имате късмет, то може да бъде много полезен ден. Аз се излезе от сугроба и започва да се спуска надолу, опитвайки се да се движат по камъни, където само е възможно, като се внимава да не чукам, неутъпкан сняг. Китайски войници се намира между два големи каменни образувания, и спокойно стоеше и вярва, че неговият пост беше по-скоро формалност, отколкото от друго. За две скали е тясна пукнатина в ледника, по-дълбоко, отколкото можех да видя очите. Стоях на върха на камък и изтичах към него, се удря в целта. Той падна с мен в процепа. Аз се допря до челюстта му с дясната си ръка, и той обмяк. Дърпа го за себе си, влязох във високи стени, прилежащите към расселине. Той се приближаваше, и сложих го на главата и на рамото на ръба, привидно бездънна пропаст в планините. Моят китайски е достатъчно добър, ако той не е казал на един от най-малко известни диалекти. Оказа се, той наистина ме разбира много добре. Като му позволи да надникне в бездната, аз издърпа го на гърба си, задръжте натиснат наполовина, край дрехи.
  
  
  Попитах. - "Защо чакате тук?" Той видя в очите ми, че аз не бих се два пъти да се мисли, за да го край.
  
  
  "Ние сме в очакване на заповед да се придвижи", каза той.
  
  
  Попитах. - "Заповед от кого?"
  
  
  Той сви рамене. "Аз съм само войник", - каза той. "Не мога да кажа."
  
  
  Аз го отблъсна от ръба, и той ме хвана за ръка за подкрепа. Неговите тесни очи се разшириха от ужас.
  
  
  "Заповедта от някой друг?" - многократно съм. "Обзалагам се, че сте специално избран, и вие знаете защо сте тук".
  
  
  "Заповед от монах", - издишания той.
  
  
  "Когато ги очаквате?"
  
  
  Той започна да ми дава още един уклончив отговор, но е променил решението си. "Скоро", - промърмори той. "По всяко време. Снегът забавя нас".
  
  
  Аз оттащил му от ръба. Аз само щеше да зашемети го и му позволи да намери път обратно в Тибет, когато той очнется, ако той може, но той направи грешка, набросившись на мен. Аз съм стояла настрана от выпада, свали го от под краката и пречупени му врата. Той падна, се обърна и, когато пухкав сняг отстъпи място под тежестта на тялото му, изпаднал в края, и аз се изкачи обратно там, където е оставил Хилари.
  
  
  "Ние трябва да се върнем, но не по-рано, отколкото ние ще се погрижим за тази група", - казах си сух тон на гласа.
  
  
  "Ти си глупак - каза тя. "Ние двамата срещу всички тях? Ти не можеш да бъдеш сериозен".
  
  
  "Вие правите това, което аз казвам, и се грижи за всеки един от тях веднага", - казах аз. Взех със себе си солдатскую пушка и я дал на Хилари, като си Марлин. Аз посочих високи планински склонове от двете страни на прохода.
  
  
  "Тези скали и первази, покрити с много нов сняг, който все още не е магаре", - казах аз. "Може да свали всяка внезапна вибрации и да предизвика гигантска лавина".
  
  
  Видях внезапното разбиране в очите й.
  
  
  "И вибрации може да бъде причинено от ехото на изстрела, отражающихся от планинските склонове", каза тя.
  
  
  "Умно момиче", - казах аз. "Понякога трябва само вибрация от звукови вълни с един изстрел, за да предизвика снежната свлачище. Но ние ще се уверите в това. Аз отивам да слезе и да се премести в друга страна. Когато чуете първия ми изстрел, ще започне да стреля. Цельтесь точно на обратния склон на планината. Направи шест изстрела и след това спрете. Каквото и да правеше, не махай се от тук. Тук те ще защитават, под выступом над главата си. Когато всичко свърши, можеш ли да слезе. Ще се срещнем в края на този разреза ".
  
  
  Аз съм започнал да се спуска, пляскаше я в отговор. Аз не се движат, докато стигнал до ръба на прохода, където стоеше посока. Свил корема на отворено пространство, стигнах до другата страна и започна да се катерят по скользкому рыхлому сняг. Намирането на ниша приблизително на същото ниво, че и Хилари срещу мен, аз погледнах към войници в пътеката. Не можех да се различи Хилари в светлината на пресен сняг, но аз вдигна пушка и стрелял. Аз веднага я чух изстрел. Аз продължих да се стреля във въздуха, само за шест изстрела. На дъното на заниманията китайците, выскакивали от своите палатки, гледали нагоре и се чудеше какво, по дяволите, се случва. Когато спрях, последният изстрел Хилари ехото се разнесе из перевалу, и слушах звук, който беше почти сигурен, че той ще прозвучи. Първо той започна с мека трясък, и след това да въведете силата на звука, докато тона за тонове сняг не са започнали да се спускат по скалите от двете страни на прохода, силен рев перемежался тежки пукнатини втвърден сняг, вырванного от земята. Лавина с рев навлиза в прохода, за няколко минути погребвайки хора и палатки, свалив сняг върху сняг, докато не е останало нищо друго, освен огромен хълм бялата смърт. Аз мълчаливо чакаше, трепеща пред огромна сила това, на което станах свидетел. Странно мълчание воцарилась над преходното, на тишина на абсолютната и окончателна окончателността, сякаш високи каменни гиганти изрече свой собствен pax vobiscum.
  
  
  Започнах бавно слезе и се срещна с Хилари долу, на границата. Минахме обиколен път обратно към планините, без да каже нито дума. Спектакъл на невероятната сила на природата е направила думи почти подобни на хора, кажущимися излишък и незначителни.
  
  
  Стигнахме до селото, и аз отново стана свидетел на работа непалски Western Union. Първите двама мъже, които сме срещали, погледнете ме и се завтече по улицата. Знаех, че след час-всички ще научат, че на чужденец, безопасно се завърна.
  
  
  "Ще се видим, Ник" - каза Хилари, когато стигнахме до дома Hulin. "Това не е краят, нали?"
  
  
  Аз казах. - Не, не. Докато Гхотак все още се опитва да направи нещо".
  
  
  "Тогава внимавай, става ли?" - каза тя, очите й внезапно затуманились.
  
  
  "Дръж се за връзка, на кукла", - казах аз. "Те все още не своята история".
  
  
  Когато дойдох, Hulin избяга от дома си и падна в ръцете ми, я малко тяло задрожало. Аз се радвам, че Хилари отиде.
  
  
  "Моят Ник, моят Ник", - тя плачеше. "Ти беше права. Ти си жив, и всичко, което ти каза, е правилно. Сега хората се научават това".
  
  
  "Не всичко, което съм казал", - промърмори аз. "Йети е жив. Аз съм го виждал".
  
  
  Тя отпрянула от ръцете ми, сякаш я удари с нож. "Вие сте видели йети?" - каза тя с ужас в гласа. "Вие сте видели го отдалече, нали?"
  
  
  "Аз се борят с него", - казах аз. "Погледнах го в очите".
  
  
  Изглежда, тя съежилась, и аз я прегърна.
  
  
  "Какво се е случило, Hulin?" Попитах. "Какво се е случило?"
  
  
  "Известно е, че този, който погледне в лицето на йети, ще умре - каза тя тихо.
  
  
  "О, в името на бога", - избухна аз. "Имате поговорка, на всички, що се отнася до йети. Аз гледах тази прокълната парче, и аз не ще умре заради нея. Това ще бъде още една проклета поговорка, която можете да изтрие от книги".
  
  
  Тя се обърна и влезе в къщата, и ми стана му жал. Неговата безгранична радост е разкъсан на парчета. Обърнах се и мина по улицата, водеща към храма. Гхотак, който един от техните хора е ясно предупреди, че стигам, се появи на стъпки и се спусна към мен лице в лице.
  
  
  Аз казах. - "Нима не сте созываете среща?""Хайде, приятелю, хайде да чуем какво ще каже народът. Аз се върнах, виждате ли, и е много жив."
  
  
  "Аз го виждам", - каза той през здраво устни. "Аз няма да събира хората заедно. Това означава само, че трябва да изчакате още един сигнал от Каркотека".
  
  
  Аз огляделась и видях, че наоколо бързо се е събрала тълпа, и той е на ума.
  
  
  "Добре", - сви рамене аз. "Няма срещи, и ще бъде още един знак. Следващия ще означава, че ти си закончишь, Гхотак, ти, йети и цялата твоя отбор". Обърнах се и продължихме, но се спря и отново погледна към него. "О, между другото", - засмя и аз. "Компанията, която сте чакали, не може да оцелее. Аз искам да ви кажа, че те просто са затрупани от сняг".
  
  
  Аз съм виждал, как челюстта му се страхуваме, а очите метали в мен искри на ярост. Той се обърна и се върна в храма, а аз напуснах. Го безстрастен вид не може да останат същите, както и неговата " къща от карти, който започва да се разпадне.
  
  
  Върнах се в къщата и се качих в стаята си. Аз съм уморен, дяволски уморен, и не ми отне много време, за да заспи. Аз смътно си давах, че топлата малка цифра Hulin не са се в стаята и не сгушено до мен, и ми е малко мъчно и тъжно.
  
  
  Глава VII.
  
  
  Когато аз сутрин слезе по стълбите, тя чакаше ме с горещ чай и бисквити.
  
  
  "Съжалявам, че съм толкова разстроен снощи", - просто каза тя. "Това е грешно от моя страна да очаква, че вие да повярвате така, както и ние. Може би отново ще се окаже, че съм прав. Аз съм много на това се надявам".
  
  
  Очите й бяха дълбоки и пълни с множество притеснения. Надежда, тъга, страх, но най-вече с нещо друго, и аз открих, че проклинаю Хилари за нея прокълната женска мъдрост. Реших, че с Hulin всичко ще бъде по възможностите на друго ниво.
  
  
  "Гхотак още не е завършил", - казах аз. "Той е нещо като заговор, и аз трябва първо да говоря с него. Вие казвате, че той отива в планината, за да размишлява в самота два пъти в седмицата, и той прави това в продължение на години. Защо йети никога не е бил нападнат в него?"
  
  
  "В действителност много малко хора са видели йети", каза Hulin. "Много сме го виждали следи в снега. Но Гхотак - свят човек, и дух Каркотека защитава самоличността му".
  
  
  "С това, че той се опитва да направи, как може да го наричат свет човек?" Попитах.
  
  
  "Злото е влязло в него", - без колебание отговори тя. "Той може да преодолее това. Междувременно, тя все още свети".
  
  
  Реших да не се занимават с тази переплетенным мислене. "Когато той извърши поклонение в планината?" Попитах.- "Знаеш ли?"
  
  
  "Да", отговорила тя. "Той ще направи едно утре, а след седмица".
  
  
  Това е всичко, което исках да чуя. Когато Hulin отиде с чай и чаши, аз отидох да бъдат ремонтирани още няколко възможни дупки. Разказах Хилари цялата истина, но не са я забравили загадъчни забележки. Отидох в кръчмата на пътници, научих номера на нейната стая и се изкачи на втория етаж. Чух тиктака на пишеща машина и се приплъзва в малка ниша в рамките на няколко метра по-нататък по коридора. Стоях там и чаках. Тя отпечатани около един час, а след това аз видях, как тя отиде в белия пуловер и ярка килте. Тя слезе надолу и аз се опита да отвори вратата. Тя беше заключена, но очевидно, както и всички непалски врати, замъкът е бил не повече от кимване в посока формалности. Лек натиск, и тя се отвори. Стаята беше малка, типична за непалски къщи, с тежки дървени панели, малки прозорци и цветни завивки на леглото.
  
  
  Нещата Хилари бяха разпръснати. Проверих си дрехи, висевшую в един шкаф, а след това извади от чантата си. Аз рылась в бикини, бюстгальтерах, bluzkah и потници. Намерих го в ъгъла, под сиво кашемировым свитером. След като извадих я, я самодовольное забележка объяснилось. Това е малък предавател, може би, с транзисторным на захранването и определено е способен да стигне до областта на офис някъде в Индия. Внимателно, аз се усмихна на себе си. Аз се приближих до пишеща машина и погледне в нея лист хартия. Тя пишеше за управление, преди да го изпратите. Мислех просто да вземат определени със себе си, но после ми хрумна следната идея по-добре. Това би било най-добре. Отворих задната част, извади батериите и ги сложете в джоба си. След това внимателно сложи комплект в ъгъла чанти, под сив пуловер. Аз хвърли последен бърз поглед, за да се увери, че тя в чантата няма допълнителни батерии. Те не са там, и аз си тръгнах, выскользнув на вратата, не е в състояние да задържи усмивката от устните ми. Аз съм виждал, като тя е най-долу в трапезарията яде супа с табела и яростно се пише на лист хартия. Аз се приплъзва покрай и излезе през вратата незабелязано.
  
  
  Част от деня прекарах, разхождайки се по улиците, което позволява колкото е възможно по-голям брой хора да видят, че съм жив. Разбрах, че това е държава, където надделя слухове, и след като ме видя в плът, можеше да разсее всички слухове, които Готак може да разпространява своите момчета.
  
  
  Честит Hulin отиде в храма да се помолят за духа на баща си, и аз се радвам, че тя си отиде. Аз си помислих за това, че Хилари каза за създаването й болка, и това беше последното нещо, което исках да направя. Но това беше неизбежно. Я държеше на една ръка разстояние, аз също причиню я боли, само по-рано. Това ще бъде двойно боли сега и по-късно. Реших да си играе на съдебното заседание, а когато тя се върна, пихме вино за обяд и рано легнах. Аз останах кожа под завивките само няколко минути, когато тя влезе гола, и я изящна красота отново се превърна в зашеметяваща красота. Тя се прокрадна към мен и устните си от началото своите меки вълнисти пътуване по тялото ми. Аз се наведох, като показва цялата самодисциплина, каква успя да събере, и я вдигна глава.
  
  
  "Какво е това? - попита тя. "Защо си ме останавливаешь? Казах ти да не ми харесва?"
  
  
  "О, Боже, не, не, не", - казах аз. "Но аз не искам да ти болка, Hulin, но може би ми трябва да го направим. Че, ако ми се наложи скоро да напуснат теб?"
  
  
  "Ако така е писано, значи, така и трябва да бъде", - нежно каза тя. "Докато аз съм твой, и аз трябва да ти доставят удоволствие".
  
  
  Тя наведе глава и започна отново да гали тялото ми.
  
  
  
  на устните. - Извинявай, Хилари, - казах аз тихо. Аз се опитах. Hulin поджигала тялото ми, и аз се наведох и видях нейната нежна красота. Ние правихме нежна и чувствена любов, и нощ е забулено в екстаз.
  
  
  Събудих се на разсъмване и бързо се облече. Hulin подготвили ми горещ чай и ме попита къде отивам, но аз отказах да й каже.
  
  
  "Аз ще се опитам да донесе нещо до края", - казах аз. "Вярвай в мен."
  
  
  Тя кимна, най-дълбоките си очи бяха такива доверчивыми и пълни скрити емоции. Аз се отправих към изхода, и в първия сивата дневна светлина улиците бяха почти празна. Само няколко земеделски производители, рано идат на пазар, изпревари ме, когато аз се отправих в планината. С мен са били пушка Марлин, Rado и Уго ми яке. Стигнах прохода в подножието на планината и намерил висока скала, зад която можех да се скрия и все още да се види. Слънцето не се издига повече от час, когато го видях на приближаване, върви сам, го шафрановая кмет на укрива тежки обувки и топли дрехи, която той носеше. Аз съм го пропуснал и видях висок стълб, който той носеше със себе си. Когато беше достатъчно далеч напред, намерих го проследи и видя, че той се е отдалечил от това, който влезе старецът, и от начина, по който вървях. Той продирался през неизвестни ми дерета и расселины. От време на време забелязах, пред петно шафран и лови себе си мисли, че той забирался доста силно, просто да се замислям.
  
  
  Серия от скалисти стъпала внезапно приключи доста гладка, износени пътека, стръмна, но от двете страни окаймленной назъбени скали, покрити с дългогодишен лед и сняг. Аз не съм виждал Готака, но съм чувал за него. Вървях прекалено бързо, твърде небрежно, когато ме удари от двете страни на фигури в сини ризи, двама, трима, четирима от тях, и аз забелязах повече, когато аз падна под лавина тел. . Аз ритна с крак, усетих как ми крак влезе в една, но тежка облекло защитавала го. Друг ме хвана за главата. Аз се протегна, сграбчи го за косата и дръпна. Той пусна, аз высвободил лакът и бутна в устата му. Удари още един див замахом и усети как челюстта му спадна. Сега аз застана на едно коляно и съпротива, когато някой ме удари дебела пръчка за разходка по главата. Струваше ми се, че ме заболя червено дърво. Аз се олюля напред, лицето е засыпано със сняг, от който аз дойдох в съзнание, се обърна, сграбчи най-близката ръка и се обърна. Чух вик на болка, а след това шест отново падна, този път удряйки за моя сб. Аз се втурнах напред, и всичко беше синьо-черно. Когато се събудих, бях свързан, ръцете ми са раскинуты зад гърба си.
  
  
  Гхотак застана, погледна към мен, когато ме грубо повдигнати крака.
  
  
  "Аз съм силно е подценила вас", - каза той безстрастно. "Но сега сте подценили мен. Бях сигурен, че рано или късно ще се опитате да ме следват, и чакахме".
  
  
  Той се обърна към своите хора и рязко заговори с тях.
  
  
  "Носете го със себе си - каза той. "И побързайте. Време е важно. Аз трябва да се върна в храма". Той се премества нагоре по все по-стръмна пътека, която, накрая, изчезна в обичайния хаос от скали и вертикални изкачвания. Накрая стигнахме до малка плоска места, и моите колене и ръце са в синини и болка от това, че ме блъскаха и се повишава по камъни.
  
  
  "Аз ще отнема го от тук", - каза Гхотак на своите хора. "Ще се върна в храма и ще ме чака. Гхотак да се избавят от това постигнахме след медитация, и глас Каркотека, за да говоря с него".
  
  
  Аз гледах, докато останалите послушно отстъпват по пътя, по който дойдохме. Гхотак очевидно държеше на своите хора в далечината и поставиха ги на същия е податлив на внушение, който той е използвал за останалите хора. Той се изкачи в своята мантия и извади курносый британски армейски пистолет трийсет и восмого калибър.
  
  
  "Ела пред мен, и не правете неправилни стъпки", - каза той. "Аз не искам да стреля по теб, но ще направя, ако трябва."
  
  
  Ние отидохме по-далеч, и Гхотак водеше ме гласови команди. Теренът вече е по-плоска, ледена и студена. В покрити със сняг скала изведнъж се появи голяма дупка, и Готак посочи ми към него.
  
  
  "Там", - прохрипел той. Аз отиде по-далеч, гадая, как да стигна до Вильгельмины и Юго. Гхотак сложи ръката ми на гърба, когато ние се приближи до дупката, и ме избута. Аз плувах в ледено студена земя и падна на врата. Факли животински мазнини изгори покрай стените, и аз видях, че ние сме в огромен тунел прорезе в скалата. Когато ние вървим напред, дочух ужасен, пресичане на кръвта писък, която чух само веднъж. Готак ме избута напред, след малък завой и се озовах пред огромна стоманена клетка. Вътре е йети, си ужасно лице выглядывало навън, и от гърлото му доносились гърлен рычания. Същество развълнувано подпрыгивало, когато Гхотак се приближаваше, и слюнката потече по страните му дълги кучешки зъби, високоговорителите от широката паст. Аз отново бях поразен от меча муцуна на това същество, човешко чело и очи, когтистыми ръцете и краката. След като ме видя, той отново извика ужасен висок звук и зъбите му скрежетали, когато той се хвърли върху решетка.
  
  
  Клетката се разтърси, но държеше, и Готак се усмихна глоба зла усмивка. "Той си спомня за тебе", - каза той. "За съжаление за теб".
  
  
  "Какво е това?" - попитах аз, когато страхопочитание в собствения си глас. "Това е йети?"
  
  
  "Това е йети, или най-малкото, той е подходящ, тъй като йети", - отговорил монахът. "Легенда за йети наброява хиляда години, а това същество, само на около двадесет години, но кой съм аз, че да се говори, че той не е превъплъщение на първичния йети?"
  
  
  "Не бъди толкова скромен, - казах аз. "Това е нещо, което уби патриарх Лиунги и други и едва не ме уби".
  
  
  "Това същество е продукт на сили, които в западния свят не разбирам", - каза Готак. "Само тук, на Изток, ние осъзнаваме, че се случва нещо по-голямо, че не може да се обясни, от това, което може да се обясни. Колко често жените в планинските страни, когато техните сексуални апетити вече е невъзможно да се ограничи, са използвали животни, същият е случаят и в страни на Запад ".
  
  
  Разбира се, той беше прав. Не толкова много в наши дни, но когато-тогава тази практика е била много по-разпространени, отколкото очаквахме власт.
  
  
  "Жена-шерп използва за домашно мечка в своята планинска ферма, - каза Готак. "Тогава бях само семинаристом, но щях да посети фермата на тази жена. Странно, че природата на бебето е замислена и се роди една жена, която веднага се опита да я възстановите от скалата. Дори няколко часа след раждането, това е едно същество, твърде ужасно, за да е на него да гледам. Взех на детето и донесе го тук и го е запазил жив. Когато видях, че тя се разраства, и видях, че той е по-див, отколкото човек, екип от европейски инженери е изградена една клетка и я донесе тук. Аз бързо разбират колко ценен е моят пренасяне на йети, който вашите хора наричат отвратително снежен човек ".
  
  
  Попитах. - "А това... това нещо ти се подчинява?"
  
  
  "В известен смисъл", - отговори той. "Аз освобождаване му, и той се скита по планините, като убива и поглъща животни и хора, на които той може да те хване. Но с ограничен интелект и силно развити инстинкт, той винаги се връща. Аз винаги оставям го с повече месо в клетката. Когато той взема месо, вратата се затваря, и той е в затвора ".
  
  
  Попитах. - Да Предположим, той ще воюва против тебе, когато ти си го выпустишь?" Монахът сви рамене. "Една малка опасност. Неговата елементарна интелигентност е достатъчно, за да му каже, че аз способствую му съществуване. Трябва да се помни, че той е наполовина човек".
  
  
  "Проклета малка част", - изръмжа аз. Създание не пречи на собствените си писъци, а просто понижи до ръмжащ гортанного на звука. Погледнах го в очите и видях горящи топки злото на животното. Гхотак мина зад мен и нож, който той извади от вътрешността на своята мантия, преряза въжето на китките ми и веднага се приближи до вратата на клетката, държейки се за верига, която издърпа вратата.
  
  
  "Вие можете да започнете да избяга", - каза той. "Имаш шанс да се спаси от йети. Не съм ли аз прав?"
  
  
  "Изключително забавен с твоята страна", - казах аз. "Защо?"
  
  
  "Защото искам да те намерили убит в планината. Аз искам да шерпи, като пътуват по планините, намери теб и следи от ноктите на йети. Това е особено важно, за да те намерили по този начин".
  
  
  "Благодаря ти", - казах аз. Той, очевидно, не мислех, че мога да избяга от същества или вместо това да я убие. Погледнах го още веднъж, и трябваше да се съгласи с неговите аргументи. Той започна да отвори вратата.
  
  
  "И на последно място - каза той. "Аз много добре разбирам, че сте въоръжени. У вас, без съмнение, има револвер и малък нож, който сте дали на момичето преди да се бие с кобра. Те ще бъдат безполезни. Кожата на йети твърд, като кожата на слон".
  
  
  Видях, как ръката му падна, и вратата започна да се изкачва. Време за разговор свърши. Това определено беше време на джогинг, и аз започнах да тичам, да се инвестира в него всичко, което имах. Аз съм започнал да се спуска по пътеката, подхлъзване, скользив и да пада. Чух появата на същества, го тънък писък сега ехото се носел по посока на вятъра. Той догонял ме с абсурдна лекота. Пътека се е стабилизирал до мястото, където едната страна е остра скала от ръба на скалата. Поглеждайки назад, видях, че съществото вървеше изправено, шаркающей меча походка. Аз видях един висок камък, се скри зад него, и да чакам.
  
  
  Създание, на терени, направи право напред покрай скалите. Аз гмурна, установяване същество отстрани идеален подкатом. Аз влезе с всички сили на тялото си, трясък в него със силата на най-малко три добри подкатов. Той свали му крак-под него, и той с рев се разпадна, но не успях да го изпратите с ръба на скалата. За миг той лежеше по гръб, и аз съм нацелил удар на това място, където това би могло да е по-бързо само да го свалят. Но създание повернуло мощна крак и ме удари по бедрото. Той приподнялся, и с оскаленных кучешки зъби капеше слюнка, но той е в идеална позиция за правилното удар. Аз не бях в състояние да устои на шанса и завъртя всички плечевыми мускули. Аз се чувствах като удар премина, и ръката ми пронзила остра болка. Създание просто вскочило и попробовало ме удари неточен удар на една огромна ръка.
  
  
  Аз пригнулся и усети движение, което едва не падна в главата ми. Той се опитах с друг удар, но аз бях достатъчно бърз, за да се оттегли. Видях серия от скалисти стъпала в скалата и скочи на него, порезав си колене и крака, когато аз се подхлъзнах и се спъна. Последният камък се е намирал достатъчно близо до ръба на нависающего перваза, така че можех просто да се достигне до него и да се оформят. Аз издигна тялото си върху него и полежал там секунда, канейки сили и мисли. Погледнах от стената и видя, че тя върви след мен. На долния етаж беше тясна издатина, а по-долу редица зазубренных скали.
  
  
  Аз съм се качи на перваза с отчаяние, което никога не може да се преодолее при нормални обстоятелства, но създание неслось за мен с лека, мощна уменията на мечка. Знаех, че тече по-далеч само отсрочит неизбежното. Той ще изпревари ме някъде и аз ще бъда заловен един от тези размахивающих ръце, разкъсан в рамките на няколко минути огромни когтистыми ръце. Не можех да го изпревари сте тук, в тези ледени скалисти планини, и нито един човек не би могъл да го победи. Извадих Вильгельмину от кобура и переложил пистолет в лявата ръка. След това аз да Hugo да падне ми на длан. Имах само един шанс и това е точното място за него. Това ще е мръсно и кофти, но това е единственото нещо, което стои между живота и смъртта представител N3. Легнах на стълбата с лице към ръба на перваза. Чаках, всеки мускул напрегнат и напрегнат. Гхотак вече трябваше да се върне, като в най-високата степен съм сигурен, че всичко е свършило. Аз знаех, че той е дяволски прав.
  
  
  Първо на перваза сякаш сиво-бяла коса, след това когтистая ръка държеше на ръба на перваза. След това последва ужасно лице с муцуната и огромни зъби, полепнали дъх. И двете нокти на ръцете са сега на перваза, бране на огромно тяло нагоре. Аз удари с една ръка напред с вытянутым Уго, вонзив шило дълбоко в очите същества. Йети извика, широко отворена уста. Това е момент, в който съм очаквал. Аз три пъти стреляха от люгера, като изпрати три куршума в отворената паст същества. Гхотак каза, че куршума не може да проникне през дебела кожа, но те изгарят в меката вътрешна част на устата, нарушаване на големи дупки и проникващ в основата на черепа.
  
  
  Пресичане на кръвта писъци и внезапно спря, и създание вцепилось в перваза, завъртане на главата настрани, и видях странен израз, изведнъж се яви в очите на останалите - вид на човешка тъга. Той отново отвори устата си, този път тихо, и аз видях как му нокти ръце дълбоко се придържаме в сняг перваза, все още опитвайки се да се изкачи. Аз отново е уволнен, като изпрати още един куршум в разинутую устата, и сега кръвта бликна от същества, от устата му, ушите и дори от очите. Аз съм виждал, като нокти на ръцете накуцване, и той се плъзна назад от ръба. Аз се наведох, за да види как огромното тяло ударилось за тясна издатина по-долу, отскочило от него и ми хвана в серия от зазубренных камъни, най-накрая, да се придържа към един от тях в тишината на смъртта. Бавно той се плъзна от скалата и падна в снега.
  
  
  Стигнах до там, където той лежеше и се спря над него в страх. Ако поне едно от тези нейните страдания от остри нокти на ръцете отрязаната от мен, щях да съм мъртъв. Аз хвана за един крак и се превърна в дърпайки я след себе си. Когато движението ставаше твърде тежка, аз бутане напред на себе си, докато не намерих място, където мога да го извадя. И накрая, вие ме боляха ръцете, стигнах до равнини, което се приближава към село, и волочил за себе си безжизнен трофей. Всяка стъпка става все по-трудно, но сега съм срещал местните хора с широко отворени очи, които да избяга, за да кажете на другите, и след няколко минути до мен маршировала тълпата, развълнувано бормочущая и трепещущая на йети. Забелязах, че въпреки че той е бил изрично е мъртъв, никой не предложи да ми помогне да го извадя. Аз не съм винил им. Дори и мъртъв той можеше да изплаши пълнени със слама. Аз съм преминал по улиците и се отправих към храма и Гхотаку.
  
  
  Глава VIII.
  
  
  Гхотак се обади в храмовите камбани и повика своите последователи, и когато аз се приближих, плъзнете създание, за себе си, аз видях как охраната го пристъпват вътре в развълнуван страх. Оставих същество в подножието на стъпалата на храма. Погледнах назад и видях, че Hulin бяга. Аз я махна и влезе в зала за събрания, с нисък покрив в задната част на храма. Хората Гхотака го предупреди, и когато аз се отправих към сцената, той извади револвера изпод своята мантия и стреля по мен. На това движение, аз не очаквах, а и при първия изстрел дървена треска отлетела от стената в дюйме от главата ми. Аз паднах на пода, а вторият изстрел е безвреден, прелетя покрай нея. Ход Готака каза ми, че той е знаел, че играта е свършила. Повече не е имал никакви претенции за това, за да бъде висок дух пред собствения си народ. Снимки накараха тълпата се хвърли към изхода, и аз погледнах през мчащиеся фигура и видя как Гхотак изчезва зад сцената, водеща в самия храм. Аз скочил от платформата и отиде след него. Хората му се стори липса, липса на това, което правят. Аз съм виждал, като двама от тях спрыгнули и побягна заедно с тълпата. Един се опита преградить ми път. Той се втурна към мен, и аз с остър прав удар му счупи челюстта. Той падна, като възседнал син пакет. Аз минаваше през тесен проход, свързващи храма със зала за събрания. Чух как се казваш мен по име, и се спря, за да види как зад мен се стича Hulin. Тя се спусна към мен прегръдка, и ние моментално я прегърна.
  
  
  "Махай се от тук", казах аз. "Гхотак бъде в отчаяние. Той може да направи всичко".
  
  
  "Ела" - каза тя, отстъпвайки. "Аз ще те последвам. Може би мога да ти понадоблюсь".
  
  
  При мен не беше време да спори с нея. Освен това, аз знаех, че си инат, основано на традиции, я накара да бъде тук.
  
  
  "Не идват", - извиках, побежав в храма. Аз провалю нещо, ако си позволя да Гхотаку да се изплъзне от пръстите ми. С тези хора, да ги суевериями и древни вярвания той може да започне отначало. Освен това, този ублюдка е четири опита да ме убие. Аз заслужавам изстрел в отговор и е на път да направи своя ход.
  
  
  В храма е тихо и спрях, слушане. Чух прибързани стъпки и видях една от фигурите в сини ризи, взлетевшую с малки стълби от едната страна на сградата. Той не искаше да бъде член на бойна и се втурнаха към вратите. Аз го пусна. Не ме интересува малки наемници. Аз се отправих към стълбите и се огледа, когато започнал да се спуска. Аз видях, като е подходящ Hulin, и от отворените врати на храма видях светловолосую главата. Аз слезе по стълбите. Когато стигнах до дъното на стъпалата, раменете ми набръчкани от изстрел, аз паднах назад и се просна неподвижен. За него не е последвано от друго, и аз приподнялся и видях, че съм в голямо мазе с дървени греди, чиито стени са изградени статуи на различни божества. Забелязах светкавица шафран в далечния край на стаята, и в зрителното поле се появи Гхотак. Той нацелил към мен револвер, и аз пригнулся. Чух глух клик бойко, ударившего в празна килия. Аз станах и се отправих към него. Той хвърли пистолета си и се превърна ме чака. Ръцете ми разжались и затворени в нетерпеливом очакване, и аз бях на половината път към нея през стаята, когато подът под мен отворена, и аз се срина надолу. Погледнах нагоре точно навреме, за да види ръка Готака, тянувшуюся зад гърба си, прижимающуюся на фасадни стени, панел, а след това се озовах на четири крака върху мръсния под. Чух как се отвори и извади затвори вратата и гласът на монаха се разнесе ехото на див смях. Вратата на люка се отвори на около десет метра над главата ми. Стигнете до него беше невъзможно.
  
  
  След това видях, че имам фирма в мазето, когато целият край на ямата започна да се движи, оживая в извивающейся, скручивающейся маса, която започва да се навива и се навива на отделни змии. Аз съм виждал кралски кобри, смъртоносни змии, зелени мамб и разнообразни ватнокоротов, всеки от които е способен да убие човек с един удар. Сега те шипели, приближавайки се към мен. Аз съм в отчаяние се огледа. Нищо не е било, само голи стени. Аз се опитах да скочи над ръба на отвора, но той остана извън обсега. Змиите се движат със скорост, явно гладни и готови да нападнат жертвата.
  
  
  "Ник!" Чух вик и погледнах нагоре и видях Hulin на ръба на отвора. В близост до него се появи главата на Хилари. "О, Боже!" Чух как тя извика. Тя се опита да протегне ръка надолу, но разстоянието беше твърде голямо.
  
  
  "Там драперии", - каза тя, взирайки се в храма. "Аз съм им ще се".
  
  
  Hulin остана на ръба, да ме гледа отгоре надолу. Хилари избягала, и аз чух, как тя повръща неща. Но аз знаех, че ще бъде твърде късно. Змии са били почти ми. Към онова време, тъй като тя е закотвен на краищата заедно и се наведе за него, те вече се сдобият с мен. Hulin също е забелязала.
  
  
  Видях как тя закинула крака през ръба и падна. "Не!" Аз виках към него. "Стоп!" Но вече беше твърде късно, така или иначе, тя не обърна внимание на мен. Тя се приземи до мен, и аз грабнах я, но тя му се изплъзна и нырнула в тази маса се промъква змии, които не се нахвърли нея.
  
  
  Хилари сега опускала завеси, и Hulin отново ме погледна, лицето й искажалось от болка, когато змия, на змия ме притиска към нея, вонзая зъби дълбоко в краката и глезените. Тя привлече вниманието им от мен, за да ми даде време да избяга, и сега очите й умоляли не ми позволи да я жертвата изгубила дар.
  
  
  "Аз вързани краища на дялове" - каза Хилари, разклащане на завеси. "Те ще стоят, само, за бога, побързайте".
  
  
  Аз погледнах към Hulin, и бузите са пълни със сълзи, но не всички сълзи на болка. "Хайде, Ник... иди", - памет тя. Започнах да се катеря по шторам, а след това падна.
  
  
  "По дяволите - закле се аз. Аз изтичах до Hulin, която все още стоеше със змии в краката. Обувките ми са тежки достатъчно, за да издържат на няколко хапки. Аз ритна най-близката до нея, хвана я за кръста и вдигна от масата подскача влечуги. Аз отпрыгнул, като го държите с една ръка за кръста и започна подтягиваться до драпировке. Някои от змии вонзили си зъби в долната част на плат, но аз се вкопчи в него, събиране, когато аз бях дърпа момичето и себе си. Hulin е наполовина през рамото ми и ми успя да свали я лесна за фигурата си, за да използвате и двете си ръце. На ръба На Хилари убил имам обмякшее тялото на момичето, и аз паднах на пода.
  
  
  Hulin вече можеше да диша плитко. Получените от него огромна доза отрова подействуют в рамките на няколко минути. Аз съм виждал, как трепереше си клепачи, тя ме погледна и я мушна ръка в моята.
  
  
  "Аз съм твоя завинаги", - памет тя, и нейните клепачи внимателно затвори дълбоки очи. Я малка цифра се сепва и замръзна. Аз събера малки копчета и се изправи. Очите на Хилари затуманились, и аз силно выругался.
  
  
  "По дяволите, това е вонючее място!" Аз выругался. "Тя не трябваше да правя това".
  
  
  "Нуждата и желанието да" - каза Хилари глух глас. Това са две различни неща ".
  
  
  Обърнах се и избяга през задната врата. Гхотака никъде не е видно, но аз видях един от хората със страх в очите, когато той ме забеляза. Аз все още не давах, колко значима фигура станах за тях. Аз съм оцелял в битката с кобра и е убил йети. В тази лига не може да се изкачи по-нагоре. Той се опита да избяга, но аз го хвана с една ръка, извади от земята и му опря до стената на храма.
  
  
  Аз виках. - "Къде отиде той?"
  
  
  "Аз не знам", - каза мъжът, клатейки глава, за да подчертае думите си. Аз отново го удари в стената и чу как костите му затрещали.
  
  
  "Имаш идея" - виках аз. 'Къде отиде той? Кажи ми, или аз ще съборя всички твои суеверни кости ".
  
  
  Мъж посочи към малка къща с гонтовой покрив на около сто ярда от него. "Може би там се крие", - каза той.
  
  
  "Той не се крие, той тича", - извиках. Аз отодвинулся и позволи на мъжа да получи остра пукнатина по лицето. Той падна на земята, крещейки, повече от страх пред това, което може се случи по-далеч, отколкото от болка.
  
  
  Той извика. - "Река! Река!" Той посочи надясно, покрай храма, и аз веднага си спомних как по време на една от разходките зърнат виждал бързо водата в покрайнините на селото. Тичах след нея, преминаващи покрай жените, завръщащи се от свежевыстиранной дрехи. На брега На реката, видях хора, смотрящих надолу по течението, а в далечината забелязах бревенчатую землянку, на която шлепало светъл шафрановое петно. Тримата мъже извадили на брега напомпани буйволиные кожи, само че прекосявайки реката на тези уникални салове. Аз хвана един и гребло и вытолкнул го в реката падна през нея, да се люлее на надутой кожата. Четирите крака на животното стърчеше нагоре, и всичко това изглеждаше като легло с балдахин, плаващи с главата надолу. Но той беше лек и маневрен, и аз открих, че догоняю тежка бревенчатую лодка Гхотака. За бързо и ние бързо се носеха надолу по реката, заобикаляйки надвиснали дървета и полегати брегове. Река изогнулась, и аз видях, как Готак изчезна след завой, когато поглеждаме назад, за да видите как се догоняю му. Аз яростно греб и подобна на балон кожата биволско почти се плъзна по повърхността на водата. Заобикаляйки обрат, аз видях лодката на брега и Гхотака, вылезшего от него. Аз се отправих към него и видя как той извади револвер. Аз бях все още на голямо разстояние и лоша цел, освен ако не стрелят много по-добре, отколкото си мислех. Но аз разбрах, че той не се е опитал да се удари в мен. Куршум провалиха за надутую кожата, и чух свистенето на издигащ се въздух, и аз бях във вода, върви срещу бързото течение.
  
  
  Гхотак е готов за свобода, и коварен монах отново се спря на мен. Аз преминах към брега, чувство като продължение носи ме надолу по веригата, докато аз плувах. Достигайки брега, аз приподнялся, отпадане на промокшую горната яке. Се изкачих на брега и видях каменна къща стои в петдесет ярда от брега. Прозорците са затворени капаци, и той изглеждаше необитаема, но това е единствената къща наоколо, и аз се втурнах към него на свобода, пригнувшись, се опитва да направи себе си по-малко уязвима мишена. Трябваше да пресече напълно открита местност за да стигнем до него, но не ме удари куршум
  
  
  и аз съм стигнал до дома, издърпване зад вратата. Тя се отвори и аз влязох вътре и установих, че това е нещо като конюшните. В центъра стояха две магаре и отрупани с шейна, ослицы са впрегнати и готови за работа.
  
  
  Обадих се. - "Къде си ти, Гхотак?" "Аз знам, че ти си тук". Аз внимателно се премества напред, като погледна нагоре, видя на площадката на втория етаж на горния етаж. Бали сено са били съхранявани на малка площадка на втория етаж. Четири сергия облицовани край конюшните, и още два силни ослика шерпов ме гледаха на върха на дървени стойл. Нямаше нито звук, освен неприятни шевеления осликов, и аз се приближих до него. С всяко животно, висящи тежки трактор преглед чанти, отворих една и извади обществото златни монети и непалски рупии. Аз се приближих до саням и изтръгнат брезент за обвързани с него чекмеджета и раници. Аз хвана една кутия. Погледна към мен, бижута и скъпоценни камъни. Видях, че Гхотак е готов за всякакви изненади, и е готов да се премести и да организира домакинство с такъв възел някъде другаде.
  
  
  Но къде, по дяволите, беше той? Може би, когато бях толкова близо до него по петите, той се отказа от идеята да избягат от това богатство. Извадих Вильгельмину и започна да се изкачва по ниски стълби, водещи към площадка на втория етаж, гадая защо, ако той е бил там, той не е стрелял по мен. На място открих само на бали сено, но имаше много хора, повече от всеки пет метра в дължина и три метра ширина, повече от достатъчно, за да може човек да е зад тях да се крият. Между тюками е открит тесен проход, и аз продължихме по него с Вильгельминой в ръка, внимателно взирайки се във всеки бала, минавайки покрай него. Изведнъж от последните бали в края на площадки чух шум и видях движението на шафран. Гхотак за миг вдигна глава, а след това притисна към тюку. Аз бързо отидох зад него и твърде късно открих, че той ме перфектно рамкирани. Моят крак се приземи точно на пружинен механизъм капани за животни и яростни стоманени челюсти изправени пред моя крак. Една мъчителна болка пронзила тялото ми, и паднах на едно коляно. Гхотак скочи, аз силно ме удари с крак и падна по гръб, крака ми скрутилась в тежка стоманена капан. Rado изчезна от обсега, и аз видях злобную усмивка Готака му малки очички, блестящо в последния триумфа.
  
  
  Той стоеше над мен и се засмя. "Бих могъл да те убие, но това щеше да е твърде лесно за теб" - каза той. "Ще ми струват скъпо. Няма да ви лесно на смъртта". Капан причиняла ми силна колющую болки в крака, но аз се опитах да удари монах на другия крак. Хванах го за долната част на крака, и той попятился от болка, очите му затуманились.
  
  
  "Вие сте много приличат на кобру", - каза той. "Винаги е опасно, ако не е напълно мъртъв." Аз гледах как той извади пачка кибрит и запали бали с сено, минавайки от един към друг, докато пламъци не започна да се навива около ъглите на бала. Той отново се усмихна и изчезна надолу по стълбите. Аз седна и се погледна в капана, за да видя дали мога да я отворите стоманени челюсти, но веднага разбра, че е обречен. Това е земя, която един ден выпрыгнувшей може да отвори само с метален ключ, освободивший мощен пружинен механизъм.
  
  
  Чух долу, като Готак взбирался на своето магаре. Аз протащился напред покрай пара горящите бали. Верига на капан е достатъчно дълга, за да мога да достигне до ръба на площадката. Готак седеше на магаре, и вратата беше отворена. Видях как той ритна животното и йори започва бавно да излиза. Аз разрешено Уго ми падне в дланта, приподнялся на едно коляно, се прицели и хвърли шило с всички сили. Видях как, той попаднал точно там, където аз се прицели в главата на монаха. Когато главата му дернулась нагоре, аз видях върха стилета, торчащее от друга страна ние гърлото му. Той вдигна ръце и стана драскотина на врата си, пръстите му трескаво подергивались, когато той се опита да намери дръжката на стилета. Той най-накрая да се хване за него с една ръка, когато тялото му напряглось, но ръката изчезна. Той е наполовина се обърна в седлото, очите му гледаха назад и нагоре там, където гледах през перваза, устата му беше отворена, а след това той тежко падна от седлото и се просна на пода, гледаше нагоре невиждащи очи на мъртвите.
  
  
  Димът става все по-трудно, а пламъкът още по-силен. Аз се пъхна обратно, следвайки верига до мястото, където тя е била прикрепена към деревянному колче в стената. Взех една кърпа и повязал им на лицето, когато вълна дим вкара дробовете ми. Топлината ставаше все по-силен, бали започнали да горят от ярост. Аз ритна стената другия крак и видя, че това е мека гипс. Аз отчаяно рови в мазилка, околната дървен клин, выколотая парчета от материала. Дим беше толкова гъста, че аз вече не можех да видя покрива над мен. За щастие, той все още имаше място, за да се изкачи, и той не погълнати ме напълно. Аз продължавам трескаво да копаят, лицето на смъртта отпусна ми сила извън нормалното.
  
  
  Най-накрая, сложих двата крака към стената и напрягане на всеки мускул, натянул верига, го очакваха с колче. Аз почувствах, че тя се поддава. Болката от капана в крака си, е почти непоносимо, но аз отново силно притисна крака към стената и дръпна. Колче отпадна от стената с памук тапи от шампанско, и аз паднах назад. Плъзгане капан и верига, аз прокрадна по пода, пригнувшись, за да подишам въздух. Топлината е опалил лицето ми, и плевнята пълни гръм и трясък на пламък. Намерих стълбата и падна наполовина с нея, но е достигнал дъното и выполз на публично място. Лежах и се пие на дълбоки глътки въздух. Най-накрая, стоят на краката си, видях, че ослики се местят от една сграда, без съмнение, след като започна пламък. Стигнах до мястото, където те стояха, успя да седне на магарето и се отправих обратно в селото. Погледнах назад към сградата. Сега той беше в пламъци. Въпреки ужасната болка в крака, аз се почувствах странно удовлетворени и умиротворенным, като че ли това пламъците са били престанаха много.
  
  
  Глава IX.
  
  
  Хилари срещнала с мен, когато се влезе в града, изглеждайки като бит шериф от някой вестерна. Сгъва на бижута и златни монети пред храма, обяснява на събралите се хора, че Гхотак бяга с парите на храма. След това ние открихме ковач, който имаше инструменти, за да се освободи от капана, и тя ме завела в стаята си и перевязала ми глезен. По-късно аз се върнах в тих дом и събра нещата си. Аз не задерживался, останал е само в това, да се опаковат някои неща, които бях донесъл. Аз през цялото време съм виждал малката изящната фигура, парящую в има вратата, плывущую в празни стаи. Аз бързо излезе в ада.
  
  
  Имам все още болеше глезен, но тя е окована от своите дебели бинтове и можех да ходя, не накуцва. Вратата на стаята на Хилари беше открехната, и аз виках, толкнув си. Тя стоеше в центъра на стаята, и когато влязох, тя се спусна към мен, като удар с обръщане и удря ме по бузата.
  
  
  "Ти си въшка!" - извика тя. "Дай ми тези батерии". Тя отново замахнулась, и аз понасям.
  
  
  "Защо, Хилари, скъпа, - казах аз. "За какво говориш?"
  
  
  "Ще те убия", - извика тя, стрелна към мен. Аз хвана я за китките и разгъване на полукръг. Тя се приземи на легло, три пъти подпрыгнув на нея. Тя се откъсна от трета страна, подскача, маха с ръце, размахваше ръце във въздуха, с ярост в блестящи сини очи. Аз понасям удари на разстояние, и тя се спря, гърдите вздымались.
  
  
  "Ти ще стане толкова горещо и неприятно да се държи така", казах аз. "Защо да не седнем и да не ми кажете, какво става?"
  
  
  "Ти дяволски добре знаеш за какво става въпрос, голяма грозна въшка" - каза тя. Изведнъж гласът й паднал, и на очите навернулись сълзи. "Нямаш право", - памет тя. "Не, изобщо. Започнах да работя над тази история до ада".
  
  
  Аз се приближи до нея и прегърна, и изведнъж тя се оказа на леглото с мен, snuggling към мен и ридания. Тя много работи за това, и аз знаех колко много това би трябвало да означава това, но не можех да я изпратим.
  
  
  "Внимавай, скъпа", - казах аз. "Може би ти ще можеш да разкажеш историята си, но първо трябва да получи разрешение. Аз трябва да говоря с шефа, който ще е в британската проучване. Но аз нищо не мога да направя, докато не се свържем с него".
  
  
  Тя седна. "Тогава хайде да си тръгнем от тук и по-бързо", - каза тя. Нейните ръце са обвили врата ми. И по други причини", - допълни тя. "Аз искам отново, Ник, но не тук, не в това място. Във всеки случай, върни се в Англия с мен за няколко дни. Родителите ми има малка къща в Съри, където можем да се скрием".
  
  
  "Това е добра идея", - казах аз. "Нека да работим върху това.
  
  
  Можем да се обединим, събрали нашите няколко неща и излезе от хотела. Когато се отправихме към планините, аз знаех, че път назад през тях в Кхумбу, колкото и труден да е, ще бъде по-лесно, защото отиваме у дома. Аз отново погледнах към покрива на Кралския дворец, сияйна в лъчите на обедното слънце. Негово Величество е тук, не е нищо, никой не е виждал, така че той взе на помощ отвън. Не е нарушен не само имиджа си, но и спокойствието му странно кралство. Само шепа хора знаят и половината от тях вече е била мъртва, че е умен опит да улови нация е направен и е претърпяла неуспех. Видях полицейски кордон маршируване с дълги панделки, извивающимися по улиците.
  
  
  "Знаеш ли за какво е всичко това?" - попитах аз Хилари.
  
  
  "Шествие в чест на смъртта на йети", каза тя. Аз кимнах, и пред очите ми промелькнуло изображение ужасно създание. Както и Хилари, аз няма повече да се смея на стари легенди. Ние знаехме за странностях на този свят по-малко, отколкото са мислили, какво ме учи тази земя.
  
  
  В Кхумбу свързах се с британската разузнаване, и специален самолет се качват от нас и изнесе в Лондон. Обадих се на Хоуку и подробно го информира. Той е доволен и изглеждаше по-достъпни. Спомних си Хилари и нейната история.
  
  
  "Това означава много за нея", казах аз. "И като се има предвид, че с това свършило, каква вреда може да донесе?"
  
  
  "Нищо не свършва, N3", - отговори той.
  
  
  Това е на три хиляди мили оттук. "Ние не искаме да се започне поредният дипломатически скандал, който свърши на военни действия, разбирате ли.
  
  
  "Аз разбирам, това не означава историята", - казах аз.
  
  
  "О, по дяволите, нека тя пришлет това", - каза той изведнъж. "Китайците ще отрече всичко и се обадете на нас лъжци, но те все още го правят през цялото време".
  
  
  "Благодаря ви, готвач", - казах аз. "Хилъри ще бъде благодарен".
  
  
  "И аз съм сигурен, че вие ще се възползват от тази на благодарност", - каза той решително. "Уверете се, че ще се върна тук не по-късно уикенд".
  
  
  "Да, господине", - казах аз. Телефон прекъсна, и каза Хилари. Нейният ентусиазъм е бил луд. Аз се усмихна, спомнил си думите на Хоук. Тя подари на историята в своя вестник, и отидохме до дома и се запознал с нейните близки и по-малък брат. Нейният брат, както и всички двенадцатилетние тийнейджърите, беше пълен с въпроси, енергия и ентусиазъм.
  
  
  "Ела в моята стая", - каза той. "Аз ще ви покажа новия си домашен любимец". Ние с Хилари последваха момчето, докато той се разхождаше в стаята му, украсени модели на самолета. Той посочи клетката, стоящи на най-плот.
  
  
  "Това е толкова черен", - каза той. "От тях се получават много добри домашни любимци".
  
  
  Той протегна ръка и извади една змия, блестяща като тъмно.
  
  
  "О, Боже, надявам се, ти не се страхуваш от змии", - той ми каза. Очите на Хилари се срещнаха с моите сдерживаемым смях.
  
  
  "Къде е тази къща, за която ти ми говореше?" - тихо попитах аз.
  
  
  "Аз ще взема ключовете", - се засмя тя.
  
  
  Оставихме го на брат си и го черен смок и намери малка къща в Съри. Английска село, осъжда, незамысловатая атмосфера и Хилари. Когато стигнахме до къща, са здрач, и на първо отидохме на вечеря. Когато се върнахме, аз разпространението на огъня в камината, за да се отърве от студа, и ние седнахме на дебела черга пред камината. Бузите Хилари блестеше в светлината на огъня, от светли косми, започнали искра блестящ месинг. Изключена лампа, и останалата част от стаята потъна в мрак. Бяхме само ние, кръг от огън и топлина. Върнахме се в нашата пещера в Хималаите, планините и Хилари падна в моите прегръдки, устните са жаждущими, нетърпеливи, тялото си пульсировало от желание. В нито един момент ние бяхме голи край огъня, топлината на пламъка окутало нас, засилване на висока температура нашите тел. Голяма, пълна гърдите Хилари достигна до устните ми, когато тя се сгуши до мен, и тя стенеше и вскрикивала, когато аз прекарвах език бавен модел удоволствие.
  
  
  Хилари притисна главата ми към своя корема, бедрата, гърдите. Тя е в треска от глад, по-малки звуците на екстази се издигаха отвътре, започната от малката стая. Когато аз продължавах да си същност, тя ахна и го тихи викове се превърнаха в непрекращающуюся искане за по-големи. Ние правихме дива, необуздана любов в продължение на три дни, да губят следите на времето и на света, превръщайки вилата на нашия собствен, затворен свят, точно така, като имахме тази малка пещера.
  
  
  Но дни трябваше да дойде до края. Близился зори, и аз лежа без сън, мисля си за това как след няколко часа ще се върна в Ню Йорк, а след това във Вашингтон, седнал на масата срещу Hawk. Хилари лежеше до мен, също не спеше, държейки ръката ми към гърдите си.
  
  
  "Ти някога ще се върне при мен?" - изведнъж попита тя с тих и някак изгубен глас. Аз кимнах и се обърна, за да я видите усмивка, една тъжна усмивка.
  
  
  "Във всеки случай, аз притворюсь", каза тя. "И аз стоя на това, което казах онази нощ в пещерата. Боже, изглежда, това беше толкова отдавна".
  
  
  "Какво искаш да кажеш?"
  
  
  "Искам да кажа, че с теб чудесно се отдадете любовта си, но не в кого да се влюби".
  
  
  "Никога не съм казвал, че грешиш", отговорих аз.
  
  
  "Но когато си отиде, малка голяма дупка", - каза тя, се обръща към мен. "Мислех, че това не ме притеснява". На сутринта оставих Хилари. Тя отвезла ме на летището и аз я видях откровен, красиво лице и махна й с ръка на самолета. След това ние проверихме на писта, и всичко беше свършено. Докато гигантски самолет летеше над бели облачни образувания, подобни на хълмове от сняг, аз продължих да видите една малка, тънка, нежна фигура, плывущую през облаците, и си мислех за разликата между желанието и любовта. Някъде те, разбира се, са се събрали, но занимание е да разлучить им. Или беше?
  
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Убиец Касбы
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  
  
  
  
  Убиец Касбы
  
  
  преведох Лъв Шкловский
  
  
  
  Име на оригинала: The Casbah Убийци
  
  
  
  
  Глава 1
  
  
  
  
  
  
  
  
  За да отплава на този проклятом резиновом сал не беше лесно. Това беше като разходка с влакче Кони Айлънд в средата на нощта. Само на влакче в увеселителен парк са мокри, и това не е Кони Айлънд, както крайбрежие на Мароко и кромешная тъмнината безлунной нощта преди зори, и на около седем мили северно от Казабланка.
  
  
  Казаха ми, че не толкова отдавна, преди да е построен пиърс Делуре, параходи, заходящие в Казабланка, винаги стояха на котва далеч от брега. Пътниците в плетени кошници оставяли в тежки претоварени яхтени пристанища, направлявшиеся до брега. Преобръщане е често срещано явление, засегнатите нерви са очевидни, и започнах да се разбере, през които са преминали. Дълги залята от пясъчни плитчини и бурното море са се превърнали голяма част от атлантическото крайбрежие на Мароко в непрекъсната поредица вълни, които се показват и катящихся вълни.
  
  
  Моя малък гумен сал качих на гребена на всяка вълна, а след това с рев на вятъра и се разбива на пяна в долината, но веднага след това отново се надигаше на склона на друга вълна. Моят сал, оборудване и всичко останало е спущено с един от онези големи хеликоптери на военноморските сили с uss Saratoga. На върха на дрехи ми е обтягивающий едно парче маслен костюм, напоминавший водолазный костюм. Вътре сал са малка раница и костюм, опакован в непромокаема торбичка.
  
  
  Прилив и морето са работили заедно, за да изведе ме на брега, и гребане е в основата на празен жест. Аз бях благодарен за това, че на брега на пясък и не е заобиколена от скали. Когато се разкри огромно вертолету, че той може да изчезне, и гледах, как тя изчезва в мрака, навигационни светлини са изключени, това изглеждаше по-лесно да отпътуват към брега. И когато аз преместен през първата подводна на косата си и стана сал, да изглежда, че той заминава от мен. Останалата част се налагаше постоянно да се бори за това да остане в изправено положение. Но сега мога да различи тъмните очертания на брега, полегати склонове на пясъчните дюни в страната.
  
  
  За разлика от обширни градове на американското крайбрежие, които социолозите наричат "мегаполисами", град на Мароко и други страни от Северна и Западна Африка са самостоятелни анклавами. Намирайки се извън суши, може да се окаже в примитивна земя, в пустинята или на брега, където по земята бяха разпръснати само на селото и изолирани селища. Това е бил един самотен и далечен бряг, който ние сме избрали, за да се приземи мен. Казвам "ние", но имам предвид сверхэффективный персоналът по планиране на операции в централата на AX.
  
  
  Аз обърна внимание на това, че не е виждал светлина. Казабланка и съседни на нея райони са били, разбира се, самостоятелно Мека, убежище за всички видове контрабанда, където процъфтява и всички видове контрабанда и всички възможни незаконен превоз намерили своето магистралата. В резултат власти са запазили двойно крайбрежно наблюдение. На сушата са използвали джипове и коне, на вода - моторни торпедо лодка от Втората световна война, залатанные и реновирана. Но беше тъмно и аз на собствения си опит разбра, че гледам не е това.
  
  
  Сега е в близост до брега. Сал отново повдигна и пригнали до брега на мощна вълна, докато пясъчна коса не е възкръснал, за да се държат здраво за дъното, и ме изхвърлени напред, така че аз падна наполовина. Аз хвана за себе си, изплю солена вода и се активизира зад борда, извади сал на пясъка ивица.
  
  
  На върха На пясъчния хълм, поросшего маррамовой трева и морския чертополохом, намерих гъсеница. подходяща плет. Седнах, махнах маслен пакет, извадил кутия с раница и раницата, прибрах всичко това в пакет, а след това използва запалката на колата, за да го подпалят. Той изгаря бързо, без отблясъци, специално изработен материал, който се окислява с изумителна скорост, така че в нито един момент не е останало нищо, нито остатъци от изгаряне, нито пепел, нищо. Момчетата от "специални Ефекти", казаха ми, че веществото самоуничтожится в рамките на няколко минути, и аз накратко кимна, оценка на ефективността му, гледане на сдерживаемым пламък.
  
  
  Това отне само няколко минути, и за това кратко време са Ник Картър, AX Agent N3, стана Глен Трэвисом, художник, в комплект с кутия за бои, четки, палитра, вельветовыми панталони и бежовата риза с отворена воротом. . В кутията на художника е бил пълен набор от бои, тръби нови акрилни бои, и всеки туба беше по своему шедьовър.
  
  
  Разбира се, не са много художници е Rado, моят 9-мм Люгер, на специална кобура, нито тънък като молив, шило Уго в обвивка на моята ръка. В малка раница имах чисти дрехи и безупречно направен от американски паспорт, който дава свидетелство за това, че току-що е преминал от Алжир.
  
  
  Небето бавно началото на светлеть, и с кутия за рисуване в ръка се качих по песъчлива дюната и се обърна, за да погледнете назад към тъмното море и застрашени нощни звезди. Предполагам, че твърде силно пое ролята на Глен Трэвиса, художник, защото всичко, което чух този последен момент е слаб свистящим звук.
  
  
  Аз светкавично се обърна и получи удар камък за сб. Аз зърнат видях края на веригата, и тук всичко избухва в жълто и магента. Спомням си, че мислех, че това е невъзможно и че никой не би могъл да знае за пристигането ми.
  
  
  Втори удар сложи край на това съзнание, което ми е останало. Аз отидох в пясъка и лежеше там. Когато се събудих на ден, главата ми се измъчваше пулсираща болка. Аз дръзнах да се отворят очите, и дори най-малкото усилие е болезнено.
  
  
  В устата ми е аромата на пясък, и използвах езика си, за частично почистване на устните и венците. Аз се изплю и поклати глава, за да се изясни къде се озовах. Постепенно вид на стаята стана рязко, ако може да се нарече баня. Аз бях един, че ме боляха китките, и аз разбрах, че те са свързани зад гърба ми. Вратата, наполовина спрени от пантите и открита, е точно обратното на това място, където аз седях на пода. Чрез нея аз можех да се докосвам до морето отвъд него. Очевидно е, че е бил в близост до мястото, където ме вымыло. Аз се завтече очи из стаята.
  
  
  Сплескани маса, два еднакво сгънати на стола и няколко износени възглавници от овча кожа, представляват по-голямата част от мебелите. Там, където бях, е открита втората стая е по-малка, и на пода видях нещо подобно на навита на руло спално бельо.
  
  
  Аз се опитах да си спомня какво се е случило, но всичко, което мога да си спомня - това е поглед върху камък и неясно осъзнаване на това, че той се намира на края на веригата. Това беше примитивно, но много ефективно оръжие, и изведнъж видях лицето Hawk от другата страна на масата в кабинета си в централата на AX във Вашингтон.
  
  
  "Това е странно място, Мароко, - каза той. "Аз съм бил там за известно време по време на последната световна война. Бил съм в Казабланка, когато Рузвелт и Чърчил се срещнали там и се опитали да убедят де Гол и Жиро да работят заедно. Това е истински кръстопът на света, това е Мароко, където миналото живее в настоящето и където вече никога не забравя миналото.
  
  
  "Там има места и на пристанища, които, изглежда, са привлечени от всичко и всички, поради своето географско положение и техните характеристики. Това е истински кофи за боклук за майстори на този свят. Хонконг - един от тях, Марсилия също. Преди това беше в ню Орлиънс, и Казабланка определено им е. В някои места на целия туризъм е модерна, а в други - в духа на хіх век ".
  
  
  "Очевидно сте очаквали проблеми", - казах аз. "Това е присъдените мен и феноменални специални ефекти".
  
  
  "Ние не знаем с какво и с кого можете да отидете там и се изправи. Всичко, което знаем, е, че Карминиан е първокласен връзка с лицето, винаги с добри рамки и винаги е надежден. Както и на другите си видове, трябваше да плати за това, което той носи, но той е адски полезна, това е странно място, и там се случват странни неща". - каза той.
  
  
  Спомних си, като стоманени сини очи Хоук бледи и как се появи тази малка извивка ... на челото му.
  
  
  Аз стресна и лицето му изчезна. Аз отново се загледа в празната врата. Аз съм изтеглен за въжета, които държат ръцете си зад гърба. Те дадоха застой, и аз изведнъж осъзнах, че мога да се измъкне в рамките на няколко секунди, ако мога да ги насочи към нещо, макар и малко остро. С проржавевшими, счупени панти, врати, това може да заработи.
  
  
  Аз просто се опитах да се изправя, когато видях, че има вратата се появиха две фигури. Първото е бурдюк от върбови кожи. Той беше облечен в традиционните дрехи - широки широки панталони, доходящие на хайвер, и хлопковую риза.
  
  
  Неговият спътник носеше широк, по-често срещан едно парче нос, наречен джеллаба. И двамата на главите си бяха окъсани фески. Те са очукан, мършав двойка. При първия имаше само едно око, а другата представляваха нищо, тъй като затонувшую затворена дупка в главата.
  
  
  "А, нашият гълъб се събуди", - каза той, докато се наслаждавате на вашата почивка, отлагане на чанта от козя кожа кожи. Втората, по-висок и тънък, висок глас дъвчат шепа грозде и выплевывал кости през зъби. Той носеше моята кутия за рисуване и я изтървал на пода с очевидно отвращение крадец, който е намерил това, че му е напълно невъзможно да се използват.
  
  
  Един едноок стоеше пред мен, лицето му прилича на кожена, намачкан парче пергамент.
  
  
  "Имате много малко пари", - каза той. "Ние вече сме го намерили". Той говори лошо френски, но достатъчно, за да разбере. Тъй като моят френски е много по-добре арабски, аз на него и попита:
  
  
  "Защо искате да ограби беден художник, който пътува в Казабланка в търсене на работа?".
  
  
  Той се усмихна груба гадняр усмивка. В едно здраво око е достатъчно гняв, за двама.
  
  
  "Ти не си лош изпълнител", каза той. "Някой ще плати за вас много пари. Казвате ни, които и ние продават теб на него ".
  
  
  Откуп за затворник - един от най-старите и уважавани техники в мюсюлманските страни. Лидерите на освобождали техните важни пленници за откуп. Кралете държат враждебно първенци за ограничаване на достъпа. Крадците са богати хора за откуп. Аз не мислех, че някой ме чака, а сега се оказа, че подозренията ми се оправдаха. Тези двамата не са били от друг, хитри мошеници, които видях, като пристигнах, а сега тръгнал да използват максимално това.
  
  
  Хвърлих още един отказ, за да подкрепи своето прикритие.
  
  
  "Аз съм един обикновен художник", - казах аз. "Американски художник".
  
  
  "Беден художник не е избран от морето на сала посред нощ, а след това унищожава своите следи от огън", - хитро отговори Едноок.
  
  
  Аз мрачно отвърнах му подозрителен поглед. В главата ми вече не е имало никакво съмнение. Тези двамата са нищо друго, освен марокански версия на бандити, които са се оказали на точното място в точното време.
  
  
  "Жалко е, че ти току-що се приземи срещу тази малка къща, в която ние се намираме", - каза един Едноок. Той се усмихна, доволен от себе си.
  
  
  Аз съм за него лоши новини. Може би ми малко не е щастлив с всичко това, но това се оказа фатално за него и неговия съучастник. Не можех да позволя на някой друг да разкаже историята на човека, когото са видели гледка от морето към сала.
  
  
  Тези двама мошеници, само че се оформят със себе си в своето съдържание желание да печелят добре. Те самите са предрешили съдбата си. Rado все още беше в моята наплечной кобура, а Уго все още е здраво прикрепена към ръката ми. Както и повечето крадци-посредници, те са слабо разбирались в неговия случай. Този, който е ял грозде, се приближи и застана пред мен.
  
  
  Аз гледах, докато той дръпна крака, внимателно се прицели и ритна. Му крак удари ме в корема. Вълна сковаващ болка пробита мен, и аз паднах назад. Лежах, докато стрелба болка постепенно утихали. Копеле. Това тъпо копеле. Ако е имало някакви съмнения по отношение на това, какво трябва да направя, сега вече не е. Почувствах как ръцете му отново повдигна ме.
  
  
  Той попита. - Кого чакате, син на прасе?"
  
  
  Аз се напомни, че и двете ми ръце все още бяха здраво вързани зад гърба. Сега да се срещне с него в тази поза би било прекалено, за да бъде част от доброто.
  
  
  "На плажа, - казах аз, - в пясъка, където съм се приземи, аз скри телефона, малка тръба. Ела вземи я. Тя ви казва всичко, което трябва да се знае ".
  
  
  Един едноок бързо заговори с другите арабски. Високо бързо показа, джеллаба затрепетала за него, краката му заскрежетали.
  
  
  Видях как той е изчезнал за дюной зад вратата. След като той се скри от поглед, аз се обърнах към друг, които са инвестирали в гласа на нещо спешно и коварна.
  
  
  "Пусни ме, и аз ще ви кажа, къде е скрил парите", - казах аз. "Може да се каже на друг, че аз съм ти изневери и избяга".
  
  
  "Кажи ми, къде имаш тези пари, и аз ще те освободя", - незабавно отговори той. Видях, как в очите му промелькнуло измишльотина самодоволство, тъй като аз, изглежда, прие предложението му с цялата си невинност.
  
  
  "Тук, в моята риза", - казах аз. "Под лявата ми подмишница е приложен специален портфейла". Както очаквах, той веднага се възползваха от възможността.
  
  
  Той падна на едно коляно и се наведе, за да влезе в моята риза. От дишането му миришеше на риба и чесън. Когато ръката му изчезна в моята риза, удари с крак. Моят крак е ударила направо в слабините. Устата му се распахнулся от болка. Той падна навзничь и схватившись за корема с две ръце.
  
  
  Аз вече станах и силно удари ботинком по врата му. Тялото му напряглось, два пъти дернулось, а след това на легло неподвижна. Аз вече можех да видя лопнувшие вената на врата му, окрашивающие кръв кожата на челюстта му. Аз прикатил му крак до стената, след това се приближи до една врата и ръждясала панта. Аз му опря до него с въже за китките и перетер ги ръждясала верига. След няколко секунди те се предали. Ръцете ми могат да се възстановят, и аз изскочи от отвора на вратата, когато друг втурнаха обратно на плажа.
  
  
  Чаках до вратата, когато той гръм и трясък, крещейки на смес от френски и арабски езици. Аз го удари с юмрук в корема, принуждавайки го завой. Рязък тласък нагоре го изпрати в най-далечния край на стаята. Аз хвана един от счупени столове и разби главата му. Той лежеше, се издигаше клубочком, със счупен череп, в очакване на смъртта си.
  
  
  Взех кутия с бои и проверих съдържанието.
  
  
  Всичко е там.
  
  
  Излязох на слънце и тръгна по пътя в Казабланка. Художник Глен Травис отново бе на път, но временно прекъсване оказа своето влияние върху образованието си. Той разбра, че в тази страна не трябва да бъде твърде далеч да изчезнат от лицето на Ник Картър, Killmaster N3.
  
  
  Пътят вървеше направо по брега на морето и е живописна. Видях мъже в тюрбанах и жени в вуалях, овчари, пасущих техните стада от кози и овце. В селото, през която аз карам, очевидно, е базар, пазарен ден.
  
  
  Група търговци и селяни, отвори си броячи и е зает покупка, продажба и търговия. Спрях да си купя кесру, хранителен марокански хляб, жените в чадор. Той е още топъл, и аз съм почнала да хрупа си в движение. Аз съм виждал съоръжения, в които се усеща като арабски, така и на западното влияние.
  
  
  Аз съм виждал модерни сгради на Казабланка, вырисовывающиеся на хоризонта, и веднага след като аз се приближаваше по-близо, видях, все повече и повече момичета в ризи и дънки и дори двойка мини-поли, които вървят заедно с други жени в традиционен хайке. И аз започнах да осъзнавам, че това е символ на града; старото и новото са смесени, съвместно съществуване и често са напълно игнорирани от един на друг.
  
  
  Оказа се, че полето за рисуване е един вид знак, и аз разбрах, че ме несигурни гледат, предимно млади момичета. Видях, че животът на артиста, определено има много привлекателни страни, и аз трябва да се помни, че ролята е била на корицата, а не с прекрасна възможност. Трябваше да направи още нещо, а именно да намерите Антон Карминяна, износител и вносител.
  
  
  Стоманени сини очи Хоук се мярна пред мен и можех да чуя гласа му, докато върви по прашен път. "Последно послание Карминяна е, че той е нещо голямо", заяви той на мен през масата. "Той искаше да направи с него се е свързал с някой специален за повече информация. Разбира се, това означаваше, че той искаше сделка куп пари. Но това също означаваше, че той наистина е нещо, което имам. Той никога не е давал невярна информация ".
  
  
  Добавих към това. - И това беше последното нещо, което сте чули от него?"
  
  
  "Вярно е, Ник" - продължи Хоук. "Той никога не е в контакт с нас. той скоро изчезна. Надушвам, че нещо се обърка. Всичките ни опити да се свържем с него се провалили. Тези мои стари кости трещат, а това означава проблеми ".
  
  
  Оставих тези стари кости такива, каквито те са. Хоук е един от тези хора са вечно млад. "Старата кост" е евфемизъм за обозначаване на една от най-острите проблеми на планетата Земя. Отново и отново аз бях участвал в тази система личен анализ, която той е използвал, за да AX.
  
  
  "В тази част на света е за нас учудващо тиха", - каза той. "О, израилтяни и арабите бездельничают на другия край на Африка, и руснаците навсякъде, опитвайки се колкото се може повече надуват обстановка, но Северо-Западна Африка остава спокойна.
  
  
  Мароко на практика се превърна в нещо като ислямска Швейцария, място за срещи, на неутрална територия. Всъщност, целия Средиземноморски басейн остана сравнително спокоен. А сега това. На мен това не ми харесва ".
  
  
  Лицето на Хоук потускнело, и си мислех за предстоящата задача. Намерете човек, Карминяна - ако успее да го намери. Може би той се крие. Да, той е мъртъв. Ако аз не мога да го намеря, трябваше да се опитам да разбера, че е разбрал, и се свържете с Хоуком по този повод. Няколко затворени врати, и серия от въпроси, натрупала се в този човек, известен само по име.
  
  
  Стигнах до покрайнините на града и вървеше доста невнимателно. Вървях по булеварда, Мулай Абдерхаман по протежение на пристанището, крайбрежната алея и в редовете на кораби, упирающихся в яхтеното пристанище. Танкери, товарни кораби, пътнически кораби, кораби от всички краища на света, са безупречно чисти, свежеокрашенные и ръждясали стари ветерани выдержавшие милиони грохочущих вълни.
  
  
  Яхтени пристанища, както и всички кея, са били място за събиране на кутии, каси, бъчви и бали. Казабланка, Dar el-Beida на арабски език. Именно португалците първи път са дали името на града Белия дом през шестнадесети век. Аз забелязах, че Медина, арабски квартал, жив, многолюдная, извивающаяся маса хора, граничила с яхтено пристанище. Аз мислено се усмихна, и се обзалагам, че тази огромна купчина на пратката тихо се движи напред в клин, прекалено меки базари Медина.
  
  
  Излязох от пристанището и преминава булевард на площад Мохамед V, на улицата Куэдж, където, според моите инструкции, при Карминяна е вашия магазин. Намерих доста бързо, с капаци на прозорците и заключени. Аз изпревари задния двор, слезе по малката стълба в мазето и намери страничната врата. Сложих кутия за рисуване и се опита да отвори вратата. Тя леко помръдна. Замъкът е бил прост, и го отворих за няколко минути. Магазин беше пълен с вази, статуи, картини и украшения от вносител на произведения на изкуството. Тук миришеше на мухъл, като в малка стая, която беше затворена поне седмица. Аз нищо не намерих и излезе по същия път, по който е влязъл, заключване на вратата зад себе си.
  
  
  Ние знаехме, че той има апартамент недалеч оттук, и това е следващата ми спирка. Сградата е представяла себе си двуетажна сграда с външна стълба, старинна претрупана сграда с конвенционалните кръгови преходи.
  
  
  Когато аз почука на вратата на апартамента му тихо отварям. Аз предпазливо влезе вътре и веднага видях, че това място е било внимателно обыскано. Била е разпиляна дрехи, разпръснати на лични вещи, обърната с мебели и высыпано съдържанието кутии на пода.
  
  
  Аз се скитах по три малки стаи, составлявшим апартамент. В хола от отварянето на прозореца изглед към улицата. Изглежда, че не е единственият, който е търсил Карминяна. Но ми се налагаше да си напомня, че това заболяване може да бъде резултат от обикновен обир на къща, градина и кухня. Това може да бъде, но аз това не го разбирах.
  
  
  Моето шесто чувство ми подсказало нещо друго, и това, което аз видях, и ми казала още нещо. Ако Карминиан е отишъл, за да се скрие, той ще направи това много бързо, почти не взе със себе си дрехите си.
  
  
  Когато аз пристигна в замъка, видя, че той не е бил смахнат, а просто е отворен ключ. Аз затворих вратата и седнах, отодвинув опаковка чаршаф и да се замисля, какво да правя по-нататък. Решението е взето по две причини, които съм открил. Първата е, адресна книга, намираща се в непосредствена близост до перевернутым кутия. В него имаше само няколко имена, предимно на други вносители или купувачи. Но в него имаше име: "Атина" с номера след него. Аз съм запомнил и това, и други.
  
  
  След това до пепельницей видях, че в моята страна погледи на кибритена кутия. "Клуб бедуин" 25 Rue du Kassim. Отворих една папка и е прочел обява на вътрешната страна на корицата. "Екзотична Атина", - прочетох аз. "Прекрасна Атина".
  
  
  Оставих кутията с боя в апартамента, пъхна в джоба си две тубы с боя и се отправи в клуб бедуин. Беше твърде рано за вечерни празненства, но успях да говори с бармана. Той беше много учтив и потвърди, че Карминян е бил редовен посетител на клуба и постоянно беше в компанията на Атина, танцьор на екзотични танци. Карминян, според него, е външно жив човек, много общителен. Аз му казах, че ще се занимае с Афине, и се върна в апартамента Карминиана.
  
  
  В главата ми се формира идеята, и аз бързо се интересувах от него. Аз се чудех, защо да не мога да остане в апартамента Карминяна вместо да се установи в някой хотел. Ако имах време, внимателно да проучва къщата, можех да намерите и други улики. И, което е по-интригуващо, може би, нещо ще се случи от само себе си.
  
  
  Аз бързо взех решение и прекарал остатъка от деня в почистване на дома. По времето, когато аз бях готов да се върне в Клуба, къщата изглеждаше много чист и приличен.
  
  
  Клуб бедуин не е точно е воровским логовом, но не е далеч от това. Но сложих вратовръзка в знак на уважение към техните чувства и стремеж към достойнство. Аз имам място в близост до бар с добър изглед на малка сцена. Аз высидел на двама певци и едно жалко магьосник, най-добрият трик, който се изразяваше в това, да накараш себе си да изчезне в края на презентацията.
  
  
  След това се появява Атина в обичайния вихрушката вуалей, които са само частично обхванати украсена с бижу-сутиен и бродирани с пайети чорапогащи. В променяща се светлина беше трудно да се различи си, така и гъста грим също не помогна. Но когато тя започна да променяте воали, стана ясно, че тя е силна, младо тяло, малко коротковатое отгоре, за да бъдат наистина добри, но с красива кръгла висока гърди.
  
  
  Аз съм виждал екзотични танцьори от цял свят. При добри танцьори на корема, ако не се използва своето измислено име, са естествени плавни линии и вродена грация. Останалите се опитали да се приближим към това, и нищо повече.
  
  
  Скоро реших, че Атина принадлежи към втората група. Тя прави всичко, което те правят: секси пози, шаване на бедрата, обрат на корема, вълна, симулированный оргазъм, всичко. Но в книгата си тя получи петте най-големи за ревност. Това е всичко. Естествени танцьори проявяваме себе си за няколко минути. Други просто са доказали, че имитира, едни по-добре, и други, но те продължиха да се имитира.
  
  
  Но тълпата в клуба бедуин беше съвсем не знатоками, и те са доволни. Най-накрая, вспотевшая, облечена само по сутиен и бикини, тя свърши своя танц и изчезна през една малка врата в задната част на сцената. Оставих си чаша, мина покрай стените на клуба и излезе на сцената.
  
  
  Помещение "зад сцената" се състои от мръсно и тъпа коридор с врата, водеща към тясна уличка, и вратата в дясно, която е била затворена. Аз учтиво почука на затворената врата и да чакам. След няколко минути вратата се отвори и Атина подозрително и внимателно поглед в пропастта. Тя все още беше в костюм, но вече е отстранил фалшиви мигли. Без тези мигли и отблизо тя изглеждаше много по-млад и много по-малко изглежда като фатална жена. Очите й бяха меки и сини.
  
  
  Тя каза. - 'А?' 'Какво искаш?' Тя говореше със силен гръцки акцент.
  
  
  "Бих искал да говоря с вас, ако е възможно, да - казах аз.
  
  
  'Какво?' - попита тя с мигновено подозрение в гласа.
  
  
  "За някого, когото ти знаеш ли", - казах аз с усмивка, опитвайки се да я успокои. "Антоне Карминяне".
  
  
  "Аз съм нищо за него, не знам", - каза тя, но аз забелязах светкавица страх захващане на нея. Тя искаше нападате вратата, но аз съм стъпил на прага и успя да я държи отворена.
  
  
  "Моля ви - тихо казах аз. "Аз търся, и аз си помислих, че можеш да ми помогне".
  
  
  "Не, не", - гневно каза тя. 'Аз не знам нищо.' Тя отново се опита да нападате вратата, но аз все още се държеше на крака. Тя се опита да отблъсне ми крака си, но моят крак не уступала.
  
  
  Внезапно тя распахнула вратата и враца навън.
  
  
  "Джими!" тя крещеше толкова силно, както само тя може. Се обърнах и видях, като "Джими" излиза от задната част на клуба,Голяма месестата фигура с вздымающейся походка на бившия боксьор.
  
  
  Аз много пъти съм срещал хора от този вид по-рано. Във всеки подобен училище е един такъв като бияч. Той също не задавал никакви въпроси, което също е характерно за неговия вид. Той просто е видял събитие, дойде да си слепец заключението и атакувал.
  
  
  Знаех, че всеки опит за нещо да обясни, ще бъде загуба на енергия и дишане. Но също така знаех, че Атина твърде неохотно ми каза за приятеля Карминяне. Щях да разбера, защо. Аз съм позволи на Джими да ме вземете за главата и да влизам с него към изхода на алеята. Аз съм дал само символична съпротива. "Стой, да - казах аз. "Аз просто исках да поговоря с нея".
  
  
  "Млъкни, скитник", - кресна той. Аз тихо въздъхна. Всеки трябва да прави това, което трябва да е, включително и аз. Когато стигнахме до алеята, аз стегна краката си в пода, напрегнат и с едно бързо движение сграбчи дебелата ръка на дзюдоистском плен. Аз се обърнах, и той падна в платно, където се приземи на колене.
  
  
  Видях сложен на неговото счупване на лицето си, когато той започна да се изкачва. Той беше високо и, без съмнение, са под слой мазнини, който той носеше, все още е била справедлива стойност на мускулите, но той не е във форма. Освен това, мога да кажа, че не е имал рефлекси, за да бъде повече от боксьор от трети клас. Той се приближи към мен, сега е по-леко. Той нанесе удар, от който аз с лекота се предявява. Той отново се опита един, и аз пригнулся. Той направи няколко движения с ръцете си, по навик и се опитах два силни удара, лявото и дясното. Аз парировал им и отстъпи. След това направих фалшив скок и скочи като че ли щеше да пробие покрай него. Той го блъсна в мен, но не бях там. Аз отскочи назад, и когато му скок го намаляват покрай мен, аз се показа от гърба му, вонзился рамото му в гърба си и рязко избута напред. Той се удари в стената и аз чух, как главата му провалиха за тухли.
  
  
  Аз се върна, и той бавно падна на земята като чувал.
  
  
  Обърнах се към клуба точно навреме, за да види как се отваря вратата на съблекалнята на Атина и зелена светкавица изчезна в коридора в другата посока. Аз се завтече и намерил друг изход, който водеше в друга уличка. Аз зърнат забелязал как зад ъгъла се появи зелено палто, и тръгна след нея.
  
  
  Тя тръгна към парка зад булевард Рашиди, когато аз я настигне. Аз хвана я за китката и разопакова. Щях отново тихо заговори, когато видях, как от чантата си боклук си ръка с блясък на острието перочинного на ножа. Атина се спусна към ръката ми, която държеше я на китката си, и аз бързо я пусне. Тя спря с нож, в очите й беше смесица от страх и гняв.
  
  
  "Остави ме на мира", - каза тя със своя странен акцент.
  
  
  Аз сви рамене и започна да се оттеглят. За миг видях, как тя се отпуснах и аз не трябва да е по-голям, отколкото този момент. Наведох се напред, сграбчи я за китката и се обърна. Ножът падна от ръката си. Тя ахна от болка.
  
  
  "О, проклето копеле", - извика тя на чист американски език. "Мръсно копеле, пусни ме!"
  
  
  "Е-е-е", казах аз, няма да я държа китката си. Аз обърна я така, че тя се сгуши на гърдите ми, и вдигна ръката си зад гърба си. Погледнах я изкривено лице. "Какво се е случило с Атина, Красивата Атина?"
  
  
  "Пусни ме, ' a въшлив шибаняк", - прошипела тя. Тя пнула мен петата по глезена и надраскан на всички моята плът.
  
  
  Аз съм извика, бързо обърна се и я хвана за гърлото. В очите й внезапно се запали ужас.
  
  
  "Бий себе си правилно, или аз ще направя от тебе кайма", - отсече. Атина знаеше живот и прочете посланието в очите ми. "Аз просто искам няколко отговора", добавил аз. "И аз ще ги разбера, сестра".
  
  
  "Ти ме убие?' - с тревога попита тя.
  
  
  "Ако само ти не ще мога да направя това", отговорих аз. Пусна я и тя се отдръпна, в очите й, смесени омраза и уважение.
  
  
  Аз забелязах, че тя е пусната коприна мини рокля в тъмно розов цвят, и, както предположих, тя не е имала време за нищо друго. Върховете на зърната на гърдите си чудесно стърчеше от коприна, образувайки малки остри туберкули. Дори и без сутиен гърдите й е висока и пълна.
  
  
  "Ти си американец", - каза тя с интерес в гласа. 'Какво искаш?'
  
  
  "Просто някаква информация", - отговорих аз.
  
  
  "И така, те казаха,", - горчиво каза тя. 'Те?' - попитах аз, и тя нервно огляделась. "Слушай - каза тя, - моят дом е само на две пресечки от тук. Ако искаш да поговорим, нека да отидем там. Аз няма да се мотае наоколо, тук в този час ".
  
  
  "Добре", казах аз. Аз започнах да се приближи до нея и погледна към нея красиво личице. Без гъста грим при нея е лице, което някога бях сигурен, че е прекрасна и красива.септ. Аз не мислех, че тя е много по-възрастни от двадесет и пет.
  
  
  "Сигурни ли сте, че достатъчно ми доверие, да ме води у дома?" - попитах аз съм малко по-жестоко.
  
  
  Тя ме погледна.
  
  
  "Не, не съм сигурна", казва тя. "Но аз ще се осмеля. Може би, вие като американец, отнесетесь за това е лесно. Също така, може да има и нещо друго. Вие сте тук не е обикновен скитник, и не туристът, търсещ евтин номер ".
  
  
  "Аз съм художник", - казах аз. "Странстващ артист. Ако ти не си от екзотични Атина, а ти от къде си?
  
  
  "Аз съм от екзотични Акрон, щата Охайо", - прорычала тя. - Знам следващия въпрос от сърце, татко. Какво правя аз тук?'
  
  
  "Вие сте се досетили, - казах аз. 'Какъв отговор?'
  
  
  "Нищо особено - каза тя, - мога да ви кажа. Аз бях в кръг с малка група. Аз се срещна тук един човек и подсела на него. Аз останах с него, когато групата се отдалечи. Малко по-късно открих, че той никога не е построена за нас няма дългосрочни планове. Аз открих една сутрин, след като той си тръгна с последната копейкой, която имам ".
  
  
  "И оттогава нищо не бяха чували за него", - е добавил аз.
  
  
  "Как ти позна?" - горчиво каза тя. "Аз съм започнала работа на работа в клуба бедуин. Това е единственият бизнес, който ме нае, без постоянна виза или лиценз на местен художник. В клуба на бедуините, не е толкова трудно, и това е работа и аз бях за него благодарен. Един стар турчин, който се занимава с бизнес, само мениджър, но той е безобиден. Аз се опитах да спестите колкото може повече, за да се измъкнем от тук ".
  
  
  Стигаме до къщата си, и тя ме заведе в апартамента си на първия етаж. Тя също се състои от три стаи, но е по-малко, отколкото на апартамент Карминяна, и много по-обветшалой.
  
  
  Атина отхвърли палто, и видях голяма твърда форма на тялото си. Краката на нея, малко къси до прасците, са добре подредени, млади и привлекателни. Розова рокля плътно облегало на тялото си, че дори не е слаба линия плавок от трико. Сега аз също бях убеден в липсата на сутиен, защото нейната пълна гърдите безпрепятствено покачивалась и покалывала до нея.
  
  
  'Какво е твоето истинско име?' Попитах.
  
  
  "Эгги", - бързо каза тя. - Эгги Фостър. Боже, аз толкова отдавна не говореше за това, че ми изглежда нелепо ".
  
  
  "Добре, Эгги, - казах аз, - а къде е вашият приятел, Карминян?" Веднага видях подозрение в очите си.
  
  
  "Аз не знам", - каза тя. "Какво искате да знаете за Антоне? Кой си ти? Аз дори не ти знам името.
  
  
  "Казах ви, че съм художник", - казах аз. "Казвам се Глен. Глен Травис. Вашият приятел Карминян купи от мен по пощата няколко картини, но така и не плаща ми. Аз дойдох тук, за да вземем това, и открих, че го няма вече. Аз искам парите ".
  
  
  Тя учи от мен, нейната интуиция гета работи извънредно, за да вземе решение за мен.
  
  
  "Можете да ме накара да повярвам", - казах аз небрежно.
  
  
  "Мисля, че да", - каза тя накрая. "Аз никога по-рано не се срещна с художници, но не си съвсем това, което си мислех отебе. И ти си се отнасям с Джими като с професионалист ".
  
  
  "По-рано аз боксировал", - любезно казах аз. "Ето така печелех пари за уроци по рисуване".
  
  
  Тя седна в дълбок стол и го обличам, когато се стигна до средата на бедрото, когато тя скрестила краката. Аз си мислех, че тя просто изглежда много по-секси и по-добре, отколкото на сцената. Но няма значение, вярваше ли тя напълно в моята история. Аз още не е погълнал си.
  
  
  "Къде Карминян?" - отново попитах аз. "Аз мисля, че ти си знаеш."
  
  
  Когато тя отговори, внезапна тревога в очите си е много реална.
  
  
  "Не, аз не знам, честно казано, не", - каза тя. Той внезапно си тръгна. Той ми каза, че му неочаквано трябваше да замине по работа, и това беше последното, което чух от него. Аз се тревожи за него. Антон е единственият приятен човек, че е приятел с мен през последните години ".
  
  
  Реших, че може би тя казваше истината. Тя не е била достатъчно умна, за да бъде гений.
  
  
  "Ти каза, че за него да попита някой друг", - казах аз.
  
  
  'Кой е това?'
  
  
  "Четирима мъже", - каза тя, вздрогнув. "Горские копелета с някакъв акцент. Те не ми повярваха и казаха, че ще се върнат, ако аз не си спомня. Те са стреснати ме до смърт. Те не вярваха, че аз не знам нищо ".
  
  
  Аз се отпусна назад, и мозъкът ми закружился. Това доказа това, за което подозирах. Апартамент Карминиана не е обыскана обикновени крадци. Моята цел е тази компания. Но ако исках да го намеря, трябваше да знам за него повече.
  
  
  Много отдавна е установено, че на човека - създание на навика. Дори когато той се крие, основният образец на поведение се проявява. Той може да промени своята прическа, име, външен вид и приятели, но не могат да променят основните си "аз". Това е истината, известна на всяка полиция по света.
  
  
  "Твоят приятел Карминиан", - казах аз небрежно. "Какъвто той е в действителност? Изглежда, много хора искат да го намеря ".
  
  
  Видях как очите й изведнъж станаха меки и пълни, а твърда линия изчезна от лицето си. За нейната меланхолия и за миг се завърна си млада сладост.
  
  
  "Как е Антон", - мислеше тя на глас. "Това не е толкова трудно. Той винаги е бил весел, когато трябваше да се забавляват, и той се отнасял добре към мен. Той обичаше много да пие, но никога не е бил много пиян. Когато съм завърши работата си в клуба, сме излизали на разходка няколко пъти в седмицата. Ние сме посетили почти всички палатки, които са отворени цяла нощ."
  
  
  "Антон е обичал това, което той нарича горещ джаз. Той може да слушате това с часове, и това много ме учи. Спомням си как той слушаше старите записи и посочи мен за дреболии. Значението на начина на Бени Гудман е играл или че пее на Луис Армстронг. Той ме научи на много. Той дори доста ме научи на френски, за да ми помогне тук, в Казабланка. Той обичаше хората и забавление. Аз искам да се върна ".
  
  
  Аз записва в съзнанието си това, което тя ми каза. Това е важна информация. Той е общителен човек, фен на джаза и алкохолик, с всички навици, които трябва да се отстояват.
  
  
  Попитах. - "Кой друг може да знае за него?" "Той трябва да е имал други приятели".
  
  
  Атина откинулась на облегалката на стола, стиснал силно зърната на копринени тъкани, се образуват двойни точки, които, без съмнение, биха могли безпрепятствено да управлява своя курс. Тя явно не са забелязали пронзительного изтръпване в гърдите.
  
  
  Аз дръзнах да се върна към темата, която обсъждахме, - до Карминиану, исчезнувшему информатору.
  
  
  "Виж, скъпа, - казах аз успокоително. "Може да е имал проблем. Може би, той се нуждае от помощ, и затова той е изчезнал. Ако аз мога да го проследят, ще ви уведомим.
  
  
  Това не е елегантен удар, но той попадна в целта. Тя наистина симпатизирали на този човек, и на лицето си отражалась нескрываемая тревожност.
  
  
  "Знам" - каза тя. "Аз през цялото време мисля за това. Добре, отивам към Йосифу бен Кашану, търговец тъкани от арабския квартал. Антон често за него се говори. И бармену в Chez Caliph на булевард Зерктуни.
  
  
  "Благодаря, Атина, - казах аз, - или ще ти се обадя Эгги?" Тя си помисли за това за миг, а след това се усмихна. Това е първият път, когато тя се усмихна, откакто я срещнах, и в това е голяма тъга.
  
  
  "Питаш ме Эгги", каза тя. "Защото ти си американец, и на мен много отдавна не се нарича Эгги".
  
  
  Аз станах и с нетърпение се разгледа я твърдо малкото тяло, като поглед на остри вздернутых края й гърди.
  
  
  "Мислех си, художниците по друг начин гледат на жената", - каза тихо тя.
  
  
  "Какво значи" иначе "?" - с усмивка попитах аз. Аз дяволски добре знаеше, че тя е имала в предвид.
  
  
  "По друг начин", - повтори тя. "Най-вероятно, това нищо не означава".
  
  
  "Само ако това е нарисуют, скъпа", - засмя и аз. "А понякога дори и след това. Това винаги означава нещо. Ние, артисти, ценим красотата. Красотата ни вълнува дори повече, отколкото на обикновените хора ".
  
  
  "Мога ли да се покорявам на тебе?" - попита тя, нейната женствена суета незабавно излезе на преден план, това вечно женствена вродена нужда да се пази.
  
  
  Аз скочи. - 'Какво мислите?' Аз исках да кажа, че аз наистина искам да го сложа малко коренастое тялото на леглото, за да разгледа формата и могили и да видим, дали може да се въплъщават в себе си екзотичен танц номер в реалност. Но аз можах да се контролирам, виждайки нарастващия интерес в очите й. Аз докато от него да се въздържи, поне за сега.
  
  
  Може, тя ми разказа всичко, което знаеше за Карминиане, а може и не. Аз исках да науча. Бях малко изненадан от нея отговор на въпроса ми, но след това е бил просто още един аспект на тази на женските нужди.
  
  
  "Искате ли да рисувате с мен?" - плахо попита тя, кос да ме гледа.
  
  
  "Да, - казах аз, - нека да поговорим за това утре".
  
  
  Тя кимна и в очите й вече не беше подозрение и защита.
  
  
  Аз съм добре поладил с Эгги Фостър. Аз се надявах, че със същия успех да я намеря един човек.
  
  
  Аз все повече и повече се убедил, че работата не е само в това, да го намеря, но и в състезанието, за да видим кой ще намери първият му. Какво ще Карминян нито имам в ръцете си, това е "нещо голямо", с които той се е свързал с Хоуком, се заинтересувал от по-голям брой хора, отколкото съм си представял.
  
  
  Эгги изглеждаше като аз спускаюсь по стълбите, и аз знаех, че тя вече чака следващото ми посещение. Това винаги е бил най-добрият начин да ги оставя в очакване и копнеж.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 2
  
  
  
  
  
  
  
  
  Аз съм добре, достатъчно сън, приставив маса до вратата, като предпазна мярка. На сутринта започнах гребена на апартамент и неща Карминиана, като се започне от едната страна на къщата и проучване на всеки сантиметър.
  
  
  Първата ми изненада беше му колекция от плочи, сгънати до малък преносим плеър плочи на американското производство. Съдейки по това, което ми каза Эгги Фостър за този човек, аз очаквах, че ще излезе сборник с добро джаз, Маггси Спаниер, Пиш Пиш Ръсел, Бък Клейтън, Гудман, Армстронг, Еди Кондон, поне най-добрите.
  
  
  Вместо това бяха записи на Бах, Моцарт, Палестрины, Скарлатти и някои григорианские песнопения. На много албуми са кратки съобщения, написани с красив женски почерк: "Антон, видях го лъже и трябва да вземем това за теб". Или: "Надявам се, да ти хареса". Всички те са подписани с "Марина".
  
  
  Какво, по дяволите, е правил джаз фанатик, страстен принадлежа le hot jazz, само с колекция от класически записи, така че дори и с классиким барок? Разбира се, на мен ми беше интересно, кой е този "Марина". Още намерих колекция от тръби. Съдейки по всичко, Карминиан бях пушач и като много от пушачите, също е един вид колекционер на тръби. Все още той е добър запас от алкохол в гардероба и аз съм приготвил за себе си на обяд студено мартини.
  
  
  Останалата част от апартамента не ми донесе нищо важно. Реших да следвате няколко указанията, които ми даде Эгги, като се започне с Йессифа бен Кашана, търговец на платове.
  
  
  Медина, арабски квартал на Казабланка, е многолюден и интимно място. Миришеше на твърде много хора, зажатых в твърде малко пространство, и по-разнообразна храна, която перекладывали на стотици малки щандове. В Медина се струваше, че всеки ден е базар, а пазарът - това е постоянна суетня.
  
  
  Минах покрай жени в дълги дрехи и туристи, мъжете в джеллабе и западни костюми. Минах покрай жена, която продава харирой, горещата супа, приготвена в огромни железни котли, и други, които подготвят мехуи, нещо като марокански агнешко месо на скара, пържени в горещи въглени.
  
  
  Килими, мед, месинг, кожа и изделия от стъкло се продава в стотици ярки от палатки и сергии. Места мен толкала и натискане на тълпата, и преди всичко, това бяха виковете на вота, по време на дребно или се карат, единствения приемлив начин за правене на бизнес в Мароко.
  
  
  Успях да питам за посоката, а аз чух, че е Йосиф бен Kashan не е бил един от греши търговци, които идвали в Медина. Той имаше магазин, постоянно представителство, което аз в края на краищата намерих. Това е била дървена дупка в стената, устланная цветни марокански килими.
  
  
  Аз съм ги виждал в планината Среден Атлас, сотканных в нюанси на бежово, червеникаво-кафяв и кафяв. Подложки от Чикакуа, или Висок Атлас на билото, са били огнено-червени и охристыми, както килими Сахара - смирен, червени, бели и сини. Шарки и мотиви на линии приличаше на модели южноамерикански индианци.
  
  
  Аз скоро научих, че е Йосиф бен Kashan, не е бил само търговец на килими, но и проводник на всички удобства на Медина. Когато влязох, той се поклони, неговия тарбуш, традиционната червена феска, почти са се докоснали земята. Той носеше котка сервал с pom-помераните в краката му, с меки, изискани бродирани марокански чехли.
  
  
  "Салам", - каза той, кимаше с меки, кръгли и ангелско лице. Той е толкова закръглен корем. "Дошли сте да се възхищаваме на моята красива дрехи?"
  
  
  "Салам", отговорих аз. "Подложки са наистина красиви, но отидох до Йосифу бен Кашану по друга причина".
  
  
  Очите му за миг ми се свиха, а кръгло лице расплылось в усмивка.
  
  
  Той попита. - 'Ах! Търсите удоволствия в Медина,
  
  
  "Момичета, разбира се. An? Два? А може много? Може би скопците, меки и сладки, както и момичета?
  
  
  Вдигна ръка, за да го накара да млъкне. "Не, не", - отказах аз, когато намерих място в потока си от думи. "Търся някого, и ми казаха, че вие може да знае местоположението му. Търся мъж на име Карминян.
  
  
  "Карминян?" - Очите Йессифа бен Кашана увеличен. "О, в действителност, аз го знам. Той дойде при Йосифу бен Кашану за много удоволствия. Той е мъж с много сексуални наклонности, един от най-великите. Понякога той щеше да дойде с красива жена, понякога, но винаги за това, за да ме накара да търсим най-необичайните еротични удоволствия, които може да предложи този район ".
  
  
  И, обзалагам се, казах-това може да бъде много необичайно. "Вие знаете къде Карминян?" - попитах аз, опитвайки се да изглежда разсеян, но не решителен.
  
  
  Търговец на килими сви рамене. - "В края на улицата завийте на дясно, за да влязат в малка къща в средата на малка дженины", - каза той. "Отиди и говори с Фаташей, берберкой. Карминян често прекарва там дни ".
  
  
  Търговец на килими спря и се усмихна на повече себе си, отколкото на мен. "С Fatasha това е мястото, където можете да прекарате дни".
  
  
  "Шукран", - казах аз, благодари му. "Аз съм в дълг към вас за вашата добрина. Аз живея в апартамент Карминяна. Ако чуете повече за него, обадете ми се, моля. Аз с радост ще ви платя за добрата информация ". Аз съм написал телефонния номер на остатъци от хартия, който той внимателно бутна в джоба. Аз знаех, че в случай, ако аз не намеря Карминяна в дома берберской жени, примамка под формата на пари ще привлече бен Кашана.
  
  
  "Нека в стремежа си да успее", - каза той, ниско поклонившись, когато излязох през вратата.
  
  
  "Инч Аллах", - отговорих аз, връщайки се към жаркото слънце. Аз отидох по една тясна уличка, да си проправят път през тълпата от хора, се обърна на дясно в края и се приближи до малка къща, намира се в малък двор. Вратата беше отворена и аз влязох. Беше хладно и тъмно, поради спуска щори, закрывающих слънцето. Спрях се за миг и щеше да извика, когато от арочного коридор със завеса, се появи жена.
  
  
  Тя е висока, в нея е украсена с бижу-сутиен, турски въздушни панталони и доброто backstitching. Свобода, ниспадающие черна коса, даде й лице с високи бузките на няколко свиреп вид.
  
  
  За нея е характерен нос и широка уста. Големи бронзови обеци и скъпоценни скъпоценен камък в центъра на челото е добавен я чудат външен вид. Украсена с бижу-сутиен с всички сили се опитва да я държи огромна обвисшую гърдите под контрол.
  
  
  Каквото и страховита и старомоден тя нито изглеждаше, в жената, в нейния поглед, когато тя ме погледна, цареше неприкрашенная нечовешки животински чувственост, ръцете на бедрата си и подигравки поглед жените, за която няма повече изненади.
  
  
  "Салам", - казах аз. "Е Йосиф бен Kashan ме изпрати при вас."
  
  
  Изведнъж се появи красива ухмылка, излагайки на блестящи бели зъби. Тя жест посочи главата си, да го последва, и са се чрез занавешенный врата. Влязох и веднага се оказа заобиколен от притесняват болтающих момичета.
  
  
  По моя преценка, те бяха от 11 до 14 години, и всички те са били голи. Те претъпкан около мен, блъскане и бутане напред на своите млади тела. Телата им са тънки, от светло до тъмно кафяво, и наистина много красиви в своята пресни цветове на красотата, и ми напомня, че древните гърци са смятали за най-красивата жена на възраст от дванадесет до четиринадесет години, момчешки, но женствена, не повече, когато те са неузрели и просто незрели.
  
  
  Усетих ръцете си по тялото ми, движещи се нагоре и надолу по ми ръцете и краката, чувство на твърдост на моите мускули, и техните приказки ставаше все по-силно и благодарнее. Техните космати нимфоподобная красотата подчеркивалась грешки чувственост на техните движения.
  
  
  Един от тях се облегна на масата и раздвинула крака, очевидно, за да ми покаже, колко е девственна.
  
  
  Фаташа е сред тях эротичной кокошка и гордо се усмихваше. "Добре, нали?" каза тя. 'Всичко за теб. Ти тук, при Фаташе, много забавно. Ще видите, че тези момичета могат да ви издигнат на голяма височина ".
  
  
  "Успокой се, расслабься", - казах аз. "Аз дойдох да ви задам няколко въпроса".
  
  
  'Задаване на въпроси?' - Тя нахмурилась, тъмен облак, сякаш окутало цялото й лице.
  
  
  Аз я връчи на доларова банкнота.
  
  
  "Тук, преди твоето време", - казах аз. "Търся човек Карминяеа. Някой ми каза, че той може да бъде в дома си.
  
  
  Парите са помогнали за успокояване на неговото недоволство се дължи на факта, че съм я отхвърли предложението. "Карминяна тук няма" - каза тя малко грубо.
  
  
  "Кога за последен път сте го видели?"
  
  
  "Седмица, може би малко повече", - отговори тя. Това поне малко да помогна да го оцени. Преди седмица той е бил все още жив и до.
  
  
  Аз настоявах. - "Той ви е казал къде отива? Той каза на един от вашите момичета, че заминава?"
  
  
  Фаташа рязко започна да говори с момичетата, и те покачали глави. След като са разбрали, че аз не съм купувачът, те се качиха на голямо легло, говори и играят карти, едно момиче дори е кукла, за която тя примеряла дрехи, както и всички малки момичета. С изключение на това, че те били съвсем голи и не се обръща внимание.
  
  
  "Карминяна тук не", - отново каза Фаташа, препращащата мен с това предложение.
  
  
  Аз кимнах й, се приплъзва през занавешенный коридор и отново се оказа на улицата. Следващата ми спирка беше Chez Caliph, извън Медина, и въпреки че улиците на Казабланка са били изтеглени след обяд, те ми изглеждаха почти пусти.
  
  
  Намерих това място, на булевард Зерктуни, като ми каза Эгги, и барман съвсем не е далеч да се говори за Карминяне. Но това, което той каза, ме накара, разбира се, внимателно вдигна вежди.
  
  
  "Разбира се, той щеше да дойде тук на чаша шери около пет часа", - каза мъжът. Той е европеец, добре говорившим на английски език. "Карминян е много интровертен и изключително тих. Той винаги е просто седеше в ъгъла и се загледа в хората. Аз съм го виждал само веднъж или два пъти с една жена, красива черноволосой жена, висока и наистина стилна ".
  
  
  "По дяволите, това не беше Эгги Фостър, - помислих си аз. А Карминян ходи с друга? Това също е погрешно. Вече беше късно, и приближалась нощ. Без подходящо описание на това, как е изглеждал този човек е безполезно да се опитват да заобиколят джаз-барове. Реших да се върна в апартамента му и да изчака, докато Эгги не са доволни от шоуто, и аз ще мога да я видя и да поиска по-добре да опиша този човек.
  
  
  Спрях в ресторант "Риссани" и вечеря възхитително ястие от пиле. Той е с маслини и лимони и начинена бадеми, стафиди, грис, мед и ориз.
  
  
  Връщайки се в къщата Карминяна, аз съм рана всичко това е красива висока чаша бърбън с вода и си помислих за това как човек може да бъде общителен, много пьющим любител на еротиката и в същото време сам с хересом, джаза, с колекция от плочи на Моцарт и Скарлатти. Карминян се оказа свързващи многостранни човек.
  
  
  Отвън на стълбите, чух тракане стъпки, преди да съм чул женски глас. На вратата рязко и драстично се почукало.
  
  
  - Антон, - каза тихо сладък глас, - позволете ми. Аз знам, че ти си там. Аз видях светлина, когато спускалась надолу ".
  
  
  Последва пауза, след това отново се почукало. "На Антон, - каза тя, - отвори ми, моля. Какво е това? Какво става тук? Защо ти не ми даде да се знае, че се е върнал?
  
  
  В две бързи стъпки се приближи до вратата и отвори я.
  
  
  Жена едва не нахлуха в стаята и хванах я за ръка. Очите й широко отворени от изненада, и аз видях сочни черна коса, леко къдрава, зад ушите; тесни черни вежди над тъмните очи; кафяви, елегантно, изразени скули и доста дълъг орлиный носа. Това беше една незабравима гледка, прекрасно и са горди, нежен и чувствен едновременно.
  
  
  Тялото отговаря на лице на пълен работен ден, обслужващи гърдите в кремовом рокля, която висеше около тялото й, като листенце за купата. Бедрата изгибались дълга плавна линия, и по някакъв начин аз знаех кой е той.
  
  
  "Ти не си Антон", - памет тя, когато отново набира глас.
  
  
  "Не, но ти си Марина", - просто казах аз. "Моля, влез."
  
  
  Тя нахмурилась и подозрително ме погледна. И все пак тя влезе в стаята. Когато затворих вратата, видях как гърдите леко се движеха и покалывали при ходене, очевидно поддържани много свободен бюстгальтером.
  
  
  'Кой си ти?' - попита тя, пригвоздив ме своите тъмно-кафяви очи, които като че ли говорихме повече, отколкото неговите думи.
  
  
  "Аз Глен Травис", - казах си с усмивка. "Аз търся Антон Карминяна, и, тъй като не е тук, аз останах тук. Той ми дължи пари за картини, които е купил от мен ".
  
  
  "Откъде знаеш името ми?" - попита тя с тих страстен глас, проблясващи като кадифе над огъня.
  
  
  "Познае", - казах аз. "Аз видях това име на някои записи, и изглеждаш така, като че ли се казваш Марина. Красиво име, необичайно име. Той може да бъде само на красива жена ".
  
  
  "Ти знаеш ли, че е правилно да се каже", - се усмихна тя, и нейният красив, горд лице бе особен блясък.
  
  
  "Както повечето художници, - казах аз. "Искам да намеря Карминяна. И от това, че сте казали, можете да се знае, където той ".
  
  
  Тя седна, и в очите й закралась тъга. "Исках да знам", - каза тя. "Всичко, което знам, е, че Антон ми се обади един следобед и каза, че той трябва да замине внезапно. Той дори не успява да ме виждаме неколкократно през следващите и кажа здрасти ".
  
  
  Попитах. - "Че са си момиче?" Тя студено погледна към мен. "Бях му приятел", - каза тя. "Ние разполагаме с Антоном са били много необичайни отношения".
  
  
  "Аз съм готов да повярвам", - казах аз. "Наистина приличат на човек, който може да бъде необичайни отношения. Но вие не знаете, къде е отишъл?
  
  
  Тя поклати глава.
  
  
  "Знаете ли - продължих аз, - за мен е много важно да го намеря. Аз не мога да навлизам във всички подробности, но ако можете да ми помогнете, вие ще ми окажете голяма услуга ".
  
  
  "Аз не мога да ти помогна" - каза тя с кръстосани крака. Краката й бяха голи, а дългата линия на бедрата е произведение на изкуството.
  
  
  За миг ми искаше да ми наистина изтече на художника, за да нарисува от нея.
  
  
  "Марина", - казах аз, опитвайки думата в устата си, - необичайно име и необичайна жена, бих казал. Пиете с мен бърбън?
  
  
  "Скоч, моля - каза тя, - с вода".
  
  
  Тя откинулась на облегалката на стола и внимателно ме погледна, докато се подготвя напитки и протягивал си чаша. На гърдите си, сякаш изгибались красива елегантна линия, когато тя седна в стола си така спокойна.
  
  
  "Сега, когато аз те видях, - казах аз, - може, аз повече не искам да гледам Карминяна".
  
  
  Марина се усмихна палаво, бавна усмивка, скривившейся в нейните краища на нежните устни. "Но ти знаеш ли", каза тя. "Ти наистина искаш да го намеря".
  
  
  "Вярно е, - казах аз. "Той ми дължи много пари".
  
  
  "Не" - каза тя. "Мисля, че това е нещо по-голямо".
  
  
  Тя е умна женско куче, като прекратяват, и аз се засмя тя. "Имаш особена интуиция", - казах аз. "Имате ли някакви предположения?"
  
  
  "Не, но около вас цари атмосфера, която ме кара да се чувствам необходимост, може би дори някаква опасност.", отговорила тя. "И все пак по някакъв начин ти ме караш да се чувствам, че аз трябва да ти помогне. Аз не съм много вярващ си казал разказа за Антоне, който да ти пари за твоите картини ".
  
  
  "Не казвай ми, че ти си египетски врачка", - казах аз със смях. Тя беше за мен твърде трогателно.
  
  
  "Аз съм наполовина испански жена, наполовина марокканка", каза тя. "Може би затова имам странни способности".
  
  
  "Тогава ще е добре да ми се довериш, че твоят приятел Антон може да се окаже в опасност, ако аз не го намери", - отговорих аз. "Казаха ми, че той пие много, и това може да бъде опасно."
  
  
  "Антон? Пияница? - каза тя, намръщен. 'Не Точно. Просто малко вино и, може би, коняк след вечеря.
  
  
  Това е съобразено с думите на бармана Chez Caliph. Но останалата част все още не е дошъл. "Разкажи ми за него", - настоявах аз.
  
  
  "Ние разполагаме с Антоном, както вече казах, са доста необичайни отношения", - каза Марина, усаживаясь по-дълбоко в един стол, и си тъмни очи закупили уволнен и забулена поглед. "Той е интелектуална, много затворен. Той не се хареса на тълпата или много хора по функции. Той предпочита да е тук или в моя дом; само ние двамата, тихо слушаме плочи. Той, разбира се, обичаше Бах и Моцарт, въпреки че особено дава предпочитание на Палестрине ".
  
  
  "Той е пушил?" - попитах аз, си зададе въпроса как може да се небрежнее. "Само от неговите тръба", - отговори тя.
  
  
  "Казаха ми, че той е голям фен", - казах аз. Тя нахмурилась.
  
  
  "Какво означава?' - искрено попита тя.
  
  
  Аз се усмихна.
  
  
  "Това означава, че той е чувствен мъж, любител на сексуални удоволствия, истински женствена мъж", отговорих аз.
  
  
  Марина нахмурилась, и когато тя казала, я с нисък мек глас звучеше почти возмущенно. "Това е абсурдно", каза тя. "Той беше почти срамежлив човек на разума, а не на тялото. Това е единственото... - Тя замолчала, и аз се засмя.
  
  
  "Да довърши това, което е искал да каже", - казах аз. Очите ми се свиха.
  
  
  "Нищо подобно - каза тя.
  
  
  "Исках да кажа, че това е единственият липсващ аспект в отношенията", - казах аз с усмивка.
  
  
  Тя ме погледна, лицето й бе гладко и добре контролиран. Само отблеск тъмен огън в очите и ми каза, че съм попаднал в целта.
  
  
  "Надявам се, че никога няма да разбере това интеллектуала", - засмя и аз.
  
  
  "С теб такова няма да се случи", - каза тя с ноткой на полето. "Само Антон може да разбере ума и чувствителността на жените".
  
  
  "Аз също, скъпа", - казах аз. "Но не пренебрегвайки останалата част от нея, и това, което показват, не трябва да се пренебрегва".
  
  
  Той дълго ме гледаше, а след това се засмя музикален смях, който се откъсна от дълбочината на гърлото си и се превърна в качеството на изображението е влошено clucking. "Ти би могъл да ми хареса", каза тя. "Ти си толкова не прилича на Оръжие".
  
  
  Аз малко не й каза, че е силно отличаюсь от него, но тя стана и тръгна към вратата. Бях убеден, че тя знае повече, отколкото ми каза на мен, но това не беше единствената причина, поради която аз не исках да я пусна. В очите й имаше моменти на колебание, известна сдържаност, и аз исках да се знае, че тя знаеше.
  
  
  Попитах. - 'Ти наистина ли трябва да отида?' "Ти си много красива жена. Аз наистина искам да си остана ".
  
  
  Му поглед към мен беше скрит, но завесата не е скрита напълно на интерес в очите й.
  
  
  "Да, ще говорим отново", каза тя.
  
  
  "Можете да разчитате на това", казах аз. И спрете тази сдържаност. Помогнете ми да намеря своя приятел Антон, и вие се окажете му голяма услуга ".
  
  
  Тя спря пред вратата и погледна в очите ми. "Аз живея на булевард Хасан Суктани, 9, - каза тя, и аз ще спя там, както казват американците".
  
  
  Гледах, как тя си отива, я върти вдигане, безпрепятствено и маняще. За миг аз исках да си задам въпрос, разбират ли красиви жени, колко лесно те вълнуват или подпален мъж, и аз знаех отговора почти веднага, след като ми хрумна тази мисъл. отговорът е да. Те са знаели.
  
  
  По дяволите, те са знаели.
  
  
  Затворих вратата и се усмихна на себе си. Карминян не е просто противоречива личност. Неговите вкусове по отношение на жените са разделени поравно.
  
  
  На мен ми беше интересно, беше ли той един от тези мъже, които са привлечени от съвсем различни личности в различни жени, един мъж, в който различни жени предизвиква различни чувства. Аз съм виждал това и преди, макар и не толкова силно, колкото и с Карминяном. Аз също се чудех, лежи ми и кой. Описание на този човек Эгги Фостър потвърди продавач на килими, както и Фаташа и за нея не в продължение на години от развитите момичета. Марина и барман в Chez Caliph знаеше съвсем друг Карминяна.
  
  
  Вик набучени моите размисли, като нож с меко масло. Това бе гласът на Марина, той паднал в ужас.
  
  
  Аз се отвори врата, спря, за да вземе две туби с боя от кутията с боя, и се спусна надолу по стълбите. Пристигнах точно навреме, за да види как двама коренастых мъже хвърли я в дълга черна лимузина Mercedes Pullman. Един от тях ме погледна, и аз го видя квадратна, остриженную главата на дебелото врата, малки сини очи на мясистом лицето, на което със същия успех можеше да проштамповать "ПРОИЗВЕДЕНО В РУСИЯ".
  
  
  Аз също забелязах отблеск на светлината на фенера на синята оръжейната стомана и падна настрана. Куршум просвистела покрай главата ми и джапанките в дърво на крилото на плитчина. Трябва да е бил поне .44 Magnum.
  
  
  Аз станах и видях как зад ъгъла и изчезна голям черен "мерцедес".
  
  
  След това аз срещнах на улицата да хванат такси. "Следвайте него", - извиках, като посочи две червени петна зад ъгъла. Таксито беше старата лондонската такси "Остин", и шофьорът не пожела да правя това. "Мерцедес" бързо заминава, и моя мъж вече съм харесала феска на главата си, отколкото да се започне преследването.
  
  
  "Настрана!' - Аз извиках, когато се върнахме в ъгъла. Тя спря, аз съм се появил и го извади от-зад кормилото.
  
  
  Аз виках. - "Муккадем!", имайки предвид "правителствен агент", и натисна педала на газта. "Да благослови и теб, Аллах", - извиках през рамо го изумленной фигура, стоящи на улицата.
  
  
  Аз погнался за мерседесом, пнув педала на газта почти до дъното. Аз направих още един завой на две колела, като призова Барак, за Божествена Защита. Улиците на Казабланка в този час са доста пусти, и стари таксита, поне не отставало от "мерцедес". Аз наистина не исках да ги настигне. Предпочетох да остана зад тях и просто да се погрижим за тях.
  
  
  Най-накрая видях голяма черна машина свърнала към улицата, и чу звук забавяне гуми. Спрях край пътя и се показа. Аз пазят от каменна стена, докато не стигнал до ъгъла и не видях ставаш "мерцедес".
  
  
  В него остана само един човек, и той заминал.
  
  
  Аз му позволи да си тръгне и да побърза към входа на богато украсени с марокански къща. Вътре видях избухване на светлината и се огледа в търсене на пътя навътре. Това е достатъчно просто. Ниски стъпала представляват част от покрива на верандата.
  
  
  Аз скочи, прегърна част и се изкачи на малка покрива.
  
  
  Тесен перваз водеше до голям арочному прозореца. Аз пълзи по него и бавно перебирался чрез опасен край. Когато докосна прозорец, той лесно се отвори и аз се промъкна в дома, чака момент, за очи са свикнали с тъмнината. Стаята беше празна, но през сводест проход съм виждал светлина и чувал глас етаж по-долу.
  
  
  Аз се движеше спокойно и тихо, благодарение на марокканскому кафельному пода. През портата, излезе в коридора, и сега на глас са станали по-силно и по-озлобени. Чух звук от удар, последвана от кратък вик, а след това по-дълъг, пълен с болка вик.
  
  
  Намерих стълбата и предпазливо слезе по нея. Марина отново извиках. Стигнах до тесен балкон, който е изготвен по протежение на четирите стени на стаята и погледна надолу към пространство долу.
  
  
  Марина седна на директен стол. На нея са били само черни гащи и безформен черен сутиен. Около него стояха четирима руснаци, един от тях беше като на бандит с къса подстрижка и месест лице. Изпъкнали гърди Марина - пълни и красиви - сега стърчаха навън, а ръцете й били вързани зад облегалката на стола. Един от руснаците е кози рог, и той го е дал на човек с къса подстрижка.
  
  
  "Ето, Эстан, дяволите" - каза той.
  
  
  Главата на Марина свисала напред, и този, когото наричали Эстан, грубо оттягивал косата си.
  
  
  Видях как на лицето си и блестяха сълзи.
  
  
  "Къде Карминян?" - попита този, когото наричали Эстан, със силен руски акцент. Останалите трима стояха там, наслаждавайки се на красотата на едно момиче.
  
  
  Почувствах как ръцете ми, затворен и разжимаются, аз бях нетърпелив да вземете тези дебели набит врат.
  
  
  Марина в поотделно сутиен и бикини е за тези ублюдков като прекрасна картина за стадо свине.
  
  
  'Къде е той?' - отново извика на руски. Той откинул главата момичета назад, и видях как гърдите си сега изпълват гъвкав сутиен, когато тя сгибалась и крещи от болка.
  
  
  "Аз не знам, казвам ти", - памет тя.
  
  
  "Ако продължите да се лъжа, ще се занимава с вас, наистина" - каза Эстан.
  
  
  "Всичко това е все още нищо." Той отдернул ръка и силно я удари по лицето.
  
  
  Марина падна на рамо с един стол и всички останали, и аз я чух сдавленный вик на болка.
  
  
  "Защо навестили на един приятел в апартамента му?" - извика на руски, когато останалите са повдигнати момиче със стол и отново постави го на пода: "Аз мислех, че Антон там", - ахна Марина. "Мислех, че се е върнал. Аз не знам човек, който е бил там ". Руски отново я удари. Този път не толкова силно. Момичето отново извиках.
  
  
  "Лъжеш", - каза на руски. "Ние гледахме на имота. Видяхме, че един начинаещ дойде и заселился там. Ние скоро до него ще стигнем. Изглежда, че той също търси Карминяна и обявява себе си за артист ".
  
  
  Това е повече от интересно, макар да разберете, че руснаците толкова се обръщат към Карминяну, както и ние.
  
  
  Това означава най-малко едно. Ако той е мъртъв, да го не търси. А ако той просто се крие, а след това от руски или от някой друг? С всяка минута става Карминяна стават все по-вълнуващи аспекти.
  
  
  Вика Марина, раздирающий ушите и пълни с болка, се спря на моите разсъждения, и погледнах надолу. Руски мушкам я в пъпа на рог. Сега той ставал все по-садистским в опитите си да получи информация, която Марина не може да даде.
  
  
  "Ние, художниците, мразя осквернение за красота", - казах си, изваждане от джоба си една от двете тюбиков с боя.
  
  
  Балкон водеше към тясна каменна стълба на другата страна на перваза, свешивающейся с четири страни. Аз отвива капачката на тубата и се превърна в преса лазурна боя по балконному пода, до стената.
  
  
  Аз пробирался назад по каменна стълба, докато не попаднах на дълга тънка пътека по протежение на стената на балкона. Боята е на тази и на акрилна основа, така че всеки художник може да рисува с него, но в нея е включена още една тайна съставка.
  
  
  Аз слезе по няколко стъпала, извади запалка и пламна край на дълги ивици боя. Започва горенето. За момент тя ще избухне, а след това ще се взривят. Поради дължината на трасето взрив няма да бъде концентриран, но все пак достатъчно силна, за да направи това, което исках, а именно да предизвика у тях вълнение.
  
  
  Аз бях в дъното на стълбите, лов на патици от поглед в ъгъла L-образен коридор, направо през вратата от стаята, където те са били с яхтено пристанище.
  
  
  Боя се взриви, и на crackling на плочки и камък и посочи, че това е достатъчно, за да взриви едната страна на балкона.
  
  
  Руснаците се промъкват от стаите, докато инструкции един на друг. Двама от тях се стрелна нагоре, трети стана да се изкачи по стълбите. Четвърто, спря и подозрително се огледа. Вълна от дим и прах покатилась по балконной стълбите.
  
  
  Аз съм на пълна скорост избяга от зад завоя, водене на Уго в ръка.
  
  
  Руски ме видя, видя шило в ръката ми и ме удари с крак с бързина и прецизност, които ме изненадаха. Обувката си докосна моята ръка, изпращайки вълна от безчувствена до болка рамото ми.
  
  
  Аз се чувствах като Уго се изплъзне от пръстите ми.
  
  
  Тогава руснак е направил грешка. Той пригнулся до стилету. Моят крак е ударила го по шията си отстрани. Видях как той се хвана за шията си, падна напред и се изчерви, задъхва за въздух. Бих могъл да дам още един удар, който уби ли го, но всяка секунда е от значение. Ще имат нужда от няколко минути, преди той да може отново да диша и да се вземат мерки.
  
  
  Ръката ми все още немела, взех Уго и се блъсна в стаята. С помощта на нож на лявата ръка, аз прерязал въжето около китките и видях изключително недоумение в очите на Марина.
  
  
  "Дяволите рокля", - казах аз.
  
  
  Тя протегна ръка и го вдигна от пода. Взе я за ръката, аз се завтече към вратата. Чух писъци. Останалата част ще се върнат тук след няколко минути. Прозорецът беше релефен, и аз крак разшири дупката. Ние скочи през него на улицата.
  
  
  По време на джогинг Марина натянула рокля. Тя просто започва да го прави, когато се извади от нея. Ние преместени чрез нисък каменен парапет зад стената, докато не излезе на улицата.
  
  
  От сградата доносились викове и тракане. Междувременно те открили, че Марина вече няма, и сега те выбегали навън.
  
  
  На ъгъла На аз скочи от стената и вдигна ръце, за да помогне на Марина да слезе. В този момент зажегся прожектор и бързо се обърна назад и напред по улицата. След няколко минути той ще се изравнят с нас, и видях, че им ръчно управлява някой, който седи на същото парапете, по който ние току-що переползли.
  
  
  Аз не можех да видя фигура за светлина, но аз се прицели в светлината на прожекторите и да се пробва. Той погасено със звънене на счупено стъкло.
  
  
  Старо такси все още стояха на място, и ние се завтече към него.
  
  
  "Седнете, да - казах аз Марине, - аз съм шофьор". Разопакова едно такси и тръгнах. Знаех, че след няколко минути нас ще търси голям черен "мерцедес", но по това време ние вече бяхме в безопасност. Може да бъде.
  
  
  "Къде, на дама?" - забавно попитах аз.
  
  
  "Аз ... аз не знам", - каза тя. "Аз все още треперят".
  
  
  "Бих могъл да се върне в къщата на твоя приятел Карминяна, но аз съм почти сигурен, че те ще да ни търсят там. Как мислите, че те знаят къде живееш?
  
  
  "Не" - отговори тя. "Те наблюдавали апартамент Карминяна. Не е за мен.'
  
  
  "Тогава ще бъде къща № 9 по булевард Хасан Суктани", - казах аз. Пристигнахме в най-кратък срок, и аз паркирани таксита, на няколко пресечки от дома си. Това също е двуетажна тухлена къща, но по-елегантен и по-висок, отколкото при Карминяна, и дворецът в сравнение с мястото, където е живяла Эгги Фостър.
  
  
  Марина отвори вратата и влязох в хола, богато украсени със злато и черни завеси. Към края на стаите в пригибался дълъг извит диван, го черен плат рязко контрастировала с изобилие от ярки възглавници всички форми и размери. Погледна надолу и видя, че Марина ме гледа, застанал близо до мен.
  
  
  "Благодаря ви за това, което си направил", каза тя. "Извинете ме за момент, и ние можем да говорим за това. Аз се чувствам мръсна и уморената. Настанете се удобно. В бюфета има и капка алкохол. Моля, обслуживайте себе си ".
  
  
  Тя изчезна в съседната стая, и след няколко секунди чух звуци на течаща вода.
  
  
  Аз наля си бърбън с лед и скоч и се установил между луксозни възглавници. Когато бях отпил си напитка и вдигна очи, видях, че си струва да има вратата в тъмно злато шелковом халат, който виси от най-високите точки на гърдите си до пода. Косата й ниспадали я на раменете си, и когато тя дойде при мен, аз видях я пълни, вздернутые нагоре, на гърдите, бавно и свободно покачивающиеся под копринени дрехи.
  
  
  Марина приглушила ярка светлина и по-меко сияние окутало я нежно високи скули тъмни сенки, засилвайки царственное своето аристократично израз на лицето си. Тя взе своя скоч, е направила голяма глътка, след това започнала работа до мен, дълбоко въргалял в купчина възглавници.
  
  
  По някаква причина копринен халат никога не е била отваряна, никога не сдвигался, за да роди дори сантиметър от тялото си. Само бавно движение й гърди посочи, че под копринен плат повече нищо не е имало.
  
  
  "Кои са тези хора?" - спокойно попита тя. - Знам, че те са били руски. Но защо да Антон?
  
  
  'Аз сви рамене. - Аз не знам.' "Може би той също трябва да им даде пари".
  
  
  Тя се усмихна.
  
  
  "Глен, - каза тя, - това е твоята история, но аз не й вярвам. Сега аз знам, че в друг случай. Бих искал да знам нещо друго. Може, тогава аз ще мога да ти помогна. И Антон.
  
  
  "И Антон", - казах аз. "Да Не забравяме за Антоне. Кажете ми къде, според вас, ние можем да намерим Антон, и може да ни помогне и на двама ви.
  
  
  Тя не каза нищо, но си тъмни дълбоки очи са учили мен. Тя гледаше как моят поглед се плъзна покрай лукс, мека чувственост на стаята и се спря на нея. ,
  
  
  "Така че това е мястото, където можете Антоном прекарвали интелигентна вечер?" - замислено казах аз. Забелязах слаба усмивка на устните си.
  
  
  "Загуба на своя начин на мислене, нали?" каза тя с усмивка.
  
  
  'Защо? Красиво обкръжение не по-малко важно за интелектуални удоволствия ".
  
  
  "Никога не съм казвал, че това не е така", отговорих аз. "Но аз не споделям тялото и ума. Аз никога не съм бил човек или друга. Мога да се насладите на вашия ум така, както и тялото, и обратно. Аз не вярвам в избор между по един или друг. Аз искам и двете.'
  
  
  "Ти си запален", - каза тя със смях и откинулась назад.
  
  
  Този път халат за първи път отворена, излагайки нежна извивка на гърдите си - хълм, referrer го изследват.
  
  
  Усетих как ръката ми неволно се премества напред.
  
  
  Очите на Марина бяха дълбоки, почти черни, лъскави сфери.
  
  
  "Може да бъде", - призна си аз. "Не казвай ми, че той никога не е бил алчен".
  
  
  "Никога", каза тя. "Казах ви, че при нас са много необичайни отношения. Често съм се чудил, как Антон може да остане по стръмни и платоническим. Сега знам, че това е негова вината, че така и е останало. Той се занимава с мен любов по свой начин, със своя ум, музика и поезия, нежен допир на ръката си до моята. Той никога не е влизал по-далеч от това ".
  
  
  И аз си мислех за Карминяне, пьянице, потребителе Фаташи, наслаждающемся странни и страховити изкушения в Медина. Този човек беше за мен странно.
  
  
  "Вие казвате, че това е вино Карминяна е, че това не се оказа нищо по-малко, тъй като това", казах аз. "Защо го казваш сега?"
  
  
  "Защото виждам, че сега седя тук с теб, би било невъзможно" - казала тя. Очите му се превърнаха в две черни въглища, светещи тъмен огън.
  
  
  "Вие сте абсолютно прав, - казах аз.
  
  
  Наведох се напред, хвана копринен халат за яката и притянул я към себе си. Видях как устните приоткрылись, когато устата ми се срещна с нея, и аз се почувствах сладка сладостта на нейния език. Тя му позволи да си поиграете с моя, дръпна го назад, след което отново излезе напред, като покани и подигравателен. Сега си дъх участилось, и ръцете й обвились около врата ми.
  
  
  Усетих как ръката ми докосна мека, гладка кожата си рамо. Големият ми пръст леко надавил върху кожата малко по-долу на раменната кост. Тя ме отпусна устните и се сгуши буза до моята.
  
  
  "Не ... не," памет тя. "Аз ... аз забравих, колко много аз това исках. Но аз не мога да... не, моля те.
  
  
  Аз се преместили ръцете си на няколко инча към гърдите и чух как тя рязко втянула въздух. Попитах. - 'Защо не?' "Страдате от вярност?"
  
  
  "Може да бъде", - прошепна тя, взирайки се в мен; очите му умоляли да се разбере.
  
  
  Но отдавна осъзнах, че разбирането не винаги помага.
  
  
  "Може би всички", - каза тя, - "да се оженим".
  
  
  "Към какво?" - жестоко казах аз.
  
  
  Аз видях, как претоварени от болка избухва в очите си, и засунула ръце в коприна манто, обхващаща и двете са красиви, пълни, с крушовидна форма на гърдите.
  
  
  Марина институциите за деца от мъчително удоволствие и запрокинула главата си, затворих очи, останките му крещи все още отеква разносились в спокойна стая.
  
  
  "Към какво?" - повтори, аз, триене големи пръсти меки, едва стоящ на зърната.
  
  
  Марина отново институциите за деца, наполовина от страх, наполовина от радост. Това беше нейният последен такъв писък. Тя протегна ръка, хвана ме за врата и затащила лицето ми между своите гърди.
  
  
  Аз си я взех зърното в устата си и погали го мекота, катая го назад и напред под езика, докато Марина не вцепилась ми в гърба, раменете и врата в трескава страст.
  
  
  Аз внимателно се освободили от гърдите си, докато тя все още трудно можеше да диша. Бавно свалих дрехите си, гледайки я, и аз знаех, че тя ме гледа със своите полузакрытыми в продължение на векове. Изведнъж тя се спусна напред, за да притисната до себе си моето голо тяло, и заровила глава ми в стомаха, целува ме с трескава желание. Тук при вас е страстно създание, което по някакъв странен, интровертным този начин успя да задържи рева на вулкана, който е вътре в нея. Аз се радвам, че се оказа наблизо, за да стане свидетел на изригване.
  
  
  Марина подвигала под мен си длинноногим тялото, едно от най-ярките възглавници подпирала го талия. Тя обхватила ме гладки бедра около кръста ми и посрещна ме писклив вик на удоволствие, въздишка безудержного удоволствие и вик на копнеж, който най-сетне е бил освободен.
  
  
  Тя се движеше под мен, задавайки си в неистов ритъм и аз усетих, как връхчетата на гърдите се разширяват и да се издигне от желание. Устните ми с копнеж да го търси мекота, а моят език е прекарал меки пътеки удоволствие за всеки кръг от мъка, докато Марина стенеше и бормотала в нощта диви думи желания.
  
  
  Изведнъж аз се отдели от нея, и за част от секундата, тя лежеше неподвижна, тялото й все още беше пълна с прерванного вдъхновение. И тогава той избухна срещу мен в ярост страстен копнеж.
  
  
  "О, не, не", - памет тя. "О, Боже, не можеш да спреш ... о, не". Тя ме хвана и притянула към себе си, трескаво да движите бедрата си, и сега тя издаваше тихи ридания.
  
  
  Когато се върнах към нея, тя се разпищя от триумфално смес от облекчение и желание, и й глад е ненаситен.
  
  
  Устата й намери устните ми, гърдите ми, а след това тя выгнула гърба, приподнимаясь в своя трескаво желание да се насладите на мен всичко.
  
  
  Сега мога да остана в нея и започна да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не остана само планински върхове, и всеки връх е малко по-висока от предишната, и Марина ахна и институциите за деца от непреодолима радост.
  
  
  Аз почувствах, как тя изведнъж напряглась, тялото й потъна около мен и въпреки, че нейните устни и раздалечени не е нито звук, и най-дълбоките си очи бяха някъде на друго място, в собствения си свят.
  
  
  Само дрожащее вкочаняване на тялото си рассказало ми се, че се случва, и след това най-накрая тя въздъхна, продължителни въздишка, исходивший от дълбините на неговото същество, и след това тя лежеше там, като безвольная, използван парцал кукла, парцал кукла. красива парцал кукла.
  
  
  Легнах до нея и притисна устни към приятно оптимистичен гърдите, а тя се сгуши до себе си главата.
  
  
  "Това беше много отдавна", - прошепна тя, едва дишаше.
  
  
  "И вие знаете. По някакъв начин знаеш.
  
  
  Аз не отговорих. Не знаех отговора, не съм сигурен. Знаеше ли желанието си, нейните нужди, усеща ли по някакъв безсъзнание този начин? Или всичко е обратното? Усеща ли се тя в мен някой, който би могъл да се освободи от всичко, което е угнетено? Тогава за нея това е било и капитулация, и победа. И тя говори за тази победа по-късно, когато сложил ме към себе си.
  
  
  "Ние толкова малко знаем един за друг", - каза тя. "Но това трябваше да се направи. Аз знаех това още от началото като се запознахме ".
  
  
  За него победата е пълна, но с нея капитуляцией тя е толкова голяма, и аз знаех това по-дълбоко мекотата на очите си.
  
  
  Аз започнах да се действа бързо, почти брутално, но знаейки, че повече не мога да забавя.
  
  
  "Къде Карминян?" - внимателно попитах аз.
  
  
  Тя просто безпомощно поклати глава.
  
  
  "Добре, - настоявах аз, - кой би могъл да знае, къде е той?" Тя говореше със затворени очи, стисна зъби, сякаш не искаше да чуе собствените си думи. "Има човек - каза тя, - на име Рашид де Риф. Той живее в арабския квартал. Антон говорил с него за важни въпроси ".
  
  
  Аз сгуши устните си до мека крушовидна форма на гърдите.
  
  
  "Добре, че ти ми каза, "Марина", - казах аз, леко се диша на пинк на върха. 'Повярвайте ми.'
  
  
  Тя пошевелилась и вдигна главата ми с ръце, и ме гледа в очите. 'Кой си ти?' - попита тя, почти молейки се.
  
  
  "Приятел", - отговорих аз.
  
  
  В известна степен това е истина. Аз бих бил приятел и добър приятел, ако това не противоречи на моя заповед. В тази професия приятелството, както и любовта, има ясно очертани граници.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 3
  
  
  
  
  
  
  
  
  Марина ме накара да обещае скоро ще се върне. Това е обещанието, което тя не трябваше да възпре. Аз трябваше да изхвърлите мисли за нея от главата си.
  
  
  Спомени за нея млечно-бяла кожа до черна коса, с красивите си гърди и дълги тънък бедрата са останали в главата ми, като отвличане на вниманието, тревожни видения. Аз знаех, че си глад, който тя толкова дълго отрече, не ще бъдат доволни от един път. Това е вълнуващо, но сега имам други занимания, грозни и опасни.
  
  
  Рашид де Риф, - тя ми каза, и аз се отправих към малкия продавача на килими в Медина. Аз знаех, че той може да ми каже къде да намеря Рашид Риф.
  
  
  Проверих си памет за това, което знаех за Рифове или Риффианах. Малки, отдавна скрити факти започна да се промъква в съзнанието ми.
  
  
  Риф е бил крепост на Мароко, планинска ивица негостоприемна земя в Северна Африка, която се простира от върха на Мароко, срещу Испания, по крайбрежието на Средиземно море до границата с Алжир.
  
  
  Като обнаруживал завоевателя на завоевателя, обитатели на Рифа са силни воини, бързо отишли в гняв и силно се различава от останалите си сънародници. Римляните така и не е успял да завладее или подчини Рифове в тяхната естествена цитадела. Не повече, отколкото това вече или централа. Единствените берберскими или арабски вождями, които се разбирахме с Рифове, са тези, които идват с мир, а не за извоюване. През 1926 г. бергрифы под командването на Абд-ел-Крима са успели да се спре 325 000 френски войници и 100 000 испански войници само с 20 000 войници. Рифове със своите фантастични и ездачи, на бързи жеребцах и на пустинните равнини на мехари - пясъчни бързи камили, били кастой войници, горд и непревземаема на хората.
  
  
  Аз се чудех, дали има нещо общо с това или този Рашид Риф е работил самостоятелно.
  
  
  Бен Kashan не ми даде и най-малката представа за това. След като ме видя, той бе бледо извиняющуюся усмивка.
  
  
  "Продавачи на информация са станали ужасно алчни", - каза той, хвърляйки широко ръцете си, очите му се отразяват загриженост.
  
  
  Получих съобщение.
  
  
  "Тогава кажи алчни, че, ако информацията от тях да е вярна, ще ви платя два пъти повече, отколкото в противен случай", - отговорих аз. "Точно сега аз търся някой на име Рашид де Риф".
  
  
  Лицето на Бен Кашана затуманилось, очите му станаха настороженными.
  
  
  "Това си ти за нищо не казва", - каза той. "Той е лош човек, от когото човек трябва да стоят настрана".
  
  
  Съвет Бен Кашана е искрен, но аз знаех, че арабите като цяло са мразени Рифове и са се страхували от тях с легендарния страх, който продължи хиляда години.
  
  
  Бен Kashan видял в очите ми, че аз не съм впечатлен.
  
  
  - Ако трябва да го намери, къщата му се намира от другата страна на медина, за до сувенирни магазини. Къщата му имаше конюшни ".
  
  
  Попитах. - "Какво прави той, този Рашид Риф?"
  
  
  Бен Kashan сви рамене и закатил очите. "Това Риф", - каза той. "Той никога на никого не казва, той с никого не говори. Той е пристигнал в медина е само на няколко месеца, и съм чувал, че той е платил за наем на една и конюшни. Но това е всичко, което знам.
  
  
  "Повече от достатъчно", - казах аз, хвърляйки му един долар на САЩ.
  
  
  Върнах се след Медина и открих няколко туристически магазини за сувенири, пълни килими, медна и месингова съдове, както и на традиционни местни декоративно-приложни изкуства. За в непосредствена близост до магазини открих старата конюшнята. Ниска конструкция, изпълняваща формата на буквата L.
  
  
  Влязох през отворената врата, след това спря, за да вдигне за шнур за звънец.
  
  
  Рашид Риф тихо се появи от къщата. Той внезапно се изправи пред мен и, несъмнено, е бил човек, когото търсех. Той носеше джеллаб с лентата с патрони през рамо и дълъг, извит мавританским меч на колана. Той ме гледаше с очи на сокол; студени, остри, хищнически и смъртоносна.
  
  
  Само лицето му беше ястребиным, с остър нос, опъната кожа и очи, пронизывающим мен, сякаш аз бях агнешко месо на шиш. От този човек буквално миришеше на злото, и почувствах как косата в задната част на главата, стоеше на края. Той е чакал, че аз съм на първо нещо да кажа.
  
  
  "Аз търся един човек на име Карминян", - казах аз. "Казаха ми, че той наскоро е бил при вас".
  
  
  "Не знам нищо за този човек, непознат", - той се изплю, всяка дума произносилось решително на арабски език със силен акцент.
  
  
  Аз се опитах отново. - "Казаха ми, че той води с теб дела".
  
  
  "Ако е така, това е моята работа, а не е ваш", - отсече Рашид де Риф. "Но аз ти казах, че не го познавам".
  
  
  Без никакви доказателства бях сигурен, че той лъже. В допълнение, на преден план излезе собствената ми инат.
  
  
  "Казаха ми, че той виделся с теб по-малко от седмица", - настоявах аз. Когато очите ми се свиват, аз видях, как ръката му се е преместило към дългия, извити мавританскому кинжалу в украсена със скъпоценни камъни съдружници.
  
  
  "Вие казвате, че Рашид е лъжец?" - мрачно промърмори той.
  
  
  "Аз съм просто казвам това, което ми казаха е", отговорих аз. Чувствах се измамен и се надявах, че този мръсен шибаняк ще се опита да използвате тази крива ножче срещу мен. Но той не го направи, въпреки че имах силното чувство, че той не отхвърля тази идея напълно, а просто да го постави на разстояние от нея.
  
  
  "Твърде много да се пита - това е начин да се губят език", - прорычал той.
  
  
  "Благодаря ти", - казах аз. "Аз вытатуирую е в гърдите". Обърнах се и мина далеч. Знаех, че по-нататъшни опити да се получи информация са безполезни. Усетих как очите на Рифа, да се погрижи за мен, докато не се изгуби в тълпата, а когато излязох от Медина, аз съм дълбоко въздъхна.
  
  
  Ставаше все по-очевидно, че все още имах само две леки пътища към Карминиану, и двете женски.
  
  
  И аз почувствах, че и двамата може да помогне малко по-добре. Аз не вярвам, че те са умишлено нещо да се скрие, не повече, но те могат да знаят неща, които им изглеждаше маловажно, но са били също толкова важни за мен.
  
  
  Реших отново да е от тази страна, този път започвайки с Эгги Фостър.
  
  
  Тя стана, само за няколко минути, преди да съм стигнал до нея, и ме срещна в ярко-зелени пижамных панталони и австралийска, обнажающем си в корема. Тя бързо се скрила искра на радост в очите и е заменил го с нещо като обида. Тя изглеждаше зашеметяващо без грим, Тя изглеждаше по-девчачьи, твърди гладки бръчки на лицето си смягчались естествен блясък я по дяволите.
  
  
  "Чудех се, че с теб се е случило", - каза тя, помпане на устните. "Така че аз не мисля, че ти си толкова заинтересовани в търсенето на Оръжие".
  
  
  "О, но аз съм го търсил", - казах аз, ухилен. "Бях зает да го търси".
  
  
  "Мислех, че ще получа известие от вас вчера", каза тя. "Откъде знаеш, че аз нещо не разбрах?"
  
  
  Този път аз мислено се засмя. Това беше очевидна стъпка, но аз не щеше на него да се поддадат.
  
  
  "Вие нещо спомняте ли си?" - бързо попитах аз. "Хайде да се чуем".
  
  
  "Няма значение", - каза тя внезапно се забавляват. "Аз все още исках да те видя някъде другаде. Аз уча. Картината може да се гарантира, красотата, различна от обичайните лъскави снимки. Не можете ли да направите нещо наистина секси? '
  
  
  "Аз не знам", отговорих аз с бавна усмивка. "Художник не може просто в нещо се инвестира секс. Това трябва да дойде от самия предмет ".
  
  
  "Това ще дойде", - мрачно каза тя. "Особено в наши дни".
  
  
  "Защо особено в тези дни?" - невинно попитах аз. "Ти си толкова отегчен от Карминяну?"
  
  
  Очите й намаля, и тя ожесточилась. "Какво, ако беше това?" - защитен, каза тя, плюхнулась на диванчик и постави ръцете си на гърба, гърдите выпирали, кръгли, високи хълмове манящего великолепие. Я крак раскачивалась назад и напред, огледай се движат като котешки опашки.
  
  
  Бях тук, за да научите малко повече за Карминяне, но изведнъж видях най-добрият начин да се постигне това, което исках, и, разбира се, онзи, който може да бъде малко по-забавно. "Попитах аз. - Какво е било за теб по-важно в Карминяне?" "Очевидно е, че много от мисълта за него".
  
  
  Тя разбра подигравка. "Може, аз не искам сега да говоря за това", - бързо отговори тя. "Може, аз отново забравих".
  
  
  "Можеш ли да си спомня", - казах аз, застанал пред нея.
  
  
  Тя отново се превърна в ворчливой, и нейният неспокоен поглед се плъзна по лицето ми.
  
  
  Аз се протегна, хвана я за надмощие и дръпна нагоре.
  
  
  "Никакви удари, ти си обещал", каза тя. Очите й бяха изплашени.
  
  
  Аз казах. - "Кой каза нещо за твърдост?" "Искам да подобрят твоята памет. Може, ако съм ви напомня за него, аз ще го направя ".
  
  
  Наведох се и я целуна, приоткрыв устните си с език. Тя не пошевелилась, но устните соприкоснулись с моите, почти мигновено отреагировав.
  
  
  "Вие ли, копнеят за това?" - промърмори аз, без да вдигате устни, все още я държеше за кръста.
  
  
  "Копеле", - промърмори тя в отговор.
  
  
  Аз съм позволил на свой език и да проникне по-дълбоко в устата й и започна да движи им напред-назад, чувствайки как тялото й се тресе.
  
  
  "Като твоя памет?" - прошепнах аз, все още не сведе устни с нейните. - Вече е по-добре?
  
  
  "Копеле", - отново каза тя, опитвайки се да се освободи от мен, при това, прилепени към още по-силна.
  
  
  Аз къси ръце върху нея, докато те не са се докоснали високата си кръгли гърди.
  
  
  Попитах. - "Помниш ли, като ви държат в това положение?" "Ти помниш ли?"
  
  
  "О, Господи!" - извика тя. "Спри. Не мога да го понеса. Стига толкова от мен игра ".
  
  
  Спрях с нея играе. Аз подаде ръка и прегърна една от меките, но еластични млади гърди.
  
  
  Эгги едва не се разпищя и се сгуши до мен на цялото тяло. Бедрата скручивались и прижимались до чатала ми. Тя е опъната назад, за да се измъкне, освобождавайки се от ръката ми около гърдите си.
  
  
  Прекарах палец по малко розов фон, той е почти впавшему биберон-залъгалка и тя започна отчаяно да се движи напред-назад, към мен. Гърдите наистина са кръгли, дебели и много млади, и тя притисна ги към моята ръка, нежно похапват врата ми своите уста.
  
  
  Аз за момент запази я от себе си, гледайки напрегнато лице и плътно затворени очи. Тя е почти отиде диви от желанието, това е малко деликатен, лесно създаване, обезумевшее от необуздан, голи и груба страст.
  
  
  Мислех си за това, че Марина е била породени от необуздания желания. Един е достигнал точката на кипене заради липсата му, от друга - поради наличността. За момент аз открих, че се възхищавам на Карминяном. Той по свой начин играе в отлична игра.
  
  
  Но след това Эгги затвори горещо желание от всичко останало. Раменете се движат в кръгови, скручивающими движения, и усетих как гърдите й, който се трие в моите длани. Аз протегнах ръка, удостоверенията краката си и вдигна от пода, за да се отдаде в спалнята.
  
  
  Когато аз я положи на леглото, с нея почти не е имало панталони. И докато тя ворочалась, видях го здраво, младо и пълни фигура. Тя е твърд, и всяко движение на тялото й умоляло, поискала ... вопило.
  
  
  Аз разделся и се притисна към него гърди.
  
  
  Эгги началото мърда, мърда и стонове от устните излетя малки щастливи думи, повече, отколкото само с въздишки, но все още не на думи.
  
  
  За разлика от яхтеното пристанище, в начина на правенето на любов Эгги Фостерс не е нещо зловещо, тънки или изощренного. В действителност, екзотична танцьорка е нищо друго, освен като малко момиченце от село някъде в Средния Запад, и я секса са примитивни и движеща, неконтролируема сила.
  
  
  Эгги притисна ме към себе си и перекатилась според мен, си дебели орган качалось, толкалось и парило.
  
  
  Аз хвана я за раменете, той е приспособил своите движения я груб, требовательному ритъма.
  
  
  Тя се втурнаха назад и извика, че тя се нуждае от мен повече. Тя не искаше жестокост, мазохизъм е бил за нея непознат. Тя беше изцяло погълната от своята необуздана страст.
  
  
  Когато правя любов с нея, Эгги повдигах тялото си с все по-високи легла с всеки тласък, удря ме на сила, заключавшейся в малък растеж. Когато казвах, реципрочни на всяко нейно толчковое движение, тя крещеше за по-големи, докато изведнъж едва не се издигна във въздуха и не ме хвана с, скучен вик на екстаз, и това продължи отново и отново.
  
  
  Ние лежат рамо до рамо, остана само горчиво-сладък екстаз, почти болезнена чувствителност две уморени тел.
  
  
  След известно време Эгги вдигна глава и видях как очите й отново се съсредоточихме, като че ли тя се връща на Земята, и тя ме погледна, като че ли тя дойде от съня, гласът й беше трудно и дрезгав. "Боже", - прошепна тя. "О, боже. Аз никога не повярва на това. Аз не мисля, че някой може да бъде по-добре Антон ".
  
  
  "Не сравнивай", - смъмри аз.
  
  
  "Да" - прошепна тя, опаковани буза до гърдите ми. "Аз съм просто казвам истината." Отново, както и в случай с яхтено пристанище, съм се отказал да се възползват от топлото, незащитени настроение, този кратък момент, когато тя е емоционално ми пленницей. "Чували ли сте някога, за да го споменава някой на име Рашид Риф?" - внимателно попитах аз. Видях как тя кимна.
  
  
  "Малко преди неговото изчезване", - отговори тя. "Той ми каза, че се страхува от някого на име Рашид".
  
  
  Аз скривилась. Този ' a въшлив шибаняк е излъгал, тъй като аз вече знаех.
  
  
  - Карминян често взе вас със себе си в апартамент? - попитах аз, напрягане на още един мускул.
  
  
  Всичко това е написано от необясними парчета и парченца. Сега това се превърна в игра, колко още противоречия мога да намеря.
  
  
  "Никога", - промърмори Эгги. "Ние ще се само тук".
  
  
  Попитах. - "Той е пушил?"
  
  
  "Да" - каза тя. "Ужасно тежки турски цигари. Нищо повече. И той е запален пушач ". Противоречия, противоречия и много други работи. Аз да Эгги си почива срещу мен още няколко минути, а след това се освободили от нея. Трябваше да отиде и да разгледа тази пълна с контрасти загадка, но първо трябваше да се направи посещение Рашиду Риф. Карминян трябваше да се справят с него, и едва наскоро. Това е единствената надеждна информация, която имах, да е налична и Марина, и Эгги.
  
  
  Този път, за да говоря Рашид. Аз очаквам с нетърпение срещата с лоши номад Риф.
  
  
  "Ти ще се върне, нали?" - попита Эгги, когато облякох. "Аз наистина имаше предвид това, което искаше да си ме нарисувал".
  
  
  "Разбира се", казах аз, забележи очертанията на тялото й, когато тя лежеше и гледаше след мен. "Ще стигна, когато ти се върна от Клуба ... или, може би, точно преди да си отиде. Аз ще видя от теб.'
  
  
  "Харесвам те", - неочаквано каза тя. "Искам да кажа, аз мисля, че ти си добър човек".
  
  
  Аз се усмихна тя.
  
  
  Коментара е същата, както е тя самата, прост, директен и ясен. Сложих ръката си на кръгла гърдите си и го остави там.
  
  
  Изведнъж аз дълбоко съжалявам Эгги Фостър. Тя наистина трябва да се върна в Акрон, щата Охайо, в леглото какъв нещо просто, си скъпи и прямолинейному човек.
  
  
  "Аз ще се върна", - обещах аз, като си ръка. Тя се обърна, за малко да подремна.
  
  
  Оставих я и тръгна по улицата. Преди да стигна до медина, ще е тъмно, но аз не бързам.
  
  
  Аз дълбоко се замисли и се опита да разгадае мистерията, наречена Карминян. Той е пример противоречия. Тази част от достоверна информация, която съм само усложнила по-обща картина на този човек. Но аз разбрах, че това съвсем не е неразрешим. Цялата тази кървава нещо е някаква безформена, без настроение.
  
  
  Эгги Фостър описва този човек като свирепого тусовщика, силно пияница, extroverted, много любов.
  
  
  Марина разказва ми за застенчивом човек, който почти никога не пиеше, за интроверте, ненавидящем много.
  
  
  Эгги знаеше фанатик джаз, знавшего маниери и стилове на всички велики джаз изпълнители, истински фен на джаза, който може да седне и да го ползват в продължение на часове.
  
  
  Марина знаеше го, като любител на Скарлатти, Палестрины и поезия.
  
  
  В Aggie's той пуши само тежки турски цигари.
  
  
  С яхтено пристанище, никога нищо друго, освен да го тръбите.
  
  
  Той редовно караше към себе си в апартамента на момичето. Эгги той със себе си не е взимал.
  
  
  Според Фаташи в Медина, той е редовен клиент на най-неистов сексуално удоволствие и познавач на еротиката.
  
  
  По думите на бармана Chez Caliph, почти никога не е виждал с жена.
  
  
  И в главата ми се въртеше още един интересен момент. Карминян е пинов лице за AX в продължение на много години. Но руснаците са тук и са се опитали да го намерите също толкова отчаяно, колкото и аз. Разбира се, това би могло да бъде, защото те научили, че той за тях е знаел. Но по някаква причина, поставена някъде в ъгъла на моя ум, това ми се стори безсмислено.
  
  
  Аз бързо проверих списъка отново и отново си каза, че това е повече, отколкото просто списък на противоречия.
  
  
  Разбира се, аз знаех хора, които са били с разцепено на личността, противоречия вътре в себе си. Такива хора са изследователи на контрастите, докато техните повърхностни дела вече директно се противопоставят един на друг.
  
  
  Карминян може да бъде този човек. Или той съзнателно е създал в себе си две напълно различни личности, една за Марина, а другата за Эгги. Но точно в този момент трябваше да спра, и аз не можех да мръдна по-нататък.
  
  
  Човек може да си причини показват различни лица на различни хора. Той може да даде много дълбоко расщепленную личност, но дори расщепленная самоличност не се разделя по-нататък определен момент. Ако човек наистина е бил толкова запален по груб секс, като показа Бен Kashan и Фаташа, аз не можех да го видя седналия в близост до яхтено пристанище, держащим я за ръка. Това е погрешно. И обратното, ако той е странна птица, аскетом, занимавшимся любов, само интелектуално, не можех да си го представя в къщата Фаташи на хиляда и една нощ.
  
  
  Не можех да повярвам, че нечия личност може така далеч се напука. И все пак, аз трябваше да призная, че този ублюдку, изглежда, е успял. Моята работа е да го намерите или да разбера какво се е случило с него. Но това е повече от просто състезание. Карминян започваше да се превърне за мен в нещо като мания. Този човек е станал прекрасен човек и по някакъв начин, достоен за възхищение. Той живее два живота и също е направил от това нещо страхотно, по дяволите.
  
  
  Когато стигнах до Медина, аз размишлявах над това, как той го е направил и защо.
  
  
  Дори и през нощта арабски квартал е богат, многолюден район, но в тъмното той е стават допълнително измерение.
  
  
  Тесните криволичещи улички изглеждаше зловещо. Всички те, както и жълти светлини отвън къщи е добавен това място е ужасно мрачно сияние. Вик муэдзина отстъпва място на мек, чувствен звук рийд инструменти, и тук и там, идва специален крик проститутки, не е съвсем плач и не е точно песен.
  
  
  Минах покрай магазини за сувенири, които сега са затворени, със затворени капаци. Обърнах се на ъгъла на ликвидация улица, водеща към старите конюшни, където се срещнах с Рашид, и внезапно спря. При Рашид е компанията.
  
  
  Пред къщата бяха вързани пет коня, пет чистокръвни арабски жребци, безспорно, за някой, който знаеше за конете, поради тяхната силна, широка гърба, на опашката високо и високо на челото с допълнителни мозъци, малка издатини над челото, която арабите са наричали джибба.
  
  
  Реши да мине по дъга към къщата, където арочное прозорец на няколко метра над главата ми подканващо манило за мен да вляза. Аз се огледа тесен проход и открих, че аз съм един. Аз скочи, скочи на перваза и се изкачи.
  
  
  Прозорецът беше отворен, и аз тихо влязох в това, което трябва да бъде, когато нещо не е зернохранилищем или овесена на склад. Четири тесни стъпала, опънати по стената с прозореца на отсрещната стена, в която е била отворена вратата в съседната стая. Светлината се изсипа тъмната килер.
  
  
  Една от греди се намираше точно над вратата капак. Аз се пъхна до нея по тясна дървена дъска, опитвайки се да запази равновесие. Тя вървеше бавно, и аз се чувствах като болезнени трески засохшего дърво пиърс ми в корема. Всеки път трябваше да спираме, за да ги извадя.
  
  
  Най-накрая стигнах до края на греди, където той се срещна с дървена траверса на вратата е отворена. Над подоконником е малък кръгъл отвор, през който можех да погледна в стаята, където пет Рифове стояха около масата с Рашид.
  
  
  Шести мъж, който стоеше до мен с гръб, беше в панталони, риза и тесни topo. Всички останали бяха облечени в своите джеллабы и, както и Рашид, са били въоръжени с патронными колани, играчки и извити мавритански кинжалами.
  
  
  Знаех, че Рифове казват на берберски диалект, който наричат таррафит, и благодари на бога за това, че те не го използват. Те говореха на френски, и аз предположих, че изборът се диктува от присъствието на шести човек в западни дрехи. Един от Рифове, по-висок, отколкото други, спореше с Рашид, чиито проницателни очи искрились гняв.
  
  
  "Карминян е мъртъв" - каза Рашид. "Аз самият съм го убил, казвам ви".
  
  
  Поради това аз едва не загубих равновесие. Изглежда, най-накрая имам поне един от техните отговори. "Тогава защо толкова много хора търсят?" - попита високо Риф. "Те не мислят, че той е мъртъв".
  
  
  "Те не знаят това", - отвърна Рашид. Но те не го намери.
  
  
  "Ти знаеш, брат ми" - отговори високо Риф. "Но Ел Ахмид знае, че ако чакалите ще се издигнат достатъчно прах, лешоядите ще бъдат привлечени. Ние не можем да рискуваме. Не сега.'
  
  
  Шести мъж се обади.
  
  
  Бих искал да видя лицето му.
  
  
  "В действителност, ние не можем да", - се съгласи той. "Делото е сдвинуто с мъртва точка. Прекалено късно да спре или абортират. Моите хора са ужасно шокирани, ако сега нещо се обърка ".
  
  
  "Нищо няма да се случи", - отговорих високо. "Това е един дълъг път от Касбы в Танжер, но ние пристигнахме, за да унищожи занаяти. Те ще възлязат на компанията на този, когото търсят, всичко. Така ние ги избиваме до крак, а след това повече не ще задаваме въпроси и ще бъде не повече опити да се намери Карминяна ".
  
  
  Той се обърна към Рашиду. "Надявам се, че не оспариваете мъдрост решения Ел Ахмида", - каза високо. "Мога ли да му кажа за вашето сътрудничество?"
  
  
  "Разбира се, разбира се", - бързо призна Рашид. "Имате една момиче, танцьорка и художник, който търси Карминяна. След това имате четирима руснаци, които го търсят."
  
  
  "Ние ще вземем от вас в целия списък", - каза високо. "Както знаете, тези, които съм довел със себе си, - това са експерти по наше задание".
  
  
  Видях петима убийци от Касбы, които безмилостно ангажирани в тези своята работа.
  
  
  Аз се чудех, колко всъщност знаех Рашид. Очевидно аз бях в неговия списък. Эгги също. Но той не спомена Марину. Може би просто защото той още не е стигнал до нея.
  
  
  Аз вече щеше да пълзи назад по узкоой дъска, когато тя е напукан. Той е направил това само с рязък гръм и трясък като предупреждение. Аз просто успя да скочи напред, хване гредата на джъмперите и придържа там. Греда вырвалась и паднала на земята с гръм и трясък раскалывающегося дърво.
  
  
  Рифове нахлули в тъмнината на килера. Държейки се за гредата, аз не може да достигне нито до Уго, нито до Вильгельмины.
  
  
  Те стояха група, точно под мен, гледа на е паднал част в облак прах. Ще се проведе само няколко секунди, и те ще се издигнат на лицето и ще видите висящую там фигурата.
  
  
  Видях, че на шести човек в западна дрехи с тях не е очевидно, той е избягал, и аз бях сигурен, че това не беше, защото той е бил по-срамежлив от природата.
  
  
  Нямах голям избор, така че реших поне да се възползват от изненада. Аз да пусна част и се приземи на група наметала. Усетих, как краката ми свали един от тях, когато аз тежко се приземи на главата му. Пуснете ме накара да тичам в друг, и потъна в хаос облекла и трепещущих джеллабов.
  
  
  Аз се претърколи и отново се изправи, преди те да са се събрали заедно, и минаваше през осветената стая към вратата. Току-що стигнах до него и счупи чрез занавешенный врата, когато се разнесе първият изстрел, силен, трескучий експлозия, която може да се случи само от стария тежък пистолет. Куршум с трясък се удари в стената, но вече бях на улицата.
  
  
  Аз съм ги чул развълнувани викове, когато те отидоха за мен. Тясната улица е буквално ненаселените, и краят му се намирал далеч от мен. Те ще ме забележат, преди да съм до него добег.
  
  
  Аз гмурна в коридор между две затворени магазини за сувенири. Вратата изглеждаше не твърде солидна. Това е така, и тя се пукнала в този момент, когато аз съм я удари с рамо. Затворих я зад себе си и влезе в тъмнината на магазина.
  
  
  Видях медни котли, купчина плат, обтянутые кожата верблюжьи седла, водопроводните тръби и чайници, тамян горелки, керамика и медни тави.
  
  
  Всичко това мястото е буквално капан. Една грешна стъпка - и нещо да падне на повърхността. Аз заполз в ъгъла и падна на едно коляно. Аз съм ги чул отвън, висок глас е давал указания.
  
  
  Аз достатъчно разбирам берберцев, за да се разбере по-голямата част от него. Те обыскивали всеки дом, явно убежденные, че не е имал време да стигнат до края на дългата улица.
  
  
  Аз тихо седеше и чакаше. Скоро чух как се отвори вратата. Видях фигура в cloak предпазливо влезе в стаята с дълги криви кинжал в ръка. Всеки звук, идващ от един от нас, ще попречи на останалите, крадущихся отвън. Аз гледах как той внимателно се движи из магазина, да се отклонява от глинени съдове.
  
  
  Уго тихо падна ми в дланта си, и студено стоманен нож били престанаха мен. Блясък каза ми, че на Рифа има дълги извити в мавритански стил нож, готов да нанесе удар. Аз отдернул ръка и да чакам. Това трябваше да се направи правилно. Не можех да позволим тя с трясък падна между медни подносами или бутам керамика.
  
  
  Чаках, докато той бавно ще мине покрай дебелото купища килим в центъра на магазин. Уго пронесся през мрак, смърт на крилете от закалена стомана. Аз съм виждал, как Риф хвана за гърдите, отшатнулся и безшумно падна в мека купчина плат. В един миг се озовах до него, но последно викане от негова страна не е имало.
  
  
  Аз бързо се сдобили с него джеллабу и бурнус. Аз ги взех Уго обратно и излезе през вратата. Аз се измъкна от малък коридор, се изправи и тръгна по улицата. Аз наведе глава, като arab в джеллабе. Аз длъжни две Рифове, когато излязоха от един от магазините.
  
  
  Те се хвърли към мен бърз поглед и побърза обратно към следващия магазин.
  
  
  Аз останах в джеллабе, докато не излезе от медина. След това аз се излезе от него и тръгна към апартамента Эгги. Сега тя ще се върне скоро от клуба, а аз чаках отвън, при затворени врати на къщата. Най-накрая аз видях как тя се приближава, когато тя бърза към сградата. Излязох от сянката и я повика. Тя се стресна скочи.
  
  
  "Не е смешно", - каза тя гневно.
  
  
  "Аз също не се опитвам да бъда добър", - казах аз. "Хайде, ела вътре".
  
  
  Тя усети сила в моя глас и бързо отвори вратата на апартамента си.
  
  
  "Намерихте ли Оръжие?" - попита тя, премахване на козината. Под него все още е нейният костюм.
  
  
  "Не съвсем", - отговорих аз.
  
  
  Реших да не казвам нищо за смъртта на Карминяна. Рашид се закле, че е убил Карминяна, но другарите му Рифове не са били убедени в това. Аз дори не бях сигурен съм сигурен дали самият аз. Аз нищо не е постигнал, като каза Эгги, но когато аз казах, че искам и тя да се отдалечи от града, тя вдигна такъв шум, че трябваше да бъде с нея малко франк.
  
  
  "Слушай, скъпа, - казах аз. - Чух, вашият приятел Карминян е участвал в доста мръсна работа. Всички, които са го знаели, са опасност, и вие със сигурност една от тях ".
  
  
  Тя скептично ме погледна и аз отворих я и нещо друго.
  
  
  "Той не е точно това, което за него мислиш,", казах аз. "За някои той е съвсем друг човек. Изглежда, у него са две различни личности. Аз мисля, че той е бил абсолютно чокнутым ".
  
  
  Аз споменах някои открити мене незначителни противоречия, без да навлиза в подробности.
  
  
  'Какво?' - защитен, каза Эгги. "Тогава имаше раздвоение на личността. Там, в Адроне, същото се говори и за сестра ми и за мен. Бяхме съвсем различни във всичко, във външния вид, вкусове, навици, облекло, удоволствията, във всичко. Хората се чудеха на това, как две сестри могат да бъдат толкова различни във всяко едно отношение ".
  
  
  Това беше невинно съобщение, и аз исках да отговоря на него автоматично.
  
  
  "Добре, но това са ти и сестра ти", - казах аз. "Това е всичко, още двама души, и ..." нека тази фраза придържа във въздуха, когато вътре в мен започна да пламне ярки светлини.
  
  
  Моите мисли се разби в гейзер от кокошки взаимосвързани отломки. Эгги и сестра си ... двама души ... много по-различни. Че, ако Карминиан се състоеше само от двама души? Братя и близнаците?
  
  
  Седна на подлакътника на стола, когато ме заля го простота. Е, разбира се!
  
  
  Размазани снимки внезапно се изяснява, и всички противоречия и въпроси започнаха да дават отговорите сами по себе си. Двама души - близнаци, с напълно противоположни по характер. Това е необичайно, но не е нещо нечувано. Марина и Эгги всъщност знаели две различни Карминянов.
  
  
  Аз отидох още по-далеч. Което, ако те шпионира и са правили това в продължение на години, един се е свързал с БРАДВА, за да продават информация, а другият - с руснаците? Те, разбира се, да сложат своите предложения и след това ще се продават на онзи, който предложи най-висока цена. Или те ще осигурят на всяка страна информация за дейностите на другата страна.
  
  
  Когато нашият Карминян се свърза с Хоуком, брат му, разбира се, се е свързал с руснаците. Това е обяснило, че тук са били прави тези кремъл таласъмите. Както и Хоук, те се чудеха какво се е случило с техните свързан, когато те са нищо повече от него не са чували. Но значението на това, което съм открил, все още не е пълна.
  
  
  Какво беше това за "нещо голямо", открита Карминянами? А че с Рифове? Те убиха Карминяна, единствения, за съществуването на които те знаят; което означаваше, че още някъде се крие в страх за живота си.
  
  
  Аз се усмихна в себе си. В този момент аз бях единственият, който знаеше, че вторият Карминян се крие от страх. Той, разбира се, знаеше, че Рифове подгони го, и знаеше, че те са убили неговия брат-близнак.
  
  
  Аз трябваше да го намерят първи. Той е ключът към всичко, и аз се чудех, кой е той, интроверт или екстроверт, Карминян Марина или Эгги.
  
  
  Аз съм виждал, как Эгги излезе от спалнята, където тя променя костюм на роба.
  
  
  Този страхлив човек, без съмнение, рано или късно ще се обърнат към някого за помощ. Всъщност, аз знаех, че трябваше да увещаване го държа наблизо в този случай, ако я Карминян все още е жив. Но аз не можех. Щеше да е убийство. Убиец Касбы са били в пътя, безмилостни, решителни хора. Щях да намери Карминяна друг начин. Да, те биха намерили това за мен.
  
  
  Аз взех Эгги за раменете.
  
  
  "Одевайся и иди на летището или на автобусната станция", - казах аз. "Където и да отидете, можете да се свържете с мен чрез американското посолство тук, ако искате. Но се разкарай оттук, разбра? Забрави за клуб на бедуините. В света им е пълен, и сега ще ти е зашеметяваща в Акрон. Трябва да разбереш това, Эгги.
  
  
  Тя не каза нищо, устните надулись.
  
  
  Аз погледнах към нея с усмивка. "Прави каквото ти казвам, скъпа", - казах си. "Повярвай, ти си найдетшь съдбата си другаде. Аз знам, че ти си все още не е приключил, но сега това не е важно. Махай се, скъпа. Крайно време е.'
  
  
  Аз бързо я целуна и си тръгна, надявайки се, че е достатъчно да я уплаши, за да се измъкне.
  
  
  Аз отидох в апартамент Карминяна, за да вземете техните неща, а след това е намерил друго място за работа. Аз бях в списъка, който Рашид възлиза на убийци Касбы, и сега седи в този апартамент, като за стръв, е да се улесни тяхната работа.
  
  
  Мога да си представя, че руснаците биха искали да намерят Карминяна, ако се съмнения в продажба на ни, или ако те са знаели, че той има нещо, което да ги смути. Но гордите воини на планината Риф? Това е погрешно, и все пак те бяха тук, за да го убие.
  
  
  Аз бързам по тихите тъмни улици на Казабланка, чувствам, че моето откритие за Карминяне не беше единственият неочакван развой за мен по този въпрос.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 4
  
  
  
  
  
  
  
  
  Не беше чак толкова глупав да се върне в къщата Карминяна и вземете техните неща. Това трябваше да се направи - аз съм оставил твърде много неща. Това беше дълъг ден и аз започнах да се чувствам малко уморен, когато избута две тубы с боя в джоба си, затвори кутията с боя и за последен път погледна в апартамента, преди да затвори вратата зад себе си.
  
  
  Току-що излезе от портата, когато се появиха две фигури, по един от всяка страна от мен, и аз почувствах, как в мен вжимались твърди куфари двете пистолети. Погледнах в малки, сини очи руски агент, устните му бяха мрачно стиснуты в тънка линия.
  
  
  "Ние убием теб тук, ако се наложи", - промърмори той.
  
  
  Видях как с една алея се появи черен "мерцедес 600".
  
  
  "Не е необходимо", - казах аз, свиване на рамене. "За мен е много лесно поладить".
  
  
  Той бързо обыскал мен и отне Вильгельмину. След това взе една кутия с бои и прехвърлени на друг. Не трябваше да говори, да седна на "мерцедес".
  
  
  Аз го последвах до там и седнах между тях. Шофьорът се обърна и за миг ме погледна, му сини очи бяха почти идентични студено синьо на очите на другия. Той е включен трансфер, и ние бавно караше. В мен уткнули два револьвера.
  
  
  В тази ситуация не може да бъде нищо друго, освен за разговори.
  
  
  Аз се опитах да започне. - " Какво значи всичко това?" Моя единственият отговор е мълчанието. Студена, зла тишина.
  
  
  "Не казвай нищо", - аз се опитах отново. "Дай угадаю. Да видим ... на Теб ти е нужен твоят портрет. Той стисна ме, но нищо не каза.
  
  
  Аз се опитах с друг прием. "Ако си мислиш, че аз знам къде Карминян, вие напразно губите време", - казах аз.
  
  
  "Иван него също не знам, - накрая отговори той ниски рычанием, - но това не ти попречи да го убие".
  
  
  "Аз изобщо никого не е убивал", - отвърна аз.
  
  
  Аз съм виждал, като руски вдигна ръка, а след това кратко бързо движение на китката flailed нея, здраво се държеше револвер в ръка. Той удари по бузата ми и горната ми устна, и аз веднага почувствах, как от ъгъла на устата се стича тънка струйка кръв. "Подлая прасе", - изплю той. "Мислех, че Иван знае къде се намира Карминян, и убиха го, когато той отказва да ви кажа. Сега ще направим същото и с теб ". Мислите ми се втурна, и аз веднага разбрах какво се е случило.
  
  
  Рифове нанесоха още един удар, но се говори за това, че той и неговите съотборници е безсмислено. Първо, аз не искам да им се дава никаква информация, и те все още не ми повярва. Би било по-добре просто да се придържаме към моята история.
  
  
  Попитах. - "Когато трябваше да убие този Иван?"
  
  
  "Ти си това е чудесно, знаеш ли, свиня", - кресна той. "Когато забележите, че той е един у дома чака радиосообщения от Москва".
  
  
  Аз го прекъсва. - Защо аз?' "Това би могло да бъде от никого. Дори крадец ".
  
  
  "Ба", - прорычал руски. "Ти също търсиш Карминяна. Това е силен човек, умевший да се справят с мавританским нож. Това елиминира две жени. И ти не си художник. Ние мислим, че американски агент ".
  
  
  Аз почти не го поздрави. Поне едно нещо, те правилно са разбрали. Освен това, разбрах, защо бях ги логичен заподозрян, и реших да се намери това за себе си. Попитах. - "Значи, аз съм убил само един от вашите хора?" "От Вас, е петима, включително и онази маймуна, която сега се изобразява от себе си на водача".
  
  
  "Маймуна" се обърна и втренчено ме погледна. "Да" - отвърна централен. "Пановский ни чака у дома. Така че сме само четирима. Повече от достатъчно, за да се справят с теб."
  
  
  Той е на ри, и аз разбрах това, което искаше да знае. Там не е имало никого, с изключение на тези, които съм виждал от момента на първото ни запознанство.
  
  
  Мерцедесът спря, и аз видях ниски напречни планки, които са били част от покрив над входа. Излязох. И двете револьвера останаха имам под ребрата, и този път шофьорът отишъл за нас. С мен те не рискува.
  
  
  "Пановский!" - възкликна водеща роля. "Эстан тук".
  
  
  Отговорът е "не", и по тялото ми се завтече в кръвта пресичане предчувствие.
  
  
  Руски отново извика, и в къщата беше тихо.
  
  
  Видях как той се намръщи.
  
  
  "Това е странно", - прорычал той.
  
  
  Те бутнат от мен пред себе си.
  
  
  Аз не бях толкова изненадан, колкото и те.
  
  
  Пановский лежеше на пода в локва кръв, главата му почти откъснат от шията.
  
  
  Видях, че разрязване на врата му имаше извита форма, простираща се почти от врата до точка точно под брадичката. Съдейки по свежест все още разпространява локви кръв, това се е случило не повече от петнадесет минути.
  
  
  Руснаците гледаха към мъртво тяло на мъжете, като че ли не вярваха на очите си.
  
  
  Аз си мислех за Рифове. Очевидно, те гледаха на това място, погледна, като останалите си отиват, а след това е бил ударен. Те искали да убият руски, един по един, много ясно, тихо, без шумни стрелба.
  
  
  Попитах. - "Когато аз съм го убил?" "Когато ти ме държеше в колата? Той е починал на не повече от петнадесет или двадесет минути. Вярваш ли ми сега?' Този, когото наричали Эстан, говори с останалата част от къси, бързи предложения, разбира се, не знаейки, че моят руски е повече от посредствен.
  
  
  Те бяха потресени, шокирани и объркани. Обсъдихме кой уби, кога и защо, но държат да си проклет револьверы уткнутые ми в ребрата. Най-накрая Эстан отново се обърна към мен.
  
  
  "Вие не работите сами", - обяви той. "С вас има и други, които са го направили".
  
  
  "Да,", казах аз. - Отново мавритански кама. Ние винаги сме ги използваме. Ние винаги сме съобразителни към местните обичаи ".
  
  
  Го твърди, подобен на прасе, сини очи са учили мен и аз видях, че той се опитва да го бързо премисли. Той размишляваше.
  
  
  "Да, ти си и не знаеше", - каза той накрая. "Възможно е, ти си художник. Това вече не е от значение. За нас все още ще трябва да те убие. Ти твърде много знаеш, за да ви освободи ".
  
  
  "Аз бързо да забравя всичко", - казах аз, но руснаците продължаваха да ме гледат. Уго мълчаливо лежеше до моята ръка. Това начинало изглежда така, сякаш аз трябваше да завърши това, което започна Рифове. Това е, ако можех да го завърши.
  
  
  Те държат оръжията си за неподвижен. Внезапно движение и два куршума попадат в тялото ми.
  
  
  "Какво да правя, Эстан?", попита вторият руски.
  
  
  "Значи така" - отвърна онзи. "Ние ще оставим тялото му тук с Пановским и ще намерим друго място. Първо вземете паспорт Пановского и документи за самоличност. Не обичам небрежную работа ".
  
  
  Шофьорът взе документи, удостоверяващи самоличността на мъртвеца, и аз знаех, че трябва да спечели време, и много бързо.
  
  
  "Чакай", - казах аз. "Какво ще кажете за това, за да ви доведе до Карминяну?"
  
  
  Малки очи руски леко се разшириха и на лицето му се появи бавно довольная ухмылка.
  
  
  Аз дръзнах да изглежда максимално успокояващо и очакване.
  
  
  "Е-е-е", - каза той, стиска, преди да ми риза юмруци, подобни на бутове. "Сега е ваш спомен се връща, нали?"
  
  
  Той тряс мен от страна на страна, и аз си позволи да се отпуснете.
  
  
  "Къде е той, прасе?" - изтрещя той.
  
  
  Аз поклати глава. - "Само, ако пообещаете да ме пусне, след това", казах аз.
  
  
  Руски бавно пусна своята голяма ръка и леко ухмыльнулся, очевидно е моята наивност.
  
  
  "Добре" - каза той категорично. "Добре, ние не ще убие теб. Ние просто искаме малко сътрудничество ".
  
  
  Малко наивно съм благодарен ухмыльнулся за неговата щедрост. "Не мога да ви кажа къде е, но мога да ви закара до там", - казах аз. "Аз научих за това едва вчера вечерта. Това място ми посочи някой, който го там съм виждал ".
  
  
  Той само облизнулся. - Побързайте, - заповяда той. "Нямаме време. Завръщайки се в "мерцедес", те оправили от двете страни от мен, все още държейки револьверы и е готов да стреля. Шофьор с моята кутия с боя все още, до него се преместих от бордюра и аз започнах да му показвам пътя, по улици и булеварди.
  
  
  Аз дълго търсих, когато намерих това място, твърди, че е търсил насоки, които може да ми помогне. Всъщност, аз отчаяно търсех място, което ще ми даде шанс. Аз чувствах, как да ги нетърпението расте, когато аз продължих да карам колата по алеите, капиталовите и булеварди.
  
  
  Знаех, че дълго време не продержусь в този маскараде. Изведнъж открих, че това, на тъмната улица, която мина покрай един от най-старите бидонвилей, гета от асфалтова хартия и варели с бензин, които някога местят град. По време на Втората световна война Казабланка е процъфтяващ град. Към края на войната в порт печалба стотици хиляди араби, привлечени от обещанието за по-лесна работа. Те са създали ужасно нехигиенични гета, които скоро буквално залята от града. Първо на френски, а след това мароканско правителството занялось този проблем и очистило много от бидонвилей.
  
  
  Въпреки това, някои от тях все още имаше: къщи, изградени от ламарина и асфалтова хартия, без никакви удобства освен четири стени и покрив. Този, който намерих, е точно такъв, и улиците му са били само тесни пътеки през порутени бараки.
  
  
  "Стойте!" - виках аз.
  
  
  Аз се мести бързо и отвори вратата, преди да сме спрели. Двама руски внимателно наблюдавани за мен, когато влязох в бидонвиль. Аз зърнат виждал трето, когато той те живеят щастливо над капака на "мерцедес", формата му на водача все още е леко застегнута.
  
  
  Минах по един от тесни коридори, покрай къщи, разположени във всички посоки, и спря пред хижиной с открехната врата, която, както знаех, че е необитаема. Вътре беше пълен мрак.
  
  
  "Тук", - прошепнах аз на руски.
  
  
  Той жест нареди на водача да се премине към задната част на колибата.
  
  
  "Погледни зад него", - каза той на друг руски, сочещи към мен, преди внимателно да влезете в хижа, плътно опаковани с гръб към нестабилна тенекиен врати.
  
  
  Когато главният бавно изчезна в мрака на колибата, аз погледнах към друг руски. Той продължава да насочи револвер към мен, но си мнение продължава да се втурне към хижа. Това не е фантастикой, но това беше най-доброто, което можех да направя при тези обстоятелства.
  
  
  Аз пошевелил предплечьем, бавно скручивая му, напрягане на мускулите. Аз се чувствах като шило се дръпна и падна ми в дланта на ръката си. Краката ми напряглись, напряглись на мускулите и нервите.
  
  
  Гледах на руски. Очите му метнулись до колибата. Това е само част от секундата, но това беше всичко, от което имах нужда.
  
  
  Хвърлих Уго с всички сили и едновременно гмурна надясно. Шило вонзился него в корема, и аз чух, как той рязко се втянул въздух.
  
  
  Както очаквах, с пръста си, автоматично натисна спусъка и е произвело изстрел, преди да се разпадна. Само на мен там не е имало повече. Аз минаваше през един от тъмен тесен коридор, който миришеше на урина, гниющим боклуци и много други.
  
  
  До този момент водеща роля вече беше отвън и продължихме за мен, както и този, който е изобразен от себе си на водача.
  
  
  Аз съм ги чул хъркащи крещи, когато те се разделиха, за да направи няколко обходов. Те облекчи живота ми. Но чух и други звуци, когато обитателите на бедните квартали са започнали да се събуди. Стигнах до мястото, където се сближили два етапа. Чух стъпки тартор, течащ зад мен, и отчаяно се огледа в търсене на нещо, което можеше да се използва като оръжие. В очите ми хвана парче от банките, половината оторванный от един от руините. Той е тънък, но здрав, край зазубрились с убийствен остри като парчета стъкло.
  
  
  Аз го грабна и се опита да се дръпне, когато усети, как кръвта брызжет от ръцете ми. С парче метал в ръката ми падна на едно коляно в дълбока сянка хижа.
  
  
  Водеща роля се появи от коридора и се спря, погледна алеи.
  
  
  Памет - забавно нещо, и изведнъж представи си малкото момче, който отдавна стоеше на брега на езерото и да хвърлят вода на плоски камъни. Това е същото движение, кратък рязък напън на китката. Аз се прицели и позволи на част от банките да летим.
  
  
  Водеща роля се обърна, когато той се удари в лицето му, назъбен край е бил подобен на сто рвущихся парчета метал. Кръв течеше от лицето му. Той извика от болка, разпръсна револвер и затвори лицето си с двете си ръце.
  
  
  Аз пригнулся към ръцете си, хвана го и му опря до стомаха му. Аз съм стрелял два пъти, снимки минали през дрехите му.
  
  
  Сега остана само един руски, и аз отново се скри в сянката на развалините. Аз просто трябваше да изчака.
  
  
  Той се затича, видях неподвижную фигура, разположена на кръстопът, и се обърна, стрелба във всички посоки. Той бясно го около себе си, на случаен принцип, и куршум удари буркан около мен.
  
  
  Паднах по корем и се изпичат в отговор.
  
  
  Той се разпределя от снимки, които попаднали в него, но остава в изправено положение и продължи да стреля в отговор. Сега той определено насочва към мен.
  
  
  Усетих как куршумът е минал през моята яка и отидох в хижа.
  
  
  Подпрян с ръка на калай стената, аз не бързаше да се прицели, и ми изстрел попадна му точно между очите.
  
  
  Той падна по гръб и се просна неподвижен.
  
  
  Аз се приближих до него. Го водительская яке е разкъсан, показвайки ми, защо той толкова дълго време остава в изправено положение. В него имаше стоманена бронирани от тези, които носят европейски полицейски, когато участват в масови безредици.
  
  
  Погледна към пистолета в ръката си, проверих и видях, че той е празен. Тътен снимки събуди цялата местност, зажигался светлина и викове преминават през въздух.
  
  
  Аз се завтече и го хвърли безполезно оръжие. Когато зората окрасил небето, аз изведнъж чух рязък вой приближаването на полицейски сирени.
  
  
  Аз исках да вземем Уго, но не е имал време да се върне, защото копы на Казабланка са вече зад ъгъла. Аз измъкнал през бидонвиль и стигнал до "мерцедес". За своя радост, аз видях, че ключовете все още са били в запалването.
  
  
  Когато седна зад волана и спокойно замина, аз стадо две полицейски коли с мигащи светлини и сиренами, ревущими в бързо нагоре дневна светлина.
  
  
  Отидох до Марине, но на пътя ми имаше къща Эгги. Аз се обърнах и се спря на улицата пред дома си. Ако до този момент не се отдалечи, аз щях да сам я закара на летището. Аз взбежал по стълбите и видях, че вратата на апартамента си открехната. При вида на това аз изведнъж се появи смес от надежда и страх; Надявам се, това означаваше, че тя бързо избяга, се опасява, че това означаваше, че тя не е била достатъчно бърза.
  
  
  Аз бавно бутна вратата.
  
  
  Эгги Фостър никога повече няма да види Акрон, щата Охайо. Тя лежеше полураздетая на пода, гърлото й беше почти перерезано на половина, както се е случило с руски, и с една и съща крива линия.
  
  
  Аз падна до него на колене и вкара краката си. Не е имало никакви доказателства, че към нея се допираше по някакъв друг начин. Това е убийство, тихо и ефективно. Ме завладя студен гняв. Тези занимавам с ужасните, кръвожадни копелета си платят за това.
  
  
  Аз вече ги съкрати броя от пет до четири, ако не броим Рашид. Но аз ще донесе го до нула.
  
  
  Студен гняв продължава да се изкачи по мен, но успях да го задържи. Не беше време за студен гняв. Това изискваше същата безшумна и смъртоносна ефективност, която те използват. Но сега ме завладя друг страх. Аз избяга от сградата, гмурна в "мерцедес" и с писъка на протестующей гума, паднал на мястото.
  
  
  Благодарен за все още празни улици рано сутрин, аз погнался за голям ван по авеню де Хиподрума, обърна се на две колела на бул. " Зерктуни и стигнал до помеченного гуми място на улицата срещу апартаменти Марина на Хасан суктани. Очите ми разгледаха местността, когато аз се гмурнах в сградата. По улицата вървеше само един просяк.
  
  
  Аз чука на вратата и въздъхна с облекчение, когато чу, като от вътре се откри замъкът.
  
  
  Марина откри вратата, очите й все още бяха полузакрыты. Тя отвори ги широко, когато видя мен.
  
  
  Влязох вътре и нахмурилась.
  
  
  На нея бяха малки бикини и сутиен, чехли са в непосредствена близост до малкия пуфиком преди диван.
  
  
  Вратата на спалнята беше отворена и видях, че леглото е напълно застелена.
  
  
  Тя спеше на дивана в бикини и лифчике. Тя избягва моите пытливых възгледи.
  
  
  "Забравих си легнете?" - тихо попитах аз.
  
  
  "В известен смисъл, да", - бързо каза тя, търкане на лицето си с ръце. "Аз ... прочетох на дивана, а след това заспах".
  
  
  "Трябва да бъде, първо да сложите книга", - казах аз, поглеждайки.
  
  
  "Ами, да ... Мисля, че да", - нервно промърмори тя. Тя взе рокля с ръба на дивана и затвори на куката. Аз гледах за вредите от движението на гърдите си, когато тя протегна ръка, за да публикуваме рокля.
  
  
  "Изглежда, че не особено щастливи да ме видят", - забелязах аз.
  
  
  Тя се обърна и я вежди затворен в тясната извивка.
  
  
  "Това е ... това не е така, - каза тя. "Просто аз ... аз се чувствам зле тази сутрин. Аз ... искам да се опита малко да подремна. Ще ти се обадя и да се срещна с теб по-късно.'
  
  
  Виждал съм прекрасна, създаване, което не е отпускало мен, докато не обеща да я върне. Нещо тук не беше така. Аз видях това на бързите си мнения, по нервните движения на ръцете й.
  
  
  "Не, не звони ми по - късно" - казах аз. "Ти веднага уезжаешь от тук".
  
  
  Очите й се разшириха. 'Остави всичко тук?' - тя задыхалась. "Но това е невъзможно. Аз ... аз не мога. Това е ... това е смешно.
  
  
  "Не е толкова смешно, как да бъде убита", - казах аз.
  
  
  Марина дълбоко въздъхна. "Да бъде убита?" - повтори тя.
  
  
  "Човек си Карминян е участвал в някакво неприятно дело", - казах аз. "Тъй като вие ще знаете го, вие сте в голяма опасност. Няколко души вече са убити ".
  
  
  Като казвам това, аз чух за себе си като за възпроизвеждане, ехо на предишната реч.
  
  
  "Добре", - бързо каза тя. 'Аз заминавам утре. Днес аз трябва да остана тук ". - Тя се опита да ме успокои.
  
  
  "Защо ти трябва да остане тук днес?" - попитах аз, съсредоточено гледаше към него.
  
  
  Тя поджала устни и за момент обърна срещу мен. Когато тя отново се обърна, той отново взе в ръка.
  
  
  "Някой тук да дойде" - каза тя. "Старата ми леля. Аз трябва да я чакам тук. Това е свързано с важни семейни въпроси".
  
  
  Добре, казах аз, тогава аз също ще остана. Аз мисля, че ти трябва защита. Аз на себе си мрачно ухмыльнулся.
  
  
  Нейната история е била фалшива, тъй като трехдолларовая банкноти. Тревогата в очите й, когато казах, че ще остана, беше последното доказателство, не е това, че тя ми е нужно.
  
  
  Не, Глен, - каза тя, - не можеш да останеш. Тя ще дойде при мен. "Това е ... това е поверително. Моля трябва да разбереш.'
  
  
  Аз се усмихна. Аз научих много, особено това, което тя не искаше да е наблизо.
  
  
  Сега лицето й бе напрегнат и побелело. Каквото и труда си, това я прави напрегната, като стоманена пружина.
  
  
  Аз също забелязах, че тя не изглеждаше много удивленной, когато казах, че Карминян е участвал в мръсни истината. Може би тя вече го знаеше, а може би сама е участвала в това. Това е една възможност, която не трябва да се пренебрегва.
  
  
  Започнах да подозира, че това става все повече и повече до степен, като отсчитывались секунди. Това сладко малко създаване, което така наскоро трескаво тосковало ми, отчаяно се опита да се отърве от мен. Това е нещо, което укрива.
  
  
  Петима мъже и едно момиче вече са били убити, и трябваше да завърши делото.
  
  
  Време на игрите, е минало.
  
  
  Гледах, как тя се приближава към мен, тъй като гърдите й се издига и пада, тонизиращи и маняще. Но въпреки че сега тя можеше да бъде за мен Богиня на Любовта, това не ме притеснява. Аз бях на работа, и това е всичко, което имаше значение.
  
  
  "Моля, Глен, - каза тя, - направи го, както аз се моля, и аз ще обясня на вас тази вечер".
  
  
  Аз се усмихна и седна. "Тази вечер ти на никого нищо не може да обясни, ако аз те оставя на мира - казах аз. Аз не съм против да остане. Когато дойде твоята леля, аз ще отида в друга стая, и ти можеш да поговорим насаме.
  
  
  Марина рязко се обърна, гневно разочарование омрачило лицето си.
  
  
  Взех списанието и започна небрежно да го показваш.
  
  
  Марина ходи няколко пъти напред-назад, отива в кухнята, да се върне и села, се изправи, приближи до прозореца и отново седна.
  
  
  "Ти нещо се притеснява, скъпа?" - небрежно попитах аз.
  
  
  "Да, - хвърли тя ми - цялото това нещо. Това е просто идиотизъм. За нас е нищо. Аз искам да си отиде, и ще ти се обадя отново, когато леля ми ще си отиде ".
  
  
  Аз бавно се изправи, усмихнат, но тя не забеляза тази смъртоносна сериозност. "Добре, скъпи - казах аз. "Ако можех да направя нещо".
  
  
  'И какво е това?' - бързо попита тя.
  
  
  Аз се приближих до мястото, където тя седеше, и я погледна отгоре надолу. Пуснах ръката и хвана черен сутиен по средата. Когато аз я вдигна на крака, сутиен се плъзна надолу и я сочни гърди освободените. "Ако аз научих от теб истината", - отсече.
  
  
  Тя се опита да се измъкне, но аз хвана я за китката, дръпна и му опря до килима.
  
  
  Очите й се разшириха от безпомощен страх.
  
  
  "Истината, Марина, и бързо", - казах аз.
  
  
  "Ти си ... ти си ми е причинил болка", - каза тя.
  
  
  Аз отслаби хватката си върху китката си и с другата ръка започна да гали нежно-розови на върховете на гърдите си.
  
  
  "Съжалявам, - казах аз. 'Това е по-добре?'
  
  
  Очите й, първо затъмнени от гняв, сега започнаха да се превърне в нещо друго.
  
  
  "Спри", - причитала тя. "Спри".
  
  
  Аз се чувствах като меката точка под моите ласки втвърдяват и растат. Аз продължих да ги гали нежно и ритмично. "О, Боже, моля те, спри", - памет тя. "Моля, Глен ... не правете това".
  
  
  "Когато получите известие от него?" - внезапно попитах аз, като едновременно с премахването на ръка от гърдите си. Тя ме погледна нестабилна долната си устна.
  
  
  Аз отново ще се докосва до нея биберон-залъгалка и я пусне на другата си ръка. "Истината, "Марина", - внимателно казах аз. 'Разкажи на приятелите си.'
  
  
  Очите й продължаваха да ме гледат, а после изведнъж има сълзи. Тя сдалась, сгуши лице в гърдите ми и започна тихо и резки плачат.
  
  
  Аз продължих здраво я прегърна.
  
  
  Къде е той?' - тихо попитах аз. "Хайде, Марина, кажи ми".
  
  
  "Аз не знам", - всхлипнула тя ми в гърдите. "Той се обади снощи. Аз обещах, че на никого няма да кажа.
  
  
  "Аз искам да ти помогна", - казах аз. "И той също."
  
  
  Тя запрокинула глава и избърса сълзите от очите ни. Аз помогна да седне.
  
  
  "Той ще се обадя ми отново тази сутрин, след като ще бъде в състояние да стигнем до телефон", - изтърси тя. "Той има пари в каса, а ключът - някъде другаде. Аз съм ключът, обгръща пари и му давам. Как само той да ти се обади на мен, той ще ми даде всички инструкции ".
  
  
  "Ето защо ти си задремала на дивана", - завърших аз съм за нея фраза. "Ти искаше да се събуди, когато той ще се обадя".
  
  
  Тя кимна. Тя каза истината, всичко, което знаеше, и това беше моята прекрасна възможност да се намери Карминяна.
  
  
  Трябваше да си сътрудничество. Аз не исках тя да се е опитал да се отърве от мен, ако тя върви към него, затова реших да играе с него честно и да й разкажете всичко, което знам.
  
  
  Аз започнах с две Карминянов и тяхната шпионска дейност, и когато завърших, тя беше бледа и треперене, а очите й бяха дълбоки и кръгли.
  
  
  "Аз никога не повярва на това", - каза тихо тя. - А това значи, че ти изобщо не е художник. Моето предположение е правилно, Глен.
  
  
  "О, те наистина ме наричат художник в работата ми", казах аз, ухилен. "И ти повече не трябва да ме наричаш Глен. Казвам се Ник ... Ник Картър.
  
  
  "Ник", - каза тя, scrolling е в главата и повтаряне на глас, - "да, това е за теб е по-подходящ" - каза тя най-накрая. "В него се промъква една и съкрушителен опасността, която почувствах от вас в първият момент".
  
  
  Марина се наведе напред и аз трябваше да се вземат в ръце, да не вземе в ръцете на тези две красиви гърди. "Сиромах Антон", - тъжно каза тя.
  
  
  Попитах. - "Кой от Карминянов се свърза с вас?" "Забелязали ли сте някаква промяна в гласа си?"
  
  
  "Ами, трябва да ми Антон", - отговори тя. "Интересното е, знае ли друга за моето съществуване? В края на краищата, само ми Антон знаеше тези малки неща между нас, които той спомена. Казваш ми, че с него нищо няма да стане, Ник. Аз се чувствам толкова ужасно, че не сдержала обещанията си ".
  
  
  "Моите хора не му нанасят вреда", отговорих аз. "Руснаците имат и други методи, но те все още не са опасни. Рифове със сигурност ще го убият. Може би те вече са измъчват го, за да разберете, че точно той знае. И ти не трябва да бъде толкова ужасно, ако ти си ми казала. Вие допринасяте му дяволски добра услуга. Вие сте спестяване на живота му ".
  
  
  Тя сложи глава на рамото ми. Би било толкова лесно да я прегърна и да прави любов с нея, но аз не го направих. Аз не исках да ме прекъснат от телефонно обаждане по време на нещо подобно. Само не с яхтено пристанище.
  
  
  И ние не трябваше да чакаме дълго. Когато телефонът звънна, Марина ме погледна, а устните се страхуваме.
  
  
  "Вземи телефон", - казах аз твърдо. 'Просто го направи. Расслабься.'
  
  
  Тя дълбоко въздъхна, свали слушалката и гледах, как тя говори с него, през цялото време да ме гледа.
  
  
  "Да, Да, Антон", каза тя. "Аз съм готов да, да ... знам го това място. На вашето име. аз разбирам това. Добре. Аз ще бъда там с всички. Да, Антон, довиждане'.
  
  
  Тя остави слушалката и се озовах до нея. "Хайде да отидем", казах аз, повдигнете го.
  
  
  Тя носеше рокля, и аз вытолкнул си зад вратата.
  
  
  "Какъв е планът?" - рязко казах аз. 'Разкажи на приятелите си.'
  
  
  Ключът от сейфа в хотела се намира Mahraba в плик на името му, - каза тя. "Той каза, портиер, че ще дойде след него. Сейф се намира в главпочтамте на Place des Nations Unies ".
  
  
  "Това вече е нещо", - коментира съм, когато се качиха в "мерцедес". "Когато се изтеглим пари, къде отиваш?" т
  
  
  Тя ме погледна малко разклати, след това каза: "На стадион Марсилия Сердана. Днес той не се използва, и аз трябва да отида в четиринадесета клон на коридор B и чака там ".
  
  
  "Стадион на Марсилия Сердана" многократно съм на себе си. Веднъж бях минавал. Това беше съвременно огромна сграда, типично по рода си, наречен в чест на шампиона на Франция в средна категория, който загина в самолетна катастрофа преди няколко години. Аз мрачно си помислих, не крие ли тя на стадиона през цялото това време. По време на играта, той може да бъде сред тълпата, а когато е затворен, той може там да се крият.
  
  
  Той е достатъчно голям, за да се избегне срещата с уборщицами и нощен пазач. Той, вероятно, също може да се краде там храна от сергии. Гениално място да се скрие, но аз вече знаех, че имам братя близнаци е цял списък от гениалните планове.
  
  
  "След като ще получи пари от сейфа, вземи такси до стадиона", каза Марина. "Прави всичко точно така, както той ти каже".
  
  
  Аз се чудех, как мога да стигна до стадиона незабелязано. Около тези сгради винаги са били огромни, открити пространства. Но аз измислих как да се реши този проблем. Аз погледнах към Пристанището и видя, че тя някак странно ме гледа.
  
  
  'Че с теб се случва?' - рязко попитах аз.
  
  
  "Аз ... аз не знам, правилно ли постъпих", - отговори тя. "Ти си ме пугаешь. Вие от някой друг, такъв лаком, като леопард, който шпиониране на своята плячка ".
  
  
  Тя трепереше и не се опита да определи това. "Това е професионален подход към бизнеса", - казах аз. "Твърде късно да променя решението си, Марина".
  
  
  Аз отново погледнах към нея и видях, че тя все още изглежда напуганной и нещастен. Реших, че може би провал в живота, ще я държа в шах, в случай, че в последната минута от нея някакви други идеи.
  
  
  Аз ще бъда там, Марина, - казах аз. "Ако просто си направете план, аз мога да го хванат и да се достави на сигурно място. Но ако се опитате да му помогне да избяга, аз го застрелям ".
  
  
  Аз не казах, че нямам със себе си пистолет.
  
  
  "Ти наистина ме обичаш, нали" - каза тя, нейните думи са били шокира.
  
  
  "Ти трябва да действа, скъпа", - казах аз. Спрях пред хотел "Махраба". "Вземи ключ", - поръчах аз. "И хайде поторопимся".
  
  
  Тя излезе, хвърляне на мен възмутен, слисан поглед, но сега знаеше, че тя играе честно. След няколко минути тя се върна с плик, който се отваря, а аз съм изпратила микробус за сборищу сгради, известно като Place des Nations Unies.
  
  
  Аз отново сви настрана и седна отвън, в очакване, докато тя поспешит в сградата. Когато той отново влезе, тя беше малка чанта, подобна на пътна чанта. Тя разплитат го в колата, и аз дори не започнах да вярвам на спретната купчина банкноти. В чантата е имало много пари, обзалагам се, около десет-петнадесет хиляди долара. Тя отново застегнула чанта, и аз се отправих към страната на пътя за паркинга на такситата.
  
  
  "Вземи такси и да продължи, както беше планирано", - казах аз. "Не търси ме, не мисли за мен. Аз ще бъда там в точното време ".
  
  
  Аз продължих да я гледам, докато тя вървяла към първото такси, седна в него и видя как една прекрасна линия краката й изчезва на задната седалка на таксито.
  
  
  Тя не каза нито дума, и аз се чувствах в него на нервно напрежение, но аз вярвах, че тя ще бъде верен на думата.
  
  
  Известно време карах за такси, а когато ние идваме на стадиона, сви в тясна уличка. Аз се състезава с лимузина до стадиона. Аз се спрях на тримесечие по-рано, а останалите да се отиде пеша.
  
  
  Тъй като аз и се опасяваха, около него е имало нищо, тъй като в отворено пространство.
  
  
  Карминян, без съмнение, ще бъде нащрек. Може би, някъде горе, в такова място, където той можеше да види всяка част извън отговаря. Той определено забелязах да съм, ако бях минавал покрай него.
  
  
  Шум зад мен ме накара бързо да се обърне, и аз видях един човек с малка количка, с плодове, което се приближава по улицата, с голям чадър, повдигната на върха му двуколесно колички.
  
  
  Чаках, докато той мине покрай мен, а след това бързо отиде зад него. Аз съм приложил към него точно толкова натиск, нежно и бавно, и той падна в безсъзнание на земята.
  
  
  Това е рисковано нещо. Малко прекалено вече, и той ще бъде мъртъв. Аз му опря го до сградата, след като проверих на сърцето му. Той дишаше нормално и ще се събуди след десет минути.
  
  
  Аз взех количката и започна да настоява да я към отворената пространство около стадиона. Под яркото чадър, ако се гледа отгоре, бях само чифт крака, бавно толкающей количка с плодове.
  
  
  Аз бях преминал през вратата с надпис cinq и се приближи до бетонна стена на стадиона. Сега бях извън полезрението на всички, които, гледани вътре. Стигнах до край пътеката и се спря, за да влязат в него. Той е бил заключен. Аз свърши още две затворени врати, докато не са достигнали малко тесния проход. Вратата е дървена, и аз се спря количката си, за да подтикне си. Тя също беше заключена, но не е устоял на натиск.
  
  
  Обръщайки се към тях, видях, че таксито спря при първия вход, и Марина излезе.
  
  
  Карминян сега ще я гледам. Аз отстъпи крачка и се удари с рамо в дърво, согласовав звук с тарахтением на двигателя на таксито. Половината препъва, пада наполовина, влязох в здрача на стадиона.
  
  
  Аз бях под седалките и се върна след множество пасове към главния вход на стадиона. Чух рязък звук токчета Марина, стучащий на бетон над главата ми, и видях стрелка, указваща зрителите на Редица Bi Последвах я, сега, вървейки бавно.
  
  
  Когато аз длъжни серия А, аз излязох на трибуната. Почти ползя и криейки се зад редиците седалки, аз всматривался в цифрите на Марина, ждущей в коридора Bi
  
  
  Аз обыскал хиляди свободни места, търсейки го, но беше тишина. Аз сгушено за седалката, гледайки през тясната пролука между две от тях.
  
  
  До този момент той е страшно умен и предпазлив.
  
  
  Аз съм виждал, как Марина сега расхаживала назад и напред, проверка на празен стадион. Той може да седне някъде и да гледам на нея.
  
  
  След това, внезапно, го видях малка тъмна фигура някъде на ръба на стадиона. По наклонен редиците столове той се премества на полето.
  
  
  Марина му все още не е видяла и все още нервно расхаживала. Само когато той се приближи по-близо, тя видя на него. Тя се обърна и започна да му маха.
  
  
  Аз видях как тя бързо огляделась, и знаеше, че тя се опитва да ме намери.
  
  
  "Спри, - изсъска аз на себе си. Вие заставтте го изнервят ...
  
  
  Той отново махна му, когато той скочи по стълбите с по-ниска седалка. Той беше доста висок и имаше черна коса. При него също са красиви черти на лицето, които карали жените да се чувстват защитени.
  
  
  Марина така беше до него, и аз забелязах, че той за първи път взе чантата си, а след това я прегърна.
  
  
  "На Антон, - аз чух как каза Марина, - направих това, че е по-добре за теб".
  
  
  Аз веднага видях, как той се намръщи. Нейните приказки го държеше в напрежение и всеки момент щеше да избяга. Дошло време да се нанесе удар, и то бързо. Не бях сигурен колко е вярно, когато скочил през столове и се отправих към него.
  
  
  Той се обърна и веднага ме видя. Той се обърна към Марина, и ръката му изхвърча навън. Гледах, как тя съежилась, когато удар се удари я в лицето, и звукът е отразено като изстрел от пистолет в празнотата на стадиона.
  
  
  'Кучка!' - извика той на нея.
  
  
  "Не, Антон, няма!" - възкликна Марина. Но той вече я няма и се затича.
  
  
  Аз минаваше през няколко стола, за да го откъсне, когато внезапно при нас се появи компания. Дяволски лицето на Рашид за първи път е забелязана, когато той се появи горе на стълбите между двата реда столове.
  
  
  След това видях, като останалите четирима идват към нас от всички страни. Първата ми мисъл беше, как, по дяволите, те биха могли да разберете, че ние сме тук, но бях навел на тази мисъл и реши да действа.
  
  
  Карминян също и аз зърнат видях уплашените лицето на Марина.
  
  
  Сега аз бях много близо до него, протегна ръка и го хвана за ръката.
  
  
  "Остани с мен", кресна аз му.
  
  
  Той се поколеба за момент, и аз си помислих, че той ще се съгласи. Вместо това той се обърна и ме удари с крака си, го аскет лице беше пълен с гняв. Го удари ме изненада и го удари по гърба. Паднах на едно коляно.
  
  
  "Върни се, проклет глупак" - извиках му. 'Аз искам да ти помогна.' Той не е слушал. Той се завтече, скочи столове, люшка напред-назад и вървеше нагоре и надолу по пътеката.
  
  
  Един от Рифове се опитах да го убие, държейки в ръката си, украсени със скъпоценни камъни извити мавритански кама.
  
  
  Аз не можех да убие Карминяна. Той ми беше единственият ключ към този случай. Ако той може да си тръгне, аз ще направя отново го намерих. Но ако той е мъртъв, всичко, което имам да, това е Рифове, и аз знаех, че те растворятся, като мираж. Друг Риф, високо, се приближи отзад, за да предотвратите Карминяна в ъгъла, където са разделени на два етапа.
  
  
  Аз отидох за Карминяном, когато той започна да скочи през седалката и да го накара да се върне към Рифа, с гол нож. Когато той се приближи до Рифа, аз скочи през няколко стола и се изправи между арабом и него.
  
  
  Ползват момент, убегающий информатор рванулся на другата страна и се затича по пътеката.
  
  
  Риф се втурна към мен пляскаше си кинжал на дивата дъга. Когато острието се рассекло въздух, аз се гмурнах под седалката и видя как тя се удари в дърво, седалки с потока от отломки. Аз отново скочи на крака и грабна Риф за ръката, преди той да е успял да се облекчи на гърба си, и дръпна напред. Когато той падна през облегалката на седалката, аз го събори с крак удар карате, който размаза го адамовата ябълка. Той захрипел и падна до краката ми.
  
  
  Аз се опитах да грабне камата, когато той падна от ръцете му, но той се приплъзва под седалката. Не беше време да го търсят.
  
  
  Друг Риф, дълъг, е само на няколко крачки от мен. Видях как той се поколеба, гадая, за когото той ще отиде.
  
  
  Реших да даде тласък на това решение, преследващи го.
  
  
  Той се обърна към мен, извади си камата.
  
  
  Зад него видях, как Карминян се втурнаха по седалки и се затича по пътеката. Сега той беше извън обсега на други Рифове.
  
  
  Аз ритна два стола в една от пътеките и се спусна към изхода, когато чу вика Марина. Аз повече не съм я виждал да се очаква, че тя е избягала в срам и вълнение, но сега видях, като Рашид я хвърли на земята.
  
  
  Промених посоката и се приближи до него. Той се отвърна от Марината и се обърна към мен.
  
  
  Висок Риф тръгна след мен с нож в ръка. Аз съм виждал как двама други наближаваха отстрани.
  
  
  Спрях се издигаше в куп, и се чувствах елен, избута в ъгъла, купи вълци.
  
  
  Рашид извади кама и се приближи към мен, но висок Риф извика и се спря.
  
  
  "Не, не го убият", - заповяда той. "Аз искам той да и това момиче са били живи".
  
  
  Аз испустила се чува въздишка на облекчение, се изправи и позволява на мускулите да се отпуснат.
  
  
  Другите Два Рифа Марина вдигна на крака, и аз видях, че лицето й побелело от страх.
  
  
  Аз се чувствах на ръба на кама в гърба, и след няколко секунди ме заобикаляха.
  
  
  Висок, който държеше камата пред мен, само повърхностно погледна към мен. Видях, че очите му са били залепени с Рашиду.
  
  
  "И така, Рашид, син на говнюка, - изплю той, - ти си убил Карминяна, нали?"
  
  
  Аз съм виждал, като вежди Рашид се изкачи в знак на протест. "Но аз убих го, казвам ти", - развълнувано отговори Риф.
  
  
  "Ти не просто лжешь, ти си продолжаешь маскарад", - извика високо. "Този твоя лъжлив език вече не ще да се движи".
  
  
  Той посочи две други Рифове, когато те стигнаха до Рашиду с голи кинжалами.
  
  
  Дяволски лицето на Рашид исказила маска изрично ужас. Той отстъпи, хвърли камата и падна на колене.
  
  
  "Моля ви да ми се довериш - каза той с дрезгав глас.
  
  
  "Аз вярвам на очите си", - се изплю висок Риф, отново кивнув други два.
  
  
  Рашид се изправи на крака и иска да избяга. Останалите двама влязоха след него и видях, широки кръгли очи Марина, търсите във мен с недоверие на лицето.
  
  
  Аз прищурился, погледна я в очите и каза, че тя заткнулась. Аз дяволски добре знаеше, за което тя мислеше. Знаех, че се случва, и е в състояние да попречи на това несправедливо положение на нещата.
  
  
  "Не казвай, сестра", - казах. Този шибаняк ще бъде наказан за всичко зло, което вече лежи на съвестта си.
  
  
  Чух вик Рашид, писклив вик, прекъсната сокрушающим булькающим звук, последвана от сковаващ полустон-полукрик.
  
  
  Два Рифа се върна и хвърли пред високо нещо на бетон. Аз за миг погледнах към това, преди да прецени къде, че това е език на Рашид.
  
  
  Погледнах към Пристанището и видя как очите й закатились, когато тя загуби съзнание. Хванах я, преди тя да е докоснало земята. "Ние отвезем тези двамата обратно към Ел Ахмиду", - каза високо. "Той знае начини да накара тези двама души да се каже къде се крие Карминян".
  
  
  "Аз нищо не знам, - казах аз, - и момичето също нищо не знае".
  
  
  Риф засмя бавно, зъл смях. "Ето защо тя дойде тук с пари", - каза той със сарказъм в гласа. "Ето защо се намесили и са позволили да избяга от нас".
  
  
  "Имах своите причини", - отговорих аз, леко похлопав Марину по бузата.
  
  
  Аз ги попитах. - "Как знаете, че ние ще се срещне с него тук?"
  
  
  Внезапна присъствие все още е притеснен за мен. Аз не съм виждал никакви признаци на тяхното, и аз не съм виждал някой, който да ме последва.
  
  
  Висок Риф се усмихна.
  
  
  "Ние просто са използвали в града ни техника в планината", - каза той. "Ние поставяме човека на върха на минарето на голямата джамия. Той е виждал по улиците на града, както виждаме планинските проходи с нашите изгодни позиции високо в планината. Ние видяхме, как ще избяга от руснаците в тяхната огромна черна каруца. Следи за ваш маршрут в колата беше лесно. Ние дойдохме тук, когато видяха, че можете да отидете на стадиона, припарковываете колата и продължаваш да отида пеша ".
  
  
  Аз мрачно се усмихна. Ми преподали добър урок, тъй като те са силно усложняли живот централа, британци и това вече. Не само, че тяхната техника е добра, те са в състояние да се адаптират към променен обстоятелствата, че е първото правило на цялата военна тактика.
  
  
  "Вие, разбира се, американски агент", - каза Риф. "А момичето - твоята сообщница. Карминян работи за вас ".
  
  
  "Аз съм художник", - казах аз. "Момичето не знае нищо. Тя е приятелката на Карминяна.
  
  
  Аз съм виждал, как Риф жест погледна към някой от другите, които са се приближи до мен, зад гърба си.
  
  
  С яхтено пристанище в ръце, аз се опитах да се обърнеш, но остра болка избухна имам в черепа. За миг се мярна ярки светлини, а след това завесата на мрака падна.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 5
  
  
  
  
  
  
  
  
  Мислех, че те ме превърна в мумия. Бях все още жив, и ме мумифицировали. Моите мисли неспокойно се отклоняват, когато съзнанието бавно се връща. Осъзнавайки, че е свързан, аз започнах да се съсредоточи вашето замъглено зрение и бавно осъзнах, че мога да видя през тесен отвор. Опитах се разбърква с ръце и усети негативен натиск в свързани запястиях.
  
  
  Аз бях легнал на сянка, трясясь в това, което е ясно е машина. Аз съм успял да завърти главата и до мен видях още една фигура, завернутую в някакъв вид плат, и аз предположих, че с мен постъпиха по същия начин.
  
  
  Вдигна очи и видя, че машината е напълно затворен. После ми хрумна, че ни карат катафалке, в микробус, където носят трупове увити в дрипави, до погребальным кострам.
  
  
  Не можех да кажа, в съзнанието на Марина или не, и реших, че може, да рита я, за да разберете, когато треперене внезапно приключи. Колата спря, и след няколко минути чух рязък звук, и ярка слънчева светлина освети салон машини.
  
  
  Почувствах как ръцете, извади ме от задната част на машината, и промърмори нещо, за да им даде да разберат, че аз не спя. Мен выправили и с мен осуетени материал.
  
  
  Видях, че високите Риф гневно ме гледа, и аз погледнах към китката си.
  
  
  "Разрежь им край до край", - нареди той и един от другите ме освободи ловко движение на китката си криво кама.
  
  
  Видях, че Марина също е била в съзнание и че я облигации също са били отрязани в един.
  
  
  Излязохме от Казабланка и сега стояха на пътя. Беше горещо и сухо място, и аз съм виждал коне, обвързани със задната част на катафалка. Те са използвали катафалка само за това, да се дискретно да ни изведе от Казабланка. Аз си мислех, че ни увезут по на коня.
  
  
  "Представете си, че аз не знам езить езда", - изведнъж каза високо Риф.
  
  
  "Тогава това ще бъде за първи и последен урок", - прорычал той.
  
  
  Разбрах.
  
  
  Погледна към конете и се засмя. Те помислил за всичко по свой начин.
  
  
  Беше четири красиви, бързи арабски жребец, по един за всеки риф, и два коренастых, силни, но бавни ездитни. Се опита да избяга - да се опиташ да избягаш от Maserati на Volkswagen. Те дори не трябваше да плащат ни твърде много внимание. Разбира се, те се качиха на своите арабски жребци по късата екип от дълъг Риф и чакаше, когато ние с Марина ще седнем на нашите коне.
  
  
  "Не гледай така удрученно", - казах си, докато ние следваме Рифове. "Ти си още жив. Ние се измъкнем от тук ".
  
  
  Аз исках да я подкрепи, и аз бих искал да видя в думите ми имаше малко повече смисъл. Аз си подтиквани кон и поскакал към дългия Риф. Когато се приближи, той се обърна и спокойно се загледа в мен.
  
  
  Попитах. - "Където и да ни се налага да пътуват?" - "В Casbah в Танжер"?
  
  
  "Не, - каза той, - това е просто нашата официалната база. Ние ще ви отведе на нашата оперативна база, Casbah, която Ел Ахмид е построен на върха на планината Дерса. Той ни чака там ".
  
  
  Слязох и се върнах към Марина.
  
  
  Планина Дерса в сърцето на планината Риф, където Абд-ел-Крим е командир на войските по време на война, за да Риф и в продължение на месеци се проведе в град Тетуан.
  
  
  Аз започнах да се чудя, не видя ли този Ел Ахмид себе си още един Абд-ел-Кримом, лидер друг въстание в Риф. Аз открих, че той e себе си много по-високи.
  
  
  Рифове отиде добра тръс, въпреки че знаех, че техните арабски скакуны са в състояние да поддържат много по-висока скорост в продължение на по-дълъг период от време.
  
  
  На палящем слънцето аз силно му е горещо. Аз погледнах към Пристанището и видя, че нейната рокля беше толкова мокра, че изглеждаше, като че ли тя падна в езерото.
  
  
  Тя висеше около нея с очевидно плътност, като се подчертава всяка извивка на нейните големи гърди и малки заострени точка. Тя предизвикателно цеплялось за дълга линия на бедрата си и изчезвало в дълбок V в долната част на корема. Каскада й черна коса ниспадал зад гърба си, и тя е придобила друга красота, жестокостта и дивата естествеността.
  
  
  Тя ми каза, че Марина е наполовина испански жена, наполовина марокканка. И испанска кръв в нея се изкачи на повърхността, така че тя изглеждаше див циганин с хълмове на Андалусия.
  
  
  Желанието да я грабне от седлата възникна в мен, за да прави любов с нея по цялата й необузданности. И аз знаех, че ако аз мисля така, Рифове определено трябва да са на същото мнение.
  
  
  Но съм забелязал, че това не са били шепа мрачни перерезателей на гърлото, а на много дисциплиниран група. Да, те така и си помислихме, но не стават за това.
  
  
  Марина, лицето й бе влажна и лъскава, тя е управлявал със силна, почти ядосан на енергия, и знаех, че тя се опитва да замени страха си от гняв. Докато ние не сме спрели в зитоуне, горичка с маслинови дървета, за да пият конете, аз си мислех, че е успяла. Но когато тя се приближи и се изправи до мен и гледаше, как Рифове се хранят техните коне, разбрах, че това е по-добре.
  
  
  Тя каза. - "Че с нас ще бъде, Ник?" "Защо, те просто не ни убие, ако това е, че те планират да направят, най-малкото, всичко ще се свърши".
  
  
  Мога да кажа, че това би било твърде просто, но не стана.
  
  
  Тя все още ще има достатъчно време, за да разбере с какво се занимават. Самият аз не знаех, но ми се стори, че това няма да бъде приятелски разговор край огъня.
  
  
  "Мисля, че те искат да ни задавате някои въпроси", - казах си. Аз не уточнял, тъй като те задават въпроси.
  
  
  Рифове са готови да напоя конете и жест ни покани да седнем. Слънцето висеше по-ниско в небето и когато ние отново напускане, в блясъка на не беше толкова горещо.
  
  
  Аз проверих, че две тръби с боя все още са оставени в задния ми джоб, и те са там.
  
  
  Рифове, разбира се, обыскали мен, когато съм бил в безсъзнание, и решили, че боята е безвредна. В това време беше ми единственото оръжие, и използването му е ограничено.
  
  
  Аз реших, че ние с яхтено пристанище за известно време ще бъдем в капан, докато аз не ще момент, за да се измъкне от всичко това. Аз съм приложил към себе си думата "до", тя звучи малко песимистично, отколкото "ако".
  
  
  Продължихме по-нататък и топъл ден най-накрая отстъпи място хладината на нощта, когато стигнахме до първите хълмове на планинската крепост Риф.
  
  
  Рифове спря отново, но за кратко време, на ръба на планинско езеро. Сега в тъмното зад мен и Марина са пътували двама. Ние продължихме пътя си, и пустынная обикновен отстъпили проломи и тесен пътеката. Марине, е трудно да останеш буден, и аз внимателно, за нея е наблюдавал. Тя е измучена, разбити и напълно изтощени.
  
  
  Аз се чувствах малко по-различен начин и е бил изненадан, че тя стабилен за толкова дълго време. Дори движението на коня по-добре си спя. Видях, как в очите й се затвориха, и забелязах, че тя започна да се плъзне от седлото. Аз бях до нея точно навреме, за да я хвана, когато тя се обърна.
  
  
  Аз можах да се контролирам и веднага бе заобиколен от Рифове.
  
  
  "Тя не може да продължи", - казах аз, държеше момичето на ръце.
  
  
  Висока измерва започна да говори с останалите, и Марина измъкна от ръцете ми и се хвърля като чувал с брашно, в корема през седлото, главата и краката, висящи от двете страни.
  
  
  С няколко бързи обороти въжета те закъсал си към мястото, подаде ми юздите и се възобновява същата бърз тръс.
  
  
  Тези копелета никога не се уморяват? - попитах аз. Внезапно пътят стана по-стръмен, и ние отидохме по-бавно. Бях сигурен, че сме достигнали планината Дерса.
  
  
  Движихме се по-голямата част от нощта, и аз се огледа небето в търсене на първите признаци за приближаването на зората. Това не се е случило, когато след стръмни завоя през тесен проход внезапно сме достигнали тъмен силует на крепостта, две масивни кули, подобни на часови, на всеки ъгъл над съвкупността от взаимосвързани и взаимно зависими структури.
  
  
  Това е Kasbah Ел Ахмида. И въпреки, че тя е построена съвсем наскоро, той следва архитектурен правила на старите традиционни крепости или цитаделей.
  
  
  Главните порти, високи и извити, бяха отворени, да ги охранява само стражи.
  
  
  Движихме се по него и се спря на каменната двор. Аз съм виждал други рифове по стените и наземни стълбове на две кули. Оставиха Марина, и тя се свлече на пода, събуждайки се. Тя се опита да се изправи, но я тесните, ноющие мускулите отказаха да й помогнат.
  
  
  Два Рифа вдигна я на крака и започнаха някъде утаскивать.
  
  
  "В женски пространство", - каза високо. "Кажи евнухам пазят си".
  
  
  Той се обърна към мен. - "Ел Ахмид ще ви вземе, след като стане и позавтракает", - каза той. "Междувременно имате няколко часа да си помисля, че с вас се случи, ако не стане да си сътрудничат с нас".
  
  
  "Аз съм много добре мислене, - казах аз. "Обещавам."
  
  
  Когато те изведоха ме далеч, аз вече мислех, но не и за това, че те са имали в предвид. Забелязах, че стените на кулите са били значително по-високи покривите на сгради, свързани помежду си зад Касбы. Аз също видях, че стената не закрывала задната част на Касбы, а е свързана с дървени конструкции.
  
  
  Когато те отведоха ме надолу по каменни стъпала, в главата ми вече е доста добра карта на местността. Вратата зад решетките отварям, и мен, в пакет по влажната каменна камера, без прозорци и празен, ако не броим слама в ъгъла.
  
  
  "Напомни ми никога повече тук няма да идват", - промърмори аз две Рифове.
  
  
  Те безучастно гледаха към мен, захлопнули вратата и се заселили от двете страни от нея. Там те ще водят бдение до края на нощта. Това нямаше голямо значение, защото аз още не бях готов за действие.
  
  
  Студен камък на пода беше твърдо, но поне мога да се протегне и се разбърква ноющими мускули.
  
  
  Аз си помислих, че каза, че е висока, за работа с тях, и тъжно се засмя. Аз дори не можех да си сътрудничат, дори и да исках. Къде се крие Карминян загадка за мен толкова, колкото и за тях. Но аз знаех, че аз никога няма да ги в това се убеди.
  
  
  Вместо това ми трябваше да разбера, кой тук е главният. Аз трябваше да се опита да разбере какво става тук. Така или иначе те вече квалифицировали мен като американски агент. Имах какво да губи, освен на главата, но аз за това съм свикнал.
  
  
  Аз съм заспал на каменен, все още чудейки се, как се озовах тук и как тези диви планински жители се вписват в тази безумную загадката ссорящихся близнаци-информатори.
  
  
  Събудих се, когато зарешеченная вратата се отвори с мъка несмазанных панти.
  
  
  Два Рифа влезе в стаята и вдигна ме на крака. Бих могъл да убие и двамата, но още не беше време за това. Аз не исках да спечели битката и да играе на война.
  
  
  "Ел Ахмид ви очаква, свиня", - прорычал един от тях, бутане на мен от камерата.
  
  
  Ме отведоха обратно по стълбите в дълга стая, която отново се отваряше баня с луксозни завеси, ароматизиран, с дебели килими и дебели възглавници, изоставени тук и там.
  
  
  От друга страна видях човек в класически арабски в капитала им, отворена риза и бриджах. Той седна на леглото от тези възглавници.
  
  
  До него на колене, като го хранене маслини и грозде, седеше снажен момиче с тясна талия. На нея бяха прозрачни панталони и сутиен, не прикрывавший си талия. Я носът е дълъг и разширен в края, очите блестяха черно, а косата си свободно да се слиза по гърба. Тя е очарователна, но не е красива, и гърдите си выпирали от сутиен, две могили маслиново дерзости.
  
  
  Два Рифа, които бяха с мен, ниско се поклониха, докато в главите им почти не са се докоснали пода пред един човек.
  
  
  Лицето му беше дълъг и ъглов, с високо широко чело и дълъг тънък нос над добре оформени релефни срамни устни. Това е властное лице, надменен, жесток и абсолютно самоуверенное. Очите му, тъмни и проницателни, ме гледаха с презрение.
  
  
  "Поклон, когато стоиш пред Ел Ахмидом, син на прасе", - изсъска той, а очите му впились в моите.
  
  
  "Аз не знам как да го направя", - казах аз с усмивка.
  
  
  Аз съм виждал, как презрение в очите му се превърна в гняв. Аз случайно погледнах към момичето.
  
  
  Очите й бяха повдигнати в недоумение. Беше ясно, че не може да даде такива отговори Ел Ахмиду.
  
  
  Той хвана погледа ми и се изправи. Предположих, че той е бил висок шест фута.
  
  
  "Поклон", - нареди той, взирайки се в ярост, посочвайки с ръка на вратата.
  
  
  Знаех, че правя и съм правил това съзнателно. Аз ще изведат от равновесие, ще ви накара да се разсърди. Това не ми отне много време. Той е свикнал само до пълното послушание.
  
  
  "Колапс", - накратко казах аз.
  
  
  Той промърмори проклятие и извади камшик от под една от седалките. Той се изправи пред мен две големи крачки и бити с камшик.
  
  
  Аз само се обърна глава, за да удари докосна главата ми. Усетих ивица кръв, когато събирам рязко и болезнено ме дръпна за бузата. Погледнах покрай него момиче.
  
  
  Тя е с жив интерес наблюдавам всичко, което се случва. Той стоеше с повдигнати камшик, очаквайки, че аз поклонюсь или ще взема още един удар. Аз съм леко свити в коленете, като че ли щеше да падне, след това се удари в гърба ми. Той заскрипел в челюстта, като от изстрел, и той отлетел назад, възглавници са разпръснати във всички посоки, когато той се удари в земята.
  
  
  Момичето вече е до него, преди той да се приземи на пода, да удря главата й в скута си, когато тя погали лицето му с ръце. Но очите й бяха върху мен, все още изненадан, но вече смесени с нещо друго, може би с уважение.
  
  
  Два Рифа се втурнаха към мен, всеки ме държеше за ръка.
  
  
  Аз се опитах да не вырываться и спокойна стоеше.
  
  
  Ел Ахмид приподнялся в лакътя, от ъгъла на устата му течеше кръв.
  
  
  Момиче тревожно го прегърна.
  
  
  Той гневно тръсна я и се изправи. "Освободи", каза той, две Рифове, които веднага отстъпиха. "За това той ще умре хиляди смъртни случаи", - допълни той.
  
  
  Погледнах момичето, което беше до него, когато той отново се облегна на възглавницата. Тя е повече от просто прислужница, тъй като тя болтала с него и се грижеше за всичките му нужди. Тя му беше любимец и искаше да я запазим такава. След това, като тя промокнула го кървящ устна мека кърпа, ме накара да се замисля, дали може да го обичаш. Всъщност това нямаше значение. Тя имаше към това за известно отношение, и в моя мръсни мозъка бързо започва да се оформя идея.
  
  
  Ел Ахмид отблъсна я, когато зад мен послышалось известно вълнение, и аз се обърнах.
  
  
  Марина доведе още два Рифа. Тя е раздета до черен сутиен и малки черни бикини, дългите си крака плавно сгибались към долната част на корема и гърдите си по-големи и по-пълни, отколкото арабската момичета, выпирали от сутиен.
  
  
  Рифове вытолкнули я напред преди Ел Ахмидом.
  
  
  Видях как тя хвърли уплашен поглед в моята посока, когато те минаваха покрай мен, но очите ми бяха в основата на Ел Ахмида, и видях как той се хвърли върху нея, внимателен поглед.
  
  
  Той нетърпеливо вгляделся на дълга, цялото тяло Марина, погълнати я с очите си, и видях, че той вече мислено си представял себе си в леглото.
  
  
  Аз също съм виждал как берберская момичето го погледна сузившимися очи. С вечна мъдрост на техния пол, тя знаеше опасност от тяхното положение в този момент, когато видях ги.
  
  
  Идеята е в главата ми скоро започва да набира скорост. Ел Ахмид стана и сега ходи около яхтеното пристанище, като я от всички страни, като че ли щеше да закупите чистокровную кобила.
  
  
  Марина стоеше неподвижен, изпъкнали, брадичката. Само бързи възходи и спускане с нея прекрасните гърди раздаваха ужасна буря, бушевавшую вътре в нея.
  
  
  С типичен арабски арогантност Ел Ахмид спря пред мен и в очите му отново се появи висше презрение.
  
  
  "Вие - американски агент", - каза той. "Ние знаем точно. Тя е жена ти?
  
  
  "Вярно е, - казах аз. "Ми и само аз".
  
  
  Марина се обърна, а очите му се помрачи, когато тя погледна към него.
  
  
  Не ми харесваше да я използва по този начин, но знаех, че е мъчителна ум Ел Ахмида ще направи с тази малка информация, и е абсолютно права.
  
  
  "Тя вече не е твоя, американка", - обяви той. "Тя е собственост на Ел Ахмиду".
  
  
  Аз се засмя и видях, как в очите му кипи от гняв.
  
  
  "Тя никога не отдастся обикновения главарю планински бандити", - казах аз. Бързо движение се приближи към яхтеното пристанище и излъган сутиен с гърдите си.
  
  
  Очите Ел Ахмида увеличен от страст, когато той погледна буйни кремаво-бели хълмове гърди Марината. "Това е само за един смел мъж, човек на действие", - казах аз. "Знам за тази жена. Тя се подчинява само най-доброто на мъжете. Ти си нищо.'
  
  
  Той излезе напред, за да се хване, но можах да се контролирам, когато очите му пламна от гняв. "Името Ел Ахмид ще е известно по целия свят", - raging той. "Тя ще бъде щастлива в близост до Ел Ахмидом".
  
  
  'Защо?' - подигравателно попитах аз. "Той щеше да обере голям каравана?"
  
  
  "Ел Ахмид главата ново завладяване на Европа", каза той. "Ел Ахмид ще накара историята да се повтори".
  
  
  Аз съм попаднал в целта и продължи да настоява.
  
  
  "Ел Ахмид е пълен с празни думи, като старец", - отговорих аз на стария мароканска поговорка.
  
  
  Този път му темперамент избухна и той направи поредица от удари с камшик.
  
  
  Аз заблудиха от удари и поворачивался, за да ги хвана раменете.
  
  
  Два Рифа ме хванаха и обърнаха назад. Перекрученный камшик болезнено отрежете ми сб и за кратко време се допря до челюстта ми и аз усетих как кръвта се стича по брадичката ми.
  
  
  "Чуй ме, нагло куче", - кресна той. "И преди съм разорву твоята жалка кожата, аз ще ти дам урок на древната история и предстоящите събития. Ние, жителите на Риф, достатъчно дълго време остава без внимание. Винаги ни държат в изолация, за да сме били там, когато се борихме и изгонването узурпатори, но в останалата част от нас игнорират. Но сега всичко свърши. Нашите планини, разположени по протежение на северния вала и врата на Европа ще служат за пътеки и за нови завоевания на Изток. Ти знаеш нашата история, грешен? Знаете ли как мюсюлманските сили на седми и осми векове бичевали Европа?
  
  
  Аз кимнах. "Те прекоси Гибралтарския проток, - казах аз, - където Мароко и Испания са най-близо".
  
  
  "Неправилно име", - каза той, очите му свети в очите на перспективи. "Това, което вие наричате Гибралтар, ние наричаме в чест на мюсюлманския на емира, захватившего го Джабал Тарик или в Планината Тарик. Но Гибралтар - само с парче камък. Ние завоюем Испания ".
  
  
  "Ако вие и вашата компания намерението да се намесват в Испания, продължавайте да", казах аз, намръщен.
  
  
  Не можех да си представя, че това е техният план.
  
  
  Карминяны са признали в него това, което и се струваше, план, създаден от вас..., който не трябва да предава нито на руснаците, нито за нас. Те дори не се опитваха да го продаде. Не, това трябва да бъде нещо друго, и аз се почувствах отчетлив тръпки от следните думи.
  
  
  "Древните завоеватели на исляма е донесъл със себе си свят на Далечния Изток, в хората, идеите и армията", - каза той с усмивка. "Сключих точно тази взаимно изгодна договореност с нашите приятели от Изтока".
  
  
  Студено стана още по-студено. "Вие имате предвид червените китайци?" - казах аз, опитвайки се да изглежда безгрижен.
  
  
  Той се усмихна отново, като довольная кобра. "Съвсем вярно", - изсъска той. "Заедно ние ще отвори нова глава в световната история".
  
  
  Спомних си шестия човек в старите конюшни, които съм виждал само на гърба.
  
  
  "Един ден случайно, докато седи на нос Рифове близо до Тетуан, - каза той, - аз се натъкнах на едно фантастично измишльотина, която можеше да устои на пирамидите и сфинксам. Намерих тунел, вырытый в осми век, който идва от Мароко под Гибралтарским проток до Испания. Той е напълно конфигурирана, с изключение на последния стотици метра, в посока Испания. Той явно никога не е бил използван, и никой не знае защо. Но може да се използва ".
  
  
  Тези думи звучат зловещо, и аз наистина не беше необходимо да се запитаме защо, но аз трябваше всичко това да слушат.
  
  
  "Вие се съгласиха с китайските комунисти", - казах аз. "Искате да нахлуе в Испания през тунела". Както казах, моите мисли прояснились. Двете страни държала само на петнадесет километра.
  
  
  Тунел ще осигури първо внезапна атака, но тунел ще бъде само инструмент. Но употребата му е било истинско взривно фактор, и Карминяны веднага го разбраха.
  
  
  За Испания Средиземно море, остава сравнително стабилен съсед. За китайците би могла да бъде истинска полза се създаде там проблеми. Ще се утвърдят хиляди древни наречените персонален компютър мека съперничества, съюзи и емоционални отношения. Несъмнено китайски доброволци ще бъде предшестван от Рифове, и това дори ще аспект на Древната свещена война между мюсюлмани и християни, наистина създавайки куп неочаквани проблеми.
  
  
  Всичко това беше фантастично във всеки смисъл, фантастично диви и фантастично опасно.
  
  
  Сега видях, че Ел Ахмид имал предвид под повторение на историята.
  
  
  Той виждал себе си модерен мюсюлманско завоевателя с китайците като негови помощници. Но все още не всичко е на място. В такава операция са имали нужда от хора, много хора. И как, по дяволите, те трябва да са тук?
  
  
  Погледна към Марина, която стоеше неподвижно, гледайки в пода. След това аз отново погледна към Ел Ахмида. Аз небрежно въздъхна и се засмя.
  
  
  "Добра история", - казах аз. "Аз почти повярвах ти. Но за такава операция, се нуждае от хора, много хора. И първо трябва да се опита да ги доставят тук, че никой не ги е видял или не е забелязал, и не може да направи това. В този момент цялата си история се превръща в пепел ".
  
  
  Ел Ахмид отново се усмихна на тази самодоволно дръзки усмивка, изписана отвратително презрение ...
  
  
  "Точно сега, - каза той, - огромна каравана близо до Уджде, източния край на ждрелото на Таза. Каравана принадлежи към много богат работорговцу, търговец жени, на всеки, който го вижда. Тук по-петстотин жени, облечени в хайки, които, както знаете, напълно се скрие човек, с изключение на очите. С него и около двеста служители в джеллабах, които охраняват жени ".
  
  
  "И жените под хайками всъщност китайски войници, както и пазачите", - завърших аз за него.
  
  
  "Това е съвсем вярно, - каза той. "Хората са донесли на брега на товарните кораби на около двадесет и пет пристанища от Le Calle до Алжир. Там се вземат мерки, за да ги доведе до мястото на срещата в Сахара. Там каравана е била събрана и изпратена в пътя. Още пет такива каравани се събират, и всички те ще пристигнат в рамките на една седмица. Разбира се, след като бъде направена първата атака на испанска земя, в такива тайни предприятията ще бъде необходимо. Имаме отдадени на каузата хора, готови да убие краля и ключовите ръководители на правителството, тъй като само в Испания ще започне военни действия. Всички Мароко ще се превърне в котел, и аз прославлюсь на целия свят като лидер ".
  
  
  Аз си затвори ушите си за останалата част от великолепието на речи Ел Ахмида. Той е убеден, че той е бил види древните ислямските завоеватели, нашествениците в Европа. Това не е много важно. Го използвали китайците. Им пука дали го брутален план към последния етап, или не.
  
  
  Какъвто и да е резултата, това ще доведе до объркване и разрушение катастрофални мащаби на западните сили и посадит ги в една локва в средата на Средиземноморския басейн. Го пропагандната стойност ще придобие астрономически мащаб за много шатких новородени нации.
  
  
  Знаех, че руснаците ще са еднакво доволни, ако червените китайци изведнъж ще се появят тук, в района на Северна Африка и Южна Европа. Много отдавна те решават, че ако някъде и ще комунистическото въстание, то трябва да бъде организирано от тях, а не червени китайците.
  
  
  Мислех си за това, какъв импулс, това ще означава за " червените групи в Испания, Португалия и дори Франция. Колкото повече гледах план, толкова повече смятах, че той ще има последствия по целия свят.
  
  
  Ел Ахмид престана да говори, и отново ми обърна внимание на това. Той се приближи до яхтеното пристанище и протегна, за да докосне гърдите.
  
  
  Тя трепереше и се завтече към мен.
  
  
  "Рядка красота", - промърмори Ел Ахмид разглеждане на Марина, пытающуюся покрие от мен си обнаженную гърдите.
  
  
  Аз се отдръпна от нея.
  
  
  "Ти избираш губещ", - казах си. Не мога да ти помогна, скъпа. Той е лидер. Той държи всички карти ".
  
  
  "Идеята е забележителна яснота", - каза Ел Ахмид. Съзнателно игнориране на шокированное недоверие, което видях в очите на Марина, аз небрежно се преместих поглед към стоявшую малко встрани берберскую момиче.
  
  
  Тя е мрачна, въпреки че тя съблазнително се усмихна, когато се обърна към Ел Ахмиду и нещо прошепна той.
  
  
  Той рязко се обърна към нея на Таррафите, не сведе очи с Марина.
  
  
  Аз видях, като гняв проблесна в очите й и тя нещо му отговори.
  
  
  Отговорът му беше внезапно, удар с опакото на ръката си, от който тя падна на земята. Преди тя успя да се изправи, видях, как кракът му паднал си в корема.
  
  
  Тя ахна и падна на пода.
  
  
  "Ти не трябва да се говори Ел Ахмиду, какво да правя", - кресна той на нея.
  
  
  Момичето наведе глава, опитвайки се да си поема въздух, но видях как в очите й търсеха Марина, и в тях е омраза.
  
  
  Аз почти можех да чета мисли, търкаляне в съзнанието си. Аз да даде още един тласък. Обърнах се към Марина.
  
  
  "Ти по-добре да бъде с него, сладка, скъпа", - казах аз. Аз съм я прегърна през кръста и леко тласна в посока Ахмида.
  
  
  "Бъдете благоразумни, - продължих аз, - разыгрывайте картите добре и да стигнеш до края невредим".
  
  
  Очите на Марина се превърнаха в локви ядосан болка.
  
  
  "Нямаш никакви принципи", - рявкнула тя на мен. "Бихте направили всичко, за да се опита да спаси кожата си. Може би дори и майка си продават.
  
  
  Аз сви рамене и не каза нищо.
  
  
  Ел Ахмид наблюдаваше тази сцена, и сега той заговори, гласът му стана твърд. "Вашата благодарност стигне до момента, когато ще можете да ми каже къде се крие Карминиан?"
  
  
  Аз кимнах. "Аз не знам точното място, - казах аз, - но южно от Казабланка имате нещо, наречено Черен, и още нещо".
  
  
  "Черна скала", - ме прекъсна той мен. "Les Roches Moires".
  
  
  "Да, така е наречена" - казах аз. "Той се крие в район, където на малък консервном фабрика".
  
  
  Те се нуждаят от поне ден, за да открие, че всичко, което е измислил. До това време, мен вече няма да сте тук, или вече не ще има значение.
  
  
  "Ами, какво ще кажете за това, за да ме пусне сега" - казах аз. 'Аз съм работил с теб и ти си получил това, което искаше ". Погледна към Марина. "Всъщност, имате дори повече, отколкото първоначално сте планирали".
  
  
  "Вашата детска наивност ме удари" - каза Ел Ахмид с усмивка на лицето си. Той щракна с пръсти, и два Рифа влезе напред, за да ме арестува.
  
  
  "Махнете го, - каза той. Той нежно пощупал си челюст. "Утре сутринта реша, как той ще умре. Аз искам да се сетиш за него нещо специално ".
  
  
  Когато те заведоха ме, аз хвърлих бърз поглед към берберскую момиче. Тя стоеше малко настрана и гледаше към Ел Ахмида, който започна да се плаша, търси Пристанището.
  
  
  Марина, докато бъде в безопасност. Той ще се справят с нея в копринени ръкавици, поне за първите няколко дни.
  
  
  Ел Ахмид вдигна от земята нос и хвърли я върху раменете си.
  
  
  Аз отново погледна берберскую на момичето и извика от отвора на вратата.
  
  
  "Кажи му да ме пусне, Марина".
  
  
  Очевидният смисъл на моята искания, факта, че Марина скоро ще отнеме влиятельное положение, направих точно това, което исках. Това беше прекалено за берберской момичета. Видях как той се обърна и си тръгна, очите ми се свиха от студена ярост.
  
  
  Аз на себе си се засмя. "След всичките тези години аз трябва да знае нещо за жените", - казах. И женската психология работи еднакво за всички, независимо от това печалба ли те от Манхатън или Мароко, от Париж и Палермо, Атина или адис абеба. Аз се счита, че това отново се задейства.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 6
  
  
  
  
  
  
  
  
  Аз не се върна в една и съща камера. Този път това беше голяма каменна страдания с железни пръстени в стената. Китките ми са били ограничени тези пръстени, принуждавайки ме да се изправя до стената с вдигнати ръце.
  
  
  Това е място, построена за съдържанието на много от затворниците, но в този момент аз съм бил там единственият. В другия ъгъл видях нещо, което малко прилича на лина, но аз знаех, че петната от двете страни не е от гроздов сок.
  
  
  В почивките между регламентът суетящимися по земята бръмбари, хлебарки и паяци опитвах се да измисля някакъв план. Ако приемем, че всичко е минало така, както съм замислил, аз ще се разходя от тук. Добре, но тогава какво да правя?
  
  
  Имахме американското консулство в Танжер. Ако аз съм в състояние да стигнем до него, приоритетен код AX завърза ще ме Хоуком, и той би могъл да се справи с това от там. Но за това се изискваше време и, освен това, е уводило ме с място на действие.
  
  
  Ако първият каравана трябвало да пристигне всяка минута, а на пътя имаше още пет, това означава, че проблемът е на път да се случи. Това е въпрос на дни, може би дори часове.
  
  
  Трябваше да изпрати съобщение Хоку и да намерят тунел. Тъй като аз не може да бъде на две места едновременно, трябваше да разчитат на Марину.
  
  
  Сега тя дори не каза ли ми, който е на час, но аз знаех, че това ще се промени. Но ще отиде ли тя до края на себе си или да отстъпи и може да излезе от цялата тази бъркотия? Тя дори не е американската, и шансовете си в тази игра бяха в най-добрия случай са изключително малки.
  
  
  Аз се усмихна в себе си. Аз бих дал си участие във всичко това, личната роля, която много малко жени искат да имат. Освен това, тя току-що ми каза, че нямам принципи. Може, тя беше права.
  
  
  Аз съм взел своето решение и в свободното си време се опитах да изпробват стенни окови, като се разклаща запястьями напред-назад и опитвайки се да ги освободи от стена планини. Разбира се, това е загуба на време, но аз това се занимава.
  
  
  На няколко пъти имах няколко посетители. Часови рифове идваха да ме проверите. От другата страна на ямата тънка ивица слънчева светлина обхвана тъмницата. Когато тя изчезна, аз знаех, че денят е приключил, и бавно тъмнина просачивалась в моята тъмница, докато не се оказа в най-непрогледния мрак на нощта. Единствената светлина беше трептенията на светлината, отразена от стена факел зад ъгъла на коридора отвън.
  
  
  Минаваха часове, и аз започнах да се чудя, не е ли моята вяра в основните принципи на женската психология неоправдан. Аз сухо се засмя. Ако нещо се обърка, ще бъде адски забавно.
  
  
  А после ушите ми хвана слаб звук; меки стъпки в мрака. Погледнах в извит коридор, на открито пространство, и видях как се появи стройна фигура, която се спря и огляделась.
  
  
  "Аз съм тук", - прошепнах аз.
  
  
  Тя веднага се приближи към мен и падна на колене до мен. В нея все още имаше дрехи, които я държат корема свободни и прозрачни панталони.
  
  
  "Чаках те", - засмя аз в тъмното.
  
  
  Я на френски е тежко с берберским акцент, тя каза: - значи вие обещавате задържи сделка?"
  
  
  Аз кимнах. "Вие обещавате да я вземе със себе си? - попита тя.
  
  
  "Ти ме освободи, а аз ще взема момичето със себе си, обещавам", - казах аз.
  
  
  Тя протегна ръце и открутила железни напречни болтове, които са белезници на китките. Ръцете ми паднаха от двете страни, и аз ги търкат, така че кръвта отново течеше по вените.
  
  
  Попитах. - "Къде е момичето?"
  
  
  "В женските стаи", - отговори тя, ставайки. "Аз отведу теб там".
  
  
  Ние излязохме в коридора. Когато минахме покрай факел на стената, гледах я в лицето.
  
  
  Тя изглеждаше много самонадеяни. Несъмнено, мислеше за своето завръщане на първото място. Просто движение, тя се отърва от явни заплахи и върна себе си в най-високо положение.
  
  
  Аз имам горчиво-сладко удоволствие, когато се оказа прав за нея интригуваща и активни природата.
  
  
  Тя ме заведе нагоре по тесните стълби чрез коридор, в който едва могат да се поберат един човек, чрез открит балкон, выходивший в двора, в една от сградите, составлявших тыльную част от Касбы.
  
  
  Чух женски глас и смях, докато вървяхме по полутемным коридори.
  
  
  Минахме през осветената стая, и аз видях три момичета с голи гърди пред, облечени единствено в копринени тъкани до пол, които се редуват в намазана помежду си по някакъв масло. Би било хубаво да се спре и малко да, но аз го последвах берберской момиче, което в меките бабушках втурнаха в друга част на къщата.
  
  
  Тя жест ме помоли да се скрие в сянката на мирхаба, ниша, подобна на ниша, сочеща към Мека, и влезе в стаята. Миг по-късно още едно момиче излезе и отиде в коридора.
  
  
  Момиче-берберка отново се появява на вратата и посочи към мен. Влязох в стаята и видях, че Марина переоделась.
  
  
  Очите й се разшириха от изненада, когато видя мен. Аз съм я прегърна и с усмивка погледна към нея.
  
  
  Попитах. - "Наистина си мислех, че съм искал да те оставя тук, скъпа?"
  
  
  Тя плътно обви ръце около мен и кимна с облекчение в очите. "Да", - призна тя. "Да, и аз така си мислех. Както и ти, и всичко останало. Това е по-трудно, отколкото да е тук в капан ".
  
  
  Потупа я по гърба. "Не можех да те оставя", - казах аз. "Ти си ми трябва, и имам нужда от теб. Ние сме екип, скъпа.
  
  
  Тя радостно кимна, и аз се обърнах към берберке. Лицето отново се появи нещо самодовольное израз, този път най-искрени ухмылка. Тя изглеждаше почти доволни, и изведнъж почувствах как косата в задната част на главата, стоеше на края.
  
  
  Това е непрекъснат инстинктивно сигнал, който аз отдавна се научих да не се игнорира.
  
  
  Аз я попитах. - "Какво да правя сега?" Тя излезе, накратко взмахнув ръка.
  
  
  Аз го последвах мен с яхтено пристанище.
  
  
  Момиче Ел Ахмида проведе нас на черната каменна стълба в нещо като вътрешен двор, който минава по протежение на задната част на сградата.
  
  
  Забелязах, че на всеки десет фута в стената са били засводени ниши. Тя се спря в подножието на стълбата, и е посочила в една тъмна постройка в другия край на дългия вътрешен двор.
  
  
  "Това е конна база", - прошепна тя. "Там ви очакват две оседланные кон".
  
  
  "Ще продължиш напред, - казах аз, - ние отиваме за вас".
  
  
  "Не" - отговори тя, отстъпвайки. "Аз не мога да отида по-далеч".
  
  
  'Защо не?' - попитах аз, мрачно поглед към нея.
  
  
  "Може ... може, те ще ме видят", - отговори тя.
  
  
  Това беше безсмислен отговор, и аз отново си помислих за това самодовольном изражение на лицето си. Може, тя беше дори по-умен, отколкото си мислех. Може би тя не е само избавлялась от заплахи, но и да създаде за себе си някакъв вид сигурност, за да се върне като фаворитки Ел Ахмида.
  
  
  Взех си ръка и навити една ръка зад гърба си, а друг удостоверенията си устата. "Почни да вървим напред", - отсече.
  
  
  Тя вкуси да се освободи, но аз я държат така здраво, че тя повече не можеше да направи това. Очите й закатились, и тя е в безпомощен ужас отиде напред.
  
  
  Аз го бутна на една ръка разстояние, и ние отидохме по протежение на стената. Ние вървят бавно, и тя се опита да се измъкне. Аз засили хватката си и тя престана да се съпротивлява. Тялото й задрожало под моя нюх, като в плен, когато бяха преминали; първата ниша, след това на втория, след това още един и още един.
  
  
  Ние сме изминали половината път до конюшните, и аз си помислих, не ме ли моята интуиция фалшива тревога този път, когато това се е случило е ужасно бързо, преди да съм напълно разбрал.
  
  
  Ние сме били само на крачка от следващата ниша, като от там се показа един човек с дълъг нож с две остриета в ръка. Той махна им с двете си ръце, выскакивая от ниши, дори не погледна към нас. Очевидно, той е бил сигурен, че ще намери желаната цел.
  
  
  Меча му едва не разрубил момиче на половина. Усетих как тялото й се пада на мен, и повече, отколкото аз това чух, почувствах как рязко дъх на смъртта, която идва от устата й
  
  
  Аз я пусне и тя веднага падна. Аз пригнулся към нея, протегна ръце към гърлото стражника, преди да е успял да извади меча си. Аз съм компресирал гърлото му бързо, тихо и ефективно.
  
  
  За миг той вцепился в ръцете ми, но аз здраво го държат. Очите му вылезли от орбитите си, ръцете му се падна, и аз се понижава го на пода, където той е наполовина падна на едно момиче.
  
  
  Аз правилно е предположил.
  
  
  Тя преговаря с един от часовите, и беше необходимо малко въображение, за да разбере, как тя е замислен един.
  
  
  Той би убил и двама ни за секунди. Тогава тя щеше да започне да крещи, за да вкара тревога. До това време, когато някой е стигнал до това място, сме се превърнали в два трупа, и за оценка на Ел Ахмида, тя е и часовниковата бихме направили правилно.
  
  
  Ако тя просто безопасно нас ме отпусна, като може да има въпроси за това, как съм избягал. По този начин тя можеше да го успокои разказа за това, като влязох в женското помещение и как в очите й утащил Марину. Тя последва нас надолу и вдигна тревога. По този начин, всичко ще бъде добре да се комбинират помежду си.
  
  
  Само така не се е случило, и аз видях, че Марина се струва, като ошеломленная разглеждане на два трупа. Вдигна един тежък нож с две остриета часа, хвана Марина за ръка и я издърпа от огромното транс.
  
  
  "Тук", - прошепнах аз, теглени заедно я за себе си. 'Какво стана?' - попита тя и на свобода.
  
  
  Дълга история, - казах аз с усмивка. "Случай на желание има и в двете посоки, това е техника, която никога не трябва да използват фенове".
  
  
  Стигнахме до конюшните и проскользнули вътре. Той е пълен с коне и, както очаквах, не ни чакаха два оседланных кон.
  
  
  Аз оседла първите две жребци, които са в състояние да вземете, внимателно отвори вратата на конюшнята и се измъкна.
  
  
  "Капка в седлото", каза Марина. "Направи от себе си малка цел и не е в надпреварата, докато аз не кажа. Воспользуйся това и ме последвай ".
  
  
  Големи, сводести порти все още бяха отворени, от всяка страна стояха стражи. Направих голям, силен жребец да вървим по този път, позволи му да се направи на няколко стъпки. Дълбоко в седлото, аз бях за да гледате не повече от една тъмна фигура на седлото. Всичко, което те могат да видят, е два коня с двама ездачи.
  
  
  Аз ще се обърна жребеца към вратата и го държат твърда походка. Марина беше точно зад мен.
  
  
  Играх хладно и се приближаваше все по-близо и по-близо. Тъй като ние току-що излязъл от конюшнята, те гледаха на нас с малко по-голям от невнимателно интерес. Ако сме дошли от друга страна, външно, те ще са вече отдавна ни държат под контрол своите пушки.
  
  
  Завъртя главата си жребец към портите, се огледа и видя, че Марина е пуснал коня на място. След това аз уткнулся токчета го в ребрата. Той му опря в ушите, прянул напред и се втурна като буря в пустинята.
  
  
  Минах покрай две часови и излезе, преди те да успеят да вдигне оръжие. Аз вече карах по стръмна пътека, когато чу гласът на Марина.
  
  
  Погледнах назад и видях как тя вывалилась от седлото, с нея виси един от часовите.
  
  
  Той бързо си помислих и разбрах, че той няма да има време да вдигнем пушка и стреля. Той скочи напред и се хвана с нея, когато тя проезжала миналото.
  
  
  "По дяволите", - выругался аз, обръщайки се жребец. Аз се втурнах назад и видях, че една часова се бори с яхтено пристанище. Другата, като видя, че мога да се върна галоп, се опита да повиши пушка.
  
  
  Той не оцеля. Аз да жеребцу да се втурнете право в него, и той трябваше да отскочи настрана. Когато го е направил, аз да обоюдоострому мечу да падне на главата му. В този един неясен звук е звукът на Страшния Съд. Този, който се е борил с яхтено пристанище, хвърли я на земята и се опитах да се прицелите от своята пушка, но аз бях твърде бързо.
  
  
  Аз да мечу падне върху него с всички сили.
  
  
  Той понасят, и аз да се обърна за още един опит, но след това видях, че след секунда той вече ще бъде готов да стреля. Аз със сила хвърлен нож, и той влезе му в гърдите, като копието.
  
  
  Марина седна на кон преди, той падна на земята и ние смел.
  
  
  Те ще отидат за нас, но ние сме били напред и не им трябва да бъде много късмет, че ще изберат същите като сме на пътя, от множество проходи. Но аз не исках да рискувам. Аз държах една фантастична скорост, докато не сме достигнали до подножието на планинския хребет. Отидохме от опасно стръмни пътеки, за да намали възможно най-изправен, и сега съм спрял на ръба на дефилето на Таза.
  
  
  От изток каравана камили слизаше от Алжир или южна Мароко. На запад от Танжерского клисури и консулства на САЩ. Аз спешился и подтащил Марину към себе си.
  
  
  "Чули сте, че планира Ел Ахмид", - казах си. "Той трябва да бъде спрян. Аз ще ви дам таен кодекс сигнал. Вие сте на шофиране в Танжер, и нищо не ви спира. Ще отида направо в американското консулство. Вие давате кодекс сигнал отговорно лице и да поиска от него да се обадя в централата на AX. Той ще го направи чрез кодекс сигнал. Когато се свържете със седалище AX, кажете на един човек по телефона и цялата история. Можете да направите това?
  
  
  Тя кимна и аз продължих.
  
  
  "Най-важното е, - казах аз, - е да им кажа за автобуса камили, включени в дефилето на Таза. Кажи им, че аз препоръчвам да побързаш с търговията ".
  
  
  Тя нахмурилась.
  
  
  "Това означава, че те трябва да правят всичко възможно, в зависимост от ситуацията", - казах аз.
  
  
  "Къде ще бъдеш ти, Ник?" - попита тя.
  
  
  "Аз ще намеря къде да изчакате този каравана" - отговорих аз. "Ако моите хора не могат да им попречи, ще имам още един шанс да се направи нещо. Не знам какъв, но аз, по дяволите, ще се опитам ".
  
  
  Аз я погледна и си спомни, че дам личен дял в това. Сега дойде моят ред да купуват ценни книжа. Аз притисна устните си към устните си и хвана гърдите си с две ръце. Аз нежно прекара големи пръсти по соскам и се почувствах, като те се подуват под кърпа за нея рокля.
  
  
  Попитах. - "Помниш ли какво казах, за това, че ние се нуждаем един от друг?" "След като стигнете до моите хора, и всичко ще приключи, може би ние можем да го направим постоянен".
  
  
  Видях как очите му станаха по-дълбоки, и тя кимна с глава, здраво snuggling към мен.
  
  
  "Аз вече храна, скъпа", - прошепнах аз си ухо, опитвайки се да я пусне убеждава меки гърдите. "Всяка секунда има значение".
  
  
  Аз съм й помогнал да седне на коня си, отново целуна и гледах как той се отдалечава. Когато тя скрылась на ума и на първите сиви ивици нова зора започна да се разпространява в небето, разопакова жребец и се качи на изток, по ръба на ждрелото на Таза.
  
  
  Небето стана по-ярка, и постепенно аз видях голяма плоска ивица земя, на която стъпи, исторически път на завоевателите от Изток. Дефиле на Таза лежеше между планините Риф и планината Среден Атлас. През широкото дефиле на древните легиони вървят от изток на запад, оставяйки своите следи върху самата земя. Минах покрай руините на древни селища, където стояха римски гарнизони, много точен механизъм от подредени останки от римска архитектура, ехото ги славни дни.
  
  
  Пътят водеше високо в планината, но остава естествен преход между две планински коланите.
  
  
  Аз съм стопанството, близо до северния край и внимателно гледаше как слънцето се издига високо в небето.
  
  
  Знаех, че Ел Ахмид и хората му вече на път и отиват там. Може би, те още известно време ще продължи път през планината Риф, но след това слезе в дефилето на Таза, като ние с Марина, и рано или късно аз ще ги видя. Сега, когато знаеше, че съм избягал, той може да направи само едно: да отидете към каравана и пред него, преди да мога да получа помощ.
  
  
  Трябваше няколко пъти да спира, за да пие кон, но аз бях уверен, благодарни за беспримерную издръжливост на арабския скакуна под мен.
  
  
  Беше вече късно, когато аз достигна източното изхода от каньона. Изпратих кон за първите хълмове на Рифа, намерил огражденное пръстен от камъни и скрих коня от ума.
  
  
  Аз се изкачи на камъни, легна по корем и започна да наблюдава от своя импровизиран орлиного гнездо. Мога да видим дефиле от двете страни и гадал, как Марина се справих със задачата. Бях почти сигурен, че тя спазва заповед, но не е бил сигурен, че те не са засечени с нея, докато тя не отиде далеч. Времето ще покаже. Докато чаках под жаркото слънце, разбрах, че съм адски безпомощен. Не е имал нито револьвера, нито пушка, нито кама, нито дори клечки за зъби. Ако Марина това не се направи, как, по дяволите, бих могъл да спре въоръжени с каравана от седемстотин души? Плюс всички тези, които Ел Ахмид ще вземе със себе си на среща с тях? "Наистина имам нужда от нещо като дух в бутилка", - казах. Това е или Аладин с вълшебната лампа.
  
  
  Моите празни мисли бяха прекъснати от облак прах на запад. Облак е нараснал и материализовалось в Ел Ахмиде и неговите хора. Имаше около двеста души и те караше като луд, препусна напред войвода Рифове. Те се появиха от другата страна от мен, когато аз видях, как Ел Ахмид вдигна ръка и запали стаж.
  
  
  Погледнах на другата страна и видя приближаването на каравана камили, величествени неторопливые движение камили повече или по-малко приличат на кралското шествие. Керванът се разтяга по-далеч, отколкото можех да видя и можех да видя двойна редица камили, везущих жени, облечени в хайки, по две на камили.
  
  
  Въоръжена охрана, напълно скрити в своите бурнусах и обемисти джеллабах, пътували по двете страни на своя скъпоценен товар. Ел Ахмид и двама от неговите хора отишли там, за да поздравят каравана, докато останалата част от неговите войски напуснаха
  
  
  
  Аз съм виждал, като те бързо греяно, а след това в каравана имаше редица выкрикиваемых поръчки.
  
  
  Аз видях, как камили внезапно оживяха и се втурнаха напред с невероятна скорост. Когато се приближи по-близо, видях, че те са използвали мехари, бързи дромадеров с пясъчен цвят, използвани от камилска козина на корпуса.
  
  
  Чаках и гледах, как керванът изминава разстоянието от миналото и продължава пътя си на запад през каньона на Таза.
  
  
  Качих се на коня си и започна предпазлива лов, държейки се за тесни стъпки хълмове. Камили, дори най-бързо, са по-бавно коне, и целият керванът се движеше сравнително бавно. Въпреки изкачване и спускане по планински пътеки, не е имал проблеми с тях.
  
  
  Но сега е почти вечер, и аз започна да ме е грижа. Аз все още не съм виждал никакви признаци на помощ. Когато беше тъмно, те продължиха пътя си и, без съмнение, са достигнали път, водещ към планината Дерса до Ел Ахмидс-Касбе. От там, най-вероятно, преди да влезе в тунела не е далеч.
  
  
  В моя джоб все още са две тръби с боя. Ако ги подпалиха в тръбата, всяка от тях е по-мощен от две динамитных пула, но дори и тогава, тук, в това открито пространство Тазинского клисури, това малко, което знае.
  
  
  Изведнъж, когато мина по тясна пътека горе, видях, че в каравана и една малка армия Рифове спрели. Далеч напред се появи още един облак прах, който първо се превърна в ярко червено петно. Той бързо се превръща във форма на опитни състезатели от Кралската гвардия, всеки от които е карал сив арабски яздите кон и всеки беше дълго копие, а също и обикновени пушки и пистолети.
  
  
  Преброих четири батальона, голям брой хора, но по-малко от половината от броя рифове и хора от каравана.
  
  
  Казах Марине тихо благодаря. Тя изрично го е направил, но си помислих, не е забравил ли тя да им каже колко хора са в автобуса.
  
  
  Видях приближающуюся гвардию и видях, че те рассредоточились ширина на дефилето на Таза, от една страна на друга. Те се местят напред-бавен тръс, тънка червена линия.
  
  
  Аз се спрях на върха на къса пътека, която водеше ме в средата на каравана. Приближаването на ездачи са били или са суперменами, или дяволски сигурен в себе си.
  
  
  Те продължиха своята бавна тръс, и сега аз съм виждал, като Ел Ахмид доводил своите хора до трескава ярост, продължава да скача напред-назад. Аз съм виждал, както във въздуха махают оръдия, а също и криви мавритански кинжалами и тежки обоюдоострыми мечове. След това чух тежък звук стакато, съскащ бучене на лопатите на витлото във въздуха.
  
  
  Погледнах нагоре, закривайки очите си от слънцето, и видях четири, пет, шест огромни хеликоптери, приближава към земята зад каравана. Видях да приближава, и научих ги. Това са товарни хеликоптери на ВМС на САЩ с самолетоносач, дислоцированного в Средиземно море. Първият вече се приземи и отвори на носа, и видях още по-червени униформи на сивия жеребцах, выбегающих люк.
  
  
  Хеликоптери отпадна за каравана най-малко още четири батальон, улавяне на Ел Ахмида и хората в капана. Незабавно хеликоптери отново скочиха и Кралската гвардия, незабавно премества на бавен тръс, образувайки същите права линия, по ширината на дефилето.
  
  
  Чух шумолене и бавен тръс се превърна в бърза. Ел Ахмид трескаво изпрати половината от хората си в опашката на каравана, за да отрази атака от едната страна.
  
  
  При следващото свистке Кралската гвардия тръгна в атака. Аз съм виждал, как те разочарова своите върхове в атакующую позиция. Те пронеслись през хора Ел Ахмида, като разклоненията на огромни вилици в кипе сено, перегруппировавшись в последната минута, за да обедини своя строй и да нанесе двоен удар. Битката бе съпроводено от силен рев и звуци, снимки, смесени с хриплыми викове на хора и скачущими копита. Китайците, изобразяващи жени, не са били въоръжени и ужасени са избягали, или скачане извън топ с камили и се опитва да избяга, когато кралската гвардия пробиха хора Ел Ахмида и нападнат в каравана.
  
  
  Дошло е време да се присъединят към веселбата. Аз си подтиквани кон и тръгнах по пътеката. Там се озовах в средата на всичко това, точно в този момент, когато един от кралските гвардейци пробита копието на единия от стражите с пистолета си. Мъж падна с камила, и аз се наведох, за да го вдигне на пушка. Това е китайската версия на М-16.
  
  
  Направих точни изстрела, които са в двама избягали китайци и един от хората на Ел Ахмида. Аз пробивался през бурна, кружащийся елементарно камили, коне и хора, избягали пеша. Аз взех един от мавритански ятаганов поради колан мъртво Рифа, все още кораби в седлото, и бутна го на колана си.
  
  
  Тук, както винаги, е дала за себе си знам умелая, выученная тактика професионални войници. Кралската гвардия громила свирепи воини, Ел Ахмида с непримечательным, но смъртоносен ефект.
  
  
  Воини по природа и брутални бойци, Рифове са били на висота в своята тактика за нанасяне на удари и тичане в ревущем натиске неочаквана жестокост. Но срещу тактика добре обучени кавалеристи от Кралската гвардия в тях имаше повече шум, отколкото жестокост, повече енергия, отколкото ефективност.
  
  
  "Роби Ел Ахмида" косят, когато те са се опитвали да избягат. Тези, които успеят да избягат, рано или късно ще бъдат заловени или да станат жертви на тежки планини от двете страни на пролома.
  
  
  Но някъде там е Ел Ахмид. Когато аз отстъпи настрана, за да е по-добре помисли битка, видях го. Той участва в сбиване с две както, да се отклонява от удара, и одобрението от тях блестящ маневром.
  
  
  Аз си подтиквани на коня си, за да отиде зад него, когато видя как той се обърна и махна с ръка три на своите помощници, а след това се втурнаха далеч от бойното поле. При гвардейци беше повече от достатъчно врагове, за да ги направи. От тях не остана никой, за да гонят побягнал Рифове.
  
  
  Аз прокладывал си път през битката за момент спрял, за да перестреливаться с един от китайци, все още седи на камили.
  
  
  Той лесно би могъл да коли мен два куршума с един кон, но стрелба с камила беше като опит да се удари с цел качающегося на кораба. Куршум прелетя покрай мен, и аз увери го бързо отговор.
  
  
  Ел Ахмид и трите Риф все още са на хоризонта, но бързо изчезна далеч.
  
  
  Аз отидох зад тях, щастлив, че ще мога да се срещне с тях лице в лице. Аз все още не исках да ги настигне.
  
  
  Те отишли в планините от другата страна на Тенджери. Те са напуснали дефиле на Таза и е избягал в самия Риф.
  
  
  Аз внимателно. Ако те са знаели, че отивам за тях, те да не показват. Аз държат на разстояние, но достатъчно близо, за да от време на време да ги види, когато те са по тесните пътеката на Рифа.
  
  
  Беше вече почти тъмно, и аз разбрах, че те отново бяха в планината Дерса, когато видях как те изведнъж се обърна с пътеки през тесен пролом.
  
  
  Аз отидох зад тях по тясна пътека с високи стени. Тя беше дълга и сужающейся, и аз разбрах, че тя пресича планината и води до брега.
  
  
  Не можех повече да ги видя и увеличил скоростта, като от време на време спира, за да се вслушат в гласа на коне пред мен.
  
  
  Тесен пролом, най-накрая, е нараснал през горичка от портокалови дървета, се превръща в тесен планински долината. Аз поскакал по пътя и се обърна за стръмен ъгъл.
  
  
  Изведнъж ме заболя тяло и аз изхвърча от седлото. На земята човек за миг загуби сцепление, и аз се обърнах. Това е един от Рифове.
  
  
  Той слезе и се изкачи на перваза близо до ъгъла, за да се изчака за мен. Той извади камата си и се приближи към мен.
  
  
  Аз понасям от първия удар и се предявява от втория. Аз почти забравих, че един и същи камата е бил при мен си е на колана, бързо и дърпа, извади го. Кривата кама вече не е толкова оръжие, на което съм свикнал, и срещу тренированного войник, той може да бъде много по-опасен, отколкото липсата на оръжие като цяло.
  
  
  Аз умело понасят. Той веднага отговори жестока атака", която почти завърших в битка. Аз се чувствах като на върха на острието скользнуло по мое гърлото. Аз съежился и го изпревари.
  
  
  Той вдигна острие по дъгата, а след това махна им напред-назад с две бързи движения. И отново успях да се укриват от тях, като междина не повече от няколко инча.
  
  
  В яда си съм се хвърли встрани проклета кама и се обърна към него лице. Аз съм виждал, как сверкнули го счупени зъби, когато той ухмыльнулся, в очакване на лека победа.
  
  
  Той се спусна към мен, и аз това чаках. Аз пригнулся и отново се изкачи в обсега му криво кама с твърда удар право в корема му.
  
  
  Той изръмжа. Аз го хвана за ръка и преметнати през бедрото. Той тежко се приземи на земята. Преди той да може да се съберат, вдигна камата, който той отказа, и им нанесе смъртоносен удар. Аз съм виждал, като главата му е откъснат от тялото.
  
  
  "Това за Эгги Фостър", - промърмори аз.
  
  
  Моят жребец спря недалеч. Взех пушката и бърз галоп пустился в пътя. Ел Ахмид и на други двама ще се чака на друго място. Бях сигурен в това.
  
  
  Известно време карах, след това продължил пътя пеша. Внимателно и бавно двигал мен по пътя. Вляво от мен планина возвышалась поредица от скални образувания, както пътека криволичещ и криволичещ. Изведнъж чух цвилене на кон.
  
  
  Аз тихо се промъкнали, държейки се в дълбока сянка на планината. Аз съм виждал, как те стояха и чакаха. Ел Ахмид и на други двама. Взех пушка, проверих я и изрече проклятие, което е съпроводено с благодарност. В нея е останал само един патрон. За мен това би било много неприятна изненада.
  
  
  "Не мога да чакам повече", - чух аз думите на Ел Ахмида. "Ако нищо не се случи, Мухад щеше да е тук сега. Може, те и двете са мъртви.
  
  
  Други двама са сериозно кивнули, и аз гледах, като Ел Ахмид се приближи до склона на планината и започна да настоява камък.
  
  
  Внезапно се разнесе пъшкане, рев, и един от камък започна да се движи бавно, докато не се появи нещо като проход. Както в историята на "Али Баба и четиридесет разбойници", - промърмори аз на себе си. Аз остана спокоен на своето място, когато Ел Ахмид и на други двама отново се качиха на конете и избягал в планината. След няколко минути камъни отново започнаха да се движат и с трясък падна на място.
  
  
  Разбрах. Те са били в тунела. Или те там се скри, или да замина в Испания, най-малко, те са там останаха. Чаках, за да им се даде време да изчезне дълбоко в тунела. Аз не исках да те отново чуха как вратата се отваря.
  
  
  След това отидох до каменна стена и започна да кликнете върху него, както го е направил Ел Ахмид. Нищо не се е случило, и имам почти имаше чувството, че говоря "Отключи Сезам". Започнах отново, този път по-силно натискане на, инч за дюймом разглеждах повърхността на скалите. На половината път към плавен преход почувствах леко движение.
  
  
  Аз отстъпи назад и видя, че скалата отново се отвори. Качих се на коня и отишъл там, очаквайки да види пълна тъмнина. Аз открих, че в тунела слабо осветен, най-малкото, осветено от поредица от малки топки от светлина, висящи от тавана и очевидно захранва устройството от генератора.
  
  
  Аз да жеребцу слезе по склона на тунела. Той беше учудващо широк, и аз забелязах стари дървени греди над главата си, които в повечето места отново подпирались нови греди.
  
  
  Тунел дълго време продължава стръмно спускане. След това стигнах до равен терен.
  
  
  Аз съм призова кон до бърз тръс, рискувайки да предизвика ехо, отозвавшееся в тунела. Въздухът беше влажен и аз реших, че сега сме под вода.
  
  
  Те трябваше да се намира някъде пред мен. Те не могли никъде да отиде.
  
  
  Аз продължих да карам животно. като и тогава пауза, за да слушате. Аз нищо не е чул и е решил да се движат още по-бързо. Когато аз съм толкова препусна по тунела, аз ги видях пред себе си чакат, лицата им бяха обърнати към мен. Аз се спря на десет метра от тях.
  
  
  "И така, американец, - каза Ел Ахмид. "Аз съм подценила вашата ловкост. Но вие сте влезли в своя гроб ".
  
  
  "Може да бъде", - отговорих аз. "Да бъде така за всички нас". Погледнах в камениста и почва покрив, каменни стени и твърда глина. Те са съществували от векове, запечатва химически инженерство древна култура. Но имах съмнения, че тя ще издържи силен взрив. Ударната вълна щеше да е достатъчно. Останалото ще направи водата, от друга страна. И след като тя започна да се руши, всичко изчезна би в миг на око.
  
  
  Аз погледнах към триото пред мен. Ако е стигнал до Испания, те ще са единствените, които са знаели за съществуването на тунела. Знаех, че тогава Ел Ахмид ще чакам още един опит и, може би с помощта на други държави-членки. Не можех да им позволи да избяга на всяка цена.
  
  
  Този древен подвиг на арабската инженерство се превърна в един вид бомба със закъснител за страниците на историята, наследство от древните ислямските завоеватели. Би било иронично, ако след стотици години след това все още имаше последната дума в западния свят.
  
  
  Ако му се представи такава възможност, Ел Ахмид задължително да избяга. Той е бил човек, е твърде опасно, за да го пусне.
  
  
  Имах кама и пушка с един куршум. Малко за една борба. Тръби с боя в моя джоб са най-добрият ми шанс. Това ще предизвика доста голям взрив. Бях сигурен, че поне достатъчно, за да взриви стария тунел. Ще мога ли да се измъкнем оттук преди да е напълно ще се разпадне? Шансовете са по-скоро отрицателни.
  
  
  "Получите това", - каза тихо, Ел Ахмид, и аз видях, като обзорът на мен, и двамата се на дългите си криви кинжали.
  
  
  Аз накарах коня да се върне в тунела и бързо се изчислява. Имах две туби взрывчатой боя. Ако един от тях е достатъчно, за да съсипе тунел, за да го срина и в нея бликна вода, при тях никога не е било достатъчно време, за да се спаси от набегающей вода и избяга през входа. Аз знаех, че те ще се опитат, но те нищо няма да стане.
  
  
  Но при мен ще остане една тубичка и в продължение на половин минута, а може би и цяла минута, преди тунела резервоарът е пълен с вода. Аз се опитах да си спомня, че си спомних за водни закони и противодавлении. Знаех, че Хоук каза ми, че след изключване на запалването боя ще изгори и под вода, и ... ще се взривят. Да, промърмори аз, впуснете се струва. Мога да си позволя да философстване. Аз съм малък, че може да се направи. Но за да има шанс един на милион, ми първо трябва да се избегне това, за да ме разрубили сега на парченца.
  
  
  Разопакова жребец, отскочи на няколко ярда, и отново се обърна, за да ги атакуват. Те се спряха и започнаха да чакат мен, вдигане на своите проклети кинжали, готови да бъдат отрязани ме на парчета, ако аз намереваюсь проскакать между тях.
  
  
  Аз отново видях презрительную самодоволна усмивка Ел Ахмида. Аз продължавах да жребец на неговата все сили, спря точно до него, и извади си камата. Когато аз се плъзна от седлото и удари под шията на коня, главата на коня е на едно ниво с коне - трюку, на което ме е научил скулпторка от филм преди много години.
  
  
  Чувал съм, как да ги кинжали, прилепени един за друг, когато те са преминали през празен въздух. Преминавайки покрай тях, аз отново седнах на седлото и скочи от коня, която продължава да тече. Тя продължи да бяга по тунела, когато аз извади от джоба си тубичка с боя. Аз съм я поставил до него запалка и тя пламна красива червена светлина. Имах около петнадесет секунди преди експлозията.
  
  
  Хвърлих го в три Рифове, които в страх попятились. Те паднаха още по-далеч, когато тя избухна с оглушителен рев. Аз съм все още на тях не гледам. Очите ми бяха залепва към стената, когато е имало концентриран взрив. Ме хвърли назад, но аз очаквах това и позволи на тялото си да се търкаля спокойно. Аз съм се изправи на едно коляно, гледаше в стената.
  
  
  Аз съм виждал, като поток от пръст и глина хлынул в тунел, а след него последва потока на вода. По стените се образуваха огромни дупки, които веднага са разпръснати във всички посоки. Във всяка нова пукнатина се появи на земята, а зад него е водата. А после с оглушителен рев всичко рухна, тунел избухна, и се е появил огромен разразилата се поток вода, растянувшийся във всички посоки. Мен chimed вода и се зарея към тавана на тунела. Аз плува срещу буен поток обратно към главния вход. Между поднимающейся вода и покрив остава разстояние един метър.
  
  
  Видях изоставени тялото Риф от другата страна на cascade вода и знаех, че мечтата на Ел Ахмида не се състоя. Сега на въздуха оставаше не повече от половин метър.
  
  
  Взех втората тубичка и я хвърли във водата под себе си. Аз знаех, че той е достатъчно тежки, за да има поне бавно да потъне на дъното. Чаках петнайсет секунди, въздъхна дълбоко и втянул въздух в гъделичка и носа със синусите.
  
  
  Взрив е направил точно това, което аз съм изчислил. Почувствах как ме вдигна, сякаш огромна мокра ръка, и изхвърлени през вода през отвор в покрива на тунела. Налягането е ужасно. Почувствах как тялото ми потъна, дробовете ми горят, и съм се борил, когато водата выбросила ме нагоре, като торпеду.
  
  
  Аз се чувствах като са скъсани обувките ми, а след това се скъса дрехите ми. Налягане става по-висока, отколкото може да издържи човешкото тяло, аз се почувствах като вени и кръвоносни съдове увеличен до точката на прекъсване, когато ме стрелна във въздуха. Имам ужасно болеше белите дробове, когато направих първата глътка въздух. Това е като в ледена вода, и ме заболява главата. Но аз съм успял да се задържи на повърхността и леко се разстила с ръце.
  
  
  В края на краищата, аз си позволи да плава на гръб и водата ме разби от бурлящего поток. Аз упорито върху повърхността, докато не усети, че на моите ръце и крака се върна достатъчно сила, и повече не чувствах, че ме откъснете на части.
  
  
  Върви бавно и спокойно, размеренными плавни движения, върнах се на брега на Мароко. За щастие, аз не отиде толкова далеч в тунел, и когато най-накрая стигнах до плажа, аз се срина и лежал там, докато си почивате. Аз лежа дълго, после бавно се изправи. Аз неволно си спомних първата си слязат на брега на Мароко и внимателно се огледа, за да се уверите, че аз съм един.
  
  
  Разходка по плажа е подобен по лек наклон, и аз се почувствах благодарност. Намерих пътя и отиде на запад, в посока към Танжер. Когато дойде сутрин, аз все още върви по този път. Видях джип едущий към мен от друга страна. Оказа се, че това е армейски автомобил, пълен с марокански войници, които търсят китайски бежанци по протежение на брега.
  
  
  След моя разказ, те са разположени на своя джип, и ние изтичаха в Танжер, в американското консулство.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 7
  
  
  
  
  
  
  
  
  Аз съм освежен, взе душ и смених дрехите си, а след това са получили обаждане Hawk. Аз открих, че всички се обърна точно така, както аз и намечал.
  
  
  Марине бързо трябваше да започнат да говорят за нейната история изглежда правдоподобно, но кодекс сигнал, който съм дал на нея, се погрижил за останалото. По телефона Хоук е информиран от мен за подробности. "От историята на момичето, - гласът му затруднени, по телефона, - направих извод, че сте били някъде в морето, без весел. Мароканско правителството располагало необходими сили за решаване на този въпрос, но не и да има подходящ транспорт. Имахме средства за транспорт, но не и на въоръжените сили, така че ние сме заедно и ще видя резултата. Аз не съм против да ви кажа, че аз трябваше да говоря малко, за да ги убеди, че не съм взимал ЛСД, и всичко това сънувах ".
  
  
  "Бих искал това да бъде истина" - отговорих аз. "Аз си помислих, че това е добра пъзел игра с много различни подли подробности".
  
  
  "Между другото, ние имаме Уго и Вильгельмину от руснаците, които сте оставили да лежи тук и там в Казабланка", - каза той. - Дяволите почивен ден, N3. Отпуснете се и се наслаждавайте на слънцето там ".
  
  
  "Вашата щедрост обзема ме отново и отново, - казах аз.
  
  
  "Толкова много, че взимам отпуск за цялата седмица".
  
  
  'Коя е тя?' - попита Хоук. - Момиче, която се свърза с нас?
  
  
  "Да, - казах аз, - имам нужда от отмяна на застрахователна полица".
  
  
  "С теб всичко е наред, N3?" - попита Хоук, изведнъж с нещо като загриженост в гласа си. "Вие нещо се говори за застрахователната полица?"
  
  
  "Аз ще обясня, когато те видя отново". Аз се засмя и затвори.
  
  
  Излизайки от консулството, видях приближающееся длинноногое същество с красиво причесанными и добре поддържани коси, същата крехка, но чувствено момиче, което за пръв път срещнах онази нощ в апартамента Карминяна. Ръката и се плъзна в моята и я докосна устните ми буза.
  
  
  "О, Ник, - каза тя, - нямаш представа през какъв ад преминах, когато седеше в очакване и си мислех: ще се върне ли жив".
  
  
  "Аз все още трябва да ви благодаря за това", казах аз. "Поне отчасти".
  
  
  "Аз все си мислех за това, което ти каза, когато изчезваше, - промърмори тя. "За това, че ние ще се създаде двойка, постоянна пара".
  
  
  Аз вътрешно трепна и погледна в тези дълбоки черни очи. Я обличам бледо-бежов цвят с дълбоко деколте подчеркивало кръгла предизвиква красотата на гърдите си.
  
  
  "Това, което казах тогава, Марина, - започнах аз, - искам да говоря с теб за това."
  
  
  "Не тук, Ник", - каза той, стиснал пръсти към устните ми. "Обратно в Казабланка, в моя дом. Ми там ще е много по-хубав ".
  
  
  Аз сви рамене. Може би така беше по-добре. Може би бих могъл да измисля какво да кажа. Никой не обича да бъде някой, който лъже, дори ако знаеш, че това е направено за една добра кауза. Отидохме в предградията обратно в Казабланка на армия кола, която мароканско на правителството, предоставени ни в знак на благодарност. Когато стигнахме до дома си, тя отвори вратата и се обърна към мен, очите й блестяха и светеха.
  
  
  Аз исках да правя любов с нея, но това само ще усложни сделката, добавя обиди към нараняване. Боже, само ако тя не беше толкова дяволски желания.
  
  
  По пътя от Танжер ние говорим за повърхностни неща, като че ли и двамата се избягва тази тема. Във всеки случай, аз бях адски сигурен, че е така, но също така знаех, че не мога така да продължи безкрайно.
  
  
  "Марина, - започнах аз, - за това, което казах тогава в планината ... Повече аз нищо не успяват да се каже, когато рязък звук распахиваемой на вратата ме накара да млъкне. Когато се обърнах, видях, че Карминян излезе от спалнята с взлохмаченными коса, бледа и с червени очи, държеше в ръката си голям "Магнум" 357-ти калибър.
  
  
  "Аз знаех, че ти някога ще се върне" - каза Марина. "Аз просто не очаквах, че ще се върна с него".
  
  
  "Антон", - каза тя, идва към него. "О, колко е хубаво да те видя отново. Ти си още жив. Хвала На Господа.'
  
  
  Той грубо се засмя. "Предательница ... кучка", - изплю той на нея. "Лъжец. Дъщеря на дявола. аз съм жив сега, но не благодарение на тебе ".
  
  
  "Хей, почакайте за минутка, приятелю" - бавно казах аз, загледан в оръжието в ръката му, насочени към корема Марина. "Тя се опита да ти помогне. За да бъдем точни, аз я убеждава ".
  
  
  Той махна на оръжие в моята посока. "Тогава ще е уместно да умрат заедно", - каза той. "Аз дойдох тук и чакаше, за да я убие. Сега ти можеш да умре заедно с него ".
  
  
  "На Антон, - каза Марина, - чуй ме, моля. Аз направих само това, което е било по-добре за теб. Аз не са предали на теб."
  
  
  Този път той се скара с нея по-армянски. Бързо разбрах ситуацията.
  
  
  Той свали маската си. Вероятно, за да стигне дотам, не отне много време. Като се има предвид, че Марина е разказвала ми е за техните отношения, той определено беше странно отношение към жените. Отне малко, за да го убеди, че тя предательница, демоническое същество.
  
  
  Това беше странен вид, като аз веднъж казах, аскет-се затварят в себе си, и ако съм запомнил правилно този тип, той е егоист. Те винаги са били убедени в собственото си превъзходство благодарение на своя духовен подход към живота.
  
  
  Ако исках да получите този пистолет в ръцете му не е уволнен, което трябваше да се подходи към него по същия начин.
  
  
  "Няма смисъл да се смеят на него, "Марина", - казах аз. "Той знае, че ние лъжем. Мисля, че ще е по-добре, ако се поиска от него прошка ".
  
  
  Марина нахмурилась, но този път разбрах, че имам в предвид, и се обърна към Карминиану.
  
  
  "Добре е да коленичим, "Марина", - казах аз. "Трябва да поиска от него прошка".
  
  
  Марина се приближи към него и падна на колене, склонив главата в угрызениях на съвестта. "Ти можеш да ме прощава, Антон? - попита тя.
  
  
  Гледах на него с надеждата, когато той я погледна отгоре надолу със своята ангелски сериозността на праведните, които трябва да произнесе присъдата на това, че е несправедливо. "Мога да ти простя, "Марина", - каза той. "Но може ли Господ да направи това също?"
  
  
  Тя вдигна очи и погледна към него. "Дай ми да се чувстват докосване на ръката до главата ми, Антон", каза тя. Тя го направи перфектно.
  
  
  Той почти се усмихна със своята небесна благодат. Той переложил Magnum в лявата си ръка и докосна главата си. Това беше само един момент, когато имах нужда.
  
  
  Аз съм гълъб и грабна пистолета си. Пистолет е минал точно покрай ушите ми, но вече съм го удари стената с глава. Чух как печелившият от ръцете му пистолет стрелял по пода. Аз рязко удари надясно, и той лежеше неподвижен.
  
  
  Вдигане на оръжие, аз се обадих на полицията, и ние заедно са чакали, докато му ще се отнеме. Аз им казах да предизвика армия и да го предаде на тях. Когато те си тръгнаха, Марина отново дойде при мен и ме прегърна през врата.
  
  
  След като тя се е третирал с Карминяном, аз се почувствах още по-признателен за нея.
  
  
  "Имам нужда от теб, че нещо се изясним", - казах аз. "За това, че казах, че ние ще бъдем в постоянна двойка".
  
  
  "Аз за нищо друго не мислеше, откакто ти си това каза Ник, - каза тя с усмивка.
  
  
  "О, Боже", - простонал аз. Защо на тях винаги трябва да се усложни задачата?
  
  
  "Внимавай, скъпа", - опитах отново. "Това би било чудесно, но е невъзможно. Не сега, не и за мен. Казах ви това, защото аз ... ами, защото аз почувствах, че трябва. Аз не съм имал това в предвид. Сега аз честно казано, Марина. Аз не съм имал това в предвид.'
  
  
  Тя ме погледна и поджала устните. Внезапно тя се засмя дълбоко гортанным смях.
  
  
  Попитах. - "Какво от това добро?"
  
  
  На "ти", - каза тя. "Знам, че не това е имал предвид. Тогава аз го знаех. Ти за това не е подходящ, Ник. Може би ти ще успее да заблуди някои момичета, но не и мен ".
  
  
  Спомних си, какъв адски наблюдателна тя е била, когато за първи път се запознах с нея. На мен ми беше малко не на себе си благодарение на това, как тя ми се усмихна.
  
  
  "Когато ти казах да играе на карти, точно срещу Ел Ахмида, ти не беше толкова умен", - казах аз. - Значи, вие ми тогава повярваха. Вие ме обвиниха, че аз правя всичко, за да спасят собствените си кожи с косми ".
  
  
  "Вярно е, - каза тя. "Аз съм забелязала тебе, защото това ти попадение. Бихте направили всичко, за да спаси своята кожа, ако спасението на живота си означава приключване на мисията. Бихте ли продали мен и всички останали, ако това беше направено в името на общото благо. Разбира се, тогава ще ти повярва.
  
  
  Аз изглеждаше идиот.
  
  
  Тя отново ми се усмихна.
  
  
  Попитах. - "Тогава защо се върна тук с мен?"
  
  
  "Защото исках да си остана в ролята си" - каза тя, мигащи очи. Тя се приближи към мен и я пъхна ръката ми риза. Пръстите й бяха нежни пратеници желание, а открит и приятен устата си намерих моята. Тя вече разплитат моя риза и я ръка е заета от ключалката на моя колан.
  
  
  Вдигна я отнесох в спалнята.
  
  
  "Аз ще остана в ролята си", обещал съм я примесено с жестокост в гласа си.
  
  
  Марина вече е заснет рокля и тялото сгуши до мен. Тя отново е изпълнен с желания, но сега това проклето сдържано отчаяние премина. Го заменя собственото си чувство на възторг, плавно се движат красиво тяло, което на свой собствен ритъм и времето си.
  
  
  Марина притисна главата ми към гърдите си, и тя институциите за деца от екстаз, когато устните ми са намерили меки върховете. Тя приподнялась, докато не е станало изглежда, че тя иска да ми набута в устата си през целия си упругую кремовую гърдите.
  
  
  Аз помилва я с ръце, устни, език, и тя е жена, са претърпели в друг свят.
  
  
  Ние правихме любов бавно, първо нежно, а после с трескава желание, но никога не е грубо и не е грубо. В тялото на Марина не е имало и следа от грубост, но после всичко се промени.
  
  
  Аз гали тялото си в ускоряющемся ритъм, тя стенеше и трудно диша, и изведнъж тя вскинула тялото си, когато хвана ръката ми и я притисна към себе си и устните раздвинулись в дивата ухмылке; след това аз отново видях дивата цигански, с която е пътувал до над планините Риф.
  
  
  "Влез в мен, Ник", - се задъхва, тя се разпищя. "Влезе вътре в мен."
  
  
  Аз перекатился на нея, и тя впилась зъбите ми в рамото. Това е болката, родени удоволствие, и му викове бяха толкова протест на екстази.
  
  
  Ден премина в нощ, и в нашите тела, и накрая, лежат рамо до рамо, всеизгаряния и лишени от всякаква физическа сила, но пълни с всички плътски удоволствия.
  
  
  Гърдите Марина лежеше на гърдите ми, и тя ме погледна. "Ако е така, - каза тя, - каква е разликата, ако това не е завинаги?"
  
  
  Добър въпрос. Реших да го запомни за по-нататъшна употреба.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Арабската чума
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  
  
  Арабската чума
  
  
  
  преведох Лъв Шкловский
  
  
  
  
  
  Глава 1
  
  
  
  
  
  
  
  
  Мен накрывало зудящее одеяло обезпокоителни напрежение, и аз не знаех защо. Обикновено това е знак за опасност, един вид частна система за предупреждения. Аз знаех, че е по-добре да не се пренебрегва това, но ми беше любопитно, не е ли, защото този път аз не искам тази работа.
  
  
  Аз никога не извършват работа, която би била лесна и мръсна, но този път ме обзема особена мръсотия.
  
  
  Ами дали ви харесва или не, но аз бях тук, в Джеда, основните вратата на Саудитска Арабия. Това наистина е място, където можете да се чувстват неудобно и опасно, държава, в която вчера никога не уступало място днес. Горещата вълна, 42 градуса, сух въздух също не помогна. Аз не изтри врата си с мокра носовым шал, преди да е успял да започне всичко отначало.
  
  
  Тогава си помислих, че може би това момиче ме накара така напрегнат. За първи път я видях около летището, когато се приближи до таксито да ме кара в града. Тя е висока, с дълги крака и руса коса, снесени пирамида на главата си; на нея е обтягивающая синя пола и облегающая бяла блуза, която ясно показа я на прекрасната гърдите, така че тя може да се открои навсякъде. Тук, сред фигури в тюрбанах и вуалях, тя е ярко цветно петно на моно картина.
  
  
  Когато тя се приближи към мен, очите й за миг се срещнаха с моите и видях блясък узнавания в студените сини очи, въпреки че никога преди не си виждал. Това продължи само секунда, а след това изчезна, както самата тя изчезна в тълпата.
  
  
  Аз дори си помислих, не е повлиял ли сезон за мен несъзнателно. Това беше време, когато те щяха начин в свещения град Мека. Пристигнах един ден по-рано и се оттегли стая в хотел "Номад", едно от предприятията Ибн Хасука. Поне така изглеждаше, че Хассуку принадлежи половината от Арабия. Той е бил приказно богат син на принца на пустинята, плейбой и распутника, и въпреки широко разрекламированные излишен и легендарната лов за жени, той е останал един загадъчен човек - един вид арабски Дон Жуаном.
  
  
  Разхождайки се по улиците на шумен Джидды, гледах тълпата от вярващи, пристигнали на всички видове транспорт: на магарета, коне, камили, машини, теглени от коне вагони и на крак, нетърпеливи да получат хаджи, тези, които са извършили поклонение в Мека и се изправи пред Каабой, получаването на исляма.
  
  
  В този период, период на Ивайло л-Хиджа, на месец за поклонение, те пристигнали от всички краища на света. Аз съм виждал зелени чалми от Иран, шарени индонезийски саронги, цветни египетски галабиа, сини caftans от Йемен и традиционните хейки на арабските жени, понякога с воал, а понякога и без тях. Преди да тръгна в последния етап на поклонение в Мека, всички те облачались в прости дрехи, дрехи поклонник от две парчета бял плат, без подрубок, един на кръста, друг в лявото рамо. В очите на Аллах ихрар колна всички тях и скрих всички външни съвети за богатство и престиж - или липсата и на двете.
  
  
  Беше доста иронично, че съм бил в Джеда точно сега. Аз също бях паломником, само ми за поклонение никога не са били свещени. По време на своите скитащи търсех не доброто, а злото. Дрехи на поклонник, дрехи турист е скрита неща от очите на хората, а не от Аллах. В специални обувки в обивке лежеше Rado, мощен "Люгер", с 9 мм патрони; а в тесни обвивка на моя предмишницата лежи Уго, мое шило с нож от закалена стомана. Това са неща, които скри ми паломническую дрехи, професионални инструменти, Ник Картър, AX Agent N3, Killmaster. В моя паспорт е посочено моята камуфляжная личност: Тед Уилсън, вносител.
  
  
  Аз се опитах да се отърва от чувството на безпокойство, което ще ме толкова се притеснявате, рационално обяснява това, знаят дълбоко отвътре, че това няма рационално обяснение. И тогава аз отново видях момичето.
  
  
  По време на южната молитви стоях в хотелската си стая, слушането на звуци мутаввы, религиозни полицай, който ръкоплясках затвор, наричайки ги затвори за молитва. По времето, звучи призивът на moose с минарета, в града замлъкват. Гледах как се върти бавно вентилатор на тавана, и принуждава себе си да не мисля за това, защо съм тук, не мисля за Фреде Дэнверсе и за моята среща с него на следващия ден, когато той се завърна от пътуване в Медина.
  
  
  Когато молитвата свърши и улица има шумна тълпа, аз излязох навън. И тогава аз отново видях момичето.
  
  
  Тя се спря пред тезгяха на пазара - пазара - на няколко крачки от мен, сондиране свитъци блестящ брокат и ярка коприна. Тя полуобернулась и ме погледна студени сини очи, и аз отново усетих нещо в нейния поглед. Пред мен премина поредица от магарета с глиняными стомна, криейки ми преглед. Когато те свършат, я не стане.
  
  
  Безпокойство, което все още не е отпускало мен, избухва отново, и аз знаех, че е момиче, поне отчасти е виновна за това. Нещо в очите й, нещо, което можеше да се види, но не може да предаде. Опитах се да се отървете от неприятното усещане; тя наложени ме невярно настроение, което понякога е спираща мен при тези обстоятелства. Аз си помислих за отговор Хоук на последният ми въпрос по време на разговор в кабинета си.
  
  
  'Защо аз?' Попитах, и той веднага отговорил: "Защото ти знаеш рукавицах и не сдерживаешься чувства на състрадание, доброта и милост, и аз искам това да е така".
  
  
  Устните ми се страхуваме, когато мислех за това, докато вървеше по тесните улиците на шумен Джидды. Ако Хоук искаше, той би това е точно така. Отговорът му може да бъде нещо като допълва, но не е точно това, което можеше да се закача в рамка на стената.
  
  
  И ето аз, Тед Уилсън, вносител, отишъл на пазара, където арабите са се търгували от медни курильниц, саксии кафе, сандали и рула килими. А след това аз видях едно момиче в трети път. Вървях под висока тераса на къщата, когато потокът на отпадъци и листа закружился около мен и счупена саксия с цветя за паветата. Погледнах нагоре и видях едно момиче, което е наполовина свисала върху каменна стена тераси с цветни саксии на първия етаж.
  
  
  И този път тя не е една. Като вдигнаха очи, аз видях един човек в бяла шапка и бял костюм. С една ръка той я прегърна през врата, а на второ удостоверенията си устата и се опитах кожа от ръбовете. Момичето държеше за ръба с две ръце и се опита да публикува на сдавленный вик, и аз я видях сини очи, широко оповестени от страх. Докато гледах, мъж запрокинул я главата. Тя губи сцепление на стената и изчезна от поглед заедно с него.
  
  
  Аз винаги ще бъда бойскаутом, затова се завтече към тесен външна стълба в ъгъла на сградата. Стълба водеше към терасата, и се качих по три наведнъж, и когато аз се превърна в най-горния ъгъл, видях пухлого смуглого мъж в бял костюм, прижимающего момиче на земята. Тя се опита да се измъкне, и полата е подвешена, оголване на прекрасни крака и бели дантелени топене.
  
  
  За един мъж в бял костюм возвышалась огромна кафява фигура, облечена само в яке и скъсани панталони. Лицето гигант е широк, с високи скулами, а черепът беше напълно обнажен. Голям златен пръстен свисало с едно ухо. Под кратък незакопчан жилетка видях красиво мускулесто тяло, тяло на животно от джунглата - около шест фута животно от джунглата, както бях предположил.
  
  
  Го плешивото блестела на палящем слънце, а най-дълбоките си тъмни очи блещукаха, когато ме видя на върха на стълбите. Друг мъж е хвърлил момичето в него, а след това се приближи към мен. Той имаше широко лице, съответно с широк нос и той ръмжащ, излиза напред.
  
  
  "Махай се", - прорычал той. Аз не прекарват напразно на въпроси, на които никога не са отговорили. "Покажи ми вратата", - казах аз.
  
  
  Той заколебался, а след това е атакувал като бик. Хванах атака остър ляв удар по челюстта му, а след това направи кратък кука. Той се поколебал, очите му бледи, и той падна.
  
  
  Погледнах нагоре и видях как кафяв гигант със сила хвърли на момичето, след това той се активизира през нея и се приближи към мен. Знаех, че всичко ще бъде различно. Той лесно се приближи до мен и го дълго, гъвкаво тяло двигалось с мощна гъвкавост.
  
  
  Той бързо пусна ляв, от който се понасят. Той се опита още два пъти, и аз съм преплувал ниска стена тераси. Видях пробив и рязко стреляха наляво, от която, като си мислех, че увернется. Той не е направил това; удар дойде с гръм и трясък. Главата му отлетела назад, и следващата ми дясната ръка би била идеална, ако не бях дошъл в разбития саксията върху каменен.
  
  
  Моят крак се подхлъзна и удари беше само на половин мощност. Но - моите вежди скочиха - гигант носеше отзад, се разби в каучуковое растение и разби пред него. Той лежеше, клатейки глава, и не се опита да се изправи.
  
  
  "Аз мога да падне на земята", - промърмори аз. "Всички тези мускули и никаква сила за тях". Усетих нечия ръка върху ръката си и погледна в големи сини очи, когато се обърна. "Елате, моля", - каза момичето, дърпа ме за ръката. - По-бързо, докато той не се събуди. Моля те.'
  
  
  Аз нека си води ме нагоре по външната стълба, спря, за да видите на гигант, и наблюдаваше как той бавно се издига на едно коляно. Аз отново съм в недоумение поклати глава. Аз знам, че никога не трябва да се съди по външния вид, но обикновено те се лъжете обратното: безобидная фигура се оказва рев на ярост. Аз се отказах от него последен поглед и продължи да се чувствам зает и леко свален объркващо. Но момичето се завтече, а аз се завтече след нея по алеята към оживена широка улица, където тя най-накрая се спря на ъгъла на джамията. Очите й, които отново са станали по-студени и тихи, ме гледаха.
  
  
  "Благодаря", - каза тя, дълбоко дъх, гърдите подпрыгивали нагоре и надолу в облегающей копринена блуза. "Те казаха, че ще принуди ме да платя, но аз не вярвам".
  
  
  Аз заловени слаб шведски акцент в думите си.
  
  
  "Плати какво?" Попитах.
  
  
  "Миналата седмица бях в нощен клуб, в който не трябва да е да отиде сама", - обясни тя. "По-малкият от двамата се приближи към мен и се опита да ме удари. Той беше много агресивен, и в края на краищата аз трябваше да се обадя на полицията, за да го арестува. Висок каза, че те принуди ме да платя, но аз все се обърна ".
  
  
  Тя е компресиран ръката ми. "Ако ти не дойде... Аз не искам да мисля за това, което можеше да се случи". Тя се сепва. "Тук, в Джеда, се случва толкова много, че хората се отдръпват".
  
  
  "Тогава Джида не се различава от много други градове на Америка". Аз се засмя.
  
  
  "Ти си американец? - попита тя. "Казвам се Анасон, Анасон Халден. Аз работя в компания Tour-Guide Trips тук, в Джеда. При тях се работи много момичета от различни страни, говорещи на различни езици ".
  
  
  Аз кимнах. Аз съм виждал това име по време на своите разследвания във Вашингтон. За всяка задача трябва да проучи и специална серия на файлове и филми, които се координират с помощта на специална техника, която ни позволява мислено да пия, бъдат описани и да се съхранява огромно количество информация. Спомних си, че "Туристически обиколки" също са задумкой Ибн Хасука.
  
  
  "Казвам се Уилсън, - казах аз. "Тед Уилсън, внос и износ. Аз се радвам, че бях наблизо, за да ти помогнем ".
  
  
  Усетих приятен натиск върху ръката си и открих, че Анасон се приближи по-близо; мека долната страна на гърдите си лежи на моята ръка.
  
  
  "Аз не мисля, че е достатъчно просто да се каже, благодаря ти", - каза тя, и студените сини очи уставились на мен. Това може смело да се нарече добър дебют, и аз не губи време напразно. В края на краищата, пред мен е цяла вечер.
  
  
  "Тогава хапнете с мен тази вечер и плъзнете, за мен особена обиколка на града", - предложих аз.
  
  
  Тя широко се усмихна. Отговорът беше толкова бързо, че изглеждаше механично. Може би професионален рефлекс. "Добре, Тед", каза тя. "Аран стрийт номер пет. Да речем, половината от девети?
  
  
  "Ние ще работим." Аз кимнах. 'Ще се видим вечерта.'
  
  
  "Аз трябва да отида на работа", каза тя. Очите й леко са се променили, изражението на лицето си стана доволен.аз това вообразил? Тя е опъната, го докосвам устни до бузата ми и бързо си тръгна. Гледах я красива фигура с тесни задните части под синя пола, докато не видя как тя изчезва в тълпата. Аз огляделась, за да видите дали още двама нападатели, но, изглежда, те бързо изчезнаха. Аз изръмжа, помня, как гигант се срина след един нерешительного удар. Може би аз бях разочарован, че цялата тази благодат и мускулест красотата че такъв кух съд. Това продължава малко ме притеснява, и аз все още мислех за това, когато стигнал до Хотел Nomad.
  
  
  Седна на терасата на едно от многобройните кафенета, една от гахвоа, където разливали здрав арабски кафе. Аз седна и се загледа в тълпата, докато не извика: "Салата! Салата! Sa-лааааат! ' чувал. Дойде време за вечерната молитва, последната от пет пъти на ден, когато мюсюлманин се обръща в Мека. Аз отидох в стаята си, протегна се в леглото и се опитах да се отпуснете, като остави тревожно се изпаряват. Но той упорито продължи да настоява, и най-накрая, е време да се вземе душ, да се промени и вземете Анасон.
  
  
  Адрес намира в един от най-добрите райони на Джидды. Анасон ме срещна на вратата на апартамента си. Тя каза, тя е заснет с мебели. Огледах на тапицирани, дебели килими и дървени столове. Нисък широк диван е с покритие от върбови кожи. Но по-дълго само мое мнение задерживался на Анисе. Сега тя носеше обикновена черна рокля с тесни бретельками; роклята е много мини, с много ниско деколте и квадратни деколтета, в която предизвикателно выпирала гърдите. Когато тя ме прегърна за шията и целуна меки отворени устни, усетих смес от жасмин и рози.
  
  
  "Аванс за моята благодарност", - каза тя, бързо се оттеглят, и аз видях как той ме гледа изпод подредени мигли - на ширината на раменете ми, ограниченост на моите бедрата. Най-накрая, тя грабна пухкави бели жилетка, ме хвана за ръка и излязохме навън и аз си мислех, че имам добър шанс най-накрая да се отървем от това безпокойство. Но до това не се стигна.
  
  
  Анасон подробно ми показа най-добрите нощни клубове, и където и да сме влезли, всички поворачивали главата, за да видите прекрасни крака, взлохмаченные руса коса и буйна гърдите, теснившуюся за квадратни деколтета една проста рокля. Научих, че Анасон обича да пие, и скоро се е научил на това приятен начин. Налягане на бедрата ми, когато седнахме на масата, ставаше все по-силен с всяка пауза.
  
  
  Видяхме добри, истински танцьорки, яде по арабски език и влизат в почти тъмни палатки, където еротични представяне прерывали правенето на любов посетители. В крайна сметка, аз трябваше да има много време. Но аз не можех. Бяха малките неща, тези проклети неща, които един обикновен човек не забелязах да има. Но с течение на годините се научите да слушате неща, иначе никога няма да чуете голям.
  
  
  Любопитни факти, все още нищо не означава, но все пак те бяха. Например, аз забелязах, че Анасон беше определен график. Това не е от значение, но когато в средата на вечерта аз предложих нещо друго, тя не искаше това да се чуе. Я остра и внезапна реакция беше веднага прикрити ослепляющей усмивка и пожатием раменете.
  
  
  "Хайде да го направим по-мое", - каза тя и се засмя. "Помни, аз съм специалист по пътувания, Тед". Наистина. Аз сви рамене и момент премина. Но след това бяхме нервни погледи, които аз съм виждал, като тя от време на време хвърля и най-накрая, аз започна да говори за това.
  
  
  "Аз продължавам да се срещам с тези двама мъже," - каза тя. "Аз очаквам, че те ще бъдат някъде постоянно се появяват. Съжалявам за това.'
  
  
  Напълно разумни и достоверни, така че защо да не вземе това? Може би, защото това беше част от шаблона, като тя бързо погледна часовника, преди да предложи да отидат в друга палатка.
  
  
  Малките неща, малките незначителни маниери, може би, познати жестове, които обикновен човек не забелязах да има. Боже, казах си, може би това бях на тези, които са били познати жестове. Беше много лошо, ако ти не можеше просто да изляза и да се насладите на компанията на красива, очарователна жена. Аз трябваше да се чувствам спокойна и лежерна. Тогава защо не го направи?
  
  
  Аз хвърли отговори, които са се опитали да наложат на себе си, и отново се съсредоточи върху чувственост Анасон. Това е лесно, и когато тя най-накрая ми предложи да я заведе у дома, Аз почувствах, как в мен нараства вълнението.
  
  
  Когато стигнахме до нейния апартамент, тя просто си е включила мека светлина. Очите й вече не бяха студени, но изгори гладни безпокойство, а устните намерих в кратък целувка език, който е казал всичко. Думи биха били излишни. Тя се обърна и отиде в банята. Но дори и сега, дори и тук, любопитни факти проправи си път.
  
  
  Знаех много момичета в много градове, в които вратите са ключалки-на веригата за доставки, и всички те веднага окови на техните вериги, след като те влезли. Това е автоматичен жест; като вдишвате и издишвате. Анасон не го направи. Аз видях, че тя е верижна замък, но тя не го докосвала.
  
  
  Аз седнах на широк диван с одеяло от коза кожа и спокойно чакаше, моите мисли бързат напред и напред, проучване на малките неща. Аз все още нищо не е определен, когато Анасон излезе от банята, прикрытая само малки бели са хранителните пликчета. Нейните голи гърди са рубенсовскими по своите размери. Стая напълниха провокативен аромат на жасмин и рози.
  
  
  Тя се свлече до мен на мека постилка, выключила лампа и стаята изсипа син нощна светлина, които блестяха фосфоресцирующим светлина. Аз лесно прекара пръсти по големи гърди, и тя ме хвана и притянула към себе си. Аз погледнах към нея, и въпреки всички дреболии, има развинтено желание, което бях видял в очите й, не угасло.
  
  
  Пусна я и се изправи. Аз quelled желанието си, бавно се приближи до един стол и свали дрехите си, първо обувките, после панталоните и ризата си. Сложих Вильгельмину и Уго себе си под ризата, която хвърли върху панталоните.
  
  
  Връщайки се към дивана, аз "случайно" избута го за вратата точно пред прага. След това бързо се приближи до Анасон, притисна към нея и се чувствах покалывающий екстаз на кожата към кожата, желание, което разжигало желание.
  
  
  Анасон Халден отчаяно искаше да я шията, дяволите като залог, това е безспорно, и тялото му се повиши, за да хвана ми, когато от гърлото се откъсна дълбок стон. Ръцете й обвились около гърба ми, като скоби, и тя започна да се разклати под мен е странно прибързано, диви движение с много силна енергия значителни размери. В случая с Анасон не е нито вкусни прелюдии, нито нищо, което би могло да се подготвят за прекрасни моменти на наслада; тя не искаше да чуе за продължителни преживявания. Ръцете си около гърба ми спря ме напред, и тя скочи, бързо просия всяко движение да достигне връх на удовлетворение.
  
  
  Аз едва не се хвърли към нея сърдито, адаптиране към забързания си, натрапчиви движения. След това, въпреки задыхающийся звук си на дишане и на фокусирана концентрация на моята страст, аз го чух: леко скърцане ми обувки по пода. Вратата се отвори. Ръцете Анасон здраво ме държеше, и тя не се спря в своя неистов клони, колкото има. Аз напряг всичките си мускули, перекатился наляво, се опита да се освободи от нея, но тя държеше на мен. Аз перекатил я от себе си и видях, че очите й се разшириха, а устата падна.
  
  
  'Отново!' - извика тя от внезапен ужас, но вече беше твърде късно. Чух два изстрела и се чувствах като Анасон дернулась, когато два куршума нарязани я в гръб. Погледнах покрай нея, когато тя напряглась, гърди са повишени, и аз видях, как на муцуната на пистолета, събрани от отвора на вратата, след това чух тичат стъпки.
  
  
  Аз спада с Анасон и се затича към вратата, по пътя хванете Вильгельмину. Напълно гол и аз се приближи до стълбата и видя две фигури, выбегающие от предната врата: едната беше облечена в бял костюм, а от другата - високи, смуглая, с голи гърди и плешива глава. Аз останах в горната стъпало не заради своята голота, а защото знаеше, че те ще отидат в тъмните криволичещи улици, още преди да стигна до вратата.
  
  
  Аз се обърнах и влязох в стаята, където Анасон Халден лежеше на корема на козьих шкурах. Две големи червени петна, пръснати на гърба си и са станали едно цяло. Обърнах я и видях, че тя е все още жив. Клепачите й трепетали, да не се отварят изцяло, а устните издавали едва слышные звуци. Наведох се над него, за да улови вымученные думи.
  
  
  "Сгори в ада!" - памет тя, повдигане на главата на половин инч. След това, с най-новата вибрация, тя е паднал и лежи неподвижно, красиво, мъртво тяло. Облякох се и си тръгнах, без да гледам назад, горчив вкус в устата ми.
  
  
  Сега всички тези малки неща се събраха заедно. Убиец предназначали за мен си куршум, Анасон и е част от плана от самото начало вече е на летището. Тогава разбирам, че е в нейните очи. Това беше признание - предполагаемата жертва. И след като я спаси от от така наречената атака, този удовлетворенный поглед, който аз усетих в очите си, определено е бил истински. Значи, всичко мина по план. - прорычал аз. Сега знаех защо този мускулест гигант е толкова лесно се срина, едва съм го поразително. Всичко това беше част от внимателно вежлив план да ме подготви за покушению. Но защо? Беше ли това е най-старата игра в саудитска версия, където бях аз нищо не подозревающей жертва, която убият и ограбят? Може би, казах си. Вероятно. Аз не можах да се приеме за даденост. Когато стигнах до хотела, аз лежаха на леглото и си помислих за важността на малките неща. Без тези малки неща щях да съм мъртъв сега, убит още преди това, тъй като моята мисия тук дори започна. Нима наистина съм случайно избраната жертва на обир? Или някъде, където е връзката?
  
  
  Те образуват едно странно трио: ефектни блондинка-шведка, нисък, закръглен, тъмен мъж и як, плешив, тъмен гигант. Но това е чужда държава, държава, където странно е често срещано явление, а само често срещано е необичайно.
  
  
  Аз все още мислех за това, спални под бавно въртящи се ножове, монтаж на таван, вентилатор.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 2
  
  
  
  
  
  
  
  
  В летищните ми съобщиха, че полетът 443 от Медина ще пристигне със закъснение от 15 минути, и аз пробирался през шума и суетата на зала за пристигащи, която е толкова типична за тази странна държава.
  
  
  Арабски вожд седеше до вашия въоръжен бодигард с автомат и кинжал с перламутровой рукоятью. Два американски петролни промышленника, безпогрешно разпознаваем външен вид и поведение, като шейх в пустинята, седна срещу вожда, облечен в бурнус. Жените в воал в хайках се плъзна до европейските жени. Caftans и Christian Diors, негодници и Balmains, транзисторные радиостанции и молитвени постелки; и то е свързано странно, нереално начин.
  
  
  Намерих място до големия прозорец с изглед към писти, и докато гледах, как да излети и кацане на самолети, реалността изчезна, а аз се върнах в невзрачна офис в Дюпон-Кръг във Вашингтон, гледане на шагающим Хоуком и дори не дъвче го. обикновено несгоревшая пура.
  
  
  Ако Хоук така ходи, аз знаех, че той е много загрижен. Си слаб, загорял лицето, сякаш се е променило и той изглеждаше повече като на меннонитского проповедник, созерцающего злото на греха, отколкото на ловки, ловкого, брилянтен директор на AX.
  
  
  "Аз не знам, какво да мисля, Ник - каза той. "Аз просто не знам какво да мисля. Ми скучни целият този мръсен никакъв бизнес. Аз се чувствам предаден, и, честно казано, ме боли ".
  
  
  Знаех колко боли стария джентльмену. И въпросът не е само в това, че той ръководи добре управлявани бизнес, високоефективни шпионски софтуер агенция, но и защото всичките му ключови хора, бяха избрани от ръчно в резултат на многогодишни тренировки и работа. Освен това, нелояльность - това е дума, която Хоук всъщност не разбрах, отношението толкова, за да оставите извън неговото разбиране, че той никога не можеше да се разбере това е в собствените си хора. Опитах се да го успокои, вместо на обичайните си дразнящих ваксини.
  
  
  Попитах. - "Защо си толкова нещастен, преди да признае със сигурност, че това е вярно?"
  
  
  "Защото това, което знам сега, повече от достатъчно, за да ме направи нещастен, по дяволите", - изрева той в отговор. "Боже, ти знаеш ли, Фред Дэнверса. Вие сте работили с него. Знаеш ли, колко време той работи с AX.
  
  
  Аз кимнах. Фред Дэнверс е над други агенти AX, женен и е имал деца в Америка, той е един от първите мъже, нанятым Хоуком, когато е основана AX.
  
  
  "Дэнверс вече много години е в тази пустиня - продължи Хоук. "Той създаде отлична мрежа от информатори и познати. В Южна Европа, Северна Африка и Близкия Изток малко какво се случва, което той не знае. Политически стъпки, военни промяна, движение на войски, планове за убийства, тайни катаклизми - каквото и Фред Дэнверс, току-що пристигнали в Саудитска Арабия, в течение. Тази държава е регулярен транзитен пункт за важна информация, и ние, разбира се, да го използва за изпращане на съобщения и информация извън обичайните канали ".
  
  
  "А сега всичко се обърка", - коментира съм, като гледам как се свива устата Хоук.
  
  
  "Много лошо", - каза той. "Планове, които изградихме, се разпадна. Секретна информация попадне в неподходящи ръце. Някои проходи са били блокирани, защото някой е научил за това ".
  
  
  "Предполагам това е всичко, което е преживял Фред Дэнверс, - казах аз. "Но вие знаете, че такива неща могат да се резултат от различни обстоятелства". Ястреб набучени ме пиърсинг поглед, и аз съежился. "По дяволите, Ник, - отсече той, - ако бях сигурен, че ако имах поне някакво доказателство, не ми трябваше да изпрати теб там, за да решат този въпрос".
  
  
  "Да, господине", - внимателно казах аз. Хоук се приближи до бюрото и седна зад него, го сивите като стомана очи ме гледаха изпод дълбоко нахмуренного поглед.
  
  
  "Наскоро пуснахме контрафактный материал", - каза той. "Ние го предава на Фред, Дэнверсу по обичайния начин".
  
  
  "И това се оказа там, където не трябва да има", - готова съм за него фраза. Той се отпусна назад и изведнъж изглеждаше уморен и тъжен.
  
  
  "Всичко свърши точно така, както си мислехме", - каза той. След това дойдох до заключението, че повече не мога да се извиня за себе си. Ник, аз не мога да си позволя лукса да гледат в друга посока на този стол - нито на пресен Фред Дэнвера, нито на себе си, нито на някой друг ". Той не казах нищо, изглеждайки затворен, след това продължава по същия бизнес, познат тон, без никакви емоции.
  
  
  "Идете и научете какво се случва", - заповяда той. "Трябват ми факти, факти! Ако това не е Фред Дэнверс, научете, кой е или какво е това. Някъде голямо изтичане. И ако Фред Дэнверс - това пропускам ...
  
  
  Той не е завършил фразата, но аз знаех, че той е имал предвид. Ако Фред Данверс е изтичане, ако той е избрал погрешна посока, тогава аз трябваше да предприеме необходимите стъпки. Бих могъл да го изпрати обратно във Вашингтон, или ако това е невъзможно, би било минимален въпроси за неговата смърт. Спомних си, че Хоук е казал много отдавна: "Добър полицай, водещ себе си не така, както кучето, е опасно за овце. Той винаги ще бъде убиец овце, от това никога не избавишься. Трябва или да го заключени, за да се освободят от него. Във всеки случай той представлява риск, а не в защитен актив ". Само в името на Хоук се надявах се, че Фред Дэнверс не стана предател.
  
  
  В този ми разговор с Хоуком е приключила. Той ми даде ми фалшиви документи на Тед Уилсън, вносител, и ме прати, и Дэнверс били предупредени за моето пристигане. Ако този човек има какво да се скрие, той би бил повече от щастлив да ме вземе. Ако при него не е чиста съвестта, той би могъл да усетите неприятна миризма. Дэнверс не е глупцом; той знаеше, че не ме пращат някъде без особено основателна причина ...
  
  
  Мислите ми внезапно се откъсва от високоговорителите на летището: "Полет 443 от Медина сега пристига към изхода 2", - каза женски глас и след това рекламата е многократно.
  
  
  Станах, отидох до второто излизане и чакаше, докато пътниците да излязат от самолета. Аз съм виждал, арабски шейхове с жени, няколко чуждестранни студенти, група германски туристи, няколко китова кост англичани, две снажен бортпроводниц и най-накрая, членовете на екипажа. Няма Фред Дэнверса. Моите челюсти напряглись. Разбира се, той би могъл по някаква причина да пропуснат полет, но някак знаех, че това не е така. Не знам как разбрах, аз просто знаех. Мигове по-късно това беше потвърдено, когато бавно се отдалечи от вратата. Отново звънна, високоговорител, и този път моето камуфляжное името крещи по целия аэродрому.
  
  
  "Нека да дойде г-н Тед Уилсън за информация, моля?" - разнесе студен безличен глас. "Ще дойде ли, г-н Тед Уилсън за информация, моля. Писмото пристигна за него полет 443. '
  
  
  Глас започна да повтаря съобщение, когато аз смених посоката и премина през залата на пристигането си. Аз бях на около четвърт път, когато премина покрай момиче с куфар и количка за пазаруване, спънал и паднал върху мен. Аз съм отразявал два куфара и косметичку и хвана момичето за ръката. Тя е малка, с тъмни очи и маслинова кожа, и тя сглотнула от срам и болка, когато я вдигна. Багажът е бил разпръснат над мястото навсякъде, пристигнали вратарите.
  
  
  "Извинете ме", се извини тя.
  
  
  'Не е важно.' Аз се усмихна тя. "Да ме поразиха и по-зле". Щях стъпка по куфара, когато усети ръката си върху ръката ми.
  
  
  "Момент, моля", - каза тя. "Сигурни ли сте, че не поранились? Аз бях много разстроена и бих ти причинила болка ".
  
  
  "Чувствам се добре", казах аз. 'Наистина.' Аз отново започнах да отида, но си ръка ме хвана за ръка. "Чакам. Аз ще ви дам един телефонен номер, на който можете да се свържете с мен ", каза тя. "Ако с теб, че нещо се е случило, обади ми се. Аз съм застрахован от такива неща ".
  
  
  "Няма нужда от това", казах аз. "Добре съм."
  
  
  Аз ми я още една обнадеживающую усмивка. Тя заколебалась, след това пожала рамене и ме отпусна на ръката ми. Минах през вратари, които си съберат багажа. Когато дойдох, млад служител в един референтен маса, арабски в западна дрехи, вдигна очи.
  
  
  "Аз съм Тед Уилсън, - казах аз. "Имате за мен писмо, което прилетело полет 443." Той ме погледна няколко учудено, а след това се намръщи. "Но г-н Уилсън само че взе това писмо, сър", - каза той.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 3
  
  
  
  
  
  
  
  
  Моята кръв се превърна в ледена ми камуфлаж избухна.
  
  
  "Г-н Уилсън само че взе това писмо?" - многократно съм.
  
  
  "Да, сър", казал един млад слуга, сега той изглеждаше сериозно и обеспокоенно. "Той ми показа документ за самоличност. Възникна грешка?
  
  
  'Абсолютно!' - гневно казах аз. 'Как изглеждаше? Къде отиде той?'
  
  
  "Дебел мъж в бял костюм", - отговорил слугата. "И той просто отиде чрез централен вход". Той кимна.
  
  
  Се обърнах и видях, че вратата все още люлки отворени, а "мистър Уилсън" си тръгнах. Когато аз се приближих до въртящи се врати, погледнах назад през рамото си. Момичета не е имало, но куфара все още бяха разпръснати, както съм и предполагал. Тя използва диверсия, за да даде на някой друг време да се запознаете с информацията, показват фалшив документ за самоличност и вземете писмо.
  
  
  Ми стана ясно, че тук действа много по-модерна организация. Не е случаен турист, който се качват от Анасон Халден и нейните приятели. Сега, това е ясно. Те са знаели за моето пристигане достатъчно дълго време, за да се изготвят документи за самоличност. Всичко това е било внимателно подготвено и внимателно изпълнени. Някой определено не искаше да разследва дело на Фред Дэнверса. Може би това е самият Фред Дэнверс?
  
  
  Аз съм излязъл през въртящата се врата на тротоара, където зърнат видя бял костюм зад волана от английски на ford, който с писъка на проносился миналото с писъка на гумите. На няколко ярда от там авиакурьер изключи двигателя на мотоциклета си "Хонда " Хоук".
  
  
  "Съжалявам, приятел", - казах аз, постучав Вильгельминой му зад ухото и пратете го на пода.
  
  
  Аз скочи в седлото, се ускори и мотоциклет с рев рванулся напред, като се разгневи, жребец. Аз пробирался през тълпи от хора, магарета, камили и автобуси, пълни с поклонници.
  
  
  "Форд" беше в близост до мен се дължи на натоварения трафик. Той изведнъж махна с ръка и нарежете платно. Аз го последвах и видях, че на тази улица беше много по-малко машини, и той е управлявал по-бързо. Аз широко отворих дроссельную амортисьор Honda и дълбоко се наведе, когато сме увили за друг ъгъл. Шофьорът ме видя сега; той правеше завои на две колела, придържайки се към покрайнините на града, но премествайки се на северо-запад към брега. Когато пътувахме от град на широкия път, бих могъл да го изпревари, но със сигурност не можеше да го повали на пътя с велосипед. Освен това, той е някъде на път, и аз исках да видя къде се намира. Може би в това писмо съдържа всички необходими ми отговори. Имах такава идея. Писмо зае мястото на Фред Дэнверса, и това би могло да означава всичко, но със сигурност нищо добро.
  
  
  Усетих мирис на Червено море с изключително висока соленостью, а след това видях плоска, мъгливо вода в горещ сутрин на слънце. "Форд" излезе на проселочную пътя между две пясъчни дюни. Последвах него повече от облаците прах, отколкото на ума. Пътят водеше направо към брега. Когато водачът се приближи до твердому пясъка на плажа, той се обърна колата и отишъл в набегающим вълни. Аз останах на опашката му и видя малката лодка на стотина ярда от брега; лодка с извънбордов двигател. Аз видях в него мускулна кафяв гигант с блестящ на слънцето плешив череп.
  
  
  "Форд" рязко спря. Човек, изскочил от колата и се затича към водата, и аз чух, как извънбордови двигател е спечелил. Аз съм затормозил "Хонду", дъждуване пясък под задното колело. Човек вече е влязъл в морето; той е бил във водата почти до кръста, и лодката тръгна към него. Очевидно е, че бързо покатое дъното, което позволява на плоскодонке да се доближи до брега. Аз се втурнаха във водата, така че брызнула пяна видях как този човек се обърна към мен, след това погледна към лодката. Той, очевидно, е дошъл до заключение, че ще има нещо с мен, преди лодката да успее да стигне до него.
  
  
  Той се е придвижил напред по гърдите във водите на Червено море, и когато аз се приближих до него, той несръчно направени скок кратката си ръка. Аз пригнулся, хвана го за ръка и разгъната. Но го кратко коренастое тяло да има силата на бика; той се гмурна под водата, и ме перебросило през главата му.
  
  
  Бях погълнат малко вода на Червено море, затвори устата си и стана, за да дишат. Човек в бяло костюмк отново се приближи до мен, но този път извади ръка от водата и го удари в очите бързото лявата кука. Той се спъна и падна, и водата сомкнулась над главата му. Аз гмурна след него, но той скочи и понасят от моя скок. Аз се качих подишам въздух и видях, как той плува в по-дълбоката вода, а сега видях една лодка по-малко от четири метра от мен.
  
  
  Плешив гигант насочи лодката право към мен с бешенно работа на двигателя. Аз гмурна на дъното. Спасителна лодка се мярна на няколко инча от мен. Излизайки на повърхността, аз видях как лодката се завъртя и се обърна.
  
  
  Сега не е в ръката ми е на Rado. Заснет в плешив, но лодката се танцува на пълна скорост, и аз да пропусна. Аз выругался, когато видях, как гигант се плъзна надолу, като я прави почти невъзможна цел.
  
  
  Аз бутна Вильгельмину обратно в кобура и се гмурна, когато корабът отново понеслась право към мен.
  
  
  Този път усетих, скърцане на лопатите на винта, които за малко не се удари в гърба ми. Аз веднага се изправи и отново извади Вильгельмину. Да се бият срещу лодка с извънбордов двигател е опасна работа. На първо място, скоро ще омръзне, един погрешно - и аз ще бъда смазан.
  
  
  Но сега гигант се скри на дъното на лодка, само от време на време следя за мен бегъл поглед. Аз се опитах, вече не се стреми в него, но удари две спретнати дупки, разположени близо един до друг, на борда на лодката под водната линия. Лодка затанцевала и свърнала, отново обръщайки се към мен.
  
  
  Аз выждал миг, след това премина през още две дупки в корпуса, близо един до друг. Мога да си представя хлынувшую вода. Това са само малки дупки, но на тях имаше четири, и няма нужда от толкова голяма дупка, за да потъне лодката. Лодката рязко се обърна надясно, и аз съм се изправи и внимателно се загледа, готов да се наведе, след като видя следващата стъпка на гиганта. Но шлюп се обърна и на пълен ход се отправиха към брега. Чух вика на човек в бял костюм, смес от удивление и гняв. Той извика. - 'Върни се! Върни се по дяволите! Не ме оставяй един!' Но спасителна лодка плуваше по права линия, с гигант на дъното. Това беше прибързан отстъпление, за да не се удави и не се сблъска с обстрела. Той можеше да избяга достатъчно далеч, преди той трябваше да скочи от лодката, но имах под ръка човек в бял костюм, а той все още имаше писмо.
  
  
  Той престана да вика датираща от лодката и се обърна към мен, стисна зъби и погледна към мен. Изведнъж тя бавно започна да отида до брега. Аз без труд навакса с него, докато той вървеше по вода до кръста.
  
  
  "Това е достатъчно, - казах аз, размахвайки пистолет. "Дай ми това писмо".
  
  
  Видях как той бръкна в мокър джоба си и извади един плик. След това, преди аз разбрах, че той прави, той хвърли плика в морето. Аз съм виждал, как плик удари водата, за миг плува, а след това се удави. Човек отново се отправи към плажа и към "Форд", мисля си, че аз нырну за писмо и да се откажа от него. Но аз сложих край на това. Аз премахване на Вильгельмину, отиде зад него и го хвана във вода до колене. Той се обърна, и аз, погнался за него. Той с плисък падна. Аз веднага отново го хвана, вдигна лявата си ръка и отново удари с десния. Той се наведе назад и загубил съзнание. Аз го държат главата си над водата, и даде му още един удар с десния, заставивший му се върти; той продължи да плува по корем.
  
  
  Аз се завтече натам, където беше изчезнал писмо, и се гмурна в пясъчно дъно, което стръмно се спускаше. Бях благодарен за ярка светлина палещото арабско слънце, проникавшего дълбоко във водата.
  
  
  Аз трябваше да се гмуркат. Надявах се, че набегающий притока на вода боли отнесе плика по-далеч, и аз съм щастлив. Видях как той се просна на пясъка на дъното, леко олюлявайки се по течението.
  
  
  Аз взех плика зад ъгъла, се приближи и доплува до брега. Когато усетих земята под краката си, станах и отворих облян плик. Палачинка! Писането не беше отпечатан, като очаквах, както е написано на ръка с мастило - мастило, които са най-вече протичаха, като думи почти неразборчивыми. Аз бързо прочетох това, което беше прочетете, и изрече думите на глас, като прочетете ги:
  
  
  "Кажи Ястребу ... всички тези години ... не ... да се лиши от теб живот ... добре дошли ... ти си решил ... да прости". Това е всичко, което мога да разчитам. Всичко останало е неясно, с изключение на подписа: "Фред".
  
  
  По този начин, Дэнверс се самоубива. Освен тази информация, аз имам само писмо, което нищо не означаваше. Бях бесен от своето безсилие. Аз пъхна писмото в джоба си и мина там, където е човек в бял костюм все още е наполовина потопен във водата. Выругавшись, аз влачат го на сухо плаж и изтръгната от тялото му яке. Аз седнах отгоре на квадратно пухлое тялото и прави изкуствено дишане. Щях да го върна към живота си, ако можех. Може би това беше, защото бях толкова ядосан, поради липсващи писма, че той е отказал да го даде, или, може би, за да получите от него информация . Спрях и гърдите му се разширява, когато той се изплю около литра Червено море. Аз му помогна да се изправи на колене. Скоро той започва да диша по-нормално, и смъртно бял цвят слезе от лицето му. Аз съм виждал, като му поглед се върна към нормалното, и за мен това е просто е необходимо. Аз го сграбчи за ризата и му опря в кърпа да го кадыкскому ябълка, докато очите му не са започнали выпучиваться.
  
  
  "А сега кажи ми, че знаеш, или аз ще те задушу", - прорычал аз. Той видя изражението ми в очите и разбра, че говоря сериозно.
  
  
  "Аз нищо не знам", - каза той-неговият акцент е португалски. "Повярвайте ми, аз не знам нищо за това, какво е било това писмо".
  
  
  Аз запали възел, и тя ахна: "Повярвайте ми, моля! Аз просто работя, правя, като ми каза Томас ".
  
  
  "Попитах аз. - Кой е Томас?" "Плешив гигант?"
  
  
  Той кимна между вдохами. Аз отново натянул риза, и той започна синеть. Попитах. - "Какво е това писмо?"
  
  
  'Боли!' промърмори той. 'Аз не знам.'
  
  
  "Защо ти, твой приятел Томас и това момиче се опитаха да ме убият?"
  
  
  "Единственото нещо, което аз ... Томас и момиче казаха теб ... да убие ...", - издишания той.
  
  
  "Томас знае всичко за това, нали?" - казах аз, и той успя да клюмам. В очите му имаше страх, и аз разбрах, че той казва истината. Аз съм виждал такъв страх от по-рано. Вие се учите да разпознавате реалност, и когато го видите, вие също така разбирате, че на някой по-невъзможно да лъжат.
  
  
  Този глупав човек е бил наемник и нищо повече, малък винт, нищожните служители, и сега знаех още една причина, поради която плешив гигант е избягал. Той знаеше, че този човек нищо не ми каже. Но ми хрумна една мисъл. Томас и тези, на които той е работил, не знаете, ще бъде ли писмо четливо или не. Що се отнася до техните, аз получих писмо и прочетох всичко, и сега знаеше цялата история. Ако този наемник не можех да ги кажа по друг начин, поне за сега. Каквото и да беше това писмо, за да бъда в него, нито е споменато, това е дяволски важно, толкова важно, че го уби.
  
  
  Аз погледнах към мъжа пред мен. Той е участвал в две покушениям в живота ми, е участвал в убийството на момичетата. Неговите шефове могат да се отделите от него, както добре, ще направя компромис им път. Без него светът ще стане само по-добре.
  
  
  Той трябва да е прочел тази мисъл в моя ледената вид, както може, това е просто инстинктивно усещане за смъртта, която управлява всички животни в момент на истината. Той издаде дрезгав писък се откъсна от ръцете и мокра риза избухна в последния яростном прилив на сила. Той се опита да тече до форд, но аз го хвана, преди да го направи на две стъпки. Разопакова го и моя ъгъл го хвърли на шест фута обратно в морския прибой. Аз го последва и нанесе тежък удар карате по врата му. Той е паднал с лице надолу във водата, покриваща нуждите на тялото му пяна. Аз си тръгнах, знаейки, че той е мъртъв.
  
  
  Спрях да се провери Форд - видях стикер пункта за наемане на арматурното табло. Разбрах, че машината трябва да е арендована под приема името, да не си струва. Аз се качих в хонду", започна двигател и се качи обратно към Джидды. Вятър обжигал ми лице, и по времето, когато стигнах до града, дрехите ми е почти суха. Оставих под наем близо до летището, знаейки, че собственикът предупреди ще полицията, за да го търсих го, и се върна в хотела.
  
  
  В стаята си, извадих бутилка бърбън, която по възможност винаги взимам със себе си. Аз разделся, пуснати на сухо бельо и пиха бърбън с лед, размишлявайки за това, което се е случило, и се опита да свърже някои части заедно.
  
  
  Още един поглед на писмото повече нищо не показа, но от това, което той съдържа, е достатъчно ясно, че Фред Дэнверс се самоубива. Също така беше ясно, че такъв човек, като Дэнверс, няма да го направя, ако имаше друг изход, ако той не е твърде дълбоко завяз.. И това е трябвало да бъде повече от просто личен проблем, например, игралната дълг. Тъй като знаех, бизнес момчета могат да бъдат безмилостни, но им е било все пак, ако Дэнверс ще ми признание. Им пукаше, тъй като дълго време съм търсил и разбрах, че той е в дълг.
  
  
  Не, тук вонеше на другите отвратително коварна миризма. Извършване на самоубийство, Дэнверс, без съмнение знаел, че е само въпрос на време, когато някой, с когото той е бил свързан, го направи за него. Но мащабът на това, че това беше, сега работи в моя полза. Те трябва да дойдат при мен.
  
  
  Аз не седях и не е чакал, докато те направят своя ход. Дэнверс е мъртъв, но имах адреса на дома в покрайнините на Джидды, и във файлове Эйкса бе казано, че той има секретар. Аз ще видя накъде водят тези следи. Но първо трябваше да се обадя Хоуку. Аз допил бърбън, се облече и излезе. На няколко пресечки от хотела открих магазин с телефон-автомат.
  
  
  Помолих Hawk. За щастие, линията е свободна, и не трябваше да чакат, за да чуят чист бизнес глас. Това е място, без изкривяване на словото, така че аз говорих завуалированно.
  
  
  "Дэнверс отиде труден път, - казах аз. "Себе си".
  
  
  Последва пауза, след това Хоук нежно каза: "Разбираемо". В гласа му беше тъжен тон.
  
  
  "Аз не съм го виждал", - продължих аз. "Бях много зает". Това, мрачно си помислих, беше чудесно описание на опит за мен с прилагането на куршуми и моторна лодка, докато моето прикритие е занемарена.
  
  
  "Изглежда, това е нещо, което очаквахме", - казах аз. "Писмо, предназначено за мен, не е било представено правилно".
  
  
  Ястреб закашлялся. "Аз очаквам, че вие продължавате", каза тя. "Сега запомнете ... Уилард Эгмонт, английска проучване".
  
  
  Той остави всичко, както е, да знае, че ми трябва нищо повече да чувам, и ние изпратихме тръба. Спомних си Уилард Эгмонта и инцидент с шпионаж, в който той е участвал. Той беше добър служител на британското разузнаване в хонг Конг и се самоубива преди година или две, и този неочакван акт, така и не е намерено никакво обяснение. Имаше, че му е на път да предизвика за разпит, но в момента на неговото самоубийство това бяха само неясни слухове. Събития, които не са свързани с това? Възможно. Може би не. Хоуку, очевидно, също е любопитен. Излязох от магазина на пладне слънцето. Преди да замине в къща, в която Фред Дэнверс е живял толкова години, реших да вляза в офис Tour-Guide Trips. По-подробна информация за Анасон Халден, може би, ще донесе нещо интересно.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 4
  
  
  
  
  
  
  
  
  Tour-Guide Трипс представлява една голяма стая за витрина на магазин, обставленную издържа до кръста, шведски офис мебели и населенную три момичета и един мъж. Това може да бъде индиец, индонезиец или дори филиппинец - трудно е да се каже. Той е кафява кожа с красиви черти на лицето и изражението на очите, което е необичайно за хетеросексуални.
  
  
  Трите момичета се различават значително един от друг, но всички бяха облечени в бели блузи и тъмно синии поли, която носеше Анасон Халден, и, очевидно, това е формата на туристическия водач. Едно от момичетата беше дребен на ръст, с маслинова кожа, може би, гречанкой; вторият е по-високо, но имаше една малка гърдите, кестенява коса и незабележим човек - на английски, тъй като ми се струваше. Третото момиче беше тъмно русой, с широка уста, леко отрязани устни и плоски скулами, като белгийската жени.
  
  
  Но най-вече вниманието ми е привлечено от очите им. Всички те са изключително сходни по своя си студен, отстраненному, някак завуалированному израз на лицето; същия израз, който аз съм виждал в очите на Анасон Халден.
  
  
  Tour-Guide Trips се оказа офис, пълен вежливых отговори, перфектни усмивки и абсолютно никаква информация.
  
  
  Знаеха ли те, мис Халден? Да, но тя е там вече не работи. Когато тя си отиде? Трудно е да се каже, може би няколко седмици. Спомних си, че в този случай тя не ще бъдат заменени от бялата блуза в тъмно синя пола. Къде ми е сега да се намери мис Халден? Те не са знаели. Кой би могъл да знае? Те не са имали представа. Кой я е наел? Г-н Ибн Хасук себе си наел целия персонал. Те питаха за него полицията? Не, а защо им е? Не, един адрес не е оставил. Не, те почти не са знаели. Не, не, не нищо не знаем.
  
  
  Аз ангажирани в бокса със сянката и държат в шах с ловкой и почтительной вежливост. Всичко е готино, спокойно и абсолютно с нищо не задължава. Като че ли аз попитах за валутен курс на риала. Но те отогнали твърде гладко, и когато излязох на задушаваща жега, аз взех решение. Тъй като бизнес принадлежал на Ибн Хассуку, и той, според тях, нанимал целия персонал, аз скоро нанесу Ибн Хасуку посещение. Екскурзии с екскурзовод ми даде определен вкус в устата, горчив и кисел вкус.
  
  
  Междувременно трябваше да отиде до къщата на Фред Данвера, и аз търсих такси. Трябваше да се мине през шест пресечки, преди да съм видял едно, по това време ми риза придържа към тялото ми, като лепкава хартия. Дадох на шофьора адрес, точно извън града.
  
  
  Таксита, стари Остин, неохотно закашлялся. Тълпи поклонници преграждали ни пътя, и ние вървят много бавно, докато водачът не се сви в алеята, малко по черен път.
  
  
  Топлината е и там, където с големи градини с маслинови дървета бяха града от пустинята. Когато гледах това, си мислех за Фреде Дэнверсе.
  
  
  Работил съм с него няколко пъти или поне да го използва знания и помощ в две мисии, и си спомних, че той държи плахо и срамежливо, но това беше прикритие за неговата известна невероятни трикове. Той имал семейство в Америка; съпруга и две дъщери; жена му е избрала да остане в Америка, защото тя изглеждаше по-благоприятен за училищното обучение на деца. Тя навещала Данвера не по-рядко от два пъти на година, и аз имам впечатлението, че той почти скоро на такова споразумение.
  
  
  В описа не се споменава за никакви отношения с други жени. Той изглеждаше типично карьеристом определен тип, човек, който е живял внимателно уредено живот. Но сега лицето му за миг се появява в танцуващи вълни на топлина - приятно, забавно, с малки розови мустаци, които отдавали му няколко жизнерадостен вид, - и аз си спомних една вечер, когато излязохме малко се пие, и как той защитава всяка жена, проведената миналото, както той я вижда ги във всички подробности, а след това почти с презрение отхвърля ги.
  
  
  Такси дрогнуло, е спряло и върнал мен сега, и аз видях, че сме спрели пред отделните нисък каменен дом. Платих на шофьора му даде малки бакшиши, излязох и погледнах към къщата. Той е покрит с бяла мазилка, а покривът е украсен с керемиди в типичен арабски стил с извити прозорци и нагънат линия на покрива. Зад къщата имаше голям лимонова градина.
  
  
  Аз се опитах дръжката на входната врата и забелязах, че се движи; отварям вратата. Пред мен е всекидневна, декорирани в съчетание на западни и арабски мебели, ниски пуфов, модерни столове и камила столове. Аз забелязах, че Дэнверс е имал добър вкус декоративната стена табличкам, но знаех, че ако в дома се съхраняват тайни, аз не мога да намеря им в хола.
  
  
  Минах по късо коридора, хвърли бърз поглед на много модерна кухня, след това преминах в друга стая, която, изглежда, е била спалня. Но намръщен, аз видях, че това не е спалня Фред Дэнверса. Спално бельо и чаршафи са безспорна женствени по цвят и стил. Две малки тоалетни масички стояха от двете страни на стаята, разделени с широко двойно легло. В близко тоалетката масичката видях колекция от бутилки и буркани, eau de colo. тоалетна вода, кремове за лице. В близост до с бутилки е гребен. Грабнах я и прекара пръсти по нея. Два дълги косъма се превръща наоколо ми среден пръст, когато съм поставил го в четка. Аз внимателно се съблече и видял. Това са светли коси. Аз съм скатал ги на топка и ги хвърли в кошчето за хартия до тоалетка.
  
  
  Отворих чекмеджето. Панталони, потници, сутиени попълнили кутия до горе, аз задвинула го и се сетих за дълги светли косата.
  
  
  Аз се приближи до втория туалетному маса и видях почти същата четка за коса в малък косметичке. Прекарах пръсти по дланите и този път излезе с къси, тъмни косми, мека и копринена, ясно женските. Руса коса на една зъби; къса тъмна коса с друг.
  
  
  В ъгъла стоеше количка за бельо. Отворих я, отново видях панталони, фланелки и сутиени. От една стена спални почти изцяло се състои от плъзгащи се врати. Аз я побутна и видя голям шкаф, пълен с рокли, брючными костюми и тънки пеньюарами. На пода стояха безброй чифт женски сандали и обувки. Аз взех няколко, после още и още. Те са различни по дължина и ширина. Затворих вратата на тоалетната и се огледа стаята.
  
  
  С Дэнверсом тук не мина нито една жена, а две. Те не са останали там и са живели там. Облекло, кошница за дрехи, рокли говорели не за парти през уикенда, а в дългосрочен престой. Дэнверс, добър семеен мъж, с жена и дъщери в Америка, който да не контактува с другите жени, - според досието. Много странно, меко казано.
  
  
  А къде сега са тези жени? Където и да отиде, ако са живели тук от Дэнверсом? И защо те да са си отишли? Фактът, че си тук и всичките им неща, посочи това, че те, очевидно, си тръгнах по-бързо. Но това е само предположение от моя страна, не се брои доказателства присъствие тук жените. Повече от излишно е да се предположи.
  
  
  Бях изненадан, че такива неща никога не бяха открити. Ако Дэнверс води тайна живот, той би направил това умело, напълно крие това. Хоук знаех си хора, знаех техните навици, слабост, и той дори не намекна, че нещо подобно може да се случи с Фредом Дэнверсом. Му никак не е изненада би било, ако той намери нещо подобно в моя апартамент. Честно казано, помислих си аз с смешком, той би бил изненадан, ако не се намери нещо подобно. Но всички тези години Дэнверс показа съвсем друго лице. На мен ми беше любопитен, като това се дължи на факта, че се е случило с него. Всички? Нищо такова?
  
  
  Аз съм предавал от тази стая в друга, и усети пристъп на възбуда. Това е кабинет със стената с книги, стар метален шкаф за документи, бюро от английски орех в ъгъла. На пода лежеше мечи кожата. Ако трябваше нещо да се открие, тази стая е най-подходящото място.
  
  
  На стария масата не е нищо друго, освен няколко тръби, канцеларски и няколко кодирани секретни документи AX. Аз отворих чекмеджетата на шкафа и започна да ги видите. Знаех, че за проверка на файловете ще изчезнат, часовници, и се примирила с тази задача, когато отвори долното чекмедже. Аз рязко го отвори и се приготви отново да се затвори, когато видя блясъка на метал. Аз бръкна в отворен шкаф и извади малък метален цилиндър. Отворих го и ми ръка падна на преобръщане на филма. Пулсът ми започна интуитивно учащаться, а после чух глас.
  
  
  "Аз ще взема това", - каза женмкий глас е много измерва, много английски език и много женствена. Аз бавно се обърна и видя една млада жена с много голям кольтом 45-ти калибър в ръка. Тя излезе от шкафа в ъгъла на стаята. Тя държеше пистолет неподвижен, и аз смъкна поглед от заплашва багажника и видях меки зелени панталони, лимон жълта блуза, задираемую висока остра гърди и нагъл човек с вздернутым носа и къса кестенява коса. Очи, които, както ми се стори, обикновено са светло кафяви, сега блещукаха почти черен, в интензивен, яростной бдителност. Две обикновено меки чувствени устни, отваря в по-дълбоките трапчинки на кръгли меки бузите, формира твърда права линия.
  
  
  "Сложи бутилката на масата и махни се върна", - мрачно каза тя. Аз си позволи усмехнуться. Колт или не, тя не посмя да се обърне твърде близо.
  
  
  Попитах. - "А ако не го правите?"
  
  
  "Тогава това нещо ще проработи", - каза тя, и й английски акцент е точна и измерени. 'И аз ще ви застрелям.'
  
  
  Бих искал да спечели време, за да намерите изход, на които бих могъл да се възползва, за да не прострелила главата ми. Пистолет тя държеше неподвижно, без никакви признаци на вибрации.
  
  
  'Пристрелите?' - многократно съм. "Как мислиш, кой съм аз, скъпа?"
  
  
  "Аз знам кой си и защо искате да этту филм. Ти си един от тях. Бързай, сложи го на масата. Как да се включите.'
  
  
  Аз сви рамене и сложи цилиндър с фолио на масата. Когато погледна към момичето, разбрах, че тя много добре се вписва в образеца на жените водачи. Тя беше млада, хубава, иностранка. Само очите бяха други. Те са били напрегнати, а не рязко. Те откриват неща, да не се закриват.
  
  
  Попитах. - 'Кой си ти?'
  
  
  "Това не е твое дело", - парировала тя. "Да кажем, че съм приятелка на Фред Дэнверса".
  
  
  Аз съм тежко въздъхна. - "Изглежда, че Фред Дэнверса имаше много приятелки", - казах аз. "Вие сте един от двамата, които са живели тук ... в другата стая?"
  
  
  Той свива очите си, и с наближаването в тях се мярна черна светлина. "Заткни си мръсна уста", - прошипела тя. Погледнах към ръката си с пистолет и пистолета не е изместен нито на инч. В яда си тя е изключително привлекателна. Сега гърдите й са силно выпирала в лимон-жълта блуза заради дълбоко дишане.
  
  
  "Махни се от компютъра", - каза тя. "Стани в ъгъла, по дяволите!" Тя посочи към друг ъгъл, и изведнъж аз почти се усмихна.
  
  
  "Скоро ще ми кажеш легнете на пода с лице надолу", - казах аз.
  
  
  Очите й станаха кръгли. "Дяволски добра идея", - тя отскочи назад. "Направи това, стария, и бързо. Ей там, на земята.
  
  
  "Имам много идеи", - прорычал аз. Отидох до ъгъла, на ръба на меча кожа, и си легна корем на пода. Ъгълчето на окото си видях, как тя се спусна към масата и взех цилиндър с филм.
  
  
  "Лежи и не мърдай, и всичко ще бъде наред", предупреди тя, и за миг като насочи към мен пистолет, а след това бързо премина по коврику. Мога да извадите Вильгельмину и стреля в нея шест пъти, но това беше последното, което исках. Ми трябва, е информация от нея, може би, отговорите на които да се нарани.
  
  
  Видях как тя се спусна към вратата. Ръцете ми са раскинуты дланите на пода, където аз паднах на ръба на меча кожа. Тя беше почти до вратата, но все пак, с гръб към мен, меху, когато аз взех мека козина и дръпна с всички сили. Мат се измъкна изпод нея. Краката й скочиха нагоре, когато тя падна навзничь.
  
  
  Тя ахна от изненада, и аз се качих и вече вървеше към нея, преди тя падна на земята. Аз пригнулся към нея, и от моя памук по запястью пистолет с трясък отлетел. Аз хвана я за ръката и щеше да се вдигне, когато тя изненада ме нюх джудо, и отлетя встрани във въздуха. Но вместо да се откажат от ръката си, аз я влачат със себе си. Тя извика от болка, когато сме заедно, се приземи на пода, сплетясь ръцете и краката.
  
  
  "Мръсно копеле!" - извика тя, протегна нокти към очите ми. Аз пригнулся и хвърли я назад, силно толкнув я в рамото. Тя се опита да ме удари с крак между краката, когато последвах я и се обърнах настрани, за да улови удар с крак в областта на бедрото. Тя се бореше като тигрица, звук и лов на патици, но аз протегнах и двете си ръце, хвана я за глезените и притянул към себе си.
  
  
  Лимон-жълта блуза се измъкна от нея панталони, излагайки кремаво-бяла част на корема и гърба. Обърнах я и грубо хвърли на пода, и тя институциите за деца от болка, когато главата й провалиха на пода. Тя се опита да повдигне ръка, но тя вече беше при мен в ръцете си. Вдигна ръката си нагоре и назад и разопакова. Този път тя наистина се разпищя от болка.
  
  
  "Ако не успокоишься, аз ще съборя", - казах аз. "Аз искам да получа някои отговори и да се уверите, че това е вярно. Кой си ти?' Аз видях как тя е компресиран устата си, и взе ръката й. Тя извика и махала краката си от болка.
  
  
  'Кой си ти?' - многократно съм. "Това не е играта, скъпа". Аз отново извади ръката си, и тя отново извика.
  
  
  "Джуди ... Джуди Мичъл", - памет тя, четка away сълзи на болка. Знаех това име от досието на Фред Дэнверса.
  
  
  "Вие секретар на Фред Дэнверса?" - изненадан съм. Тя не отговори; сълзи се заменя с тежки омразния поглед. "Значи, вие сте в този случай с него", - казах аз.
  
  
  "Аз няма да участвам" - тя отскочи назад. Цилиндър с фолио лежи на пода на няколко дециметрах от нас. Аз посочих към него главата си. - "Тогава защо ти е това?"
  
  
  "Това е моята работа." Тя яростно ме погледна. "Защо ти е нужно? Вие още не са направили достатъчно? Той е мъртъв. Вие сте нищо повече от него не се получи ".
  
  
  Чист искреност в гласа му ме накара различен поглед към момичето. Аз отслаби хватката си върху ръката си. "Слушай, да, ние и двамата грешат", - наемам аз. "Може би трябва да поговорим за това-тихо".
  
  
  Очите й заблестели. "Добра идея", - отговори тя. "Ако спреш да се опита да откъсне ръката ми".
  
  
  Аз само леко отслаби хватката си върху китката си, когато тя удари ме петата по глезена, и остра пронизваща болка ме накара закричать. Аз автоматично приподнял крак, и тя отпрянула от мен, лов на патици за пистолет. Аз се втурнах след нея, търси я с краката си, когато колт беше на няколко сантиметра от пръстите на краката, и тя започва да се драскане на пода, опитвайки се да стигнем до него. Обърнах се и я удари отворена длан, принуждавайки я закружиться. Грабнах я къса кестенява коса и я удари главата си в пътеката на пода.
  
  
  "По дяволите", - выругался аз. "Ти си като котка, не е ли така? Аз се опитвам да ти помогна. Аз съм от AX. Това да ти говори нещо, по дяволите?
  
  
  Известно време тя лежеше неподвижно, я блестящо кафяви очи гледаха по лицето ми. След това внезапно рязко движение тя се опита да избяга и засунула си коляно между краката ми. "Аз в това не вярвам", - прорычала тя. "Ти си един от тях, по дяволите".
  
  
  Аз отново я хвърли на земята, и тя се разпищя.
  
  
  "Ако бяхте от БРАДВА, да не би трябвало да дойде тук вынюхиваь", - каза тя, почти blubbering. "Тогава ти ще опознаеш цялата история на прокълната от това писмо, което той ви е написал. Аз самата го взеха в самолета.
  
  
  "Те са първите, които получили това писмо", - казах аз. "Когато аз го извади, да се чете вече беше излишно". Очите му отново ме гледаха, и тя внезапно нахмурилась, опитвайки се да реши, повярвай ми, или не. Очите й наистина бяха много светло-кафяви, като горски ядки. Тя все още хмурилась, все още опитвайки се да вземе решение, когато чух как пред вратата на изпъди нагоре машина, а след миг а затръшна вратата.
  
  
  "Имаме гости", - прошепнах аз, като затвори си устата с ръка. Аз я пусне, се втурнаха към прозореца, застана наблизо и погледна. Видях четирима мъже, които вървят към входната врата. Те бяха облечени в просторни панталони, къси расстегнутыми жилетки, увиснали по голи гърди, като плешив чудовище, но не е сред тях. Те се спряха и тихо разговаряхме помежду си, след това двама от тях са отишли към задната част на къщата. Две плюс две, веднага си помислих аз, от гледна точка на защитата. Джуди Мичъл и ме погледна, уплашен очи. "Кои са те?" - шепнешком попита тя.
  
  
  "Четирима мъже", - казах аз. "Аз вече не знам. Сега имаш проблем. Те може да са от БРАДВА, и вие сте били прав за мен. Но, може би, аз ви казах истината, и си мислиш, че аз принадлежа точно към него. На коя си страна, миличка?
  
  
  Тя се изправи и с горящи очи. - "Аз не знам, по дяволите, защо" - каза тя, все още е много сдържано, - "но аз съм на ваша страна". Взех ролката на филма и постави в джоба си и взе колт в ръка.
  
  
  Попитах. - Попитах аз.Нима тук няма мазето?"
  
  
  "Не" - каза тя.
  
  
  Попитах. - "Има ли път към задната врата?"
  
  
  "Да, аз ще ти покажа".
  
  
  Аз оттащил си назад и сложи пръст на устните си. Аз прошепна. "Чакайте".
  
  
  Стоях с Джуди Мичъл пред вратата на стаята, слушане, като двойка влезе през предната врата, а други двама - в задната. Когато те се събрали, имаше къса приглушенная пека, както се твърди в залата.
  
  
  "Отзад няма никой", - чух аз думите на един от мъжете. "Ние трябва да започнете да търсите".
  
  
  Аз каза Джуди. - 'Сега!"Нало да избяга. Те ни чуят, но ние нищо не можем да направим нещо по въпроса ". Вече съм разработил план; това би изисквало голям късмет и точното време, но при нас е предимство, и това би трябвало да проработи. Поне да се измъкнем от къщата, което е първата важна стъпка. Вътре сме ще са били в капан, и те биха могли да ни държи под кръстосан огън.
  
  
  Малка кръгла задника Джуди выпирала пред мен в коридора и огибала ъгъл на страничен коридор. Чух зад нас развълнувани викове, а стъпките ни отеква разносились на дома. Джуди стоеше пред задната врата, за да го открие, и аз се втурнах към вратата покрай нея, така че ние заедно прелетя и се приземи сред лимонови дръвчета. Лимонови дървета растат, докато не докоснат един друг и не переплетут свои клонове, образуващи плътен балдахин над земята. Тези дървета не са били изключение. Техните зелени стъбла издигаха на крак или два, и тук клони расходились почти под прав ъгъл, като образува зелен килим, испещренный жълти лимони.
  
  
  Дадох Джуди Колт. "Не, Не снимайте, докато не подам сигнал. Аз подстрелю двама и ти също. И в този момент тя отбросила моят красив план в кофа за боклук.
  
  
  "Той не е заредена", - каза тихо тя. "Намерих го на масата Фред, когато търсех филм. Аз взех му, когато чу, че сте влезли.
  
  
  "О, боже", - выругался аз. "Просто спрячься за това дърво. Бързо!' Аз да побутна я, след това приподнялся сред гъста зеленина и легна сред клоните. Сложих колт в джоба си и извади Вильгельмину.
  
  
  Четиримата мъже вече са излезли от домовете си, но се спря и вгляделись в здрача хладен под лимонови дървета, опитвайки се да ни забележите. Погледнах през клоните на Джуди и видя, че тя се е вкопчил в дърво до моя. Аз се усмихна. Я лимон-жълта блуза и меки зелени панталони бяха истински камуфлаж.
  
  
  Чаках, опитвайки се да промени първоначалния си план, за да можем да се измъкнем оттук живи. Аз му е горещо и изтри ръце за ризата. Прохладата между лимонови дървета е относителна. Аз съм изчислил, че може да се направи два изстрела, преди да успеят да стрелят. Така че, двама били убити, а Джуди може да убие други двама от кольта. "Ако той беше заредена", - мрачно си помислих аз. Но сега ми първите два изстрела, независимо колко точни са те, решиха да ми позиция, и те могат да притискат ме, не дава ми да се прицелите. Ако първите си снимки в не ме удари, аз може да бъде в състояние да стреля още един куршум, който ще убие трети човек. Но четвъртият, без съмнение, ме ще получи. Ако първоначалното ми предимството на изненадата ще изчезне, ще имат по-добри шансове. Ми имаше нужда от двойна доза изненада.
  
  
  Аз бързо за това си помислих, след като ги изслуша един внимателен подход. Може би, шансът е много малък шанс. Аз видях, как те се появяват пред мен, рамо до рамо с играчки в ръцете, леко движейки се напред, спирайки след всяка стъпка.
  
  
  Аз бавно вдигна ръка, определено насочва към две от най-близките, чакаше, докато те за миг да бягат за зеленина, и когато те отново се появи лице в лице, аз съм уволнен. Аз ще се обърна на "Люгер" по късата права от първия човек до втория, подстрелив ги и двете, преди те да успеят да погледнете нагоре. Но тъй като аз вече знаех, други двама веднага се обърна към мен внимание. Първите си снимки просвистели през листата от главата ми.
  
  
  Аз съм извика, падна от клона на земята по корем. С обтегнати ръце и рамене приземих се и се почувствах наранен. Лежах стискаше пистолет в протегната ръка. Лежах неподвижно и чул двама мъже бягат към мен. Именно тогава Джуди ми помогна, без да знаят за това. Тя испустила кратък уплашен вик, и двамата мъже се спряха в краката ми, за да търсите сред дърветата. Това е толкова необходима допълнителна секунда, която аз с благодарност се възползва.
  
  
  Аз е намалена и се обърна, като натиснете двата по глезените, за да помогне и стрелба едновременно.
  
  
  Лицето на един от мъжете избухнало червен водопад. Друг изстрел попаднал в меката част на рамото ми. Усетих остра болка от разрываемой плът и топло притока на кръв. Но той повече не е имало шанс, защото Rado, заснет отново, и той падна навзничь и падна безжизнена.
  
  
  Аз се изправих и погледнах към дърветата и извика Джуди. - "Ти ще седи там цял ден?" Тя се свлече наполовина, наполовина падна на клоните, падна и ме погледна с широко отворени очи.
  
  
  "Мислех, че ти си мъртъв", призна тя.
  
  
  Аз се засмя тя. - 'Те също.' "Къде да отидем сега?" Но тя видя червено петно под моето яке и широко отвори очи. - "Те нараняват!".
  
  
  "И това адски боли", - казах аз. "Това се случва при раняването ".
  
  
  "Ние ще отидем, ще отидем в апартамента ми", каза тя. "Аз припарковала колата си на около петдесет метра, тук дойде - пеша". Тя взе ръката ми, за да подкрепят ме, и аз се засмя тя.
  
  
  "Благодаря ви, - казах аз, - но аз още не съм готов. Работите толкова бързо, колкото краката могат да ви ". Тя хвърли върху мен возмущенный поглед и зашагала далеч, нейните гърди се забавляват танцувайки. Имаше нещо много привлекателно в нея дерзком поведение, но аз разбрах, че почти нищо не знам за нея принадлежност към делото, с изключение на това, че тя е била секретаршей Фред Данверса.
  
  
  В нейната кола, синьо "фольксвагене", ние мълчаливо пътували по пясъците на черните пътища в града. Нейният апартамент се намира в новия квартал на Джидды, выходившем на Влигвельдвег. Жилището е слънчево и приятно обзаведени, с нисък широк диван и много дебели възглавници и малки арабски постелки, които лежаха на пода в голямата всекидневна. Зад стая, аз видях, спалня и кухня. Джуди отиде в банята и се върна с бинтове, памук и антисептични бинтове. Тя изрязаха с ножици ръкава на ризата ми, когато свалих якето. Аз стянул останалата част от ризата и гледах, как тя измива очите на раната. Куршумът е минал през рамото ми, без да причиняват значителни щети, и раната беше по-скоро болезнено, отколкото сериозна. Джуди умело перевязала мен. "Работила като медицинска сестра в Ланкашър", - каза тя, забелязвайки ми впечатлени поглед.
  
  
  Когато тя се отдръпна, за да гледате на работата си, на нейния поглед падна върху моята широка гърдите.
  
  
  "Наистина Ник Картър", - обяви тя. "Фред ми разказа за някои от нещата, които сте направили. Ги може да направи само човек на такова събиране.
  
  
  Бих могъл да кажа нещо и за нея телосложении, но можах да се контролирам. Докато тя перевязывала мен, гърдите й постоянно нежно докосна гърдите ми и ръцете.
  
  
  Аз станах и й помогнал да въведе ред. Тя перекинула ми яке чрез изпражненията през стаята, се приближи и извади от джоба си ролката с фолио. Не е бил там, и аз се оправи, ме завладя гняв. Минах през стаята, когато Джуди излезе от кухнята. Грабнах я и се хвърли на дивана.
  
  
  "Хайде - сърдито казах аз. "Аз не знам каква игра играеш, какавида, но на твое място бих я пркратил".
  
  
  "Ти си ми е причинил болка", - возразила тя. 'Аз не разбирам какво искаш да кажеш.'
  
  
  "Филм", - прорычал аз. 'Къде са те?'
  
  
  "Това е ... ти си, трябва да ги губи в бой в градината", - си помислила тя.
  
  
  Аз поклати глава. "Добър опит, но не" - казах аз. "Аз проверих джобовете си, преди да сме оставили къщата на Дан, и тогава те все още бяха у мен". Стигнах до горната пуговице си блузи и дръпна. Две копчета изгубили. "Филм", - казах аз. "Какво си направила с тях?"
  
  
  'Какво правиш?' - учудено попита тя, взирайки се в своята блуза. Аз съм извадил още веднъж, и още две копчета хвърлен, излагайки сметана върховете на гърдите си в белия поотделно сутиен.
  
  
  "За начало, аз ще оттегля тази блуза, скъпа", - прорычал аз. "А сега казвай, иначе аз ще се отнасят към теб като към измамна шлюхе".
  
  
  "Защо ти трябва да гледате тези филми?" - попита тя и изведнъж в очите й навернулись сълзи. "Те не са от значение. Те няма да ви кажат кой стои зад тази афера. Те няма да отговоря нито за нещо, което искате да знаете ".
  
  
  Аз разплитат останалата част от блузи и сега нямаше сутиен.
  
  
  "Филм", - прорычал аз. "Аз все още не съм напълно сигурен, но аз не играя игри. Хайде филм. Тя кимна, сълзи се стичаха по бузите й, и посочи главата си на една маса в ъгъла на стаята. "В чекмеджето", - фыркнула тя.
  
  
  Аз я пусне, се приближи до масата и отвори кутията. Дължината му е там, взех го и извади филм. Аз се приближи до лампата и се обърна на нея, след това погледна Джуди Мичъл. Тя седна, разкопчаваше главата, бузите са измазаны безмолвными сълзи. Аз съм я поставил на филма към светлина и позволи на специалистите бавно се плъзга между пръстите на краката. Филмът получи първа награда в никакъв порнографическом фестивала.
  
  
  Филмът се състои от заснети заедно на персонала. Фред Данверс и руса момиче, занимавшая сложни пози. Дан Дэнверс с брюнетка, от същия плат за костюм, с вариации. Дан Дэнверс, на която двете момичета обслужили в красивия тройничке. Аз отново погледна Джуди. Тя не вдигна очи. В последната серия от снимки Дэнверс завързани с блондинка, а след това прикладывал към нея дръжката на камшика, като фалшив пенис.
  
  
  Аз мълчаливо сви фолио, слагам я в бутилката и се обърна към Джуди Мичъл. Сложих пръста си под брадичката, вдигна глава и се докоснете до нея.
  
  
  Очите й все още бяха мокры от сълзи, и изведнъж тя се сгуши главата си към моята голи гърди и започна да плаче от болка.
  
  
  "Аз не исках, за да ги виждат", - тя плачеше. "Нито ти, нито в О, никой".
  
  
  "Това са тези момичета, чиято дрехи съм виждал изложено в една спалня?" Попитах. - "Те са живели там с него?"
  
  
  Между рыданиями тя кимна с глава и успя да каже няколко думи. "Тези и други", каза тя. Най-накрая тя вырвалась и избърса очите си. Картината започва да се изяснява, а някои части от него, ставаше все по-ужасно и мръсни.
  
  
  "Дэнверса изнудван", - предложих аз, и Джуди Мичъл пожала рамене.
  
  
  'Аз мисля така. Аз никога не знаеше със сигурност - каза тя.
  
  
  Аз си помислих за Уилларде Эгмонте. Също така е изнудван? Така че преди две години той необяснимо защо се самоубива? И имало ли е някаква връзка между нещо Эгмонта и нещо Дэнверса, или това са две сходни, но напълно не свързани помежду си събития? Всичко това са добри въпроси. Много важни въпроси. Но аз отиде твърде бързо. Всичко, което знаех със сигурност, това е нещо, което Фред Дэнверса е откъс от много компрометирующего на филма. "Разкажи ми всичко, което знаете, Джуди", - казах аз, като седна до нея. "Всичко, което може да се знае".
  
  
  "Нищо" - каза тя, избършете сълзите от ъглите на очите. "Знаех, че тези момичета са живели с него. Вие не може много да се скрие от своята секретарши, особено когато се работи с някой, толкова е тясно, тъй като аз съм с Фредом. Аз знаех, че той е участвал, но никога не идваше си за това. Аз знаех, че това е неговата дълбока и тъмна част, с която той се срамуваше, дори се боеше, и аз не исках да го нараня, да го питат за това. Когато научих, че ще пристигнете тук, за да го види, той, изглежда, напълно се провалиха ".
  
  
  Това е всичко, помислих си аз. Дэнверс, без съмнение, се досетили за причината на моето посещение.
  
  
  "Ти каза, че е изминал писмо на летището. Вие знаете, какво е написано там?
  
  
  "Не, тя е запечатани и той просто го е изпратил за мен по пощата", - отговори тя. Видях как очите й затуманились при този път, когато си спомням. - "Аз си спомням, че той каза. "Аз отивам да се отървете от тях, Джуди. Това писмо. Те не ще мога да живея, но аз не им позволя да ме убие. Забравете за лошо, което ще чуете. Спомни си за онези добри времена, когато ние работихме. Това писмо се обяснява. Отвезите го на пилота на самолет, за да го доставени лично го Теду Уилсону, който ме чака на летището. Кой знае, ако аз им казах това, което е написал в писмото, те могат да запаниковать, намажете го и ме остави жив. Аз просто не знам какво щеше да е толкова по-добре. Аз не мога да гледам в лицето на хората точно сега, Джуди. Вече няма.'
  
  
  Гласът й угасна. Аз психически сгънати заедно и видях, какво Дэнверс е направил своята грешка. Ако той не им каза, че е написал всичко в писмото, те да не са научили, докато не е станало твърде късно. Но той им даде последен шанс, и те, разбира се, са се възползвали от тях, първо се опитва да ме унищожи, а след това перехватив писмо пред мен. Но все още имало много пропуски, които трябва да се попълнят.
  
  
  "Ти не знаеш, че аз не съм получил писмо", - казах аз. "Тогава защо ти беше в къщата Дэнверса?"
  
  
  "Исках да унищожи този филм", каза тя. "Гледах го веднъж, случайно. Аз съм прегледал няколко книги в книжарница килера, а след това филма падна на пода книги. Мен така е изумен, когато видях това, което ме за малко не повърна. Но аз не исках да ти или някой друг е виждал ".
  
  
  "Така че сега имам?" попитах себе си на глас. "В писмото си, бяха имена, места и мотиви, аз в това съм убеден. Но всичко, което знам, е това, което го изнудван порнографски филм. И дори това не е правилно. Ако той е филм, тъй като те биха могли да го използват срещу него? "
  
  
  "Това е копие", - каза Джуди. "При тях е оригинала. Той ми каза това. Бедният Фред, бедният, бедният Фред. Той трябва да е ял тази ужасна тъмна история. Той би могъл да оцелее, ако те го оставили на мира.
  
  
  Попитах. - "Кои са те?" "Ти през цялото време говориш за тях ..."
  
  
  Тя безпомощно пожала рамене. "Тези, които му изпращаше тези момичета", - каза тя. "Казах ви, че тези двамата не са единствените. Имаше и други, и още преди това. О, боже, горкият Фред. Тя скочи и отиде в банята и аз чух звуци на повръщане. След известно време тя се върна с сушените сълзи и бели бузките под покрасневшими очи. Но тя все още беше прекрасен чучур и най-красивите кафяви очи, които изглеждаха измъчени. Като гледам за нея, разбрах, че тя може да ми помогне в това начинание. Хаотични мисли, плаващи в дълбините на съзнанието ми, които все още не са се образували, но вече се говори за мен в моя подсъзнанието, че имам нужда от момиче, за да се противодейства на този тъмен злото, някой, който би могъл да се покрие с мен. Но първо трябваше да разбера колко дълбоко чувствата си в действителност. Погледнах я кръг, тъжни, болни очи и се даде шанс.
  
  
  "Вие сте били влюбени в Фред Дэнверса", - казах аз.
  
  
  Тя погледна право към мен.
  
  
  "Не в смисъл, в какво искаш да кажеш" - каза тя.
  
  
  "Какво мога да кажа след това в предвид?"
  
  
  "Искаш да кажеш някакъв служебен роман, шефа и му секретарша", - гневно каза тя. "А сега, когато гледате филм, вие, вероятно, си помислили, че той е стар женкар. Ами, той не е бил такъв. Между нас всичко е различно ".
  
  
  'Как беше?' попитах същия тон.
  
  
  "Фред Данверс ми даде работа, когато съм бил емоционално потиснат", - каза тя гневно. "Моят годеник е убит в самолетна катастрофа, когато Фред бил в Англия. Той ми предложи да избяга от това, квалификация. А когато разбрах го по-добре, открих, че той е много подобен на Роб - моя годеник. Той е търпелив, нежен, разбиране, дори изглеждаше като на старата версия на Роб ".
  
  
  "И затова ти си се влюбила в него", - студено казах аз.
  
  
  "По дяволите, говориш така, сякаш това е мръсна работа", - каза тя, сега в ярост. "Той никога не се докосва до мен, дори и с пръст. Това е нещо, което държа в себе си. Аз се съмнявам, че някога е знаел, че аз към него се чувствам. Разбрах го, и това е ада знае за него и гледат на него забавление".
  
  
  "Какво трябва да знам? Че той е имал среща с тези момичета?
  
  
  "Ти си толкова ужасен", - каза тя и скочи. "Знаете, че това е изтръгнат го на парчета, че това ужасно го конфискува. Когато върху него натиск, знаех го измученному предвид, по бессонным нощта, за които той ми разказваше. Той е бил разрушен! '
  
  
  "Не е толкова много, че той спря и ни каза, - глупаво казах аз. И, може би, аз не съм съвсем играе. Аз не съм съвсем сподели женско състрадание Джуди.
  
  
  "Безсърдечен!" - тя крещеше в мен. "Това е всичко, за което можеш да мислиш?"
  
  
  "Не, мога да мисля и по-далеч", - казах аз. "Аз мога да мисля, че той е по-заботил ненормален секс, отколкото неговата страна".
  
  
  Тя налетела ме, размахват юмруци, плачеше и викаше. "Той е болен, ти не разбираш ли? Болен, болен! Тя craque ме удари по гърдите. "Вие не искате да разберете. Просто искаш да го осъди, по дяволите!
  
  
  Сложих ръка на гърдите си, бутна на дивана и му опря. Това е трудно, защото тя отново всхлипнула. Но тя отговори на въпроса ми. Тя беше много участвал, и на мен ми беше мъчно за нея повече, отколкото Дэнверса. Ние сме били различни, това дръзко момиче и аз. Както повечето жени, тя е эмоциональна и аз разбирам нейния. Разбира се, може би, Фред Данверс е болен. Но дори и при болните хора има свободен избор. Но не казах това на Джуди. Тя ще ми помогне, аз знаех това, всичко, което тя може да направи, за да отмъсти за Фред Дэнверса. В този момент това беше всичко, което исках.
  
  
  "Ти си добро момиче, Джуди", - казах аз меко, и тя ме погледна с недоумение. - "Ще ми помогне да отмъсти за Фред Дэнверса?"
  
  
  Тя седна и внимателно ме погледна. "О, Боже Мой, Да! Просто кажи ми, как и кога ".
  
  
  "Аз ще ви кажа", обещал съм. "Вземем решение за среща".
  
  
  Тя ме погледна с широко отворени очи и изведнъж отново се сгуши лице в моя голи гърди. Ръцете й обвились около кръста ми, и тя се сгуши до мен.
  
  
  "О, Боже", - промърмори тя. "Ти ме караш да се чувствам дяволски сигурно. Ти си силен като дъб ".
  
  
  Аз се засмя и я потупа мека кестенява коса.
  
  
  "Хайде - казах аз. "Чувствуй себе си в безопасност."
  
  
  Аз подозирам, че тя отдавна не е имало това чувство. Бих искал, да е би могло да бъде вярно сега. Но какво пък, докато тя така мислеше, че това е истина.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 5
  
  
  
  
  
  
  
  
  Топли кафяви очи, едно докосване на ръката си, жесток характер, доведший я до сълзи, отразяват отдавна подавляемое желание, което планински гледки в нея и са потърсили възможност да излезе навън, като пълни гърди, които местят сутиен... Но в по-голямата си част тя все още остава неизвестна, жена вспыльчивого характер и смелост. Джуди Мичъл все още е скрита от мен, от света и от нея самата, а жена в нея бе скрита воал. Може би, когато това нещо ще свърши, всичко ще бъде различно.
  
  
  "Радвам се, че ти искаш да им плащат и за Фред", каза тя. "Аз се страхувах, че след като ти си признае, че Фред е мъртъв, за тебе всичко ще се свърши".
  
  
  Аз поклати глава. "В никакъв случай, скъпа", - казах аз. "Аз не работя".
  
  
  Аз не съм казал, че основната ми мотивация не е отмъщение за Фред Дэнверса. Радваше се да мисля така, затова оставих всичко така. Съдейки по това, че знаех за този случай, самоубийство Фред Дэнверса може да бъде само една малка част от много по-големи дела. За Джуди това беше всичко. Лично аз мисля, че това е много повече от просто изнудване.
  
  
  Само по себе си предоставянето на жените за секс с последващо изнудване е нещо ново, и аз съм готов да заложа, че Дэнверс не е изплащат случай. Тогава, като ме внимателно се опитваха да убие, а след това, тъй като те са използвали жените в своите операции, грижите, с които те се опитаха да сложим всички точки над "i" и всички се скрие, посочи нещо съвсем различно от само няколко шантажистов.
  
  
  Спомних си изказване Хоук за място пост Дэнверса в Саудитска Арабия, което всъщност е врата за информация за интриги в Южна Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Може би Дэнверс не е единственият такъв посредник.
  
  
  Едно може да се каже със сигурност: че се е случило нещо важно, и докато аз съм виждал само външната страна. За да влязат в същността, намерите правилните отговори, трябваше да изиграят два разменна монета. На първо място, това, че те не са знаели, чел ли съм писмо; и второ Джуди Мичъл. Те са използвали срещу мен, Анасон Халден. Аз ще използвам срещу тях Джуди Мичъл.
  
  
  Джуди започна дрънкалка тенджери и тигани, за да подготвят храна и аз реших да отида в хотел, да се облича в чиста риза. Спрени от мене риза беше се развали окончателно.
  
  
  "Не отваряй вратата, ако не е сигурен, че това съм аз", каза Джуди. Ако те са знаели толкова много за Дэнверс, те знаят за него и биха могли да се запитаме, колко много знае за тях.
  
  
  "Натиснете на телефона, и аз ще видя през прозореца", каза тя.
  
  
  Аз се измъкна през вратата, се втурна в кръчмата и, като се смята, събира всичките си неща. Когато се върнах с багажа, трябваше да усмехнуться видя нахмуренный челото Джуди. Аз също се усмихна на нещо друго. Тя переоделась и сега беше облечен в домашен халат с цепка на бедрото, който при ходене показаха дълги красиви крака, тънки глезени и нежно заоблени бедра.
  
  
  "Мислех, че ти си просто носи чиста риза", - каза тя, като внимателно ме гледа.
  
  
  "Двамата могат да живеят толкова евтино, тъй като един" - забавно казах аз.
  
  
  'Нещо друго?' - попита тя студено погледна към мен.
  
  
  "Тук е по-добре, отколкото в моята хотелска стая", - казах аз.
  
  
  "И по-нататък?'
  
  
  Аз се засмя. - "Защита". "Помислете за мен си стражарско куче".
  
  
  "Какво друго?" - повтори тя.
  
  
  "Разбира се, не", - казах аз тон оскорбленной невинност. "Надявам се, ти да не мислиш, че съм от онези момчета, които приемат такива неща за даденост".
  
  
  "И мисля, че така", тя отскочи назад. "Може би не вярваха на нито едно слово, което ви казах за Фреде Дэнверсе и за мен".
  
  
  "Разбира се, повярва", - искрено отвърна аз. "Но аз не съм Фред Дэнверс. Аз съм съвсем друг."
  
  
  Тя дълго ме гледаше. "Да, наистина различна" - каза тя най-накрая. След това тя изведнъж се усмихна. "Налей ми се пие, докато аз готвя вечеря", - каза тя и аз разбрах, че това е първият път, когато тя се засмя с нашата среща. Я чип нос сморщился, а очите заплясали, и тя е наполовина палава фея, наполовина жена и като цяло очарователна. Когато тя тръгна към кухнята, аз гледах на дълги красиви крака, които виднелись от под процеп в домашния си халат.
  
  
  При Джуди е в килера добър английски джин и сух вермут, а аз подготвили два много сухи и много студени мартини. Тя влезе в стаята и се издигаше сгуша на дивана до мен. Ние сме пили са и са се опитали да се говори за дребните неща, важни неща, но не може. Това, което се случи, е твърде голям, за да го игнорирате.
  
  
  "Този Ибн Хасук, - казах аз, - знаех си лично от Фред?" Отговорът й ме изненада, аз някак си очаквах, че тя ще отговори отрицателно. Вместо това тя каза: "Да, разбира се". по дяволите, Ник. Гасук често го кани на парти в имението. То тук малко по на юг, на около петнадесет километра от Джидды.
  
  
  Известно време си мислех за това. Имам все още е този кисел вкус в устата си, след посещение Tour-Guide Trips, и аз попита Джуди, че тя знае за тази фирма.
  
  
  "Те прекарват всички видове екскурзии тук, в Джеда, и в цяла Саудитска Арабия", казва тя, допивая чаша. "Приятна компания ... защо са ти толкова се усмихваш?"
  
  
  "Всяка добра организация има чист фасада", - казах аз.
  
  
  "Но те рекламират своите момичета във вестниците по целия свят", - возразила Джуди. "При тях е по-трудно да си намеря работа, отколкото да стане стюардеса. Веднъж моята приятелка е подал молба, но получи отказ. Тя щеше да се омъжи, а им трябват само свободни момичета, които нямат никакви ангажименти".
  
  
  "И никой не може да попита за тях", - размишлявал съм на глас.
  
  
  "Какво ти каза?' - попита Джуди.
  
  
  "Нищо, помислих си на глас", отговорих аз. "Аз искам да отида там са кандидатствали. Това ще бъде първата стъпка в нашата кампания ".
  
  
  Тя нахмурилась. - Как може това да помогне?"
  
  
  "Аз още не съм сигурен", - честно отговорих аз. "Но това би могло да има пряко отношение към това. Просто още не знам. Чух, че Ибн Хасук лично провежда интервю с всички кандидати. Ако е така, трябва да има среща с него, и аз ще ви кажа какво ще направя ".
  
  
  Тя се изправи, отново показа красиво кремаво-бял крак.
  
  
  "Храната скоро ще бъде готова", каза тя. 'Аз съм гладен.'
  
  
  Аз самият съм гладен, и ние бързо и лесно обяд ястие от агнешко месо с шафран ориз. Джуди се е преместило в арабската кухня. За вечеря съм проинструктировал си, какво да кажа, ако тя подаде молба за работа в Tour-Guide Trips. Когато сме готови, беше тъмно.
  
  
  Джуди се срути на дивана до мен, и накрая като позволи на себе си да се отпуснете след напрежение и вълнение ден. На гърдите си ритмично клатеща под облегающим тялото дреха; краката й бяха наполовина се вижда. Изглежда, тя съвсем не са забелязали, колко соблазнительна. Но аз бях твърде осведомен за това.
  
  
  "Мисля, че е по-добре да си легнете, скъпа", - казах аз, люлка, я за раменете. "Аз ще спя тук, на дивана. Няма нищо страшно, той е достатъчно дълъг и широк ".
  
  
  Тя се изправи, отиде до вратата на спалнята и спря. "Трябва ли аз да се заключва вратата?" - нежно попита тя.
  
  
  Аз се засмя. - "Защо?' "Ако искам да вляза, аз винаги мога да отворя вратата".
  
  
  "Поне е честен", - каза тя. "Лека нощ, Ник".
  
  
  "Лека нощ", - казах аз, гледайки как тя изчезва в другата стая. Тя се колебаеше на прага, като че ли искаше да ми каже нещо, но промени мнението си. Аз разделся в тъмното, без да махате страхливци и легна на дивана. Както обикновено в Джеда, през нощта беше много топло, но е лек бриз, и това много помогна. Най-накрая съм заспал.
  
  
  Аз не знам, колко дълго съм спал, когато усети, че кожата ми изгори в знак на предупреждение. Но аз съм себе си, обучени никога не се събуди от внезапно движение, докато не разбера какво се случва. И така, лежах неподвижен и малко отвори очи, просто знае, че не съм сам в стаята. През очите си видях до себе си една бяла фигура, която бавно се хоства форма чаршафи, обернутого около тялото.
  
  
  Тя стоеше и гледаше право към мен. Докато гледах, тя е опъната, да се докоснат гърдите ми. Но когато върховете на пръстите на краката са били на дял инч от кожата ми, тя се почистват на ръка. Най-накрая тя се наведе ръка, стоеше на цыпочки и си тръгна. Чух как вратата на спалнята съвсем тихо затвори.
  
  
  Джуди дойде почувствам тялото ми, яде го, не вкушая му, изправи се на брега на морето и няма да влезе в него. До мен в мрака стоеше не просто красиво момиче. Там имаше едно прекрасно създаване на желание и надежда, страх и несигурност. На мен ми беше интересно, какво би се случило, ако аз отворих очи и седна направо. Аз отново съм заспал, мисля си за възможностите.
  
  
  Сутрин се събудих по-рано, отколкото тя се облече, обръсна и побърза до пазара, до това как Джуди отиде в Tour-Guide Trips. Като се има предвид ефективността, аз вече се чувствах за тази тъмна организация, е един добър шанс, че те са знаели Джуди Мичъл, секретар на Фред Дэнверса. Когато приключа си преображение, те ще са се научили.
  
  
  Тя чакаше ме, когато аз се върна и сложи на дивана цяла колекция от дамски чанти и кутии. Изящен жест дръпна перуката от светли естествена коса, фалшиви мигли и половин дузина кутии театрален грим.
  
  
  Аз казах. - "Мога ли да ви представя Джил Манион?" "Снимай тази красива синя рокля. Трябва да се пристъпи към работа ". Тя послушно отиде в спалнята и се върна с кърпа на раменете си, скромно прикрывавшим сутиен. Имам достатъчно опит с маскиране. Благодарение на това, което съм научил от отдела "специални Ефекти", когато ме от време на време преображали, бих могъл почти да замести гримера от Холивуд. За жените, разбира се, най-важното за коса, защото те могат да бъдат с един замах промяна на външния вид. Аз нанесе светло кафяв крем за лице, задълбочава нюанси, а след това се добавят фалшиви мигли. След това се появи с перука, който аз леко обличали и подстригва. До момента, като завърших, скъпа, смелият естествеността на Джуди изчезна. На нейно място дойде ефектно момиче, което търси приключение и вълнение.
  
  
  "Аз ще остана тук", - казах аз, когато Джуди отново излезе от спалнята, в синя рокля с дълбоко деколте, който отваря пълната си кремаво-бяло на гърдите.
  
  
  "Ти си всичко запомнила?" - попитах аз, а тя кимна. "Инструменти са твърде разпространени това за пореден път", - поръчах аз.
  
  
  "Казвам се Джил Манион, най-малко, от днес сутринта." Тя развълнувано засмя. Джил незамужем, не е сгодена, никакви романтични връзки. Родителите й са мъртви. Тя дошла от малък град в близост до Лондон и е единственото дете, който няма близки роднини ".
  
  
  "Добре", казах аз. Тя бързо ме целуна по бузата "за късмет" и си тръгна.
  
  
  Аз се приближи до прозореца и видя как тя бързо избяга. Изпълнява първата фаза на моя план. Знаех, че ако Джуди ще ги вземе на работа, на втория етап задължително трябва да мине. И как само я назначава среща, за да говоря с Хассуком, аз ще я използват с по-голяма смелост.
  
  
  Аз седнах и се опитах да чета, но през цялото време си мислех за Джуди, гадая, като от нея дела. Минути протегна бавно и като че ли траят все по-дълго и по-дълго. Мразех тези очаквания и продължи да ходи из стаята, за да гледам през прозореца. Най-накрая видях светкавицата син цвят, спускащи се по улицата, а след това красиви дълги крака, бързо ступающие на утринното слънце.
  
  
  Джуди нахлуха в апартамент с широка усмивка, и дори маскиране не можа да скрие нейната естествената радост. Тя ме прегърна и същото движение свали перуката.
  
  
  "Тя работи, Ник!" - извика тя развълнувано. 'Това се получи. Те са съгласни, да се обади по телефона, и Ибн Хасук иска да говори с мен днес следобед ".
  
  
  Аз се намръщи. - 'Днес следобед?'
  
  
  "Защо, какво се е случило днес следобед? - попита тя.
  
  
  Аз сви рамене. - "Всъщност нищо. Исках да видя къщата Хасука преди да си там, си отиде, това е всичко, но сега не мога да направя. Няма време. Знаете как изглежда тази къща?
  
  
  "Само преди няколко неща, които ми каза Фред, и това, което видях на остаряване", - отговори тя. "Тя стои на ръба на пустинята, и сгради заобиколени от високи плет от рододендрони и храсти евкалипт. Той е внесъл всички или построен е специално за себе си - напоителни канали, маслинови и финикови дървета, всичко това. Основната сграда е обратното. Като чух, тя се свързва с втория сградата на външния коридор. След това има трета сграда, както и конюшни и гаражи ".
  
  
  Аз выругался си под носа. Аз не бих се хвърлят Джуди лъвовете на освирепели без никаква защита, но, изглежда, че ще трябва да го направи. Аз ще направя всичко възможно и сыграю на допир.
  
  
  "Какво да правя, когато аз стигна до там? - попита тя. "Да се съгласи на работа?"
  
  
  "Ако останеш насаме с Хассуком, кажи ми, че наистина няма нужда от работа", - казах аз. - Да речем, ви е изпратил г-н Уилсън. Ако той има някакво отношение към този бизнес, той знае това име. Ако той е посветен, той ще отговори и ще ми среща. Ако той не хапят това, значи, това може да означава, че той лично не е участвал. Това е напълно възможно, че неговите служители в Tour-Guide Trips играят тяхната игра. Честно казано, ти ще отидеш на риболов, Джуди.
  
  
  'Страхотна работа!' - Тя погледна часовника. "Време е да хапнем, а после ще замина за княжеское имение на определено Ибн Хассука". Тя ми се усмихна. "Просто го видя вълнуващо. Всъщност той е толкова загадъчен човек.
  
  
  "Аз си отивам", - казах аз. "Ще се видим тук след разговор. Късмет, скъпа. Както и не се страхувайте.'
  
  
  Когато погледнах я нажежен нетърпеливо лицето си, аз осъзнах, че последното допълнение е ненужно. Тя не разбираше съвсем, в което можем да ангажират, и, вероятно, към по-добро.
  
  
  Отдолу, хванах такси и каза на шофьора да отида до дома на Ибн Хасука. Шофьорът хвърли към мен бърз поглед, повдигане на веждите. Повечето хора, изглежда, се качи там на лимузина.
  
  
  Бих искал да бъде в къщата, преди там да пристигнат Джуди. Използвах я, като съм използвал Анасон Халден, но съвестта ми ще е чиста, ако бях осигурил я колкото е възможно по-голяма защита. Най-вероятно, ако Хасук наистина, замесени, няма да е достатъчно груб, за да се справят с Джуди директно в собствения си дом, знаейки, че аз я изпратих до него. Но не бях сигурен. Бих искал да бъде в къщата, когато тя, за да говоря с него, и аз си мислех, че срещата ще се проведе на следващия ден, или така, така че ще имам време да се направи план, за да влязат вътре. Но сега всичко вървеше толкова бързо, че трябваше да се опита да мине без тези планове.
  
  
  Скоро видях високите очертания на съдебни сгради, вырисовывающиеся от пустинята. Аз съм наредил на шофьора да спре на около половин миля от къщата и излезе. Топлината е подобен на барбекю, а аз бях като да пилешко месо. Премина покрай група облечени в бяло поклонници, опирающихся на бастун, и аз го последвах тях, докато не се приближи по-близо до поместью.
  
  
  Можех да видя висок жив плет, за които говори Джуди, окружавшие на сградата, а на входа видях часови форма с черни пистолетными каишки на кръста. На двеста метра от портата край пътя имаше голо, самотно маслиново дърво, и оставих поклонници и притисна към доста тясна багажника на дърво. Оттук можех да видя главните сгради, на входа и на пътя.
  
  
  Движението по пътя беше доста натоварен. Автобуси поклонници, туристически автобуси, мотоциклети, леки коли, каравани, магарета и камили, жените със стомна за вода, бездомни търговци и навсякъде бездомни чужденци запрудили пясъка на пътя.
  
  
  Скоро разбрах, кой щял да отиде в имението на Ибн Хасука. Поръчки доставляли предимно търговци; Аз съм виждал микробуси и камили, пълни чекмеджета, черги, торби с царевица и просо. Джуди скоро ще се появи, и ако аз искам да направя нещо, сега е моментът.
  
  
  В далечината, треперейки от студ, видях приближаването на малък ван. Аз се отдалечи от дървото и вдигна ръка. Арабски, облечен в бурнус, высунул глава от кабината, а аз бързо погледнах към машината. На арабски е написано "Пералня".
  
  
  Попитах. -"Отиваш в къща Ибн Хасука?". Той кимна и аз бързо му удари в челюстта. "Спете спокойно, моят приятел", - промърмори аз, вземете го на ръце и затащив в задната част на микробуса.
  
  
  Пакети с мръсно бельо лежеше от едната страна на леглото, а купчини чисто бельо - от друга. Тук човек може да се промени. Аз просто натянул широк бурнус и киджафф на дрехите си. Аз съм вързал го и много пълнени му в устата си не мога да понасям, направен от една от чисти чаршафи; това беше по-малкото, което можех да направя. След това аз взех празна торба и бутна в него, за да може да диша.
  
  
  Аз имам малък ван, когато видях, че миналото може да измине разстоянието от тъмносин "фолксваген" Джуди. Карах бавно, за да й позволи да остане до вратата, провери си документ за самоличност при часовите и да влизат в него. Пристигнах към портите, гадая какъв ще бъде проверка, когато стигна до портата.
  
  
  Часови помахали ми, аз им махна в отговор и се качи по-нататък. Камион от пране, очевидно, е постоянен гост в двореца. Видях синия бръмбар Джуди, припаркованного на алеята за бягане, преди основен дом. Това е впечатляваща сграда с фасада от розов мрамор и облицовани с плочки стени. Аз бавно стадо у дома и видя външния коридор, увитую цветя беседка, свързваща първата сграда с квадратна, също толкова впечатляваща сграда.
  
  
  Спрях точно пред втори дом, коридор завършва арка. Аз се отпусна назад и взе по-голям стак от бельо с надпис "Хасук". Сложих руло на рамото си и излезе от вагона.
  
  
  Билков двора е задушно под жаркото слънце, и аз се чудех, кой трябва да бъде на сметка за вода, за да билка остава същата зелена. С чисти чаршафи на рамото влязох в сградата. Щях да съм нищо против малко да се огледам, но това не е моята основна цел, исках да намеря място, където можех да се скрия, докато Джуди няма да си отиде. И, ако тя няма да си отиде, остана там до нощта.
  
  
  Когато влязох в сградата, чух глас, глас смеят и пеещи жени. Бях впечатлен аромат на жасмин и рози, същия силен аромат, който е насърчила Анасон Халден. Аз държеше бельото си, докато вървях по мозаичному пода, след гласове, в кратък засводен коридор.
  
  
  Обърнах се на ъгъла и измерване на ръба на огромен закрит басейн. Големи фонтани от бронзови рибки леко разбитите с вода. Четири страна на басейна са покрити с мрамор, а във водата водеше каменна стълба. Но същества в банята не бяха мраморни и каменни. Това са момичета от плът и кръв, светли и тъмни, които расслаблялись, плува и играе в спрей, фонтани, голи нимфи, като във вана, с красиви, гъвкави тела.
  
  
  Това е старата сцена, жените от гарема в банята, точно пред мен. Всичко беше така, чак до тези четири неподвижни фигури, пред които са изправени стени в белите костюми и расстегнутыми жилетки гола на гърдата, това са дрехи, в които съм виждал плешив чудовище. Всеки си е на нож със златна дръжка, и аз изведнъж осъзнах, че това е за хората: скопците, охранявшие харем, харем Ибн Хасука.
  
  
  Аз бързо да брои момичета и брои своите двадесет. Тяхното разнообразие, което ме порази. Видях млечно-бели блондинки, очевидно от Скандинавските страни, тъмнокожи от Средиземноморски, китайски и африкански момичета. Гасук очевидно обичаше разнообразието. Докато аз все още стоеше в сянка, разглеждане на сцената, за две момичета, лениво се движеха по ръба на ваната. Аз видях в очите им е студено, отстраненное израз, който забелязах в очите на Анасон Халден и други момичета от Tour-Guide Trips. Погледнах към лицето на другите момичета. Аз съм виждал същия поглед. Замечательныо. Моите размисли внезапно прекъснат от вик зад мен. Обръщайки се към тях, видях висока фигура, плешив главата и красиво мускулесто тяло кафяв гигант. В ръката си той държеше камшика, и очите му се помрачи от гняв.
  
  
  "Ха!" - извика той отново ме хвана голяма ръка, избута напред и хвърли на земята. Чанта за дрехи се спука и кърпи са отпаднали. Чух пращене хлыста, след това пощупал шкембе и се радвам, че облече дебел арабски бурнус.
  
  
  "Проклет син на укушенного блохой камила", - прорычал гигант. "Вие знаете, че влизат в тази част на дома, е забранено". Аз отново се почувствах камшик и се просна по корем на пода, крещейки на моя най-добрия арабски език.
  
  
  "Аз съм тук чисто нов, велик господар", - причитал аз. "Постоянен работник болен. Аз не знаех.'
  
  
  Той ме удари с крак в ребрата, и аз се опитах да се сгуша клубочком. Той ме удари с крак в гърба и сила ме накара да се преобърне и да се блъсне в стената. Лежах, се хвърлят на главата си, и гадал, колко имам счупени ребра.
  
  
  "Лежи потомство чакала!" - изрева той, и разбийте отново ме удари, свистнув.
  
  
  "Аз говоря истината", - извиках аз от болка, когато отново ме удари с камшик. Не ми беше нужно да се преструват на болката. Той протегна ръка, хвана ме за шията, приподнял и с голяма замахом хвърли на седем метра. Аз си спомних как тя падна в безсъзнание онази сутрин, след като ми нерешительного удар. Той е достоен актьор. Мускулите са истински, и ако аз исках още повече се уверите в това, се случи сега. Като си човек на плажа тогава го нарече? Томас. "Добре, Томас, - мрачно си помислих аз. Просто чакай. Ние все още трябва да потолковать.
  
  
  "Ей там", - извика той, като посочи с камшик в тесен коридор, водещ в друга посока. "Вземете си кърпи и си отиде. Ако ти си отново дойдеш тук, аз ще оттегля с тебе, кожата жив ".
  
  
  "Да се смили за тебе Аллах", - промърмори аз и прокрадна към вратата. Видях как той се обърна и си тръгна, като звяр от джунглата, лесно за подушечках на краката.
  
  
  Сега стана ясно, че Томас е един от скопците на Хассука, без съмнение, най-евнухом. Може би, Томас и приятели отвори собствен бизнес, но аз това не го вярвам. Гаремные скопците, колкото и да е странно, са известни със своята преданост на своите собственици. Те могат да се чувстват, че се нуждаят от защита, тези, които ги кастрировал. Може би ги исчезнувшую мъжественост заменя фетиш послушание. Съвременната психиатрия, без съмнение, има подробни обяснения за този феномен.Всичко, което знам, е, че съдебната скопците са били робски верни на цялата история, поради това е малко вероятно, че Томас ще се занимава със собствен бизнес под носа на господаря си.
  
  
  Аз занесе чисти кърпи в стаята, която ми показа Томас, и видял там торби с мръсно бельо, които могат да вземат със себе си. По време на всяка ходки до колата и обратно излезе на тревата, за да гледат на "Фолксваген". Той все още беше там, и аз през цялото време taskal чанти, за да изглежда зает. Най-накрая бях видял как Джуди си отиде. Хвърлих чантата си с рамо в колата и последва от двореца. Когато се огледа, видя дородного плешив евнуха, който идваше по коридора, соединяющему две сгради. Аз съм управлявал през врата и усети, че се оставят странно, друг свят; светът, който познаваше правилата си и не представи на законите на външния свят, парче от древността, който оживява, оазис от вчера в днешния свят.
  
  
  Но докато карах по черен път, разбрах, че това е точното описание на цялата Саудитска Арабия. Това, което видях в тази чужда страна, изобщо не е непоследователност. Големи гаремы древните арабски владетели са били в основата на пълни робини, които са били закупени, или откраднати са взети в плен по време на войната. Харем Ибн Хасука е само отголоском угасшей на славата. Но до каква степен са идентични, помислих си аз.
  
  
  Знаех, че роби все още се търгуват в арабските страни. Британците се опитали да сложи край на тази търговия. Французите, испанците и португалците също. Те така и не успя да постигне пълен успех, и по малко на разцвета на нови, независими държави старите обичаи са били възстановени, в целия си блясък в много региони. Аз се почувствах като Алиса в страната на чудесата. Този случай става все по - "любопитно". Връщайки се в града, спрях и се отприщи торба, в която сложи на водача. Свалих не мога да понасям от устата му. "Не крещи, а аз заверну теб в свинска кожа", - предупреди го. Очите му, округлившиеся от страх, казаха ми, че той ще мълчи все още достатъчно дълго, за да ми позволи да безопасно да се измъкнем. Тогава той закричит, някой ще се освободи от него.
  
  
  Когато стигнах до апартамента, Джуди вече чакаше, светясь от вълнение.
  
  
  "Тя работи, Ник", - каза тя, импулсивно прегръщане мен. "Говорих с Хасуком и каза точно това, което ти ми каза. Той ни покани и нас двамата на вечеря утре вечер.
  
  
  Попитах. - 'Това ли е всичко?' "Той само ни е поканил?"
  
  
  "Това е всичко, - каза Джуди. "Той е малко странно се усмихна и кимна, когато го каза. Той е толкова голям, Ник, толкова дебели.
  
  
  Тя се спря и нахмурилась. "Аз все още не разбирам какво общо има това с отмъщение за Фред", каза тя. "Не мисля, че Ибн Хасук има някакво отношение към това шантажистам, нали?"
  
  
  Аз сви рамене. "Да кажем така, аз с интерес очаквам срещата ни". И това в никакъв случай не е лъжа.
  
  
  Досега всичко вървеше добре. Риба накълвани на стръв, и това ми беше достатъчно. Следващият ход трябва да е да идва от мен, и аз трябваше да го подготви. Джуди добре изигра своята роля. Утре вечер аз ще трябва да играе тяхната игра. Аз не знаех колко Ибн Хасук ще ми помогне да се играе тази роля и колко мръсно ще стане тази роля.
  
  
  "Ти си е спечелила вечеря извън дома", казах аз, и Джуди се съгласи. Ние переоделись, тя в зелена рокля с дълбоко деколте, красиво подчеркивавшем си млада гърдите, а след това отидохме в града. Аз се опитах да стоят настрана от палатка, където бяхме ние с Анасон Халден, да, наред с други неща, да се избегнат неприятни спомени.
  
  
  Но Джуди е забавна приятелка, която отдавна не е на улицата. Тя радовалась, блестеше, болтала, а след това изведнъж се превърна в мека, спокоен и топла. Кожата му беше мека и копринена на допир, а кафяви очи неочаквано се заменя с нетерпеливой на малко момиче, на топла чувственост.
  
  
  Когато я доведе у дома, тя е подобна на мека путка, snuggling към мен с невероятно невинна соблазнительностью. Изпихме още, и тя седна до мен и тя изпитва похот към мен в много отношения, тя искаше да бъде смело, но се страхувах.
  
  
  Аз потупа по широк дивана и попита. - "Защо не останеш тук тази вечер?" Тя не отговори, не извеждайки на лицето.
  
  
  "Тогава ти няма да дойдат тук на пръсти", - казах аз. След това тя вдигна глава и видях срам в нейните очи. Аз съм завършил това, че му опря главата си на гърдите ми, а тя ме прегърна.
  
  
  'Аз не знам, защо ти си толкова различна от Фред, - нежно каза тя. Нейните меки гърдите прижались към мен. "Ти си нещо излучаешь, сексуалността, която ме засяга".
  
  
  "Може би просто са много възприемчиви", - предложих аз.
  
  
  "Какво точно имате предвид? - попита тя.
  
  
  "Ами, защото ти си толкова затворен - казах аз.
  
  
  "Обзалагам се, ти си добре разбираешься в прибирането на реколтата", - каза тя, snuggling на моите устни. Целунах я, и тя е подобна на сладко вино, меко и страстното с девствена нежност. После тя се отдръпна и си гняв избухна.
  
  
  "Аз не се нуждаят от благотворителност", - извика тя.
  
  
  "Аз изглеждам като филантроп?" - попитах аз, като гледам как си кафяви очи стават меки и тъмни.
  
  
  "Не, слава богу, не", - отговори тя.
  
  
  "Тогава млъкни", - казах аз, жадно snuggling към устните си. Аз се отвори я сладки, меки устни, неговия език и да му позволи да се забавляват в нейните меки и влажни устата, който ми напомни за други неща. Усетих, как тялото се гърчи в ръцете ми, а след това вълна сдерживаемого желание заля я.
  
  
  Джуди отговори на моя целувка, и ръката и докосна малката цип на гърба си рокли, а ръката ми откри един от нейните бели меки гърди, която е много по округлее и по-пълно, отколкото изглеждаше. Когато съм се докоснал до нея, тя испустила вик мъчително удоволствие, мъчителен екстаз приятен желания, които сдерживалось твърде дълго. Дивана е повече от достатъчно голямо и за двама ни, и докато аз съм изследвал тялото си, Джуди издаде тихи воркующие звуци, чрез манипулиране на моята исследующей ръка движения на краката си.
  
  
  Аз промуши ръка леко влажен център на цялото си същество. Тя стенеше и силно прижималась при мен, поиска умоляла, исках отново, но този път с гол, безспорна чувствено желание. Гърдите Джуди, малки зърната която едва се издигаха над бели холмиками, са характерни за момичета, девствена, но и светски, детето си и жена си. Я нетърпеливо, гладните желание предизвиква в мене нежността. Я развълнуван реакция при докосване на моя език към нейната малка розова соскам записва наивную невинността на чувствата си.
  
  
  Тази прекрасна и вълнуваща комбинация в гъвкаво тяло правих любов с необуздана енергия, и всяко ново докосване обърна към водовъртежа на въздишките и стонов. Ние интензивно се наредиха и дъха си участилось, гърдите ритмично се вдигна и падна под ръката ми, а след това, с очакваното, но винаги внезапна неочаквана, тя испустила вик, и времето спря, светът избухна и ние pulsated, дергался и трепереше от победата.
  
  
  Джуди лежеше до мен, ръцете й обвились около тялото ми, краката й обвились около мен, не желае да расте. Тя тихо застонала в угасающем екстаз.
  
  
  "Аз бессовестная или нещо подобно", - най-накрая прошепна тя. "Аз не съжалявам за това и не се чувстват виновни или нещо такова. Може би това е вашето влияние ".
  
  
  "Може да бъде", - казах аз. "Но никога не трябва да съжалява или се чувстват виновни заради нещо такова приятно. Просто съжалявам за това, че толкова дълго са чакали.
  
  
  "Мисля, че ви е струвало да изчакаме", каза тя замислено, сериозно, и изведнъж гласът й стана подобен на живак. "Но аз искам да се компенсира загубеното време", - каза тя.
  
  
  И сме направили, и нощ се превърна в сиво-синя, сутрин преди да сме заспали, Джуди до мен, си меки кръгли гърди прижимались към гърдите ми.
  
  
  
  
  Не знам защо, но имах странното чувство, че трябваше отново да се свържете с Хоуком, преди да преминете към Хассуку. Ето защо аз му се обадих сутринта. Разговорът беше важен, въпреки че по това време аз не осъзнавах колко е важен.
  
  
  "Радвам се, че ти се обади, Ник". Новоанглийский акцент на Шефа звучеше необичайно. "Вилем Виллоэтс е намерен мъртъв днес, се е самоубил".
  
  
  Попитах. - "Виллоэтс, ръководител на Международната комисия по въоръженията?"
  
  
  "Съвсем вярно", каза Хоук. "Той е бил в Арабия само няколко дни, прекара шест месеца там, работейки над проблема оръжия. Това е лудост, как се е случило. Никой не би научил първите три дни, а може и по-дълго. Изглежда, че той е оставил самоубийство бележка в своя амстердамском офиса. Той го е направил, след като го секретарша се отдалечи на три дни почивка. Но изглежда, че това нещо е забравил, се върна късно и намери бележка. Тя се е обадила в полицията и казала, че Виллоэтса има втори дом в Шварцвалд в Бавария, и че той може да отиде там сам. да вървим. Надявайки се да го спре, холандската полиция се обади на колегите си в Бавария, които почти един ден търсят дом. Когато са го намерили, това са дымящиеся руини с неузнаваем сгоревшим труп Виллоэтса вътре. Негорючая идентификация етикет съобщи им кой е бил ".
  
  
  Попитах. - "И какво от това странно?"
  
  
  "Никой не знае, защо Виллоуэтс самоубива, с изключение на това, че имаше слухове, че той ще бъде под следствие. Мислех, че искаш да знаете.
  
  
  "Всички малко ще помогне", - казах аз. "Ще ти се обадя по-късно."
  
  
  Аз затворих телефона и си помислих, че току-що е чул. Но всичко, което ми хрумна, беше един куп "възможно", "ако-и" и предположения, така че аз отложи това. Сега съм концентриран върху Ибн Хассуке, и това е приоритет.
  
  
  В това време аз не знаех, колко преплетени нишки е на килима.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 6
  
  
  
  
  
  
  
  
  Розов мрамор и злато, тъмно-сини завеси, оркестър, маси с дължина по цялата зала, подредени с храна, огъване елегантна стълба от друга страна и много хора в залата. Това е сцената в балната зала на двореца на Ибн Хассука. Аз тръгнах на една страна и погледна към нея. Хассук все още не се появи, но имаше много стюардеси, момичета в кремави мини рокля с дълбоко деколте до пъпа. Студенокръвните момичета от много страни, които говореха на много езици и успокояващи гости.
  
  
  Джуди ми каза, че Хассук ясно даде да се разбере, че ежедневно облекло - това е страхотно, че го купоните трябва да бъдат весели. Купих нови панталони, черен пуловер с висока воротом и кремаво-бяло сако почти същия оттенък, че и рокли хозяйок. На Джуди беше тъмно-червено коктейл рокля, от която кожата му сияеше от радост и явно съзнателно се разкрива нейната буйна гърдите.
  
  
  Докато чакахме Хассука, гледах други гости. Бяха индийци, китайци, индонезийци, европейците; някои от мъжете са били с тях съпруги, други са били сами. Повечето от мъжете носеха печат държавни служители, хора, които са преминали от малки бюрократични постове до важни постове. Джуди вече изведе на дансинга трима различни мъже. По време на една от почивките в музиката, аз я попитах, когато тя застана до мен:
  
  
  "Познавате ли хора тук?"
  
  
  Тя кимна. "Някои от хората, с които Фред от време на време общува", каза тя. "Един висок мъж, който си стои там и говори с едно момиче в розово - Хендрикс от Канадската търговска комисия. И това е Анри Жаквар в пурпурном колана, който говори с толкова по индийски в тюрбан. Той работи тук от френската военна мисия. Висок червенокос мъж - лорд Боксли от британското консулство, а нисък мъж с брада - Вилем Уиллоуэтс от Международната комисия за контрол над въоръженията ".
  
  
  Аз внимателно я погледна и тя нахмурилась, след като видя изражението на лицето ми.
  
  
  'Какво е това?' - попита тя.
  
  
  "Сигурни ли сте, че това е Виллоуэтс?" - попитах аз, опитвайки се да изглежда равнодушен.
  
  
  "Без съмнение", каза тя. "Той е бил в офиса на Фред няколко пъти".
  
  
  Погледнах към човека, който, по думите на Джуди, е Вилем Виллоуэтс. Той е малък, и жилистым, постоянно нервно компресирал ръце. Тъмните му очи се скитаха из стаята, разглеждане на дълга стълба от друга страна. Той изглеждаше напрегнат и притеснени. Той изглеждаше като човек, който е под силен натиск, но е изключително жив. Аз бързо си помислих. Тук, в стаята имаше твърди, че мертвец, чието тяло уволнен до неузнаваемост в скрития дом. Смятало се е, че това е Вилем Виллоэтс, и повярваха на това, защото той беше толкова изразено несгораемой биркой.
  
  
  "Ние може изискват няколко дни, за да разберете, кой е в тази малка колиба", - каза Хоук. Междувременно Виллоуэтс беше тук, в къщата Хасука. Аз свива очите си, гледа на напрегнат, нервен човек. Първоначално изглеждаше, че Фред Данверс е свързана с Хассуком, а сега с Виллоетсом и бог знае кого още. Имаше ли Уилард Эгмонт някакво отношение към него в хонг Конг преди няколко години? Това не е скорошна операция. Вече бях сигурен, че Хассук занимавах се извършва. На мен ми беше любопитно, с което се занимава, с изключение на момичетата; и защо.
  
  
  Моите мисли бяха прекъснати, когато оркестърът изсвири кратка барабанную ритъм. Всички очи се обърна към стълбата, включително и моя, и видях Ибн Хасука с висока жена до него. Гостите започнаха да ръкопляскат, когато Хассук спусна по стълбите и му кръгло лице Тя плавно и сфери гладка, мазна усмивка.
  
  
  Той беше висок и дебел, с нотка на мускулистость под слоя мазнини. Лицето му беше лошо слънчево изгаряне, прави коси бяха старателно претърсена, а в кръгла лицето си запазва израз приветливого забавление. В този случай лицето е било нещо неразвитое, което го прави да изглежда като пухлого момченце. Но очите са напълно различни от това лице.. Те са трудни и тежки, като черен лед. Видях как очите му се плъзна по тълпата, и останаха за миг, когато те видях ме. След това аз видях как той се уплаши, когато Вилем Виллоуэтс премества напред сред хората.
  
  
  Холандец и Хассук говори за няколко секунди; Хасук борят, за да запазят своята маслянистую усмивка. Кратък напрегнат разговор приключи, когато Виллоуэтс бързо си отиде. Аз съм виждал как мъж се покачи по стълбите към първия етаж. Горе на стълбите се появи евнух. Виллоэтс нещо му каза и слугата проведе голландца по коридора, където той се скри от поглед.
  
  
  По-късно, когато Хасук щеше да отиде до Виллоуэтсу, аз исках да бъда там, ако това е възможно. Междувременно аз отново насочих вниманието си към Хассука, който е бил зает с приветствие на гостите и забавна игра на собственика. Видях как една жена, седнала до него, гледаше към мен. Гледах на него в истинския си рокля до пода от блестящи от злато.
  
  
  Тя е величествен начин на поведение, нейните черни коси бяха подредени върху върха на главата му, и тя може да излезе от египетската гробница, персийски гравюри, китайска коприна, рисувани период от Хан или средновековен гоблен. Лицето й беше вечна красота, отголоском много страни, много култури, много народи. Само тъмната, неестествено светли, почти алчни очи умаляли спокойна красотата на това лице.
  
  
  Хассук кръг сред своите гости, като кит в океана, пълен с малки риби. Една жена вървеше до него, като след това едно. Най-накрая той се изправи пред мен. Забелязах един бърз поглед, който той хвърли на Джуди, след това на една жена.
  
  
  "Добре дошли в дома на Ибн Хассука, мистър Уилсън".
  
  
  Хассук се усмихна, и неговите дебели устни попадаха, като масляное петно. Той ме погледна и се похвали ме, търговец, оценивающего стоки хитри, опитни очи. Мен са и по-рано, но този човек ме погледна така, сякаш съм бил продаден за роб. Но аз бях тук, за да се отдаде на своята работа. Обърнах се към жената до него и видях, че очите й също ме гледат, макар и по различен начин. Нейният поглед гореше много лично чувство, докато при Хассука е безстрастен поглед търговец на тютюн, търговец на коприна.
  
  
  "Това е моят помощник, Карана", - каза той, като посочи жена мека, добре поддържан ръка. "След няколко минути ще се появи танцуващи момичета, да се забавлявате с моите гости. Те не ще ми липсваш. Елате с мен, мисля, че трябва нещо да обсъдим. В тази страна, моля.
  
  
  Той лесно и бързо си тръгна със своята огромна фигура, с Караной до него, а ние с Джуди го последва по петите. Минахме по красиво изразено сводчатому коридора. Аз отново вдъхнал слаб аромат на жасмин и рози, след Караной.
  
  
  Хасук ни донесе в библиотеката с по дебел килим, че изглеждаше, като че ли вървим по въздуха. Няколко минути по-късно влезе висока фигура с тавата и бутилка ракия. Плешивото блестела в светлината на стаята, и за миг очи ме гледаха бесстрастными, прикрытыми очи. Хассук се усмихна.
  
  
  "Вие, разбира се, не забравяйте Томас", - каза той. "Вие сте повече или по-малко са се срещали".
  
  
  "Повече или по-малко", - казах аз с усмивка. "И по-често, отколкото Томас знае. Бельо понякога доставя временен асистент ".
  
  
  Аз видях, как очите гигант в миг се разшириха, след това те установяват своя поглед скритата враждебност. Хасук приподнял вежди, и сега той се усмихна, бавно се разклаща главата си, гледа на евнуха.
  
  
  "Слушай, Томас, ние се научаваме по нещо ново всеки ден", - каза Хасук, гледаше право към мен. - Обикновено това ме изненада, но ще ми донесе редица изненади, г-н Уилсън. На мен ми харесва твоя стил. Например, вашият начин за организиране на срещи с мен. Не нежно, но ефективно ".
  
  
  "Благодаря ти", - сухо казах аз.
  
  
  "Но, разбира се, е нещо повече от стил" - продължи Хассук. "Вие сте видели много хитроумную капан. Сте обърнали шансове срещу жената, която изпратихме до вас. След това сте убили един от най-добрите ми хора, а след това още четири моите хора. Аз трябва да кажа, че това беше истинско постижение, аз под налягане.'
  
  
  "Вие забравяте най-важното", - казах аз. "Писмо, което получих в свои ръце".
  
  
  Усмивка Хассука се превърна в лед. "О, да, и писмо", - каза той. "Аз не се съмнявам, че това е рассказало ви нещо за моята организация, но аз не мисля, че много, въпреки, че аз признавам, че ми е любопитно, колко още позна. Но всичко, което се е случило, помогна ми нещо, което да познае ".
  
  
  Той направи една глътка ракия, позволи питието си излее по неговия език и го погълна. "Например - продължи той, - аз не вярвам, че казваш Тед Уилсън. Всъщност, аз се съмнявам, че някой с това име работи в рамките на вашата организация. Разбирате ли, аз винаги се опитвам да научите всичко за служителите шпионски агенции, както и за служителите на различни посолства на чужди държави, комисии и подобни организации. Въпреки че AX е най-трудно за изследване, това не е невъзможно - благодарение на хора като г-н Дэнверс. Ако се съди по това как се излъгаха моите хора, изобретателност, която сте проявили, за адаптиране към неочаквани ситуации, според това как сте използвали това очарователно малко създаване, - той кимна Джуди, - аз бях в състояние да създаде образ на един човек, един човек на име Ник Картър, представител N3 от AX.
  
  
  Той се усмихна в очакване, и аз кимнах. "Една нула в своя полза, да - призна си аз. "А сега се чудя, какво имам предложение."
  
  
  Той кимна с глава, устните му набръчкани в лека саркастической усмивка; той е доволен от себе си.
  
  
  "Искам да участвам във всичко, което правиш", - казах аз. "Ти знаеш ли нещо по-важно, отколкото дребния изнудване на хора като Дэнверс. Аз твърде дълго е бил агент-AX. Че аз от това имам? Спомени, белези и рани. Аз с това се размине. Искам нещо да се получи. Трябват ми пари, скъпа моя Хассук, много пари. Аз повече не се нуждаят от слава. Аз по-добре да получа пари в брой ".
  
  
  Знаех, че в устата на Джуди отвори от шок и недоверие. Не можех да го предупредя. Нейната реакция с тънко було отвращение е точно такава, каквато ми се искаше, тя беше напълно естествена. Аз не я погледна, но не отделят очи от Хасука.
  
  
  "Ясно е - каза той. "Често съм се чудил защо някой от вашите таланти ще изпълняват тази тежка и опасна работа за толкова малки материални награди".
  
  
  Той не се шегува; това е, без съмнение, е нещо извън неговото разбиране, че докато ме устройваше. "Честно казано, - каза той, - човек на вашите таланти е било много ценно за моята организация".
  
  
  Той играе със своя чаша за бренди. "Но за да стигне дотам - и вие наистина сте били много богати - трябва ми писмо от Дэнверса и филм с филма обратно".
  
  
  Аз запрокинул главата си и се засмя, като го видя ледена усмивка. Карана погледна право към мен, и нейното красиво лице беше спокойно и невыразительным.
  
  
  "Вие сериозно, скъпа моя Хасук", - казах аз. "И двамата сме прекалено са хитри за такава маневра. Това писмо е не само мой партньор на договора, но и моя полица застраховка "живот". Ако на мен нещо се случи, е незабавно препратено в моята агенция. Да добре, ти ме изненада, ако се замисля, че аз ще бъда толкова наивен.
  
  
  Той вдигна рамене. "Струваше да опитам" - каза той, а след това излезе с неочаквана, миризлива и мръсна част от плана. "Но на мен ми също се нуждаят от доказателство за твоята искреност. Вие искате аз да замесени негови вас да отвори за вас моята организация, въпреки че, може би, това е само маневра, за да научите повече ".
  
  
  "Просто кажи ми", казах аз. "Аз ще ви дам доказателства. Времето ще покаже.'
  
  
  Но Хассука не е имало време, са му нужни са незабавни доказателства, и той нанесе дяволски хитър отговор - типична арабска реакция, която веднага се е променила ситуацията.
  
  
  "Аз искам това момиче", - каза той, като кимаше на Джуди. "Тя отговаря на нашата квалификация".
  
  
  Сърцето ми подпрыгнуло и наполнилось мъчителна болка, още повече, че знаех, че мога да дам само един отговор. Аз трябваше да продължи. Аз избрах жесток опортюнизъм, и безмилостни оппортунисты не е стояла настрана от унищожение на други хора. Ако бях проявил, макар и най-малкото колебание, Хассук затръшна ще вратата пред носа ми. Сега, когато съм бил на прага, това е забранено. Копеле ме мамени, и аз трябваше да продължи, независимо какво.
  
  
  Хассук и Карана внимателно погледна към мен. Аз приподнял вежди и сви рамене. "Можеш да я вземе", - казах аз. "Моите комплименти". Чух как Джоуди въздъхна, след това тя се разпищя: "за Какво говориш? Какво означава това?'
  
  
  Аз студено погледна към нея. "Това е тежък свят, скъпа", - казах аз. "Яжте или бъди изяден". Успокой се, тогава всичко ще бъде добре ".
  
  
  Нейните кафяви очи осветена, а недоверие бе заменен от гняв. 'Мръсно копеле! Мръсна, гнила, мръсен шибаняк!
  
  
  Аз заловени в жест, който Хассук направи лысому гигант, видях как един мъж се плъзна зад Джуди, като котка. Той се обърна едно момиче и я удари по лицето на голямата си ръка. Тя извика и падна на земята, където ме погледна с тънка струйка кръв върху устните си. Очите й моргнули, и тя беше твърде зашеметен, за да усетите, където я най боли, вътре или отвън. Когато съм спокоен погледна към нея, тя заплака.
  
  
  Висок евнух се наведе и с една ръка смъкна преди роклята и сутиена, оставяйки я гола до кръста. Той протегна ръка, вдигна я и отново удари. Тя се разпищя от болка. Аз се почувствах като Хасук и Карана ме гледат, и остана безразличен. Томас взе Джуди под ръка и изчезна през вратата на библиотеката, когато си година, уби като безпомощна буца пръст рыданий и потисната доверие.
  
  
  "Това е чудесен ракия", - казах аз Хассуку и допил си чаша. Той се усмихна широко и обменялся възгледи с Караной. Лицето й все още оставаше гладка, невыразительным, съвършен.
  
  
  "Аз вярвам, че ние можем да водим дела, Картер", - каза той.
  
  
  Аз кимнах, опитвайки се да потисне гаденето, причинено от отвращение към мен. Това проработи. Хассук разбира жестокост. Той разбира неморалността. За него това беше забележителна комбинация от качества. Аз накарах себе си да не слушате плач Джуди, все още звенящие имам в ушите, не виждам растерянного поглед в очите й. "Аз ще се опитам да я изплати, като това дело приключи", обещал съм си, погледна Карану. Сайтът чувственост на жените беше фантастично, като скрита опасност животно в джунглата.
  
  
  "Разбира се, този проблем с Дэнверсом има и още нещо, - интересува се коментира, аз съм. "Ако аз съм истината, аз трябва да знаят всички".
  
  
  Хасук изглеждаше готов и дори горд да ми покаже всичко. Минах теста, поне в този момент. Докато не се оказа лгущим, той подыгрывал ми.
  
  
  "Аз накратко ще ви покажа нашата организация, и след това ми се наложи да се върнете към гостите", - каза той. "Карана върви с нас. Ние работим на най-високо ниво, Картер, но, както и в повечето организации, имаме по-малко впечатляваща нежелана линия, в този случай обичайната търговията с роби ".
  
  
  Когато той видя, че аз за миг приподнял вежди, той се засмя горловым смях, смях, пробивавшимся през пластове мазнини.
  
  
  "Мразиш обикновена работорговлю", - каза той. "Вашето съвременното западно отвращение към работорговле казва" не ". Ами, ние подкрепяме по-скоро като удобство за стари доставчици и клиенти, от което и да е друго, но трябва да се помни, че търговията с роби - това е една стара традиция, която по-рано също е била известна в света ".
  
  
  Погледнах право в него, но той не се шегува. "Вие на запад обичат да се направи на глупак себе си, така че само изостанали, примитивни народи са правили извършва. Няма нищо по-малко верен. Древните гърци, които ще те уважават за тяхната вечна мъдрост, философия и стипендия, смята работорговлю част от ежедневието на обществото. Римляните са направили безпрецедентен принос в западната култура в областта на архитектурата, държавно управление и право, основали своята огромна империя в работорговле. Но не ви трябва да се върне толкова далеч. Вашата собствена американската конституция, която припокрива с други думи за свободата, беше съставена от хора, които очевидно не са виждали противоречие в съдържанието на роби. И ще дойде време, когато светът отново може да се види, че робството има място в живота ".
  
  
  Аз казах. - "Между това, ние продължаваме по старата традиция, нали? "Печалба".
  
  
  Хасук засмя. - "Винаги с печалба". 'Ами хайде пак. Ела с мен в друга сграда ".
  
  
  Той тръгна напред, Карана е в непосредствена близост до него. Минах малко зад нея и гледах меки вздымающимися движения я задните части в злато рокля. Бях сигурен, че под роклята на нея абсолютно нищо не е било, и все пак нищо не може да прекъсне гладка плавни контури на тялото й, дори и слабо перваза на зърното.
  
  
  Ние бяха преминали; мокро помещение във втора сграда, в която аз бях един път, и са преминали на късо коридора, който внезапно е довело до множество каменни пространство, подобно на клетка, където не е имало решетки. В стените бяха ввинчены окови. На противоположни стени са били залепва на веригата за мъже и жени. Мъжете, главно араби, китайци и африканци, бяха голи. Жените са тънки джутовые халати за баня с отворени джобове отстрани.
  
  
  Аз попитах, защо мъжете са голи, и Хасук каза:
  
  
  "Скопците обичат да се забавляват. Но ги проинструктировали в никакъв случай не повредят стоката ".
  
  
  Когато сме минали през редиците на затворниците, аз видях Карану, уставившегося на мъжки полови органи горящи очи. "А понякога - каза Хасук, кос погледна към нея, - понякога има една, която ние имаме със себе си за известно време".
  
  
  Аз слушах, как Хасук информира ме за текущата цена на добър слуга и добър роб за работа. Търговията е в основата на проведено в Близкия Изток. "Карана искаше да се отказва от търговията с роби, - каза Хасук. "Но аз мисля, че това е необходимо. За нас това означава достъп до много други функции. Може би някой ден ние малко ще се намали или ще сподели този отдел концессионеру ".
  
  
  Той съвсем не обърна внимание на чудовищен несъответствие използването им на съвременните бизнес условия по отношение на търговията с хора. Но дали това е толкова нелепо, помислих си аз. Той просто прилага съвременните методи за правене на бизнес до старата търговия, само модернизира своята дейност. Както и всичко останало в тази страна, това несъответствие изглеждаше напълно разумна.
  
  
  "А сега в тъмницата", - каза той, като прекарва ме по широката каменна стълба през вратата, която е защитена от един от голи скопците. Първото нещо, което чух, когато влязохме в дълга каменна тъмница, осветен фенера - това е гласът на Джуди, превърнал се в ужасно мъчителен вик. След това я видях, обнаженную, свързана с бавно вращающемуся деревянному колело. С това колело е пиенето кипи вряща вода.
  
  
  Докато гледах, Джуди се плъзна по стабилно ниво, гърдите и корема да се плъзга по водата. Нейните викове на повторение на ехо. Когато тя излезе от водата, първото нещо, което тя видя, беше лицето на Томас, стоеше до кормилото. Три други евнуха стояха на кормилото, бавно завъртайки го, така че тя е видяла ги парче по парче, когато минавал покрай нея.
  
  
  Колелото спря. Джуди съблече и оттащили до стената, където лежеше на купчина слама. На китката си са носени белезници. Томас му опря пръст до един от с червени гърди, и тя се разпищя от болка. Плешив гигант ухмыльнулся.
  
  
  "Всичко, което се случва тук, внимателно просчитано", - каза Хассук. "Почти кипяща вода, не оставя белези. Даваме им лекарства, за да се предотврати това. Тя само се чувства болка. Ние, разбира се, не трябва да причиняват физическа вреда на момичета ".
  
  
  "Разбира се, не", - казах аз, опитвайки се да овладее гнева. Ние отидохме по-нататък и видях, че в затвора още около дузина момичета, всичките голи и прикованные към стените, в различни състояния на страх и психическо изтощение.
  
  
  Аз гледах, докато Томас и един от скопците вдигна момичето на крака, я отприщи. Тя отвори очите си, видя ги и започна да крещи от ужас. Томас отново погледна към Хассука, който кимна, и те повлече все още кричащую момиче нагоре по стълбите.
  
  
  "Я победи почти непрекъснато в продължение на три или четири дни", заяви Хассук, и той трябва да е забелязал недоверие в очите ми. Тялото на момичето, без следи, беше млада и красива. "Ние разбитите си там, където не остава следа" - обясни Хасук. "Гумени маркучи по отношение на стъпалата на краката си, месестата част на бедрата и по темето. Повярвайте ми, ние имаме ефективно лечение, за което ясно говорят си писъци. Разбирате ли, момичетата тук са доведени до пълно физическо и емоционално изтощение. Тяхното брутално тормозят и тероризират, и всеки побой, всяко болезнено преживяване се извършва мъж. Където и да те погледна, те виждат един от моите скопците, а след това мъчение рязко спира, и ги пренасят на горния етаж. Ние прилагаме към момичета, най-новите медицински и психологически познания. Тези момичета - нашите специално обучени работещите жени. Но елате, ще ви покажа.
  
  
  Той се изкачи по стълбите към втория етаж на сградата. Влязохме в малка стая, където шест голи момичета седна на стола с права облегалка, всяка от които е снабдена с редица електроди, кабели и други електрически съоръжения. Техните очи са били затворени или полузакрыты, и изглеждаше, че те се намират в състояние на транс.
  
  
  "Да ги носят с помощта на методите на електронното" промиване на мозъка", - каза Хассук. "В този момент, когато физически ужас им бе взел всичките си психични защити, тяхната омраза към хората се засилва с по-фин начин. Да ги учат да правят всичко, което иска един мъж, защото те знаят, че той е извън това да си плати. "Промивка на мозъци" с помощта на тази е-метод на този етап психически беззащитности води до абсолютен контрол над човека."
  
  
  Той се приближи до таблото и натисна дръжката. Глас, записан на магнетофон, дойде от говорителя на лентата.
  
  
  "Когато роб, не роб?" - попита гласът. "Когато той е шефът. Когато е роб, а не роб. Когато той е шефа ".
  
  
  "Старата арабска поговорка", - каза Хасук, премахване на звука. "Благодарение на тази технология те с всичко смиряются. Те стават роби, които всъщност се смятат за господари на обект на омраза - мъже. Ние променяме съзнанието си, на тяхната психика вече е невъзможно да се определи. След тази фаза ги превеждат в друга част на сградата, където те се научават всички за това, което е известно в този свят в областта на еротизъм, където те стават експерти в областта на мъжки отговори, специалисти по всички форми на еротизъм. Техните разглезени лукс и награди, за които те никога не са мечтали, драстична промяна всичко, което са имали до този момент. Това е специализирано практическо прилагане на съвременни техники ужас, психологическа уязвимост, контрол над ума и награди ". Хассук мълчи, и аз бях повече от впечатлен. Бях шокиран дяволски голямо внимание на този човек. И аз бях убеден, че е бил предназначен не само за обикновения изнудване или относително малка печалба от обичайната търговия с роби. Очевидно, това беше много повече.
  
  
  "И така, тези специално обучени момичета, над които доминират, идват от вас, така че хората, като Дэнверс", - предложих аз.
  
  
  "Ние не просто доставяме, Картер", - каза той. "Ние отиваме за купувача, и след това използваме момичета, за да го оперират. Момичета ние предлагаме на своите специални желания, и благодарение на това, че те знаят за эротизме, те стават зависими също толкова силно, колкото и тези, които са пристрастени към наркотиците ".
  
  
  "И той ще бъде ваш роб", - заключи аз.
  
  
  Хассук кимна. - 'Точно.' "Животът му, кариерата му може да бъде прекратено нас във всеки един момент. Нашите момичета са се научили да ни предоставят филми, които ние после използваме. Но вие знаете, Картер, повечето клиенти се страхуват, че не ще да ги момичетата, отколкото те се страхуват да бъдат обвързани с нас. Ето колко са зависими ".
  
  
  "И вие продължавате да доставят нови момичета", - казах аз.
  
  
  "Винаги", каза той. "Ние не смеем да използват нашите методи за контрол над няколко месеца подред, както и на нашите клиенти и смятат, че ние се опитваме да отговарят на техния вкус към разнообразието. Обикновено ние отхвърли момичета, които се изпращат обратно. Ние открихме, че те не понасят втора серия от процедури ".
  
  
  Хассук се обърна към Каране. "Да видим финалната фаза, а след това да се върнем към гостите. Аз трябва с тях да оправи за известно време. И аз трябва да говоря с някого насаме ".
  
  
  Този някой трябва да е така наречената терорист-самоубиец Виллоуэтс. Аз го последвах тях чрез луксозни помещения, където другите момичета, с голи гърди, расслаблялись. Аз отново видях студено, отстраненное израз на очите им, но сега знаеше какво означава това. Това са били контролирани същества, еротични, роботи, хора, чиито умове и емоции са толкова балансирана, че ги интересува само едно: секс и чувствено удоволствие. Всичко друго - гняв, болка, унижение, любовта е втрива дяволски хитър, разработена Хассуком.
  
  
  Най-накрая обиколка дойде към края, и ние се върнахме в балната зала. Хассук веднага напусна ме, но Карана известно време стоеше до мен. "При теб всичко е добре, Картер", - каза тя, гледайки към мен. "Когато аз видях, как са измама нас и нарушават нашите планове, аз се почувствах огромна нужда да ви опознаем по-отблизо".
  
  
  Гледах я безупречно лице, всеки поглед, който е умело вылепленным произведение на изкуството, и тя гледаше право към мен, очите му светеха зверски вътрешен огън.
  
  
  "Ами, ти трябва да ме разберете", - казах аз. 'Разстроена?'
  
  
  "Това се случи", - мрачно отговори тя. Това е загадъчен коментар, и тя не се превърна в навлизам в подробности. Тя си отиде, когато друг гост размахваше я, а аз взех двоен бърбън и глътка допил чашата. Аз се случи да видите дяволски ад на земята, сатанински брак между най-лошото от стария и новия. Но информацията Хассука не ми каза, че съм искал да знаете: мотиви, стоящи зад него.
  
  
  Разбрах, че Хассук си помислих, че се превръщат робини в любовници - това е забавна игра, но аз знаех, че това не е толкова просто. Не случайно всички свои клиенти изглеждаше хора от високите правителствени кръгове. Дэнверс, а сега и Виллоуэтс, са още два примера. Ако мога да говоря с Виллоуэтсом, е шанс, че аз, щеше да получи някои отговори достатъчно бързо, за да се отърве от Джуди от по-нататъшно ужас. Преди всичко, трябваше да го освободи тук, преди те да са довели го в емоционална и умствена точка, от която няма връщане. Бог знае, как бих могла някога отново да се примири с нея, да я накара всички да ви разберат. Но докато аз трябваше да продължи да играе своята роля. Едно погрешно движение, и една погрешна стъпка - и това ще ме убие. Аз трябваше да Хассука да повярвам, че съм жесток опортюнист, докато в ръцете ми не е било достатъчно средства, за да го притискат.
  
  
  Аз останах на края на тълпата, накрая като гледам как Хассук отдръпва от гостите и се изкачва по стълбите. Томас бос тръгна след него, като тиха гигантска сянка подир своя господар, направлявшимся до Виллоуэтсу. Бях сигурен, че холандец чака в една от стаите на първия етаж. Аз се плъзна в страничния двор, выходивший на гъста двор. За щастие, на терасата е имало никой.
  
  
  Сложих чашата на скалната балюстраду, се плъзна през парапета и скочи в градината. Аз минаваше покрай къщата, където се предвижда тъмен ъгъл, далече от тусовочных светлини.
  
  
  Бях благодарен арабска архитектура с любов към лепным бижутата, нишам и аркам. Те ми предлагат значителна подкрепа като място, където човек може да стоят с ръце и крака. Аз пълзейки зад ъгъла, като бръмбар, бавно, инч за дюймом. По протежение на първия етаж на къщата се разтяга дълъг балкон. Аз се опитах да стигна до оградата и е преместен през тях.
  
  
  Сводести прозорци не са затворени, и аз опипвана път в полутемный коридор в тъмна стая. От друга страна у дома, далеч, доносились звуците на празника, и аз съм виждал отражението на светлините. Аз отидох в тази посока и свърши впечатляваща стълбище в края на коридора. От двете страни имаше стаи. Виллоуэтс и Хассук е трябвало да бъде в една от стаите.
  
  
  Лесно е да разберете точно в коя. Гласовете им бяха силни и ожесточени, особено Хассука.
  
  
  "Каква голяма глупост да дойде тук!" Чух, как той е казал, когато съм се притисна към вратата е затворена, а после се чу отговор Виллоэта:
  
  
  "Те не ще намерят тялото ви в моя дом след няколко дни. Те дори не ще намерят самоубийство бележка, която оставих в офиса в рамките на следващите три дни. Моята секретарша отпътува за дълъг уикенд. И аз лично подпалиха къщата. Всичко е красиво, точно по план ".
  
  
  "Тогава защо не остана в хотела, както сме се споразумели?" - възкликна Хассук. "Казах ти, че ще си на хората, за да те има".
  
  
  "Но те не са дошли, и аз започнах да се вълнувам". Сега холандец причитал. "Ти ми обеща, че те ще дойдат снощи. Ти обеща, че ще се оправи до края на живота си. Че ще ме Кити, Сузи и Анна - кой искам. Аз дойдох на среща, но мен никой не вдигна. Разбира се, аз започна да ме е грижа!
  
  
  "Моите хора останаха само за миг, това е всичко", - каза Хассук, сега вече по-спокойни, но очевидно с отвращение. "Аз сдерживаю обещанието, моят скъп приятел. Изчакайте тук за малко, и ние благополучно се доставят за тебе там.
  
  
  Хассук се обърна към Томас и на арабски, и аз диво огляделась в търсене на място, където да се скриеш. Единствената възможност е заключената врата чрез хол. Аз съм гмуркал там. Ако вратата е била заключена или ако някой е бил в стаята, аз ще хвана. Но вратата не беше заключена, и в стаята беше тъмно и безлюдно. Аз приседнал при открехната врата и погледна навън. Хассук се оказа по-полезен, отколкото той си мислеше. Той дойде с Томас от другата стая и те бяха само на няколко сантиметра от мястото, където седеше клекнал, и Хассук говори леко и за кратко.
  
  
  "Попитайте двама мъже откъсна го в мазето, където килими са готови за предаване на sheikh ал-Хабибу Хабе", - каза Хасук. "Те трябва да го убие и да приключи в един от килими. Утре ще пристигне керванът. Той си отива с останалите килими. Ще ви изпратя до sheikh пратеник с извинение. Ал Хабиб Хъб ще разбере. Аз отпусна на него много услуги ".
  
  
  "Добре, господине", - отговорил евнух. Аз седях на демократ, докато те с Хассуком тръгнаха по коридора.
  
  
  "Идете по черната стълба в края на коридора", - чух аз гласа на Хассука.
  
  
  Чаках десет секунди, след като те се върнаха в другата стая, а след това се затича по коридора към една черна стълба. Това беше почти скрита тясната каменна стълба в ъгъла на стената, където завършва коридор. Аз слезе по тясна и влажна спираловидни стълби. На първия етаж е стълбище, а от там тя поворачивала надолу. Изведнъж видях пред себе си врата. Аз внимателно избута я и се озова в мазето, както очаквах, а в долината под къщата. Обърнах се и искаше да излезе, но от тази страна не може да отвори вратата, защото не беше на лост.
  
  
  "По дяволите", - выругался аз. Явно аз съм твърде късно осъзнах, че входът към мазето трябваше да се излиза по една вита стълба към първия етаж и да върви по друг път. Аз исках да избягам, но той не работи, защото трябваше да се навежда. Аз открих, че съм в тъмен лабиринт от коридори, канализация и сифони под първата къща.
  
  
  Почувствах се като мишка в лабиринт от лабораторията, несръчно бегающей от един коридор в друг, винаги те се намират в застой или друг бесцельном коридора. Междувременно Виллоуэтса заведоха в мазето за убийство, и бих искал да предотврати това. Ако можех да съм навреме да се свържете с холандец, аз бях убеден, че ще открия всичко става сега, преди да се справят отива по-далеч, преди да Джуди трябва да издържат на нови мъчения. Но аз се озовава в капан тук, в тези проклети тъмни коридори, опипвал и се спъна в една изтощителна сутулой поза.
  
  
  Тази проклета стълба водеше тук, а тази проклета врата се отваря само с една ръка, така че трябваше да има и друг изход. Аз тичам по-бързо, удрях от една неравна стена на друга, и след скъпоценни секунди аз упорито вървеше от един коридор към друг. Започнах да се сърдя. Аз не само изгубил шанс да спаси Виллоуэтса и да изложи на това дело, но и рано или късно Хассук или Карана ще започнат да ме търсят сред гостите. Ако аз бях все още тук в капан, когато партито свърши, аз мога да си остана тук.
  
  
  Изведнъж, когато аз ощупал една от стените, разбрах, че е студено. Това би могло да означава само едно: това е външната стена. Аз бързо отидох по-далеч щупая я с двете си ръце. Стена похолодела, и изведнъж аз се разби в друга стената в края на коридора. Усетих вратата, отново без дръжки. Аз го бутна и тя се отвори и аз се озовах навън, под вечерно небе.
  
  
  Видях, че съм в плитък клисура, нещо като отводняване на канавки, която е извън основната сграда. Аз го последвах в канавката и се срина върху стомаха, когато почти точно пред мен се отвори врата и от нея излязоха две евнуха. Те стигнаха до малък лестничному пролету директно срещу вратата и изчезна в местността мен.
  
  
  Аз выждал миг, след това продължи напред. Тази врата е дръжката, и тя се отваря, когато я дръпна. Бях ядосан на това, че знаех, че вече е трябвало да се случи, но трябваше да се убеди в това. Този път аз се озовах в мазето, където на пода лежали около две дузини стегнат сгънати на килими. В края са пъхната дебели опаковки от хартия и всеки килим е бил фиксиран на три въжета.
  
  
  Да извадя да бъдат намачкани хартия ще бъде не по-бързо, отколкото срежете въжето около килим, но по-късно аз сэкономлю време, ако ми се наложи отново всички тях поименно. Ако съм до късно и сега бях много съм сигурен в това - аз исках да оставя всичко в ред.
  
  
  Аз бях на около половината път към събиране на килими, когато го намерих. Аз съм виждал красиви арабски, китайски, арменски, афганистан и персийски килими. Те увили Виллоуэта в персийски килим с дълбока дрямка. Разопакова подложка и видя чист дупка на неговата риза. В нея дори са оставили гипс, за да няма кръв испачкала килим. Аз сгуши буза до неговите устни, леко усещах дишането му. В действителност той бе още жив, едва-едва, но бил жив.
  
  
  Аз массировал го китките и шията. Аз го доведе до сидячему статута и заговори с него. Неговите клепачи моргнули, а след това се отвориха, го сухи устни тихо се движат.
  
  
  "Уил", - казах аз. "Чуй ме, пич. В какво са замесени вие и Хассук?
  
  
  Аз леко почука по него и видях, че в очите се мярна. Той се опита да заговори.
  
  
  "Имало ли е дело само на жени?" - попитах аз ухото му. "Опитайте се да обърне глава, вместо да се говори". Виллоуэтс се опитах. Той започна да се люлее главата си, за да кажа не , поне аз така си мислех. Не бях сигурен. Главата му наполовина се обърна настрани, след това падна назад. Аз отново се наведе над него. Сухи устни вече не вдъхна. Той е мъртъв, и този път наистина.
  
  
  Аз отново излезе на килима с тежък товар и завърза въжето. Аз съм завита, да се изгладят смачкан лист хартия обратно в краищата. Никой не може да види, че на килима се допираше.
  
  
  Излязох от мазето и се изкачи по стълбите към улицата. Някои детайли от стомана изяснява. Но още ми липсва им открито да се срещнем с Хассуком. Аз все още трябваше да се сдобият с реални доказателства - ако аз опитам нещо сега, те в миг на око да се отървете от труп Виллоуэтса. Но аз започнах да се разбере общата картина.
  
  
  Хасук със своите контролируемыми робини и Виллоэтс с - с какво? С особено важно обем информация. Информация на милиони. Например, на всички е известно, че Международната комисия по въоръженията искаше да се опита да въведе ембарго върху доставките на оръжие за някои страни, които са смятани за заплаха в света в определен район. Ако той предварително е предоставила Хассуку информация за страни, които ще бъдат засегнати ембарго, тази информация можеше да се продаде на заинтересованите страни за милиони. Това ще им позволи да се снабдяват с военно оборудване, преди да обяви ембарго, натрупване на боеприпаси и оръжие и да не е действие на ембаргото.
  
  
  А това означаваше, че дейността на Хасука премина на два отделни, но свързани помежду си ниво. Го търговията с роби е била на едно ниво, и той използва своите роби - и своите секс-робот за извършване на една много по-мащабна и смъртоносна работа. Аз се приближи до предната част на къщата и се приплъзва вътре. Едно е изключително важно. Имах достъп до интимному кръг. Там трябваше да остане на всяка цена, докато при мен не се появяват доказателства, които позволяват на ноктите Хассука.
  
  
  Гостите започнаха да си отиде, и аз видях Карану стои сам у широката стълба. "Аз търсих тебе", - каза тя, гледайки към мен.
  
  
  "Бях на улицата, в градината", - излъгах аз с приятелска усмивка.
  
  
  "Сега, когато ти си един от нас, остани тук" - каза тя. "Ние отведем си нещата на сутринта. Аз ще ви покажа вашата стая ".
  
  
  Когато се качвахме по стълбите, видях, че е плешив гигант Томас ме гледа, и, ако мнения наистина са убивали, бих умрял на място. Аз съм придобил за себе си опасен враг.
  
  
  Карана ме доведе в елегантен апартамент с пищни завеси, с дебели килими и огромно легло. Каквото и да е то, тя не е една от пустоглазых момичета Хассука. Очите й искрились, изгорени и пожирали мен, когато тя разгледа ме от главата до петите.
  
  
  "Миг преди ти каза, че до края разочарован от мен", - се сетих аз. "Какво имате предвид?"
  
  
  Очите й ме гледаха с онази странна, пареща сила. "Ще се научите, когато аз ще се върна тази вечер", отговорила тя, обръщайки се рязко и выскользнув от стаята, като гъвкава златна пантера, гърдите клатеща под златен рокля.
  
  
  В стаята имаше шкаф с бутилки коняк, налях си питие, разделся и срути върху голямото меко легло. Аз лампите и заспива, когато чух как се отвори вратата. Аз седнах и в лунна светлина, струящемся чрез арочное прозореца, аз видях висока фигура Караны с високо снесени черна коса, приближающуюся до леглото. Аз отново си легнах и чакаше. Когато тя се приближи, злато роклята блестеше на лунната светлина. Аз не разбъркване и не се публикува нито звук, докато гледа как тя се приближава до леглото, очите й блестяха неземна красота в меката лунна светлина. Тя вдигна ръце и свали роклята, и аз видях, как тя стоеше пред мен, богинята с красиви големи гърди, която е живяла високо, като на момиче с малки гърди. Я широк женски ханш, я плосък корем, развълнувано превращавшийся в тъмен триъгълник желания.
  
  
  Аз свесил крака от ръба на леглото и се изправи, чувствайки как в мен се разгори изгарящата страст. Ужасна, пожирающая чувственост на жените настигла ме уби. След това тя протегна ми ръка, и сега в очите й имаше ужасно желание. Аз подаде ръката си между краката, вдигна го и го хвърли на леглото.
  
  
  Аз се нахвърли върху нея и тя вцепилась в мен, за да не се прогонват, а за да привлече към себе си. Й твърди гърди също са били сте очарователен, и аз ощупал големите си кръгли зърната и устните. Докато аз бавно посасывал си, Карана начало се премести на горната част от тялото на леглото, превърнал напред и назад в тънките ритъм, в ритъма на моя устата на гърдите си. Тя не каза нито дума, но устните издавали страховити звуци на удоволствие, и е окуражен от мен.
  
  
  Тя се спусна към мен, проучване на тялото ми устни. Ръцете й падна ми в гърба, от нея потече кръв. Нейното красиво тяло не може да чака и тя е погнала двама ни във вихрушката желания. Карана се обърна към мен, и когато аз я взех, тя каза първите си думи на любов, мольбу и заповед, надежда и желание.
  
  
  "По-силна", - памет тя. 'Повече и повече. Не се страхувайте ". Тя судорожными, бързи движения на подтянула бедрата напред, тя е опъната и напряглась, и беше очевидно, че с Караной не беше нежност и финес. Тя просто искаше да усетите силата, почти брутална мощ, и аз се разби в нея ожесточени трусовете.
  
  
  Аз съм виждал, как да го спокойното лице распахнулось в писък, който тя испустила, скривив устните. Аз се забави своя ритъм, а тя стенеше и умоляла. Аз се забави още повече, и възбудата си беше нещо, което никога по-рано не са изпитвали. Внезапно промених своя ритъм и удари бързо и силно.
  
  
  Тя отговори, като събирам, вик и притисна ноктите на гърба ми, но все пак сдерживалась или не може да се достигне до максималната. Аз никога не съм виждал жена продължила по-дълго, отколкото аз, но тази вздымающаяся богинята на лова искаше все повече и повече, и сега тя избухна дълбоки, студени рыданиями, които са излезли някъде от вътрешността й. И тогава разбрах, че тя имаше предвид, казвайки, че тя непременно ще бъде разочаровано.
  
  
  Аз съм ядосан, напряг всички мускули и се прилага друга техника. Ритъм, който бавно се състезава. Усетих реакцията на тялото й, видях как устните от изненада разкриха, като че ли тя внезапно се е почувствала нещо, което никога преди не усещах. Очите й хвърлен, и сега видях в тях протест. Те ми казаха да спре, и аз видях страх в искрящи дълбини.
  
  
  Но аз не спрях. Аз стимулира все по-бързо и по-бързо, не бързаше особено. Очите й широко се отвориха, и си тяло започва да тръпне, а след това с вик, нагоре към тъмната древността, утробам примитивните жени, тя достигна връхната си точка, и си крещят увисна в нощта, звукът, който тя никога не издаваше...
  
  
  Аз се плъзна с нея, и тя лежеше с отворени очи, гледаше ме със страх, който е по-дълбоко от обикновения страх, израз, който никога не съм виждал в очите на жените. Най-накрая, след като загуби дар слово, тя се изправи, сложи рокля и ме погледна, докато лежах на леглото. Освен страх, в нейния поглед, видях омраза и недоверчив хмурый поглед. Той дълго ме гледаше, после се обърна и тръгна, все още нищо не е казано.
  
  
  Лежах там, след като тя си отиде, и си мислех за това. Гняв, когато е трябвало да бъде благодарен. Страх, когато трябвало да бъде удоволствие. Ми е любопитно, какво означава това, и аз почувствах, че това би било неприятно да разберете.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 7
  
  
  
  
  
  
  
  
  Под предлог на това, че той искаше да се запознава с всички етапи на операцията, Хассук е играл в бдительное очакване.На сутринта ми отново показа пещерата, този път придружен от Томас. Докато той безшумно вървеше пред мен, боси, аз гледах тази широк гръб и се възхищавал на вълнообразни шнур мускулите. Долу отговаряше едър евнух, и работа с Джуди доставляла му дяволски забавно. Знаех си, че изтезанията замени секс за много скопците, но когато Томас се прилага предписаните изтезания към Джуди, очите му не е валиден до мен. Той е търсил всеки знак, който е дал, за да ми чувства, който е отразявал да болния, студена тъга в мен.
  
  
  От Джуди, на която по-голямата част от времето е бил в съзнание достатъчно, за да ме види в очите е трайно скръб, като че ли физическа болка, не можеше да я докоснеш. Но физическата болка наистина впечатлен от нея и я жалки писъци се завъртя в главата ми, като жалящие стрели вина.
  
  
  Аз се почувствах облекчение, когато късно през нощта се появи Хассук и заведе ме на горния етаж, за да покаже партида роби, предназначени за общия пазар. Това са две силни мъжки и три силни момичета. Им вързани ръцете и краката му и включен устата кляпами, натоварена в малък камион, за да заведе в пустинята, където каравана камили ще ги и ще ви към некоему sheikh Абдулле Ел Кеф. Хассук дълго разказваше за това, как правилно да изберете качеството на роб за такъв човек като Ел Кефа, който изисква от тях работа, а не удоволствие. Или той е убеден, че аз наистина искам да се запознаем с нещо, или той е бил голям актьор. Не бях сигурен, затова слушах като любознателен студент. Хассука обадих се на телефона, отивам, той каза, че ме вижда след сиестата, която започва след няколко минути.
  
  
  Видях Томас, застанал на моя лакът, и гигант решително, прекарано от мен в моята стая. Никой не ми е казвал, че не мога да отида, където искам, но аз все още чувствах, че ме тънко ограничават. Аз разделся и легна на легло след обедното пек, бьющего на дома.
  
  
  Аз дълго се затвори очите, когато Карана влезе в стаята. На нея бяха бели гащички и бяла риза. Очите й остана при мен, избери една особена жестокост, която аз сега распознал като чиста похот, която до снощи, никога не е доволен.
  
  
  "Аз разбирам, че вие не сте били разочаровани", - казах аз небрежно.
  
  
  Тя не отговори, но разплитат блуза, боклук от панталони и дойде при мен. Един вид си похот да ме накара кръвта ми да заври, и налягането на гърдите на гърдите ми беше повече от достатъчно. Аз я хвърли върху дебел килим. Тя лежеше там, треперейки, тоскуя за ласки, но очите й бяха пълни с омраза.
  
  
  "Не" - промърмори тя. "Не", тъй като тялото умоляло мен. Аз се влюбих в него - гола плът, голо желание, необузданная сила, топлина, който се изпраща по тялото ми ударна вълна, която не можех да се пази. Аз бясно, като взе Карану, като гледам как си красиво лице става напрегнати и уплашени, докато най-накрая този на оригиналния крик не прозвуча отново, този продължителен, задыхающийся вик на поражението и екстази.
  
  
  Тялото си дейности, тя приподнялась в лакътя и ме погледна с недоверие и омраза. "Ти си го направил отново", каза тя. "Отново."
  
  
  Тя носеше дрехи, се обърна към мен и аз видях в очите й ужасна тъга, не вярвайки на студен гняв. След това тя излезе от стаята. Аз се приближих до вратата, дърпа гащите, и видях как тя ходи в частни квартали Хассука. Аз се намръщи. Аз съвсем не разбирам тази жена, но решава да последва.
  
  
  Излязох в централен коридор, видя часовия, от когото тя е безопасно, и се плъзна до редица извити прозорци. Те са били в стената на апартамента Хассука. Под прозорците имаше широка издатина от розов мрамор. Застанал на четири крака, с наведена глава, бавно пълзи по уступу, радвам се, че сега следобеден сън и никой не ще бъде в двора или в градината. Аз пълзи, докато не чу гласа на Караны, след това легна върху перваза под прозореца.
  
  
  "Събери си от тук", - чух аз гласа си. "Отърви се от него."
  
  
  "Защо му няма доверие?" - попита Хассук. "Не, обясни ми причините, и той определено е издържал теста, които сме му поставили. Аз мисля, че той може да бъде за нас много ценен. Той е жесток, беспринципный, такъв човек, който ни е нужен. И мога ли да ви напомня, че писмото е все още някъде е скрита?
  
  
  "Рискни с писмо", каза тя. "Може би той просто блъфира".
  
  
  Гласът й беше напрегнат, а тон - горчив. Аз се намръщи. Аз съвсем не го разбирах.
  
  
  "Ти някак си разстроена, скъпа, - каза Хассук. Мога да си представя, как му поглед се люшка напред-назад. "Вземете го в охладителя и покажи какво се случва с хората, които се опитват да мамят Хассука. А докато аз съм мислене, но аз за нищо не тороплюсь ".
  
  
  Чух сумтене Караны. Аз един ден почивка промъкнали през перваза, стигнал до прозорец, чрез който на ос, и отново се изкачи на вътре. Побързах обратно в стаите си по тихите коридори, бързо соображая.
  
  
  Защо тя така е решила да изтрий ме от пътя? Бях сигурен, че предоставя на нея, тъй като никой никога не може, за първи път в живота си. Всъщност, аз си мислех, че това ще ми даде предимство пред нея. Вместо това, тя искаше да съм мъртъв. В това не е имало смисъл, да не говорим за това, че това е болна тема на моето его. Аз все още мислех за това, обличане, когато тя влезе в моята стая.
  
  
  "Ела с мен", каза тя. Тя рязко се обърна, но аз хвана я за раменете и тя веднага задрожала. Тя се отдръпна. "Хайде, - каза тя.
  
  
  "Не казвай ми, че ти си разочарован", - казах аз този красив безмятежному профил. Тя се обърна, тъмни уплашен очи и ме погледна. Но тя не каза нищо и контролирах с очевидно усилие, когато последвах я в квадратна стая, почти изцяло заета от басейн.
  
  
  "Две момичета, които ще дойдат тук и сега, от началото на Карана, - както научихме, заговор е бягство".
  
  
  "Нещо се обърка с техника на контрол на вашия мозък?" - сухо попитах аз.
  
  
  "Очевидно е, - каза тя. 'Нищо не е идеално. Система, която ние прилагаме към него, е същото, както и към момичетата, които ние връщаме, които повече не ни трябват ".
  
  
  Разговорът е прекъснат, когато вратата се отвори и влязоха две момичета, облечени в тънки рокли. Карана що им се събличам и да слезе във водата. Те с любопитство гледаха на мен и послушно следват нейните указания. Водата изглежда привлекателно.
  
  
  Карана приближи до редица лостове в стената. Тя силно дръпна за една от кошарите. Гледах, но нищо необичайно не видях. Две момичета лениво плуваше в средата на басейна. След това аз изведнъж видях от друга страна бурлящую вода, бурлящую в банята. След това видях тъмна фигура, две, три, четири, пет части. Големи морски костенурки, всяка с тегло повече от петстотин лири. Сега момичетата в банята забелязах подводни чудовища. Те се развикаха и подплыли до ръба, но Карана премахнато от стъпала, по които те се спускат, и край басейна е прекалено висок, за да се изкачи.
  
  
  Аз знаех, че са способни на такива гигантски морски костенурки, знаеше силата на своите фантастични челюсти. Те могат да смаже бедрото, като бонбони.
  
  
  "Те не ядат вече няколко седмици", - каза тихо Карана. "Те са гладни".
  
  
  На сушата костенурки бяха бавно и тромави, но в естествената си природа те са мълния. Аз съм виждал, как те подплыли към безпомощни жени. Видях как едно от момичетата грабна огромна костенурка, е видял, като й откъсва крака на една хапка, когато тя извика. Втората костенурка се обърна към нея с друга страна и е ухапан от рамото му. Нейните викове заглохли под водата, когато тя потащила я за себе си. След няколко секунди водата стана червена, гигантски костенурки от опашката ныряли, за да отхапват плът, буквално разкъсва плячката си на парчета.
  
  
  "Ние използваме тези костенурки, защото всички те погълне", - сухо каза Карана. "За разлика от някои риби, които ядат само месо, те нищо не оставя след себе си. Когато те са тук, за да завърши, ние, разбира се, ще трябва да ги все още се хранят. За тях това е просто закуска ".
  
  
  Сега водата се превърна в почти непрозрачност-червена и силно пенилась. Карана приближи до рычагу, дръпна втората, и от басейна изцеди окровавленная вода. Най-накрая тя беше празна, ако не броим костенурки, разположена на плавен дъното. Като каза Карана, те нищо не са оставили. Тя дръпна третият лост, за да промывочная водата течеше в басейн, за да го изчистите. А четвъртият лост налила там прясна вода.
  
  
  "Обикновено ние им позволи да се върнат към друг басейн, където живеят", - каза Заета, и аз видях отворената врата на съседния басейн, който също е бил пълен с прясна вода. "Но аз искам да ви покажа още нещо".
  
  
  Басейн бързо се пълни, и след няколко минути костенурки отново започнаха да плуват в търсене на нова храна.
  
  
  "Погледни към него", - каза Заета, и аз застана на ръба на басейна и погледна плавно една от гигантските влечуги. Знаех, че Карана стои до мен, но и в най-ужасните мисли не можех да си представя, че сега ще направи.
  
  
  Тя удари ме с цялата сила на рамото и в гърба, и аз чувствах, че съм в басейн. Когато аз паднах във водата, ме обзема смес от гняв, изненада и нещо любопитно, на неверието. Но аз също веднага реагира на това, като някакъв автоматичен спасителен механизъм.
  
  
  Аз гмурна на дъното, доплыл до най-далечния ъгъл и се издига, за да дишат. Чудовища отнема само няколко минути, за да стигне до мен и се открие нова жертва. Аз отново се гмурна и доплува до дъното. Сега видях две животни, които бързо се движеха странично, превръщайки се във вода, - знак, че са забелязали моето близко присъствие.
  
  
  Аз да стилету Уго да се промъкнат в моята длан и здраво притиснат с пръсти по дръжката стилета. Би било фатально да чакат приближаването на костенурките; не можех да се избегнат скоростта на тези кокошки тел, и за броени минути мен да разкъса на парченца. Аз се приближи до предната костенурка и остана шило дълбоко я в гърлото, дърпа го надолу, за да направите дълбок кройка. Кървава струя попадна във водата, и веднага се спусна други костенурки. Те се нахвърли с бързи, остри ухапване на ранено животно почуяв миризмата на кръв. Когато те пожирали костенурката, и аз се гмурна под една от тях, залепване на Уго почти на същото място.
  
  
  Две костенурки се втурнаха към нея, и водата отново затъмнени от кръв. Аз плува над и под него, бързо се гмурна на дъното и през все още отворената подводен вратата през втората басейн. Аз се качих там и видях, че мога лесно да се измъкнем. Във висящи във водата клетките съм виждал още повече костенурки. Сега, когато излязох от банята, видях затворена врата, водеща в първата вана. Аз тихо се отвори и ме погледна. Карана напряглась по протежение на стената на ваната, взирайки се в кървава вода, опитвайки се да различим червен слой на повърхността. Аз съм върнал към нея.
  
  
  Попитах. - "Вие сте някой, който търсите?".
  
  
  Тя се обърна, очите й се разшириха невярващо, но тя веднага разбра.
  
  
  "На вратата през втората басейн", - памет тя.
  
  
  "Вярно е, - казах аз. "Ти си прекалено торопилась, за да ме убие". Аз се приближи до нея, и тя попятилась, докато не се спря на ръба на басейна. "Защо, по дяволите, защо?" - извиках я.
  
  
  "Ти ме накара да усетите това", - прошепна тя. "Ти си довел ме до оргазъм. Никой преди това не е правил. Ако това се случи отново, аз отново дойдох при теб. Аз ще бъда твоята рабыней, приложен към теб завинаги, хванати в капана на нещо, което не може да контролира. Никога преди.'
  
  
  
  Това е обяснило страх в очите й, омраза. Аз съм я прави уязвима, хуманен, а тя не можеше да си позволи това. Това беше нейната защита - никога няма да бъдат доволни мъж, и аз счупих тази защита. Тя е толкова изкривена, колкото и Хассук.
  
  
  Попитах. - "Как бихте обяснили моята смърт?"
  
  
  "Аз исках да му кажа, че ти се опита да спаси момичетата, защото не можех да го понеса", - отговори тя. Аз се усмихна. Аз изведнъж осъзнах, че също мога да играя в тази рабскую игра.
  
  
  "Но ето аз съм жив и здрав, Карана", - казах аз, идващи при нея. Оскубани, риза с тялото и незакопчан ширинку. "И аз ще направя точно това, което ти се страхуваш, Карана. Ти ще бъдеш моята рабыней и ще се подчиняват на всички мои прищевки. Погледни ме, Карана. Ти си подчинени, както и всички тук, но са подчинени на мен, заради това, че аз мога с вас да направите.
  
  
  Очите й отново горящи от желание и страх, ме гледаха. Устните приоткрылись, и тя нырнула в моята посока. Аз съм виждал, как да го кракът се свлече, я крак провалиха за край на басейна, тя се обърна и падна в него. Скочих зад него, но пръстите й докоснаха моите и изчезна. Тя се разпищя, когато провалиха за вода, аз се втурнах към земята и я подаде ръка. Но тя се оказа сред трите живи гигантски костенурки. Те хвана я, дернули за плът, и погледнах в другата посока. Бедна Карана. Прекрасна домакиня фантастичен невольничьего на пазара, което само по себе си се страхува да стане рабыней.
  
  
  Хассук, разбира се, ме попита, когато се приближи към него. Но аз му казах истината, поне отчасти. Тази Карана се опитваше да се отърве от мен, когато тя е била шокирана, след като видя, че съм все още жив, е загубил равновесие и е паднал в басейна. Хассук изглежда по-скоро раздразнена, отколкото тъжен или нещо подобно. Огромна дебела фигура не изпитвах никакви други чувства, освен чисто физически.
  
  
  "Ние трябва да се ускорят твоите тренировки, Картер", - каза той. "Можеш да ми се наложи по-рано, отколкото си мислех".
  
  
  Томас безстрастно наблюдаваше мен, когато разказвах за инцидента с Караной, и аз да видя недоверието в очите му. Аз се усмихна и се надявах, че ще го прочете обещанието в очите ми.
  
  
  Имах малко свободно време, и аз внимателно се отправиха към стаите Караны, надявайки се да намери там нещо откровен. Тя е огромна луксозна спалня с шкафове, пълни с дрехи. Аз, за да си тръгне, когато вниманието ми привлече една малка лавица за книги, наполовина скрита зад завесата. Основно това са научни статии: Фройд, "Изследване на моделите на мозъка" Кременши, "Психология на дисциплина" , книга Павлова и много стара книга, озаглавена "търговията с роби в Древна Арабия".
  
  
  Четейки го, забелязвам подчертан пасаж, който прочетох.
  
  
  "Старата търговията с роби е оръжие", - прочетох аз. "Мощни султанът често са го използвали, за да получат власт над първенците, властителями и шейхами. Като им роби, те биха могли да се уверите в тяхната лоялност ".
  
  
  Аз освен книга, чувство на човек, който е намерил ключа, но не знае къде да го сложи. Старите султани държат на своите принцове и шейхове пустинята в своята власт чрез търговия с роби. В крайна сметка, имах идея, които държат Хассука в своята власт, но - защо? Имах ключ, всичко, което трябваше да направя, е да се намери ключалката. Това е и конкретни доказателства. И времето е в края, не толкова за мен, колкото за Джуди.
  
  
  Посетих я в тъмницата и видял, както той лимпна, облегнат на стената, с скучна очи, остекленевшими от болка. След ден или два да я вземат в лабораторията на идеологическата обработка от мозъка. Там тя ще се промени безвъзвратно. Там тя ще се превърне в един от безвъзвратно изгубените души със студени, далечни очи, неумолимо извити психически и емоционално. Аз се чувствах безумно интровертен.
  
  
  Малко по-късно същия ден си помислих, че съм късметлия, но шансът е бил пренебрегван. Извикаха ме за Хассуку. Когато влязох в стаята му, той беше в хола и да говори с Томас. Плешив евнух питане ме погледна.
  
  
  "Две неща се случиха почти едновременно", - каза Хасук. "Принцеса Нанси носи ни нова група момичета. Ми те са необходими. При мен се появява все повече и повече клиенти. А шейх Ал-Нассан, стария шейх от пустинята и доставчик на обикновените роби, съобщава, че има пратка за нас ".
  
  
  Попитах. - "Кой е принцеса Нанси?"
  
  
  Хасук рязко я отметна от въпроса. "Това засега не е твоя работа" - каза той. "Ние с Томас приемаме Нанси принцеса, така че тя пое управлението на момичетата. Вървите към Ал-Нассану, за да се водят преговори с него ще кажете за роби. Един от моите скопците, опитен път, ще отида с теб. Всички момичета и човек Нассана - това е просто товар, с някои изключения. Трябва да ги купуват на възможно най-ниска цена, но при този отговарят на нуждите на Ал-Нассана като бъдещ доставчик ".
  
  
  "Аз ще направя всичко възможно - обеща аз.
  
  
  "Вие веднага излизате на камили и езда в пустинята до границата на Руб ел-Хали, Празни полета. Моят човек ще покаже ти път. В третия оазис с маслинови дървета ще намерите Ал-Нассана и да преговаря ".
  
  
  Дебел пергаментова хартия лешояд седеше и играеше с нефритовым висулка. Той е доволен от себе си. Мен безопасно изхвърлени, докато тази принцеса Нанси доставляла "стока". Аз бързо си помислих. Ако можех да хвана принцесата Нанси с момичета, при мен са искали доказателство. Обвиняющие улики, в които имах нужда: затворници момичета, готови да говоря. Но аз го изгонили. Добре замислен, но може би не достатъчно внимателно, помислих си аз.
  
  
  Вече бях зает див, странен план. Шанс за успех е само едно на хиляда. Но в сегашния си вид тази възможност е по-добре, отколкото всеки друг.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 8
  
  
  
  
  
  
  
  
  На втория ден на слънце и пясък са се слели в един огромен, безмилостен, безмолвного враг. Ми дадоха формата на офицер от английската армия и слънцезащитен каска. Евнух е бил облечен в своя бурнус, и с нас е два товарни камила, да не броим животните, на които сме пътували. Аз бях доволен от това, което преди много години се научих да яздя камили и спокойно място между неговите гърбици, подобен на люлеещ се стол. Всъщност, ние постигнахме добър напредък, тъй като аз настоявах за това, за да върви почти постоянно.
  
  
  Аз бях повече от благодарен, когато видяхме третия оазис с маслинови дървета. Ал Нассан и хората му вече са там със своите палатки и почиващите стройна, уморени камили. Когато прекосяваха пылающую пустинята, аз бях изграждане на планове, и ако ми очаквания се оправдаха, ако съм предположил правилно, тогава Джуди е шанс, жалко шанс, но все пак шанс.
  
  
  Когато пристигнахме, всички хора Нассана се събраха около нас; един зловещ отряд от наемници, чиято кинжали, пистолети и саби, представляват малък арсенал. Хассук ми даде препоръки за ратификация, и съм подготвен, когато слезе от камилата и се приближи до шатрата на Ал-Нассана.
  
  
  Появи шейх, висок тънък старец със златни характерни за зъбите и очите, хитри като ласка, и лице, което е това да е съобразено. Нямах представа, на колко години е той, но знаеше, че тялото му все още беше силно, а ума е в ред. Той не знаеше, но щяхме да се пазарят за различни неща.
  
  
  Той ми проверяват данните. Ние се поклониха един на друг и започнаха много по-обичаните от арабите ритуали, преди да преговори. Вечерта премина за застольем, ядохме агнешко с ориз и тарелками маруля, патладжани и яйчен крем. В близост до с месо, старост и плоски парчета хляб и, разбира се, маслини и дати. Кафе от корен от джинджифил приключи храна и шейх потчевал ме лестными описания на човешкото стока в почивките между хляб за здравето ми.
  
  
  Когато вечерята беше приключила, звездите на пустинята вече светеха, и вечер става студено. Ал-Нассан ме съпроводи палатката ми, а и двамата знаеха, че на следващата сутрин ще започнат истински преговори. Докато той разказваше за дългогодишната си връзка с Ибн Хасуком, видях пробив и направи своята първа стъпка.
  
  
  "Нанси принцеса на тази седмица ще доведе още момичета в къщата Хассука", - казах аз небрежно, но очите ми бяха залепени с неговия остър лукавому лице. Усмивката му ми даде първата, най-важна част от моя отговор. Той знаеше за съществуването на принцеса Нанси. Това е видно по неговите извити устна и гладки виждането в очите. Аз започнах да се вълнувам. Ако той не я познавах, моето пътуване беше да напрасным. Но това е вратата, която Ибн Хассук оставил отворена - дългогодишен участие стария шейх в работорговле. Подозирах, че той знаеше всичко за принцесата на Нанси и за това, как и къде да се свържете с нея. Но аз ще трябва да изчака до сутринта, преди да влезете в тази врата.
  
  
  Аз ги поканих стария sheikh лека нощ и влезе в своята палатка, където вече спеше евнух Хассука.
  
  
  Нощта премина бързо, аз съм добре, достатъчно сън и е бил събуден от яркото сутрешно слънце. Умывшись вода, която остава учудващо хладен чанта от козя кожа кожи, влязох в палатката Ал Нассана, за да проверите уменията си. Беше на дванадесет жени, единадесет от които са обикновени жени, но достатъчно млади и силни. Старата лисица е имало какво да се каже за всяка жена. Те идват от верните му семейства. Това можеше да работи като десет камили. Тази е на шест братя, означава, че тя е в кръвта са били синове. И така нататък. Той е оставил най-накрая си главната атракция - млада, не малоприятную момиче, което трябваше да се оправя с около десет килограма.
  
  
  "Тя е девствена", - тихо обяви шейх. 'Девствена! Това ще донесе на фантастична цена където и да отидете. Аз давам своя стар приятел Ибн Хассуку първа възможност да го купите. Девица, особено такава млада и красива, като тази, на стойност двадесет пъти по-скъпо от обикновените момичета. Това е абсолютна истина ".
  
  
  Аз тържествено кимна и според, след това се хвърли своя втора топка. "Имам свои методи за водене на преговори", - казах аз. "Аз не водя преговори в очите на другите. Когато аз водя преговори, това е само между теб и мен, и роби ".
  
  
  "Моите хора се държат далеч от палатката", заяви Ал-Нассан, но аз поклати глава. "Винаги има уши да чуе и каже. Освободи своите хора. Нека те ще пустинна избираме антилопа, за да можем днес вечерта отпразнува нашия бизнес. В противен случай аз ще се върна един.
  
  
  Ал-Нассан сви рамене. В края на краищата, аз бях от клиента, и защо той не може да отстъпи, за да ми? Излязох с него от палатката и видя, че отива към своите хора, които щяха около камилите. Видя как мъжете се издигат, обадих евнуха Хассука в нашата палатка. Влязох пред него. Когато той влезе, аз му нанесе удар карате по шията. Той падна като тухла, и аз я хвърли в ъгъла. Всъщност не му беше нужно да се обвърже. Въпреки това, аз съм вързал го бурнусом и много пълнени му устата кляпом. В това всъщност се научат да приемат само тези рискове, които е невъзможно да се избегне.
  
  
  Когато се върнах в шатрата на Ал-Нассана, аз го помолих да махне всичките си слуги, с изключение на девственици.
  
  
  "Ние ще започнем с нея, защото тя е най-скъпа", - казах аз. "Аз ще ви плати за него на добра цена, ако сте докладването ми всичко, което знаете за принцеса Нанси".
  
  
  Очите на стареца заблестели, и обичайното му предпазливи поведение веднага ми хвана окото. Но аз го очаквах.
  
  
  "Нима вие не знаете принцеса Нанси?" - бавно попита той. - Нима Ибн Хасук не е доволен да ви кажа за него? Тогава аз няма да мога за нея да се говори ".
  
  
  "Аз съм съгласен с твоята цена за девственницу, старче, - казах аз. "Разкажи ми за принцеса Нанси".
  
  
  Ал-Нассан започна леко да се отдръпват. "На мен това не ми харесва", - каза той. "Ако ви кажа, че вашият шеф не иска да говори, Ибн Хасук се сдобили с мен кожата на живо".
  
  
  "Достатъчно, за да говорим за жени", - гневно казах аз. "Аз искам да знам всичко, което можеш да ми кажеш."
  
  
  Ал Нассан се изкачи бързо, ловко движение, стискаше златна дръжката на кама на кръста си. 'Може би, Ибн Х Асук дори не те е пратил - каза той.
  
  
  Надявах се, че лека награда за девственици ще разсее страха си, но разбрах, че греша. Силата на Ибн Хасука се простира далеч.
  
  
  "Хасук ме изпрати, но аз съм си шеф", - прорычал аз. "Кажи ми сега, или аз ще твоите зарове, за да изсъхнат на слънце на пустинята". Реакцията му е важна. Поразена и объркана от, той нищо не можеше да направи, освен да се защитава. Аз съм виждал, като го свива на ръка нож и започва да го извадят от труд; След това бях нападнат и му нанесе кратък рязък удар по шията. Той съежился, отшатнулся, и аз го събори с крак къс прав хук. Аз смъкна ивици го бурнуса и здраво завърза го.
  
  
  Той се събуди, когато току-що завърши тази работа. Той прокле ме в арабски. Сложих го на купчина одеяла и се приближи към момичето. Аз направих една проста дреха, която тя носеше, и огледа голото си тяло, почти момчешки, но много женственное - малки гърди, тесни, бедрата - привлекателно в незрели, девствена начин. Когато ръцете й бяха вързани за китките зад гърба си, я малки цици съблазнително бутна напред. Аз допря до него и усети, че те са много меки. Погледнах към шейха. Той worriedly свива очите си.
  
  
  "Не пипай я, - извика той. Аз ухмыльнулся му, вдигна момичето и я положи на килима, който се намира в пясъка.
  
  
  "Кажи ми, че ти знаеш за принцесата на Нанси, или аз ще взема девствеността си на този очарователен малък създаване", - казах аз.
  
  
  Ал-Нассан извика: "Остави я на мира!"
  
  
  Аз съм играл с гърди момичета, и си тъмни очи ме гледаха, без страх. Помислих си, дали ще я хареса тази идея. Аз падна върху нея. Шейх яростно изрева.
  
  
  Той извика. - "Ти си ме грабишь!" 'Аз се моля ти се. Аз съм сиромах. Тя ми е единственият шанс на безгрижен старост ".
  
  
  "Ти си стар и хитър лъжец", - казах аз. "Принцеса Нанси, старче, или през десет минути, цената му ще падне на десет хиляди сто".
  
  
  Той извика. - "Ибн Хассук ще ме убие!" "Със същия успех бих могъл да убие себе си".
  
  
  Аз сви рамене и още повече падна на едно момиче. Тя е наполовина обхватила гърба ми със своите тънки крака. "Внимавай, старче, - казах аз.
  
  
  "Добре, добре, стой! Аз ще ви кажа това, което искаш да знаят - извика той. 'Остави я на една.'
  
  
  Аз отстранился, и момиче сомкнула краката. Аз се изправих и погледнах към стария шейх; капки пот на лицето му не бяха резултат от утринната горещина.
  
  
  "Принцеса Нанси - това е кораб", - грубо каза той. "О, Аллах ще ми помогне в идните дни и ще ме спаси от гнева на Ибн Хасука".
  
  
  'Кораб?' - многократно съм. "Откъде този кораб?"
  
  
  "Принцеса Нанси отплава за Червено море от Аденския залив до личния кея Ибн Хасука в близост до Йидды".
  
  
  "Корабът на робите!" Аз тихо присвистнул през зъби. Аз бързо си помислих. Това е идеално, просто доказателство, което е търсил. Човешкият товар - според други момичета, Хассука - трябваше да бъде заловен, но не Хассуком. Техните истории ще са абсолютен, разтърсваща доказателство.
  
  
  Исках да знам дали наистина старият шейх знаеше повече, но чух тихия стъпка камили вървят по пясъка. Аз се завтече към входа на палатката и видя, че хората Ал Нассана се приближи до палатката. Хвърлих последен поглед на шейха и едно момиче, с отворени очи, ухмыльнулся му и се завтече към своя е камила, който се намира в сянката на маслиново дърво. Аз препусна през пустинята на запад до Червено море, когато другите се втурнаха към лагера, но аз знаех, че те ще гонят ме през десет минути. Моя е камила дадоха почивка и на наредба№/. Те да се уморят от преследването и няма скоро да ме догонят. Нарисувах карта на местността в ума поглед и видях, че най-близкото пристанище на права линия се намира точно на запад, в малкия град Хали. Там аз можех да разберете, свърши ли си на кораба "Принцеса Нанси", премествайки се на север. Когато погледнах назад, видях поднимающееся облак обжигающего пясък, а след това и малките, подскачащи галоп черни фигурки, лети над дюной. Всички хора Нассана се втурнаха в преследване, а старият шейх, без съмнение, водят ги.
  
  
  "Бързам!' - Извика на камила и силно го ритна с крак. Той ускори крачка, но осъзнах грешката си замысле. Домашни наистина отдохнуло по-добре, но дишането му е непостоянно. В оборите, Ибн Хасука го добре хранени и той е бил във форма за спокойна разходка, но той не може да издържи на добро галопа, постоянна висока скорост на камили жителите на пустинята.
  
  
  Черни петна зад мен постепенно се превръща повече, и моята камила става по-бавно да върви тръс. В този безлюдном пейзаж, състоящ се от пясък и големи количества пясък, нямаше къде да се скрие. Дори дюни представлява само ниски хълмове, за разлика от високите дюни на Сахара. А след това аз видях това широко кафяви клубящееся облак на хоризонта, която бързо разширени, като изпраща огнени стрели, когато слънцето освещало песъчинките, несущиеся по небето.
  
  
  Това е пясъчна буря, милиони песъчинки носеше самум, ураган от пустинята арабски. Погледнах назад и видях преследвачите, сега вече разпознаваеми фигури, обгоняющих мен с изумителна скорост. Симум с пясъчна буря се движи на север, но аз бях в състояние да се избегне това, следвайки своя курс. Но дишането на камила ставаше все по-трудно, и хората Ал-Нассана скоро хвана ме.
  
  
  Аз ще се обърна юздите и започна галоп своето ревущее и протестующее любимец на север. Когато стигнахме, огромен облак се превърна от сребристо-кафява до черна, и аз видях, че останалите следват него. Можех да си ги недоверие и уплаха. Преди да сме достигнали границата от задаващата се пясъчна буря, аз да си свали ризата и го навива около главата, оставяйки открити само две дупки, през които можеше да се види. Аз си подтиквани камила и се гмурна в буря.
  
  
  Милион бодливите игли на пясък удари ме, и аз взвыл от болка. Аз скочи от камилата и за миг стояхме, обгърнати в черен облак, и ни тупалка воющим от вятъра. Аз дишаше под фланелката. Без риза устата ми щеше да се напълни с пясък, а лицето ми беше да прекъсва остри песчинками. Аз изтеглен камила, и не трябваше да се прокара. Той се обърна с гръб към центъра на бурята, да легна на пясъка и се обърна дълга шия, за да покрие главата си гърбица.
  
  
  Легнах до маса, мокра от пот, кожата и уткнулся лице в ребрата камила. Ако хората Ал-Нассана тръгнаха след нас, те никога не са намерили нас в тази черна вихрушка от пясък. Но едва ли те са попаднали в буря. Старият шейх не биха искали да получат от него максимално удоволствие. Той е бил практичен човек и все още бил с девствена жена. При нужда той винаги е могъл да измисли някаква история, за Ибн Хассука.
  
  
  Лежах до говорещата камила в такса, и хапане на вятъра пясък проникват през дрехите ми и риза, покрывавшую главата ми, където той централната банка в лицето ми. Камила затвори очи с дълги миглите и поджал устни и успя да издържи на бурята. Лежах и загубих чувство за време, докато самум виеше и гонял пясък около тялото ми. Аз съм се отърсил от него, се премества на друго място в близост до животните и да чакам. Времето бе спряло. Светът е бил затворен. Не беше нищо друго, освен люта пясък, пронизывающего пясък, остър като игла, пясък, който е оставил в тялото ми хиляда малки порязвания. И когато изглеждаше, че кожата ми вече не издържа, чух мекия шепот на надеждата. Парене и скърцане малко намаля, после спря.
  
  
  Жълтеникава светлина пробивался през симум, когато слънцето пробивалось чрез въртящ се пясък. Аз с мъка се изправи на крака, претрупани с пясък и спечена дрехи. Аз натянул юздите, и камила започва да се върти, разтърсени своите масивна гърбица и започнах да се изкачи на своите обичайния начин. Аз държат за юздите и отиде да се срещне с сиянию слънцето, докато самум raging, сега отново като сребърен облак на хоризонта. Погледнах назад. Ал Нассан и хората му са си отишли.
  
  
  Аз разделся, отърсил от себе си всички дрехи. Аз съм бъдат поръсени лепкав пясък с тялото си и отново се облече. Тялото ми протыкало малки рани, причинени от пясъчна буря, и аз знаех, че болката ще продължи още дълго време. Качих се на камилата, и ние отново се обърнаха на запад, в посока Червено море и среща с принцеса.
  
  
  
  
  
  
  
  Глава 9
  
  
  
  
  
  
  
  
  Сякаш измина цяла вечност, преди да съм преминал през пустинята, преминали отвъд проходи на планината Джабал-Хиджаз и най-накрая стигнал до пристанището Хали. Това е малко повече, отколкото набор от рибарски лодки, с частна яхта и множество туристически лодки тук и там. Когато пристигнах вечерта, аз съм вързал камилата до дома на човека, на етикета на който е записано, че той, потър. На сутринта, ако никой не дойде вземете домашен любимец, той, без съмнение, заключи, че Аллах е бил добър за него. Когато аз пересекал пустиня под жаркото слънце, Джуди заема голяма част от мислите ми, и аз се надявах, че за нея все още не е късно.
  
  
  Сега, хладна вечер, гледане на кораби в пристанището, аз се съсредоточи върху залавянето на роби. Аз не съм виждал кораб, наречен "Принцеса Нанси", подобно на кораб работорговца. Аз съм закъснял? Това е мрачна мисъл, която аз бързо се хвърли встрани. След това за убежище видях на кораба, неговия черен контур, който се носеше тихо и без светлини. Едно е подозрително. Корабът се носеше бавно, много бавно. Аз се завтече към края на кея, където беше пришвартовано половин дузина фелюг, високите арабски платноходки. Аз отзвязал един, повдигна леко заострени на платната, и вечерния вятър принуди лодката наляво. Аз мълчаливо се носеше към фелюге в посока бавно движещ се кораб. Дали беше "Принцеса Нанси", и ако да, трябва ли да отплава назад и предупреди властите? Отговорът на този въпрос дойде с ужасно съзнание, тъй като си спомних класическа реакция на капитаните на древните работорговцев, когато те са се страхували да бъде които сме открили чрез. Те хвърлят своите човешки товар зад борда. Знаех, че техните съвременни колеги ще бъдат не по-малко от безмилостни. Благодарен за безшумен платноходка, аз изпратих си дарба на оратор е точно зад тайнствения кораб. Приближава по-близо, видях, че това е увеселителен парк с водоизместимост около 1500 тона стари, ръждясали, занемарено кораб. Подгоняемое вечерен вятър, та корабът вървеше много по-бързо, отколкото на товарен кораб, и аз се отглежда близо до кърмата. Постепенно оръфан, отслоившиеся букви са станали претенциозни:
  
  
  "Принцеса Нанси - Александрия". Идеалното име за стария кораб, дори и в мрака можех да видя състоянието му. Нищо чудно, че корабът се носеше толкова бавно.
  
  
  Аз изпратих си дарба на оратор по-близо до левия борд, където предвидими неряшливостью веревочная стълба все още висеше зад борда. Аз протегнах ръка, скочи на стълбите една ръка и подтянулся, пнув лост малка лодка. Фелюга свърнала и отлетела в тъмнината, докато аз се вкопчи в стълбата.
  
  
  Аз внимателно се изправи и погледна през парапета. На палубата никой не бе, и аз се изкачи над парапета и се спуснал върху дъските на палубата. Бях сигурен, че на борда на кораба е малка екип, може би не повече от половин дузина хора, плюс капитан. Каюти на екипажа ще бъдат разположени отпред, малко по-долу на палубата.
  
  
  Аз се промъкна напред по ръба на сечта, най-накрая, проскользнув във вратата точно под мост. Дълбок рев работеща на старата машина, потрясал кораб, и аз отидох на вътрешния пътеката, търсейки признаци на човешки товар. Аз нищо не видях, само на няколко празни кабини, тоалетни и килери.
  
  
  Спрях в кабината на екипажа и чу хъркане. Преброих там седем фигури в и се приближи до изход предна товарния отсек. Беше твърде тъмно, за да погледне надолу, но аз прислушивался за всякакви шумове. Аз не съм чул нищо. Аз внимателно се приближи до кърмата и втория трюму. Докосване на зората окрасило небето и даде достатъчно светлина, за да разгледа трюма. Трюма беше празна, ако не броим няколко кутии и бъчви.
  
  
  Зората заповяда ми да побързаш. Екипажът ще се събуди, а при мен остана само няколко минути, за да продължите. Зад вратата в нея, лежеше свитък здрава въжета за пране. Аз го вдигнах, които режат с нож на малки парченца и побърза обратно в каютата на екипажа.
  
  
  Аз се приплъзва вътре, като тиха сянка. В най-близката леглото е здрав негър. Ръката ми хвана го за врата, и аз силно надавил пръсти в меките седалки, зад ушите. Дълбоко дишане сън се превърна в мек дъх в безсъзнание. Аз бързо завърза го и се приближи към следващия мъж.
  
  
  Трябваше да се обвърже още две, когато един от тях внезапно седна, може би, разбуженный шесто чувство. Това е мощно изградена китаец-полукровка с набит тяло. Когато ме видя, той бързо реагира. Той скочи, раздалечени крака, и ме удари с крак. Аз пригнулся и видях, че последният човек, чернокож индианец, също се събуди.
  
  
  Китайски полукровка в едни панталони го блъсна в мен. Хванах го с подскок-склонни ъперкът, който силно откинул го на ръба на едно от двойните легла. Аз отново го удари, и главата му отново се блъсна в cot. Той се опита пригнуться и да скочи върху мен, като бик, склонив главата. Когато той се приближи, аз го удари по врата, той падна в краката ми и замръзна. Погледнах нагоре точно навреме, за да види как индианец изчезва зад вратата. Тичах след него, но той вече беше на палубата и извика в рубку, където стоеше кормчия. Аз го събори с крак, но когато той падна на палубата, аз просто ъгълчето на окото си видях как се отвори вратата на кормилната сеч и се появи кормчията.
  
  
  Индианец, може да е ниска човек, но той е вертким, като акне, и отчаян. Той му опря на едно коляно към гърдите ми и ме отблъсна от себе си, нарушаване на моята проницателност. Аз съм стояла настрана от него на другия крак, която удари ме по лицето, скочи на крака, но това е извън моя обсег. Преди рубкой имаше тежка дървена кофа. Той хвана дръжката и диво замахал им. Трябваше да рухна неподвижно на палубата, за да не се разбият главата свистящим ведро. След това индианец искаше да избяга; коя е била грешка. Аз гмурна напред и се блъсна в него, когато той пробирался към парапета. Той се е разбил, и аз чух глух удар, когато главата му провалиха за парапети. Знаейки, че му обвързване не трябва, аз се обърнах към рулевому, спускающемуся по стълбите с пистолет в ръка.
  
  
  Неговият изстрел го удари в едно дърво на два сантиметра от главата ми, и паднах на палубата, се обърна и се изправи, а на Rado направи два бързи изстрела. Първият пропусна, вторият хит. Той падна назад, когато го пронзила вдигане на 9-миллиметровая куршум.
  
  
  Чух как се удари вратата и разбра, кой трябва да бъде. Погледнах към капитанскую на каютата и видя един човек с рошава коса, с мустаци, в синя капитанской яке със златни ивици по голи гърди. Той ме погледна и пистолет в ръката си и отодвинулся от парапет. Чух, как той прерови до горната палуба, го последва, и сме имали помежду си, когато той се спусна по стълбите зад димна тръба. "Не се стреля - каза той. Той е силен унгарски акцент. Аз мрачно се приближи до него. Дълбоко поставени очи се опитаха брутално да ме гледат.
  
  
  "На борда на този кораб няма нищо ценно", - каза той. "Обыщите трюма. Те са почти празни.
  
  
  Попитах. - "Къде са момичетата?"
  
  
  Очите му за миг гостуваха, след това той бързо се намръщи.
  
  
  'Какво имаш предвид?'
  
  
  Аз го удари по лицето Вильгельминой, и той падна на палубата, от устните му капеше кръв. Търпението ми свърши, а не ми е достатъчно време. Аз го извади.
  
  
  "Къде ти е човешкият товар, едно жалко подобие на кораб, капитан?", - прорычал аз. "Къде е слугинята?" Той отново започна да протестират, но аз прекъсва го рита в корема, който е на половина. Получих удар, последвана от дясно, който го събори.
  
  
  "Аз разорву теб постепенно, каменица", - отсече, вдигането му на крака. "Ти си мазен, лош кораб плъх". Той видя гнева на лицето ми и разбрах, че съм имал предвид това, което каза. Опит за блъф е било прекратено; той се срина, като прободен балон. "Фалшива тесте", - хрипло промърмори той. 'Под мост.'
  
  
  Погледнах за малко мостче на кораба. Той не е много дълъг или широк.
  
  
  "Покажи ми", казах аз. 'По-бързо!' Аз мушкам го Вильгельминой, и той ме поведе нагоре по стълбите и през горната палуба на пешеходния мост. Той се приближи до лявата страна на мост, преклонил колене в ъгъла и започна да вдигне паркет, разположена там скрап. Аз внимателно се грижел за него и, когато той разголи около една четвърт люк, мина напред.
  
  
  "Сложи скрап и махни се", - поръчах аз.
  
  
  Когато той послуша, аз се приближи до ръба на палубата и погледнах там, където преди са били на борда на палубата. Ми челюст се страхуваме от гнева. Свързани момичета лежат двойните редове за фалшива палубата, няколко сантиметра по-долу тази. По моя преценка, между мост и фальшпалубой остана около шест инча.
  
  
  "Снимай останалите дъски, копеле", кресна аз турку. "И по-бързо!"
  
  
  Гледах и държах "Люгер" на мъжа, докато най-накрая не се отвори цялата мостовую подложка и погледнах надолу към два реда, свързани с жените. Общо петнадесет или двадесет.
  
  
  "Вытаскивай един по един, - поръчах аз. "И отвържи всяко момиче, когато я извадя".
  
  
  Аз съм бил почти в волан рубке и погледна към кормилото, който волан циментира, когато се приближи към мен. Курсът е точно, други кораби, за да се види, така че съм напуснал кормилото на мира. Момичета, шокированные и стреснати, когато те излязоха, все още бяха в облеклото, в която ги открадна: едни мини-рокли, други в поли и bluzkah.
  
  
  "Вържете", - казах на едно момиче от Европа. "Ти разбираш ли английски?' Тя кимна и мярката на устата капитанът на същите въжета, с които е била свързана. Момичета се събраха в рубке и предпазливо погледна към мен.
  
  
  "Аз не съм от броя им", - казах аз. "Аз съм тук, за да ви спаси. Който разбира английски?
  
  
  Откликнаха пет или шест момичета, и аз избрах едно момиче, което се оказа ирландкой. Тя бързо ми разказа как срещнала с представител на фирмата Tour-Guide Trips, когато е бил в Гърция. Той интервюираните момичета, откликващи на реклама в атинския вестник.
  
  
  Други са подобни истории за така наречените собеседованиях, а след това за лична среща, след която те са установили, че ги хванали, обикновено след като им дадоха успокоително. Беше шест европейски, четири африкански, четири китайски и три скандинавски момичета. Повечето малко се говори английски, и между себе си, те говорят на много езици, че да може бързо да се превежда на един друг, както аз накратко им разказа, че ги очакват, когато те са пристигнали било в частен кей Хассука.
  
  
  Сега, когато те са били на свобода, страх и шок бързо премина. На мястото му дойде силна ярост. Усетих нарастващ гняв, когато им разказа всичко за операцията Хассука. В главата ми започна да се оформя на луд план. Тези момичета не са били обикновени, те са били момичета, знавшими живот. Някои от тях са на печалба от крайбрежните градове, пристанища, места, където са се научили как да управляват лодката, докато се учат да ходят - бряг на Ирландия, на гръцките острови, африканско крайбрежие.
  
  
  "Кой от вас може да управлява кораб?" - попитах аз и вдигна куп ръце.
  
  
  "Кой би могъл да поддържа работата на машинното отделение на тази стара баня?" Чифт ръце замахала.
  
  
  "Баща ми и братята е малка флотилия лодки на Гебридских острови", - възкликна едно момиче. "Двигател на този кораб сега работи. Не е трудно да се проследи работата му ".
  
  
  Аз се засмя. При мен са били не само свидетели, но и на екипа на съюзниците.
  
  
  Попитах. - "Който от вас е в състояние да се справиш с оръжията?" Също така е повдигната на няколко ръце. Аз съм с нарастващо вълнение видях, че това ще проработи. За да водят стария кораб, отне само няколко души.
  
  
  "Вижте всички, - казах аз. "Ние можем да действаме заедно и да хванеш Ибн Хасука. Кой участва? '
  
  
  Вик, на които те отговориха, не ме изненада.
  
  
  "Добре, тогава тук е моят план", - казах аз. "Хассук очаква, че тази жалка вана пришвартовывается към частната кея, няколко часа по-късно. В противен случай, той веднага ще си помисли за бягство. След това той ще убие всички момичета, които сега са в къщата, и изтича. Аз не мога да позволим това да се случи. Аз искам да Хассук седеше в затвора, или е починал, което искаш, само ако той повече не е създавал проблеми. Екипажът на кораба е свързана в долния край. Трябва да има много мъжки дрехи, и аз съм сигурен, че ние ще намерим на борда на справедлива стойност на огнестрелни оръжия. Вие подводите "Принцеса Нанси", до кея на Хассука. Ако той и хората му са подходящи за вас, стреля, да убива колкото се може повече. След това спрете по средата на реката, докато не получите известие от мен. Това ще ми даде време да отиде в двореца и да събере останалите улики, които ми трябват срещу Хассука.
  
  
  Спрях и погледнах към тях. - "Мислите ли, че можеш да се справиш с това?" Попитах.
  
  
  Те се редуваха преподавателите ме успокоиха, че това ще проработи. Това също трябваше да работи. Хората Хасука ще бъдат напълно изненадани. И това няма да бъде първата набързо събрана армия, одержавшая победа. Историята е пълна с подобни неща. Аз накратко да се помоли за тях и изрази надежда, че така ще бъде и днес.
  
  
  "Добре, - казах аз. 'Нека да започнем. Докато правите своята част от работата, имам своя работа.
  
  
  Аз възложи на едно от момичетата, як шведската блондинка, ръководят. Малка французойката взе кормилото, а индонезийско-китайският момиче изпълнявана функция наблюдател и навигатор. Две концесионерът слезе да провери машинното отделение. По-малко от половин час палубни дъски, отново бяха поставени на пешеходния мост, но този път отдолу, под фалшива палубата са били капитанът и един отбор. В метален шкаф в капитанской кабина намерили пушки, десет carabiners и набор от револвери. Двамата мъртъвци бяха безцеремонно изхвърлени зад борда.
  
  
  Стигнах до извода, че на земята аз бързо да стигна до двореца Хассука. Сложих дрехите в пакет с мазна кърпа и се приближи до парапета в гащи. Хвърлих последен поглед към новия екип на принцеса Нанси. Някои момичета са носели груби мъжки ризи, други - къси якета и гащеризони, и всички носеха шапки, за да скрие косата си. Те са мрачни настроения, въоръжени и ядосани.
  
  
  До брега е в близост до плават. На ярка слънцето бързо изсуши, после се облече. Вървях по прашни крайбрежния път и видях araba в западна дрехи, но с традиционните червено тарбушем на главата си, ще стар пикап "Форд". Вдигнах ръка и той нормативната, за да мога да скочи в колата. Тъй като не съм казал нищо и да задават въпроси, е нарушение на арабския етикет, пътувахме мълчаливо, докато не видях вырисовывающуюся известната кула на двореца Ибн Хасука.
  
  
  Пътят поворачивала навътре в сушата от брега, така че не бях в състояние да видите частен кей. Но аз знаех, че той трябва да бъде близо до него. Благодарих на моя Добър Самаритянина и скочи от старата машина, когато стигаме до имению Хассука. Стоях си дата и под едно дърво и си мислех за това как най-добре да се мине, когато видях малък парад от две лимузини и камион, тръгне от порта. След известно време по пътя, те са отведени в пясъка равнина на няколко стотин метра от мен. Аз съм виждал як фигура Хасука на задната седалка, първата машина. Знаех къде отива.
  
  
  Когато конвой от погледа, побързах към вратата. Имам все още са препоръки за ратификация, които Хассук ми даде покажи на Ал-Нассану, и сега аз показах ги на две часови. Те кивнули и ме пропуснали.
  
  
  След като влезете, аз минаваше през къщата и коридор, свързващ втори дом. Аз скочи от стълбата в затвора и се блъсна във влажна стая. Когато влязох, два евнуха са били заети с една от момичета. Моят поглед се плъзна покрай тях в търсене на Джуди. Когато я видях, все още се намира под приспивателни, до стената, сърцето ми забилось от облекчение.
  
  
  Два евнуха за миг вдигна очи, след това се върна на работа, защото са свикнали да ме види наблизо. Взех парче желязна тръба, лежи на пода и се плъзна зад тях и свалил ги и двете на земята с един удар. Аз освободи момиче, което измъчвани, и внимателно се наведе към пода, а след това пусна на Джуди.
  
  
  Планирал съм да я вземе оттук и да изпрати към нея, за апартамент, но видях, че това е невъзможно. Тя беше твърде измотана, почти в безсъзнание и не можеше да продължи да живее самостоятелно. Аз внимателно опаковани си, пусна други две момичета в затвора и също се изплъзна им на земята. Те ще са лежали там поне няколко часа. Това е точното място. Ако става въпрос за апогей, у Хассука ще бъдат заети ръцете. Той не би си помислил за бедните области в своя проклятом тъмницата. Но сега имах шанс да влезете в своя дом там, където, както знаех, че трябва да бъдат намерени отговорите, които търсех. Аз се завтече на горния етаж и влезе в главната сграда. Аз се покачи по мраморната стълба към втория етаж, изкачване на две стъпала наведнъж. Аз се завтече в стаята Хассука, чрез хол, спалня и кабинет. На една от стените видях серия от шкафове, а долу, спретнато подредени един върху друг, стотици кръгли метални макари с фолио, на всеки от които бяха букви и кодове.
  
  
  Бях на път да грабне един от барабаните, когато тишината е нарушил трясък на изстрела. Но това не беше изстрел и почувствах как на моята буза се отвори раната, а след това дълго кожено камшик, се обърна около врата ми. Ме завлече обратно, и когато паднах на земята, видях огромна плешив фигура, стоящи в има вратата с камшик в ръка.
  
  
  Не можех да освободи края на тоягата, и трябваше да се положат всички усилия, за да не бъде задушенным им. Томас се приближи към мен дълги кошачьими стъпки. Наведох се и извади Вильгельмину от кобура под моето яке цвят каки, след това от удара се претърколи на другата страна и усети как събирам се плъзна с моята врата. Чух сумтене на Томас и видях, че той хвърли Вильгельмину през прозореца. Той извади камшика и отново удари. Аз се обърнах, в този момент, когато ме порази, изгарящо, режещата болка, чух страшен рев на евнуха: Двуличныйый чакал! Аз бях на дъното в затвора, и веднага разбрах, че това си ти.
  
  
  Той отново шибна един, и аз отново усетих болка, когато камшик дълбоко врезалася ми в гърба. Стигнах до него, но той грабна го от ръката ми, и отново, и отново победи в моята посока, докато аз се опитвах да избегне го рубящей сила. Той е ценител на тази дяволска неща, и аз знаех, че този камшик в правилните ръце може някой да убие или парализират за цял живот.
  
  
  Опитах се да се наведе към него, но той се движи бързо и лесно и да хлысту отново ме удари по гърба, а след това се чувствах като камшик отново обвилась около врата ми. Аз перекатился на гърба си, позволи на Уго да се промъкнат в моята длан и хвърли от това положение. Аз съм виждал, като шило е влязъл в корема дородного евнуха.
  
  
  Той трудно задышал, отказа да събирам и извади от тялото си тесен шило. Той презрително, хвърли оръжието. Аз пригнулся към него и го удари по колене. Той попятился, но краката му имаше като дъб. Аз го пусна и падна на земята, преди той да е успял да докосне врата ми ръка. Чух как вятърът подсвирквах, когато той пропусна и се измъкна пот удар. Аз обви глезена и дръпна и той загуби равновесие. Но той отново се изправи на крака толкова бързо, колкото и аз, и още един удар промчался покрай лицето ми, когато аз попятился.
  
  
  От раната в корема му потече кръв, но Томас, изглежда, не забеляза. Аз съм стояла настрана от следните го удари, но се почувствах неговата огромна разрушителна сила на ръцете си, това са като падащи боен. Аз гмурна под още един удар и пусна на кука по брадичката му от идеална ситуация. Това е точен удар, зад които застана цялата ми сила. Той се спъна, блъсна се в масата, падна върху него и смачкани. Обикновен човек щеше да бъде счупена челюст, то би било точно вырубили, но гигантски евнух се изправи на крака, макар и малко по-бавно. Той успя да се задържи на един крак на масата, който просто разби.
  
  
  Той се приближи към мен, държейки за крак на масата в дясната ръка, а лявата си ръка на корема. Раната нанесеня Уго започва да действа. Томас flailed прическа на масата - това беше ужасен удар, който да счупи ръката ми, ако аз се опитах да се отрази. Можех само да се изправят и отново се наведе, докато той раскачивал крак на масата напред-назад големи дъги. Изведнъж в далечината се чу залп от изстрели, после още и още. Огромен евнух за част от секундата спря и слушал, хванати за поднятую крак на масата. Не ми трябва повече на тази част от секундата. Аз го хвана за ръката, обърна се в плен на джудо, и той прелетя над главата ми и се разпадна, като поваленное дърво. Стая затряслась. Вдигна крак на масата и силно го удари в стомаха. Той хвана с две ръце за долната част на тялото, и лицето му исказила болка. Аз отново разочарова крак на масата, но този път със силен удар по шията, когато той се изправи на колене.
  
  
  Той падна напред, без дъх от болка. Задръжте корема с една ръка, той започна да се изкачва, когато аз струпясване масата отново го удари по черепу. Той замръзна за секунда, след това падна и наполовина се обърна. С него е свършило, го замершие очи бяха безмълвен доказателство за неговата смърт. Стрелба продължи, и аз се усмихна. Екипажът на "Принцесата на Нанси", се оказа на мястото си. При неговото огромен ръст на Хассука, със сигурност щеше да е една от лесните цели. Аз активизира чрез Томас и се обърна към и шкафове за документи в стената.
  
  
  Отворих чекмеджето и погледна към картата, изберете един на случаен принцип. "Смайт, Джош, Х-22". Гледах филм барабани, видях един с надпис X-22 и го вдигна. Разопакова видео и видях мъж, който завързани китаянку, а африканска момиче бликащ му. И тримата бяха голи. Следните фигури изобразява човек, вставляющего в китаянку маркуч. И тази красота е по-голяма.
  
  
  Сложих барабана на място и да избере друго име от каталога с картички: "Рему, Пиер, Комисията по атомна енергия на Франция". Номер на филма е H-7, и в барабана намерих филм за него с две момичета на възраст от десет или дванадесет. Аз забави филм и продължава търсенето на карточному каталог.
  
  
  Намерих имената, които знаех, че хора от толкова много страни, влиятелни хора, министри, депутати, представители на шпионажа, членове на Конгреса, на хората, които заемат важни постове в международни офиси, както и редица по-малки имена, в малки държавни постове. Тази игра система е покрит почти всички страни на Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка.
  
  
  Това са хора, които Хассук уловени в капана на эксплуатировал и свързвал със своите момичета, вашите еротични специалисти. Това са силите, които всъщност са били роби, оковани в Хассуку. Но дали това е просто изнудване? Това изглежда погрешно, и аз си помислих за това, когато чух отвън скърцане на автомобилни гуми.
  
  
  Аз се приближих до прозореца. Това е камион, който, както съм виждал, отиде на "Принцесата на Нанси". Отварям вратата, и от машината показа силна шведската блондинка от две други момичета. Аз оспорва ги и се затича надолу, за да ги посрещне. "Ще доплыли до средата на реката и хвърли котва", - казах аз. 'Какво стана?'
  
  
  "Ние не трябва да потъва", отговорила блондинката. "Те всички са мъртви, или са в неизвестност. Ние имаме всичко, с изключение на това голямо и дебело.
  
  
  "Хассука", - мрачно казах аз.
  
  
  "При първия изстрел той седна в колата си и изчезна, оставяйки останалите след себе си".
  
  
  'Проклятие!' Аз казах. - "Върни се назад, към кораба, и остани там, докато не получите известие от мен. Аз ще се опитам да го получи. Дайте ме на главния път ".
  
  
  Аз седнах в колата и отидохме през портата. Почасово, като чуха изстрела, усети, че играта е свършила, и избягал. Доколкото ми е известно, малко останалите скопците са успели да избягат. Те са дребни рыбешкой. Но основната barracuda все още е на свобода. Аз изскочи от камиона, когато излязохме на главния път, а момичета пътували до морето.
  
  
  Сега пътят е изпълнен кандидатстване за специалността в бели дрехи. Последен ден за хадж той дойде след 24 часа. Някои поклонници носеха на носилка, други прихрамывали на патерици, повечето вървеше заедно с другарите си-при кандидатстване за специалността, потокът от хора в бели дрехи, очарова своите религиозен плам.
  
  
  Погледнах към пътя, надявайки се да видите лимузина Хассука. Ако той се е опитал да избяга в тази криза, той ще се премества бавно. Вървях с кандидатстване за специалността в посока на група от хора и трима полицаи. Малко по-нататък видях табелка САМО ЗА МЮСЮЛМАНИТЕ. Свещената земя сега е оцеплена за вярващите, и петиция за паломничестве трябваше да подпише с Каакли, религиозни магистратом.
  
  
  Когато се приближи един полицай, аз видях, че те стояха около мъж, който е бил обнажен, с изключение на няколко чифта бельо. Той казал на полицаите, че някой затащил го на верандата и откраднал от него ихрам, проста бели дрехи поклонник.
  
  
  Аз не чакам, за да чуя повече. В този случай не е необходимо. Аз едва ли се е отдалечил отстрани на пътя и бавно минаваше покрай продвигающихся реда поклонници, всички изглеждаха еднакво в техните бели ихрамах, и по-малко, като влязох, тълпата ставаше все по-плътен. Аз длъжни марка САМО ЗА МУСУЛЬМАНОВ, обозначаващ запазено място за почивка, и погледна към мъжете и жените, седнали на безплодната на мъртвата трева. Аз се завтече и имам пересохло в гърлото от горещи вълни и облаци от прах, поднимаемых на стотици хиляди фута.
  
  
  Аз видях малко село, на няколко глинени къщи от двете страни на главния път, където селяните не си свърши работата. И тогава го видях-дебела фигура, едва прикрита със ихрамом, шедшим от другата страна на пътя, нервно поглеждайки назад. Той все още не погледна в правилната посока, но когато аз се приближих до него, дори от другата страна на улицата, той ме видя и спря. Аз вече щеше да пробие през тълпата, когато той е с гневным рев повиши глас. "Братя!" - извика той. "Сред нас има някой. Тук има някой, който се осквернява името на Аллах ". Той посочи към мен, и хиляди глави бяха обърнати. Виси шокированная тишина, която бързо и сфери гневным бормотанием. "Това е той!" - възкликна Хассук. "Неправилен, любопитно грешен от друга страна, който ме последва тук, за да поиздеваться мен. Погледнете към него, той дори ихрама не носи, той се смее на нашата свята вяра ".
  
  
  Рев избухна, като кипящия вулкан. Погледнах към гняв, който отприщи Хассук, и се затича. Той се е превърнал тези, които вече емоционално напрегнати поклонници в мстительную тълпата. Сега не е време за личността, изявления или опити за опровержение. Тълпата са опасни, той е навсякъде и винаги е един и същ, и тази тълпа е имал намерение да ме погълне.
  
  
  Аз се завтече към селски къщи и единственото ми предимство беше това, че хората в тълпата натыкались един за друг в своя неистовом желаете да ме вземете. Но те разбегались и обыскивали всички домове, за да ме намери. Техните писъци и вопли са ужасяващи жуженето, трясък груби, неконтролируеми емоции. Аз минаваше през къщата, после през втория и стигна до третия. В третата къща е била конюшна и аз се изкачи на сено.
  
  
  Отвън чух тичат стъпки и викове, когато тълпата наводнени село, и аз можех да си представя довольную маслянистую самодоволна усмивка Хассука, когато той се обърна и тръгна обратно в своето имение. Сега, когато ми се налагаше да се крият от лудост тълпа и да сте сигурни, че ме намерят и разорвут в дрипи, той може да се върне, вземете си филми и карти и да започнете нов бизнес на друго място. Всичко беше напразно. Той сбежит и да продължи това, което прави.
  
  
  Близо до звука на стъпките тръс. Фигурата в бяло плъзна покрай вратата на конюшнята, тълпата се втурна се напред-назад и започна излъскване на дома си един след друг. Изведнъж на вратата се спря жена в черни воали. На главата си имаше кошница с дати, и тя се загледа в кричащую тълпата.
  
  
  Аз тихо потъна, потъна до нея и удостоверенията си устата с ръка. Едно бързо движение аз влачат напред в конюшнята. Тя е загубила съзнание, и аз завърза я ръкав на якето. По-малко от минута от конюшнята излезе фигура в черни воали, с кошница с фурми на главите си и отиде бавно, равномерно, като арабските жени, надявайки се, че проклетото кошница ще остане на мястото си.
  
  
  Аз безмятежно пробирался през бегущую тълпата, успял да отбие от пътя и да мина покрай редове от поклонници обратно към дома Хассука. Продължи да върви бавно, неотклонно, потискане на желанието да се избяга. Аз не исках да се организира пореден бунт или да позволи на полицията да задържат мен. Не е било време на рутинни въпроси и отговори.
  
  
  Така че аз продължих уверено напред, докато не достигна територията на имоти Хассука. Тогава аз хвърли в кошчето, излъган покривки и наметало и се затича към къщата. Аз тихо се изкачи на по мраморната стълба. Чух леко щракване метал. Това са барабани за филм, и когато влязох в стаята, Хассук се обърна. Огромен евнух все още лежеше, гледаше надолу към нас мъртви невиждащи очи, а Хассук все още носеше откраднат ихрам.
  
  
  "Всичко е свършило, дебел задник", - внимателно казах аз.
  
  
  "Аз не вярвам в това", каза той, и тогава видях пистолет. "Може би, за теб всичко е свършило, но не и за мен". Влязох в стаята си, направих кръг, но той ми махна с пистолет.
  
  
  "Не е необходимо", - каза той. Аз стоях с гръб към прозореца, и това беше около седем метра падане на билки долу. Маса, на която той е сгънат барабани с филм, е в обсега, но имаше пистолет, а аз бях в капан.
  
  
  "Трябва да кажа, ще е невероятно умен агент", - призна Хассук. "Съжалявам, че не ти е толкова беспринципным, за да се присъедини към мен. Това е струвало.
  
  
  "Изнудване не е толкова завладяващ," казах аз, кидая му стръв. Той се засмя.
  
  
  'Изнудване?' - каза той, неговият дълбок смях се разнесе из стаята. "Разбира се, изнудване - част от това, но въпросът не е само в парите, уважаеми".
  
  
  Попитах. - 'Защо?'
  
  
  "Видяхте ли моите файлове и знаете ли, колко важни са някои от моите клиенти", - каза той. "Всеки от тях е внимателно подбран, след като разбрах, че те имат слаби места. Опирайки се на тези хора мога да управляват света зад кулисите, Картър. Мога да направите света си. Мога да правя най-различни нещата, и не се правят. Аз мога да оказва влияние, безсловесното, скрито влияние върху всички правителства и световните дела. И за подмяна на всеки от по-старите мъже имам по-младите, които аз съм подчинил себе си ".
  
  
  Такъв е бил неговият ненормален план. Синдром на власт за проектни. Замря за стрингс причини да му даде удоволствие, а без съмнение той слелал би за това така, както искаше. Разбира се, той е луд и, разбира се, би могъл да направи точно това, което каза, ако му се представи такава възможност. Не би било чак толкова трудно. Хората, които той контролирал, са взели решение въз основа на неговите заплахи. За тях това е страхът от загуба на това, което той им пристрастил, страх за тяхната кариера, репутация и, в много случаи, семейните връзки. И така всеки от тях ще се подчиняват на господаря си на негово място, и търговията с роби в Арабия ще се извършва за целия свят.
  
  
  Очите Хассука за миг извадени, без съмнение, а се концентрира върху неговите планове за бъдещето. Имах само временна пауза. Ами забравяй, тлъст шибаняк. Аз ритна крак на масата. Барабани с фолио с трясък падна на пода. Поглед Хасука автоматично ще се премести в тях, и аз се гмурна напред, под мерник. Пистолет плесна с куршум задела гърба ми, и аз се чувствах като хлестает топла кръв.
  
  
  Главата ми се провалиха за голям корем, и ние заедно са хит за маса. Аз го хвана за ръка и с пистолет и се хвана достатъчно силно, за да го приложат и да го удари огромна фигура на стената. Аз мислех, че той уронит пистолет, но той не го направи, и се завтече през стаята, когато той се откъсна от стената. Аз съм гълъб през прозореца, когато се чу втори изстрел и той пропусна. Направих салто и нещо-като се приземи на краката си. Rado лежеше на тревата, където го хвърли Томас. Аз взех "люгер", обърна се и се изпичат в огромна фигура Хассука, оформила се в прозореца. Аз произведени три изстрела, и всички те удари точно в тази дебела гърдите. Аз съм виждал, как при него челюст спадна, а на украденном бяло ихраме се разпространява червено петно. Той падна напред и се просна, наполовина облегнат на перваза на прозореца, за миг стресна, но след това замръзна, полуобнаженная планината от плът.
  
  
  Аз бутна Вильгельмину в кобура и изведнъж осъзнах, че моето тяло, болки във всяка килия и че аз много, много уморен. Влязох в тих дом, отиде до телефона и се обади в консулството на САЩ. Аз използвах идентификационен код AX и накратко разказа историята, а след това ги помоли да се свържете с Хоуком и задръжте за готвене.
  
  
  Чувал съм, машини мине, блестящ блестящо през портата и се спусна надолу, където видях камион и един от лимузини, където падна екип принцеса Нанси, моят екип. Казах на момичетата, че се е случило, и те обещаха да изчакаме тук, докато не дойдат служители на консулството. Всеки ще има своя собствена история. След това слезе, хвърли нос на малко момиченце, което все още беше в безсъзнание, и представил го на улицата. Шведски момичето отвезла нас в апартамент Джуди, а след това се върна, за да чакаме бюрократите.
  
  
  Аз искупал Джуди в топла вода и повика лекар. Когато той дойде, аз се представих и му разказа цялата история, която му беше нужно да знаем, за да я излекува. След като той си отиде, беше късно вечер, преди тя да се събуди. Аз седнах до леглото. Си кръгли очи, пълни с неща, които не разбирах, ме гледаха.
  
  
  "Всичко е свършило", - внимателно казах аз. "И аз много съжалявам за това, през което си преминал, Джуди. Не мога да кажа как ми се иска ".
  
  
  Тя огляделась, сориентировалась на познати неща в апартамента си, а след това отново ме погледна. Тя не каза нищо, но в очите й имаше горчивина. Станах, потупа я по ръката и си тръгна. Лекарят идвал при нея всеки ден и ми даде отчет, а след 24 часа за мен неочаквано дойде един посетител, който се дъвчат незажженную пура.
  
  
  "Аз трябваше да дойда", - каза той. "Споровете за правото на собственост на филми. Ние разгледахме. Всеки човек в тази картотека получи оригинала на филма и писмо от AX.
  
  
  "Писмо, в което им се иска да променят навиците си, аз така разбирам?"
  
  
  "Това, разбира се, се подразбира", - каза Хоук. 'Това казва толкова много, че те могат да бъдат щастливи, че те отново са свободни, благодарение на един от нашите агенти ".
  
  
  "Великият освободител", - промърмори аз.
  
  
  "За най-важни хора на най-деликатни длъжности, разбира се, се грижат техните собствени правителства", - каза Хоук. "Там, където това се сметне за необходимо, ще бъдат предложени на медицинска и психиатрична помощ".
  
  
  Ястреб остана там само за ден и любезно ми предложи да остане за известно време, докато Джуди малко не се възстанови. "Изберете още ден-два", - великодушно каза той. Най-накрая сме готови да го почти две седмици.
  
  
  Аз започнах да си мисля, че това не е достатъчно. Чух само доклади на лекар, но от Джуди нито дума. Веднъж късно вечерта бях в стаята на хотела, където се спря, когато на вратата се почукало. Ето тя ме гледа с големи, кръгли очи. Тя влезе, нищо не казва, и Аз гледах, как тя стои в стаята в много луксозен и много женственном рокля от розова коприна.
  
  
  "Изглеждаш чудесно, Джуди", - казах аз. "Аз се радвам за това. Аз съм много щастлив.'
  
  
  "Отвън се излекува", - нежно каза тя. "Вътре в това отнема повече време. Понякога това съвсем не лекува. Аз си мислех, че имам това не работи ".
  
  
  Попитах. - "Но това се е получило?"
  
  
  "Аз много мислех", - сериозно казала тя. "Първо, аз не видях причини да прощаваме на теб. Вие сте използвали мен е целенасочено и умишлено. Аз знаех, че ти не искаше да ми позволи да преживеят това, което се случи с мен. Вие сте били принудени, аз това разбирам. Но има хора, които не са в състояние да ме разбере. Те биха помислили за мен, както за човека, за човешкото същество. Но ти не го направи, и мразех те за това. Но когато ми стана по-добре, аз помислих за това и в началото те разбере. Мисля, че си мислиш за мен, за това, че са с мен са били прави ".
  
  
  "Аз също страдах, Джуди", - меко казах аз, вземайки я за ръка. "Но, аз победих".
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Палачи
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Палачи
  
  
  Посветен на служители на тайните служби на Съединените Щати на Америка
  
  
  Глава първа.
  
  
  U. S. N. Paycock е последният от тежки ракетни крайцери Южно-Тихоокеанския регион, Обединен флот на отбраната. Той вмещал четиринадесет души, тежеше дванадесет хиляди тона, е имал шест 8-инчови оръдия и две спаренные установки, снабдени свръхзвукова ракета ПС "Териер". Сдвоенные установки могат да работят по две ракети в пусковую инсталирането на всеки тридесет секунди. Те може да работи на четири ракети за осем десети от секундата. U. S. N. Paycock е прекрасна бойни работещ и е на стойност 225 милиона долара.
  
  
  В нощта на 4 юни 1969 г., тя прорезала мрак почти безлунной нощувки в южната част на Тихия океан. Хората в закрито мостике от време на време може да видите тъмната маса на други кораби, участващи в съвместния австралийско-американски военно-морски маневри. Капитан Уилбър Форман е на мостике, като гледам как го кормчията започна бавен завой наляво, както се изискваше, точно в 0 часа и петнадесет минути. Всички кораби отиваха, без светлини, в бойни условия, както радар, взирайки се в своя зелен екран, се намръщи.
  
  
  "Корабът се приближава към нас по левия борд, господине", - извика той. Капитан Форман погледна през прозореца и видя огромна част от австралийския самолетоносач Даунинг, един от австралийски самолетоносачи клас "Маджестик", натоварени на двадесет хиляди тона. . Той заключи, че тя може леко да се разклати.
  
  
  "Дръж курс", - каза той рулевому, и този го е направил. След това, в резултат на внезапно бедствие на море, огромна маса самолетоносач удари по САЩ. Paycock в средата на кораба, движейки се през нея, като нож се движи през масло. Хората викаха, се взриви двигатели, моряци ныряли в морето, опитвайки се да гасят пламъците, покрийте тялото си. В резултат на удара е била разрушена електрическа система на кораба и затворете всички прегради на ръка е невъзможно. U. S. N. Paycock бързо падна. Оцелели са, но малко.
  
  
  На борда На австралийския самолетоносач дебел нос взе върху себе си основната тежест на катастрофата, и му прегради бързо бяха затворени. На мостике радарман се облегна главата си към екрана на своя инструмент, опитвайки се да заглуши звуците на боядисване отвън. Казваше Бъртън Комфорд, и по време на военноморски разследване показа, че на екрана на радара показва най-голямото разстояние между кораби. Беше направен извод за това, че радар може да бъде погрешно да се прочете, че електронните очи могат да работят правилно, както и очевидна небрежност phpshop_checkout_err_ccdate_inv. Но Бъртън Комфорд е човек, на когото е било възложено да управлява и да тълкуват сигналите на електронни око, които е трябвало да насочи гигантски носител.
  
  
  Месец по-късно, почти в деня на съвместни военни маневри на съвместния Тихоокеанския отбранителен съюз премина покрай прекрасни бели плажове Папуа. Бели сила, "нападатели", са създали плацдарм. Сила отбраната на сините под командването на майор Австралия Роналд Синглтона са над планинските планинска верига в очакване на авиаудара своите самолети на отбраната. Вдясно от плажовете са сили на Нова Зеландия и Филипините; ляво - американците с подкрепата на обединеното кралство. Самолети на австралийските ВВС са оборудвани с бойни бомби, които те изхвърлят в морето на предварително определени цели. Ако целите са били поразени от всяко поражение представяли за предварително определен брой на отвора "атакува" войски и засчитывалось куотърбекове.
  
  
  Това е доста типично за упражнение във военни игри. Майор Роналд Сингълтън, командващия отбраната на Австралия, огледа небето, в търсене на своите самолети и изведнъж видях, че те набира скорост. Командир на ескадрила, издигайки се високо, даде команда да се откажа бомби, и ескадра последва примера му. Майор Сингълтън вдигна очи и видя, като малки обекти, увеличиваясь за част от секундата, падат на брега. Техните гръм е завързана с викове напълно неподготвени и беззащитни хора по плажовете.
  
  
  "Не сте тук, вие, проклетите глупаци!" - извика майор в уоки-токи. "Спрете ги, по дяволите!" - извика той на радиокомандный точка. "Спрете ги! Те твърде рано са пуснали бомби!"
  
  
  Но не и гигантска ръка не може да запази смъртоносните бомби, несущиеся във въздуха, никаква магическа команда не може да ги призове обратно. Линейка с часове увозили на тялото - разбити на тялото, труповете. Това са новозеландские, английски, филипински и американски тялото.
  
  
  Име на командир на ескадрила на австралийските е лейтенант Дод Демпстер, и в последвалата разследване показа, че компютъра е давал грешка в изчисления на времето, разстоянието и песен на скоростта, както и че повреда на уреда е причина за преждевременно "нулиране на бомби". " поръчка. Лейтенант Демпстер каза, че визуално наблюдение на плажа е размита. В очакване да продължи разследването няма допълнителни официални обвинения представен не е имало. Но гневни обвинения са разпръснати из въздуха, главно поради небрежно отношение и неефективни операции от страна на австралийците във въздуха,
  
  
  главно поради небрежно отношение и неефективни операции на австралийския командване. Зад кулисите е много по-остри разговори, отколкото да се превърна в плоча. Известно количество хора разочаровывалось в австралийцах.
  
  
  Третият инцидент през септември по време на австралийско-британски полеви маневри, планирани преди шест месеца. Учението се допират защита на стационарни обекти - в този случай завод за производство на боеприпаси северно от Клермонта в Куинсланд. Британци е бил натоварен с роля обороняющихся, и линия австралийски резервоари се премества в куотърбекове, сгруппировавшимся пред и зад основния склад на бойни патрони вътре в сграда с нисък покрив. Те използват нови, по-големи, бързи танкове, и в предварително определения момент на резервоари трябва да са се обърнеш и да се оттеглят, или като направите своите моделируемые цели, или не извършване на това.
  
  
  Линия лязгающих дракони започва да се върти, всички освен един на десния фланг, последният от редици. Наблюдавшие чакаше, когато водачът укротит на метални чудовище. Вместо това, те видели, че на горния люк се отвори, и един мъж изскочи от резервоара, падна в перекатывающем обръща и, издигайки се на краката си, направи лента за сигурност. Същото е и с повечето зяпачи, когато голям резервоар се отправих право към складу боеприпаси.
  
  
  По-голямата част от британските войски, групирани от другата страна на сградата, не осъзнавах какво се случва, докато резервоар не е разбил в склад за бойни патрони. Земята избухна фойерверки направо от ада. И отново линейки са работили извънредно, увозя жертвите и ранените. И отново гласовете на гняв стомана-силен и по-взискателна.
  
  
  Шофьор на танк се съобщава, че той е заклинило кормилно управление. Все още няма доказателства, за да провери историята му. Той беше уволнен от служба за това, което той загубил главата си и се паникьосах, когато му е дошло навреме се опита да спре своя танк. Неговото име е Джон Доуси. Но му уволнение не са били престанаха гневных гласове. И не се е върнал от мъртвите британски войници.
  
  
  Три трагедия - и аз отново видях ги, като са се случили точно така, както в онези дни в офиса AX, след като ми се обади Хоук. Всеки детайл е заловен в паметта ми. Виждал съм клипове от филми, които са на разположение в някои случаи. Чел съм разкази на стотици свидетели и участници. Аз усвоява хиляди страници справки, отчети и показания. Очите и на други думи аз се чувствах така, сякаш съм бил на всяка от тях.
  
  
  Голям самолет BOAC щеше да кацне в Бризбейн, и видях блещукащите светлини на австралийската столица. Но когато падна долу, аз отново си спомни централата AX в Дюпон-Circle, Вашингтон, окръг Колумбия. окото на мен - го кожистое лицето на министъра на Нова Англия е в противоречие с ролята си на началник на отдел операции AX.
  
  
  "Изглежда, австралийците искат да разрушат целия проклет Южнотихоокеанский отбранителен съюз", - каза той.
  
  
  "Това е глупаво", - коментира съм. "Това е основната им защита от китайските комунисти".
  
  
  "Няма значение дали те искат да го съборят, или те страдат от гигантска атака неефективност, се постига един и същ край", - отсече Хоук. "Четете поверителни доклади, приложени към материалите, които ви дадох. Целия работен алианс е на път да се разпадне. Но все пак, австралийците не са спрели на този вид неща и не са намерили задоволителен отговор на въпроса, защо имаше грешки. Всички усилия, време, работа и милиони, похарчени Съединените Щати в създаването на тази работеща надеждна защита, ето-ето взорвутся пред очите ни. Аз искам, за да можете бързо да дойде и разбра, че се случва ".
  
  
  "Какво друго?" Попитах. Годините на работа с Хоуком накараха ме нещо, което научите. Той не пращаше мен или всеки друг топ-агент AX на неясно определени мисии. Винаги е било нещо конкретно, колкото и незначително тя нито изглеждаше, че выводило от категория "предполагат". Аз се отпусна на облегалката на стола, докато той гледаше в тавана и разворачивал новата пура, която той по-скоро се дъвчат, да се пуши.
  
  
  "Преди Два месеца тялото китаец е изхвърлена на брега в точка близо до остров Хинчинбрук по протежение на Големия Бариерен риф. На него беше акваланг, и аутопсията показа, че той умира от емболия".
  
  
  "Това показва, че той е действал с подводница, и те правилно не декомпрессировали го с последен изход" - коментира аз, размишлявайки на глас.
  
  
  "Той имаше петдесет хиляди долара на австралийски лири на колана под гмуркане", - каза той. Той просто е оставил го там и гледаше, как вдигам го и го дъвча.
  
  
  "Отваря цялата кутия възможности на Пандора, не е ли така?" - най-накрая казах аз. "Някакви по-нататъшни действия?"
  
  
  "Няма нищо лошо, ако само ти не искаш да използвате вашето въображение и не е да ходя никъде", каза той. Той е имал предвид три внезапно трагични инцидента, да не говорим за това. "Майору Ротвеллу от австралийската разузнаване съобщи, че вече сте на пътя.
  
  
  Неговото седалище е в Ер на брега на морето. Той се радвам, че сте пристигнали, така че няма да имате проблеми. Аз съм сигурен, че той ще ви разкаже. по всички детайли, които искате. Всичко това е "толкова варварски, че той нарича нашето взаимно мистериозен враг. Палачи".
  
  
  Аз се изправих. "Какво, ако това е просто кървав неефективност?" Попитах.
  
  
  Хоук ме гледаше неизразителен очи, открито лице. "Аз ще бъда изненадан", каза той. "И аз отдавна не съм изненадан".
  
  
  Аз изключен умствени повторения, когато голям самолет да се приземи в Бризбейн, но аз все още мислех за значението на три трагични събития. Три нещастни случая, всеки един от които доведе до смъртта на съюзниците Австралия и горчиво негодувание. Не можех напълно да се изключи възможността за неефективност, но, като посочи Хоук, тя изглеждаше внезапна атака на болестта. Ако не беше така, можеше да се помисли за дългата ръка на съвпадение.
  
  
  Сега е дума, върху които аз никога специално не съм се замислял. Опитът ме научи, че в живота е много малко мачове - истинските, честните - а в шпионска игра почти не се случва. Но ако това не е недостатъчната ефективност и ако това не е съвпадение, то това също не е любител нощ. Само добри професионалисти, най-висшият слой на шпиони, може да се организира и да наистина тънка и сложна операция. Не че професионалистите не грешат. Просто дори и в грешките си има нещо специално.
  
  
  Но стюардеса прощалась с всички, и спрях да размишлявам и слезе с гигантски самолет, за да преминете на по-малък двумоторен турбовинтовой двигател на последния участък на пътя в Ер. Тази част от полета е кратък. В летищните Ер взех две свои дамски чанти - един повече, отколкото обикновено нося - и имаш ли представа от общите шкафчета. Взех голяма торба, в която имало обзавеждане, което ми даде Стюарт от Special Effects, и я постави в шкафче.
  
  
  "Нямам представа, с какви проблеми можете да се изправи", казал той на мен, като ми дава материал. "Но Австралия е остров, и буквално може да се окаже в морето. Това, което имам, изисква асистент за работа, но той може да дойде по-удобно. Разбира се, това е нова разработка".
  
  
  След като е информиран от мен за това, аз го слагам в специална чанта и отиде с него, а сега, тук, в Эйре, аз реших да не го вземе със себе си. Нямах никаква представа, с какво може да се сблъскате, и тук би било по-безопасно.
  
  
  Известен ню йорк бижутер един ден изпратил себе си един от най-ценните диаманти в обикновена изпратите по пощата на САЩ. Вместо много внимателно обмислен предпазни мерки, които сами по себе си да привлече внимание, е прекрасен пример за използване на много обичайното, за да се скрие много необичайно. Това прилипло към мен. Затворих общ шкафче и пъхна ключа в джоба си. По-късно се прехвърлили го в малка изземване вътре шипове на обувката ми.
  
  
  Излязох на улицата, хвана такси и му дадох адреса на австралийската разузнаване. Прекарах пътуване, гледане на австралийското момичета по улиците, когато минавахме покрай тях. Те имаха собствено качество, аз бързо реших, че правота. Те вървяха с вдигнати глави и бързо се усмихваха. Те бяха облечени в мини поли, те са силни, стройни крака, красива линия на гърдите и добра чиста кожа. Но най-вече ги выделяло качеството на хедс-apa.
  
  
  Такси притормозило, а след това спря до малка сива сграда и влязох вътре. Охраната веднага ме спря, и аз предявен документи. Картината веднага се е променила. Майор Алън Ротвелл, ККБ, енергично стисна ръката му. Постно мъж в цивилни дрехи, с бързите светли очи и малки мустачки. На мен ми беше трудно да задържи поглед върху майоре. В офиса имаше две маси, а на втория имаше това прекрасно ястие, какво съм виждал някъде и някога. Бях благодарен майору за бърз поглед.
  
  
  "Това е Мона Стар", - каза той. "Мона дясната ми ръка. Тя знае за него офиса на толкова, може би повече, отколкото аз. Тя е един от нашите цивилни служители на службите за сигурност. В действителност, ти ще работи повече с Моной, отколкото с мен".
  
  
  Аз се опитах да не е твърде щастливо да се усмихва на този план. Но Мона Стар бързо уловила удоволствие в очите ми, и нейният собствен поглед беше открито се интересува. Тя е висока, рыжеволосой и зелени очи, и когато тя стана, за да се ръкува, аз видях прекрасна линия на краката, дълги и твърди, плавно изгибающихся до широк заоблен бедрата. Гърдите й, трябва да бъде, се превърна в сериозна тежест за австралийската индустрия сутиени.
  
  
  "Бях ужасно развълнувана от тогава, като чу, че пристига". Тя ми се усмихна.
  
  
  "Признавам, че всички ние сме били такива, Картер", добави майор Ротвелл. "Ние с Ястреб сме приятели от доста време, и когато ние говорим за проблем тук е, и аз попитах, може ли той да ни помогне, той великодушно се съгласи.
  
  
  Изпрати представител с вашата репутация е повече, отколкото очаквах от него. Прекрасен човек, Ястреб. "
  
  
  Аз се усмихна. Австралийците са отворени, прав нация. Аз не му казах, че интересът на Хоук е мотивиран от нещо голямо, отколкото чистота на сърцето и благосклонност.
  
  
  "Разбира се, аз наистина не мисля, че проблемът е в нещо по-голямо, отколкото на нашата собствена вътрешна неефективност", - продължи майор. "Но ако е така, ние просто не сме в състояние да се справят с това. Британците са участвали в интриги в продължение на няколко поколения, и, разбира се, европейците през цялото време живее с това. през това. Но при нас просто още не е ноу-хау. Не срещу нещо като "Палача".
  
  
  Аз кимнах, приемайки го честно признание, и хвана спекулативен оценка мен Мона Стар. В очите й беше открит интерес и още нещо, почти усещане. Аз мислено се усмихна. Аз никога не позволяваше на игрите пречат, но по-малки почивки между работа са от полза за душата. Аз отново обърна внимание на майор Ротвелла.
  
  
  "В трагедиях са участвали три ключови човек", казах аз. "Вярвам, че ги има военни файлове и да ги внимателно проучени".
  
  
  "Изпратих трима от своите детективи директно към командира си бази, за да те учили запис мъже", - каза той. "При мен има доклади, които са предадени на моите хора тук".
  
  
  Аз трепна. За мен това не е добър. Четене на доклади от три отделни изследователи остави твърде много свободно място. Всеки дава своя интерпретация на това, което е важно в записа списък на човека, които той е изследвал. Аз исках директно да се сравнят действителните файлове на всеки човек.
  
  
  "Съжалявам." Аз се усмихна майору. "Нищо добро. Моля, носете сутрин тук пълно досие на всеки човек. Аз искам да учите заедно, в едно време, в едно място. Аз няма да търсят големи неща. Това са важни неща. бизнес, майор, защото изведнъж ти си онова, което откривате, че това не е съвсем дребните неща ".
  
  
  Майор Ротвелл се обърна към Моне, и аз видях, че тя вече вдигна телефона и набира номер. Той се усмихна.
  
  
  "Разбираш, какво имам предвид, Картър?" - коментира той. "Тя е много ефективна". Той погледна часовника си. "Обикновено ни тук не е толкова късно, но ние сме принудени всички да те чакам вече час. Ние отстранихме, за да ви малка къща в покрайнините на града. Той е много по-голямо и малко по-добре, отколкото хотели. И също по-близо до нашия офис. Колата отвън за вашия употреба ".
  
  
  "Много благодарен", - казах аз. Студен, остър глас Мона прекъсва разговора.
  
  
  "Всички нужните ви файлове ще бъдат доставени тук сутринта, мистър Картър", каза тя. Майор Ротвелл се изправи.
  
  
  "Аз предлагам да е вечер и да започне всичко отначало сутрин" - каза той. "Мона ще покаже на теб кола и вила. Ме чакат в моя клуб. Ще се видим утре, Картер".
  
  
  Разбрах, че голяма част от британски стил все още е част от австралийската армия. Чаках, докато Мона събира нещата си, а след това той се оказа до мен, усмихва ми.
  
  
  "Никой не ми каза, че ти си толкова дяволски голям и красив", - каза тя, когато излязохме на улицата, където англия кремав стоеше в задната част на сградата на малък паркинг. Мона подаде своята ми ключовете от него и отиде на другата страна.
  
  
  "Никой не ми каза, че майор има помощник, подобен на вас", - отвърна аз, проскользнув на шофьорска седалка и попълване на предната част на малък английски форд. Мона започнала работа в противоположния ъгъл на седалката, мини-пола, отваряше бавно красива извивка на бедрото си. Много голяма и много дълбока ракла е в рода си толкова директен и откровен, като откровено си на заинтересовано израз на лицето си.
  
  
  Аз го последвах я указанията и се отправи към малкия английски форд най-широката улица в условията на слаб трафик.
  
  
  "Аз се опитвам да напусне офиса, когато излизах през вратата, Янк, - каза Мона. "Но аз мисля, че аз трябва да ти кажа нещо. Съдейки по това, което съм виждал, аз съм убеден, че всичко това е нищо повече от нашата гнилостная, груба некомпетентност и неефективност. . "
  
  
  Аз се усмихна тя. Тя е с по-голяма увереност повтаря мисълта на майор Ротвелла. Може би един от проблемите им се крие в това, че те са предпочели да обвиняват себе си, да се сблъска с неприятен и стряскащ е факта, че външни сили действат направо под носовете им. Аз се въздържа от коментар, и тя повече не каза нищо по този повод. Стигаме до група чист малки дървени вили, само че оцветени, и Мона велела да ме спре. Тя подаде своята ми още един ключ.
  
  
  "Номер пет", - каза тя. "Вие ще намерите това достатъчно добре, мистър Картър".
  
  
  "Опитай Ник", - предложих аз и тя се усмихна.
  
  
  "Добре, Ник - каза тя. "А какво ще кажете за това, да ме заведе до дома си? Просто карайте направо, и ще се препънат точно на апартаменти Castle.
  
  
  Достигна до апартамента, характерни ъглови
  
  
  клъстери от жилищни сгради, не на такива високи, като в американските градове, но иначе е почти същата.
  
  
  "Надявам се, ти няма да бъдеш твърде зает, за да някой вечер да дойде на вечеря, Ник", - каза Мона. Зеленият цвят на очите нежно блестяха, почти като пътна сбиване, говорещ ми се движи напред.
  
  
  "Аз ще се уверете за това", - каза тихо аз, подчинявайки се на сигналите на светофара.
  
  
  Преди да се върне в онази нощ зад заключена врата на малък, но чист обзаведена къща, извадих Вильгельмину от нейните специални наплечной кобур с водоустойчив капак. От всички момичета, които някога съм знаел, Rado винаги е бил най-силен. Я 9 mm. куршум говори с пълната власт, нейните бързи снимки, като косата на разстояние спусъка, бяха окуражаващи предмет, който е работил за мен. Като пуска капка масло капаче на панти на крилото и возвратную извор на напрежение, сложих Люгер обратно в кобура. Свали ризата си, аз отстегнул тънки кожени сабя с дясната ръка. От тесен калъф извадих Уго, тънък като молив, шило от закалена стомана, който се намира в моята длан, красив и смъртоносен приятел. И двете остри като бръснач остриета, изтъняваща до идеалната точка, острието да има баланс и теглото за грешки прецизност при правилната хвърляне. И двете оръжия са били повече, отколкото само с оръдия на труда. Те са част от мен. Аз избърса острието капка масло и отново облече сабя в ръка, като насочи нагоре. При правилно налягане Уго падна ми на длан, и аз веднага я използвал. Както и всички стари приятели, с тях е добре.
  
  
  II
  
  
  Част от този бизнес - да умее да копаят. Хоук обичаше да говори, че един добър агент AXE - Брадва, трябва да притежават силата на бик, на храбростта на лъва, хитър от лисица и способността да копаят, като мол. На следващата сутрин бях на кротовом парцел с купчина на записи, която Мона Стар е представил пред мен в офиса разузнаване на Австралия. Ми дадохте малък страничен кабинет, където могат да бъдат изолирани и не се труди. Мона, облечена в бяла пола с кожени копчета и кожени панти, увенчанная черна блузкой, сложете всички файлове пред мен и тръгнали към вратата. Тя се спря, като хванете дръжката и каза израз на моите очи, когато погледна към него.
  
  
  "Какво ви интересува?" - попита тя.
  
  
  "Как, по дяволите, е майор прави с теб някаква работа" - казах аз. Тя се засмя и затвори вратата зад себе си. Това е основателен въпрос. Тя дяволски отвлекала. Но съм забранил тази част от съзнанието си и се концентрира върху дебели папки пред мен.
  
  
  Аз съм работил по време на вечеря, без прекъсване и до вечерта. Първо прочетох всички проклети листове, оценка и доклади, а след това се върна към него и започна да изберете някои елементи. Аз създадох за себе си списък на съмнителни фактори в notepad под името на всеки човек, и когато завърших, имах някои трудни точки, които представляват повече от мимолетен интерес. Аз се отпусна назад и се е учил на нещо, което забелязах.
  
  
  Първо Бъртън Комфорд. Той е бил хроничен нарушител на спокойствието. Той участва в множество царапинах в баровете. Известно е, че той спира услуга всеки път, когато выпивал твърде много. Той има различни наказания за поведението си по време на ваканция, и да го три пъти освобождали от граждански затвори.
  
  
  Водачът на излезли от строя резервоар, взорвавшего боеприпаси, също попадна в множество скандали. Той е бил няколко дисциплинарным взысканиям от страна на своите началници. Недоволен човек, той подхранва агресивната враждебност почти всички, возмущаясь им живот, със своята работа. Аз също с голям интерес отбеляза, че Джон Доуси и Бъртън Комфорд са били правят инциденти в един бар, място, наречено The Ruddy Jug.
  
  
  Третият човек, лейтенант от военновъздушните сили, не са имали в своя професионален списък нищо, което би могло да го свърже с Червено Стомна, но той показа същата неудовлетворенную личност, че и други двама - разбира се, на собствения си ниво. Според него, той два пъти връчи декларация за разрешение да се оттегли от служба, и всеки път молбата му отклонялось. След това той поиска продленный почивка, но му е било отказано. След това той взе отпуск по болест на необичайно дълги и чести периоди. Според оценителен доклад, общото класиране на постоянно намалява.
  
  
  Аз открих, че пръстите ми чукат по масата. Три трагични "нещастен случай" и трима мъже, всеки от които е убеден жалобщик, недоволни от своята съдба - всеки от тях е узрял за неприятности. Това е мисълта, която тихо остава в съзнанието ти като невылупившееся яйце, и доведе до безброй възможности. Аз станах и отворих вратата на малък офис, за да видите Мона боядисва устните.
  
  
  "Като излезе от пашкула?" тя се усмихна.
  
  
  "Не казвай ми, че вече е толкова късно", - казах аз.
  
  
  "Ти си бил там по цял ден", - отговори тя. "Какво ще кажете за това, за да ми кажете, че сте намерили, докато сте отвезете ме към себе си?"
  
  
  Майор Ротвелл, очевидно е, че вече си е отишъл. Аз сви рамене и се отправи към вратата, придружен Мона. Гърдите й задела мен, когато отворих вратата.
  
  
  "Чували ли сте някога за бара наречен The Ruddy Jug?" - попитах аз, когато пътувахме към нейния апартамент. "Това е в Таунсвилле".
  
  
  "Да, това е груба място, най-вече използвано от военните и работници", - каза тя. "Таунсвил се намира на около петнадесет мили от дома ми. Това е меден град на рафинирана захар и топене на мед, производство - дори и някои медни орнаменти".
  
  
  "Бих могъл да откажа и малко да провериш там тази вечер", казах аз. "Но първо аз ще се откажа към Джон Доуси".
  
  
  "Човек в резервоара", - бързо каза тя. "Не мисля, че е много далече отиде, но на късмет".
  
  
  Ние спряхме пред замъка, и Мона излезе от колата и откинулась в колата, я еластична гърдите съблазнително выпячивались напред.
  
  
  "Не си мислете, че да имате време за едно питие и нещо за ядене", - предложи тя. Аз съм дарила я с бавна усмивка, която е нещо, което говори само по себе си. Тя бързо разбрала посланието.
  
  
  "Предполагам, че сте прав - каза тя. "Аз също не е особено обичам да бързам. Бъдете внимателни, имам скоро вечеря".
  
  
  "Как бих могла да забравя?" Аз се засмя и я напуснал.
  
  
  * * *
  
  
  Въпреки, че Джон Доуси е уволнен от служба, в неговото досие е посочен адрес, на който те са изпратени на дължимата му заплата. Това е таунсвиллский адрес. Като влезете в града, видях редиците на тъмните сиви къщи, малко от отличавшихся от къщи в добива градове на Уелс. Въпреки че Таунсвил е вторият по големина град на Куинсланд, в него цареше груби атмосфера - усещане за непълнота е място, където вие чувствате, че той се движи към нова глава от живота си. Адрес, който имам е за Джон Доуси, се оказа дом в центъра на броя на тесните къщи - скучни, унылых и се нуждаят от боядисване. Жена с метла на верандата бързо каза ми, че Джон Доуси вече не живее тук.
  
  
  "Той се премества", - каза тя, като подчерта, широка "а" реч на британската висша класа. Тя ми даде новия си адрес, Честър лейн, 12, който, по неговите думи, се намира в "новия град". Въоръжени с указанията, дадени от него, аз го намерих, заблудившись само веднъж. Той наистина е много ново, много крайградските и много приличаше на по-скъпите американски крайградски постройки. Намерих номер 12, на кратко тухла-каркасный къща в стил ранчо, точно когато тъмнината започва да се доближи. Обадих се на телефона. От човек, който отговорил, миришеше на бира. В центъра на тежки лице седеше приплюснутый носа и веждите му бяха покрити с белези. Той е прекарал на ринга няколко години - един вид постоянна агресивност е част от лицето му. Когато му казах, че е дошъл за повече информация за инцидента с резервоар, това се превърна в открита враждебност.
  
  
  "Напуснах, копатель", - прорычал той ми. "Те ме ритна и се зарадваха на това, и не ми трябва да отговарят на нито един шибан въпрос".
  
  
  Ми трябва, е информация, а не проблеми, и аз първо се опитах бавен подход.
  
  
  "Вие сте абсолютно прав, Доуси", - се усмихна аз. "Аз прекарвах проверка за американското правителство. Имахме няколко души, и аз просто трябва да се изяснят няколко малки моменти".
  
  
  Той гневно погледна към мен, но позволи ми да вляза вътре. Подредени не е с вкус, а скъпо. На масичка за кафе стоеше бутилка портър, заедно с полдюжиной директории обтекаемых туристически кораби. Аз бързо погледна към тях и осъзнават, че най-евтиният от тях струва около осемнадесет хиляди. На страницата на една от директориите видях колона от цифри, с писалка. Доуси налях си още една бира, многозначително ме игнорира.
  
  
  "Хайде да правим това", - промърмори той. "Зает съм."
  
  
  "Мисля за закупуване на един от тях?" - небрежно попитах аз, като каталог.
  
  
  "Нито в ада твоя случай", - прорычал той, разкъсване на каталог от ръцете ми. Аз хубаво му се усмихна. "Ако имате някакви въпроси, по-добре не бързайте с тях" - каза той. "Зает съм."
  
  
  "Да, избирам си нова лодка". Аз се усмихна. "Бих казал, че това е доста скъпи неща за човек, току-що освободен от служба".
  
  
  Очите Доуси веднага намаля. Това е квадратен човек, не този растеж, както аз, и с по-дебел колан в средата. Но аз знаех вид. Той може да бъде подозрително на купувача.
  
  
  "Махай се оттук", - прорычал той.
  
  
  "Нов дом", - казах аз, поглеждайки. "Скъпи нов дом. Каталози старомоден лодки. Нови мебели. Вие сте много спестил на платежни услуги, нали, Доуси? Всъщност, бих казал, че сте записали повече, отколкото са спечелили".
  
  
  "Може би стария чичо остави ми огромно състояние", - прорычал той. Сега той бурлил, но в неговите гневни очи внезапно се появи безпокойство. Аз бързо настоя.
  
  
  "Може би искаш да ми кажете името си", казах аз. "Или където той е живял".
  
  
  "На теб, боже, оттеглям от тук", - извика Доуси с бутилка бира в ръка.
  
  
  "Все още не", - отговорих аз. "Не, докато не ми кажеш тайната, как да напусне службата и да възел в нощта".
  
  
  Видях как ръката му бързо падна, чрез разбиване на бутилка за край на журнального маса. Лицето му стана тъмно-червен,
  
  
  
  
  
  Очите му бяха малки и зли, когато тя се премества към мен с ръба на масата, от зазубренной бутилката в ръката му все още капеше бира.
  
  
  "По дяволите тебе дяволите", прорычал той. "Аз ще те науча да дойдат тук и да задават умни въпроси".
  
  
  Той направи скок, и аз съм се върне от зазубренного ръба на бутилката, когато той се плъзна по лицето ми. Аз предпазливо отстъпи. Бих могъл да завърши това е един камък Вильгельмины, но аз го иска жив. Не, не просто жив, жив, притеснени и фънки. Той се премества напред, и аз видях, че той на пръсти, движейки се, като боец на ринга. Аз взех за правило никога никого не се подценява. Знаех, че Джон Доуси не е същият човек, с когото може да наруши това правило. Аз му позволи да влезете отново, избършете широк удар и след това да се хванат. Аз съм го виждал закачен за бутилка, когато се обърна. Аз съм се премества напред, и той веднага парировал, отново с кука зазубренное стъкло оръжие. Този път бях силно удари точно под кука. Той попадна му под сърцето, и аз чух, как той се задушава от болка. Той автоматично се наведе на дясната ръка, а аз го хвана с лявата линия е по-високо над главата си. Той обърна стар белег тънка червена линия. Той се опита ъперкът с бутилка, злонамерено възползване от нея. Аз съм стояла настрана от него, получаване на място на бирена пяна в лицето, когато той прехвърчаха, и премина направо до върха на челюстта му. Той се върна след масичка за кафе и лежаха на дивана, бутилка падна на пода. Аз оправих го от пътя и видях, как той започва да се разклаща главата си. Чаках няколко секунди, докато очите му не прояснились, и той се концентрира върху мен.
  
  
  "Аз ще се върна", - аз му казах. "Ти по-добре да се съберем, за да получат точните отговори, приятел".
  
  
  Аз затръшна вратата след себе си, седна в "Англия" и заминава. Той не е чувал, как аз напеваю си под носа. Аз зави зад ъгъла, спря и побърза да излезе от колата. Аз преминах улицата, държейки се настрана от лъч светлина друг дом, и се установил в подножието на един млад дъб.
  
  
  Веднага си помислих, че той загасени лицето си със студена вода, се изправи, причинени намажете мазила на външен белег - и притеснен. Дадох му още една минута. Аз погледна часовника си. Точно петдесет и една секунда по-късно той изскочи от къщата и се втурнаха към една малка пристроенному гараж. Аз бързо изчезна, пригнувшись, се върна на мястото, където е оставил колата си. Аз му позволи да стартирате двигателя, за да отидат от гаража и карам зад ъгъла, преди да се обърна двигател.
  
  
  Той се качи на малък светлина на фенери, и аз ще се обърна на зад него, като остави на заден фарове да ме упъти, докато ние се движат по съвет на улиците. Когато той посети за движение в Таунсвилле, съм включил светлините. Той е лесен опашка. Той не е имал и най-малката представа за това, че аз за него, и исках да се обзаложим, където той отива. Когато той спря до The Ruddy Jug, следях за него.
  
  
  Сложих на колата между други автомобили на малки паркинга и да му позволи да първо да влезете вътре. Червена неонова реклама над главата очерчивала във формата на голяма бира чаши. Вътре са били дървени стърготини на пода, кабини от двете страни и няколко кръгли маси в центъра на пода. Скучающий пианист разделил музикални задължения с ярък музикален автомата, който стоеше отстрани. Дълъг бар заема единия край на залата. Той е достатъчно голям и многолюден, за да мога да остане извън полето на зрение, едновременно гледане на него. Аз се приплъзва в една празна кабина и видях, как той отива към бара, и на момичето, домакинята, и в края. Тя е доста в нешлифованном формата, в твърде синьо, обтягивающем и лъскава рокля. Но тя беше достатъчно ниска, за покупательницы, и я кръг висока гърдите щедро е действал отгоре.
  
  
  Забелязах, че сред посетителите на много моряци и войници - най-вече, като каза Мона, трудолюбиви мъже. Доуси чакаше, докато момичето отиде да прекарва няколко до една от будок. Когато тя се върна, той веднага заговори с нея, му червено лице беше напрегнат и развълнуван. Момичето слушаше, гледаше през маси, усмихнати познати клиенти и пляскаше други. До мен се появи келнер и аз го изпрати с ордена на уиски с вода.
  
  
  Видях как устните на момичето внимателно шевелились, когато тя отговаря на Доуси. Изведнъж след като завършва, той рязко се обърна и си тръгна от нея, направившись към вратата през претъпканите маси. Аз отново погледнах към момичето, но тя излезе от бара и я видях на стената, вставившую монета в стенен телефон. Тя подождала малко, след това започна да говори по телефона - не повече от две-три изречения - и затвори телефона. Аз се отпусна на облегалката на стола и гледах, как тя се обикалят сред посетителите.
  
  
  Беше лесно да се разбере това, което току-що видях. Момичето е един вид контакт или посредник. Доуси казал, че иска да се установи контакт, и тя е предала посланието му. Сега трябваше да попълните детайлите. Тя започна да заобиколят маси, и аз чаках, докато
  
  
  
  
  
  приближи до мен. Тя е добре правят на работата си. Тя е умело и твърд в отклонение от нетърпеливи ръце и прекалено усердных фенове. Тя е приятелска, гостоприемна, но отстраненной, но не сдържан - като цяло страхотна работа. Чух как няколко редовни клиенти я нарича по име "Джуди". Я изкуствена веселие е малко пресилено, отколкото повечето момичета, работещи на нейната работа, както и лицето, под гримом би могло някога да бъде скъп. Сега тя показывало твърдост на живот в известен натиск на челюстта. Я е опушен-сиви очи бяха очи на човек, който твърде много видях, твърде млад. Но това са очи, които smoldered. Тя отиде до кабина, където седях, и широко ми се усмихна.
  
  
  "Здравейте, копатель", каза тя. "Добре дошли в The Ruddy Jug".
  
  
  "Благодаря ви, Джуди", - засмя аз на нея. "Има минутка да поговорим?"
  
  
  "Ти си янки", - каза тя, и в очите й свети интерес. "Да, разбира се. За какво искаш да поговорим? Какво правиш тук, в Куинсланд, - на почивка?"
  
  
  "В известен смисъл", - казах аз. "Какво знаете за Джон Доуси?"
  
  
  Видях, как в опушен-сиви очи се отразява на удивление, но тя бързо се възстановява.
  
  
  "Мисля, че си направил някаква грешка, Янк", - нахмурилась тя. "Аз не знам нито един Джон Доуси".
  
  
  "Вие винаги се обадете на хората, за които не знаете?" - казах небрежно.
  
  
  "Аз не разбирам за какво говориш", - тя отскочи назад. Тя започна да ставам, но аз се протегна и сграбчи я за китката.
  
  
  "Престанете да играете игри, Джуди", - казах аз тихо. "Казвай."
  
  
  "Ти си ченге?" - внимателно попита тя.
  
  
  "Аз съм приятел на Доуси". Аз казах.
  
  
  "По дяволите" - каза тя, отдергивая китката. Тя стоеше на краката си, с подаването на сигнали. Видях как два длинноруких, масивна характер се отделят от ъглов масата и се отправи към мен. Когато станах, Джуди ме погледна с безпокойство.
  
  
  "Той да не приеме" не "като отговор, - каза тя, две головорезам, когато те се приближиха, и аз се усмихна. Тя ми даде една от моите отговори, дори не го осъзнават. В това, че докосваха Доуси, тя е строго едно. Ако ангажирани са двама бандити или на бара, тя не би казала им фалшива история. Те тръгнаха от двете страни от мен и аз им позволи да се уравновеси мен. Аз ще се върна за малко Джуди.
  
  
  "Стой далеч от нея", - прорычал ми един от главорези.
  
  
  "Аз ще се опитам да запомня". Аз се засмя той. Видях как той се опитва да реши дали той трябва да ми даде нещо, за да помогне на паметта ми. Може би работата е в това, че аз возвышалась над него, а може би пълното ми съгласие блъснаха го обърка. Каквото и да беше, той се отказа от него, и той с приятеля си се върна в бара.
  
  
  Аз вече тръгна към колата. Доуси не чакам резултатите от телефонно обаждане на Джуди, а това означаваше, че той очаквал да се свържете някъде другаде - най-вероятно у дома. Аз ще се обърна на една малка кола обратно към Честър лейн", 12. Аз открих, че е намръщен, преминаващи покрай къщата. Беше напълно тъмно, и си спомних, че Доуси остави светлината в хола, когато се появил.
  
  
  Отново припарковавшись зад ъгъла, аз се върнах към дома. Внимателно се движат, видях, че вратата е открехната. Аз бавно я побутна, слушане. Аз не съм чул нищо. Влизайки през вратата, аз протегнах ръка към вратата, за да намери ключа. Пръстите ми само, че са се докоснали метална пластина около него, когато ме удари удар, погледнах, но доста силно. В главата си звънене, но съм се обърна и падна на пода в посоката, от която идва удар. Аз прегърна крак и дръпна. Тялото падна ми се на гърба ми, и баща ми се блъсна в ребрата. Аз ритна с крак, докато се бори повече инстинктивно, отколкото което и да е друго, главата все още се върти. Той спря, когато дойде втори удар, този път нанесший ми се удари назад. Какъвто и да съм бил много палав, аз научих е светло претеглят олово сок, когато се почувствах го. След това всичко спря и чернота се превърна в черни, докато нищо не е изчезнал.
  
  
  Аз не са имали възможност дори да се прецени колко време е минало, преди аз да започна да дойде на себе си. За това, че съм жив, аз знаех само усеща топлина по бузите. Немъртвите нищо не чувстват. Държах очите си затворени и позволява на своя ум да работи. Много отдавна съм усвоил изкуството да остане в безсъзнание, докато дойде. Това е въпрос на контрол, възпиране на всички нормални реакции стона, стречинг, отваряне на очи, движение. Ме влачат с две ръце за пода метална, и аз чух от време на време ярък свистене на пара и дрънчене на метал. Аз бях на някаква фабрика или завод. Имах странно в устата си, - аз осъзнах, че имам запушена уста. Глезените ми също бяха вързани. Отворих очи, само щелки, но достатъчно, за да види през тях. Пред мен вървяха две двойки крака, плъзгане ме в корема. Изведнъж те спряха, и аз паднах на пода. Чух глас, зовущие на трети човек, който отговори на разстояние.
  
  
  "Сложи пистолета му в джоба си", - каза един от тях. "Нищо не трябва да бъдат оставени. той просто ще изчезне, и те ще хаби време и сили, за лов, здравейте
  
  
  
  
  
  
  надолу ".
  
  
  Усетих, че ме обърна на една страна и аз съм позволи на тялото си безвольно да се търкаля. Един от тях се наведе и пъхна Вильгельмину ми в джоба. Прищуренными очите си видях, че ръцете ми все още протянутые над главата си, са били вързани за китките носа платками. И още нещо, което видях. Аз бях в някакъв подиум - за него мога да видя оранжевото сияние огромна горяща топене пещ. Аз бях вътре в един от медеплавильных фабрики Таунсвилла. Крак отново се оказа за мен по корем и аз можех да видя надолу по ръба на подиума. Дълга и широка транспортни ленти вървеше успоредно на моста, на около четири метра под него, носеше руда до входа на огромна пещ. Завод ясно е работил в полсмены, а може и по-малко, а може би и няколко работни дежурили цяла нощ. Много от тези заводи са автоматизирани и са работили сами по себе си. Аз изведнъж осъзнах, че те щяха да правя. Чух как един мъж отново се обади на третия, и видя една фигура в далечния край на конвейерна лента. Мен щяха да се превърне в меден чайник.
  
  
  "Сега" - извика третият мъж. Ме хвана груби ръце и да избута от ръба на подиума. Аз навити тялото си и успя да кацне на груба, остра руда на моя страна. Стори ми се, че в ребрата вонзили сто копия, и аз бях там, борейки се с вълните на болката. Аз се обърна и усети скоростта, с която се движеше транспортни ленти. Поглеждайки през рамо, печка с всяка секунда ставаше все по-гореща и по повече.
  
  
  "Виж! Той дойде на себе си", - чух аз вик на един от мъжете. Другият се засмя. Аз бързо вдигна очи. Профила е най-високо; той е труден човек, и той беше облечен в дрехи на собственика на ранчото, както и друга.
  
  
  Лежах там, ми ребра все още силна болка, когато усетих, че се движат по транспортната лента безпомощен с чувство на човек, застанал пред непримирим смърт. Висок мъж отново се засмя, очевидно наслаждавайки се на изглед на жертвата си, която живее и която е в съзнанието, когато той влезе в пещта. Аз подтянул крака и се опитах да се движи напред по транспортната лента, но със свързани заедно лодыжками това бе нещастен, безплодни усилия. В рамките на няколко секунди коленете ми бяха разкъсани и кровоточили поради остри ръбове руда, която се състои предимно от куприта и хризоколлы, окаймленных кварц. Погледнах към конвейер и видях приближающееся оранжевото сияние печки, рев от червата му - ужасен добре дошли боен вик. Аз отново подтянул колене и се прокрадна напред, вернув себе си, може би шестдесет секунди живот, преди да ми свързани глезена ме накара да падне настрани.
  
  
  В отчаянието си аз отново погледна към печката. Запазвайки себе си от болка, движейки се към внезапно избухване на надеждата, която намерих, аз прокрадна напред на тръбопровода, за да спечели малко повече от ценното си време. Сега започнах да трия носни кърпи около китките за острите ръбове на руда. Аз промърмори благодарственную молитва за това, че всичко, което можаха да намерят, е носни кърпички, а не здрава въже. Материалът започна да се счупят, и аз отново своите усилия. Не е време отново да пълзи напред, и аз трудно е прекарал свързани запястьями остър ръбовете на руда. Като погледнете лентата, видях, че съм на около седемдесет секунди от фурната.
  
  
  Висок мъж сега се засмя по-силно, а непримирим конвейер продължава да доведе ме до ръба на печката. Топлината боги тялото ми. Как само аз да достигне ръба на поточна линия, всяка частица от мен ще изгори от топлината на разтопена мед. В меден сулфид ще има някои недостатъци, които ще бъдат филтрирани система, но нищо повече. Лентов започна да пада надолу, и жегата беше непоносима, тъй като китките ми рвались и рвались на парчета. Аз подтянулся на остра сулфид, отлагане на петнадесет секунди дълг на време. Аз се обърнах с остър комком руда в ръката си и в отчаянието си нарежете носни кърпи на глезените. Аз се разточва настрани, с край поточната линия, точно в този момент, когато усетих, че перебираюсь с пълни със злато. Ръцете ми хванаха движещ се край, само за секунда, достатъчно, за да ми даде част от секундата, за да се оправям и да падне на пода под.
  
  
  Приземих се на крака и падна на клякане, дълбоко дишаше в сянката на огромна пещ. Видях трима мъже, третият се приближил към вашите приятели. Слизаха с модния подиум и веднага се втурнаха след мен. Но аз съм готов. Аз дойдох в рамките на секунди, след като едва не изгаря жив, и реши, че трябва да си допълнителен момент на почивка.
  
  
  Трима мъже са достигнали пол, и аз видях, че те се различават: двамата започнаха да заобикалят голяма пещ, от една страна, и висок, така че който се смее, се пресича с друга. Започнах да се движи в посоката, в която той е приел. Възнамерявам да направя нещо с чувство за хумор. Аз изпревари печка и видя, че от другата страна на растението е нараснал в зоната на цокъла. Там река от разтопена мед стъпаловидно, стичащи се от една къса желязна крилото.
  
  
  
  
  
  преминавайки от една фуния към друга, образувайки водопади ярко-оранжев цвят. В основата бавно се въртеше огромно леярна колело, разположен по краищата на светещи оранжеви квадрати разтопена мед, които стекали формуляри с железопътни релси. Някои от най-големите медни леярски форми след охлаждане можеше да се изчисти и претопят за използване на различни начини.
  
  
  Започнах да хвърлям по външния периметър на дясната страна на огромния леярски колело, когато на хоризонта се появи висок човек с твърдо лице, минава под ъгъл, за да блокира мен. Той се обърна към мен лице, когато аз се приближих до него. Той се завъртя към мен, но аз реших, че това ще бъде първият му ход, и падна ниско, след като я хване коленете си. Вдигна го и го хвърли, като шотландецът хвърля кабер. Той выгнулся във въздуха и се приземи в една от формите на разтопена мед. Плача му, изглежда, сотряс най-стени, ужасна песен на смъртта. Той нито веднъж не се засмя, и продължих да тичам по външния ръб на огромния железен колела.
  
  
  Двама други, разбира се, сте чували и знаете, че се е случило, така че, когато видях вратата, водеща в друга част на петролна рафинерия, аз се завтече към нея. Видях появата им в този момент, когато аз изчезна зад вратата и чух техните стъпки, постигане на мен. Аз се озовах в тесния коридор, неговата по-големи тръби и канали, и се втурна към изхода в другия край. В тесния коридор отеква се чуха изстрел, отражающийся от тръби и тръби. Удари в пода и се разточва през изходна врата, восстанавливая краката си в това, което изглежда да е бил голям склад за материали. Аз съм виждал тънки листове от мед, тежки пръчки и дебели плочи, когато пробегал покрай тях. В помещението беше почти тъмно, една или две самотни крушка високо в тавана отбрасывали слабо светлината. Видях още една врата и минаваше през него, за да се окаже в стаята, единият край на която беше пълна с огромни дървени макари с тежка медна тел, всяка макара е осем метра височина. Сонда провежда дървени възглавници под предните ръбове на тяхната първа редица. Аз се завтече напред и притиснат в тъмнината на интервалите между огромни макари. Коленичи, аз стегна ръцете си в пода и, когато двама мъже влязоха в стаята, аз съм силно удари по възглавницата, задръжте макара вдясно от мен, а след това - от лявата. Дървени възглавници, изписани настрани, высвободили гигантски сонда, и те започнаха да се търкаля, веднага набира обороти. Още един удар издаде първия от три гигантски бобини от медна тел ляво.
  
  
  Аз се обърнах и видях как двама мъже отчаяно се опитва да се изплъзне от огромни бобини, катящихся по тях с изумителна скорост. Те са твърде заети с укриването на данъци, като се внимава да не са затрупани бият до смърт, за да се обърне към мен внимание. Извадих Вильгельмину от джоба си, облегна се на едно коляно и се прицели в уклоняющимся фигурам. Трябваше да се погрижи само за едно. Аз го хвана с точен изстрел, когато той се спря между две макари. Приятелят му, поразена от изстрел, се обърна да видим какво се е случило. Една от намотки го удари, разби с краката и наехав на него хиляди паунда сокрушительного, убивающего тегло. Той не извика. От него се откъсна само нисък, задыхающийся въздишка.
  
  
  Видях табела с надпис EXIT. Това е над стоманени огън. Излязох на хладния нощен въздух. Няколко нощни работни вече предизвика копов, и когато аз се мести далеч, чух приближаването на звука от сирените.
  
  
  Бях щастлив и знаех това. Аз също започнах да оценявам с кодово име "Бесеница". Добре. Аз нямаше да се жертва.
  
  
  Аз съм си намерил малка кръчмата, който току-що се затварят, и ме попита как да се мине. Оказа се, че аз бях на добро разстояние от нов превключвател на селото, и в същото време е адски трудно да се намери транспорт. Аз налег на старейшую известна транспортна система на човека - неговите собствени крака - и продължихме по пътя, задаване на постоянен, трудна крачка. Но у мен все още имаше достатъчно време, за да решат това, което се е случило. Аз се връщаше към дома на Джон Доуси, но аз имах силно чувство, че той няма да ми говориш. Трима мъже, не се очаква появата ми, когато аз се приближи. Те не са знаели, че ще дойда.
  
  
  До това време, как съм стигнал до предградията на застрояване, аз пустился тръс. В къщата Доуси, все още черно jet black, отидох до задната врата. Тя е била отворена и влязох, чрез включване на светлина в кухнята. Къщата е празен или изглеждаше празно. Аз знаех по-добре.
  
  
  Аз започнах да се ровят в чуланах и стигнал до чулана във фоайето, когато открих това, което си мислех. Покойният Джон Доуси, наскоро президентът в основата на резервоара корпус на австралийската армия, падна на мен, когато отворих вратата. Той е бил леко подрезан, и очите му ме гледаха обвиняюще, като че ли, ако не аз, той все още щеше да е жив и здрав. Аз съм призна, че той вероятно е бил прав. Всеки, който те нито са били, те са се погрижили за това, че аз нищо не извади от Джон Доуси. Мъртвите не говорят, тъй като някой отдавна разбрах
  
  
  
  
  
  много години назад.
  
  
  Започнах да се сърдя, когато излезе през задната врата. Добра възможност удари по лицето ми. Мен, по дяволите, почти са увековечени в мед, и съм адски боли, особено нарязани на колене. Малката домакиня на име Джуди изглежда ми голям. Щях да прекарам с нея дълъг и плодотворен разговор точно сега.
  
  
  Взех колата и отидох в "Златен стомна". Като разбрах, че до сега тя беше затворена, но до нея имаше тясна алея с малък прозорец в една странична уличка. До беше боклук; Аз вдигна капака, чакаше, докато ще камион изпълни нощ рев си, и разби прозорец. С вдигане на ръка, аз разблокировал и внимателно отвори. Една нощ имах достатъчно зазубренных предмети.
  
  
  След като влезете, аз открих офис - малка закутку в задната част на помещението. Малка настолна лампа ми даде толкова много светлина, колко ми е нужно. Трябваше да има някакво досие на работниците и служителите, и най-накрая намерих ги - проклет да си, много от тях в прашните гардероба - малки карти, очевидно, за всички, които някога е работил на това място. При мен дори не е имало имената, така че азбучен ред не ми помогна много. Трябваше да видите всяка миризлива карта и да търсят в нея име е Джуди. Най-накрая го намерих - Джуди Хенникер, на 24 години, родена е в Клонкерри, настоящ адрес: Двадесет Уоллэби стрийт. Това е името на улицата, което аз случайно забелязах, когато се качи там и да не е твърде далеч. Сложих файла на мястото и си тръгна по същия път, по който дойдох.
  
  
  Двадесет Уоллаби стрийт представлява често срещана тухлена шестетажна сграда. Име Джуди Хенникер е на чист картата, поставена в слот на крилото на разговора. Това е неудобен час за официално посещение, така че реших да се организира парти-изненада. Нейният апартамент е на втория етаж, 2РО, очевидно, на източната страна на сградата. Видях пожарната стълба, удобно бегущую по външната страна на стената и скочи, за да скачат по-долното стъпало на стълбата. На прозореца на апартамент на втория етаж беше отворена, точно толкова, за да мога да се изкачи, расплющившись.
  
  
  Аз се движеше много бавно и тихо. Това е прозореца на спалнята, и аз можех да видя спящата момиче в леглото, е равен ритмични звук я дишане, силен в тишината. Аз тихо се приближи до леглото и погледна към нея. Грим слезе от лицето си, а кестенява коса ниспадали по възглавницата около главата си. Нейната смърт на лицето придобива мекота, която трябва да бъде, когато и да е и тя изглеждаше доста скъп, почти сладък. Тя също спеше гола, и един в гърдите, с красиво е кръгла и висока, с розов край с малко чист върха, освободилась от обвива я кърпи. Аз плътно удостоверенията си устата с ръка и я държат там. Очите й рязко се отвориха, тя е миг, за да се съсредоточи, а след това се разшириха от страх.
  
  
  "Не, почни да вика, и ти не пострадаешь", - казах аз. "Аз просто искам да продължа с това място, където сме спрели".
  
  
  Тя просто лежеше и ме гледаше с ужас в очите. Аз протегнах ръка и запали лампата от леглото си, все още стиснал ръка до устата си.
  
  
  "А сега аз ще ръката си на устата", - казах аз. "Един вик - и той имате. Работете съвместно с мен и ви пожелавам приятен малък посещение.
  
  
  Аз се върна, и тя седна, веднага издърпване на чаршафа, за да се скрий зад страхотна. Аз се усмихна, мислейки за това, как са несъвместими жените със скромност. На гърба На облегалката на стола до леглото лежеше копринен халат. Аз се отказах от нея.
  
  
  "Сложете си това, Джуди", - казах аз. "Аз не искам нищо да навреди на твоята памет".
  
  
  Тя успя да прикрепя, халат за баня, задръжте листа пред себе си, - след това тя скочи от леглото.
  
  
  "Казах ти и преди, Янк - каза тя, - аз нищо не знам за никакъв Джон Доуси". Я опушен-сиви очи сега се върнаха към своя нормален размер, и страхът да си отиде от тях. Нейната фигура под обтягивающими гънки на коприната дреха е солидна и компактна, и младостта по някакъв начин е сега в по-голяма степен част от нея, отколкото в "Червено разузнавателни служби". Само тлеещи очи раздаваха я мирскую мъдрост. Тя се приближи и уселась на подлакътника на стола с тапицерия.
  
  
  "А сега слушай, Джуди", - започнах аз много тихо, с смертоносностью в гласа си, която не е имало никакъв ефект. "Не толкова отдавна ме за малко не изгори. И твоят приятел Доуси повече не ще дойдат при теб, за да му се обадя по телефона. Той е мъртъв. Много мъртъв".
  
  
  Гледах как очите й непрекъснато се разширява. Те започнаха да протестират по-рано от нейните устни.
  
  
  "Почакай минутка, Янките", каза тя. "Аз нищо не знам нищо за никакви убийства. Аз няма да попадаме в такава мръсотия".
  
  
  "Вече участват в това", казах аз. "Доуси е бил убит от същите мъже, които се опитаха да ми преподава курс на топене на мед по трудния начин. Кои са те, по дяволите? Ти се обади Доуси. Започнете да говорите, или аз да се отклоня ти врата, като на пиле".
  
  
  Аз се протегна и го хвана за предната част на дреха. Аз сдернул я от стола и качнул поглядев точно на нея - ужас обхванат от тези дымчатые очите.
  
  
  "Аз не ги знам ", - промърмори тя. "Само им имена".
  
  
  "Вие знаете къде се свържете с тях, - казах аз. "Ти си номер. Чий беше? Къде е, по дяволите тебе дяволите".
  
  
  "Това беше просто номер", памет тя. "Аз се обадих и телефонна запис записва моето послание. Понякога аз ляво дума, за да се обадя на никого, понякога - за да се обадят".
  
  
  "И тази вечер вие сте информирани, че те трябва да се свържете с Доуси", - заключи аз. Тя кимна и аз го бутна обратно на стола. На нощното шкафче до леглото стоеше телефонът.
  
  
  "Направи този разговор още веднъж", - казах аз. Тя протегна ръка и набра номер, първо изправяне на роба. Когато тя приключи да набира номер. Взех телефона от ръцете й и я поставил до ухото си. Гласът на другия край на кабела, който е компресиран и спокоен, с безспорна тон запис, заповяда ми да оставите съобщение, когато зазвонит зумер. Аз сложих слушалката. Във всеки случай тя говори истината за него.
  
  
  "А сега нека останало", - казах аз. "Нека да започнем с това къде и как ще вписываетесь в тази инсталация".
  
  
  "С мен започна да говори много отдавна, в The Ruddy Jug", каза тя. "Те казаха, че бизнесмени търсят хора, които могат да се използват. Те са особено се интересува от войници, които, изглежда, са били недоволни или преживял трудни времена. Те казаха, че може да направи много добри неща за правилния човек. Те ме попитаха, за да ги информира, чувал ли съм за моряке или войник, който искал да говоря с тях ".
  
  
  "И, разбира се, недоволни от войниците трябваше да отидете на такова място, като The Ruddy Jug. И когато го открили, се свързали със своите приятели, нали?"
  
  
  Тя кимна.
  
  
  "Вие отрича ги с Джон Доуси", казах аз, и тя отново кимна с глава, устните се страхуваме.
  
  
  "Вие сте вързани ги с много войници?" - попитах аз, и тя отново кимна. Това също е разбираемо. Те ще трябва да инсталирате множество контакти, докато не намерите подходящ.
  
  
  "Помниш ли имената на всички, с които общува?" Попитах по-нататък.
  
  
  "Господи, не, - отговори тя.
  
  
  "Бъртън Комфорд означава нещо?" Натиснах, и тя нахмурилась, помня. "Не мога да кажа, че това е така", - накрая казала тя.
  
  
  "А какво ще кажете за генерал-лейтенант ВВС?" - настоявах аз. "Името На Демпстер".
  
  
  "Изглежда, спомням си, един човек от военновъздушните сили", каза тя. "Идвал е няколко пъти, и аз говорих с него. Той е бил офицер, доколкото си спомням".
  
  
  Аз трепна, и момичето отново нахмурилась. "Аз не се обръща към тях специално внимание", каза тя. "Аз съм само че, представи си, и всички. Аз си мислех, че правя им голяма услуга".
  
  
  "Просто ангел на добра воля", - казах аз и видях, че очите й пламна от гняв.
  
  
  "Вярно е", - рязко отвърна тя предизвикателно клати глава. "И всички те изглеждат толкова щастливи, така че аз не видях нищо лошо в това, че е правил".
  
  
  "Джон Доуси недоволен", - сухо казах аз. "Той умрял."
  
  
  Очите й веднага затуманились, а устните се страхуваме. Тя стана и дойде при мен.
  
  
  "Господи, помогни ми, Янките", каза тя. "Аз не участвам в нищо подобно. Аз нищо не знам за него, или защо той е бил убит или който може да го направи".
  
  
  Попитах. - "А ти какво получи за това, че е този ангел радостни вести?" Тя се промие и ме погледна, сълзи внезапно отива в очите й, затъмняване дымность.
  
  
  "Спри да се втрие това, по дяволите тебе дяволите" - каза тя. "Да, те са ми платили за моите проблеми. Съвсем малко, с няколко килограма, но всеки малко помага. Опитах се запишете на екскурзия в Щатите. Имам там живее братовчед".
  
  
  Тя се изтърсят сълзи на очи и се обърна. Аз съм записал това, което тя каза за желанието си да отиде в Сащ, за по-нататъшно използване. Ръцете й нервно сжимались и разжимались, и сега в нея имаше нещо напуганное, като заек, искреност, в която аз вярвам. Изведнъж тя се превърна в малка изгубена момиче и много привлекателна. Хванах си поглед, който гледа на мен, на изсъхнала и запекшуюся кръвта на моите китките и ръцете. Аз дори забравих, че това е било там.
  
  
  "За теб трябва да се внимава", каза тя. "При вас е тежък път".
  
  
  "Мога да чакам", - казах аз. "Какво още знаете за мъжете, които се свърза с вас? Те никога не споменахме, откъде са и къде живеят?"
  
  
  Съдейки по това, как всичко се развива, аз не очаквах, че това е така. Това е внимателният и умна операция. Но те могат да изпуснете нещо, което мога да използвам. Джуди се колебаеше, сякаш мислеше, а после най-накрая отговори.
  
  
  "Те пристигнали с ранчо в пустош", каза тя. "Това е всичко, което знам. И четиримата са дошли от там".
  
  
  "Четири?" - изненадан съм. "Аз срещнах само трима. Как те погледна?"
  
  
  Описание Джуди отговаря на три бандити, убити Доуси. Четвърти човек не е един от тях. Тя го описва като човек с ястребиным лице и горящи очи, "които" потръпване ". Описание и другите три беше дяволски добър, и аз съм запазил на четвърто място в ъгъла на моя ум.
  
  
  Аз станах и отворих безплатно мазе по една от стените. В това нямало нищо необичайно. Във втория тоалетната до леглото имаше повече неща за момичетата, но там също е голяма колекция на оборудване за гмуркане.
  
  
  "Това е моето хоби", - защитен, каза Джуди Хенникер. "Правя това от години, откакто един човек, с когото аз веднъж ходих, започна да ме това да обучават".
  
  
  Аз съм учил материал. Всичко беше добре, но всичко е нормално. Там не е имало нищо, което би могло да постави под съмнение историята си, и знаех, че гмуркане с акваланг в Австралия популярно. За това при тях е подводен живот и широки, малолюдные участъци от плажа и на рифа. Аз погледнах към нея и се опита да прочете по лицето си. В това е защита, страх и честност. Аз исках тя да работи за мен, ако на нея може да се вярва. Все още е четвъртият мъж, и предполагаше, че той отново ще се свърже с Джуди. Но в паметта ми запомни тялото китаец с пятьюдесятью хиляди австралийски паунда. Когато го намерили, в него също беше екипировка за гмуркане с шнорхел. Изведнъж едно момиче дойде при мен и аз видях, че тя виждала лицето ми, докато аз ровеха през една мисъл след друга в главата си. Очите й внимателно ме гледаха.
  
  
  "Вижте, аз съм до смърт уплашен, след това, което ти ми каза", - каза тя. "Ако тези момчета убиха бедния Доуси, че той за нещо се затвори, а след това те биха могли да отидат за мен - особено ако знаехте, че съм говорил с теб".
  
  
  "Ако ти беше на контактната момиче, тогава ти не знаеш нищо, за което да си струва да те убие", отговорих аз. "Те не ще ви безпокоя, но аз ще бъда. В момента сте соучастник убийството. Аз мога да забравя за това. Аз мога дори да се грижи за това, да сте посетили тези Щати, които ще са необходими".
  
  
  Нейните вежди приподнялись. "Можеш ли?" - попита тя. В нея е странна наивност, въпреки тежък опит. В нея все още имаше достатъчно за малко момиченце, за да му се доверявате. Но това се е проявило само къси резки, които веднага се заменя икономиката учен недоверие.
  
  
  "И колко ми струва?" - попита тя, кос да ме гледа.
  
  
  "Сътрудничество", - казах аз. "Аз ще ви дам един телефонен номер, на който можете да се свържете с мен. Ако се появи този четвърти човек, ще ми се обади. Или, ако нещо друго ще дойде, или ако нещо придумаете, обади ми се на този номер и се оставя името си, ако Ме няма. Ти си играеш с мен в топката, Джуди, и аз ще ти дам една добра дълга виза, за да пътуват до Сащ ".
  
  
  Аз съм записал номера на майор Ротвелла на лист хартия и предава на нея. "Надяваме се на Ник Картър" - казах аз.
  
  
  "Добре, - каза тя. "Аз ще направя това. Това е достатъчно честно".
  
  
  Аз започнах да се завърта, но си ръка хвана моята риза.
  
  
  "Почакай малко", - каза тя. "Ти си кървава каша. Ти не можеш така да ходи. Седни за минутка".
  
  
  Напрежението и ритъма на нощта стигнаха до своя край, а заедно с него болката в ребрата, порязвания на китките, ръцете и коленете започнаха да крещят, за да ги чуете. Джуди се върна с таза с топла вода и парцали. Свалих ризата си и видя как очите й се спряха на Уго, когато аз отстегивал сабя, със своята ръка и пистолет в наплечной кобура. Тя е измил изсъхнала кръв с моите китките, ръцете и коленете си. Ми ребра бяха по-скоро ушиблены, отколкото намали, и с тях е малка за него. След това тя донесе антисептическую мехлем и внимателно помассировала него съкращения. Имаше едно нежно докосване, и тя е фокусирана върху това, което прави, леко намръщен. Копринен халат распахнулся толкова много, че аз бях в състояние да различа закръглена гърдите си, е много висока и пълна.
  
  
  "Гледах за теб в" разузнавателни служби ", - казах аз. "Да отидем на доста добро въже".
  
  
  "Искаш да кажеш, да стоят далеч от тези неудобни момчета?", каза тя. "Това е модула, като само ти си освоишься. Аз не съм като чиито или ръцете на себе си, ако само аз не искам те да са били там".
  
  
  "Доста трудно да се задържи в този бизнес, не е ли така?" - тихо попитах аз.
  
  
  "Може би, но аз се задържат за това", - отрежете тя с ноткой упорит гордост в гласа. Тя е завършила втрийте крем и за миг, позволи на вашите ръце да ходи на гърдите ми и раменете. Очите й за миг се срещнаха с моите и след това изчезна. Тя се изправи и се протегна ръка и сграбчи рамото му. Тя не се обърна, както стоеше с таза в ръцете си.
  
  
  "Благодаря ти", - казах аз. "Надявам се, че ти ми каза истината за всичко, Джуди. Може би това ще свърши нещо най-доброто за теб".
  
  
  "Може да бъде", - каза тя, без да повдига очи. "Може би."
  
  
  * * *
  
  
  Оставих Джуди Хенникер със странна смес от чувства. Това беше в много отношения тревожна нощ. Те са принудени да мълчат Джон Доуси, но Бъртън Комфорд или военновъздушните сили генерал-лейтенант, ще говори, аз обещах на себе си. В главата ми почти не остава съмнение в това, че три "нещастен случай" в действителност са точно такива. Но повече от всичко тревожило нарастващата увереност, че аз се занимавам с много цялостна, много компетентни и много опасни професионалисти. Ако подозренията ми за операцията са били верни, това беше дяволски умна работа.
  
  
  И когато се появи, и възможна пукнатината се появи под формата на Джон Доуси, те бързо и ефективно да се погрижа за нея. Така че, в този момент имах една купчина от изящните теории и хипотези, но аз нищо не можех да кажа на никого, за да ги убеди, че австралийците не са виновни в трагедиях. Напрежението в Южно-Тихоокеанския оборонительном съюз продължава да се засили, и на мен нищо не се промени.
  
  
  Когато стигнах до вилата, е бил зора. Аз съм заспал с надеждата, че Джуди е участвал в не повече, отколкото тя каза. Винаги съм мразел, когато нещо е наистина добро, отива в пропаст.
  
  
  III
  
  
  Моето израненное, измученное тялото е необходима в съня си, и той поглощало часовници, като иссушенная земя пие дъжд. Обикновено не ми сънища, но при мен имаше кратки моменти, когато видях как зад мен се вливат каскади разтопена мед реки, когато аз се завтече на безкраен коридор. Към средата на сутринта аз дръзнах да се изправи. Силно боля и канейки сили срещу болки, аз размял си втвърдени мускули, докато не бях в състояние поне да се движат свободно от тях. Ако не бях буден, когато стигнал до офис на майор Ротвелла, Мона е погрижил за това. В рокля от трептящи светло зелено джърси с червена коса, тя е красива, като лъчи на слънцето. На гърдите си излезе напред, което само по себе си прокламация. Майор запихнул някакви книжа в портфейла и се спря, за да е топло поздрави ме.
  
  
  "Радвам се, че си дошъл, Картер", - каза той. "Аз трябва да присъства в колекцията на Виктория. Ще се върна след ден или два, може би три. Мона ще го проследи, за да сте получили всичко, което искате".
  
  
  Аз съм запазил сериозно лице, като гледам как усмивка се плъзга по устните на Мона и незабавно изчезва. "Вие вчера нещо намерили в записите?"
  
  
  "Изглежда", казах аз. "Снощи имах пълно вечер". Аз седнах и го информира за това, което се случи, говори му за ролята на Джуди като видима информация за контакти на едно момиче, но не като спомена за нея споразумение с мен. Аз не защитава убежденията си. Всички тези хуманни инстинкти са отдавна изхвърлени. В тази игра често диаметрално противоположни да бъде добър Джо и да остане жив. Но Джуди Хенникер е лично мой лидер, и това е моето правило, усвоенным по трудния начин, че винаги дръжте си зацепки при себе си, докато не бъдете позитивно да се отнасяме към всичко и всички. Ти си винаги малко сдерживался - а аз съм сдържан лично разбиране Джуди с мен.
  
  
  Когато завърших разказа си, майор е мрачен и потрясенным, но си тръгна, които желаят да ми късмет в моя разследването. Очите му са уморени, отразяващ тежестта вътре в него, и аз знаех, че той се почувства. Той е дълбоко обезпокоен от мисълта, че в неговата страна могат така дълбоко да проникне врагове. Аз не го казвам, за да не се притесняват. Може би всички тях, добре е да се отмятат. Но аз знаех, че най-добрите шпионски служби могат да проникнат във всичко. Вашата контрразведка определи, колко далеч са стигнали. Аз да се обърна към Моне, след като майор отиде, и открих, че очите й играеха.
  
  
  Не е ли възможно, че Джон Доуси е бил убит по много лични причини? - попита тя. - Да Предположим, той е участвал в контрабанда на наркотици или в измамна игра?
  
  
  Аз трябваше да призная, че такива възможности са били, и не чак толкова далеч. Доуси може да се печелят големи пари в нелегални операции, и той се страхуваше, че ми проследяване може да го разкри. Когато той се обади на своите приятели, те решили да играят на сигурно и като цяло запушена му. Разбира се, те трябваше да постъпят по същия начин с мен, когато попаднах на тях. Това е напълно правдоподобно. Аз просто не го купи за това. Но аз трябваше да отида с нея. Освен това, аз не исках да нарушава тази национална гордост, поради което Мона, дори повече, отколкото майор, не искала да признае слабостите си.
  
  
  "Дайте ми на командир на базата лейтенант Демпстера", - казах аз. "Искам да Демпстер е на база за интервю. Може би тогава ще мога по-добре да отговори на някои от вашите въпроси".
  
  
  Но аз не съм щастлив. След почти час телефонни разговори и бюрокрацията Мона ми каза, че Демпстер отиде на почивка. Той трябваше да се върне след два дни.
  
  
  "Нека командир на база извикате ми, след като те знаят, че ще пристигне Демпстер", - казах аз. "Тогава дайте телефона на шефа на военно-морските операции. Аз искам да разпитат Бъртън Комфорда".
  
  
  "Слушай, Ник, - каза Мона. "Ти беше дяволски мрачна нощ, и ти дяволски добре накачался. Защо да не се подбиват, това е малко? Просто ела с мен у дома за пиене и хапнете и да се отпуснете. Бих казал, че ти е нужно".
  
  
  "Великолепната военно-морска база", - казах аз. "Не мога да се отпуснете в момента, докато не си взема още няколко отговора".
  
  
  Тя въздъхна и се обадих, преминавайки през различни канали бюрокрация ВМС - растителна поддръжка наподобява на уравновесени, ефективна, дяволски красива жена. Аз гледах след нея, когато са половината от разговорите, които тя води, и след това, най-накрая, тя остави слушалката и в очите й имаше израз на празника.
  
  
  "Човек, с когото искате, това Бъртън Комфорд, е бил прехвърлен в патрул на пристанището и работи от Иннисфейла, - каза тя.
  
  
  - Иннисфейл се намира точно на брега, може би, на един час път с кола от Таунсвилла или малко повече. Пристанищния патрул - това е наистина крайбрежната часовник, на малки кораби, които се решават всички видове крайбрежни проблеми. Комфорд сега на служба. Той ще дойде в края на смени, днес в полунощ. Оставих новината, че той трябва да се яви в комендатуру, и че ще бъде там ".
  
  
  Аз подгъв. - "В полунощ, а?" "Аз мисля, че това е всичко, тогава".
  
  
  "Това е то." Тя самодоволно се усмихна. "А сега, когато ти нищо не остава, освен да се изчака, можеш да се насладят на коктейли и вечеря за мен, докато чакам. Ти можеш да си тръгне навреме. Това е на брега и води направо към базата патрулират на пристанището".
  
  
  Аз се засмя тя. "Вие не само красиви, но и упорити", - казах аз. "И ти си не само настойчива, на твоята страна късметът на боговете. Да вървим".
  
  
  Гледах като Мона изважда своите неща, а след това той се оказа до мен, сцепив ръцете си в моите, страна на гърдите си и леко докосна ръката ми, когато отидохме на мястото, където беше паркиран малък английски автомобил. Аз бях на границата и зудел, и аз знаех защо. Мразех забавяне, и при мен ги имаше две, една върху друга. Със закъснения винаги може да се случи нещо неочаквано, както и факта, че нито аз, по дяволите, не можеше да направи нищо с тези две, не й помогна. Имам адски исках да задават въпроси лейтенант ВВС и радарщику. Аз не исках да чакам два дни, или дори пет часа. Но ми трябваше, по дяволите. Аз выругался си под носа.
  
  
  Когато гледах Мону, водещи до мен, аз знаех, че е неспокоен огън вътре в мен ще избухне и ще погълне него, ако той ще се играе в играта. Тя е великолепна жена и очите й бяха дяволски провокативна, но тя е помощницей майор Ротвелла, и аз не исках да се започне нещо неприятно. Но, промърмори аз съм себе си, сега не е нощ, за да играете с мачове.
  
  
  Апартамент Мона обзаведени с комфортни мебели, с красив дълъг диван и холна масичка уникална форма. Декор е бяло-червено, със съответните червени мека мебел и завеси, две големи бели меки столове, които създават контраст. Мона ми показа своя вино кабинет и го помоли да се готви напитки, докато тя переодевается. Имах готов мартини, много студена и много суха, когато тя излезе в черни панталони с топ е от бяло джърси, ласкавшим гърдите й. Тя започна да се хранят по време на първото си мартини и излезе, за да седне с мен по време на втория.
  
  
  Аз я попитах. - "Вие сте се родили тук, в Куинсланд?"
  
  
  "Аз съм роден в хонг Конг", - отговори тя. "Татко е бил майор от британската армия, и ние също известно време бяхме в Пекин. Разбира се, това беше преди това, като комунистите дойдоха на власт".
  
  
  "Какво е толкова красива жена като теб, неженатая?" - попитах аз и бързо се извини за въпроса. "Аз не искам да звучи грубо, но, по дяволите, аз си помислих, че австралийците са добре запознати с жените".
  
  
  Тя се засмя и ме помоли да се направи още един кръг. "Аз съм тук само три години", - каза тя. "Докато аз не съм дошла тук, бях най-вече в Англия, и всички тези узкобедрые, тънки англичанки принуждаваха ме да се чувствам не на мястото си. Аз много се съхранява в себе си.
  
  
  Това беше отговорът, който не отговори на въпроса ми, но аз не настояват за това. Очите на Мона блуждали за мен, когато тя спря, за да пие мартини.
  
  
  "Вие вярвате в един миг влечение, Ник?" - попита тя, откидываясь на дивана.
  
  
  "Имате в предвид, за известно пряко химично взаимодействие между двама души?" - попитах аз. "Аз вярвам в това. Това се случи на мен".
  
  
  Тя седна и се наведе напред, лицето й беше само на сантиметри от моето. "Аз също" - каза тя. "В първия момент, когато аз те видях". Устните пълни и влажни, изпратили своето покана, докато тя си стоеше тук, пред мен, без да се движат, просто изпращайки вълни на топлина. Аз се наведох напред, и устните ми намериха нейните устни - аз веднага усетих как устата й се отвори, си език притисна към ръба на зъбите, в очакване на скок напред. Ние си целувки, без да докосвате тел, ръцете от двете страни, като две змии, които се движат заедно в покачивающемся ритъм. Изведнъж тя се отдръпна.
  
  
  "Надушвам гари", - каза тя и се спусна към кухнята.
  
  
  "Разбира се, скъпа", - тихо промърмори аз си под носа. "И това съм аз". Победи на часовника, леко се обади, и аз хипнотично гледах, как да ги махалото се поклаща. Това е древен предмет, выкрашенный в бял цвят, който покоился на мантията с вази с червени рози от двете страни.
  
  
  "Вечерята е готова", - чух аз гласа на Мона от другата стая и влезе. Тя подавала вечеря, като че ли никога не сме целувки, като че ли в този момент на ток и не избухнала. И само когато хванах нея поглед, разбрах, че за все още съществува. Тя бързо се обърна, като че ли се страхуваше, че искра може отново да се запалят, и продължава непрекъснато дърдорене за приятен разговор по време на вечеря. Тя направила добър австралийски sauternes с пиле, която е имала неприятен вкус. След обяд добър испански ракия Domecq с истинското тяло и аромат. Влязохме в
  
  
  в стаята, за да се пие ракия, а аз почти реших, че го спаси, бел. Тя е видяла, като гледах часовника на мантията. Беше осем часа.
  
  
  "Ако си тръгнеш оттук в десет и тридесет, ти си лесно да се справиш", - каза тя, четейки мислите ми. Аз се засмя тя и изведнъж в очите й отново зажглось електричество. Те държат ми и дори не трепна, докато тя допила ракия.
  
  
  Изведнъж тя се спусна напред, като го прегърна ме за врата. Устата й трескаво работеше с моя, похапват, поглъщат, нейния език да проникне дълбоко в устата ми. А след това всичко неспокоен зудящее разочарование ворвалось в мен, и аз му я забързаното глад собствените си.
  
  
  Бяла блуза, Мона от джърси е призрачна светкавица, когато тя долетя над главата си, а на гърдите си, освободена от сутиен, пролились в ръцете ми, като зрели плодове, които падат от дървото, създадени, за да може да се опитва да суче и наслада. Тя протегна ръка и выключила светлина, и ние работихме за любов в сянка, изходящия от съседната стая. Мона се обърна към мен гърди и аз да се хване със зъби за техните розови на върховете. Розов кръг на гърдите си бил голям и груб, и аз се чувствах като зърното в устата ми нарасна, когато Мона ахна от удоволствие. Аз разделся, поставени Вильгельмину и Уго под дивана в рамките на reach, а Мона лежаха пред мен със затворени очи, а аз нежно массировал на гърдите си. Нейното тяло е като ракла, пълна и узрели, с твърда издут корем и широки дълбоки бедрата. Когато аз се притисна към нея, тя застонала и да започне да конвульсивные движение, snuggling при мен всеки дюймом себе си, опитвайки се да превърнете кожата си в моята, я пулсираща желание - в моите желания. Прекарах устни по тялото си, и тя институциите за деца в постоянна, нарастающем дъх, който завърши с вик на екстаз, когато открих, че в центъра на нейния удоволствия, сърцевината на всички желания. Ръцете й обхватили раменете ми, главата ми, и тя е същество извън всякакви притеснения, с изключение на екстаз тялото. Аз отново се премества към него, и този път стигнах до нея себе си, и тялото на Мона двигалось под моята по-бавно нарастающем лудост.
  
  
  Аз двигал я бавно, бавно, сдерживаясь, когато тя извика за бързаме, знаейки, че тя ще благодаря на мен за игнориране на нея. И тогава, когато страстта си излезе извън контрол, аз си я взех. В този момент Мона институциите за деца с поредица от въздишките - на неверието, неверието - окончателно, на окончателното подчиняване на жените на мъжете и на себе си. Тя падна върху дивана, като го прегърна ме, сцепив крака зад гърба ми.
  
  
  Аз приподнялся в лакътя и погледна часовника на мантията. Беше девет и петнадесет. В страст, нито един човек не проследява време. За един Час - това е една минута, а минута е час. Мона притисна главата ми към своите грудям, стиснал към тях моето лице.
  
  
  "Имаш време", - прошепна тя. "До десет и тридесет. Аз искам отново, сега. На този път искам да правя любов с теб".
  
  
  "Хората са заедно, правят любов помежду си", - казах аз.
  
  
  "Да, но този път искам да се пали огън", - памет тя. Тя се премества към мен и аз усетих устните на своя корема. Тя перемещала ги нагоре, отново и отново на гърдите ми - слаби сладки следи, подобни на следи от пеперуди. След това тя се премества надолу по тялото ми, спирайки на огъване на корема ми, а след това още по-долу. Това е вид правенето на любов, който съм срещал само на Изток, и това е изискано удоволствие, едновременно успокояващо и афродизиак. Смътно си помислих, където тя го е научила. Или, може би при някои жени има неща, които се случват по естествен начин - необразовани необразовани, вроден талант над средното за страната. Тя искаше да запали огън. Тя дяволски добре с това се справих, и ние отново правя любов, задыхающаяся треска я желания продължава с неотслабваща сила. Но, най-накрая, в момента отново дошъл и този път си дъх се разнесе нещо като смях, щастие напълно доволни жени.
  
  
  Стигнах, когато Мона накрая освободила от мен прегръдки. Аз погледна часовника си. Беше девет и петнадесет. Погледнах към него още един път, крив, чрез стесняване на очите. Ръцете не са се променили. Аз съм прочел правилно. Беше девет и петнадесет. Аз скочи от дивана и опипвана часовници. Аз ще го поставя в непосредствена близост до Вильгельминой. Беше единадесет и двадесет.
  
  
  "Какво става, Ник?" - каза Мона, като седна, когато бях ругался.
  
  
  "Проклетите ти часовници", - извиках я, влетая в дрехите си. "Те са закъснели. Проклетото нещо, може би първоначално беше бавен".
  
  
  Най-дългата пауза в моята обвързването на идеята, за да затегнете сабя Уго обратно на ниски ръката ми, и това отне не повече от две секунди. Аз все още засовывал ризата в гащите, когато излезе през вратата и все още ругался. Мона, гола и прекрасна, стоеше на вратата.
  
  
  "Съжалявам, Ник", - извика тя ми се смяха. "Остани на брега на пътя. Ти си отидеш точно на мястото си".
  
  
  "Забавяне", - выругался аз, лов на патици на шофьорската седалка. Те винаги означават неприятности. Знаех, отколкото Мона мислеше, докато стоеше гола. Ако бях отегчен от нея.
  
  
  Аз ще мога да стигна до него на сутринта. Но аз не мислех така и така не би направил. Виждал съм твърде много пъти, когато не е утре.
  
  
  Аз изпратих малката кола в полет, максимално близък до реактивному приемане, което може да направи машина. На крайбрежния път почти няма движение, луната, лъчисти над морето, беше прекрасно зрелище. Стрелката за измерване на скоростта държах прижатой към горната част на уреда. За да се задържи лека пишеща машина по пътищата, отне много усилия. Въпреки че в основата на правилна и най-вече на нивото на морето, пътят наистина на няколко пъти се издига, като накара машината да потреперя и да вибрира, когато аз принуждавайки двигателя да работи на границата на възможностите. Аз преодоля по пътя с бясна бързото темпо, а времето все още се проточи.
  
  
  Беше на около дванадесет часа, когато избухна в малкото селище Иннисфейл. Аз веднага видях, ниски сиви сгради крайбрежния патрул, с пазач, расхаживающими при влизане на порта. Спрях и показа своите препоръки за ратификация, и ме пропусна. Минах само на няколко стотин ярда, когато видях мигащи светлини на полицейските коли и чух воя на сирената на линейка. Изхода на публиката, аз излязох. Отборно сграда на базата е точно отпред и се спря на стъпалата, за да видите на улицата, когато шепа хора се различават, получаване на място малка бяла линейката.
  
  
  "Какво се е случило?" - попита проходивший покрай моряк.
  
  
  "Нещастен случай" - каза той. "Едно от момчетата също, само че е слязъл на брега. Виенско страхлив убийство. Те го убиха".
  
  
  Изведнъж ме завладя студ, и усетих как косата на гърба си стоят на края.
  
  
  Попитах. - "Как се казваше?" "Комфорд? Бъртън Комфорд?"
  
  
  "Да, това е същият човек", - каза морякът. "Ти си го знаеше, приятелю? Тялото му просто отнемат".
  
  
  "Като се случи всичко това?" - попитах аз, като чуха мрачен гняв в моя глас. Морякът посочи голям бронетранспортьор, който стоеше със забити в радиатора на стената в панелен блок.
  
  
  "Това е голяма работа, приятел" - каза той. "Той е бил паркиран на върха на хълма. Спирачките не са издържали и той се плъзна надолу, за да се разбият беднягу за сградата, когато тя карам покрай. Аз казвам, че е лоша късмет".
  
  
  Аз напуснах. Имам повече не е имало причини да остана. Не трябваше да проверявате спирачките на голям камион. Те са напълно подходящи. И отново, те не са стигнали до мен, този път благодарение на късмет. Ще има едно малко разследване, и отново няма да има обяснения, които не означават нищо. Спирачките на камиона, защо само че ги освобождава. Можеше да се предположи, че те са поставени неправилно и внезапно пусна волана. Само те го направиха точно в този момент, когато Бъртън Комфорд царува в командирскую, за да се срещне мен. Съвпадение. Само едно от тези неща. Аз знаех по-добре.
  
  
  "Проклет часовник Мона" - тихо выругался аз. Ако аз бях тук навреме, щях да съм на стыковочной станция в очакване на Комфорда. Аз се върнах в колата, и изпъди с малка база. Остана само лейтенант Дод Демпстер. Но първо да стигна до него, закле се аз. Чувствах се излъган, срещу мен заговорщики поради неуспехи. Дори от спомена за страстите на Мона не можеше да заличи горчивината от устата ми. Когато се върнах в малката къща, аз все още бях бесен, бесен и разгневен на всички - в света, на свой отвратителен късмет на себе си, на часовници Мона. По дяволите, казах си, този кървав нещо, може би е спрял да бъде в една стая с мен и Моной. Прегряване. Аз съм заспал, в ярост и знаех, че така стана.
  
  
  IV
  
  
  Бях прав. Мрачен гняв в мен закалился за една нощ, и когато отидох в офиса на майора Ротвелла, аз разбрах номер военновъздушната база и сам се обади. Аз казах на командира на базата, кой съм аз и какво искам, и телефонна линия, буквално задымилась с усилена ярост на моя глас.
  
  
  "Искам да знам точно, когато този лейтенант Демпстер се яви на служба, коммандер, - казах аз. Аз ще бъда там, за да се срещне с него, но за всеки случай искам да го придружен от дома си или където и да е той, нито ходи на база ".
  
  
  "Много е необичайно, мистър Картър", - изръмжа командир.
  
  
  "Целият това е нещо много необичайно", отговорих аз. "Обиколка на лейтенант Демпстера е много ценна за мен в този момент. Аз не искам да е с него нещо се случи ".
  
  
  "Той трябва да се яви на летището бдение в осем часа сутринта", заяви старши офицер. "Имам доклад, че той се върна от почивката си сутрин и се намира в апартамента си".
  
  
  "Сопроводите му, където и да отиде, докато той не пристигне утре сутринта", - казах аз. "Ако имате нужда от допълнителна разрешение, ще мине от вас помощник-майор Ротвелла".
  
  
  Минах и на телефон Моне, тя проверява ми приоритетните изисквания и най-накрая се е върнал телефона в стойка. Очите й сверлили мен.
  
  
  "Добре, хайде, хайде - каза тя. "Вие врываетесь тук, започвайте свои контакти и почти не говори с мен нито дума?
  
  
  Аз се предава. - Съжалявам, това е точно Това, което се случи миналата нощ. Аз все още съм ядосан.
  
  
  Аз съм за това ". Казах и това, което открих, когато стигнах до базата на пристанищния патрул, а очите му смягчились.
  
  
  Много ми се иска - каза тя. - Мисля, че в известен смисъл аз съм най-виновен. Това са направили моите часове Тя стана и дойде до мен, и аз открих, че ръцете й обвились ми около шията, гърдите прижались за мен." Но това е чудесно, Ник ", каза тя." Наистина прекрасно ".
  
  
  Когато тялото прижалось при мен, най-дълбоките си на гърдите леко прижались при мен, през нощта се изля върху мен. Това е добре. Тя е творение на редки страсти и подходящи таланти. Телефонът иззвъня, нарушават ми се събраха сила на момента. Мона вдигна го и го подаде на мен. "За теб", каза тя, и видях любопитството в очите й. Аз веднага разбрах, че гласът на малка Джуди ".
  
  
  Тя каза. - "Аз съм нещо, което е измислено". "Това може да бъде важно. На Джон Доузи е жена. Тя живее тук, в Таунсвилле. Той ми разказа за него. Каза, че те се разделиха и тя използва своята моминско име, Лин Делба".
  
  
  "Добро момиче", - казах аз. "Ще бъда в контакт." Сложих слушалката и се сетих опит Доуси. В него не се споменава за жена си. Намерих в телефонния указател списък на Лин Делба на другия край на Таунсвилла и излезе от офиса.
  
  
  "Аз ще се върна", - казах аз на Моне. "За да имам нова възможност".
  
  
  "Не толкова бързо", каза тя. "Ако linger, моля, ела с мен тази вечер".
  
  
  Очите й се добавят свой собствен смисъл на думите си. Аз бързо се допря до устните си и излезе на улицата. Ако аз все пак отидох на Моне, а след това аз знаех предварително за едно нещо. Аз щеше да бъде на авиобаза утре в осем сутринта, и Клеопатра, Елена Троян и на мадам Дю Бари не ме спря.
  
  
  Отидох в Таунсвил, заобиколи ръба на големия медеплавильного фабрика и намерих адрес, на другия край на града. Това е бил район на малки двуетажни къщи от тухли. Лин Делба живее в апартамента на първия етаж. Обадих се и ми каза жена в выцветшем домашния си халат. Малко по-млад, отколкото очаквах, тя беше мишка блондинка с неясно изглед. Нейните сини очи ме гледаха с нескрываемым интерес, но в тях също е предпазливост. Домашен козина, а предната светкавица расстегнута повече от една четвърт от разстоянието от врата, показа, че тя е най-дългата тънка гърдите и не сутиен.
  
  
  "Съжалявам, че ви безпокоя", - се усмихна и аз й. "Искам да говоря с вас за Джон Доуси".
  
  
  Израз на слаба скука в очите й внезапно и драстично се е променило. "Какво ще кажете за него?", каза тя като бъде защитен.
  
  
  "Той е мъртъв", - категорично казах аз и видях как малко руж е избягал от лицето си. Нейните ръце на спасителната врата, побелели, когато тя здраво вцепилась на вратата.
  
  
  "Може, ще е добре да влезе", - каза тихо тя. Последвах я в няколко потрепанную, выцветшую апартамент, много подобна на нея в рода си.
  
  
  "Аз работя с австралийската разузнаване", - казах аз. "Казаха ми, че ти си неговата жена".
  
  
  Тя поклати глава и седна на ръба на мекия стол. Краката й бяха невероятно дълги и красиви, с бавно сужающимися телета и тънки лодыжками. Без съмнение, тя знаеше, че те бяха най-добрите си черти, защото тя е изложена на по-голяма част от тях. "Аз знам, че той понякога казвал това", - отговори тя. "Но аз всъщност не е било на съпругата си. Мисля, може да се каже, че сме живели заедно доста години, най-малко, всеки път, когато той е бил извън експлоатация. След това аз поканих го да си тръгне. Само той не ми повярва".
  
  
  Попитах. - "Колко време беше?"
  
  
  "Да, преди шест месеца", каза тя. "След това, след като той влезе в армията поради това произшествие и е бил уволнен, той идва тук, за да живее с мен, но аз си замина. Той ми каза, че е бил на това, на което той би могъл да се печелят големи пари".
  
  
  Натиснах. - "Той ви е нещо за това казах?"
  
  
  "Не" - бързо отговори тя. Усетих, че почти прекалено бързо. "Всичко, което той каза, е това, че ще имаме всичко, което винаги съм искала всичко, което той никога не би могъл да ми даде. Аз съм обещал да се върне към него, ако той казва истината."
  
  
  "И той никога не ти казах, с които е бил свързан, или това беше?"
  
  
  Тя поклати глава и в очите й беше смесица от тъга и страх. "Не, - каза тя. - Но аз никога не мислех, че заради това той ще убие себе си. Това ме плаши, г-н ".
  
  
  "Защо?" - бързо попитах аз, гледайки я в очите, когато каза тя.
  
  
  "Може би той е казал за мен това, кой го е убил", каза тя. "Може, те си мислят, че знам нещо за това, което той е запален".
  
  
  "Аз се съмнявам", - казах си. Тя прикусила долната устна и очите й закръглени след тревожност. Добре, тя беше ужасено, и, може би това е по причини, които тя каза. Но, може би, това е по други причини. Реших, че ако лейтенант Демпстер няма да покаже пукнатини, Лин Делба може да претърпи по-нататъшно наблюдение. "Не пытайся да се скрием", - казах си. "Искам да говоря с теб отново."
  
  
  Аз се върнах и отидох до Джуди Хенникер. Все още не е в The Ruddy Jug - тя е рано да се започне работа. Тя отвори вратата с къси панталони и кратък topo.
  
  
  "Ела" - каза тя, в очите й свети.
  
  
  "Намерихте ли жена си?"
  
  
  "Намерих една жена, с която той е живял, - отговорих аз. Джуди все още не накрасилась и отново изглеждаше по-млада, свежа - с висока капачка гърдите е била девствена.
  
  
  "Аз просто дойдох, за да благодаря за съобщението за Лин Делба". Аз се засмя тя. "Имате предимство за виза за Сащ".
  
  
  Тя щастливо усмехнулась и ме погледна, ме гледа в очите. - Ти си наистина добър човек, Янки - каза тя.
  
  
  "Не съвсем", - казах аз. "Ако ти си держишься за мен, ти си го признае". Очите й веднага затуманились, и тя се обърна. Аз съвсем не бях сигурен, че Джуди ми каза, че наистина знаеше. Аз продължих да баит пред нея. В края на краищата, това може да изплати. Ако съм прочел правилно тлеещ, прикрито огън в очите й, може би бих могъл да използва срещу нея на друга стръв.
  
  
  "Ще се свържем с вас, Джуди, - казах аз. "Продължавай да помня неща". Аз се обърна, за да тръгне, и нейната ръка е в ръката ми.
  
  
  "Бъдете внимателни" - каза тя. Тя говореше така, като че ли тя е имала това в предвид. Потупа я по бузата и си тръгна. Аз съм виждал по границите, че Мона сега ще бъде у дома. Аз отидох там и тя ме срещна в шелковом хавлия. Точки, които драстично выталкивали плат, казаха ми, че под него нито по дяволите, не. Аз я целуна, и ръцете ми са ми казвали, че съм бил прав.
  
  
  "Остани тук тази вечер, Ник, - каза Мона. "Вие сте само на двадесет минути от военновъздушната база. Аз ще ви преведе сутрин".
  
  
  Бих искал да кажа "не", но внезапно изглеждаше отвратителен идея. Само че този път аз щях да отида на своите часовници. Прекарах ръце през врата му копринен халат, и то распахнулось. Аз се наведох и уткнулся главата си в тези огромни меки възглавници. Аз наистина излизат на въздух само около полунощ. Тогава ние официално легнали да спят, и аз спах добре с Моной в ръцете си. Но сложих вътрешния си будилник и се събуди точно в седем. Мона сонно се надигна и погледна към мен, докато аз одевалась.
  
  
  "Аз самият ще дойда на база". Аз казах. "Ти отново заснешь. Ти все още ще трябва да се обърнеш и да се върнат отново. Това може да отнеме известно време."
  
  
  Тя кимна с глава и падна, като гледам как съм бреюсь. Когато бях готов да се оттегли, се изправи и тръгна с мен към вратата, красиво гол. Очите й, когато тя е гледала, като си тръгвах, са били смес от неразборчивых мисли, но те блестеше странна интензивност. Тя е, отново реших, отъезжая, най-необичайно същество.
  
  
  Чаках в основата, когато пристигна лейтенант Дод Демпстер. Той беше високо, светловолосым и красива, но в лицето му имаше още и отдадат на своите желания, скрита слабост. Освен това тя е адски нервен.
  
  
  "Знам, че ви зададе много въпроси по време на разследване на трагедията на плацдарме", - започнах аз. "Но моето правителство има и още няколко. Всъщност, лейтенант, аз бях участвал в някои други аспекти на по-широката картина. Колко пъти сте били в The Ruddy Jug?"
  
  
  Въпросът свари го неподготвен, и очите му бързо погледна към мен. Аз не чакам отговор, но продължих.
  
  
  "Ние знаем, че ти си бил там, така че няма нужда да лъже", казах аз. "От кого са били хора, които сте там срещна? Какво искат от вас биха искали?"
  
  
  Мъж нервно из стаята, в която отидохме да говорим, - офицерскую хола.
  
  
  "Вижте, аз чаках, че всичко това рано или късно ще излезе навън" - каза той. "И бих искал да кажа много. Аз просто не мога повече да ограничи това. Но аз няма да говоря тук. Нека да си отидем оттук, и, може би, ние ще успеем да се сключи сделка".
  
  
  Знаех, че сделката не се осъществи, но му позволи да мисля по друг начин. "Ще слушате", - казах аз. "Къде искаш да отидем?"
  
  
  "Аз трябва да вземем този самолет на тренировъчен полет", - каза той. "Това е двойна самолет. Защо да не отиде с мен, и ние можем да говорим в самолета".
  
  
  "Мисля, че не може да бъде по-поверително от това", казах аз. "Аз ще летя с теб. Да вървим".
  
  
  Аз не го изпусна от погледа на една минута. В кабината на пилота намерих допълнителен костюм, в която мога да лети, и аз го последвах Демпстером до мястото, където на пистата за излитане и кацане от чакаше реактивен самолет, нова подобрена версия на Хокер-Сиддли. Демпстер пое кормилото, и ние взмыли нагоре. След няколко секунди вече сме пресекли хоризонта. Демпстер започна да говори на един глас.
  
  
  "Аз съм в нещо удари - каза той. "И аз искам да си тръгне. Но аз също искам да защити себе си".
  
  
  "Да Предположим, че първо ще започнете с някои отговори," казах аз. "Вие сте се запознал с някои хора. Кои са те и откъде са дошли?"
  
  
  "Никога не съм знаел повече, отколкото техните имена," каза той. "Но те не са действали в ранчо в пустош. Аз съм бил там три или четири пъти на срещи. Ако искаш, бих могъл да лети с теб над това място".
  
  
  "Хайде - казах аз. "Аз много това исках". Аз бях в екстаз. Няколко прекъсвания са направени за разнообразие. Демпстер явно беше развълнуван
  
  
  от неизбежното за известно време и е готов да спре работа.
  
  
  "Те искаха да изтръгнат маневри на военните игри", - казах аз. Неговото мълчание е по-красноречив от всичко, което той могъл да каже. Най-накрая той заговори.
  
  
  "Не мога да назовавам имена, защото аз не ги знам", - каза той. "Но аз мога да ви доведе до него. Всичко останало да се справи".
  
  
  "Вие просто посочете ми е ранчото", - казах аз. "Ти наистина не изглеждаше удивленным, когато се появи. Защо?"
  
  
  "Мисля, че съм очаквал това от самото начало на разследването", каза той. "Аз наистина не мислех, че ще се работи по този въпрос". Той отново спря да говори и погледна към суха, суха, выжженную земята на провинцията. Това е земята, която се превърна в огромна кофа за боклук, прочут, рядко исследуемый бели хора. Само аборигените, една от най-старите съществуващи номадски състезания, изглежда, могат да живеят за сметка на сухите земи. Лоши методи за опазване на почвата са направили своя дял, но години суша са направили повече. Това е била плоска земята, върху обширни пространства която от време на време има огромни образование и др. В покрайнините На някои от най-силните пионерите за паша на животни, но в центъра не е нищо друго освен една обгорена земя, вятър и аборигени. Гледах на огромна територия, когато тя проносилась под нашите крила. Това е червено-кафява държава с пити планини, подобни на велпапе. Изглеждаше, че самият въздух трепти от едно неограничено топлина, жаркото слънце, го превръща в огромна пещ. Това е непревземаема и устрашающая земята, и аз знаех, че от самолет, проносящейся високо над нея, можеше само смътно да си представя да я ужасность.
  
  
  Тъй като ние продължихме да летим в дълбините на необжитой терен на реактивна скорост, знаех, че вече сме дяволски мост на около шестстотин мили, и на мен ми беше интересно, как хората могат толкова често влизат и излизат от Таунсвилла, ако ги ранчото е адски зле тук никъде.
  
  
  "Демпстер", - извиках аз. "Сигурни ли сте, че не пропусна марка?" Пилотът се обърна към мен и видях, как ръката му се простира към арматурното дъска. Твърде късно видях, как му палец се допря до бутона выталкивателя. Почувствах как ме вытолкнуло от самолета, на седалката и всичко останало. Аз се качих нагоре с огромна сила и механизъм за спасяване, а след това, само за няколко секунди, аз се чувствах като парашут се разкрива. Когато аз се носеше надолу струя е малка ивица, датираща в далечината. Ме подлъгва. Те стигнали до Демпстера друг начин, без съмнение убеди го, че да се отървете от мен - това е единственият наистина сигурен ход. Парашут на миг олюлявайки се, след това леко се понижава мен на суха земя.
  
  
  Самолетът изчезна от погледа, когато аз отворих предпазни колани, с които бях привързан към стропам парашут. Аз му позволи да падне на земята и лежеше там - копринени покривало. Аз бързо стянул със себе си, както и костюм. Аз бях на дъното само за минута и вече се чувствах варен омар в него. Огледах се и видях празното място, колко ще вземете очи, сушата, пересохшую почвата. И е тишина - тишина на гроба, неземна, неразривна. Аз хвърли монета и се отправих към това, което, както ми се стори, може да бъде изтока. Вървях пеша двадесет минути, когато свали дрехи, разделся до шорти и риза, която аз повязал около талията. Мисли за Демпстере ме накара на време да забрави за своето положение. Той, несъмнено, някъде се разби самолет и да се крие. Или го полет вече е написано за него. Така или иначе го нямаше. Бях ги използвал от убийството му, както и други, само за да е обърната маси срещу мен.
  
  
  Слънцето обжигало мен, и въпреки че продължи да върви, аз се почувствах релаксиращ ефект нефильтрованных лъчи. Скоро и аз от време на време ставал на едно коляно и почивка. Започнах реалистично да гледат на положението си. Това е много по-зле, отколкото аз се довери на себе си тогава. Аз останах в пустинята съвсем за кратко. Имам много оптимизъм и надежда. Реших, че единственото нещо - продължи по права линия, доколкото това е възможно. Рано или късно аз към нещо, което дойда. И аз го направих. Повече пространство.
  
  
  В гърлото пересыхало, и аз знаех какво означава това. Жаден е било по-лошо от глада, особено тук, но те ме направиха кандидат за двамата. След ден започнах да се чувстват сухи. Не само гърлото, но и в тялото е сухо, запеклось. Аз започнах да ходя с къси струи, почивка между тях, за да запази сили. Но аз знаех, че истинският проблем не е в далечината и сила. Това е слънцето, неумолима, непоколебимое, сушившее мен, иссушающее, истощающее цялата енергия - животворное слънцето, което дава смърт.
  
  
  До края на деня в устата пересохло, и аз съм използвал цялата си слюнка. Моят корем започна да спазми, и аз приветства нощ, наводнени от слънцето. Прохладата е форма на облекчение, милиони звезди над главата му, някаква форма на надежда. Намерих една малка дупка от твърда почва и се протегна за нея. Спя е било лесно. Сън плавно се носеше над мен, въпреки че това беше генералната репетиция за смъртта.
  
  
  Аз съм се събуди от яркото слънце, горещ и обжигающего, и открих, че устните ми са напукани и стават болезнени. Изправи се изискваше усилие. Имах болки в гърлото - ми вода, а в стомаха все още страда от глад. Но аз отиде никъде, в земята, която е била огромно горене на един храст, а аз насекоми на този храст. Само храсти представлява суха земя, на която не е имало нито един кактус, който може да се извлича от скъпоценната течност.
  
  
  Аз водих някои часове, но поне това, тъй като очите ми са болни, все повече и повече, докато се превърна в безсмислено нищо, както и всичко останало. До обяд съм вече не ходи. Аз пълзи по земята в кратки моменти на енергия. Болката в корема се превърна в постоянна тъпа болка, а гърлото опухло и болезнено. Бих могъл да живее много по-дълго без вода, толкова точно, без да яде, ако не безмилостно слънце. Но аз малко по малко высыхал, и знаех, че ако не намеря облекчение, скоро ще бъда като прах, унесенный първият вятър. Аз достигнали точка, когато ме завладя гняв, гняв към невидим враг, с когото не можех да се бори. Аз отново с мъка се изправи на крака, задвижвани с адреналин вътре в мен, обърна напред, като пиян, и след това падна. Процесът се повтаря, докато аз не исчезал гняв и сила. Когато настъпи нощта, аз не се мести за няколко часа. Нощен вятър взволновал мен, и аз отворих устата му, надявайки се, че той излезе от него нещо мокро. Но нищо не е - и аз паднах, распростершись на земята.
  
  
  Аз вече не знаех, ще дойде ли онзи ден, ден или два, или три. Знаех само, че е слънце и моето болно тяло, съзнанието ми почти не можеше да се мисли повече, очите ми едва ли може да се съсредоточи. Аз пълзи по земята, когато вдигна глава, сега това беше голямо усилие, и пред очите ми плаваха странни фигури. Аз прищурился и му опря ръце към зрачкам, выдавив няколко капки смазочной течност. Аз най-накрая се фокусирах и видя група дървета, късо дърво с зигзагообразным барел, което австралийците наричат Гиджи. Умът ми мисъл в забавен каданс, но разбрах, че нито едно дърво не живее някъде без вода. Въпреки това, копаят там, където може да бъде подземен на водата за подхранване на корените, е толкова невъзможно, колкото и да се изкачи на Луната. Почвата е твърда като скала, засъхнала глина и непреклонна, като слънце над нея.
  
  
  Но след това видях други фигури, едни статични, други скокове на дължина. Кенгуру, голяма сива разновидност, сгруппировались под дърветата Гиджи. Те ще се нуждаят от вода, за да оцелеят. Те ще доведе ме до водата. Аз прокрадна напред. Но умът, изкривен стремеж и слънцето, функционира като система с къс закриването, придружен с искри в най-неподходящите места, като изпраща електрически ток за погрешни кабели. Аз бавно се премества напред, като гладен вълк, като се приближава към кенгуру. Смътно си спомних, че имам кенгуру има удар, който може да убие човек. Аз трябваше да се пазят от тези огромни задните крака и ходила. Приближава още по-близо, аз приподнялся клекнал и остана неподвижен.
  
  
  Кенгуру - странният звяр, и най-накрая двама от тях леко са скочили до мен. Големият мъж се приближи по-близо до всички, и аз съм с загоревшимся ум се концентрира върху невозможном и да чакам. Когато тя скочи още по-близо, аз скочих със силата на отчаянието. Приземих се на гърба му, обвив ръце шията му, обвив краката на гърба му, като голям жокей в странен кон. Голям ру, като австралийците наричат животните, лети гигантски скок. Той се приземи и аз загубих сцепление. Той скочи отново, и аз се зарея във въздуха и с ужасен трясък падна върху твърдата, суха земя. При цялата ми сила и образование това би бил съмнителен стъпка. В моя сегашното състояние това е чиста глупост - в резултат на моето измученного, изопачил на ума.
  
  
  Лежах там и се чувствах като слънцето си отива далеч, когато всички сомкнулось на мен, одеало сивотата на углублялось в пустотата на небитието. Лежах неподвижно, нечувствителни, безразличный, и светът спря за мен.
  
  
  V
  
  
  Почувствах влажността, сякаш тя беше от някакъв далечен свят. Аз вече не бях част от нея. И все пак той ми се обади, кимва на вътрешните мен чрез чувствата. Сушените, окоченевшие, дъбени моите мускули на очите се движат, а клепачите ми трепереха най-накрая отварянето в мъгляв свят размити форми. Аз отново се почувствах влажността, този път хладно и успокояваща срещу моите очи. Постепенно неясни форми започнаха да се подели и видях главата, търсите във мен. Опитах се да повдигне главата си, но усилията са твърде много, и аз отворих устата си, задъхан, като риба, выброшенная от водата. Аз се чувствах като хладна влага капе устата ми, се стича в гърлото и изведнъж ме достига. Аз бях жив. Аз сглотнул, и още повече вода, тичам надолу през опухшую, закалени лигавицата на гърлото ми.
  
  
  Аз отново погледнах към лицето. Някои са кафяви, някои бежевыми, някои са тъмни къдрави коси, един старец косата са почти бели. Те са широки носове и красиви устни, напукани очи. Силните, но нежни ръце, помогна ми да седна, и аз видях стари жени в скъсани ризи и млади голи момичета с вече ниско окачване
  
  
  малки издути гърди. Мъжете са били в основата на прекрасни костите, не са твърде големи. Аз знаех кой са те, но те не биха могли да кажа същото за мен. Аз бях човек, когото те са намерили при смърт, сам, без вода и храна, в тази сурова, безмилостна земя - им земя, земята на австралийските аборигени. Това е бил отделен народ, тези аборигените в антропологически и расовом отношение на, вероятно, най-старата раса на номадски племена в света. Произходът им все още е обвит в мъгла история, те са живели в необятната австралийската пустош, някои от тях влизат в контакт с цивилизация, други - същите далечни, какви са били техните предци преди хиляда години.
  
  
  Аз огляделась. Те отнесе ме в селото си, ако може да се нарече село. Това не е нищо друго освен набор от парцали, висящи на полюсите, около които щяха малки възли семейство или група. Но опитите да се огледам са досаден, и паднах на земята. Аз се чувствах като влажна кърпа, увита около моята покрит с набъбнали кожа и заспа.
  
  
  Вероятно, това е след няколко часа, когато се събудих и видях близо до мен един старец да седи клекнал, и малък лагерен огън. Той взе от огъня глинена купа и жест ме покани да седна и да пия. Течността, каквото и да е то, има рязък, почти горчив вкус, но взех я и усети, как тя е вътре в мен согревается, като добър бърбън причинява изтръпване на тялото.
  
  
  Лежах на хълбоците и гледаше как старецът се работи над преследват груби инструменти. До него на земята лежаха копието и вумера, устройство за хвърляне на копия. Известно време гледах след него, а след това отново легна. Беше нощ, когато се събудих, и земята е осеяна с малки огньове. Моето гърло е станало по-добре, и силите ми се възвърнаха. При мен дойде едно младо момиче, держащая крак птици, огромни на крака, която можеше да принадлежи само на ему, гигантски нелетающей птица, свързани страусу. Изядох го бавно - тя е силен, но не и неприятен вкус. Аз, разбира се, знаех, че по това време на парче сурова кожа, вероятно би имал за мен добър вкус. Аз все още бързо утомлялся и отново заспал, след хранене. Но на сутринта успях да се изправя, първо малко reeling, но можех да ходя. Аз се извисяваше над повечето аборигени, но тук, върху земята, аз бях доста безпомощен великаном. Ние не може да комуникира с думи, но аз разбрах, колко ефективно може да бъде използването на знаци и жестове.
  
  
  Един от мъжете каза ми, че отиват на лов за храна. Аз казах, че искам да отида. Аз затвори Вильгельмину на рамото ми, но аз не исках да използва пистолет, ако това не е необходимо. Аз не знаех, имали ли тези първобитни хора опит за боравене с огнестрелно оръжие. Номад аборигените, до голяма степен отличавшиеся от повечето примитивни народи, са уникални с това, че не са войнствени. Те ловуват, за да оцелеят, и непрекъснато се местят от факта, че някои племена, които са запознати с езика на бял мъж, наречен "лов на дивеч". Двама млади хора, старец с прошарена брада и прави сребристо-бяла коса и аз възлиза на групата на лов. Аз не съм виждал, по дяволите, да ловува в открити равнини, но аз отново разбрах факт, който знаеше, но почти забравих. Да видим - това е повече въпрос на знание, което търсим, отколкото нещо друго. Ние бавно се движеха по сухото корито на една рекичка, и те са спрели, за да посочи на мен следи, след което жест, описани на животните, които са ги оставили. Видях змия, австралийци, кенгуру, гущер и ему. И аз разбрах, че за аборигена следи са не просто следи, останали на земята, но всяка е художествена история. Те са учили отпечатък и смятали, бавно или бързо се движи от животно, млад или старо, отдавна мина този път.
  
  
  Първобитни хора, попитах аз? Да, за големия град за механични устройства, те нищо не знаят. Но тук аз бях по-примитивни. Те решават да отидат за ящерицей, която според техните изчисления, изчезна съвсем наскоро. Когато старецът следва за нас, ние се хванал гущер, голям гущер с свирепыми нокти. Ловците бързо закололи му, и ние го завели към останалите. Огънят е варено рептилию, и аз отново открих, че се радват на храна, срещу което се бунтуват било във всяко друго време.
  
  
  В тези дни съм живял с местните жители, се премества от едно тях и ходи с тях на лов. Постепенно ми мускулен тонус възстановени, и покрит с набъбнали кожата на тялото ми се превърна в нормален. Моята сила почти напълно са се възстановили, и една сутрин аз започнах да се опитвам да им кажа, че аз трябва да напусне, за да се върнете към цивилизацията. По някакъв начин аз разбирам за това, че не е имал и най-малката представа как да се върна. Знаех, че ако аз отида на сляпо, аз вероятно ще отида в една и съща ситуация, в която беше, когато ме катапультировали от самолета. Аз не мислех, че ще мога да оцелее втори път - поне, не толкова скоро.
  
  
  Старецът седна с двете по-малки се приближи и застана до мен.
  
  
  Бих искал да благодаря за спасяване на живота ми, но как, по дяволите, е това да се каже на езика на глухонемите? Аз малко се вижда нежни жестове между тези на номадите, но паднах на земята, със скръстени пред себе си ръце. Мисля, че те разбрах. Те все още кивнули и усмехнулись.
  
  
  Двама млади хора се преместили далеч, и аз го последвах тях. Те се движеха все още влажни дерета, където краката си остава хладен. Те са се възползвали от тъмната страна на склона, колко малък бил той. А от нощта при нас винаги е било месото на клада. Една сутрин те се спря и посочи на нисък хълм на суха и обгорена земя. Те посочиха, че аз трябва да следват по него, а след това продължи движението в същата посока. Аз отново се поклони и продължихме по пътя. Когато се огледа, те вече избяга по този път, по който дойдохме.
  
  
  Минаваха часове, и аз забелязах, че земята става малко по-суха, може би, тънка разлика, но все пак е вярно. Забелязах кафяви петна засъхнала трева, няколко ниски храсти, а след това, далеч, на група къщи. Намерих един стар човек и някакъв долнопробен животни. Той, разбира се, не е телефон, но е вода и малко консерви. При мен никога не е имало по-добър банкет в Уолдорф. Той ми показа пътя към следващата ферма, по-голям по площ, и, минавайки от една ферма в друга, намерих едно с машината. Аз се представих и се удари в прашен град, където е териториален представител с радио. Той предава съобщение в офис Ера и майор Ротвелла, и в рамките на един час на реактивен самолет е спрял на равна земя в близост до града. В одолженных риза и панталони. Аз се върнах в Ер. Майор Ротвелл е на летището, и в очите му отразено недоверие неговите думи.
  
  
  "Egad, Картер", - каза той, като се разклаща ръката ми. Ти си чет-тогава говориш и повече. Ние сме изчислили, че ти е мъртъв. Самолет на лейтенант Демпстера, този, на който се лети с него, се разби в морето. Ние решихме, че и двамата са били в него. "
  
  
  "Съмнявам се, че в него участва дори Демпстер", - казах аз. "Той хвърли мен и ме остави да умре в пустош".
  
  
  "О, Боже!" - възкликна Устата си, когато седнаха в кола с шофьор. "В името на Бога, за което. Картър? Вие го накараха да се направи нещо?"
  
  
  "Не, но аз бях прекалено близо до нещо", - мрачно казах аз. И аз се приближа по-близо. Моите неща още в къща? "
  
  
  "Да, ние все още нищо с тях, не сме направили", каза майор.
  
  
  "След всичко, което ми трябва, е нов набор от ключове", - казах аз.
  
  
  "Те ще са на Мона", - увери ме Ротвелл. "Тя щеше да е с мен, но взе няколко почивни дни. Тя не знае, че ти си все още не е приключил".
  
  
  "Аз удивлю нея", казах аз. "Но първо аз искам малко да се измие".
  
  
  "Можете да направите това в централата", - каза майор и с опасение закусил устна. "Но има нещо. Картер. Обадих се на Хоуку и му разказал за това, как самолет се разби в морето с теб и Демпстером".
  
  
  Аз се засмя и заключи малък залог себе си. Машина изпъди нагоре към отделениям разузнаване, и докато аз мылся, майору се обади Хоук. Аз махнах тръбата, когато тя дойде. Аз съм печелил спор сам със себе си, поздоровавшись, и в гласа Хоук не е нито най-малката нотка на изненада.
  
  
  "Нима не можеш да се преструва на удивленным и развълнуван от факта, че съм все още жив?" - возмутился аз.
  
  
  "Не съм си представял, че вие сте били в самолета", - нежно каза той. "Твърде приземленный път за вас".
  
  
  Аз се засмя. "Нещо тук определено гнило", - казах аз. "Аз мисля, че при мен има история, но не и актьорски състав".
  
  
  "Остани с това", - изръмжа той. "Без гипс от тебе нищо няма. Дръж ме в течение".
  
  
  Линията се откъсва, и аз се обърнах към майору Ротвеллу. Аз знаех, че той заслужава указания, но се отказа от това. Всичко, което имах, е това, което аз за себе си обясни, и това не е достатъчно.
  
  
  "Аз ще спра при Мона, и ще ви излишни улики от къща", - казах аз.
  
  
  "Автомобилът е върнат от военновъздушните сили", - каза той. "Той отзад, чака за теб. О, и още нещо. Едно момиче на име Джуди Хенникер се обажда почти всеки ден, за да говоря с теб".
  
  
  Аз кимнах и излязох на машината. Беше тъмно, и Джуди сега ще бъде в "Рудди разузнавателни служби". Стигна до него по-късно. Отидох в апартамента на Мона, се обадих на разговор и да чакам. Тя отвори вратата и твърди, устата й приоткрылся, очите си; мига в недоумение. Аз се ухили и влезе. Само когато съм бил вътре, тя открива себе си и полетяла към мен в прегръдка.
  
  
  "По дяволите, но аз все още не вярвам в това", - каза тя, мокри и гладни устни докосват моите. "О, Ник - каза тя. "Ти не можеш ли да повярваш, че съм се чувствала. Аз просто исках да избягате някъде и да се скрият от всичко и всички".
  
  
  "За мен е трудно да се убие - казах аз. "За мен е прекалено харесва да живеят. Въпреки, че аз съм най-казвам, че този път те имам дяволски доза".
  
  
  Аз отстранился от нея и я целуна по бузата. "Аз съм дошъл за допълнителен комплект ключове от къща", - казах аз.
  
  
  "Аз връщайки се назад, за да се потопите и потдянуться. Трябва много да мисля ".
  
  
  Тя взе ключовете от чекмедже на шкафа и отново се сгуши до мен, гърдите й е чудесен напомняне за гърдите ми. Но ми трябваше още двадесет и четири часа почивка, преди да е готов за Моне. Аз здраво я целуна и бързо разбира, че може би съм сгрешил ще кажете за двадесет и четири часа. Но аз все още си е отишъл.
  
  
  Вилата съм облян в топла вана, докато събира това, което имах. Моите коментари Хоуку били по-скоро е истина, отколкото шега. Факт първи: трима , участва в три трагедиям, по един или друг начин са принудени да мълчат. Опитах се да стигнем до Доуси, след това до Комфорда, така че те са решили, че следващата ми спирка ще бъде Демпстер. Те са красиви, мили и обменят с тях техника, но резултатите трябваше да бъде така, и аз не можех да се получи информация. Факт втори: Доуси, Комфорд и Демпстер са били закупени, внезапно богатство Доуси предвещава това. Факт трети: преди два месеца китаец изхвърлен на брега с 50 хиляди австралийски долара. Между него и първите трима мъже, трябва да има връзка.
  
  
  Но фактите са приключили. Аз не знаех кой го е направил и защо. Дали беше някаква доморощенная група? Ако е така, това им е необходимо залив. Ранчото, за което говори Джуди, разбира се, ще дойде. И ако това е външен източник, те също биха били нужни прикритие, но по-сложно. Но докато това са сенки, с изключение на три извлеци, които са се опитали да ми даде медна вана.
  
  
  Заглавия и статии в австралийски вестници, които видях, бяха достатъчно доказателство, че отношенията около продължават почти до краен предел. Останалата част от членовете на съюза продължават да са недоволни от обяснения на Австралия и бързо отстъпи. Австралийците с техните неистов гордост са отговорили на това "по дяволите всички тях." И всичко, което имах, тя е красива, изящна теория. Имам нужда е по-голям и бързо. Който и да стои зад това, не щеше да стои на място. Следващата трагедия може да разруши съюза, без възможност за възстановяване.
  
  
  Аз бавно се облече. Реших да не отиде в "Златен стомна" с Джуди. Аз ще нанесе й посещение към него. Часовникът ми казаха, че тя скоро ще дойде, така че аз се отправих към нея малко плоски. Аз съм дошъл на първо място и чакаше точно на вратата, когато тя се приближи.
  
  
  "Добре дошли у дома", - казах аз тихо.
  
  
  "Янките", - каза тя, в очите й свети. "Опитах се да се обадя до теб през целия ден, може би седмица".
  
  
  Отидохме до дома. Този път тя беше облечена в черна рокля с почти толкова дълбоко деколте, както и по-рано, заради това, което си кръгли гърди переполнялась.
  
  
  "Той е бил почти всяка нощ" - каза тя ми предпазлив тон. "Четвъртият, с ястребиным лице. Той през цялото време ми казва да съм открил за него още няколко души. Той казва, че с другите всичко стана добре, но ги изпратили на по-сериозни дела."
  
  
  "Надявам се, че сте му казали, че търсите нови контакти", - казах аз.
  
  
  "Да, но аз съм дяволски уплашен", каза тя. "Страхувам се, той научава, че ти знаеш за мен. Тогава, ако аз ще дойда в Щатите, той ще бъде нещастен".
  
  
  Неговите опасения се оправдаха. Но сега тя и Лин Делба са ми единствените възможни зацепками. Не ми харесваше позволяват тя се придържат красивата шийката, но и много добри мъже не ми харесваше, че те са убити напразно. Аз се обърнах от морални решения. Това не е моята работа. Моята работа беше в това, да решат този, пляскане, не се тревожи за това, кой може да се нарани по протежение на пътя. Бях твърде жестоко? Дяволски трудно, но бъдете сигурни, че останалите няма време за сантименталност. Аз също.
  
  
  "Продължавай да правиш това, което прави, Джуди", - казах си. "Аз бях далеч за известно време, така че никой не е видял с мен. Аз ще гледам колкото е възможно по-добре. Опитайте се да изпомпва му. Научете, където те действат. Но не бъдете прекалено са очевидни".
  
  
  "Радвам се, че ти се върна", - каза тя, докато стоеше до мен. Загубеното, страшно качество отново се превърна в част от нея, и аз се чувствах елмаз в четиринадесет карата. "Някога, може би, след като всичко това приключи, може би ще можем да се съберем, само ти и аз, за удоволствие".
  
  
  "Може да бъде", - казах аз. Аз събрани длани брадичката си с ръка и погледна в опушен-сиви очи. По дяволите, тя е начин да стигнем до вас като коте. Тя имаше нокти, и тя може да царапаться как по дяволите, но тя е опъната до теб.
  
  
  Тя се изправи на цыпочки и ме целуна - лека и нежна целувка. "Аз се чувствам в по-голяма сигурност, когато сте в близост", - прошепна тя. Аз леко я потупа по гърба му, обърна се и си тръгна. Това е силна кръгла задника, което си струва някога отново да види. Аз се върнах в къщата с надеждата, че всичко ще бъде наред. Хубаво би било да прекарате известно време с Джуди. Имах чувството, че тя е спечелила добри времена.
  
  
  * * *
  
  
  На следващия ден аз съм заспал късно, и когато се събудих, аз за първи път се почувствах стар, откакто ме изхвърлили от самолета. Реших да се направи посещение Лин Дельба. Нещо в тази жена ме остави с чувство за недовършена. . Тя изглеждаше прекалено напуганной, че нищо
  
  
  не знаех за участието на Доуси. Аз бях доволен да се намери дома си, а очите му свети, когато тя видя мен.
  
  
  "Влезте" - каза тя. При нея беше същото блеклое качество, което забелязвам в последно време, но краката й, сега в къси шорти са толкова добри, колкото и аз си спомни. Това, как гърдите й се движеше под бледо-жълт блузкой, подсказало ми се, че тя все още срещу носенето на сутиени.
  
  
  Попитах. - "Някой, който се е свързал с вас за уточняване на Доуси?" Тя нахмурилась.
  
  
  "Не" - отговори тя с острота в гласа си. "Защо да се свържат с мен. Аз ви казах, че знаех само, че той е участвал в това, че, според него, ще му донесе много пари, и аз ще имам всичко, което съм искала. Никой няма причини да се свърже с мен по нещо".
  
  
  Аз съм приятно се усмихна, но психически си мисля за това как тя се държи по време на първото ми посещение при нея. Тогава тя беше дяволски уплашен, че може би, Доуси казал за него на убийците. "Може би, те ще мислят, че знам нещо за това, което той е запален", - каза тя, и страх в очите й беше истинска. И сега това е малко предизвикателно: "Защо някой да се свърже с мен?" Имах повече от ясна представа за това, какво е причинило тази внезапна смяна на ролите. Първо, тя се страхуваше, защото тя имаше основателни причини да се подозира, че убиецът Доуси се чудят, че тя знаеше. Но за времето, изтекло от първото ми посещение, с него се свърза и ги убедили, че тя нищо не знае. Или, може би, с него изобщо не са се свързали с и тя се почувства в безопасност. Във всеки случай, сега тя се чувстваше комфортно на сигурност и яснота. Страх изхвърли. Всичко това означаваше, че тя знае повече от това, което ми каза, а това беше нищо.
  
  
  Исках да знам какво е това "все още", какъвто и да е малко то нито е имало, но аз не исках да му грубо. Първо, аз не бях сигурен, че това може да се получи по този начин, ако аз не ще бъда много груб. Под тази мрачна външен вид тя проявява към него упорита тъпота. А може в действителност знаеше много малко. Моето правило е да не убие комар с чук. Исках да съм малко по-уверен, че тя наистина знае нещо, преди да го направя.
  
  
  Очите й ме гледаха със същото одобрение, което видях в тях и преди, и тя седна на един стол, с вдигане на краката и раздвинув ги точно толкова, че това дразняло. Тя имаше великолепни крака; Аз отново спокойно от тях се възхищавал. Щях да опитам с нея по друг начин.
  
  
  "Ами ако нямам какво да кажа, аз ще отида". Аз съм приятно се усмихна и да я наблюдава как очите ми се движеше нагоре и надолу по краката си. Къси шорти нито на инч слиза по двете страни на бедрата си, когато тя седеше с вдигнати нагоре крака. "Но аз ще се върна. Си заслужава да пристигне, само за да видим на краката си". Аз отново се усмихна.
  
  
  Очите й веднага се съживи, когато тя реагира с остър усърдие жени, жаден за внимание.
  
  
  "Наистина ли мислиш така?" - попита тя, удължим, за да мога да ги аплодисменти. "Не мисля, че те са твърде тънки?"
  
  
  "Мисля, че си прав", - казах аз. Тя стана и дойде при мен. "Ами аз съм се радвам да видя, че не ти си толкова обсебен от работата си, че не можеш да се реагира", каза тя. "Искате ли да се пие?"
  
  
  "Аз не знам", - плахо казах аз. "Бих искал, но по-добре недей."
  
  
  "Защо не?", тя нахмурилась. "Ти си достатъчно възрастен, и Господ знае, че ти си достатъчно голям". Аз съм гледал как поглед бързо се плъзна по раменете ми и гърдите.
  
  
  "Ами, първо, аз не можех нищо да обещае едно след пиене", - казах аз. "Не с твоите крака. Всъщност, аз никога не съм виждал нищо подобно".
  
  
  Тя тихо се усмихна. "Кой ви питам нещо обещание?" промърмори тя. Тя се приближи към малкия шкафчику и донесе бутилка уиски и чаши.
  
  
  "Почакай малко", казах аз. "Аз трябва да разпитват тебе, а не да се пие с теб".
  
  
  "Господи, кои сте вие, янките, добросъвестни", - каза тя, пълнене на чаши. "Така че ме питат, докато ние пием. Няколко питиета могат да помогнат ми нещо, което си спомням".
  
  
  Аз тихо се усмихна на себе си. "Добре." Аз сви рамене, като чаша, която тя ми подаде своята. На гърдите си под бледо лимонена блузкой предизвикателно шевелились. Лин Делба е гладна жена, жаждавшей на внимание, комплименти, секс. Тя знаеше, че почти всички си добри години са останали зад гърба си, и тя танцува на ръба на тези отчаяни години, когато жената осъзнава, че голяма част от своето оръжие, респ. След това, като несигурен в себе си актьор, който повтаря си реплика, тя продължава да се опитва своето оръжие, за да се уверите, че макар и да е тя все още е там.
  
  
  Това е тъжната игра, начин да се запази вътрешната увереност в себе си, но тя е безвредной, освен нея. Играта ми беше още по-бессердечной. Но, по дяволите, аз не съм тук, за да играят на психиатър. Аз съм дарила я с внимание и комплименти, които тя би искала, и по начина, по който тя изпие първата чаша, аз знаех, че тя позволяваше на алкохол напитки да го задържи от прекалено честа поглед в огледалото. Скоро тя дойде при мен по-близо, малки точки на гърдите си без сутиен са се образували малки трусове за блуза.
  
  
  "Бях много тъжен да мисля за твоето друг, Доуси
  
  
  казах аз, облегнат на облегалката на стола, след кратък разговор.
  
  
  По дяволите Доуси, - почти яростно каза тя, когато седнах до нея, лицето ми беше само на няколко сантиметра от нея. Аз продължих да тичам очите нагоре и надолу по краката си, а след това се задържат на гърдите си, и все още не съм се движи - това сводило си луд. Тя гневно се изправи и започна излее себе си още една чаша вино. Аз бързо се движи, я спря, когато тя започва да се вдигне чашата и да се обърне с нея. Аз я целуна, когато подаде ръката си под лимонена блузи и опипвана заоблени управление на гърдите си. Взех една от тях и я взе в ръка. Нейният език яростно се люшка в моя устата си, и аз усетих, че зърното вече е твърдо и възбудено. на гърдите си, когато изведнъж се отдръпна от ръцете й. Тя отново седна на дивана и скинула блуза през главата. Аз се приближи до нея и събрани длани на гърдите си ръце, тяхната мекота удобно се бяха събрали в моите длани. Тя започна да откопчавам шорти, но аз я спря.
  
  
  "Аз не мога да остана", - казах аз. "Аз трябва да бъда някъде, където след още един час".
  
  
  "О, Боже, ти не можеш да отида," - запротестовала тя, хванете се за мен.
  
  
  "Това е нещо, което аз се страхувах", - казах аз. "Това не ще ти помогне за нищо да си спомня и ме държи от това, че аз трябва да направя."
  
  
  "Да бъде", - каза тя, държейки се за мен. "Повярвай ми." Аз потерла големи пръсти твърди гледна гърдите, кафяво точка, големи за размера на гърдите си. Тя трепереше, но аз поклати глава.
  
  
  "Мисля, че само аз съм", - казах аз, като добави на глас нотка на тъга. "Винаги съм бил такъв. Аз трябва да обоснове своето пребиваване тук, поне за себе си, докато аз съм на работа. Ако само можех да си спомня нещо друго, за да ми кажете, че нещо, което ще ми помогне. "
  
  
  Видях как очите й изведнъж се помрачи, и тя е наполовина се отдръпна. "Аз все още нищо не мога да излезе", - каза тя. "Но аз ще бъда". Тя бързо се оттегли. Аз отново се разтриват с големи пръстите си зърната, и тя се сепва и се върна в моите прегръдки. Аз бързо вдигна и тя падна на гърба на дивана.
  
  
  "Аз ще се върна по-късно тази вечер", казах аз. "Ако можеш да си спомни нещо друго, кажи ми. Първо ще ти се обадя. Аз искам да се върна. Просто обясни ми причината".
  
  
  Аз съм я прегърна през врата, приподнял си, като кукла, и притисна устни към гърдите, движещи се твърди кафяви зърната под зъбите. Тя захныкала в екстаз. След това аз да я отстъпи и се обърна към вратата. "Тази вечер", - казах аз, като направи пауза, гледайки след нея, когато тя ме погледна с полуопущенными в продължение на векове, нейните гърди се движат нагоре и надолу, когато дишането е затруднено. Аз знаех, че тя е развълнуван, и тя не изключи лесно. Аз затворих вратата и тръгна по коридора към улицата. Аз знаех, че това ще бъде борбата между глада и повишено внимание. Направих залог върху нея глад, само ако тя не може да принуди някой да го изключите за нея. Това винаги е било възможно. Разбера по-късно.
  
  
  По-голямата част от деня ще е с Лин Делба и отиде в ресторант, за да хапнем, докато тъмнината. Когато свърших, аз се отправих към The Ruddy Jug. Влязох и се срещна очи с Джуди, когато се приближи и седна на една от масите в центъра на залата. Моят нащрек поглед се плъзна по нея, и аз вътрешно се усмихна, тъй като тя не показа и най-малкото израз на лицето си. Двама бандити, които одобриха ме, седнали на масичка в ъгъла. Те не се запомниха ме, знаете, че като човек, който виждал това място и преди. Аз не носи им някакви сериозни проблеми, и те са се погрижили да си спомня само наистина неприятно. Поръчах уиски и вода, проверка на място и седна.
  
  
  Джуди правят на работата си, като ходеше от маса на маса и от кабина на кабина, като очарователно сладка и привлекателна, този път си рокля с ниско деколте е ярко-оранжев цвят. Аз, изглежда, не обръщаше внимание на нея, мълчалив, мрачен тип, фокусиран върху своите мисли и собствения си пиянство. Поръчах си още уиски, после още една.
  
  
  Място наполнилось още повече, и това е какафония звяканья пиано, хриплого на смеха и високите етажи на разговори. Джуди прислонилась на гишето. Изведнъж видях, как мъжът се приближава към нея. Дори през дима на това място аз заловени в последната минута око" на човека и пред лицето му, подобно на ястреб с клюн изключителен носа. Той спря на бара в съседство с едно момиче и небрежно заговори с него тих глас. Тя ми отговори, и аз видях как той няколко пъти поклати глава. Сякаш тя казваше му, че нови потенциални клиенти не е имало. Видях как той стисна ръката си, и взе парите, които тя протегна ръка, когато изчезваше. Те все още плащат й, за това, че тя е била за тях си контакт с жени. Добре, те в нищо не си съмнения. Но аз знаех, че Ястребиное лице може да отговори на много въпроси. Аз се мести за него и небрежно, движейки се към бара.
  
  
  Той ме видя, когато се приближи, погледна и промчался чрез по-голяма стая, в непосредствена близост до бара.
  
  
  Тъй като плъхове не трябва да се говори, че приближаването на териер означава неприятности, той инстинктивно знаеше, че аз бях написал същото за него. Аз видях, че той щял да отиде до страничната врата в далечния край на бара. За мен това, което трябваше да се движите между масите, докато той се състезава за това по права линия. Когато аз стигна до вратата, той се скри от поглед. Аз срещнах на паркинга и чух рева на двигателя, който оживява. Включително фарове, и аз видях, как един джип скочи от мястото си и с рев рванулся към мен.
  
  
  "Стоп!" Аз виках към него. Той се обърна към мен, и аз съм готов отпрыгнуть назад. Той не видя студения блясък на багажника Вильгельмины в ръката ми. Аз отпрыгнул назад, когато джип се обърна, за да ме удари, стрелба, когато аз се удари в земята. Това е един лесен изстрел и куршумът се удари точно в целта. Всъщност, дори твърде много. Той е бил мъртъв, преди да джипа рязко спря, подскачащи от брони редица паркирани коли. Аз го извади от джипа, бръкнах в джобовете си и открих, че не можел да се определи. Сега от "Рудди Стомна" вървяха други хора, и аз скочих с джип и с рев изпъди от паркинга.
  
  
  Аз продължих да карам, докато не е на добро разстояние. След това се спря и огледа колата, принуждавайки я от гуми до покрив. В жабката нищо не е, и единственото нещо, което намерих, това е знакът в задната част. Това, както и оранжево-червен прах по всички гуми, застрявшая във всяка цепка на протектора и в самите колела.
  
  
  Аз отново се качих в джипа и се отправиха на запад, от Таунсвилла, в глубинку. Обзалагам се, че той е дошъл не много далеч, на две-на три часа път с кола. В района е имало много ферми.
  
  
  Намирайки се извън Таунсвилла, австралийската държава много бързо се превърна в дива и сурова. По-късно обширна необжитая местността съдържа няколко работни ранчото заради безводие, и когато те казаха Джуди, че те са от "провинцията", те са използвали този термин е умишлено. Имах печата, и го използвах, за да намерите ранчото.
  
  
  Аз съм управлявал по първата намираща се по пътя, който водеше в мрака на местността, и продължава да се вози в стабилно темпо почти два часа. Пътят водеше ме на югозапад, през пересеченную зелена земята и след това в по-сухо и пыльную страната. Аз съм на нормативната и излезе от пътя, когато видях ранчото, в прозорците на която все още светеха светлини. Кучето започна да лае, когато дойдох, и светлината на прожектор освети джип и ме ярка светлина. От къщата излезе, собственик на ранчо и още един мъж, всеки с пушка. Аз видях на вратата на женската фигура.
  
  
  "Съжалявам, че ви безпокоя", - изпя аз. "Имам нужда от малко помощ." Мъжете висеше пушка и се приближи до джип.
  
  
  "Не искам да се изнервя - каза възрастен мъж. "Но никога не знаеш какво се случва в тези дни".
  
  
  Аз махнах с печата на седалката и да го даде на собственика на ранчото. Той е кръг с три точки вътре.
  
  
  "Искам да си върне това, но не мога да го намеря място", - казах аз небрежно.
  
  
  "Кръгът на Три", заяви собственикът на ранчото. "Те са на около петнадесет мили на запад от тук. Те не се доставят на своя добитък за продажба, като всички ние, но съм виждал позора на няколко бездомни лица. Те имат малко стадо, основно за тяхната употреба, аз мисля. "
  
  
  "Много благодарен", - казах аз.
  
  
  "От тази страна на оградата", - извика той на мен, когато излязох. Аз знаех, че той е имал предвид, и премина още десет мили, когато го видя, шест фута височина и на фут или повече на земята. Той е построен около главната овцеводческой на страната на Куинсланд и е построена за защита на основния сектор от диви кучета Австралия, хитър и хищни динго. Докато не е бил построен "ограда за динго", диви кучета нанесли огромни загуби стадам овце, слой жизненост голяма австралийската индустрия. Изработен от метална мрежа, тя е достатъчно висока, за да попречи на висок скок, и достатъчно ниско, за да попречи на рытью под земята. Все още са били набези и пробиви, но е хубаво да помогна да се задържи мародерствующих диви динго от самото сърце на овче земи.
  
  
  Аз отклони от пътя и замина на юг, по протежение на оградата, а след това видя тъмните очертания на група от сгради ранчо - централен дом, обори, навеси, загоны.
  
  
  Излязох от джипа и се премества напред, да се установят на място по полегатия склон от другата страна, поросшему храсти. Аз не съм виждал часови. Аз отидох в кошара и видя позора на задницата най-близкия бычка, кръг и три точки вътре в него. В основната къща беше тъмно, и мястото изглеждаше затворена за през нощта.
  
  
  Аз се промъкна до къщата, откри, че странично прозореца е широко отворена, и влезе вътре. Отвън е луната, а тя е невероятно количество светлина през прозорците. Минах покрай хол, кухня и уютно обзаведена всекидневна. В края на хол, в подножието на хол, стоеше голяма стая, очевидно е превърнато от трапезарията в кабинета.
  
  
  Когато влязох в кабинета му, аз чух звука на хъркането се дължи на стълбите. Покрай стените стояха няколко стола, здрав стара маса и колекция от кутии с морски черупки и морски предмети. В калъфи се съхраняват рядка и красива колекция. Забелязах рядката мелварди-каури, мраморен конус и две прекрасни конус от златен плат. Гигантски морски звезди и огромни мивки водосточни тръби попълнили една от големите вази. Друго нещо - червено-бял рифовый октопод с полосатыми пипала. Sur hells, малко Warty Cowrie и стотици други възлиза на останалата част от колекцията. На една от стените видях горната част на черупки на гигантски охлюв, който трябва да бъде, когато-тогава тежеше около шестстотин лири. Аз се преместих поглед от колекцията на масата. Горе, в ъгъла, на бележката лежеше жена бележка.
  
  
  "Верни това на нея при следващото посещение на града", - се казва в бележката, когато на лунна светлина освети го достатъчно, за да се анализира нацарапанный почерк. Аз да компакту да лежи в ръката ми, почти обжигая, когато го погледна. Чудя се, коя жена принадлежи? Някой, който е живял в града. Това е град Таунсвил? Аз съвсем не очаквах. Лин Делба, с внезапна промяна на отношенията си? Била ли е тук, допрошена и освободен? Или Джуди? Знаеше ли, тя е много повече, отколкото ми каза? Наистина ли тя е работила с тях по-тясно, отколкото показа? Може би желанието си да влязат в Сащ е мотивирана да избяга от приятелите си в същата степен, както и всичко останало. Или това е някаква жена, която никога не съм срещал. Защо-това не прозвуча. Почувствах го, но не знаех.
  
  
  Аз все още мислех за това, когато в стаята избухна светлина, и погледна към муцуната пушка и служебен тридесет и осми пистолет. Карабинер държеше високо постно китаец, черни очи на която безстрастно ме гледаха. А пистолет трийсет и осми калибър принадлежали крепкому мъж с жълтеникав лице, пенирани обилно назад коса и блестящи тъмни очи.
  
  
  "Ние не очакваме на посетителите" - каза той. "Виж кой е тук. Сложи пудреницу, моля".
  
  
  Направих, както каза той. Те много добре покри ме, и сега съм чул приближаването на други.
  
  
  "Ние никога не излагайте часови" - каза мъж с жълто лице. "Но всеки на входа на централен дом е свързан с електроника безшумна аларма. Всяко докосване до рамката на прозореца или на перваза, или всяко отваряне на вратите води беззвучную аларма".
  
  
  Обади китаец мек, почти уморен глас.
  
  
  - "Аз си позволявам да се предположи, че агент AX, който следи нашите контакти и се опитва да намери отговор на вашите съмнения", - каза той. "Предполагам, че Реймънд се сблъска с вас тази вечер в Таунсвилле".
  
  
  "Ако Реймънд стария ястреб носа, тогава ти си прав", - отговорих аз. "И тъй като ние приемаме някои неща, предполагам, че вие сте този, който води шоуто".
  
  
  Китаец поклати глава и се усмихна. "Грешно предположение", - каза той. "Аз съм тук само като наблюдател. Нито Бонар, нито аз съм тук не управлява шоу, ако използвате странен американизм. Вие никога няма да разберете, кой е. Всъщност, вие сте достигнали до края на линията, с помощта на друго вашия американското изразяване. Вие сте били много усърдни в стремежа си, и от вас, е много трудно да се отървете. Днес сте били твърде усърдни за твое добро ".
  
  
  Е, как го каза, ми подсказало, че той казва истината за това, че той е шефът. Освен това, той не е имал причина да лъже за това. Те ме държеше в ръцете си. Ако той е основният човек, той може дори да бъде достатъчно самонадеян, за да ми каже. Той заяви, че е "наблюдател". За да се досетите, за които тя се гледа, не отне много време.
  
  
  Внезапно миризмата на китайските комунисти се превърна в много силен. Мъртъв китайски водолаз с пари и този безстрастен висок китаец играли в един отбор и полагат едни и същи усилия. В него също е имало повече смисъл. Това не бяха вътрешни усилия, не шепа придурков, които се стремят да разруши съюза, както и внимателен подбор на професионалисти, поддържани от китайските комунисти. Може би повече, отколкото просто да се поддържа. Може би те са работили върху тях директно. Аз съм вече почти реализирани, тъй като те действат по - закупуване на недоволни мъже. И жестокост, която характеризира тази операция - жестоко докосване Палач - и е типично китайски.
  
  
  "Кажи ми, ти също е убит генерал-лейтенант Демпстера?" - попитах аз, тяня време.
  
  
  "Ах, лейтенант" - каза китаец. "Прискорбная проблем. Обадихме му се, за да кажа, че ще го гонят. Ние точно казахме му какво да прави. Разбира се, когато той хвърли вас в глубинку, не очаквахме, че вие выживете. Лейтенант е казал, за да му самолет се разби в морето, и ще има лодка, за да го вземете. Разбира се, корабът така и не взех му ".
  
  
  "Значи, ти се отърва от двама ни", - мрачно се усмихна аз. "Или ти си мислеше, че се отървах".
  
  
  "Този път ние ще се погрижим за тебе", - прорычал желтолицый. Той излезе в коридора, и аз чух, как той дава нареждания на другите, докато китайците държат на мен карабина. Той се върна с двама мъже - гиганти, убийците, ако се съди по тяхната предвид.
  
  
  Те обыскали ме намери Вильгельмину и разрядили пистолет. Празен пистолет сложи ме в джоба си. Те са професионалисти - те са намерили и Уго и выдернув ми ръкав, извади от труд тънък нож. Този, когото наричали Бонар, ухмыльнулся насрещната зла усмивка.
  
  
  "Нека да остави за себе си", - се засмя тя. Тази клечка за зъби, не му помага." Един бандит бутна Уго обратно в кожени сабя в ръката си, те ме хванаха и вытолкнули от стаята.
  
  
  "Ние не обичаме аматьорския работа", - каза Бонар, когато ме изведе навън. "Не ни харесва тялото си, пълни с куршуми, от които трябва да се отървете, в противен случай те могат да бъдат намерени и да започнат разследване. Затова ние ще ви изпратим в дере, където има много, много големи и много грозни волове. ще стъпчат до смърт. Тогава ние просто ще ви намери на следващия ден и просто дават вас власти като човек, попаднал в давку ".
  
  
  "Много хубаво", - коментира съм. "Професионално".
  
  
  "Мислех, че ще го оценят", - каза той. Ме заключваха в друг джип, карабина имах зад гърба си, все още държат китайците, с две убийци от двете страни от мен и Бонар зад волана. Аз съм виждал как други мъже изгонен от ограда стадо длинноногих волове, подобни на техасских лонгхорнов. Животни изрева и нервен, нервен и сърдити заради това, че си направи труда. Те са готови за паническо бягство. Дерето беше само на половин миля разстояние от ранчото. Те влезли в него и аз видях, че той е бил загорожен отвесни скали от всяка страна. Те влезли в него по средата, да изчакате, докато не чуете звук идващ към входа на стадото, а после ме силен тласък отправили на полет от джипа. Приземих се в калта и се обърна, за да види джип, мчащийся обратно по ущелью.
  
  
  Аз се изправих и отново погледна на страни. Не беше нито най-малък шанс да се изкачи по тези стръмни скални стени. Погледнах към другия край на дерето. Стръмни склонове отивали надолу, по-далеч, отколкото можех да видя. Аз знаех, че това се е случило някъде другаде, но не се знае колко далеч. Бях сигурен, че е достатъчно далеч, за да не съм в състояние да стигнем до него, в противен случай те никога не са хвърлили ме там. Но аз, по дяволите, ще се опитам.
  
  
  Аз се завтече и премина само на сто ярда, когато чу самотен изстрел. Последва дълъг, силен рев, а после чух тътен. Те са galeto в паника. Най-ефективно това може да стане чрез освобождаване на един изстрел нервен, пугливым животните, и точно това те и направили. Обърнах цялата си скорост. Търси вратичка е от полза - поне засега. Стадо, набирайки скорост, устремлялось в дерето. Аз съм чул още един изстрел. Втори предизвика голяма паника стадото.
  
  
  Аз избягах, взирайки се в скалите от двете страни, опитвайки се да намери място, където можеше да стъпи, някаква расселину. Но не беше. Те знаят вашия дере, по дяволите, ги дяволите. Ниска рокот изведнъж стана по-силен, подсилени стени на дере. Чух бичета и се чувствах ги дрожании на земята. Краката ми почти сводило судорогой от ярост определен мен темпото. Но стените все още се издигат, и в края на дерето, все още не е ясно. Но сега лонгхорны са били наблизо, и хвърли един поглед през рамо. Те наближаваха бързо, попълване на дефилето от стена до стена - устойчива маса грохочущих копита и рога, увлекаемой собствените си безсмислени уплашена гняв и инерция на тези, които стоят зад тях.
  
  
  Сега разбрах, защо Бонар позволи бандиту върне шило обратно на мястото. Уго би бил безполезен срещу тази бушуват масите на говеждо месо. Дори заредена Rado малко отколкото би могло да ги спре. Серия снимки може да ги върти в посока, но дори и това е съмнително. Но при мен не е имало патрони, за да се опита, нито време, за да се спекулира по този въпрос. Те са били почти ми, и земята задрожала. Аз съм наполовина спря и погледна към приближава волове. Едно е било преди, е винаги един и отпред, и той рвался към мен. Не можех да го свалят. За това трябваше да застане на негова страна. Във всеки случай това ще означава само смърт. И двамата сме упадем надолу, да ни смачкват. Те не можеше да спре, дори и да исках. Не, исках той да е избягал, докато останалите. Аз още веднъж погледнах, преценявам шансовете си. Те са били почти ми.
  
  
  Паднах на едно коляно, мускулите напряглись, и централен бычок, голям, изящен длиннорогий, с трясък се спусна към мен. Аз се съмняваше, че той изобщо видя в мен мъжа. Той просто е избягал - и щеше да се препъне на всичко по пътя си. Главата му е повдигнато и казах благодарственную молитва.
  
  
  Аз скочих, когато той се приближи към мен, подпрыгнув му под врата си. Аз хвана за главата му от двете страни и повдигна крака, за да обхватить от тях по-голяма дебел врат. Аз хвана за первази на кожата от всяка страна на врата и държеше ръцете си. Той поклати глава и се опита полезно да забавим малко скорост, но останалите, давившие му зад гърба си, принуждаваха го да се движи. Той се завтече, все още се клати глава, все още се опитват да чукам на това, че прицепилось към него.
  
  
  Но аз се вкопчи в долната част на тази огромна врата, краката ми са здраво прегърна я. Слюнка и пяна от устата му лились по лицето ми, и това е нещо лудо пътуване. Аз люлка и трепереше, докато той избяга, а останалите натиск върху него. От време на време той се опитва да се отърве от всичко, което цеплялось за врата му, но той не е имал нито време, нито възможност да направи нещо по-голямо, отколкото да избяга. Това е нещо, на което аз се брои, и ако можех да се държа, това може просто да проработи. Но ръцете ми са ограничени судорогой, но краката бързо се уморяват. Аз скрестил глезена помежду си на врата му, и това е всичко, което възпрат краката ми от раздялата.
  
  
  След това изведнъж усетих, че около мен става все по въздух. Ние излязохме от дерето, и сега аз се чувствах като смаже губи силата си. Те забави, разпръснати. Бик, за който съм държеше, вече не удряха копита, както преминах на безсмислено тръс. Той отново поклати глава, за да ме свалят, и наведе главата си на земята. Но аз се заби в мишницата на врата му и продължи да се придържат към нея. Най-накрая той се спря. Чаках още една минута, само за да се увери. След това аз отворих краката си и падна на земята, веднага откатываясь от остри копита. Но дебела глава сега просто стояха наоколо, цялата ярост у тях си отиде. Те успокоя.
  
  
  Аз отполз, което позволява на чувството да се върна в моята данни за точното ръце. След това се изправи и бавно отиде, като направи широк кръг около високите стени, в които се е намирал дере. Бонар и други не бързам, преминавайки през клисура, за да ме намери. Най-вероятно те подождут до сутринта, когато ще могат да се хване и насочва едновременно. Вървях бавно, заобикаляйки квартал, огибая далечни къщата на ранчото.
  
  
  Най-накрая стигнах до място, където е оставил джип, започна двигател и се отправих обратно в Таунсвил. Аз забелязах, че обувките ми са били обхванати от същата фина прахообразна почва, че и на всички колела на джипа. Всеки, който е посетил ферма, отишъл с него. Знаех, че голяма част от австралийската почвата е богата на диоксидом желязо, което придава характерен червено-кафяв цвят, и очаквам с нетърпение възможността да гардероби Лин Делба и Джуди. Тази вечер аз съм почти осребрени си чипове, но аз бях все още жив и знаех няколко неща, които не знаех, когато започна вечерта.
  
  
  Китайските комунисти са били тук и двата крака, и ранчото е прикритие, но не основно прикритие. Трябваше да има още едно, може би, още две, една по-близо до брега. Това е ясно на тялото на починалия аквалангиста. Дори ако той е бил просто куриер, на базата трябва да е някъде на брега. И господин Биг, ще бъде на второ място за скривалище. Беше доста ясно, че ранчото е оперативна точка за хората, занимавали се с набиране на своите хора, но тази операция е твърде тънко планирано, твърде внимателно обмислена, за да се действа само с един подслон. Ако Лин Делба или Джуди собственост на толкова компактен обект, който аз съм виждал в ранчото, те ще бъдат много говорихме и говорихме. С китайците картината се е променила - и аз се промени заедно с него.
  
  
  Връщайки се в града, взех малък автомобил, който е оставил в близост до "Рудди Стомна", и хвърли един джип. Начинало на разсъмване, и по небето пробивалось първото розово петно на зората. Реших първо да опитате Лин Делба и се облегна на звънеца, докато тя не се отвори.
  
  
  "Боже", - каза тя спи, но изненадани очи. "Мислех, че си перезвонишь вчера вечер".
  
  
  "Аз съм малко по нещо включи", - казах аз, преминавайки покрай него в стаята. На нея е само горната част на пижамного облекло, дълги прекрасни крака подчертавал чувственост на това облекло. Съжалявам, че не съм дошъл по друга причина. Но не бях направил и скривившись, отвори вратата на тоалетната в спалнята си. Тя мигновено се оказа близо до мен.
  
  
  Тя започна да се пита. - "Че изобщо си правиш?". Аз внимателно я погледна, и, въпреки че тя все още е в сън, невъзможно е да се заблуждават от това, което се говори за моите очи. Тя се отдръпна назад.
  
  
  "Седни и млъкни", - прорычал аз. На пода в тоалетната имаше шест чифта обувки. Извадих ги всичките на светлината в стаята, клекнала, за да ги разгледа. Сандали с джапанки, на не повече от кожени подметки с перекрещенными джапанки, са били покрити с дребни червено-кафява прахообразна прах по тънък страни и по дъното на стъпалата. Станах с една сандалией в ръка и погледна към Лин Делба. Тя ме погледна, намръщен, нейните сини очи показват, че тя все още не осъзнах, че ми трябва. Отгоре пижамата е по-ниска от нея корема отпред, но краката й по цялата дължина са обърнати към мен, когато тя седна в стола си.
  
  
  Аз се приближи до нея и със скоростта на светлината, грабна една глезена и рязко се дръпна. Тя скочи от стола и се приземи обратно на пода, пижами накинулась на шията си. Тя беше добра торс, малка талия и плосък корем. Аз навити крак и тя се обърна с лице надолу.
  
  
  С помощта на сандали аз си ритъм на задните си части. Това не е шамар, но тя носеше в себе си много от теглото и ярост, и тя извика от болка. Пусна крака си, и тя като раци, скочи на един стол, за да се обърне към мен, очите й се разшириха от страх.
  
  
  "А сега представете си, че сте започнали да ми кажете за ранчото Кръг Три", - казах аз. "Всичко, по дяволите, иначе ще ти е по пътя към Доуси".
  
  
  Аз размахваше я обувки, и духаше определяне с нея малко червен прах. Тя започва да осъзнава картина.
  
  
  "Вие знаете, че аз бях там", - каза тя, подтягиваясь на стола си, все още уплашен.
  
  
  "Аз много неща научих. Това е бил един от тях".
  
  
  "Аз се страхувах да ти кажа, това е" - каза тя. "Аз не искам да се намесва в това, което се случи с Джон. Аз съм бил там само веднъж. Доуси ме заведе там".
  
  
  "Защо?" - попитах аз решително.
  
  
  "Казах ви, че той дойде при мен и настоявал да се върне с него", каза тя. "Аз наистина не повярвах му разказа за това, че се е срещал с някои от мъжете, които щяха да даде печелят него много пари. Да ме убеди, той наредил да ме вземе със себе си, когато ходи там, за да обсъдят случая. Те са дошли, за да донесе нас с джип и изнесли. Ние направихме барбекю на открито, аз ги срещнах, и това е всичко, което трябваше да се направи ".
  
  
  "Когото ти срещна?" - попитах аз.
  
  
  "Четирима мъже, може би пет или шест" - каза тя. "Със сигурност не си спомням. Един беше голям нос, извит като клюн. Аз го помня. След това имаше на носа е по-малка, с гладка черна коса и жълт цвят на лицето. Той беше шеф. Аз не знам". Аз малко си спомням за други ".
  
  
  Тя бързо стана и дойде при мен. "Аз ви казвам истината", - каза тя, вземайки в ръце ми рваную, помятую риза. "В действителност е така. Аз просто никога не споменах за това, защото не исках да се включат, и всъщност не е толкова много."
  
  
  "Защо ти беше толкова уплашен, че миналата седмица те може за теб да последват, но сега ти си толкова уверен в себе си?"
  
  
  "Никой не се приближаваше към мен", - просто каза тя рамене. "Аз си помислих, че това означава, че те не ще ме безпокойте".
  
  
  Тя не спомена високо стройно китаец, и аз също реших да не говорим. В останалата част от историята е достатъчно истински, доколкото тя ми е разказвала. Имах чувството, че наистина ги няма, но аз все още не се споменава, китайски. Може би тази нощ той изобщо се крие от погледа. Тя все още гледаше в очите, очаквайки някакъв знак, че аз й повярвах.
  
  
  "Всичко, което те са направили, е потвърдиха ми история Доузи", каза тя. "Щяха да му плати много пари за това, което той щеше да направи за тях. Това е всичко, което те ми казаха".
  
  
  "Аз ще се върна", - мрачно казах аз. "Надявам се, този път ти ми разказа всичко за себе си". Тя поклати утвърдително глава, широко отварянето на очите. Оставих го там, horror, уплашена, и тръгна към колата. Поне аз разбрах, че тя е в ранчото. - Трябваше да я вземе със себе си обратно, - мрачно се усмихна аз. Реших да говоря с Джуди преди да отидете в вила. Аз исках да проверя, какво каза този с ястребиным лице, преди да съм се втурнаха след него.
  
  
  Джуди отговори на повикването, и аз отново открих, че гледам в заспанные очите. Тя широко отвори вратата и аз влязох. Копринен халат бе увит около нея, и я пълни с кръгли гърди, красиво го вытягивали. Тя зевнула и прислонилась главата си към гърдите ми.
  
  
  "Господи, в кой час", - сонно каза тя. "Знаеш ли, аз съм дяволски късно работя".
  
  
  Очите ми, като гледам покрай главата си, видях чантата си на най-масичката. До беше всичко - адресна книга, дреболия, гребен, ключове, портфейл, червило, салфетки, слънчеви очила. Целият боклук, който едно момиче носи в чантата си. Но аз открих, че намръщен. Липсваше един. Компактен пудренницы Но, може би, той не я носеше. Не всички момичета да го носят.
  
  
  "Аз виждам, аз съм чистила твоята чанта", - казах аз небрежно.
  
  
  "О, това е", - каза тя, поглеждайки към масата. "Аз търсех своя компактен пудренницу". Аз чувствах, как се свиват ръцете ми. Аз погледнах към нея.
  
  
  "Ти го остави на ранчо", - казах аз тихо. Ужасен страх се появи в очите й, е моят отговор, по-красноречив, отколкото нещо друго. Това е опровергало всички думи на протест, които можех да чуя. Но не на личността не последва. Тя се обърна към мен, приближи до масата и отново погледна към мен.
  
  
  "Много ми се иска - каза тя. "Съжалявам, че не съм казала на теб. Аз просто си помислих, че ако аз казах, ти си си помислил, че наистина съм била с тях в същото време, и ти ще ми никога не би повярвал".
  
  
  "Тогава кажи ми сега" - казах аз. "Кажи ми бързо и кажи направо, Джуди, или аз да се освободя от теб труден път".
  
  
  "След като аз познакомила ги с Доуси и много други момчета, те ме попитаха дали искам да отида и да се срещне с шефа си. Имах почивен ден, и аз казах, защо не. Те са отведени мен в това ранчо. и аз обядвах там. Срещнах шеф, човек с пенирани обилно зад гърба си, черна коса, името на Бонар. Той зададе ми много въпроси за мен, всякакъв вид
  
  
  и след вечеря те взеха ме, това е всичко. По-късно, когато си помислих за всичко, за което той ме попита, ми се струваше, че той се опитвам да разбера, впишусь ли съм в тяхната група. Но той така и не се реши и ме помоли да работят в тях. Той каза, че аз им правя голяма услуга и просто искам да продължа. Той каза, че ще получа повече пари за своята помощ ".
  
  
  Умът ми посочих това, което тя казваше. Всички подробности са доста правдоподобни. Но голяма част от лъжи, най-малкото, добра, истинска.
  
  
  Попитах. - "Защо не ми каза всичко това по-рано?"
  
  
  "Беше ме страх, - каза тихо тя. "Проклет страх. Аз срещнаха няколко пъти, но просто не можех да набирам смелост. Ако аз казах ти, аз си мислех, че ти си поставишь мен като на един от тях, и аз си помислих, че ти ще опознаеш за ферма за себе си ".
  
  
  Я опушен-сиви очи бяха широко отворени, по-широк, отколкото аз някога съм виждал, и те също са били очарователната тъжно. Да, сега тя ми казваше истината. Може, Лин Дельба също ми каза истината. Но те двамата бяха на ранчото. Една от тях можеше да лъже. Аз погледна часовника си. Все още имаше време се промъква Мону дома, преди тя да си отиде в офиса. Аз исках тя да ми даде колкото е възможно по-пълно представяне като Джуди, така и Лин Делба. Тя може да започне, докато аз отивам на вилата, за да вземе душ и да се промени. Обърнах се и отворих вратата и Джуди е била до мен, я ръка сжимала ръката ми.
  
  
  Тя каза. - "Вие не ми вярвате, нали?" "Господи, бих искала да ти го направи".
  
  
  "Аз съм сигурен, че ти знаеш", - едва доловимо се усмихна аз. "Аз ще бъда за връзка. Можете да разчитате на това."
  
  
  Оставих я на вратата и видях, че очите й изведнъж има сълзи. По дяволите, тя е била зашеметяваща актриса, или тя наистина говореше истината. Но жените са родени на актрисата. Аз измести колата от бордюра и стигнал до апартамента на Мона точно навреме, за да я хвана. Тя отвори вратата с блестящи очи и свежа като утринна слава, в тъмно-синя рокля, с редица от бели копчета отпред и тесен бял пояс. В ръката си тя държеше една бяла обувка.
  
  
  "Ник", - извика тя. "Какво, по дяволите, правиш тук в този час? Изглеждаш така, като че ли трябваше да преживеят още един труден период".
  
  
  "Може и така да се каже, скъпа, - казах аз. "Исках да ти е направила нещо за мен, след като се върне в офиса".
  
  
  "Казано - направено", - каза Мона. "Разкажи ми за това, докато аз довърша полиране на тези обувки. Бели обувки дяволски трудно да се чисти",
  
  
  То е отишло в кухнята, и аз го последвах нея. Видях друг обувки, стои на мивката, покрити с тънък филм от червен прах, на прах. Парцал за почистване на обувки, на които тя се радваше, беше им измазана. Аз дълго време гледах на Мону, опитвайки се да реши, да говори ли нещо за прах. Аз се отказах от това, мои вътрешни квадратчета, предпазливост, пърхащи навсякъде. Да, тя е някъде подобрала порошкообразную прах. А може и да не.
  
  
  Аз си спомня някои неща, които внезапно са придобили съвсем нов характер. Когато току-що са пристигнали, Мона се опитваше да ме възпре да е само това. Тя каза, че това е само неумелая австралийската непохватност. Споменах за това до нежелание се сблъскат с неприятни факти. Но беше ли това просто така? Тези на своите часовници, които са спрели, и ме накара да ми среща с Бъртън Комфордом, са дали това е само един от тези фактори? Пилотът Демпстер, ожидавший появата ми - информира ли го хората от Третия кръг? Или това е Мона?
  
  
  Тя е завършила обувки и постави върху тях. "Добре?" - каза тя, идва при мен, за да прислониться красивата си големи гърди. "Вие сте малко какво казаха?"
  
  
  Усмихнах се на нея и реших да я събере нужната ми информация. Във всеки случай той я отнеме.
  
  
  "Искам колкото се може повече информация за две от хората", - казах аз. "Едно име Лин Делба, втората - Джуди Хенникер. Хайде, хайде, кукла?"
  
  
  "Веднага", - каза тя, леко поцеловав мен. Аз си спомни онази нощ в леглото с нея и за това, как се е занимавала с мен любов с помощта на техники, които аз никога не открих никъде извън Изток. Мона Стар, красив, сочен Мона Стар, выстраивалась до Лин Дельба и Джуди. Всъщност, тихо размишлявал съм аз, тя може дори да бъде лидер в тегленето на лотарията. Тръгнах с него и гледах, как тя върви по улицата към спирката. Аз махна с ръка и отиде в страната. На мен ми трябваше време, за да осмисли бързо променящите се събития. Имам в ръката си имаше три дами, но една от тях е жокер, фатално prankster.
  
  
  VI
  
  
  Взех душ, обръсна и подремнал няколко часа. Моето тяло ме заболя и стонало, и аз реших, че е дебела глава - не направи кариера за мен. Събудих се отпочинал, и един факт плуваше в объркване хлъзгави, пълзящи лъжи. Аз съм достатъчно ангажирани в бокса със сянката. При тази операция е бил ръководител, и аз трябваше да го накара да говори. Едно от трите момичета лгала от самото начало, но, ако не се счита за изтезания, не бих могъл да научат каква е точно. Но ако можех да ги преместите
  
  
  в ситуация, когато те трябва да покажат своите ръце, аз ще намериш всички отговори, които трябваше да знам. Аз бавно се облече, което позволява планове да се съберат в главата. Сега трябваше внимателно да се движите. След това, което съм научил за Моне днес сутринта, острови сигурност не повече. Тази операция може да проникне далеч нагоре. След като завърши да се облича, аз отидох в Ер.
  
  
  Аз отидох в кабинета на майора и затвори вратата зад себе си. Аз репетирали това, което исках да кажа, и как щях да го изразят.
  
  
  "Страхувам се, че имам много подозрителни зацепок, майор", - казах аз. "Но нищо конкретно. Но има няколко от последните въпроси, на които бих искал да отговоря".
  
  
  "Всичко, което искате, Картер", - каза майор. "Не мога да кажа, че съм много изненадан, че не излезе нищо конкретно. Страхувам се, че, може би там просто нищо няма".
  
  
  "Може би", - се усмихна аз, като добавите в него малко тъга. "Но имам въпрос относно вашия личен състав. Колко внимателно сте ги проверили? Вземете, например, Мону. Предполагам, че я внимателно проверихме".
  
  
  "О, сигурно, - каза майор Ротвелл. "Имаме всички я биографични данни. Можете да видите това, ако искате. Тя е родена в хонг Конг, живяла много години в Пекин с баща си, който служи в британската армия. Всъщност тя е нанята нас в Лондон. О, всичко е внимателно проверени, можете да бъдете сигурни ".
  
  
  Аз кимнах. Аз не му казах, че по-рано съм виждал внимателно доказан персонал, който се оказа агенти на врага.
  
  
  "И на последно място - казах аз. "Планирано ли в скоро време някой друг голям маневра или предприятие, което, ако тя не е наред, може до крайност се изострят отношенията на Австралия с приятелите си?
  
  
  Майор Ротвелл поджал устни и се замисли за момент, взирайки се в тавана. "Е, има едно нещо, - каза той. "На юг от тук се строи огромен язовир. Това прави американската компания с участието на австралийски работници. Това вече предизвика някои търкания и негодувание. Много от нашите хора не могат да разберат, защо трябва да има американска фирма. . Нашите фирми са били много по-високи в своите оценки на разходите, но хората не обръщат внимание на тези неща, когато те искат да решат емоционално на проблема. И, както знаете, австралийците са много недоволни от обвиненията, които са били представени ни, правилно или неправилно. Ако нещо не е наред с тази язовирната и хората ще бъдат убити заради това, аз съм дяволски добър мисля, че това ще се превърне в черешката на кръгова. Движение за излизане от съюза се радва на голяма подкрепа. главно поради неправди, но не по-малко ".
  
  
  Знаех, че майор е повече от прав. Имам повече не е имало проблеми, така че аз се отказах. Преди да се върне в къщата, аз направих две спирки в центъра на Таунсвилла: една в магазина на нови продукти, както и в друга аптека. След това аз затвори на остатъка от деня. На сутринта ми се яви до майору. Аз внимателно планиран за това, което ще кажа. Ако участвала е Мона, тя щеше да е моя проблем. Тя знаеше, че съм бил в ранчото и е избягал от смъртта. Тя знаеше, че аз за нещо да се хване, така че не можех просто оттеглят, заявявайки, че не е постигнал успех. Ако тя беше същата.
  
  
  "Страхувам се, че имам лоши новини", - съобщи аз. "Аз трябва да се върна в Щатите - възникнала е извънредна ситуация, и те го направиха на мен. Снощи говорих с Хоуком".
  
  
  "Това е престъпен срам", - каза майор. "Но аз знам, че трябва да изпълнява нареждания, както и всички ние".
  
  
  "Хоук ви праща своите извинения", - учтиво излъгах аз. "Той каза, че мога да се върна, ако все още чувстваш, че ми е нужно е в мен. Аз също, само че има няколко сериозни зацепок".
  
  
  "Може би тази ИЗВЪНРЕДНО ще се проведе през ден или два", - каза майор. "Понякога те го правят. Забавлявайте Се, Картър. Благодаря за всичко до сега ".
  
  
  Телефонно обаждане майору завърши нашия разговор, и спрях в масата на Мона. Аз се засмя тя. - "Искам да се върна." "Не ми трябва да им обяснявам защо, скъпа".
  
  
  "Можем ли да прекарате тази нощ заедно?" - попита тя. Аз поклати глава. "Вече резервиран билет за дневен полет", - казах аз. "Аз ще се върна. Приберегите за мен толкова дълго". Тя е обвързана с мен тесен поглед и се усмихна. Излязох на път обратно в Съединените Щати - най-малко, колко са загрижени. Следващата ми спирка беше Джуди. Казах и на една и съща история за това, че ми се обади по поръчка. Очите й внимателно ме гледаха.
  
  
  "Това са цифрите", - горчиво каза тя. "Във всеки случай, аз не мисля, че това наистина ще се сбъдне".
  
  
  "Искаш да кажеш, че съм помогнал на теб да стигнете до Сащ?" Аз казах. "Може би, все още. Аз мога да се върна".
  
  
  "Гниене", каза тя. "И дори ако ти ще се върне, ти не ми вярваш."
  
  
  Аз просто се усмихна тя. - "Ти си толкова права, скъпа, - казах аз на себе си. Вашето акваланг в тоалетната може да се използва не само за забавление и игри под вода. Когато аз си тръгнах, тя надула устните й кръгло лице беше напрегнат, а очите ме обвиняющими. Независимо дали дяволите я замерват, независимо дали тя е същата, тя би била най-добра актриса от всички. Аз бързо си отиде и се спря при Лин Делба. Добавих един тънък щрих към историята ми е за нея.
  
  
  "Аз се обадих на австралийската проучване вашето име и записва всичко, което вие ми каза, - казах аз.
  
  
  "Мисля, че сега мога да очаквам, че те ще се обръщам към мен всеки ден", - гневно каза тя. Тя ме погледна, а очите му бързо се отклоняват нагоре и надолу. "Ами, ако те всички приличат на теб, Янки, мисля, че през най-трудната част е" - каза тя. Най-малко, тя е вярна на своята форма. Аз мислено се усмихна. Тя все още не носеше сутиен.
  
  
  Това е последната ми спирка. Ник Картър се връщаше в Америка.
  
  
  * * *
  
  
  Тази нощ ние The Ruddy Jug се появи нов купувач. Той е рыжеволосым, с широк веснушчатым лице и спуснати краища на червено-кафяви мустаци. Той е румяная кожа под лунички и силен писклив глас. В работна риза, панталони и тежки обувки, които той седна и махна с ръка Джуди. Той гледаше как тя се приближи, и нейната усмивка е принудителна - натрапчив в нея напрегнато, мрачно лице - подигравка над нея загрижени очи.
  
  
  "Луд супа, момиче", - извика той на нея. "Налей ми една бира." Джуди се обърна към бара и поиска чаша бира на седем грама. Тя го донесе и сложи на масата мъж. "Добре дошли в The Ruddy Jug". Тя отново се усмихна.
  
  
  "Аз съм малко уморен, мила" - казал той, го австралийската реч е толкова естествена, колкото и това, което той пиеше бира. "Работа на язовирната стена, под тези проклятыми инженерите на янките би било страхотно, аз ви казвам".
  
  
  "Винаги можете да се отпуснете в The Ruddy Jug", - каза Джуди, като се започне да се движи по-нататък.
  
  
  "Браво", - извика един мъж. "Налей ми още веднъж, когато пойдидешь на гишето. Това е горещо, дурацкая нощ".
  
  
  Момичето продължи, без да погледне назад, и аз вътрешно се усмихна. Минах на преглед. Аз съм работил по маскиране на целия ден, запомняне на различни малки трикове използват грим, на които ме е научил Стюарт в "Спецэффектах". Мустаци от магазина новостите са били добри и между тях, ми боядисаната коса, по различен начин зачесанные назад, и лунички, аз бях нов човек - Тим Андерсън, работен на голям язовир на юг от Era. Успях да завърже силен разговор с двама мъже, на съседната маса, и колкото повече пиеше, толкова повече им за това, колко лошо работи за прокълнатите инженери-янките. Аз се оплаква от заплатата си, за това, как те се обърнаха с мен, на каква работа се изисква, за всичко, което мога да измисля.
  
  
  В онази първата вечер си тръгна доста по-рано. На следващата нощ аз останах по-късно, а на следващата вечер още по-късно. Всяка нощ се появиха други, и аз се опитах да Джуди чула ме силно и ясно. Това беше четвъртата нощ, когато влезе желтолицый Бонар, и аз трябваше да прикрият усмивка. Той може да не е най-добрият, но той е на най-високо ниво, а тук не го опитът. Това е обратно на върха за вмятине, което вече съм оставил след техните операции.
  
  
  Ъгълчето на окото си видях, как той се спря, за да говори с Джуди. Тя не се усмихна му. Всъщност тя беше доста невъзпитан. Но в края на краищата тя кимна в моя посока. Бонар застана на бара, в очакване на момента, когато престана да говори с някой друг. Аз му позволи да изчака, докато силно извика за прокълнатите янките и техните "проклет са арогантни маниери". Най-накрая седнах и пиеше уиски и бира.
  
  
  "Не возражаешь, ако аз право?" Чух гласа на Бонара и вдигна очи, със затворени очи. Аз посочих към един празен стол край масата. Неговият подход е по-плавен и спокоен. Аз подыгрывал му, като рибар играе на пъстърва, само той си мислеше, че той е рибар. Дадох му да разбере, че съм бил в дългове до ушите, и един конкретен дълг наистина лежи на гърба ми. Той се появи на следващата вечер и на следващата вечер, и ние сме станали отлични выпившими приятели.
  
  
  "Бих могъл да ти помогнем да се измъкнем от задръстване, в който си попаднал, Тим", - най-накрая той ми каза. "Ти каза, че това е достатъчно, за няколко стотин паунда. Ето, вземете. Това е заем".
  
  
  Постъпих правилно, благодарен и впечатлен. "Можете да направите нещо за мен в замяна". - каза Бонар. "Ние ще говорим за това утре вечер".
  
  
  Сложих парите в джоба си и си тръгна. Но на следващата нощ аз бях там по-рано, и той също.
  
  
  Той ме попита. - "Ти искаш да печелите наистина много пари, Тим?" "И направи услуга на себе си и на страната едновременно?"
  
  
  "Аз ще го хареса", отговорих аз.
  
  
  "Аз съм свързан с някои мъже, които не искат да се язовир, който се сграда, не е спала - каза той тихо поверителни тон. "Те се чувстват същото, което и вие, когато тук идват проклетите янки и притежават власт над нас. Те искат да видят, че това повече няма да се повтори, и има само един начин да се направи това".
  
  
  "Какъв е този начин?" - попитах аз малко хрипло.
  
  
  "Нека нещо ще се счупи, след като те я връщат", каза той. "Някои хора могат да страдат, а част от имот - повреден, но янките вече не ще платите тук да работят. Това ще е сладко отмъщение за теб, Тим, за всичко, за което ти ми каза да".
  
  
  "Това би било в този случай, не е ли така?" Аз се усмихна, облегнат назад. "Аз, по дяволите, би искал да види, как ги язовир срути върху тях".
  
  
  "Хората ми са готови да ви даде двадесет и пет хиляди долара, ако ще правиш това, което те искат", - каза тихо той.
  
  
  Аз съм позволи на очите си да се разшири, а челюстта спадна.
  
  
  "Господи, това са повече пари, отколкото някога съм се надявал да види на едно място", - заекване, промърмори аз.
  
  
  "Всичко ще бъде в джоба ви, Тим - каза Бонар. "Какво ще кажете за това?"
  
  
  Ми крайно време беше да бягам. Аз отидох в zaton.
  
  
  "Не е толкова бързо - казах аз. "Парите са добри и всичко това, но хората не се раздават ги за нищо. Какво трябва да правят? Ако за това ще вляза в затвора, мен няма да е наблизо, за да съберат или да се харчат тези двадесет и пет хиляди."
  
  
  "За да няма риск", - каза той. "Подробности ще получите по-късно. Просто имаме нужда от някой в работната зона, който може да направи това, което ние искаме".
  
  
  Аз преминах на втора предавка. "Да Предположим, че аз се съгласих да ви помогне. Откъде да знам, че вие сдержите своята част от сделката?"
  
  
  "Ние преведе пари на банкова сметка на името си", - каза той. "Той ще бъде определена за вас дата. Тази дата ще бъде след два дни, след като завърши своята част от сделката. Всичко, което трябва да направите, е да влезете и да го изискват".
  
  
  Аз се усмихна в себе си. Това е тяхната система на изплащане. Всичко беше формулиран така, че да ми харесва - недовольному, сердитому човек. Дошло е време да се премине на високо ниво.
  
  
  "Аз ще направя това", казах аз. "Но не и по-рано, отколкото аз ще направя оферта за основният човек. Това е голямо нещо, и аз искам да съм сигурен в това, къде стоя".
  
  
  "Аз централен", - успокоително се усмихна Бонар. Аз се отказах от него твърдия поглед на перла.
  
  
  "Аз не съм роден вчера, копатель", - казах аз. Основният човек, няма да се откаже от контакти. Само че не в такава премяна, като имаш зад гърба си. Кои са те, някаква голяма австралийска строителна компания? "
  
  
  "Може би." Той се усмихна отново, като позволява ми да избяга с тази мисъл, ако ме ще. След това се опитах отново.
  
  
  "Но аз централен души", - каза той. "Можете спокойно да се справят с мен".
  
  
  Аз упорито поклати глава. "Нито топ-мениджър, нито Тим Андерсън", - казах аз. Бонар се изправи и се извини. Аз гледах, докато той отиде до телефона и се обади. Той се върна след няколко минути и широко се усмихна, го желтоватое лицето сморщилось.
  
  
  "Ти си водя сериозна сделка, Тим - каза той. "Основният човек да види вас. Утре вечер. Ще се срещна с вас тук."
  
  
  "Ти трябваше да ми каже, че ще му се обадя", - казах аз. "Искам още нещо. Аз искам добра жена е нещо специално, необичайна улица девку. Искам някой, с когото мога да изляза и да не се страхуват, че ме видят. И аз я искам за утре вечер. за да се справят с добра, топла жена.
  
  
  Бонар с трудно стопанство усмивка, но той успя. "Аз разбирам", казал той. "Ще те срещна тук, утре вечер".
  
  
  Тръгнахме заедно, той се качи в джипа, а аз отидох по улицата. Бях сигурен, че основният човек, изглежда. Те искаха това да се случи. Аз не бях толкова сигурен, дали това, което се отнася до жените. Естествено, аз се надявах, че те ще се обърнат към този, който използва в момента - Моне, Лин Делба или Джуди.
  
  
  Аз се върнах, но не в къща, а в малък едностаен плоски, която засне в района на ниски квартплаты. В стаята си извадих карта на местността около язовир и отново е учил на нея. Около четири села е близо под язовирната още осем - на малко разстояние. Ако след известно време на язовира се срути, притокът на вода ще унищожи всички идващи на селото и на повечето други. Разбира се, стопанство и имоти ще бъдат напълно унищожени. За смъртта на хора човек може само да гадаем, но и това щеше да е много. Това е, както каза майор, определено ще сложи черешката на тортата, като се обадите на двустранен горчивина, която завинаги сълзотворен работно съюз. И аз знаех, че те няма да спрат на него. Те ще намерят повече недоволни душ, за да нанесе още по-голяма вреда, докато нато няма да бъде веднъж и завинаги отпадна, а Австралия е изолиран в невъзпитан враждебност. Ефект, който е имал било на власт по периметъра, е още по-страшно, защото те видели, как на съвместните усилия на Запада разваливались в собствените си очи. Аз забави картата и лампите. Аз очаквам с нетърпение да се подходи много мъдър нощта.
  
  
  Когато се появи, Бонар чакали в джип пред вратата на "червените стомна". "Седни - каза той. "Това е истински драйв".
  
  
  Седнах до него и малко говорех, докато ние се насочват към ранчото. Аз вътрешно се усмихна, когато мина покрай мястото, където бях спрял, за да попита за посоката. Този път, когато стигаме до Третия Кръг, дворът бе осветен, а мястото е активен. Усетих напрежение в моите мускули, когато пътувахме в двора, и направи дълбоко дъх. "Сега не е време да се страхуват от сцената, стар", - казах. Излязох, и Бонар заведе ме в ранчото, покрай хола, докато отново не се появи в офиса с големи чекмеджета с морски обекти по стените. На маса, погледна към мен от кестени коса, зелени очи - студени очи,
  
  
  Прегледах всяка подробност на лицето, застанало пред нея. Мона Стар стана.
  
  
  "Никой от тези, които са работили с нас, никога не съм срещал мен", - студено каза тя. "Вие, разбира се, чакаше човек".
  
  
  Не ми беше нужно да се преструват на учудване в очите. Не, защото това е Мона, а поради ролята си. Аз бях настроен да я види, или Лин, или Джуди, но в женски роли, а не като главен мъжете. И аз не можех да се настанят нейната основна женска чувственост в "Палачите".
  
  
  "Мисля, че съм изненадан, госпожо", - плахо казах аз.
  
  
  "Сега, когато ти ме срещна, - решително каза Мона, - нека веднага проработаем информация". Тя ме погледна много проницателен поглед, и аз бях напрегната, готова да си вземе почивка, ако цялата фигура отклеится. Но когато мина нейната проверка, те останаха заедно. Знаех, че е изправена пред нея няколко глуповатое, сутулое животно не ще си чаша чай.
  
  
  "Ти искаше жената да празнува с теб", - студено каза тя на мен. "Случаят е по-важно удоволствие, г-н Андерсън. Можете да празнуват, след като работата е свършена. Кой знае, дори мога да празнуват заедно с вас".
  
  
  Тя бързо ми се усмихна. Красива кучка. Тя подбрасывала малък допълнителен стимул за беден тъп ублюдка пред нея, така че той правеше всичко възможно, за да изпълни работата правилно. Аз нетърпеливо се усмихна в отговор и се оставя свой език и да се търкаля по моите устни. Нека очите си с алчност я погълне големи, дълбоки гърди. Това беше една хубава стая, и това беше лесно.
  
  
  "А сега подробностите на работата, г-н Андерсън", каза тя. "Ние знаем, че те започнаха запълване на язовира. Днес те са направили цялата долната част. Утре е планирано да се налива централната част, като вървеше хоризонтално от ляво на дясно. Сега, разбира се, цимент се съхранява на място. дървени форми, докато той не се втвърдяват, което ще отнеме още няколко дни. На язовирната стена няма, нощна смяна, с изключение може би на един или двама стражи. Ви закара там веднага след час и половина, след като сте там, Подъезжайте. Камион ще бъдат транспортирани торби с глина и варовик, точно същите, като тези, които те използват за производство на цимент за язовир. Но сместа в тези торбички е много специална. Когато я изсипа в циментов смес, тя ще изглежда като нещо, което те използват, и действат като това, което те използват. Но той съдържа мощен дезинтегрирующий представител. Когато цимент втвърди, с този материал в него, той ще започне да се разпадне отвътре. Според нашите изчисления, в продължение на две седмици, след като язовирът ще бъде изграден планирано откриването на основната секция ще се срине и ще доведе до ситуацията ".
  
  
  "И вие искате аз да проследил за това, че тези специални пакети са били смесени с обичайната смес от обикновена глина и варовик", - завърших аз съм за нея.
  
  
  "Съвсем вярно", каза тя. "Ще вземат чувалите от камиона и смешаете им с други торби, бременната да се превърне в цимент. Това е толкова просто, г-н Андерсън. Двадесет и пет хиляди долара за нощна работа - доста добра такса, не трябва да мислиш?"
  
  
  "Да, мадам", - смирено казах аз. "Да, наистина."
  
  
  "А сега вървете с г Бонаром", каза тя. "Това трябва да работи като часовник. Ние искаме да пакети са били имате в ръцете си, за да можете да ги смесват с други".
  
  
  Аз кимнах й и продължихме за Бонаром, който ме доведе до джип. Аз тихо седеше по време на пътуване до язовирната стена. Цялата операция е била толкова проста и подредено, че е надеждна. Но аз бях изграждане на собствени планове, докато джипът с рев hurtled през нощта. Трябваше да направя две неща, а аз не можех да загуби нито един, иначе аз загубих било във всичко. Трябваше да спре операцията и да грабне някои от тях като доказателство за нокти Мону. Аз не се осмели да вземете Бонара и дефлация от него повече информация. Това ще бъде просто още една частична победа, и сега ми имаше нужда от пълна победа.
  
  
  Докато карах, в ума ми идват две много различни мисли. Първо, висок китаец, който видях по време на първото ми посещение в ранчото, да се проведе извън полето на видимост, въпреки че бях сигурен, че той е наблизо. На второ място, аз се радвам, че очи, които видях, когато влезе в кабинета на ранчо, не са е опушен-сиви. Никой, но никой никога не е наричал ме сентименталистом, но аз бях доволен. "Дали наистина я опушен-сиви очи и по-младото мъдро лице" - казах на себе си. Те получиха ти - мен.
  
  
  Джип се изкачи на върха на хълма, и аз открих, че гледам на високи очертанията на гори язовира. Бонар управлявал чрез блокиране на строителни работи - тръби, дъски, стоманени листове и малки ръчни колички. Най-накрая той спря пред високи гори, които излизаха от дървени форми, в които трябваше да заливаться бетон.
  
  
  "Можете да изчакате тук", - каза той. "Знаете какво да правите, когато тук ще пристигне камион". По дяволите, аз наистина знаех какво да правя", - казах на себе си, кимаше и той заминал. Мрежа строителни гори вырисовывалась мен, и аз бързо се огледа местността за това кратко време, което имах. Около постеля чукове, триони, лопати и дъски. В края на гората на язовир двойни релсите имаше две огромни машини. Това са подвижни цимент миксер, и видях конвейер изтеглени пакети, водещи до колата.
  
  
  На горния етаж, там, където каишка обърна за себе си, е платформа, достатъчно голяма, така че двама мъже могат да стоят, отварят пакети, когато те се издигаха и высыпала съдържанието им в огромен миксер. Върху транспортната лента трябва да е микс пакети с еднаква маркировка със специална смес.
  
  
  Но аз не можех да се даде възможност на тези сумкам се приближи към транспортната лента. Би било наистина лоша шега, ако аз опростен операция, но те все още са се провалили, тъй като ги распадающаяся смес се удари в обикновена смес. И аз прегледах огромни кранове и видях, че ролки, на които те са били, водеше наляво и надясно покрай язовира. Освен това, аз открих набор от лостове, регулиращи работата им е електрически. Един движи машини за двойно гусеницам, друг да контролира посоката на дългия воронкообразного дупки, от които лился цимент. Идеята се формира в главата ми, когато видях приближаването на фарове. Поради фаровете се появи малък камион с отворен борда, а аз съм спрял да ливъридж. Като влезете в лъч на фаровете, аз да им махна, да те спряха под огромна бетономешалкой дясно.
  
  
  Водачът высунул главата си от прозореца на камиона. "Искате ли те да бъдат разтоварени точно тук?" - хрипло попита той.
  
  
  "След една минута", - казах аз. Аз отстъпи в сянката и се дръпна от първия лост с надпис "да се Освободи". Шум смилане на цимент миксер, когато тя се обърна с главата надолу във вътрешността на огромен скелет, расколол нощ, и аз изрече кратка молитва. Аз се счита, че в блендер ще остане справедлива стойност неотливного цимент. Аз съм изтеглен за друг лост, окачи дълга фуния над камиона и с облекчение видя, като по фуния се стича гъст, тежък, сив поток, подобен на сутрешната каша на някакво чудовище. Той започна обрушиваться на камион и го торби със специална смес. Шофьор с рев изскочи от кабината, като главата на пратката мокър цимент. Аз придвижил напред с Вильгельминой в ръка.
  
  
  "Дръж това тук", казах аз. Но по-късно, твърде късно, видях, че върху него е радиостанция. След това чух как двама други скочи от другата страна на камиона. Те също са уоки-токи, и аз чух, как те викаха в своите устройства.
  
  
  "Това е твоят човек, Андерсън", - извика някой. "Той е предател".
  
  
  Чух как оживяват два автомобилни двигателя. Един се откъсва на бързи излитане с визжащими гуми, друг се премества напред, и аз видях как го фарове скачат, когато тя се втурва в района на язовира. Шофьор на камион се опита да мамят. Той се обърна и се гмурна към шасито, надявайки се да попаднат под другата страна и да излезе от нея. Хвърлих един път през пръски цимент, и той се просна неподвижен. След няколко минути тя ще бъде смачкан камион, плъзгаща се маса от сив цимент, обвива го и произтичащи от всички страни. Но на вратата машина се отварят, и аз чух глас Бонара, выкрикивающий поръчки. Спрях и започнал да слуша. Преброих на свобода четири чифта стъпки, без да броим Бонара. Така че, двама от камион, останалите четири и Бонар, само седем. И те рассредоточились, за да се движи към мен от двете страни на камиона. Тичах надолу в долния край язовир покрай високите гори. Чух, как те се събраха около камиона и отиде зад мен. Изведнъж спря, вдигна голяма чук, разположена на земята, и погледна към високи скелета. Бонар и останалите се втурнаха към мен. Аз това с всички сили, тежки удари на чук стыку эшафота. Тя отстъпи място с гръм и трясък, и аз отпрыгнул настрана, когато срина една цяла секция гори. Чух вик на един човек, задыхающийся от болката, но повечето от тях са успели навреме да се оттеглят, за да се избегне падането на тях срутените в тях дървени и метални парчета. Но завесата от катастрофата ми даде още един шанс да се потопите в тях. Видях, водеща нагоре по стълбата, скочи в нея и започна да се изкачва. Тя водеше към строителните горите и по-нататък, чак до върха на язовира, където дървен перваз имитира плавен завой, който ще вземе бетон, кога той ще бъде завършен.
  
  
  Изведнъж почувствах как задрожала стълбище, и видях как те се издигат зад мен. Поглеждайки отвъд, аз видях как другите се качват по друга стълба, на няколко стотин метра от мен, но е успоредна на тази, по която съм бил. Не е имал друг изход, освен както нагоре, така че аз продължих да се катеря към върха на язовира, или това, че изобщо ще си на върха. След това погледна наляво. Други двама се издигаха на още една от дългите стълби за изграждане на гори, които, както разбирам сега, са били поставени на разстояние от около 100 метра един от друг, за работници. Аз бях почти на върха, но и те са в ляво и дясно от мен, и веднага след мен по една и съща стълба. Бях в капан, аз нямаше къде да се скрия и няма къде да избяга. Тъй като стреля в две посоки едновременно, не може, а след това и да се измъкнем оттук беше невъзможно. Спрях да отседнете на върха на изогнутого дървен висящ. Бонар вече е на уступе и вървеше до мен с пистолет в ръка. Един от неговите хора влезе с различна посока.
  
  
  "Дай ми пистолет" - каза той. "Бавно и внимателно. Една грешна стъпка - и ти си мъртъв".
  
  
  Не можех да споря. Трябваше да спечели време. Аз се връчва на Вильгельмину, бавно и внимателно, точно така, както той искаше.
  
  
  "А сега започнете бавно слезе, - каза той. "Ние сме от двете страни на вас, гледане".
  
  
  Започнах дълъг бавно спускане, те нацелили на мен пушка от три страни - отляво, отдясно и отдолу. Те ме чакаха, когато съм слязъл на земята и повлече ме към колата Бонара. Ние колкото пъти мина е мястото, където удари на чук за съвместни гори. Парчета от тази секция, висящи свободно, и аз видях, че една от съседните секции извита в долния кръстопътя. За да го съборят, няма да отнеме много време. Бонар в своя гняв и разочарование забравил за Юго. Аз напряг мускулите, ме е извади ги от кожени труд, и шило падна ми на длан.
  
  
  Човекът вдясно от мен вървеше на половин стъпка зад него пистолет свободно успя да се задържи в ръката си, и е насочено към земята. Чаках, като се брои всяка секунда от движение, а след това, когато минавахме прятавшееся връзка строителни гори, аз рязко се обърна, хвърляйки се удари Уго. Вик на мъжете се, когато шило с един удар прерязал му яремную виена. Останалата част, в миг уплашен, ме хванаха, но аз вече скочи настрани, удряйки рамо за съвместни гори. Той се счупи - и втората част от строителните гори падна им на главата. Само че този път аз също бях под него.
  
  
  Парче дърво се удари ме в гръб и за секунда ме събори с крак. Аз притисна към дървени форми, само че осветена основата на бетона на язовирната стена, когато надолу полетяха нови алуминиеви пръти и дърво. Аз се стичаше по ръба на диги, преодоляване на скеле, и около ушите ми прозвуча снимки, когато те оправлялись от втория дъжд строителни гори.
  
  
  Промених курса и промчался на работната зона с купчина стоманени греди и мотками линия тел кабел, да лежи на земята. Голям трактор стоеше сред всички строителни материали; кичури хидравлично газ на високи цилиндри усеяли място. Аз гмурна зад група от високи резервоарите за течно гориво. На земята лежеше ацетиленовая горелка. Аз го вдигна, когато търсач взима златен къс.
  
  
  "Рассредоточьтесь", - каза Бонар. "Копеле някъде тук".
  
  
  Аз останах прижатым до резервуарам, гледа през отвора, където ги дюзата не се сближили на горния етаж. Мъжете излезли и като си проправят път през купчина греди и кабели. Двама от тях обикалят около голям трактор, по един от всяка страна. След това чух наблизо стъпки и видя как фигурата се движи към противникови танкове. Аз съм чакал. Факел включително с свистящим звук, и аз трябваше да се изчисли като път, иначе той щеше да бъде предупреден.
  
  
  Аз съм ниска, приседнал. Когато той внимателно разглеждах светините боклук, включих фенерчето и се мушка в лицето му. Той се отказа вик, от който вечер е фрагментиран, и падна назад опаковани с двете си ръце към лицето. Му пистолет лежеше на земята, където той го е изтървал. Взех го изстреля един куршум в други, които тичаха, и си тръгна. Те са професионалисти. Те оставиха един мъж да вика и мърда на земята и продължиха да ме тормозят. Аз направо чрез фермата и мотки на въжето, като сто ярда с препятствия. Аз видях една малка колиба, е боядисан в ярко-червен цвят, с един надпис, бродирани бели страни: "Експлозиви".
  
  
  Аз съм идиот, отвори вратата на колибата, напълно уверен в това, че ще го намеря. Динамитные пулове са опаковани в картонени кутии. Една кутия горе е събрана в група от шест, вече сплавленных. Аз взех една група и избяга, а Бонар, водещ към останалите, прегази. Аз заобиколи хижа и се втурна към неговото пътеката между шестифутовыми купчини от стоманени греди. Те преследват мен. Не сбавляя на темпото, аз выудил от джоба си запалка, запалил предпазител динамит, след това се обърна и се хвърли към него. Бонар напред и видя как обектът излита във въздуха. На свобода аз видях, как той се затормозил, падна, скочи на крака и се гмурна към един от редовете на стоманени греди. За останалите е вече твърде късно, те го следваха достатъчно далеч. Динамит избухна ги право в лицето гигантски взрив.
  
  
  Аз бях изхвърлен напред, предположих аз, дворове на десет, удряйки се в земята катящимся, въртящ се волан. Но аз бях готов за това, и аз си позволи да си тръгне, проливайки трясущуюся земята. Стоях там тихо, докато на земята не е спряла да трепери. След това аз се изправих.
  
  
  Двамата вече са били взети предвид: аз съм един намушкан с нож в эшафоте, а друг извади ацетиленовая горелка. Аз се движеше напред през едкую мараня, преминаване през едно от телата, в които е имало достатъчно живот, за да застонать, когато се разнесе изстрел от близко разстояние. Усетих остра болка, когато тя пронзила рамото ми и излезе от другата страна, разорвав на мускулите и сухожилията.
  
  
  Аз веднага падна, и тялото Бонара лети със мен в крачка подкате дясно. Аз имам обувката си в челюстта. Оръжието падна от ръката ми - видях, как той отново започва да вдигне ръката си. Когато аз ритна с крак и го събори ръка, изстрел отиде миналото. Но главата ми се изясни, аз отново ритна с крак му крак. Той падна още един изстрел отиде миналото. Аз бях на него, борейки се за пистолета, когато чу, как боек щракна на празно камера. Аз му нанесе удар в лицето, но той е бърз и жилистым. Той перекатился точно толкова, за да нанесе удар, а след това се откъсна от моята проницателност. Скачайки на земята, той се изправи на крака с нещо в ръка. Това е парче на линия тел въжето, и го изпрати с гръм и трясък, като събирам, във въздуха. Аз ще се отвърне от него, но той падна ми се на гърба ми и аз се чувствах като той вонзился, като нож. Това е почти толкова лошо, като пареща, изгаряща болка в рамото ми, когато куршумът влезе в мен.
  
  
  Той отново изпрати въже във въздуха, но един наполовина падна, наполовина се отпусна назад, силно удряйки се в земята. Ръката ми, протянутая, бръкна нещо студено и метално, това е трион, голяма, мощна трион. Бонар отново влезе с тросом. Аз затвори трион и да го използват като щит, отблъснати обрушившийся ме удари. Издигайки се на краката си, аз продължавах да трион пред себе си и продължихме към него. Той отново удари тросом, и аз отново го взех с трион.
  
  
  След това той wised. Пригнувшись, той удари тросом, и аз усетих, как той обвился около краката ми с пареща болка. Но преди да е успял да извади смъртоносно оръжие, разопакова тежка трион по дълга дъга. Назъбени метални зъби удари го на врата си, и кръвта бликна от него фонтан. Той отшатнулся, схватившись зад врата. Аз съм гълъб и го сграбчи, силно да чука с пръсти. Го желтоватое човек е бял, той е една умираща крысой, все още яростно сражающейся. Ръцете му върху гърдата ми в лицето, наведе главата си и го удари с нея. Чувал съм, като главата му откинулась назад и с глух стуком провалиха за земята. Вдигна лакът и удари го за врата, докато го държите неподвижно. Кръвта непрекъснато червен поток течеше от перерезанных артериите на врата му.
  
  
  "Това е Мона, която отиде в друга кола", - извиках му. "Мона и китайски комунист. Къде е отишла?"
  
  
  Очите му започнаха да стекленеть, а едно лице е било ужасно бяло, но все още напрегнат от омраза и ярост.
  
  
  "Ти никога да не ги намери", - издишания той. "Никога."
  
  
  "Направи нещо добро и в последните си проклет минути", - извиках му. "Къде е delas?"
  
  
  "Никога не намери ги... никога", - издишания той отново, устните му се страхуваме в рычании смърт. "Тя е твърде умна... прекалено е умен. Тя е поставил голяма бариера между вас... твърде умен".
  
  
  Аз отново разтърси го, но тряс вече мъртъв човек. От момента лежах върху нея, канейки сили, борейки се с болката в рамото. А после бавно, мъчително, аз приподнялся. Аз съм готов и извади Вильгельмину от неговия джоб. Изправяне на коленете, аз обыскал му, но той не е имал нищо, което можеше да ми каже всичко, което исках да знам. Аз отново се изправи и бавно тръгна обратно към мястото, където стоеше панел камион, едва разпознаваем силует с дебел слой мокра цимент, почти стирающий му. Попаднах на машината Балард, черен мерцедес. Рамото ме заболя, като адски брашно. Трябва да бъде куршумът се удари в нерв. И Мона отиде, побягна. Аз трябваше да го намеря.
  
  
  Аз бавно включвам, предаване, се претърколи назад и се отправих в Таунсвил. Рамото ми продължаваше да пулсира и да изгори - това е толкова болезнено, че аз едва ли можех да се концентрирам. Мона, Мона, Мона, повтаряше аз на себе си, трябваше да Мону. Бях сигурен, че тя щеше да изчезне, и не по-малко сигурен, че тя трябва да бъде на брега. Тя е професионалист, и тя никога няма да се върне в ранчото или в апартамент. Тя реши, че рано или късно аз прикрою ги и двете. "По дяволите, но това рамо е на път да се взривят", - помислих аз, гримаси.
  
  
  Това беше дълго и мъчително пътуване в Таунсвил, сякаш трая по-дълго, отколкото е в действителност, и когато спрях колата, че ме заболява главата от постоянна пареща болка. Аз изскочи от колата и се изкачи по стълбите, като първите лъчи на деня ме последва в коридора. Аз кликнали на разговор, и най-накрая вратата се отвори леко, и сиво-дымные очите уставились на мен, намръщени, търси моята покачивающуюся фигурата в коридора. След това очите се разшириха от узнавания, и вратата беше открит.
  
  
  Тя ахна. - "Янките!" "Какво, по дяволите, се случи с вас?"
  
  
  Аз се приплъзва покрай нея и падна върху дивана и тя видя окровавленное петно върху моето рамо. Тя веднага се изправи на колене, с ножици и изрязани риза. Тя ми помогна да се издигне и да премине в спалнята. Аз падна в легло и стиснал зъби, когато тя съблече ме до шорти. Нейният глас се публикува тихи викове на тревога, когато видя ранички на гърба и краката от кабела.
  
  
  Тя подаде ми бутилка уиски, и направих голяма глътка. Това помогна, но малко. Студени компреси, които тя сложи на рамото си, най-накрая донесе известно облекчение. След това с аптечка за гмуркане с акваланг нанесе ми антисептичен лосион.
  
  
  "Това се превръща в навик, нали?" Аз се засмя тя. Халат за баня, расстегнутый на горния етаж, оставях я кръг грудям поглед от мен, като че ли предлага стимул за бързо възстановяване. Аз съм говорил с нея, докато тя работи над мен, разказва тя основните моменти на това, което се е случило. Тя не би забелязала, че аз громогласный, веснушчатый Тим Андерсън, ако на мен все още не е грим и косата ми не бяха още червена.
  
  
  "Господи, всемогъщия", каза тя. "И да мисля само за това, че ти си преценява, аз като част от всичко това".
  
  
  "Ами, по дяволите, ти беше част от това", казах аз, "И аз забелязах, че ти си продължава да намерите хора за тях, след като аз се отказах. Ти си изпратил ги към Тим Андерсону".
  
  
  Аз седнах и видях как устните се страхуваме. "Да, по дяволите, е вярно", каза тя. "След като ти си тръгна, беше дяволски зло на всички и на всичко. Ако те искаха да продължи да ми дава пари, това ме устройваше. За мен това винаги е било гнет, и аз се надявам, че така ще бъде винаги. малка Джуди, освен нея самата ".
  
  
  "И когато аз внезапно излезе от играта, ти веднага се върна към стария щанда", - обвини аз.
  
  
  "Може би, това е така" - каза тя предизвикателно, изпъкнали, брадичката. "Никой не ми показа по-добра позиция, към които можех да се върна".
  
  
  Тя е завършила заклеивать рамото ми и се отдръпна назад. Изгаряне на спира, и аз видях, че тя ме гледа.
  
  
  "Господи, ти си глупав човек", каза тя. "Дори и всичко взривиха, как ти си сега".
  
  
  Тя се обърна, събиране на превръзки и ленти, а аз направих още една глътка уиски. Аз запрокинул главата си и се загледа в тавана. В белия пространството видях Мона Star - смъртоносен, отлична, разположена Мону - и се опитах да разбера, където тя би могла да продължим да се крием. Без Мона в ръцете на мен наистина не е имало нищо. Аз само временно спря ги. Тя е умна, глупав и зъл. Тя може и да започне отново, ако е оставил да тича, без дела - сега бях убеден, че тя е пряк агент на китайски. В нея все още имаше много празни дупки, които трябваше да се обясни, особено това, тъй като тя е станала главен асистент майор Ротвелла с пълен толеранс. Но сега това не ме интересува. Аз счупи главата ми в търсене на някакъв товар, някой малък, запомнящите се неща, инцидент или обект, който би могъл да посочи на мен в новата си убежище. Но аз извадих празно място. Трябва да е имало нещо или някой, да отвори вратата, която би могла да се приведат в действие в ума ми. В този момент Джуди се върна в стаята си и направи, както в пряк, така и в преносен смисъл. Тя отвори вратата на тоалетната, и аз видях всичко, екипировка за гмуркане, което тя е там траян. Това е спусъка, който ме накара да извърши серия от бързи скокове - гмуркане с акваланг, подводни, морски обекти, събиране в по-големи кутии в ранчото Circle Three - някои от редките неща от тази колекция са били намерени на едно място само на Големия Бариерен риф край бреговете на Куинсланд! Един от примерите е гигантска мивка мида. Тези големи миди растат до този размер във водите на рифа, една от най-фантастичните колекции от морски живот в света.
  
  
  Сега чух последните подигравка думи Бонара: "Ти никога не си намериш... тя е поставил между теб голям бариера". Тя идеално подхожда за операция, която е трябвало да бъде осигурена пари за изплащане от китайците. Парчета изведнъж се комбинират, сами по себе си. Вторият подслон операция е подводна станция някъде по протежение на Големия Бариерен риф!
  
  
  Аз скочи от леглото, без да обръща внимание на остра болка в рамото. Джуди е взела рокля от тоалетна, мина в съседната стая и переоделась. Тя просто застегивала цип - ярко-жълто-лилаво разпечатки, се слива в едно, създавайки приглушени яркост. Аз се приближих до мястото, където тя затвори моите панталони на облегалката на стола, и выудил два малки ключа на отделен пръстен.
  
  
  "Искате да спрете да мислите само за Джуди?" Аз казах. "Искаш ли да ми помогне?"
  
  
  "Може да бъде", - каза тя, като внимателно ме гледа. Аз поклати глава.
  
  
  "Може би това не е достатъчно", - казах аз. "Имам нужда от помощ, и сега ти си единственият сигурен човек, когото познавам тук. Аз не мога да се доверите на никого - поне докато".
  
  
  "Приятно ми е да чуя за промяна", каза тя. "За това, че ми има доверие. Какво да правя?"
  
  
  "Отиди на общ шкафчикам в летищните Ер, - казах си. "Ето ключовете. Извадете чантата си от шкафчето и веднага донеси тук. Долу има машина, която може да се ползват. Вие можете да шофирате, нали?"
  
  
  "Господи, да, да", - каза тя, отнемане имам ключовете.
  
  
  "И докато го правите, ще ти се обадя. В Америка", - добавих аз. Нейните вежди скочиха нагоре.
  
  
  "Проклет да си, приятелю", каза тя. "Накарай ги да треперят".
  
  
  VII
  
  
  Намерих добър атлас на рафта с книги, Джуди, и той е отворен в скута си, когато ми обаждане Хоуку най-накрая е преминал.
  
  
  "Аз трябва да използвате екстри, които ми даде Стюарт, - казах аз. "Имаме ли подводници близо до Големия Бариерен риф?"
  
  
  Настъпи минута мълчание, и аз знаех, че той проверява стриктно засекреченную на картата военноморски разполагане. Най-накрая той се върна.
  
  
  "Аз така мисля" - каза той. "Имаме ги трима в Коралово море. Един от тях може много бързо да се слезе до рифа".
  
  
  "Достатъчно добре", казах аз, като прекара пръст по картата. "Нека тя се появи на повърхността и ще бъде готов за нашия сигнал възможно най-близо към олтара Flinders. Там е много дълбока вода. Ние ще използваме прякор Бумеранг".
  
  
  "Имам това", - отвърна Хоук. "Късмет." Сложих слушалката и мрачно се усмихна. Хоук знаеше, че научава подробностите по-късно. И той много почерпнул от нашия кратък разговор повече, отколкото другите. Фактът, че аз помолих една от нашите подводници, веднага му каза, че в австралия проучване има сериозни проблеми. Резервна част съобщи му, че аз все още охочусь.
  
  
  Аз седна и се е учил на картата в ръцете си. Големият Бариерен риф се простира на няколко хиляди мили по протежение на северния бряг на Куинсланд. Обикновено търсене би представлявало огромна задача, но аз се позовава на фактори, които сужали обхвата на търсене. Ако съм бил прав в своите размисъл за подводна станция, аз би се премахнат всички тези плитките участъци на рифа. Аз също можех да се изключи от външния край големия риф поради постоянно бурлящего на прибоя, който би направил всеки вид подводни операции е изключително опасно. И накрая, тъй като Мона е действала на сушата от гледна около Таунсвилла, обзалагам се, че нейните кораби прикритие няма да бъде твърде далеч. Влезе Джуди, и аз взех аз чантата си.
  
  
  "Добро момиче", - казах аз. "Сега можеш да се измъкнем от този уред и да събере акваланг".
  
  
  Тя поклати глава и, поставяйки ръце на бедрата, виждайки, като мога да отворя чантата. Аз се сдобива с акваланг и парче тънка тел, приложено към две малка черна облегающим чемоданам - един малко по-друг. От куфара и пъхна малък, кръгъл предмет, подобен на най-предната част на телефонна слушалка с участък от ластик отзад.
  
  
  "Може би ми е най-добре да ти го обясня, - казах аз, - като се има предвид, тъй като ще ги използват с мен. Ще пристегивать по-голям от тези две малки групи. Можете да ги наречем нещо като подводен радиостанция. Малката от двете кутии ще се присъедини към гърба ми, и тънък проводник ще се проведе от него до тази, която ще имате. Когато аз говоря в този накрайника, които плътно влиза в моята водолазную маска, думите ми веднага ще се преобразува в електрически импулси, които ще се проведат по тел, който, разбира се, е изолиран. Когато електрически импулси достигна вашия набор, те автоматично се преобразува обратно в звуци и думи. Аз ще бъда долу, под водата, и вие ще бъдете на повърхността. Това е еднопосочна радиостанция, от мен към вас, защото другата част от вашето устройство е устройство, което предава. Когато аз ще ви дам информация, аз искам да дам вие, когато натиснете бутона на устройството си и да започнете да го публикувате. Аз ще ви кажа какво и как да каже това. Сега караше. Всеки мinute counts ".
  
  
  Джуди, выглядевшая трезви и, може би, малко уплашена, отиде в другата стая, за да смените дрехите, и аз бързо се облече костюм за гмуркане, с изключение на плавници, маски за лице и специална екипировка. Направих ясна бележка, за да поздравя Стюарт с факта, че той е толкова ясен в това, че може да ми се наложи.
  
  
  Джуди влезе, напълни акваланг красиви форми. Никога не съм знаел, че един от тези проклети работни може да изглежда толкова секси. Ние прибрана, всички в "мерцедес", взе със себе си два допълнителни бутилки с въздух, и се отправи към бреговата линия. Дадох Джуди последния указания за това, как да подадете сигнал подводница, ако и когато открием нашата цел. Тя, от своя страна, каза, къде е най-добре да започнат да ни търсят - малък риф на острова, на юг от Магнитното острова. Когато се извади от "мерцедес" на твърд бял пясък на плажа, тя ме погледна с дълъг равен поглед.
  
  
  "Кажи ми, какво, по дяволите, правя тук", - попита тя.
  
  
  "Аз ще ви четири причини. Можете да изберете тази, която ви харесва повече. Правиш нещо за страната си. Вие компенсируете това, че са помогнали на групата на чужди агенти. Вие ми помагате. Вие ще получите пълна виза за Сащ ".
  
  
  Тя ме погледна без усмивка. "Може би им по малко от всичко" - каза тя. Аз се засмя на нея и ние започнахме да се облича специално оборудване и акваланги. Преди да нося маска, аз си я взех за раменете.
  
  
  "Сега не забравяйте, когато му дойде времето, след като изпратите съобщение, което аз давам ви изпрати, вие трябва да разбирате. Аз мога да се обърне за вас, или не мога. Но вие трябва незабавно да си тръгне. Намерете пътя обратно до тук, до колата и да се прибера вкъщи. Ти правилно е разбрала? "
  
  
  Долната й устна малко sulking
  
  
  "Аз разбрах", - гневно каза тя. "Но това е малко като на необходимост да се измъкне, когато страната започва".
  
  
  "Просто си отиде", - строго казах аз. "Или си мислите, че това парти е доста смъртоносен".
  
  
  Аз се наведе и бързо я целуна и тя за миг сгуши до мен. След това ще придаде специална екипировка и отиде в топли, чисти води Коралов морето.
  
  
  Тел е навиват около постоянния малка макара, която прикреплялась за моя водолазному колана и наматывалась сама по себе си. Започна лов; докато Джуди плуваше над повърхността, на повърхността или точно под нея, се чувствам леко рыскание тел, безделник си, докато вървях далеч по-долу, аз съм изследвал скрити задълбочаване на огромен коралов на образованието, известен като Големия Бариерен риф. Голям риф, построена за милиони и милиони години трилиона малки полипи, които произвеждат варовик, е най-голямата структура на Земята, изградена от живи организми. Аз избягвам малки прорези в коралови структури. Това, което е търсил, би изисквало места. Освен това, в най-малките пукнатини са убийци на хора, гигантски змиорки с остри като бръснач зъби, смъртоносен каменна риба и гигантски калмар. Аз не искам да попаднат в беда поради зловеща красота, таившейся в тези води. Минах покрай група акули мако и въздъхна с облекчение, докато те продължават да отида. Глутница елегантно оцветени риби-пеперуди беше ми прави компания известно време, а след това отиде на собствените си търсения. Това е бавно, старателно и уморително. Въпреки че бях добре открих нещо покрити водолазным костюм, някои разновидности на корали са били смъртоносни остри, и ми се налагаше да заобикалят ги с най-голяма грижа. Аз се разби в червено-бяло рифового "октопод", когато се приближи и погледна от върха едно петно. По-уплашен и изненадан, отколкото аз, той избяга по такъв странен начин, тъй като те се движат по вода, като восьмирукая балерина, размахивающая с ръце под неслышную музика.
  
  
  И накрая, аз плуваше и махна Джуди на кратко разстояние. Беше стъмнило, и ние карабкались на върха на малък риф, само на няколко сантиметра над водата. Аз направих един резервоар, който е почти празна - трябва да бъде, очите ми се отбивали ми разочарование.
  
  
  "Имате още един час, преди да се стъмни по-истински", - подкрепи Джуди. "Хайде да опитаме още веднъж". Усмихнах се на нея и носеше маска. Знаех, че ще бъде възможно да се продължи търсенето на след залез слънце, но много по-трудно.
  
  
  Аз отново се плъзна във водата и започнал да се спуска, зърнат видя фигурата на Джуди, когато тя излизаше на повърхността над главата си. Аз плувах трудно е това време, движейки се от коралови формации до кораловия образование. Аз съм на път да се откаже, когато, след покрай дългия коралов пространство, което изглеждаше като безкрайно, без прекъсване в него, аз изведнъж забелязах нещо странно. От всички корали, които съм виждал, това е единственото място, където не е имало риба, проносящейся между бороздчатыми стени. Нито един полип не вдигна вълнообразни с пръсти повърхността му, и нито една малка водно конче не выглядывала от него. Аз гмурна се към него и ощупал нередности.
  
  
  Той беше безжизнен, без цвят корал. Това е пластмаса - красиво конструиран и красиво оформен. Аз започнах да си мисля, че ако имаше подводна станция, аз никога не я намерих, търсейки по този начин. Аз дори започнах да мисля, че може би те скрили я далеч от това място. Но сега вълнение премина по тялото ми с покалывающей вибрация. Моите изчисления винаги са били верни.
  
  
  Аз плувах в близост до изкуствен кораллом, докато не открих тъмна дупка, подобна на пещера. Аз не съм член, но е почти сигурно, че ще намеря, ако ще отида. Беше очевидно, че са го преместили и са установили станция, състояща се от самостоятелни огромни тигани. Определен брой на персонала винаги ще бъде там и да е било възможно само с акваланг. Погледнах на подводен компас, приложено към моя колан. След това включих малка подводна уоки-токи.
  
  
  "Слушай, Джуди", казах аз в маска на динамиката пред моите уста. "Чуй това, Джуди. Предай това съобщение на Бумеранга. Повтарям, казвай" Бумеранг се обажда ", докато не получиш отговор. Съобщението трябва да премине към едно-четири-шест северните ширини до десет западните. Разрушаване и унищожаване на дългите коралови образувания в това място. Корал - това е розовият рафт, коралов модел. Повторете, blow и унищожи цялата корал част. Отново и отново ".
  
  
  Аз выждал миг и се чувствах като дернули за тел, което означаваше, че Джуди е получила моето съобщение. Аз разхлабена тел и да я свободно да отплува, за да може тя да плуват до брега. Щях да изчакате малко, докато не видя поне подводница.
  
  
  Аз не очаквах, че компанията ще бъде толкова скоро, но аз си имам - шест леководолази в черни костюми, излиза от дупки в коралите. Въоръжени с оръдия, те се разделиха и ме обиколиха. В нито един момент имах избор: да ме пробита с шест различни дестинации или аз отидох заедно с тях, като риба в мрежа. Аз избрах да бъде риба.
  
  
  Те се движеха, заобиколен ме, удряха ме в дупка, подобна на пещера. Вътре внезапно уволнен флуоресцентна светлина.
  
  
  Той е обвит пространство на синята мъгла, и аз видях как се отвори входната врата на стаята. Когато те плътно прижались към мен, блъскане до входа, аз отново видях, че вътрешната запечатани място е построена вътре фалшив риф - цяло пластмасови градините или коралово образование, приложена отзад до този риф. Това е красиво направено, и всеки, който плавали или да преплувам на подводен кораб, би видял само още един парцел от розови корали. Аз отчаяно търсех, и това почти се заблуждавайте от мен. Но той не изневери на риби, живеещи в естествени коралови зони около тях.
  
  
  Ме бутна във входната стая, вратата зад нас се затвори, и аз стоях с шест други разни, докато от фотоапарата, се изля водата. След това отвори втората врата и се озовах на площада, ярко осветена подводна станция. Свалих маската за гмуркане с шнорхел и плавници, когато дойде Мона в черни бикини. До нея стоеше висок строен китаец. Зад нея видях мида, маси, хладилник и много кислородни бутилки и манометров покрай стените на станцията.
  
  
  "Аз никога не съм виждал никой, който е бил толкова твърдо решен да убие себе си, как си, Ник". Мона се усмихна убийствен усмивка.
  
  
  "И никога не съм виждал никой, който така знае как да се избегне това", казах аз.
  
  
  "Трябва да признаем, че имаш талант", каза тя. Когато гледах това великолепно тяло, на тази прекрасна гърдите, поради която бикини изглеждаше като лепенка върху диня, аз се чудех, какво си возбудило. Тя беше красива, страстна и умна. Какво, по дяволите, тя имала нужда от този бит? Аз нямам какво да губя, опитвайки се да разбера това. "Това, което прави в място за такова сладко момиче като тази?" Аз се засмя тя. Тя изумленно поклати глава.
  
  
  "Чух, че ти никога не волнуешься", каза тя. "Аз трябва да призная, че това определено е вярно. На твое място повечето мъже или умоляли било за милост, или са се примирили със съдбата си. Ти си заложени различни въпроси. Всъщност ти си адски спокойна, това ме притеснява. Мисля, че трябва да задържаш нещо в твоя ръкава си ".
  
  
  Аз казах. "Наистина ли?" "Какво мога да направя в такова място?"
  
  
  "Аз не виждам нищо" - каза тя. "Ние можем да доставим на вас на подводната лодка в Китай. Предполагам, че те могат да получат от вас много информация".
  
  
  Висок китаец в близост до него се обади, му черни очи сверкнули на мен.
  
  
  "В действителност, моето правителство ще бъде много радо се сдобият с теб, Картър", - каза той.
  
  
  Аз казах. - "На подводница, а?" "Ето как се държиш, когато подводница ви носи провизии и пари".
  
  
  "Само периодично или ако не сме необвързани нещо специално", - каза Мона. "Когато сме планирали тази операция, ние знаехме, че това ще изисква време, пари и хора. Ние също знаехме, че ще бъде не само тромаво, но и рисковано продължава опитите да бъдат засадени с куриери с парите на брега с подводници. Нужна ни е станция, която би могла да бъде близо, но не напълно открита нито случайно, нито по някаква друга причина. С тази подводна станция можем да работим в рамките на няколко месеца, без риск от чести контакти с нашите хора, за припасами, пари или хора. И ние, на място, просто не ни костюм акваланга и се консумират във водата, като още един водолаз, исследующий рифове. Когато сменяме посоката си, ние сме просто още един водолаз, който излиза на брега ".
  
  
  Хвърли един поглед към шест мъже, които ме доведоха. Те са били китайците.
  
  
  "Ныряльщик, който е бил открит с пятьюдесятью хиляди няколко месеца, е един от вашите хора, доколкото разбирам, - казах аз на Моне.
  
  
  "Прискорбная инцидент", каза тя. "Той направи няколко пътувания с припасами с подводница, и нещо се обърка и неговото оборудване. Той трябваше да се върне при нас с парите, но така и не се появи. Разбира се, аз научих, че се е случило в офиса".
  
  
  "Между другото за офиса, - казах аз, - как, по дяволите, изобщо си е получил разрешение от службите за сигурност? Просто за любопитство, бих искал да знам. Тъй като аз никъде няма да отида, можеш ли да ми кажеш."
  
  
  Последният ми коментар беше по-скоро, отколкото бих искал. На площада нямаше къде да избяга, подводен гара - и един изход. Когато субмарина ФЛОТ ще започне да взриви му, това ще бъде за всички, които се намира вътре. Аз бързо запаметява, където те поставят ми водолазную маска. Балон с въздух все още беше на гърба ми. Но самодовольная усмивка на Мона веднага върна ме към него.
  
  
  "Мона Стар издържа на проверката за безопасност на Австралия по обичайните канали", каза тя. Британците също я внимателно проверени и тествани. Но Мона Стар е мъртъв. Убиха я, след като тя е била тествана и е готов да замине за Австралия. Аз съм заела нейното място. Всъщност, аз знаех Мону доста добре. на същия фон, ние и двете са родени в хонг Конг, с офицери от британската армия от баща си - цялата тази кървава гнило сцена ".
  
  
  Попитах. - "Кой си ти изобщо такава?" "И какво, по дяволите, правиш тук?"
  
  
  "Аз съм Каролин Ченг", - каза тя, мигащи в мен със зелени очи. "Съпругът ми - полковник Ченг, отговорен за китайски шпионски софтуер дейности в южната част на Тихия океан. Излязох да се омъжи за него преди около десет години, но са чакали шанс да изплати британци, австралийците и на всички вас, самонадеяни, превъзходни видове много по-дълго ".
  
  
  В очите й се появи омраза, която аз по-рано не съм виждал. "За което всички ни плащате?" - попитах аз с по-съзнателни возмутительной мекота.
  
  
  "За баща ми", отговорила тя на мен. "Той е британски офицер, но той също вярва в правото на всички хора на власт. Той мислеше, че ще бъде по-добре, ако ние, британците, си отиде от Азия, и други го обиди и избягва. Той се опитва да помогне на китайския движение за независимост, и той е бил предаден под съд за това, го понижи в ранг. А после, години по-късно, след като той се превърна в отчаяните, разоренным човек, те решиха да направят същото, че той е на първо място популяризирана. Но аз никога не забравих, че те с него са направили. Аз бях там, с него. И аз возненавидела ги на всички, всеки един от тях ".
  
  
  Аз знаех истината в това, което тя каза. Националната политика и изменението на климата, и вчера злодей се превръща в днешния герой. Но не ме интересува абстракция на политическата философия. Видях шанс, единственият шанс.
  
  
  "Отнемане на всички красиви думи, скъпа, оказа се, че в това време и на това място е твоят старец е бил предател на своята страна", - казах аз. Тя скочи напред и удари ме с ръка по лицето.
  
  
  "Лукави копеле!" - каза тя, лицето й исказилось от ярост. Но, по дяволите, тя изтичаше прекалено бързо. Трябваше да опита още веднъж.
  
  
  "Вие ще платите за това, което е направено, вие всичко ще платите", каза тя. "Когато съпругът ми се присъединява към китайската проучване, аз си мислех за тази схема и когато дойде време да я реализираме в живота, аз настоявали, че той ми позволи да се справят с нея. Това е почти прави работата си, и вие няма да ми попречи да завърши я накара да си кооперативни отбранителна машина се разпаднат, се превръща в раздор и гняв, точно както те са принудени добрите дела на моя баща се обръща срещу него ".
  
  
  "Всичко това е така, защото твоят старец, бил предател и чокнутым офицер", - аз се засмя. "Луд е."
  
  
  "Ти си' a въшлив шибаняк", - извика тя и отново скочи напред, но този път прекара нокти по лицето ми. Когато тя вдигна другата си ръка, за да впиться им в очите ми, аз се мести, хвана я за ръка и се обърна. Аз я държат пред мен, обхватив едната ръка за гърлото, и прикладывал бавно, на постоянен натиск.
  
  
  "Никой не се движи, или аз ще съборя, я на ларинкса", - казах аз. "На първо място, тъй като са научили, че аз съм извън този къшей е фалшив коралов риф?"
  
  
  "Следващите външни ръбове са заобиколени от звукови вълни, това е версия на сонарной система", - каза китаец. "Всеки голям обект, сталкивающийся с кораллом, веднага се открива, и ние поставяме на нашите хора по разследването. Обикновените риби са много индивидуален модел, когато пресичат система".
  
  
  Аз, здраво притиснат врата. "Сега ние с нея ще е малко плуване", - казах аз. "И ще останеш тук, или ще убия нея".
  
  
  "Стрелят по него", - изкрещя тя на останалите. "Няма значение какво ще се случи с мен. Убий го".
  
  
  "Може, ти по-добре мисли как ти може да обясни нейното убийство на шефа си и съпруга си", - забелязах аз. "Ако тя върви с мен, тя може да бъде шанс да избяга и да се оттегли".
  
  
  "Не, не, слушайте го", - изкрещя тя. "Знаете ли, полковник Ченг ще разбере. Снимайте, по дяволите всички вас, стреляй!"
  
  
  Но моят план и решението им станаха едновременно академичните въпроси. Ужасен рев сотряс място, и усетих, че ме повалили на земята. Мона отлетя от моята проницателност, и аз знаех какво се е случило. Американската подводница пристигна и ги изпратих първо торпеду, за да се пристъпи към поръчаните от мене, ремонт работа. Аз, както и другите, се опитва да се изправи на крака, когато се приземи втората торпеда. Този път цялата станция обърна, и аз почувствах, че съм в неговия край. Вода започва да се излее в него от десет и по-различни места. Първо бавно, но аз знаех, че натискът ще се разкъса дупки в по-големи след миг. Влак падна на дъното под луд наклон, и аз се завтече към тази страна, където за последен път видях своя водолазную маска.
  
  
  Мона не е имало никъде, че аз можех да видя, а след това забелязах малка структура, подобна на безплатно мазе, в далечния край. "Това е ад на път, за да отида до тоалетната", - помислих си аз. Когато аз се плъзна по наклонному пода на предната маска, аз видях как на висок китаец гмурна зад мен с пистолет в ръка. Аз му позволи да обхватить ме за краката и двамата паднаха. Исках да бъда по-близо и го удари коляното си в корема. Той се е огънал и се опита да стреля. Това не е въпрос, когато аз го бутна обратно на наклонному пода. Аз съм обвил ръка линия надясно и я сложи на шията си отстрани. Чух, как той ахна, изтървал пистолета и хвана за гърлото. В края на станция дълбочината на водата е повече метра, и ми успя да вземе маска за лице, когато тя проплыла миналото. Обличали точно в този момент, когато удари третата торпеда.
  
  
  Този път станция, изглежда, се надигна и за миг е окачен, и след това една страна се срина и ме удари стена от вода.
  
  
  Други китайци все още се опитваха да се носят своите костюми - видях, че те никога няма да направят. Този висок, който я удари, беше конченым. Когато водата се изля върху мен, отхвърляне на мен назад, а след това вдигане на мен нагоре и скокове назад, аз видях одетую в scuba-фигура за излизане от рухнувшей станция на няколко метра по-висок от мен. На нея е само горната част на костюма. заедно с маската за лице и гмуркане, и малки са хранителните пликчета бикини създадоха който не е съвместим картина. С помощта на своя вълчи мозъка, тя грабна толкова много от оборудване, изтича в банята, най-далечния ъгъл на станция, и влезла в дрехи.
  
  
  Аз веднага се втурнах след нея. Аз догонял си, когато видях, че тя беше взела със себе си още едно нещо - пистолет. Тя се завъртя и заснет в мен. Успях да се укриват, и копието пронзило рамото ми костюм и отиде до гърлото, останала само една малка част от инча.
  
  
  Аз се обърнах, за да намерите Мону, и видя, че тя се приближава към мен с нож. Тя удари ме по главата и аз усетих, как острието губи част от моя костюм. Тя е като прокълнат тюлен във водата, бърза и подвижна. Аз хвана за нея и пропусна, само за да се чувстват като нож набучени штанину моя костюм и кожата под него. Видях червената тънка струя, окрасившую вода, и прокле го. Това е всичко, което ми сега трябваше акули. Подводни убийци усеща миризмата на кръв във вода за половин миля от тях.
  
  
  Мона отново приближалась към мен, и този път аз се отдалечи заедно с нея, когато тя влезе. Тя отново трябваше да отида зад мен с вдигната ръка и с нож в готовност, когато аз внезапно дръпна напред, обхватив си китката . В този момент нашата сонда, стоящи някъде, пусна нова торпеду и експлозия, вдигна нас двете нагоре и надолу, бавно въртяща се в кръг. Аз загубих контрол над Моной и видях, като я хвърли в истински коралов риф. Когато излязох от следващия си бавното въртене и сътресения началото на утихать, аз видях, че тя все още е тук. Когато аз се отправих към нея, аз я видях едно стъпало, зажатую в плен на гигантска мида. По моя преценка, огромна мида, трябва да тежи повече от двеста килограма, и тя е частично изградена в корал. Видях очите на момичетата зад маската на лицето си, расширившиеся от страх, когато тя е опъната и дръпна крака си. Но тя никога това не ще се постигне, не е така. Когато аз се приближих до нея, тя се изправи, държейки нож в готовност да се защитите. Аз протегнах ръка към ножу. Бавно тя се наведе ръка и подаде на мен.
  
  
  В този момент още един взрив на подводници хвърли ме в твърди, остри корали, и аз се чувствах като върха преминават през мен, като стотици игли. Аз се вкопчи в него, докато сътресенията не е прекратена, а след това се отблъсна от рифа. Момчетата от Флота правеха обичайните си цялостна работа, но ми се искаше да извика: "Стига вече". Нож Мона беше дебел и здрав, и аз прорезал това място, където гигантски двукрилен мида се разби в корал. Имах чувството, нарязани меки места и пясък, и когато аз толкнулся в една огромна маса, тя се премества. Аз не знаех, колко въздух е останало от Мона в бутилката, но знаех, че имам адски малко.
  
  
  Аз отново удари по кораллу, и този път се чувствах като на огромна мида се поддава, когато аз бутане. Още един силен тласък, и той се отдръпна от корали. Аз блъсна с рамо в нея и толкнулся, когато Мона изплувала на повърхността. Под водата ние може да се премести една огромна маса. След като на повърхността, това ще бъде нещо друго.
  
  
  Аз се чувствах като тя променя посоката си, и видял на дъното на малък коралов остров. Тя потегля към него и се появиха на плажа, половината от тялото е все още висеше във водата. Аз укрепен на плажа и извади от тежката трупа мида на брега, докато Мона подтянулась и падна, задъхан. Самият аз съм правил няколко дълбоки вдишвания, позовавайки се на лакът до нея. Аз протегнах ръка, оттегли се с него маска и отстегнул я следва. След това направих същото и за себе си. Тя лежеше по корем и не можеше да се търкаля повече от половината от по-голямата двустворчатого мида, се ограничава си крак. Аз се приближи до огромното моллюску, взе нож и остана в дупка, където му се надига сомкнулся около глезените на момичето. Кмет на мида е електрически-зелена, и когато държах нож, вътре мивки, врезаясь мантията, по ръбовете на жива тъкан, внезапно отворена мида с гръм и трясък, и Мона извади своя натъртване и освободила глезена.
  
  
  Аз избута мида обратно във водата и погледна към нея глезена. Тя не е била счупена, но е силно порезана, и, вероятно, е напукан кост. Тя се претърколи по гръб, почти напълно премахване на бикини бикини.
  
  
  "Защо го направи?" - тя ме помоли, взирайки се в мен със зелени точки. "Защо просто не ме остави там, за да умре?"
  
  
  "Това е нещо, което сте искали?" попитах аз. "Ти си станал такъв източна в мисленето си? По-добре да умре, отколкото да губиш?"
  
  
  Тя не отговори, но продължи да гледам
  
  
  на мен зелени очи. "Съжалявам, кукла", - казах аз. "Може би това е силата на навика от моя страна. Спасяването на живота по-важно за нашето сервират декадентски мислене, отколкото отнятие живот, дори и с такива хора, колкото и аз".
  
  
  Моят крак болеше на мястото, където я пречупени нож, и аз погледнах надолу и видях, че тя все още кърви. Исках да видя, колко дълбоко е съкращение, когато се твърди и остри парче корал ме удари по слепоочие. Паднах назад и се обърна, за да види Мона с вдигната ръка отново атакува с парче камък. Аз я видях през мъгла, главата се върти от виене на свят. Яростен гняв, хлынувший в мен, като взрив, изчиства главата ми. "Аморальная злата кучка", - казах аз.
  
  
  Вдигна едната си ръка и частично блокира втори удар от камък. Аз хвана за крака си, но тя избяга. Тя се провалиха за вода в района на гмуркане движение и отлетя. Аз продължихме през нея, когато ги видях, пет дълги перки триъгълна форма. Те са били привлечени от миризмата на кръв, който по това време е бил там из водата.
  
  
  "Върни се, по дяволите тебе дяволите!" - виках аз след нея. "Нямаш шанс".
  
  
  Но тя продължила да плува направо в тях. Аз видях, как перки, изведнъж са започнали да се движат с бързи, бързи движения, а след това и аз я чух писък - ужасен, мъчителен вик на болка, след това друга. Видях как тялото си наполовина выкинуло от вода, а след това се е върнал обратно в бурлящее морето. Червеният цвят е окрасил вода, и виковете изведнъж спря. Аз се обърнах и седнах. Трябваше да изчака известно време, може би часове преди да замине за австралийското крайбрежие, намиращ се на сравнително малко разстояние. Аз никога да не разбера, че я накара с решителна крачка в гъстата тези акули - философия харакири Изток или на съвестта на Запада. Може би тя дори не знаеше, че те са там. Въпреки, че имах чувството, че тя го направи нарочно.
  
  
  VIII
  
  
  Когато най-накрая стигнал до континента, отидох на плаж, един - бавно - тялото ми е уморено - работата е свършена. Смъртоносни удари, нанесени на Южнотихоокеанскому оборонительному съюз, е отразено. Предстоят отчети, обяснения и всички расспросы, но сега това може да почака. Исках да се върна към Джуди, и да видим дали тя изпълни обещанието, което беше в очите й. Аз не очаквах, че ще видя "мерцедес" все още е на плажа, където съм го оставил, нито жълта фигура в бикини, която се издига, когато съм се приближавал. Тя така беше при мен и се сгуши до мокрому покритие за гмуркане.
  
  
  "О, Господи, аз съм толкова развълнуван", каза тя. "Във всеки случай, аз не веднага отишла. Аз се понесла към малко коралловому риф, който се вееше около четвърт миля оттук, и си помислих, че ще чакам там".
  
  
  Тя видя на устните ми и нарастващото неодобрение в очите ми. "Знам, че това не е това, което ти ми нареди, но не си струва заради това суетене", каза тя. "Във всеки случай, аз си стоях там и чакаше, и аз започнах да се вълнувам. Най-накрая реших да се върна тук, и аз току-що започна, когато цялата кървава океана, сякаш избухна. Ами, аз нырнула на другата страна и направи голям кръг, за да се върне тук. Ако аз бях притеснен преди, аз точно притеснен след това ".
  
  
  Тя прислонилась главата за моя покритие. Усетих как тялото й се тресе.
  
  
  "Хей, а сега", - казах аз, повдигане брадичката. "Нищо подобно." Взех я за ръка. "Да се върнем обратно", казах аз. "Имам нужда от лечение."
  
  
  Ние се върнахме към нея вкъщи, и аз спели няколко часа и се чувствах много по-добре, когато тя влезе с кафе и маффинами. Аз бях с къси панталони, а върху него е фино памучно рокля. Гърдите леко се движеха под него. На нея може да бъде сутиен, или те биха били такива красиви и високи. Аз доел кифли и посяга към телефона.
  
  
  "Обадих се на шефа си", казах аз. "Приготви се", - допълни аз с усмивка.
  
  
  Тя сложи ръка на слушалката и в очите й не беше усмивка. "Не", - решително каза тя. "По-късно".
  
  
  Тя се премества към мен и устните прижались ми, и паднах на леглото. Памучно рокля оттегли, и Джуди приподнялась, натискането на моите устните си кръгли сладки гърди. Я целунах, прекарах език по концентрическим кръгове около розово върха на зърното и усети, как тя стана голяма. Ръцете й ме държеше, се движат нагоре и надолу, проучване, а тялото й беше пълна с техните собствени желания. Тя предложи ми се, но не с ядосан ангажираност, като на Мона, а със сладка страст, не по-малко силна от своята сладост.
  
  
  "Янки, янки", - промърмори тя, уткнувшись лице в гърдите ми, прикусив кожата ми, когато я доведе до вратата проемам, жилището на екстази. А след това, когато аз съм я поканил, тя институциите за деца, охнув отчасти от облекчение, отчасти от радост и отчасти от благодарност. След това можем спокойно лежаха заедно в довольном щастие. Най-накрая, когато тя пошевелилась и ме погледна, аз приподнялся в лакътя и впился в красотата на своята еластична, младо тяло, заоблени гърди, високите и горд, женската фигура, нейната сладка чувственост. ехо я опушен-сиви очи.
  
  
  "Защо не ми се обади по-рано?"
  
  
  - попитах аз, гледайки я в очите.
  
  
  "Аз не исках да си помислите, че аз правя това, защото сте се погрижили за тази виза е за мен", - каза тихо тя. "Ти си направил за мен повече, отколкото би могло да се направи подготовка за тази виза. Ти ме накара отново да се чувстват гордост от себе си. И ти ме накара да се чувствам, че по-важно. Просто съм живял, просто чесался, и това няма нищо добро. Човек трябва да чувства, дори ако се чувствате - това означава да пострада. Така няма да изглежда? "
  
  
  "Мисля, че да, Джуди", - казах аз и посяга към телефона. Разговор премина бързо, и аз чух плосък, сух глас Хоук.
  
  
  "Всичко е свършило, готвач, - казах аз. "Ти беше прав. Не се изненадвайте. Зад него стояха китайски червени. Те е тънка, умна операция. Аз ще ви разкажа всички подробности, когато се върна. Аз ще седна в самолета. Сутрин. А докато вие побързайте да продленную виза за мен, нали? Аз се връщам със някого със себе си ".
  
  
  "Някой, който ви помогна?" - внимателно попита той. Това беше естествено подозрение. Той знаеше, че аз няма да се наложи той нищо умно.
  
  
  "Вярно е - отговорих аз.
  
  
  "Момичето, разбира се", - отбеляза той с ноткой на рязкост в гласа си.
  
  
  "Не кенгуру", - казах аз и затворих. Виза ще чакаме, когато дойде, каза Джуди.
  
  
  "Благодаря ти, Янки - каза тя.
  
  
  Аз казах. - "Не мислиш ли, че, като се има предвид това, както и ти ще си с мен в Щатите, можеш да ме наричаш Ник?" "Само от време на време?"
  
  
  "След като ти отново займешься с мен е любов", - се засмя тя. Аз бързо я прегърна. Аз знаех, че тя ще бъде често ме наричат Ник. В края на краищата, тя ще бъде на посещение в Сащ, и аз не бих искал тя да скучала на дома.
  
  
  
  
  
  
  Черната смърт
  
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Черната смърт
  
  
  ПОРТРЕТ НА ШПИОНИН
  
  
  Шест фута над концентрирана сила , а в него има и нещо друго освен кости. Той почти феноменалната памет; познаване на много места, хора, вражески оръжия и техника. Той не просто обича секса, тя го харесва много. Той предпочита да обичаме жените, с които си ляга. Той е наследил мантията на Джеймс Бонд от книгите на покойния Иън Флеминг. Той е представител на шпионажа номер едно в Америка, и той се смесва тайна, хаос и любов в равни дози. Той се застъпва за контрразведку на най-високо ниво.
  
  
  Кодовото име на Killmaster, истинското му име - Ник Картър.
  
  
  
  Глава 1
  
  
  
  
  
  Само слаба, едва различимая треперене на далечното влакове на метрото - звук, който аз по-скоро представяйки си, отколкото съм чувал - държани в главата ми в Ню Йорк. Червата ми и сърцето ми са били в тъмно тропическа гора някъде в Хаити, където мрачно бормотали барабани, залязва вечер и къде се е случило това, което не може да бъде.
  
  
  Аз пих от чашата, която предадоха преди церемонията, тъй като и момичето до мен, и служител на ЦРУ, Стив Бенет, и всички останали в малка аудитория - и аз знаех, че бях с наркотици. Само внимателно, но с наркотици. Аз това очаквах. Това не беше толкова лошо, и когато веществото началото на учудва ме, аз го нарече мескалин или пейотом. Може да бъде, псилоцибин. При мен не беше толкова много време, за да се разбере това. В църквата вуду нещата вървят доста бързо, дори и ако тя да се намира в Горната част на Уест Сайд на Манхатън.
  
  
  В голяма тъмна стая барабан се отпусна, като е превърнал в плетеница от вибрации. Барабанистът бил в тъмното. Някой стане с редовни тих лязгом чука шипом по подкове. Въздухът беше лош и горещо, и аз отдавна му е горещо. Ръката на момичето беше на класната. Стръмен и с дълги пръсти. Тя продължи да гали пръстите ми длан отново и отново, и ръката остава хладно, почти студено - докато му е горещо.
  
  
  Аз погледнах през едно момиче на Беннета, служител на ЦРУ. Аз едва можех да го анализира, да седи на една възглавница на пода и погледна към олтара, на който папалы само че вдигна ръка. Барабанът спря. Шум пирони за подкова стих. Папалы стояха, осветени от единствената тясна ивица мъгляви синя светлина. Той отново вдигна ръка и шепот спря. Дишането е спряло. Човек е добър. Цялата тази проклета инсталация е добра и, доколкото знаех, автентична. Аз не съм чак толкова знам много за вуду. По Моя вина, разбира се. Аз трябваше да се пренасят на вуду. Когато Хоук се обади от Вашингтон и ми каза да се свържете с ЦРУ, в мен, трябва да е минимум час и половина, за да се освежите.
  
  
  Момичето е компресиран ми ръката си на хладно. Тя се наведе над мен, и нейните устни докоснаха ушите ми.
  
  
  "Ето това е", - прошепна тя. "Голямата сцена. Към какво са построили цяла нощ. Никога в живота си не съм виждал нещо подобно! "
  
  
  Аз съм притиснат ръката на голям потни. Нейното име Лида Бонавентура, и тя е гаитянкой. Аз знаех за нея нещо, което тя не знаеше, че аз знаех. Сред своя народ и в хаити ъндърграунда тя е известна като Черният лебед. Тя изглеждаше по подходящ начин. Красиво и грациозно като лебед - и е опасно, ако се приближат твърде близо.
  
  
  Папалы изрече: "Данс nom tout et Dieux tout Mystfere".
  
  
  Нещо като в името на Боговете и Тайни. Френският му е твърде добър, твърде чисти, за да бъде гаитянским креольским, затова реших, че той избра местен продукт. Казва, че в Ню Йорк може да се намери всичко друго, и те са прави!
  
  
  Синя светлина угаснаха, и за миг воцарилась пълна тъмнина. Момичето погали ръката ми със своите дълги прохладните пръсти. Стив Бенет прошепна в тъмното: "Какво, по дяволите, те са добавени в тази напитка, Ник? Започвам да вярвам всичко това ".
  
  
  "Расслабься и радвайте се", - внимателно казах аз. "Това беше безплатно и в нашия случай, законно. Не гледайте в зъбите пътуване с подаръци ".
  
  
  Той се подсмиваше на мен, но преди да е успял да отговори, се запали още една светлина. Това е тънка ивица от кървава мъгла, просачивающаяся зад и над нас, и в нея мамалои седяха с кръстосани крака пред олтара. Тя е една, на половината път между олтара и сложен вевером, нарисованным на пода царевично брашно. Тя е черна, худощавая и се движеше, като че ли направени от тел. Главата й беше закутана в червената кърпа, върху нея е рокля, подобно на торбичка, а къси жълти зъби се затяга около къса тръба. Тя е един от най-добрите актьори. Аз можех да разбера как Стив Бенет започна да вярвам в това.
  
  
  Мамалои - я представиха като Маман Денис - втянула бузите и лицето й приличаше на черен череп.
  
  
  Тя издаде съскащ звук и се чувствах змия в стаята.
  
  
  От джоба си рокля тя вынула две малки балона и да се наведа напред, изля ги обезглавени пилета, лежавших вътре вевера. Червено член и черен петел. По-рано папалы скручивали главата и се завъртя ги и в резултат на моя костюм за 300 долара е била пилешки кръв.
  
  
  Флакон с масло и бутилка с вино. Мамалои бавно се изсипва ги в обезглавени петли. Тя освобождава ръцете си, така че маслото и виното, смесено и формира модел на царевица вевера..
  
  
  Когато мехурчета се изпразни, тя выбросила ги и запрокинула главата си, за да погледнете нагоре. Тя бавно вдигна и двете си ръце. Самотен барабан, пълен с чувство по мраке тихо ... нежно ...
  
  
  "Дамбалла", - каза мамалой. "О, Боже Дамбалла! Страхотен, брутален, нежен и наказване на Бог, Дамбалла! Разрешете и благослови това, което правим, защото ние правим това от ваше име, Дамбалла, и за вас. Дамбалла - Дамбалла! "
  
  
  Барабан добави темпо. Светлината отново угаснаха. Тъмнина. Момичето погали ме по ръката. Служител на ЦРУ, промърмори нещо, което аз не разбрах. Шепот се движеше около мен, като миазматический бриз. Аз му е горещо.
  
  
  Отново светлина. По-широка светлина, този път бледо зеленикав, осветиха момиче и черна коза. Мамалои не е имало.
  
  
  Момичето беше много млада. В юношеските и брак възраст. Много черно и много красив. На нея е единствената облекло - къса бяла риза, която облегала тялото си и покрити, но не е скрита. Краката й бяха боси. Тя имаше дълги бадемовидни очи, сега те станаха по-тесни, когато тя започна бавно да танцува наоколо кози. Барабанът започна да набира ритъм. По-бързо и по-бързо.
  
  
  Козата не е фиксиран. Той тихо стоеше в центъра на вентилатора и изглеждаше като момиче танцува около него. Това беше голяма коза с блестящи извити рога. Той е бил добре расчесан и причесан, а на козината са перевязаны сини и червени панделки. Той се грижел за кружащейся момиче. Очите на козела в мека, топла зелена светлина бяха големи, кръгли и блестящи златни. Той бавно обърна глава, за да види на едно момиче.
  
  
  Момиче протанцевала обратно в мрака, и когато тя отново излезе на светлина, тя има нещо, което е в устата. Стрък зеленина. Листата. Тя падна на колене и бавно се разпространи към козела. Животните стояха неподвижно, взирайки се в нея с жълти очи.
  
  
  Аз съм малко сместил позиция, за да се улесни Люгеру, където той се разби в мен. Аз промуши пръстите си в маншета, за да пипат върха на замшевого своята практика, в който е родословни, на моя дясната предмишница. Усещане двата вида оръжия обнадеживали. Нещо само, което засегна моя инстинкт, и аз започнах малко по-нервна.
  
  
  Черна момиче подползла към козела. Домашни любимци за първи път се направи право на мястото. Той направи крачка към момичето и издаде звук. Човешки звук.
  
  
  Козата плачеше и стенеше като дете.
  
  
  - промърмори Стив Бенет. Имам по гръбначния стълб е ледена пръчка. Знаех, че е наполовина накачан наркотици и че всичко е било шега, но все пак наполовина уплашена. И изнервят. Имам такова чувство.
  
  
  Момиче началото на служителите, като на коза, тихо, жално се моли, нещо от животното, което сега е по-человечным, отколкото тя. Тя ползла на четири крака, докато не се озова лице в лице с козата. Те се спогледаха, очите на момичето бяха тъмни и тесни, а очите на козела блестяха със злато в тъмното. Момиче в устата е клонче от листа и клонки. Тя се наведе по-близо, по-близо, и устата й се допря до устните кози. Домашни любимци пое листа от устата и принялось бавно дъвчете през цялото време на гледане на момиче.
  
  
  Сега тишина. Момичето бавно попятилась, изправи се на колене и отбросила тялото си назад. Тя отново започна тихо служителите, козлиные звуци. Гледах в тъмнината зад нея, опитвайки се да различи форми мамалоев и папалоев. Това беше дяволски добър чревовещание, и ми стана интересно, кой от тях го е направил.
  
  
  Момиче раскачивалась напред-назад, все още издавайки блеене. Козата плаче като бебе. Момичето направи бързо движение, и бяла риза слезе от рамото си и е спаднал до кръста. Нейното тяло е е измазана с масло, тъмни и блестящи, а гърдите са малки, твърди и остри. Тя раскачивалась назад и напред, с поглед върху детето и тихо блеяла, и стана гали пръстите на краката си здраво зърната. Сега за нея се издигаше пот. Аз също.
  
  
  Барабан отново приглушил, едва слышное удар в тъмното. Момиче пошевелилась, бяла риза е изчезнал, и тя е била изложени. Тя се изправи и вдигна ръце. Тя направи крачка към коза и започна бавно да мърдам тялото си, скручивая и триене на таза, гали себе си, почти коленичи гъвкаво движение, а след това се надигна с треперещи избута навън. Козата се премества към нея, сега е тихо, с блестящи златни очи. Козата наведе главата си, разклати я и се превърна в лапать пода.
  
  
  Момиче танцува настрани около кози, така че тя трябваше да се обърнеш, за да го последва, и в тъмнината около мен се разнесе дълъг и шепотливый въздишка, когато ние всички видяха размера и силата - символ на груба сила - козе фалос.
  
  
  Момичето бавно падна на колене, широко раздалечени крака и се наведе над обратно. Сега тя продължаваше да мълчи, като и коза. Момичето погледна нагоре, очите й закатились. Пръстите й се плъзна по гърдите.
  
  
  Козата се премества в нея. Близо до мен някой тихо застонал.
  
  
  Лида Бонавентура взе ръката ми. Тя переместила ръка в по-частни области.
  
  
  Запали светлина, бяла и ослепителна, а след това започна стрелба.
  
  
  Глава 2
  
  
  
  
  
  Те бяха три. Всички те са били в ски маски и носеха
  
  
  картечници, и в сърцата им бяха клане и умъртвяване. Те влезли в една единствена задната врата и тихо се разделиха и сега ги е по един от всяка страна голяма стая и една отзад.
  
  
  Картечници стъпи на ръцете им, когато те са къси опашки от разбитите тълпата. Тези копелета не са претенциозни - те са действали на принципа на пушката. Убий всички в зрителното поле, и вие със сигурност ще получат тези, които преследва.
  
  
  Това е добре планирана, защото човек дясно имам мамалои и папалои с първа по ред. Когато папалоев взриви, той издаде наперен вой, който чух дори през воя на пушки.
  
  
  "Taunton Макуте!" Богимен! Папа Док нахлу в Ню Йорк.
  
  
  Всяка битка е неспокоен и объркан, и тази не е изключение. Под мен е Лида Бонавентура, пыталаясь я защити, вторият изстрел от "Люгера" аз имам в стрелка вдясно. Първият ми изстрел е висока, защото Лида хватала ме за ръка и нещо крещеше в мен.
  
  
  Това привлече вниманието към мен внимание стрелка вляво, той се е опитал за мен и вместо това попадна в Стив Беннета. Бенет стоеше на колене, наводил револвер в ръка и стреля, и снимка са му даде по-голяма част от главата. Аз имам на още трима от "люгера", и призракът на выронил си картечница, хвана за корема и падна на колене.
  
  
  Това остави човек след себе си, той загубил главата си и започна да се движи назад към вратата, случайно стрелба в кричащую, кървава тълпата. Опитах се за него, но нищо не се е случило, защото четири момчета и една жена в разбираем ужас и паника се втурнаха към него, крещейки, и от надраскване на неговата. Не можех да стрелям, и той е убил двама мъже, преди да се обърна и избяга през вратата. Аз не исках да го гонят. Той вече не е моя работа; Лида Бонавентура е, и тя е единственият контакт, който съм имал в тази работа, и след около една минута десет хиляди копов натрупани над локализация. Без това аз не съм могъл да направи. AX от страна на ангели, поне в повечето случаи, но ние имаме постоянен заповед никога не се свърже с местната полиция, ако това може да се избегне. Момчетата в синьо, изглежда, никога не разбират гледната точка на AX .
  
  
  Лида издърпа ме за ръка и извика към мен. Тя е! красиви зъби, и тя показа им всичко, когато тя дръпна ме и извика: "Тук, Ник! Под олтара! Изход има.
  
  
  Тя не искаше копов повече, отколкото аз. Никой от нас не можеше да направи друго нищо добро в леглото. Ние се завтече към олтара, преминаване през тялото и подхлъзване в кръвта. Аз си помислих, че Ватерло трябвало да изглежда приблизително така на следващата сутрин.
  
  
  Веднъж се счита за убитите и ранените, дори ако исках, и някога е била им помогне. Черно момичета, не можеше да вижда. Проклет козел тихо стоеше настрана, дъвчат клони и листа и предстоящи кланицата със златни очи. Барабанистът на мъжете в своя барабан, все още дергаясь, и двамата mamaloi и papaloi са мъртви в собствената си кръв.
  
  
  На олтара е открит люк. Имаше стълбище и далеч надолу слаб проблясък на жълта светлина. Лида ме отпусна ме и разочарова своите стройни дълги крака на стълбата. "Хайде", - памет тя. "По-бързо, по-бързо! Полицията ще бъде тук всеки момент ".
  
  
  Тя беше толкова права! Аз избута "люгер" обратно в кобура на колана си и тръгна след нея. Бях достатъчно късмет, за да намерите изход, и аз знаех това. Ако има нещо, което Хоук мрази, така че това е арестуването на един от своите агенти, както и необходимостта да се отговаря на много въпроси. Или да не отговори на тях, което може да доведе до усложнения.
  
  
  Стълбището продължаваше дълъг коридор. Той беше слабо осветено, а на върха се проведе обмотанные азбест парни тръби. Аз отново усети тръпка на далечното влакове на метрото. Мислех, че това ще IRT Broadway.
  
  
  Лида Бонавентура похлопала ме за ръка и ми се усмихна мрачно своите чудесни зъби и каза: "Хайде, Ник! Бягай!"
  
  
  Тя се обърна на дясно и да избягам. дългите си крака блестяха фактурных чорапи под мини пола. Аз отидох зад него. Тъй като ние избягахме, бучене на метрото ставал все по-силен.
  
  
  Казват, винаги можете да научите нещо ново, и тази вечер разбрах. Научих, че много сгради в Ню Йорк са свързани далеч под земята врати, водещи от едно мазе в друга и от едно мазе в друга. Ако имате ключовете на тези врати или можете да направите така, че те да останат отключени, защото, може да се мине адски дълъг път под земята. Както го направихме сега. Докато живея, нямам никакво желание да види друга котельную. Там са тунели, плъхове, сурови пустинни места, мусоросжигательные печки, перални помещения и складови помещения с купища тлеене наяве.
  
  
  Видяхме един човек. Един. Постно тъмен мъж, дъвчат задника пура и гледаше, как ние тече покрай.
  
  
  Лида започна да говори с него. "Затворете зад нас, Хосе на запад! Вие нищо не сте видели ".
  
  
  Аз си помислих, че това дете е външен човек. Той знае за какво. Сега всичко, което трябваше да направя, е да разбера, че тя предназначение, и да вземат от там. Единственото нещо, което аз не можех да направя - да се доверите на нея. Не повече от една коза ей там.
  
  
  Мина около половин час, преди да стигаме до повърхността. През цялото това време ние тичахме или бързо се движат, и Лида не каза повече двойки от думи. Тип: "Побързай!"
  
  
  Знаех, че сега не ни заплашва по-голяма опасност от арест, и аз започнах да се чудя, поради което тя така станах мокра от пот. Реших, че докато сме в достатъчна безопасност. Тя не го е направила. Тя продължава да тече и подзывать мен, и от нея излезе пот, блестевший на кожата й с мляко. В нея са някакъв скъп парфюм, примесен с пот. Няколко пъти, когато сме замедляли ход и още, аз си спомних как тя докосна ме там, малко преди да удари покрив. Аз си помислих, че нещо може би, може би с него. Но сега не беше време за шеги. . Бихме видели.
  
  
  Последната ни сутерен е бил голям жилищен дом в 79-та и Уест Енд авеню. Не е зле, като се има предвид, че ние започнахме на 84-та улица в Амстердам, на това, че когато нещо е ирландски бар, принадлежавшим джентльмену от името на Тулан, а сега е седалище HIUS. Гаитяне в САЩ.
  
  
  Асансьорът е пропуснато, и някъде, където може да види светлините и да чуе бързото налагане на испански език. Лида проведе ме около отвори асансьора и се изкачи по стълбите във фоайето, на същия тих, тъмен и почти толкова голям, колкото катедралата. Неговите високи токчета цеплялись за черно-бели плочки, когато сме преминали през стъклената врата и излезе на Уест Енд. Това е приятна вечер, мека и топла в средата на април, с типичният за града по това време на годината.
  
  
  Отидохме до ъгъла на 79-та. Беше малко повече от единадесет и имаше много коли. Много празни таксита пласта на Уест Энду. Аз преместен между Лидой и обочиной и взе ръката му. Тя ми се усмихна, а след това се засмя.
  
  
  "Не се притеснявай, Ник. Аз няма да избяга ".
  
  
  Аз кимнах. "Знам, че това е Лида. Аз не да ти избяга. Което ние ще направим, ти и аз, е да отидете някъде и е хубаво да се говори за много неща. Това е моята работа, а и като цяло аз съм много любопитен човек. Особено сега, след тази стрелба там. Така?"
  
  
  Аз съм надарен си най-добрата си усмивка. "Ние правим това просто или сложно начин?"
  
  
  Спря на ъгъла. Аз здраво я държеше за ръка. Вляво от нас пламъка и какафония от най-високо Бродуей подавляли нощ, задържа тъмнината. Около нас с хората. На тротоара пълен с чувство, когато влакът с трясък и спря на метростанция 79-та улица. Под строг поглед улични лампи, в размазани неонови цветове, ние изучавахме се един друг. Тя ме погледна, очите й леко намаля, а пряка чучур подергивался, а челото се мръщят, и аз можех да видя, колко много мислеше си тя.
  
  
  Аз не съм настоявал. Дадох й много време. Ние бяхме напълно непознати, тази Лида Бонавентура и аз, и онази вечер се срещнах я за първи път. В осем часа в обществени помещения HIUS. Среща домакин, Стив Бенет, служител на ЦРУ. Сега Бенет е мъртъв, и аз съм собственост на топка, и в този момент ми е интересно, какво, по дяволите, да правя с него. Едно - аз трябваше да се държа за Лиду Бонавентура.
  
  
  Аз гледах след нея, в очакване на измама, и чакаше. Аз исках тя да направи първата стъпка, ми даде повод, тъй като досега съм започва от предположения, и Бог, и това, че малко Хоук и Стив Бенет успя да ми каже.
  
  
  Тя докосна ръката ми. "Хайде, Ник. Ще отидем до реката. До времето, когато стигнем до Ривърсайд Драйв, аз вече определюсь с теб. Така или друга. Обещавам."
  
  
  Минахме Уест Енд и бавно се местят в посока на Шофиране. Държах я за лакътя крива ръка. Тя се движеше бавно. Аз се приближи към нея на крачка и каза: "какъв е проблемът, Лида? По мое мнение, ти трябва да ми се доверите. На кого още може да се вярва? Току-що видяхте, какво се случи там. Татко Дювалье е готова да помогне на хората си. Току-що видяхте, каква е дължината на ръцете му. Какво повече искаш? Без помощ, моя помощ от вас и вашата организация не е било молитва. Ние искаме да помогнем. О, аз признавам, че това е, за да изострят нашата собствена брадва, но все пак помага. ЦРУ ви помогна. Но сега те са ограничени и повече не могат да ви помогнат, и ни предизвиква. Стив Бенет е мъртъв там, с много изолирана главата се дължи на вас и вашето облекло. Аз може да умре заради теб. Така че, защо кретен, срамежливост? Искате или не искате ли да отидете в Хаити и доведе д-р Ромеру Валдес?
  
  
  Тя рязко спря, сгушено до мен, и огляделась, откъдето сме дошли. Там не е имало никого, с изключение на възрастна двойка, излязла на разходка, и бездомна котка.
  
  
  "Не е необходимо - каза тя. "Не казвай за това! Не е тук."
  
  
  Тя беше много близо до мен, и очите й бяха тъмно кафяви и сега бяха изпълнени с истински ужас. Аз се чувствах придурком. Това дете е уплашен до смърт и се опита това да не се показват. Аз също съм работил добре. Но аз бях нетърпелив. Аз нежно притиснат ръка. "Тогава всичко е наред. Хайде сойдем от улицата и да поговорим. Ти искаш да се обърне към мен? Или на всяко друго място, където човек може да отиде и да се чувстват в безопасност? Факт е, че започваме. Хрумна ми, че там, където тя по-рано е била в такава мъчителна нужда, сега тя много тормозила. Тя хвърли върху мен последен дълъг поглед и като въздъхна. "Да. Предполагам, че ще трябва да ти се вярва. Просто толкова много е заложено на карта - за толкова пари, толкова много човешки живота и толкова много планиране. Аз не мога да си позволи да сгреши. Аз само съжалявам, че не трябваше да вземе това решение ". Тогава аз как да я предложи, етническа си. Аз самият започвах да се чувствам малко гол, стоеше в 79-та улица. Аз казах: "нали трябва да вземат решения, не е ли така? Нима не сте домакиня? Този, когото наричат Черен лебед? Аз още веднъж го бутна. Аз се засмя, но не подигравателно, и каза: "Ние не знаехме, че сте жена, която не може да вземе решение!" Тогава ме изгря над мисълта, и добавих: "Но ти по-добре да компенсира това и по-бързо, в противен случай всички вымою и ще ви оставя тук една. Себе си. Ако не ти се нуждаят от помощта ми, аз няма да се наложи да я изпратя. Сбогом, Черен лебед ". Аз се отказа от ръката си и се обърна. Разбира се, аз не бих доведе нещата до край, но си струва да опитате. Трябваше да направи нещо, за да я обърка, и истинска проблемът е в това, че не е имал правомощия да арестуват или да го задържи. Технически, ако аз я взе под стража и държеше, ме биха могли да ограбят за отвличане. Аз не исках това да направя, докато не се наложи. Това проработи. Тя дойде зад мен малко джогинг. "Не! Не ме оставяй в покой. Аз говоря с теб. "Добро момиче. Къде? Аз бих предпочел да не отида до дома си, ако мога да направя това ". "Не. Имам място. Лодка. Ей там, в 79-та улица. Можем да отидем там сега. Само аз не искам да остане в Леген, Ник. Ако taunton-макуты можах да намеря църква вуду, те биха могли да намерим лодка. Ако ние загубим лодката, ние ще загубим всичко! Ето защо аз... аз не се поколеба да ти се доверя, Ник. Морската Вещица нашето дело! Аз, ние сме вложили в нея. Ти умееш да управлява лодката? "Аз отново хвана я за ръката и повел надолу, към Ривърсайд драйв. По-долу Drive движение по Уест сайд-хайвею непрекъснато са пътували напред-назад. За магистрала Хъдсън мерцал в светлина и сянка, широк и спокоен, засенчена само вереницей баржи, тянущих нагоре по веригата. Светлините запали бряг Джърси, както и на 96-та улица мигал знак "Спрай". "Мога да управлява лодка", - казах си. Минахме покрай телефонната будка и аз quelled желание да се обадя на Хоуку, да му кажете, в какво съм бъркотия, и да поиска от него поръчки. Имах чувството, че Лида Бонавентура права. Колкото по-рано ние сойдем от улицата, ще седнем на една лодка и да обърнем лодката, толкова в по-голяма сигурност аз ще се чувствам себе си. Аз също така бях любопитен. Бенет не казва нищо за лодка. ЦРУ нищо не говори за лодка. Хоук не казва нищо за лодка. И тук изведнъж се появи лодка, и тя се държи така, сякаш тя е на стойност един милион долара. Помислих си, че може би това е така.
  
  
  Глава 3
  
  
  
  
  Морската вещица е шхуной, длмной 57 метра, и тя е жива кукла. Морската експрес-крайцер на стойност около 150 000 долара. Когато едно момиче каза "лодка", аз не знаех какво да очаквам - може би от лодка до шхуна - но аз не бях готов за гладка блестяща красота, която се завъртя в двойна котва на сто метра от края на скачване. . Отидохме до нея, в метална лодка на кърмата която синя боя беше написано "Морска вещица". На нас никой не обърна внимание. Басейнът е доста пренаселено: двойка плаващи къщи, акостирали на брега, и обичайното множество по-малки кораби, подпрыгивающих, като патици на приливе. Там е выкрашенная в черен цвят шхуна, истинската красота, без светлини, и стоманена ketsch, където те организиране на парти. Музиката е много забавна, и, съдейки по смях и крещене, те щяха да прекарат от нея нощ. Лида Бонавентура тихо седеше на кърмата, докато аз греб. Тя продължаваше да мълчи, докато не заобиколи носа черна шхуна. Точно пред "Морска вещица" внимателно дернула носа и кърмата на котвата: "истинското Му име е Tussen", каза тя. "Но, разбира се, не биха могли да го наречете. Разбирате ли, това ще бъде мъртва разпродажба. Сега тя е по-спокойна, хвърли жребие и реших да се доверя на мен и аз за първи път забелязах меки културни тон, липсата на протяжности, почти прекалено съвършена дикцию, която посочи, че е на английски, може би, не е бил неин майчин език. На този етап аз не знаех за нея, но аз знаех, че тя е гаитянской мулаткой, място на една от най-старите и елитни семейства, които папа Док Дювалье изрита, когато дойде на власт. Аз помислих, че тогава тя би била дете, защото сега тя не може да е повече от 25. Достатъчно стар, за да го мразят. Достатъчно възрастен, за да знае, че е двоен или троен кръст. Аз трябваше да я гледам. И работят с нея. Това бяха моите заповеди. Стигаме до много крейсеру, и тя се изкачи по стълбата. Аз съм вързал лодката си до рампата и тръгна след нея. Ключове звякнули, и започва разблокировкой на кабината.
  
  
  "Няма да губя напразно времето си - каза тя. "Нито минута. Хайде переместим си, Ник. Знаеш ли някое сигурно място, където можем да я заведе? Поне за днес?
  
  
  Тя отново изглеждаше напуганной, и аз реших да подыграть. Да, тя наистина знаеше за какво говори. Във всеки случай аз знаех, че никъде не излиза и не ще го говори наистина, докато налягането не изчезне и тя не отпочинете. След това, ако можех да изсипва я на няколко питиета, мога да започна да се разбере в тази бъркотия.
  
  
  "Добре, - казах аз. "Ние переместим си. Просто дайте ми няколко минути, за да се види, а? Вие не просто се качи на борда на друг кораб и взлетите в следващата минута ".
  
  
  Минахме рубку в каютата на собственика. Тя задернула завеси на иллюминаторах и включени меко индиректно осветление, след това се обърна и ме погледна блеснали кафяви очи. "Ти каза, че знаеш как се управлява лодка, Ник". Обвинително.
  
  
  "Аз правя. Аз съм посетил с лодка, това е и причината, по-голямата част от живота си. Аз все още трябва да я види, преди да я извадя. Просто позволете ми да се справят с това по свой начин, а? И нека направо да кажем: аз съм капитан, а вие сте отбор. Аз давам заповеди, а вие подчиняетесь. Разбра ли?"
  
  
  Тя нахмурилась, след това се усмихна и каза: "Ясно е, капитане. В интерес на истината, аз не знам нищо за лодки, така че трябва да разчитам на вас ".
  
  
  "На мен ми е интересно за това", - казах си. "Ако знаеш нещо за кораби".
  
  
  Тя елегантно премина през килим от стена до стена до крошечному бар. "Аз не просто признава това. Аз ... аз смятахме, че някой друг ще управляваме вместо мен.
  
  
  Свалих якето и шапката си и ги хвърли на един стол. На масата, на върха на купчина на карта, стоеше синя пристанище черен. Шапка имаше мек покрив, лесно се подрежда и носеше два скръстени златни котви. Аз го слагам, и той ми е дойде. Шапка за плейбой, не е работно облекло, но слезе. Аз навити ръкави. Имах пилешки кръв в лондонски костюм, и аз си помислих, че малко морска боя и двигател смазване на никого няма да навреди.
  
  
  Лида издаваше чокнутые звучи в бара. Тя се спря и погледна в "люгер" в скута кобура и на шило в замшевых обвивка на дясната ми ръка. Тя отвори устата си и облизнула устни розов по езика.
  
  
  "Предполагам, че е глупаво, - тя ми каза. - Искам да кажа, за да не ти се вярва. Ти уби двама от тях тази вечер! Ти ... ти не би направил това, ако не е на моя страна, ако ти не беше това, което наречеш себе си.
  
  
  Аз я показа своите препоръки за ратификация. Аз рядко нося със себе си пълномощията за ратификация, които е могъл да признае един лаик, но днес имах. Бенет ме запозна като Ник Картър. Хоук е искал това. Това не е работа под прикритие - той дори не е сигурен, че има работа, - и аз трябваше да я играете напълно. Поне докато нещо не се развиват и картина не се изясни.
  
  
  Нещата са се развили, да, но до специални обяснения не е имало.
  
  
  Лида примесен мартини. Сега тя налила две и погрозила ми с пръст. "С разрешение на капитана, сър, може да ни се пие преди да отидете на работа? Вие знаете, мистър Картър? В тази капачка ти прилича на пират.
  
  
  Отидох до бара и взе чаша студена. Аз съм отпил. Тя направи добър мартини.
  
  
  "Една чаша", - казах си. "След това се промяна на начина на нещо друго, и ние пристъпваме към работа. И вие може да имате в предвид, че току-що каза - аз съм пират, когато трябва да бъде. Надявам се, аз не трябва да се принуждават те да ходи по дъска, на Лида. Заради двете ни.
  
  
  Тя вдигна ми една чашка. В този жесте е намек за подигравка. Жълти петна се движат и се движат в кафяви очи, когато тя се усмихна. "Да, господине!"
  
  
  Тя внезапно се наведе напред и лесно ме целуна по устните. Чаках този шанс и сега съм на бързо пропълзя под мини полата, пръстите ми само докосна нейната вътрешна част на бедро, и извади малък пистолет от кобура с колани, която тя носеше силно и около нея перинеума. Забелязах това, когато тя се изкачи по стълбите.
  
  
  Аз продължавах играчка на дланта на ръката си. Това е "Берета 25 калибър" с затыльником от слонова кост. Аз се засмя тя. "Сега, когато сте решили да се доверите на мен, Лида, теб това не е необходимо. Ти позволи ми да се притеснявате за оръжия, а?
  
  
  Тя спокойно ме погледна над ръба на своята чаша, но устата й се напрегнат, а в очите на закрутились жълти искри.
  
  
  "Разбира Се, Ник. Ти си капитан, скъпа.
  
  
  Капитан, скъпи, каза: "Добре. А сега допей тази напитка и переоденься в нещо, върху което можеш да работи. Аз отивам да се огледам. Аз ще се върна след десет минути, и ние переместим тази опашата лъжа.
  
  
  Аз се върнах покажи на двигатели. Дизелови двигатели Twin V8 двигател Cummins и аз оценявам на около 380 конски сили. Тя трябва да върви със скорост около 22 възела, с максимална скорост от 25 или така.
  
  
  Аз продължих да се провери с помощта на фенерче, който намери кутия за принадлежности хотели близо двигатели. На Работа трябва да е да се бърза, но аз знаех, че търся, и е доста внимателен. Нейната ширина е 16 метра, а общата дължина 57 метра. Дъбови рамки под червеното дърво на бронз. Довършителни добавки от червено дърво и лакированного тиково дърво. Тя носеше 620 литра гориво и 150 литра вода. Можете да минете дълъг път, за това ги бълват
  
  
  Нарежете беше запълнило чекмеджета, дълги и плоски, и на мен ми е интересно, какво е това оръжие. Не е имал време, за да разберете това сега, и мен това наистина не знаеха. По-късно бих могъл да бъде - ако тези пистолети са били използвани по време на инвазията в Хаити. Това беше само една от приятните малки задачи, които ми даде Хоук - да се спре нашествие на Хаити, ако и когато тя ще се окаже неизбежно. Старецът не ми даде никакви предложения, как да направя това. Просто го направи. Това са заповеди.
  
  
  Разопакова лодката и я хвърли в кълчища. Реших да се измъкне от котва, вместо да играя си с тях, поради това, че имах толкова малко ръце, така че сега аз се плъзна зад кърмата въже и да я върти, както тя искаше. Върнах се за двигатели, имам ги, и те започнаха тихо да мърка на нейтрали. Намерих ключа и включи я ходови светлини. Тя има двойно управление, но реших да си нагоре по веригата на флайбриджа. Бих могъл най-добре да заблудят си от там, и аз все още съм малко нервен; Странна лодка, подобна на странна жена - докато вие не се запознаете, всичко може да се случи, както и движението и канали на Хъдсън - не е нещо, с което може да наоколо.
  
  
  Лида Бонавентура дойде при мен отзад, когато съм учил светящуюся на таблото. Тя переоделась в слаксы и дебел пуловер, прошитый гъвкави проводници, които крие нейната голяма мека гърдите. Тя ме целуна по ухото, и аз си спомних как тя го докосвам се до мен в църквата на вуду, и от моя страна изисква известна доза концентрация, въпреки че знаех, че той да играе в игра, и реших, че съм фен на секс-игри, за да си кажа да отиде и да се облекчи носовата котва. Тя наистина знаеше достатъчно, за да направи това.
  
  
  Минута по-късно сме плавали срещу течението, срещу течението, големи дизелови двигатели леко фыркали, а кильватер тесен и крем. Известно време аз прислушивался за двигатели и знаеше, че те са в добра форма. Обърнах се на бял ходова светлина пред себе си. Лида се разплитат близо до моя стол, докато аз обяснявах, че това шамандури канал, как да ги откриете и какво означават те. Тя выслушала, кимна, отиде до един стол и погали ме по бузата със своите дълги прохладните пръсти. От време на време тя каза "да, скъпа", и "не, скъпа", и аз самодоволство чудя колко голям лохом тя мислела за мен. Ние сме адски бързо стигнахме до любимата си сцена; Аз се чудех, че тя е имала в предвид, освен това. Ако не е заплаха за текущия бизнес, стара Баркис е готов!
  
  
  "Къде отиваме, Ник?"
  
  
  Аз не взе очите с танкер, който идваше надолу по веригата в пристанището. "На около четиридесет мили нагоре по реката", - казах си. "Там има яхтено пристанище, в близост до място, наречено Монтроуз. Те се управлява от един човек на име Том Мичъл, и ние бяхме доста добри приятели. Ние можем да лежи там за известно време, и ние няма да имаме никакви проблеми."
  
  
  "Това ми харесва", - се съгласи тя. "Никакви проблеми не е дефиниран."
  
  
  - Това е, освен мен.
  
  
  Тя похлопала ме по бузата. "Разбира се, скъпа. Освен на теб.
  
  
  Забелязах шамандура канал и се плъзна на правото борда. Точно пред нас на моста " Джордж Вашингтон е изглеждал блестящите дъга с бели пръчки движещи се автомобилни фарове, плетущими блестящ гоблен от нищо.
  
  
  Помислих си, че със същия успех мога да се подобри тихи часове, да изтръгне от пътуване, всичко, което е в моите сили.
  
  
  - Ще кажете вуду, Лида. Доколкото това е истина? Искам да кажа, наистина ли коза щеше да...
  
  
  Тя стоеше, поставяйки ръцете ми към раменете, диша в ухото ми. Усетих миризма на тези скъпи парфюми и добра миризма засохшего женски пот на тен на кожата.
  
  
  Тя се засмя тихо. "Да, скъпа, тази коза наистина щеше. Това е обичайна част от шоуто. Това е един от начините да се съберат пари за нашата кауза. Ти и г-н Бенет, ухилен, се качиха безплатно, но билетите обикновено са на стойност сто долара.
  
  
  Сега ние сме били под моста и окунались в относителната тъмнината зад него. "С други думи, - казах аз, - това е поредното мръсно шоу? Като понита и една жена, или едно куче и една жена, или секс в тройка или четворка? Това, което виждате на place Pigalle?
  
  
  Аз се чувствах като тя пожала рамене. "Предполагам, че това можеше да се нарече така. Но той носи големи пари, ние много внимателно да проверяваме хора и никога не правим елен, само смесени двойки, и ние се постарахме да не се прекалява. За вуду - някои от тях са достатъчно достоверни. Това зависи от това, какво искаш да кажеш с истински ". Тя отново се засмя и се наведе напред, за да покусать моето ухо. Аз разбрах, че тя не е просто шутила мен, въпреки че това би могло да бъде част от всичко това. Тя е искрено развълнуван, сексуално възбуден, и аз може да го разбере. Тази церемония вуду, фалшиви или не, и убийства, и кръв, и от тичане, и бягство в лодка по тъмна течаща река с мек апрельским въздух - всичко това са мощни афродизиаци. Аз самият ги бях чувствал.
  
  
  Лида отново на селото, на комингс, гледане на мен в мъждивата светлина. Тя покосилась на мен и прекарах пръст по своите пухлым устните му, както и по-рано.
  
  
  "Всъщност съществуват три вида вуду", каза тя. "В момента вуду, което външни хора почти никога няма да видите, и туристическа вуду, което може да се види всеки - и нашите.
  
  
  Какво си видял тази вечер. Фалшив секс-вуду ".
  
  
  Тя въздъхна. "Това е добре, докато продължи. Ние сме спечелили много пари в това начинание ".
  
  
  Аз извади от джоба на ризата пакет цигари и я хвърли. Аз ги правя в Истанбул - много дълги и тънки, от латакии, перике и Вирджиния, с позлатени релефни NC торта - и това е един от моите много малкото предмети суета.
  
  
  "Светлина за нас", - казах си.
  
  
  Гледах, как тя изследва златен NC, когато тя запали ги от предпазители на арматурното табло. Тя пусна дим през своя малък прав нос и протегна ми. "Аз съм впечатлена", каза тя. "Наистина съм впечатлен. И с облекчение. Аз наистина започвам да вярвам, че ти си Ник Картър.
  
  
  До този момент ние бяха преминали; река Харлем. Извадих я малко по-близо до средата на реката. А до реката, за да е на наше разположение, ако не се счита за струните, баржи на брега на Джърси, движещи се като призраци, срещу високите издатини Палисадов.
  
  
  "Ти трудно да се убедят", - кратко каза аз. "Но няма значение - какво беше това едно питие тази вечер?"
  
  
  "Нищо особено. Просто малко LSD ".
  
  
  Аз кимнах. "Това е хубаво да знаете. Малко ЛСД, нали? Добре. Аз също се притеснявах за него - аз мислех, че това може да бъде някой мощен или опасно ".
  
  
  Тя я пъхна ръка в светлината от арматурното дъски. Тя имаше дълги, поддържани нокти с цвят на кръв. Тя измерила микроточки на ноктите на палеца. "Тя е толкова много. Малка зеле - на никого няма да навреди. Ние открихме, че това помага на илюзията, я прави по-секси, вълнува хората. Така че, може би, те ще се върнат отново и ще похарчат още няколко стотин долара. Просто добър бизнес, това е всичко.
  
  
  "Да, разбира се. Просто добър бизнес ".
  
  
  Тя пусна на мен дим, свива очи, след това зажала устата си с ръка и се засмя. "Изглежда, че не одобряват. Че ти, Ник Картър, някакъв моралист?
  
  
  Тя е нещо като държеше ме там, и аз трябваше да се усмихне. Тя разбрала това в израз на лицето ми.
  
  
  "Вие убихте двама мъже тази вечер - или едно сигурно и повечето хора ще кажат, че това те прави убиец. Или няма? "
  
  
  "Това беше при изпълнение на служебните им задължения", - казах аз. "Аз съм акредитиран представител AX, който, от своя страна, е агенция от правителството на Съединените Щати".
  
  
  Изглежда, не е имало смисъл да се говори за нея, че аз заемат чин, заемат по-висока позиция и че аз съм убил повече хора, отколкото тя за години напред. Аз се съмняваше, че той някога е чувал за AX, повече, отколкото тя чувала за Нике Картере до осем часа вечерта.
  
  
  Смях улетучился. Тя може да промени настроението си, като хамелеон променя цвета си. Тя обхватила брадичката с една ръка и уставилась ме жълт блясък в очите.
  
  
  "Аз също съм при изпълнение на служебните им задължения. Ти беше прав - аз съм Черен лебед! Нямам официален статут, и това не е без значение. Рано или късно аз отведу своя народ обратно в Хаити, и ние ще ви възстановим нещо, което принадлежи на нас. Аз лично устрою така, че тази миризлива черно ублюдка, този папа Док Дювалье, оттрахали пред собствения му дворец в Порт-о-Пренс! Какво ще мислите за него, мистър Картър?
  
  
  Аз се засмя на нея. "Това ще бъде по-късно, мис Бонавентура. Не по-рано. Част от моите поръчки - да се гарантира, че в Хаити не е имало проникване. Абсолютно никаква! Чичо Самуел само че издържа на много трудни моменти в Доминиканската Република, и той няма да повтарям това в Хаити. Чичо е много искат спокойствие и почивка на Карибите, и то ще бъде. И какво мислите за него, мис Бонавентура?
  
  
  Тя выбросила един фас зад борда. Тя се изправи, сложи ръце на бедрата си и ме погледна в бойното кресло.
  
  
  "Аз по-скоро си мислех, че това е всичко" - каза тя нежно, мило и интелигентно. "Всъщност в това отношение няма нищо ново. Стив Бенет ми каза същото нещо ".
  
  
  "Той беше толкова права", - промърмори аз.
  
  
  "Както знаете, Бенет беше моя свързан връзка с ЦРУ. Аз не знам какво се случва в действителност, каква вътрешна работа, или защо вие, хората - AX? - преминаха към ЦРУ, но аз знам, че Бенет и аз сключихме сделка. Сделка. Дали ще се изпълнява тази сделка, мистър Картър?
  
  
  Аз заблудиха от задължения. "Зависи от сделката. На което с Беннеттом се съгласи? Знаех, защото Бенет накратко ми каза, но аз исках да чуя нейната версия.
  
  
  Тя отново е зад мен, триене за по-студените пръсти на врата ми. "Аз трябваше да прекратите всеки опит за проникване, а не да се опитва да я предприеме, а ЦРУ ще замине за Хаити и да предизвика д-р Ромеру Валдес. Знаете, че татко Док е отвлякъл го право в Колумбийския университет и да го държи пет години?
  
  
  Аз знаех. Тя разказва за това, как Бенет ми разказа това. И все пак трябваше да го спре. Не можех да поема никакви твърди ангажименти, докато не поговори с Хоуком. И Хоуку, разбира се, трябваше да получи разрешение от Човек.
  
  
  Въпреки това, аз исках да я направя щастлива и не да я правите по някакъв обезьяньим работа, докато аз съм запознат с това. Тези будали много от това, което нагнули, когато започнаха да стрелят.
  
  
  Аз казах: Аз казах: "Мисля, че ние ще изпълним тази сделка, мис Бонавентура.
  
  
  Казвам помислете, защото сега не мога да ви дам абсолютни обещания, но има големи шансове, че ние ще се опитаме да извадя за вас на този д-р Валдес. Но трябва да се въоръжите с търпение. Тази сделка изисква време, в противен случай ние просто взорвем главата си, като много от вашите приятели. Имате ли представа, колко опити за проникване в Хаити е било правено през последните десет години? "
  
  
  Аз самият не знае точния брой, но те не бяха много. Всички провали. Папа Док е доста трудно на своя територия.
  
  
  Тя массировала ми врата. "Работници", каза тя. "Глупаци, гащи и недоумки. Кретины! С моя нахлуването всичко щеше да бъде различно ".
  
  
  Хареса ми я употребата на подчинително наклонение. Може би тя все пак щеше да играят по мое мнение.
  
  
  Аз казах: "Така че, докато оставим това така, а? Бъди добро момиче, наберись търпение и оставете всичко на мен. Аз ще видя какво може да се реши, и ще го направя бързо. Като тази вечер. Но дръж носа чисти, скъпа. Без трикове и сривове. Ще опитате нещо с мен, и го хвърля в затвора, и тази лодка, и товара му са конфискувани толкова бързо, че вие не знаете, че ви изуми. Ръцете?"
  
  
  Тя ткнулась в ухото ми. Тя засунула език в ухото ми и малко прикусила му. "Сделката", - прошепна тя. "Да ви кажа цялата истина, мистър Картър, сега не ме интересува много нахлуването в Хаити или дори д-р Валдес. По-късно ще дойде отново, но аз никога не се смесва полезното с приятното, и това работи и в двете посоки. Сега ме очарова принципа на удоволствието. Вашето забавление и удоволствие ми. Нашето удоволствие. Аз вярвам, че възможно най-скоро ние трябва да доставят един на друг максимално удоволствие - толкова, колкото всеки може да понесе. Какво ще кажеш, мистър Картър?
  
  
  Светлини на яхт-клуба Croton плъзна по средата на борда. До яхтеното пристанище на Том Мичъл, не е далеч. Аз запрокинул главата, за да я видя. Лицата ни са много близки. За момент у мен се е появил впечатление на красива африканска маска, изложено на въздуха: тъмна коса, гладка лъскава назад от високото бледо кафяво челото, очите широко разположени, дълги и тъмно-кафяви, с кружащимися в тях жълти булавочными колела: носа права и чуплива, а устата на малко по-широк, закръглен и влажно-червен със зъби, блестящи като порцеланови огледала. Тя се премества, за да се притискам към мен големите си нежни гърди.
  
  
  "Е, мистър Картър?"
  
  
  Аз кимнах й. "Сделката", - казах аз. "В рамките на определени граници, г-н Картър - неповторима голословщик".
  
  
  Тя подигравателно нахмурилась. "Без ограничения! Аз не обичам ограниченията. Аз правя всичко за теб, а ти си всичко за мен. Ръцете?"
  
  
  И двамата избухнаха в смях - това е спонтанен изблик, който в априлската тъмното изглеждаше по-див. Аз притисна лице към гърдите си. "Направи, Лида! Аз само се надявам, че можеш да се справиш. Аз мога да играя доста грубо, когато започвам.
  
  
  Тя се наведе, за да ме целуне. Устата й бе гореща и влажна, тя за миг засунула език ми в устата си, а след това го почистват.
  
  
  "Аз също" - каза тя на мен. "Така че аз играя грубо, проведено сред учители. А сега отивам да се смесва още мартини. Добре?"
  
  
  "Добре."
  
  
  Тя отиде, и аз размишлявах. Аз си мислех, че сексът е бил искрен - тя е страстна момиче, тя беше възбуден и тя трябваше нещо да направя, но никога не могат да бъдат сигурни на сто процента. Жените се раждат, успява да суче мъже, и Лида Бонавентура не беше изключение. Във всеки случай това не е от значение - ако тя е истински калъф с къси панталони, тя щеше да е толкова хитри и опасни, когато съм го охладил. Може би дори повече, защото секс за известно време, за да изчезне, и тя ще бъде в състояние да се съсредоточи върху измама.
  
  
  Какво точно, не знаех, но тя със сигурност нещо придумает. Точно сега имах нужда от мен. Тя се страхуваше taunton-макута - повече, отколкото показа - и в този момент бях си най-добрият шанс за оцеляване. На престрелка в църквата вуду е доста убедителна. Това адски ме убеди и мен, и не толкова лесно се плашат.
  
  
  Друго нещо, което аз знаех тайната си - седях точно в средата на лодката и незаконни оръжия на стойност около един милион долара - аз все още не започна да изследва този ъгъл, но аз знаех, че те има - и аз бях единственият застраховка, която тя можеше да получи. В крайна сметка, аз мислех, че от известно време аз ще мога да й се довери. Както и в следващите няколко часа.
  
  
  Тя се върна с напитките, ние чокнулись и изпиха. "Морска вещица" заоблени нос, и аз видях пред слабо светлината яхтеното пристанище Монтроуза. Жълти светлини док показа няколко малки крайцери с каютами и рыскание, нищо повече. За тази търговия е все още малко рано.
  
  
  Аз допил и постави чаша на палубата. "За протокола, Лида, на кого принадлежи тази лодка? А какво ще кажете за ценни книжа? "
  
  
  Тя зажигала за нас цигари. "Там всичко е в ред. Тя е регистрирана на Доналд Кембъл, който живее в Стамфорд и работи на фондовата борса. Това, разбира се, не съществува ".
  
  
  "А къде хартия за всеки случай?"
  
  
  "В чекмеджето на бюрото в каютата. Искате ли ги? "
  
  
  Аз поклати глава. "Не. Не тази вечер, но може би по-късно. Аз знам един човек, който принадлежи тази яхтеното пристанище. Тук при нас няма да има проблеми ".
  
  
  Тя я пъхна ми в устата си цигара. Тя прекара пръсти по брадичката ми и усетих лек щетину.
  
  
  "Не брейся, - тя ми каза. "Харесва ми, когато мъжете понякога е една малка брада".
  
  
  Казах, че по време на бръснене не ми е минавало през главата.
  
  
  "Моля, правете всичко, което ви трябва, и покончите с това" - каза тя. Тя похлопала ме по бузата. "И по-скоро се връщай. Лида става малко нетерпеливой.
  
  
  Нас стана двама.
  Глава 4
  
  
  
  
  Аз цитира "Морска ведьму" към растящото кея, и Лида хвърли въже на един човек, който излезе, за да поздравят нас. Той е худощавым дете с тежка форма на акне и доста къса прическа. Аз заглушен от двигатели и тръгна напред, за да вземе от въжето. Когато крайцер е добре фиксиран, казах Lide остане на борда и да стоят далеч от очите.
  
  
  "Не прекалявайте с выпивкой, - добавих аз. "Ни предстои една дълга нощ".
  
  
  "Да, капитан, скъпи".
  
  
  Момчето гледаше и, вероятно, е имал лоши мисли, така че го взе за ръка, и минахме подов сифон за главен кея, и аз казах: "Том Мичъл тук?"
  
  
  "Да, господине. В офиса. Обикновено не си тук в този час, но днес той се бавеше до късно. Данъци или нещо подобно.
  
  
  Знаех Том Мичъл, когато той служи на морски охранител в консулството в хонг Конг. Той е най-старият сержант-помощник на стрелец, переведенным на дипломатическа служба, и ние се разделихме няколко кавги и са имали помежду си услуга. Получих от него едно писмо, откакто той се отказа от участие и са инвестирали спестяванията си в яхтеното пристанище.
  
  
  Детето все още е с мен. Посочих в малка тухлена сграда точно пред него. "Това е офисът?"
  
  
  "Да, господине."
  
  
  "Благодарение. Аз знам, че ние с Том вече няма да се нуждаят от теб. Малък частен бизнес. Дадох му пятидолларовую банкнота. "Това за твоите проблеми. Лека нощ."
  
  
  "Лека нощ, сър. Ако има още нещо, аз ...
  
  
  "Не. Лека нощ."
  
  
  Вратата беше открехната. Това Мичъл седеше зад бюрото си с гръб към мен. Той се превърна в оплешивявам, на шията се появи дебелите издатини. Той работи върху данъчната форма на химикалка, и той не изглеждаше щастлив.
  
  
  Аз почука на вратата и да чакам. Том се обърна на стола си и се загледа в мен.
  
  
  "Исус Христос!"
  
  
  "Не, - казах аз. "Вие ми льстите, но не. Никълъс Лов Картър в плът дойде да похарчите малко пари в тази убогой пристанището. И помоли за една услуга ".
  
  
  "Аз ще сукиным син!" Това излезе от стола, се втурна към мен, сграбчи ръката ми и се опита да се откъсне от нея. Той толстел, но все още остава силна. Го невзрачное ирландско лице свети като фар, когато той ме разочарова към един стол, отвори чекмедже и извади бутилка Old Pile Шофьор. Той влезе в тоалетната и се върна с две мръсни чаши. Това е Том Мичъл, когото помнеше. Не говори, докато не започна пиянство.
  
  
  Той изля ми чашата е наполовина, и започна, взе малко и каза: "Радвам се да те видя, Том. И аз се радвам, че сте доволен да ме види, но нека направо да кажем: това не ще выпивкой. Аз работя. Имам нужда от малко помощ, предимно негативна, сякаш ме няма тук, а ти мен никога не е виждал и можеш ли ти да се справят с това дете? Той мен също никога не е виждал ".
  
  
  "Уейн? Да, разбира се. Се връщай веднага."
  
  
  Аз запали цигара и направи още една глътка от евтин алкохол. Чувал съм, Това говори за човек някъде в доковете. Това не знаех, че БРАДВАТА, но той знаеше, че аз работи много особена работа. Аз не съм говорил, и той не иска, и ние и двамата искаха. Помислих си, че си мислех, че съм на ЦРУ, и на това не се спря.
  
  
  Той се върна в офиса и затвори вратата зад себе си. "Сега всичко е в ред. Уейн мълчи - на него му харесва тази работа, и тя му е необходима, и той не иска да му счупи врата. Господи Исуса, Ник, но аз се радвам да те видя.
  
  
  Аз се засмя той. "Добре. Сега изрежете това. Ще имаме среща друг път, когато ще можем да разпусната коса и да ги връзвам. А сега - кой принадлежи към тези други занаяти? "
  
  
  Това падна на един стол и вдигна своята чаша. "Местните. Аз ги познавам. Тук не се тревожи за нищо, Ник. Youl принадлежи на застрахователя, а крайцери, ами, както казах, на местните жители. Той се загледа в мен през стъклото. "Имате нужда от някаква физическа помощ, Ник?" Той изглеждаше замислен.
  
  
  Аз поклати глава. "Не. Ти наистина трябва да остане в корпуса, артилерист, ако имаш нужда от физическа част.
  
  
  "Аз знам. Но аз съм остарял, Ник. Адски стар.
  
  
  Прекарах една десета от секундата, за да съжаляваш, че на стария боен кон, след това взе телефона на бюрото му.
  
  
  "Всичко, което искам от теб, е грижа", казах му. "Тишина. Забрави, че съм бил тук. И дръжте всички, далеч от този на 57-подножието на лодката, докато аз съм тук. Не мога да кажа колко време ще бъде ".
  
  
  Това Мичъл кимна. Той бръкна в друго чекмедже и извади пистолет Colt .45 с автоматично навиване на проба 1911 г., са толкова стари, че в багажника бъде облечен воронение, и той сверкал на светлина като сребро.
  
  
  Аз звъннах на Оператор. Том каза: "искате ли да си отиде? Аз мога малко да се разходят, за да се уверите, че Уейн все още не стърчи ".
  
  
  Това е добра идея. Аз не веднъж доверили на Това Митчеллу живота си, но това не беше неговата работа и да пазят тайните в тайна - често срещано явление, на СОП.
  
  
  Аз кимнах му. "Вие правите това. Ще се видим след няколко минути.
  
  
  Момичето е донесъл на мен в офис AX във Вашингтон. Свързах се с нощния дежурен, оповестено, и след проверка на код на нощния човек ми каза, че Хоук лети в Ню Йорк, за да ме види.
  
  
  "Той си отиде около девет, сър. Той трябва да бъде там сега. Той остави думите, че, ако ти се обадя тук, той ще ви ".
  
  
  Благодарих му и затворих телефона. Старецът в моя мезонет? По целия път от Вашингтон, за да види момченцето си номер едно? Трябва да бъде, целият ад!
  
  
  Моят пратеник Poke отговори на обаждане в мезонет. Научи моят глас, той каза: "Старият джентълмен тук, за да видя вас, мис Ник".
  
  
  Това ми хареса. Надявах се, че Хоук ме подслушва. Старият джентълмен!
  
  
  "Добре", казах аз Поку. - Облича вековна господин, Poke.
  
  
  "Да, господине. Сега тук.
  
  
  Ястреб е бил нападнат, тъй като тигър с болки в гърлото: "N3? Добре - не забравяйте, че не скремблера. Това е просто разговор. Clearcode. Разбра ли?"
  
  
  Аз казах, че имам. От време на време ястреб може да бъде досадно. Той си мисли, че всичко, но той е още в детската градина.
  
  
  "Има много на Хадес, за SB", - каза Хоук. "Призраци скрита, а ние все още не се появиха. Какво се е случило и къде сърма в крекере? "
  
  
  Ада беше повдигнат заради убийството на Стив Беннета, и AX не е бил свързан с това, а къде е момичето?
  
  
  "Получих награда, - казах му. "Играчка лебед. Нещо SB е директен подстрекательством - папины момчета са се опитали да го накара да се гордеем. Изненада се постига. Хванах двама, и ми се струваше, че трябва да тичат в песен.
  
  
  Имах момиче, и аз избягах като крадец.
  
  
  Чух облекчение в гласа му, когато той каза: "Вие сте спечелили?"
  
  
  "Да. И канонерская лодка ".
  
  
  "Хммммм - безопасно?"
  
  
  "Докато безопасно. Но tempus fugit, всичко се променя. Нещо от централата за мен? "
  
  
  Помолих поръчки.
  
  
  Аз ги имам. За петнадесет минути аз ги имам. В бункера ужасно много информация, от компютри показа много карти, откакто бях за последен път говорих с Хоуком. Слушах с чувство, което обикновено се нарича усещането за потъване на червата.
  
  
  Най-накрая той ми позволи да кажа нещо.
  
  
  "Само аз?" Попитах. "Сам, сам? Може би сделката е твърде голяма, те години. Може, аз не мога да я люлее.
  
  
  "Трябва да се движим им", - каза Хоук. "Повече на никого няма. Призраци на мъртви в темата, и ние също така в този момент. Вие трябва да го направя сам ".
  
  
  ЦРУ в Хаити е добре продублировано - аз вече знаех за него - и на острова не е имало хора от брадви, които биха могли да ми помогне. Това аз не знаех. Ник Картър. Единоличная силата на инвазия.
  
  
  "Това може да бъде трудно - казах аз. "Награда за заточване на брадви. Собствена представа за текущия въпрос. Несигурна ".
  
  
  "Ясно" - каза старецът. "Да се справят."
  
  
  Да, разбира се. Просто така. Да се справят.
  
  
  Аз въздъхна и се съгласи. След това, тъй като трябваше да знам, и аз трябваше да чуя това от Хоук, аз попитах: "on the Ultimate V?"
  
  
  Окончателното решение за доктор Ромере Вальдесу, една ябълка на раздора, на човек, който е създал всички проблеми. Герой, който трябваше да се възстанови от Хаити.
  
  
  Хоук изчиства гърлото. "Край - да го убие или да се лекува. Почистват бели ".
  
  
  Ако аз не мога да извадя Валдес, аз трябва да го убие. Решение, взето от Човека.
  
  
  "Темпус прави фугит", - каза Хоук. "Без отпадъци. Аз ще направя всичко, което е в моите сили, на компютърната графика. Направете първо излизане на бряг KW и вземете нови провизии, ако има такива. Добре?"
  
  
  Ще Получите това веднага. Хоук уладит е с бреговата охрана, а аз трябваше да провери в Кий Уэсте нови поръчки. Ако има.
  
  
  "Добре, - казах аз. Аз звучеше като човек, собирающийся на своята собствена присъда. "Тук имам ваучер", добавил аз. "Уважавай това, а?"
  
  
  "Подпишете правилно, и той ще бъде отбелязана", - каза Хоук. Суха. Действително. Като счетоводител, се изисква доказателство за измама.
  
  
  "Довиждане", - каза Хоук. "Събери джигу по движение на делото. Няма план. Няма помощ. Късмет. Лека нощ."
  
  
  "Лека нощ", - казах аз мъртво телефона. "Благодаря за нищо".
  
  
  Събиране на пъзел, докато вървях. На случаен принцип и Бог, и да играе наощупь и на слух. Да влязат в Хаити и изведе Валдес - или да го убие. Внимавайте за Лидой Бонавентура. Погрижете се тя да не се проведе нашествие. Вижте, че никой не им инвазия. За да остане жив. Оставете Лиду Бонавентура жив, защото, ако можех да извадя нашите магарета са невредими, и Хоук, и ЦРУ, са искали да прекарат с тази дама дълги разговори.
  
  
  Понякога и аз се чудя, не е остра дали главата ми. Трябва да бъдат по-лесни начини да изкарват прехраната си, отколкото да бъде старши майстор убийства!
  
  
  Аз запали цигара, пиеше лош алкохол Том Мичъл, издаде лек стон и погледна в лицето. Изглежда, старият Картър щеше да пресече бушующую магистрала, щеше да направи това в открито море. Да вдигнем котва.
  
  
  Аз высунул главата си през вратата и тихо присвистнул. Това излезе от тъмнината, след като изпълни пистолет 45-ти калибър за колан под складкой тъкан. Той се смили над мен и тъпа ирландска усмивка.
  
  
  "Бизнес завършен?"
  
  
  - Аха, - кисело казах аз. "Делото приключи, а може би и аз също".
  
  
  Той се грижел за мен. "Лошо, Ник?"
  
  
  Аз кимнах. "Достатъчно лошо, но ти не се тревожи за нищо. Дайте ми някаква хартия, форма, всичко, което имате. Аз оформлю ви купон.
  
  
  Той поклати глава. "Не е необходимо това да стане, Ник. По дяволите! Ние сме приятели, близки.
  
  
  Аз се чувствах раздразнителни. "Спри това глупости", кресна аз на него. "Това е само пари на данъкоплатците, и ще ги печелят". След това аз се засмя и кимна в данъчната формата, под която той заполнял. "Във всеки случай вие наистина плащат за това - аз бих обичал ви само собствените си пари".
  
  
  Това извади болт от своя череп, избърса си голяма уста, се ухили в отговор и каза: "Е, щом толкова ти така казано".
  
  
  Той ми даде една от своите форми за плащане, и аз надраскани върху нея: "За извършени услуги". 2000,00 щатски долара. Аз го подписах NC и поставих в C специална завитушку, за да Хоук знаеше, че той е истински.
  
  
  Протегнах му вестник. "За тази цел, ти ще остана цяла нощ и малко патрулират. Ако някой ще се опита да се приближи до крейсеру по суша или по море, да направите няколко снимки, за да ме предупреди. Просто уведомете ме, разбирате ли? Не стрелят в никого и не запихивайте си задника, поради факта, че това не ви засяга. Разбрахте ли?"
  
  
  Това се усмихна и кимна. "Разбрах. Аз също искал да имам това, което имаш на този подводница.
  
  
  Гледах на него. Той комично закатил очите и каза. "Излязох до края на скачване. Тя пя. Не съм я виждал, но на глас добра. Изглежда, тя пее на френски?
  
  
  Аз го потупа по ръката. "Запомни, че се е случило с любопитна котка, стари приятелю. Вие просто си вършите работата и печелят тези две неща. Никой не идва да крейсеру. Мога да остана тук утре, аз не мога, но ако аз ще направя същото. Никакви шпиони. Само при дневна светлина не правете това с брадва за месо или пистолет. Измислете нещо. Да предположим, че на борда на чума.
  
  
  Той налях си още една порция стария поп-черепа. Аз отказах. "Имам пред тежка нощ".
  
  
  "Обзалагам се".
  
  
  "Както и да е, вие женен мъж. Не си ли каза ми в това писмо, че поженился?
  
  
  "О, боже. Аз съм женен." Той изглеждаше мрачен. "Нейното име е Миртъл, и тя сега тежи около 300 килограма".
  
  
  "Така ти трябва и да", казах му. "Ти трябва да стоят в морската пехота".
  
  
  "О, боже. Трябва да има. Но аз ти казах, Ник - станах прекалено стар.
  
  
  Стиснах ръката му. "Благодаря ви за всичко Това. Аз мога да ви видя отново, а може и не. Аз не знам, когато аз изляза. Но благодаря. И днес аз ще завися от теб.
  
  
  Той ми даде половината поздрав. "Без пот, Ник. Не се тревожи."
  
  
  Оставих го да ме гледа изпитателно. Той все още изглеждаше замислен.
  
  
  В "Морской на вещици" беше тъмно, ако не се счита за слабото светлина в каютата на собственика. Тя леко е работил плейър, което не ме изненада; тя е играла в Равел болеро, че малко от нас. Но когато аз преметнати през парапета и се приближи до светлината и музиката, реших, че тя знае за какво става въпрос - оригиналното име на Болеро е Danse Lascive, докато ханжи не го накараха да го промените.
  
  
  Аз тихо премина през рубку, слезе по рампата и спря на вратата, с поглед в нея. Това момиче е бил нещо подобно на шоумена, и тя знаеше как да използва цветове.
  
  
  Тя се простира на дивана, в ръката си носеше чаша, в пръстите на ръцете дымилась синя цигара. На нея бяха дълги бели чорапи и бял колан за чорапи, всичко. Нейните големи гърди, меки на мира, лежеше гладко и нежно по гърдите. Главата й покоилась на подлокотнике дивана, выгибаясь назад, с участието на всички, дълго гърлото на Модилиани. Очите й бяха затворени, но тя знаеше, че съм бил там.
  
  
  Без да отваряте очи, тя каза: "Ти беше много отдавна".
  
  
  "Достатъчно време, за да изясним всички", - казах си. - Мисля, че, докато у нас всичко е наред. Така или иначе, тази вечер никой от нас не побеспокоит. И ние сме тук за кратко време ".
  
  
  Тя махна цигара във въздуха, като димяща пръчица. "Това е добре. Това е хубаво да знаете. Сега няма да навлизам в това повече да говорим. Ние сме в безопасност. Забрави. Пийте или два, свалете си дрехи и ела при мен ".
  
  
  Свалих шапка от стола, отиде до малкия бар и пиеше скоч, направо. Това прозвуча като заповед, и аз не бях против да се подчиняват. Аз се съгласих с нея, че това е безопасно, поне за няколко часа. Аз я хвърли малко стрелецът в Хъдсън. Не че това имаше значение. В този момент Лида мислех само за едно. Когато аз облекчи болката - дошло е време отново да я видя.
  
  
  Аз отпи уиски, събличане. Аз я учи. Бял на кафяв - хубава и вълнуваща цветова гама.
  
  
  "Много сладък", - казах си. "Бял колан за чорапи и чорапогащи на тъмната кожа. Това е още един трик курви. Предполагам, че го знаеш?
  
  
  Тя отново затвори очи. Тя се усмихна, выгнула врата и каза: "Аз знам това. Капитан скъп. Предполагам, че малко курва. Не е ли всичко на жените? "
  
  
  "Бие ме", - казах аз. "Аз не съм чак толкова много знаят за жените".
  
  
  Сега тя ме гледаше. Бях обнажен и е готов.
  
  
  Лида миг ме погледна, след това испустила дълъг въздишка и постави чаша. Тя уеднаквява цигара. "Знам това", каза тя. "Някак си знаех, че ти ще бъдеш така изглежда без дрехи. Ела тук, Ник. За бога, ела тук! "
  
  
  Отидох до дивана и се превърна в близост до нея.
  
  
  Тя е опъната до мен и леко погали ме с върховете на пръстите си, а след това ме целуна и притянула към себе си. Нашите устата им се срещнаха, и нейният език е горещо, груба и влажна, когато тя ощупывала устата ми, изкривява и корчилась под мен.
  
  
  Тя е болтуном. "О, скъпи - каза тя. "О, капитан Ник, скъпи. О, скъпа, скъпа, о, боже мой, скъпи. Ахххх - охххх - скъпи, скъпи, скъпи, скъпи ...
  
  
  Но тя не ми позволи да влязат в нея. Не така. За известно време нещата вървяха доста трудно, защото по това време аз бях подобен на дългия целомудренного бик, който забелязва една крава. Секс взе надмощие и малкото, което имам е трябвало да бъде, е бързо вытеснено принципа на удоволствието. По време на тези пристъпи аз обикновено държа една малка студена част от мозъка си нащрек, но тази вечер аз не мислех, че ми трябва. Аз казах, майната му, нека те я запали моята ракета и е готов за излитане.
  
  
  Лида замолчала и започна да хапе. Тя извади от мен няколко добри парчета, а аз нищо не усетих. Аз се озовах между краката си коляното и се опита да ги раздели, но тя все още не се е почувствала това. Тя отчаяно корчилась, выгибаясь и выгибаясь, и изведнъж вывернулась от мен и перекатилась на мен.
  
  
  "Аз съм на височина", - простонала тя. "Аз съм вече на височина. Аз съм мъж, скъпа, аз съм мъж! "
  
  
  Док Фройд би могъл да се обясни това. Бях им пука за мен в този момент.
  
  
  Тя грабна ме и постави там, където искаше. Гърдите стават твърди, а зърната са с дължина половин инч. Скоро - много преди това, като бях готова - тя започна ръководства. Големи, дълги и треперене викове, и ако Това Мичъл слушах, той, вероятно, си помислих, че съм си пытаю. Мисля, че в известен смисъл беше.
  
  
  Лида е дала последния вик и паднаха на мен, я на гърдите, като тающее кафяви масло на лицето ми. До този момент аз определено беше любител на демони и обърна й, очите й гледаха и тя бе само наполовина в съзнанието си - и аз не обърна внимание на нейното хныканье и взех я здраво и за дълго. След това, най-накрая чух нечий стон отдалеч, и ми се струваше смешно, че това може да съм аз. Аз съм позволил на свой тегло случи на нея, и тя обхватила главата ми ръце, върху меките възглавници на гърдите си, и тананикаше нещо, което изобщо не е имало смисъл. Всичко, което исках да направя, е да плуват по - плува и да спи.
  
  
  И аз така мислех. След десет минути тя отново се върна при мен. Изглежда, сега ще преминем към истински дела на вечерта. Тя не шутила, че всички правят всичко с всички. И в ръцете ми е техник. Аз бях наблизо, Бог знае, но това момиче знаеше трикове, за които никога не бях чувал.
  
  
  След няколко часа се събудих на пода до дивана. Моят нос уткнулся в carpeted floor - липсата на перспективи малко искажало фигура рози - и аз се чувствах така, сякаш ме обработени от служителите на КГБ в един от кремлевских подземия. Устните ми са подути и болезнени, отвътре ожулвания, и аз целият бях покрит с много малки хапки. Точно така, като че ли ме клевал разгневен лебед. Това е доста добро сравнение.
  
  
  Тя спеше на дивана в своята страна, се издигаше клубочком, хвърляне на едната си ръка върху лицето. С минута аз прислушивался към нейното дишане, след това събра сили, стана, облече къси панталони и вълна - вълна защо не знам, - намери фенерчето и отиде да търси.
  
  
  Аз започнах с лук и се върна обратно. "Морска вещица" е бил натоварен. По дяволите, тя е заредена! Тя е лишена от всички тела, които не са абсолютно необходими за освобождаването на пространство за товар. А какъв товар! Бях впечатлен. Този, който я е качил, също е изпълнил работата си професионално, защото тя беше идеално балансиран, без банки, а пратката е закрепен така, че не можех да мръдна.
  
  
  Аз не бързам. Лида е спала няколко часа и така или иначе това нямаше значение - тя очаквала, че аз рано или късно ще намеря това. Направих приблизително на мисловен броене:
  
  
  9 безоткатных оръдия, 57 мм.
  
  
  Винтовочные и ръчни гранати, с 15 чекмеджета, дим и фрагментиране.
  
  
  Картечници, около петдесет, от стария чикагския барабанни влезете Thompsons до съвременния американски, японски и на бойните оръжия.
  
  
  20 от хоросан с вероятно 7000 касети.
  
  
  200 мин. Мина! Някои от тях са били противотанковыми, някои по - стари шуминговые мини, дебаллеры, която избухна и избухна ви в слабините.
  
  
  Пет стари картечници Browning, тежки, с водно охлаждане. Нюанси на Първата световна война.
  
  
  Реактивни гранати.
  
  
  14 кутии, пълни с малки оръжия, от кольтов 45-ти калибър до японски и италиански до един древен револьвера Webley Naval, които се нуждаят от колела за транспортиране.
  
  
  Около хиляда пушки на всички марки и винтажей: Маузеры, Госпожице, Крагс, Спрингфилдс, Энфилдс, АК, М16, няколко и дори един стар италиански мартини. Кремневый заключване мен не е изненада, или jebel.
  
  
  Патрони за всички по-горе. Патрони много. Аз съм се познае почти един милион патрони. Тук любител показа, защото боеприпаси са разбъркани във всички посоки, и е било адски трудно да се разплете и да се побере на боеприпаси за оръжия.
  
  
  Радиооборудование - кое нещо модерно, някакво старо, предаватели и т.н Ад
  
  
  приемопередатчики и чифт модерни приемопередатчиков.
  
  
  Уоки-токи, Втората световна война.
  
  
  Лекарствата в изобилие.
  
  
  Полеви телефони и макари с тел, DR4 времето на Втората световна война. Батерии, инструменти, един малък генератор, демонтирани.
  
  
  Униформи - старата армия просто с фуражками, зелена.
  
  
  Марк на разграничение - свежеотштампованный от блестящ месинг, приключи с поставянето под формата на черен лебед. Звезди, решетки, орли и листа от армията на САЩ. Можех просто да представи Лиду с четири звезди. Това е много по-малко, така че аз седнах и я запали. Ги е цялото дело. Както и храна и малко подправени австралийската говеждо месо.
  
  
  Пушех и мислех. Дори е толкова пълен, тъй като тя е, Морската Вещица би могла да се отнесе петнадесет-двадесет души. Това е малка сила за проникване в Хаити, въпреки че е изпитана по-малко, а това означаваше, че тя се надява да повиши основните си сили след разсаждане. Исках, защото тя е дяволски сигурен, че сега няма да се намесват. Ако само това не беше над моя труп. На мен тази мисъл не се хареса много. Аз съм хвърлил цигара от операцията и се върна в каютата си, където са съсредоточени всички жизнени удобства.
  
  
  Лида все още спеше. Аз хвърли върху нея леко одеяло и взе душ в луксозна баня, облицована с плочки. Вземането на душ, помислих си, се усмихна и се засмя. В нея имаше и забавна страна - Морската Вещица, като всяко безобидно прогулочное съд за богати хора, невинно стоеше на котва в басейна 79-та улица. Точно сред хиляди копов, на ФБР и на ЦРУ, и тъй като аз вече знаех, неизвестен брой бандити Папа Док. Taunton-Макут. При себе си достатъчно прах, за да взриви половината от Манхатън от водата. Нищо чудно, че толкова много потела, изтегля от там крайцер.
  
  
  Аз вытерлась кърпа, продължавайки да се смее. После спрях да се смея. Аз съм остана с цялото това оборудване. Не беше нито начина, нито време да го разтоварят! Аз просто трябва да го вземете с вас и се надявам, че аз мога да я предпази горещи ручонки от него. Е наредено да не позволяват тя да го използвате на Папа Док.
  
  
  Аз също не исках тя да е използвала го на мен.
  Глава 5
  
  
  
  
  Върнах се в каютата си, за да се облече. Лида все още спеше. Просто за да се увери, че съм изпратил лъч на фенерчето към лицето си за няколко минути, гледах я с очите си и прислушивался към нейното дишане. Тя не симулира.
  
  
  Дрехата е по-малкият проблем. Моят костюм на Сэвил-ти Ред е вече съсипано - възнамерявам да го отнесем за сметка на разходите, ако выберусь от тази бъркотия, - но този костюм не е имал значение. Има значение това, че през април на морето ще бъде студено, а моята е тънка риза - вече в изправност - и яке тук не са подходящи. Ми имаше нужда от работно облекло.
  
  
  Аз забелязах няколко пуловери OD, армейските излишъци, пакетиран заедно с формата, и вече щеше да отиде и да се облече, когато забелязах голям вграден гардероб в близост до вратата на банята. От любопитство и само, за да проверите това, като погледнах.
  
  
  Шкаф е накарал си дрехи. Костюми, рокли, панталони и др Ад Внимателно разделят на закачалки. Тогава ми хрумна, че Лида, трябва да бъде, за известно време е живяла в борда на крайцера. Нещо като плаващ апартамент, и си щастлив - или Taunton Макуте е измамен, защото те явно не са забелязали Морска Ведьму като подслон.
  
  
  На пода в килера лежаха дузина чифта обувки. Зад тях, до стената, стоеше чифт лъскави черни шляпных кутии. Когато аз ги видях, нещо зажужжало имам в главата - мисля, отдавнашен навик и опит - и при мен имаше чувството, че нещо някак си не беше така. Лида не беше от онези момичета, които носят шапки.
  
  
  Извадих шляпные кутии на светлина и откри ги.
  
  
  Тя бавно кимна с глава. "Казах ти снощи. Аз трябва да ти се вярва. Аз нямам никакъв избор."
  
  
  Аз кимнах в отговор. "Ти си толкова права, Лида. По-различен начин. В този момент аз - единствената ви защита от taunton-макута. И ако искам да ви заблудят, всичко, което трябва да направите, е да се включи този плаващия арсенал на батерията и да ви превърне в митницата и на бреговата охрана. Ти ще бъде не по-малко от пет години, и хората Папа Док ще те чака, когато се омъжи. Те не забравят.
  
  
  Тя потиснат прозявка. - Предполагам, че около цялата лодка. Всички вие сте намерили? "
  
  
  Аз се засмя тя. "Ти знаеше, че аз ще бъда".
  
  
  "Да. Знаех си ще. Така че ти възнамеряваш да правиш с него? "
  
  
  Аз си мислех за това. Аз все още не се стигна до решение, но каза: "Единственото, което мога да направя, е да изхвърлите всичко това оборудване зад борда, като само ще излезем в морето".
  
  
  Очите й отново ми се свиха, но тя направи само лек жест на раздразнение и каза: "Всички тези пари, Ник! Ние толкова много сме работили толкова дълго събрани пари, вървяха към тези ужасни жертви, за да се получи това. Бих искал да спаси всичко, което мога ".
  
  
  "Ще видим", - казах си. "Не ви обещавам. И не пытайся ме мамят, Лида. HIUS събрани тези пари, за ограничаване на достъпа д-р Ромеры Валдес, а не за закупуване на оръжия, за да можете да гони Папа Док. В известен смисъл вие растратили тези пари и изпратиха ги в свои собствени цели. Това е още един рап срещу вас, ако някога искаме да го използвате.
  
  
  Тази сутрин тя покриващи одеяло гърдите й, мека и расслабленную. Спомних си, как те се свързват здраво и твърдо, когато тя е развълнувана. Нейната усмивка е насмешливой.
  
  
  "Никога не може да го накара да приклеиться", каза тя. "Аз съм Черен лебед, не забравяй! Моите собствени хора никога няма да ме тормозят. И в двата случая този шибаняк Дювалье никога не ще да купят д-р Валдес. Никога! Той подигравателен нас само за последните две години. Насмехается над нас и се опитва да поддържат контакт, за да го призраци, могат да намерят нас и да ни унищожи един след друг. Всичко това аз го знам отдавна. Така че има няколко други. Това беше моето, нашето решение да се харчат пари в тази лодка и оръжия, за да отидете там, за да убие папата и вземете правителството ".
  
  
  Аз също така си мислех. Малко твърдо ядро малцинство в HIUS, водено от това момиче, излезе чокнутую идеята за инвазията на Хаити. Аз се съмнявам, че обикновените членове на HIUS знаеше нещо за плановете. Всичко, което те са направили, е за пари - пари, които Лида Бонавентура използва по свой начин.
  
  
  Станах от стола. "Добре, стига. Ние ще имаме много време да говорим по пътя в Хаити. Защо не вземат един душ, не се облече и не се готви да ни закуска? Искам да плават надолу по течението след един час ".
  
  
  Тя отбросила одеяло и да изскочи от леглото, я големи гърди тряслись. В нея все още са бели чорапи и колан с колани. Тя дойде при мен, взъерошила ми косата и, смеейки се, целуна по бузата.
  
  
  "Ти наистина ще го направя, Ник? Отиваш в д-р Вальдесом?
  
  
  "Ние отиваме за д-р Вальдесом", - казах аз. "Ние ще се опитаме да го". Няма смисъл да се говори за нея, че, ако аз не мога да извадя Валдес, аз ще трябва да го убие.
  
  
  Аз внимателно я погледна. "AX ще се опита да задържи обещанието, дадено ви от ЦРУ. Аз ще се постарая. Но разберете едно нещо - при първите признаци на вашия обезьяньего бизнес на цялата сделка, сорвется. Разбрахте ли?"
  
  
  Лида се наведе напред, за да леко да ме целуне. "Няма да има - обеща тя, - няма обезьяньих работи. Аз се доверявам на теб, и на когото имате доверие ми ".
  
  
  Той леко ме удари и се отдръпна. Тя се провалиха и потерлась, перекатилась на мен корема и изтича в банята. Профила. Тя затвори вратата и миг по-късно чух как започна душ.
  
  
  Минах рубку и внимателно погледна към яхтеното пристанище. Аз не исках, някой да е забелязал паяжина и кобур. Това Мичъл е в далечния край на скачване, облегнат на купчината и поник, цигара изгаря в устата. Той изглеждаше бити.
  
  
  Извика му: "Здрасти, Том!"
  
  
  Той рязко се изправи и ми махна с ръка. Сутрин е лека, перламутровым, над Гудзоном плавали слоеве на влажна сива мъгла.
  
  
  Аз почука на кобура. "Сега разбрах, Том. Иди си у дома и поспи. И благодаря. Днес не ми понадобишься - след няколко минути си тръгна.
  
  
  Той слезе от кея, там, където кораб патица-абордаж водело до крейсеру. Той изглеждаше пухлым, дебел и стар. Той се спря и хвърли на задника във водата. "Вие взлетаете, а?"
  
  
  "О, боже. Поръчки. Благодаря още веднъж, Това, и се погрижете се за себе си. Задължително обналичьте този ваучер ".
  
  
  Той се почеса плешивина и уморено се усмихна. "Аз обналичу това. Боже, Ник, аз бих искал да дойда с теб."
  
  
  Аз се засмя той. - Не, Това. Във всеки случай ти си твърде стар. Ти си го каза. Сбогом, Том. Може би ще те видя отново, и ние го свързваме както преди ".
  
  
  "По всяко време", - каза той. "По всяко време, Ник. Сбогом, приятелю.
  
  
  Той вдигна ръка, след това се обърна и тръгна обратно към стыковке. Той не е погледнал. Аз се гмурнах в една кабина и огледа двигателя. След минута чух как започна машина, и аз тръгнах. Сбогом, Том.
  
  
  Аз съм доста добре я проверих, и когато се върна в каютата си, Лида вече са подготвили закуска. Бекон, яйца, препечени филийки и още кафе. Тя преподнесла ме изненада: на него бе зелена военна форма, малка шапка Кастро и на капачката, а на всяко рамо тя имаше по една сребърна звезда.
  
  
  Погледна към него. "И така, сега ти си майстор, а? Знаеш ли, ти си някакъв психопат. Ако момчетата Папа Док хванат теб на този знак различия, те дори и не чакат. Те пристрелят от контрол.
  
  
  Тя скривилась ми. "Аз знам. Те пак ще стреля по мен, звезда или не. Във всеки случай, когато ние сойдем на брега, аз не ги надену.
  
  
  Аз кимнах й. "Това е адски вярно, скъпа. Не забравяй това. Но ако искате да играете в който се намираше по пътя надолу, не ми пука. Само не дерзай. Не забравяйте, че вие сте все още в екип и работа ще има много ".
  
  
  Докато ядях, си казах, че ще тръгнем в пътя, след като закуската свърши. Тя изглеждаше съмнителна.
  
  
  "През деня? Не е ли по-добре да се изчака преди да се стъмни?
  
  
  Аз поклати глава. "Рискът е минимален. Фантом не е забелязал Морска Ведьму, иначе ни би тук не е имало. Ти определено не можеш.
  
  
  Тя хвърли към мен бърз поглед. "Аз знам. Щях да съм мъртъв ".
  
  
  "Да. Така че аз мисля, че слезе с нея по река безопасно. Ние ще прегръща бряг Джърси, и след като ние влезем в потока на пристанището, никой не ни е побеспокоит ".
  
  
  Беше един малък риск, за който не се споменава. . Ако "Taunton-Макут" забелязах крайцер и по някаква си причина са спрели движението си и видяха как ние се връщаме, те са имали доста добра представа къде отиваме.
  
  
  Това може да означава прием комисия в Хаити. Трябваше да рискува.
  
  
  Влязох в рубку, е извадил окото колан и кобур и ги скрил в шкафчето. Аз не исках да ме заинтересува, беше полицейски катер. Отворих радиоблок в ъгъла на рязане и проверих обзавеждане. Това беше хубаво - телефон с кораба на брега и радиостанцията на CW. Лида влезе в рубку и се изправи до мен, докато аз разглеждах светините неща.
  
  
  Настъпи грешка, и в радиостанцията е поставена ръчно на ключ. Аз посочих ключове. "Ти умееш да се справят с ключ? Знаете International Морс?
  
  
  Тя поклати глава. "Аз не. Имаме... е... на радио хям. Хуан щеше да ... какво е това сега има значение?
  
  
  "Вероятно не, - призна си аз. "И все пак, никога не знаеш. И аз не мога всичко да направя."
  
  
  Аз щракна ключа на конзолата и се запали зелената светлина. При мен нищо не е било грешка, но ръчно клавиш, с която се справя доста добре, а сега аз се означава с клавиша няколко пъти, и от високоговорителя се разнесе тънък писък. Сложих слушалките, натиснах бутона на CQ и уредил нониус и силата на звука, докато кодът не е станал силен и ясен, пет от пет. Аз забави ключ, се обърна циферблат и послуша, като двойка смотаняци работят един с друг. Тогава ми хрумна идея, и аз пратих CQ на гарата AX на отдалечен остров край бреговете на Южна Каролина. Аз наистина не очаквах, че ще мога да карам, защото движението е плътен, а се движеше от лош терен, на морското равнище и представлява сигнали от Палисадов.
  
  
  Но след минута се чу кух и писклив сигнал: R - напред, N3 — R - напред - K—
  
  
  При мен не е имало съобщения, но някак си се почувствах по-добре, когато чух, как са влезли. Слаба връзка с моите хора, но връзката е все още.
  
  
  Аз удари с ключ. До - тестване - До - тестване - AR—
  
  
  Отговорът дойде като призрак. До - АР - Тишина.
  
  
  Аз изключен превключвател, дал на екипажа на няколко поръчки и отидох да тичам двигатели. Екипажът е хубаво да се справи с въдица, и аз подкрепиха Sea Witch по време на приливите и отливите и изпрати надолу по веригата по диагонал, за да получите някои запад и прегръдка далечен бряг. Слънцето потъна зад хоризонта и се превърна плосък оловен цвят река в злато и сребро. Дълги плесы бяха празни, много свободна вода, но нагоре по веригата ползла двойка влекачи, и на север при док Против-Ед лежеше дебел бял танкер.
  
  
  Днес аз измамени от кабината, не искат да се открояват повече, отколкото е необходимо. Почернял генерал се приближи към мен и ме целуна по ухото, и аз казах да си тръгне.
  
  
  "За да се извърши тази шега в пристанището няма да бъде забавно и забавно", - казах си. "Забележи, отколкото да се направи". Интересно, колко скоро ще пропусне пари и каква ще бъде нейната реакция.
  
  
  "Вымой съдове", - казах аз. "Вие сте екип, и на мен ми харесва чист] галера. И би било хубаво, ако са останали под укрытием1, докато не излезем в морето. Няма смисъл да рискуваме ".
  
  
  Това е добре, идва от мен. Рискувам? Цялата тази налудничава мисия е случайност - и освен това не е голяма случайност. У мен се появи много неприятно предчувствие за тази сделка.
  
  
  "Виж, можеш ли ти да получи морската прогноза", - казах си. "И нека да знае".
  
  
  Не че това имаше значение. Аз все още трябваше да отида на море, защото по-малко, отколкото ураган, не е впечатлен било Хоук. Имах заповед.
  
  
  Лида умен отсалютовала ми и подигравателно се усмихна. "Да, Да, сър. Това трябва да бъде направено ".
  
  
  До този момент тя отново е същата прекрасна. Сутрин и мигрена се свърши, и тя е изпълнен с надежда и вълнение. Аз ще даде много, за сега да надникнем в нейния мозък. Това би могло да помогне, защото имахме дълга бича сесия, и на мен ми е интересно, колко лъжи тя щеше да ми каже как бих могъл да открие и да ги пуснете. И колко лъжи мен ще трябва да й кажа? "Не много", - помислих си аз. Не ми трябваше много да лъжат. Може просто да пропуснете някои неща.
  
  
  Лида е останал в рубке, докато работех с "Морска вещици" през потока от коли, под тесен мост и във външната пристанището. Приближаваше круизен лайнер, оставяйки чифт ръждясали скитници, и Шипсхеда попаднах на стаю рибарски лодки. Няма настоящия пот. Съвсем скоро ние започнахме малко да се търкаля и да се люлее, и аз се почувствах открито море под Sea Witch. Тя е добре зареден, управлявал ниско и стабилно. Обърнах се на юг, и тя започна леко покатиться по дълга плоска вълнообразни вълна. Минути след пет чух звуци, идващи от сеч. Тогава повече никакви звуци. Тя беше в банята.
  
  
  След десет минути тя враца от сеч. Тя се държеше за рамката и е най-зелената темнокожей момиче, което някога съм виждал.
  
  
  Тя каза: "Аз съм болна, Ник. Ооо, аз съм толкова болна! "
  
  
  Това ми хареса. Наистина болен човек не може да обмислят много зло, и мога да кажа от един виждането, че това бебе е много тежък случай на мал-de-mer.
  
  
  Аз кимнах, не се усмихна и я изрази фалшиво съчувствие.
  
  
  "Легнете", - казах аз. - казах аз. "Загляни в комплекта. Аз си мислех, че съм виждал там хапчета тази сутрин. Ако скоро не ти стане по-добре, аз ще дойда и приготовлю ти голяма купа гъста яхния от месо.
  
  
  "Б - копеле!" Тя зажала устата си с ръка, се обърна и да избягам.
  
  
  Катер на бреговата охрана, които се качват ме направо за Амброуз Лайт. Я наричали "Ескалибур", и тя влезе, закручиваясь, образувайки голям кремав кръг, и аз видях, като я офицери гледат на мен през очилата. Вдигна дясната си ръка и направи рубящее движение към своя ляво запястью. Аз го направих три пъти. Миг по-късно я поворотник отговори, бледа, очите при дневна светлина: R - AR -: Получил и разбрал.
  
  
  Ескалибур ме остави и избяга на изток, докато не се превърна в точка на хоризонта. След това тя се обърна на юг и ще се превърна за да ме тормозят по брега.
  
  
  Хоук е в разгара.
  
  
  Глава 6
  
  
  
  
  
  Морски прогнози този път се оказаха верни, и хубаво време се е държал. Аз заправился във Вирджиния Бийч и се отправих в Кий Уест с Экскалибуром, все още преследующим мен. Веднъж съм работил с нея на приемопередатчике CW отворен код, и ми казаха, че тя ще вземе да ме до източния край на Куба, а след това ме остави. От там аз предположих, че тя ще работи в Гуантанамо. Във всеки случай аз щях да бъда един по-тесен черво между Куба и северните брегове на Хаити.
  
  
  Лида два дни е доста болен момиче, след това е получила морски крака и започна да се връща към нормалното. Малко слаб и блед, но отново показва признаци на Черен лебед. Тя все още не проявява интерес към секса, и това ме устройваше. В крайна сметка, аз трябваше да спя и да се доверите на нея и съм заспал и когато се събудих след около 12 часа, тя седна в стола на гироскопе и ме погледна. Независимо дали тя е дяволите, ако не беше този голям Уэбли в ръцете си, с двете си ръце и тя посочи им към мен, и той е малко трясся нагоре, надолу и в страни. Това е много тежка пушка, тя е нервна момиче, а аз бях много, много предпазлив. Аз съм говорил меко, нежно и се усмихна тя.
  
  
  "По-добре помислете, - казах аз. "Не може да управлява този крайцер сам. И този катер на бреговата охрана да знае, че аз съм командую, и те ще проведат проверка, преди да напусне нас. Ако ме няма наблизо, те сключат те под стража, и ще имаш големи проблеми ".
  
  
  Голям револвер поколеба, когато тя го изпраща в мен. "Къде са парите, копеле?"
  
  
  "Ах, това е!" Опитах се да изглежда tres-весело, като че ли револвер мен ни най-малко не се смути. "Аз скри това. Не се притеснявай за това. Това е безопасно, и ти си я върнеш го, когато всичко е свършило.
  
  
  Тя изглеждаше ядосан, неразплатени и съмнителна. "Не сте направили нищо луд? Като хвърлят пари за борда? "
  
  
  Аз бавно посяга към набор от цигари, но тя не ме застрелила, и аз реших, че яуже на пързалки.
  
  
  "Използвай главата си", казах аз. "Приличам на човек, който ще хвърли зад борда сто хиляди долара?"
  
  
  "Освен това - каза тя. "Почти сто и петдесет - и не, предполагам, ти нямаше да направиш това. Выбрось е зад борда. Но къде е това? "
  
  
  Аз запали, пусна дим към тавана и каза: "Аз не съм за тебе това говорят, Лида. Просто повярвай ми. Аз си мислех, че в това е цялата идея е, че ние ще се доверят един на друг. Ако ние не го направим, ако не можем, можем незабавно да прекрати това нещо. Сега имаме само половината от молитви, и ако ще се бием помежду си, ние няма да имаме никакъв шанс. А сега сложи си този проклет пистолет и престанете да бъде глупак.
  
  
  Тя наведе револвер, но в очите й сверкнули жълти точици върху мен. "Тези пари - всичко, което имам на света. Всичко, което имаме - моите хора. Аз съм за това отговорност ".
  
  
  "Не е правилно", казах аз. "Аз съм за това отговорност. Това са пари за нахлуването, и инвазия не ще, така че сега те не ви трябват. Ще кажа, че аз ще направя - точно преди ние да отидем в Хаити, аз ще ви покажа къде е. Аз не ще ти го, но ще ви покажа, където са скрити. Добре?"
  
  
  Това беше лошо, но тя трябваше да се примири с това. Тя кимна и хвърли Уэбли на килим в непосредствена близост до един стол. "Мисля, че знам къде са те, - мрачно каза тя, - но аз не мога да избута тези кутии".
  
  
  Мога да го разбера. Мога да вдигна 300 килограма, и ако му е горещо, като кутии обратно в шкафа на форпике.
  
  
  Взех Webley и се засмя тя. За какво е този мушкетон от всички оръдия, които имаме на борда? Ще им е трудно да го задържите ".
  
  
  Тя пожала рамене и не искаше да ме погледне. "Той изглеждаше достатъчно голям, за да убие тебе, и той вече е заредена. Аз... аз наистина не съм запознат с оръжия, Ник.
  
  
  Аз съм хвърлила клипове от Webley. Не е голяма загуба. "Не позволявайте на своите войски да научите повече за това", казах аз. "Предполага се, че лидерът трябва да бъде в състояние да направи всичко, което трябва войски, и да го направи по-добре".
  
  
  Тя скри лицето си с ръце и се разплака. Аз гледах, като сребристи сълзите се търкалят по нея светъл кофейным бузите. Нервите. Напрежение. Морска болест, нещо такова. Аз леко го потупа я по рамото, не е за изразяване на симпатия, защото знаеше, че всъщност тя не го искаше.
  
  
  "Выкрикивайте, - казах аз. "И повярвай ми, скъпа. Заради двете ни.
  
  
  Аз се приближих до флайбриджу, забранил си от жироскопи и пое измама.. в Ляво от мен, като черно петно от вътрешната страна на синята купа Ескалибур преследва и нас.
  
  
  Това не беше за мен, но Хоук каза, че Кий Уест, а оттам и на Кий Уест, така и трябва да бъде. Както и да е, реших да се сдобият там горива и вода, като взе със себе си достатъчно и това, и друго, за да доставят мен в Хаити и обратно. Обратно? Не съм особено брои на гърба си, но ако сме направили това, не бих искал да остане без гориво и вода някъде в центъра на Карибско море. Ние обогнули част на Флорида и се отправи към Кий. Аз стоях на денонощна радиовахте с Экскалибуром, и когато отидох на запад, тя е озадачена, се е появила някаква объркване по отношение на поръчки, и тя влезе в високоговорителя, за да ми зададете въпрос.
  
  
  Обясних, че имам поръчки за Кий Уест, и след миг отново дойде сигнал, за да продължи да се движи. Дори сигнал изглеждаше малко озадачен и недоволен, и аз знаех, че се чувствах командир на лодката - той е работил в тъмното по указание от Вашингтон, и той не знаеше какво, по дяволите, това беше всичко.
  
  
  Заливът е бил мельничным езерце. Времето на провеждане, април е горещ. Аз разделся до кръста, оправих люгер и обувки на висок ток в шкафче и започна да се възстанови на вашия тен. Лида е свикнало да се носят много къси шорти и оглавник. Тя отново беше в добро разположение на духа и пее, занимаващи се със собствените си дела. Точно преди Ки-Уэстом, когато имах крайцер на гироскопе, тя изведнъж ме хвана в рубке, и ние известно време се търкаля по пода, и аз имам още една истинска работа. Това беше хубаво и вълнуващо, и аз не възрази срещу това, тъй като тя впивалась в мене със зъби.
  
  
  Когато всичко свърши и тя остана доволна, тя, както винаги, беше много стръмен и бизнес. До сега съм доста добре измисли си емоционални модели и само се надявах, че тя не се отклонява от тях, когато ние наистина се пристъпи към делото.
  
  
  Аз доведе Морска Ведьму в подножието на Дювал стрийт. Вместо да акостира, сложих домашно котва и взел лодката. Не желае да съблазни Лиду повече, отколкото трябва, взех със себе си ключовете и, за всеки случай, няколко жизнено важни крепости от двигатели. Лида виждала това с сардонической усмивка.
  
  
  "Взаимното доверие, а?" Нейната усмивка беше бяла и кисела. "Изглежда, че това не работи и в двете посоки, не е ли така?"
  
  
  Я целунах по устата и я потупа по гърба. "Вярвам ти", - излъгах аз. "Но аз трябва да изпълнява нареждания, иначе ще вляза в тувал. Поръчки не трябва да има абсолютно никакъв шанс ".
  
  
  "Ха".
  
  
  Аз притискаше я от себе си и се засмя. "Във всеки случай, ако сърцето ти е чисто, и ти не ще никакви обезьяньих работи, какво значение има това?"
  
  
  Бутане в лодка, аз казах: "Стойте далеч от палубата, доколкото можете да. Стойте далеч от очите. В Кий е пълно с кубински бежанци и бог знае кой още - може би някои от taunton-макутов. Ние не искаме да те забележат.
  
  
  Тя леко махна ми и почти се завтече към рубке. Всичко, което трябваше да направя, е да споменем Taunton Макаут, и тя се уплаши. Това беше нещо по-голямо, отколкото съм сега го разбирах.
  
  
  Аз не знаех кого да търся. Сделката била в това, че агент AX ще се свърже с мен, когато аз изляза на брега от Морето Witch. Аз пренебрегал лодката и се изкачи по стълбите. На мен ми е зелен гащеризон, бяла риза и яхтинг черен, и аз се надявах, че изглеждам като всеки друг моряк, който работи на непълно работно време, на малък кораб,
  
  
  Аз не бях готов старецът, но той лично е. Ястреб. На него е мятый костюм от памучен плат и бяла риза с вспотевшим яка и ужасно вратовръзка. На грей главата си имаше надета нова панама, че той, вероятно, смята развратным.
  
  
  Той се приближи към мен, протегна ръка и изръмжа ме: "Здравей, синко. Радвам се да ви видя. Вие сте като пират.
  
  
  Аз се засмя той. Той пуши една от своите евтини пури и приличаше на фермер, който дойде в града да видите забележителности.
  
  
  Аз казах: "Всички ми казват, сър".
  
  
  Той понижава ръката ми и прищурился на палящем суров слънцето. "О, боже. Предполагам. Хайде. Нямаме много време. Аз трябва незабавно да се върне във Вашингтон, и на нас ни предстои още много да се проучи. Много от това, което се случи ".
  
  
  Аз отидох в крак с него. "Трябва да бъде", - казах аз. "Да ти дойде тук лично".
  
  
  Старецът мрачно кимна. "Горещо и става все по-горещо. Просто за да ви подскаже, аз ще кажа, че това може да бъде също толкова трудно, като кубински ракета на криза ".
  
  
  Аз тихо присвистнул. "Подли. Много коварно. Аз си мислех, че всичко, което трябва да направите, е да отидете и да грабне това Валдес от зъбите Папа Док.
  
  
  "Това също", - каза Хоук. "Това също - но много повече".
  
  
  Той ме разочарова до хардтопу Chevy и му връчи ключовете. ""Вие сте на шофиране. И можеш да се отпуснете, за всеки случай ни се покрият с трима мъже. Вероятно е загуба на време, защото мисля, че Taunton-Макут загуби теб и на момичето в този момент ".
  
  
  "Оставете ни да се молим, - казах аз.
  
  
  Той погледна към залива, там, където току-що е била видима "Ескалибур", след това мрачно се усмихна вставными зъбите. "Как се прави бизнес с придружител?"
  
  
  "Просто е добре. Само капитан, изглежда, не разбира, какво става.
  
  
  Хоук кратко се засмя. "Той да не го прави. Това е прибързано работа - трябваше да се прескачат канали и да отиде направо към Човека ".
  
  
  Изпълних Шевролет. "Къде?"
  
  
  "Просто езжай. Аз ще ви кажа
  
  
  Гледах в огледалото, когато излезе на тапа. "Форд" с двама мъже изпъди от бордюра и тръгна след нас. Когато аз се приближи до светофору, червена лимузина изхвърча от паркинга и пронесся пред мен.
  
  
  Погледнах към Хоук. "Аз се чувствам в такава безопасност, че е шеф. Знаеш ли, ти си разваля мен цялата тази на сигурността. Аз мога да свикна с това ".
  
  
  Той направи кисела гримаса. "Не е необходимо. Скоро ти ще бъдеш един. Вземете следващата лента ".
  
  
  Ние сме малко поигрались, докато Хоук погледна в огледалото. Следвайки инструкциите му, аз съм управлявал на "шевролет" покрай музей на Ърнест Хемингуей и чрез Труман авеню, за да обикаляйки Гарнизон-Байта. Беше много чартърни лодка. Ние обикалят и прорезали старата костенурка краалы и в крайна сметка се оказаха пред частен дом на Грийн стрийт. Хоук каза ми да стигне до дома си. Червен MG се обърна пред нас, зад ъгъла и спря. "Форд" се спря в полквартале зад нас.
  
  
  Хоук мърморейки. "Кървав глупости, но аз трябва да го направя. Не мисля, че в рамките на седемстотин мили от тук има убиец. Хайде, Ник.
  
  
  До Хаити е малко повече от седемстотин мили.
  
  
  Просто за малко да го развесели, аз казах: "Ето че капитанът на" Pueblo "мислех за северните корейцах".
  
  
  Той просто подгъв и не ми отговори.
  
  
  Хоук отвори вратата и влязохме в голяма хладно хол с мирис на прах. Всички щори са пропуснати, завеси задернуты. Хоук извади от джоба си пачка обвивка на лук кожа и ми е хвърлен. Той е отпечатан с дребен шрифт, с един интервал и наброява около двадесет страници.
  
  
  "Прочетете това, - каза той. "Не сега. В свободното си време по пътя на Хаити. След това унищожи го. Като се качва на предмет? "
  
  
  Аз казах, че при нея всичко е наред, и бързо и кратко изложени му събития, настъпили след стрелбата в църквата на вуду. Той продължи кивать, дъвчете една пура и не перебивал.
  
  
  Когато свърших, той каза: "Виж на него всяка минута. Аз мисля, че тя и HIUS са на ниво, желающем да се отървете от този на д-р Валдес, но, от друга страна, те могат да искат го да влезе. Ние знаем, че те искат да стане следващият президент на Хаити. Това е мулат. Елит. Те искат да си върне земята, своите плантации на захарна тръстика и кафе, и за това те трябва да убие Папа Док и да го замени, това Вальдесом. Знаеш ли, той също мулат.
  
  
  Аз не знаех, и каза за него. Хоук махна с ръка.
  
  
  "Независимо от това. Каква е разликата, че д-р Валдес още и физик. Теоретик, но все пак физикът. Най-малко, той е бил в Колумбия преди това, като папа Док го сграбчи, и аз не мисля, че той много е забравил за пет години. Това е нещо за теб означава, Ник?
  
  
  Това е така. "Това започва да звучи малко познато и грозно", - казах аз.
  
  
  "Това. Спомняте ли си онези ракети "Сайдвиндер", които наскоро са откраднати в Бон? Това трябваше да бъде изпратено в Москва? "
  
  
  Казах, че си спомни.
  
  
  Хоук пъхна в устата си нова пура. "Те така и не достигна до Москва. Отново ги откраднал, в пътя и те се оказаха в Хаити. ЦРУ е в час с тази информация. Не толкова отдавна на бреговата охрана на задържани кубинския бежанец. Той е бил служител на кубинската разузнаване и е доста добре застрелян, когато го взехме на борда на лодката. Преди смъртта си той е убеден момчета от ЦРУ, че Папа Док има ракети, създадени по образец на Сайдвиндера, и че той се опитва да разработи за тях ядрени бойни глави. Кастро знае това и ето-ето ще дойде от ума. Виждаш ли това?"
  
  
  Аз видях това. Ако Татко Док са били ракети и ако той може да ги снабди с ядрени боеголовками, той щеше да доминира в Карибите. Всяка малка бананова република щеше да танцува под неговата мелодия.
  
  
  А д-р Ромера Валдес е физик. Нищо чудно, че Татко Док отказа да го откупи за един милион, събрани HIUS. Лида е права в него.
  
  
  "Валдес е бил комунист, когато е бил в Колумбия, - каза Хоук. "От ФБР и ЦРУ има досие за него оттук до мястото. Той никога не е бил активист, само розов салон, но той е бил комунист. Ние наистина не искаме да той се върна в Щатите ".
  
  
  Аз внимателно се грижел за тях: "Ти наистина ли искаш смъртта му?"
  
  
  Хоук поклати глава. "Само в краен случай, синко. Така се казва Човекът. Вие не трябва да го убие, ако няма абсолютно никаква надежда да го извадя ". Той се намръщи и плю на пода пура. "Аз не бих се държиш по този начин, но този Човек иска, и аз трябва да се подчиняват на заповеди така също, както и всички останали. Но ние не можем да позволим на папата Доку да го задържа.
  
  
  Аз я запали. "Смятате ли, че от това, което ние знаем, знае Лида Бонавентура?"
  
  
  Старецът поклати глава. "Мога само да гадая. Във всичките си отношения с ЦРУ, тя свири много близо до жилету. Те се опитаха да пречат един на друг, тя и контакти на ЦРУ, и, по дяволите, аз знам, който излезе напред. Трябва да научите от нея колкото се може по-добре.
  
  
  "Тя е напълно за това да извадя Валдес", - казах аз. "Поне тя така ми казва. И тя трябва да знае, че той е физик и комунист.
  
  
  Хоук кимна. "Да. Тя ще го знае. Тя също знае, къде точно в Хаити държат Валдес в плен. Не се оставяйте да ви мамят, че тя не го прави. Тя може да ви директно към него. Вие знаете, че той е Черен лебед? "
  
  
  "Аз знам.
  
  
  "Аз му казах за оръжия и униформи, както и за това, че в ръцете ми е на БГ.
  
  
  "Може би тя в Хаити доста добра подземна допълнение организация, - каза Хоук. "Той планираше да използва черни като обикновените членове на своята армия от нашественици. Тя има само една малка група мулатов ".
  
  
  "Защо черните се съгласил на това? Когато мулат ще се върнат на власт, черен ще бъде по-лошо, отколкото при Дювалье ".
  
  
  "Те все още не знаят, - каза Хоук. "Под Татко Доком нещата са толкова зле, че черните са готови да опитат всичко. Когато те ще се събудят, ще бъде вече късно. Ако тя може да навлезе.
  
  
  "Тя няма да правят никаква инвазия", обещал съм [му. - Добре, тя е хубава и умна, но не чак толкова добре. Държа го под контрол. Забравете за нахлуването ".
  
  
  Хоук въздъхна и се отпусна назад и се загледа в тавана. "Добре, синко. Аз се доверявам на теб в това. Но все пак трябва да стигнем до Валдес, да го изведе от Хаити или да го убие и да ни информира за това на какъв етап на развитие на Папа Док е достигнал своите ракети и ядрени бойни глави. Последното нещо, което иска да направи Човек в света, - това отново окупират Хаити. Те и така ни е достатъчно мразят, над нас все още се колебае, смрад на доминиканците, и сега е лошо време за проблеми в Карибския басейн. По всяко време на грешното време, но сега това би било убийство. Имаме достатъчно случаи за Близкия Изток и Виетнам. Вие трябва да направите е да ни работа там, момче, и ти не ще бъде никаква помощ. ЦРУ взорвано към ада, но на мен ми остана един представител в Порт-о-Пренс. Един човек! Бих искал да го остави. Но ако нещата вървят зле, и вие спасетесь измяната и за да можете да стигнете до Порт-о-Prensa, той може да бъде в състояние да помогне.
  
  
  Той ми разказа, как да се свържете с този човек в Порт-о-Пренс. Той продължи да говори още четвърт час, по-истински напрягане на мен, аз слушах, и с всяка минута ставаше по-зле. Че наистина имах нужда, така че е полк на морската пехота истински устойчиви морпехи от сорта на тези, че са окупирали Хаити от 1915 до 1934 година. При мен не е от морската пехота. Имах само аз. Когато карах на "Шевролет" обратно на Дювал стрийт, Хоук разказа ми за Ню Йорк.
  
  
  "Ние ЦРУ има много опасения за загуба на Стив Беннета, но те покриват. Ню йоркские ченгетата не знаят какво се случва, но те чуют плъх, и техните служители на отдел убийства не е твърде трудно те се опитват. Третият разбойник отиде чисти, а други двама са мъртви.
  
  
  "Аз знаех точно какво имам един, - казах аз. "Не мога да бъда сигурен в друг".
  
  
  "DOA", каза Хоук. "Той не е говорил в линейката".
  
  
  Хоук с мен на кея не се излиза. Ние обменяме с ръкостискане, и той каза: "изследвайте Внимателно за точност, синко. Това е много повече, отколкото имах време. Уверете се, че сте го унищожили ".
  
  
  "Ще го направя. Довиждане, сър.
  
  
  Той показа, на мен с крива ръка. "Довиждане, Ник. Късмет. Аз ще чакам отговор от вас.
  
  
  Когато съм плавал с лодка обратно към Морската Вещици, можех само да се надяваме, че очакването ще напрасным. Че той ще чуе от мен.
  
  
  Глава 7
  
  
  
  
  
  Аз се състезаваха в стара Багамский проток, държейки се настрана от кубински води. Всъщност аз съм напреднал толкова далеч на север, че чрез завъртане на юг, за да влезете в Наветренный пасаж, аз бях в състояние да различи бледо петно на града Матю зад кърмата.
  
  
  "Ескалибур", като вярно куче, на което ни учат да ходят, избяга от мен на ляво и на няколко мили назад. След като влязох в коридора, тя вскипела, се върти пред мен и подава знак:
  
  
  Тръгвам сега - дата в съответствие с инструкциите на повикване - довиждане и късмет
  
  
  Аз се чувствах самотна и студена, когато гледах, как тя си отива. Нейните офицери и хората ни гледаха през очилата, и се чувствам толкова самотен, колкото и аз, не мога да не усмехнуться. Един ден, прекаран в Кий Уэсте, Лида е превърнал в гол до кръста. Тя каза, че й е нужно слънце на гърдите си, и в ада куп подглядывающих Тома.
  
  
  "Вие эксгибиционистка, - казах си, - и сводите с ума на много добри чистоплотных американски момчета с техните рокери. Онанизм осъдени на бреговата охрана, и ще дадете и на него. В този случай да ходи без сутиен, може би, е изневяра ".
  
  
  Тя беше да им пука, и тя така каза. На мен ми беше по-малко грижи за себе си, и аз трябваше да се смея всеки път, когато си мислех за това, че трябва да мислят офицери и войници лодки. Особено капитан. Той знаеше, че не знаят подробности, че аз да провежда сериозна задача и трябва да го калена стара душа шокира, като гледам как играем в "Морска ведьму". На мен ми беше интересно, поместит дали той е в списание, или ще включва в своя доклад до Вашингтон, и какво ще бъде изражението на лицето на Ястреб, когато той прочете доклад.
  
  
  Лида дойде при мен, и ние сме гледали като нож I изчезва зад хоризонта. Тя застана зад мен и я докосна гърдите ми гола плът и докосна ушите ми със своите влажни устни. Този път ние вече много се влюбили.
  
  
  "Ескалибур" се скри от поглед.
  
  
  "Тя ще се сблъска с Гуантанамо", - казах аз. "Дайте екип малка почивка, вземете малко един и се върнете тук, за да отидете на круиз по станция. Аз просто се надявам, че отново ще я ".
  
  
  "Амин", - каза Лида. Тя Тя хвърли към мен остър поглед смутен
  
  
  конспиратор и аз съм почти чух, как тя кипи вътре. Щяхме да преминете към детайлите, и тя е щастлива и е готова.
  
  
  На запад слънцето падна бързо и пищно раскрашивало проход. Лавандула, злато, червено и синьо-лилаво. Случайни летящи риби се плъзна в сребърен блясък. Морето беше спокойно, то текло дълги, малки, зелени корытами, увенчанными дантела, и пассатный вятър от Африка равномерно обливал нашите лица влажна прохлада. Друг кораб не можеше да вижда, и с наближаването на нощта, това ме е наред. От този момент нататък това ще бъде много трудно.
  
  
  Аз здраво я удари по задника и каза, че тя е равна на вечеря. След това аз заглушен от двигатели, не се доближава до нея, и се обърна на жироскоп. Сега имам възникнали редица проблеми.
  
  
  Прочетох и запомних, точна информация, която ми даде Хоук, а след това я унищожава. Това е главоболие, нищо друго, освен работа, проблеми и опасности, но с това нищо не помогна. Това е също така значително е увеличил броя на героите - нещо, без което бих могъл да направи, защото с това супата вече е прекалено много готвачи играе на глупак. Четох за Полето Пентоне Тревелине и понякога го видях на редки и остарели снимки, но сега ми се наложи да отговори на този странен герой в плът. Може би дори ми се наложи да го убие.
  
  
  П.П. Тревелин, както обикновено го наричат, е бил ексцентричен милиардер, поселившимся на Хаити, на постоянна основа. Хоук накратко призна, че AX не чак толкова много информация за P. P., а това, че при тях е, остарял и не е много сигурно. П.П. беше мистериозно лице, отшелник и жестока фашистом, както той е и Баща на Док бяха толкова стръмни крадци, каквито те безспорно са. П.П. кара Хауърд Хюз изглежда буйным экстравертом и да има повече пари, отколкото Гети. Най-новата му снимка беше на двадесет години.
  
  
  П.П. също така е ръководител на разузнавателната служба на Папа Док и е вложил в това пари. Това беше Sp който държеше на д-р Ромеру Валдес в своето огромно имение в близост до руините на двореца Сан-Суши и в близост до Цитаделата. Това е моето предположение, както и на ЦРУ, и AX, че г-н Тревелин нарича много мелодии Папа Док.
  
  
  Лида също така мислеше и призна, че Валдес извади от лапите на P. P. ще бъде лесно. Човек е лична армия! Това ме направи противник на две армии - Папа Док и П.П.
  
  
  Аз все още мислех за това, когато тя извика ме да отида да се хранят. Аз съм хвърлил цигара зад борда и за последен път се огледа. Слънцето село, и избледнели цветове, но в тиха приватизацията полумрак на морето е качеството на мир и спокойствие, които са и продължаваше мен, още повече, че знаех, че може да мине много време, преди аз отново ще се чувствам себе си . Ако някой ден. Това трябваше да е трудно, и аз се почувствах на себе си явно не е в чинията.
  
  
  След обяд казах Lide да се сдобият с всички наши карти и записи и да ги подготви за последния военен съвет. Отидох на горния етаж, заглушен от двигатели и постави морска котва на Sea Witch. Сега беше съвсем тъмно, на изток виднелась само ивица на луната. Този участък пътеката е при нас, и аз не включва никакви ходови светлини. След последната проверка съм измъкнал през постеля боклуци туба от масло и вода и се върна в рубку. Лида сложи оглавник и лек пуловер, за да се избегне малък студ, и внимателно просматривала таблици и обрезанную купчина бележки.
  
  
  Аз съм свети за нас, така и през дим да погледна графика. "Добре, - казах аз. "Хайде да правим това. Аз искам тази вечер се сблъска с Тортугой и се крият, докато не рассвело. Имаш ли някой на този остров?
  
  
  Тя кимна и нахмурилась, като гледам на картата, облизав устни, дълъг, розов език. "На няколко души, да. Ако нищо не се е случило ".
  
  
  "Вие можете да се свържете с тях, без опасност за нас?"
  
  
  Аз внимателно се грижел за нея. Ние сме били заедно достатъчно дълго, за да знаех, когато тя лгала или дори мислеше за лъжата. Сега аз се намръщи. "Може би сте чували, нали, ако нещо се случи? Вие - Черен лебед, домакиня ".
  
  
  Тя кимна, но хвърли към мен остър поглед. "Искам да кажа наскоро, Ник. В Ню Йорк бих чух, да, но в последните няколко дни сме били малко скъсани, нали?
  
  
  В това тя беше права. С изключение на това, че няколко пъти е работил с Экскалибуром, аз пазиш строжайшее радиомолчание, и от Порт-о-Prensa не е имало кутия, показващи наличие на проблеми. Ние постоянно наблюдавани за Радио Хаити. Това, разбира се, нито по дяволите, не означаваше. Папа Док - много потаен човек.
  
  
  "Добре, - казах аз. "Ние ще трябва да рискува. На Тортуге много хора? "Това е един остров, от северния бряг на Хаити, на около 20 мили от Порт-де-Pe на континента, и старото частно убежище.
  
  
  "Не много. Няколко рибари и няколко негри. Там малкото.
  
  
  "Къде можем да скрие лодката и я прикрие?"
  
  
  Тя кимна. "Няма проблем. Множество заливи и заливи. Теб притеснява въздушни патрули?
  
  
  Аз бях адски загрижен за въздушно патрулем и каза за него.
  
  
  Баща Док не беше много на военно-въздушните сили, а аз не ги е имало, и достатъчно един самолет, за да открият лодката, която не трябва да бъде.
  
  
  След това тя вдигна старата и болната тема. Ние се твърди за него по целия път от Кий Уэста.
  
  
  "Ако ти само ми позволи да използват радио, Ник! Мога да насърчават своите хора на континента, и това би било много по-лесно, отколкото да го направя така, както вие искате. Аз-"
  
  
  "Не, по дяволите!" Аз силно удари длан по масата. Любителите на моменти ми действат на нервите.
  
  
  "Така ще бъде по-лесно", - продължих аз. "По-лесно Татко Доку и този SpП. Тревелин. Как мога да разбера колко от тях пеленгаторов и станции за мониторинг? За това иска предаване на континента, Лида. Те нас ще коригират, и всичко. Край на историята. Край нас. И повече не помня за това! "
  
  
  "Да, капитан. Аз няма да бъда ". В нейната усмивка, беше познат на подигравка.
  
  
  "Ние се придържаме към първоначалните ми планове", - казах аз. "Ние лъжем Тортуге, докато се установи контакт и да го изпратите на своите хора на континента. Само устно. Без бележки. Вашият пратеник ще насрочи среща на континента тази вечер. То ще бъде ".
  
  
  "Разбира Се, Ник".
  
  
  "Още едно нещо, - продължих аз, - аз не искам да е някой от вашите приятели пристига на борда на" Морска вещица ". Ако те ще се опитат, аз ще трябва да ги пристрелить. Получите точно това, Лида. Защото аз ще го направя, и ако престрелка ще започне прекалено рано, ние приготовимся. Със същия успех бихме могли да изпрати на папата Доку телеграма.
  
  
  Тя видя в този смисъл и без усмивка се съгласи. "Аз знам. Аз специално не искам да черни знаят, че при нас на борда, защото инвазия не трябва да бъде. У тях ... те могат да бъдат собствени идеи ".
  
  
  Аз не можех да подигравките. През последните няколко дни споделяне на лодки и леглото, ние сме достигнали една свободна, лека и удобна етап, когато ние не възрази срещу остри думи или страх да се обиждат един друг.
  
  
  Аз казах: "Черни вас малко се притеснява, нали? Вие трябва да ги използвате, защото ви, смуглых, малко, но вие не им вярвате. Аз разбирам вашата гледна точка - вие, мулат, извърши революция, а след това се намесват черни, властта и определени като вас, заедно с Татко Доком ".
  
  
  Лида пожала рамене. "Ако аз вторгался, щях да се притеснявам за него, но, тъй като инвазия не трябва да бъде, това не е от значение. Забрави за нахлуването, Ник. Аз обещавам да не опитват никакви трикове.
  
  
  Аз си помислих, че обещанието е струвало около половин хаити гурда. Нито стотинка.
  
  
  Тя е направила с пръст към масата, след това взе молив и направи знак. "Именно тук, в северо-западния бряг на Тортуги, има залива и река. В действителност е само поток, но той трябва да е достатъчно дълбоко за Морската Вещица.
  
  
  "Няма проблем. Имаме глубиномер. Ние може да влезе в нея бавно, колкото тя пожелае. Малко рисковано, но ние трябва да се впуснете ".
  
  
  Страхувах се окачи на бара.
  
  
  Тя я пъхна един молив в своите гъста коса и ми се усмихна. "Всичко трябва да бъде наред. Последния път, когато бях тук, бях в лодка, която привлича повече, отколкото ние, и не сме имали никакви проблеми. Като влезете в устието на потока, можем да легнете на една страна, и палми скроют нас ".
  
  
  Гледах я с очите си. "Кога е това? Последния път, когато бяхме тук?
  
  
  "Около три месеца. Казах ти го веднъж. Пристигна в Хаити, когато искам ".
  
  
  Тя ми каза, че ако се мисли.
  
  
  Аз казах: "Вие вече тогава подготвят нахлуване?"
  
  
  Неговите тъмни очи са били искрени и студени. "Аз съм бил. Аз още тогава знаех, че Дювалье не ще да купят д-р Валдес, че той е само подыгрывает ни ".
  
  
  Аз кимнах. "Добре. След това правим така, както са планирали. Ние използваме вашите хора инвазия и път за проникване, но без проникване. Какво ще каже на хората? Ние трябва да ги използвате, за да те не знаят, че те се използват ".
  
  
  Лида нахмурилась и облизнула устните. "Аз знам. Това може да бъде малко по-трудно и дори опасно. Може би ми трябва малко соврать.
  
  
  Аз се засмя тя. "За тебе, няма проблем, скъпа".
  
  
  Тя игнорира това и каза: "можете да го направите, Ник. Казвам им, че това е най-новото проучване преди действителното инвазия. Но аз ще трябва да измисли история, за да ви обясня.
  
  
  Сложих тениска и спортно сако, проверих люгер и обувки на висок ток. Аз пристегнул каишка с кольтом 45-ти калибър в старата износена кобура.
  
  
  "Кажи им всичко, което искам", казах аз. "Просто се уверете, че аз знам, че вие им казвате. Добре. Това е всичко за сега. Аз отведу си в път. Искам да съм в тази рекичка и да се скрием преди изгрева на слънцето ".
  
  
  При сифон, водещ до рубке, погледнах назад към нея. "Облечете се в гащеризон и шапка, ако искате, но махнете звезда. И намерете себе си оръжие - ръчен пистолет, с който можеш да се справиш. Лек пистолет. Ако ти не се справиш, аз ще ти дам два-три урока ".
  
  
  Върнах се за двигатели и приготви ги за нейтрали. Извадих морска котва, която запази Морската Ведьму срещу вятъра. Когато отново се мести в пътя, бегая без светлина, аз си помислих, дали съм умен - използвал си инсталация инвазия в своите цели. Аз сви рамене. Това е по-добре, отколкото да слезе и писия в джунглата, без никакви контакти.
  
  
  Аз просто трябваше да я гледам на всяка секунда, дори по-близо, отколкото по-рано. Виж, че тя не ме е убит или не е убит, а после все пак инсценировать своето нашествие.
  
  
  Когато слънцето се издига и позолотило единствената ниския хълм на Тортуге - на картата е посочена височина 1240 - Морската Вещица плътно лежеше в потока под дебел балдахин от кокосови палми с големи количества вода под него. Лида, толкова развълнуван, че тя е нервна, се приготви да слезе на брега и да намери своите хора. На нея е зелена униформа и черен, без звездички бригадира, и в чантата на колана й са малки "Смит & wesson" 32 калибър и няколко резервни патрони. Мога да се обзаложа, че тя някъде е и нож. Аз не съм виждал това и не иска си.
  
  
  Малко преди това, тъй като тя излезе на брега, аз си казах: "Стой далеч от неприятности. Ако чуете изстрели, аз ще чакам десет минути, не повече, а след това убегу. Разбрахте ли? Десет минути."
  
  
  Тя се засмя, сгуши до мен и влажно целуна, засунув език ми в устата си. Тя корчилась срещу мен, и тя беше толкова развълнувана и разгорячена, че далеч не било възможно най-бързо с лека закуска точно тук, на палубата. Аз я отблъсна, като искушаемым.
  
  
  "Иди. Върни се назад, колкото се може по-скоро. Доменните далеч, когато се върнете, и свистните, преди да се приближите прекалено близо. Не бих искал да те убие случайно И никой със себе си, не да вземеш.
  
  
  Тя ми се усмихна, бързо отсалютовала и спрыгнула през борда. Поток тук е толкова дълбоко, че аз бях в състояние да насочи лодката право в бряг. Миг по-късно тя изчезна в дебрите на дивия тръстика. Аз съм слушал и нищо не е чувал. Аз го посочи. Движеше се в гъстите храсталаци, като призрак.
  
  
  Най-смешното е, че съм отегчен от нея. Аз съм свикнал с тази красива стройна девке. Аз сварено кафе, добавя в него винена чаша алкохол и тръгна напред. Аз избрах трите най-модерни картечници от нашия арсенал, започна да рови в чекмеджето, докато не открих правилните патрони, след това вдигна пистолети и да ги разпространи на палубата под ръка. На лодка винаги има от какво да правите, и сега съм зает, че времето минава по-бързо и аз не съм нервен.
  
  
  Около час по-късно започна да вали дъжд, големи капки с размер на куршум пръснал на палубата сребро. Аз взех пушките си и влезе в рубку.
  
  
  Дошло пладне, но не я виждаше. Дъждът спря, върна слънцето, и в джунглата отиде двойки. Аз си пилее времето с двигатели. С кърмата можех да видя рекичка и залива в открито море, и след като крайбрежна спасителна лодка на територията на училището преминава на залива. Белкин откъс мулатка песни, и шлюп изчезна.
  
  
  Седях, свесив крака зад борда, с автомата в скута си и се загледа, като папагали прелитаха в клубке диви орхидеи. Голям гущер се приближи до брега и, като погледна към мен, реших, че не мисли за мен са много, и побягна.
  
  
  Барабани заиграли. Някъде на юг и на изток, дълбоко вибриращ бас, нервен и грешен дум-дум-дум? doom след Около пет минути първият барабанът спря, а друг е взел ритъм. Те говореха половин час напред-назад, после рязко замолчали.
  
  
  Покрай лодки са се дълга зелена змия с жълти петна. Аз погледнах към него и издаде тих звук, той се спря и выгнул главата, за да ме погледне.
  
  
  "Местните хора днес са неспокойни, - казах аз сума. "Отвали."
  
  
  Отново започна да вали. Към три часа дъждът все още валеше, и аз съм нервен, като курва в църква. Къде, по дяволите, е бил?
  
  
  В продължение на десет минути от третия чух изстрел от пистолет. Звукът е подобен на 32-ри калибър, лек звук отдалеч. Свалих предпазителя с картечница и се затича към скривалището на рязане. Аз се скри от погледа, сложи муцуната пушки на перваза лявата страна и да чакам.
  
  
  Мъртва тишина. Този един изстрел замял всички в храстите. Дори птицата не се премества. Аз всматривался в гъсталака на буш и дива захарна тръстика и не видях нито по дяволите.
  
  
  Тя свистнула на Морз, тъй като ние се съгласихме. Две къси, две дълги, два дълги и Два къси . Дитти-doom-doom-дитти. Въпросителен знак. Всичко наред ли е?
  
  
  Аз присвистнул К. Дълги, къси, дълги. Dah-де-да. Влез вътре.
  
  
  Тя излезе от тръстика и тръгнали към лодката. Тя беше странно напрегнат поглед, а в дясната си ръка тя държеше 32 калибър. Аз отидох да я посрещне с автомат на лявата предмишница и на пръст разстояние спусъка.
  
  
  Тя направи малък знак и каза: "Сега всичко е в ред. Аз го уби."
  
  
  Аз протегнах ръката си и вдигна на борда. "Когото ти уби?"
  
  
  Тя е малко станах мокра от пот, на нейния тен на кожата, поискана от сребърни мъниста. Погледът е мрачен. "Един от моите хора. Поне така си мислех, че само няколко минути преди това. Той не послушал нарежданията и ме последва, когато се върнах тук. Строго срещу моя заповед, Ник! Първо не бях убедена, но той беше тромав, и аз продължих да го чуе зад себе си, поставих капан, и той влезе в нея ".
  
  
  Аз кимнах. "Какво каза той, когато вие сте върху него се нахвърли?"
  
  
  Лида ме погледна много странно. "Да се каже? Той не каза нищо. Аз му за нищо не питаше. Аз само че застрелила му. Неговото име Томазо - един от чернокожите.
  
  
  "Сигурни ли сте, че той е мъртъв?"
  
  
  Тя кимна. "Сигурна съм. Аз го проверих ". Тя дълбоко въздъхна и рязко седна на палубата. "Сега, когато всичко свърши, не съм сигурна в това. Може би той просто е бил любопитен. Любопитно. Той щеше да знае, че не съм сама ".
  
  
  "А може, той е работил на Папа Док", - казах аз. "Забрави. Правилно са го направили. Просто за да сте абсолютно сигурни, че той е мъртъв.
  
  
  "Точно между очите на разстояние десет фута", - студено каза тя. "Аз съм ти говорил. Той умря."
  
  
  Аз съм приел това. Аз съм малко притеснен за изстрел, но нищо не можеше да направиш. Трябваше да остане на място до залез слънце.
  
  
  "Дай ми една цигара - каза Лида - и дай ми за пиене. Това ми трябва."
  
  
  Аз направих това и е представил карта на палубата. Когато тя допила напитка и е направил няколко стола, аз казах: "Добре. Какъв е резултатът?"
  
  
  Напитка да й помогна. Ръцете й спряха да треперят, тя ми се усмихна и ми каза: "Докато всичко е в ред. Мъж, един от рибарите, вози на континента, за да го подготви за днешната нощ. Тук аз ще ви покажа на картата.
  
  
  Тя ми взе молив, известно време е учил на картата, след това рисува и малко черен кръст върху половината път между Порт-де-Pe и Cap-Аитьеном.
  
  
  "Ние сходим тук на брега. Нас някой ще чака. Бряг пустынное, тропическите гори и джунгли и - на много мили няма път - и само на 25 мили от суши до Сан Суши и П.П. Имоти От Тревелин. Има няколко села, но единственият град всякакъв размер - Лимбе, и ние можем да го заобикалят и да отидете на запад. Източно от Сан Суши има още един град, Милот, и Папа Док има много войници.
  
  
  Аз съм учил сух светъл молив на картата. "Веднага за този град е основната магистрала? Милот.
  
  
  "Да. Моите хора ми казват, че сега той усилено се патрулируется. Войски и таунтън-макут навсякъде.
  
  
  Когато тя ми каза Tonton Macoute, тя се спря и ме погледна, и видях ужаса в очите си, както съм виждал това и преди. Това беше най-добро време.
  
  
  Аз казах: "Какво става с теб и Таунтън Maku, Лида? Аз знам, че те са груби и жалки копелета, но защо са ви толкова плаши? Вие, изглежда, не се страхуват от нещо друго, но Tonton има знак за вас. Как така?"
  
  
  Тридесет секунди тя не отговаряше. Тя не ме погледна. След това се шепот, който едва можеше да се чуе, тя каза: "Те изнасилена от мен, когато съм била малко момиченце. Бях на петнадесет. Това беше веднага след като той дойде на власт, папа Док - една вечер ни арестува taunton-макуты. Ние сме били кафяви, неоантроп, имахме много на земята, сме живели добре, и те ни мразеха. Им имаше нужда от нашата земя и нашият дом.
  
  
  "През нощта те бият, баща ми и го изпъдиха в затвора. Той почина през седмицата. Накараха майка ми да гледате, като шест от тях е изнасилена от мен на пода в хола. По-късно, много по-късно, аз се изплъзна от тях и отпътува от Хаити в Сащ. Имах приятели от Америка, и те се справиха с това за мен. Взех със себе си майка ми, и тя умира луда в Белвю. Аз... аз не са имали пари за частна болница. Имам съвсем не е пари ".
  
  
  Тя плаче тихо, спомняйки си. Аз не казах нищо. Това е първият път, когато тя някога е наистина разстроен заради личния си живот, и аз исках това да чуя. Как искам това да чуя! Колкото повече знаех за това, че ще се работи, толкова повече имам шансове да остане жив и да завършите мисията.
  
  
  Лида избърса очите ръкав на якето и продължи да говори. Този път усетих, че тя говори за абсолютна, а аз точно на истината.
  
  
  "В Щатите е доста гаитян. Мулат и черни, всички бягат от Папа Док. Повечето от тях са били бедни и неорганизирано. Имаше две малки гето - може така да ги наречем - едно в Бруклин и едно в западната част, в близост до Колумбия. Ние сме били в Държави, в търпението, които са бедни, са постигнали черната работа и се опитвахте с всички сили. Имах късмет. Работила съм като сервитьорка в бар в 113-та улица, и една вечер д-р Валдес дойде с приятели. Той чу, като говоря с друга сервитьорка, и веднага разбрах, че съм гаитянин. Тази вечер той малко каза, но след няколко дни се връща в един бар, и ние ставаме приятели ".
  
  
  "Знаете ли, че Валдес е бил комунист?"
  
  
  Тя рисува с молив върху ръба на масата. Тя оскалилась на мен и фыркнула. "Комунист? Ха, Ромера Валдес е невинен, политически невинен! Боже мой, той е наивен. Той дори можеше да се види нещо добро в Папа Док. Ромера е салонным комунист, спътник, който не разбира, какво става, мек човек, който мразеше прихлопнуть муха. Той завежда ме в такава ярост, че бих искал да го убие, тъй като той винаги е искал заместване на другата буза ".
  
  
  Аз я накара да говори, а аз не исках да унищожи магията, но аз трябваше да задам един въпрос. "Вие сте обичани Валдес?"
  
  
  Тя бързо кимна с глава и за миг в очите й отново блеснула живак. Тя намери носна кърпа и промокнула.
  
  
  "Бях луд по него. За първи път сме легнали на моя 17-ти рожден ден, и аз съм живял
  
  
  с него три години. Аз целовала земята, по която вървеше. Той е баща, брат и любовник в едно. Съпруг също, въпреки че не могат да се оженят. Съпругата му все още е жив, някъде във Франция, а той е католик.
  
  
  Аз запали още една цигара и тихо. Тя не е завършила. Имаше още нещо, и бих искал да чуете това.
  
  
  "Ромера е излетял за мен плоски на 115-та улица в близост до Драйв, и аз пристигнах в Колумбия. Аз съм учил в училище в Париж и Швейцария - бях у дома на почивка, когато една вечер дойде Taunton Макуте - и аз съм преминал специален изпит, и Колумбия прие ме. До това време Ромера е пълен професор, и всеки път, когато се срещнахме в колежа, трябваше да се преструвам. пловдив. Имам, разбира се, не му беше нито на какви занимания - той е твърде даде възможност за мен и преподава само на докторанти ".
  
  
  Лида допила и подаде чаша. "Още малко, Ник, скъпи. След това, мисля аз малко спя.
  
  
  Когато се върнах с питие, тя лежеше на палубата със затворени очи и слънцето на лицето, нейните големи меки гърди ритмично се движеха нагоре и надолу. За миг ми се стори, че тя спи, но тя протегна ръка за питие и жадно го поглъща. След това тя отново започна да говори.
  
  
  "За известно време е забавно да се промъкне, като че ли бях само дете, и беше мистериозно и интригуващо да мине покрай Ромеры в университета, ме с ръка, пълна с книги, просто студено нод му и продължи . През цялото време се смее вътре и мисля за това, което сме направили в леглото през нощта. Ние сме се виждали почти всяка вечер и в почивните дни, въпреки че трябваше да бъде много предпазлив. След пет години преди това се е случило. През юни пет години. За една седмица до моето освобождаване.
  
  
  Тя продължаваше да мълчи дълго. Аз не съм раздробяване на нея. Аз взех един от машини и тръгна напред. Поточето беше тих, дълбок и необитаема, птици ярко припламвали в дивата тростнике, и моят приятел гущер доведе със себе си приятел, за да видите непознати. Всичко изглеждаше и звучеше направо в джунглата, и след минута се върнах към момичето и клекна, поставяне на автомат на коленете. Слънцето залязваше на запад, и палми отразява в високите тъмни сенки, полосивших лодка.
  
  
  "Не съм го виждал Ромеру седмица - каза Лида. "Той не е идвал в апартамента и не се обади, и всеки път, когато се обадих до него у дома или в офиса, не си е бил у дома. Или никой не отговори. Мен тошнило, и аз се страхувам - страхувам се, че всичко е свършило, че той е уморен от мен. Но имах твърде много гордост, за да отидат в неговия апартамент или в кабинета си в университета и да се изправи срещу него. Аз просто мучился седмица.
  
  
  "Един следобед го видях в един корпус. Аз току-що се върна след това, като свали шапка и рокля на бала, аз бях на Бродуей, а той излизаше от книжарницата на ъгъла на 116-та улица и Бродуей. Аз махна му и извиках, поставяйки себе си на глупак, и се завтече към него. Предполагам, че е на стотина метра от него. Той се обърна да ме погледне, и той изглеждаше замаян - след това той се отвърна от мен, е преминал на 116-та и слезе до метрото. Много бързо ходене. Аз все още си спомням колко бързо вървеше, като че ли не искаше да ме види или да говори с мен. Спрях на ъгъла и гледах, как тя изчезва, коленете ми трепереше, и аз мислех, че сърцето ми ще спре да бие ".
  
  
  Лида слабо се усмихна и ме погледна прищуренными очи. "Ето как аз съм бил млад, Ник. Ромера е първата ми любов, първият мъж, с когото някога взимаше със съгласието. Аз си мислех, че светът е приключила.
  
  
  "Това свърши светът, който аз познавах до тогава, но разбрах едва по-късно. Върнах се в своя малък плоски, за да се затвори и избухна в сълзи. Аз страдах. Аз нищо не съм ял в продължение на два дни, пих ром, напивался и болен, и аз съм играл на всички плочи, които са ни харесали заедно, и ми е много зле. На третия ден имам достатъчно смелост да му се обадя в офиса. Този път той отговори.
  
  
  Тя се обърна към мен, протегна гъвкаво червено тяло и скри лицето си с ръце. "Господи Исус - когато мисля за това сега! Трябва да съм, изплашен беднягу, и му е станало лошо. Аз плаках, призна и дори мислех, че го заплашил - каза, че ще разкажа всичко на академичната града, вестници, свят за нашата действителност. Във всеки случай, той обеща да дойде при мен същата вечер. Аз го помня точните думи - той съвсем не беше нещо като себе си е стресиращо, шумен и нервен - и той каза, че се разболя-вирус ".
  
  
  Нещо промелькнуло в мозъка ми, микросекунда интуиция, вспыхнувшая преди да съм успял да я улови, без сянка на материята, която може да го обясни, инжекция, без болка и кръв, който изчезва, когато започва. Компютър четвъртото поколение е хванал да го приколол. Аз не можех.
  
  
  Но аз попитах: "Какво точно каза той?"
  
  
  "Той каза:" Ти си ловя като дете, Лида, и ти не трябва ". Всичко е в ред. Аз съм болен, много е работил, и мен нещо смути. Това, за което вие не знаете. Нищо общо с теб. Но аз
  
  
  ще бъда там тази вечер и ще обсъдим всичко и всички уладим. Аз ще бъда там точно в девет. Уверете се, че сте едно. Аз не искам да видя никого, освен теб."
  
  
  Аз хвърли на задника зад борда. Казах, че съм настроена малко скептично настроен.
  
  
  "Ти всичко това помниш ли? По-Точно? Дословно? След пет години? "
  
  
  Тя кимна, без да ме гледа. "Аз правя. Как го каза. Всяка дума. Той така и не дойде при мен, защото го взели онази нощ, и аз мисля, че това е закрепило тези думи в главата ми. По-късно разбрах, за което той е притеснен и защо отглежда от мен пази. Ромера пише поредица от статии срещу Папа Док за New York Times, и той не искал да включва мен. Мисля, че е имал предчувствие, че Taunton-Макуте му ще получи. Но той трябва да е, очаквах, че ще го убият, а не да похитят и переправят обратно в Хаити ".
  
  
  Няколко минути аз усукани е в ума. На пръв поглед това изглежда достатъчно логично, за да има смисъл, но нещо липсваше. Но да се възползва нямаше нищо, и аз я отметна.
  
  
  Лида каза: "Аз чакаше и чакаше. Той така и не дойде. Някъде между неговия апартамент - имал къща в близост до Барнарда - и мой дом, който той е получил. Трябва да бъде, това беше лесно. Ромера е толкова невинен. Той дори не знаеше как да се защити ".
  
  
  "Да - помислих си аз. Това би било лесно. Мъж върви по най-различни, многолюдному горния Бродуей прозрачна июньской през нощта. Колата спря до бордюра, и двамата главорези скочи, хвана го и в пакет в колата. Това щеше да стане гладко и качествено. След като той се качи в колата, всичко беше изгубено. Вероятно, те го отвежда директно към някой от банановому бродяге на кея в Бруклин или програми стейтън Айлънд.
  
  
  Слънцето село, и къса лилава здрач субтропиците падат прозрачни мрежата на Морската Ведьму. Лида Бонавентура лежеше със затворени очи, дълбоко дишане, между съня и събуждането, и аз знаех, че тя свърши да говори. Независимо от това. Знаех останалата част от историята. Голяма част от него е в файлове AX, а някои научих от Стив Беннета, служител на ЦРУ, е убит в църквата на вуду.
  
  
  Аз я вдигна, занесе в рубку и сложи на дивана. Потупа я по бузата. "Малко вздремни, скъпа. Не за дълго, защото ние взлетаем, след като се стъмни".
  
  
  Аз съм скрил две допълнителни картечница в рубке, а третият взел със себе си, когато отиде да събира нашите раници. Аз не искам да се показва светлина, и трябваше да бързаме. Сумеречный светлина, просачивающийся в пристанища, вече премина в мрак.
  
  
  Направих два излишни армейски раницата си и две торби за мюзета, както и приготви два колана с флягами и трапезария, комплекти, както и няколко швейцарски ножове за инструменти и тб. Всички тези боклуци валялось в една голяма кутия и сортиране на неговите, се сетих за историята на д-р Ромеры Валдес, къде да го сведе Лида.
  
  
  За него пише във вестниците. Особено Таймс", за която Валдес писането на статии, изигра голяма роля. И под новини и в страницата на издателя. Нетен резултат - голяма нула. Папа Док седеше и отрече всичко или игнориран, и след две или три седмици история. оригинал. Никой не излезе напред. Никой не е виждал отвличане на Валдес. Никой нищо не е видял. Той влезе в люка и изчезна в бездонном каньона.
  
  
  Не съвсем. ФБР занялось това - ние сме били на техните материали в нашите файлове и констатира, че малък параход, старият ръждясал гърне, напуснал програми стейтън Айлънд на следващата сутрин след изчезването на Валдес. Това е Ла Палома, регистрирана в Панама. Когато те дойдоха на власт, ЦРУ проследило, за да принадлежи на Хаити, и в този отпечатък спря. Твърди, че Ла Палома е собственост на Банката Хаити. Папа Док.
  
  
  Сащ нищо не може да направиш. Валдес така и не става американски гражданин. ЦРУ е бил осигурен година, за да разбера, че тя се съдържа в тъмници под двореца. Това е всичко, което те са в състояние да научат - че Валдес е жив и, както изглежда, с него добре се обръщат. Сега, според файлове АХ, този P. P. Тревелин държеше го някъде в своя имоти в близост до Сан Суши. Това предполагат, ако Валдес работи върху аец боеголовками за ракети, които е трябвало да са на Папа Док. Те ще се нуждаят от пространство и уединение, което не се беше в Порт-о-Пренс.
  
  
  Аз изпълни още една чанта с мюзетом боеприпаси и да ги занесе обратно в рубку. Имах достатъчно боеприпаси за малка война, и се надявах, че не ми се наложи да ги използвате. Все още имах дузина газ, димни и вал нар. При мен се е появил на изкушението да вземете една от безоткатных пушки и хоросан, но аз се смея над себе си и забравих за него. Ние сме били достатъчно натоварени, и ние трябваше да карам бързо и далеч.
  
  
  Аз съм събуди Лиду, и ние без светлина наредиха от залива и отведени през канал между Тортугой и на континента. Тя седна на клякам в кабината и четене на карта при светлината на арматурното дъски. Ние сме били в него сега, във водите на Хаити бяха преминали; и точката от която няма връщане, и ако един от патрули Папа Док забележат
  
  
  нас, всичко ще се свърши.
  
  
  Когато минавахме източната точка Тортуги, Лида гледаше към компас. "Още десет мили, и ние завърта на юг. Така че ние се намираме на около 15 мили от брега и от мястото на срещата ".
  
  
  Аз приглушил "Морска ведьму", мурлыкнув, и е превел мили възли, и когато дойде времето, аз ще се обърна в дълъг завой на юг, а след това е намалил скоростта му до пълзящи п пет възела. На луната не е имало, и започна да вали. Нощта е хладно, дори хладно, но аз съм малко му е горещо. Когато Лида искаше да пушат, аз съм забранявал. Затворих табло на борда.
  
  
  "Надявам се, че знаеш, какво правиш", - казах аз. "Сигурни ли сте, че за този стар доком не се спазват? Струва ми се, че татко Док щеше да постави специална охрана в такова място - знаеш ли, той не е глупак.
  
  
  Ние сме тръгнали в усамотено място на брега, където компанията U. S. Fruit Company след съдържа зарядно и няколко сгради. Това е място за дълго време, не се използвало и се обърна на развалини, и Лида клялась, че е използвал няколко пъти, за да влязат в Хаити, и никога не е имал проблеми.
  
  
  Тя се засмя тихо, с намек за стари тормоз. "Какво се е случило, скъпа? Изглежда, ти си нервничаешь на услугата.
  
  
  "Поради това, че съм нервна, аз дълго време е останал жив - казах аз. Това дете е готов да отиде на война. Тази стройна смуглая момиче, което малко преди това се разплака.
  
  
  "В това е красотата", - продължи тя. "Мястото е толкова дяволски очевидно е, че Папа Док и таунтън-макут не я забележат. Те никога не идва в главата, че някой смее да го използвате. И така, ние го използваме. Умно, нали?
  
  
  "Късмет. Надявам се, че така и ще бъде ".
  
  
  Ние бавно се стичаха към брега, малко катясь в условия на потока в червата. Погледнах към часовника си и каза: "по-Добре вземи фенерче и си върви напред. Ако всичко е наред, ще ги видим сигнал в рамките на половин час ".
  
  
  Тя се наведе, за да ме целуне. Нейният дъх е горещо и сладко, и миришеше на выпивкой. Тя похлопала ме за ръка. "Имам добро предчувствие. Всичко ще бъде добре, Ник. Само се уверете, че сте не забравяйте своето ново име и не се заблуждавайте. Продадох им реална търговска сметка за вас, и това не беше лесно. Даппи толкова умен, колкото и те, и той ще бъде много разстроен от факта, че аз отново отложи нахлуването. Но аз можете да го направите с него, докато ти не ме отидеш.
  
  
  Няма смисъл да й кажа, колко роли съм играл през годините на работа с AX.
  
  
  "Аз се въздържам да ви измества", - казах аз. "Вървете напред. Уверете се, че техният сигнал е правилен. Абсолютно вярно!"
  
  
  Тя отново се засмя и започна пея си под носа.
  
  
  Моето ново име е Сам Флетчър. Използвах го, защото знаеше, че истинският Сам Флетчър е бил в Африка, борбата за Биафранцев. Ако той е все още жив. Флетчър беше един от последните войници на късмета на стария модел. Въпреки че понякога той е борил за пари, той не е бил наемник; когато той е в нещо вярва, той е борба за свободно и дори харчел парите си. От време на време той е работил случайна работа за AX, което позволява лесно да се грижи за него. Аз не мислех, че Сам ще се противопостави, ако ще назова името му.
  
  
  Лида малко ми разказа за този Дуппи, с който щяхме да се срещнем. На гаитянском диалект, на жаргон, вуду, дуппи означава дух или призрак. Човек може да умре, но понякога го дуппи може да се върне от гроба. Понякога дуппи дори не изчезва, а остава на земята и в действителност; заема мястото на мъртвеца.
  
  
  Даппи, разбира се, е псевдонима. Лида не каза да ми е истинското му име, дори и да знаеше го. "Черни наричат го Дюппи, - обясни тя, - от това, как той се движи в джунглата и планините. Като призрак. Казват, вие не го чувате и да не знаете, че той отива - просто търсите, и изведнъж той се появява. Те всички му се страхуват, черни.
  
  
  След това тя се засмя и добави: "Това е по някакъв начин странно. Даппи - един от най-черните негри, които някога съм виждал.
  
  
  Аз раздробяване още повече, докато Морската Вещица не се разпространи. Аз едва навакса с нея. Аз се отправите директно на юг, а някъде далеч в тази мраке беше крайбрежие на Хаити. Аз я поставя на жироскоп, се приближи към публиката и погледна напред. Сложих на фенерче "кутия", за да му е било невъзможно да види от страни, само право напред, и когато наведох се през парапет и се протегна в мрака, аз си помислих, дава ли Лида все още сигнал. Това е една от опасностите. Ние трябваше да подаде сигнал, първо. Нашите двигатели са добре обрасли и при намаляване на скоростта издавали тих шепот. Ние не може да се разчита на това, че бреговата страна ни чуе.
  
  
  Това е то. Болт бяла светлина, с брега. Тя блестеше в нощта, бързо и вопрошающее... -. Въпросителен знак. Какво?
  
  
  Светлината изчезна, и въпреки че не съм виждал на сигнала от Лида, аз знаех, че тя изпраща:... .—.-.- Надявах се, че тя правилно е разбрала. Аз я накара да е достатъчно да се упражнявате.
  
  
  Трябва да бъде, защото след няколко секунди береговый светлината се завръща с - .-. Да, добре, влизай. После отново чернота.
  
  
  Лида отбежала от лук, напрегнат и задъхан от възбуда. "Всичко е в ред, Ник! Те ни очакват ".
  
  
  Аз изключен жироскоп и посочи й на волана. "Аз знам. аз съм виждал
  
  
  . Ето, вземи кормилото, докато не стъпя на flybridge. Аз не мога да откъсна я от тук на кея. Просто подержи нея точно една минута.
  
  
  Лида ми даде точно описание на док, за което съм планирал. Той е построен за океански плавателни съдове, и тя била ударена от дълга, сега вече разлагающийся, пръст от дълбоко миди сен жак на залива. Имаше обичайните пилоти и подпорни греди, но защо-то той беше затворена и от двете страни, като старият покрит мост. Лида са настоявали на това, за да можем да стартирате Морска Ведьму под доком, и това щеше да е все пак че се крият в дългия дървен тунел. За камуфлаж може да се забрави.
  
  
  Аз не бях толкова сигурен. И аз се притеснявах за това, за да се откъснете от flybridge, когато влязохме.
  
  
  Аз тихо я повика. "Добре. Хванах я. Вървете напред и хитрост на мен. Говори по-тихо.
  
  
  Аз почти не я спря и прислушивался към тихия гудению двигатели, докато тя бавно се движеше. Пред мен беше като вътре в бъчви със смола. В известен смисъл е добре, защото, ако аз не можех да видя, патрули Папа Док също не може.
  
  
  Аз носеше Люгер в скута кобура и шило в обвивка на дясната предмишница. Моя пуловер и яке затворила и това, и други. Отвън имам е бил облечен колт 45-ти калибър, и аз съм компресирал картечница на коленете си, докато гледаше и чакаше, докато светне светлинният указател.
  
  
  Те оживяха, бледи, жълтеникави, почти незабележими. По една от всяка страна на открито края на док-станция. Всичко, което трябваше да направя, е да се постави Морска Ведьму точно между тях.
  
  
  Това не беше лесно. Аз почти не са попаднали на нея и на волана не отговори. За бързо приближи до брега, и търговски бриз, толкавший ме с изтока не е силно помогна. "Морска вещица" продължава да пада в дясно на борда.
  
  
  Гласът на Лида се върна към мен шепот. "От Ляво, Ник. От ляво. ВЛЯВО!"
  
  
  Трябваше малко да изплати двигатели, за да я върне в лявата позиция. Когато отново сбавил обороти, тя я пъхна носа си право между светлини. Те са си отишли. Аз съм секунда е включил на заден ход, след това заглушен от двигатели, наведе се и вдигна ръка, за да пипат земята, ако той има. Пръстите ми докоснаха части от долната част на док. Имах шест сантиметра разлика.
  
  
  Вратата на люка се отваря на подсъдимата скамейка точно над главата ми, и бял лъч светлина освети мен. Дълбок глас на гаитянском креольском изрече: "Bon jou, Blanc".
  
  
  Здравейте, бял човек.
  
  
  Аз измести машина, така че той не можеше да не го забележи, но държеше пръста далеч от спусъка се измъкне. "Кой си ти?"
  
  
  Дълбоко рокот от смях. Той подаде главата през дупката, така че светлината е прикрито, и насочи фенерчето си в лицето.
  
  
  "Аз Дуппи, бял. Вие сте този човек, за който ни разказва Лебед? Човек Сам Флетчър?
  
  
  Аз кимнах. "Аз Флетчър".
  
  
  Аз не раздаваха себе си. За това имах твърде много практика. Но в този момент, когато видях, че това е широко светеше черно лице, тази широка бяла зубастую усмивка, разбрах, кой е Даппи. Имахме си снимка във файлове AX. Всеки AX-човек прекарва много време в гледане на тези файлове и запаметяване, както аз правя домашното толкова добре, колкото и всичко останало.
  
  
  На снимката той е изобразен като млад и с коса - сега главата му беше выбрита - но това е бил един и същ мъж.
  
  
  Истинското му име беше Диас Ортега, и той е кубинцем. Когато-тогава той е заемал високо положение в кубинската интелигентност, когато те са с Че Гевара са приятел. Сега, Че е мъртъв, и Ортега също щеше да е мъртъв, ако не са избягали навреме. Кастро се разбра, че Ортега всъщност е бил в КГБ, който работи в Кремъл и присматривающим за кубинцами.
  
  
  Черен човек ми подаде масивна ръка. "Хайде, Флетчър. Нямаме време за губене, пич.
  
  
  Аз не обърна внимание на ръката и каза, че първо аз трябва да направя нещо. Трябваше да го направя "Морска ведьму" бързо, струнни калници, тя да не протерла дупка в обшивке и не донесе ни съоръжения на брега. Аз сега ще бъда там.
  
  
  Ние перешептывались в тъмното. "Имам хора, за да прави всичко това, Флетчър. Нямаме време за това ".
  
  
  "Трябва ми време", - казах аз. "И аз ще го направя. Аз не искам някой да се качих на борда. Суон също. Тя трябва да бъде, ти каза това?
  
  
  "Къде Суон?"
  
  
  "Точно тук, Дуппи! Как я караш, голямо чудовище? "
  
  
  Лида протиснулась покрай мен, опъната до моята ръка и компресиран си при него. Нейните устни докоснаха ушите ми, когато тя въздъхна: "Господи, нека да се справят с него".
  
  
  Аз съм й помогнал да мине през люка на подсъдимата скамейка. Те прошептали, и аз чух звук от целувка. Дюппи изръмжа дълбоко в гърлото си, като животно, и аз малко го уловила.
  
  
  "Този Флетчър... вече шеф... за някой, той си мисли... аз..."
  
  
  Раздор вече. Не е щастливо предзнаменование. Аз съм се отърсил от него и ме накара Морска Ведьму бързо. Вывесил крила. След това си спомних, проклина себе си и се завръща, отново да затегна въжето, защото не съм допуснал падения на приливите и отливите. Пристигнахме по време на приливите и отливите, умишлено, и аз, по дяволите, едва не дурачился, казах си, Картер, да вземе всичко със себе си и да вземе нещата по-малко приходи. Един път. Не бързайте. Рано или късно ще разбера, че Диас Ортега, кремъл човек, правил в Хаити, се опитва да насърчава нахлуването на Черен лебед.
  
  
  Преди това ми трябваше да държат езика зад зъбите, за да играят карти до с жилетка и да остане жив. аз трябваше да извадя Ромеру Валдес или да го убие.
  
  
  Аз трябваше да провери ракети и ядрени бойни глави, които трябваше да има Папа Док. Трябваше да наблюдава Лидой Бонавентура и се уверете, че тя не проведе нашествие. Аз трябва да ... о, по дяволите с него, помислих си аз, събиране на всички съоръжения и теглени заедно го flybridge. Една от грубите шеги Ястреб, когато той е претоварен с работа се състои в това, че той "е толкова зает, тъй като еднокрак мъж, надрывающий задника!"
  
  
  Едно реших, пролезая през люка. Когато и ако се върна, аз бях адски сигурен, че ще ги помоля да се подобри. Аз не съм против работа и не срещу опасности, но в последно време се превърна в малко повече.
  
  
  Аз извадих дрешки през люка и я хвърли на палубата. Аз ги движещи се сенки на хора около мен и е много шепот. Няма и следа от Лида и Даппи.
  
  
  Една от сенките започна да говори с мен. "Суон и Даппи отиват на брега, блан. Кажи, че да дойдеш сега.
  
  
  Започна да вали, вятърът духаше по лицето ми дребен мъгла. Сенки около мен, мълчи, и аз чух барабани, звучащи далеч в дълбините на страната. Една от сенки вставляла люк на място. Две други фигури, смътно забележими, са взели раници и чанти-мюзет и отидоха до стария причалу. Аз им дължи.
  
  
  До мен гласът каза: "Виж, дали няма дупки, празни. Док е много стара и изгнила. Това е точно място за фрактура на крака ".
  
  
  Аз taskal за себе си и машина Лида, и своя. Аз тръгна бавно напред, преследван от сянката. Опитах се да потисне мисълта за Диасе Ортеге. По време на. Първо най-важното.
  
  
  Човекът до мен каза тихо: "Суон, този път не казвай инвазия, блан. Как се случи това? Ние сме готови да се намесват отдавна, дръж Папа Док на най-високото дърво. Как така се случи, Блан?
  
  
  Аз казах, че също не знам. Аз съм работил на Swan и изпълнявала поръчки толкова, колкото и всички останали. Попитайте Суон, а не мен.
  
  
  Чух, как той се изплю. След това той издаде засмукване въздишка и каза: "Аз мисля, че твърде дълго се чака. Сега точно се случва нещо грандиозно Блан. Сега много войски и таунтън-макут. Те стрелят по хора, виси и изгарят много колиби и села. Чувал съм, че всички хора трябва да напуснат земята на много мили. Знаеш ли защо това е така, Блан?
  
  
  Казах, че не знам. Аз също не знаех, но може да се направи предположение. Ако Татко Док расчищал земята на километри наоколо, означава, че той е намерил добро приложение на тази земя. Той е нещо, което е искал. Нещо спешно.
  
  
  Като ракета на полигон?
  
  
  Глава 8
  
  
  
  
  
  Фин ситен дъжд утихна със зората, и огромно червено слънце се издига над Препълнена Епископ, тъп връх, покрит с белези от руините на Цитаделата. Аз се надявах на лактите по време на натоварения кустарнике и учи на сцената в мощен бинокъл. Аз не прекарват много време в Цитаделата, това е огромно гнездо, построено от крал Анри Кристофом, черен Наполеон, срещу този на Наполеон, който така и не дойде. Това е стара история. Сега седяхме в хотбоксе, където творилась нова история.
  
  
  Бяхме на половината път до планината на ниско уступе. В подножието на склона, на който наскоро са се покачили с обезумели, задыхающейся бързай, тясна каменна и черен път, огибала подножието на планината. Ние едва успели да се скрият преди зазоряване, и то само защото Дюппи инсталиран бърз и убийствен темп.
  
  
  "Нас ни хванат на открито, - каза той, - ние сме мъртви. Този шибаняк SpП. имам собствен хеликоптер патрул ".
  
  
  Сега, спокойна, аз съм наблюдавал, как един от хеликоптери, ниско парил над патрульным джип на тесен път. Разговор по радиото. Хеликоптер е бил на немски, една от новите 105-те години, с пет седалки и товарно отделение. Изучавайки го, аз си помислих, че може би, П.П. той е в него. Запис на Хоук се посочи факта, че Тревелин е бил човек, който на никого няма доверие и обичаше сам да следи случващото се.
  
  
  Е за какво да се наблюдава. В рамките на една миля от пътя изгори малко село. С изключение на църквата на френския вид, изградена от камък, бараки и колиби бяха направени от грубо дърво и палмови слама, естествен трута, а пламъци и дим се издигаха нагоре на дебелото колона, за да ги заловени и... закрутил на запад вятър.
  
  
  Taunton Макут, облечени в гражданско и въоръжен до зъби, той се придружава колона от хора далеч от селото. Те приличаха на бежанци от филм за войната, с изключение на това, че всички те са били черни и те не са имали голям брой неща. Боговете не са им много време, за да се движи от място.
  
  
  Аз насочи бинокъл към площада на селото и уредил фокус. На площада имаше кладенец, а до него едно голямо дърво. С една дълга дебелото клони на дървото, висящи четири тялото - трима мъже и една жена. Те вяло, безжизнено, висящи, главата брутално дърпаше настрани. Возражатели. Трябва да те спореха с taunton-макутом.
  
  
  Аз заловени мирис и усещане за Лида, когато тя се гърчи до мен. Тя взе имам бинокъл и го настроила, след това дълго време гледаше на село. Аз съм гледал как узрели устата напрегнат, а на нейния плавен лицето му се появиха бръчки, когато тя нахмурилась.
  
  
  "Този мръсен кучи син", - каза тя. "Този шибаняк! Той за това плащат. О, той ще плати! "
  
  
  Хеликоптер напуска джип и лети далеч, като се стреми към височината.
  
  
  Аз още по-дълбоко притисна към гъста трева и погледна към Лиду.
  
  
  "Какъв кучи син? Папа Док или P.П.? "
  
  
  "И двете!"
  
  
  Тя протегна ми очила и се претърколи на гърба си дълбоко дъх, защо си меки гърдите приподнялись под зелено яке. Тя затвори очи.
  
  
  "И двамата", - повтори тя. "Когато му дойде времето. Скоро, надявам се."
  
  
  Хлестание пистолет доносилось до нас по склона. Сложих очила на колона и видях човек в канавката край пътя. Неговите черни боси крака топали краката, и когато имам ясен образ, който стои над него разбойник нацелил си револвер и разрядил му. Така бавно и съзнателно, че съм би могъл да вземе всеки изстрел. Черни крака са спрели да се движат.
  
  
  Лида не се движеше. "Тези taunton-макуты не дурачатся, - казах аз.
  
  
  Я клепачите намръщени вежди там. "Убиец" и перверзници, всички те. Ще дойде време и за тях ".
  
  
  Аз дъвчат плосък диск хляб от маниока. Той беше кисел и плесневелым, и аз се надявах, че те вымыли цялата синильную киселина, но е по-добре, отколкото диета на древния C. Даппи и компанията му донесли със себе си малко храна. Само хляб от маниока, малко козе месо и няколко бутилки ром Barbancourt. Не можех да обвинявам ром. Барбанкур - най-добрият в света.
  
  
  Момиче надула устните и каза: "Дай ми цигара, скъпи. Боже мой, какъв марш! Аз си мислех, че ще умра дузина пъти ".
  
  
  "Не сега. Бавно перевернись и скрой лицето. Тук лети хеликоптер ".
  
  
  Погледнах към Дюппи, който спи до нас. Той лежеше по корем, подпрял лицето си с ръце, както го разкъсно шапка беше наклонена, за да се слънце не попада в очите му. Той беше добре.
  
  
  Хеликоптер загрохотал над нас, много тихо, дължащи се на звука, и ние лежеше неподвижен, уткнувшись лице в равна трева. Ъгълчето на окото си гледах, как тя отлита на изток, в посока Сан Суши и П.П. Имоти От Тревелин.
  
  
  Лида внимателно селото. Мислиш ли, че са ни забелязали?
  
  
  "Не", Аз остро се засмя. "Никакъв шанс. Ние ще знаете, ако са били. Те трябва да бъдат картечници на борда взбивателя за яйца.
  
  
  Тя протегна тънка кафява ръка. - Тогава опушени ми цигара. 11 че пушите безопасно?
  
  
  Аз запали две цигари и я подаде една. "Докато ти не станеш и не выпустишь кръгчета дим".
  
  
  Аз отново погледна Даппи, гадая, събуди ли го хеликоптер. Той не се мести от място. Го матово черно лице изглеждаше по-млада в състояние на покой, въпреки че аз помислих, че той е на около четирийсет. Едно - по време на сън той също не изглеждаше по-малко. от около 6–5лет и поне тежеше 260 фунта. На него бяха избледнели панталони цвят каки и мръсна разкъсно тениска, която е твърде малък, за да го бочкообразной на гърдите. Знаех, че времето никога не побеспокоит на този човек. В огромната краката му имаше чифт стари армейски пижам без чорапи. На нейната тънка талия е зона с боеприпаси, и той носеше колт 45-ти калибър, подобен на този, че е бил при мен. Една от раскинутых ръце, с размер на тенис ракета, почива на пистолет Томпсън с клипс. До беше чанта-мюзет, пълна резервни клипове и голямо парче хляб от маниока.
  
  
  Аз съм спокойна и стигна до едно момиче. Денят обещава да бъде за дълго.
  
  
  "Шепот", - казах аз. "Как го правиш това? Няма проникване? "Това е първата възможност да говоря с нея насаме.
  
  
  Тя лежеше по корем, бавно се пуши и на издишване смахивала дим.
  
  
  "Няма сериозни проблеми. Все още. Казах Даппи, че си променил мнението си - че не искам да рискувам инвазия толкова дълго, докато у нас не се появи Валдес. Че аз се страхувах, че ще убият Валдес в началото на инвазията, защото те знаят, че ние искаме да го направи президент, а аз не можех да рискувам. Мисля, че той ми повярва.
  
  
  Нейният шепот е свистящим, перехватывающим шепот, но не е по-силен, отколкото свиреха на насекомото до мен.
  
  
  "Може би сте прав в това", казах аз. "Тази мисъл ми дойде в главата. Ако те не могат да задържат Валдес, те не позволяват на никого да го вземете - на живо ".
  
  
  Това е точно политика AX, тема Хоук, но с обратен завой.
  
  
  Тя затушила цигара и се издигаше в любимата на женската поза. "Аз отивам да спя, Ник. Аз съм мъртъв. Не связывайся с нищо, с Даппи - събуди ме, ако нещо се случи.
  
  
  Минута по-късно тя заспа, тихо диша, и тогава тихо посапывая. Обърнах се по гръб и погледна към прозрачно синьо небе. Направих глътка топла вода от тенекиен флакони. Когато стигнахме до перваза, аз бях доста силно заразени, но сега аз не се чувствах нито сънливост, нито умора. След няколко минути вдигнах бинокъла и се пъхна на изток, доколкото позволяваше на четка.
  
  
  Епископская шапка и Цитаделата са сега вляво от мен. Планина изчезваше в долината, където можех да видя няколко покрити със слама колиби, а след това е още една покрита със зелени планина. В подножието на тази планина започва ограда. Аз натренировал бинокъл и сфокусировал си, и след известно време успях да вземете един ъгъл на оградата, блестящ сребро на слънцето. Бях впечатлен. Оградата беше на десет фута височина и е увенчан с мотками бодлива тел. Здраво свързана стоманена мрежа, поставена в бетоное
  
  
  база. Трябваше да кисело усмехнуться. Когато ти си милиардер, можете да си позволите всичко е направено правилно.
  
  
  И Лида, и Даппи казаха, че оградата на около пет хиляди акра. Имаше една врата. Само едни и те са денонощно охранялся.
  
  
  Вътре в оградата, недалеч от полуразрушенного и разбития в тропиците на двореца Сан-Суши, който Анри Кристоф охладил, като поточе под тезгяха, беше още един модерен дворец, построен SpП. Тревелин. Този ублюдка своето малко кралство! Неговата собствена армия и със самолети. И той е бил д-р Ромера Валдес.
  
  
  Докато гледах ъгъл брилянтен оградата, премина покрай пазача, воденето на каишка на полицейска куче. При охрана е поясная кобур и пушка през рамо, върху него е черна остроконечная черен, черна форма и високи черни лъскави обувки. Аз се съмнявам, че го емблема на капачка е череп и кости - разстоянието беше твърде голямо, за да го анализира, - но тази черна форма, ми напомни една дума.
  
  
  Гестапо! Имах антипатия към г-н П.П. Тревелин, и сега открих, че ми е много не ми харесва. Аз съм професионалист и рядко се мразят, но аз знаех, че не ме ще бъде силно нарушен, ако трябва да убие Тревелина.
  
  
  Дюппи се установил близо до мен, и знаех, че черните са му правилно. Той наистина се движеше като призрак. Никой никога не идваше при мен отзад - но той е бил. Този огромен мъж на име Дюппи, който всъщност е бил Диасом Ортегой от КГБ.
  
  
  От него миришеше на гадно след това. Той гледаше към мен замъглен кафяви очи, протеини, които са имали лек цвят на шафран и са са пъстри с червени вени. След миг той се смили над мен много бяла усмивка.
  
  
  "Какво си мислиш, Блан? Ние ще стигнем до там и плъзнете Валдес?
  
  
  Аз сви рамене и се превърна в Сам Флетчър. "Защо не? От тук не изглежда толкова трудно. С ограда може да възникне малък проблем, но ние можем да го разбие.
  
  
  Дюппи се хвърли към мен чугун поглед. "Аха, формуляр. И пазачите, и кучета, и зомбита ".
  
  
  Щях да кажа нещо, но забравих какво точно, и устата ми приоткрылся. След това успях да кажа: "Зомбита?"
  
  
  Той се усмихна широко. "Аха, формуляр. Зомбита. Стара Sp имам ги, пич. Той работи много, много усърдно над тях, работи непрекъснато, и той техния господар, и всички те правят SpП. кажи го направи. Ти не вярваш в зомбита, блан?
  
  
  Ако той иска да играе в играта, с мен всичко е наред. Аз се ухили в отговор и каза: "Не, Даппи. Аз не вярвам в зомбита. Че за един ход? "
  
  
  Най-накрая той отмести от мен поглед и претърсени в джоба в търсене на скомканной опаковки от местната цигари "Сплендидс". Остър дим ми напомня китайски цигари. Даппи пусна дим през широки ноздри и стигна до биноклю.
  
  
  "Аз не казвам, че вярвам в зомбита, формуляр. Аз също не казвам, че не вярвам в зомбита. Всичко, което казвам, е това, че П. принуди зомбитата да работят за него. Също страхлив копелета.
  
  
  Това е всичко, което той може да каже за зомбита. Той дълго помълча, внимателно изучаване на местността на изток. в чашите. Най-накрая, без да махате точки с око, той отново заговори.
  
  
  "Ела тъмно, формуляр, ние тримата спуснем в една долина и ще намерим хумфорт в джунглата. Няма настоящия сгради, нищо, с изключение на ливади, но все пак е църква на вуду. Този, който Papa Doc и P. P. не знам, аз След това, може би ще видиш още нещо, което не разбираш ".
  
  
  "Нямаме време за тази вуду-боклука", - казах аз. "Ако ние ще направим това, ние трябва да го направим бързо. Много бързо. Късметът не трае вечно ".
  
  
  Той уредил скалата на фокусиране бинокли. "Когато те срещнах Суон, блан?"
  
  
  "В Ню Йорк." Не се лъжете.
  
  
  "Колко ти плаща?"
  
  
  "Хиляда на месец. Бонус е, ако аз вытащу Валдес е жив. Не е зле за головокружительного мислене.
  
  
  Той втренчено погледна в очила. "Хммм - хиляда долара на месец. Може да не съм прав, блан. Може, аз също трябва да отида наемник, ти мислиш?
  
  
  "Това е твое дело", - кратко каза аз. "Аз се боря за пари. Аз ви давам честна мярка ".
  
  
  "Аз не ссорюсь, блан. Изобщо не ссорюсь. Но честно, честно казано - от получаване на всички тези пари, трябва най-много да рискува, да изпълнява опасна работа, а?
  
  
  Аз се съгласих на това. Бях любопитен да видя, за какво е всичко това доведе.
  
  
  - Ти никога преди не съм бил в Хаити, блан?
  
  
  Имах преди няколко години, но аз не можех да го призная. Аз казах не.
  
  
  Дюппи сложи бинокъла и погледна към мен със своите червени очи с вените. - Значи, ти нищо не знаеш за Хаити, формуляр. Аз съм тук отдавна. Суон, тя е родена тук. И така, ние правим планиране, Блан, а ти ще бъдеш жеребцом, а? Вие сте професионален войник, а ние с Лебед - мислители, а? Така правим и формуляра.
  
  
  Той се опита да ме провокира по някаква си причина.
  
  
  Аз не мислех, че той наистина е купил история на Сам Флетчър, но дори и в този случай той не би могъл да знае кой съм аз. Ако само Лида не му каза. Аз не мислех, че при нея е било или ще бъде. Аз се съмняваше, че тя знаеше кой е този Дуппи в действителност.
  
  
  Аз също се съмнявам, че Дуппи знаех, че съм го забелязал. Ако той е известен, или ако той знаеше, че аз бях AX, той щеше да измисли с мен преди. Налагай на картите. Той не е направил това, така че реших, че имам все още има леко предимство.
  
  
  така че аз също не исках да форсира нещата. Още не. Пушех и се играе в расслабленность и увереност, учи го на раменете, бицепсите и торса си и знаех, че ако ми се наложи да се биеш с него в честен бой, това ще бъде адски скандал. Знаех много трикове, и с този огромен герой ми е имала нужда от всеки от тях.
  
  
  Когато Дюппи заговори отново, в гласа му прозвуча лека усмешка. Той знаеше, че аз няма да му се обадя, и затова нарече ме пилешко месо. Това ми хареса. Когато започна свалянето на картите, това ми даде малко повече предимства.
  
  
  "И така, ние правим това, както казвам, и както казва Суон, формуляр. Тази вечер ще отидем в долината, в джунглата, и тази друга блан. Мъжко име Ханк Уилард. Предполагам, Суон теб всичко за него ще кажа? Тя казва, като хунган и мамбо отдавна скрият този бял човек? Като му е зле, и той е готов да ни помогне? Тя прави всичко това ти каза?
  
  
  "Тя ми каза." Когато ние сме били на брега и на половината път до планината, тя ми каза.
  
  
  Дюппи хвърли върху мен с още един остър поглед. - Този друг блан, този Ханк Уилард, той е наемник, както и вие. Добре, че са помогнали на него - всичките си празни пари трябва да се държим заедно.
  
  
  Той отполз, и гледах, как тя дъвче хляб от маниока, а след това отново заспива. Той вече не гледаше към мен и не говори.
  
  
  Лида все още спеше. Аз исках да спя, но нямаше как, затова отново се върнах към биноклю.
  
  
  Селото все още тлела. Останала е само една малка френска църква, нейните бели камъни са блокирани от слънчева светлина. Група бежанци е изчезнал, както и джип и "Taunton Макут". Нито звук, нито звук на хеликоптер. В този момент на сцената е спокоен, ведър, спокойни патина на стара Франция, наложени на тъмната Африка. Диви кафе и бананови дървета растяха на гъсти склоновете и в долините, а хлебно дърво и орхидея преплетени един с друг. За долината в подножието; Стръмни изкачвания на нашите планини обрасли с гъста гора и джунглата, и аз можех да видя как Ханк Уилард може да крие всички тези месеци.
  
  
  Факт е, че във файловете AX е Ханк Уилард. На свободна практика, успех войник, пиян на полувремето и наемник на пълно работно време. Му под тридесет, той е от малък град в Индиана. Един от безгрижно и странни момчета, летавших на истребителях по време на корейската война, е двойната асо и никога не може да се върне към цивилния живот. Не издържа и дисциплина, така че след края на войната бързо разлучили. Оттогава лети по целия свят, чрез контролиране на всичко, което може да се откъсне от земята, и е работил върху тези, които го платил. По време на последните опити за проникване в Хаити Уилард летял на стария B25 и се опита да бомбардира двореца на Баща Акостира в Порт-о-Пренс.
  
  
  Аз не можех да се усмихваш, когато си помислих за това сега. Ханк Уилард не е постигнал голям успех. Той спада две бомби, пропусна покрай двореца на половин миля, и двете бомби са доказали неразорвавшимися. След няколко минути B25, кутия, скрепленный с помощта на слюнката и лепенката, се отървах от призрак, и Уилларду трябваше да бъдат разбити и приземлить си в джунглата. Оттогава за него нищо не се чуваше.
  
  
  Папа Док и таунтън-макут, заобиколен от други нашественици, организираха им бързия тест и като предупреждение окачи ги в различни части на страната. Телата им са окачени, които са затворени в желязна клетка и окачени на вериги, и, поне така ми каза Лида, все още гниене в цялата страна. Папа Док определила награда от десет хиляди долара за Ханк Уилард.
  
  
  Бях озадачен, когато свали очилата, трие очите си и призна, че най-накрая мога да заспя. Десет хиляди долара - това е примамката! Обаче Уилард никой не продава. Хайде да се покаже, като силно те трябва да се мразят Папа Док. И Sp
  
  
  Когато аз съм заспал, барабани отново започна татуировать. Тихо постукивание и рев, че не може да се открие поради разпръснати планински акустика. Барабаните продължаваха да говорят, все по-силно и по-силно, угрюмая и безкрайна ударни, която най-накрая убаюкивала мен.
  
  
  Вик ме събуди. Не на човешкия звук. Дълъг продължителен писък на въздушното триене за елегантен, прегряване на метала. Аз се обърна и падна на колене с пистолет 45-ти калибър в ръка. Лида и Даппи не заспа, приседали и гледахме от страни.
  
  
  Даппи жест ми показа надолу. На лявата си ръка имаше в готовност пистолета на Том.
  
  
  Момиче, проснувшаяся от внезапен ужас, ме гледаше с отворена уста. "Какво, в името на Христос?"
  
  
  Аз отново въздъхна. Тя беше дяволски близо! вика ме Ник.
  
  
  Даппи е бил с очила и погледна надолу по склона! зад нас склон, по който сме работили през нощта! След миг той кимва ни и грубо се засмя.
  
  
  "Няма нищо общо с нас, Блан. Лебед. Елате да видите! Да, нищо друго, освен боклуци.
  
  
  Ние подползли към него и опашката са взели бинокъл. Отработанная ракета обиколи смазва за буца хибискус и безсмъртничета на коледна звезда. Бял метал, сега назъбен твърди отпадъци, пръснати около един зловещ контраст със света бавно падащи здрач.
  
  
  Бях напрегната. Гледах Лиду и Даппи. Особено на Дуппи.
  
  
  Лида може да бъде актриса и позером, но аз не мислех, че сега тя се преструва, че е изумленной. Тя уставилась на нас, устата й беше отворена, я кафяви очи, широко отворени от въпроса.
  
  
  "Какво, по дяволите, беше това? Това? Те стрелят по нас? "
  
  
  Аз да Дуппи за да го вземете. Гледайки го.
  
  
  Той кос поглед към мен, похлопав я по рамото. "Папа Док и старият SpП. те имат ракети, Суон. Снимайте ги с Цитаделата, ей там. Зомбита са изградили себе си рампи. В продължение на една седмица те стрелят, упражняват се, и аз не ви казвам преди, защото не искам да ви притеснява. Мисля, че те сега са прекалено много притеснения.
  
  
  Лида ме погледна, след това отново на Дуппи. Очите й намаля, и аз видях как тя започва да се сложат всички заедно. Тя, разбира се, знаеше, че д-р Ромера Валдес е физик. Но дадох я на празен лист - тя не знаеше за ракети до този момент.
  
  
  Тя каза: "Ето защо те убиват хора и пречиства ги от земята. Ракета на полигон ".
  
  
  Даппи кимна. "Ето защо, Суон. Но ние не се грижи, както казах. Папа Док и П.П. аз мисля, че те не са в ума си. Ракета, нито дяволите не са подходящи, не са подходящи. Те летят във всички посоки, тези ракети, и през цялото време крушат себе си ".
  
  
  Той посочи към селото, дымящуюся в приближава привечер. "Аз мисля, че може би те ще се опитат удари го ракети - дори близки да не дойде. Не обръщай на вниманието ни, Суон. Ние махнем Валдес от тях, те повече няма да могат да се стреля ракети ".
  
  
  Лида е паднал на земята със замаян поглед в очите: "Ракета! Боже мой, ракети! "
  
  
  Даппи не ме погледна. Той започва да събира си съоръжения. Той я носеше раница и чанта-мюзет, а сега започна натягивать колани.
  
  
  "Скоро ще стане", - каза той. "По-добре приготовимся за движение. Очакват ни в гората. След като ни ще трябва да преодолее много мили, така че на сутринта да заеме позиция ".
  
  
  Най-накрая той погледна право в мен. "Правилно, Блан?"
  
  
  Аз съм една мелодия се усмихна и кимна. "Вярно Е, Дуппи".
  
  
  Започнах да разбират това. За да разберат поне част от случващото се. Това е доста странно, но такова е името на играта.
  
  
  Барабани, на няколко минути заглушенные гърмящи ракети, отново възобновява приглушени пулсиране.
  
  
  Глава 9
  
  
  
  
  
  Единственото нещо, на което аз не се брои, това е фактът, че Ханк Уилард се учи Сам Флетчър в лицето. Може би трябваше да мисля за това, защото войниците най-щастливия хора от време на време се събират в барове и клубове из целия свят, но аз не го направих.
  
  
  Уилард, слаб човек в разкъсани офицерской розова и скъсани, но чиста риза OD, всичко бързо се разбират. Той не ме е издал. Че той наистина ми даде, така че това е един поглед размазани сиви очи, който все каза - аз не Сам Флетчър, и той знаеше това. И той искаше да знаех, че той знае това. Помислих си, че си затворен в устата ми нещо струва, и е бил прав.
  
  
  Лида, Даппи и аз се спускат по склона на планината в долината, след като стана достатъчно тъмно. Даппи намерих пътека и ни поведе нагоре по следната планината, след това ние обърнахме в тесен пролом, който водеше в друга дефиле, след това още едно. За последните пролом беше голяма поляна с една хижиной и россыпью навеси, покрити с палмови листа. В кръг камъни тлел малък огън. Около огъня имаше дузина черни и Ханк Уилард.
  
  
  Даппи и едно момиче в чата на мека креольском с черни на непознат ми диалект, въпреки че от време на време хванах думи. Черни са подготвени за церемонията вуду, поне аз така предположих, защото около огъня лежеше вевер, рисувани в пепелта и царевично брашно. От всяка страна на вентилатора са вбиты кола. На един стълб е череп, на друго - сребърно разпятие. В вуду много на християнството, макар и не на одобрените църква.
  
  
  Аз да остана в сянка и погледна. Аз си помислих, че това все още глупости, загуба на време, и каза така, но Лида се съгласи с Дуппи, че си струваше. По-късно може да се наложи помощта на тези черни.
  
  
  Беше още една жена, стройна, черна момиче в червена памучна рокля, със синя превръзка на промасленных косата и червени носа платками, завързани в ръцете си. Местен хунган, старец с коси, подобни на сива стоманена вълна, прави по челото момичета отметину масло и пепел и я подаде нещо. Барабанист, който стоеше близо до мен, стана чука своята F върбови кожата, опъната върху кух пън. Първо не са толкова много натискане, колко търка. Слаб, мрачен, опасен звук, който действа ми на нервите.
  
  
  Гоблинская луната, кръгла и жълта, с участието на синьо черепа, пламнал директно на поляната. Момичето вдигна нещо, което я даде хунган, и аз видях, че това е кукла. Много грубо. Просто парче парцали на пръчка, лицето нарисовано на яйцето, а яйцето остана няколко направления на косата. Никой не може да ми каже някой, когото описва фигурка, но някой все пак ми каза. Ханк Уилард.
  
  
  Той се прокрадна до мен, силно накуцвайки. Той счупи крак, когато се разби B25, и този, който му я е поставил, е объркано. Той запали цигара надулся и стисна ме, меко казано.
  
  
  "Те ще помирить SpП. Тревелин ".
  
  
  "Обзалагам се, - казах аз, - че е обезпокоен от стария SpП. дяволски повече ".
  
  
  "Скептик, а?"
  
  
  Аз нищо не каза. Той покурил известно време, а след това каза: "Може би. Аз не знам. Аз не съм толкова скептичен, как е, аз го знам. Виждал съм адски странни неща, откакто се крие в тези проклети джунглата. Но аз не за това искам да говоря с теб.
  
  
  Това е то. Гледах едно момиче, което, като си помислих, беше канцо, ученик на вуду-жреца, като тя тананикаше малка рваную кукла, след това плюнула на нея, вдигна я над главата си и яростно трясла. Барабаните са се увеличили.
  
  
  - шепне Ханк Уилард. "Вие не Сам Флетчър. Аз знам Сам. Имах писмо от него, колкото пъти преди това, тъй като аз се върна тук отломките - Сам щял да отиде в Умуохиагу в Биафре, и той искаше да се присъедини към него. Каза, че заплатата е доста добра. Но аз вече подписа договор с някакви луди ублюдками, за да нахлуе в това вонючее място, и държа на думата, че от време на време аз не съм много умен. Няма на мозъци ".
  
  
  Те предава кукла сред негри. Всеки се изплю върху това и прехвърлени на друг. Лида и Даппи стояха настрана, гледахме и перешептывались.
  
  
  "Предполагам, че сте от ЦРУ, - каза Уилард. "Ето, за да видите на тези ракети, които SpП. и Папа Док се опитва да се подобри. Аз прав?"
  
  
  Това е начин, и аз го е приел. Аз вече знаех, че остана с Уиллардом, така че бих могъл да го използва колкото се може по-добре. Може, не е толкова лошо. Друг индианец на моя страна може да дойде по-удобно.
  
  
  Така че аз кимнах, като играят мистериозната част, и каза: "Добре. Така че, вие сте се сетили. Защо ти не ме издаде? "
  
  
  "Искаш ли да седнем? Този крак ме убива, ако съм застанал на него прекалено дълго.
  
  
  Той падна на земята и аз, свито до него. Кукла почти достигна Лида и Даппи.
  
  
  "Аз трябва да се махна от тази проклета страна", - каза Уилард. "Имам късмет, но това не може да продължи вечно. Всички останали участници инвазия мъртъв, обесен, а на главата ми Татко Док получи адскую цена. Искам да се махна от това място и да се върне в Хонг конг, където Май Лин харчи всичките си пари. Май Линг - постоянната ми момиче. Евразийски и адски вкусно ястие. Всичко, което правя тук, е да мисля за Май Линг ".
  
  
  Казах, че за мен не е особено заинтересован от неговия личен живот или липсата му. "Какво искаш от мен, Уилард?"
  
  
  Той запали още една цигара и зашептал между скръстени дланите. "Искам да се измъкна от тази дупка. Вие помагате на мен и аз ще ви помогна. Аз знам, че при вас, момчетата от ЦРУ, винаги има начини да се измъкнем оттук. Вземи ме със себе си, и аз съм твой мъж. Че някой ден. Ми пука, че е това. Аз съм доста добър човек с пушка.
  
  
  Гледах на него. "Какво те кара да мислиш, че ще има престрелки?"
  
  
  Бледо-сиви очи Уилард за миг спря очите ми, и той се засмя. "По дяволите, пич! Ти дойде тук натоварен мечка, с Дуппи, която, като знам, убиец, и с Черен лебед - аз също знам за нея - и вие ме питате за това! Но мисля, че мога да греша. Може, вие сте попаднали изграждане на дамбу за черни, а?
  
  
  Аз реших. "Добре, Уилард. Имаш сделка. Но трябва да разбереш едно нещо - ти си подчиняешься ми! "
  
  
  "Разбира се, разбира се. Но има още един момент ".
  
  
  "Винаги има. Каква е?"
  
  
  "Дори ако выберусь от това, че ще ме малко проблеми с Държавния департамент".
  
  
  Това беше за подценяване.
  
  
  - Чух, вие, служители на ЦРУ, сложиш много прах. Мислиш ли, че можеш да се определи това за мен с помощта на държавата? Това означава, че те не ще се отнеме паспорта ми? "
  
  
  Бях много изненадан и показа това. "Искаш да кажеш, че те още не са го направили?"
  
  
  Той ухмыльнулся ми, и изведнъж ми хареса този човек. Той е имал зъб отпред и един мършав червена брада, и той не изглежда твърде умен американски момче, което по някаква грешка. Невинен. Нещо подобно на хам, но най-вече добротное. Разбира се, всичко това е лошо.
  
  
  "Имах късмет - каза той. "Но този път Членка със сигурност пригвоздит мен на кръста. Ако не ми помогнете.
  
  
  Ястреб може да направи чудеса, ако задумается. Аз казах: "Добре. Обещания, но ще видя какво мога да направя.
  
  
  Това е всичко, на което имахме време. Черна момиче ни донесе кукла, и двамата плюнули на нея и се върна на нея. Я гладка кафяво лице беше блестяща от пот, и тя показа много бели очни ябълки, когато тя ме погледна, мисля, не виждайки мен като цяло.
  
  
  Тя върна кукла хунгану и му подаде. Лида удари мое мнение и поманила мен в групата. Аз се присъединих към тях, както и Уилард, който спъва до мен.
  
  
  Хунган извади от джоба си сребърна лъжичка и започнал да копае дупка близо до кръга от камъни. Отне ми миг, за да разбере, че той копае малка гроба.
  
  
  В главата на гробницата бе поставена разпятие от клони. Нагоре крака. Хунган изпревари рваную кукла и нещо промърмори. Разглобих дума - Рутибель.
  
  
  Лида е изваден от Дуппи и стана от моя лакът, аз сега ще шепот в ухото ми.
  
  
  "Рутибел - демон. Един от сътрудниците на сатана. Това е наистина могъщ обих ".
  
  
  Самият аз бях малко впечатлена, но каза
  
  
  сядане на устата: "Изискана дама. . Под впечатлението от тактиките на вуду.
  
  
  Тя е компресиран ръката ми. "Не! Не казвай така. Не сега. Не е тук."
  
  
  Ханк Уилард каза: "просто Съм щастлив, че аз не съм стар SpП. днес през нощта. Дори ако кучи син на милиардер. Знаеш ли, това е неговият истински коса, яйцето. Един от неговите служители контрабанда ги донесе.
  
  
  Всички те са някакви чокнутыми, и в този момент, може би, за мен е не много по-добре. Аз вдигна очи и видя върху себе си поглед Дуппи. Тези зачервена очи бяха студени и ищущими, а неговите дебели устни шевелились в полусмешке. Даппи, помислих си аз, не е особено впечатлен от цялата тази чушью вуду. Дюппи мисли за мен, гадая, не трябва ли той да ме убие. Познавах този поглед. Но защо? Това аз не знаех.
  
  
  Хунган сложи кукла в малка гробница и то се отнася за нея. Още карти и магии. Рутибел това и Рутибел това.
  
  
  Момичето се върна с пот изпражнения. Голяма тиква, изрязани по форма чаши, изпълнен с човешки фекалии. Хунган хвърли всички в гроба и промърмори още проклятие, обая. Никой не каза нито дума. Усетих внезапен луд желание рассмеяться, но не можах, а и не би искал. Това би било напълно безсмислено.
  
  
  Барабан накатил една татуировка и момиче перепрыгнула чрез гроба си и започва да танцува около нея. Аз избута Лиду. "Нима този тъпан не е опасен? Толкова силен?"
  
  
  Тя поклати глава, без да ме гледа. Тя изглеждаше очарованной танци на черна момиче.
  
  
  "Не. Охрана АпП. тук през нощта не ще падне. И таунтън-макуты също - в края на краищата, те също гаитяне. Те всички се страхуват за разказване на истории. Особено Рутибель, обеах. Тук сме в безопасност.
  
  
  Аз бях малко на ръба, и това се е отразило в моя глас. "Добре", - проскрипела аз. "Хайде да вземем Дуппи и ще бъдем на пътя. Искам да съм зад вратите на P. P., когато слънцето изгрява. Спри, спри ".
  
  
  Лида ме хвана за ръка. Тя започна да го гали. Тъй като тя погали го една нощ в църквата вуду в Ню Йорк. Нейните студени пръсти докосна дланта ми.
  
  
  "Все още не", каза тя. "Чакай малко. Просто продължавайте да гледате - вижте как танцува момичето, и вижте какво се случва ". В тези думи е дъх, като че ли тя ги направи само. Аз изведнъж почувствах я тръпки.
  
  
  По дяволите! Още една оргия? С течение на времето се отдалечава от нас.
  
  
  Черна момиче по някакъв начин се разделила. Тя танцува около гроба, пот блестел я сатенена плът, главата й беше запрокинута, очите полузакрыты си остри на гърдите подпрыгивали нагоре и надолу. Останалите хора са затворени, образуват един малък кръг. Те започнаха тихо да пляскат с ръце в ритъма на барабана.
  
  
  Момичето издаде звук, наполовина стон-наполовина взвизгнув, и содрогнувшись, е паднал на земята около гроба. Тя лежеше, распростертая и се гърчат, уткнувшись в купа.
  
  
  Беше звук, подобен на звук жребец, идващ към кобила. Дюппи скочил в кръга, избутваше черни с масивните си ръце и падна на едно момиче. Той се разби в извивающуюся черна момиче, и тя се разпищя, а след това отиде да го посрещне и грабна го със своите дълги, тънки крака, и наблюдающие хора вздыхали, като лек бриз, и продължиха да пляскат, докато те гледаха. Барабанът започна да отговарят на удара Дуппи.
  
  
  Лида е ухапан ме за ухото. Нейният дъх е в пламъци. Тя се дръпна от мен. "Хайде, - каза тя. "Просто си тръгна! Вие. О, ти си селянин! Хайде."
  
  
  Тя ме заведе обратно в храстите, падна и притянула към себе си, и това не можеше да продължи и две минути. Но че за две минути!
  
  
  Когато всичко свърши и тя спря да въздишка, въздишка, стон и говори, тя пролежала минута или две със затворени очи. След това тя студено погледна към мен и каза студено тих глас: "Ти си права. Ние не можем повече да се губи време тук. Ни най-добре да започнете.
  
  
  Това е моето момиче. Направи го и забрави. Сложете сухи гащи и да си дела.
  
  
  Аз си помислих, че ако аз выберусь от това и да докладвам на Хоуку, аз ще оставя този момент в страната. Старецът все още не би повярвал.
  
  
  Глава 10
  
  
  
  
  
  До зазоряване имаше още три часа, когато слезе от другата страна на планината. Кървава луна, побледневшая застаряването на нощта, потъна в долината, и последните два часа прекарахме в пълна тъмнина. Дюппи проведе нас по тясна пътека, която се гърчи и вертелась, като луда змия, и то с апломб на местното жител на Ню Йорк, който пресича Таймс скуеър. Лида беше зад него, а аз съм изоставал, от време на време помага Хэнку Уилларду. Аз съм го виждал справи с гротескно деформирани наскоро вылеченной кост. Му струва скъпо върви в крак с времето, но той добре се справи. Той не е имал специално оборудване - само за дрехи, в която той стоеше и старият британски машина Стена. Той имал пазарска чанта, пълна с 9-мм патрони за ружью. Чанта за пазаруване е от Macy ' s Herald Square. Попитах го за това. По време на една от няколкото прекъсвания, които ни е дал Дуппи Уилард обясни. Ако това може да се нарече обяснение.
  
  
  Той сви рамене и се смили над мен с разбити много едри зъби усмивка. "Проклет смях, нали?
  
  
  Компанията ded with me, трябва да е занимавала с доставките и логистиката, чрез Mad Magazine. Аз знам, че те си купили базука от търговеца барахлом в Ню Джърси. Нито една от тях не е работил. Аз така и не разбрах, където те са взели реликва, на която летеше, но преди самия полет те ми връчи този Стени и половина пазарска чанта, пълна с патрони. В случай, ми казват, ме подстрелят, и аз ще трябва да се насочи към изхода. Има шанс, че ще се опитам да ромите, Сам. Тази проклета крак ме убива ".
  
  
  Аз казах "не" рому, спомняйки си за истината. Когато се представи случай, той е бил пиян. Точно така и също бих могъл да използва снимка Барбанкура.
  
  
  "Ние Дюппи гуляй", казах му. "И Дюппи ще запази това, докато всичко не свърши. Достатъчно време, за да пият, когато това се случи, и когато уедете от Хаити. Тогава ти можеш да се напие до смърт, не ми пука.
  
  
  Ние не можехме да видим един друг в тъмното, но аз направих глас-груба. - Искам да кажа, Уилард. Ти си запутаешь ме, и аз ще ти дам да изгние тук! "
  
  
  "Добре, Сам. Добре! Безполезно пара за това. Аз просто си помислих, че алкохола на никого няма да навреди.
  
  
  Той се отказа от него и продължава да ми каже, че B25 не беше поглед за бомби неговите работодатели не могат да си го позволят - и че той хвърлят бомби в мъртво състояние. Пропуснете дворец и Папа Док, да се хванат за Железния пазар и боклук.
  
  
  Той се засмя. - Във всеки случай, проклет бомби са били празни. Вероятно дори не инспекции. Само Христос знае къде са ги купили ".
  
  
  Аз исках да Ханк Уилард е щастлив и предаден от мен. Пистолет Стена ще хвърляме 550 изстрела в минута, и може да дойде време, когато имам нужда. Аз престори, че ме интересуват го нещастие.
  
  
  - Нима това не е част от твоята работа, Ханк? Види бомби преди да се приземят в този луд полет?
  
  
  Той се смея. "Не знам нищо за бомбах. В името на Бога, аз съм бил пилот на изтребител. Аз никога по-рано не са летели в горящата бомбардировач. Аз им казах, че е, когато наеха ме, защото аз отпадна и се наложи в теста. Аз също разбрах. Пет хиляди долара, по-малко от това, което трябваше да се даде на черно-за това, че те се крият и хранят мен. Точно тук, в пояса с парите ".
  
  
  "Това трябва да ви отведе в Хонг конг", - казах аз.
  
  
  "Твоят дяволите, А ще бъде. И Май Линг. Господи, ми се привижда тази баба всяка вечер."
  
  
  Аз въздъхна и поклати глава. Ханк е бил задържан в развитието. Дете, все още участващи в корейската война. Все още използвам остарял жаргон това време. Като цяло, аз-ът, ние сме били доста тъжна малка армия. Смахнатият, като Уилард, Лида с мечти за величие и отмъщение, аз се опитвам да правя невъзможното, защото Хоук каза да направи това.
  
  
  Друго нещо Дуппи. Даппи - Диас Ортега - знаех точно какво правех.
  
  
  Именно тогава той каза: "Добре, там отзад. Вие бланшируете. Нека переместим е, да. Трябва да отида там и да се скрият, преди да се събуди слънчева кома. Или сме мъртви мъже.
  
  
  Ние направихме това. Останахме в клубке влажна джунгла, гъста и обрасли с лозя. Дори Дюппи въздъхна с облекчение, хвърляне на своето облекло и раница Лида. Ханк се излегнал на земята, застонал за крака, и заспа. Лида също. Свалих си раница и чанта-мюзет, но държеше автомат в ръка. Дуппи направи същото.
  
  
  Той се приближи, седна до мен, за да клякам и каза, че може да се пуши. "Докато при нас всичко е наред, Блан. Ние сме на края на канавката, която се измъква от планината в долината. Имаме къща на дърво, аз ще ви покажа, когато той ще бъде достатъчно светло, и ще видим цялата долина нагоре и надолу. Погледни вътре в оградата и много земя SpП. Дори да видите неговата къща и басейн, видите блокове на зомби, за да видите много общо с това старото дърво ".
  
  
  Критичен изпаряване на неговата "Прекрасна" плуваше пред очите ми. Аз смахнул дим и каза: "да се Върнем към зомби, а? Че това, Дуппи? Каква е истинската подаване? Ако ние сме на път да работят заедно и вземете този Валдес, мисля, че трябва да знае всичко, което знаете. Какво ще кажете за това? "
  
  
  Аз съм чакал. Насторожен, както никога. Аз положих всички усилия, за да се увери, че го Томпсън в безопасност, и сега аз чаках, когато той хапят, а не го последва. Той помълча една минута. Гледах, как да го цигарата свети в тъмното.
  
  
  След това той се засмя дълбоко рокотом на бас. "Дай ми нещо да се каже, блан. Просто по дяволите. С мен се случи нещо. Веднъж съм мъдър алек, както и ти, и казал на човек-вуду, че всичко това е много парче от тортата. Как ти.
  
  
  "Той просто ме погледна, този човек, и каза: ела и открий яйце. Всяко яйце. Бъри от пиле, ако искаш. Тогава донеси ми тук. Аз се смея, но го правя. Намерих яйце в ред от моя приятел и аз знам, че това е яйце, само че вылупилось. Аз давам го на човек-вуду, и той казва, че трябва да пие чаша студена вода. Студената вода.
  
  
  "Аз правя това. След това той ми каза да се сложи яйце в чаша с вода. Той не се докосва до яйце. Никога. След това той прекарва ръка по стъклото, говори нещо за вуду, поглежда към мен и казва - сега му е счупена яйце ". Така че аз се смея и разбиваю яйце.
  
  
  "Това твърдо сварено яйце, блан!"
  
  
  Дуппи мълчание, очаквайки моята реакция. Историята е добре разказана, си дълбок глас правилно раскрашивал нюанси. На мен ми беше интересно, как звучи, когато той не описва необразован наполовина креола, наполовина черно, което той е използвал с мен. Диас Ортега получили образованието си в Москва.
  
  
  "Добра история", - казах аз. "И ако това е вярно, аз съм впечатлен. Но аз не разбирам, какво общо има това с зомбита SpSp, ако има такива.
  
  
  Той отново се засмя. "Ти е трудно да се убедят, блан. Аз вече не се опитвам. Моля, изчакайте, докато светлината, и позволете да ви види. Сега старият Даппи малко поспит. Това място е достатъчно сигурно, но не мърдай. Може да паднеш от скала и счупи си врата.
  
  
  Той звучеше успокояващо. При мен не е достатъчно духа да му кажа, че не щеше да падне от скалата.
  
  
  Чух, как той се успокои, шелестел и се люшка на някакво заклинание, а после започна леко да хърка. В навечерието на вечерта не сте snored. Това е само луда предчувствие, но аз реших да си играе. Аз се изправих на четири крака, движат лесно и тихо, а след това описва няколко храпов и лесно тежко дишане.
  
  
  Даппи играе в игра десет минути. След това той е спрял да хърка и аз усетих, как той слуша. Аз ахна, изсумтя и распилил малко гредата. Убедих го, защото след минута чух, как той се отстранява, големи задни части тършува камък. Вървях след него, докато стоеше на четири крака, с повишено внимание, движейки се само тогава, когато той е правил. На два пъти той се спря, слушане, и аз замирала. Аз отново бе на калише и камъчета и парчета от разбиване на мен.
  
  
  Това е повече от шума на каличе, и му е по-лесно да го следват. След това той изчезна. Без звук. Нищо. Аз седна, плитко дишане през устата, и самодоволство въпрос, използва ли той вуду, за да растат крила?
  
  
  Аз отново го чух. Чрез мен. Във въздуха. Копеле е бил на дървото!
  
  
  Спомних си, че той казва, колиба на дърво, и започна да палпирам в тъмното, в близост до трасето. Аз съм щастлив, и аз го намерих за по-малко от минута. Дърво с дебели стволове и гладки стволове, на които бяха заковани с дървени поперечины за катерене. Аз станах да брои четири поперечины, след това отново се изправи на четири крака и прокрадна напред по пътя, за да се добре обмисли дърво отпред.
  
  
  Аз като път успява да видите трептене на очите си малко фенерче отгоре. Той бързо мигал бял и бързо, заекване, мигна, а след това угаснаха, и всичко. ДОБРЕ.
  
  
  ДОБРЕ. Лъч е насочен към имението SpП. Какво, по дяволите, е в ред?
  
  
  Аз тогава не беше време да мисля за това. Чух, как той слиза от дървото, и се затича обратно по пътеката, все още стои на четири крака. Аз се върнах на мястото си, отново булькал и сте snored, когато той се върна и се изправи, слушане, след това се излегнал и наистина заспа. Не сте snored.
  
  
  Аз не батира очите. Аз се записва на филм на всички скорошни събития, от първия телефонен разговор Hawk до момента и позволи им се върти в главата ми. Аз премахвам, редактира, поправяше и экстраполировал, и в крайна сметка при мен се получи доста странен монтаж. Много съм гадал, някои от образованите разнообразие, някои от типа на излизане, и когато зората просачивался през горичка от дървета аки, аз знаех повече от това, което знаех преди. Дюппи играе някаква собствена коварную игра. Себе си. Лида не знаех за това. Ханк Уилард в него не участва; той заема позицията "случай-1", не с отношението към ситуацията. Значи, това е между мен и Дуппи. Той знаеше това от самото начало. Аз само подозирам, но сега и аз го знаех.
  
  
  На кого, той сигнализировал вътре P. P. Парцел Тревелин площ от 5000 дка? Защо?
  
  
  Как, по дяволите, сте в състояние да създадете рационална представа от тези коренно различни части? Дуппи - Диас Ортега е бил служител на КГБ. Commie .; П.П. и Папа Док са били нацистите и ненавистниками на комунистите. В края на краищата, това звучи като стария виц - кой какво на кого е направил и които е платил? Аз съм заспал, на разсъмване, и не е имал никакви отговори.
  
  
  Аз знаех едно нещо - Дуппи досега е водил водеща. Това трябва да се спре. Аз трябваше да го поеме в себе си и да поведе, малко побутване го разгледай, не ошибется дали той.
  
  
  Аз спели до обяд. Когато станах, окоченевший и само че замръзнал, в моя обичайния отвратително будно настроение, Даппи и Лида не се види. Ханк Уилард разогревал фляжку разтворимо кафе върху кутията на Стерно. Аз се присъединих към него и приготви си кафе.
  
  
  Когато направих първата глътка горещ люта, аз погледнах към Уилард. "Къде са те?"
  
  
  Той кимна нагоре, след това посочи тънка мръсен пръст. "В къщата на дървото. Предполагам, высматривал местността. Бях поканен, но аз съм с този крак никакви дървета не лазаю.
  
  
  Снощи, в мрака, до това дърво се струваше, че разстоянието е една миля. Сега видях, че до него на около тридесет ярда. Дървото е представяла себе си висока, склонни кокосова палма, приютившуюся в дебрите на аки, иглолистни и железни дървета. Около стволовете на растеше див памук. Аз избраните около къщата на дървото, и на първо, не може да го види.
  
  
  Ханк се почеса и се засмя през рыжую брада. "Като говорим за терена, спомням си как веднъж ..."
  
  
  "Млък!", казах му. "Твърде рано е за тази гадост". Аз ошпарил устата лош кафе и продължава търсенето на къщата на дървото и най-накрая го забелязах.
  
  
  Сладко. Много умен. Някой използвал стоманени въжета и въжета, за да покрита околните дървета
  
  
  и се образува нещо като ажурна зелена клетки. И това е всъщност въобще не е къщата на дървото, и плоска платформа с размери от около 10 х 10, закрепленная на две трети от височината на палма. Жици и въжета бяха боядисани в зелен цвят. Това е добра професионална работа, и ми беше интересно, колко време ще остана там. И защо? Защо тогава аз не мислех, че са виновни местните черни. Такава работа и свързаните с нея планиране са малко над техните възможности.
  
  
  Върнах се в храст, за да се успокои, и докато аз бях в него, аз проверих Люгер, шипове и Колт .45. Когато се върнах, взех си пушка на Томи и отиде до палме. Ханк Уилард, с отегчен вид, играе скаутским нож със счупено острие. Той леко се усмихна и тихо. Минава, аз поклати глава. Ако не пистолет Стената до него, илюзията ще бъде пълна: остарявам орел-разузнавач играе в къмпинга. Аз отново флиртува с мисълта, че всичко това е измислица, че тази провальная и провальная мисия всъщност не се изпълнява. Телефонът звънна във всеки един момент, аз се събудих и отговори на повикването, и Хоук е истинската мисия за мен.
  
  
  Когато дойдох, Лида спускалась с дърво, като сладък маймуни. Дългите си крака като веднъж се приближи до поперечинам.
  
  
  Аз хвана я за кръста и приподнял. Тя просияла и ме целуна. Тя беше развълнувана.
  
  
  "Аз съм го виждал. Аз наистина го видях Сам. Ромера Валдес. Той е бил в джип под засилена охрана ". Тя посочи на изток. - Мисля, че си привеждане в Цитаделата. Има нов път, току-що построена. Стига до върха. Той трябва да работи в Цитаделата всеки ден и да се върнете тук, до П.Sp, през нощта.
  
  
  Аз съм я прегърна през раменете. "Сигурни ли сте, че това е Валдес?"
  
  
  Лида ме погледна. "Какво те кара да питат за това? Това е почти толкова, ако искате да ...
  
  
  Тя замолчала и нахмурилась, долната й устна се заби в малки бели зъби.
  
  
  Аз, здраво притиснат рамото. "Като че ли аз какво?"
  
  
  Я гладка кафяво лице разсеяни сморщилось. "Аз... о, аз наистина не знам. Сега съм объркана. В края на краищата, аз не съм виждал Ромеры пет години. Но ... това е като че ли ти си чел мислите ми.
  
  
  Аз я държат далеч от себе си, приподнял си брадичка с юмрук и я накара да ме гледа в очите. "Не сте сигурни, че човекът, когото сте видели, наистина Ромера Валдес? Не е ли така, Лида? Хайде. Разлее."
  
  
  Тя кимна, наклонив главата си към дългия лебединому гърлото. "Може да бъде. Аз просто не знам. Даппи казва, че това е Валдес. И той трябва да знае - той отдавна шпионира от тук. Х - той казва, че пет години са важни и че може би Валдес е бил болен, или с него малтретирани, дори и измъчвани, и това всичко е обяснено.
  
  
  "Имайки предвид?" Аз знаех, че това не е д-р Ромера Валдес. Защо-това те използвали за примамка.
  
  
  Тя прислонилась до мен и сложи глава на рамото ми. "Той изглеждаше много по-стар. И като нещо друго. И тогава, тъй като той седна в джип, толкова стресиращо и нищо не гледам. Обаче лицето му беше правилното, което можех да видя през очила. Просто нещо не е така, но аз не знам какво точно. Даппи казва, че аз съм глупак.
  
  
  "Може да бъде", - казах аз. "А може и не. Мислите за това известно време. Тъй като нашият приятел Даппи тази сутрин?
  
  
  Той отговори на това с дрезгав шепот, да се установят с платформа от дърво. "Хайде, формуляр. Аз ви показвам зомбита ".
  
  
  Аз питане погледна Лиду. Тя пожала рамене и поклати глава. "Аз също не знам за това. Те наистина приличат на зомбита. Искам да кажа, че те изглеждат така, като чета, как изглеждат зомбита. Иди погледни и тогава кажи ми.
  
  
  Аз се изкачи на едно дърво. Плътно черно тяло Дюппи лежеше на дъсчена платформа. В очите му ввинчивали бинокъл. При лакътя му е празна банка "Кратион" с пластмасова лъжица и фляговая чаша, все още наполовина пълна с кафе.
  
  
  Той протегна бинокъл, без да ме гледа. "Ти добре спиш, блан?"
  
  
  Аз утвърдително прорычал и внимателно разглеждане на вашето обкръжение. Хитроумно измислено, възраст: ние бяхме на върха на висок тесен полуостров, продължаването на планинския ръб до ръб, силно обрасли с уши, преминаване в широка долина. Мрежа от кабели поддържана защитен екран от дървета около палми и платформа, но изкусната подрязване и оформяне могат да получат широк и безпрепятствен изглед към долината долу и на изток. Това звучи като измишльотина огледало: можем да видим отвън, но те не биха могли да видят вътре. Ако само те не са окачени на височина 300 фута и гледаха направо ни в гърлото.
  
  
  Аз съм настроена с акцент през бинокъл. Аз казах, имайки предвид: "Много умен. Сладки. До деня, докато не го забележи хеликоптер.
  
  
  Той се подсмиваше. "Ние сме тук, нали? Се притеснявайте за това, когато му дойде времето. А сега, Блан, ти погледни порти, и кажи ми какво виждаш.
  
  
  Бинокъл е отлична, и на сцената се превърна в реалност с дълбочина и яснота на диорами. Там беше голяма тухлена стрелба, желязна и телена врата и охраната в черна униформа, всички те бяха добре въоръжени, а някои са кучета. Двама в черна униформа стоеше наблизо.
  
  
  в квартира, като му говорите и да се консултира с с ценни книжа, в notepad, без да обръща внимание на останалите. Останалата част представляват половин дузина охранители и три отделни купчини работници. Двама охранители в групата. Работниците бяха облечени в сини деним форма, панталони и яке, а на гърба на всяка якета са нанесени бели букви на stenciling: ApП.
  
  
  Аз тихо выругался, и Дуппи погрешно разбра и се засмя. "Дело, празни? Някои от вашите изявления се разочароват? "
  
  
  Аз съм проклинал SpП. Тревелин. Надменността ублюдка! Собствен лагер за военнопленници, дори по stenciling. Те наистина изглеждаха така, както на общината. Аз съм ги виждал хиляди по целия свят.
  
  
  Но аз никога не съм виждал на общината се движеха така, както тези на мъжете. Бавни, твърди движения, волочащие краката. Те никога не поворачивали на главата. Те поворачивались на цялото тяло с мъчителна мудност, наклонив главата напред и увиснали рамене. Зомбита? Аз не го купи за това нито минута, но се случи нещо дяволски странно.
  
  
  Аз нищо не казах, и това внася нотка на раздразнение в тона Дуппи. "Ами че, блан? Какво ще кажеш? Те са зомбита, или не, така ли? "
  
  
  Бях объркан и загрижен, а когато съм, мога да се държат грубо. Аз съм малко приставил му разклонения. "Да, те всичко кататоники, Даппи. Или P.П. работи спа, и те са болни от артрит. Във всеки случай, аз не ги виждам с очите на такова разстояние. Не е ли така ще кажеш на зомбитата - в техните очи? "
  
  
  "Аз съм ги виждал очите, празни. В близост. Лошо, тъй като тези очите за тях. Без цвят. Не, нищо. Просто бял гледам на теб. Мъртви очи. Аз знам. Аз съм виждал."
  
  
  Аз знаех, че той казва истината. "Как ти падна достатъчно близо, за да види очите им, Даппи?"
  
  
  Мълчание. Аз прислушивался към движение, към взмаху си ръка към пистолета Томи е на ваша страна. Аз съм играл с пот на моя страна. Gunfire мамино било сделка, и аз не мислех, че той е готов за това.
  
  
  Той каза: "Малко ум, доколкото знам, формуляр". Аз знам, това е всичко. Но ти няма да го повярвам, така че забрави. Виждате, че те правят там? "
  
  
  Аз съм виждал. "Те поставят мини вътре в оградата. В шахматна дъска модел на интервали от по десет метра. Тази ограда наэлектризован, Даппи?
  
  
  "Забравям". Сега мрачно. След това: "Макар че ми се струва, че това не е така. Reckon P. P. не мисля, че има нужда от сок, с тях охранители, кучета и мини. И зомбита! "
  
  
  Започнах да изучавам местността зад оградата. Широк път, покрит с чакъл, водеше нагоре по покрити с цветя и горски склонове на голям плосък хълм. Аз можеше да се различи едното крило на къщата, на три етажа от блестящи бели камъни, пред които бе широка тераса и балюстрада от същия камък. Огромни урни, амфоры, украсена с дълги мустаци буйни тропически цветя. Тревелин обичаше цветята повече, отколкото хората.
  
  
  В ляво, отделен от къщата внимателно огороженными градини и подрязани храсти, се е намирал най-големият долбаный басейн, който някога съм виждал. Акър прозрачна синя вода, обграден с плочи. От едната страна е затворен стъклен навес. Там е гаф, високи и ниски дъски за скокове във вода, както и различни завишени пластмасови птици и животни. На всеки край На водоема е искрящ бял пясък, тянувшийся за всички тези мили от брега, на пясъка в близост до високо дъски лежеше човек. Темноволосая бяло момиче натирала го лосион за слънчеви бани. Аз покрутил винт за фокусиране, по-добре да се помисли.
  
  
  Дори и с неизбежно ъгъл, аз за няколко минути, добре е видял това ублюдка-милиардер. Аз никога не се съмнявам, че това SpП. Тревелин. Той изглеждаше по подходящ начин. Това е събирането на видове, но идеалното привеждане на видове.
  
  
  Той лежеше по гръб, ръцете му бяха преплетени под главата си. В него имаше огромни черни очила. Дълга кафява пура свисала дъх, като ануса, носа пуговица, а черепът - тен топката-бияч с петна мръсно-сив цвят, на всяко ухо.
  
  
  П.П. той не е имал големи гърди, но му коремче е миниатюрна планина. Момиче помазала това. Тя налила масло и растерла, и корема покачивалось и дейности, като могила с желе. Аз за миг погледнах през бинокъла върху лицето на момичето. В очакване, дори надявайки се, по някаква безумна причина, да се намери там е написано отвращение. Дори отвращение.
  
  
  Това е прекрасно момиче, гъвкава, с дълги крайници и, както ми се струваше, развити крака на танцьорка. В нея имаше малка бикини, което даваше гърдите си разливаться, и тя трябва да бъде, побрила пубис, иначе можех да видя косата. Може да бъде, П. така ми харесва.
  
  
  Момиче е истинско зомби. Очите й бяха полузакрыты, а устните шевелились, когато тя говори, и най-добрите му лицето не е абсолютно никакъв израз, когато тя втирала масло в тази планина стари червата. Аз се чувствах към нея светкавица милост и знаеше, че това е несправедливо. Тя знаеше за какво става въпрос. Милиардери не растат по дърветата.
  
  
  Аз погрозил Дуппи пръст. "Ето. Погледнете. Това SpП.? "Трябва да бъде, но аз исках потвърждение.
  
  
  Бях близо до това, да се влюбя Duppy тогава, както никога преди. Той погледна, и неговите дебели устни се преместихме в това, което би могло да бъде само отвращение и омраза. "Този човек", - промърмори той. "Това е кучи син, разбира се. Той току-що излезе, така както аз гледах последния път. Господи Исус - аз се чудя как тази бяло момиче
  
  
  Обзалагам се, той мирише на окопом.
  
  
  Взех очила. "Когато имаш един милиард, Даппи, това е така. няма значение, тъй като ти си пахнешь ".
  
  
  Устата му се рязко, и той студено погледна към мен. Неговите очни ябълки бяха желтушными и възпалена от червена паяжина. Той не обърна внимание на мен, падна до своя ружью Томи и започна да го почистват и демонтаж.
  
  
  Сложих очила обратно в басейна тъкмо навреме, за да види SpП. да кажа нещо на момичето. Тя без всякакво изразяване на кимна и дръпна за неговото топене. След това тя се наведе над него, я червен устата е отворена, и след миг на корема му започва треперене.
  
  
  Стана ми малко ме боли, и аз не исках повече нищо да се види, това е урок и аз да го запишат. Абсолютна увереност в себе си. Неговата къща, басейна, охрана му, личното му пространство и му самостоятелна момиче. П.П. Тревелину е по-малко грижи за майстор, кой какво е видял! Той е собственост на косяком. Той принадлежи на света. Той мислеше.
  
  
  Аз съм учил нов път, който се гърчи по склона, през клисури и скали до Крепостта на около десет мили от мен. Пътят е тесен, с ширина само за джип, чакъл и трошен камък, и това беше дяволски добре, и за изграждането му, трябва да бъде, трябваше да плати един милион. Няколко групи облечени в деним дрехи "зомби" все още работели по него, утрамбовывали и катили, а поливочная машина ползла, разбрызгивая вода, за да се обвърже основа.
  
  
  На пътя не е имало и следа от черна форма. Охрана тук са Taunton Макут, те са пътували с камион и са наблюдавали какво се случва от джиповете с монтирани на тях картечници 50-ти калибър. Работниците в плат деним са работили с едни и същи строги и неловкими движения, както и мъжете до вратата. Зомбита? Но защо? Защо да се организира този фарс?
  
  
  Тогава аз знаех. Аз бях малко по-глупав, иначе би хванал го и преди. "Зомбита" са просто още една предпазна мярка, още един начин да се задържи любопитни или ядосан черни далеч от това място. Това е една добра психология. Нито един прост селянин не се доближава до зомбита се на стотици мили, ако може да му помогне.
  
  
  Ракета се е образувала тънка, обжигающую ивица, вылетев с начална аппарели на Цитаделата и плаващи над долината. Дуппи крякнул и перекатился на моя страна. Проследихме за лъч полиран метал, когато ракетата се забави, дрогнула, загубил курс и се блъсна в хълм в объркване разорванного метал, Даппи се засмя.
  
  
  - Тези неща не струват и гурда. Аз отдавна шпионира и никога не е виждал, да те удари в нещо. Не разбирам, защо Суон толкова развълнувана. Тук какво да се страхуват! За това, за да ги накара да работят ракета, ще са нужни сто години.
  
  
  Имах бинокъл в Цитаделата на десет мили от мен. Цитаделата на гигантски скок скочи към мен и аз видях малки точки, движещи се по крепостным стената, и стори ми се, че видях стоманени рампи, блестящи на слънцето. Мога да различи дълга поредица от ръждясали пушки и триъгълни могили ядра. На оръдието, който нито веднъж не е произвело изстрел.
  
  
  Още една ракета изхвърча от Цитаделата и се издигна в искрящ въздух. Тя се разпадна във въздуха, взорвавшись облак черен дим и метални дъжд.
  
  
  Аз казах: "Ти някога хрумвало, Дюппи, че може би Валдес всъщност не се опитва? Той може да забавя, саботаж, надявайки се, че нещо ще се случи - например, ние за тях, ще дойдем ".
  
  
  "Не, формуляр. Мисля, че д-р Валдес се опитва с всички сили. Папа Док и П.П. погрижете се за него - те не са глупаци. Д-р Валдес се опитва да се задържат, и аз мисля, че те много бързо измъчван до смърт. Мъртъв дълго време. Проблемът е, че Хаити, папа Док, все още не е готов за рокетс. Все още в джунглата, блан. Д-р той е само един човек и не може да направи това - и дори копеле SpП. не могат да се купят мозъците, скоро и тук ". Даппи се засмя бас.
  
  
  Оставих очила на Цитаделата. Той е гнил от 1830 г. и все още бил впечатляващ спектакъл. Той е действал от нос Епископ, като носа на кораб, изтъркан от времето и все още е неизменен. Двадесет хиляди души са загинали в продължение на тринадесет години, които трябваха, за да го изгради. Стени с дебелина 12 метра, триста топове, помещения за петнадесет хиляди войници. Никога не е бил използван. Никога не трябваше да издържат на атака. В края на краищата Анри Кристоф уби себе си сребърен куршум, и оръдие заржавела, и вятър, и дъжд, и плъхове са взели надмощие. Цитаделата недоумение в продължение на много години, изоставена и в същото време неукротимая, хвърлят си тъп нос в морето тропическа зеленина, заглушенные облаците, порхающими със своите кули, като платна. Чакам.
  
  
  Време е отново дойде. По целия Хаити не е имало по-добро място за стартиране на ракети.
  
  
  Повече ракети не е имало. Очите ми се разболя и слезились, сложих бинокъл и погледна Даппи. Той се върна към работата си над своя картечница, натренированными ръце събиране на него.
  
  
  Аз я запали. "Валдес ходи в Цитаделата всяка сутрин, връща се тук всяка нощ. Под засилена охрана. Правилно, Дуппи?
  
  
  Той втрива парче си маслена кърпа, без да ме гледа. "Правилно, Блан. Тежка охрана. Един джип отпред, един отзад, д-р Валдес по средата. Цени - Taunton Макут. Богимены. Отвратително копелета. Когато те се приближават до портите, те го предава на хората SpП. "
  
  
  Известно време пушех мълчаливо.
  
  
  Дуппи каза:
  
  
  "Знам, че си мислиш, Блан, но това не работи. Не пробуй Без шанс. Ние просто отстреливаем си опашки и даваме цял свят знаят, че сме тук ". Неговият смях беше циничен. "Това не е за нас от голямо значение. Ние сме мъртви мъже.
  
  
  Той правилно ме е чел. Или почти. Аз не исках да казвам Дуппи, за което аз всъщност мислех.
  
  
  Аз внимателно матови черти черно дърво и каза: "Ти си мислиш, ние не може да направим това? Вземете Валдес някъде на пътя между портата и Цитаделата?
  
  
  Даппи корчился, плю гневно ме погледна със своите червено-жълти очи. "Не, формуляр. Аз казах! Така няма да се окаже ".
  
  
  "Имаме гранати. Имам пластмаса. Всеки от четирите има автоматично оръжие ". Аз малко го травил, и на мен ми хареса, и аз дръзнах да изглежда малко арогантен и надут.
  
  
  "Аз мисля, че по този път би било напълно реално да организира засада. Ще имаме предимството на изненадата. Аз знам, че сме само четирима, но ако всички ние внимателно спланируем, ние можем да ...
  
  
  Той припряно се обърна пистолет Томпсън, за да го сухо мен. Една ръка, както и един куп черни банани, навита около спусъка на куката. Той не се опита да се прикрие това, но много едри зъби усмивка е бяла и приемлива за разнообразие, и от него имам по гърба прерови лед. Имах предчувствие, че когато Дуппи се усмихна и изглеждаше приятелски настроен, той е готов да те убие.
  
  
  Той още не е готов за това. Вие не можете да заглуши пистолет Томи.
  
  
  Даппи, все още усмихвайки се, свива очи и каза: "Ти трябва да научиш много, Блан. Едно нещо е, че вие не сте тук, шефе. Лебединый на шефа. Ако Суон каже, да засада, аз ще го направя, но Суон не ще каже. Тя не е такава глупачка като теб.
  
  
  Аз кимнах, чрез картографиране на усмивката му и го учтивост. "Страхотно. Аз съм човек, който ще чуете. Какво не е наред с моя план? "
  
  
  Той въздъхна и поклати масивна черна глава. "Шум! Че с него най-лошото. Дори ако ние гладим Валдес, ние все пак трябва да стигнем до брега, а ти си на лодка. Никога не правете това, формуляр. Папа Док извежда своите военно-въздушни сили, бреговата патрул гледа, неговата армия прочесывает джунглата. Бъдете Tonton Macoute навсякъде. П.П. Неговата черна форма ни преследва. Нито шанс, празни, нито шанс.
  
  
  Аз направих нещо, което изучавам думите му. Разбира се, той беше прав. Това е отвратителен схема, и аз само че примерял си на размера.
  
  
  "За нищо друго, блан. Нас четиримата не. Лебед, стой далеч от снимане. Имаме нужда от Лебед, за бунт, за инвазия.
  
  
  Суон е мъртъв, всички мъртъв. Няма. Ние не подлагаме Суон опасност ".
  
  
  "Има още Ханк Уилард". Аз исках да Дуппи продължава да говори.
  
  
  Той плю и се засмя искрено и пълно презрение смях. "Този слаб мравка! Какво добро? Все пак той покалечился. Той също така уплашен и просто иска да си тръгнеш от Хаити, и това не е неговата битка за нищо. Ханк изобщо смърди блан.
  
  
  Аз не бях съгласен с него, но държеше устата затворена.
  
  
  Даппи вдигна ръка и започна да брои по тези черен банан пръстите на ръцете. "Така че сме наистина само двама. Аз и ти. Сега пред джипа пет Macoute, отзад - пет Macoute, средно джип, а Д-р четири Macoute. На всеки джип е 50. При Макута същите пистолети-картечници, както и у нас. П.П. имам куче за проследяване. Ти искаш да опитате, Блан?
  
  
  Той е дяволски добър актьор. Аз също, когато трябва да бъде. Аз ерзала, хмыкала и малко бормотала и е разрешено, че може би аз ошибалась. Идеята ми воняла.
  
  
  Последва дълго мълчание. Той запали една от своите Splendid и се загледа в небето. След това, като че ли това беше след размисъл, той каза: "каквото и да е, вие сте забравили, формуляр. Ти си жребец! Така сме решили, доколкото си спомням. Ти се плаща от всички пари. Трябва да се катерят през оградата на територията на АпП. и да д-р Валдес. Ние ви помагаме да планирате това и прикрываем вас, но това да правите вие ".
  
  
  Той е бил толкова прав. Аз знаех това от самото начало. Аз бях този, който трябваше да вляза и да умре. Защото Дуппи това исках. Даппи щеше да планирате всичко и се организира, когато му дойде времето. По собствени причини. Причините, които течеше от поръчки на КГБ. Директно от Кремъл.
  
  
  Слънцето топло разтопено масло, на лицето ми. Затворих очи и си позволи да се мотае на ръба на съня. Аз не бях твърде нещастен. Имах една част от пъзела, но са били интервали, по-големи пространства, и само от време и събития може да ги попълните. Време беше много близо.
  
  
  Лида се приближи до платформата с включен обяд. Кутии и инстантно шоколад в студена вода. Тя намери басейн с пролетта храненето и да е взела вана, но косата й все още бяха мокри. Тя започнала работа между нас двамата, взе бинокъла и дълго изучава долината. Ние говорихме и възлиза на предварителни планове. Бих искал с тях във всичко, само от време на време възражения срещу всичко да изглежда по-добре и да се избегне подозрение Дуппи. Имах си план. Всичко, което трябваше да направи, е да изчака удобния момент, за да се реализираме в живота.
  
  
  Това се е случило преди това, като бях готов за това. Слънцето е все още в разгара часа, когато на вратата е суета, и ние видяхме, как те се събират "зомбита", маршируват и пересчитывают им. Лида е посочено в облак прах, плывущее по пътя към Цитаделата. Три джипа.
  
  
  Той грабна имам бинокъл. "Сега те се връщат Валдес. Аз искам още веднъж да го видя. Може би днес сутринта съм сгрешил ".
  
  
  "Грешиш", - прорычал Дуппи. "Този Валдес е в ред. Определено. Ти просто не можеш ли да повярваш, че го правят с мъж, пет години затвор, Суон.
  
  
  Аз мислех, че той лъже, и аз се чудех, защо той е толкова притеснен. Бях сигурен, че човекът, когото е видяла на Лида е примамка, фалшифициране на Вальдесом. Истински Валдес е твърде драгоценен, за да рискуват два пъти на ден по дългата открита пътуване. Това беше отворено изкушението е покана ...
  
  
  Скрит стрелец прие поканата. По долината към нас донесся пращене мощна пушка.
  
  
  Лида, в гледаш през бинокъл на среден джип, се сепва, сякаш куршум се удари в нея. Тя ахна: "Господи! О, Боже мой! В него един изстрел. Те снима Валдес! "
  
  
  Даппи выругался и хвана за бинокъл. Аз леко се премества към задната част на платформата и след това се изправи. Очите ми малко по-добре, отколкото по-добри, и аз можех да видя достатъчно добре.
  
  
  Трите джипа спря. Taunton Макуте тичаха навсякъде, зли и свален объркващо, гледаха и сочеха нагоре по склона на планината. Тази стрелка е по-добре да се скрие.
  
  
  Малка група taunton-макутов са се събрали около средата на джипа. Те гледаха нещо на земята. Двама от тях стояха на колене и да са работили с мъж. Видях бяла панамскую шапка, лежаща на земята отстрани. Предположих, че това е изстрел в главата чрез пушка с оптичен мерник. Опитен стрелец. Аз се приближи малко по-близо до дървената стълба, водеща надолу по палме.
  
  
  Трябваше да завърти крана, за да видите. Един от taunton-макутов, очевидно офицер, се изправи и направи жест на отвращение. Поклати глава и широко раскинул ръце, и аз почти чу думите: "Морт!"
  
  
  Даппи каза: "убиха го, Суон. Някакъв мръсно копеле уби на д-р Валдес.
  
  
  Лида е в шок. Тя ме е забравила. Тя се държеше за огромен бицепс Даппи, погледна и казва отново и отново: "Защо? Но защо? Защо да те убия? "
  
  
  Време е да тръгваме. Аз съм започнал да се спуска по дървото, не издавайки нито звук. По пътя чух как Дуппи каза: "няма Значение, кои са те, Суон. Не П.П. или Папа Док - те никога не убиват такъв ценен човек, като Валдес. Но аз знам, който наистина иска смъртта му, Суон. ЦРУ иска смъртта му. Без съмнение, тези нещастни американски копелета искат да Валдес е добър и мъртъв. Те го правят, Суон. ЦРУ го направи! "
  
  
  Аз се усмихна, когато слезе на земята. Още едно парче от пъзела на място.
  
  
  Чувал съм, като Лида издаде приглушен вик на ярост и болка. Взех си вече опаковани чанта-мюзет и ритна дремлющего Ханк Уилард по ребрата. Той се приближи с руганью, и аз удостоверенията му устата с ръка и шепне тридесет секунди.
  
  
  Очите Уилард се разшириха, устата му се отвори, и той започна да протестират.
  
  
  "Какво, по дяволите, Сам? Искате ли да ме уби. Аз съм шофьор на самолет, а не глупак ...
  
  
  Време е скъпо. Всяка секунда е уран. Поставих ръката си в неговата рыжую брада и се обърна. "Направи това", - изсъска аз. "Правилно правиш. Били ли сте някога очакваше отново да види Щати или момиче си в хонг Конг, можете да го направите! Ме разочарова, и аз ще те убия.
  
  
  Той ахна, кимна и стана драскотина на ръката ми. "Добре, добре. Но Исус ... аз ...
  
  
  Аз го отблъсна. "Направи това! Правилно! Аз те видя. Можете ли да умрат или ще бъдете възнаградени - вие решавате ".
  
  
  Време е да тръгваме. Аз гмурна в гъст храст и започнал да се спуска по склона. Скоро тъмнината, и аз не мислех, че Дуппи върви зад мен. Известно време той ще бъде зает Лидой.
  
  
  Свят на мечтите Дюппи започва да се разпада, а аз бях експерт по разрушаване.
  
  
  Глава 11
  
  
  
  
  
  Време, както каза този човек, ако има някакво значение. И мълчанието е злато. Спомних си още няколко клишета, докато пълзи надолу по 45-градусному уклону отрога до сипей на склона, на което той стоеше. Четката е дебелото и затрудняла движение; от друга страна, той накрывал ме отгоре и отдолу и не ми даде да се плъзне и да вдигат шум. Когато дойде време да вдигат шум, аз съм го правил много. Но още не.
  
  
  Там, където храстите бяха изчезнали и се образува осыпь, спря и изчезна в последната гъст разсад от храсти. Под мен теренът започна да се стабилизира на около двеста ярда от свободните камък, чакъл и песъчлива глина. Без капаци. Аз за кратко се замисли, не е средство ли е този район, но е забравил за това. Мина или не, трябваше да го пресече.
  
  
  След десет минути ще е достатъчно тъмно, за да пробвате. Аз прекарах време в подготовка нар. Имах канап, панделка и всичко необходимо, и за това ми отне пет минути, нямах никакъв Д.П. гранати, само фрагментиране, и аз трябваше да ги повери своята работа. Проверих пистолета Томи, и 45-ти калибър, и "Люгер" и шило в замшевых пролетта съдружници. Тогава беше тъмно и аз не са имали повод да се задържат. Аз съм започнал да се спуска по осыпному склона към оградата зад него. Бях на половината път, когато зажегся светлина, аз се страхувах. Пред портата вече гореше светлина, но сега мощни прожектори, скрити в дърветата, където аз не ги забеляза, започна да играе нагоре и надолу по оградата. замрази и прокле всички.
  
  
  Дуппи, трябва да се знае за скритите светлината. Даппи за тях не се споменава. Това прикинул.
  
  
  Те просто возились с фарове, чувствайки се в безопасност и не се очакват никакви проблеми, и те са скучали ми, и след няколко минути фарове погасли. Аз обходен до оградата, страхувайки се разхождат охрана и кучета, и започна полагане на гранати.
  
  
  Извадих щифтове и приклеил кутия лоста надолу, връзване край на канап около всяка ленти ленти. Аз приклеил граната до стълб на оградата около базата, след това граната в средата на тел между двете стълби, след това още една граната в основата на втория стълб. Три кабела се върна, за да се свържат в една линия тежък кабел, който аз внимателно расплачивал, отползая от оградата.
  
  
  Премина охрана, обикалящо вътрешната част на оградата. Той е куче на каишка, и той и тогава използвах фенерче, небрежно хвърлят лъч. Заби лице в снопчета и да чакам. Ако той е забелязал гранати, трябваше да се взривят и да рискува да убие себе си, както и него самия.
  
  
  Гранат той не е забелязал. Чаках, докато стъпките му не затихнут, след това отново отстъпи. Когато имах запас от седемдесет и пет ярда, спря, сложи главата си на камък с височина метър и е готов да фалират.
  
  
  Ми отнела минута, да се помисли, какво се случва на "спур", между Даппи, Лидой и Ханк Уиллардом. Това е било случайно и никой не знаеше. Дадох заповед Хэнку да предаде момичето и Даппи. Дюппи трябваше да дойде в ярост, защото аз му изневери и се спусна с пистолет, и може би дори развенчал плановете му ще кажете за моята смърт. Това не можеше да не го притеснява. Така беше и това, че аз съм принуден да му ръка - сега той трябваше да отиде под моята мелодия, а не на своя - и изхвърлих лайна във вентилатора, преди той да е готов за него.
  
  
  Аз силно дръпна за кабел. Идеята е, че кабел замря три жици, въжета и канапи отрывал лента, свързваща кутия лоста към гранатах.
  
  
  Кабел обмяк в моята страна, напрежението изчезна. Чаках, вярвах, опитвайки се да се изтръгне в добра земя, Хаити. Пет... шест... седем... ъ-
  
  
  Всички те са се сраснали в кратък период от време. Гранати със силен глух рев и распространившимися червени и жълти цветя и треперещи сътресения взривиха нощта. Shard зашипел от сипей до мен. Аз бях готов.
  
  
  И двата стълба на оградата са погнуты и провисли, като преварен спагети. Продължителността на проводник между тях падна. Средната граната счупи шестифутовую пробив в стоманена решетка. Аз протиснулся през нея, хвана в таралеж от бодлива тел, ритна и се откъсна от нея и отлетя, като толстозадая птица, за прикритие на дърветата. Беше на петдесет ярда от мен, и аз знаех, че тичам след победата, и на мен ми беше студено и в същото време му е горещо. Опитах се да избяга, без да докосва земята, знаейки, че това е невъзможно.
  
  
  Картеру късмет, и аз все още беше в ред. когато съм влизал в дървета и се излегнал се точно навреме, за първи прожектор пропусна за мен. Лежах, задушаване и бързо проверява дали всички имам дрешки останали. Аз направих. Чаках десет секунди - всичко, което можех да си позволя, - за да види ще ли трима на шпоре. Това зависи от Дуппи, който по това време вече в ярост скърца с големи бели зъби.
  
  
  Те започнаха да стрелят в портата, и аз въздишка на облекчение. Лида, трябва да се говори с него. Чувал съм, като леко заекването пистолет Стена и по-дълбок рев пистолети "Томи" 45-ти калибър изсечени и изскочиха ужасно спастическими опашки. Това звучеше като армията на гребена, и аз исках точно това, точно толкова, колкото ми се искаше да се разсейва, исках да черна униформа и таунтън-макут смятат, че всичко идва отвън. Докато бях вътре.
  
  
  На вратата цареше хаосът, светлините угасват. Някой извика от болка. Скрити прожектори продължава да се върти и през цялото време ме пропусна и дупка в проводника. Аз съм молил за това състояние на нещата продължило и започна да се изкачва по хълма, до П.П. Модерен дворец Тревелин. Зубец жълта луна се издигна над Цитаделата на изток. При мен се слиза двама мъже.
  
  
  Аз съм приклекнал в основата на древния махагон и пъхна дръжката на стилета на дясната си ръка. Тройка на билото не изгасне огънят. Червени изблици и тоновете знаех, че са се разделили и триангулировали врата.
  
  
  Бавно, тихо, сложих машина Томи и чанта за мюзетта на земята до мен. Двама от мъжете са били вече близо, като говорите с дрезгав шепот. Аз съм малко заобиколи дебели ствола на дървото, така че той се озова между мен и приближающимися охрана. Звучи през нощта, но аз си мислех, че те са били на около десет метра един от друг. Те трябва да преминат от двете страни на дървото. Аз да разчита на това. Станах малко. Това не е лесна, защото аз не съм малък. В този момент аз не съм търсил проблеми. Аз просто исках да те минаха покрай мен.
  
  
  Това не трябва да бъде. Той не е щастлив, и той
  
  
  избрах точно този момент във времето и пространството, за да отговори на природата. По това време луната беше достатъчно ярка, за да може да видите голямо червено дърво, и той просто трябва да се обърнат към него. Истински кучи син.
  
  
  Аз останах в сянката на огромни корени, пробивающихся през земята. Дадох му шанс, но той не искаше. Той е бил в шест сантиметра от мен, след това погледна надолу и видя чанта-мюзет и пистолет Томи. Той без дъх, последното му дъх, защото аз съм прегърнала го през врата и шило в сърцето му отзад. Аз quelled всички звуци, леко да му позволи да падне и се гмурнах в сянката на едно дърво. Максимум петнадесет секунди.
  
  
  Аз съм чакал. Другият мъж спря и тихо повика: "Карлос? Къде е човекът? Какво, по дяволите, правиш? "Мек, нечленоразделен креолски.
  
  
  Аз съм чакал.
  
  
  Той започна да се движи бавно към дървото. Когато той отново заговори, гласът му изглеждаше нервен. "Карлос? Ти си голям глупак, селски. Ти си играеш с мен в играта? Карлос вылезь и отговори ми, пич.
  
  
  Той влезе в един лъч лунна светлина, и вдигна шило до нивото на ушите и малко отзад на рамото му. Когато видях, че това е, аз се поколеба за част от секундата, и в това време той усети присъствието ми и се опита да повиши пушка. Върху него е дънкови униформи, и очите му-в бледо на светлината на лунната светлина, бяха бели. Зомбита.
  
  
  В неговите движения не е имало нищо подобно на зомби. Мое шило е миг по-бързо. Той удари го в гърлото под кадыком. Аз скочих на него и удари с юмрук по пушка. Той се обърна. Аз го удари в дясното слепоочие юмрук и лявата ръка посяга към дръжката на шипове. Той се публикува сърцераздирателни звуци се е опитал закричать и не може, и аз изтръгнат шило, и гърлото му се отвори, и топла кръв бликна по ръката ми. Той падна на колене. Извадих шило, отстъпи и го ритна до края.
  
  
  Аз отново изчезна в сянка и известно време прислушивался. Сега те доведе обратно огън от портата. Скоро те ще бъдат организирани, и тогава Даппи, Lide и Хэнку Уилларду трябва да скочи и да избяга. Надявах се, че те бягат бързо, надалеч и достатъчно дълго, но аз не разчита на това. По това време Дюппи вече сообразит, и аз не знаех, че той ще направи. Това знаят само Бог и Дуппи, и сега нямах време за това да се притеснявате.
  
  
  Както и всички добри наказание, беше тихо. Аз се приближих до зомбита и обърна го с крак. Аз се изправих на колене и внимателно ме погледна. Тези очи?
  
  
  Контактни лещи. Контактни лещи млечно-бял цвят. Това е трик, който съм принуден да instant зомбита изплаши плахи жители. Тогава ми хрумна една идея, и аз се оправих пристальные парчета стъкло от окото му. Аз съм я поставил един до луната. От страна на потребителя е било достатъчно прозрачно. Малка научна фалшификация даде ясна картина. Аз избърса шило за деним яке и затащил обратно в сенките.
  
  
  Работих бързо. Пожар в уступе се превърна в тънка и става по-силно на вратата. Да си тръгнат от врата. Хората SpП. получили подкрепление, и помислил за малоценност нападателите и започнаха да излизат. По-късно, когато те са положили всички парченца и части, заедно и подредени в дупка в оградата, те започнаха да търсят мен. Но това беше по-късно.
  
  
  Аз раздел двама ни и го слагам окровавленные дънки. Аз много пъти е използвал за контакти за да се прикрие, и не беше пот, въпреки че бих могъл да направи това с помощта на вакуумна чаша. Аз размазал кръвта му по лицето си, докато не се превърна в абстрактен ужаси, алом, нещо като призрак.
  
  
  Аз затащил и двете тялото в главната лабиринт голямо дърво и отново започна да се изкачва по склона. Зад мен огън започна да намалее. Чух шумолене и глух памук, и раскаленная бяла магниевая ракета на миг виси над гребен и се понесла надолу, хапане балон нажежен пламък. Аз отново падна на земята.
  
  
  Трима са престанали да стрелят. Надявах се, че те бягат, и че Лида, най-малко, се подчинява на моите инструкции.
  
  
  Аз съм определила терен в ума си. Аз се отправих наляво, движейки се така бързо, колкото можеше, тихо и заобиколи крило на къщата, която е виждал през деня в театрален бинокъл. Той гореше светлини, и аз чух, как мъжете разговарят на терасата. П.П. и неговите марионетки сега трябва да бъдат малко разстроени. Аз продължих да отиде в оградени градини и се излиза на голям басейн. Беше тъмно и тихо, огледало на изгряващото луната. Аз го изпревари и се обърна към ивица пясък в далечния край.
  
  
  Аз бръкна в меката на пясъка, все още топъл от слънцето, и той беше достатъчно дълбок. Аз съм погребан пистолет-картечница, чанта-мюзет и колт 45-ти калибър, оставяйки себе си люгер и шило. "Люгер" и патрони за него са били водоустойчив. Аз размазал си скривалище пясък, обходен до басейна и се плъзна в нея, без нито една вълна, тихо, като крокодил, който след хранене. Сега започва очакването. Аз трябваше да имаш търпение, докато не се разсее най-силният шум, и аз трябваше да се надяваме, че Лида и други са хората, SpП. и таунтън-макутов на лов за диви гъски.
  
  
  Аз гмурна към ниска борда и скочи на стълбата. Водата беше прозрачна, мека, топла от слънцето и има терапевтичен ефект. Това е лудост, но аз исках да спя!
  
  
  За всички часове, които съм прекарал в този басейн, са минали само два патрул. Те никога не са светлината в басейна. Чух приближаването патрули дълго преди това, е влязъл под трамплин и, в последния момент, изчезна под водата и се разпадна на борда на басейна. Плавателност е проблем - аз не смееше издиша и лигавене мехурчета - но аз се вкопчи в груб необработен бетон отдолу и се справи добре. Аз вярвах секунди и остава по-малко от три минути. Всеки път, когато аз совал носа над водата, бях сам.
  
  
  Около полунощ в голяма къща започна да угасне светлината. Въртящи се на прожектори погасли. Отдавна не е имало стрелба, и аз си помислих, че всичките три или избягали, или вече са мъртви. Излязох от басейна. Не ми беше студено, но ръцете ми и краката са меки и набръчкани. Аз махнах дънки, отжал ги и отново облече, защото е трудно да се движи спокойно, когато капаете галони вода. Бих се продал на следващото си за увеличаване на заплатите на дим и изстрел Барбанкура.
  
  
  Аз съм изкопал си съоръжения и автомати и последен път проверих чантата с мюзетом, за да се уверите, че имам всички мои проклети малки украшения. След това аз му опря пистолет Томи до локтям и започна да се движи към терасата на корема.
  
  
  На терасата гореше светлина, над огромната врата, заклани пирони. Охраната в черна униформа с пушка крачи по пилони. Кучето не е било, и това, бр мен. Кучето било веднага ме забеляза.
  
  
  Аз имам между двете миндальными дървета и се опитал да разгадае това. Аз трябваше да мине през една врата и да го направи, без вдигане на тревога. Гледах охрана.
  
  
  Той успя да се задържи близо до балюстраде, идва при мен до ъгъла, където парапети образуваха L-образен ъгъл. Там той се обърна и премина на тераса по цялата дължина на крилото, ускользнув за миг от погледа си там, където крило соединялось с основен дом. Той никога не е пропадал от зрителното поле повече от няколко секунди, преди да се върна. Веднъж чух как той говореше с някой нисък тон оплаквания. Това означава, че в друга част на терасата се появи още един охранител. Не ми харесваше, но аз го очаквах и нищо не можеше да направиш. Ако можех да се стигне до П.П. достатъчно бързо, това няма значение; ако не бях попаднал в ApП. достатъчно бързо, това също не би имало значение. Щях да съм мъртъв.
  
  
  Аз съм учил ъгъл L, където балюстрада изогнулась, за да доведе своя кратък период назад към стената крило. Точно в ъгъла стои един от най-големите каменни делви, амфора с острия основание, приклеенным до постаменту. Объркан каскада от цветове и антени виси от буркан над оградата, като миниатюрен зелен водопад. Помислих няколко секунди, въздъхна и реши да опита. Единствената игра в града. И моето време е по-добре да не е подходящо!
  
  
  Когато охраната се скри от погледа на следващата мелодии аз изтичах. Пригнувшись, аз се наведох към ъгъла L. стигнах и се оказа под тънка завеса от лози и цветя, когато пазачът се върна. Направих дълбоко дъх и който не диша.
  
  
  Този път той се бавеше за миг в ъгъла, се наведе, за да плюе и мърмори си под носа, и блясъка си високи черни ботуши е на няколко сантиметра от лицето ми.
  
  
  Когато тя се премества обратно в балюстраде, аз съм готов да отида. Аз съм хвърлил чантата-мюзет и пистолет Томи и натисна извор на напрежение калъф. Шило ми се плъзна в ръката му. Чаках, докато той се скри зад крилото, след това скочил през балюстраду и се приплъзва за каменна стомна и под балдахин от цветя. Бях зает с една секунда, но това беше нервна секунда.
  
  
  Аз не смея сега, за да гледате. Трябваше да отида на слух. Чувал съм, като твърди следващите му ботуши се приближава все по-близо и по-близо. Аз дръзнах да се отпуснете и да поеме дълбоко дъх. Това трябваше да се направи бързо и тихо, и аз не би искал да го убие. Все още.
  
  
  Той се спря точно на същото място. Все още се говори сам със себе си за това, че не може да се пуши по време на работа. Гледах обувките му. Бях толкова близо, че усети миризмата си, чух как той избухвания, улавливал миризма на кисела подправки от дишането му. Когато той се обърна, аз отидох зад него.
  
  
  Аз го удари с лявата си ръка за гърлото, като желязна пръчка, леко го удари зад ухото рукоятью стилета и се понесе обратно към балюстраде, чрез нея и надолу, в кожух зеленина. Ботушите scrabbling за камък, когато аз запада чрез балюстраду, но това беше единственият звук. Аз оседла го, приставил ръба на стилета на неговата venas виена и да чакам. Аз не го удари много силно.
  
  
  Това беше един бял човек с мръсно лице и четина. Черен черен не падна и аз видях златен щит със сини букви - SpП. На лявата си ръка го туники са били три ленти. Аз имам сержант!
  
  
  Достатъчно светлина, отразена от каменната кана през малки падащи джунгла от цветя и лози; достатъчно, за да мога да видя лицето му и
  
  
  той да види мина. Той отвори очи и ме погледна, и аз остана шило му в гърлото на една осма от инча.
  
  
  Аз прошепна: "искаш ли да живееш?"
  
  
  Той кимна, очите му бяха луд, плътта му се опитваше да се изплъзне от нож.
  
  
  "Отговаряйте на въпросите ми", казах аз. "Това е единственият шанс. Не казвай - кивни да или не. Разбра ли?"
  
  
  Той кимна, очите му закатились, опитвайки се да види нещо блестящо нещо, което причиняла му болка.
  
  
  "SpП. легна да спи?
  
  
  Той кимна.
  
  
  Аз кимнах към крило. "Той е тук, спи?"
  
  
  Той отново кимна и ми стана много по-добре. Ми не би трябвало да се проведе от сто стаи, в търсене на този ублюдка.
  
  
  "На кой етаж е заспал? На първо място?"
  
  
  Той поклати глава.
  
  
  "Втората?"
  
  
  Още един минус.
  
  
  - Тогава-третото?
  
  
  Кимване.
  
  
  "Предната част на крилото?"
  
  
  няма
  
  
  "На задната част на крилото?"
  
  
  Едно кимване на главата.
  
  
  Имах всичко, което исках, и всичко, за което имах време. Аз удостоверенията устата му с ръка и остана шило му в сърцето си.
  
  
  Той се стресна и скочи под мен, краката му леко трепереше, и аз се преместили теглото си назад, за да спре това. Аз отново остана шило, след това изтри го за черна форма и хвърли го върху лицето на вълна, за да не блестеше. Аз хвърли пистолета Томи и чанта-мюзет и е готов за работа.
  
  
  Когато аз се завтече на терасата на пръсти, не е имало никакви признаци на друга охрана. По някаква странна причина аз си помислих за Малък Тиме и едва не се засмя. Хоук много пъти обвини ме, че аз малко щур. Моят стандартен отговор е: за да се занимават с тази професия, трябва да бъде малко чокнутым.
  
  
  Голяма врата с нитове, открита с шепот, и на улицата излезе студен въздух. Климатик, натч. Нищо, освен най-доброто за стария SpП. Вероятно охлаждане на този дворец не му коства повече от един милион.
  
  
  Аз бях в голямо фоайе с мозаичным пода, слабо осветени със светлината на свещи. Мозайка модел е изглеждал като фигурата на буйна черна жена. В задната част на фоайето е била широка стълба с мокет на пода, водеща към тясната площадка и поворачивающая на дясно. На кацане имаше малка полирана конзола с лампа " Тифани. Лампата е тъмна.
  
  
  Аз няма да се бавим, за да се насладите на интериор. Аз се качих на него рита по стълбите, не издавайки нито звук в гъст килим, и погледнах в коридора, пересекавший стълба, като T. Картеру днес е щастлив. По коридора имаше черни униформи, но той стоеше до мен с гръб и тръгна в друга посока. Обърнах се за завой и се стигна до втората площадка.
  
  
  Но това беше лошо. Аз не може да разчита на късмета си. Аз може да разчита на охрана на всеки етаж. Не можех да се задържат на мястото, защото е бил подложен на двойна опасност. Една от двете патрулни охранители непременно да види мен на мястото. За тях е било естествено да гледате на стълбището всеки път, когато те минаваха.
  
  
  Сега делото отива до най-малкия детайл, но имах избор. Аз избрах втория охрана, мъж мен. Аз подползла по стълбите, уткнулась носа си в скъп килим и започна да чака. Това ще бъде лесно. Един в посока на шума, и той ме е бил. Аз съм
  
  
  Аз се нарича тъп ублюдком и промяна на плановете за микросекунда. Аз изглежда като филм на ужасите с моя окровавленным лице и бели очи, и аз щях да се лишите от своя полза. Аз отстегнул пистолет Томи и чанта musette, отворих окото каишка и хвърли 45-ти калибър на стълбата. Аз се оправи, обнялся за стената и да чакам в горната стъпало извън полезрението на никого в коридора. Чух, как той се приближава към мен, ботушите шамар по дълбоко купчина. Време разкаже историята.
  
  
  Малцина се чува шумолене на кучето. Аз мога. Чаках, докато той не се отдалечи на четири стъпки от стъпала, след това излезе от ъгъла и го срещнах най-добрите си на зомби в очите. Аз волочил краката и вылетал в коридора.
  
  
  Още един бял мъж. Елит SpП. Плешив под черна кепкой и с подуване на корема в черна тунике. Гневни очи намаля до мен. Но не се страхувай от мен. Точно така, както аз исках.
  
  
  Той се спря и вдигна пистолет-картечница. "Какво, по дяволите, правиш тук, зомбита?" Разбира се, той знаеше всичко за фалшиви зомбита.
  
  
  Направих крачка към него и спря, когато видя, че му пръст разстояние спусъка побелел. Посочих нагоре. "Съобщение за г-н Тревелина, сър. Важна. Сержант каза, че аз трябва да го донесе лично.
  
  
  Светлината е лошо, но секунди след десет той ще види бял човек, странен бял човек, покрит с размазанной кръв. Той направи стъпка към мен, и това помогна. И той расслабил пръст разстояние спусъка на пистолет-картечница. Той се намръщи на мен.
  
  
  "Ти знаеш ли, че ти тук не може да бъде!"
  
  
  Аз кимнах и се почеса по гърба. "Аз знам, сър, но ме прати на сержант. "Важно" - каза той. Мисля, да кажем за стрелба.
  
  
  Той нищо не купуват. Той погледна към стълбите покрай мен, и аз знаех, че той щеше да доведе до там, охрана и проверка на мен. Аз исках да използва шило и се поколеба.
  
  
  Той отвори устата си. Аз съм отстранен пистолет от ръцете му, да се молим, за да килим с дълбока дрямка погълнати звук, и като навреме го сграбчи за гърлото. Той утихна
  
  
  като мишка, когато той се чувства котешки нокти, това е всичко. Аз събрани длани на гърлото му с ръце, бутна палци в корема му и се обърна на натиск. Неговият гласов апарат се разпаднал, като яйце, и той загубил главата си и хвана ръцете ми, опитвайки се да ги отбивате, вместо да грабне пистолета си в кобура. До това време, като си мислеше за това, вече беше твърде късно.
  
  
  Очите му ме гледаха и започна да се изчервявам от кървене. Те умоляли. Го на коленете си спокойна. Аз го качват на една ръка разстояние пред себе си и е претърпяла няколко стъпки по коридора. Аз съм притиснат от гърлото му. Обърнах се, за да погледнете в горната част на стълбите.
  
  
  Проверих си дъх, той току-що излезе. Аз внимателно се понижава му, се затича обратно към стълбището и взех пистолета Томи, чанта за мюзет и колт 45-ти калибър. Започнах да съжалявам, че не е убил охрана под себе си, но вече беше късно. Аз не исках да се отдалечавам.
  
  
  Отворих вратата, близо до стълбите и намерих тоалетната. Добре. Аз втащил тялото и го скри в банята с автомат на гърдите, като букет. Погледнах в огледалото и, по дяволите, извика, след това излезе и започна да преминем към последния лестничному пролету. Аз бях в резултат на късмет, като истински стрелец, и щеше да се вслушат в съветите на Барда и да получите късмета си в потопа.
  
  
  Проблемът е, че аз все по-дълбоко влизаше в гората. Аз все още дори не са започнали.
  
  
  На третия етаж не е имало охрана. Аз не вярвам, лежеше на стълбите и гледаше нагоре и надолу по коридора. Нещо се е объркало. След проверка за сигурност, която гледах досега, това не беше кошерно, че П.П. остави на пода в спалнята, без охрана. Така че, когато е бил кучи син?
  
  
  Аз не можех да чакам. Времето лети към компютър, като наносекунди. Аз трябваше да си тръгне, пич. Да вървим!
  
  
  Аз забелязах голяма двойна врата в далечния край на коридора, и те казаха: основна спалня и личен номер! Един Ден В Тревелин. Аз лесно се затича по коридора, пистолет Томи в порто и шило в зъбите. Тактика на умишлено терор. Аз изплаши стария SpП. и по този начин да получат няколко секунди предимства. Но няма охрана? На мен това не ми хареса.
  
  
  Спрях в двойни врати и слушал. След това гледах. Първо не можех да повярвам в това, но egad, това е така. Една от вратите беше отворена на няколко сантиметра!
  
  
  Аз мислех за капана и я отхвърли. П.П. не знаех, че съм бил в рамките на хиляди километри. И ако това беше капан, те ще забави ми задача, след като съм убил двама души, за да стигнем тук. Четири, ако броим охраната на склона.
  
  
  Тези думи дойдоха за мен тогава, поради врати, чух ги ясно и без съмнение и не знаех какво да мисля. Аз знаех, че това SpП. Тревелин, което говори. Трябва да бъде. Шумен шепчущий глас, толкова изтощен и иссушенный, както и за самия човек. И все пак в гласа си е на власт и дрезгав злобна смях, когато той даваше команда.
  
  
  - Дай я още веднъж, негър. Хайде! Още хиляда долара, ако можеш.
  Глава 12
  
  
  
  
  Аз тихо влязох в затемненную коридора и заключи вратата зад себе си. Ключалките са добре намазана. П.П. а другарите му по игрите са били твърде увлечени развлечения, за да се обърне внимание на нещо друго. Движейки се тихо по късо коридора, чух гърлен, измъчен глас Тревелин отново се изкачи в хитър и презрительных увещеваниях.
  
  
  "Хайде, скъпа. Можете да го направите още за хиляда долара! Отново моля те, предай й това. Направи това пет пъти подред ".
  
  
  Женски глас каза: "Ти си стар чудовище, скъпа. Моля, мога да се отпуснете? Аз точно зайче-храст.
  
  
  Аз не съм експерт по акустика, но на глас каза: Бруклин, Hoboken, може би Ийст Ориндж. Жеванные съгласни. Невнятные гласни. Выбывать.
  
  
  Мъжки глас, плътен гаитянскими и креольскими езика, носещ нюанс на образованието, каза: "отново Ще нарушите обещанието си, г-н Тревелин. Вие казахте, че няма да използва думата "негър"! "
  
  
  Аз трябваше да се увери в това от себе си. Преди това, като на Бял Заек излезе от стената и увел мен.
  
  
  Приоткрытая вратата кремава на цвят е всичко, което отделяло от мен академия на йо-йо извън него. Внимателно, много бавно, аз го бутна с няколко сантиметра. Да ме удари светкавица, отразена светлина. Залата! Три фигури безкрайно отразена от тавана, стените и пода. През очните прорези гледах, ретината болеше и промывалась, на мръсен старец и неговите доброволни илотов.
  
  
  П.П. седеше на един стол с лице към изножью огромна кръгла легла. Виолетови листа. На леглото, гол, беше момиче, което съм виждал при басейна. Той, който, по команда, се опита малко топлина от този ублюдка. Червен и златен дубленый с тесни ивици от слонова кост. Гърдите тугая и опухшая, и както подозирах, чист обръснат mons veneris.
  
  
  Мъж на легло, е бил с нея един млад, висок и гъвкав. Черен. Сияйна. Мрачен.
  
  
  Старецът SpП. Trevelyn - единственият собственик и собственик на този буен басейн и порнография Club - нацелил кинокамеру на леглото и натисна спусъка под формата на револьверной ръкохватка. Камера зажужжала.
  
  
  Той каза: "Хайде, Бети. Ти можеш да го правя.
  
  
  Обещавам да е за последно. Тогава можеш да си почине ".
  
  
  Момиче надула устните, красиво скривив устни, и каза: "Добре. Хайде да се заемем с това.
  
  
  Радост секс.
  
  
  Почувствах прилив на неподдельного възхищение старите SpП. Той може да бъде фашистом, но той е бил човек решителни. Отвън бушува една малка война, той е имал всички основания да се притеснявате за тяхната сигурност, но той безгрижно нацелил камера и отлетя.
  
  
  При Ромео имал проблеми. Той беше мрачен. Не е в настроение. Очевидно мразеше това, което е правил за пари; мразя старец и бяло момиче. Аз мога да използвате тази омраза.
  
  
  Този счупен глас отново загрохотал. "Хайде, Бети! Събуди го. Ти знаеш какво да правя."
  
  
  Огледала блестяха и припламвали, стотици момичета склонилась над тъмната фигура и ...
  
  
  Аз насмотрелся. Влязох в стаята и махна им с пушка на Томи. Говорил съм спокоен, строг, сдържан глас.
  
  
  "Няма нужда от паника, - казах аз. "Не правете резки движения. Запазете спокойствие и тишина, а може би и с теб нищо няма да се случи. Може да бъде."
  
  
  Червен устата момичета, широк за друга цел, се впуска закричать. Аз погрозил я цевта на пистолета Томи. "Един звук - и аз ще те убия".
  
  
  Тя ми повярва. Млад негър лежеше неподвижно и мрачно ме погледна. Той не се страхува. Аз го обичах.
  
  
  П.П. седеше неподвижен, пред него се простира на място. Той все още носеше тъмни очила, а зад тях разбъркване пор, когато той се бореше с изненада и възмущение. Той също не изглеждаше много фънки, и това не ми харесваше.
  
  
  Той прохрипел на мен. "Кой по дяволите си ти и какво искаш?"
  
  
  Изглеждаше справедлив въпрос, и имах готов отговор. Аз взех името на покойника. Не напразно, както се надявах.
  
  
  "Стив Бенет. Агент на ЦРУ. Вие SpП. Тревелин? Пол Пентон Тревелин?
  
  
  Момичето нервно се засмя. "Някога, мистър! А ти, трябва да е някакъв психопат. Момче, имаш проблем! "
  
  
  Ние със стареца се говори едновременно. Момиче, и двамата казаха: "Млъкни".
  
  
  П.П. каза: "предполагам, че сте на лов за д-р Вальдесом?"
  
  
  Аз кимнах. "Вие смятате, че е прав. Ела да го търсят?
  
  
  Устата му наистина беше подобен на ануса, и сега той презрително гримаса в бледо розова форма. "Вие сте малко по-късно. Д-р Валдес бил убит днес следобед. Убит. Аз си мислех, че сме го направили вие.
  
  
  Аз поклати глава. "Не. И нека не се шегуваме. Е застрелян не от Валдес. Това е разговор. За тази цел е използвана стръв - някой да го е убил! За да можете да разпространява информация за това, че Валдес е мъртъв, и облекчаване на напрежението ".
  
  
  Тревелин кимна. "Ти го знаеш, а? Мислех, че можеш да го постигнеш. Аз никога специално не съм вярвал, че в този план. Или в Вальдесе, ако на този въпрос.
  
  
  Това е малко блъснаха ме обърка, но нямаше време за пъзели. Направих неприятно движение пистолет Томи. "Толкова истински Валдес е жив и здрав и да работи за теб по принуда? Така че, хайде - хайде да го намерим. Казвам ти за последен път. Аз изпълни своя глас заплаха, и разрешава изменение и стиснете спусъка.
  
  
  Това беше стар кръгъл сфинкс с остри ритници в тъмносин халат. Той не се мести от място. Очите му се подиграват мен зад тъмни очила. Когато той заговори, гласът му беше небрежен и безстрашен, и аз малко му е горещо. Може би това не е толкова просто.
  
  
  "От вас, за да не се окаже добро зомби", - каза той. "Твърде умен. Но все още не е достатъчно умен. Или вашата информация вашата информация е вярна. Ти не си ме, синко. Аз те разбрах! Аз съм паяк, а ти си в моята мрежа. Какво ще кажеш? "
  
  
  Аз запомних точните данни, които Хоук е дал на мен Ки-Уэсте. Сега всяка дума проносилось в главата ми.
  
  
  Дрезгав стар глас продължи. "Вие не може да сплашат на умиращия, мистър Бенет. Аз умирах. Рак на гърлото. Аз издържах вече три операции и изрежете вече няма какво. Казват, аз живея с още два месеца. Те са най-добрите специалисти в света, и аз им вярвам ".
  
  
  Приех това като истина. Взе го и започна да търси начин да се заобиколи това.
  
  
  Преди да успея да кажа нещо, момичето започва да действа. Този път сложих тон на гласа и интонацията. Под стрес тя се върна в Адскую кухня.
  
  
  "Защо не скачат, Датите, и не се върна там, където ти е мястото. Ще направиш това, и повече няма да има проблеми, и, може би, скъпа стар SpП. ти позволи да живеят ".
  
  
  Черен мъж се засмя. Смеят се. Обърна и зарылся лице във възглавницата, му мускулести рамене аз.
  
  
  Все още се опитват да заобиколят този блок, аз тъжно се усмихна на момичето. "Ти си разочаровываешь мен, скъпа. Аз си мислех, че спасаю тебе от позор и унижение. Възнамерявам да върне на теб, на майка си и реабилитира. Знаеш ли - отново на училище, се разпространяват мляко и бисквити в местната неделното училище, и всичко е полезно. Може би са се отказали от това?
  
  
  Тя ме погледна и закусила устна идеални бели зъби. Такъв прекрасен идиот, когото някога съм виждал. Знаех, че трябва да направя и малко съжалявал за това. Не е прекалено.
  
  
  "Ти си луд кучи син", - каза момичето. "Да дойде тук, ето така и се опитват да развалят всичко за мен". Гласът й нарасна, тя се промие.
  
  
  "SpП. ще ме направи филмова звезда. Обеща и ми SpП. държи на думата си. А сега защо просто не се направи това, което съм казал, и скачат! "
  
  
  Бял Заек вече е с нас. Очаквах Лудия Шапкар във всеки един момент.
  
  
  Черен мъж се засмя. Той не можеше да спре. Той хвана с кът за възглавница и го бутна в устата, но все още не можеше да се спре. Той зарылся главата си на възглавницата и каза: "Аха - аха - ааааааааааа -"
  
  
  П.Sp, добър стар чичо, заговори с момиче фигура. Любезният тон на обилно напоени със слуз. "А сега, Бети, скъпа. Това не е начин да говори с ЦРУ. Опитайте се да запазите спокойствие. Всичко ще бъде наред. Обещавам, че ...
  
  
  Аз го шило себе си в ръка. Оръжието блестеше в огледалата за обратно виждане, когато се вдигна го и го хвърли, в миг на око. - Ти си дяволски прав за това, татко. Всичко ще бъде добре ".
  
  
  Шило се вкопчи в него, като алое украса за храброст. Жестока игла обичаше щавени кожи под лявата й гърда. Кървава червеи, стичащи се по нея пупку. Тя гледаше надолу, бедно момиче, и не можеше да повярва, и когато най-накрая тя наистина повярва, тя направи крачка, за да извади стомана, но беше твърде късно и тя умря с отворени червена уста и все още се съмнявам.
  
  
  Тишината в огледално стая. Аз двигал цевта на пистолета Томи назад и напред между черно и старец.
  
  
  "Шок признание", казах аз. "Природата на реалността, П.П. Не е толкова деликатен намек. Хайде да продължим? Или не ви вълнуват тези два месеца, които са останали? Помислете за всички мръсни снимки, които може да се направи за два месеца, П.П.
  
  
  Черен мъж падна от красивия труп. Очите му се разшириха, той гледаше, и гърлото му беше сух кладенец без звук. Той все още не вярваше в това.
  
  
  П.П. направил. Пред мен сверкнули тъмни очила. Той скрестил ръце на корема и го шепот беше шепот убеждение и бавно нарастващия страх.
  
  
  "Вие убихте го, мистър Бенет. Egad, уважаеми господине, вие убити при две условия! Аз ... аз го видях. Аз със собствените си очи видях, че чух, че сте безмилостен, но това е - това е невероятно."
  
  
  "Ти по-добре е да повярвам в това", - кратко каза аз. "А сега стани от стола и заведи ме до Вальдесу. Бързо и тихо, без шум. Ти си ми заложници, и аз ще пазя този пистолет Томи в твоя разположение на всяка стъпка от пътя ".
  
  
  "Грубо", - каза той. "Вие такива груби и пошлые, хората".
  
  
  "Това е малко по-различно, - призна аз, - когато ти си убиваешь себе си. Не е същото, че да плащат за нещо, за да го направи. А сега върви, стар копеле. Търпение само че свърши.
  
  
  Той поклати глава. "Не. Мисля, че не. Мисля, че просто ще трябва да ме убиеш, господин Бенет.
  
  
  Ако той иска да блъфира, за мен всичко е наред. Аз съм виждал пот го отдалечава линията на косата. Той трещал.
  
  
  Аз ще се обърна пистолет Томи към черно който все още очарованно погледна мъртвата момиче Бети. "Ту ми се измъкнем шпильку", - поръчах аз. "Избършете си го за чаршафа".
  
  
  Той се поколеба. Аз надломил глас в него. "Направи това!"
  
  
  Той го е направил. Той лежеше с стилетом в ръката си, като поглед от него към мен.
  
  
  Аз кимнах SpП. и нежно каза: "харесва Ти тази стара чанта червата?"
  
  
  Черен мъж да се загледа в мен, устата му се напрегнат. П.П. нервно заерзал в стола си. Той е по-плътен натянул хавлия на своите абсурдни краката. Той е имал представа за това, какво го чака.
  
  
  кресна аз чернокожему. "Така ли? Ли го обичаш? Соври, и аз ще те убия.
  
  
  "Н-не, сър. Аз не го обичам ".
  
  
  Аз засмя чернокожему. "Той те обича?"
  
  
  Широко очи. Много бели на цвят. "Аз... аз не разбирам какво имате предвид, сър. Аз не мисля ...
  
  
  "Това е всичко - казах аз. "Не мисли в себе си. Чувствам. Просто се насладете. Знаете SpП. не те обича. Вие знаете, че той не ви уважава. Вие знаете, че той ви обича, счита низшите черен животните. Нарича ви негър, не е ли така?
  
  
  Той въздъхна дълбоко и погледна към ApП. Нещо промелькнуло в очите му и знаех, че го имам.
  
  
  "Да, господине. Той ме нарича негър.
  
  
  "Добре", - внимателно казах аз. "Аз знам как трябва да се отнасяме към това. Един истински мъж не може да издържи. А ти си истински мъж. Мога да го види. Вие красив и образован човек, и вие, подредени мръсни шоута за това на стария перверзник мъртъв. Вие трябва да се чувствате мръсни. Аз знам. Така че той ще ви даде възможност измийте - неговата кръв. Вземете този шило и приступай за работа с него. Въпреки, че първоначално е лесно. Оставете го яйца история. Гледах SpП. сядане на очите. Той седеше неподвижен. Пот стекал му гладък череп и стекал зад ушите.
  
  
  Чернокож погледна шило. Той погледна SpП. и устата му се изогнулся в неприятна усмивка. Коя врата в мечтите си отворих за него.
  
  
  И все пак той беше разумен човек. Той се поколеба. "Аз не искам да умра".
  
  
  Аз се усмихна. "Всички ние трябва някога да умре. Помислете какво можете да направите с него преди смъртта си. И най-малкото, ти ще умреш като мъж. Не като животно, закупен и платени, публично трахающееся за пари и за удоволствие от това ужасно миризлива стария паричния чанта! "
  
  
  Той все още се колебаеше. Аз продължих: "Да, ти си и няма да умреш. Аз ще ви отведе със себе си, ако искаш да отидеш. Аз не мога да обещая, че ще ти е живо, но съм сигурна, че ако ти
  
  
  умеррешь аз ще умра с теб. Аз няма да те оставя насаме с него ".
  
  
  Това беше вярно. Черен мъж се плъзна от леглото и тръгна към ApSp, шило в ръката му блестел. "Добре, - каза той. "Страхотно. Хайде свързваме го.
  
  
  П.П. Тревелин, вдигна ръка. "Не. Няма да бъде необходимо. Аз знам, когато ме убият. Аз знам, ти го правиш. И вие сте напълно прав, мистър Бенет. Аз блъфират. Аз наистина искам тези два месеца живот. Ще ви заведа при доктор Вальдесу.
  
  
  Аз се спря на черен човек. Той се спря, неохотно, и аз му казах да се откажат шило на легло. Той е направил.
  
  
  П.П. каза леден, тон на гласа си: "Аз наистина не те обвинявам, Томас. Но знаете какво да очаквате, ако като вземе жив - аз няма да прости такова предателство! "
  
  
  Чернокож изглеждаше фънки.
  
  
  "Забрави за това", казах му. "Той просто умира и не казва нищо в главата му. Да се облече."
  
  
  Докато той бързо се облича, аз мушка пистолет Томи в тощую врата SpП. "Ела с този телефон, обади на своите хора, охрана или нещо друго и обяснете им факти от живота. Една грешна стъпка - и ти си мъртъв. Уверете се, че те разбират ".
  
  
  Когато той се приближи до телефона, неговите чехли зашуршали по килима. Той започна да го вдигнете, но заколебался. "Някои от моите хора, обикновени, не твърде интелигентни. Не бих искал да сте тук е направена грешка ".
  
  
  Аз се засмя. "Една хубава мисъл, П.П. Просто се уверете, че няма грешки ".
  
  
  Той не вдигна слушалката. "Мога ли да ви покажа нещо?"
  
  
  Аз кимнах. "Направи го. Внимателно."
  
  
  Той отвори гардероба си и ми показа една дълга дейността на дружеството красива форма на закачалки. - Разбирате ли, аз генерал-лейтенант гаитянской армия. Също полковник в елитна гвардия Дювалье. Имам много титли и звания ".
  
  
  "Обзалагам се."
  
  
  "Факт е, че ако ние тримата носеха форма, това би било по-добре, по-естествено и по-малко вероятно, ъъ, катастрофа. Аз не бих искал да умре заради някакъв луд глупак.
  
  
  Този човек е бил прав. Но мен изгря над мисъл - имам със себе си не е пригоревшей корк, както и време за грим все още не е имало.
  
  
  Аз посочи тя. "Аз Уайти, не помниш ли? Това гаитянская армия! "
  
  
  Изражението на лицето му беше кисела. "Аз знам. Това не е от голямо значение. От време на време ние наемаме бели наемници, въпреки че Папа Док не обича да признае това. Можете да премине като един. Вие ще работите бързо, а формата - това е най-важното ".
  
  
  Той беше прав. Това трябваше да върви бързо или да не отида. По времето, когато някой ще се съмняват в цвета на кожата ми, за тях ще бъде вече твърде късно. Аз съм много накратко взвесил сделка.
  
  
  Това означаваше, че ще трябва да се откаже от картечница. Би било много по-добре. И в това би била определена логика - от атака, стрелба, направихме проверка. Аз не бях в състояние да разсее тази илюзия, ако имам в задника е поставен пистолет Томи. Аз кимнах.
  
  
  "Добре. Приеми това. Ще ти кажа, какво да кажа. Всяка дума. Ще кажеш нещо друго, поне една ненужна дума, и аз ще те убия.
  
  
  Тревелин протегна към телефона. Той ме погледна, затваряне на очите за много тъмно стъкло, и в думите му имаше страх и покорство: "Ти излъга ме, мистър Бенет. Вие не сте от ЦРУ. Ти си от АХ!
  
  
  Глава 13
  
  
  
  
  
  Половин час по-късно, облечени като високопоставени служители гаитянской армия - облечени в пера дори по-красива, отколкото дори в doormen в Сътън плейс, - влязохме в асансьора и се движеха. Няма пот. Никакъв шум. П.Sp, по мое настояване, изпрати всички налични охранители и служители на портата, за да патрулират в оградата и се организира преследване сили инвазия. Аз вътрешно се засмя на това. Някаква сила инвазия! Лида, Ханк Уилард и Даппи.
  
  
  Аз се измих и се сдобива с контактни лещи. Форма на лошо идваше - аз трябваше да се реже много шевове стилетом - но аз бях образец на съвременното генерал-майор. В армията на Папа Док. П.П. надмина ме, стара копеле.
  
  
  Вървях по много тънка дъска и знаеше това. Убийството на едно момиче интересуваше ги и двете, че е моето намерение, и аз трябваше да действа, преди шок премина. След като Томас, черен, започва да се съмнява. Аз си мислех, че мога да вярвам на Томас, но аз не му е дал оръжие. Оставих пистолета на Томи в стаята и сложи ги в асансьора на "Люгере".
  
  
  Когато ние се слиза, Тревелин свали очилата, за да ги търкайте, и аз за първи път видях очите му. Малки, твърде близо до носа му, с тих птичи черен пламък, те не ми казаха нищо за това, което аз вече не знаех. П.П. бил неморален човек, а не като неморално. Конституционният психопат, който наследи състоянието, в милиони, се е превърнал в милиарди и се превърна в роб на тези милиарди. Той е искрен човек. Той наистина вярва, че милиарди му дават право, тежест и дълг произнася мелодии за света. Нещо като обратното на благородство.
  
  
  Аз караше ги по коридорите и подвалам, П.П. Шаркал водещ на краката си, страдащи от артрит, в голяма стая, където от тунела излиза отточна тръба на шарнирна връзка масичка за узкоколейных пътища. На масата стои малък електрически автомобил с три меки кожени напречни седалки.
  
  
  Аз посочих колата Люгером. "Отива в Цитаделата?"
  
  
  "Да." П.П. болезнено влетел в колата и се отпусна назад; с въздишка. Той не притворялся своята болка или своята дряхлостью. На стареца той точно беше. На мен ми беше интересно, какво е това - да остави всички тези милиарди зад гърба си.
  
  
  Томас, сега вече полковник - и изглеждаше интелигентен и красив във форма - пое управлението. Томас се замисли за момент. Не толкова за собственото му положение, колко за мен. Томас само започнах да осъзнавам напълно и наистина знам, че съм ви убил момичето. Той трябваше да мисля така, тъй като не би могъл да знае истинските причини на моето убийство. И той знаеше, че съм аз СЕКИРА, и той знаеше какво означава това! Томас беше интересно, че аз ще бъда с него, когато той вече не ми трябва.
  
  
  "Вземи го", казах. Томас натисна лоста и колата се плъзна в тунела, плавно движещи се с почти тихо жужжанием и др. Аз седнах отзад, като ги покриват с един Люгер в скута си и скрити от погледа под борда шапки N, сложи тъмните очила и се загледа в мен. Той изглеждаше малко да се поправи, но аз чувствах, че това е повърхностно. Осъзнаването на това, че бях AX, вселило в него дълбок вътрешен страх.
  
  
  Той ме изненада, когато каза: "ще обърна внимание на факта, че някои от местните жители от време на време се налагат на мен проклятието на вуду. Вярвате ли в ефективността на тези чар, господин Бенет?
  
  
  Аз си помислих, че е крайно време да нанесе още един удар. Всичко вървеше гладко, смазанное страх, и аз исках да бъде и по-нататък.
  
  
  "Казвам се Картър", - казах аз. "Ник Картър. Томас издадени гърлото звук и се загледа в мен. П.П. да се загледа в мен, и му нокти на ръцете дернулись, и той малко съежился в ярка форма. Когато той заговори, гласът му, осакатени от рак, трепереше.
  
  
  "Ник Картър! Да, разбира се. Аз трябваше да се досетите за това ".
  
  
  Аз се засмя той. "Сега ти си знаеш. Що се отнася до ефективността на вуду проклятия - доскоро в тях не вярват. Сега аз знам ".
  
  
  "Постъпиш?"
  
  
  "Да, разбира се. Лесно. Аз съм тук, П.П. Аз съм! "
  
  
  П.П. мълчание. Той сгънати ръце в скута си и погледна към тях. Томас, замаян, се загледа в мен с очи, които са се увеличили с всяка секунда.
  
  
  Ние скулили по тесните релси. Тунел е бил висок и широк и добре освещался лампи, заключени в телта. Миришеше на пресен бетон.
  
  
  Аз въведе "Люгер". "За колко време ще стигнем до Цитаделата?"
  
  
  "На половин час път с кола". П.П. стисна постно рамене. "Машината бавно. Аз исках да си купя нови, по-бързи, но имаше толкова много място, което трябва да направите. Например, на нова електроцентрала. Ми вече не е подходяща, когато този тунел е построен. Но когато човек умира, той е склонен да отложи делото. Сега, разбира се, това не е толкова важно ".
  
  
  "Валдес през цялото време остава в Цитаделата? Той никога не идва при вас вкъщи? Вие сте използвали стръв, за да се създаде илюзията, че той прекъсна връзката? И да даде на всеки, който искал, добър изстрел в него? "
  
  
  Тишина, ако не се брои тихия завывания машини. П.П. навити пожълтели пръсти. След това: "Да, за всички ваши въпроси. Аз не съм виждал Валдес лице в лице вече няколко седмици. Той настоя, че това е така, за да му е позволено да работи в света. Но вие се заблуждавате, г-н Картър. Валдес не желае да бъде спасен. Той няма да напусне това място. Аз вече го платили десет милиона долара, изпратено в швейцарска банка, и още десет милиона, ще дойде, когато той успешно ще завърши своята работа. Можете да видите шансовете са срещу вас ".
  
  
  Аз се усмихна. "Валдес върви с мен. Или пък-"
  
  
  Доделывать не трябваше. П.П. кимна и сви рамене. - Или ти си го убие. Да, разбира се. Мислех, че това могат да бъдат твоите инструкции.
  
  
  Колата, заобиколи и се приближи към добре осветена площадка. Охраната в черна униформа strutted назад и напред, с пушка на рамо. Аз се изплъзна "люгер" от ума.
  
  
  "Нито думи, нито стъпки от вас двамата", - казах аз. "Аз можете да го направите с него. Томас, вземи чанта-мюзет. Внимателно с него. Хвърли или ударишься, и ние всички взлетим до небето ".
  
  
  Томас кимна и дръпна лоста. Колата заскользил към платформата. Към нас се приближи охрана. Аз се усмихна и кимна SpП.
  
  
  "Помогнете мистеру Тревелину", - казах аз. "Той не е се чувства добре".
  
  
  Той няма намерение да се подчини. Той беше голям и черен, в същата тъмна форма, но в него имаше и нещо друго. Той е мрачен и притеснен, объркана от нашето внезапно появяване, но това е нещо по-голямо. После разбрах. Това не е човек SpSp! Чий е тогава?
  
  
  Направих единственото, което можеше. Аз завързани му: "Хайде, пич. Да се премести! Ние бързаме към доктор Вальдесу.
  
  
  Неохотно той се наведе над машината и протегна ръка SpП. Аз зашнуровал му по ухото си задника люгера. Той падна в колата. Погледна към Томас. "Вържете с каишка и перевязью и нетъкани материали устата му. Побързайте."
  
  
  Аз да побутна стария SpП. с Люгером. "Хайде, татко". Подадох му ръка. Дори с шкембе той не тежеше повече от сто.
  
  
  П.П. погледна загуби съзнание охрана. "Аз не ви разбирам, мистър Картър. Защо просто не го убие? "
  
  
  "Аз избирам кого да убие и на кого не".
  
  
  "Но момичето? Горката Бети? Разбира се ...
  
  
  "Горката Бети е била седи на КГБ", казах му. "Тъпа американска коммуняшка, която е направила това, което е казал". Гледах лицето му. "Тя смуче от тебе, SpП. Бети беше от Кремъл през целия път ". Някои от тях са били в детайли Хоук. Останалата част - в известна степен предположения. Но в досието Дуппи, в досието Диас Ортеги, каза: почти винаги работи с партньор-жена. Обикновено американец или европеец. Обикновено е бял. Никога не използва черни или руски жени. См. Файл Бетина Смид, роден в Ню Йорк, 1939 Кръстосана връзка означава, че те са работили заедно и преди. Даппи подал сигнал на някой в имението SpП. Това не може да бъде случайно. Ако това беше така, а аз греша, аз ще запали за нея свещ.
  
  
  Устата Тревелин е открит. Зъбите му, трябва да бъде, струва му хиляди. Той се загледа в мен. "Искаш да кажеш, че през цялото това време аз бях...?"
  
  
  Аз погрозил му "люгером". "Да. Мислете за това по време на път. Където Валдес? "
  
  
  "Надолу по този тунела".
  
  
  Ние сме били под Цитаделата. Тунел е нов и в някои помещения са нови, но по-голямата част от тях са стари темницами и пещери. Някои са добре осветени, някои по - тъмни. В някои от осветени стаи видях купища кутии и чекмеджета, както и няколко дълги блестящи ракети, монтирани на стоманени кон.
  
  
  П.П. премества напред, плъзнете краката си. Томас се приближи към мен са на едно ниво, така че може да се грижи за него, теглени заедно чанта-мюзет, като че ли в нея имаше яйца. В известен смисъл това е така.
  
  
  "Колко далеч преди Валдес?"
  
  
  П.П. спъна се в стената и тежко дишаше, опирайки се на лесен за монтиране на стена за подкрепа. "Не е твърде далеч. Около следващия завой. Но аз не мисля, че... не мога да...
  
  
  Аз се засмя той. "Да, да, SpП. Мисли положително. Бъди като влак ".
  
  
  Преди да обогнули обрат, ние бяха преминали; ярко осветената пещера, вырезанную в плътен камък на планината. На входа не е имало охрана. Спрях нашата малка страна и погледна вътре, се крие "Люгер" за крак.
  
  
  Пещерата беше дълга и дълбока. Шест дълги тесни маси се разтягат от край до край на пещерата. На всяка маса е ракета. По-дълго, по-дебели, по-дебели от всички ракети, които съм виждал досега. Всички те са боядисани в черен цвят. Около ракети са работили мъжете, полируя и умело адаптиране ги - малки блестящи гаечными ключове.
  
  
  Гледах SpП. Той гледаше с много странно изражение на измученном лицето. Му започна да се разклаща. Видях как той е сцепил ръце и ги притиснат, за да пръстите на краката не се движат.
  
  
  Аз се подиграваха над него. "Какво се е случило, П.П.? Е добавено нещо ново - нещо друго, за което не знам? "
  
  
  Аз рыбачил. Аз нищо не знаех. И все пак, не е имало никакво съмнение в това, че черните ракети по някакъв начин разтърси стареца.
  
  
  Той поклати глава и промърмори повече на себе си, отколкото на мен. "Тук нещо не е наред. Това, че аз съвсем не разбирам.
  
  
  Аз леко го бутна. "Правилно. Ела търси Валдес. Може, той ще ви обясни.
  
  
  Ние отидохме по-нататък по тунела. Той се обърна под прав ъгъл и завърши голям выдолбленной пещера. В пещерата беше пълна с маси, шкафове за документи и чертожните дъски. По стените, висящи карти и чертежи на опаковки. В самия край на пещерата зад бюрото седеше човек, лицето му беше скруглено в падащ светлина. Той гледаше, както ние се приближаваме.
  
  
  Аз прогнал Томас малко напред, така че и той, и SpП. бяха пред мен. Аз прошепна. "Прави каквото ти казвам. Мълчи. Аз съм с всичко можете да го направите. Аз съм малко вкрутил Люгера в гръбначния стълб SpП. "Това е д-р Ромера Валдес?"
  
  
  "Да. Това е д-р Валдес ".
  
  
  В пещерата имаше само четирима. Часовници показах малко по-късно четирите. Скоро зората. Зад нас, далеч надолу по коридора, идва слаб звън на метал върху метал. [По някаква причина ми кожата на главата започна да пълзи.
  
  
  Човек на масата лесно се обърна към нас с лице. Той не се е увеличила, а скрестил една дълга крак пред другия и лежаха на масата, поставяйки едната си ръка на полу-отворени кутия. На него е бил лек сив костюм, бяла риза и синя вратовръзка, навързани внимателно завязанным възел, сини чорапи и начищенные черни обувки. Неговата гъста коса са с едно докосване на седины и силно запломбированы. Карандашная тънък косъм мустаците покрити с дълга горната устна. Той е дълъг и прав нос, остър нос, тежки жълти клепачите. Аз закрывала тъмни очи, когато той погледна към нас. Аз гледам на него беше златна китката и на пръстите на дясната му ръка имаше няколко златни пръстени. Той изглеждаше точно така, както го описва Лида Бонавентура.
  
  
  Минахме по пътеката между масите и рисуването! дъски. В дузина фута от Валдес аз казах: "Добре. Спри точно тук.
  
  
  Гледах между Томас и П.П. човек, седнал зад бюро. Той не се опита да се изправи. Съвсем не се премества от мястото си. Само се взираше в мен със своите прикрытыми очи. Той беше определен вид латинска на мъжката красота, той е малко по-остарял е, и аз видях как на Лида може да го обичам.
  
  
  Нещо не беше така, аз знаех това, и това ме притесни. Но аз не можех да го поставите. Аз се опитах да се чувства леко докосване, но се постара да позволи на Вальдесу видите "Люгер".
  
  
  "Д-р. Ромера Валдес, предполагам?
  
  
  Той е много леко наклонил глава. "Аз съм д-р Валдес. Кой сте вие, сър?
  
  
  Аз му казах кой съм и защо съм тук. Той слушаше, нищо не изразява, тъмните му очи сметнали за нас.
  
  
  За това гладка орлиным фасада се случи много размисъл.
  
  
  Аз погрозил му "люгером". "Ние най-добре се движи, д-р. Имаме много натоварена, и най-лошото тепърва предстои. Надявам се, че знаеш безопасен изход от Крепостта.
  
  
  В неговата усмивка бяха идеални зъби. "Знам, да. Но аз няма да дойда с теб, мистър Картър. Вие, мис Бонавентура и вашите началници в правителството на Съединените Щати - всички вие се заблуждавате. Както вие казвате, нямам никакво желание да избяга. Аз съм напълно доволен от работата си с г-н Тревелином и д-р Дювалье. На мен ми плащат добре и добре се обръщат. За щастие, аз дойдох до заключението, че моите пътища, моите по-ранни възгледи са погрешни. Аз много се страхувам, мистър Картър, че сте си загубили времето.
  
  
  Преди да съм в състояние да отговори на стария SpП. - намеси. Той нервничи и тежко дишаше, сякаш имаше нещо тежко на ума си, а сега думите потекоха от болно гърло потока.
  
  
  "Тази жена, Валдес! Една Бети, която ти ми подари ... тя ... Картър казва, че тя КГБ ... обяснение ... не мога да мисля ... и тези черни ракети ... аз никога не знаеше за тях ... Аз настоявам, Валдес ... Аз настоявам ...
  
  
  Навик е твърде силна за един старец. Да умреш, мучимый болка и извращением, плененный и безпомощен, той все още смята себе си за бог на пари и че му прищявка е от закона. Той се завтече към Вальдесу. Валдес разбрах, че блъф е прецакан, и олин. Ме хванат, като седнала патица, истината му се изплъзна от мен за част от секундата, която отне Вальдесу, за да влезе в сандъка и излезе с пистолет. Твърде късно съм се излегнал по корем, спомнил си чанта-мюзет и хванете го, когато Томас получи разликата в стомаха и е в мен. Умира от предназначени ми куршуми.
  
  
  Аз отчаяно се обърна, опитвайки се да се изкачи на една маса, "люгер" се простира на една ръка разстояние и се изплю в Валдес. Сега той стоеше там, широко раздалечени крака, бутане на масата, когато аз го удари, олюлявайки се, но с пистолет-картечница за поливане на маркуча. Старецът хвана доведе брашното в гърлото след сериозна операция, завъртя се и падна в черна земя. Ярко-червена артериалната кръв бликна от устата му.
  
  
  Аз нанесе удар по ребрата, защо аз взвизгнул.
  
  
  Аз затърси с чанта musette - по-добре куршум в мен, отколкото на него и лежеше на пода и стреля от люгера, докато втулка не е приключила. Пистолет-картечница издаде последния рык и да се затвори.
  
  
  Аз опипвана още една клипове в "Люгер", докато гледаше как той умира. Той се отказа от пистолет със звънене на метал върху камък. Той вцепился в масата и мода, опитва се да се задържи на краката си. Той погледна към предната част на вашия красив сив костюм, къде съм поставил четири неща, около сърцето му, а след това той ме погледна и се опита да каже нещо, но не успя. Неговите колене перекосились и не се изправи, той се обърна на една маса и се плъзна на пода.
  
  
  Бях целия в кръв. Ми, Томас и старецът. Аз взех чанта-мюзет и скочи на масата. Аз взех от мъртво зад главата си и се обърна да я напред и видя, че белезите зад ушите и по линията на челюстта омекват.
  
  
  Чух викове и тракане на движещи се крака. Видях желязната врата на десет метра от масата, врезанную в стената, сега леко отворена и наводнени бетон, за да го вписывалась в стената. Отделен вход Валдес. Моят изход от капана. Аз се втурнаха през нея, като пор в дупката заек, затръшна я и се хвърли към мястото на железните прътове. Имах няколко секунди.
  
  
  Тесен тунел вървя нагоре. Аз съм избягал. В мъждивата жълта светлина, която мерцал, угасал, се завръщат, а след това отново отслабна. Аз съм действал, за да спаси живота си, но все пак хвана ритъма, когато жълти крушки погасли и свети. Код! Някой работи с предавател, питавшимся от същия генератор, който подхранва светлина.
  
  
  Аз зави зад ъгъла и видя отпред светлина място на пода на тунела. Той излезе от пещерата. Аз се завтече на пръсти с "Люгером" и погледна вътре. Това е радиорубка. При предавателя седеше мъж в слушалките и чука по ключа. В единия ъгъл, където пещерата е вентилирани, за да уносить отношение, изрева малък генератор.
  
  
  Аз бях зад себе си оператор, преди да е научил, че аз съм там. Аз го удари по черепу задника "Люгер", и той се събуди, аз расслабил го и седна на един стол. Картеру само че дойде в главата е много умна идея.
  
  
  Изпратих го отворен, така че радиопеленгаторные станция Папа Док задължително прочтут го на глас и ясно. Няма време за финес, и аз трябваше да се надяваме, че те ще повярват и не ще се търси трик. Аз го изпратих силен юмрук, елиминирайки го хаитянски зората:
  
  
  Червен Чук до Черно Лебедю - взели Цитаделата - Валдес и Тревелин мъртви - нашите ракети в безопасност - веднага пристъпи към нахлуване, както е планирано - всички черни се надигнат и ще се срещнат с вас, Gonaives - нанесете удар и да живее свободата - Бенет.
  
  
  Изпраща два пъти. Така че Хоук обадих на моята дяволската усмивка. Ако това се получи, това би била добра тактика, а Папа Док, неговата армия и авиация, а също и Таунтън Макут са се превърнали в един възел на заетите ублюдков. Gonaives е идеалният град за среща.
  
  
  Това е било, на югозапад от Крепостта; възнамерявам дяволите бягат на север-запад.
  
  
  Беше тихо, ако не са жужене на генератора. Имах още малко време. Взех парче пластмаса от чанта musette, дават му форма и реших, че конзолата на предавателя - това е същото място, както и всички останали. Нямах никаква представа, какво е времето навън, и аз трябваше да се отгатне и да рискуват. Аз използвах барометрический предпазител.
  
  
  Работих бързо, не искат да мисля за това, остана детонатор на предпазител и настроена на високо налягане. Дадох си толкова марж, колко може, и това не беше малко. Нищо не се е случило, и аз съм все още е непокътнат, аз затворих конзола, хвана чанта musette и влачат я по дяволите. Пластмасата е нов, супер, изобретенным хора AX и приблизително еквивалентен на десет тоннам делегация. Бих искал да бъде далеч, когато той си отиде. Аз наистина исках да се окаже на границата, премествайки се в Сащ, но не съм особено на това брои.
  
  
  Аз отново се премества в тунела. Постепенно пулсация на генератор стихла. Аз се приближих до желязна стълба, изрязани в камъка и водеща нагоре през горната част на тунела. Мъгла обвит мен, студен дъжд докосна лицето ми, и аз отново въздъхна. Аз съм се познае точно за времето. Този предпазител не работи в детонаторе, докато не се подобри времето.
  
  
  Не беше нито на лов, нито се опитва да грабне или отрязани мен, и все още бях твърде зает, за да, много мисля за това. Сега го направих, и аз чух звука на изстрела, преминават през шахта, и малко разбрах. Те са там, те се бият. Кой с кого се сражава, не знаех, не повече, отколкото аз знаех, защо те бият, но това ме направи много щастлив. Ако те продължават своята малка вътрешна война, може би аз ще мога незабелязано да изчезне в джунглата и се отправи към брега.
  
  
  Аз въздъхна. Преди да съм успял да направя това, аз трябваше да напуснат Цитаделата. Трябваше да предположи, че моят тунел блокиран от двата края. Не съм искал да се върне назад и не мислех, че това ще бъде много по-полезно за здравето. Остава стълбище. Аз започна да се изкачва.
  
  
  Глава 14
  
  
  
  
  
  Когато аз пълзейки, в мен се появи ситен дъжд. Железни стъпалата са хлъзгави. Вытянувшись, видях ивица сива светлина люк, неясен лъч на зората. Дойде порой от снимки, спастична сутрин, и трескучие звукови удари рассекали въздух.
  
  
  Спрях малко по-долу кръгли дупки. Аз слушах и идентифицировал; Почука четири или пет машини, глух тътен нар, плисък на пушка. Топката накалялся. Аз не знаех, какво става, и аз наистина не исках да научавам, но аз знаех, че трябва. Трябваше да избяга и сега е най-подходящото време.
  
  
  Аз се отпусна назад на желязната стълба и выгнувшись, откри правоъгълен вид и видях дълга купчина ръждясали ядра. Фрагмент дула на древните оръдия с плашкой. Основната артилерийска платформа на Цитаделата.
  
  
  Олово прошепна мен. Аз казах, по дяволите с това, и излезе от ямата. Пригнувшись, аз се завтече към рушащейся стената вляво от мен. Той откри в съда. Някой извика, и аз чух глас, и пред мен пронесся олово. Снопчета рязани ми лице. Аз се отказах от корта и стремително гмурна в засводени каземат. Лежах с лице в камък и прах, и си мислех за този глас. Дуппи!
  
  
  Стрелба продължи. Аз протиснулся и высунул носа от арх ще получава стипендия. ДА - 32-фунтовое ядрото удари на камък два сантиметра от лицето ми. Аз го направих, като костенурка, ругаясь. Някъде над мен послышался смях Дуппи.
  
  
  "Добро утро, Картър. Този път сте се намеси, моят приятел. Този каземат блокиран в далечния край - изход за вас няма.
  
  
  Аз съм малко поерзал. Аз виках. "Какво се е случило с твоето акцент, Даппи? Или, след като сме днес сутринта играем истината, Диас Ортега? Мозъкът ми се носеше като мишка в клетка, опитвайки се да намерят изход.
  
  
  Той се засмя басо. "Да, Картър. Изглежда, маскарад приключила, а? Където SpП. и Валдес? "Аз си позволи усмехнуться. "Защо ми е да разказвам ти, Ортега?"
  
  
  "Защо не, пич? Ти скоро ще умреш. Може би успокоява своята съвест. Тази информация няма да ви донесе никаква полза в гроба.
  
  
  Той беше прав. "Е мъртъв. Двете от тях. Стара SpП. и фалшив Валдес. Втори фалшив Валдес - този, който се е качил на П.П. и Папа Док ".
  
  
  Още едно гюлето рассыпало камъни точно пред мен. Летящ раздробят ме удари по лицето. Аз инстинктивно отодвинулся и усети убождане болки в хълбоците на това място, където ме за миг куршум. Моята тениска е била покрита с коричка от кръв по груба униформи дрехи и аз му е горещо. Аз започнах да се оправиш от герб. Аз си тръгнах оставка от поста генерал-майор от армия на Папа Док. Отново порой от дузпа, след това тишина. Ортега каза: "Значи ти си също за това, знаеш ли. Подценил съм те, Картър Равнодушен. Разбира се, аз знаех, че ти си Ник Картър, само преди няколко часа. Не че сега това има значение. Ти не можеш да се измъкнем от техните дупки, и след като хората ми ще почистват хора SpП. и таунтън-макутов, ние ще се погрижим за вас.
  
  
  Всичко, което трябва да направите, е да отключи тунел и да влезете в каземат за вас. Ти не избяга.
  
  
  И аз прегледах наводнени дъжд артиллерийскую платформа с ръждясали стари оръдия и купчина тлеещи ядра. По-нататък, като само че замръзнал прибой, зелени, покрити в мъгла хълмове отиде до морето. Да, в това той е бил прав. Аз съм вложил в това главата. Той доста добре ме хвана в капан.
  
  
  Аз бързо си мислех и за нищо не дойде. Аз повярвах му ще кажете, че за мен блокират каземат. Ако аз высунул главата или се опита да пресече орудийную палубата и да преминат през парапет, щях да се превърна в сито, преди да мине на шест фута.
  
  
  Най-малко, аз мога да го принуди да говори. Така научих да, къде е той. Чудех се, колко от него хора и как е успял да проникне в тях с хора SpП. и Папа Док.
  
  
  Сгъва ръката си и извика към него. Лида ти за мен ще кажа? Да, разбира се. Аз извади от чантата мюзет осколочную граната.
  
  
  "Тя е направила, Картър. Дамата сега е малко по-разочарован и ядосан на теб. Опасявам се, че съм виновен за това. Както вие казвате, янките, продадох си търговска сметка.
  
  
  "Обзалагам се, че ти си го направил". Аз извадих един болт гранати и започнах да се измъкнат към горловине ще получава стипендия.
  
  
  "Аз съм убеден, че примамка SpП. беше истински Валдес, и че вие и ЦРУ излъгаха я, поставя я на лоха, и един от вас го уби. Тя забелязала ми.
  
  
  Беше мой ред да се смея. "Вие сте малко бяха изпотяване, нали? Когато си мислиш, че Lide и вашето фальшивому Вальдесу, може би ще трябва да се срещне лице в лице? Това е било страхотно съсипало твоите планове, да, Ортега?
  
  
  Аз обърна гърба си, с издигната дясна ръка, нар пухлая и силно в юмрука си.
  
  
  Той се смея. "Признавам това. Известно време бях притеснен. Имам нужда от това да я напада, за да отвлече вниманието на папа Док. Но сега всичко е наред. Суон се връща към лодката, и инвазията продължава. Аз нека си и Татко Доку изключите себе си, а след това съм на себе си.
  
  
  - Но без да си фалшив Валдес като подставного лице. Как да се обясни това черно и мулатам? "
  
  
  Той ми каза, че много гадкую нещо. Аз се засмя, и се измъкна от вратички на гърба и хвърли граната, образувайки дълга дъга. Когато аз се гмурна обратно, олово звънна около мен. Ортега выкрикнул проклятие. Но това ублюдка достатъчно смелост. Той хвърли граната обратно в мен. Той духна във въздуха на шест метра от моята ями, шокиращ сотрясло мен, фрагменти и трябваше пее тази проткнули каземат. Мен нищо не впечатли.
  
  
  Неговият смях беше доста слаба. "Възхищавам се на твоята смелост, Картър. Мразя да убие теб. Аз наистина правя така. Ако ти си сдашься, може би, ние ще успеем да измисли нещо ".
  
  
  Аз сморгнул каменна прах от очите ни. "Това може да бъде забавно, - се съгласих аз. "Каквото и да излезе - като заедно управляват Хаити?"
  
  
  Той не отговори. Чух, как той се някой да дава заповеди. Стрелба сега поутихла, и аз реших, че Ортега почти е постигнала целта и е усвоил Цитаделата. Учил съм облак над далечни хълмове. Те са малко по-приподнялись. И дъждът спря. Аз слушах, напрягане на ушите си. Нищо. Докато нищо. Стигнах за друга граната.
  
  
  Аз го исках внимание. Искаше да знае къде е бил. Аз казах: "Ти трябва да се произнесе без своята кралица, Ортега. Аз я е убил. Това е истинското му име, Бетина Смид?
  
  
  Мълчание. След това: "Ти си убил Беттину?"
  
  
  "Ти си слабослышащий, Ортега. Или нещо в акустиката на това място? Казах, че я е убил. Трябваше да смачка малко порнография партия с БкпП. да се направи това. Тя умря, като дама, Ортега, в което се съмнявам.
  
  
  Това е най-тежката устата. Аз не знаех, колко е мръсно. Той е близо до това, да дойде като шок за мен. Слушах и разбрах, че той дойде по-близо до парапету. Мислех си за това, че гранати перегорели, но трябваше да рискува. Аз се махаме дръжката и преброи - 1-2-3-4-5.
  
  
  Аз протегнах ръка и я хвърли.
  
  
  Трябва да бъде, той избухна там, на нивото на парапет. Ортега извика от болка и ярост. Повече ярост, отколкото от болка, защото той продължава да произнасяха поръчки и проклятие за мен, а аз не го разбрах.
  
  
  След това той е спрял да ми говориш, докато аз се опитвах да го привлече.
  
  
  "Вие сте били влюбени в една жена Шмид, Ортега? Как е тя? Ако се съди по немногому, което съм виждал, тя знаеше как да заобиколят легло. Всичко при изпълнение на служебните им задължения? Нещо за доброто старо КГБ? "
  
  
  Не можех да го нарисува. Сега няма никаква стрелба. Чух дрънчене и тракане на инструменти в далечния край на тунела ще получава стипендия. Те се обърнаха това. Когато го отвори, всичко, което им е било необходимо да направите, е да включите в него няколко машини и залейте ме с вода. Ме покри отпред.
  
  
  За да видите колко аз открих нещо покрити, аз протегнах ръка, бързо flailed нея и грабна обратно. Олово пя в арка от три страни. Аз выругался и скочи, доколкото можеше. На къде да се скрие, Картър.
  
  
  Аз тогава го чух. Слабото бръмчене на комар. Лек самолет, наблюдател. Той слезе от облаците, почти оцарапал планина и с гудением тръгна към Цитаделата. В излиянии любов, аз съм благословен с Папа Док и го радиопеленгаторы. Те са на височина.
  
  
  Ортега выкрикивал поръчки над мен. Тих. Стой далеч от очите
  
  
  . Да Не се стреля. Всичко трябва да изглежда нормално. Той обеща да застреля човек, който е направил разоблачительный ход.
  
  
  Аз се засмя. Той вече е решил да ме убие, и аз какво да губят. Започнах да извадя игли и хвърлят гранати толкова бързо, колкото можех. Съм разточва ги орудийную палубата и чух, как те пляскат и се разкъсва, когато самолет-наблюдател прелетя над мен. Аз съм виждал, като пилот опъва и заговори в микрофона. Съм разточва на своята дупка и нека в него клипове от "Люгера", опитвайки се да не пропусна. Аз се гмурнах, студена и изпотена, едновременно с овесена каша на това място, където по-рано беше моят гръбначния стълб. Чудесен шанс, но това ми е избягал с ръце.
  
  
  Самолет-наблюдател се обърна и отново се втурна към облаците. Аз се надявах, че е видял достатъчно. Аз все се надявах следващите десет минути, докато нищо не се е случило. Те са спрели работа в тунела зад мен.
  
  
  - виках аз в тишината. "По-добре бягай, Ортега! Авиационна Папа Док ще бъде тук, от минута на минута. Обещавам ти. Аз съм автор на доклада му радиопеленгаторам отворен код.
  
  
  Бриз пронесся по орудийной палубата и отдалеч донесе неговия отговор, противен и пълен с омраза. Не можех да го обвинявам. Аз по всякакъв начин разрушал плановете му.
  
  
  Дойде бойци, и аз се притеснявате за тяхната задника. Имаше четири, стари и остарели самолети, но са напълно достатъчни за тази работа. Слизаха един по един, с рычанием с полетите от облаци и преодоляване на цялата Цитадела, пръски тракаха картечници и оръдия, и, като само на първия реактивен самолет завърши своя полет и отново набра височина, той е изхвърлен на няколко светлинни бомби. . Папа Док може да е малко объркани, може би не знаят какво се случва, но той не рискува.
  
  
  Този път съм говорил истинска малка молитва - да Лида Бонавентура промени мнението си, обдумала, си счупи крака - нещо, само за да не даде да се върнете към Морската Вещици, и да започне да наполовина взвинченное нашествие. Папа Док ще я убие.
  
  
  Бомба удари в купчина пушечных ядра, и въздухът бе тъмна и пълна твърда свистенето на смъртта. Аз съежился в своята дупка и по някакъв начин са оцелели. В моя черепа започне да се примири леярна фабрика. Лежах, втрисане, трясся и ругался, и кръвта отново започва да тече от моя страна. Самолети се върнаха за следващия полет.
  
  
  Оръдие и .50-те удари, прогрызли и опустошен Цитаделата. Бомба вдигна една от стари пушки и отне си към мен, като клечка за зъби по време на урагана. Гледах как няколко тона на древния желязо плува към мен, аз измерване и си каза, че поне това ще бъде бързо. Оръдие берсерка промахнулась за мен и оторвала горната половина арка, продължава да премине през дванадесет фута камък и хоросан.
  
  
  Последният изтребител няма, няма и напуснали треперещи руини. А именно аз. Имах чувството, че аз съм Адам, единственият човек, живеещ в този опустошенном "рай". Аз с мъка се изправи на крака, и имам достатъчно ум да включите още една клипове в "люгер" и извади последната граната от чанти-мюзетта. Бях в шок, имах разтеглив краката, и главата ми се искаше да отлети. Първо, когато чух почукване на хеликоптер, аз не вярвам. Гледах го, не е в състояние да реагира, когато той влетел и луд - луд - задника на това, което е останало от арсенала на платформата. Мисля, че леко се поклони и каза някаква глупост. Тип: "Добре дошли в моята върха на планината. Вдигнете кратер от бомба и се отпуснете. Не обръщай внимание на мен, винаги съм толкова зелен, а ти случайно не е усмирителна риза?
  
  
  Ротори хлопнули. Мъж - не е марсианец, а истински мъж - наведе се и извика към мен.
  
  
  "Бенет! Бенет! Седнете, пич. Хайде, хайде, хайде! "
  
  
  "Ханк Уилард! Слаб, мръсен, отмяната и със счупени зъби Ханк. Аз почти не плачеше едновременно. Влязох. Той е нещо, избута и взбиватель за яйца се изправи и се наведе. Плъховете отново излязоха от каменна зидария. Никога не убивайте ги на всички, когато бомбардират.
  
  
  Чрез плексиглас започна проноситься куршуми. Ханк пригнулся и казал: "Че за херня? Аз си мислех, стрелба свърши.
  
  
  Върнах се от една несигурност, която се носи във въздуха. Аз го хвана за ръка и посочи надолу. "Там. Там! Направете пас на него. Само един пропуск ".
  
  
  Диас Ортега стоеше на хълма от расколотого камък и стрелят по нас от пушка. Главата му беше забинтована, огромна черна гърдите е червена от кръвта, а зъбите му блестяха, когато той извика.
  
  
  Ханк Уилард поклати глава. "Не! Лудост - само един куршум, за да ни крака. Аз не съм ...
  
  
  Сложих пръстите му тощую ръка и натисна. Аз мушка Люгером в лицето му. "Направете пас на него!"
  
  
  Той кимна и се обърна на волана, и ние договор, по посока Ортеге в дълга скольжении. Аз изравни "Люгер", докато го държите в лявата ръка, и започна натискане на клипове. Чернокож мъж в поза с широки крака стоеше сам и стреля в мен, когато ние налетали на него. В кабината беше пълна с метални пчели. Аз изцеди последния си изстрел. Ортега се отказа от пушка, хвана за гърдите, падна, стана и се завтече. Хвърлих последната граната.
  
  
  "Исус Христос ... Исус Христос ..." Пот се издигаше по брада Ханк. Аз го потупа по ръката и се усмихна. Обичах го като брат. Аз посочих бряг. "Вземете го."
  
  
  Ханк отне му. Той се преместили хеликоптер чрез спускане в долината и започва да скача по дърветата. На няколко пъти аз не мислех, че при нас ще излезе.
  
  
  Последният ме уплаши до ада, и аз извиках: "в Името на бога, я издигне. Аз не искам да ме уби. Току-що излезе от гроба ".
  
  
  Ханк поклати глава и показа палец през рамото си. "Не мога. Те ни лежеше. Тези копелета събарят всичко наред и не се задават въпроси ".
  
  
  Нас преследван от двама бойци Папа Док.
  
  
  "Докато ние стоим на палубата, при нас всичко е наред, - каза Ханк. "Тези бойци не могат да излязат от бомбардировките достатъчно бързо."
  
  
  Ние се изкачи на върха на хълма, и аз затворих очи. Аз ясно видях птиче гнездо с три кафяви яйца.
  
  
  Аз, трябва да бъде силен застонал, защото Ханк обиженно ме погледна. - Не бъди толкова критично, Бенет, или както там се казваш. Имах само два урока по тази проклета неща.
  
  
  Аз quelled своя отговор. По-добре да не го разстрои.
  
  
  Самолети върнахме обратно. Те имаха малко гориво, и те се върнаха в базата. Аз въздъхна с облекчение и започна да търси стария док, сгради и изненади за плодове в САЩ и се молеше, че Лида е там и можем да изтичате до това, като Папа Док стартира своя крайбрежен патрул в действие. Аз не се шегува, че хеликоптерът ще останат незабелязани. Папа Док е бил предупреден - и тъй като той е бил предупреден и забавлението започна.
  
  
  Ние сме паднали в морето. Аз съм виждал Тортугу, разположена на хоризонта на брега, и знаех, че сме твърде далеч на запад. Дадох Хэнку посока, и ние са се преместили на изток, ниско летящ над плажове и заливчета. От време на време, когато минавахме, взирайки се в черно лице. В нас никой не стреля.
  
  
  Знаейки за силното желание, аз я запали у Хейни цигара и се опитах да се отпуснете. Ако имате късмет, ние все още ще успее.
  
  
  "Къде си взе хеликоптера?" Попитах.
  
  
  "Открадна. В задния двор на П.П. е той и просто си седи и иска да го използва. Това стана, след като аз се върнах ".
  
  
  Аз ме е извади на прозореца. Този проклет док не можеше да бъде далеч. "Той се върна?"
  
  
  Ханк и за кратко го даде на мен. Той връчи на моите инструкции, и Даппи, макар и в пристъп на ярост, все пак се съгласи на корицата. Когато стане прекалено горещо, те изключиха тримата и тръгна обратно към брега. След това Дуппи ги остави.
  
  
  "Просто изчезна", - каза Ханк. "В една минута той беше там, в следващия го нямаше.
  
  
  Аз се усмихна. Отговорът е Да. Дюппи - Ортега - знаех, че щях да го разруши театър, и той трябваше да се опита да ме спре. Той предположил, че ще стигнем до Крепостта, и отиде там ме чака. Направих го за ръка, добре.
  
  
  "Останаха вие и момичето", - казах аз. "Тогава какво?"
  
  
  Ханк кос поглед към мен и ме дръпна за брадата. "Ние говорихме. Тя щеше да се върне към твоята лодка, вземете хората си и да започне нахлуване. Аз разубеден от него. Аз мисля."
  
  
  "Мислиш ли?" Той ме смути.
  
  
  "Казах, че ще се върна, ще остана и поищу теб. Аз казах, ние трябва да чуем вашата страна, преди тя да направи нещо фатално.
  
  
  "Това е една добра мисъл, Ханк".
  
  
  "Тя вече имаше съмнения. Аз знаех, че ти няма доверие на този Дуппи, така че аз не вярвам, и когато имаха възможност да се мисли върху това, аз не мисля, че тя също. Но първо тя е убедена, че в рамка този човек Валдес за убийство. Човек, когото убиха на пътя. Тя е била в ярост, и Дуппи хубаво с нея се прилагат. Но по-късно-"
  
  
  Известно време изгря слънцето. Е ясен, красив, ясен студен ден. Спомних си и погледна вдясно, там, където Цитаделата е масивна и лилаво петно на върха на планината.
  
  
  Изведнъж петно растворилось в червени и жълти ивици. Назъбени каменни ракети стрелба нагоре по крива траектория, зависали във въздуха и пада надолу. Черни мачове, които могат да бъдат само оръдия, за кратко парабола изчезна през зейналата дупка на склона на планината. Струйка дим започва да расте и да се разклати на вятъра. Звук и експлозия са достигнали до нас и шокира хеликоптер, като гигантски териер, убива плъхове. Ние сме паднали, се издигаха и задевали върховете на високите дървета.
  
  
  Ханк Уилард се бореше с управлението и гледаше с тревога. "За бога, какво беше това?"
  
  
  Аз дълго гледах. Цитаделата все още стоеше, но вече никога няма да е същото. "Малко нещо под името барометрический бушон", казах му. - Не се тревожи, приятелю. Нека татко Док ще се опитаме във всичко се оправи.
  
  
  Той поклати глава и червена брада задрожала, като одран флаг. "Толкова много глупости, на което аз не разбирам", - промърмори той. "Може би, ако се измъкнем от тук, ти може да обясни, а?"
  
  
  "Може да бъде", - казах аз. "Но не сега. Няма време. Вижте там. Имаме още един проблем ".
  
  
  Ние участваме в състезания на стария причалу и гниющим започнало сгради. Морската вещица не беше ясно, и аз се надявах, че това означава, че тя все още е под доком. Това е добър залог, чрез миг Лида Бонавентура избяга от едно от сгради, вдигна очи и започна да крещи.
  
  
  Изглежда, тя има удоволствието да ни видите. Аз бях щастлив да я видя, но сега ми е интересно, какво, по дяволите, руската подводница прави в тази част на света. Точно на брега на Папа Док, когато тя всплывала, черен корпус блестел на слънце, вода струилась от водещия остър платна, на които с червени червени показ сърп и чук.
  
  
  "Какво, по дяволите, сега?" - извика Ханк. "Това се превръща в ужасен кошмар!"
  
  
  Аз не можах с него да се съглася повече.
  
  
  Глава 15
  
  
  
  
  
  И все пак това е имало смисъл. Подводницата е катализатор, който до голяма степен сплавлял сюжет. По-късно видях това. В този момент имахме нови неприятности.
  
  
  Двигател заглох, когато Ханк парил и премазваш си. През последните петдесет фута ние преодоляхме на експресни асансьори. Хеликоптер е бил напълно разбит, и ние с Ханк се пръкват от нея, проклина синята ивица и залечивая редица нови порязвания и синини. Нищо от това не се чувствах. Аз вървеше, выкрикивал поръчки и гадал, колко време и за колко време можем да блъфира.
  
  
  Защото аз нямаше да е толкова силно, за да принуди Дюппи ръка! Той свалил с ума си и извика другарите си.
  
  
  Аз взех Лиду за ръка и влачат след себе си. Ханк, накуцвайки, ругался и се оплаква. Ние транспортирани на пристанището, когато на подводница отвори люк и офицер высунул главата.
  
  
  Аз съм махал и извика. Нека си мисли, че това е приемна на комисията. Местните жители са били освободени и полудяха от радост. Той махна в отговор, и аз видях как той пьотеринг с бинокъл.
  
  
  - виках аз Lide. "Люк - къде е тази проклета нещо?" Не можех да го преценя.
  
  
  Тя намери го и го вдигна на ръце, и аз я побутна пред себе си. - Събери с нея реплика, Лида. Ханк, пристъпи напред и вземи един от тези безоткатных пушки. Вземи колкото се може повече патрони, колкото можете да го отнесе. Отделете малко време ".
  
  
  Ханк погледна към мен. "Искаш да кажеш, че ние се събираме - вие сте луд?"
  
  
  Аз го ритна. "Ние сме. Пошевеливайся! Ние можем да влезем в първите няколко хвърляния, защото те не знаят сметките. Хубба, синко! Ние веднага затвори телефона, а баща Док те чака въже, помниш ли?
  
  
  Той е излетял. Лида выбрасывала швартовные въжета. Аз скочих дължина на кабината, стартира на двигатели и грохнул си на заден ход. Когато ние с пяна излезе от док, аз хвърлих поглед върху подводница. На неговата палуба сега четирима мъже и всички те гледаха на нас с очила. В гърлото малко пересохло. При нея беше палубное оръжие и картечници. Люк излезе двойка моряци от перекинутыми на гърдите автомати.
  
  
  Ханк се върна, носейки безоткатный механизъм и малко боеприпаси.
  
  
  "В рубке", - извиках. "Выстреливайте от пристанището, когато аз разворачиваюсь. Опитай я обшить! Не дай я потопите под вода ".
  
  
  Ханк бледа. Той хвърли уплашен поглед на подводница. "По дяволите, пич! Те ни хванат.
  
  
  Офицер посочи и извика, хората се втурнаха към палубным оръдия. Налях сока на Морската Вещици на пълна газ, тя взревела и вдигна лук. Лида е загубил равновесие и едва не падна зад борда. Аз кимва си заедно с мен в кабината. Тя не каза нито дума. Сега тя се усмихна, опъната до моята ръка и компресиран си, все още без да кажат дума. След това всичко беше ок. Ние отново станахме приятели.
  
  
  Сложих "Морска ведьму" на дълга крива, за да се пресече T носа подводници. Стандартна военно-морска тактика. Адмирал Картър! - виках аз Хэнку. "Стреляй, по дяволите. Използвайте пробивание на резервацията си! "
  
  
  Иваны не бързат да стреля с картечници, но палубное оръжие рявкнуло на нас. Избухва пламък. Flybridge отиде в ада. Лида взвизгнула и се завтече към рубке.
  
  
  Ханк пусна безоткатное пушка, и 0,57-мм картечница развали картечница и забрызгал двама души по палубата подводници.
  
  
  "Долу!" Аз викам. "По-долу, по дяволите! Тащи си.
  
  
  Виждал съм как полицай лодка се състезава с изтока, с костите и в зъбите, форпике украсена с черно-червени Хаити. Сърцето ми замерло. След това си помислих и извика на Лиду. Тя полицейски изстрел на подводница от картечница.
  
  
  "Лида - вземи този хаитянски флаг и сорви го! Побързайте ".
  
  
  Снаряд от палубной оръдия подводници малко не откъснал главата ми. Той избухна далеч наляво, но сътресение на въздуха скрутило главата ми и за миг оглохло. Ханк се пробва в субмарину под линията на водата. Изблик на пламъци и дим, и лодката леко се наклони.
  
  
  "Целта", - извиках. "Това е всичко, - дай си малко повече".
  
  
  Аз преминах през Т и изведе Морска Ведьму в морето. Ханк се изкачи с още две под водолинията. Лида дойде да вървят нагоре и така беше до черно-червено знамето. J да се помоли за тях и размахваше патрульному кораб, който сега hurtled покрай нас към субмарине, и аз казах Хэнку и момиче помахать, да се усмихва, да пляскат с ръце и танцуват от радост.
  
  
  Ние изпълняваме много добре. Верни гаитяне добре дошли на помощ. Патрулните лодки да го купи и продължи с движение, бързо се обръщаме към субмарине и откриването на огън от лук и картечници. Един от изтребители Папа Док показа от облаците и в дълга заядлив гмурна в подводница. Това е добре. Неговите оръдия и картечници пронеслись опашки по палубата подводница, и всичко.
  
  
  Я люк беше пропуснато, но тя не предприе никакви усилия, за да се потопите във вода, и аз си помислих, че Ханк взбесил си вътрешности с помощта на .57 mm. Това, което е останало от нейния екип и Папа Док, скоро малко поговорит. Знаех, че е на тази подводница, и се чувствах по-малка симпатия към руския народ. Не е прекалено. Когато сте улов на риба в забранени води, ви чакат удари.
  
  
  Имах пълна газ на "Морска вещици", аз се опитах да го разпръсне до тридесет възела, защото имам неприятното предчувствие, че още не сме излезли от гората. В никакъв случай не.
  
  
  Ханк и Лида се върна в кабината. Ханк имаше бутилка уиски. Аз знаех, че той е пиян, но не каза нищо. Човек е спечелил да си пият.
  
  
  Лида е разпръсната на всички в три чаши, и всички ние сме пили. Аз посочих храна и каза: "Аз щях да предложи тост, но мисля, че това би било малко преждевременно. Погледни, виждаш ли това, което виждам аз? "
  
  
  Патрулните лодки все още стоеше на хоризонта, но, разбира се, той преследва и нас. Някой от командирите проявява любопитство.
  
  
  Ханк Уилард е направил голяма глътка, след това още един. Той се засмя Lide и на мен. "Какво, по дяволите! Ние се опитахме. Ако те хванат нас и панти, поне аз не ще се чувствам въже. Той вдигна бутилката. "И така, ето ни и в ада папа док. Руснаците също ".
  
  
  Лида ме хвана за ръката и се усмихна. "Аз... аз съжалявам, Ник. Аз не ти се доверили. Аз повярвах на лъжата Дюппи и малко не е извършил луд акт ". Тя ме целуна по бузата. "Извинявам се. Аз искам да знаеш за това - ако ние все пак не се справя. Аз бях прав. Ти си бил във всичко е прав ".
  
  
  Аз се засмя над тях двете. Ханк помилва бутилка, като бебе, и Лида замислено ме погледна със своите дълги кафяви очи, в които се завъртя жълти точки.
  
  
  "Вие, момчета, също малко са преждевременни", - казах аз. "Ние все още не са взели! Чували ли сте някога за трехмильном ограничи?
  
  
  Ханк, с помощта на бутилка като малък телескоп се прицели. "Аз не мисля, адмирал, че те някога са чували за него".
  
  
  Патрулните лодки се приближаваше към нас. Ние нищо не можехме да направим за него. Имах Sea Witch на пълни обороти, и всичко. Останалото е решено, съдба или както искате го наречете. Едно нещо - това ще бъде един дълъг суровата преследване за патрулна лодка. "Морска вещица" почти съответства на скорост, а патрулните лодки едва се приближаваше към нас. Но беше рано, и аз знаех, че не мога да разчитам на това, че тъмнината ни помогне. За облекчаване на напрежението, реших да им се говори.
  
  
  Аз им казах какво се е случило, след като съм ги напуснал. От време на време съм поглядывал на храна. Патрулните лодки все още пълзи. Тя щеше да се игнорира крайбрежната чужбина. Аз от това се страхувах. Момчетата на Папа Док не трябва да се притеснявате за малко пиратство, Лида е компресиран тънки дъбени пръстите на ръцете и нахмурилась. "Какъв съм бил глупак! Имах доверие Дюппи - вие казвате, че това Диас Ортега. През цялото време той е бил в КГБ ".
  
  
  "Той е добър", - утешила аз. "Имах голям късмет с опознанием, защото аз върша домашна работа с файлове. И той предаде ApП. И Папа Док също помни. Те никога не си виждал и дори не знаят, че той съществува, но той все още ги измамени. Той podbil им фалшив д-р Ромеру Валдес. Този човек е мулатом, вероятно кубинцем, и трябва да бъде, той е звънец за Валдес от самото начало. Те са го направили по-убедително, като за пластична хирургия. Аз съм виждал белези, след като го уби ".
  
  
  Ханк направи глътка и каза: "Това е твърде трудно за мен. Аз съм прост налетчик, който иска да се върне в Хонконг преди Май, а от Друга ще даде моят магазин грог ". Му зачервена очите плъзна по мен. "Аз някога ви казвам, че имах малък бизнес? Аз ви казвам, че когато някой говори, а?
  
  
  Знаех, че Ханк нямаше изпотяване, той е бил пиян и е невинен ", но не му е нужно да знае, че аз трябваше да кажа Lide. Сложих лодка на жироскоп и му каза, че той седеше там и гледаше към патрулните лодки. Обади ми се, когато тя ще се окаже в обсега.
  
  
  Той ухмыльнулся и посочи безоткатное пушка и малка купчина патрони калибър 57 мм "Аз выбью от тях глупости".
  
  
  Аз съм потърсил Лиду в рубку. Тя ме погледна, тъй като аз готвя напитки и закуриваю цигари. Накрая тя каза: "Ромера е мъртъв, нали? Той е мъртъв отдавна ".
  
  
  "Да. Повече от пет години, ако съм правилно наложим. Вие искате всичко да чуете? "
  
  
  Тя се наведе над мен, нейната крехка ноздрите выдавливали дим. "Аз правя. Аз трябва. Аз... аз мисля, че спря да го отдавна, но искам да знам ".
  
  
  "Ето. Това датира от кубински ракетному криза. Руснаците извади не всички ракети ". За това ми разказа кратка информация за Хоуке.
  
  
  "Някои са били скрити в пещери. До Манагуа, на не повече от четиринадесет мили от Хавана. Ние знаехме това - по летателна шпионски самолети, - но не настоява за това. Знаете, нека спящи кучета лъжа. Но ние сме гледали.
  
  
  "Някой, бих казал, Дуппи, осъзнах, как се използват тези ракети. В Хаити. Започнете погрешен революция, а след това вземете властта. С времето, ракетите вече переместятся в Хаити, и той ще има асо. Но той се нуждае и е фронтмен, добра фигура.
  
  
  Мъж трябваше да бъде гаитянином. Някой добре известни и на които се доверяваме ".
  
  
  Момичето кимна. "Да, разбира се. Ромера Валдес ".
  
  
  "Да, разбира се. При Дюппи са си хората в Хаити, и той знаеше, че Татко Док наистина е възнамерявал да отвлече Валдес. Може би Татко Док искаше ракета - един истински Валдес е физик - или може би той просто искаше да се отърве от Валдес. Във всеки случай той е планирал да го арестуват, и Дуппи научих за него. Така че, Дюппи първият хвана Валдес, уби го и устрои вместо него фальшивку. Папа Док е отвлякъл човек Дуппи! Мислех, че той е истински Валдес.
  
  
  Очите й заплакали, и тя преглътна си напитка. "Тогава човекът, който видях в този ден, този, който избяга от мен в метрото, в действителност не е Ромерой. Това е-"
  
  
  "Да, скъпа. Това е фалшификат. Вие трябва да са стреснати го до смърт. Те трябва да знаят за вас - те не пропусна и да е от ума, - но те мислеха, че фалшив Валдес може да се игнорира това и хвърлят вас. Така не се получи. Което желаем и по любов, и сте се обадили, и заплаши, че и вие изводили чувствам ужасно неприятно. И ти дяволски късмет! "
  
  
  Тя разбра това. Тя потерла устата си, и пръстите й трепереше. - Искаш да кажеш, че в онази нощ, когато той обеща да дойде при мен, той щеше да...
  
  
  "Той щеше да те убие. Има твърде много проблеми. Спомняте ли си, че той каза тази нощ?
  
  
  Тя облизнула устните алым по езика. "Спомням си. Той каза: "не Забравяйте, че вие сте един".
  
  
  "Да. Аз казах, че сте щастлив. Той щеше да те убие същата нощ. Но головорезы Папа Док хванали по пътя, смятайки, че той е истински Валдес.
  
  
  Лида затвори очи с ръцете си. "А Ромера? На човека, когото познаваше и на когото била влюбена? "
  
  
  Направих го толкова внимателно, колкото можеше. - По това време той е бил мъртъв, Лида. Мъртъв и погребан там, където никога няма се намери. Аз нямаше да съобщят за нея няма информация, дори и да знаех. Но аз можех да предполагам - бетонова яке в реката, гробът в борови пустошах на Лонг Айлънд, един пожар в апартамент в Джърси, човек е в стария вагон, втиснутого в парче метал с размери четири на четири и изпратен зад граница. По-добре да се лъже.
  
  
  Тя избърса очите си и отиде до бара, за да освежите своя напитка. "Те чаках дълго време, Дуппи и хората му".
  
  
  Аз кимнах. "Да. Те са много търпеливи. И те трябваше да чакат, докато се охлади на кубинското сделка. Беше много планиране. Те трябваше да бъдат сигурни, че трик ще проработи, че Папа Док и П.П. Тревелин би приел фалшив Валдес като този.
  
  
  Аз се засмя тя. "Те трябва да са били лоши времена. Фалшив Валдес не е физик - вероятно актьор - и те трябваше да запихивать му и да се влача след себе си. Нищо чудно, че ракети Папа Док не работи. Но истинските ракети, черни, които съм виждал в една пещера, са работили някога. Те само се опитваха да ги внесат за подводни лодки и на товарен кораб в нощта, и те също ще внесат квалифицирани хора.
  
  
  "Всичко, което трябва Дуппи, - това е неговата революция. Той искаше да го направя за него, и докато вие с Татко Доком грызлись един друг за гърлото, той се намеси и заловен власт. Тези хора никога не се отказват - те не могат да направят това в Куба, така че защо да не е на Хаити! "
  
  
  Изведнъж тя се усмихна. "Може би няма да е чак толкова лошо, Ник. Имам все още има Морска Вещица, оръжия и пари ".
  
  
  Аз се намръщи. "А Татко Док все още управлява в Хаити. Що се отнася до вас, той ще продължи да управлява това. Не забравяйте, че аз съм ви казвал - няма обезьяньего дела. Едно погрешно движение, скъпа, и ти отидеш в затвора.
  
  
  Лида Бонавентура се смееше, се усмихна и скрещивала дълги крака, и аз съм виждал, като фойерверки избухва в мозъка й. Знаех, че за известно време тя ще лежи на дъното, но рано или късно тя ще направи още един опит. Аз въздъхна. Нека за това се грижи някой друг. Може би Хоук ще ми добра работа в Долната Слоббовии.
  
  
  Първият снаряд прогнулся над Морската Вещици и избухна далеч пред нас. Ние се наредиха на палубата.
  
  
  Патрулните лодки неотклонно приближаваше. Тя е заснет отново, и този път всичко беше по-близо.
  
  
  Ханк Уилард шатался по палубата, опитвайки се зарежда безоткатное пушка. Той махна покровител на 0,57 mm и извика патрульному кораб, което води до предизвикателство.
  
  
  "Хайде, копелета. Хайде и сражайся! "Той олюлявайки и е почти извън борда, и аз го грабна. Той се отказа от снаряд във водата. Аз го извади обратно.
  
  
  "Не се предавай с плавателни съдове", - изпя той. "Ние все още не са започнали да се бият. Пълен напред и винт торпеда ".
  
  
  Взех от него патрони и пушка и повел обратно в кабината. "Успокой се, командир. Нека не бъдем прекалено вълнува. Те имат управа за нас - те могат да седят и да се прекъсне нас на парчета ".
  
  
  Направих всичко, което можах, и загуби. Но, може би, не всичко е толкова зле. Когато папа Док чуе моята история, той дори може да се пусне на нас. Дайте ни медал или нещо подобно. Мечтай, Картър.
  
  
  Погледнах на хаитянски флаг, а след това на Лиду. "По-добре приготви да удари по това нещо".
  
  
  "Ник - виж!"
  
  
  Забележителна гледка. "Ескалибур" се състезава зад хоризонта. Аз съм благословен Брегова охрана. Тя е на станция, както и обеща. Да, тя е малко перевыполнила заповед, но ние
  
  
  бяхме в открито море, и аз не мислех, че патрулните лодки ще бъде в състояние да направи нещо.
  
  
  Бях прав. Патрулните лодки вече са се отклонили, и когато тя се обърна назад, си отпечатък формира пенести кръг. Ханк вцепился в кабината и не обърна внимание на носа.
  
  
  Ескалибур вървеше зад нас, и го лампа бързо мигнула. Ще отидете в Щатите под наш съпровод.
  
  
  Аз със сигурност ще се превърна в това да правя!
  
  
  Дадох да се разбере, че е съгласен. Аз гмурна в кабината, постави нов курс и върза я на гироскопу. Ханк повалялся в кресло с бутилка в ръка, сонно да ме гледа и си тананикам наум.
  
  
  "Вие ще се оправя задника ми с Държавния департамент, когато се приберем у дома?"
  
  
  Аз се ухили, кимна и го потупа по рамото. Изведнъж аз се чувствах много, много добре.
  
  
  "Аз ще направя всичко възможно - увери го. "Не си съвсем солта на земята, Ханк, но с теб всичко е наред. Аз ще направя всичко, което е в моите сили, за да възстановят си задника пред Държавата. Просто се постарайте да запазите в бъдеще ".
  
  
  Той махна ми и направи глътка. Минах през рубку в каютата. Вратата беше заключена. Аз почука.
  
  
  "Кой е това?"
  
  
  Какво, по дяволите? "Ник", - казах аз. "Може би чакате, папа Док?"
  
  
  Тя се засмя през вратата. "Аз просто исках да се уверя, че това си ти. Ханк ми харесва, но не е така.
  
  
  "Как какво?"
  
  
  Тя отвори вратата. Тя задрапировала всички илюминатори, на нея е наметало, под която са били бели чорапи и бял колан за отглеждане.
  
  
  "Затвори вратата", - нежно каза тя. "Затвори си. Ние не искаме тя да се намеси ".
  
  
  Не, разбира се.
  
  
  Малко преди това, тъй като ние наистина вовлеклись, аз чух, как Ханк отново пя. "Оххххх, по пътя на Mandalay, където спря ми малко Май Линг..."
  
  
  Надявах се, че той не падна зад борда. Нямах настроение да спрат това, което съм правил. Край
  
  
  
  
  
  
  Камбоджа
  
  
  
  
  Анотация
  
  
  
  ОБЩЕСТВО НА СРЕБЪРНА ЗМИЯ,
  
  
  Камбоджийские терористи - смъртоносни фанатици.
  
  
  УДАРНИ ПАТРУЛ
  
  
  Американски рейнджърс - специално обучен, напълно въоръжени и готови да убиват ...
  
  
  НИК КАРТЪР
  
  
  Главен представител AXE - официално назначен за проникване в камбоджийские джунглата, случайно се присъединява към туземцу, и е насочена към убийство ...
  
  
  Всички те са включени в хладнокровной международна игра на смърт, която започва в малкия ъгъл на Камбоджа и може да приключат световната война.
  
  
  * * *
  
  
  
  Ник Картър
  
  
  Killmaster
  
  
  Камбоджа
  
  
  
  
  
  Посветен на служител на тайните служби на Съединените Щати на Америка
  
  
  
  Първа глава
  
  
  
  Бяхме почти на един час път с кола от Сайгон. Голям, оживен C-47 само че прелетя над Xuan Лок и царува в страната По Дати. Аз седях на къса пейка и се загледа през отворената врата. Е безлунная нощ. Щях скоро да мине през тази врата, в тъмнината и във враждебни джунглата. Някъде в провинцията Лонгкхань аз трябваше да се спасят. Започнах да проверявате своя инвентар.
  
  
  Раница е прикрепена към гърба ми. Той съдържа всички елементи, които, по мнението на специални ефекти, ми може да се наложи. Парашут изглеждаше тромаво на гърдите си, облегна се на него брадичката си, усещайки миризмата на брезент. Карта и фенерче са били в джоба на ризата ми. Под лявата ми подмишница стоеше Rado - ми пистолет "Люгер". Шило Уго беше в обвивка от лявата ми страна. Малка смъртоносен газ, бомба "Пиер" е имам между краката.
  
  
  Не бях сигурен, че ми прикриване под азиатския селянин работи. Бях твърде високо. Аз може да се носи костюм, промяна на очите и по бузите, но нищо не ще промени моя размер.
  
  
  Чувал съм, като двигатели, леко заглохли. Време е почти дошло. Вторият пилот се върна до мястото, където седях. Той вдигна пръстите на едната ръка. Пет минути. Станах и проверих крак колани с парашут. Вторият пилот се грижел за мен. Червени сигнални светлини вътре в самолета, даде го на по-младото лице призрачен блясък. Предположих, че му е по-малко от 25 години. Младежта проявява във всички функции, с изключение на очите. Те изглеждаха уморени от възрастта, като че ли той е имал 50 години на разочарование за много кратко време. Това е лицето на голяма част от младите американски бойци във Виетнам. Може, очите отново ще станат млади, когато те се върнат у дома. Но сега те изглеждаха уморени от всичко това, уморяват от спираща мисли за безкрайна война.
  
  
  Америка дойде във Виетнам с наивно арогантност. Това, че е американски, е правилно. Ние не може да направи нищо лошо. Но сега този брой е дошло до гуша. Война до нищо няма да доведе, до нищо не води и не е подавала признаци на края.
  
  
  Но ние не сме се замисляли за това, втори пилот и аз. Той вдигна два пръста. Няколко минути. Той беше загрижен само за това, за да изведе ме през вратата и да се удари в целта. Бях загрижен за изпълнението на задачата. Една минута.
  
  
  Аз се приближи достатъчно близо до открит дверному проему, за да топлият вятър завързани с дрехите ми. Погледнах надолу в пълна тъмнина. Аз знаех, че там долу в джунглата и че те ще пъкам вражески патрулями. Държах в ръката си дръжката на въжето. Аз се чувствах като втори пилот докосна рамото ми и аз паднах напред през отворената врата. Вятърът веднага хванати мен, прокаран покрай опашката С-47. Мислех си, със затворени очи. Три, четири... Аз кувыркалась във въздуха, пада. Аз не чух нищо, освен силен шипения в ушите. 5. Аз съм изтеглен за кабел. Аз продължих да падат в рамките на няколко секунди, докато колани мен натягивались. След това усетих как раменете ми дернулись, когато парашут задулся. Краката ми раскачивались назад и напред. Свистене в ушите ми беше спокойно. Аз бавно се носеше надолу. Отворих очи и нищо не видях.
  
  
  Моята цел беше да бъде малка поляна. Не знаех как да го намеря в тъмната нощ. Те ми казаха, че не ми се наложи. Пилотът предопределени скорост на вятъра и скоростта на намаляване. Всичко, което трябваше да направя, е да пада надолу. Ето какво те ми казаха.
  
  
  Бучене на двигатели С-47 изчезна от пределите на слуха. Сега е само тишина. Под мен не е нито битки, нито очертания поляна. Представих, как пробиваюсь през дърветата с тежки клони, запутываю линия на улуци и зависаю, докато вражески патрул ме използва за тренировки по стрелба. Сега можех да видя сянката на по-тъмни от нощта под мен. Върховете на дърветата. Аз се движеше напред, докато се носеше надолу. Върховете на дърветата бързо наближаваха до краката ми. Аз съм твърдо хвана за колани с парашут и да чакам. Знаех, че върховете на дърветата се извисяват над буйни гъсталаци от джунглата. И изглеждаше така, като че ли аз съм точно в това влезе.
  
  
  Аз се чувствах като клоните ми пляскат по краката. Аз согнул колене и усети болки в краката, когато бодли scrabbling им. Ръцете ми cringed решения ремнях. Аз се събра сили, очаквайки, че воткнусь в тези дървета. Изведнъж дърветата останаха зад нас. Аз отново падаше на земята. Аз съм позволи на тялото си да се отпуснете. Стигнах до поляна, и изглеждаше, че съм на път да удари в мъртва точка.
  
  
  
  Петите ми се изгарят в меката пръст. Аз се олюля напред на чорапи, след това перекатился главата си напред. Земята се провалиха в мен, когато аз паднах. Парашут падна и протащил мен е почти на четири фута. И отново настъпи тишина.
  
  
  Стори ми се, че аз наделал много шум. Знаех, че сега трябва да се действа бързо. Скочих на крака и се оттегли колани с парашут. Погледнах на нажежен циферблат своите часовници - късно в продължение на пет минути. Аз се огледа поляната. Точно вдясно от мен, е трябвало да мине пътека през гъсталака на джунглата. Аз съм се премества до точката, теглени заедно за един парашут. Когато стигнах ръба на поляна, парашут скатался в голяма купа. Аз бутна го в храстите, за да не го види. Нощен топлината е запушен, дрехи прилипала към мен от пот. Имам в ушите жужжали комарите. Аз съм се премества в покрайнините, търсейки следите на очи. Пътя не е имало.
  
  
  Паднах на едно коляно. Извадих от джоба на ризата пластмасова карта и малко молив фенерче. Аз прокрутил на картата и продължаваше да гледа нагоре, за да се ориентирате. Като съм се завъртя. Пътеката, която беше от другата страна на поляна. Аз бързо се движи по протежение на противоположната страна на просеки и в бързината за малко не премина по пътеката. Когато забелязах това, спрях. Един час на пътя. Аз отново погледна часовника. Аз бързо се изчислява загубеното време и осъзнават, че ще трябва да избяга половината от пътя, за да го компенсира. Но поне съм бил на прав път. Всичко върви нормално. Аз отидох.
  
  
  Пред две вилици. Имам нужда от карта, за да знам каква да взема. Пътека петляла, като една голяма буква S за друг. От двете страни от мен, като огромна стена, се издигат гъсталака на джунглата. Аз повече не можех да видя небето. Земята под моите крака е гъста, като бетон. Пътят изглеждаше добре използван. Трябваше да се забави на всеки завой S. знаех, че ще капани. Аз се забави, се ускори, отново се забави, не сведе очи с пътеки.
  
  
  Вървях 20 минути, когато стигна до първата вилица. Това е трите разклонения. Аз коленичи, извади картата и посаетил. Средната пътека е добре протоптана, другите две леко обрасли с храсти. Но имах достатъчно време, за да се спази графика. Картата е нарисувана на ръка, с грубо зарисованными ръководство. Доказано е, трехзубая вилица. Аз трябваше да изберете тази, че на дясно.
  
  
  Аз започнах да тичам по нея. Прбежал около 50 ярда, но после джунглата започнаха да се приближават . - Когато аз пробирался, според мен размаха листа . Аз повече не можех да видя, къде съм ступаю. Пътя продължава по S-образно криви. Понякога растенията е толкова дебели, че трябваше да се движат през тях настрани. Аз загубих време. Насекоми, залепени към врата ми и се изправи. Жегата беше непоносима. Аз пробивался 15 минути, когато се натъкнах на втора развилку. Това е петолъчна. Аз се изправих на колене, извади картата и отново посветил. Аз трябваше да отида на средния път.
  
  
  Пътят е широк и доста директен. Краката ми бяха чука по твърда повърхност, докато аз се завтече. Направих един дълъг, бавен завой и внезапно спря. Пред мен лежеше храст. Това е подобно на квадратен парцел с дължина от почти пет метра. Храстите са ниски, и това предизвика в мен подозрение. Това е същото ниво, че и по пътя. Аз предпазливо се приближи до него и коленичил на ръба. Ми пръст на крака докосна въжето, издигната през пешеходна пътека. Чух над себе си шумолене и видя как разклонение на дърво внезапно распрямилась. В края на клони бяха малки заострени бамбукови шипове. Ако аз застана, тези шипове, удари ме директно в лицето. Аз мрачно кимна. Клонка се наведе и свободно завързана с въже. Ако докоснат въжето, конец бързо распрямилась да и удари бамбук шипове по лицето ми. Но това все още не говори ми, че е под клоните. Аз отодвигал клон в пътя на части, наполовина очаквайки, че нещо выпрыгнет пред мен. След това аз открих, че четката затваря отворената дупка.
  
  
  Стените и дъното на ямата бяха осеяни с остри стволове на бамбук дървета. Кратко и смъртоносни, те са били на разстояние един от друг. Ако клонка да не се удари, след това се падна да бъда в ямата. Във всеки случай това ще бъде неприятно и болезнено.
  
  
  Оставих отворена яма. Аз отстъпи шест стъпки и с по-голям разбегом скочил през него. Аз загубих много време. Но аз не исках да убия себе си, опитвайки се да го оправя. Аз се мести толкова бързо и леко, колкото можеше. Трябваше да стигнем до една рекичка, и аз знаех, че опоздаю.
  
  
  Аз продължих да се движат наполовина, замедляясь на всеки завой. Пътека е с ширина от почти десет фута, и да е лесно. Два пъти съм идвал до забележителностите, за които трябваше да наблюдава. Аз съм сверил ги с карта, намерил ги за правилни и продължи. До това време, като се приближи до рекичка, че закъснях за половин час.
  
  
  Чрез поток е дървен мост, въпреки, че самата бурлящая водата беше само около три метра ширина. Но бреговете от двете страни бяха влажни зони.
  
  
  
  Пешеходен мост започва и завършва в края на блатото. Аз се изправих на колене до мост и слушал. Всичко, което съм чувал, е на течаща рекичка. Джунглата растеше чак до краищата на блата, след това отвори пространство срещу потока и противоположния блата, където отново започва гъста издънки. Знаех, че близо до селото, но не знаех, колко е близо. Аз просто трябваше да отидат до рекичка. Аз съм чакал.
  
  
  Нещо може да се обърка. Чаках пет минути. Блатото кишело комари. Те жужжали имам пред очите си и, изглежда, летяха в ушите ми. Аз си помислих, че съм аз, може би, трябва да се опита да намери селото. Ако нещо не е така ... трябва ми алтернативен план. Моста трябваше да мине друг път. Може би това ще доведе до селото. Изведнъж чух глас, прошептавший името ми.
  
  
  "Мистър Картър", - каза на глас. "Остани на място. Не мърдай".
  
  
  Той вървеше зад мен. Чух движение, когато някой е минал през храстите. Стиснах лявото рамо, и Уго ми шило падна ми в ръка.
  
  
  "Обърни се бавно - каза един глас. Сега тя беше близо до мен, точно зад лявото ми рамо.
  
  
  Аз крутанулся и скочи на крака, а Уго се изправи пред мен. Спрях си скок от една секунда, преди да убие с просто човек.
  
  
  Той стоеше неподвижен, странна сянка в мрака. Главата му покачивалась, когато той превежда поглед от лицето ми на шило и обратно. Той е виетнамските крестьянином, и распущенная бяла брада го правеше стар. Тялото му беше малък и тънък. Той чакаше, като се разклаща главата си, за да видите, какво щях да правя с Уго.
  
  
  Когато са изминали секунди, и никой от нас не се премества от мястото си, той каза: "Аз съм Бен-Куанг. Аз съм си контакт".
  
  
  Попитах. "Как да го разбера?"
  
  
  "Вие спрыгнули с американския самолет на поляната. Вие сте използвали картата, която съм направил, за да ви насочи натам. Аз трябва да ви закара в селото. Трябва да са се срещнем при потока, но са закъснели".
  
  
  "Ти си твърде голям, за да мине за селянин. Мислех, че те ще изпрати някого по-малко".
  
  
  "Добре, - казах аз, като Уго на мястото. "Аз съм голям. Аз си мислех, ти ще бъдеш някой, малко по-млад. Ти можеш да ме закара в селото, или не?"
  
  
  Той отиде първи. Той мина покрай мен към моста и се обърна. "Ще ви заведа в селото. Ние трябва да се движат внимателно. В района има вьетконговский патрул. Той е преминал през селото два часа назад. Следвайте ме. Аз съм старец. И Не се отклоняват, ако можеш".
  
  
  Той бързо се премества напред. Той беше по средата на моста, преди да се движи зад него. От другата страна На пътя не е имало. Когато Бен-Куанг напуска мост, той се скри в джунглата. Аз движи зад него, опитвайки се да го настигнат. Храсти жалили краката ми и удряха по лицето. Все още не е ясно. Следях за него по-скоро по звука, отколкото на видимост. Но го влакнести тялото произвежда по-малко шум, отколкото моето. Три пъти аз си тръгнах в тази посока, само за да го чуят слаби удари от ляво или от дясно на мен. Трябваше от време на време да спре и да слуша, за да сте сигурни, къде точно е той. Аз перелезал през стволовете на дърветата и счупи клона, но продължава да върви след него.
  
  
  След това спрях, за да се провери неговото местоположение, но не го чух. Струваше ми се, че съм заключена в лабиринт от храсталаците. По лицето ми се издигаше пот. Аз слушах внимателно, но не го чу. Загубих го. В яда си съм се премества в посока, която, както ми се стори, той си отиде. Аз поддържам себе си в отлична физическа форма. Въпреки това, този старец кара ме да се чувствам така, като че ли имах наднормено тегло 40 килограма и е участвал в програмата за упражнения с бира по телевизията. Но аз продължих с надеждата, че вървя в правилната посока. Когато минаха пет минути, а аз все още не съм го видял признаци, спрях. Огледах се във всички посоки. Мога да се закълна, че чух дишането му.
  
  
  Бен-Куанг направи крачка надясно и застана точно пред мен. "Г-н Картър, - каза той с мекия си глас, - ти направи много шум".
  
  
  "Колко далеч село?" Аз се потя. Аз знаех, че той се присмива над мен, и се радва на това.
  
  
  "Недалеч. Тук". Той се затича отново.
  
  
  Но този път аз стоях точно пред него на опашката. Аз знаех, че той играе една малка игра, опитвайки се да се измъкне, за да отново да ме изненада. Но аз внимателно наблюдавам това, което можех да видя и тръгна след него. Стъпи там, където стъпи той, двигал тялото, как той. Въпреки факта, че аз бях по-голям, в непозната местност и носеше тежка раница, аз все още бях точно зад него, когато той излезе от джунглата на голяма поляна.
  
  
  Ние бяхме в селото. Тя е била много малка. Има девет колиби със сламени покриви, разположени в кръг. Без да каже нито дума, Бен-Куанг се премества към втората хижа в дясно от нас.
  
  
  Аз не съм виждал признаци на движение, нито светлини, нито на хора. Аз го последвах Бен-Куангом в хижа. С арочного тавана виси нажежен фенер. Подът беше мръсен и плътно при твърд. Единствената мебел беше единственият маса без столове и два тепиха от едната страна на хижа. Беше един отворен прозорец. Около фенер жужжали насекоми. Около фенер жужжали насекоми. Мъртви, които са се оказали прекалено близо до пламъка, усеивали приземен етаж.
  
  
  
  
  Аз махнах раницата и го сложи на масата. След това срещнах с Бен-Куангом.
  
  
  В светлината на лампата му е на повече от сто години. Лицето му беше искривленным, като дънера на дъб. Той е само на няколко сантиметра по-висок от пет фута. В светлината на фенера бяла брада изглеждаше по-бяла. Тънък устата е на кафяви петна. Неговите тесни, тъмни очи ме гледаха.
  
  
  Попитах. "Какво става?"
  
  
  Бен-Куанг посочи една от циновок. "Можете да се отпуснете. Когато ще бъде светло, Ни Киен ще бъде тук. Той ще ви води към руините".
  
  
  Аз кимнах и седнах на циновку, с кръстосани крака. Бен-Куанг се хвърли към мен последен поглед, след това се обърна и излезе от колибата. Извадих една от своите цигари и лежаха на рогозка. Когато пламъкът на моята запалки докосна цигара, пуснах дим към тавана. Задържайки цигара в устните си, аз поставих ръце зад врата си и се загледа, като насекоми умират от фенер.
  
  
  Още един етап на моето пътуване е завършен. Най-трудното предстои. Той ме доведе до руините на Ангкор Трън в северозападната част на Камбоджа. Но пътуването започва преди повече от седмица в офиса на Хоук.
  
  
  
  Глава втора
  
  
  
  Обаждане от Хоук не може да прозвенеть в най-лошото време. Аз бях в своята нюйоркската апартамент, в леглото, и не един, когато се разнесе звън на телефон.
  
  
  Джанет застонала, когато аз се освободили от нея и грабна слушалката. Отоплението в апартамента не е включена, и в спалнята остана нощната прохлада. Между чаршафи и одеяла се градеше приятна топлина, тази топлина, от когото ти говориш за себе си, че и война не ще те принуди ли да се измъкнем. А Джанет е бил малкия си вграден нагревател.
  
  
  Аз нещо изръмжа в слушалката.
  
  
  След това чух-добрият глас на Хоук. "Времето във Вашингтон, в това време на годината е много добра, мистър Картър".
  
  
  Хоук искаше да е във Вашингтон. Кога? "Аз разбирам, че сутрин е доста хладно", - казах аз.
  
  
  "Не късната сутрин. Да кажем, малко преди вечеря?"
  
  
  "Днес?"
  
  
  Не бях сигурен, но ми се стори, че чух как Хоук се засмя на себе си. "Не, - каза той. "Утре ще бъде добре".
  
  
  Когато затвори, аз се чувствах като тънка ръка Джанет ме сграбчва за врата. Аз се изкачи между топли чаршафите и взе в ръцете на тънък нагревател плът.
  
  
  "Сладък", - сонно промърмори тя. "Толкова рано."
  
  
  Ръката ми нещо с нея и свободи. Първо, тя е пасивна, а след това бавно започна да се движи срещу ръцете ми.
  
  
  "Аз все още спя", - прошепна тя. "Аз правя това по време на сън".
  
  
  Джанет е едно от най-добрите манекенщиц Ню Йорк. Подобно на повечето от тях имаше момчешки тялото с малки гърди. Нейната кожа е гладка и безупречна, а кестенява коса, гъсти и дълги. Тя прекарва много време във Флорида, и я изгори от слънцето тяло показывало, че тя прекарва много време на слънце. Аз нека си ръка лесно превключване между краката си.
  
  
  "Мъжете са ужасни!" - извика тя. "На сутринта, докато аз не се събуди. На всички ви харесва тази сутрин?"
  
  
  "Шшшт". Аз притисна към устните си. Аз се преместили тялото си там, където по-рано е моята ръка. Когато влязох, чух от нея категорично дъх.
  
  
  "О, Ник!" извика тя. "О, скъпи!"
  
  
  Както винаги с Джанет, за първи път премина бързо. Нейните дълги нокти scrabbling мен, докато е прясно през стиснати зъби. Ние бавно се движеха заедно и расходились, знаейки, че за втори път ще бъде и за двама ни, и това ще отнеме известно време.
  
  
  "Ти си прекрасна", - хрипло каза тя. "Моят прекрасен, прекрасен любовник".
  
  
  Лицето ми се изгуби в дълбоките гъста косата си. Прекарах ръка по гърба си и притянул по-близо до себе си. Усетих топлината му дъх на врата си. Топлината чаршаф стана по-дълбоко, и телата ни се намокри. Като че ли ние сме били спойка.
  
  
  Аз се почувствах като на неговото движение се ускоряват. Тя отново се покачва. Ние сме започнали в детството, изкачването по стълбите, първо, стъпка по стъпка, докато не успя да прецени разстоянието. След това темпото се ускори. Според някои стълби можеше да се изкачи по две наведнъж. Хванати за ръце, ние взбежали по стълбите. Усетих ръмжене, вырывающееся от моето гърло. И двамата бяхме много близо и шумны. Кърпи представлява фурна с мека подплата, в която ние буквално се задушават.
  
  
  И тогава ние заедно са достигнали върха. Джанет е била малко по-напред от мен. Но когато разбрах, че тя е направила това, аз бързо тръгна след нея. От другата страна на стълба е най-дългата пързалка. Ние заедно запрыгнули в него и в продължение на минути се плъзна, усещане за полъх на вятъра, на нашите възпаление на бузите, здраво обхватив помежду си ръце.
  
  
  На дъното на влакче в увеселителен парк са подредени възглавници от гъши пух на света. Ние соскользнули в тях заедно и започнаха да се превърне somersaults и се превърне somersaults. После всички сили са си отишли, и ние се срина заедно.
  
  
  "О, Ник!" - хрипло прошепна Джанет. "Когато умра, искам да умра тук е така". Тя усети как аз отдаляюсь от нея. "Лесно" - каза тя.
  
  
  Аз бях предпазлив. Когато седях, облегнат с гръб към изголовью легла, аз казах: "Искаш ли цигара?"
  
  
  "Мммм."
  
  
  Известно време ние се пуши мълчаливо. Моето бързото дишане нормализовалось. Това е хубавото време.
  
  
  
  Самият акт на любов е толкова прост, че всички животни могат да го направят. Но чувства, думи преди, по време и след - това е, което придава смисъл на връзката ви.
  
  
  Аз погледнах към Джанет. Лицето й бе класическата красота. Чертите на лицето са остри, но около устата е мекота. Но сиво-зелени очи бяха неговата най-забележителна черта.
  
  
  Ние се запознал на парти. Аз знаех, че тя е фото-модел; тя знаеше, че аз работя в някакъв международната полиция. Ние не знаеха почти нищо един за друг. В нашите разговори е задължително да са изкачане на малките неща. Аз знаех, че тя е някъде там внебрачная дъщеря; тя знаеше, че в мен стреляха няколко пъти, и аз съм убил поне един човек.
  
  
  Така продължи почти две години.
  
  
  Аз отдавна спря да се опитаме да разберем, как аз към него съм. Ние просто не толкова често сме се виждали. Когато бях в Ню Йорк, винаги съм се обади на нея. Ако тя си беше вкъщи, сме се срещали. Времето, прекарано заедно, е ограничен, и и двамата знаеха това. Или си, или аз да се обадя по всяко време, като бях на път да бъде утре. Този път имахме почти седмица.
  
  
  "Аз заминавам утре", - казах аз.
  
  
  Тя пусна цигарения дим право в тавана. "Мисля, че обичам те, Ник. Вие сте чували това и преди от много жени. Но аз никога не мислех, че ще мога някой, който да обичаш. И сега, аз мисля, че те обичам".
  
  
  "Ти си чул какво казах?"
  
  
  Тя се усмихна, очите му гостуваха. "Аз знам, че ти си уезжаешь. Знаех това, когато телефонът звънна. Ти си чул, какво съм казала?"
  
  
  Аз съм я целуна по носа. "Всичко, което аз мога да ти кажа, това е нещо, което винаги съм несчастлива, когато ти си отговаряш на телефона. И ми е тъжно, когато трябва да се разделим".
  
  
  "Да казваш, че ти отново займешься с мен любов, преди да си тръгне?"
  
  
  "Аз обещавам.
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Този път времето в момента в Вашингтон е приличен. Когато съм влизал в офиса на Amalgamated Wire Press and Services, е ясен ясен ден. Отидох направо в офис Hawk.
  
  
  Когато влязох, Хоук вечеря. Той малко не е рядък пържола, а от пържени картофи са останали само парчета. Зло влакнести тялото на Хоук склонилось над тавата. Го кожистое лицето се качи при мен и той посочи стола срещу бюрото си. Той погълна парче пържола, която се дъвче.
  
  
  "Ти си на вечеря, Картър?"
  
  
  Аз кимнах. "Да, сър, в самолета". Хоук е в риза с ръкави. Свалих якето си и висеше на закачалка. Аз седнах, докато Хоук всякакви предпоставки последното парче пържола. Той дръпна настрана подноса настрана.
  
  
  Студените сини очи Хоук учи ме. "Съжалявам, че оттаскиваю тебе... тя как се казва?"
  
  
  "Жанет", - казах аз с усмивка. "Ние с Джанет има разбиране за тези разговори".
  
  
  "Хампф. Тъй като ти я остави?"
  
  
  Усмивката ми стана по-широка - "Щастливи, здрави, твърди като камък, и тен".
  
  
  Хоук се засмя. Той се отблъсна от масата и се изправи. При закачалки той извади от джоба на якето е с дълга кафява пура. Когато пура зажала зъбите му, той внезапно се обърна главата си, за да ме погледне.
  
  
  "По дяволите, Ник. Знам, че имаш най-сложни задачи. Изглежда, че AX винаги се получава мръсни задачи. Но това не трябва да бъде сложно".
  
  
  Аз се намръщи. Но аз не казах нищо. Знаех, че Хоук стигне до това в свободното си време. Той се върна към масата и седна. Когато той запали мача до края на пури, стаята се напълнила с несравним аромат. Той се проточи, след това с окурком между зъбите си, отвори най-горното чекмедже на бюрото и извади папка.
  
  
  "Което го отличава от останалите, е в това, че ние сме толкова малко за него знаем". Хоук държеше пура и учи сив върха. "Ако ние действаме открито, Съединените Щати могат да се сблъскат със сериозни проблеми". След това той изведнъж каза: "Ник, като твоята история в югоизточна Азия?"
  
  
  Аз примигна и поклати глава. - Мисля, почти толкова добро, колкото можеше да се очаква. Защо?
  
  
  Хоук се наведе над папката. "Позволете ми да ви прочета някои факти. Триста години по-гладен виетнамски, слизаше от север, изтръгнат от делтата на река Меконг у местните жители в Камбоджа. Тази делта е заболоченный свят, криволичещи реки и канали пресичащи, които през лятото на мусоните, се бутилират по техните брегове и превръщат околната селски район в един от най-богатите оризови купи в цяла югоизточна Азия ".
  
  
  Аз казах: "Да, сър, знам. Делта приблизително с Дания. Аз разбирам, че там живее почти тридесет и пет процента от населението на Южен Виетнам".
  
  
  Хоук кимна. "Вярно е, - каза той. "И те работят в калта на стотици хиляди оризови полета".
  
  
  "Това е доста древна история".
  
  
  Хоук вдигна ръка. "Сега ще вземем по-прясна информация. През втората половина на хіх век Делта става френска колония и е преименувана в Индокитай. Когато през 1954 г. се срина Френска Индокитайская империя, Делта е узряло за комунистите".
  
  
  "Ами да, така и беше. Но когато в края на 1960-те години, беше свергнуто правителството на Нго Дин Дьема, в случай намеси на Съединените Щати".
  
  
  Хоук се отпусна назад. "Вовлеклись - добра дума, Ник, защото ние сме толкова проклет замесени".
  
  
  "Не ми казвайте, че комунистите са заловени на Делтата".
  
  
  
  
  Хоук се смили над мен мъдра усмивка. Пура отива, и той я дъвче. "Да кажем, има шанс, че може да се опита. Някой - ние не знаем кой е - събира група от верни доброволци, за да спечелим Делтата за Камбоджа. Комунисти или не те, ние също не знаем".
  
  
  Аз запали една от своите цигари. "Това е моята задача? Научите?"
  
  
  "Частично." Хоук извади пура и удостоверенията я между палеца и показалеца си. "Ник - каза той, - в продължение на известно време Съединените Щати се оплаква камбоджийскому правителството за това, че Chicoms действа и да се бият извън Камбоджа. Въпреки факта, че имаме въздушни снимки, потвърждаващи нашите оплаквания, Камбоджа всичко това се отрича. Ние почувствахме, че нашите ръце са свързани, това е до вчера ".
  
  
  Аз се намръщи. "Вчера?"
  
  
  Хоук кимна. Той продължаваше да гледа в незажженную пурата, която държеше в ръка. "Вчера член на правителство на Камбоджа, каза американски представител - разбира се, не за протокола - че причината за целия този проблем може да бъде някаква тайна група, известна като Обществото на Сребърни Змии. Според този човек, лидер на това общество има само едно желание - да се върнем на делтата на река Меконг Камбоджа. Ние нямаме представа кой е лидер на това Общество, има ли изобщо ".
  
  
  Аз казах: "Това може да бъде просто прикритие за правителството на Камбоджа. Може би те са казали това, за да слязат с куката".
  
  
  "Може би - каза Хоук. Той бутна пурата обратно в зъбите и я запали. Аз затушил цигара и погледна към Хоук, който отново попыхивал. Той каза: "сега Съединените Щати са в щекотливом положение. Това така наречено Общество предполага, че действа от няколко разрушени храмове в района на Ангкор-Торн. Камбоджанци, изглежда, си мислят, че "лидер" използва Обществото за помощ на пакистан. Освен това, те имат право да Съединените Щати да се изпрати малък ударен отряд, за да унищожи Обществото. Но шок в отбора трябва да завърши работата си и да напуснат в Камбоджа в рамките на тридесет дни след кацане ".
  
  
  В главата ми започна да се оформя възможности лепкава ситуация. Аз съм се премества напред, подпрян с лакти на масата. "Вие ли, сър, това може да бъде дурацкая играта. Да Предположим, че това Общество наистина има, и да предположим, че тя става твърде могъщ и правителството на Камбоджа иска да го смаже, за да не се допусне преврат в самото камбоджийском правителството. Е, не е ли възможно да позволи на Съединените Щати да се направи тази мръсна работа? "
  
  
  Хоук постави длани на масата. "Точно. И докато ние предполагаме, Ник, да предположим, че правителството на Камбоджа иска тази ударната група се е намирала вътре в границите си, за да я подкрепят. Аз съм сигурен, че с този човек може да работи, за да бъде светът си помислих, че Съединените Щати са нахлули в Камбоджа. Ние ще бъдем в дяволски положение ".
  
  
  Хоук в миг на мълчание от дъвчеше пура. Аз леко съм чул шума и суетата на други офиси отвън. В кабинета на Хоук се от тавана виси дим, и в стаята имаше остър мирис. Започнах, когато Хоук отново се обади.
  
  
  "Има още една възможност, Ник. Може би това Общество наистина има и прави нещо, което, според него, правят членовете, - възвръща Делтата за Камбоджа. Може би те също се борят с Чиком. Можете да ги използвате като съюзник ".
  
  
  Аз знаех каква ще бъде моята работа, още преди да Хоук ми обясни това. Той се отблъсна от масата и застана за миг, след това се приближи до прозореца и се обърна към мен лице, засунув ръце в джобовете на бедрата.
  
  
  "Така че, тук е твоя работа, Ник. Ти ще се качиш в Камбоджа преди това, тъй като там ще бъдат изпратени някакви ударни сили или войски. Имам нужда от информация. Има ли това Общество Сребърни Змии в действителност? Ако да, къде? Тя наистина се опитва да си върне Делта за Камбоджа, или е на корицата на други мотиви? Свързано ли е това така наречено Общество с трафика на вражески войници от Камбоджа срещу Съединените Щати? Научете повече за тези неща ".
  
  
  Хоук се върна до масата и затвори папката. Когато той отново заговори, той продължи да гледате в една папка.
  
  
  "Ако отидете в плен, ние никога за вас не са чували. Съединените Щати не са свързани. Ако ви трябват специални ударни сили на шестнадесет морски пехотинци, те ще се свържем с вас.Ако наречено Общество ще се окаже нашият най-голям враг ". Хоук въздъхна дълбоко.
  
  
  "В Южен Виетнам е бил установен контакт, както и водач, който да ви закара до руините на Ангкор-Торн. Има неща, които трябва да вземете в Special Effects. Вашият самолет полита в Сайгон сутрин. "
  
  
  Аз казах: "Какво друго, сър?"
  
  
  Хоук примигна два пъти. "Късмет, Ник".
  
  
  
  * * *
  
  
  
  От Special Effects взех няколко неща. Едно е представяла себе си пластмасов корпус с 12 електронни бутони, 11 бели, една червена. С него бих могъл да предизвика Особен ударен отряд, ако те ми отне. Аз слушах внимателно, като ми обясняваха, как да се ползват бутоните.
  
  
  Аз също се два леки пластмасови костюми с куки без бородки. Костюми приличаха на леки костюми. Докато слушах, как ще ги използвате, ми обясни, че имам две, защото аз не говоря по-виетнамски. Когато аз ги използвам, с мен трябва да има някой
  
  
  
  
  Предмети са били поставени в раницата заедно с миниатюрни електронни подслушивающими устройства с малък радиоприемник. Там е и прикриване, маскиране на азиатския селянин, в която съм облечен, след като стигна до Сайгон. На следващата сутрин със своите раница качих се в самолета до Сайгон.
  
  
  За възрастни и коррумпированном град Сайгон ме посрещна служител на военна разузнаване. Аз научих, че моя контакт във виетнамските джунгли ще бъде човек на име Бен-Куанг. Дадоха ми груба карта, която той рисува. Аз се предреши и в полунощ се качих в С-47. След това чаках в селски колибата на един човек на име Ни Киен, който държи на мен до руините на храма Ангкор Том.
  
  
  
  
  Трета глава
  
  
  
  Събудих се, вздрогнув. Насекомите вече не жужжали от фенер. Беше светло. Аз бавно седна, тялото ми втвърдени от твърдостта на тепиха. Чух детски смях при хижа. Аз съм виждал недокуренную цигара на земляном пода. Аз автоматично се преместих поглед към масата. Нещата все още са останали непокътнати. Е все още горещо, и аз му е горещо.
  
  
  Аз съм концентриран с всяка от мен, да се отпуснат мускулите и да позволи на твърдост да се измъкнем от тях. Затворих очи и твердил себе си, че е готов и добре отпочинал. Аз най-накрая отворих очи, бях напълно внимателен и спокоен. Не е имало и намек за скованост. Аз погледнах към вратата. Бен-Куанг стои там.
  
  
  Той се усмихна, наморщив временни лицето. "Вие сте добър заспали, мистър Картър?"
  
  
  Аз кимнах. Скочих на крака и се изправи. "Сега на дневна светлина", - казах аз. "Къде Ни Киен?"
  
  
  Бен-Куанг махна с ръка. "Той ще дойде, той ще дойде. Вие, американците, такива нетърпеливи. Като нетърпелив и такива смешни".
  
  
  "Че ти се намираш на такова абсурдно?" Попитах.
  
  
  Бен-Куанг протегна към мен ръка. "Погледнете на себе си. Ти си толкова голям и се опитвате да се представяте за селянин. Само американец може да направи нещо толкова глупаво и смешно. Елате, мистър Картър, ние поедим".
  
  
  Аз го последвах от колибата. Между хижи тичаха деца, пищяха и се смееха. На мен не обръща внимание. В центъра на кръга хижи над открит огън бурлил голямо черно гърне. За него се грижат три бабата. За всяка хижиной е в градината, където можех да видя работещи мъже. Въздухът беше гъста и влажно, слънцето почти слепило. Селото изглеждаше така, като че ли е в малък форт. Въпреки че имаше кафяв цвят покриви хижи и мръсотия поляна, зелената стена на джунглата обграждат всички, зелен е доминиращ цвят, създава усещане за хладен спокойствие. Насекомите бяха гладни. Както и аз.
  
  
  Когато сме близо до открит огън, Бен-Куанг каза: "Червен Кръст носи ни фигура пъти в седмицата. Ние се опитваме да спаси толкова, колкото можем".
  
  
  "Защо не можеш да запази всичко това?" Попитах.
  
  
  Той сви рамене. "Вьетконг преминават през нашето село. Те се нуждаят от ориз за армията си. Те го отнемат".
  
  
  Стигнали до огъня. Жените се преместихме в случаен ред. Те не обръща внимание на мен. Бен-Куанг взе две дървени паници, окунул ги в тенджера с ориз и ми подаде една.
  
  
  Аз казах: "Децата ми не са забелязали. Жените също. Може, те да не мислят, че съм прекалено голям, за да мине за селянин".
  
  
  Бен-Куанг ме в сянката на една от хижи. Седна с кръстосани крака, с гръб към стената. Той пъхна пръсти в купа и пъхна в устата си парче ориз. Очите му бяха затворени. Аз направих същото. Ние ориз е миризмата на разлятото варовит прах.
  
  
  "Жените и децата да забележат", - каза Бен-Куанг.
  
  
  "Те така и не дойде", - казах аз. На втората хапка ориз защо-това е малко по-добре.
  
  
  Бен-Куанг каза: "Те знаят кой сте вие и защо сте тук. Те не обръщат към вас внимание, защото знаят, че скоро ще си тръгне".
  
  
  "Разбираемо. Кажете, вие също намирате Червен Кръст, който веднъж в седмицата носи ви фигура, нелепо?"
  
  
  Очите му метнулись към мен, а веднага след това отново погледна към джунглата. "Не, - каза той. "Но ако тук не е имало американци, може би, бихме могли да отглеждат собствена фигура".
  
  
  "Бихте предпочели да доминиран от комунисти?"
  
  
  Той постави купата с ориз и дълго ме гледа. Когато той заговори, гласът му беше много скучно. "Г-н Картър, че брат ми има ферма близо до Ханой. В него е доминиран от комунисти. Веднъж в месеца във фермата идва човек от правителството. Те седят и разговарят. Те говорят за ниви, за времето, за това, че за Това ще бъде година на ориз. С брат ми се третират като мъж, горд човек, личност. Брат ми не е политик. Той знае само човек, който идва при него веднъж месечно. Американски хоросан снаряди да не е бомбардиран фермата му В личния му живот не се намесват американските войници, които търсят враг. Не го изведе от дома си и да не поставя в скапан лагер за изселници. Брат ми винаги да има достатъчно храна, за да изхранва семейството си. И това е храна, която те се отглеждат самостоятелно. не беше дадено на него, тъй като нищему на улицата ". Той си взе купа и продължава да има.
  
  
  "Защо имам впечатлението, че ти е не на място в тази село", - казах аз.
  
  
  
  
  Той се засмя. Той бутна последните ориза в устата си и я сложи празна купа. "Аз съм главата на това село", - каза той. "Преди войната, аз съм преподавал в Университета в Сайгон".
  
  
  Аз доел фигура. Бен-Куанг отново се загледа в джунглата. Чудех се, може ли да ми кажете нещо за това така наречено Общество на Сребърни Змии. Щях да го питам, когато той отново заговори.
  
  
  "Това село е защитена", - каза той. "Вашата лека пехотна бригада обучава компанията редовни войски на Южен Виетнам. До тях се присъедини към нас непрекъснато се вършат набези Вьетконг. Така че сега редовни войски са тук с американците. . Но те чакат. Докато американците тук, Вьетконг не извършват набези. Но те не вярват, че дори с хиляди пушки М-16 и оборудване американците някога ще бойна единица от южновьетнамцев. . Така че, вьетконговцы преминават през нашето село, тихо и през нощта. Те чакат в джунглата, докато американците се оттеглят. След това отново започват нападения ".
  
  
  Извадих цигара и я запали. Бен-Куанг се отказа от това, че аз му предложих. Той просто се загледа в джунглата. Аз казах: "Бен-Куанг, ти знаеш ли, защо съм тук?"
  
  
  "Да" - каза той. "Вие искате да отидете до руините на Ангкор Том".
  
  
  "Вярно. Ти нещо знаеш ли за групата, наречен" Общество на Сребърни Змии "?"
  
  
  Очите на Бен-Куанга падна. "Аз съм чувал за това", - просто каза той.
  
  
  Аз се намръщи. "Че за слухове?"
  
  
  "Казват, те наддават на своите служители от околните села. Те използват терор и убийства".
  
  
  "Знаеш ли колко им в Обществото?"
  
  
  Бен-Куанг скочи на крака и се изправи. Очите му не е валиден до джунглата. Той надраскване на задната част на своите панталони, когато стоях до него. Аз съм позволи на очите си да се погрижи за това, къде той гледаше. От джунглата в посока на село излизаше фигура.
  
  
  "Колко?" Попитах.
  
  
  Не търси ме, Бен-Куанг заяви: "Аз повече нищо не знам за Обществото. Задайте своите въпроси Ни Киену. Той ще знае. Общество уби сина си". Той вдигна искривленную ръка и посочи към далечна фигура. "Ето и това - каза той.
  
  
  Приближаването на мъж изглеждаше ниска и набит. Стъпките му са сигурни и по-бързи. Аз си помислих, че това е един млад човек, въпреки че той е все още твърде далеч, за да види лицето му. Погледна към Бен-Куанга.
  
  
  Старецът, изглежда, чакаха с нетърпение, като че ли изключително приближава фигура е стар приятел. Аз си помислих, че той е странен, но не съвсем. Американски турист, като чуха думите, изречени от мен Бен-Куангом, вероятно, избухна от възмущение. Бил съм почти във всички страни по света. Моите собствени убеждения не се е занимавал никой, освен мен. Аз съм бил агент на своята държава. Ако ме хвана моята страна отрече било само моето съществуване. Приех това като част от заплатата. Но аз знаех, че във всяка ситуация винаги има много страни.
  
  
  По мое мнение, моята страна не винаги е право. В своята история често се случваха глупави грешки. Но дори и думите "правилно" и "погрешно" са относительны. Не може да има фини разлики. Така че, аз тихо се вслушва в думите на Бен-Куанга. Чувал съм ги и преди. Всяка идеология, всяка държава търси своето лично място под слънцето. Всеки смята своя път е правилният.
  
  
  Собствените ми убеждения са по-фундаментални и по-лични. Те се отнасят само две неща - живота и смъртта. За мен смъртта винаги е била следващата стъпка или зад следващия ъгъл. Животът е нещо, за което можех да стоят дълго. Не можех да губите време, просто заема място. Аз трябваше да вземете всичко, което може напълно да се насладите на това и да се пусне, когато продължихме напред. Всяка работа, за мен е индивидуално. Това нямаше нищо общо със страните, идеологиями или война. Всеки е прост или сложен проблем, който трябва да реши само аз. Аз знаех, че аз съм само инструмент, но възнамерявам да се превърне в един от най-добрите инструменти на пейката, въпреки че би поради причината, че просто да остане жив. И така, Бен-Куанга беше мнението си, а аз - своята.
  
  
  Ни Киен поприветствовал Бен-Куанга възприемане на старец. Те се усмихваха един на друг и тихо говори виетнамски. Ни Киен е немолод. Го прави косата са били цвят на сол и черен пипер. Той не е имал на врата си, като че ли главата седеше между неговите огромни рамене. Той е много по-малък от мен, но аз се съмнявам, че той тежи много по-малко. Тя е изградена като бик, с яки на вид на дебели ръце. Лицето му беше морщинистым, но не искривленным, като при Бен-Куанга. Гласът му беше нисък. Аз мълчаливо стоеше, докато двамата мъже разговаряха. В крайна сметка те се свеждат до мен.
  
  
  Ние Кин се обърна от своя приятел и ме погледна. Имаше замислен вид. "И така, ти си американец, Ник Картър". Това не беше въпрос, а просто твърдение, да знаех, че ме забелязали. "И ти започваш да се представяте за туземца".
  
  
  "Аз ще се опитам да", - казах аз през здраво устни. "Ти си отвезешь мен в Ангкор Торн, или не?"
  
  
  "Да, аз ще взема теб".
  
  
  "Кога?"
  
  
  Той погледна към небето, покрива очите си с ръка. След това той отново ме погледна. Внимателен израз е неразделна част от лицето му. "С твоя ръст не могат да пътуват при дневна светлина. Когато дойде слънцето, ние ще оставим".
  
  
  
  Бен-Куанг каза: "ще го питам за Обществото Сребърна Змия".
  
  
  Изражението на лицето Ни Киена се е променило. Челюстта му напряглись, тялото напряглось. Той се взираше в лицето ми с очевидно презрение. "Ако сте приятел на Обществото, - бавно каза той, - аз ви убия на място."
  
  
  Аз съм позволил на устните си работи в лека усмивка. "Това би било глупаво да ви кажа, че аз съм приятел на Обществото".
  
  
  Той остана неподвижен. Бен-Куанг сложи ръка на рамото му. "Той не знаеше за съществуването на Обществото, докато аз не му каза", - каза старецът.
  
  
  Ни Киен малко спокойна. Той все още гледаше към мен, но от лицето му изчезна презрение.
  
  
  Аз казах: "Можете ли да ми нищо да разкаже за това Общество?"
  
  
  "Те месарници и убийци. Повече аз нищо няма да кажа". След това той си тръгна заедно с Бен-Куангом.
  
  
  Гледах, докато те не са влезли в хижа. След това седна и запали. Децата продължиха да играят в колиби. Бабата се върна към котел на открит огъня. Жителите на селото продължават да работят в градините си.
  
  
  
  
  Четвърта глава.
  
  
  
  Топлината не утихала на залез слънце. Бен-Куанг и Ни Кьен прекарва по-голямата част от деня си в своята колиба. Аз бавят, гледане на ежедневните дейности на селото. Хората ми изглеждаха озадаченными, но тяхното любопитство е достатъчно, за да задават въпроси. Те имат право да ми видите, че те го правят, но с мен не се говори.
  
  
  Ден в село останаха само възрастните мъже, жени и много малки деца. Останалите работеха на четири оризищата, разположен на юг. По залез слънце жените започнаха да пристигат с оризови полета. Основно те са били малки и жилистыми, и въпреки, че телата им изглеждаха юношескими от работа, на лицата се яви възраст преди време. С наближаването те са приели върху себе си отговорността за децата и започнали да си домакинска работа. Бельо отнесени към рекичка, бурлящему западно от селото. Мъжете скоро ще се върнат с оризови полета и им предстои да направим още много.
  
  
  По залез слънце отидох между хижи със сламени покриви и с любопитство наблюдаваше случващото се.
  
  
  По залез слънце Ни Киен излезе от колибата с раница на гърба. Аз застана срещу колибата и слушаше звуците на джунглата. Беше почти прекалено тъмно, за да нещо да се различи. Ни Киен премина към мен чрез една малка открито пространство.
  
  
  "Ние отиваме сега", - каза той.
  
  
  Аз кимнах и затушил цигара. Очите Ни Киена стана тежко след сън. Аз отидох до колибата и грабнах си раницата. Той нетърпеливо чакаше, докато аз пристроил го за раменете. След това аз кимнах му и той тихо продължихме по пътя. Аз бавно го последва. Бен-Куанга не можеше да вижда.
  
  
  Въпреки че набит краката Ни Киена са къси, той често двигал ги нагоре и надолу. Аз открих, че правя големите стъпки, за да се справи. Той никога не погледнах назад, за да види дали съм там, и никога не е говорил. До това време, като стигнахме до джунглата, ми риза беше напоена с пот.
  
  
  Птици на джунглата силен вскрикнули, когато ние се гмуркаме. Светлината е достатъчно, за да различи гърба Ни Кьена, но след като гъсти листа затворени около нас, тъмнината се превърна в абсолютна. Ни Киен ходи по тъпкан пътя. Аз не знаех, щеше ли той да играе с мен в игри като Бен-Куанг, но за всеки случай остана при него на опашката.
  
  
  След един час ми се струваше, че аз бързо вървя по тесния коридор. Пътят е неравен и криволичещ. Но джунглата е построена черни стени от двете страни.
  
  
  Ни Киен движеше бързо и безшумно. Когато мина половин час, аз започнах да се сърдя. Имах доста добра представа за това, което Ни Киен се опитва да докаже. Той чакаше, когато аз омръзне, ще му кажа забави или да спре и да си почине. Може, мислех, че всички американци кликне върху бутона. Аз не знаех, че той е мислил, и в този момент ми беше не ми пука. Аз не очаквах много бърборене и приятелски усмивки, но и тиха ненавист също. За мен това не беше необходимо; за Мен това не беше необходимо.
  
  
  "Дръж Се, Ни Киен!" - силен казах аз. Спря и започна да се свали раницата от раменете си.
  
  
  Преди да спре, той е направил още седем стъпки. След това той бавно се обърна. Беше твърде тъмно, за да различи изражението на лицето му. Той тръгна към мен, попита."Ти си уморен?" "Искаш ли да се отпуснете".
  
  
  Аз приклекнал на едно коляно. "Искам да говоря", - казах аз. Аз я запали.
  
  
  Ние Кин съблече си раница и падна до мен на колене. "Американците винаги говорят", - язвително каза той.
  
  
  Аз да го мине. Аз знаех, че той се чувства, но не знаеше защо, и ми беше все едно. Погледнах към тъмната сянка на лицето му. "Ние Киен, мисля, че ние с теб трябва да се разберат помежду си точно сега. Аз не искам да ме обичаш; аз наистина се интересуват, ако разбираш. Но ако искаш да си направим джогинг в Ангкор Том, тогава си вървете. Имам нужда от диригент, а не олимпийски спортист. Ако аз те по някаква причина обижу, просто кажи ми, и аз ще взема това е към ръководството.
  
  
  
  Не ми трябва, за да ти се опита да ме гума. Не ми трябва твоето враждебно мълчание. Не са ми нужни твоите саркастични забележки ". Аз съм позволил това да му каже за няколко секунди.
  
  
  Той седеше клекнал срещу мен, търсейки пътека, докато говорех. С двама ни капе пот. Птици на джунглата все още са шумни. Ако Ни Киен и слушах, той не постъпили никакъв знак.
  
  
  Най-накрая той въздъхна и каза: "Недалеч оттук има селище. Ние ще бъдем там, за да се отпуснете и да има".
  
  
  Аз кимнах. "Добре. Че ти знаеш за това Общество Сребърна Змия?"
  
  
  Ни Киен внезапно се изправи. "Аз ще водя тебе", - каза той напрегнат глас. "Но аз не говоря за Обществото". Той вдигна си раница и започна да продевать ръце чрез колани. "Ние ще се движат по-бавно, ако искате".
  
  
  Той започна. Аз натянул си раница и се движи зад него.
  
  
  Въпреки, че Ни Киен продължи да върви мълчаливо, той все пак забави ход. Пътека на места става по фина, и трябваше проталкиваться през гъста издънки. По-късно още един час на моя маршрут за него, той се премества вдясно през гъста джунгла. Вървях зад него, не изостават от него, повече и от звука, отколкото на ума. Тъмнината беше абсолютна. Аз дори не съм виждал, лозя, чрез които се разби. Джунглата стават тънки, и изглеждаше, че много пътеки се пресичат с тази, по която пътувахме. Когато маршрутът е доста разширен, аз се мести близо до Нас Киеном.
  
  
  Селото сякаш е възникнал пред нас. Първо видях сламени покриви, които на лунната светлина изглеждаха почти сребърни. Изглежда, изчезна в джунглата от двете страни на нас, и ние излязохме на поляната. В тази, както и в първата село, хижа налични в кръг.
  
  
  Обърнах се наляво и видях двама млади хора със стари пушки на раменете си. Те излязоха от джунглата на 50 метра от мен и бързо отиде с мен. Още двама мъже са излезли от джунглата на приблизително същото разстояние вдясно от мен.
  
  
  Хвърли един поглед към Нас Киена. Вървеше безгрижно, и ми се струваше, че аз съм виждал, като ъглите на устата му повдигнати в крива усмивка.
  
  
  От най-близката хижа излезе мъж с две дървени мисками в ръцете си. Когато стигнахме до него, той Ни връчи Киену и ми купи с ориз. Ни Киен позволи раница да падне от раменете си и клекна. Друг мъж, който изглеждаше приблизително на същата възраст, че и на Нас Кьен, приседнал срещу него. Те говореха по-виетнамски, докато Ни Киен макал пръстите на ориз от купичката до устата си.
  
  
  Аз понижава раница и седна на клекнал на кратко разстояние от двамата мъже. Аз започнах да ям ориз. Въпреки че вече беше късно, в селото, изглежда, кипял живот. В почти всяка хижа изгори крушка. Докато ядях, гледах от четирима мъже, които са излезли от джунглата. Те вървяха, не ги събрал с мен на очите. Вероятно те измести идеята с пушка от стария филм за Джон Уэйне. Това бяха тийнейджъри, на вид години на 18 или 19. Аз се загледа в тях, докато те влязоха в една от хижи.
  
  
  Мъж, разговаривавший с Нас Киеном, внезапно се изправи. Ни Киен остана да седи клекнал. Той слушаше как стои мъж да каже нещо рязко, остър тон, след това мъжът се обърна и си тръгна.
  
  
  Аз се приближи към Нас Киену. "За какво е всичко това беше?" Попитах.
  
  
  "Готвач", - каза той, като кимаше удаляющемуся човек. "Той не иска да сме тук. Той иска да се завръщат".
  
  
  "Какво по дяволите?"
  
  
  "Той каза, че ще са твърде големи за селските жители. Той каза, че северна виетнамски знаят, че някакъв агент".
  
  
  Аз се намръщи. "Това е глупаво. Тъй като те могат да се научат?"
  
  
  "Той каза, че те знаят, че ти си американец. Той каза, че те мислят, че ти си шпионин".
  
  
  Аз пъхна в устата си още ориз. Аз не знаех какво да мисля. Разбира се - ако северни виетнамски ме видяха, те може да си помисли, че съм шпионин. Но когато ме видяхте? Те подгони нас?
  
  
  "Каква е разликата за този началник, кой съм аз?" Попитах. "Какво му става до това, което мислят северни виетнамски?"
  
  
  Не гледаше към мен, Ни Киен каза: "Може би, селото е в опасност. Може би и други села в опасност". Той ме погледна, потянувшись си раница.
  
  
  Когато стоях и просовывал ръце през ремъците на раницата, аз казах: "А какво ще кажете за онези четирима, които излязоха с нас от джунглата? Може, те и бърз ви мнение Северен Виетнам".
  
  
  Ни Киен прищурился в посока хижа, в която влязоха четирима мъже. Той ме погледна, без изражението в очите. "Мисля, че трябва да се отиде сега", - каза той.
  
  
  Аз кимнах. Ние бързо вървим в пътя. Когато стигнахме на ръба на джунглата, аз се обърнах назад. Четирима млади хора излязоха от колибата. Един от тях посочи към мен. Други двама се присъединиха към тях и да погледна, където и той посочи. Всички шест са стари пушки с дължина-плъзгаща затвор. Те бягаха от хижа до нас.
  
  
  "Те идват след нас, да Ни Киен, - казах аз.
  
  
  Ни Киен погледна през рамото на шест мъже. "Те са млади", - каза той, без да чувства. "От нх ще бъде лесно да се освободи".
  
  
  След няколко минути отново ги погълна тъмнината на джунглата. Крясъци и викове на птици казаха ни, че ние са нежелателни.
  
  
  
  
  До това време, като нашите млади преследователи влезли в джунглата, минахме на почти половин миля. Виковете на джунглата зад нас са ни дали доста добра представа къде са тези шестима. Аз да се проведе на Нас Киеном, и аз мисля, че това го изненада. Аз си помислих, че враждебността, която тя прояви към мен, беше причинено от факта, че той счита за мен е някакъв боклук. Може би аз не знаех кои пътеки да изберете през джунглата, но не бях новобранец в това пътуване.
  
  
  Ни Киен отклони от главния път и започна да се бият през дебели клони. Знаех, че ако ние чуваме нашите преследвачите, те със сигурност ще могат да чуят нас. Ако Ни Киен е бил по някакъв нощен боец, той би разбрал, че има време да избяга, да стои и да се борят и време да се скрие и да гледате. Моето уважение към него нарасна, когато той ни доведе до малка четырехфутовой кръгла поляна, далеч от главната пътека, а след това внезапно вдигна ръка. Ние се замразява. Ние присели, и двамата леко задъхан. Чувствах се, като ми капе пот. Лицето Ни Киена е невыразительным.
  
  
  Ние чакахме, клекнал и неподвижен, и най-накрая чухме удари. Мъжете са главната пътеки, но на противоположната страна от нас. На тази страна е по-лесно. И, може би, те помислили, че двамата ветерани като Нас Киена и мен ще отидат по-лек начин.
  
  
  Сега те се движеха бавно. Погледнах Ни Киена. Очите ни се срещнаха. Всеки от нас знаеше какво мисли другият. - Бихме могли лесно да победи всички шест.
  
  
  Вторични трусове продължиха да утихать покрай нас. Когато е станало твърде тихо, за да го чуят, мускулите Ни Кьена, изглеждаше спокойна. Той е задигнал раница и опъната. Хвърлих раницата след себе си и се отпусна на него. Извадих една от своите цигари и протегна му една. Когато и двамата сме закурили, аз казах: "Ако те бяха от Северен Виетнам, защо те не се опитаха да ни закара направо в селото?"
  
  
  "Лице" - Ни каза Кийн. "Те ще са загубили лицето на жителите на селските райони. Имахме само двама, а на тях - шест.
  
  
  Аз криво се усмихна Ни Киену. "Аз не съм сигурен, че ни е било лесно да се убие".
  
  
  "Аз също - каза той.
  
  
  Той затушил цигара и вдигна пакет.
  
  
  Аз натянул си раница и се изправи пред него. "Тази тактика на терор малко напомня на Обществото Сребърна Змия", - казах аз.
  
  
  Той се обърна обратно към мен. "Сега на нас не ни трябва да карам толкова бързо", - каза той, връщайки се в джунглата.
  
  
  Когато излязоха на главната пътека, аз стоях зад него, докато се разхождахме. В края на краищата, трябваше да се примири с това: аз не щеше нищо да узнаят за Обществото от Нас Киена. Най-добре е да говоря, когато ние се премества от село на село. Разбира се, някой друг, освен Нас Киена, чух за Обществото. Разбира се, аз можех да замени Бен-Куанг и Ни Кьен. Може би, Обществото като цяло не е съществувал. Може би цялата тази приказки за месари и убити синове е просто една голяма измама в сметката ми.
  
  
  Същества от джунглата продължават да се оплакват, докато ние се движат на тяхна територия. Докато вървяхме, аз още повече се съобразявали с Нас Кьена като диригент. Той знаеше джунглата, както на работния ден за ден, знае пътя до работата си. Минаваха часове, и открих, че замисля за него - каква е имал семейство, как той се срещна с Бен-Куангом и че те означаваше един за друг, където той всъщност се живее, как е успял да получи тази работа - да ми помогне. Това са въпроси, на които никога не може да се отговори. Ни Киен не е от тези, които оплакване.
  
  
  Аз мислех, че е два часа преди зазоряване, когато джунглата отново започна да намалявам. Пътеката се превърна в широка и тъпкан. Я прекосяваха други начини. Ние доближават до друго село. Аз отидох до Нас Киеном. Той изглеждаше нещо загрижени. Тогава аз също започна да ме е грижа.
  
  
  Ни Киен тихо разпространението ръцете си от двете страни. Той не трябваше да прави това два пъти; Аз знаех, че той е имал предвид. Докато той сви наляво, аз се отдалечи от него надясно. Ако ние накъде вървяха, ние не трябва да ходят като двойка пияни, ръка за ръка.
  
  
  Това е озадачивающе, като сън, който ви е имала, а вие се опитвате да го помни, но не може. Чувството беше, и тя беше реална, но не можех да разбера, какво го е причинило. Ако сме попаднали в капан, ние ще бъдем към нея са готови. Ни Киен и аз бяхме на около 20 метра един от друг. Ние не бяхме безоружными. И Rado, и Юго са в непосредствена близост.
  
  
  Но опасността не е за нас. Опасността вече е безопасно. Ни Киен и аз влезли в селото внимателно и под прикритие. Останахме такива, дори когато са открили първия мъртво бебе с отрезанной главата. И ние все още се отклоняват от хижа в хижа, след като минали покрай тел двама мъже с разположени потрохами и четири изувеченных жени. Търсим враг и продължават да гледат, докато небето не е началото на светлеть от зори. След това трябваше да го приемем. Врагът е изчезнал. Убити са всички мъже, жени и деца. Селото е унищожено.
  
  
  
  
  Пета глава.
  
  
  
  С нещо подобно не могат да се подготвят. Казвате си, че сте агент, че сте ожесточены изглед на смъртта.
  
  
  Аз съм виждал, като от незрячих очите пълзи мухи и червеи. Виждали сте жени, ужасно осакатени в русия. Това винаги е неприятно, но няма нищо нередно в това. Всички сте го виждали преди. Но не е така.
  
  
  Ние обыскали всяка хижа, на територията на цялото село. Въпреки, че ние не сме казвали това един на друг, ние знаехме. Търсихме шест от момчетата-тийнейджъри. Ако бяхме ги открили, ние и без проблеми ги уби. И ние ще получим удоволствие от убийството.
  
  
  Това не е било част от работата ми. Моята работа е да научите за някакво общество. Но докато аз изварени в селото, това Общество изглеждаше като част от друг живот. Ме обграждат най-ужасна смърт, която някога съм виждал. И аз исках да причинят смърт не по-малко ужасна.
  
  
  А след това аз някак си стоеше в центъра на село с "Люгером" в ръка. Слънцето выглядывало от джунглата. Ние Кин се приближи до мен, гледам наоколо.
  
  
  "Те търсят теб" - каза той. "Те идват тук, защото селото е следващата, там бяхме, там щяхме да си почине".
  
  
  Аз погледнах към него прищуренными очи. "Искаш да кажеш, че всичко това е направено, защото аз съм тук?"
  
  
  Той мрачно кимна. "Това беше направено като пример за другите жители на селата знаят. От сега нататък ние няма да имаме никаква помощ. Никой от жителите на селото не може да се вярва. Те ще се страхуват".
  
  
  Сложих Вильгельмину обратно в кобура. "Ние Киен, вие говорите така, сякаш сте виждали нещо подобно по-рано."
  
  
  Той се огледа, държейки се настрана от мен. Аз съм виждал, като му мигли моргали. "Един ден", - нежно каза той. "Да, веднъж съм виждал нещо подобно. Когато убиха сина ми".
  
  
  Аз се мести така, че застана пред него. Очите му леко запотели. "Искате да кажете, че това Общество работи така?" Попитах.
  
  
  Ни Киен въздъхна дълбоко. "До следващото село два часа. Ако северни виетнамски ви търсят, дневна светлина ще улесни им задача. Ние трябва да бъдем много внимателни, когато сега влизаме в селото".
  
  
  Огледах в кланицата. "Какво ще кажете за тях?"
  
  
  "Те няма да се притесняват, да си тръгнахме. Намирате това варварството - да оставят тялото си отворени за времето? Не е ли това по-малко варварски, отколкото да гледам през отворен гроб на тялото? Доколкото разбирам, във вашата страна приятели и роднини наистина да се редят на опашка, за да видим тялото."
  
  
  "Добре, - казах аз. "Отиде."
  
  
  Още преди това, тъй като ние сме напълно са напуснали селото, хванах си мисли, че Ни Киен е бил прав. Да ни би отнело дни, за да погребе всички тези хора, а аз имам дни не е имало. Но ми е интересно колко разумно е да се крият от тези шест млади хора. Може да си заслужава чакането и да ги убие, когато те преминават. Сега те са пред нас, отивайки на село по-рано, отколкото ние стигнахме до нея. Може би, като Ни каза Кийн, те нищо не сте опитвали в една и последната село, защото са загубили лицето си. Но сега те могат да направят ход по всяко време.
  
  
  Те могат да направят едно от двете. Те биха могли да изтрие от лицето на земята всяка селото, когато се приближи към нея, надявайки се уморить нас глад или изплаши ни. Или те могат да изчакате навсякъде по пътя и да ни убие, когато ние ще мине покрай нея. Както и да е, те са имали предимство.
  
  
  Движейки се за Нас Киеном, аз открих, че се чувствам около себе си в джунглата. Заедно със слънцето са се появили насекоми. Аз шлепал комари и други по-големи кусучих същества. Ни Киен крачи жив, като човек с цел. Като че ли той нещо, което очаквах. Слънцето не може да докосне нас в джунглата. Но когато слънцето се издигнало във въздуха имаше такова чувство, като че ли минахме през сауна. Изчерпване на топлина истощила силата ми и истощила ми ноющие краката.
  
  
  Продължи да върви, защото щеше да Ни Киен. Но когато дойде сутрин, видях, че той също уморен. Движенията му бяха резки, сковани. Докато вървеше, той все по-често спотыкался. Малки пречки, като например клони на пътека, са се превърнали в устройството, за които може да се спъне. Но той не спря, за да си почине. И аз да се проведе точно зад него. Трябваше да избършете очите си, защото пот ги затвори. Моята врата е покрита от ухапване от комари. Дрехите ми е мокра и лепкава. Мога да се закълна, че някой ходи зад мен, сваляне на камъни в раницата, докато се разхождахме.
  
  
  Изгубих времето. Изглежда, че ние сме били в страстен топлина почти две седмици или по-дълго. Това се превърна в постоянна част от живота ми. Ако аз някога беше студено, не можеше да си спомни кога. Но аз вървеше, спъна, когато Ни Киен спъна се, пречка, когато той се спъна. След това, накрая, той вдигна ръка, за да си почине.
  
  
  Ни Киен с огромно усилие стянул ремъци на раницата от раменете си. Когато оня се срина на земята, той бързо го последва. Главата му откинулась на него, затворени очи, устата е отворена и диша тежко.
  
  
  Бях на колене, когато раницата ми падна от раменете ми. Успях да се приближи към него. Когато аз се отпусна назад, започнах да търся цигари. Повечето от тях бяха мокри от пот. В задната част на раницата намерих два с достатъчно сухи краища. Ни Киен взел една, след това постави ръката си върху моята, докато аз зажигал.
  
  
  "Село близо до" - Ни каза Киен, без дъх. Дори да се говори не беше лесно.
  
  
  
  
  "Мислите ли, че ще открием?"
  
  
  "Кой знае?" Той сви рамене, но аз съм видял тревогата в очите му. Това не изглеждаше добре. Никой от нас не обичат тези северновьетнамские момчета пред нас.
  
  
  Ако сме намерили друго село, подобна на онази, от която току-що бяха напуснали, аз мисля, че е решил да се проследят тези млади войници. Бих могъл да създаде един добър аргумент, за да позволи всичко останало отиде по дяволите. Аз се отпусна назад, запали и погледна към зелените, покриваща нуждите на небето. Глас, който не прилича на моя, аз казах: "Ние ще отидем точно в това село, както в предишната?"
  
  
  "Не. Селото е съвсем близо. Дори сега усещам аромата което бе подготвяно ориз. Може би те имат служители, които вече знаят, че сме тук. Не, ние ще отидем по отделно. Аз ще отида направо по пътеката. Вие ще отидете в пятьдесяти метра вдясно от мен. Ако това е капан, те търсят американец. Аз ще я види, когато ще вляза вътре, и ви предупреждавам ".
  
  
  "А с теб ще се случи?"
  
  
  "Аз не нанасят вреда" - каза той.
  
  
  Аз почти спрях се опитват да научат нещо за Обществото Сребърна Змия от него. Аз се съобразявали с Нас Кина като мъж, и, колкото и да е странно, той дори ми хареса. Въпреки, че той не веднага дойде и не каза това, това, което се случи със сина си и това, което той знаеше за Обществото, не ме засяга. Ако имах проблем с Обществото, това би било между мен и тях. Това не страхотии Ни Киена, и той не щеше да стане част от това. Отношението му ме ядоса, но аз не исках да го прекъсне и знаеше това. Сам по себе си този факт вероятно е причината за моето уважение.
  
  
  Като че ли в Нас Кьена само че са въвели прекомерна доза енергия, той затушил цигара и скочи на крака. Той вдигна раницата и започна да изтласкват ръце. "Ние отиваме сега", - каза той.
  
  
  Аз съм се изправи на крака. До това време, като сложих раницата, той вече се движи по пътя. Аз знаех, че той е уморен, не по-малко от мен. Вървяхме през цялата нощ и по-голямата част от сутринта. И нищо не сме яли от момента на първата на пристигането си в селото.
  
  
  Ни Киен е бил прав. Не сме минали повече от 15 минути, когато аз също помириша ориз. Интересно, защо той е на почивка в близост до селото. Тогава разбрах, че той е очаквал неприятности. Той искаше да бъде колкото се може по-свеж, когато ние наистина ще дойде на място.
  
  
  Както и в други села, джунгли прорежены, а проторенные пътеки застъпват навсякъде. Аз наведе глава, слушане, но никакъв звук не е имало. Сега можем да видим сламени покриви. Три бабата огъване над бомбето. Двамата мъже отново се провали пред вратата на първата хижа. Ни Киен жест ме отблъсна с ръка. Аз тръгнах на 30 метра надясно. Мен и Ни Киена изпитваха една хижа. Влязохме в селото по същото време. Аз не отделят с него очите и продължихме за хижа към следващата. Той кимна на двама мъже в знак на поздрав. Те говорят на виетнамски. Аз не можех да разбера думите, но мъжете са нервни. Аз окинул поглед от селото. Децата не са играли. Нито мъжете, нито жените не е виждал, само тези, които стояха пред първата хижиной.
  
  
  Точно срещу мястото, където стоях, от колибата излезе малко дете. Това беше голо момиче на възраст под две години. Тя безцелно бродила, плач. Нейните малки камери продължават да се тъпчат я в очите. Изглежда, тя търсела друга колиба. Изведнъж от една и съща хижа изскочи младо момиче на 13 или 14 години. Тя така беше до детето си, грабна го от земята, уплашени огляделась в страни и бързо се завтече обратно към хижа.
  
  
  Нещо тук не е наред.
  
  
  Извадих Вильгельмину от кобура. Нито двама мъже, развалившиеся преди хижиной, нито три жени, свернувшиеся над гърнето, не ме видели. Аз продължихме по протежение на хижа. Когато се приближи по-близо, извадих една раница и се наведе на земята. Двама мъже вървяха към вратата на колибата. Ние Кин внимателно се грижел за тях, когато говори с тях. Аз догадывалась, че той иска разпита на село, и от тези двама души, той няма да получи никакво удовлетворение. Вдигна Люгер. Чаках нещо неочаквано, и аз очаквах това. Аз си помислих, че ще направи два бързи изстрела, убивайки двама мъже, преди те да скочи в хижа. Чаках, че някой от тях ще направи рязко стъпка.
  
  
  Разговорът приключи. Ни Киен направи крачка назад, позволявайки на очите си да тичат из селото. Двама мъже се приближиха по-близо до вратата на колибата.
  
  
  Когато е движение, то е бързо и от неочакван източник. Една от трите стари жени внезапно се изправи и вдигна високо ръка. В ръката ми е дълга кама. След това други двама выпрямились и вдигна кинжали. Ни Киен направи още една крачка назад, когато тримата се доближават. Видях, че изобщо не са на бабата. Един от тях е бил един от наглых тийнейджъри, които видях в първото село. Той е най-близо до Нас Киену.
  
  
  Хвърлих му точно зад ухото. Когато главата му дернулась напред, а останалата част от тялото последва нея, други объркана огляделись.
  
  
  
  Усетих миризма на горяща барут от "Люгера". Хвърлих отново, и вторият мъж се обърна, схватившись за рамо. След това от джунглата около селото дойде силен винтовочные снимки. Кал в краката ми въже, когато в нея са изсечени куршуми. Ни Киен високо повдигнат крак, елиминирайки камата от ръката на трети човек. Заедно те се търкаля по земята. Когато направих първия си изстрел, двама нервни мъже, развалившиеся около хижа, се втурнаха към вратата. Те никога не се научават, колко близо до смъртта.
  
  
  Аз вече се завтече обратно в джунглата. Това изглеждаше най-близкото прикритие. Около мен летяха винтовочные куршуми. Аз вървеше зигзагообразно, скачах и е бил гмуркане по време на движение. Достигайки първата зеленина на джунглата, аз се гмурнах в него, три пъти перекатился и отново се изправи на крака. Обърнах се наляво и отново се затича, заобикаляйки селото. Чрез малки открити поляни можех да видя селото. Изстрели от пушки са се превърнали в малка пращене. После разбрах, че не съм единственият, на когото са били насочени пушки. Аз съм виждал млада момиче избяга от колибата с малко дете на ръце. Хижа по някакъв начин пламна, и други последваха момиче. Тя е първата убита. Куршум оторвала я на едната страна на лицето, но при падането тя се опита да омекоти падането на детето собственото си тяло. Детето започна да плаче от страх. Друга жена, бежавшая точно зад момичето се наведе, за да вдигне на детето на свобода. На свобода аз видях, как раненият мъж перебегал до друга колиба. Аз се опитах да видите, където всички тези снимки. Изглежда, те са специално заснет от село. Който и да са те, те са един изстрел от джунглата и, изглежда, добре се скри. Аз исках да убият един от тях. Бих искал да ги убие всички.
  
  
  Започнах да се притеснявате за Нас Киене, когато стигнахме до края на селото. Оставаше само да преминат от хижа в хижа. В джунглата не ми успя да намери една пушка, но ако можех да съм огън от село, аз може да засегне един или двама снайперисти. Аз избрах още един ляв път, водещ право в селото. След това аз забежал там.
  
  
  На пътя ми лежеше мъж. Той е обнажен, и долната част на тялото му беше ужасно изуродована. Имаше петна на вожда. Очите му и устата му бяха широко отворени от ужас. Много близо до мен, заснет пушка. Видях как куршумът се удари в старуху, която току-що излезе от горящата хижа. Аз вдигна очи, внимателно наблюдавайки за всяко движение. Чу още един изстрел, и аз определи точка. Не можех ясно да се различи, че е нормално, защото това означаваше, че той също не можеше да ме види.
  
  
  Вдигна един "Люгер" на шуршащие листа и два пъти стреляха. Височина беше около десет фута. Пушка падна първата. Той скочи през клоните и след това падна на пода на джунглата. Снайперист го последва своята пушка. Не трябваше да проверява, мъртъв ли е той. Той си е ударил главата в земята и се е огънал, като гюлето при скок от височина. От джунглата все още стреляха от пушки. Аз слушах, нормите, опитвайки се да разбере колко. Аз предположил още три.
  
  
  На 20 метра от мен беше хижата. Аз активизира чрез мъртво вожда и се завтече след нея. Когато аз стигна до вратата, погледнах напред в селото, където Ни е Киен. Нито му, нито на трети човек не може да види.
  
  
  Точно срещу вратата на колибата полицейски изстрел пушка. Куршум от него оторвала парче от рамото ми риза. В яда си направих четири бързи изстрела в посоката, откъдето са дошли куршуми. Чух висок писклив вик. Стрелбата спря.
  
  
  Излязох от колибата. Ни Киена все още не е ясно. Изгоря почти всички хижи. Дим окутывал земята, ограничаване на видимостта. Когато аз пригнулся в клубящемся дим, разбрах, че човек, когото застреля с дърво, не е тийнейджър. Изглежда, момчетата помагаха на пътя. Аз изведнъж се стресна. Стори ми се, че зад гърба ми духа вятър. Но в тази влажна топлина знаех, че няма вятър. В мен бушува някаква сила. Аз се обърна, размахвайки "Люгером".
  
  
  Дете изскочил от разстояние три фута. Той е избягал на максимална скорост, аз не знам, както досега. Но краката му се откъснат от земята, и той тръгна към мен с главата напред. При тази скорост знаех, че не мога да го спре. Очите ми светеха от дим. Той е на почти ми, преди да съм видял блясъка на дълга кама в ръка. За неговата ранна лицето си израз на изненада-изненада от това, че съм може би, го е виждал.
  
  
  Паднах на четири крака и бързо перекатился на гърба си. Когато силата на удара ме удари, аз се позволи по-голяма част от теглото му кацне на моите крака, а след това просто продължава да движи краката си, за да го използва инерцията, за да го подтикне мен и надолу. Но още преди да съм го спря, ръката с нож е живяла, за да се хвърлят. Успях да вземете Вильгельмину, бързо се изпичат, пропусна и отново е уволнен. Главата му откинулась обратно; един куршум удари му в центъра на челото. Камата падна от ръцете му, после той просто паднат обратно.
  
  
  
  
  Сега изгори всички хижи. Аз закашлялся от гъст дим и се изправи. Изстрела от пушка повече не е имало. Аз се надявах, че Ни Киен не в джунглата с един от тях. Първоначално е имало шест млади хора. Така че аз реших, че те се качват, може би някой по-възрастен, например, лидера. Това означава, наоколо все още бродят двама. Ни Киен се бореше с един, когато аз оставих го. Остава още един.
  
  
  Хората потекоха от горящите колиби. Воцарилось объркване. Всички натыкались на останалите. Някои от по-старите и по-мъдрите мъже са поели отговорност и бавно водеше жени и деца, между горящи хижи и излизали от село. Беше много плач.
  
  
  Аз пробирался през тях, опитвайки се никой от тях не се събори. Аз отидох по протежение на една от страните на селото и се отправиха към онзи край, където сме влезли. Комбинацията от влажна жега и обжигающего дим беше почти непоносимо. Само насекоми са останали в страната.
  
  
  Движейки се, аз позволил си горене на очите си търсят всички зони на селото. Аз бях по средата в кръг хижи, когато видях нещо на поляната и между другите два огнени хижи. Първо беше като малко кубче камъни. Аз се приближих до него и идва по-близо, видя, че тримата мъже, двама стояха, а един лежеше на земята. Аз се завтече. Двамата стояха млади, на едно все още е костюм на бабата над чрез преваряване. Двамата бяха дълги ножове.
  
  
  Знаех, който е бил на земята, Ни Киен.
  
  
  Аз се прицели от люгера. На свобода аз си помислих, че ми е необходим четири или пет удара, за да убие двама мъже. През това време те могат да ампутират крайниците Ни Кьена. Тези двамата нещо с него са били прави, но аз не можех да разбера какво точно. Поне Ние Киен е все още жив. Ръцете му се отклоняват, удря по краката на мъжете, опитвайки се да се измъкне от тях. Лицето му беше къпят в кръв. Дим между нас сега не е бил по-дебел. Аз без дъх. Не сбавляя скорост, аз съм скочил два мъртви на селяните.
  
  
  Аз се приближаваше. Аз се прицели и направи два бързи изстрела. И двата изстрела попаднали на човек с нож. Пръв го удари по рамото, а вторият извади парче месо от лявата му буза. Той стъпи, като дете, скачайки чрез въже. Той наистина се опитва да избяга. Но след две стъпки го на коленете си подогнулись, като футболно полузащитник, получил удар отзад. Той перекатился на горящия хижа и се просна неподвижен. Вторият човек веднага падна на едно коляно, а когато се изправи, в ръката му беше дълга кама. Ни Киен посяга към пушката, която лежеше до него. Той пинал човек, опитвайки се да го отблъсне от себе си. Мъж високо вдигна камата, за да забит в него. Аз съм стрелял и попадна на човек да се справи. Той се обърна към мен с половин оборот. Лицето му изглеждаше съвсем млад, не по-възрастни от 17 години. Той изглеждаше уплашени като човек, убегающий от преследвач. Аз бях на по-малко от десет метра от мен и беше готов да скочи върху него. Камата се изкачи високо. Ни Киен взе в ръцете си пушка. Аз съм стрелял, удря на данъчния закон в гърдите.
  
  
  Когато аз се приближих до него, той издаде писклив вик. "Смъртта на всички янки-на нашествениците!" - извика той. Той падна, като мен, когато удари му рамо.
  
  
  Ударът беше достатъчно, за да ме накара да се търкаля. Аз лошо го държеше, и той вывернулся имам от ръцете, когато падна. Ни Киен насочи цевта на пушката си към устата млади мъже и свали спусъка. Изстрел разнес половината от лицето на тийнейджър, но не по-рано, отколкото той thrusted си камата до дръжката в гърдите Ни Кьена.
  
  
  
  
  Шеста глава.
  
  
  
  Когато станах на крака, младежът вече окоченел и падна навзничь. Аз бутна своя Люгер обратно в кобура и замръзна, наблюдавайки, че прави Ни Киен.
  
  
  Той държеше ръка на дръжката кама. Той гримаса от болка, когато му мощно тяло е направила един мощен напън, а след това острието вылетело от гърдите му и залился кръв. Ни Киен с отвращение хвърли камата. Той падна по гръб и затворих очите си с ръка.
  
  
  Аз се завтече. Когато аз заобиколи останките от колибата, където беше по-рано, грабнах си раницата и се втурна обратно до мястото, където лежеше Ни Киен. Изправи на колене до него, извадих от раницата си аптечка. Но когато погледна към раната, разбрах, че това няма да помогне.
  
  
  "Това е лошо?" - попита той със слаб глас. Той видя изражението на лицето ми и знаех.
  
  
  "Ако можем да заведе теб в болницата..." - слабо казах аз.
  
  
  Той изсумтя и затвори очи. И двамата знаеха, че на стотина мили от мястото, където сме били, не е болница. Аз perevâzal раната това, което имах. Дори когато надежда няма, трябва да се преструвам, че тя е там. Бяха проколоты леко и някои артерия. Аз не можех да спре вътрешното кървене. Очите му станаха млечен цвят, а дишането изглеждаше булькающим и хрема.
  
  
  Всичко, което остава да направите, е да седи до него и да гледа как умира. Аз бих искал да убие повече на тези млади хора. Как ми се иска, за да е по-голям.
  
  
  
  
  Че е до вас въпрос, така че това е безсмислена загуба на всичко това. Едно момиче, едно дете, Ни Киен, цялото село, дори от самите млади хора. И защо? За какво? За парче земя? Жизнен път? Алчността?
  
  
  "Американец, - Ни каза Кийн, - аз не искам да умра в село на смъртта. Има място, където можеш да ме отвезешь".
  
  
  Когато очите му отново се затвориха, аз огляделась. На мястото На хижи са останали само скелети. Но димът се надигаше и бавно уносился далеч. Разпръснати на тялото изглеждаше с черен оттенък.
  
  
  "Където и да искате, аз да ви закара?" Попитах.
  
  
  Му, очите му трепнаха и отново се отвориха. "В един час пеша на юг са... селото. Имам... там има приятели".
  
  
  "Как сте тук, и в една и последната село?"
  
  
  Той успя леко да се усмихва. "Тези... селата са просто близки. Имам... имам приятели в селото, за която говоря". Очите му умоляюще ме гледаха. За първи път видях в тях е израз на лицето.
  
  
  Реших да дооставить го в една и селото. Когато облякох се, аз поставих ръцете му зад гърба и коленете си и го вдигна от земята. Тя е силно зашипел от болка. Ако се съди по неговото тегло, знаех, че ще ми се наложи често да почиват. Той посочи в посоката, в която трябваше да върви, и аз продължихме по пътя.
  
  
  Да отида не беше лесно. Когато се върнахме в джунглата, жегата и насекомите нападнаха с прясна сила. Знаех си, че ще Киен става по-слаба. Изглежда, той заспива в ръцете ми, а очите му бавно се затвориха, а след това рязко се отвориха, като че ли той се бореше с това. Моето уважение погледна отвъд способностите си като диригент. Но освен уважение мен и сега той много ми хареса. Той беше мрачен и мълчалив спътник, но може би аз малко се е променил мнението му за американци.
  
  
  Един час на юг зае имам повече от два часа. Последните 20 минути Ни Киен не отваряше очи. Първо видях изтъняване джунглата, пресечена от проторенными пътеки, знаци на селото. Имам в раменете, те се оказаха тъпа болки. Струваше ми се, че на краката са направени от желатин.
  
  
  Аз спотыкался по пътя, често се препъва и на два пъти едва не пада. Аз толкова дълго стиснал зъби, че ме боляха челюстите.
  
  
  Ни Киен е много неподвижен, много тежко в моите ръце. Първо, той се опитва да помогне, държейки се за врата ми, но сега ръцете му висеше, ръцете му ударяли моите колене при всеки спотыкании. Аз изсумтя чрез отворена уста и почти падна на колене, когато видя първата хижа в село. В продължение на няколко часа аз твердил себе си, че няма време за почивка. Всеки път, когато аз почувствах, че трябва, бих казал за себе си, че това малко по-нататък, направи още шест крачки, след това от 12, след това на 20. Сега, като бях на осем или девет крачки от първата хижа в село, и аз се съмнявам, дали ще мога да го направи.
  
  
  Село е кипял живот. Жените и децата се приближиха до брега на потока, който почти пересекал селото. Бельо полоскали, разбиване на камъни, полоскали, шлепали по камъни. Те продължиха да пеят заедно с азиатската трака, безгрижно и сплетничать. Зад селото се създадат шест големи оризища, в които са работили мъжете от селото. Преди първата хижиной възрастна жена помешивала пот на открит огън. За нея заниманията и избягали деца.
  
  
  Ми оставаше да мине през шест стъпки, и вървях надолу. "Здравей!" Обадих се и усети в гласа на отчаяние. Коленете ми са хит за отпечатък, и аз съм се премества напред към лицето си.
  
  
  Не знам, откъде са дошли хората, но ме внезапно окружила малка тълпа. Ни Киена, взети от моите пълни с олово ръце в първата колиба. Ми помогна да се издигне на крака и подкрепиха, докато ми сълзене на колене не са твърди. След това ми помогна да премине в хижа и вътре. Аз трудно да седна и някой пъхна ми в ръка дървена купа с ориз. С първата същия хапка аз усетих, че сила се върнаха. Аз избърса потта от очите си и се изправи. Жена склонилась над Нас Киеном, и той разбъркване.
  
  
  "Сарики", - каза той със слаб глас. "Старата дама, обади ми Сарики". Старата дама кимна и бързо излезе от къща. Зад вратата хижа се е събрала тълпа, но повече никой не влезе.
  
  
  Аз се наведох, за да Ни предложи Киену малко ориз, но той отново загубил съзнание. Аз доел ориз и пушех цигара, когато отново видях, как той се движи. Аз знаех, че той умира, и знаех, че това е за кратко.
  
  
  В колибата имаше една мат, на която лежеше Ни Киен. В центъра стоеше ниска маса без столове. С изогнутого тавана виси единственият керосиновый фенер. Той не е осветен, може би заради жегата и факта, че жаркото слънце дава достатъчно добра светлина. Ни Киен се просна по гръб. Той леко вдигна ръка и с жест ме покани към себе си.
  
  
  "Сарики... един добър проводник. Сарики ще ви... в Ангкор Трън", - прошепна той с дрезгав глас.
  
  
  "Не пытайся сега се говори, Ни Киен".
  
  
  Устните му шевелились, но думи не е имало. Езикът му ги облизал. "S-Общество... Сребърна Змия... лошо. Убиха сина ми. Когато Обществото се нуждаят от хора, те... идват в селото. Иска доброволци. Казват, че е патриотичен дълг. Върнете Делтата На Река Меконг Камбоджа. Ако... ако... нито един млад човек няма да стане доброволец. ще убие един или два. Тогава няма ... проблеми с намирането на доброволци ".
  
  
  
  Исках да чуете това, но аз знаех, че, казано Ни Киен ускорява собствената си смърт. Мислех за времето, което прекарахме заедно, и за това, колко често аз се опитвах да получа от него тази информация. Сега той е готов да ми каже, въпреки че, може би, повече никой нищо не казва. Аз се почувствах виновен.
  
  
  Той въздъхна. Очите му бяха затворени, дори и сега, когато той говореше, те остават затворени. "Ми... син в едно малко село... в северозападната част на Камбоджа. Посещение на момичето. Обществото стигна до него... велело да се присъединят. Той отказа. Той не беше от селото. Той е на посещение при момичета. Той не се интересува кой е собственик на делтата на река Меконг. Той повтаряше им ... отново и отново, че той не е от село. На следващата сутрин ... той получи една от кинжали Дружество. Много мистериозно ... преди да се стъмни ... ми ... синът ... мъртъв ...
  
  
  "Как?"
  
  
  Той облизнул устните, държеше очите си затворени и чакаше. Аз знаех, че му е било болезнено. Той сам умира, но все пак говори за смъртта на сина си. "Кама", - каза той. Гласът му ставал все по-слаб. "Обществото е спечелило много доброволци от селото. Те са... безмилостен... повече от... Вьетконг... на Северен Виетнам..."
  
  
  Аз мислех, той се изплъзна. Всички мускули на лицето му без напрежение. Той изглеждаше пасивен и напълно лишена от живот. А после устните му отново започна да се движи.
  
  
  "Ние Сарики... има кинжал. Трябва да... да кажа Сарики, за да го показва го... ви. Сарики ще ви доведе... до... Ангкор-Торн..."
  
  
  Устните му спря да се движи. Устата му беше приоткрыт. Той лежеше напълно неподвижен, отпуснете всеки мускул на лицето. Още преди да съм го проверил пулса, аз знаех, че Ни Киен е мъртъв.
  
  
  Някой е преминал през вратата на колибата. Аз бързо се обърна, за да види кой е бил. На вид тя беше на 18 или 19. Си шоколадови очи пробита мен, но и прекрасен лицето си нямаше никакъв израз. Тя е вьетнамкой, и нейната кожа е богата на гладка консистенция. Зад нея влезе едър мъж, който трябва да е бил вожд.
  
  
  Момичето спокойно ме погледна и каза: "моето име е Сарики. Казаха ми, че Ни Киен не е пострадал".
  
  
  
  
  Седма глава
  
  
  
  "Той вече не боли", - казах аз. "Той е мъртъв."
  
  
  Изведнъж всичко израз на лицето ѝ се е променило. Зъбите й бяха оскалены, а очи има израз на мъка. Тя дала силен задушаващи техники ридания и падна на колене до тялото Ни Киена. Нейното стройно тяло, дейности от дълбоки рыданий.
  
  
  На стария морщинистом лицето на вожда се появи тъга, когато той погледна към момичето. След това го уморени очи се обърнаха към мен. "Ти си отиде, моля".
  
  
  "Да излезе?"
  
  
  "Ще чакам в другата колиба", - каза той. "Иди!"
  
  
  Аз съм се изправи на крака и вдигна раницата. Тук са се случвали неща, за които аз нищо не знаех и може би това не е моя работа. Аз тихо излезе навън. Някаква възрастна жена жест ме покани да я следват. Когато вървяхме към друга хижа в кръг, аз имам много мнения от жени и деца. Аз се чувствах странно мъж на среща. Пристигнах тук в търсене на обществото, и сега съм бил свързан с диригент, му село, и едно момиче, което трябваше да заеме мястото. Беше ми интересно, каква е тя връзка с Нас Киеном. Той е имал само един син. Била ли е братовчедка? Тогава аз мисля, защо ми е интересно.
  
  
  Старата жена се отдръпна встрани, а аз влязох в хижа. Това не е на масата. На земляном пода циновок не е имало. Главата ми се провалиха за мека громоздкую чанта, и аз си помислих, че ще се опитам йога, за да се отпуснат без сън. Това беше последното, което си спомням.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Тя шокира ме за рамото един път, после се отдръпна. Аз бях много дълбоко във вспоминаниях миналото. Аз бях с една прекрасна жена на име Кейти, сина си, и отидохме в стария Остин, мчащемся до границата с хонг конг. А след това, докато аз съм я целуна и усети нейната мекота, тя се съмняваше в това, от какъв свят тя е родом. Но съмненията са си отишли, когато аз се върна на съпруга си. Тя ми благодари и каза, че желае... но след това не каза нищо. Съпругът й отне си и сина си и замина, оставяйки ме с Ястреб, пържола, пияна нощ в хонг Конг и срещата си със стюардеса на авиокомпания седмица в Испания. Когато усетих тръпка в рамото, стъпалата ми са се докоснали пясъчен дъното на миналото, коленете ми согнулись, след това напряглись, и аз започнах да плава нагоре по тъмното подсъзнание. Натискът отслабна, аз ритна с крак, като че ли дърпа за въже, и когато аз се измъкне на повърхността, очите ми се отвориха, за да видите на перфектното лице Сарики.
  
  
  "Американец", - каза тя. Аз поклати глава и се съсредоточи върху нея, подуши, промърмори нещо за добро, след това седна направо.
  
  
  Слънцето вече се спускаше от небето. В съня му е горещо, така че дрехите ми е толкова мокър, че може да се изтръгне. Гърба ми затекла, но аз се чувствах отпочинал. Сарики застана на колене срещу мен. На нея е проста свободна риза, а нейната тъмна лъскава коса са събрани на кок в задната част на главата. Нейните широки, леко наклонени очи ме гледаха с любопитство. При нея беше треугольное лице с остър, почти изпъкнали, брадичката. Устата й беше широка, а устните пълни. Нейното стройно тяло никъде не прижималось и не растягивалось към роклята. Тя изглеждаше крехка, сякаш я много лесно да се прекъсне.
  
  
  
  
  Но това противоречие два момента: яснотата си поглед, немигающего, твърдо, със силна линия на брадичката, рязко переходящей до брадичката, който изглеждаше силен и упорит.
  
  
  Нейните кафяви очи ме гледаха с леко любопитство и намек за скорошната болка. Те са покрасневшими от сълзи. "Знаете ли Ни Киена? - попита тя. Гласът й беше изненадващо ниски, за такъв млад човек.
  
  
  Аз съм леко поклати глава. "Не е много добре. Той прекарва мен тук. Искам да кажа, той трябваше да ме упъти в Ангкор Торн. На около две или три мили от нас организираха засадата някакви млади северни виетнамски..."
  
  
  "Не казвай повече, моля!"
  
  
  Аз се намръщи. "Много ми се иска. Мислех, че искаш да знаете, като той е мъртъв".
  
  
  Тя погледна земята под. "Той е говорил с вас, преди да умре?"
  
  
  "Той ми разказа как е умрял синът му. Той води ме в Обществото на Сребърни Змии. Аз трябва да научите за Обществото. Това е причината, поради която съм тук. Той ми каза, че Обществото уби сина си нож, и че имате един от тези кинжали. Аз трябва да ви помоля да го покажете. И той каза, че ще прекара ме в Ангкор Торн. Ако не го направите, трябва да се върнем. Мисля, че ще мога да намеря Моя начин. Моите шефове ще намерите за мен друг начин за намиране на Обществото ".
  
  
  "Аз не съм казвала, че няма да ви отнеме".
  
  
  "Ами, не съм много популярен. Две села вече са унищожени и много невинни хора са убити заради мен. Ни Киен е един от тях. Ако ти не искаш да насочи ме, аз разбирам. "
  
  
  "Американец", - уморено каза тя. "Вие сте агент, изпратен тук на вашите правителството, за да намерите Общество на Сребърни Змии. Какво ще направите с Обществото, когато го намерите?"
  
  
  "Аз не мога сега да отговоря на този въпрос", - честно казах аз. "Аз не мога да отговоря, докато не ги намеря".
  
  
  "Вие подождете". Тя се изправи и плавно излезе от колибата. Аз плесна комар в задната част на главата. Лицето ми покрита с кора от пот, която е суха, а след това отново налился. Дрехите ми на допир и миризмата така, като че ли аз съм го нося без промяна в продължение на една година. Аз като отново запали цигара, когато Сарики се върна в хижа. В нея е имало нещо със себе си, нещо, което е увит в рваную парцал. Тя хвърли към краката ми и попятилась към противоположната стена. Тя отново седна, гледайки ме.
  
  
  Аз изнесе цигара и се наведе напред, за да вдигне на руло. Аз внимателно го разви.
  
  
  Камата е сребро или поне прилича на сребро. Му точка е главата на змията, отточенная до остра самобръсначка. Останалата част от острието представата за себе си, вълнообразни с полукръгла канал змийско тяло. Външни ръбове са много остри. Дръжката е направена от тръстика на кожата, което създава впечатление, сякаш змия скача от малката кошница. Това беше зловещо оръжие, и можех да разбера защо е гарантирано вселяло ужас в сърцата на всеки, който му съпротива. Аз отново започнах да го приключи и погледна към Сарики.
  
  
  "Като към това дойде?" Попитах.
  
  
  Тя поклати глава, сякаш отхвърляне на въпрос. След това тя каза: "Аз съм дъщеря на вожда. Имам роднини в малко село в северозападна Камбоджа, където някога е живяла. Ако последното желание Ни Киена е, аз да се проведе вас към руините на Ангкор Торн, аз ще го направя. Но аз не ще ви води до руините. Ще ви заведа в малко село, където живее братовчед ми и двамата му братя. Той е в близост до руините ". Тя елегантно се изправих на крака, вдигна увити кама и се плъзна към вратата. Тялото й беше гъвкаво и изглеждаше, че движението е почти клатеща се. Тя не е имала проблеми с тиха походка през нощта. При вратата тя се обърна назад. "Тази вечер ние переберемся в Камбоджа", каза тя. "Когато ние ще бъдем в Камбоджа, за нас ще бъде по-малко се притеснява Северен Виетнам и Вьетконг. Ние ще пътуват денем и нощем. Отпуснете бързо, ако можете". Тогава тя си отиде.
  
  
  Аз не знаех как бързо отдохну. Аз лежаха на раницата и затвори очи. Може би бих могъл да се върна към Кати или стюардессе авиокомпания в Испания и да се продължи от това място, на което се спря, преди да Сарики ме разтърси за рамото. Но сънят не идва.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Когато ние си тръгвахме, са били здрач. Слънцето селото вече почти 20 минути, топлината все още е с нас, насекоми щяха тучами, и когато слънцето вече падна, той дръпна след себе си в небето огромна морщинистую червени покривка. Плат все още не са твърди. В него имаше разкъсвания и дупки, виднелись сиво-сини, и те е простирала почти точно над селото.
  
  
  Сарики облечен в селска панталони, които носи-голямата част от жителите на селото, и синя блуза с копчета отпред и дълги ръкави, навити до лактите. Въпреки че тя переоделась, тя го със себе си един и същ характер. Нейното красиво лице беше пасивен в специален безразличии. Тя имаше раница от груб материал.
  
  
  Отидохме пеша през джунглата. За мен беше една много реална разлика. Аз искупался, обръсна и прикрито. С още една купа ориз аз се почувствах готов да се свърже с човечеството. Никой не е махал с ръка за довиждане, никой не е търсил. Ако трябваше да бъде погребение Ни Киена, нито Сарики, нито бих ги не видях. Животът в селото, изглежда, имаше си свърши работата..
  
  
  
  
  Животът в селото, изглежда, имаше си свърши работата.
  
  
  Тъмнина настъпи бързо. Сарики имаше дълги девичьими стъпки и след Нас Киена това се струваше едновременно възхитителен и странно. Не е имал проблеми с нея. Тя избирайте пътеки, като че ли знаеше, че го прави. В тъмното тя просто се превръща в сянка пред мен, гъвкава фигура, за която трябваше да следват.
  
  
  Ние се движеха бързо и рядко отпочинали. Сарики показа, че поне толкова мълчалив, колкото Ни Киен. Аз съм свикнал да пътувам в джунглата, и ми се струваше, че ние сме добре, продължаваме. Когато сме на почивка, Сарики никога не говорилаа, просто си седеше срещу мене и гледаше в земята. И тя никога не говореше, когато е време да започне отново; тя просто се изправи и тръгна.
  
  
  Малко след полунощ тя ми каза първите си думи, изречени след като излязохме от селото. "Ние са се преместили в Камбоджа", каза тя. Тя продължи да върви, без да замедляясь.
  
  
  Аз огляделась. "Нито от охраната, нито от НПК?"
  
  
  "На тези места са много".
  
  
  И това е резултат от разговора.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Следните ден и нощ сме ходили през Камбоджа до река Меконг. В селата, през които минавахме, за Сарики лекувани със скромен уважение, очевидно, като към дъщеря на вожда. Тя говореше само с ръководителя на всяко селище и насаме. Ядохме в селата и спеше в тях. Няколко пъти съм се опитвал да започнете разговор, но съм срещал тихи мнения с безизразно лице. Езика е прост. Ние вървяхме с нея напред. Ако сме идвали в селото, ни веднага разединяват, и аз не съм я виждал отново и отново, докато не дойде време да си тръгвате. Ако след четири часа разходка не е село, останахме ги движат и да ядат шепа ориз.
  
  
  Топлината, изглежда, по нея не е действала. Ако с настъпването на тъмнината в селото не е имало, тя избирайте за мен място, а за себе си - малко по-нататък. Лежеше на тепиха и ще лежат спи. Тя винаги пак изчезвала мен преди разсъмване, въпреки че понякога съм изненадан си от факта, че ще се събуди, когато тя влезе. Помислих си, че след ден-два съм разбужу си.
  
  
  Първо бях притеснен за нея. Тя усети тъга, защото Ни Киен е мъртъв, и, може би, в известен горния смисъл аз съм виновен. Така че това ме прави? Омразата - това е видима емоция. Презрение - друго. Тези неща могат да се видят по лукавому виждането или наглому жесту. Но тя нищо не ми показа. Тя ми показа безразличие. И аз дори не знаех, че Ни Кийн значил за нея.
  
  
  Ако аз трябваше да Ни Киена, аз съм измислил още една причина за нея безразличие. Принцеса. Аз си помислих, че тук, в тази част от Азия, това беше голяма работа. Може би те научи да си мисли, че тя е една глава над човешкия род. В този случай аз бях по-долу разпоредби. Но поради някаква необяснима връзка с Нас Киеном и на факта, че той ми даде дума, тя се е почувствала обязанной да общуват с мен, прости простолюдином. Това е, ако искате да се нарече това, което правим, е общуването.
  
  
  Всички тези часове пеша, за нея ми дадоха много време да мисля. И въпреки че първоначално бях притеснен, но скоро смених го на леко любопитство. Ако обстоятелствата са се развили по различен начин, и ако аз не се чувствах виновен за смъртта Ни Киена, бих казал Сарики продаде пътеводител някъде другаде.
  
  
  В късния следобед стигнахме до река Меконг. Можех да чуя това много преди да сме стигнали до него. Пътека направила малка обрат в джунглата, на повърхността се превърна в мека, се превръща в обрасли с водорасли и пясък пред растеше гъста лоза, а от друга страна се проведе река. Там, където стояхме, и той беше дълбоко и бързо, подобно на широка лента зелено платно. Поради дълбочината и ширината на това място, това дава усещане за скрита сила.
  
  
  Сарики изведнъж стана много разговорчивой.
  
  
  "Ние не можем да преминат от тук" - каза тя по-силно, отколкото някога съм я чувал. "Ние трябва да намерим плитко място, и ние трябва да се премине след залез слънце". Я нахален нос е сморщен. Тя погледна нагоре и надолу по реката.
  
  
  Аз казах."Защо?" "Ние можем да плуват по течението. Ние можем да влезем заедно и да се държим един за друг. Ако е необходимо, ние можем да влезете или малко дърво, за да продължа по него. Защо ние трябва да чакаме на тъмнината?"
  
  
  "Река патрулируется. През нощта тя ще бъде по-малко опасно. Честит река се използва Вьетконгом. До нея ден и нощ патрулират американски лодки и хеликоптери. Те стрелят по всичко, което се движи".
  
  
  "Чудесно", казах аз без чувства.
  
  
  Тя тръгна надолу по реката, държейки се близо до достатъчно в джунглата, за да не ни забележат снайперисти на водата.
  
  
  Аз внимателно нея, забелязвайки, че малък стегнат възел в задната част на главата си изтощен. Той покачивался с всяка стъпка, която тя прави, и паучьи снопове се придържаме към влажните си врата. Това е била красива шия, дълга и гладка. Знаех, че ако нещо в отношенията ни не се променят или да можем бързо да стигнем до местоназначението си, вие ще ме проблеми.
  
  
  Като отидете там, зад него, хванах себе си за това, че нещо търся. След това, като здраво затягивались част на селски панталони, когато тя правеше тези дълги стъпки. Нещо като синя блуза облегала гърдите й. Аз добре знаех си физически. На нея беше твърде лесно да гледат и твърде често твърде близо.
  
  
  
  
  
  Ние вървяхме през множество бързеи, бяла вода върти и се вари около камъни, с остри назъбени точно под повърхността. Аз си мислех за скок с камък на камък, но имаше едно място, където аз трябваше да скочи високи камъни един скок. Сарики продължи да върви. Аз продължих да внимавате и да гледате.
  
  
  По-горе прагове ние излязохме за бързо плитки води. Време е толкова бързо, че изглеждаше опасно, но водата изглеждаше по-долу колан. Сарики изследва го, погледна нагоре, след това надолу по веригата. С всеки жест възел на главата си распадался все повече и повече. За да не мисля за нея, самата аз проверих на плитко място. Имаше достатъчно камъни, за които може да се задържи, за да не ви година, уби. Помислих си, ни си струва да опитате.
  
  
  "Когато е тъмно", - каза Сарики. "Дневната светлина е твърде опасно".
  
  
  Ние вылезли от раницата си и седнаха на камъните по брега. Сарики погледна от другата страна на реката.
  
  
  Попитах. "Защо не си тръгна?"
  
  
  Главата й се обърна към мен. Това беше достатъчно, за малко не осуети възел, но не съвсем. Тя ме погледна, сякаш съм вторгался в мислите си. "Къде отиде?"
  
  
  "В една и село в северозападна Камбоджа, където живеят двамата си братя и братовчед".
  
  
  Тя се обърна срещу мен. Можех да видя как я челюст се свежда до горещата брадичката. Кожата на бузите изглеждаше толкова гладка, че изглеждаше, като че ли тя простря. Но тя не ми отговори. Разбрах, че нито веднъж не съм я виждал да се усмихва.
  
  
  Беше около два часа преди залез. Аз се наведох към пакет цигари и запали. "Сарики, - казах аз, - ние с теб пътуваме заедно цяла нощ и почти един цял ден. През това време аз можех да се изчисли общият брой на думите, които ти ми каза за моите пръсти, и не да използвате и двете си ръце. Може би фактът, че аз съм американец, обижда теб. Може да си мислиш, че съм по-долу теб растеж, ти си дъщеря на вожда и всичко останало. Може да си мислиш, че аз остана тази кама в гърдите Ни Киена ". Сега тя ме погледна, но в очите й нямаше никакъв израз. Но, най-малко, аз привлече неговото внимание.
  
  
  "Ако ти така мислиш ли, че не мога да греша. Аз знам, че ти ми каза да не говоря за това, но ако ти си мислиш, че ние с Нас Киеном са били врагове, а след това грешиш. В едно село нас малко не уби група вьетконговцев. Ние сме избягали и се скри, докато те минаваха покрай нас. Следващото село е било унищожено от тях, а в следващия те ни чакаха. Това е капан. Аз съм убил шест от тях. Аз се оправих по-големи, лидер, може би. Седми е бил убит Ни Киеном, но не по-рано, отколкото той остана кама в гърдите Ни Киена. Той ми каза да го отнесем в живота на селото. Аз така и направих. Аз бях с него, когато той е мъртъв ".
  
  
  "Вие - американски агент, търсещ Общество".
  
  
  "Ето защо сте толкова безразличен към мен? Защото аз съм американец? Искам да кажа, че и преди съм пътувал един, но не е оставял четири следи, и ме накараха да повярвам, че само заемат място."
  
  
  "Това е моят път. Много ми се иска".
  
  
  "Добре", казах аз. "Ако ти си такава, това е всичко, което мога да направя, е да съжалявам теб. Ти си тъжна момиче, и ти си малка тъга по пътя си".
  
  
  "Моля!" Тя се обърна срещу мен.
  
  
  "Тогава това не е твоят път. Има причина, поради която постъпвате така. Казах това, или е нещо, което аз все още не съм докоснала? Ти не производишь впечатление на мен като момиче, което обича кастовую система или зазнается. Но аз не знам. Аз не ви познавам. Бихме могли да продължим толкова много месеци, и аз все още не се е научил да ви ".
  
  
  "Това е война", каза тя.
  
  
  "Не, това е прекалено общо. Каква част от войната? Развълнува ли ви лично? Искам да кажа, освен Ни Киена. Била ли е вашата село опожарена или вашето семейство е убита?"
  
  
  "Доста!" Тя скочи и е отишло достатъчно далеч нагоре по реката, така че не можех да я видя.
  
  
  Аз с отвращение хвърли цигара в реката. Дълги сенки достига до средата на вода. Наблюдавах бързината на реката и се е опитал да излезе на загадката, която се крие в Сарики. Може би тя знаеше нещо за Обществото, за което не каза на мен. Ми помнят три неща за него: какви са били отношенията му с Нас Киеном? Защо тя е един от кинжали със Сребърна Змия Обществото? От кого го е получил? Може би тя наистина е била член на самото Дружество.
  
  
  Тя се върна бавно. Типичната жена надула да устни. Но не Сарики. Тя е използвала време далеч от въпроси, за да възстановят възел на главата. Тя внимателно гледаше към мен, когато приближалась в угасающем слънчева светлина. Изражението на лицето ѝ изглеждаше замислен, като че ли тя искаше да каже нещо. Тя седна до мен.
  
  
  "Вие сте красиви, тъй като всички американски мъже трябва да бъдат красиви", каза тя. "Вие сте силни и здрави на вид. И вие казвате, че са ми безразлични. Това е вярно, но аз се чудя, колко отворени и приятелски настроени вие, американците, ако вашата държава е била нападната от конфликт с нашествениците".
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Ние вървим през реката, един час след залез слънце. Допълнителен час трябваше да дам сумеркам време напълно да потъмнее.
  
  
  Силно се държеше раници, влязохме във водата, Сарики вървеше напред, а аз съм точно зад нея. Удивително е, но време се оказа много по-силна, отколкото изглеждаше. Тъмната вода течеше в краката ми и глезените, за да помогне, и аз трябваше да се държи здраво камъни. При Сарики са имали проблеми. На краката си през цялото време выскользнули от по нея, и когато тя се опита да се възползва от камъни, пръстите й соскользнули от ръба. Аз бързо се приближи до нея и протегна ръка. Тя ме погледна с горд призовава и отказа от ръката ми.
  
  
  "В ада я!" - помислих си аз. Аз не трябваше да позволяват тя да поеме работата Ни Кьена. Трябваше да се върне и да се опита да намери друг проводник.
  
  
  Когато стигнахме на средата на пътя над реката, водата, ставаше все по-студено и по-дълбоко. Сарики запрокинула главата си, тънки ръце хваталась за всеки камък, който тя идваше, високо вдигане на раница. Може би, като дъщеря на вожда, тя мислеше, че притежава способности, чувствате други човешки момичета. Но нейната сила не ще си помогнете, ако за да стане по-силен.
  
  
  Бяхме изминали половината път. Реката не углублялась, така и плитки води отново не започна. Тъй като краката ми са по-силни, аз подтягивался до Сарики. Беше лесно да кажа за себе си, че ми пука, ако ще скочи по бързеите, но фактът си остава факт: тя знаеше пътя в селото. Не го знаех. Ако тя иска да бъде горделив и глупаво, това е нейният случай. Водата започна мелеть. След това чух нещо друго, освен шипения да се потопят в бълбукащата вода.
  
  
  В началото това изглеждаше далечен. Ние с Сарики замръзна на място. На вода мерцала малка луна. Можех да видя, нагоре по течението и се чудеше, дали беше лодка. Между скалите имало достатъчно място, за да лодката може да мине, и въпреки, че праговете по-долу са били бързи и каменисти, добър лодкар може между тях да маневрира. След това, когато чух звук wup-wup-wup, аз осъзнах, че това беше. Аз избута Сарики.
  
  
  Аз извиках. "Бързам към брега!"
  
  
  Сарики удари бързо, наполовина плуваше, наполовина прыгала по камъни. Аз бързам точно зад нея. Тогава си помислих, че ще бъде по-добре, ако аз съм пред нея. Бих могъл да се кача на брега, за да хвърли раницата и да й помогне. Аз плувах под ъгъл, тъй като звуци, удари по водата, ставаше все по-силно. Но аз все още съм чул мощен тътен не заглушенного на двигателя. Той тръгна нагоре по веригата и се приближаваше.
  
  
  Аз се движеше малко по-надолу по реката от Сарики, което позволява на веригата да ми помогне. Аз се люлееха между камъните, подобно на Тарзан, пробирающийся през дърветата. Въпреки, че бях малко по-тромав. В мрака бих могъл да различи тъмния бряг точно пред себе си. Дъното на реката не се е подобрило, и брегът изглеждаше висок, мръсно и тревичка.
  
  
  След това звукът на двигателя е бил толкова силен, че изглеждаше, сякаш той беше точно над нас. Аз първо видях мощен светлина. Хеликоптер летеше надолу по реката. Хеликоптер заобиколи завой нагоре по реката и лениво прекоси реката, като се приближава към нас. Картечници аз не съм виждал, но знаеше, че те са там. Сарики беше на около десет метра от мен, а до брега оставаше още добри пет метра. Хеликоптер падна, и си голям винт взбивал водата под себе си. Задържа, бавно се движа. Аз се наведе с раница на гърба, избута го напред и доволно крякнул, като чу, как той удари бряг. Аз след това леко се наведе и се гмурна към брега. Продължение на година, уби ме с още 15 метра, преди да съм намерил лоза, която трябваше да се грабне. Аз се качих по грязному стръмния склон.
  
  
  Хеликоптер прелетя над нас и бавно продължихме напред. В светлината на луната и отразяването на светлина върху водата аз видях в него американски отличителни знаци. След това той прави ленив кръг. Вървях нагоре по реката, да си проправят път през гъстата зеленина. Коптер се върна по-бързо. Листата пляскаше по лицето ми, аз едва не се спъна.
  
  
  В ярката светлина на прожектор видях Сарики. Сноп от косата си напълно распустился, а косата се разпадна фен на водата, като тъмен мъх.
  
  
  Хеликоптер се връщаше назад само на няколко метра над водата. Изведнъж някъде от долната част на хеликоптера се чу силно пращене и изблици на огъня. Линията на огъня засипан водна струя за по-малко от три метра разстояние от Сарики. Ръцете й соскользнули с камък. Време е довело до друг, и тя се опита да го хванат. Тя отново промахнулась. Коптер отново отлетя почти обрат. Той падна и стана, след това се претърколи назад, за да направи още един опит. Сега всичко мина много по-бързо. Отново от крупнокалиберных картечници избухна огън, и във вода, удари куршум. Сарики беше почти до мен. Аз бях готов да скочи и да я вземете. Но рамките бързо се променя. Сарики година, уби към средата на реката и надолу към бързеите.
  
  
  Не можех да я видя. В неясната лунна светлина гледах парцел течения, които година, уби го, и съм виждал какви скали той заобикаля и от коя страна на реката ще достигне прагове. По-голямата част от пътя той остава в сърцето.
  
  
  
  След това той сякаш се мести две малки whirlpools на противоположния бряг. Аз се чувствах безнадеждно отчаяние. Аз не можех да се насочат навреме. А след това аз видях Сарики.
  
  
  Стигнах до прага, а тя вытолкнулась от течения, които година, уби я. Тя плуваше под ъгъл към брега. Темата не запали я; главата й не провалиха за камъни. Но тя е уморена. Я гребки са подобни на бебето в банята, а ръцете се вдигна и падна, но без сила.
  
  
  Аз скачах през лозя и пробирался през дебели листа, докато тичаше към нея. Тя започна да се търкаля по бързеите, и отчасти я умора е била причинена от факта, че тя се е борила с течение на времето. Тя не е имала никакъв напредък, но поне тя не се носеха отново. Това ми даде достатъчно време, за да напреднат на нея. Бях на половината път надолу по врата, когато тя влезе в една малка издатина и началото мърда и се върти. Нейната раница вече мина покрай мен. Аз знаех, че това ще бъде опасно.
  
  
  Излязох на брега на скок, в резултат на което е паднал върху голям камък. Приземих се на крака и ръце и замръзна, държейки се. Камъкът е хлъзгави. Реката вода плескалась по лицето ми, като затвори очи. Бавно станах на камък. Сарики не се приближаваше към мен. Тя е по-близо до центъра на реката, движейки се с главата напред, дълги тъмни коси пърхащи зад нея, който да се вее като знаме. Имах неудержимое желание да не направят с нея очите. Може би затова хората се давят, а други гледат.
  
  
  Погледнах към местността около мен. Тя приближалась много бързо. Скоро тя ще си отиде, и тогава вече нищо не може да се направи. На пет метра от него е доста плосък камък. Не се колебайте, аз изтичах към него. Край на камък ме удари в корема. Ми блъснаха дъх. За дергало краката ми, като от камък. Аз започнах да се придържат ноктите. Водата изглеждаше като ледена, на по-студено място, което почувствах. Аз стегна лакти в камък и приподнялся. Сарики премина от другата страна.
  
  
  Тя протегна ми ръка. Стигнах до нея, и поток отне я от мене. Ръката ми провалиха за вода, хващане на нещо. Усетих паучьи кичура коса, а след това тяхната плътност. Аз набра шепа, обвити около китката си и се отпусна назад, като дърпа. Усетих как тялото й достига до течението. Аз продължих да се дърпам, докато не се оказа в противоположния край на скалата. Сега главата й е близо. Стигнах надолу, опипвана гърба си, хвана я под ръка и влачат зад себе си на камък.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Дори и в джунглата на огъня може да даде още по-уютно и топло. Това е което съм направил, е опушен, защото там не беше толкова сухо дърво. По бързеите ми успя да намери една или две трупи, които са били заболочены, а след това се сушат на слънце. Това е уютен огън.
  
  
  Около него сохла облекло Сарики. На нея е моята допълнителна смяна на дрехите, която тя взе да се облича. Всичко, което имаше, беше изгубено, когато си раницата е унесен потока. Това е като ако хвърли я в скута ми и, изглежда, я направи нещастна.
  
  
  Аз я пренесе обратно, разпространението на огъня, подготвен за партида ориз и се раздава на нея половината от сухи дрехи. Тя не каза нито дума на благодарност. Въпреки това, ми беше добре. За първи път, откакто се запознах с нея, аз се чувствах най. Може би тя знаеше пътя в селото, но имах си дрехи.
  
  
  Тя седна на една скала, пред огъня, краката заедно, в долната част на ризата ми здраво я прегърна. Тя изглеждаше неудобна, смущенной. Тя взе фигура, която бях приготвил, и яде тихо. След това тя просто си седеше и выкручивала дългата си гъста коса.
  
  
  "Ами - казах аз, стречинг и прозяване, - мисля, че е крайно време да се върне". Стоях пред нея на колене. Тя се обърна.
  
  
  "Сарики, - казах аз меко, - аз не съм против да въведе ред в яденето вечер, защото при теб е доста мъчителен опит. Но от този момент нататък аз мисля, че ще е честно, ако ти си тянешься собственото си тегло. подложка за сън; аз направих удобно легло от листа. Но вие не споткнетесь на петдесет ярда оттук, за да спя. Ако аз така се шегувам с вас, а след това отидете напред. Просто оставете ми циновку, и всичко, което се разстила край огъня, за да ти е хубаво и топло. Мисля, че можем да започнем веднага след изгрев слънце, ако не сте против. Ако не, аз ще се радвам да чуя никаква логическа причина, защо не. . "
  
  
  Аз съм чакал. Тя продължи да гледа в земята вдясно от себе си. Ръцете й бяха обвити около линията на косата, като че ли тя взбиралась по някакъв въже. На лицето си нямаше никакъв израз. Усмихнах се и я целуна леко по челото. "Няма оплаквания? Добре. Ще се видим сутринта".
  
  
  От другата страна на огъня аз лежаха на легла от зелени листа, сложил ръце зад главата си. Сън изплъзва от мен.
  
  
  
  
  В него имало толкова много мисли - река, плывущая за Сарики, хеликоптер. Американец. Перфектно. Интересно, колко далеч бяхме от дестинации? Между тях ще бъдат на село, където Сарики може да намери дрехи, храна и може би още една раница. Но до тогава ни трябва да живеят за сметка на моите запаси. По мое мнение, тя е била неблагодарна разглезен отродьем. Замислих над идеята да се прехвърлят го през коляното и выпороть. Какъв е смисъла в това? Не, ще я оставя да ме упъти към руините. В това село, тя ми каза за това, къде живеят братята си и братовчед си, можех или да наеме друг проводник, или да се търси сами. Във всеки случай, аз ще отида с нея скъса. След това очите ми стана тежко. Аз съм спал.
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Нещо разбудило ме накара да се разбере, че не съм само аз. Обърнах се на една страна и усети гъста миризма на косата си. Очите ми все още бяха затворени. Аз се протегна и докосна топла, гладка плът. Ръката ми се плъзна надолу по гърба си, по твердому извивката я гладка кръста и очите ми внезапно се отвориха.
  
  
  Сарики легна до мен на леглото си от листа. Я малко голи гърди плътно се сгуши на гърдите ми. Очите й внимателно вглядывались в лицето ми, като че ли тя се загледа към хоризонта и се опитваше нещо да се различи. Устните леко приоткрылись.
  
  
  "Сарики", - започнах аз, но ръката и се приближи към мен към устата си. Това е тънка ръка с дълги, тънки пръсти.
  
  
  "Ти ми спаси живота", казва тя, и нейният нисък глас е дрезгав. "Вие сте действали много смело. Аз искам да ви изразя своята благодарност".
  
  
  "Аз не искам това - казах аз.
  
  
  "Тогава вземи го, каквото причина". Я лепестковые устните прижались ми, устата й беше отворена, езикът се люшка, ръцете се допират, прощупывали.
  
  
  След това тя доказа, че е над мен, леко повдигнат, така че само зърната на гърдите си докосна косата на гърдите ми. Нейните влажни устни докоснаха моите бузите, ушите, гърлото. Аз отново се претърколи на една страна и леко се опитах да я отблъсна. Сърцето ми не е в този, и тя го знаеше. Аз през цялото време говори за себе си, че не искам това от благодарност, но поради взаимно нуждите на физическото осъзнаване помежду си - мъже и жени - това е основният.
  
  
  И ръката ми намери желатиновую мекота на гърдите си. Тя сложи на зърното на моите устни. Ръката ми лесно да се плъзга по гърба си; Аз притянул я към себе си и приподнял в лакътя.
  
  
  Очите й бяха затворени. Нейните блестящи черни коси бяха разпуснати фен под главата си, образувайки рамкиране. Тялото й беше с цвят на червено дърво с текстура надраскване на дървото. Аз съм позволи на пръстите си да проведе въображаем линия между издути гърди, по крошечному пупку, по малко на перваза на корема и надолу по тънък топола кадифе между краката си.
  
  
  Аз исках да кажа на нея, като гледах я с движение, което аз одобрявам това, как тя се движи, и след това как изглежда.
  
  
  Нейната ръка беше върху мен, насочвайки ме към нея влага. Краката й разделени. Когато влязох в нея, долната й устна беше притиснат между зъбите. Погледнах в тъмните зърна, сочещи към упругую гладка гърдите. Малки стене, излезли от гърлото, когато ние вървим заедно, а след това се разделиха. Аз съм много за това, което исках да кажа. Но аз й не каза нищо.
  
  
  Нашите движения са станали нередовни. Чувствах се, като качвам. Като погледна към нея, видях, че долната й устна все още е затворен зъбите.
  
  
  След това тя се превърна в дива. Колене се вдигна, устата й се отвори; тя корчилась и корчилась под мен. Пръстите й хвана ме за косата и притянули устата ми е до това място, където тя чакаше на открито и нетерпеливого.
  
  
  Когато тя достигна върха на завършване, това е като да врезание машини в тухлена стена. Тялото й се възроди от тръпката. Усетих, как езикът прониква в устата ми и отпада от него.
  
  
  И тогава усетих, че си отивам. Аз твърдо му опря го към себе си, пренебрегвайки нейните тънки писъци на болка и слаби опити да си поема въздух.
  
  
  Исках го много какво да кажа, но нищо не каза. Взех си така, като иска да я взели.
  
  
  
  
  Осма глава
  
  
  
  Усетих го в ръцете си и голяма част от нощта. Усетих сладко му дъх върху бузата си. Направления я въглища коса гъделичкаше носа ми. Топлата мекота на голото тяло сгуши до мен. Главата й лежеше между моите гърди и рамо. Въпреки това, когато ярки горещината на утринното слънце ме накара зашевелиться, тя не е в леглото с мен.
  
  
  Събудих се и видях, че тя, напълно облечен в сухи дрехи, хвърля огън. Гледам я, аз мислех, че тя ми харесва повече в моята селянин риза. Всъщност тя ми най-много хареса.
  
  
  "Добро утро", - весело извиках аз. "Ти се опиташ да ме впечатли своите знания за дърво? Имам предвид развъждане на огъня и за всичко това".
  
  
  Тя абсолютно нищо не каза.
  
  
  Аз се намръщи. "Нещо не е така, Сарики?"
  
  
  "Всичко е наред", каза тя.
  
  
  Слязох от листа и се приближи до нея отзад. Аз бавно обвил ръцете си на талията. "Хвана!" Аз се засмя.
  
  
  Тя се гърчи в ръцете ми, а след това высвободилась. Тя отскочи от мен и оскалила зъби. "Стоп!" извика тя. "Спрете!"
  
  
  Аз забелязах, че косата отново са събрани в снопче. Аз седях на камък и се загледа в нея. След това усетих в себе си гняв.
  
  
  "Прости ми, Сарики
  
  
  
  
  , - казах аз, - Но когато правя любов с едно момиче - жена, която ми е безразличен към - това е моята природа - чета. Аз обикновено прегръщам я, когато мога, глажу нея, когато тя минава, и, може би, цялата си в врата, когато тя се навежда. Аз продължавам да се наложи върху нея ръката си, защото се чувствам някаква изключителна принадлежност. Имам чувството, че след това възниква един вид зрял отговорност, която гласи, че всеки трябва да се отнася към друг с доброта. Аз съм буден, да се чувствам добре от снощи. Аз исках да знаеш."
  
  
  "Снощи беше глупава", - хвърли тя в мен. "Глупава грешка на благодарност отвъд реката".
  
  
  "За мен това е нещо по-голямо, Сарики. Но ти можеш да играят така, ако искаш. Вашата репутация ще се развали същества от джунглата, които са виждали и чували за нас. Но аз искам да ти запомнила едно нещо. Ти си дошла при мен снощи. Наречете това е една глупава грешка, благодарност, ако искате. Ако това нищо не означаваше за вас може би ви се струва. Но не забравяйте, че сте дошли при мен ".
  
  
  "Ние прекарваме време за нищо", - тя отскочи назад. "Ние поедим, а след това ще отидем. Ние все още трябва да се измине голямо разстояние".
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Така че оставаше следващите два дни и нощи. Вървяхме мълчаливо, и когато се спряхме на нощувка, тя никога повече не е дошла при мен. В първото село, в което сме дошли, тя одела нови дрехи и взе раницата.
  
  
  Сблъсквайки се с нещо подобно, човек е склонен да се съмнява в себе си и може би, дори и в своите способности. Тя дойде при мен през нощта, искат чист секс. Независимо от това, какъв етикет, тя е оставила на това, като благодарност, тя все пак искаше секс. Не че тя имаше богат избор тук, в джунглата, но тя би могла да го пропилеем, чакат някой друг, че си повече по душа. И все пак тя е избрала какво да правите секс с мен. Но защо?
  
  
  Изглежда, тя включваше и выключала си, като течаща вода.
  
  
  Въпреки това, човек е склонен да се съмнява в себе си. Тя дойде при мен с желание за нещо. Дадох й го. На следващата сутрин, тя се върна при своя тихия настроение. Това за мен говори? Аз загубих връзка? По-рано никога не съм имал оплаквания, и аз точно не е имал срещу нея. В най-интимни отношения Сарики напълно се превърна в един много елементарен жена. Тя ущла, както много малко жени, които знаех. В акта на любовта, тя се превръща в обикновена жена на джунглата.
  
  
  През втората половина на третия ден пристигнахме в селото.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  За мен нестандартен туризъм и пътуване вече утомила. Бях измучен и умора по лицето Сарики разбрах, че тя също. Влязохме в селото, рамо до рамо със слънцето зад гърба си. Децата са първите, които видяха ни, нещо крикнули и се втурнаха далеч. Скоро за децата да избягаш жени на средна възраст. Те са сгушени около Сарики, като че ли беше царски човек. След това двама от тях оттолкнули си от мен.
  
  
  Наведе си раница на земята и падна до него. Селото изглеждаше точно като всички останали, през които минахме: колиби със сламени покриви, разположени в кръг, и основна дейност се изпълнява вътре в кръга. Зад тях лежаха вечни оризови полета. Младите хора току-що са започнали да излизат. Вляво от мен видях група от млади хора, присевших клякам в десния кръг. Един от тях, скрит от погледа, и се публикува познати ми звучи познато, но неподходящи в това село.
  
  
  "Излез", - каза той. "Всички залози са изчезнали. Хайде, мила, говори с мен. Говорете с вашия баща. Казвай красиво". Беше малка пауза. На "четири", - каза на глас. "Господа, същността на четири. Поставяйте на мен, защото аз правя две и две. Добре, вие бледи. А вие? Двадесет франка? Вие избледнели. Това е всичко, господа. Всички залози са направени. Хайде, скъпа. Говори с баща си ".
  
  
  Другите хора казаха, като всички играчи в една добра игра, но разговаряха на камбоджийском, а този оплакванията на американския GI. Може би бях уморен, но не чак толкова. Трябваше да го видят, така че аз се обърна към групата. Аз стоях над тях, но всичко, което можех да видя от него, е главата на таралеж камбоджийца от подстригване ежиком.
  
  
  "Четири!" - извика той. "Извинете ме, господа, вие сте загубили". Останалите започнаха да се отдръпват. "Достатъчно вече? Хайде, сега."
  
  
  Жена влезе в групата на бърз тръс. Аз научих в нея една от жените, похитивших Сарики. Когато другите играчи се премества в посока, аз станах по-добър с поглед към играча. Той подбрасывал кост нагоре и надолу в ръка, слушайки, как една жена си говори с него на камбоджийском език. Освен къса прическа, тя беше облечена в ярка червена риза. На краката са били армейските обувки. Той енергично дъвче дъвка и изглеждаше, като че ли току-що излезе от паркинга на американските стари коли. Той кратко кимна с глава на жена и тръгна с нея. Аз стоях отстрани от него, така че не мисля, че той ме е забелязал. Когато той влезе в колиба, където е Сарики, взех си раница. Към мен се приближиха две жени и един жест помолиха да ги спазвате. Те заведоха ме в друга колиба, където седях, и ми подава чиния ориз и още една купа зеленчуци. В купа с ориз са били парчета варена риба. Ядях лакомо, след това отново се наведе към непознатото и пушени със затворени очи.
  
  
  
  
  Аз не исках да мисля, защото мислите ми винаги са се връщали към Сарики. Спомних си, как младите тяло Сарики почувствовало ръцете ми в онази нощ, когато тя дойде при мен, и изхвърля тази мисъл от главата си. Ние трябва да мислим за работа, за мисия.
  
  
  Така и направих. Аз помислих, че съм в рамките на един или два дни от руините на Ангкор Том. Селището е толкова далеч, колкото каза Сарики, за да ме заведе. Оттук ми се наложи да или да наеме някой друг, или да си намерят някаква карта.
  
  
  Аз бях убеден, че Обществото съществува. За добро или за лошо, не може да реши. При Сарики е един от кинжали, който е бил убит синът Ни Киена. Но нямах доказателства. Във всяка една история винаги има две страни. Може би синът Ни Киена е бил нарушител на спокойствието, с които трябваше да се справят. Може би Сарики принадлежи към Обществото, или дружила с един от членовете. Предстои още много да научите.
  
  
  Тогава мислите ми бяха прекъснати.
  
  
  Той влезе през вратата на колибата, широко усмихнати. "Здравейте, войникът Джо, - каза той, идва към мен с протегната ръка. "Дай ми ръка, пич". Когато ние се ръкува, той седна до мен. Усмивката все още беше на лицето му. Това е младото лице на деветнадесет години. Той изглеждаше като проститутка. "Хей, ти не си мислех, че съм забелязал, че гледаш тази игра на зарове, нали? Аз исках да проверя теб, преди да говорим".
  
  
  Той все още ме държеше за ръка. "Аз съм Ник Картър", - казах аз малко разсеяни.
  
  
  "Достатъчно готин Ник. Аз Чонг, братовчед Сарики".
  
  
  Аз разбиращо кимна. "Вие сте били в хижа и разговаря с нея. От къде сте взели този на американския жаргон?"
  
  
  "Хей, какво ще кажете за това? Аз говоря доста добре, а? В Русе много неща са призовани, - каза той, попыхивая пура, - като лайно. Аз се опитвам да събере тук момчетата да те развлекались в играта. знаеш? Просто за да мога малко да спечелим ",
  
  
  "Чонг, аз мисля, че ти си мошеник", - казах аз с широка усмивка.
  
  
  Той се засмя на моята усмивка. "Защо, Ник, че те натолкнуло на тази идея?" Той пусна пура дим към тавана. "Ти си права, аз говорих с Сарики. Тя ми каза, че си тук, за да се провери Общество Сребърна Змия".
  
  
  "Просто да се провери", - казах аз. "Аз нищо няма да правя, докато не го направя. Чух, че те са били в руините на Ангкор Торн. Това не трябва да бъде твърде далеч от тук".
  
  
  "Вярно е, около два дни. Имате нужда от водач, и в това отношение сте голям късметлия. Аз съм най-великият диригент, е водачът и боец по цяла Камбоджа - по дяволите, може би и в света. Аз ще ви преведе в Ангкор Торн. и ако с това Общество трябва да разберете, ние с него ще се разберем. Нали, Ник? "
  
  
  "Добре..."
  
  
  "По дяволите, пич, аз не очаквам, че ти си повярвате мен на думата. Аз ще ти покажа, че съм най-добрият. Разбира се, събирането на теб там означава, че ще трябва да отложи някои от моите предприятия тук. започна плаващ в играта на зарове, и аз я конфигурирате, за да осъществи контакт, в други села, да получат дял от печалбата ". Той стисна по мен. "Колко време, мислиш, нас не ще?"
  
  
  Аз сви рамене. "Където и да е от два до пет дни. Слушай, Чонг, ако това ще попречи на твоята зает работа, ти трябва да ми позволят да..."
  
  
  Chong вдигна ръка. "Повече нищо не казвай, пич. Ти и аз, ние заедно ще стигнем до Обществото, нали? Искам да кажа, аз трябва да ви; това е въпрос за честта на семейството. Сарики ми каза, че ти спаси живота си извади направо от речни бързеи. Насочване на теб - това е най-малкото което мога да направя в знак на благодарност за спасението на моята сладка братовчеди жена. "
  
  
  "Добре, Chong", - казах аз. "Ти си моят водач. Да видим, колко сте добри. Аз искам да спите добре. Аз си мислех, ние ще оставим за утре сутринта".
  
  
  "Доста труден." Той заколебался, почеса главата си, извади меката част на ухото, подуши и ме погледна под ъгъл. "Има само едно нещо".
  
  
  "Какво е това?"
  
  
  Той изглеждаше замислен и дори малко загрижени. "Братя Сарики", - каза той. "Преди Около седмица тук работодатели Дружество. Те ми разказаха много всички глупости за това, че трябват войници, за да си върне делтата на река Меконг, за Камбоджа. Двама братя Сарики са били принудени да се присъединят. Единствената причина, поради която те не ме разбраха - че аз не рвусь в името на този , разбираш ли?
  
  
  "След като научих те наближаваха, стара Chong сверкнул като светкавица и изчезва. Аз от тях си е отишъл. Ник, какво ние с теб каквото и да правите с Обществото, искам да кажа, ако ги оставим в покой или взорвем, ние трябва да изведе братята Сарики от там у дома. Това е нещо, което ние просто трябва да се направи. Обещах й, че ще поиска ".
  
  
  Аз седнах, намръщени. "Тя искаше да ти поиска от мен? Защо тя сама не ме попита? През цялото време, което прекарахме заедно, тя нито веднъж не спомена, че си братя е бил нает. Тя изобщо не говореше за семейството си".
  
  
  "Е, тя не знаеше, докато не достигна тук". Чонг се отпусна назад и постави ръце зад врата си. "Сарики - едно забавно малко гореща мацка. Тя никога не е била болтливой, разбирате ли? Във всеки случай, тя е била малко забавна, докато Обществото не дойде преди около два месеца. Виждате ли, Сарики щеше да се омъжи за човек на име Ли Киен ".
  
  
  "Погоди!" Аз се намеси. "Чонг, ти каза Ли Киен. Искаш да кажеш сина Ни Киена?"
  
  
  
  
  "Едно и също нещо, пич. Хей, чух, че се е случило с Нас Киеном. Това е почти всичко, за Сарики".
  
  
  Аз седях точно, бавно се движи главата от едната страна към другата. Това е много обяснило, например, като Сарики има сребърен кинжал на Обществото. Вероятно тя го след като го използвали суженом. И защо тя е толкова опечалена от смъртта Ни Киена. Той щеше да я свекром, и те се разделят на загуба Ли Кина.
  
  
  "Тя е странна малка мацка, добре" - каза Чонг. Той се обърна към мен. "Но ние трябва да си братя, нали?"
  
  
  "Ние ще направим всичко, което е по нашите сили", - казах аз.
  
  
  Чонг се изправи. Той е малко жилав и се движеше с бързи леки жестове. Той протегна ми ръка. "Аз уважавам, Ник".
  
  
  Аз го хвана за ръката. "Ще бъдеш ли готов да се оттегли, след като стане светло?"
  
  
  "Пич, аз ще бъда точно до твоята врата на разсъмване. Аз ще се уверете за жратве и други. Имаш нещата, които искаш да направя?"
  
  
  "Имам мръсно бельо, и аз искам да го измият. Имате някъде наблизо има поточе или езерце?"
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  За втори път, откакто се срещнахме, тя дойде при мен късно през нощта. Когато тя дойде, аз не спя. Усетих присъствието си в малка колиба, след като тя влезе. След това легнах на циновку и се вслушал в шелесту тъкан. Не можех да я видя ясно. Звуци на нощни джунглата проникнали навътре, създавайки звуков фон, за да я събличане. Тя беше силует на фона на отворената врата на колибата, с твърда голи гърди, полепнали косата си, гъвкаво тяло, когато тя се обърна, за да се обърне към мен. Аз останах неподвижна, когато тя падна на колене до мен и ми дойде глупава мисъл. Интересното е, усмихва се тя? Аз досега никога не съм я виждал да се усмихва. Аз в това се съмнявам. Ръката и докосна вътрешната част на крака ми.
  
  
  "Ник?" прошепна тя. "Ник?"
  
  
  "Аз съм буден", - казах аз, запазвайки тон на шепот. "Гледах, как ти раздеваешься".
  
  
  Тя падна до мен. Усетих, как пръстите й нащупывают ръката ми. Тя го намира и внимателно направила до гърдите си, където зреене зърната докосна дланта ми.
  
  
  Я докосна устните ми, бузите, след това се мести към мен ухото си. "Ник, ти си я върнеш ми братята ми?"
  
  
  "Аз ще направя това, ако е възможно. Но защо винаги трябва да намерите това извинение? Защо не можете да видите тази потребност, желание?"
  
  
  Тя ме накара да млъкне, и ми приоткрытый устата. Ние бавно целувки, и аз му опря в нейното стройно тяло до себе си. Не беше нито начало, нито напрежение, само бавно и спокоен чувственост, когато тя нежно сгуши до мен с малко убедят налягане. И тогава аз се приближих до нея, приподнял си на лактите, за да се задържи на разстояние от нея на теглото.
  
  
  Отне ни 30 секунди, за да напълно да се съберат заедно, а след още 30 секунди, за да се разпаднат. Нашите движения са муден, мързелив. Очите ни бяха отворени, разглеждане на тялото помежду си. Очите Сарики заблестели. Тя погледна надолу към устните ми, след това в устата ми. Ръцете й се мести раменете ми и от двете страни на врата ми. След това я докосна устните ми. Целувката е толкова дълъг и мързелив, както и нашите движения.
  
  
  "Ти си добър любовник", - прошепна тя.
  
  
  "Сарики, Сарики, Сарики", - всичко, което можех да кажа.
  
  
  Сарики и аз са били заедно. Колкото по-близо стигнахме до повърхността, толкова по-бързо се носеха. Но нашето движение продължава да бъде мързелив. Нашите правенето на любов не са били толкова интензивни и жестоки, като в джунглата.
  
  
  Усетих как тя леко се сепва, а след това я гладка, тялото на добра форма напряглось. Очите й са придобили замразени спокоен вид и след това се затвориха. Това е много добре.
  
  
  Когато усетих, че тя ме напуска, стигнах до нея. Хванах я, за да се задържи, но тя продължаваше да си отиде. Пръстите ми се плъзна по неговата рамото и надолу по ръката си, се чувствам паяжина на косата, когато тя се измъкна от лунна светлина и одевшись в тъмното, излезе от колибата.
  
  
  Друг път аз извиках "Сарики" през нощта. Нямаше отговор. На сутринта, когато се събудих, не е имало никакви признаци, че тя някога е била там.
  
  
  Ние с Chong си тръгна от селото, и не съм я виждал. В рязък влажен слънчева светлина помислих си, не е ли това сън. Но аз знаех, че това не е така; това е точно толкова истинско, колкото и на лунна светлина. Аз мислех, ще мога ли някога отново перешептаться с нея задушевными думи. Като отидете до весело, казвате Чонгом, в гореща и влажна атмосфера и заобиколена от насекоми, аз можех да се съглася с това, което ми каза Чонг. Сарики наистина е много странно момиче.
  
  
  
  
  Девета глава
  
  
  
  Аз не мога да кажа, беше ли Чонг най-великият диригент в цяла Камбоджа, но точно той е един от най-ярките. Вървяха сутрешните часове, и ние вървяхме рамо до рамо, и аз знаех, че колкото повече научавам този млад скитник, толкова повече той ми се хареса. Все още е сутрин беше една от най-приятните части на цялото пътуване.
  
  
  "Аз имам цялата си жизнена философия от един войник в Сайгон", - каза Чонг. Той удостоверенията в зъбите на една от тънки незажженных пури. Докато говореше, той е пред мен, с лице към мен и тръгна назад. "На този войник Джо се казваше Майк О' Лиъри, - продължи той. - Той дойде от старата в страната.
  
  
  
  
  А пица? Човек, този човек обича пица и през цялото време повтаряше, че му нямам търпение да отида в Бруклин, където той ще може да опитате вкусни пица ".
  
  
  Аз поклати глава. "Чонг, аз мисля, че ти си ме обманываешь".
  
  
  "Аха", - плахо каза той. "Може би съвсем малко. Аз не знам от коя държава е всъщност дойде Майк. Но наистина беше такъв човек, разбираш ли? И той ми даде тази велика философия".
  
  
  Chong спря да говори достатъчно дълго, за да подпалят една запалена спукан края на пури. Аз не знам как е успял, но той нито веднъж не се спънах и не се спънах, когато се движи назад.
  
  
  "Ние с Майк беше един вид партньорство. Той е работил в магазина, базирани в Русе и често извади неща, за да можем да ги продават шлюхам.
  
  
  "Проститутки винаги са били на брахолке, като дънки и американски рокли. Имахме доста добра надценка, нищо не упускалось се дължи на факта, че ние сме правили големи суми, и при нас имаше много други неща. три игри на зарове в Сайгон, и ние с Майк лично е на шест проститутки, от които ние, естествено, силно отсече. Както вече казах, имахме много неща. Но, Майк стар, той ми каза, че имало едно време Той каза: "Чонг - каза той, - след като SpТ.е. Barnum каза, че езерото се ражда всяка минута. Да останеш с мен, и аз ще ви покажа, че тази оценка е опазено. Всъщност лох се ражда на всеки петнадесет-двадесет секунди. И, по дяволите, той винаги е вярно. Аз никога не съм виждал толкова нетърпеливи бобър, така нетърпеливи да се раздели с парите си ".
  
  
  "Повечето от тях, без съмнение, войници, - казах аз.
  
  
  "Разбира се, но не забравяй, Майк също имаше войници. Имахме партньорство. И ние намали обикновените южновьетнамских войници. Как Майк винаги е казвал:" Не различайте кретени? "Зъбите му сверкнули в широка приятелска усмивка.
  
  
  Аз поклати глава. "Значи, ти трябва да е добре заловени. Че с това се е случило?"
  
  
  "Майк взе своя пай със себе си, когато го изпратили вкъщи. Известно време той си мислеше за това, за да остане в Сайгон и да продължат сътрудничеството. Ние може да загуби някои от контакти, искам да кажа, че го няма в базата и на всичко останало, но ние бихме се справили добре, разбираш ли? "Той с отвращение закатил очите. "Но, стария Майк, той обича цялата тази миризлива бруклинскую пица. Всички ние сме продадени, разделени на половина, и той отлетя".
  
  
  Аз широко се усмихна Чонгу. "Може би имаш тук има пица на вида си".
  
  
  Chong примигна, погледна към небето. "Ей, Ник, вече почти обед" - каза той. "Хайде нека да си починете. Всички тези манифестации ме карат да огладнявам. Хайде, хайде ще намерим сенчесто място, където живее по-малко хиляди насекоми, и ще седнем, съедим и нека пием малко вино, което донесох със себе си. Никога не правете нищо на гладно, това е нещо, което Майк винаги е говорил. Хей, Ник, ти си толкова тих, като Сарики, нали? Ти си малко говориш ".
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Ето как е минало. Както е обяснено Chong по-близо до вечерта, когато наближаваха до града Kompong Чикренг, въпросът е в това, къде ще се създаде лагер за през нощта. Цял ден сме пред вратите на селото и никой не осъществим.
  
  
  Това беше моя идея. Аз не исках, някой да се съобщаваше за Обществото. Ако Общество ще се окаже инструмент на правителството и те ще открият, че един голям американец, под прикритие крестьянином, се движи из страната, във Вашингтон могат да възникнат някои неприятни въпроси. Първо исках да съм сигурен, че това Общество.
  
  
  Ние сме на лагер на малък хълм с изглед към града. По-рано, ние останахме при потока, където Chong ми показа способността си да ловят риба трехзубой пръчка. В крайна сметка той получил четири пъстърва с размера на тигана.
  
  
  "Което за един ден", - каза Чонг. "Той се движеше бързо, нали, Ник?"
  
  
  "Много бързо", - отговорих аз.
  
  
  Ние с Чонгом седяха с гръб към дърветата на постелки и погледна надолу към хълма. Между нас, в краката ни блестяха малък огън, вече няма пламъци, само червени въглени. Всеки от нас е потънал в своите мисли. Мислех си, че ако постигнем същия напредък, утре като днес, ние ще стигнем до останките утре вечер.
  
  
  "Понякога аз твърде много говоря", - изведнъж каза Чонг. "Аз просто мислех, разбираш ли? По дяволите, аз днес цял ден болтала с теб. Слушай, Ник, всеки път, когато започвам да излея твърде много, за да можеш да го вземе, ти просто казваш:" Чонг, млъкни, а аз зажму устата ".
  
  
  Аз се засмя на него. "Чонг, ако знаех какви болтливыми са другите ми спътници, ти щеше да знае, че аз приветствам някакъв разговор".
  
  
  Chong пи вино. Той кимна ми и сверкнул своята измамна усмивка. "Само не забравяй, ако искаш аз да заткнулся, така и кажи".
  
  
  Аз пих вино. Ние сме разглеждали кристални светлини Kompong Чикренга под нас. Аз осушил своята чаша и я сложи в една раница. Звездата изглеждаше достатъчно ниски, за да можете да ги удари с пръчка. Когато аз я запали, казах: "Чонг, какво мислиш за това Общество Сребърна Змия?"
  
  
  Той сви рамене, попил още вино, след това запрокинул главата и допил виното. Той избърса устни с опакото на ръката си, подуши, извади меката част на ухото и силно рыгнул.
  
  
  "Доколкото разбирам, те - конкурса радикали", - каза той напрегнат глас. "Юго-Източна Азия гъмжи от тях. Може да разбереш това, Ник?
  
  
  
  
  Изглежда, ние сме пълни с култове, суеверия и ежедневните страхове. Така че, пич, тези малки бандата се появяват навсякъде. Старият Майк ми каза, че в Америка има така наречената банда мотоциклетисти извън закона; е, може би, е това, че тези групи, които сте тук, знаете ли? "Той се почеса по главата." Но тази Сребърна Змия е малко по-различна ".
  
  
  "В какъв смисъл?"
  
  
  Чонг се отказа от чаша до него, след това се плъзна надолу и легна на гърба на мат. Той е сцепил пръстите на врата си. "Ами да, повечето от тези култове или банда излъчват само едно; всички те просто плачат, че трябва да прогони янките-нашественици от югоизточна Азия, не повече. Те издават много шум, но основно те казват само едно нещо.
  
  
  "Сега това Дружество Сребърна Змия отново се смее. Това, че те изливают, е всички да помогна да се върне Делтата на Камбоджа. Клоуни, които излизат в битката, в очакване на света, това има смисъл, има логика и цел.
  
  
  "Добре, може би това Общество наистина вярва, че той ще успее. Да, те имат предвид само една цел. Но казват, че те се борят с капиталистами и Вьетконгом. Всяка група, която приема този вид действие според мен - това е добре. Така че техните методи за набиране оставя много да се желае, искам да кажа, Дали Кин беше мой приятел. Аз признавам този посочени отвратителен сребърен нож и убийство, за да плаши другите и да ги накара да се присъединят. Аз мразя VC, Вьетконг и червени китайски.
  
  
  "За мен това е просто нацизъм и фашизъм с друго име. И ако Обществото се бори с подобни действия, а те са добри за Камбоджа. Освен това, на мен ми е смешно, че една бандата се откроява и сквернословит, като тя . Колкото повече мисля за това, толкова повече ми става любопитно ".
  
  
  Аз се намръщи. "Какво искаш да кажеш, Чонг? Ти си мислиш, че някой умишлено ги унижава?"
  
  
  Chong приподнялся в лакътя, за да ме погледне в лицето. "Да речем, ми става любопитно. Ник, лидер на това Общество - човек на име Тонле Самбор. Никой не знае нищо за нея, откъде е, в какво вярва той, нищо. Така че, може би, той е комунист, но всъщност никой не знае. Въпреки, че аз не признавам си методи за набиране на персонал, те носят резултати. Той кървава армия. Кого, според вас, притеснява голяма армия? "
  
  
  "Правителството на Камбоджа,", казах аз. "Значи, казвате, че правителството е загрижено от факта, че може би, този Тонле Самбор става твърде могъщ".
  
  
  Chong протегна ми ръка с дланта нагоре. "Така че, пич, аз нищо не казвам. Искам да кажа, че ми е любопитно, е повече от просто може би, разбираш ли?"
  
  
  Аз слезе на своя етаж мат и се замисли за позиция Чонга. Това, което той ми каза, подбросило няколко различни елементи в това така наречено Общество. Да Предположим, че камбоджийское правителството е използвал и на мен, и на Съединените Щати, за да се отървем от боклуци, нарастващата мощ? Този служител, който е автор на доклада на САЩ информация за Обществото, може да направи това само за тази цел. Може би правителството искаше да сме правили за него е мръсна работа.
  
  
  Сега аз не съм съвсем знаех, как ще се изпълнява тази задача, точно сега е твърде много несигурни сметка. Трябваше да знам всичко за това Общество на Сребърни Змии. Чух хъркането Чонга, когато заспи.
  
  
  На следващата вечер стигнахме до покрайнините на сием реап. Чонг казва, че сега трябва да бъдем по-внимателни, защото влязохме в операционната зона на Обществото.
  
  
  Решихме да продължи да се движи през мрак. Бяхме близо до руините на; можем да направим това до зори без проблеми.
  
  
  Чонг леко пробирался през джунглата. На няколко пъти трябваше спиране на крачки от факта, че ние се отклоняват около нас. Ние видяхме, как покрай нас минаваха хора на групи по двама и трима. Чонг се оказа за мен това; Може би, той не е най-великият диригент в света, но дяволски сигурен, че той е един от най-добрите. Без луна и с обрасли с над нас в джунглата имаше времена, когато ние се движеше в пълен мрак. Минава покрай хората бяха тъмни сенки. Когато небето началото на светлеть, Чонг ми каза, че сме били много близо до руините. Трябваше да се движи по стотина ярда път, а след това замереть и да бъде разгледан. Малко преди зазоряване, когато наближаваха към руините на Ангкор Том, Чонг ми показа, че е боец.
  
  
  Излязохме на травянистую равнина, която се простира до руините. В предрассветном светлина видяхме извисяващи се над нас масивни каменни постройки. Камъните са имали кафяв оттенък, а арки и прозорци - просто черни джобове в бледо светлина. Кристали разпадането изглеждаше бяло по краищата и ъглите на блоковете. Това е като да разбомбленную каменна селото. Знаех, че е там, може би, ще тунели, пещери и потайные ходове.
  
  
  Ние с Чонгом присели на ръба на равнините. Тревата е пред нас, почти до кръста. Чонг се дъвче дъвка. Той ме погледна и приподнял вежди. Знаех какво си мислеше. Да върви или пълзи?
  
  
  Ако сме ходили, пригнувшись, ние потревожили ще трева. Но ние ще спечели време. Ако ние поползем бихме могли спокойно да избират своя път.
  
  
  
  
  Но това ще отнеме повече време. Така или иначе, някой, който седи на стената на храма в бинокъл, за да може да ни видите, след като слънцето започне да се изкачва.
  
  
  Трябваше да научат много повече за Обществото. Аз не исках да ме хванаха, преди да е дори стигна до тях. Реших да пълзи.
  
  
  Тревата беше висока до самия край на руините. Ние с Чонгом падна на корема и тръгна. На мен това не ми хареса. Това е лош начин, защото, въпреки факта, че ние, изглежда, бяха добре скрити, ние не може да види отвъд нашето непосредствено пространство. Някой да може да стои на два метра от нас и се стреми направо ни в гръб, и ние би никога не са се научили, че той е там. Небето се превърна от бледо сиво и в тъмно синьо. Бяхме изминали почти половината път. След това аз видях, че точно пред нас.
  
  
  Chong спря едновременно с мен. Руло бодлива тел изглеждаше като дълга перепончатая водопроводна тръба. Горните направления са били за около шест сантиметра от върха на билки. Зад първата редица лежеше друг пресечен, а зад него - трети. Билка зашуршала, когато Чонг се наведе към мен с лакът.
  
  
  Той каза. "Пич, какво по дяволите, ние ще трябва да направим?"
  
  
  Качих се и прекарах ръка по предната част на ризата. "Ние търсим скъсан проводник", - казах аз.
  
  
  "О, нали? А защо кабели трябва да се чупи?"
  
  
  Аз широко се усмихна. "Членовете на Обществото, трябва някъде да се промъкне през проводник, не е ли така?" Аз кимнах наляво, а ние се прокрадна.
  
  
  Макара тел, изглежда, е изчезнал от поглед. Влага снощи остана с тел, сякаш хиляди малки парчета счупено стъкло, намигване ни на възходящото слънце. И изведнъж тел се откъсва.
  
  
  В края на отсечени. В тревата се появи голяма поляна, след това отново започна да нишки тел. Ние с Чонгом отпочинали, като дишането. Пътят е свободен, и това беше като покана.
  
  
  "Какво мислите?" - каза Чонг.
  
  
  Аз поклати глава. "Твърде просто. Или средство, или там ни чакат". Погледнах над трева на покрити с коричка върховете на руините. Потупа Чонга по главата таралеж. "Как мислите, в коя от тях принадлежи на Обществото?"
  
  
  Руините сякаш лежаха в редица храмове, може би на осем или девет. За предната стена, те могат да се простират по-далеч и по-далеч. Но в ума на предната стена на храма е имало три. Невъзможно е да разберете колко дълго се простира на тройната линия на храмовете, докато не стигнахме до другата страна на тази предна стена.
  
  
  "Бих казал, че това е една трета от лявата стена, точно срещу поляна", - каза Чонг.
  
  
  Аз според кимна. "Ние трябва да се пресече тази поляна. Нека да стоят на трева, докато ние не трябва да се пренебрегва тел. След като мине през миналото тел, ние ще преминем към дясната страна на стената. Искате да управлявате или аз?"
  
  
  "Защо да се променяме сега?", попита той
  
  
  Струваше ми се логично, че Обществото ще заминировать или пазят територията си директно пред своя храм. Ако ние бяха преминали; тел и надясно, може би, бихме могли да се обърне за неговия храм и трясък на някакъв базов лагер.
  
  
  Стигнахме до тел. Чонг погледна към мен назад, бързо се усмихна и се промъкна на поляната около плосък край тел. Той передвинул само едно стъпало на четири крака и отдернул ръка, сякаш се докосва до нещо горещо.
  
  
  "Тя е тук", - прошепна той.
  
  
  Аз кимнах и чакаше, докато той почти свърши тел. Той посочи още три мини, преди отново се изгуби в тревата от другата страна на тел. Излязох на поляната, опитвайки се да сложи ръце и на колене там, където са били той. Когато се озовах точно пред тел, чух как пред мен изведнъж зашуршала трева. Подметките на обувките шлепались за високомерието са подобни на камениста почва. Чух как Chong силен крякнул, а след това от другата страна на поляна силно тряслись трева. Фактор е не само Chong. Имаше поне двама, а може и повече.
  
  
  Аз quelled желание да скочи и да избяга, за да помогне на Чонгу. Мускулите ми напряглись, когато бавно се премества между проклятыми фугасами. Големи участъци от трева се движеха. Кряхтение стана по-силен и бе заменен от штанами. Аз длъжни две мини. Остава само едно нещо. Шум, като че ли не стана по-лошо, но аз знаех, че Чонг е зает. Най-накрая и свърши третата мина, заобиколи тел и влезе във висока трева. Аз съм се изправи на крака и свити колене и спадане на главата се премества към шума. Уго имах в ръката си.
  
  
  Те бяха двама. Всеки от тях имаше ножове, подобен на мачете. Chong на гърба изплъзва от тях. Един държеше за китката с ножа, но друг е влизал отстрани. Chong натягивал колан своите панталони, опитвайки се нещо извадя. Той не изглеждаше уплашени, просто нервен. Той извади от колана дълъг стария щик-нож. След като той се озова в ръката си, той перекатился до запястью, което държеше. Мъж падна на колене. Той се опита да удари Чонга коляното си в слабините. Chong стоеше с гръб към втория мъж, и той щял да отиде при него.
  
  
  
  
  . Аз мислех, че той ще бъде мой.
  
  
  Гледах в дясното рамо мъжете, все още отчасти скрит в тревата. Той вдигна своя дълъг нож и се хвърли към гърба Чонгу. Пригнувшись, съм се появил. Когато вторият мъж се приближи до Чонгу, той ме забеляза. Той полуобернулся, устата му и очите учудено отвори. Станах на крака пред него, завъртя се така, че се озовах между него и Чонгом, а след това се блъсна в него рамо. Лявата ми ръка хвана ръката му над лакътя, и аз се преместили към него запястью.
  
  
  Ако мъжът е изненадан, това е продължило дълго. Той отстъпи в три стъпки и се обърна настрана. Рамото ми ударилось за бедрото си. Той се опита да освободи ръката си с ножа.
  
  
  Той би могъл да ме вземат, ако не се направи една глупост. Държах го за дясната ръка. Той може да сграбчи ме за китката на лявата ръка, като мен. Но той си мислеше, че ще спечели ме. С левия си юмрук ме удари в гърба, шията и главата. Моето шило не срещна съпротива, и аз остана му го в корема. Острият нож прорезало гръдния кош и пронзило сърцето.
  
  
  Аз се обърнах към Чонгу.
  
  
  Той и неговите човек все още се търкаля по тревата. При Чонга е малка драскотина на челото си. Той се опита да се вдигне на колене до гърдите си. Краката на двамата мъже шаркали, се опитва да стъпи на твърда кал. Чонг, най-накрая се изправи на колене. Той блъсна ступнями в гърдите на мъжете, след това напряг краката. Мъж отлетел от него, и Чонг позволи останалата част от тялото си суинг напред в посока от краката му. Мъж попятился назад. Той започва да се спуска и инстинктивно се наведе и двете си ръце, за да омекоти падането. Чонг се превърна в фехтовальщиком. Той мушка точно на щик. Острието вонзилось мъжа в гърдите. Chong бавно извади нож. Той изтри го за штанину мъжете и се обърна към мен.
  
  
  "Селянин", - каза той. "Отиде по дяволите оттук".
  
  
  Ние се втурна към противоположния ъгъл на стената.
  
  
  
  
  Десета глава
  
  
  
  Стигнахме до ъгъла на стената в блясъка на утринното слънце. Около него е продължило стена. Ако нашата теория е вярна, ние сме били от другата страна на храма на Обществото. Известно време ние прислонялись до стената, задъхан.
  
  
  "Какво ще се случи, когато те ще намерят тези двама души?" - попита Чонг.
  
  
  "Вероятно ще минат дни, преди някой да ги намери. Надявам се, че до това време аз ще бъда дяволски далеч от тук".
  
  
  Аз кимнах Чонгу, и ние вървим покрай стената. Минахме огромни жлебове, с поглед в безплодни храмове без покриви. Стените трябва да са се увеличили на акър. Не е известно колко храмове е в действителност.
  
  
  Достигайки до арката в стената, ние леко премина през нея. Както и при повечето други храмове, това не е покрив, стени протегна почти 14 метра, а след това, изглежда, се разпадна в края.
  
  
  Вътрешността на храма е запушен. Сложих си раница, и Чонг е направил същото. Дълго време ние мълчаливо се криеше.
  
  
  "Тези места трябва да бъдат свързани помежду си, - казах аз.
  
  
  Chong разумно се засмя. "Мисля да се огледам?"
  
  
  Гласовете ни се стори глухи, като че ли ние сме били в каньона. Реших, че най-добрият начин да разберете къде се намира храма на Обществото, - е да се намери отгоре му. На мен ми беше интересно, колко здраво камъни се придържат към върховете на стените. Чонг погледна заедно с мен. Очите му срещнаха моите, и, без да каже нито дума, се изкачи на краката. Чонг се приближи до мен и ние прижались към една от стените. Ние се качи на нея, обръща процеп между камъните.
  
  
  "Моите предци са дяволски добри каменотесами", - леко каза той.
  
  
  Аз бях по средата на стената, преди да намери пукнатина, достатъчно голяма, за да се използват. Това е малко по-горе ми на коленете си. Аз съм виждал, как други се издигаха по-горе от двете страни от мен. Обадих Чонга и посочи към тях.
  
  
  "Както аз го виждам - казах аз, - ние трябва да се изкачи зигзагообразно".
  
  
  "Добре, човекът, искаш аз да отиде първо?"
  
  
  "Вижте, вашата работа е да доведе ме тук", отговорих аз. "Ти си направил това. Сега останалото зависи от мен. Ти можеш да се върне и отново да стартирате свой игри на зарове. Когато приключа, ще намеря своя път. Ти беше добър спътник, Чонг. Аз оценявам това. "
  
  
  Той се мръщят гледаше към мен. "Пич, какво по дяволите е това? Аз не нанимался като проводник аз дойдох, за да ти помогнем, поради Сарики. Аз все още съм за да ти помогна, но сега, имам си причини, нали разбирате? ти ще каже: "Аз не искам да слушам това. Искам да кажа, знаете ли вие това или не, аз ви понадоблюсь".
  
  
  Аз въздъхна. "Чонг, казах ти се размине. Ако дойдеш с мен, това е доброволно".
  
  
  "Каквото и да ти нито заводило, пич. Ние ще си стоим тук, или ние ще се качим по тази стена?"
  
  
  "Аз ще отида първа, - казах аз. Попадна в пукнатина и приподнялся. Дрехите ми отново промокла. Намерих зацепы за пръстите и бавно се мести от една страна на друга, докато забирался на горния етаж. Chong вече започна, когато пръстите ми докоснаха върха на стената.
  
  
  Камъни пошевелились, когато съм се докоснал до тях. Раницата ми имаше тенденция тегли ме назад и надолу. Върховете на стените са назъбени, сякаш нагоре и надолу в плитка стълбица. Ако целият горен камък са свободен, трябваше да измисли друг начин около нея.
  
  
  
  
  На около четири метра от мястото, където първоначално е достигнал върхове, намерих твърда стена. Аз обходен и освежен. Можех да видя по-акра, твърди камъни, подобни на пейка за пикник с бележки перочинного на ножа. След това следят внимателно, забелязах, че на някои храмове все още има покрив. Обърнах се в посока на Чонга и си помислих, че може да бъде храм на Обществото. Но това беше прекалено далеч, така че-ясно е надраскан.
  
  
  Chong ръмжащ в краката ми. Ръцете му докоснаха стената. Аз се протегна, сграбчи го за китката и помогна да се изправи. Когато Chong застана зад мен, аз се отправих към храма на Обществото.
  
  
  Ние все още трябва да бъдете много внимателни, когато ние ступали. Някои други камъни са разпръснати. Chong остана зад мен. Минахме покрай издълбани върху камъните на лица древни богове. Носовете и бузите бяха изядени от ерозията на времето. Очите лица са били затворени, леко наклонена, а устните са пълни.
  
  
  Ние сме дошли в храма под покрив. Под нас е двор. Храмът е имал u-образна форма. Chong посочи страничните сгради.
  
  
  "Тук спи основната армия", - прошепна той. "Офицери заемат краен корпус".
  
  
  Аз съм забелязал, че дворът бе затворен от големи дървени порти. За разлика от износените камъни и затхлого вида на останалата част на храма, на вратата изглеждаше като от пресни трупи. Те също изглеждат достатъчно силни, за да не дам на камиона да ги разбие. Особена активност не е имало.
  
  
  Аз из покрива и да скочи. Чонг се върна с мен. Спомних си, че на юг от това е храмът на с отворен покрив. Бих могъл да го използва като базов лагер. Аз седнах на клякам, когато се оказа достатъчно далеч от ръба на покрива.
  
  
  Чонг се допря до ръката ми, попита той.. "Нима ние не ще остане и ги провери?"
  
  
  Аз намигна му. "Имам в раницата има нещо, което искам да извадя първата. Отишли".
  
  
  
  
  Единадесета глава
  
  
  
  Като се обърна, слезе по стената не трябваше. Когато излязохме от храма на Обществото и да се премине към това, което исках да използвам, ние открихме участък от стената на огромна кухина, прорезанной отгоре до четири фута от пода. Това е неравна кухина, в която може да слезе, тъй като, ако сме се слиза по стълбите. Когато ние бяхме на пода на храма, аз огляделась, докато не открих малка закуток с повредена покрив. Свалих раницата и да му позволи да падне, а след това падна на колене до него.
  
  
  "Аз не знам ти как си, Ник", - изръмжа Чонг, отваряте си раница. "Но аз съм толкова гладен, точно сега, че ми пука за обществото на Сребърни Змии. Разбирате ли?"
  
  
  "Аз разбирам", - казах аз.
  
  
  Когато Чонг видя, че аз вытаскиваю от раницата си, той сякаш съвсем е забравил за храната. "Човек-на-човек-човек", - повтаряше той. След това: "Обясни ми тези екстри, Ник".
  
  
  Първо извади две пластмасови костюми с куки без чакъла. "По-голямата част на този материал, ние използваме днес вечерта", - казах аз. След това аз се засмя Чонгу. "Ние ще имаме интензивно нощ". Взех пластмасови костюми. "Ние наденем им тази вечер. Куки, които ние воткнем в пукнатини и цепнатини по протежение на стените на храма на Обществото. По този начин, ние можем да виси на прозореца и да слуша това, което казват. Ще трябва да се тълкува всичко, което се говори. "
  
  
  "Луд", - промърмори Chong. Той се загледа в нещо друго. "Така че все още имаш?"
  
  
  Аз извадих малък радиоприемник и две сиви тапи от бутилки. Вдигнаха шапки, за да Чонг видя. "Това е подслушвателни устройства. Преди да сме готови тази вечер, аз трябва да знам къде се намират покоите на Тонле Самбора".
  
  
  Затворих опаковка. "В този момент, това е всичко. Има още едно нещо, което бихме могли да използваме по-късно. Ако ние не..." Аз сви рамене.
  
  
  Chong кимна. "Знам, че това не е моя работа".
  
  
  Аз седнах и облокотился на раница. "Аз мога да бъде объркан и вспотевшим, но аз не мисля, че с моите уши, че нещо не е наред. Чувал ли аз, че вие споменахте нещо за ядене?"
  
  
  Чонг се засмя. Той извади от джоба на раницата празник гурме; неща като сушена сирене, твърди бисквити и дебели чаши вздора. Виното свърши, така че ние сме пили вода от буркани.
  
  
  "Когато ние ще оставим, ние ще се спрем аз на Великото езеро от другата страна на сием реап, и аз поймаю ни малко риба, нали разбирате?" - каза Чонг. За десерт той извади две пръчки дъвченето на дъвка от заваленного съкровища на раницата. На мен ми беше интересно, как той там е получил.
  
  
  Нещо лошо в това, да се хранят добре, - това е нещо, което бодрствуете и пътува цяла нощ - ами, вие склонняетесь до сънливост.
  
  
  През нощта при мен дойде мисъл за Сарики, мириса сигарного дим Ястреб, Ни Киене, Бен-Куанге, американски хеликоптери ...
  
  
  "Ник?"
  
  
  Главата ми вскинулась. За миг аз се загледа в младото лице Чонга, без да се съсредоточи. Изглежда, очите ми горят. Аз поклати глава, опитвайки се да изясни това. "Трябва да се заспива".
  
  
  Чонг погледна ме със съчувствие. "Аз съм почти готова да падне. Ник, трябва да се върнем там сега? Защо първо не дрямка".
  
  
  Аз поклати глава и се изправи на крака. Аз протегнах ръка Чонгу. "Хайде, тайгър.
  
  
  
  
  Ние вздремнем до залез слънце. Точно сега аз трябва да знам къде се намират покоите на Тонле Самбора ".
  
  
  И така, уморени и с шнур мускулите, като гумени ленти, ние отново взобрались на скалистую стената и си тръгнаха на покрива на храма на Обществото. Слънцето беше силно, почти директно над главата му. Ние се падна на корема и подползли на пет метра до ръба на покрива. Двора е 14-15 метра под нас. Този път активността беше по-голям.
  
  
  Мъже в селски дрехи са разделени на двойки. Аз не се опитах да ги преброя, но по приблизителни оценки, около двеста. Те стояха малко тесен, и, изглежда, се практикува в ръкопашен бой. Още една малка група от десет души се е събрала отстрани от двора. С тях говорил мъж, жестове двойки, позовавайки се на примери от удари. Chong подлетел към мен.
  
  
  "По-малката група се състои от служители", - прошепна той. "Виждате, че двете в десния край?" Аз кимнах. "Братя Сарики, пич. Независимо дали е ад или потоп, ние трябва да ги извадя от там. Можеш да се разбере?"
  
  
  Аз кимнах с крива полуулыбкой. Бих могъл да се разбере това. Но това, което аз не можах да разбера, така че това е армия размер на Обществото. Ако те са нежелани, моята задача беше да ги унищожи. Дори и да предизвика шок в отбора нас все пак са били по-малко от десет. Колкото и да сме се справили с повече от 200 мъже? Докато не дойде време, не е имало смисъл да се притеснявате за това.
  
  
  Гледахме за мъже, още един час.
  
  
  След това от арки в края на двора имаше малка суетня. Някои от мъжете, изглежда, са скочили и замръзна, като дъски. Скоро всички стояха неподвижно, високо вдигане на глава, със скръстени ръце в лактите. Мъж излезе от арката на ярката слънчева светлина.
  
  
  Chong толкова силно притиснат от ръката ми, че е болезнено. "Това е той, пич. Това е самата водеща роля Тонле Самбор".
  
  
  Аз съм виждал само едно нещо, а след това три, след това пет. "Кой е той?" Попитах.
  
  
  "Това, което предстои. Тези други - нейните висши генерали. Боже, никога не съм мислил, че наистина ще видя отново".
  
  
  Не ми хареса тонът на Чонга. Той говори за Тонле Самборе с известно страхопочитание в гласа си.
  
  
  Попитах. "Когато сте го виждали?"
  
  
  Chong изтри потта от челото си. "Ник, аз ти казах, че те са дошли през селото с набиране. Разбира се, аз се отказах. Но аз се скри в джунглата и гледах този малък павлином. Виждаш ли? Вижте как той ходи, гледа на тези войници. По дяволите, той не ходи, той с гръмки фрази се движи. Виждаш ли как той се завърта на върха на своите мустаци. О, той е арогантен малък копеле ".
  
  
  "Тогава защо е това отношение?"
  
  
  Чонг се засмя. "Леле, ти трябва да уважават такъв човек. Искам да кажа маршировку от село на село, настоявайки, че мъжете се присъединиха към твоята армия. Това изисква смелост, и това е нещо, което има на нашия надут генерал.
  
  
  Самбор е горд човек. Той strutted между мъжете с много арогантност. За разлика от други, той беше облечен в блестяща генеральскую форма и вълна с козирка. Не можех да определи формата, но това нищо не означаваше. Вероятно той го е направил по поръчка в Сайгон или в един от по-големите градове. Едната ръка е зад гърба, друг крутила дълги вощеные мустаци.
  
  
  Гледах, как Тонле Самбор се проведе сред своите хора. Четири генерал, изглежда, действа като буфер между него и войници. Тонле Самбор дълго се занимавали с новобранци. В някакъв момент той запрокинул главата, и малкото му тяло задрожало от смях. Той се огледа, кимаше на своите генерали, и те с радост се присъедини към нас. Но само на най-високо потрескивающий глас Тонле Самбора идва до нас на покрива с някаква яснота. Чакаха и гледаха, докато чета генерали отново няма да си отиде от двора. Ние наблюдавахме, докато не видях Тонле Самбор, появяващо се в един от прозорците в края на сградата. Той се усмихна и махна на мъжете долу. След това се обърна с гръб и започна да стреля широк колан.
  
  
  Удари Чонга за ръка. Сега знаем къде се намират покоите на малкия генерал. В този момент това беше достатъчно. Ние се отблъсна от ръба на покрива. Когато се отдалечи достатъчно, стана и отиде обратно в малката ни базов лагер. И двамата вървяха с уморени ръце, висящи свободно. Ако ни хванат, да не би да се противопостави. Но сега е време за кратка дрямка преди да се стъмни.
  
  
  Реших, че е по-добре да оставите телефона в малка интендантството. Всичко, което ние с Чонгом взели със себе си, - това е подслушвателни устройства. На нас са пластмасови костюми с куки. Те са подобни на гидрокостюмам. Те застегивались отпред. Куки, висящи от всички страни, но те са разположени доста далеч един от друг, за да не лязгать един за друг.
  
  
  Ние с Чонгом добре отпочинали и отново започнаха. Слънцето село близо час. Ние взобрались на стената и се запътих обратно в храма на Обществото. Когато стигнахме на покрива, чу дрънчене на метални тави Дошло време за вечеря, за войски.
  
  
  Ние с Чонгом се покачи на ръба на покрива. Ние сме стигнали по него до края, където той да се съедини с покрив торцевого на корпуса.
  
  
  
  
  Имаше период от около пет метра между две покриви, които можем лесно да скачат. Държейки се близо до ръба, ние се движат по покрива, докато не се оказа точно над прозореца на стаята Тонле Самбора.
  
  
  Chong стоеше пред мен, като аз му показах, когато тренират. Ръцете му са затворени около китките ми и ръцете ми са направили същото с него. Го върти се към ръба на покрива. Аз се чувствах теглото му, когато той прекрачи през ръба. Бавно аз падна на едно коляно, после друго. Аз паднах на колена. Той току-що е бил в сянката на нощта, но сега се скри от поглед. Лежах по корем, свесив ръце за ръба. Аз чувствах, че държа целия си тегло. След това Чонг пусна на лявото ми китката, и аз се почувствах рязък напън надясно. Аз слабо го чух, как той засовывал куки своя костюм на храмовия стената. Да се изкачи и да слезе по стената, ще бъде хубаво. Но на покрива е най-малко трехфутовый издатина, която на нас двамата трябваше да мине, преди да сме ще постави куки.
  
  
  Налягане на китката ми е намалял. Знаех, че Чонг сега виси на куки. Обърнах се и насочи краката си към ръба на покрива. Трябваше да се движат бавно, защото куки моя костюм scrabbling скала на покрива. Когато мен са разположени, започнах бавно да се започне от покрива. Почувствах как ми стъпалата прекрачват ръба, след това долната част на краката, след това коленете. Когато слязох долу, така че край на покрива, се блъсна ме в колана си, аз осъзнах, че дяволски се доверявам на Чонгу. Ако го нямаше, когато краката ми падна, първата ми стъпка беше труден, на около 15 метра.
  
  
  Край на покрива упирался ми в корема. Аз започна да се плъзга, защото покривът се наведе към ръба. Моите крака, висящи, и аз внимателно мушка с пръстите на краката си във въздуха, търсейки Чонга. Единственото нещо, което ме пазеше от пълно изпадане от покрива, е налягането моите лакти върху склонни покрива. Въздухът беше горещ; Аз да му е горещо, и моите колена започнаха да се плъзгат. Моите пръсти на краката са станали повече от просто предпазливи. Къде, по дяволите, е Chong?
  
  
  Аз му опря юмруци до гърдите си и се опита да държите лактите по-силен. Корема ми заскользил по ръба на покрива. Аз се чувствах като на ръба близо до моята гръдния кош. След това паднах на гърдите. Почувствах как ръцете Чонга ме хванаха за краката. Бавно аз се издържа тегло с лакти на краката си. Chong заведе ме до стената на храма.
  
  
  За миг аз не съм мислил, че при мен това се получи. Аз като че ли задържа в състояние на неопределеност. След това усетих натиск върху перинеума и гърба. Аз закрепена за стената, а куките ме държеше там. Чонг е близо до мен. Причината, поради която той е прекарал толкова дълго време, е, че той напълно се обърна с гръб към стената. Внимателно заклинив куки от страна на вашия костюм, Чонг бавно се обърна с лице към стената. Ние бяхме един до друг.
  
  
  Ние внимателно слезе по стената. Това е доста лесна процедура. Колкото повече се тренират, толкова по-бързо бихме могли да се движат. Но това не е състезание. Аз исках да Чонг е бил до мен, когато обръщаме внимание на това прозорци. Доколкото ми е известно, всички тези войници говорят кампучийском, и Чонг щеше да го преведат на английски.
  
  
  В двора напред-назад бяха мъже. Вдясно чухме бърборене в трапезарията. На луната не е имало; и дрехите, които носехме, се е сляла с мрака.
  
  
  Когато ние продължихме спускането, Чонг внезапно спря. Спрях до него.
  
  
  Аз прошепна. "Какво чуваш?"
  
  
  Той сложи показалеца си до устните. Послушав по-дълго, той се обърна към мен и се наведе по-близо. "Хора в кафенето говорят за" Делта ", - каза той. "Изглежда, те смятат, че това е единствената цел армия". Той сви рамене. "Може би те са посветени".
  
  
  Аз жест ни покани да продължи. Ние продължихме надолу по стената, като два паяка в края на паяжината, го разпространява и по време на път. Само нашата цел не е някаква беспомощная муха, жужжащая на лепкава паяжина; ние сме били зад прозореца. И когато слезе до върха, тя е за нас като вилица. Чонг отиде на дясно; отидох на ляво. Ние продължихме спускането и се срещнаха точно под отворения прозорец.
  
  
  Тонле Самбор не е бил сам в стаята си. С него са четири на генерала. Ние с Чонгом поставя куки дълбоко в процепа между плочи. Ние сгорбились един до друг. На глас са стигнали до нас с кристална яснота, но аз не можех да разбера думите.
  
  
  "Какво казват?" Аз прошепна.
  
  
  В гласа Чонга е отвращение. "Те да се вземе решение на най-високо ниво. Големите Тонле Самбор и неговите генерали се опитва да реши, когато те трябва да яде".
  
  
  "Мамка му."
  
  
  Ние послушахте още малко, после столове започна царапаться за каменна настилка. Един от генералите на закашлялся. Чонг се обърна към мен.
  
  
  "Важно решение", - прошепна той. "Те ще са сега".
  
  
  Аз слушах, докато не извади затвори вратата. Ние с Чонгом гледали един на друг. Аз не мисля, че има смисъл да бързаме с това. Всичко, което ни трябва, е да се прехвърлят един крак през перваза на прозореца, за да влезем в стаята и да позволи на един от генералите се върне, защото той е забравил своята тръба или нещо подобно. Дадохме им много време, а когато решихме, че ще бъде възможно да се влезе, дадохме им малко повече време.
  
  
  
  
  "Да вървим" - каза най-накрая. Захванах се с перваза на прозореца и разхлабени куки. Сложих коляно върху перваза на прозореца и се изкачи в стаята. Аз се обърнах към Чонгу и му помогна да влезе.
  
  
  Стените бяха каменни, както и останалите руини. В стаята беше неокрашенный маса със столове, ниска маса, около седем фута на дължина и в далечния ъгъл на постелката за спане. При Тонле Самбора на масата лежаха снимка на жена и деца. Жена е закръглена и солидна; имало седем деца, четири момчета и три момичета. Най-старши на вид е 12 години. На мен ми беше интересно, че да усети генерал, ако един от неговите деца е бил нает в армията му методи.
  
  
  Ние с Чонгом само повърхностно разгледаха стаята. Аз не знам, тъй като дълго време генерали напуснат, и целта на това нахлуване беше само в това, за да се приземи на грешки. Ние не навлязохме в нея, в шкафове и не издигаха кутии писмено на масата. Тонле Самбор е намерил начин за фиксиране на закачалки за картини, между пукнатините на камъните. Само той имаше пет снимки - красивите живописни сцени от хълмове и водопади. Докато Chong затърси с ценни книжа на масата, избрах две снимки, за да се хвърли за тях грешки.
  
  
  "Здрасти", - извика Чонг, когато са били подсажены бръмбари. "Виж тук."
  
  
  Под книжа на масата, той намери един от кинжали Сребро дружество. Аз покрутил го в ръката си. Това определено беше зловещо оръжие. Chong ухмыльнулся ми.
  
  
  "Интересно, колко би имало сребро, ако кама расплавили", - каза той.
  
  
  Аз поклати глава и остана кама на колана. "Хайде."
  
  
  Ние отново излязоха през прозореца и на куки се изкачи по стената. Преодоляване на перваза е само трудно. Сложих куки, выгнул гърба си, докато не успя да се държат здраво за ръба на покрива, след това Чонг пусна моите куки и ме тласна нагоре. След като на покрива, аз лежаха по корем и протегна от ръба на Чонгу. Ние бързо преместени през покрива в нашия лагер.
  
  
  Ние отпочинали, выкурив последната от моите цигари. След няколко минути ще можем да чуем всичко, което се казва в стая Тонле Самбора. Не знаех, че ще докаже дали това е нещо. Ако Тонле Самбор и неговата армия наистина се опитва да се върне делтата на река Меконг, за да Камбоджа, аз не че мога да го променя. Ако те са се опитали да уловят правителството на Камбоджа, аз също нищо не мога да направя за него; с изключение на това, че могат да ме убият, защото правителството на Камбоджа, използвани в Съединените Щати, за да си вършат мръсната работа. Това е една дълга потная пътуване, и сега щях да разбера, струваше ли си това.
  
  
  Аз съм настроен приемник. Чонг погледна ме нетърпеливи очи. Той стартира на пръсти през косата, когато аз протегнах му слушалки.
  
  
  "Не забравяйте - предупреди аз. "Вие говорите за мен всичко, което казва, независимо от това, смятате ли, че това е важно или не."
  
  
  "Аз мога да разбера това, пич, - каза той. Сложи слушалките. Седях пред него, взирайки се в лицето му. Той се почеса си носа. Очите му се плъзна от една част на стената зад мен към друг. След това той ме погледна и каза: "Аз не чувам нищо, пич".
  
  
  "Да, те все още се хранят".
  
  
  Той протегна към мен ръка с дланта. "Има размесване. Вратата е затворена. Те се завръщат". Той се обърна и леко се наведе напред. За неговата ранна лицето е концентриран израз. "Те казват, че с яденето трябва да направим нещо. Те говорят за това как е сготвено; тя беше наистина лоша вечер. Столове скребут; те трябва да седят около тази маса. Чонг се отпусна назад.
  
  
  "По дяволите, сега те говорят за пръсти. Стара Тонле Самбор смята, че те трябва да имат няколко пилета в храма. Той казва, че може би те трябва да започнат кампания за набиране на жени. О-о, още един генерал каза лошите новини, Те не могат да направят това; той ще определи срещу тях на село. Това може да стане край на техните програми за набиране на персонал. Стара Тонле Самбор не се интересува от такива разговори, но той казва, че знае, че този човек е прав. трябва да се поддържа своята програма за набиране на войници." Чонг се намръщи. "По дяволите, сега те се смеят".
  
  
  "Да се смеят?"
  
  
  "Да, като че ли всичко това е някаква голяма шега". Той поклати глава, след това мускулите на лицето му напряглись. "Те отново говорят, но все още се смеят. Те се наричат войници от глупаци". Лицето Чонга покраснело; челюстта му напряглись. "Те говорят за нещо, което се нарича" Операция "Змия" ". След това той се загледа в мен с отворена уста, изогнув вежди, широко отварянето на очите. "Ник", - каза той с дрезгав глас. "Ник, Тонле Самбор и неговите генерали - агенти на китайските комунисти!"
  
  
  
  
  Дванадесета глава
  
  
  
  Аз се отпусна назад, облегнат на главата до каменна стена. Операция "Змия"? Че, по дяволите, е тази операция "Змия"? Chong все още слушаше. Лицето му побледнело. След това, като Чонг се отнасял към комунисти, видях как вътре в него расте омразата към Тонле Самбору.
  
  
  "Чонг?" Аз казах. "Аз трябва да знае, че е за операция" Змия ". Какво правят те сега?"
  
  
  
  
  Когато Chong заговори, гласът му звучеше напрегнато. "Те са престанали да се смеят, копелета. Столове скребут. Останалите четири генерал си отиват. Тонле Самбор желае на своите генерали лека нощ. Краката шаркают по пода. Вратата се отвори. Сега те всички са си отишли. Тонле Самбор, този хлебарка, лишени от майката, все още се смее на себе си. Преместване на хартия. Почеса стол ". Чонг погледна към мен. "Трябва да бъде, той седи на масата, чете или пише".
  
  
  Аз кимнах. "Продължавай да слушам."
  
  
  Един час мина, и всичко, което съм чувал Чонг, това Тонле Самбор, който ходи из стаята. Не беше нито посетителите, нито гласове. Когато мина още половин час, Чонг ми каза, че е чул тропане на обувки по каменната пода. Двадесет минути по-късно малкият генерал сте snored.
  
  
  Взех слушалката и я извади от ухото Чонга. "Виж", казах аз. "Защо да не подремна? Аз ще чуете, и ако аз нещо чувам, това разбужу теб. Когато ти си проспишь няколко часа, можеш да ме улесни".
  
  
  Сложих си слушалките и спокойно, облегнат с гръб на стената. Поради покрив в нашия малък пещерата ние не можехме да видим звездите. Аз слушах хъркането Тонле Самбора и си позволи да затвори очи. Последните думи на Хоук се върна при мен. Той имаше нужда от информация. Наистина ли е съществувала Общество Сребърна Змия?
  
  
  Да, тя е съществувала като армия. Къде? Някои изоставени руините на Ангкор-Торн. Наистина ли това Общество и се опита да си върне Делтата на Камбоджа, или това е било прикритие на други мотиви? Аз все още не знаеше отговора на този въпрос. Разбрах, че те са комунисти, но все още не знаех, каква е тяхната цел в Камбоджа. Бях сигурен, че тази операция "Змия" има за това някакво отношение, и аз нищо не мога да помогна с Обществото, докато не разбрах, че е за операция.
  
  
  Нощта беше тиха. Някак си не е толкова горещо. Всичко, което чух през слушалките, е хъркането Тонле Самбора. Очите ми бяха затворени. Моите мисли се мести в лице Сарики. В тихо време мислите ми се връщат към нея. Никога не съм знаел кой подобно на нея.
  
  
  Тогава можех да видя яркостта на другата страна на клепачите; Аз знаех, че не мога да спя повече от 20 минути. И все пак яркост е, не е постоянна, като жаркото слънце, а сверкающая наоколо.
  
  
  Сега чух, като мъжете отиват на крошащейся върха на стената и се разговарят помежду си на чужд език. Останах неподвижен, позволявайки само на очите си да тичат по стената, лов за определяне на необходимите на всеки човек по лучу го светкавица. Преброих седем.
  
  
  Аз бавно се наведе напред. Задържайки лявата ръка на устата Чонгу, аз разтърси го за рамото дясна. Очите му са широко хвърлен. Сложих десния пръст към устните му, знаейки, че това не е необходимо, защото той не ме вижда.
  
  
  И двамата сме събрали приемник, изтривалки и раници и ги влачат със себе си, въз основа на вътрешната стена. Всеки от нас е избрал най-далечния ъгъл и притиснат в него. Извадих Вильгельмину. Чонг извади своя армейски щик. Ние чакахме.
  
  
  Точно те идваха към нас. Лъчи от светлина танцуваха до средата на пода на храма, а след това се преместихме в нашата посока. На стената вдясно от нас имаше четирима мъже, двама от ляво и една в най-отдалечената стена точно пред нас. Докато те оставаха по стените, аз помислих, че с нас всичко е наред. Но ако този, че преди нас, ще дойде и ще си на светкавицата в нашата страна, той непременно ще види в нас, и аз ще трябва да го убие - и това ще доведе до верижна реакция. Всеки от войниците си беше пушка. И те продължиха да разговаряте един с друг.
  
  
  Те се спускат към нас. Размесването обратно към стената, свалих слушалките. Chong колкото се може по-тихо се приближи към мен. Лъчите на светлината са станали малки кръгове точно пред нас, след това отново се заиграли по пода на храма и изчезна. Гласовете станаха по-тихи и най-накрая, изглеждаше далечна.
  
  
  Chong тежко въздъхна.
  
  
  "Вие сте чули това, което каза?" - шепот попитах аз.
  
  
  Chong кимна. "Те са като нашите двама убити във висока трева, пич". Той поклати глава. "Лоша сделка".
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Чередовали нощта със слушалки. Аз бях на тях по-голямата част от сутринта. Чух как Тонле Самбор се изправи и повика за закуска, след това предава на слушалки Чонгу. Докато чакаха, ние се чудим.
  
  
  Знаех, че времето изтича. Те пробегут по руините, опитвайки се да ни хванат. Това беше голяма територия, и едва ли те ще изпрати там много мъже.
  
  
  Около обяд, когато Чонг е на площадката, той внезапно вдигна ръка. Вечер и сутрин са били безплодни. Тонле Самбор или чете, или четейки някаква книга. Чонг се усмихна и намигна. "Идват генерали", - каза той с нотка на вълнение. На лицето Чонга се появи страдальческое израз. "О, пич", - простонал той. "Сега те говорят за това, когато пообедают".
  
  
  Аз пъхна в устата си още едно парче вздора и измити с вода от флакони.
  
  
  Те говорят за операция Змия! - развълнувано каза Чонг.
  
  
  
  
  Аз се приближи по-близо до Чонгу, така че коленете ми прижались към него. Аз му опря главата до наушникам. "Разкажи ми всичко, което те казват", казах му.
  
  
  Chong кимна. "Генерали решиха да изчакат, докато Тонле Самбор поговорит с Китай, преди да се яде".
  
  
  Аз се намръщи. "Разговори?"
  
  
  Chong вдигна ръка, за да ме накара да млъкне. "Два генерал дърпа радиопредавател от другата стая. Тонле Самбор ще се свърже с китайските комунисти по радио".
  
  
  Аз се изправих на колене до Чонгом, за да можем и двамата да могат да чуват гласове. Chong мълчи, и аз разбрах защо. Малкият генерал говори в момента по радио, и ако Chong говоря, той можеше да пропусне нещо от казаното. И двамата сме слушали, застыв, почти час. След това на глас по радио стихнаха. Тонле Самбор нещо, което каза един от генералите.
  
  
  "Те поставят на радио обратно - каза Чонг. "Те са решили, че сега могат да се хранят. Отивам, те се смеят. Ник, аз мисля, че нещо наистина смърди". Той свали шапка и с отвращение го хвърли.
  
  
  "Какво е това?" Попитах. "Каква е тази операция" Змия "?
  
  
  Чонг погледна на запад, след това се обърна към мен. "Пич, ние ще трябва да побързат".
  
  
  "Проклет да си, Чонг! Не разгадывай ми загадки. Какво, по дяволите, е за операция" Змия "?"
  
  
  По време на разговор Chong проследил пукнатина между камъните на пода. "Утре сутринта в храма трябва да пристигне група от китайските комунисти. Те ще пристигнат в пет камиони в Kampong-road. Те ще използват храм на Обществото като основна база. От там те ще използват тактиката на" удари и избяга " срещу американските войски по поречието на река Меконг. Това е операция "Змия" пич ".
  
  
  "А повече?"
  
  
  Chong кимна. "Това ще бъде пробна операция. Ако те могат да осъществи това, да накараш всичко ще мине нормално, то по-късно ще бъдат въведени допълнителни войски на Китай. Камиони, които превозват войски, също натоварени с много оръжия, за един и храните. Знаеш ли, Ник, това е една отвратителна подробност. Новобранцам ще кажат, че камионите са пълни с доброволци, замаскированными под китайски войници. Не е ли наистина нисък клас, пич? "
  
  
  "Много", - казах аз. "Ти знаеш ли къде се намира тази Kampong-road, Chong?"
  
  
  Той кимна. "Върху това имаме да си отиде половин ден. Ник, искам да кажа, че ни трябва по целия път се движат почти джогинг.
  
  
  "Ние сме на път да унищожи Обществото Сребърна Змия, нали?" той продължи.
  
  
  Аз кимнах. Ние сме рамо до рамо са се преместили на запад. Chong с твърда решимост минаваше близо до мен. Сега знаех всичко това и знаеше, че трябва да се направи. Първо трябва да се измъкнем на улицата. И второ, което трябваше да намерят добро място за кацане, похитителите Strike Patrol.
  
  
  
  
  Тринадесета глава.
  
  
  
  Kompong Road е това, че водачът на джипа нарекъл пътека. Достигайки до него в тъмнината, както ние с Чонгом, ние почти са преминали покрай нея. От двете страни на пътя имаше две тесни коловози с висока тревиста ивица, която минава по средата. В джунглата са се увеличили до самия край, за кратко остана почти на десет метра, а след това отново започва да расте. Това е една тясна, малко използвана път.
  
  
  Ние с Чонгом падна наблизо, за да си почине. Ние избягахме, а след това избягали тръс, после следващите, а после отново се стичаха повече от 12 часа.
  
  
  Но ние дяволски сигурни, че стигнахме до Kampong пътищата, това беше първото нещо, което трябваше да направя. Сега да преминем към второто.
  
  
  Потупа с двете си ръце своя жалующийся корем и погледна към Чонга. Той лежеше по гръб, разпространение на двата крака.
  
  
  "Чонг?" Аз казах.
  
  
  "Пич, аз не съм за никого не двинусь. Аз ще лежа тук, докато костите ми не побелеют на слънце. Аз съм наистина мъртъв; тялото ми все още не са казали".
  
  
  Аз се наведох напред и се изправи на крака. "Хайде, тигър, има работа".
  
  
  Chong застонал, но се изправи. Отидохме. Аз не съм виждал как на пет камиона, пълни с войници, оръжие, припасами и храните, могат да карам по него, не можал да джунглата от двете страни.
  
  
  Аз търсих поляна някъде по пътя, където би могъл да кацне в шок патрул. Аз знаех, че те ще се спускат с парашут от самолети, и те не ще се изстреля нагоре, докато не подам сигнал. Но аз не можех да подаде сигнал, докато не е намерил място за кацане. Чонг се спъна до мен, протестират срещу факта, че трябва да съм, след като е отговарял за работорговлю от Златния бряг на Африка до ню Орлиънс. Това са или аз, или баба ми и дядо ми. Аз съм добре подхожда за такава търговия, каогда съм принуден да се премести трупа.
  
  
  "Чонг", - казах аз. "Вие сте този, който каза, че трябва да сме братя Сарики, нали? Моята задача сега е проста. Всичко, което трябва да направите, е да подадете сигнал за помощ, унищожи пет камиона китайски военни, които, вероятно, ще бъде тук, малко след зазоряване, за да атакува Обществото Сребърни Змии, и, ако е възможно, да убие Тонле Самбора, да убеди служителите, че цялата идея на Обществото - това е комунистически план, за да ги измами, и ако можете да го направите с всичко това, за да спаси двамата братя Сарики. Просто, нали? искате ли да ми помогне или не? "
  
  
  Чонг се спъна пред мен и вдигна ръце, като в вестерне. "Ей, селянин, расслабься.
  
  
  
  
  Аз не съм против да ти кажа, Ник, стари приятелю, не ми харесват шансовете си. Аз мисля, че ние имаме малко по-малко, разбираш ли? "
  
  
  Аз се усмихна. "Може би аз ще мога малко балансира шанс". Стигаме до мястото на Kampong-road малко преди това, тъй като тя започна към слепеца завой по завой. С увеличаването на зеленината от двете страни на пътя и в центъра на всяка обрат щеше да бъде сляп. Но намерих мястото, което ми хареса. От една страна, когато пътят започна огъва виднелись гъсти джунгли; от друга страна, или от вътрешната страна на завоя, имаше голяма поляна. Я, извлечени клякам тежки дървета. Изглежда, че когато нещо го разчисти за междинна станция или спиране за почивка. Това ми напомня за близкото време, когато правителството реши да въведе външен индейскую резервиране с чудесата на съвременните хора, които спестяват време. В племето изпратили партия блестящ, новеньких хладилници и перални машини. Но човек, който произхожда идеята, забравих да разберете една малка подробност: в резерватите не е имало електричество. По този начин, племе е доста скъпи складови помещения. В хладилник се съхраняват добре изолирани инструменти и малки буркани с болтове и гайки.
  
  
  Така че аз се брои за Kompong-road. Изглеждаше, че азиатските правителства харчат повече за по-малко практически проекти, отколкото американски. Те отстъпват само латиноамериканцам, които строят магистралата, по които пътуват машини и oxen и модерен град, които в продължение на пет месеца превръщат в градове-призраци.
  
  
  Извади найлонова торбичка с електронни капсули. Chong прегази до мен, когато ме видя от чанти.
  
  
  "Това е малък електронен уред, който аз по-рано не съм виждал?" - попита той.
  
  
  "Само сега можем да използваме тях". Аз казах. "След един час, или така ще дойде зората, Чонг, така че слушай внимателно". Аз му присъжда пет бели капсули и остави пет себе си, плюс една много важна червения. Chong с любопитство гледаше на тези, които съм му дал. Те приличат на бели копчета с штопором на една страна. "Какво правиш, Чонг, - обясних аз, - това е прикручиваешь ги към дърветата около поляна. Просто прикручиваешь ги здраво, а след това още половин оборот, така че те да са работили".
  
  
  Чонг се намръщи. "Какво, по дяволите, са те? Някаква бомба?"
  
  
  "Аз ще ви кажа, че всички ние сме се събрали. Аз искам да се изкачи по пътя на около петдесет ярда. Прикрепете капсули към дърветата на разстояние от около десет ярда един от друг. Сложете ги отстрани от дървета, излезе на поляната. помниш ли това? Не забравяйте да им се даде допълнително половин оборот, за да те включително ".
  
  
  Chong кратко кимна ми и се втурна обратно по пътя, далеч от завоя. Аз се завтече напред, заобиколи завой и се гмурна в джунглата към поляната. Реших, че се е намирал на около 50 ярда от него, от другата страна на Чонга. Преместване на бърз тръс, и спирайки се само на всеки десет-петнадесет ярда, аз ввинчивал капсули на дървета, отправени към поляната. Видях точно над мен. Това беше моето въображение? Или небето не беше така тъмно, както преди час? Зората не беше толкова далеч, и аз само че ми се на помощ.
  
  
  Дори листата на джунглата сякаш мокри от топлина. Те се удря в мен, когато аз се движеше между тях, и имам чесалась кожа. Гъста четка спутывалась около краката ми, принуждавайки ме на идиот с всяка стъпка, за да ги освободи. Влажността на дрехите ми изглеждаше постоянна част от моето съществуване. Аз не можех да си спомня някога да е суха или хладно.
  
  
  Сега ние с Чонгом са останали без храна, имахме малко вода, помощ може да бъде или да не бъде в пътя си, и напред е било така. Трябваше да попречи на тези камиони да стигнем до храм на Обществото. Рота китайски войници, плюс близо 200 души би било твърде много дори и за най-стръмен шок патрул.
  
  
  Аз се връщаше на поляната. Нямах представа колко души слезе с парашут, за да ми помогне, но аз да разчита на седем или осем. Дори и с Чонгом и мен това би било достатъчно. Всички ние се бият " с ротой китайски. Аз така си помислих. Бях на поляната и пересекал си. Намерих едно дърво близо до самата поляна, отколкото всяко друго. Chong стартирайте към него.
  
  
  "Ник", - каза той. "Какво, по дяволите, трябва да направя всички тези чудаковатые мъничко?" На мен ми беше интересно, колко хора в югоизточна Азия е имало такива, като него. И аз бях готов да се обзаложа, че ще мога да се преизчисли ги на пръстите на едната ръка.
  
  
  Аз прикрутил червената капсула на едно дърво. Аз се обърнах към Чонгу. "Тези малки бутони излъчват радио сигнали. Всички бели издават сигнал, който звучи като статичен; всички сигнали са в конфликт помежду си. Всеки, който се опитва да се определи от къде идват, ще получи такъв лабиринт статични, което е било безнадеждно ". Аз потупа по червената капсула. "Само един от тези бутони дава добър истинския сигнал".
  
  
  - Изведнъж, - възкликна Chong. "О, Боже, никога в живота си не съм виждал нищо подобно". Той изведнъж се намръщи. "Но защо този десантен самолет също не чува цялата тази статични?"
  
  
  "Защото той е на една честота, тази, която идва от червени капсули. Една малка ударна група, за която ви казах, ще ни помогне да се спре с тези пет камиони";
  
  
  
  
  "Ти се шегуваш, - каза Чонг. "Ти, аз и един мършав ударната група срещу компанията китайците? За нищо, приятелю".
  
  
  Погледнах в бледо небе. "Ако те не дойдат в най-скоро време, Чонг, най-вероятно само ти и аз ще бъдем срещу всички тези китайци".
  
  
  "Как мислите, колко време ще отнеме от тях?"
  
  
  Аз сви рамене. Мина достатъчно време, за да може да се случи нещо. Този член на правителството на камбоджа може да се свърже с посланика на САЩ и да му каже, че всичко по сделката не се състоя. Правителството на Камбоджа може да силно да заявя протест на американските официални лица. Фактът, че виетнамският селото е унищожено, може да промени всичко. Може би, Хоуку е наредено да отмени всичко в Обществото на Сребърни Змии. Твърде много от всичко може да се случи.
  
  
  Ако в плановете са някакви промени, колкото и да ме уведомим? След това бяха хубави думи Хоук за това, че, ако ме хвана, че Съединените Щати няма да знае за мен. Откъде да знам? Ми вече трябваше да се направят няколко собствени промени по пътя.
  
  
  Аз погледнах към Чонга. "Аз не знам", - всичко, което мога да измисля, за да се каже.
  
  
  Изглежда, той прие това. Досега не сме се препъвате; може би, помисли си той, че ние ще продължим да правим това. Той погледна към дърветата около нас. "Ник - каза той, - ние не можем нищо да се направи с камиони, докато не разберем, че те идват, нали?"
  
  
  Аз кимнах. Това звучи логично, но на мен ми беше интересно, какво цели с това.
  
  
  "Аз ще отида залезу на едно от тези дървета, за да видя мога ли да се каже, когато те се приближават?"
  
  
  Аз гледах как той избра един от най-високите дървета. Той се изкачи по него, лесно го влакнести тялото, като парче дъвка, раскачивалось от крайниците към крайници, докато той се надигаше. Стоях под едно дърво, покрит с ръка очите си от слънцето. Когато той почти е достигнал върха, той е намерил удобно на седалката и притиснат между багажника и конечностью. Той ми махна с ръка с щастлива усмивка.
  
  
  Аз знаех, какво оръжие Чонга; този дълъг слабо армейски щик. И всички, освен неговия бърз ум и подвижен тялото. Имах Rado, ми пистолет "Люгер" и с половината изстреляни патрони; Уго, мое шило, който е подходящ за работа в тясно сътрудничество, но не е добър от разстояние, и Пиер, моята газова бомба. Това е, всички наши сили. С това оръжие ние с Чонгом щяха да се бият с ротой китайски редовни войници. Иска ми се запали.
  
  
  Един час мина. Аз ходих напред-назад по пътя. Прекрасна визия танцуваха направо пред очите ми. Да Предположим, че заради цялата разклащане последните дни тези малки електронни капсули излезе от строя? Това може да се случи по всяко време. Не съм бил прекалено предпазлив с тази чанта. Може би този малък червен бутон изобщо не работеше.
  
  
  "Ник!" Чонг се обади. "Аз ги чувам!"
  
  
  Аз самият сега можех да чуя камиони от другата страна на завоя.
  
  
  "Какво ще правим, селянин?" - попита Чонг. Той понижи глас, и тонът му беше тревожно. Той се взираше в завой, където след няколко секунди трябваше да се вдигнат първият камион.
  
  
  Ако ние се скри и зачака ударния отряд, който дори може да не стъпвам, трябваше да пропусне товарни автомобили. Това няма да е проблем. Всичко, което трябва да направите, е да се скрием в джунглата. Но пътят тук е тясна. Не знам как е било по-нататък. Ако имаме изобщо е някакво предимство, то е тук.
  
  
  Удари Чонга за ръка. "Хайде!"
  
  
  Ние перебежали на противоположната страна на пътя, за да камиони са пътували към нас ляво. Chong остана точно пред мен на опашката. Аз гмурна в джунглата, а след това веднага се обърна обратно. Аз приседнал на колене. Chong слезе с мен. Работни двигателите вече са станали много по-отчетливи и тръгна направо от завоя, сякаш камиони вече са влезли в него.
  
  
  "Какво, по дяволите, ще правиш, Ник?" - попита Чонг.
  
  
  "Спрете тези камиони, ако мога. Да се даде помощ достатъчно време, за да стигне до нас, ако ще пристигне помощ".
  
  
  Чонг леко ме потупа по рамото. "Ник, аз искам да знаеш, че това е истинска тръпка, пътуващи с теб, но мисля, че сега е просто част".
  
  
  "Има един проблем". Аз внимателно крива. Цялата идея зависи от размера на тези камиони. "Пътят тук е много тесен, - казах аз Чонгу. "Ако можем да спре главоболието камион, други няма да могат да го заобиколят. Те ще трябва да разчистят пътя, преди те да се движат по-далеч, и, може би това ще бъде достатъчно време за нашата помощ".
  
  
  Chong втрива с длан устата си, гледайки се огъне. "Имам идеи има възможности, човече, но кажи, че по някакво чудо можем да спрем главоболието камион, какво тогава?"
  
  
  Аз се засмя той. "Ние в момента тече, както в ада".
  
  
  Носа част от първия камион бавно се изкривява по завой по завой. Беше като на забавен каданс движението на влаковете, идващи от тунела. Фарове погасли. Когато той започна да се оправям, аз видях, че това е двухтонный шестиколесный камион, выкрашенный в странен тъмен нюанс на синьото. Маркировка не е имало. В кабината седяха двама мъже в кафява униформа на китайските войници. Странични прозорци бяха отворени.
  
  
  
  
  Телата им раскачивались напред-назад и от страна на страна, докато камион пълзи по неравна повърхност. Двигател мушици, се движи камион със скоростта на охлюв. В каросерията на камион видях войници. Те седяха два реда от двете страни на камиона, за разклащане на главите си, с пушки между краката.
  
  
  Извадих малка газова бомба и седна на клякане. При тази схема не е имало втори шанс; първо трябваше да направи това. Чонг е готов да избяга.
  
  
  След това чух друг звук, подобен на тътен на двигатели на камиони. Това беше по-дълбок, равен звук, равномерен тътен. Аз знаех, че това беше още преди да Chong ме удари с юмрука си и посочи към небето. Това е гърми кацане на самолета. Погледнах в небето с усмивка. Пух бели парашути изглеждаше неподвижен в неподвижно небе, болтающиеся хората са били подобни на играчки войници от пластмаса. При тях гърдите са пистолети-картечници. Те трябва да са били най-добрите войници, които може да предложи Америка. А им е 16.
  
  
  Но моят проблем е точно пред мен. Предното крило на камион проезжало много бавно. Аз съм виждал уморени очи водача и покачивающуюся сънната главата му пътника на своята страна на камиона. Странично прозорецът беше на около два метра над мен и на четири метра от мен. Чух, как Chong втянул въздух. Аз усукани газова бомба. След няколко секунди от него ще излезе смъртоносен газ. Аз лесно спада си с рамо, сякаш за да хвърлят стрели. Той мина през отворения прозорец и се приземи на колене, бр.
  
  
  Водачът се намръщи. След това с двете си ръце, той се промуши в гърлото. Той се излегнал на волана. В каросерията на камион първият войник паднал с лицето напред върху камиона. До него силно лязгнула му пушка. Предните колела на камиона се завърти надясно. Самият камион рязко и олюлявайки се, спря, отново скочи напред, след това крило врезалось в джунглата, и камионът е напълно спря. Друг войник отзад падна от мястото си. Към него се присъединиха и други. Първият от щурмови парашутистов скочи на поляната, го парашут взметнулся пред него. Когато той събра сапани, кацна още един.
  
  
  Вторият камион сега е изцяло на ума. Аз съм виждал един войник зад посочи последния парашут, хубаво на поляната. За превръщане на гърмящата огън с пушка. В непосредствена близост до втори камион от джунглата се появи на парашутист. Той хвърли една, а веднага след това последва друга граната в купето на втория камион. Газова бутилка избухна като вулкан. Нападател вече се скри в джунглата, още преди взривовете. Поради завоя идва пулеметный огън. Шест войници получил изгаряне на втория камион. Те забелязали нас с Чонгом на пътя. Аз съм произвел два изстрела, убивайки двама от тях, след това скочи в джунглата. Чонг е близо до мен. Зад мен се разнесе пращене на снимки, след това се чу звук, по-големи оръжия. Стрелба с пушки прекратена след силен взрив.
  
  
  Обърнах се надясно и започна да се върне. Когато отново излязоха на пътя, ние вече сме били на завой. Китайски войници выдезли от останалите три камиони. Те стреляха едновременно. Рейнджърс отсекали ги с огън.
  
  
  Chong грабна пушката си мъртво китаец, и двамата започнаха да стрелят в разбегающихся хора. Аз не съм виждал нито един рейнджера. Изстрелите им бяха смъртоносни точни, и изглеждаше, че те се изстрелват от джунглата. Те са разделени и се движеха от двете страни на пътя. Всеки път, когато един от китайците се опитва да избяга в джунглата, го убивали. Движейки се така, натиснете и задръжте китайците по пътя, оставайки на двете страни от тях. Броят на китайците падна до десет, след това до седем. Тримата се завтече по пътя, далеч от камиони. След четири стъпки, те се хвърлят тежки пушки и набират скорост. По-късно от 20 стъпки, те са били застреляни на смърт скрити рейнжерами.
  
  
  Ние с Чонгом използвали последния камион за прикритие. Останалата част от китайците почти изчезна от поглед. Те стреляха в движение и теням. Аз направих един, прислонив Люгер към каросерията на камиона. Chong подстрелил още един. Стрелба, която по-рано звучеше като каменна лавина, сега от време на време се забави до отделни снимки. От ляво чух тук-tat. Стрелба с пушка беше на пътя пред централния камион. Погледнах към небето и видях тежък стълб черен дим се издига от втория камион. Тялото на китайските войници бяха разпръснати по улицата Kompong, доколкото можех да видя. След това настъпи тишина. Чаках, когато рейнджърс ще започнат да излизат от джунглата. Нищо не се е случило. Аз дръпна главата си надясно, когато чух пращене пушка в дълбините на джунглата вдясно от мен. Почти веднага след него последва още един изстрел далеч, далеч. Chong стоеше до мен. И двете ни очи внимателно проучен джунглата в търсене на признаци на похитителите. Ние се чувствахме само остър мирис на горящите гуми от втория камион.
  
  
  
  
  Четиринадесета глава.
  
  
  
  Chong сложи китайското пушката си зад врата си и го държи за ствола и задника. Той спря в центъра на каросерията на камион и бавно се обърна, за да види мястото. Преди това, в който пътувахме, стояха два камиона. На един завой на рамката на камиона все още гореше, а друг камион, малко се разбива в джунглата. На пътя и около камиона са били разпръснати телата на убити войници. Стоях до Чонгом. Доколкото мога да съдя, бяхме съвсем сами.
  
  
  "Слушай - каза Чонг. "Слушам тишината".
  
  
  Аз се намръщи. Аз запихнул Вильгельмину обратно в кобура. "Ти чу тишината по-рано, Chong", - казах аз.
  
  
  "Да, разбира се. Но, пич, аз никога не съм виждал нищо подобно. Тази помощ, за която сте изпратили, - най-смъртоносните, която някога съм виждал".
  
  
  "Те трябва да бъдат най-добрите".
  
  
  "Те са по-добри от най-добрите. Аз съм един от най-добрите, и те много по-добре, отколкото аз". Той поклати глава. "Все още не е курорт банско теб, нали?" В очите му имаше странно страхопочитание. Той се обърна с пушка на рамо и прегърна ме през рамо. "Затвори си очите, Ник, и слушай". Когато го направих това, той каза: "чуваш ли само тишина. Тук имаше битка, Ник. Това беше кратък, но там е една цяла рота войници. Аз питам тебе, къде да крещи от болка? Където виковете на ранени в ръка или крак? "
  
  
  Той беше прав. Чух само тишина. Два пъти ми се стори, че чувам шумолене на листа в джунглата, но когато погледнах нагоре, аз нищо не видях.
  
  
  Чонг казва: "Всеки изстрел е бил смъртоносни. Всеки куршум, който се пада в главата или сърцето. По някакъв начин тези, които са оцелели при взрива, са застреляни на смърт. Няма нито един оцелял нито един ранен".
  
  
  На фона на тишината думите му прозвуча почти страховито. Погледнах на земята, близо до камиона. Когато отново погледна към парцел Kampong-road, простираща се зад един камион, видях самотен фигура, в средата на пътя е на около 50 ярда от мен.
  
  
  Пистолет-картечница, разположена напречно на корема, кратък барел упирался в завой голи ръце. Той носеше маслинено зелено американските войски; ръкавите на ризата си бяха закатаны му панталони бяха пъхната в ботуши до глезена на крака. Той леко се изправи.
  
  
  "Аз гледам на Ник Картър!" - проревела една самотна фигура.
  
  
  Аз отговорих. "Точно тук!"
  
  
  Той е нещо бутна в устата си. След това се разнесе писклив шумолене на полицейска свирка. Мъжете излязоха от джунглата и се отправиха по пътя. Те са пълни разликата между мен и самотна фигура. Те излязоха на улицата и започнаха да проверяват оръжията си. Група от двама и трима, като че ли не се обръща внимание нито на мен, нито на един самотен фигурата си, сега дойде при мен.
  
  
  Една самотна фигура се приближи към нас, когато аз скочи от камиона. Той е бил лейтенант и протегна ръка.
  
  
  "Г-н Картър, аз съм лейтенант Райс. Ми казано да изпълнява вашите заповеди".
  
  
  Я взял за руку. На вид ему было лет двадцать пять, с гладкими загорелыми щеками, обычной стрижкой и молодыми ясными голубыми глазами. Нос у него был длинный и слегка вздернутый. Его лицо выглядело прямоугольным, а скулы, линия подбородка, подбородок - угловатыми. У него были самые великолепные усы, которые я когда-либо видел. Судя по тому очевидному вниманию, которое он уделял этому, я знал, что это наполняет его гордостью.
  
  
  Ние потъна клякам за най-новите камион в опашката. Аз с благодарност пое предложената ми цигара. Докато към него се допираше по-лесно пламък, лейтенант Райс заяви: "по-Горещо, отколкото линия на ада". Той изтри потта от челото си нокът на палеца си.
  
  
  Няколко мъже се проверяват трупове. Останалите са на полукръг, като говорите с Чонгом.
  
  
  "Вие сте загубили някой, лейтенант?" Попитах.
  
  
  Он покачал головой. Когда он говорил, кончики его усов шевелились. «Один мужчина поймал пулю за талию, но это была ссадина. С ним все будет в порядке. В чем ваша проблема, мистер Картер? Все, что мы слышали, было что-то об обществе и старых руинах поблизости».
  
  
  «Лейтенант, я думаю, вам лучше начать называть меня Ником. Я уже чувствую себя достаточно старым среди ваших людей, и меня не называют мистером. Эта рота направлялась к тем руинам, о которых вы слышали». Затем я рассказал ему все, что мы с Чонгом узнали об Обществе Серебряной Змеи. Мне нужно было о многом догадываться. «Мы не знаем, сколько человек из регулярной армии поддержит Тонле Самбора. Дело в том, что там много людей, которых обманули. Я точно знаю, что это были новобранцы. Сколько из регулярной армии есть, я не знаю. Вот что делает это сложным. Если мы ударим по этому храму, как вы и ваши люди, столкнулись с этими грузовиками, погибнет много невинных молодых людей »
  
  
  Лейтенант затянулся сигаретой. Его ясные голубые глаза смотрели на небо над ним, как будто он хотел, чтобы этот десантный самолет вернулся и забрал его и его людей.
  
  
  Он смотрел на меня с закрытым глазом от палящего солнца. Его нос слегка наморщился. «Ник, - сказал он, - ты хочешь, чтобы мы выбрали тех, кто верен Тонле Самбору, и отпустили остальных, верно?»
  
  
  "
  
  
  «Может быть, было бы лучше работать таким образом. Когда мы попадаем в храм, мы должны проигрывать это на слух. Возникнет путаница, особенно после того, как я убью Тонле Самбора. Но один элемент, который не запутается, - это этот верные Самбору. Они начнут действовать, когда увидят его мертвым ".
  
  
  «Другими словами, хорошо устраняйте тех, кто проявляет агрессию по отношению к нам. Выбирать и выбирать - это не то, чему нас учили, Ник, но я полагаю, это лучше, чем замерзнуть, никого не ударив. Вот как подразделения теряют людей». Он слабо улыбнулся мне. «Вы не сказали, как мы попадаем в храм».
  
  
  «Мы возьмем грузовики, лейтенант. Если вы проинструктируете своих людей, мы переоденемся в форму китайцев и погрузимся в грузовики. Мы можем заполнить пробелы уже мертвыми солдатами. Ваш взрыв этого грузовика может представляют проблему. Тонле Самбор ожидает пять грузовиков, а не четыре ".
  
  
  Лейтенант Райс пожал плечами. «Китай далеко. Так что сломался один грузовик».
  
  
  Я согласно кивнул. «Мы должны убрать взорванный грузовик с дороги. Как только это будет сделано, я возьму на себя ведущий грузовик. Вы ведете второй, Чонг - третий, и вам нужно будет поручить человеку вести четвертый. Я возьму по четыре человека в кузовах первых трех грузовиков; в последнем грузовике будет два человека ».
  
  
  "А как насчет сигнала?" - спросил лейтенант.
  
  
  Я думала об этом. Это должно было быть что-то громкое и простое. Я встал и пошел вдоль борта грузовика к кабине. Забравшись на подножку, я залез в боковое окно и нажал кнопку звукового сигнала. Из передней части грузовика раздался металлический звук, похожий на крик механической овцы. Я посмотрел на заднюю часть грузовика. Лейтенант стоял, выставив правую сторону бедра. Чонг смотрел на меня, но это не мешало ему продолжать запихивать пригоршню американских сигарет в карманы рубашки.
  
  
  Я спрыгнул с подножки и повернулся к лейтенанту. «Ворота храма должны быть открыты для нас. Я въеду и перейду к самой дальней стене.
  
  
  «Поскольку Тонле Самбор ожидает эти грузовики, он должен ждать во дворе. Когда все грузовики окажутся внутри ворот, и я уверен, что у меня есть четкий выстрел в Самбора, я включу гудок. будет сигналом для ваших людей выйти из грузовиков. Они убивают любого, кто проявляет агрессию. Как только я дам звуковой сигнал, я собираюсь пустить пулю в Самбора. Чонг позаботится о четырех генералах. они убиты, и вы скоро узнаете, кто их на самом деле поддерживал. Так как же все обстоит с вами, лейтенант? "
  
  
  «Это звучит почти работоспособно, - сказал он. «У нас будет меньше работы».
  
  
  Через 20 минут сгоревший грузовик был похоронен в джунглях, и мы катились в сторону храма Общества Серебряной Змеи.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  В зеркало заднего вида я увидел лейтенанта Райса в грузовике прямо позади меня. Чонг ехал позади него, а последний грузовик вел сержант-рейнджер. Между двумя рядами мужчин в задней части каждого грузовика были привязаны ящики с оружием и продуктами питания. Мы ползли со скоростью менее пяти миль в час.
  
  
  Я вытащил Вильгельмину из кобуры и бросил ее между ног на сиденье. Это должно было быть концом. К этому привели все путешествия, подкрадывание и драки. Я почувствовал волнение, когда новые деревянные ворота начали фокусироваться более резко. Мое задание было простым: выяснить, существует ли Общество Серебряной Змеи и существует ли оно, какова его цель.
  
  
  К полудню Тонле Самбор будет мертв, и Общество Серебряной Змеи перестанет существовать.
  
  
  Я мог добиться успеха и знал это.
  
  
  Было много вещей, которые могли пойти не так. Может быть, армия китайцев была обучена защищаться от того, что мы пытались сделать. Мы не собирались убить двести человек. Нет, единственный способ сработать - это ударить Тонле Самбора, как только все грузовики окажутся во дворе.
  
  
  Без лидера неизбежна путаница, особенно если Тонле Самбор был таким лидером, каким я его себе представлял.
  
  
  Я услышал несколько громких щелчков, а затем огромные ворота начали раздвигаться и затягиваться. Они были почти 14 футов в высоту, и петли скрипнули, когда они распахнулись для нас. Я увидел клочок двора. Солдаты стояли во дворе, выстроившись в четыре длинных ряда. Ворота открылись полностью, и я проехал на грузовике.
  
  
  Я шел медленно, направляясь к конечной конструкции. Я еще не видел Тонле Самбора или кого-либо из генералов. Лейтенант Райс вел в ворота второй грузовик. Мои глаза сканировали ряды солдат. Невозможно было отделить регулярную армию от новобранцев, потому что все они были построены вместе. Я подходил к концу здания. Чонг вез третий грузовик. Затем Тонле Самбор и четыре его генерала вышли из арки передо мной.
  
  
  Они подходили к левому переднему крылу. Мой бампер оказался в нескольких дюймах от здания прежде чем я остановил грузовик.
  
  
  
  
  Скрипели тормоза. Позади меня заскрипели тормоза. Сержант-рейдер проводил четвертый грузовик через ворота.
  
  
  По обе стороны от Тонле Самбора стояли по два генерала. Он направился к грузовику, широко улыбаясь. Его зубы блестели золотыми пломбами. Моя рука упала на сиденье между ног. Четыре пальца и мой большой палец обхватили приклад люгера. Мой указательный палец слегка скользнул по спусковой скобе, затем нашел спусковой крючок. Это должно было быть быстрым.
  
  
  Звук рожка вызвал взрыв активности. Грузовик, в котором я сидел, раскачивался взад и вперед, когда четверо десантников спрыгнули на землю. Ряды мертвых китайцев отскакивали друг от друга. Зазвенели шлемы. Пока не было произведено ни единого выстрела.
  
  
  Я поднял Вильгельмину, просунул ее уродливую морду в окно и прицелился в гордую расширенную грудь Тонле Самбора в форме. Дверь распахнулась, когда я выстрелил. Должен был быть герой. Один из генералов Самбора в последний момент своей жизни показал себя сообразительным. Он заметил «люгер», нацеленный на его лидера, и прыгнул вперед и в сторону. Когда «Люгер» дернулся у меня в руке, я увидел, как половина его шеи откололась. Тонле Самбор отбросил гордость и высокомерие. Он повернулся и побежал. Дверь была открыта до упора. Другой генерал вытаскивал свой служебный револьвер. Я повернул Вильгельмину к его рябому лицу и сделал еще один выстрел. Он отскочил на три фута и упал.
  
  
  Я слышал, как Чонг сделал два выстрела позади меня. Два оставшихся генерала столкнулись друг с другом и упали, истекая кровью. Тонле Самбор достиг арки, ведущей в его покои. Он бежал очень быстро. Вокруг меня раздавались отдельные выстрелы. Шеренги солдат разделились и рассыпались. Лейтенант Райс велел всем замереть. Он кричал по-камбоджийски.
  
  
  Тонле Самбор был не из тех, кого можно отпустить. Даже без армии и генералов он все еще представлял угрозу. Немногие люди будут иметь такую ​​возможность вербовки, как Тонле Самбор. Он мог начать с нуля, как он когда-то делал раньше, и вскоре иметь еще одну более сильную армию, армию, всегда находящуюся в поисках ловушек, в которых оказался Тонле.
  
  
  Достигнув вершины лестницы, я заметил, что кто-то приближается ко мне сзади. Я не оглядывался, потому что передо мной несся Тонле Самбор с одним из своих серебряных кинжалов.
  
  
  Я раздвинул ноги и держал вес на подушечках пальцев. У меня в руке был Хьюго. Тонле Самбор двигался в панике. Позади него я увидел пламя в его комнате, бумаги, которые нужно было сжечь. В его маленьких темных глазах было такое же выражение, как у лисы. Он в страхе бежал и дрался. Ему пришлось бы убить меня, чтобы пройти мимо меня, и следующего человека, чтобы пройти мимо него. Ему придется продолжать, пока он не сбежит или кто-нибудь из мужчин его не поймает. Я намеревался достать его. Я сделал еще один шаг вперед; моя рука была возвращена, готовая качнуться вперед и пронзить его тонким лезвием.
  
  
  "Подождите!" Голос раздался позади меня. Я вертелась, готовая встретить кого бы то ни было. Чонг стоял там с китайской винтовкой, нацеленной на меня. «Не убивай его, Ник, - тихо сказал он.
  
  
  Я нахмурился. "Что это, черт возьми, Чонг?"
  
  
  Лицо Чонга оставалось без выражения. «У вас нет права убивать генерала Тонле Самбора», - сказал он бесцветным голосом.
  
  
  Я кивнул в сторону Чонга. «Что ты пытаешься сказать, Чонг? Ты часть армии Самбора?» Я знал, что забрать его будет проблемой. Он был слишком далеко, чтобы прыгать с Хьюго. И у него была эта винтовка, пока Вильгельмина была пуста. Но более того я был сбит с толку. Я не понял Чонга. Многие вещи меня не слишком удивляли, но я просто не понимал Чонга. "Чем ты планируешь заняться?" Я спросил.
  
  
  Чонг ничего не сказал. Позади меня начал подниматься Тонле Самбор. Он кряхтел от усилия в сломанной руке. Он шаткими шагами двинулся в мою сторону. Затем Чонг сделал еще одну загадочную вещь. Он отмахнулся от меня и указал на Тонле Самбора.
  
  
  «Только не думай, что сбежать куда-нибудь, генерал», - сказал он.
  
  
  Я склонил голову и покосился на Чонга. Я спросил. "На какой ты чертовой стороне, Чонг?"
  
  
  Он сверкнул мне широкой улыбкой. «Черт возьми, - сказал он легко, - я всегда был на твоей стороне. Я не хотел, чтобы ты сейчас убил этого червя, вот и все. Есть ребята, которых он обманул, ждут внизу. маленький генерал, понимаешь? "
  
  
  Я ответил на улыбку Чонга. "Я понимаю." Я отступил на шаг. «После вас, генерал».
  
  
  Во дворе у штурмовика все было под рукой. Они потеряли одного человека, другой был ранен; они убили 22 солдат Самбора. Мы прошли через арку во главе с Самбором. Его солдаты смотрели, как мы с Чонгом выгнали его, и смотрели на него глазами, полными вопросов, на которые он не мог ответить. Пока Чонг вскочил на заднюю часть одного из грузовиков, лейтенант Райс подошел к другой стороне Тонле Самбора, так что генерал оказался между нами.
  
  
  Чонг столкнулся с группой людей, которые когда-то принадлежали к армии Самбора. Он начал говорить с ними по камбоджийски.
  
  
  
  
  Лейтенант Райс пошевелил своими великолепными усами, покопался в кармане рубашки и протянул мне сигарету.
  
  
  Я спросил. "Что он говорит?"
  
  
  Лейтенант слегка улыбнулся мне, так что заостренные концы его усов лишь слегка приподнялись. «Он рассказывает им о том, как их использовал этот маленький парень здесь».
  
  
  Внезапно Тонле Самбор громко заговорил. Я подумал о том, чтобы порезать ему глотку, и даже переступил порог, но лейтенант Райс поднял руку.
  
  
  «Маленький ублюдок борется за свою жизнь», - сказал лейтенант. "Пусть он выскажется."
  
  
  Даже Чонг слушал с людьми то, что говорил генерал. Когда он закончил, мужчины посмотрели на Чонга. У Чонга было чистое отвращение. Он начал вырывать один из ящиков грузовика.
  
  
  "Так что он сказал?" Я спросил.
  
  
  Лейтенант смотрел на Самбора с полуулыбкой. «Он сказал, что мы и наши десантники - враги Камбоджи. Он думает, что его люди должны напасть на нас или что-то в этом роде».
  
  
  Я должен был соответствовать улыбке лейтенанта. Рейнджеры ударных войск стояли в каждом углу двора, в трех дверных проемах, а остальные расхаживали взад и вперед по крышам и по обе стороны ворот. Все они были вооружены автоматами. Все оружие армии Самбора было сложено в кузове одного из грузовиков.
  
  
  Чонг вскрыл один из ящиков с оружием. Он вытащил из него автомат и швырнул его через край грузовика к ногам мужчин. Затем он вытащил винтовку и сделал то же самое.
  
  
  Лейтенант Райс повернулась ко мне. «Он велит людям проверить маркировку на оружии, чтобы убедиться, что это китайское оружие. Он говорит, что Тонле Самбор и его генералы были китайскими агентами». Тонле Самбор крикнул несколько слов. Лейтенант покачал головой. «Наш маленький друг называет Чонга лжецом».
  
  
  Чонг перешел от ящиков к ряду мертвых китайских солдат. Он вытащил тело и бросил его к ногам мужчин.
  
  
  «Он велит людям внимательно осмотреть тело. Они увидят, что солдаты были китайцами».
  
  
  Трое мужчин осмотрели тело и выпрямились. Все взгляды обратились на Тонле Самбору; и не было никакой ошибки, что было в этих глазах - чистая ненависть. Маленький генерал стал озираться, как загнанный человек.
  
  
  Тонле Самбор грубо оттолкнул нас обоих и устремился к открытым воротам. Три штурмовых патруля, стоявшие на крышах, подняли автоматы к плечам. Лейтенант Райс поднял руку вверх. Рейдеры опустили оружие. Когда маленький генерал добрался до ворот и исчез через них, Чонг спрыгнул с грузовика и помчался за ним. Затем два брата Сарики побежали за Чонгом. Вскоре все мужчины выбегали из ворот.
  
  
  Мы с лейтенантом курили сигареты, смотрели в землю и слушали. Я не сомневался, кто первым доберется до Тонле Самбора. Не думаю, что лейтенант тоже. А через несколько минут я был уверен. Была тишина, тишина без людей, где мы с лейтенантом могли слышать шаги налетчиков по крышам.
  
  
  Сначала была тишина, а затем был самый мучительный предсмертный крик, который я когда-либо слышал. И я знал, что Тонле Самбор умер самой ужасной из смертей. Я также знал, что Чонг был первым, кто подошел к нему.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  Впервые с тех пор, как я встретил ее, я увидел, что Сарики действительно улыбается. Но это была не улыбка, адресованная мне в знак благодарности за благополучное возвращение. Нет, она улыбнулась, потому что ее два брата благополучно вернулись домой. Мы привезли их на грузовике, что упростило путешествие. Мы подобрали мое оборудование, оставшееся в руинах, и с помощью рации, которую носили штурмовики, мы уже уведомили американский вертолет, который заберет нас на следующее утро.
  
  
  Было около четырех часов дня, и ничего не оставалось делать, кроме как бездельничать, пока не прилетел вертолет. Жители села были довольны всей едой в грузовиках. Той ночью был разговор о большом пиршестве и праздновании возвращения братьев. Для многих жителей деревни я и ударная группа были великими героями. Но не для Сарики. Казалось, она старалась изо всех сил избегать меня. Я не видел Чонга весь день.
  
  
  Я воспользовался возможностью, чтобы окунуться в обратную сторону ручья. Я сбрил бакенбарды и постирал одежду. Я держался под прохладной водой ручья почти два часа. Затем я переоделся в чистую одежду и пошел в приближающейся темноте обратно в деревню. Праздник и праздник уже начались. Хотя я был чист и хорошо отдохнул, у меня было сильное чувство усталости. До сих пор у меня была цель, к чему я стремился. Но теперь, когда все закончилось, казалось, что все внешние силы набросились на меня.
  
  
  Вернувшись в деревню, я прислонился к хижине и наблюдал за праздником. Там был большой костер, над которым жарилась розовая свинья, медленно вращаясь. Казалось, что вся деревня отсутствует. Они сели в большой круг вокруг костра. Но где был Чонг? Я все еще его не видел.
  
  
  
  
  Я присоединился к празднованию на достаточно долгое время, чтобы съесть немного этого восхитительного мяса и выпить какой-нибудь отвар, названия которого я даже не мог произнести, не говоря уже о том, чтобы вспомнить. Затем, когда вечеринка еще не закончилась, я пожелал всем спокойной ночи, пошел один в свою хижину и сдался.
  
  
  Я долго лежал без сна, а усталость не давала мне заснуть. Я слушал мелких насекомых вокруг себя, а дальше - странный барабанный бой и голоса, и едва ли не журчание ручья. Я подумал о том, как Чонг направил на меня винтовку прямо у покоя Тонле Самбора. Затем я вспомнил, что видел, что осталось от тела маленького генерала, когда мы покидали руины Ангкор-Тома. Увечья были хуже, чем в любой из деревень, через которые я прошел. И Чонг это сделал. Я задавался вопросом, был ли Чонг чем-то большим, чем просто величайшим проводником и борцом во всей Камбодже. И снова мне стало интересно, где он. Сон приходил ко мне урывками.
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  И снова Сарики пришла ко мне во сне. Ее гибкое молодое тело становилось мне знакомым. Это было так странно, как мы всегда знали. Ее прикосновение заставило меня выплыть из лужи сна. Я почувствовал ее руку на моем плече, затем она оказалась надо мной и опустилась с другой стороны, чтобы повернуться ко мне лицом, прижавшись кулаками к моей груди, вокруг моих колен и моих бедер. От нее пахло свежим мылом; ее дыхание было сладким от напитка. Вдали я слышал журчание ручья.
  
  
  Она начала извиваться и извиваться, пытаясь подставить под меня одну ногу. Я слегка приподнялся, и она скользнула под ногу, а затем снова прижала ко мне голень. Я почувствовал, как другая нога поднялась надо мной, почувствовал, как она легла на мое бедро. Кулаки на моей груди разжались, и ее руки обвились вокруг моих ребер и прижались к моей спине.
  
  
  Не было слов; нет, спасибо, что вернули мне моих братьев; нет, это не для меня, а из благодарности; ни одного оправдания и причин почему. На этот раз речи не было, только движение.
  
  
  А потом были слепые поиски в темноте, направляющее прикосновение, давление, постоянно увеличивающееся, прощупывание, ощущение влажного сопротивления, а затем мягкое расслабление и проникновение. Я услышал легкий вздох воздуха через ее нос, когда мы соединились, а затем мы были гладко и глубоко вместе. Она приподнялась немного выше, изменила положение, обвела руками меня и издала легкий теплый звук удовлетворения.
  
  
  Мои руки скользнули по маленькой спине ее маленькой девочки, пока я не достиг ее прекрасной попки. Я взял теплую, гладкую, твердую фанни и одним прикосновением и давлением превратил ее в любящую маленькую машинку. А потом началось медленное, ритмичное покачивание ее бедер, насыщенное и требовательное.
  
  
  Вокруг было темно, и она наконец повернулась ко мне своим полным ртом для поцелуя. Бит оставался медленным и ровным до тех пор, пока мы оба не отправились искать друг друга.
  
  
  И вдруг фантастика и нереальный мир исчезли далеко от меня. «Тонл Самборс», «Общества Серебряных Кинжалов», «Чонги», и ударные патрули, и «Ястребы», и «ТОПОРы» - все было похоже на листание страниц в книге. Мой мир был личным миром нужды, маленьким, личным и полностью разделяемым миром. Их лица были масками из картона и слюны, висящей на веревочках с пустого дерева. Они были частью ветра, который пересыхал и пересыхал в пустом сердце. Эти бестелесные лица и имена были не из моего мира.
  
  
  «Ах», - сказал единственное живое существо в моем мире. "Ах."
  
  
  
  
  * * *
  
  
  
  И все же на следующее утро ее не было. Она не появилась, когда вертолет взмахнул лопастями над соломенными крышами. Ударная группа с затуманенными глазами и сонным видом забралась в огромный вертолет, но я отступил, глядя и ждал. Не было ни следа ни Сарики, ни Чонга. Шумный, дымящий газ вертолет двигался позади меня в ожидании. Осталось трое мужчин проглотить их большое брюхо ВВС; трое мужчин и один Ник Картер.
  
  
  Я подумал, стоит ли мне их искать. Может, Чонгу было больно; наступил на мину или каким-то образом попал в ловушку кем-то; но это были только праздные мысли о беспокойстве. Мне пришлось столкнуться с этим. Пришел американец. Американец проделал свою работу. Американец уезжал.
  
  
  «Ник! Эй, Ник!» Это был Чонг с широкой ухмылкой на юношеском лице. Он бежал ко мне. Он добрался до меня в поту. «Привет, дружище, я рад, что поймал тебя, прежде чем ты взлетел».
  
  
  Я положил руку ему на плечо, затем взял его протянутую руку. «Так что же теперь с тобой происходит, Чонг? Больше организованных игр? Поездка в Сайгон?»
  
  
  «Нет, чувак, никакого джаза для меня. Я провел почти два дня, разговаривая с этими новобранцами. Вы знаете, новые парни и те, кто был с Самбором какое-то время. Они все согласились, наконец, остаться вместе . " Его улыбка стала шире. «Благодаря мне они думают, что с американцами все в порядке, ребята, вы знаете, я имею в виду, что с Дж. Джо все в порядке. Они думают, что американцы действительно находятся здесь, в Юго-Восточной Азии, чтобы помочь всем нашим людям. копать то, что я имею в виду. Я имею в виду, я, вероятно, вероятно, буду таким же великим лидером, как и проводник и боец
  
  
  
  
  Я погладил его по голоае. «Я ни на минуту не сомневаюсь в этом, Чонг». И вдруг я посмотрел налево, и там стояла Сарики, ее волосы распущены и развевались позади нее, как флаг. Я подошел к ней и взял ее за руки. На ее пухлых губах появилась легкая улыбка.
  
  
  Она не говорила. Вместо этого она обняла меня за шею и крепко поцеловала меня. Затем она отошла от меня, все еще улыбаясь. Я почувствовал укол тоски по ней. Я никогда раньше не встречал никого похожего на нее.
  
  
  Пилот был нетерпеливым. Я повернулся и стал залезать в чрево вертолета. Я энергично помахал Чонгу, как только оказался внутри. Затем я увидел, как Сарики слегка махнула рукой. Когда вертолет оторвался от земли, я заметил, что у Сарики по щекам текли слезы.
  
  
  
  
  Пятнадцатая глава
  
  
  
  В Вашингтоне шел дождь. Я видел, как он бился о окно Хоука. Его офис был заполнен дымом от сигар, которые он выкурил, пока я ему все рассказал. В руках он держал серебряный кинжал, который мне подарил Чонг в тот день, когда мы прослушивали покои Тонле Самбора.
  
  
  Хоук уронил кинжал себе на стол. Он прочистил горло, вытащил из зубов черный незажженный окурок сигары, посмотрел на него с отвращением, почесал затылок, а затем пристально посмотрел на меня.
  
  
  «Ты прав, Картер. Это ужасно выглядящее оружие». Он наклонился вперед, упираясь локтями в стол. «И вы говорите, что этот Чонг забрал грузовики и ищет и уничтожает коммунистические силы?»
  
  
  «Да, сэр, везде, где он сможет их найти, будь то китайцы, вьетконговцы или северные вьетнамцы. Он страстно ненавидит коммунистов».
  
  
  Хоук все еще смотрел на меня. "А ты думаешь, он хорош?"
  
  
  «Очень хорош, сэр».
  
  
  Хоук фыркнул. «Может, мы сможем ему немного помочь».
  
  
  «Я думаю, он это оценит».
  
  
  Хоук откинулся назад. «Картер, у тебя все в порядке. Мне не нужно тебе говорить. Я посмотрю, не сможем ли мы предоставить тебе немного дополнительного времени. Джанет, я полагаю?»
  
  
  Я улыбнулся. «Как я уже говорил вам ранее, сэр, у нас с Джанет есть понимание. Я был бы признателен за несколько дней, спасибо».
  
  
  Хоук встал и подошел к окну. Он зажал сигару в зубах, затем оглянулся через плечо на кинжал, лежавший на его столе. Когда он заговорил, он, казалось, почти разговаривал сам с собой.
  
  
  «Интересно, чего мы достигли? Помогли ли мы кому-нибудь, Картер? Облегчили ли мы хоть какую-то борьбу в Юго-Восточной Азии, просто убрав одну пешку? Мне действительно интересно, сколько Тонле Самборов бродят вокруг?»
  
  
  «Не знаю, сэр», - честно сказал я. «Может быть, другие, такие как Чонг и его небольшая группа, дадут ответы».
  
  
  «Возможно», - сказал Хоук. "Возможно. Но мне интересно?"
  
  
  Я тоже задавался вопросом, не только о том, что делал Чонг, но и о том, что сказал мне Бен-Куанг, о том, как это чувство распространяется на американцев в Азии. Затем внезапно я почувствовал боль в груди. Я с нежностью подумал о девушке по имени Сарики и подумал, что с ней станет.
  
  
  
  
  
  Картер Ник
  
  
  Смертельный штамм
  
  
  Агент N-3 - типичный американский герой, человек, который не боится идти навстречу опасности и способен справиться с любым противником. У Ника Картера худощавое лицо. Его волосы обычно темно-коричневого цвета, густые и блестящие с «слегка сатанинским» вдовьим пиком. У него высокий лоб без морщин над прямым носом. Его глаза широко расставлены над высокими скулами; говорят, что это «странные глаза, которые почти никогда не остаются неподвижными и меняют цвет так же часто, как море». Его рот твердый и красивой формы, обычно сдержанный, но иногда с оттенком чувственности. В соответствии с его многолетней напряженной деятельностью его тело находится на пике физической подготовки. Его плечи массивные. У него узкая и узкая талия, а его ноги описываются как «загорелые столпы гладких мышц». Его мускулы не были слишком очевидными, но, тем не менее, были похожи на стальные тросы. У неутомимого Ника Картера есть несколько интересных моментов. На самом деле так много людей, что трудно понять, какой из них следует начать. В соответствии со своей ролью суперсекретного агента американского правительственного агентства AX, Ник Картер имеет небольшую татуировку с топором на внутренней стороне правого локтя. Это один из способов остаться незамеченным. Еще один факт - оружие Ника, которое он везде берет с собой. Вот его пистолет, люгер, которого он называет Вильгельмина, в плечевой кобуре слева. Хьюго - это имя его стилета, обтянутого куском замши над его правым запястьем и подпружиненного, чтобы лететь в его захват одним касанием ... И, наконец, он несет газовую гранулу, которая носит имя Пьер, размером с мяч для гольфа, но где именно спрятана гранула, неизвестно. Прикрытием для штаб-квартиры AX в Вашингтоне является Amalgamated Press and Wire Service, расположенная на Дюпон-Серкл. Ответственный - Дэвид Хок. Он суровый человек, которого описывают как более пожилого человека, но все еще называют «худым, жилистым и жестким, как кожа». Он обожает сигары и сильно жует их, когда возникает напряжение. Хотя он, как известно, не любит покидать свой офис, ему часто приходится это делать при выполнении своей работы. Он поддерживает связь с большинством правительственных лидеров высшего уровня, но отвечает только «шефу», также известному как президент.
  
  
  Ник Картер
  
  
  Смертельный штамм
  
  
  Посвящается людям секретных служб Соединенных Штатов Америки
  
  
  Первая глава.
  
  
  Головоломка смерти началась в тихое и спокойное воскресенье в горах Камберленд, где Кентукки и Вирджиния соседствуют. В тот день полковник Томас Макгоуэн подошел к двум солдатам, стоявшим перед дверью серого двухэтажного здания с плоской крышей.
  
  
  «Красный» МакГоуэн для своих одноклассников в «Пойнте», но определенно полковник для всех остальных, уже миновал внешний контрольно-пропускной пункт и главную станцию ​​ворот. Когда он подошел к двери, двое рядовых обратили внимание. Он отвечал на их приветствия с живостью. Воскресенье всегда было тихим днем, на самом деле скучным днем ​​для дежурства, но он был в вращающемся бассейне, и это было воскресенье, которое он рисовал. Он нес утреннюю газету под мышкой, набитую обычными объемными воскресными разделами.
  
  
  По своему обыкновению полковник Томас Макгоуэн остановился у двери и огляделся на тишину комплекса. Ему следовало быть расслабленным, как и положено мужчине в скучной служебной командировке. Но по какой-то причине он был на грани, почти нервничал. Милдред даже не прокомментировала это во время завтрака, но он списал это на плохой сон. Полковник был традиционным военным и не питал мыслей о экстрасенсорных предчувствиях.
  
  
  За плоским серым непривлекательным главным зданием, но в пределах огороженной территории комплекса, находились небольшие коттеджи научных сотрудников. В эти выходные почти все уехали на большой семинар в Вашингтоне. Главное здание и дома позади него внезапно появились в крепости Камберлендских гор через месяц, как будто они были поставлены там какой-то гигантской рукой.
  
  
  Он сомневался, что кто-либо из жителей пятидесятимильной зоны хотя бы подозревал о назначении здания. О, речь шла о секретной правительственной работе, и долгими зимними ночами это давало пищу для слухов. Но общение между учеными комплекса и жителями было сведено к минимуму.
  
  
  Полковник вошел внутрь здания, в чистый, антисептически белый интерьер с различными коридорами, отходящими от главного фойе, и лабораториями, выходящими из каждого коридора. Прежде чем подняться в свой офис на втором этаже, он остановился у стальной двери с надписью «ТОЛЬКО ДЛЯ ОГРАНИЧЕННОГО-РАЗРЕШЕННОГО ПЕРСОНАЛА». Он выглянул в маленькое стеклянное окошко. Внутри стояли двое солдат с винтовками в руках. За ними стояла закрытая другая стальная дверь, на этот раз без окон и с прорезью. Дежурили сержант Хэнфорд и капрал Хейнс. Они ответили на его взгляд каменными лицами, и он знал, что воскресные детали им нравятся не больше, чем ему.
  
  
  Он повернулся, поднялся по короткой лестнице и вошел в свой кабинет. Генерал О'Рэдфорд командовал соединением, но генерал находился в Вашингтоне, а командовал полковник Томас Макгоуэн. «Возможно, это только усиливает его острое чувство», - сказал он себе.
  
  
  Красный Макгоуэн расстелил газету на столе и начал читать. Подпись к заголовку колонки сразу бросилась в глаза.
  
  
  МЕЖДУНАРОДНЫЕ БАКТЕРИОЛОГИ ВСТРЕЧАЮТ ВИРУС, ЗАКЛЮЧАЯ ВОЗМОЖНУЮ ПРОБЛЕМУ
  
  
  Улыбка полковника была немного мрачной, когда он читал статью.
  
  
  "Международный симпозиум бактериологов, собравшийся в столице страны, был посвящен растущему созданию и сохранению смертоносных вирусов бактериальной войны, от которых у человека нет известной защиты. Ведущий правительственный бактериолог доктор Джозеф Карлсбад назвал такие вирусы приглашением к катастрофе. Он призвал прекратить дальнейшее накопление запасов. Правительственные чиновники заявили, что причин для беспокойства нет и что такие защитные меры должны быть продолжены ».
  
  
  Улыбка Рыжего МакГоуэна стала шире при слове об отсутствии повода для беспокойства. Они были правы. Несанкционированная блоха не смогла проникнуть в главное здание, не говоря уже о прилегающей территории. Он обратился к спортивным страницам.
  
  
  Этажом ниже сержант Хэнфорд и капрал Хейнс смотрели через маленькое окошко на высокого седого худощавого мужчину по ту сторону двери. Они оба знали его в лицо, и ему пришлось пройти три проверки безопасности, чтобы добраться до этой двери, но они заставили его показать свое удостоверение личности.
  
  
  Позади человека с аскетическим лицом стояла гора, которая ходила как мужчина, весила около 325 фунтов плоти, предположил сержант Хэнфорд, японец, возможно, когда-то бывший борцом сумо. По бокам его стояли два невысоких, худощавых, жилистых японца. Сержант открыл дверь доктору Джозефу Карлсбаду, и ученый вошел в небольшую прихожую. «Спасибо, сержант», - сказал ученый. «Мы хотим пройти в Хранилище. Не могли бы вы сказать внутренней охране, чтобы они впустили нас?»
  
  
  "Эти люди имеют допуск, сэр?" - спросил сержант. Капрал Хейнс отступил с винтовкой в ​​руке.
  
  
  «У них есть пропуски посетителей и общий допуск безопасности». Ученый улыбнулся. По жесту трое мужчин показали свои документы. Сержант Хэнфорд снял трубку. Он сразу зазвонил в
  
  
  кабинет, где полковник Макгоуэн только что закончил читать спортивный раздел.
  
  
  «Доктор Карлсбад здесь, сэр», - сказал сержант. «Он хочет пройти в хранилище, и с ним трое посетителей». Он остановился на мгновение, а затем продолжил. «Нет, сэр, у них есть доступ только для обычных посетителей», - сказал он.
  
  
  «Могу я поговорить с полковником», - сказал доктор Карлсбад. Сержант передал ему телефон.
  
  
  «Полковник Макгоуэн, - сказал доктор Карлсбад, - со мной трое приезжих бактериологов из Японии. Они посещают симпозиум в Вашингтоне. Но вы, конечно, об этом знаете. но я ручаюсь за них. В конце концов, я же должен был подписать их общее разрешение, не так ли? " Он засмеялся тихим, товарищеским смехом. «Я возьму на себя всю ответственность, полковник. Я просто не подумал попросить генерала О'Рэдфорда об ограниченных допусках, когда увидел его в Вашингтоне. Я был бы ужасно смущен, если бы мои коллеги прошли такое расстояние зря».
  
  
  «Естественно, доктор Карлсбад, - ответил полковник. Черт, сказал он себе, Карлсбад был научным директором этого места. Он, если кто-нибудь, должен знать, что делает. Кроме того, на территории находились еще двое вооруженных охранников.
  
  
  «Дайте мне сержанта, пожалуйста», - сказал он. Когда сержант положил трубку, он повернулся и позвонил через щель в стальной двери. Через мгновение ее открыл солдат с оружием. Доктор Карлсбад и другие мужчины вошли в Хранилище, и дверь сразу за ними закрылась.
  
  
  Оказалось, что в одном полковник был прав. Хороший доктор очень хорошо знал, что делал. Он небрежно провел других мужчин по коридору, выстроенному рядами маленьких стальных коробок, каждый размером с коробку для сигар, но плотно закрытых и сделанных из толстой стали. Рядом с каждой коробкой была диаграмма, в которой перечислялось содержимое коробки и его научное использование.
  
  
  «Никто не может покинуть базу с одним из этих ящиков, - объяснил он огромному японцу, - без приказов, подписанных трижды командиром, главой десятого отделения бактериальной войны и одним из Объединенного комитета начальников штабов».
  
  
  Доктор Карлсбад вытащил один из стальных ящиков из гнезда и краем глаза увидел, что двое солдат, по одному на каждом конце коридора, потянулись к своим ружьям. Он улыбнулся и снова вставил коробку в гнездо. Огромный японец небрежно прошел в дальний конец коридора и приятно улыбнулся солдату, в то время как доктор Карлсбад и двое других мужчин двинулись в противоположный конец комнаты. Все еще улыбаясь, крупный мужчина хлестнул одной рукой и схватил солдата за горло рукой, полностью сомкнувшись на нем. Сжимая нужные места, японец убил солдата менее чем за пять секунд.
  
  
  Тем временем в противоположном конце комнаты двое мужчин небрежно подошли к охраннику и, действуя как один, воткнули в него два кинжала. Это тоже заняло считанные секунды. Доктор Карлсбад выдернул конкретную коробку из гнезда; он знал, что флакон внутри металлической коробки был надежно заперт на месте и защищен от поломки и случайного смещения.
  
  
  «Окно позади нас, на правой стене», - сказал он напряженно. Позже сержант Хэнфорд доложил, что обычно яркие глаза доктора Карлсбада казались чрезвычайно яркими и горящими, глазами человека, выполняющего священную миссию.
  
  
  Оконное стекло было обнаружено позже, оно было вырезано бесшумно резаком для стекла с пластиковой ручкой и алмазным наконечником, который незамеченным прошел через электронный глазок у главных ворот. Он остался с запиской. В последний раз четверо мужчин были замечены небрежно идущими по территории к задней части комплекса, где стояли коттеджи. Рядовой Венделл Холкомб, дежуривший у бокового забора, увидел квартет. У него не было причин допрашивать их внутри комплекса, зная, что они должны были пройти все предыдущие контрольно-пропускные пункты системы безопасности. Кроме того, он сразу узнал доктора Карлсбада.
  
  
  В своем офисе без окон Красный Макгоуэн чувствовал себя более беспокойным. На самом деле он не беспокоился о докторе Карлсбаде, но он позволил ему принять трех человек, не допущенных к запретной зоне. За двадцать лет Рыжий МакГоуэн ни разу не нарушил правила, и его удручало то, что он сделал это в данном случае. Он взял синий телефон и позвонил сержанту Хэнфорду вниз. Когда сержант сказал полковнику МакГоуэну, что доктор еще не вышел, МакГоуэн бросил трубку и сделал короткий пролет по три ступеньки за раз.
  
  
  У Хэнфорда и Хейнса по-прежнему были невыразительные каменные лица, но в их глазах было беспокойство. Она выросла, когда полковник не получил ответа, когда позвонил через щель в двери хранилища. Внезапно ему стало очень холодно, МакГоуэн достал связку ключей и открыл дверь с прорезями. Тело ближайшего внутреннего охранника наполовину заблокировало дверь, когда она распахнулась. Полковнику больше не нужно было видеть.
  
  
  Он крикнул. - "Красная тревога!" "Нажми на эту кнопку, черт возьми!" Через три секунды он услышал прерывистый сигнал тревоги, когда он
  
  
  эхом отдавалось от одного конца комплекса к другому. Полковник и двое солдат вошли в хранилище. Когда они увидели пустую щель, их глаза встретились, выражая смущенное удивление, гнев - и более чем простой повседневный страх.
  
  
  Так это началось, начало картины ужаса, который должен был угрожать самому миру.
  
  
  * * *
  
  
  Ровно через час Дэвид Хок, директор и начальник оперативного отдела AX Специального агентства разведки США, услышал телефонный звонок в своей гостиной. Он только что закончил обрезку решетчатых роз вокруг небольшой беседки у дверей своего скромного каркасного дома за пределами столицы. Это был его воскресный дневной труд любви. Цветы успокаивали его. Немного солнца и воды, и они выросли. Несложный и такой непохожий на весь остальной его мир. Он снял толстые садовые перчатки и снял трубку. Это был президент США.
  
  
  * * *
  
  
  События того тихого воскресного дня коснулись и меня, только тогда я этого не знал. Я был занят своими достижениями. Я только что допил третий очень холодный сухой мартини в конце ленивого воскресенья в элегантном таунхаусе в очаровательном пригороде Вашингтона Джорджтауне. Напротив меня, тоже очень любезная и элегантная, стояла Шерри Нестор, дочь миллиардера, владельца судоходного концерна, Гарри Нестора. Шерри, очень высокая, очень пышная и очень страстная, откинулась на диване в ледяном голубом платье хозяйки, скроенном чрезвычайно низко. Ее груди, округлые и мягко изогнутые, выглядывали из-за краев платья с глубоким V-образным вырезом. Я познакомился с Шерри, когда работал в AX с участием множества «папиных лодок» - сказал, что лодки были флотом из примерно пятидесяти нефтяных танкеров. Я полюбил Шерри, чего я никогда не разочаровывал. Это было счастливым совпадением, что на выходных Хоук приказал мне посетить симпозиум по бактериологической войне, весь городской дом принадлежал Шерри, за исключением, конечно, слуг.
  
  
  Теперь Шерри допила мартини и посмотрела на меня из-под полуприкрытых век. Она говорила медленно. Шерри делала все медленно, пока не легла в постель. Мне все еще было интересно, как такая расслабленная, медлительная, почти застенчивая девушка могла генерировать столько энергии, когда дело касалось секса. Может, это просто была страсть. Как бы то ни было, Шерри проткнула меня своими серо-зелеными глазами и поджала губы, приподнявшись надутыми.
  
  
  «Ужин будет только в восемь, и придут Пол и Синтия Форд», - сказала она. «Они полуночники, и я не жду так долго. Я голодна!»
  
  
  Я знал, что она имела в виду. Мы были в ее комнатах на верхнем этаже, и когда я встала, Шерри сняла флажок с крошечной защелки, удерживающей верх платья вместе. Она распахнулась, и ее округлые груди выступили, как два бутона с розовыми кончиками, распустившиеся на утреннем солнце. У некоторых девушек грудь выпячивается, у некоторых пикантно вверх. Грудь Шерри была мягкой округлой, и я нашла ее своими губами, лаская их, наслаждаясь их мягкостью.
  
  
  «Как прошлой ночью, Ник», - выдохнула она. «Как прошлой ночью» Для нас с Шерри это был первый раз, и я обещал ей больше и лучше. «О, Боже, этого не может быть», - сказала она мне на ухо. Я собирался ей показать. Я поднял ее и положил на кровать, и ее ноги, двигаясь вверх и вниз, сбросили платье и стали искать мое тело. Я провел губами по ее телу, между ее грудями, по ее животу, по изогнутой линии живота.
  
  
  Я был рад, что двери старого дома из толстого дуба. Шерри кричала в экстазе, ее крики становились все громче, когда я занимался с ней любовью. С каждым новым ощущением она издыхала долгими, протяжными криками, иногда заканчивающимися смехом чистого удовольствия.
  
  
  «О, Боже, Боже», - воскликнула она, и ее длинные ноги обвились вокруг моей талии, когда она подтянулась ко мне. Ритм шел все быстрее и быстрее, и внезапно она уткнулась головой в мою грудь и вскрикнула в вечном восторженном крике удовлетворения. Ее тело задрожало в течение долгого времени, прежде чем она упала, и ее ноги безвольно развалились. Я остался с ней, и она стонала тихими звуками удовольствия. Я подошел к ней. Она долгое время ничего не говорила, и мы лежали, соприкасаясь телами, когда я любовался красотой ее фигуры. Наконец она повернула ко мне голову и открыла глаза.
  
  
  "Разве ты не хочешь заняться судоходством, Ник?"
  
  
  Я усмехнулся ей. "Я могу когда-нибудь. Могу я подумать об этом?"
  
  
  «Пожалуйста, сделай это», - пробормотала она. «Я собираюсь вздремнуть до обеда. Я хочу восстановить свою энергию… на потом».
  
  
  Я прижал ее к себе, и мы оба заснули.
  
  
  * * *
  
  
  Мы были в середине ужина, когда дворецкий объявил, что мне звонят. Я взял трубку в кабинете, чертовски хорошо зная, кто это будет. Хоук был единственным, кто знал, где я. Сообщать о своем местонахождении было строгим правилом для всех агентов AX. Напряженный, напряженный и ровный голос Хоука сказал мне, что возникла проблема, прежде чем он сказал полдюжины слов.
  
  
  Он спросил. - "Кто там, кроме девушки Нестора?" Я рассказал ему о Поле и Синтии Форд и о том, что мы были в середине обеда. Обычно Хоуку было безразлично, через что я прошел. На этот раз я услышал его паузу.
  
  
  «Хорошо, доедай, - сказал он. «Я не хочу, чтобы ты выбежал оттуда, потому что я звонил. После ужина будьте непринужденны и скажите, что я хочу поговорить с вами немного, и что вы вернетесь. Скажите им, что в этом нет ничего важного. Затем извинитесь. и сразу же идите сюда ".
  
  
  Я спросил. - "К тебе?"
  
  
  «Нет, в офис. Я сейчас там».
  
  
  Он повесил трубку, и я вернулся, чтобы поесть, как и сказал мужчина. Но в течение оставшейся части ужина мой разум метался, охваченный любопытством. Настаивание Хоука на моей неспешной небрежности было подсказкой. Это означало, что что бы ни происходило, это было совсем не случайно. Я сохранил хладнокровие за чашкой кофе в старинной золотой гостиной Несторов, а затем за небольшим разговором. Наконец, взглянув на часы, я извинился на час или около того. Шерри пошла со мной к двери, ее проницательные серо-зеленые глаза изучали меня.
  
  
  "Ты действительно вернешься?" спросила она. «Или это одна из твоих маленьких уловок. Я знаю тебя, мальчик Ники».
  
  
  Я ухмыльнулся ей и погладил ее грудь, очерченную через платье хозяйки. Она вздрогнула.
  
  
  «Черт тебя побери. Тебе лучше вернуться сейчас», - сказала она.
  
  
  «Если я смогу вернуться, я приду», - сказал я. "И ты это знаешь." Мимолетная улыбка в ее глазах сказала мне, что да.
  
  
  * * *
  
  
  Огни офисов AX на DuPont Circle в центре Вашингтона были желтыми глазами, наблюдая за мной, когда я приближался. Длинный черный линкольн отъехал от обочины, когда я подошел к входной двери и увидел на ней маленькую печать Государственного департамента. Я отметил, что была включена полная охрана, когда показывала учетные данные три раза, вплоть до симпатичной мелочи в офисе.
  
  
  Двое мужчин сидели с портфелями рядом с каждым из них, глядя на весь мир, как на продавцов. Их быстрые, пытливые глаза, которые следили за каждым моим движением, выдавали их. Я приятно улыбнулся им и мысленно ухмыльнулся тому усилию, которое им потребовалось, чтобы кивнуть в ответ.
  
  
  Девушка пропустила мою карточку в свой маленький компьютер, и на крошечном экране возле стола была моя фотография. В нем также говорилось, что я - AX Agent N3, с рейтингом Killmaster, могу пилотировать самолет, водить гоночные машины Формулы 1, прекрасно говорю на трех языках и еще на четырех сносно. Он также сказал ей, что я холост, и когда она вернула мне мою визитку, ее глаза были полны интереса. Я сделал мысленную заметку, чтобы узнать ее имя. Шеф, при всем своем консерватизме Новой Англии, знал, как скрасить внешний офис.
  
  
  Он сидел в своем кожаном кресле, худощавое, худощавое лицо, как обычно, сдержанное, глаза цвета стали насторожены. Только то, как он переставлял незажженную сигару из стороны в сторону, говорило мне, что он необычайно взволнован. Он всегда жевал сигары, а не курил. Это была скорость, с которой он их жевал, и была подсказкой.
  
  
  «Большие посетители в это время ночи», - прокомментировал я, садясь в кресло. Он сразу понял, что я имел в виду лимузин Госдепартамента.
  
  
  «Большая проблема», - сказал он. «Вот почему я не хотел, чтобы это распространялось, что ты выскочил из дома Несторов. У нас уже достаточно газетных ястребов, обнюхивающих все вокруг».
  
  
  Он вздохнул, откинулся назад и пристально посмотрел на меня.
  
  
  «Я отправил вас на этот бактериологический симпозиум только потому, что хотел, чтобы вы были в курсе последних событий», - размышлял он вслух. «Но иногда я думаю, что я ясновидящий».
  
  
  Я не стал обсуждать этот вопрос. Я видел множество доказательств этого.
  
  
  «Вы, конечно, знаете об исследовательской операции Камберленд», - сказал он.
  
  
  «Только знаю об этом», - ответил я. «Наша вирусная фабрика. То, на что в последнее время так много внимания обращают внимание очень много людей».
  
  
  Хоук кивнул. «В операции в Камберленде насчитывается шестьдесят штаммов бактерий, против которых у человека нет известного противоядия. Выпустив их, они могут стереть с лица земли целые области и, возможно, даже больше, чем просто области. Из всех них самым смертоносным штаммом является тот, который называется X – V77, X– Вирус семь-семь. Где-то между четырьмя десятью и четырьмя двадцать этим днем ​​X – V77 был похищен из Камберлендского репозитория ».
  
  
  Я издал низкий свист. «Это было, - продолжил Хоук, - взято директором Камберленда доктором Джозефом Карлсбадом и тремя другими неизвестными нам людьми. Два охранника были убиты».
  
  
  «Карлсбад - тот парень, который в последнее время шумит», - вспоминал я. "Он какой-то чудак?"
  
  
  «Это было бы слишком просто», - сказал Хоук. «Он блестящий бактериолог, который, если мы сложим все вместе, работал вместе с нами, чтобы иметь возможность влиять на мышление правительства. Когда он обнаружил, что на самом деле не может этого сделать, он начал планировать взять вещи в свои Руки."
  
  
  «Вы говорите« планирование ». Это означает, что вы чувствуете, что это не было внезапным, импульсивным действием».
  
  
  «Черт, нет, - сказал Хоук. «Этот шаг потребовал тщательного планирования. Это было оставлено на месте».
  
  
  Он протянул мне записку, и я быстро прочитал ее вслух. «Я перестал говорить», - сказал он. «Это мой ультиматум. Если все запасы бактериологического оружия не будут уничтожены, Я уничтожу тех, кто хочет уничтожить человечество. Науку нельзя использовать в политических целях. Я буду в дальнейшем контакте. Если то, что я скажу, не будет сделано, я нанесу удар всем людям повсюду ».
  
  
  Хоук встал, прошелся по комнате и дал мне полную картину того, как она была реконструирована. Когда он закончил, морщины на его лице стали еще глубже
  
  
  «Это должно произойти в преддверии Всемирной конференции лидеров, запланированной на следующую неделю», - пробормотал Хоук. Я знал о конференции, которую провозгласили первым настоящим собранием мировых лидеров, чтобы попытаться решить проблемы этой старой планеты, я не знал, что AX был замешан в ней, и Хоук скривился от моего вопроса.
  
  
  «Вовлечены все», - сказал он. «У них есть ФБР по внутренней безопасности, Государство по операциям, ЦРУ по наблюдению за известными проблемными зонами. Вот, только посмотрите на этот список важных дел, которые должны пройти в здании Генеральной Ассамблеи Организации Объединенных Наций в день открытия Конференции».
  
  
  Я бегло просмотрел список и увидел около ста тридцати имен. Мои глаза выделяли глав государств всех крупных держав: России, Франции, Японии, Италии. Я видел, что в списке значится королева Англии. Так был и председатель Китайской Народной Республики Мао, его первая поездка в ООН. Глава Международного совета церквей был в списке, как и Папа, все они жили в прошлом президентами Соединенных Штатов, премьер-министрами, президентами и королями всех стран мира. Это должно было быть первым в своем роде, хорошо, важным шагом на пути к объединению мировых лидеров в одном месте, чтобы они действовали, пусть даже внешне, как единое целое. Я вернул список Хоуку.
  
  
  Я спросил. - «Есть какие-нибудь зацепки по Карлсбаду, какой конкретный человек ему нужен?»
  
  
  «Мы сообщили все, что знаем об этом человеке, главному психиатру Пентагона доктору Тарлману», - ответил Хоук. «Его вывод состоит в том, что настоящее желание Карлсбада - нанести ущерб Соединенным Штатам, вероятно, заразив одного из мировых лидеров. Родители и сестра Карлсбада были убиты в Хиросиме, где, как методистские миссионеры, они были интернированы во время Второй мировой войны. Доктор Тарлбут говорит. Принципы Карлсбада могут быть искренними, но им способствует его подавленная ненависть к тем, кто убил его родителей и сестру ».
  
  
  «Интересно», - прокомментировал я. «В любом случае, все это означает, что доктор может сделать что угодно со своим смертоносным штаммом бактерий. И если мы начнем предупреждать каждого выдающегося человека в мире, кот выйдет из мешка».
  
  
  «Совершенно верно», - согласился Хоук. «Так что, по крайней мере, на данный момент это все еще сверхсекретная охрана. Наша единственная главная героиня - племянница Карлсбада, Рита Кенмор. Она жила с ним, и мы знаем, что он очень привязан к девушке. Она все еще в его доме. Я». У меня есть мужчины, которые смотрят это круглосуточно. Завтра я хочу, чтобы вы пошли к ней и посмотрели, что вы можете узнать. У меня такое чувство, что Карлсбад попытается связаться с ней ».
  
  
  "Мне вернуться к Шерри Нестор сегодня вечером?"
  
  
  «Совершенно верно», - отрезал Хоук, и я знал, что ему больно доставить мне еще одну ночь удовольствия. Обычно он садил меня на какой-нибудь самолет в течение часа. «Я не хочу, чтобы к слухам, которые уже начали распространяться, ничего не добавлялось. Боксли из Post-Times уже кое-что слышал, и, черт возьми, его команда разносит кусты во всех направлениях. Утром вместо того, чтобы идти на симпозиум, вы» Я пойду в дом Карлсбада здесь, в Вашингтоне. Но сначала посоветуйтесь со мной. "
  
  
  Хоук повернулся и посмотрел в окно, и я знал, что он прошел.
  
  
  Я ушел, охваченный ознобом, чувством, что элементы вне человеческого контроля ждут, чтобы спуститься. Симпатичная девушка в офисе улыбнулась мне. Было сложно улыбнуться в ответ, и я забыл узнать ее имя. Это больше не казалось важным. Я медленно шел через ночь, думая о том, что мне только что сказали, и складывая воедино то немногое, что мы знали. Карлсбад был не одинок. У него была какая-то организация. Гигантского японца должно быть достаточно легко обнаружить.
  
  
  Тогда я понятия не имел, на какую страну работал Карлсбад. Однако мне предстояло выяснить, что это была элита проклятых.
  
  
  * * *
  
  
  Когда я вернулся к Шерри, Пол и Синтия все еще были там, и я сохранял небрежный вид, пока они не ушли. Именно Шерри с присущей ей проницательностью разглядела мой фасад.
  
  
  «Я знаю, что лучше не спрашивать, но что-то пошло не так», - сказала она. Я усмехнулся ей.
  
  
  «Не здесь», - сказал я. «Давай заблудимся». Она кивнула, и через несколько мгновений она оказалась обнаженной в моих объятиях, и мы заблудились на всю проклятую ночь, потерявшись в удовольствиях ощущать, а не думать, тела превыше разума, настоящего вместо будущего. Это был хороший способ и хорошее место, где можно было заблудиться, и Шерри была готова, как и я.
  
  
  Вторая глава.
  
  
  Я оставил Шерри полусонной в постели, бормочущей, чтобы я остался. «Не могу, дорогая, - сказал я ей на ухо. Ее мягкие груди были за пределами простыни, и я накрыл ее. Она снова стянула простыню, не открывая глаз. Я проверил Вильгельмину, 9-мм Люгер в наплечной кобуре под курткой, и пристегнул Хьюго, тонкий, как карандаш, стилет, в кожаных ножнах на моем предплечье. в нужном месте, и лезвие из закаленной стали упало мне в ладонь, бесшумно, смертельно.
  
  
  Я остановился в кабинете внизу и позвонил Хоуку. Он все еще был измучен, человек жонглировал больше, чем мог безопасно выдержать.
  
  
  Он сказал мне, что они конфисковали единственный экземпляр речи, которую Карлсбад послал председателю симпозиума, чтобы он зачитал его.
  
  
  «Это была бессвязная информация, неопределенная угроза», - сказал Шеф. «Доктор Кук, председатель, был полностью сбит с толку, и он был счастлив видеть, как мы снимаем это с его рук».
  
  
  «Я еду к племяннице, - сказал я.
  
  
  «Она сама занимается научными исследованиями, Ник, - сказал мне Хоук. «Двое мужчин, наблюдающих за передней и задней частью дома, - это сотрудники ФБР, я поддерживаю с ними связь по рации. Я скажу им, что вы едете».
  
  
  Я собирался повесить трубку, когда он снова заговорил. «И Ник, давай. Времени мало».
  
  
  Я вышел на улицу к маленькой синей машине, припаркованной возле дома Несторов. Я подъехал к окраине Вашингтона и нашел дом Карлсбада в захудалом районе, последний дом на длинной улице. Ярдах в двадцати позади дома была толстая стена леса, а напротив дома на пустыре росли густые кусты. Сам дом был старый и ветхий. Я был откровенно удивлен. В конце концов, Карлсбад не получал копейки на своем посту директора Камберлендской операции. Конечно, он мог позволить себе что-нибудь получше.
  
  
  Я припарковался, подошел к обветренной, треснувшей двери и позвонил в звонок. Следующим моим сюрпризом стала девушка, открывшая дверь. Я увидел голубые, как фарфор, глаза, большие и круглые, под копной коротких каштановых волос и круглое дерзкое лицо с дерзким носом и пухлыми губами. Синяя блузка из джерси, почти цвета ее глаз, облегала полную, вздернутую, выпирающую грудь, а темно-синяя мини-юбка открывала молодые, гладко твердые ноги. Рита Кенмор была, мягко говоря, просто занудой.
  
  
  «Доктора Карлсбада, пожалуйста», - сказал я. Китайско-голубые глаза остались прежними, но в этом деле ты учишься ловить мелочи, и я увидел, как тонкая линия напряжения напряглась в ее красивой подбородке. Я также заметил, что ее кулак был белым на дверной ручке.
  
  
  «Его здесь нет», - решительно сказала она. Я приятно улыбнулся и одним быстрым шагом вошел в дом. Я показал удостоверение личности, которое она едва успела прочитать. «Тогда я подожду», - сказал я. «Картер, Ник Картер».
  
  
  «Доктор Карлсбад не вернется», - нервно сказала она.
  
  
  "Откуда вы знаете?" - быстро спросил я. "Вы что-нибудь слышали от него?"
  
  
  «Нет, нет», - сказала она слишком быстро. «Я не думаю, что он вернется, вот и все».
  
  
  Маленькая мисс Голубоглазая лгала. Либо так, либо она чертовски хорошо знала, что произошло, и ожидала услышать от Карлсбада, и не хотела, чтобы я был рядом, когда она это сделает. Мои глаза осмотрели комнату и ее изношенную мебель. Я подошел к двери и заглянул в соседнюю комнату, спальню. На кровати была открыта женская дорожная сумка.
  
  
  Я спросил. - "Собираетесь куда-нибудь, мисс Кенмор?" Я видел, как ее голубые глаза вспыхнули и стали меньше, когда она предприняла возмущенный поступок.
  
  
  «Убирайтесь из этого дома, кого бы вы ни представляли», - кричала она. «У тебя нет права приходить сюда и допрашивать меня. Я позвоню в полицию».
  
  
  «Давай, - сказал я ей, решив плыть с ними. «У вашего дяди нет права красть жизненно важные правительственные материалы».
  
  
  Я увидел, как бахвальство исчезло с ее глаз, и она отошла. Сбоку ее грудь резко вздымалась пикантной линией. «Я не знаю, о чем ты говоришь», - отрезала она, не глядя на меня. Я должен был признать, что в ее голосе была абсолютная убежденность. Но тогда, возможно, она была просто хорошей актрисой с природным женским талантом. Она повернулась ко мне, и в ее круглых голубо-голубых глазах была смесь защитной праведности и беспокойства.
  
  
  «Он не сделал ничего плохого», - сказала она. «Мой дядя - искренний, преданный делу человек. Все, что он делает, делается только для того, чтобы заставить мир слушать. Кто-то должен заставить его слушать».
  
  
  Я предлагал. - "И доктор Карлсбад один, а?" Она глубоко вздохнула, явно пытаясь успокоиться. Возможно, это помогло ей собраться, но то, как она выпирала ее грудь против синей блузки, не помогло моему самообладанию. Чертовски трудно представить ее в какой-нибудь душной лаборатории.
  
  
  Она посмотрела на меня. «Я же говорила, что ничего не знаю», - сказала она. Когда она снова посмотрела на меня, ее глаза были туманными. «Я хочу, чтобы ты рассказал мне, что случилось», - сказала она.
  
  
  Внезапно у меня возникло отчетливое ощущение, что она говорит мне по крайней мере полуправду, что Карлсбад на самом деле не доверял ей. Но она ждала кого-то или что-то и собиралась куда-нибудь. Я решил не просветлять ее. Таким образом, ее тревога останется высокой. Это может сбить ее с толку, чтобы она что-то раскрыла. Я просто улыбнулся ей, а она отвернулась и стала расхаживать по комнате. Я небрежно сложился в мягком кресле и притворился, что не ловлю ее украдкой взгляды в окно. Хорошо. Она ожидала людей, а не телефонных звонков. Может быть, даже самого Карлсбада. «Было бы неплохо закончить это так быстро, - подумал я.
  
  
  "Вы тоже бактериолог?" - небрежно спросил я. «Или ты не можешь перестать ходить достаточно долго, чтобы ответить».
  
  
  Она посмотрела на меня и заставила себя сесть на диван напротив меня.
  
  
  «Я занимаюсь сексуальными исследованиями», - сказала она сдержанно. Мои брови взлетели вверх. Я чувствовал, как они уходят, и улыбнулся ей.
  
  
  «Теперь это звучит как забавная тема».
  
  
  Ее глаза были такими же ледяными, как и ее голос. «Я работала над влиянием стресса, напряжения и беспокойства на сексуальную реакцию человека».
  
  
  Я мысленно перевернул это и улыбнулся ей. Это была тема, о которой я мог ей кое-что рассказать.
  
  
  Я спросил. - "Все интервью?"
  
  
  «Интервью, подробные отчеты от выбранных субъектов и наблюдения, а также отобранных субъектов». Она пыталась казаться ужасно отстраненной и научной.
  
  
  "Ой?" Моя улыбка стала шире. «Это довольно большая область - и интересная».
  
  
  Ее глаза вспыхнули, и она начала отвечать, но передумала. Но гордый вздернутый подбородок, когда она отвернулась, сказал все: она была ученым с идеалами и высокими целями, а я был правительственным агентом с грязным умом.
  
  
  Я сомневался в научной отстраненности кого-либо, независимо от того, насколько он идеалистичен, кто стоял и делал заметки и «наблюдал», пока люди занимались любовью, но я не собирался спорить с тем, что Она была слишком хороша, чтобы с ней спорить. Кроме того, я начинал думать, что мое присутствие удерживает ее от каких-либо действий. Может быть, если я уйду, она попытается присоединиться к Карлсбаду, и в этом случае я пойду за ней.
  
  
  Я повернулся и направился к двери. Сделав паузу, я вынул из кармана листок бумаги и написал на нем, прежде чем протянуть ей. Я хотел, чтобы это выглядело хорошо.
  
  
  «Не покидайте город, и если вы увидите или услышите от доктора Карлсбада, позвоните по этому номеру», - сказал я. Она взяла листок, не глядя на него.
  
  
  «Я вернусь», - усмехнулся я ей, задерживая взгляд на кончиках ее груди. «По той или иной причине».
  
  
  Ее фарфорово-голубые глаза ничего не заметили, но я заметил, что ее губы слегка сжались, и я знал, что она наблюдает за мной через маленькое окно холла, когда я шел к машине, сел в нее и уехал. Я оглянулся на дом, когда повернул за угол, и снова подумал, какого черта Карлсбады хотят жить в таком ветхом старинном старинном здании.
  
  
  Я объехал квартал и остановился. Двигаясь быстро и бесшумно, я подошел к опушке леса за домом, где, по словам Хока, один из сотрудников ФБР наблюдал за этим местом. Он сказал, что поддерживает с ними постоянную связь через рацию; Связь с ними будет для меня самым быстрым способом связаться с ним.
  
  
  Оказавшись на опушке леса, я медленно двинулся. Я не хотел пули в животе. Скорее всего, ребята из ФБР проявят осторожность перед выстрелом, но вы не могли быть уверены. Я прополз на четвереньках через подлесок и бросил взгляд на дом. Я был прямо за этим сейчас.
  
  
  «N3… AX», - сказал я хриплым шепотом, делая паузу, чтобы ждать. Ответа не было. Я двинулся вперед и крикнул снова полушепотом. Я увидел, как из-за куста куста поднялась рука. Рука поманила меня. Я подошел к нему, и в поле зрения появился мужчина, молодой, с ровным лицом и пристально глядя на меня. В одной руке он держал пистолет 38. Я засунул Вильгельмину в кобуру.
  
  
  «Ник Картер, AX», - сказал я. Я дал ему идентификационный код и упомянул Хоука. Он расслабился, и я остановился рядом с ним. Он кивнул мимо меня, и я повернулся и увидел, что другой агент с карабином в руках движется к нам из-за дерева. Он меня тоже прикрыл.
  
  
  "Есть еще что-нибудь?" Я усмехнулся своему мужчине.
  
  
  «Только мы двое», - улыбнулся он. "Достаточно." В большинстве случаев он был бы прав. Как я узнал, в этом ничего не было достаточно. «Мне нужно связаться с Хоуком по вашему электронному сигналу», - сказал я. Он протянул мне. Они оба держались на низком уровне, и я последовал их примеру. С рацией в руке я резко повернулся и опустился на правый локоть.
  
  
  Мне повезло. Первый выстрел попал в рацию в том месте, где только что была моя голова, и она взорвалась. Я повернулся, отвернувшись, но не раньше, чем я поймал немного металла и почувствовал, как маленькие ручейки крови хлынули мне на лицо. Казалось, что вся эта проклятая лесистая местность взорвалась градом выстрелов из автоматического оружия в сочетании с ружейным огнем.
  
  
  Агент с карабином вскочил, вздрогнул и упал замертво. Я приземлился за кустами и увидел фигуры - две, четыре, шесть - идущие к нам сквозь деревья, все с оружием. Я выругался. Черт побери, они думали, что за домом будут наблюдать, а лес за ним был наиболее вероятным местом. Поэтому они наблюдали за наблюдателями, удивляя сюрпризом.
  
  
  Ближайший ко мне агент стрелял, и фигуры вылетели из-за деревьев, раскинувшись веером. Если он стрелял в одного или двух, остальные выходили, чтобы полить свинцом в его направлении, и ему приходилось продолжать стрелять и катиться, стрелять и катиться. Это была смертоносная техника, и пули из автоматического оружия разрывали землю у его головы. Я лежал молча с Вильгельминой в руке. Я видел, как агент ФБР приближался к чистой земле на краю лесистой местности, и понял, что он собирался сделать.
  
  
  «У тебя нет шансов на это», - хрипло прошептал я.
  
  
  Но он был вне пределов слышимости. Он избежал еще двух очередей из автоматического оружия, достиг чистой земли и вскочил на ноги, чтобы бежать. Он сделал шагов пять, прежде чем град пуль настиг его, и он упал.
  
  
  Я лежал неподвижно и глянул в сторону дома. У обочины перед домом стоял черный седан Chevy. Он остановился, когда убивали сотрудников ФБР. Мужчины входили в дом, чтобы забрать девушку, в то время как полевые мужчины занимались делами вдали. Я мельком увидела голубую блузку Риты Кенмор через заднее окно дома.
  
  
  Оглядываясь назад в лес, я увидел линию убийц, не более чем темные силуэты, рассредоточенные веером и осторожно, медленно двигающиеся в поисках меня. Они видели меня, когда открыли огонь, и знали, что там было трое мужчин. Пока их насчитывалось только двое. Я должен был быть где-то там, и они двинулись по широким переулкам, чтобы поймать меня. Независимо от того, как быстро я стрелял, я не мог достать больше половины из них, прежде чем остальные нацелятся на меня. И побег принесет только та же участь, что и агента ФБР.
  
  
  Прикинул расстояние до дома. Один шаг на поляну, и я стал идеальной целью. Но до задних окон расстояние было не таким уж большим. На это хватит сорока пяти секунд при максимальной скорости. Пришло время вызвать спецэффекты, и я сунул руку в карман куртки.
  
  
  Я всегда имел при себе что-то от Стюарта. Никогда не знаешь, когда пригодятся продукты его замечательной лаборатории передового оружия. Филиал AX Special Effects был пионером в области эзотерического оружия, его устройства всегда специализированы, всегда эффективны и часто спасают жизнь. То есть для тех, кто их использовал. Другие восприняли это иначе. Стюарт, который руководил этим заведением, проявлял доброжелательное отношение врача к агентам AX, которым он служил, рассматривая его продукты как холодные таблетки или теплые перчатки, которые приятно иметь при себе. «Мне всегда хотелось, чтобы мальчики держали при себе что-нибудь мое, на всякий случай», - любил повторять он. Я обычно носил его вещи только тогда, когда намеревался использовать их для определенных целей в миссии. Но он настоял однажды не так давно, и теперь я благодарил его за это.
  
  
  Линия убийц с автоматами приближалась. Я открыл маленькую и очень обыкновенную коробочку с аспирином, четко обозначенную на металлической крышке. Я достал два «аспирина» и не смог удержаться от улыбки. Он сказал мне, что если мне придется принимать их от головной боли, они принесут какой-то эффект и не причинят вреда. Но теперь я собирался использовать их от головной боли в другой стране.
  
  
  Я сильно сжимал ногтями центр каждой таблетки, удерживая давление в течение тридцати секунд. Я чувствовал, как мягкие центры сдаются под давлением. Внутри безобидных маленьких таблеток под действием давления сработал спусковой механизм, и в действие вступил химический процесс. Я подождал еще пятнадцать секунд, а затем подбросил две таблетки в воздух, одну вправо и одну влево, когда убийцы подошли ближе.
  
  
  Прижавшись к земле, я ждал, отсчитывая секунды в уме. Ровно через десять секунд пилюли взорвались двойным каскадом густой, давящей, сине-черной дымоподобной субстанции. Облако удушающей дымной материи вздыбилось вверх и вниз, но не выпало, образуя своего рода занавес.
  
  
  Я вскочил на ноги и помчался через открытое пространство к дому, надежно скрытый от глаз толстой занавеской. Этот материал задыхался и задерживал, но не смертельно, дымовую завесу в виде толстой завесы из тяжелого химического вещества. Как только они пройдут через это, они будут в порядке, за исключением некоторых слезящихся глаз, так что я не замедлял их. Впереди маячило заднее стекло. Закрыв лицо руками, я кинулся к нему, разбив стекло сокрушительным ударом, приземлился на пол и тут же кувыркался.
  
  
  Я поднялся на ноги с Вильгельминой в руке, но невысокий мужчина держал перед собой Риту Кенмор, и я снял палец со спускового крючка за долю секунды, прежде чем было бы слишком поздно. Он пятился к двери в гостиную, и я увидел, что попал в спальню на первом этаже. Я двинулся к нему, пригнувшись, ища шанс для точного выстрела. Он хорошо держал девушку перед собой. Я смотрел, как он подошел с пистолетом и начал стрелять из-за ее спины, но он обеими руками держал ее за плечи.
  
  
  У Риты были широко раскрытые глаза, но она была скорее напугана, чем напугана, и пошла вместе с ним обратно без всякой борьбы. Было ясно, что она его не боится, и я выругался себе под нос. Вероятно, она ожидала компании. Ей помогали исчезнуть. Больше помощи, чем я думал. Я двинулся за ними, войдя в гостиную, и удары обрушились на меня с двух сторон, когда я проходил мимо двери.
  
  
  Я почуствовал легкое движение справа и повернулся, но парень слева ударил прикладом. Он задел мой висок, и на мгновение я покачнулся. Когда я соскользнул на пол, я дернул его за ноги, и он перевернулся. Другой набросился на меня, и я перебросил его через голову. Мне удалось удержать Вильгельмину, и я выстрелил один раз в упор.
  
  
  . Первый мужчина судорожно подпрыгнул и упал. Второй попытался отползти и достать свой пистолет. Мой выстрел попал ему в грудь, и большая 9-миллиметровая пуля ударила его о стену.
  
  
  Я начал поворачиваться, когда пришел удар. Я мельком увидел приближающуюся ко мне огромную ногу и полуобернулся, но удар попал мне в затылок. Если бы я не стоял на коленях, это разорвало бы мне мышцы шеи. Я пролетел через комнату и приземлился на мертвеца у стены. Вильгельмина выскользнула из моей руки под стол, и сквозь остекленевшие глаза я увидел огромную фигуру, гору человека, гигантского борца сумо, фигурировавшего в краже из Камберленда. Он двигался ко мне, дом с ногами, и мои собственные ноги были определенно неустойчивыми.
  
  
  Я напряг мышцы, чувствуя, как они вяло реагируют, когда моя голова звенела, как гонг, а шея пылала болью. Я подошел к нему с пола, развернувшись влево, но я не успел вовремя, потому что я все еще кружился. Удар пришелся ему по скуле, и он отмахнулся от нее, как будто это был укус комара. Огромные руки схватили меня, и я потянулась, чтобы найти его лицо, но почувствовала, как меня поднимают и швыряют в стену. Я ударил так сильно, что штукатурка треснула. Я упал на пол, качая головой, отчаянно цепляясь за сознание и ожидая еще одного удара, который оторвет мне голову. Смутно я услышал зов девушки.
  
  
  «Готово», - услышал я ее голос и ответное ворчание борца. Его шаги затихли, и я оттолкнулся от стены, перекатился на бок и уставился волнообразно через пол. Я заметил Вильгельмину под столом, протянул руку и схватил «люгер». Споткнувшись всего один раз, в голове все еще звенело, а в шее свирепо болела, я рванулась к входной двери как раз вовремя, чтобы увидеть, как Рита Кенмор исчезает на заднем сиденье «Шевроле».
  
  
  Сумо Сэм, сидевший с другой стороны машины, увидел, как я, спотыкаясь, вылетел из дома и выстрелил в него. Он пригнулся, когда пуля разорвала веревку на крыше машины, над которой он возвышался. Мой выстрел ответил, и я ударился о землю, перевернулся и, подойдя, увидел, как черный «Шевроле» с ревом удаляется от обочины. Я сделал еще один выстрел, но попал только в ствол.
  
  
  Ругаясь, я вскочил на ноги и побежал к синей машине, которую припарковал у квартала. Добравшись до конца дома, я вспомнил убийц в лесу и нырнул на землю. Вглядываясь назад в лес, я увидел столб дыма, который все еще держался на самом краю. Трое убийц прошли через это, но они собирались вернуться в лес. Они видели, как уехал черный Chevy, и их работа была закончена. У меня не было времени преследовать их. Черный Chevy вмещал все важные детали.
  
  
  Я нырнул в машину, и она с ревом замкнула круг. Я мельком увидел заднюю часть Chevy, когда они завернули за угол, и поставил педаль газа на пол. Дойдя до поворота, я сел на два колеса, прислушиваясь к визгу. Я увидел, как их хвост повернул за другой угол, и пошел за ними. Теперь я мог видеть их впереди; они свернули на асфальтированную дорогу, которая проходила параллельно более многолюдной скоростной автомагистрали. Управляя одной рукой, я включил рацию и услышал, как раздался потрескивающий голос Хока.
  
  
  «Это я, Ник, - сказал я. «Нет времени объяснять. Вызовите сигнал тревоги, чтобы остановить черный седан Chevy, направляющийся на север по служебной дороге вдоль скоростной автомагистрали». Я нажал кнопку «выкл».
  
  
  "Понятно", сказал Хоук. Я снова включился. «Шевроле» проехал по крутому повороту.
  
  
  «Подожди», - сказал я, роняя инструмент на сиденье рядом со мной, чтобы схватиться за руль обеими руками, пока я вылетал из машины за угол. Задняя часть автомобиля занеслась, но мне удалось не зацепить уличный фонарь.
  
  
  «Норберт-роуд», - крикнул я в рацию. «Запад на Норберт-роуд. Будьте наготове. Снова и снова».
  
  
  Я нажал ногой на педаль газа и почувствовал, как машина прыгнула вперед. Черный «шевроле» ехал на отметке девяноста, и Норберт-роуд представляла собой череду поворотов. Половину времени я терял их и знал, что они там, только по визгу их шин, когда они выходили на поворот. Затем я на мгновение их видел, до следующего поворота.
  
  
  В «шеви» был гигантский японец, старый сумо Сэм, а также двое мужчин поменьше и Рита Кенмор - более семисот фунтов веса, чтобы удержать его против моих девяноста. Из-за этого они немного выиграли на каждом повороте. Я взревел вокруг резкого поворота и чуть не попал в штопор, колесо яростно боролось со мной. Когда я вытащил из него и сразу пошел, их не было видно, и я нахмурился. Но был еще один поворот, легкий, прямо впереди, и я красиво прорезал его, проехав по прямой, не сбавляя скорости. Черного «шеви» по-прежнему не было видно. Я проехал еще несколько сотен ярдов и нажал на педаль тормоза, и я резко остановился. Двигаясь задним ходом, я быстро повернул и направился обратно той же дорогой, проклиная ветер.
  
  
  Проем был справа от меня, небольшой вход в длинном деревянном заборе, который я раньше даже не видел. Это было единственное возможное место. Они, должно быть, вошли туда. Я свернул в подъезд и обнаружил, что спускаюсь по крутому грунтовому склону. Машина ударилась о дно, подпрыгивая, как детская коляска, и я вылетел из двери с рацией в руке. Я находился внутри огромной строительной площадки с большими штабелями водопропускных труб и стальных балок, огромными генераторами, все еще стоящими на своих деревянных салазках, стальным каркасом полдюжины строений, грунтовыми дорогами и тропинками во всех направлениях. Но не было черного «шеви». У них было много мест, где можно спрятаться.
  
  
  Я поднял рацию, чтобы говорить с контролем, когда выстрелы раздались с трех разных сторон. Я чувствовал, как град пуль рвался в воздух и врезался в металл моей «Пумы». Я наполовину поскользнулся, наполовину нырнул к земле, когда одна пуля попала в рацию в моей руке. Инструмент разбился, я закрыл глаза и отвернулся, когда маленькие кусочки металла упали мне в лицо.
  
  
  Я чувствовал, как крошечные струйки крови текут по моей правой щеке, но это не было ничем. Это была моя рука, онемела и покалывала, как будто я спал на ней несколько часов. Рация выскользнула из моих онемевших пальцев, когда вторая группа выстрелов эхом отозвалась в углублении. Я подкатился под машину и почувствовал, как пуля задела мою ногу. Я хотел вытащить Вильгельмину и открыть ответный огонь, но моя рука и рука все еще онемели. Я не мог держать пистолет. Из-под машины я услышал топот ног, бегущих по земле, а потом увидел, как они идут к машине с обеих сторон.
  
  
  Я перекатился на спину и, вывернув руку, левой рукой дернул «Люгер». Я только что освободил его и услышал, как рев двигателя ожил. Бросив «Люгер», я перевернулся на живот, когда машина двинулась назад, трансмиссия задела мне висок. Водитель повернул колесо, и я увидел, как рама переместилась вправо, а задние колеса врезались в землю и мчались на меня.
  
  
  Я бросился влево, и правое заднее колесо царапнуло мне плечо, когда оно пролетело мимо, и затем машина больше не была на мне, но я услышал скрип тормозов и стук передач, когда водитель включил задний ход. . Я приподнялся с земли, когда машина ехала на меня. Я снова нырнул, расплющившись, вжимаясь в землю, и закричал от боли, когда трансмиссионный вал задел мои лопатки. Водитель остановился прежде, чем полностью объехал меня, снова включил передачу и рванул вперед. Я остался расплющенным, и машина снова вылетела надо мной. На этот раз я собрался и нырнул вперед, перекатившись в сальто. Я как раз подошел к концу, когда почувствовал, как огромные руки схватили меня за плечи и подняли меня.
  
  
  Мне удалось поставить одну ногу достаточно твердо, и я полуобернулся, чтобы увидеть гигантского японца и за ним, мою машину с человеком, выходящим из него. Я попытался нанести ответный удар здоровяку, но он швырнул меня вниз, как мешок с картошкой, и я приземлился наполовину над деревянным ящиком. При всех своих размерах японец был быстр, как кошка, и он был на мне, когда я ударился о ящик. Я замахнулся, но он отразил удар дубовой рукой, и его контрудар отправил меня в полет.
  
  
  Я приземлился сзади на шею, сделал переворот и увидел красивые розовые, желтые и красные огоньки. Я покачал головой и выпрямился и обнаружил, что в рефлекторном действии Хьюго был у меня в руке, и я бился короткими порочными дугами. Но я разрезал только воздух, и я услышал звук заводного двигателя автомобиля, знакомый звук.
  
  
  Покачав головой, чтобы прояснить ситуацию, я увидел, как мой синий Cougar взлетел по грунтовой рампе. Я оббежал край ящика и упал на землю, где лежала Вильгельмина. Я выстрелил в них, больше разочаровавшись, чем что-либо еще, когда они исчезли за рампой выхода. Я услышал звук удаляющейся машины и положил «Люгер» обратно в кобуру.
  
  
  Они были в бегах, и Хоук приказал полицейским искать черный «шевроле». Решил поступить так же и нашел их машину за длинным генератором. В ней оставили ключи. Я пригнал его со строительной площадки по Норберт-роуд. Над головой появился полицейский вертолет, и я помахал ему. Через несколько минут меня окружили мигающие желто-красные огни и кордон полицейских машин. Я вылез из машины, быстро поговорил, и они разрешили мне связаться с Хоуком по рации. Я исправил ситуацию и дал им новое описание синей машины - кугуара.
  
  
  «Черт возьми, друг», - скривился один полицейский. «К настоящему времени они могли улететь в любом чертовом направлении».
  
  
  «Ищите и найдете», - сказал я. Он посмотрел на меня с отвращением, закрывая дверь своей патрульной машины. Я вернулся в черный «шевроле» и направился к дому Карлсбада . Я просматривал каждый чертов дюйм и смотрел, дает ли это что-нибудь. До сих пор идеалистичный, искренний и преданный дядя Риты Кенмор, стремящийся заставить мир слушать, был ответственен за четыре смерти - двух охранников при операции в Камберленде, а теперь и двух агентов ФБР. Но это тоже фигурировало. Я давно узнал, что нет ничего более грубого, чем идеалист, который думает, что он положил руку на свет истинны. Ничего не имеет значения, кроме его поисков.
  
  
  * * *
  
  
  Я думал о девушке, подходя к дому ка, совершенно уверенный, что она не знала, как глубоко ее дядя закопался. Может быть, она не узнает, пока не станет слишком поздно. Или, может быть, она узнает и посмотрит в другую сторону.
  
  
  Я подъехал к дому и медленно вышел. Мое тело протестующе закричало, каждый мускул. Это заставило меня вспомнить, что мне нужно не только найти смертельный вирус, но и свести счеты. Входная дверь была открыта, и я начал со спальни девушки, где я увидел открытую дорожную сумку на кровати. Очевидно, она просто бросила туда несколько вещей, потому что большая часть ее одежды все еще лежала в шкафу, а некоторые вещи лежали на полу. Я собирался выйти из комнаты, когда мой взгляд заметил блеск серебра, и я потянулся, чтобы взять небольшой предмет, похожий на медальон или брелок. Несколько звеньев свободно свисали с круглого серебряного предмета. В металл был вставлен кусок чего-то вроде слоновой кости или кости. Кто-то вырвал его и бросил в спешке, чтобы собрать вещи Риты Кенмор. Я положил его в карман и начал осматривать остальную часть дома.
  
  
  Это не показало абсолютно ничего, пока я не добрался до маленькой комнаты, не более чем закуток, с крошечным письменным столом и несколькими полками. На полках лежали большие, скрепленные связки корешков в клетку; в ящике стола я нашел чековую книжку с тремя отверстиями. Когда я внимательно изучал корешки чеков, внезапно стало ясно, почему Карловы Вары жили в этом ветхом старом доме.
  
  
  Его ежемесячная зарплата тщательно вводилась каждый раз, и после ввода случайного набора чеков разной суммы выписывались на счет в банке на Хоккайдо, Япония. На некоторых корешках были загадочные примечания: оплата; легковые автомобили; еда. Большинство из них не получило никаких объяснений. Но когда я провел быстрый подсчет, я увидел, что за последние несколько лет на это было потрачено огромное количество денег. Сказать, что он просто засолил его, было слишком простым объяснением. Все пахло подготовкой, деньгами, отправленными кому-то или куда-то для использования на определенное событие или время.
  
  
  Я просто собрал все окурки под мышкой, чтобы взять их и бросить Хоуку на колени, когда это случилось. Подо мной взорвался весь проклятый дом. Забавно, когда такие вещи случаются, то, что вы вспоминаете и замечаете первым, я слышал рев взрыва, как извержение вулкана, и я слышал, как я ругаюсь, когда меня катапультировали вверх и вылетали из маленькой комнаты.
  
  
  "Ублюдки!" Я крикнул, ударившись о дверной косяк, и поплыл по коридору. «Они оставили бомбу замедленного действия». Я был достаточно сознателен, чтобы распознать эту вещь на короткое мигающее мгновение, а затем лестница поднялась, чтобы встретить меня, когда я приземлился на них. Когда топка взорвалась, раздался второй взрыв. Я почувствовал, как мои легкие сжимаются, когда меня ударил поток турбулентного отравленного воздуха. Я почти припоминаю, как на меня падали большие куски штукатурки и дерева и пытались прикрыть мою голову руками, а затем тьма охватила меня, когда резкая боль пронзила мою голову.
  
  
  Я очнулся, вероятно, не более чем через несколько минут, и мои затуманенные глаза, наконец, сосредоточились на сцене с обломками и обломками. Но хуже того, когда я лежал там, мой разум медленно ориентировался в том, кто я такой и почему я лежал среди всех этих обломков, я почувствовал горячий воздух и увидел оранжевое пламя пламени. Было очень жарко, ужасно жарко, и, когда я поднялся на четвереньки, я увидел, что это место было пламенем. Я упал на первый этаж, когда обрушился второй этаж, что спасло мне жизнь. Теперь крыша превратилась в второй этаж с языками огня, вылизывающими из отверстий в обломках. Меня окружало возвышающееся пламя, которое продвигалось к середине обломков и ко мне.
  
  
  Я завязал платок вокруг лица, когда начал кашлять. Это был небольшой, почти бесполезный жест, но секунды становятся ужасно драгоценными, когда кажется, что жизнь ускользает. Ветер откуда-то, вероятно созданный вакуумом самого огня, выпустил длинный язык пламени через щебень прямо в меня. Я отпрянул и почувствовал, как пробиваюсь сквозь разбитые половицы. Я схватился за них, на мгновение зацепился за один осколок, а потом он тоже уступил. Но он продержался достаточно долго, чтобы остановить мое падение, и я невредимой приземлился на пол подвала.
  
  
  Место задыхалось от дыма и пыли от взорвавшейся печи, но мне удалось разглядеть свет в дальнем углу. Я перелез через скрученные трубы и бетонные блоки к нему и почувствовал движение в воздухе. Это было похоже на вид воды для иссохшего человека, и я надавил, разрывая ногу на куске зазубренного металла.
  
  
  Внезапно передо мной появился солнечный свет и воздух, все еще наполненный удушающей пылью, но, тем не менее, воздух из заднего входа в подвал, и я выскочил на открытое место, все еще чувствуя тепло пламени позади себя. Я упал на траву и лежал там, хватая ртом воздух, когда я услышал приближающиеся сирены пожарной машины. Я поднимался на ноги с носовым платком, который все еще свисал с моего лица, когда они откатились к передней части дома, теперь представлявшего собой лишь ревущую башню пламени.
  
  
  «Внутри никого нет», - сказал я мужчинам, стирая страх в их глазах. Когда они начали поливать ад водой из шланга, я забрался в «Шевроле», разорванный, болящий, истекающий кровью из-за десятков порезов и синяков, и безумный как черт.
  
  
  Я остановился, чтобы позвонить Хоку из придорожной телефонной будки. Он сказал мне пойти отдохнуть, поесть, а затем прийти в офис.
  
  
  «Я буду здесь», - сказал он. «Мне принесли детскую кроватку, и я останусь здесь, пока все не закончится, с этой Всемирной конференцией по лидерству, а теперь с этим проклятым делом».
  
  
  Я повесил трубку и медленно поехал к себе в квартиру. Долгая горячая ванна, за которой следовали долгий холодный мартини, творили чудеса для тела и души. Сразу после обеда я добрался до офиса Хока в штаб-квартире AX. Он стоял у эркера, глядя на кружащиеся внизу транспортные потоки, и жестом указал на меня, когда я вошел. Я подошел к нему, чтобы встать рядом, глядя на глубокие усталые морщинки на его лице.
  
  
  «Мы похожи на этот поток, Ник, - сказал он. «Хождение по кругу, без конца, только все больше и больше кругов». Он повернулся и сел. Я сел на стул напротив него. «Вы не поверите, что мы затеяли с участием Всемирной конференции лидеров. Мы раскрыли заговоры против шести разных президентов и мировых деятелей с целью воспрепятствовать их участию в Конференции. Конференция подтолкнула к действию всех психов и профессиональные группы. А теперь этот Карлсбад и его проклятый смертоносный штамм. Это лучший из них, Ник, потому что он затрагивает весь мир, и это был наш вирус, из наших запасов "
  
  
  Я спросил. - "Кто-нибудь раскопал что-нибудь в информации о контрольном корешке, которую я дал вам по телефону?"
  
  
  «Наши люди в Токио зацепились за это», - сказал он. «Счет был закрыт три дня назад. Им пользовался господин Кийиши, которого описывали как крупного человека».
  
  
  «Это цифры», - пробормотал я.
  
  
  «Поскольку Карлсбад планировал это с международными контактами и, возможно, планировал нанести удар по кому угодно где угодно, президент приказал мне установить определенные контакты. Я установил их, но могу только скрестить пальцы».
  
  
  «Вы озадачили меня, шеф, - признал я.
  
  
  «Мы открыли это для руководителей каждой крупной разведывательной службы на основе международного сотрудничества и просвещенных личных интересов», - сказал Хоук. «Я хочу, чтобы вы присутствовали на встрече, запланированной на восемь часов утра в Белом доме завтра утром. Прибывает Ардсли из британской разведки. Там будет Нуташи из Японии. Клод Майнон из Французской службы разведки, Манучи из итальянской контрразведки, Адамс из Канадская служба безопасности и русские посылают Остров советской специальной разведки ".
  
  
  «Довольно внушительный массив», - прокомментировал я. «Я сохранил лучшее из всех», - сказал Хоук. «Китайские красные посылают Чжун Ли».
  
  
  Я присвистнул сквозь зубы. "Как, черт возьми, ты это сделал?"
  
  
  «Поскольку председатель Мао присутствует на Всемирной конференции в Организации Объединенных Наций, они не могут позволить себе, чтобы что-то пошло не так», - сказал Хоук. «Они не знают, и мы тоже, что Карлсбад, возможно, не попытаются проиграть X – V77 китайскому руководству. Если его план состоит в том, чтобы поставить Америку в затруднительное положение, это наверняка будет способ сделать это».
  
  
  «И такой хитрый старый мистер Биг из китайских красных выходит из своей норы на дневной свет», - размышлял я вслух. «Это должно быть какое-то первое». Я встречал и побеждал многих специалистов Чун Ли, но великий мастер красной китайской разведки всегда был призрачной фигурой на заднем плане, недосягаемой, почти невидимой.
  
  
  "Как вы думаете, это сработает?" - спросил я Хоука. «Как вы думаете, мы все можем сотрудничать, когда все будут подозревать и насторожиться, чтобы не допустить утечки своих секретных материалов?»
  
  
  «Я думаю, что да», - сказал Хоук. «Чун Ли уже предпринял шаги, чтобы защитить себя. Мы узнали, что наш консул в Гонконге был взят под охрану в какое-то тайное поместье. Конечно, они ничего нам не сказали, но они знают, что мы получили сообщение. "
  
  
  Я полез в карман и вытащил маленький предмет, который я нашел в Карловарском доме до взрыва. Я бросил его Хоуку.
  
  
  «Посмотрим, сможет ли кто-нибудь из них помочь нам с этим», - сказал я.
  
  
  Хоук осмотрел его. «Мне кажется, это фрагмент кости», - сказал он о материале, заключенном в серебряный круг. «Что ж, посмотрим, смогут ли они рассказать нам об этом завтра».
  
  
  Я встал. «Восемь утра, Белый дом», - сказал я, и старый лис кивнул, его глаза устали.
  
  
  "И никаких следов Карлсбада и других?" - спросил я, направляясь к двери. "Они только что встали и исчезли в воздухе ".
  
  
  «Ей-богу, кажется, это так», - сказал Хоук резко и сердито. «Мы наблюдаем за каждой крупной магистралью, за каждым железнодорожным и автобусным вокзалом, в каждом крупном аэропорту. Может, они где-то отсиживаются. Если нет, то они проскочили. В любом случае, это грозит неприятностями».
  
  
  Третья глава.
  
  
  Всю ночь и до рассвета они летели к берегам континентальной части Соединенных Штатов. За каждым из них постоянно наблюдали с помощью радиолокационного контакта, и на заранее подготовленных контрольно-пропускных пунктах давали разрешение. Каждого из них встретил американский самолет и сопроводил на Эндрюс-Филд за пределами Вашингтона.
  
  
  Первым прибыл Ардсли из Британии на Lightning F.MK-3, который двигался низко и быстро, но наши мальчики подобрали его примерно в четырехстах милях к востоку от Новой Шотландии. Француз Майнон прибыл на «Дассо Мистер-4А» и был встречен примерно в трехстах милях над Атлантическим океаном. Японец прибыл на Гавайи на Fuji Jet Trainer T1F2 и был переведен на большой самолет Boeing Jet до конца поездки.
  
  
  Русский Остров совершил серию коротких прыжков на МИГ-19, специально построенном для него и пилота, и большую часть пути его сопровождали российские истребители-дальнобойщики. Мы подобрали его после того, как он получил разрешение на посадку в Гуз-Бэй, Ньюфаундленд. Китайский красный, Chung Li, был допущен к посадке в Фэрбенксе, Аляска, в большом российском транспорте Ильюшина. Оттуда мы сопроводили его большой самолет в Эндрюс.
  
  
  Я взял такси и застрял в пробке на Пенсильвания-авеню. Когда я приехал, они все были там, и климат был чем-то особенным, вроде вежливого отвращения. Остров, которого я видел раньше, дородный, с толстой шеей и твердыми голубыми кварцевыми глазами. Он был известен как крутой человек во всех отношениях и выглядел соответствующим образом. Мой взгляд скользнул по остальным: Ардсли расслабился, непринужденный, каким может быть только британец, но все же казался четким; Клод Майнон, француз, хитрый, с быстрым взглядом; наши двое из армейской разведки. Я сосредоточился на Чанг Ли.
  
  
  Красный китаец, казалось, ждал, чтобы встретить мой взгляд, и кивнул мне. У него было круглое мягкое лицо, почти пухлое, очень похожее на лицо его босса Мао Цзэ-дуна. Он не выглядел на хитрого и умного шпионского шефа, но тогда, как я подумал,так тоже не выглядел Хоук, стоявший в виде баптистского священника Новой Англии. Когда я вошел в комнату, Хоук представил меня, но заговорил только Чунг Ли.
  
  
  «Я действительно рад, Картер», - сказал он мягким голосом, почти с шипением. «Я часто задавался вопросом, как ты выглядишь. Кто-то задается вопросом о человеке, который доставил ему столько хлопот».
  
  
  Он улыбнулся улыбкой Будды, очаровательной, но смертоносной.
  
  
  «Надеюсь, ты не разочарован», - сказал я, возвращая его очарование. «Ни в малейшей степени», - ответил Чанг Ли, и я увидел, как его маленькие темные глаза вглядывались в каждую грань моего лица. Когда он посмотрел на меня, у меня появилось ощущение, что меня визуально компьютеризируют и каталогизируют. Я знал, что мягкая округлость его лица была естественной маской для скрытой за ним жесткости.
  
  
  «Джентльмены, - сказал Хоук, - я буду краток. Нет смысла притворяться, что мы все встречаемся здесь как друзья. Мы здесь только потому, что в данном случае наши интересы совпадают».
  
  
  «Мы здесь из-за опасности, которую ваши явно очень плохие меры безопасности подвергли миру», - прорычал Остров. Хоук и глазом не моргнул.
  
  
  «Я уверен, что вам часто хотелось, чтобы они были меньше, чем они есть», - мягко сказал он. Голубые кварцевые глаза Острова стали еще холоднее.
  
  
  «Флакон из нашего запаса Bacteriological Warfare, известный как X – V77, - продолжил Хоук, - представляет собой смертельный штамм, полученный из серии ботулизмов. Он заражается воздухом и растет в любых климатических условиях, требуя только организма-хозяина. поэтому просто превентивных мер в отношении руководителей вашей страны будет недостаточно.
  
  
  «Агент N3 здесь получил задание найти доктора Карлсбада и вирус. Думаю, вы все согласитесь, что в мире нет лучшего полевого агента. Но время очень важно. Любая помощь, которую вы можете оказать, будет Помогите всем нам. Пока X – V77 не будет возвращен нам в целости и сохранности, мы все вместе. Здесь никто не ожидает, что кто-то еще раскроет секреты, но в рамках этих рамок мы должны сотрудничать. Я расскажу вам все, что мы знаем к данному моменту."
  
  
  Когда Хок информировал комнату, я подумал про себя, какая концентрация мощной шпионской информации была собрана здесь, в этой комнате в Белом доме. Когда Хоук закончил, он взял лист бумаги.
  
  
  «Это сегодня утром получил президент Соединенных Штатов», - сказал он. Он взглянул на меня на мгновение. «Это был почтовый штемпель небольшого городка в Айове». Я кивнул, и он вернулся к письму.
  
  
  
  «Мистер президент, - прочитал он, - к настоящему времени я надеюсь, что вы связались с лидерами всех крупных держав и сказали им, что вместе вы должны уничтожить все запасы бактериологической войны. Если вы этого не сделали, у вас будет лишь короткое время. прежде чем я продемонстрирую весь эффект ужаса, который вы навлечете на мир. Я буду ожидать действий, Я буду ожидать действий, и я выслушаю системы общественной связи и прессу, чтобы получить ваш ответ. Джозеф Карлсбад ».
  
  
  
  Хоук передал письмо, передав его первым Манучи, итальянцу, стоявшему ближе всех к нему.
  
  
  «Возможно, нам следует устроить публичное шоу того, что он говорит», - вызвался Ардсли из британской разведки. «Все наши правительства объявляют, что мы уничтожаем наши лаборатории и материалы для бактериологической войны».
  
  
  «Он не дурак, этот Карлсбад», - сказал Остров. «Ему нужно больше, чем слова».
  
  
  «Боюсь, я согласен с генералом Островом в этом, - сказал Хоук. «Он, очевидно, тщательно спланирован и с чей то помощью. Он, вероятно, может остаться, где бы он ни скрывался, и ждать, пока мы предоставим доказательства».
  
  
  - А вы, джентльмены, не могли бы показать ему доказательства, а? - сказал Клод Майнон с хитрой улыбкой на лице. «Это означало бы фактически уничтожить ваше оружие бактериологической войны».
  
  
  Никто ничего не сказал, ни Ястреб, ни Остров. Я не мог не улыбнуться про себя. Француз задел одно из нежных мест.
  
  
  «А пока давайте сконцентрируемся на возвращении X – V77», - наконец сказал Хоук. Он бросил маленький круглый серебряный предмет с вставленной в него слоновой костью или костью на стол.
  
  
  «Это единственная существенная зацепка, которую нашел агент N3», - сказал он. "Может ли кто-нибудь из вас помочь нам с этим?"
  
  
  Я наблюдал, как мужчины подошли ближе к столу и посмотрели на фигуру. Ардсли, Майнон, итальянец и Остров покачали головами. Японец Нуташи подобрал его и внимательно изучил. Я видел, как Чун Ли наблюдает за ним сквозь щелочки глаз с терпеливым, почти забавным выражением лица.
  
  
  «Это опознавательный знак», - сказал Нуташи. «Мы понимаем, что используется небольшим тайным обществом, полурелигиозным, практикующим человеческие жертвоприношения. Материал в центре - человеческая кость от жертвы бомбардировки Хиросимы, несомненно, все еще слегка радиоактивная. Религиозные аспекты общества сосредоточены вокруг катастрофы в Хиросиме . "
  
  
  «Конечно, группа Карлсбада могла получить материальную помощь», - сказал я. «Например, место, чтобы спрятаться».
  
  
  Нуташи положил серебряную монету обратно на стол, и Чунг Ли протянул руку и поднял ее, болтая за несколько оставшихся звеньев, прикрепленных к ней. «Майор Нуташи в целом прав насчет этой группы», - сказал он своим мягким шипящим голосом. «Мы однажды связались с ними, чтобы оценить их возможное использование в наших целях».
  
  
  Я видел, как напряглись челюсти Нуташи, но он сохранял внешнее спокойствие. Чун Ли продолжил, его мягкие, нежные тона были отчетливо видны в тишине комнаты. «Однако мы обнаружили, что их слишком мало и они сильно дезорганизованы. Но в течение прошлого года мы слышали, что их число увеличилось и что они, кажется, приобрели новую силу. Как ни странно, это привело к их углублению в подполье. "
  
  
  Я мысленно видел все эти корешки чеков Карлсбада. Если эта группа приобрела новую силу, то хотя бы часть этого была за счет его средств.
  
  
  Я спросил. - "Вы говорите, что они ушли глубже под землю?" "Вы имеете в виду, что вы больше не знаете, где они?"
  
  
  «Только то, что они где-то на Курильских островах», - ответил Чун Ли. «В каком-то древнем буддийском храме»
  
  
  «Тогда это наш следующий шаг», - сказал Хоук. «Картер поедет туда и попытается найти их. Все указывает на то, что Карлсбад работает с этой группой. В любом случае, это все, что у нас есть, и мы так хорошо с этим справляемся».
  
  
  «Мы сделаем вас одним из японских рыбаков, которые каждый день ловят рыбу у Курильских островов», - предложил Нуташи. «Это гарантирует, что вы войдете туда без подозрений».
  
  
  Я спросил. - «А если я получу Карлсбада и мне понадобится резервная сила?»
  
  
  Остров откашлялся, и я увидел, что ему потребовалось некоторое усилие, чтобы сказать свое слово. «У нас есть… э-э… некоторое количество подводных судов в этом районе», - признал он. «Мы могли бы заставить их действовать по твоему указанию».
  
  
  Ястреб действительно сиял. - «Звучит очень хорошо, господа». Он улыбнулся. «Конечно, мы согласны с тем, что всем будет немедленно сообщаться обо всех событиях. Мы разработаем процедурные операции. Тем временем, Ник, тебе лучше перейти к спецэффектам. Стюарт ждет тебя».
  
  
  Я принял их всех, кивнув, и на мгновение остановился, чтобы встретиться глазами с Чон Ли. Возможно, он думал о том, сколько раз я разрушал его планы и уничтожал его лучших людей. Возможно, он думал о том, как он хотел бы избавиться от меня прямо сейчас. В любом случае, его маленькие темные глаза отражали смертоносное веселье, и я знал, что для Чон Ли это сотрудничество было не более чем мгновением. Его глаза, казалось, говорили, что он с нетерпением ждет скорейшего возобновления нашей битвы. В любое время, когда ты будешь готов, я позволил собственным глазам ответить и развернулся.
  
  
  Я оглянулся на величественные черты Белого дома, когда вышел на улицу. С 1800 года в этом почтенном здании было много исторических встреч, но ни одна из них не была более важной и необычной, чем та, которую я только что покинул. В офисах AX Стюарт встретил меня в дверях огромных лабораторий спецэффектов. «На этот раз для тебя нет ничего необычного, Ник, - сказал он своим обычным профессорским монотонным тоном, - Шеф сказал, что проблема будет со связью».
  
  
  "Одна из проблем,
  
  
  "Я поправил его." Есть что-нибудь в линейке репеллентов от микробов? "
  
  
  Стюарт проигнорировал меня, что он обычно и делал. Он всегда был похож на наседку, которая заботилась о своих продуктах узкоспециализированного разрушения, и я знал, что он считал меня непочтительным, на самом деле я не осуждал его фантастически умные смеси. Черт, они не раз спасали мне жизнь. Я просто подумал, что ему следует меньше относиться к ним свято, тем более, что они были чертовски нечестивыми.
  
  
  Стюарт остановился у одного из столиков с белым верхом, где пояс и пара носков были аккуратно поставлены рядом.
  
  
  "Что-то новенькое в мужской одежде?" - спросил я, и он позволил себе мимолетную улыбку. «Я бы хотел увидеть куртку с тремя пуговицами в тихой клетке», - пошутил я.
  
  
  «Надень этот пояс», - сказал Стюарт. «Сначала нажмите на центр пряжки сзади». Пряжка была толстой серебряной с узором в виде завитка спереди. Когда я нажал на заднюю часть, задняя часть скользнула в сторону, и я обнаружил, что держу квадратную панель с крошечной решеткой в ​​центре.
  
  
  «Микроэлектроника», - сказал Стюарт. «Это крошечный набор для отправки. Никакого приема. Только передача. Шеф сказал, чтобы он поместил его во что-то, что они не захотели бы у вас отнять».
  
  
  Когда я посмотрел на маленькое устройство, он поднял небольшую пачку размером с пачку сигарет королевского размера. «Это идет с поясом», - пояснил он. «В передающем блоке недостаточно мощности, чтобы нести какое-либо значительное расстояние. Но в этом маленьком рюкзаке много. Положите его где-нибудь в пределах мили от того места, куда вы собираетесь, переверните переключатель сбоку, и блок будет получать ваши сигналы от передатчика ремня. Затем он будет передавать их на расстояние до двухсот миль. Он также водонепроницаем ".
  
  
  Я поменял ремни после того, как задвинул заднюю панель пряжки на место, когда он протянул мне носки. «Нет необходимости надевать это сейчас», - сказал он. «Внутри декоративных ребер по бокам они содержат взрывную проволоку. Просто приложите спичку ко всему носку, и вы получите достаточно для одного хорошего взрыва из каждого».
  
  
  Я сунул носки в карман. «Пришлите мне дюжину в коричневом и дюжину в синем. Надеюсь, никто не раздразнит меня, пока я ношу их». Суровое лицо Стюарта оставалось невыразительным, и я решил, что у него никогда не разовьется чувство юмора. Я ушел и поднялся наверх в офис Хока. Мне было приказано подождать и подождать. У симпатичной девушки в приемной были имя, телефон и адрес, по которому она жила одна. Я получил все три до того, как вернулся Хоук. Я последовал за ним во внутренний кабинет.
  
  
  «Вы присоединитесь к майору Нуташи на Эндрюс Филд через два часа, - сказал Хоук резким тоном. «Вас обоих доставят на Хоккайдо. Там его люди подготовят вас к разведке Курильских островов. Флот из четырех русских преследователей подводных лодок класса SOI будет стоять у Курил. Мы решили не использовать подводные лодки из-за их Отсутствие палубных орудий, которые могут вам понадобиться. Кроме того, эти подводные охотники могут перемещаться, пристегнувшись. Остров сказал, что при необходимости под поверхностью будут стоять три патрульные подводные лодки класса W. Чунг Ли дал нам специальную частоту, на которой можно связаться с ним напрямую Он согласился, чтобы все прибрежные силы Китая были предупреждены о любых необычных действиях, таких как попытки Карл добраться до материковой части Китая на лодке. В радиосвязи с кем угодно используйте кодовое название Operation DS ».
  
  
  Хоук замолчал, и его губы сжались. «Остальное зависит от тебя, Ник», - сказал он. «Все это фоновое сотрудничество не будет стоить ни черта, если вы не доберетесь до Карлсбада. Все согласились оставаться в тени и ждать от вас вестей. его быстро, не беспокоясь о том, что его остановят. Просто проясните свои действия в Операции DS ".
  
  
  «Достаточно хорошо», - сказал я. «Все это при условии, что Карлсбад не отсиживается прямо здесь».
  
  
  «О, я забыл упомянуть, - сказал Хоук. «Мы почти уверены, что он уехал из страны. У нас есть отчет о серии из шести частных самолетов, оставленных заброшенными отсюда в Портленде. Каждый самолет был зарезервирован у разных чартерных рейсов более месяца назад, и все они были зарезервированы мистером Кийиши ". Я поморщился. Снова это имя. Они организовали серию коротких полетов по стране, каждый раз меняя самолеты, просто чтобы перестраховаться. Пришлось признать, аккуратно.
  
  
  «Мы думаем, что они проскользнули мимо наших людей в Портленде и улетели за границу на коммерческом авиалайнере», - заключил Хоук. Он встал и пошел со мной к двери.
  
  
  «Дело не только в том, чтобы заполучить Карлсбада», - сказал он. «Если X – V77 будет выпущен на свободу в процессе, мы потеряем все».
  
  
  «Вы говорите, что я должен двигаться быстро и сильно, медленно и осторожно», - усмехнулся я. «Скажи мне, как я это сделаю, о Мудрый».
  
  
  Я должен знать, что нельзя недооценивать старую лису. «Представьте, что вам нужна одна из самых тяжелых блондинок», - сказал он. "Это вернется к вам".
  
  
  Четвертая глава
  
  
  Курильские острова были переданы России по Ялтинскому соглашению и до сих пор являются больным местом для японцев. Японцы до сих пор ловят рыбу в своих богатых водах, несмотря на контроль русских, а маленькие и выносливые жители независимые рыбаки -
  
  
  постоянная проблема для Советов. Протянувшись от самого конца Японии до длинного Срединного пальца, направленного вниз из России, острова омываются холодными течениями Берингова моря и проводят много дней в леденящем кровь тумане.
  
  
  В одном небольшом однопарусном рыболовном дори трое японских рыбаков вытащили полные сети и поставили новые, переместив свое маленькое судно близко к берегам острова. Один из них был сутулым, но все еще сильным и способным стариком, другой - его сыном, молодым и рулевым лодки. Третий человек был большим для японца. На самом деле он даже не был японцем - это был я, Ник Картер.
  
  
  Я оставался сгорбленным, как и другие, в той же рабочей одежде из клееной кожи, под которой я носил длинную японскую рубашку с короткими брюками до колен. Мои глаза имели восточную складку, моя кожа имела слабый янтарный оттенок, и я знал, что с легкостью сойду за очередного рыбака для любого, кто смотрит с берега. Майор Нуташи объяснил двум рыбакам, что они должны выполнять свою работу как обычно, но делать то, что я им приказываю, как бы странно это ни звучало.
  
  
  В первый день мы ловили рыбу в утренние часы, покрытые туманом, а затем вяло плыли вокруг, пока прогорало солнце. Когда это происходило, они чинили сети, а я копался на дне дори и обследовал острова, пока мы двигались внутри и вокруг них. Я поблагодарил Бога, что по большинству из них не так уж много можно было исследовать, иначе мы все равно будем исследовать, когда истечет время.
  
  
  Был конец второго дня, и солнечные лучи низко двигались по воде, когда мы проезжали мимо небольшого острова с пеленой деревьев, возвышающихся в ста ярдах от берега. Я поймал внезапную вспышку солнца, отражающуюся в бинокле.
  
  
  «Просто продолжай плыть мимо», - тихо сказал я со дна лодки. Старик кивнул, когда мы двинулись дальше, а затем медленно кружил, как будто возвращаясь. Когда мы снова проезжали остров, я сидел, закидывая одну из сетей на носу дори. Еще раз я уловил краткий отблеск солнечного света на бинокле. Мы шли, пока не наступила ночь, а затем я приказал маленькой дори вернуться. Два рыбака не задавали вопросов. Когда мы снова покинули маленький остров, было темно как смоль. Луна еще не взошла достаточно высоко, и я не стал ее ждать.
  
  
  «А теперь возвращайтесь в свои дома», - сказал я старику и его сыну, когда я спрыгивал через край дори, оставив с ними пакет.
  
  
  Они серьезно кивнули, и я услышал слабый звук воды, ударившей по бокам дори, когда она повернулась. Я поплыл к темному холму, который был островом, мои туфли были привязаны к поясу, а мои модные носки были засунуты в карман. Приближался прилив и помог мне. Вскоре я почувствовал галечное дно под ногами и выполз на каменный пляж. Я подождал немного, отошел от пляжа и вытер ноги насухо о траву, которая росла на краю деревьев. Потом надел носки и туфли. Следить босиком - не лучший вариант. Я осторожно двигался между деревьями. Я отошел на сотню ярдов вглубь суши, когда увидел вспышку света.
  
  
  Я прокрался вперед, пригнувшись, приближаясь к тому, что оказалось обрушившейся скальной массой, которая когда-то была своего рода храмом. Но разрушение было остановлено новыми каменными блоками, размещенными на стратегических позициях, и деревянными досками, заполняющими дыры. Остатки храма тянулись обратно на расчищенную территорию, и я увидел, что крыша была хорошо отремонтирована, с желобами и водостоками по краям. Из узкого арочного прохода без дверей появилась фигура - искалеченный и скрюченный старик. Он зажег факел, воткнутый в настенный держатель, а затем прошел вдоль стены храма, чтобы исчезнуть за спиной. Он был японец или, по крайней мере, азиат. Я подождал и увидел, как двое мужчин в монашеских одеждах вышли, собрали дров и вернулись внутрь.
  
  
  Сквозь трещины в камнях и досках и в отраженном свете открытого квадрата, бывшего когда-то окном, я видел мерцание факелов изнутри и слышал звуки пения. Если бы Карлсбад был здесь, я должен был признать, что он выбрал адское место, чтобы спрятаться. Если бы его друзья не потеряли этот медальон, мы могли бы потратить десять лет на поиски этого места. Если он здесь, он должен чувствовать себя в безопасности. За исключением наблюдения за рыбацкой лодкой в бинокль, у них нигде не было охраны.
  
  
  Я пересек небольшое пространство к стене храма, когда пение прекратилось. Прижавшись спиной к стене, я проскользнул в темноту арочного дверного проема, а затем вошел внутрь, в область глубоких теней. Пол у входа был грязным, но каменный пол начинался прямо внутри арки. Прежде чем двинуться дальше внутрь храма, я поместил маленький релейный блок питания в глубокую тень дверного проема и щелкнул выключателем. Я слышал голоса внутри, женские голоса, и я мог слышать движение людей.
  
  
  Моя рука инстинктивно прижалась к Вильгельмине,
  
  
  в ее кобуре, твердое уплощение Хьюго на моем правом предплечье. Глубоко вздохнув, я двинулся вперед. У меня все было хорошо, пока я не ступил на первый камень за арочным проемом; это был широкий плоский камень, и я узнал, почему не выставили охрану. Эта проклятая штука была на какой-то вертлюжной опоре - она ​​перевернулась, и я почувствовал, что меня посылают полутолкнувшись вперед, чтобы сделать грандиозный выход.
  
  
  Вильгельмина была у меня в руке, когда мое колено ударилось об пол, и я упал в большую центральную комнату, где фигуры приближались ко мне со всех сторон. Я заметил одну огромную фигуру, обнаженную до пояса, сбоку, но у меня не было времени провести инвентаризацию. Проклиная проклятый камень, я выпустил очередь выстрелов, разбросав их, и я услышал крики боли и тревоги, когда увидел, что три падающих фигуры. Комната была освещена мерцающим светом настенных факелов и заполнена движущимися тенями и почти темными участками. Пока остальные разбежались, я развернулся к дверному проему, на этот раз перешагнув через камень. Когда я вышел на улицу, то увидел, что люди выходят из разных боковых выходов и бросаются на меня. Я выстрелил еще раз и увидел, что еще двое упали. В камне в дюйме от моей головы прозвучал выстрел, я побежал обратно в храм, снова перепрыгнув через подвижный камень.
  
  
  Мужчины приближались ко мне внутри, в то время как я слышал, как остальные врываются через дверной проем. Я решил не использовать Хьюго. Был хороший шанс, что, как это часто случалось, он останется незамеченным и пригодится позже. Прямо сейчас он бы просто удалил несколько, а остальные могли достать меня. Их люди, казалось, не боялись быть убитыми - они подходили со всех сторон.
  
  
  Я устремился к дальней стене, когда прозвучали два выстрела, просвистевшие мимо моего уха и прозвучавшие, как пушки, в пещерной внутренней части храма. Я нырнул, упал на пол и снова прибежал. Трое мужчин вошли, чтобы отрезать меня, и я врезался в них, чувствуя, как мои удары бьют по плоти и костям. Двое из них упали. Третий обнял мою левую ногу, и я сильно ударил правой ногой. Я почувствовал, как моя нога ударилась ему в лицо, и руки отпустили. Я изменил курс и попытался добраться до другой стороны большой комнаты.
  
  
  Раздался еще один выстрел. Этот выстрел оцарапал мой лоб, и я почувствовал острую боль от него, когда он опалил кожу чуть ниже линии роста волос. Я пригнулся, споткнулся и упал, когда меня пронзил еще один выстрел. Я перевернулся, чтобы избежать третьего выстрела, за которым я был уверен. Это произошло, как и огромный японец. Я видел, как его тело заполнило пространство надо мной. У сукиного сына был положительный талант помогать мне, когда я был сбит с ног.
  
  
  Я перевернулся, чтобы уйти от него, но он опустил обе руки, сцепив руки вместе, как кувалду. Удар с огромной силой попал мне между лопаток, и я растянулся на полу. Его нога последовала за мной, схватив меня у виска, и я почувствовал, как я прыгаю на два фута в сторону. Еще больше рук подняли на меня град ударов. Резкий удар чего-то металлического, вероятно, ствола пистолета, попал мне по макушке. Я увидел пурпурные вспышки, а затем тьма исчезла.
  
  
  Это могло быть вечность или всего пять минут, но я начал медленно вырываться из темноты. Когда я начал приходить в себя, я почувствовал мягкое прикосновение мокрой тряпки к моему лицу, прикосновение к глазам, прикосновение ко лбу, затем к щекам. «Это чертовски мило с их стороны», - туманно подумал я. Когда я открыл глаза, я увидел, что они не были нежными, а просто стирали с меня макияж. Старая однорукая женщина натирала меня мокрой тряпкой.
  
  
  Я почувствовал, как мои руки связаны за спиной на запястьях. Мои лодыжки тоже были связаны, и меня прислонили к стене. Позади старухи я увидел лица и формы, когда я начал сосредотачиваться. Глаз в первую очередь выделяет самые важные вещи; в данном случае - огромная форма японца, его плоть в складках на огромной груди и животе, поистине настоящая гора человека. Рядом с ним, выглядевший тоньше, чем был на самом деле, стоял седой мужчина с ярко-голубыми глазами, а рядом с ним Рита Кенмор, теперь в черных брюках и желтой майке. Я посмотрел на Карлсбада. По крайней мере, я знал, что он действительно здесь.
  
  
  Один из мужчин, стоявших за Ритой, держал Вильгельмину в руке. Я чувствовал, что Хьюго все еще надежно привязан к моему предплечью. Остальные люди в храме собрались полукругом и уставились на меня. Большинство из них были азиатами, но не все, и во всех них было что-то странное. В основном мужчины, в группе было несколько женщин, и у большинства были старые морщинистые лица, хотя было немного более молодых, хорошо сложенных мужчин. Но у всех у них было тревожное выражение глаз, выражение внутренней боли. Некоторые из них были искалечены и деформированы. Старуха закончила смахивать мой макияж и встала, чтобы отступить.
  
  
  За людьми я увидел коридоры, ведущие от основной части храма. У дальней стены ряды свечей горели у своеобразного алтаря - длинной плоской каменной плиты, за которой висела своеобразная скульптура - скульптура из почерневшего металла и куски кости.
  
  
  Голос Карлсбада снова привлек к нему мое внимание.
  
  
  «Это тот человек, который почти не позволил тебе сбежать с Ритой?» - он говорил большому японцу. Борец кивнул.
  
  
  «Я впечатлен вашим открытием нашего маленького гнезда», - сказал мне Карлсбад. "Как вам это удалось?"
  
  
  «Чистая жизнь», - сказал я, и японец начал протягивать ко мне огромную руку.
  
  
  Карлсбад остановил его. «Нет, оставьте его в покое. Он не может причинить нам вреда. Фактически, мы можем держать его здесь. В конце концов, он может оказаться полезным».
  
  
  Гигантский японец выпрямился, но его глаза, маленькие в складках огромной головы, заблестели. Он ничего не сказал, и я подумал, был ли он настолько подчиненным, как казалось Карлсбаду.
  
  
  Я спросил Карлсбада. - "Где X – V77?"
  
  
  «Здесь и в полной безопасности, - ответил бактериолог. Я взглянул на Риту и попытался понять, что скрывается за этими голубыми глазами. Я подумал, что вижу неуверенность, и вернулся к Карлсбаду.
  
  
  «Вы уже убили четырех человек из-за этого», - сказал я и увидел, что Рита быстро взглянула на него. Теперь я знал, что видел в ее глазах. Сюрприз, шок. Карлсбад обратился ко мне, но он ответил на ее вопросительный взгляд.
  
  
  «Маленькая цена, которую нужно заплатить за то, что должно быть достигнуто».
  
  
  "И что это?" - спросил я.
  
  
  «Чтобы заставить мировых лидеров прекратить злоупотреблять наукой», - сказал Карлсбад.
  
  
  Он указал на стоящих рядом. «Каждый здесь является жертвой безнравственности современной науки и политики. Каждый человек здесь является жертвой того или иного научного прогресса, который своим использованием действительно наносит вред человечеству».
  
  
  "Например?" Я спросил. «Этот большой болван выглядит здоровым».
  
  
  «Г-н Кийиси, как и многие другие, был ребенком в Хиросиме во время бомбардировки», - пояснил Карлсбад. «Он бесплоден и не может иметь ребенка. Некоторые из моих людей здесь - рабочие, получившие внешнее или внутреннее увечье из-за постоянного воздействия радиоактивности на предприятиях, на которых они работали. Некоторые из них были солдатами, навсегда выведенными из строя из-за воздействия нервно-паралитических газов. Другие были инвалидами. рыбаки, чьи желудки в основном исчезли из-за употребления в пищу рыбы, зараженной инсектицидами.
  
  
  «Здесь пятнадцать семей, пятнадцать из двухсот погибших в горах Кавказа, когда российский самолет случайно сбросил контейнер с бактериологическими вирусами. Об инциденте ничего не говорится. В Америке тысячи овец погибли в подобной аварии. , овцы, которые легко могли быть людьми ".
  
  
  Слушая его, я с ужасом осознал, что Карлсбад вышел далеко за рамки роли протестующего человека науки. Он создавал своего рода элиту проклятых, что звучало как политический и моральный подтекст.
  
  
  «Я думаю, мы должны убить его немедленно», - сказал большой японец, показывая на меня маленькими глазками, твердыми, как камни.
  
  
  «Нет», - резко сказал Карлсбад. «Он, очевидно, лучший агент. Он может помочь нам вовремя, по желанию или по неволе».
  
  
  Рита все еще была там, но ее глаза были устремлены в пол. Я знал, что если бы у меня был шанс выбраться отсюда, это зависело бы от одной стройной девушки и одного стройного туфля на шпильке. Карлсбад повернулся к племяннице и положил ей руку на плечо.
  
  
  «Мы идем сейчас», - сказал он. «Вы будете в безопасности здесь, пока мы не вернемся. Ваш номер не в« Гранд-отеле », но этого будет достаточно. Прошло время, а американское правительство или кто-либо другой не предпринял никаких действий. Мы начинаем наиболее критическую фазу наша миссия сейчас, моя дорогая. Но однажды она того стоит ».
  
  
  Он нежно поцеловал девушку в щеку и повернулся к гиганту рядом с ним. На бесстрастном лице огромного человека ничего не было видно, но у меня было отчетливое ощущение, что он стоит в стороне и принимает собственные решения. Возможно, это было то, как его маленькие глазки все воспринимали, сверкающие и злобные.
  
  
  "Кого вы оставляете ответственным?" - спросил Карлсбад, и горный человек указал на фигуру в мантии, которая выступила вперед.
  
  
  «Тумо», - сказал великан, и Тумо почтительно поклонился Карлсбаду, а затем быстро перевел взгляд на огромного человека. Что-то произошло между двумя мужчинами, невысказанное, мимолетное, но, тем не менее, было. Тумо было под тридцать, он был хорошо сложен, с жесткой линией рта и глазами, которые почти не уступали Карловым Варам по своей темноте. На груди, обнаженной свободным платьем, он носил серебряный медальон с человеческой костью в центре. Все они носили эти украшения, одни в виде браслетов на щиколотках, другие висели на запястьях.
  
  
  «Тумо и я тщательно обсудили, что именно он должен делать, - сказал Сумо Сэм. «Если с нами что-нибудь случится, он продолжит».
  
  
  Карлсбад улыбнулся. - «С нами ничего не случится». «Пока у меня есть вирусы, они должны проявлять крайнюю осторожность в своих движениях. Пойдем, пойдем».
  
  
  Карлсбад снова поцеловал девушку, на этот раз в лоб, и направился к двери. Великан и двое других японцев, которые были с ним, последовали за ним. Я должен был дать ему последнюю попытку.
  
  
  «Весь мир насторожен, Карлсбад», - крикнул я ему вслед. «Вы не можете победить. Прекратите».
  
  
  Он остановился в тени под аркой и улыбнулся мне в ответ.
  
  
  «Вы ошибаетесь, - сказал он. «Я не могу проиграть».
  
  
  Я выругался про себя, зная правду того, что он ответил. В ту минуту, когда он освободился от этого напряжения, он понял свою точку зрения. Но он больше не был доволен тем, что просто подчеркивал свою точку зрения. Он собирался использовать X – V77, чтобы разрушить мир вокруг себя. Я взглянул вверх и увидел мужчину Тумо, наблюдающего за мной. Он резко повернулся и поспешил прочь. Остальные начали отдаляться и исчезать в многочисленных коридорах, ведущих из центральной части разрушенного старого храма.
  
  
  Рита Кенмор все еще стояла там. Она собиралась что-то сказать, когда от звука двигателя стены храма загудели. Это был вертолет. Я знал этот характерный звук, и я слушал, как вертолет взлетел и, наконец, исчез. Только девочка осталась смотреть на меня.
  
  
  «Мне очень жаль, - сказала она. "Я действительно сожалею."
  
  
  «Вытащи меня отсюда», - тихо сказал я ей. «Сейчас, пока никого нет. Быстро!»
  
  
  Китайские голубые глаза стали еще круглее, отражая ее шок от того, что я даже подумал о таком. Она не двинулась с места, но я почувствовал, как она отступила.
  
  
  «Я не могу», - сказала она тихим голосом. «Мне очень жаль, но я просто не могу».
  
  
  «Послушайте, а что если бы я сказал, что думаю, что ваш дядя прав, но я знаю, что он не может победить», - предложил я. «Выпусти меня отсюда, и я помогу ему».
  
  
  «Я бы не поверила тебе», - сказала она серьезно. «Вы не думаете ничего подобного. Но он прав, знаете ли. И то, что он пытается сделать, правильно».
  
  
  Я стиснул зубы. У меня не было времени на философские абстракции, но я должен был до нее добраться.
  
  
  "Хорошо, я признаю, что не знаю, прав он или нет. Но я знаю это. Вы не можете поступать неправильно. Когда вы делаете это, вы разрушаете всю легкость, которая есть, и это то, что делает ваш дядя. К сожалению, он не только разрушает концепции, он собирается уничтожить людей, людей из плоти и крови ».
  
  
  Она смотрела на меня, закусывая нижнюю губу зубами, и я не сводил с нее глаз. Я знал, что наконец добираюсь до нее. Вдруг снова появился Тумо и первым подошел к ней. С ним было двое мужчин и две женщины.
  
  
  «Возьмите ее», - тихо сказал он, и я застонал. Рита подняла глаза, когда мужчины быстро подошли к ней, схватив ее за руки. Она нахмурилась, не совсем понимая. Но я чертовски хорошо знал, что происходит. В идеалистическом движении Карлсбада было несколько перекрестных течений.
  
  
  "Что ты делаешь?" - Рита ахнула, когда они закрутили ей руки за спину. "Отпусти меня немедленно!"
  
  
  Ответом Тумо была громкая пощечина по ее лицу, от которой ее хорошенькая голова повернулась. Я видел, как у нее на глазах выступили слезы. «Я… я не понимаю», - задыхалась она.
  
  
  «Я объясню быстро, - ответил я. «Тумо, вот и человек вашего большого восточного друга, у него свои собственные представления о том, как управлять делами, когда ваш дядя закончит делать свое дело».
  
  
  Тумо улыбнулся смертельной злой улыбкой и ударил меня ногой в грудь. Когда я увидел приближающуюся его ногу, а он был в одних сандалиях, это было просто адски больно. Он повернулся к Рите и провел руками по ее груди. Она попыталась увернуться, но двое других мужчин держали ее неподвижно. Женщина стояла и смотрела.
  
  
  «Ваш дядя заинтересован только в том, чтобы мир понял», - сказал Тумо. "Мы, пострадавшие и жертвы неправомерного использования науки в мире, заинтересованы в том, чтобы она приносила прибыль.
  
  
  Он повернулся к женщинам. «Подготовьте сначала жертвенник, а затем ее», - сказал он. Мужчины уже закончили связывать руки Риты за спиной и ее лодыжки вместе, как и я была связана. Они бросили ее рядом со мной, и я услышал, как она вскрикнула от боли, когда она ударилась о стену. Когда она наконец посмотрела на меня, Тумо и остальные молча удалились, и ее лицо было залито слезами.
  
  
  "Что они собираются с нами делать?" - спросила она со страхом в голосе.
  
  
  «Убить нас», - категорично сказал я. Я ничего не сказал о том, чтобы сделать это жестким путем. Она узнает достаточно скоро. Фактически, она узнала раньше, чем я предполагал, когда две женщины вернулись. Одна подошла к алтарю и стала переставлять свечи, приближая их к каменной плите и ставя за ней полукругом. Другая женщина подошла к Рите с маленьким перочинным ножом и начала срезать одежду девушки, пока она не обнажилась. Ее глаза встретились с моими, в них разделились мучительное смущение и страх. Женщина подошла к алтарю.
  
  
  Смущение сменилось вздохом ужаса, когда две женщины вернулись, подняли ее на ноги и потащили к каменной плите алтаря. Внезапно меня охватил ужас, и я увидел то, что было сооружено над алтарной плитой. Красивое молодое тело Риты было привязано к алтарю, ее лодыжки развязаны, ее ноги раздвинуты, а затем закреплены ремнями на щиколотках. Ее руки были связаны по бокам. На каменной плите свечи были расположены так, что горячий воск стекал на длинные металлические полоски, подвешенные на сбалансированных проводах. Обе женщины видели, как я ужасался, когда они закончили с Ритой.
  
  
  «Верно», - сказала одна, повернувшись ко мне. "Свечи сделаны из особого воска, который долго-долго остается горячим. Поскольку воск заполняет металлические полосы
  
  
  они наклонятся и обрушатся на нее. К утру она будет покрыта воском с головы до ног ".
  
  
  Я знал, что она говорила правду. Сеть металлических воронок и лент над каменной плитой напоминала дьявольский агрегат.
  
  
  «Мало-помалу она умрет, - сказала женщина. «Она будет нашей жертвой духу боли. Другие могут молиться символам любви, мира и добра, но мы, получившие неизлечимые травмы, молимся нашему руководящему духу боли. Это боль, которая направляла нашу жизнь , физическая боль, эмоциональная боль ".
  
  
  Другая женщина была занята зажиганием тщательно расставленных свечей, которые были частью безумной затеи. Я видел, как Тумо вошел во главе процессии, медленно шел, бормоча песнопения. Две женщины присоединились к группе, когда все они преклонили колени перед каменной плитой. Пока женщины продолжали петь, мужчины во главе с Тумо встали по обе стороны камня и потерли руками обнаженное тело девушки. Рита вскрикнула от страха, а не от боли. Боль скоро начнется. В конце концов они отошли от девушки и присоединились к женщинам в следующих песнопениях. Свечи продолжали гореть ровно, и я мог видеть, как металлические полосы начинают наполняться горячим жидким воском.
  
  
  Я давно проверил веревки на запястье и обнаружил, что они слишком прочны, чтобы порвать. Хьюго все еще был привязан к моему предплечью, но на данный момент от него не было никакой помощи. Если я не найду способ освободиться, Рита Кенмор умрет, и я буду следующей. Мало-помалу воск брызгал на нее с жгучей, обжигающей болью, в конце концов покрывал прекрасные губы и лицо, пока удушье не закончилось.
  
  
  Неожиданно пение прекратилось, вся труппа поднялась и молча вышла из главного зала. Глаза Риты наполнились слезами, когда она повернула голову и посмотрела на меня.
  
  
  Я был занят поиском способа выбраться оттуда. Мой взгляд скользнул по обнаженной фигуре девушки, не обращая внимания на ее крайнюю прелесть. Я смотрел на ее руки. Они могли свободно открываться и закрываться, хотя ее запястья были привязаны к камню. Она могла что-то удерживать в них, как Хьюго! Я не знала, как долго мы будем одни, так что сейчас или никогда.
  
  
  Я начал продвигаться по полу, как червь, со связанными вместе лодыжками. Я был только на полпути, когда понял, что моя одежда промокла от пота, но я продолжал двигаться, иногда поворачиваясь на спину и подталкиваясь вперед, а затем ускользая на бок.
  
  
  Когда я достиг края каменной плиты, мне пришлось на мгновение остановиться, чтобы отдышаться. Моя грудь вздымалась, во рту было сухо, мышцы напрягались и требовали расслабления. Присев как можно прямо, я прислонился лбом к краю каменной плиты и балансировал, когда мне удалось подняться. Это было очень ненадежно, лодыжки были тесно связаны. Но, в конце концов, я встал, все еще крепко сковывая руки за спиной, наполовину опираясь на обнаженное тело Риты, чтобы удерживать равновесие, чтобы оставаться в вертикальном положении. Моя голова упала на ее правую грудь. В любых других обстоятельствах я бы безмерно наслаждался этим.
  
  
  Мои губы потерлись о маленький розовый кончик.
  
  
  Потянувшись вдоль края плиты, я остановился там, где ее рука лежала на камне. Все еще наклонившись вперед, моя голова теперь покоилась на ее бедрах, я взглянул на выступающий живот и темный холмик прямо перед моими глазами.
  
  
  «Слушай меня внимательно, - сказал я. «Я собираюсь развернуться, и у меня в руке будет стилет. Я вложу его в твою руку. Держи его крепко, укажи вверх, и я разорву эти веревки на запястье. ? "
  
  
  «Да», - услышал я ее голос напряженным, хриплым. Я осторожно повернулся, стараясь оставаться в вертикальном положении и удерживать равновесие. Прижав предплечье к краю плиты, я отпустил Хьюго и почувствовал, как стилет выпал из ножен в мою руку. Осторожно маневрируя, я почувствовал открытую руку Риты и вложил в нее стилет. Я держался, пока не почувствовал, как ее рука сомкнулась на рукоятке лезвия.
  
  
  «Хорошая девочка», - сказал я. «Теперь держи это крепче». Медленно, стараясь не вырвать Хьюго из ее хватки, я прижимал веревки на запястьях к лезвию, перемещая их вверх и вниз по нему, иногда опуская их на острие. Я только начал, когда это случилось, сразу. Я скорее знал, чем видел, что произошло. Первым делом Рита вскрикнула от чистой боли. Ее рука непроизвольно разжалась, и я почувствовал, как с нее упал стилет, и услышал, как он упал на пол.
  
  
  Я потерял равновесие и упал вперед, изогнувшись, чтобы избежать разбитого лица. При этом я увидел, что первая воронка расплавленного горячего воска отпустила, и вещество лежало на животе девушки, все еще выделяя маленькие струйки пара.
  
  
  Крик боли Риты теперь превратился в удушающие рыдания. Когда я лежал на полу рядом с каменной плитой и смотрел вверх, я увидел, как второй короткий кусок металла достиг своего предела, наклонился и послал еще одну струю жидкого воска на девушку. Этот приземлился рядом с первым, немного выше, на краю ее ребер, и она снова закричала.
  
  
  .
  
  
  Я подумал о том, чтобы поднять Хьюго зубами, когда стилет лежал в пределах досягаемости, подтянуться и снова вложить его в ее руки. Но я знал, что это бесполезно. Я буду мучительно медленным, и вскоре ее крики заставят остальных насладиться ее страданиями на ринге. А потом, даже если я снова возьму лезвие в ее руку, еще один поток воска принесет те же результаты. У меня не хватало времени, и это привело меня в гневное отчаяние.
  
  
  На этот раз я прокатился по длине каменной плиты до того места, где горела толстая свеча в высоком держателе в дальнем конце алтаря. Поднявшись на колени, я бросился вперед, сильно ударившись о высокий кованый держатель. Он упал, свеча все еще была на месте, и лежала на каменном полу. Не обращая внимания на ушибленную боль в коленях и ноющие мышцы, я медленно двинулся к свече на полу. Стиснув зубы от жгучей боли, я сунул запястья в огонь, удерживая их так долго, как мог выдерживать боль, а затем отстранился. Но только на мгновение. Сделав еще один глубокий вдох, я снова погрузил веревки в пламя свечи. Кожа на моих запястьях покрылась кожными покровами и покрылась волдырями, а в животе тошнило от боли. Потом я почувствовал, что веревки достаточно прожигают. Я откатился и потянул, и мои руки освободились. Я дал себе десять секунд, чтобы полежать, а затем сел, потянулся к Хьюго и перерезал веревки, связывающие мои лодыжки.
  
  
  Я встал, начал вытаскивать панель пряжки ремня, когда увидел, что другая металлическая воронка начала опрокидываться. Я перерезал лодыжку и наручные ремни Риты и оторвал девушку от каменной плиты как раз в тот момент, когда на нее пролился еще один поток горячего воска. Она была в моих руках, прижималась ко мне, дрожала, ее тело было мокрым от пота. Я оттолкнул ее и вытащил небольшой передающий блок на задней части пряжки ремня.
  
  
  «Операция DS», - крикнул я. «Операция DS». Я дал позывные еще трижды, а затем попросил выстрелить. Я дал им описание и положение острова и сказал им разрушить храм на нем. Остров сказал, что четверо из S.O.I. Охотники за подлодками будут готовы. Каждая из них несла по четыре 50-мм пушки в сдвоенных установках и четыре пятиствольных гранатомета. Все вместе они могли дать более чем достаточно огневой мощи. Если бы силовой агрегат сделал свое дело, они бы услышали мой зов.
  
  
  Я как раз закончила, когда появился Тумо с тремя другими мужчинами. Увидев рядом обнаженную фигуру Риты, он сразу понял, что что-то пошло не так. Он залез в халат и вытащил пистолет. Звук выстрела сказал мне, что это Вильгельмина. Я оттолкнул Риту в сторону и ударился об пол, когда Тумо сделал еще один выстрел. Он бежал ко мне, и я откатился за каменную плиту алтаря, когда в храме раздался грохот древнего гонга.
  
  
  Тумо, к которому присоединился еще один мужчина, приближался к каменной плите. Присев с другой стороны, я услышал их осторожные шаги. Свеча, которую я использовал для сжигания веревок на запястье, все еще горела в своем высоком держателе всего в нескольких дюймах от меня. Я протянул руку и медленно, без шума, потянул ее к себе. Я слышал, как другие бегут. Как я и ожидал, Тумо ждал, свешиваясь на одной стороне каменной плиты, в то время как другие люди двигались вокруг конца.
  
  
  Удерживая нижнюю часть высокого держателя, я сунул горящую свечу в глаза одному из нападавших, когда он огибал конец алтарного камня. Он закричал и упал на спину. Тумо теперь карабкался по камню алтаря, чтобы четко выстрелить в меня. Я поднял длинный железный держатель и швырнул его в аккуратно уравновешенные свечи и воронки над камнем. Я откатился в сторону, когда услышал крик Тумо. Горячий воск пролился на него с полдюжины металлических полос. Он был на алтаре, схватившись от боли в затылке, когда я позволил Хьюго взлететь. Он вошел в его правый висок, прямо над глазом, с полной силой, проникая до самого рукоятки. Я видел, как человек вздрогнул и упал вперед, обмякнув на алтарном камне, нечувствительный к горячему воску, который все еще брызгал на него.
  
  
  Я пересек несколько ступенек одним быстрым прыжком, вытащил Хьюго, вытер лезвие о рубашку Тумо и поднял Вильгельмину. Услышав крик Риты, я развернулся и произвел два выстрела. Двое мужчин, державших ее, были отброшены назад мощными 9-миллиметровыми пулями с близкого расстояния. Рита подбежала ко мне, и я встретил ее на полпути, стреляя по остальным, когда они ворвались в область из окружающих коридоров.
  
  
  Я стрелял во все, что попадалось мне в поле зрения, и стрелял короткими очередями, разбрасывая их, как листья на ветру. Я двигался назад, таща за собой Риту, когда раздался первый выстрел из патрульных катеров и древний храм задрожал. Быстро последовали новые выстрелы, некоторые попали в деревья, другие попали прямо. Я знал, что русские артиллеристы нацеливаются на свою цель. Некоторые мужчины и женщины пытались
  
  
  бежать, другие собирались вместе, чтобы сбиться в кучу, ожидая смерти. Произошла полная очередь выстрелов, и стены старого храма словно рухнули, как детский картонный домик.
  
  
  Я перелез через обломки и направился к дневному свету, таща за собой Риту, останавливаясь только для того, чтобы снять мантию с неподвижного тела и передать ей.
  
  
  Она обернула ее вокруг себя. Мы упали на землю, перевалившись через кучу обломков, и над нашими головами просвистели два снаряда. Таща ее за собой, я встал и побежал к деревьям, снова упав, когда еще одна пара снарядов, просвистев, приземлилась среди остатков храма. Теперь они действительно заметили свою цель, и почти каждый снаряд попал в цель. Мы с Ритой споткнулись с тонкой полосы деревьев на пляж, а я лежал там, вытаскивая комплект для посылки из пряжки ремня.
  
  
  «Операция DS», - позвал я, надеясь, что выстрелы не убили маленький блок питания. «Операция DS. Не стреляйте. Заберите меня на пляже. Повторите. Заберите меня на пляже. Обязательно».
  
  
  Мы распластались на пляже, когда над нашими головами кружили три снаряда. Маленький островок трясся от ярости заграждения, которое закладывали четыре патрульных крейсера, и я знал, что они тоже использовали свои ракетные установки. Затем стрельба внезапно прекратилась, и я вздохнул с облегчением. Блок питания все еще работал. Я поднял голову и увидел над водой белую вспышку брызг с носа быстро движущегося судна, идущего прямо к нам. Затем показались низкие строения патрульных кораблей, приближавшихся настолько близко, насколько она осмеливалась.
  
  
  «Пойдем, - сказал я, таща за собой Риту в прибой, - нам нужно успеть на автобус».
  
  
  Патрульный катер замедлил ход, повернул и заглушил двигатели не более чем в нескольких сотнях ярдов от берега. Мы с Ритой уже плыли, Рита переживала тяжелые времена в своей объемной мантии, которая впитывала воду и лежала на ней мертвым грузом. Я помогал ей, пока сильные руки не потащили нас на патрульный крейсер. Мой разум уже забыл о том, что произошло, и продолжал думать о Карловых Варах.
  
  
  «Уведи девушку под палубу, пожалуйста», - сказал я капитану крейсера, высокому квадратному русскому с короткими светлыми волосами. «Горячий чай тоже поможет».
  
  
  «Да», - кивнул он.
  
  
  «И отведи меня к своему радио», - сказал я. Он еще раз кивнул, и я последовал за ним под палубу. Пока у них была пара комбинезона и старая рубашка для Риты, я был на связи по радио, установив релейный контакт сначала с большой русской подводной лодкой класса W, а затем со специальной частотой, установленной для этой операции. Я сообщил плохую новость о том, что Карлсбад улетел из храма и продвигает свои планы в другом месте.
  
  
  Я услышал голос Острова, после чего радиосвязь временно прервалась. Когда он вернулся, комендант советской разведки давал мне инструкции, которые были быстро прояснены и согласованы им самим, Ястребом, Чунг Ли и полковником Нуташи. Нас собирались подобрать на большом советском самолете и доставить к одному из американских авианосцев у берегов Японии. Тем временем я должен был подготовить полный отчет, который должен был быть передан через мощный передатчик. Грубое рычание Острова было более явным, чем обычно, а его последнее напутствие вызвало у меня беспокойство.
  
  
  «Я ожидал чего-то лучшего, Картер. Этот человек был в твоих руках».
  
  
  "Хотите поменяться местами?" - спросил я, и он отключился. Я отвернулся от передатчика и подошел к Рите, одетой в свободную серую матросскую рубашку и комбинезон. Ее руки нашли мои, когда я сел рядом с ней, в тесноте внутри патрульного крейсера.
  
  
  «Я никогда не смогу тебя отблагодарить», - тихо сказала она.
  
  
  «Я позволю тебе попробовать», - сказал я. «На самом деле, вы можете начать прямо сейчас. Подумайте. Постарайтесь вспомнить все, что вы, возможно, слышали, что ваш дядя или его большой японский приятель говорили о том, куда они собирались. Они уехали на вертолете, а это значит, что где бы он ни был, это не было не слишком далеко ".
  
  
  Пока она думала, я наблюдал, как на ее гладком лбу образовалась небольшая борозда. «Дядя пришел в храм только для того, чтобы привести меня туда», - сказала она. «Штамма вируса никогда там не было. Он сказал, что если что-то выйдет из-под контроля, храм станет самым безопасным местом, изолированным от воды и с контролируемым населением».
  
  
  «Значит, они спрятали штамм в другом месте», - сказал я. «Подумай, дай мне все, что ты вспомнишь».
  
  
  «В основном они говорили так тихо, что я их не слышала, пока мы летели на Курилы», - ответила Рита. «Но я слышала достаточно, чтобы понять, что заключительная фаза плана будет включать в себя пилота реактивного самолета, который должен был встретить их, человека, жена которого погибла в результате радиоактивного взрыва».
  
  
  Я мысленно перебрал ее слова. Я знал, что они значили бы намного больше, если бы мы могли уместить их только с недостающими частями. Пилот реактивного самолета мог означать, что им нужен высокоскоростной самолет с большой дальностью полета. И это даже немного сузило круг вопросов. Пилот реактивного самолета с женой погибшей в результате радиоактивного взрыва. Мне уже не терпелось выбраться отсюда на летающей лодке. Я должен был попасть на радио с Хоуком. Слова Риты вернули меня.
  
  
  "И было что-то еще, - сказала она.
  
  
  - Я слышала, как Кийиши использовал фразу «кончик трех». Он сказал, что пилот знал, что встретит их на острие тройки ".
  
  
  Рита откинулась назад и беспомощно пошевелила руками. «Это все, что я помню, Ник. Больше ничего не было».
  
  
  Наконечник из трех. Я позволил этой фразе крутиться в моей голове, но она ни черта не сработала, а затем я услышал звук приближающихся тяжелых двигателей летающей лодки.
  
  
  «Пойдем наверх», - сказал я. «Каждая секунда на счету». «Неделя», - сказал Хоук. Осталось всего несколько дней. Я смотрел, как большой самолет-такси остановился, а патрульный катер подошел к открытому дверному проему. Мы пересели на гигантский самолет и через несколько часов оказались на борту авианосца Соединенных Штатов в туманных прибрежных водах северной Японии. Корабельные медсестры взяли Риту за руки, и ей отвели одну из кают, отведенную для высокопоставленных гостей. Я попал на радио с Хоуком, и, как всегда, он послушал первым. Он ничего не сказал, пока я не завершил полный отчет, а затем он вмешался с его усталым голосом.
  
  
  «Это иронично, Карлсбад, называя нас марионетками. Он даже не является хозяином своего собственного плана. Может, мы все злимся, Ник, каждый из нас».
  
  
  Он записал несколько вещей, о которых мне сообщила Рита. Я слышал, как он придал своему голосу резкость, но это потребовало усилий. «Я заставлю всех сразу заняться этим. Тебе придется просто стоять в стороне. Это может занять время, часы, если мы вообще что-нибудь придумаем. Где сейчас девушка?»
  
  
  «Отдыхает в каюте», - ответил я.
  
  
  «Пусть кто-нибудь будет с ней постоянно», - сказал он. «Может, она разговаривает во сне. Может, в ее подсознании есть что-то, что выйдет наружу, когда она спит».
  
  
  «Роджер», - сказал я, и Хоук отключился. Я обнаружил, что улыбаюсь. В конце концов, доверять это было некому. Я подошел к капитану и сказал ему, что нас с Ритой Кенмор следует беспокоить, только если позвонит Хок по рации. - У нас есть жизненно важные планы поехать, - сказал я. Думаю, капитан мне даже поверил. Мальчики в каюте экипажа этого не сделали, что свидетельствует о недостатках слишком большого образования.
  
  
  Я поспешил в каюту, постучал, и Рита открыла дверь. Ее улыбка, первая настоящая, которую я когда-либо видел от нее, осветила комнату.
  
  
  «О, Ник, пожалуйста, войди», - сказала она. На ней был темно-красный свитер и кремовая юбка. Она увидела, как мой взгляд скользнул по мягкой округлости ее груди. «Спасибо медперсоналу на борту», ​​- сказала она, показывая на свою одежду.
  
  
  Я усмехнулся ей. - "Вы говорите во сне?" «Потому что я должен это выяснить».
  
  
  «Я не знаю, я знаю, что у тебя мало шансов узнать это. Я устала, но слишком взволнована, чтобы спать».
  
  
  «Может быть, я смогу расслабить тебя», - сказал я. Ее глаза были темными и серьезными.
  
  
  Я подошел к ней, мои губы прижались к ее губам, открыв ее рот, и я нашел ее язык своим. Она дрожала и цеплялась за меня, приветствуя меня с нетерпением, пронизывающим каждое движение ее тела. Я просунула руку под свитер и обнаружила, что медсестры не дали ей бюстгальтера. Моя рука сжалась вокруг мягкой твердости, и она ахнула. Я схватил свитер и натянул ей на голову. Она мгновенно прижалась ко мне, цепляясь, и я прижал ее спиной к кровати. Ее груди указывали на меня, и я поцеловал их, сначала нежно, а затем нежно покусывая каждый выступающий кончик. Ее голова откинулась назад, и она снова и снова задыхалась, хватаясь руками за мою спину. Постепенно соски начали подниматься и затвердевать. Я нежно потянул их губами, и Рита чуть не закричала. Я был благодарен за звуконепроницаемые стены кораблей флота.
  
  
  "О-о-ооо!" она вскрикнула и выгнула спину, засунув свою грудь мне в рот глубже. Когда я отпустил их, она упала на кровать. Мои губы скользили по ее телу, и она страстно стонала, когда я приближался ко всем местам.
  
  
  Ее прекрасные ноги призывно раздвигались. Я погрузился в нее, в ее влажность, чувствуя долгожданное тепло, которое она сжимает вокруг меня, и теперь ее тело двигалось с собственной волей, не считая стонущих протестов ее губ. Я знал, что она протестует только против экстаза, который в данный момент был ей недоступен. Но она пыталась добиться этого каждым толчком мускула, теплой влажностью, исходящей от нее, желанием, сотрясавшим ее великолепное тело.
  
  
  А затем, когда она достигла вершины страсти, она вытянула ноги прямо, а голова поднялась и запрокинулась. Ее руки были на моей груди, отталкивая меня от себя, в то время как ее ноги крепче сжимались вокруг меня, а затем она цеплялась за меня, двигаясь судорожно, создание чистой страсти. Наконец она упала, лишившись всего, кроме поверхностного резкого дыхания. Я лежал рядом с ней, моя голова прижалась к ее груди, губы касались ее сосков.
  
  
  Через некоторое время я почувствовал, как ее руки гладили меня по голове. Она прижалась ко мне, ее мягкие груди сладкими подушками прижались к моей груди. «Знаешь, я сама удивляюсь», - сказала она. «Я никогда бы не подумала, что смогу, ну, действовать в той напряженной атмосфере, в которой мы находимся. Думаю, это должен быть ты».
  
  
  Она встала на локоть и начертила воображаемые маленькие линии на моей груди.
  
  
  "Вы сексуально стимулируетесь стрессом?" спросила она.
  
  
  Я усмехнулся ей. - "Исследование или личное любопытство?"
  
  
  Она тихонько усмехнулась. - Думаю, и того и другого понемногу.
  
  
  «Честно говоря, это не имеет никакого значения», - честно сказал я ей. «Стресс, никакого стресса, я поддерживаю огонь».
  
  
  Через несколько минут она крепко спала у меня на груди, ее дыхание было мягким и ровным.
  
  
  Я запрокинул голову и задремал. Я вошел чуть больше полутора часов, когда услышал вежливый, но твердый стук в дверь. Выйдя из-под Риты, которая только пробормотала сонный протест, я оделся и открыл дверь.
  
  
  «Штаб AX вызывает вас, сэр», - сказал матрос, отдавая честь. Я тихонько закрыл за собой дверь и последовал за ним в радиорубку. Голос Хоука раздался на меня, когда я надевал наушники.
  
  
  "Девушка что-нибудь сказала?" он спросил.
  
  
  «Ничего, что вас интересует, сэр», - ответил я.
  
  
  «Это цифры», - ответила старая лиса. «Но мы собрали для вас несколько вещей, которые могут помочь. Чунг Ли считает, что пилот реактивного самолета может быть одним из их людей. Ему пришлось сделать несколько признаний, которые, должно быть, причиняли боль, но они подтвердили прошлые отчеты из наших собственных Источники. Во-первых, у китайцев произошел сильный взрыв во время испытаний их боеголовок. Была убита женщина. Ее муж был пилотом реактивного самолета по имени Чан Хва. Чанг Ли также пришлось признать, что один из их особенных реактивных самолетов дальнего действия отсутствовал в течение недели вместе с пилотом Чан Хва ".
  
  
  «Хорошо, китайский пилот с украденным самолетом и собственными недовольствами поможет Карлсбаду осуществить его план», - сказал я. «Это не говорит нам, где его искать».
  
  
  «Я тоже могу это получить», - сказал Хоук. «Это утверждение о« подсказке из трех », Ник, я дал нашим криптоаналитикам. Это не код и не настоящая криптография, но у них так много специализированного обучения разгадыванию загадок, что я решил, что они будут лучшими и самыми быстрыми. Они придумали возможный ответ: недалеко от Курил есть место, где встречаются Советская Россия, Китай и Корея. До него можно добраться на вертолете. Все три страны соприкасаются только на самой оконечности района в Чанкуфэн. "
  
  
  «Я сразу доберусь туда», - сказал я. «Если мы еще не опоздали».
  
  
  «Делай все возможное, Ник, - сказал Хоук. «Чон Ли едет с двумя специально подобранными людьми. И Остров. Чун Ли очень обеспокоен. Я думаю, именно поэтому он так старался сотрудничать. Он боится, что Карлсбад собирается натравить X – V77 на председателя Мао и Верховного. Совет. Он хочет, чтобы Мао уехал с Всемирной конференции лидеров Организации Объединенных Наций раньше намеченного срока. Честно говоря, я боюсь, что это тоже может быть план Карловых Вар, и вы знаете, к чему это приведет ».
  
  
  «Я могу получить здесь Vigilante A-5A», - сказал я. «Это будет для меня самый быстрый способ сделать это».
  
  
  «Я удостоверяю вам допуск», - сказал Хоук. «Возьми девушку. Может быть, черт возьми, послушай ее, если ты доберешься до него».
  
  
  "Подойдет", - сказал я. "Конец связи."
  
  
  Командир авианосца вступил во владение рацией, когда я помчался обратно в каюту. Я разбудил Риту, и ее руки обвились вокруг моей шеи. Ее полуоткрытые глаза говорили только одно.
  
  
  «Не сейчас, дорогая, - сказал я. «Слишком много дел».
  
  
  Она села, простыня упала с ее груди. Она мгновенно окунулась в свою одежду. «Лучше молись вовремя, - сказал я. «Это может быть наш последний шанс».
  
  
  Пятая глава.
  
  
  Мы с Ритой втиснулись в одно из двух кресел «Виджиланте», наш пилот - на другое. Они нашли пару джинсов и куртку на молнии, которые подошли бы Рите. Это было бы уютно, если бы большая часть наших пакетов с парашютом не доставляла неудобств. Два турбореактивных двигателя J79 разогнали самолет до скорости около 1400 миль в час не более чем за долгую минуту. Примерно через час мы летели над Сосурой на корейском побережье, а затем, на краю суши, где сошлись три страны, мы увидели деревню Чанкуфэн на границе с Маньчжурией. Сразу за ней проходила граница с Россией и деревня Подгорная. Мы облетели Чанкуфэн, а затем пролетели над фермерскими домами с соломенными крышами и глиняными домами и холмистой местностью, усеянной кустарником и низкорослыми деревьями. Я не видел никаких признаков поля, достаточно большого, чтобы посадить реактивный самолет.
  
  
  Пока мы летели по узкому заостренному пальцу суши, где три страны соприкасались на кончике, двигаясь на территорию Маньчжурии, пилот низко нырял над полями и домами. Я увидел его руку, направленную вниз, и он сделал крен. Внизу, у дома с глиняными стенами, махнула фигура, и я узнал полную фигуру Чун Ли. Красный китайский шпионский шеф держал в руке винтовку и махал ею. Он пришел сюда первым, как и подозревал Хоук. Когда пилот поднял Vigilante A5-A на крутой подъем, я задумался, что нашел Чунг Ли.
  
  
  Когда мы набрали достаточную высоту, пилот нажал кнопку катапультирования, и я почувствовал, как меня отбрасывает и взлетает вверх, мчась по небу и внезапно останавливаясь, когда парашют вздрогнул. Я мельком увидел купол Риты, круглая форма на фоне неба, поднимавшаяся за мной как гриб, а затем я сполз вниз, я потянул за стропы.
  
  
  Я ударился о землю в нескольких сотнях ярдов от фермы, отцепил свой парашют и побежал туда, где была Рита . Я как раз отцепил ее парашют, когда услышал рев приближающихся МИГ-19, трех из них, с севера. Они развернулись, кренились и взлетели, набирая высоту. Это будет Остров, приезжающий из Якутска.
  
  
  С Ритой рядом со мной я направился к дому. Чун Ли вернулся внутрь, и когда я вошел, мои глаза обвели комнату взглядом, прошел мимо двух китайцев в униформе на полу к узкой кровати, где лежал Карлсбад с глубокой, залитой красными пятнами дырой на его виске. Я услышал, как ахнула Рита рядом со мной, она протиснулась мимо и побежала к кровати. Сама комната, простые глиняные стены с деревянной крышей, ответвлялась на две другие комнаты, которые я мог только мельком увидеть. Я кивнул в сторону Карлсбада.
  
  
  Я спросил. - "Он умер?"
  
  
  Чунг Ли медленно покачал головой. «Во всяком случае, пока нет. Но пуля прошла через его висок. Он в коме. Как видите, произошла битва. Мы нашли дом и подверглись нападению».
  
  
  Он указал на двух мертвых солдат на полу, один с полевым передатчиком рядом с ним. «Двое моих мужчин были убиты», - сказал он. «Я сопротивлялся из соседней комнаты. Когда пуля попала в Карлсбад, остальные убежали».
  
  
  «Остальные? Вы имеете в виду огромного японца и пилота реактивного самолета?» - спросил я.
  
  
  Чунг Ли кивнул. «И еще двое мужчин», - сказал он. «На лендровере. Самолет, должно быть, был спрятан в нескольких милях от берега на одном из больших лугов. Но наши непосредственные проблемы по крайней мере решены».
  
  
  Я увидел что-то в глазах Чон Ли, чего не мог прочитать. Но в этом был триумф, ощущение Чеширского кота. Мне это не понравилось, но я выразил удовлетворение тем, что первым оказался в Карловых Варах.
  
  
  "Как ты хочешь сказать, наши непосредственные проблемы закончились?" - медленно спросил я. Глава китайской разведки указал на инертную форму бактериолога. «Он закончил», - сказал он. «Я видел, как люди с такой раной жили месяцами, парализованными и находящимися в коме, как он сейчас. Каким бы ни был его план, он закончился. Все, что нам нужно сейчас, - это заставить взвод проделать дюйм за дюймом поиск области для обнаружения X – V77 ».
  
  
  Я наблюдал, как Чун Ли прислонился спиной к грубой глиняной стене, очень непринужденно, с мягким удовлетворением на лице. Я чувствовал себя не так, и я повернулся, когда Остров и трое мужчин ворвались в открытую дверь. Взгляд российского вождя с первого взгляда оценил ситуацию и сосредоточил свою ледяную твердость на Чун Ли. Китаец снова рассказал ему о случившемся, и когда он закончил, я увидел, что напряженное лицо Острова немного потеряло мрачность.
  
  
  «Я согласен с генералом», - сказал он. «Люди Карлсбада могут бежать, но они будут найдены. Между тем величайшая опасность миновала. Карлсбад не в состоянии выполнить то, что он запланировал, или даже направить других в его исполнение».
  
  
  «Я не могу назвать это, пока X – V77 не будет найден и не окажется у нас в руках», - сказал я. «Что, если этот большой японец знает, где он, и попытается за ним вернуться?»
  
  
  «Без их мозгов, без своего лидера они ничего не сделают. Разве что спрячутся в ужасе». Чунг Ли улыбнулся мне.
  
  
  «Я снова согласен», - хрипло сказал Остров. «Шакалы бегут. Так всегда бывает». Я не ответил, но я думал о тех людях в старом храме на Курилах. Все они были по-своему преданными фанатиками, и пропавшие помощники Карлсбада были частью этого. Чунг Ли снова улыбнулся мне снисходительной, снисходительной улыбкой.
  
  
  «Ваше беспокойство понятно, поскольку вся проблема возникла из-за накопления вашим правительством бесчеловечных методов ведения войны», - сказал он. «Но тщательный осмотр местности обязательно обнаружит вирус».
  
  
  Я почувствовал, как Рита переместился на мою сторону, и перевел взгляд с китайского шпионского шефа на русского и обратно. Позиция Чун Ли была достаточно логичной. Когда Карлсбад был в плену, почти мертвым, а остальные бежали, казалось, что основная опасность миновала. Карлсбад были явно не в состоянии проводить что-либо дальше. Так почему я был так чертовски обеспокоен? Грубый, недружелюбный голос Острова дал слова кое-чему еще на задворках всех наших умов.
  
  
  «Мне больше не нужно оставаться», - сказал он. «Мы с моими людьми перейдем границу в Краскино. Можно с уверенностью сказать, что этот период сотрудничества подошел к концу. Мы больше не встретимся при таких обстоятельствах, господа».
  
  
  Я знал, что он чертовски прав в этом, но все еще думал о пропавшем штамме бактерий. Я никогда не любил незавершенное. Свободные концы вызвали проблемы.
  
  
  «Я хочу доставить доктора Карлсбада в Америку, чтобы наши врачи работали над ним», - сказал я. «Он все еще жив. Может быть, его удастся привести достаточно, чтобы рассказать нам, где спрятан X – V77».
  
  
  «Это бессмысленно», - сказал Чанг Ли сквозь маску своей мягкой улыбки. «Мои люди найдут его, если у вас будет время для тщательного поиска, уверяю вас».
  
  
  Я смотрел на Острова и ждал, что он предложит помочь мне перебросить Карловы Вары на небольшое расстояние до Краскино через границу. Он просто пожал плечами, энергично отсалютовал и повернулся на каблуках. «Все кончено», - бросил он. "У меня есть важные дела.
  
  
  "Он вышел со своими тремя помощниками. Я проследил за его широкой спиной глазами, но он продолжал идти, пока не скрылся из виду. Сотрудничество разрушалось так быстро, что я мог слышать, как падают куски.
  
  
  Я повернулся к Чун Ли, чьи маленькие глазки пристально смотрели на меня. Показав на радиопередатчик рядом с одним из его убитых солдат, я сказал: «Я хотел бы связаться со своим народом». Чун Ли ненадолго колебался, а затем снова улыбнулся.
  
  
  «Конечно. Я сам хочу поговорить с твоим Ястребом». Он расстегнул ремни передатчика с плеч мертвеца и передал мне набор. Я позвонил перевозчику, используя согласованное кодовое имя. Когда я услышал их ответ, я попросил подключить ретранслятор к Хоуку в Вашингтоне и рассказал моему боссу, что произошло. Когда Чун Ли сделал жест, я передал ему передатчик. Он убедительно изложил свои мысли, и это почти убедило меня, когда я его слушал. Почти. Но внутри меня все еще грызло. Чунг Ли вернул мне набор, и я услышал слабый голос Хоука.
  
  
  «Я поделюсь этим с другими, кто был на собрании», - сказал он. «Но я боюсь, что они тоже поймут это так, как это делает Чун Ли. И, честно говоря, Ник, я не вижу, где его анализ ошибочен. Без мозгов, без Карлсбада, другие просто продолжат бежать».
  
  
  Я не мог сказать, о чем думал, когда вождь красных китайцев стоял на расстоянии вытянутой руки от меня, но, как я давно узнал, даже молчание говорило с Хоуком.
  
  
  «Я знаю, что тебя беспокоит», - услышал я его голос. «Вы не доверяете сукиному сыну, выражаясь в вашей неподражаемой манере».
  
  
  «Думаю, это все», - признал я.
  
  
  «Я доверяю ему не больше, чем ты», - сказал Хоук. «Но посмотри на это с другой стороны. Если, как ты думаешь, друзья Карлсбада уехали с X – V77, Чунг Ли будет чертовски беспокоиться о том, чтобы вернуть его. Это означало бы такой же большой проблемы для него, как это первоначально означало. Единственная причина, по которой он вообще сотрудничал, заключалась в том, что он боялся, что Карлсбад могут ударить в его босса. Я не вижу, чтобы Чунг Ли небрежно относился к этому, если он не был уверен, что опасность миновала ».
  
  
  «Я все еще хочу вернуть Карлсбада», - сказал я. «Я бы почувствовал себя намного лучше, если бы его можно было заставить говорить».
  
  
  «Во что бы то ни стало, верните его», - согласился Хоук. «Давай позволим медикам надавить на него».
  
  
  Я посмотрел на Чон Ли, когда откладывал набор. «Я должен взять с собой доктора Карлсбада». Его неподвижная улыбка осталась на месте. Только блеск его глаз прояснился. Я спросил. "Могу я предположить ваше участие в этом?" Я знал, что при любых других обстоятельствах он сказал бы мне пойти к черту. Или, что более вероятно, он убил бы меня. Но конференция мирового лидерства все еще ждала своего часа с его боссом. В это время он не хотел рисковать, сделав неверный шаг.
  
  
  "Конечно." Он улыбнулся, взяв передатчик. «Ближайший аэропорт, способный принять большой самолет, - это Йенки. Я позабочусь о том, чтобы там вас ждал самолет, который доставит вас в Японию. Я согласоваю договоренности с майором Нуташи».
  
  
  Он резко и резко заговорил в аппарат, и маска на несколько секунд спала. Я заметил сурового, энергичного человека, который, как я знал, был скрыт под мягкой внешностью. Наконец он повернулся ко мне.
  
  
  «За мной едет машина», - сказал он, снова застывшая улыбка. «Медицинский грузовик также приедет за вами и Карлсбадом. Все, что вам нужно сделать, это подождать здесь. Конечно, я считаю все это совершенно ненужным. Этот человек никогда не выздоровеет, и его планы разрушены. К чему все это чрезмерное беспокойство за его жизнь? Это глупо ".
  
  
  «Чрезмерная забота о человеческой жизни - отличительная черта нашей культуры, какой бы упадочной она ни была», - сказал я. Улыбка Чон Ли осталась, но потребовалось больше усилий. Рита нашла стул и подтащила его к койке. Чун Ли не сделал попытки помочь мне, когда я вытащил двух мертвых китайских солдат из дома. Вскоре по дороге проехал китайский штабной автомобиль. Четыре регулярных китайских солдата с винтовками вышли, и Чун Ли пошел им навстречу.
  
  
  «Ваш самолет будет ждать в аэропорту Енки, Картер», - сказал он. «Этот период сотрудничества между нашими силами был очень приятным. Более того, чем я ожидал ».
  
  
  Что, черт возьми, это значило, спросил я себя, когда Чун Ли начал садиться в машину. Он звучал так, словно одержал какую-то победу, и это меня беспокоило. Может, он подумал, что победа над Карлсбадом была своего рода призом. Или, может быть, он чувствовал себя хорошо от того, что разрушил планы ученого, какими бы они ни были. Все мои логические объяснения ни черта не повлияли на мои чувства. Он закрыл дверцу машины, и они уехали. Он никогда не оглядывался.
  
  
  Рита вышла на улицу, а мы сели на обвалившуюся стену и стали ждать.
  
  
  "Как вы думаете, он будет жить?" она спросила меня. «Или тебе все равно, кроме ответов на вопросы?»
  
  
  «Я не буду вам лгать, - сказал я. «Меня это особо не волнует. Я просто хочу, чтобы врачи привели его достаточно в чуство, чтобы поговорить».
  
  
  * * *
  
  
  Прошел час, другой, и я начал нервничать. Я ходил взад и вперед, не отрывая взгляда от извилистой дороги, которая тянулась от заброшенного фермерского дома. Рита
  
  
  подошла ко мне и притянула меня к себе на траву, позволив своему теплу, мягким подушкам ее груди, попытаться расслабить меня. Ей было совсем не плохо, когда я услышал звук двигателя и увидел надвигающееся по дороге облако пыли. Мы встали и увидели, как грузовик с брезентовым верхом подошел и остановился перед домом. Вышли китайский унтер-офицер и солдат. Унтер-офицер заговорил по-английски и извлек из фургона носилки.
  
  
  Я вошел с ними внутрь, когда они перенесли коматозного Карлсбада с койки на носилки и отнесли его к кровати, прикрученной к полу грузовика. Я заметил в передней части грузовика небольшой шкафчик с бинтами и бутылками - очевидно, он использовался в качестве какой-то полевой машины скорой помощи. Солдат занял позицию на скамейке напротив кровати, привязав Карлсбада. Рита стояла в задней части грузовика и смотрела с тревогой в глазах.
  
  
  «Ты едешь впереди», - сказал я ей. «Я останусь здесь с ним».
  
  
  «Ты не думаешь, что они…» - начала она, но я оборвал ее.
  
  
  «Я ни о чем не думаю. Я не рискую, мне тоже не нужно».
  
  
  Когда мы двинулись в путь, начало падать тьма. Дорога была извилистой, изрезанной и грязной. Я понял, почему солдат привязал Карловых Вар к кровати. Мы продолжали подталкивать небольшую реку, которая шла параллельно нам, исчезая на несколько мгновений, чтобы вернуться снова. Я высунул голову из задней части машины и увидел, что ночь освещает полная луна. Река представляла собой спокойную темную ленту, блестящую в лунном свете, а по другую сторону дороги росли деревья и холмы.
  
  
  Я время от времени проверял Карлсбада. Его дыхание было ровным, а сердцебиение - стабильным. Я мрачно смотрел на его неизменное лицо и думал о военнослужащих, которых я видел с аналогичными повреждениями мозга. Они существовали месяцами, живыми, но мертвыми. Я откинулся назад и закрыл глаза, когда грузовик подпрыгнул. Мы прошли около пятидесяти миль, может быть, шестьдесят, когда наступила ночь, озарившись розовым светом, когда вспышка вспыхнула прямо над головой. Грузовик затормозил и резко остановился, когда за вспышкой осветительной ракеты последовал шквал ружейного огня. Я взглянул на солдата. Его тревога была искренней, когда он схватил винтовку и выпрыгнул из кузова грузовика.
  
  
  Я видел, как он ударился о землю, начал поворачиваться, а затем повернулся в гротескной арабеске, когда в него попали три выстрела. Я схватился за борт и резко опустился, оставаясь рядом с грузовиком, проваливаясь под задний свес. Винтовка мертвого солдата была достаточно близко, чтобы дотянуться, и я притянул ее к себе. Я посмотрел через землю под шасси грузовика и увидел Риту с китайским унтер-офицером рядом с ней.
  
  
  «Горные бандиты», - сказал он, и я посмотрел на холмистую местность и увидел темные фигуры, которые с короткими очередями перемещались от куста к кусту. Унтер-офицер обошел грузовик, дважды выстрелил в движущихся к нам фигур и попытался бежать к большому кусту. Он не выжил.
  
  
  Из-за куста слева поднялась сигнальная ракета. У нас не было бы шанса, пока они могли держать сцену ярко освещенной. Я насчитал восемь, может быть, десять фигур, двигаясь вперед.
  
  
  «Оставайся под грузовиком», - сказал я Рите, ползая назад и вокруг грузовика, оставаясь на животе. Кисть была всего в нескольких ярдах от меня, и я залез в нее. Оказавшись внутри, я пригнувшись, двинулся вверх. Я сделал паузу, чтобы увидеть, как три фигуры отделяются и направляются за мной. Я изменил направление и промолчал, пока они двинулись в кусты, направляясь к реке, полагая, что я сбежал туда. Но я продолжал ползти вверх к ублюдку за кустом с ракетницей. Подойдя достаточно близко, я увидел его, ждущего, наблюдающего, начинающего заряжать еще одну ракету в свое ружье. Хьюго упал мне в ладонь. Я прицелился, метнул и увидел, как закаленная сталь стилета прошла сквозь его ребра до самого рукоятки. Он упал вперед, и я бросился к кусту, вытащил Хьюго и воткнул сигнальный пистолет за пояс.
  
  
  У меня была винтовка, Вильгельмина и сигнальный пистолет. Это было самое подходящее место для внезапной фланговой атаки, насколько я мог надеяться найти. Я начал с винтовки, выстрелил первым и застал их врасплох, когда они двинулись к грузовику. Я вырубил четыре, пять, шесть из них. Остальные укрылись и направили на меня огонь. Выстрелы пронеслись по кустам, один разрезал складку на моем плече. Трое, вылетевшие к реке, вернулись после первого выстрела. Они бежали снизу и справа от меня, собираясь получить перекрестный огонь, идущий со мной посередине.
  
  
  Я перевернулся на спину, лежа на земле, направил винтовку влево и выстрелил левой рукой, не пытаясь прицелиться, просто пустив немного свинца в воздух. Когда трое других подошли ко мне и подняли винтовки, я выстрелил в них с пистолета из положения лежа. Большой Люгер трижды гавкнул, и все трое упали.
  
  
  Розовое сияние от осветительных ракет полностью исчезло, и только лунный свет играл на темных тенях холмов. Мне пришлось узнать сколько.
  
  
  Я взял ракетницу и снова зажег ночь розовым, нереальным светом. Я увидел две фигуры на полпути к холму, а затем заметил третьего человека, который сидел на поляне у склона холма и быстро разговаривал в полевое радио.
  
  
  Я нахмурился. Горные бандиты с полевым радио? Бандитизм в китайской глубинке, очевидно, стал очень современным. Я тщательно прицелился, и тело мужчины, казалось, подпрыгнуло в воздухе, когда он наполовину повернулся и упал обратно на землю. Я повернул Вильгельмину влево и пролил серию выстрелов в куст. Фигура поднялась и наклонилась, чтобы перебраться через небольшой куст. Еще две фигуры вырвались из укрытия и направились обратно в холмы. Для одного из них это было ошибкой. Другой сделал это, когда вспышка погасла.
  
  
  Я лежал спокойно и ждал. Сейчас не время для глупых ходов. Чтобы перестраховаться, я вернулся туда, где лежал лицом вниз один из бандитов. Подставив его перед собой, я встал и вышел из кустов. Выстрелов не было, я держал китайца перед собой еще несколько футов, а затем уронил безжизненное тело. Я окликнул Риту и увидел ее в лунном свете, когда она выходила из-под грузовика.
  
  
  "Что вы ищете?" - спросила она, когда увидела, что я перебираю одежду мертвого китайца.
  
  
  «Не знаю», - сказал я. «Бандитов с ракетницами, я могу понять. Ракетницу достать достаточно легко. Полевое радио - это нечто другое».
  
  
  Внутри одежды мужчины я обнаружил небольшой бумажник, а внутри - удостоверение личности.
  
  
  «Майор Су Хан Ков из китайской армии», - прочел я Рите вслух. «Держу пари, что остальные тоже китайская армия, одетая, чтобы выглядеть как бандиты».
  
  
  "Но почему?" - спросила Рита. "Зачем атаковать грузовик?"
  
  
  «Не знаю почему», - ответил я. «Но я знаю, что он звал кого-то по рации на помощь, и нам лучше убираться отсюда к черту».
  
  
  «Разве Чунг Ли не гарантировал Йенки нашу безопасность?» - спросила Рита. «Может, они действительно бандиты. Может, они напали на небольшую группу или штабную машину и украли это удостоверение личности и полевое радио».
  
  
  «Может быть», - пришлось признать. Но бандиты обычно не атакуют воинские части. Большинство из них даже не умеют работать на полевом радио. У меня снова не было ответов, только подозрения. Мы доехали до грузовика, и я порылся в приборной панели. Я нашел то, на что надеялся, - карту местности. Маленькая речка, с которой мы играли в тэг, вилась прямо в Енки.
  
  
  «Это все, - сказал я. «Мы выходим из грузовика и идем по реке». Носилки, построенные из тяжелого холста с деревянным каркасом, превратились в компактный маленький плот, и мы с Ритой несли его в воду. Река была теплой и не очень глубокой у берега. Ведя носилки с Карлсбадом, мы стояли у берега, большую часть времени шли, немного плавали. Когда река приближалась к дороге почти на милю, мы поплыли к середине реки, держась за носилки с каждой стороны и ведя пациента по водной тропе.
  
  
  Я видел, как по дороге двигались армейские грузовики и мотоциклисты. А потом я увидел группу людей, одетых примерно как горные бандиты. Но они двигались, как солдаты, быстро и точно. Я был рад, что мы не пытались ехать дальше в грузовике.
  
  
  Мы снова поплыли к берегу, когда река отошла от дороги, и мы немного отдохнули. Затем мы пошли дальше, пока небо не начало светлеть. Я нашел большую группу деревьев, нависающих над рекой и заслоненных от дороги. Мы притащили Карлсбада и носилки к одному из низко висящих деревьев. Он дышал ровно, но в остальном не изменился. Когда взошло солнце, мы с Ритой легли на мягкую болотную траву под толстыми листьями дерева.
  
  
  «Мы останемся здесь до темноты, а затем двинемся дальше», - сказал я. «Я думаю, что хорошо попасть в Йенки до утра».
  
  
  «Я собираюсь дать моей одежде высохнуть, даже если она снова намокнет», - сказала Рита, и я наблюдал, как она раздевается и кладет свои вещи на траву. Ее тело было пышногрудым, с длинными изящными ногами и мягко округленными бедрами. Она откинулась на зеленой траве, и, когда она посмотрела на меня, ее голубые глаза потемнели.
  
  
  «Иди сюда, ляжь рядом со мной», - сказала она. Я положил одежду на траву рядом с ней и лег с ней. Она обняла меня, прижимаясь своим телом к ​​моему. Так она заснула почти мгновенно. Я лежал без сна еще некоторое время и пытался восстановить то, что произошло.
  
  
  Нападение на грузовик было преднамеренным и спланированным. Я должен был признать, что объяснение Риты было возможным. Это могли быть бандиты с украденными удостоверениями личности и украденным оборудованием. Но они также могли быть замаскированным подразделением разведки китайской армии. Я где-то почувствовал в нем тонкую восточную руку Чон Ли. Я посмотрел на прелестную девушку в моих руках, мягко дышавшую мне в грудь, и закрыл глаза. Солнце просачивалось сквозь толстые листья, и жар превратился в убаюкивающее одеяло. Я заснул, думая, что это за чертовски странный мир - быть обнаженным с великолепной девушкой на руках, под деревом в Маньчжурии, и кто-то собирается тебя убить.
  
  
  Я проснулся только тогда, когда почувствовал, как Рита пошевелилась и отошла от меня. Я поднял глаза и увидел ее на берегу реки, умывающуюся в чистой теплой воде, похожую на что-то с картины семнадцатого века. Был конец дня, и я услышал звуки сверчков. Мы могли бы валяться на деревенской реке в Огайо. Я приподнялся на локте, и Рита повернулась на звук. Она встала и подошла ко мне, и, когда я наблюдал за ее приближением, я почувствовал, как нарастает желание. Ее глаза смотрели на меня, двигаясь вверх и вниз по моему телу, задерживаясь, и внезапно она упала на колени. Ее руки прижались к моей плоти, и она уткнулась лицом мне в живот.
  
  
  Она посмотрела на меня на мгновение, затем снова опустила голову. Ее губы прикусили мое тело, воспламеняясь, возбуждая, и она, казалось, тронула внутреннее стремление. Она играла и ласкала меня, и по мере того как она это делала, ее собственное возбуждение росло, пока она не задрожала, а ее прекрасное тело было влажным и желанным. Я грубо приподнял ее, но она отбивалась от меня, чтобы продолжить то, что доставляло ей столько удовольствия. Внезапно она бросилась на меня, ее бедра вздымались и толкались, и я перевернулся вместе с ней, когда она уткнулась головой мне в плечо, подавляя доносившиеся из нее крики.
  
  
  Я двигался в ней медленно, затем быстрее, чувствуя приливы ее дикого экстаза, которые приносило каждое мое движение. Потом она встала и ее зубы впились в мою плоть, когда она вскрикнула от азарта. Я держал ее там, плоть в плоть. Физический символ бытия, воплощенный в моменты страсти. Наконец она упала на траву, и ее глаза нашли мои.
  
  
  Мы долго лежали вместе, наблюдая, как тьма надвигается на землю, как медленно опускающийся занавес. Затем мы скатали нашу одежду в плотный пакет и положили ее поверх Карлсбада на носилках. Глаза Риты наполнялись печалью каждый раз, когда она смотрела на него. Ей было тяжелее, чем мне. Все, что у нее было, это боль и печаль по нему. Моя гневная решимость утешила меня.
  
  
  Когда наконец наступила ночь, мы снова проскользнули в реку и двинулись вперед. Поездка прошла без проблем, пока мы не доехали до Енки. Я увидел огни взлетно-посадочной полосы аэродрома за деревней. Река граничила с одной стороной поля, и теперь до рассвета оставалось меньше часа. Я видел, как само поле не охранялось, когда мы вытаскивали носилки на берег и облачались в одежду.
  
  
  "Как вы думаете, самолет все еще здесь?" - спросила Рита. «Если мы не прибыли вчера, он мог уйти».
  
  
  Я усмехнулся ей. «Может, его здесь вообще не было. В любом случае, я не рискую еще раз « авария ». Останься здесь. Я найду нам самолет».
  
  
  Ангары были прямо передо мной, выстроившись в линию вдоль задней части поля. Я побежал, пригнувшись, бросил взгляд на первые полосы серого в небе, до ближайшего из ангаров. Боковая дверь была открыта, и я проскользнул внутрь. Там было три маленьких самолета. Они были бы бесполезны для нас; Зашел во второй ангар. Это была ремонтная мастерская, где разбросаны детали и куски самолетов.
  
  
  Третий ангар оказался более урожайным. В нем находился старый российский легкий бомбардировщик Ту-2 с поршневым двигателем, старинный самолет. Но он был достаточно большим и имел необходимую дальность полета, чтобы добраться до Японии, поэтому я залез в кабину, чтобы быстро осмотреться. Казалось, все в порядке, но я не мог быть уверен, пока не включил ее, и не мог сделать это до последнего момента.
  
  
  Я вернулся за Ритой и Карлсбадом, осмотрел края ангаров, прижался к стене, когда мимо проехал небольшой бензовоз с двумя китайцами в комбинезонах цвета хаки. После того, как он прошел, я продолжил стоять в глубокой тени у стен ангаров. Определенно становилось светло и быстро. Я пробежал небольшое расстояние до края поля, и Рита встала мне навстречу. Когда я остановил ее, она начала поднимать носилки.
  
  
  «Оставь это», - сказал я. «Это слишком сильно нас замедлит». Я поднял безвольное тело Карлсбада и перекинул его через плечо. Это не совсем назначенное лечение для пациентов с черепно-мозговой травмой и в коме, но это было лучшее, что я мог сделать. С Ритой рядом со мной, с Вильгельминой в одной руке и с Карлсбадом, я направился обратно к ангару, снова огибая задние края больших стен.
  
  
  Дошли до третьего ангара и до старого Ту-2, хорошо. Я просто отнес Карлсбада в каюту и положил его на пол, когда услышал, как открылась дверь ангара. Рита все еще была снаружи, у подножия подвижных ступенек, которые я поставил рядом с самолетом. В носовое окно я увидел трех китайских механиков в белых комбинезонах, когда открылась главная дверь гаража. Они одновременно увидели Риту и пошли за ней. Она попыталась развернуться и бежать, поскользнулась на масляном пятне и поскользнулась на бетонном полу. Трое китайцев сразу схватили ее и подняли на ноги. Я все равно не хотел шума. Я увидел на полу кабины пилота тяжелый гаечный ключ, схватил его и прыгнул.
  
  
  Я приземлился на одного из китайцев, и он упал.
  
  
  , я повернул ключ по короткой дуге чувствуя, как удар сильно врезался в его череп. Он упал на месте. Я был на полу, на первом, который все еще был немного ошеломлен, когда третий прыгнул на меня. Я встал на колени и помог упасть ему через голову. Он приземлился на спину, начал перевернуться и прошел только половину пути, когда Хьюго мелькнул в моей ладони и глубоко ударил его в грудь.
  
  
  Но последний, тот, на который я приземлился, обошел по крайней мере достаточно, чтобы бежать за ним, я увидел, как Рита высунула ногу, и он полетел. «Отлично», - сказал я, сильно и быстро бросив Хьюго. Лезвие пронзило его шею сзади, Рита скривилась и отвернулась. Я извлекал стилет, когда из-за угла ангара вышли еще двое мужчин, на секунду остановились, а затем развернулись и побежали. Они проносились по аэродрому, кричали, и я выругался себе под нос.
  
  
  «Садись в самолет», - крикнул я девушке, и она вскочила. В дальнем конце ангара, в углу, я увидел, наверное, десять бочек с горючим. Я нарисовал Вильгельмину. Мне нужно было их отвлечь, все, что могло бы вызвать возбуждение и замешательство, чтобы все их внимание не было сосредоточено на нас. Мы были достаточно далеко от бочек, чтобы не подняться с ними, по крайней мере, не сразу.
  
  
  Я забрался в самолет, на секунду открыл дверь и выстрелил в бочки с горючим. Я захлопнул дверь, когда они взлетели с ревом пламени, и старый самолет задрожал. Когда я сел за руль и включил двигатели, у меня возникла пугающая мысль, что, если самолет был в ремонте двигателей, игра будет окончена. Стало еще страшнее, когда я снова нажал выключатель стартера, и ничего не произошло.
  
  
  Я нажал в третий раз, и оба двигателя закашлялись в жужжащий рев. Не было времени ждать, пока они согреются. Я отправил Ту-2 выехать из ангара, когда жар от пламени начал отслаивать краску. Прямо передо мной маячила взлетно-посадочная полоса, и я пошел на нее. Я видел мужчин, выбегающих из главного здания. Некоторые из бегущих к ангару думали, что я просто перевожу самолет в безопасное место, и направили свою энергию на огонь. Затем я увидел, как другие на максимальной скорости движутся от главного здания с винтовками. Я ускорил старый самолет, почувствовал, как он скрипит и откликается, колеса набирают скорость по бетону. Охранники упали на колени и стреляли. Я слышал, как две пули пробили кабину и пронеслись сквозь нее.
  
  
  «Оставайся на низком уровне», - крикнул я Рите. Я держал старый Ту-2 устойчиво и поднимал вместе с ней, когда она отрывалась от земли. Я не решился сделать быстрый поворот с еще не прогретыми двигателями. Я услышал еще полдюжины выстрелов в днище самолета, а затем попытался сделать медленный крен. Внизу я видел, как охранники мчались обратно в главное здание поля, и знал, что через несколько секунд они будут на радио. Я сразу же направился в море, и в кабине пилота появилась Рита.
  
  
  "Как твой дядя?" Я спросил.
  
  
  «Без изменений», - сказала она. «Но мы сделали это».
  
  
  «Не считайте цыплят, - хрипло сказал я. "Еще нет." Я включил радио и позвонил оператору связи.
  
  
  «Операция DS вызывает Carrier Yorkville», - сказал я в микрофон. «Приезжайте в Йорквилл. Это номер 3. Приезжайте в Йорквилл. Приезжайте».
  
  
  Слава их флотским сердцам, они сразу подобрали меня, и я услышал голос с акцентом Дикси.
  
  
  «Мы слышим вас, N3», - сказал он. "Что ты хочешь?"
  
  
  «Я лечу на Ту-2 с опознавательными знаками китайских ВВС, направляюсь на юг и юго-восток над Японским морем. У меня может быть нежеланная компания. Немедленно нужно эскортное прикрытие. Повторите, немедленно. Вы меня читаете?
  
  
  «Мы читаем тебя», - ответил голос. «Одна эскадрилья« Фантом II »взлетает. Держитесь своего курса. Мы вас заберем. Снова и снова».
  
  
  «Роджер», - сказал я и щелкнул передатчиком. Утреннее солнце окрашивало небо красными пятнами, и я разогнал старый Ту-2 до максимальной скорости триста сорок пять. Он стонал и трясся, и я немного замедлил его.
  
  
  «Продолжай смотреть в окна», - сказал я Рите. «Кричи, если увидишь другие самолеты».
  
  
  «Вы думаете, они пошлют за нами самолеты?» - спросила Рита. «Ты все еще думаешь, что Чанг Ли стоит за тем, что произошло?»
  
  
  «Я не могу избавиться от своих чувств», - ответил я. «Я уверен, что наш захват этой старой птицы еще не дошел до Чон Ли. Сейчас это всего лишь кража самолета».
  
  
  Если у Риты был другой вопрос, он был отключен правым двигателем, так как он один раз закашлялся, затем два раза и умер. Я отчаянно нажал на кнопку воздушной заслонки и затаил дыхание, когда двигатель ожил, заревел и снова заглох. Мои пальцы были жесткими и судорожными, и я потянул их. Вдруг я услышал рев двигателей, и Рита указала в небо. Я смотрел в левое окно и видел, как они вышли из-под солнца, Phantom II, и они кружились и кружились над головой восьмерками. Они были обнадеживающим и успокаивающим зрелищем.
  
  
  "Почему акробатика?" - спросила Рита, и я криво улыбнулся.
  
  
  «Мы идем, может быть, три сотни с половиной в час», - сказал я. "Они делают более полутора тысяч. Они делают восьмерки, чтобы они могли остаться с нами ".
  
  
  Так и было, пока мы не заметили авианосец. Если китайские красные послали за нами самолеты, они подошли достаточно близко, чтобы взглянуть и исчезнуть. Я положил старый Ту-2 на несущую палубу максимально плавно, что было совсем не гладко.
  
  
  
  
  Белые коридоры больницы Уолтера Рида были практически безличными, как и коридоры всех других больниц, со своей успокаивающей уверенностью. Самолет ВМС доставил нас к побережью, где мы пересели на другой самолет, который доставил нас в Вашингтон. Хоук подготовил их всех к нашему прибытию, и команда врачей ждала, чтобы перенести Карлсбада на просторы больницы. Доктор Хобсон дал мне инструкции.
  
  
  «У нас будет для вас предварительное мнение через несколько часов», - сказал он. «Позвони мне, если к десяти не услышишь его от нас».
  
  
  Я взял Риту и вывел ее наружу. Ночь только что опустилась на Вашингтон. Я пошел к такси у тротуара.
  
  
  «Ты останешься у меня», - сказал я. Она прищурилась на меня.
  
  
  «Тебе больше негде остановиться», - напомнил я ей. «Дом твоего дяди был взорван, помнишь? Я почти погиб с этим взрывом».
  
  
  Она ничего не сказала - и что она могла сказать сейчас? У себя я нашел ей пижамный топ, чтобы надеть ее после душа. Он был старым, появился еще в то время, когда я еще давным-давно носил пижаму, и его было почти достаточно, чтобы быть платьем. Но когда Рита свернулась калачиком на диване, вытянув свои длинные прекрасные ноги, она была одновременно соблазнительной и чувственной. Обычно мой разум был бы настроен на ту же волну, что и ее, но я все еще был задумчив и обеспокоен. Я приготовил нам старомодный бурбон, и, потягивая свой, она посмотрела на меня через край бокала.
  
  
  "Это вас беспокоит, не так ли?" - прокомментировала она.
  
  
  Я спросил. - "Что это значит?"
  
  
  «Не имея ответов на все».
  
  
  Я посмотрел на ее прекрасные ноги, наполовину скрытые под ней, белую гладкую кожу, доходящую до начальной округлости ее ягодиц, я встал и двинулся к ней. Я сделал три шага, когда зазвонил телефон: тот, который я храню в ящике стола, тот, чей звонок является командой. Я повернулся и достал его из ящика. Голос Хоука был усталым и напряженным, почти измученным.
  
  
  «Иди сюда, в офис», - сказал он. «Звонок от Чон Ли через пятнадцать минут. Я хочу, чтобы ты был здесь».
  
  
  "Пятнадцать минут?" - воскликнул я. «Я не знаю, смогу ли я это сделать».
  
  
  Старый мальчик мог быть усталым, но он никогда не был слишком уставшим, чтобы быть резким. «Вы можете это сделать», - сказал он. «Это дает вам четыре, чтобы одеться, один, чтобы поцеловать ее на прощание и сказать, что вы вернетесь, и десять, чтобы добраться сюда».
  
  
  Телефон отключился, и я выполнил приказ. У Риты не было возможности возразить или задать вопросы. Пробки были тем, что задерживало меня больше всего, и я опоздал на несколько минут, но мне повезло. Звонок также был отложен. Когда я вошел, Хоук яростно жевал сигару. Он сунул мне напечатанное сообщение. «Это пришло, закодировано. Наши мальчики расшифровали его и передали мне».
  
  
  Я прочитал это быстро. «Будет радиосвязь в 10:15 по вашему времени», - говорилось в нем. «Обсудить несчастный случай со своим агентом N3. Генералом Чун Ли, Китайская Народная Республика».
  
  
  Я только что сунул его обратно Хоуку, когда зазвонил телефон с рядом маленьких красных кнопок. Хоук вынул сигару изо рта и бросил ее в корзину для мусора; его жест отвращения был не только для сигары. Его голос, когда он заговорил, был напряженным, ровным, замаскированным; он кивнул мне.
  
  
  «Да, генерал, Картер благополучно прибыл с доктором Карлсбадом. Вы испытываете облегчение… Да… спасибо. Фактически, он стоит здесь со мной. Возможно, вы захотите поговорить с ним напрямую. … Мы очень признательны ».
  
  
  Он протянул мне телефон бесстрастными голубыми глазами. Я слышал тихий, сдержанный тон Чон Ли и почти видел его мягкое круглое лицо перед собой, пока слушал.
  
  
  «Спешу выразить свое сожаление по поводу нападения бандитов на наш грузовик», - сказал он. «Когда позже той ночью ваша группа не прибыла в Енки, мы послали отряд выяснить, что произошло. Когда они наткнулись на грузовик с двумя убитыми нашими людьми и останками бандитов, они доложили мне в один раз. Естественно, мы сначала предположили, что вас взяли в плен. Только на следующий день, после того, как я узнал о краже одного из наших самолетов в Енки, я понял, что должно было случиться. Могу я спросить, почему вы это сделали, а не пошли в аэропорт, попросить там связаться со мной? "
  
  
  «Я не думал, что они поверят моей истории», - соврал я.
  
  
  «Это было бы намного проще», - сказал он. Готов поспорить, было бы, молча согласился я. Он продолжил, и в его спокойном голосе снова прозвучала слабая тень осуждения. «Неважно, с доктором Карлсбадом вы благополучно достигли своих берегов. Это было моей главной заботой. И снова приношу свои извинения за то, что не рассмотрел возможность нападения. У меня есть большие силы, которые тщательно обыскивают местность. проинформируйте своих людей, как только они выздоровеют ».
  
  
  «Пожалуйста, сделай это», - сказал я. «И спасибо за вашу заботу». Я мог отбросить его так же хорошо, как он мог раздать - телефон отключился, и я повесил трубку.
  
  
  Я поднял глаза и увидел, что Хоук осторожно кладет трубку на телефон. Его глаза встретились с моими.
  
  
  «До Мировой конференции лидеров осталось всего два дня», - сказал он. «Ты мне нужен. Мне нужен каждый мужчина, который у меня есть. Я дам тебе еще один день с Карлсбадом. Если ты придумаешь какие-нибудь новые вещи или теории, которые имеют смысл, я выслушаю. Достаточно справедливо?»
  
  
  Я поморщился, но кивнул. Это было достаточно справедливо, особенно в то время. Но я знал, что он дал мне чертовски мало времени, чтобы придумать что-нибудь новое.
  
  
  «Звонил доктор Хобсон», - добавил Хоук. «Есть мало надежды на то, что Карлсбада удастся восстановить. Серьезное повреждение мозга. Но Хобсон также сказал, что они никогда не знают, когда один из этих случаев на мгновение станет нормальным. Очень часто они случаются, а затем снова исчезают. Продолжайте надеяться и продолжайте проверять, были ли они его напутственные слова ". Я кивнул и ушел, бросив последний взгляд на Хоука. Не думаю, что когда-либо видел его лицо таким усталым.
  
  
  * * *
  
  
  Когда я вернулся на свое место, Рита спала, но простыня над ней была скорее стертой, чем застегнутой. Я довольствовался тем, что смотрел на красоту ее спящего тела. Она лежала наполовину на животе, подняв одну ногу, ее левая грудь напоминала приглашение с мягким розовым наконечником. Я накинул на нее простыню и пошел в гостиную, где налил рюмку бурбона. Я отпил его, позволяя теплу медленно стекать вниз. Я снова попытался сложить кусочки так, чтобы заглушить мою чертову тревогу, но я не мог успокоить свои подозрения. Я был уверен в некоторых вещах. Одним из них было нападение на грузовик - я был уверен, что его спроектировал Чун Ли. Его телефонный звонок сегодня вечером только усилил это подозрение. Коварный ублюдок должен был выяснить, действительно ли мы вернулись.
  
  
  "Черт возьми!" - сказал я сквозь стиснутые зубы. Почему я так подозрительно относился к Чун Ли только потому, что в прошлом мы были на противоположных сторонах? У меня не было доказательств того, что он действовал недобросовестно - никаких доказательств. Я заставил себя перестать бороться с этим и разделся. Когда я забрался в кровать рядом с теплым мягким телом Риты, она положила руку мне на грудь и прижалась ко мне. Я лежал так, пока наконец не заснул, все еще недовольный своими аргументированными объяснениями, все еще на грани, все еще странно напуганный.
  
  
  Когда я проснулся, было не лучше. Но была Рита, и она заставила меня забыть обо всем на некоторое время, пока я проснулся от ее губ, ее рот двигался по моему телу. Я чувствовал, что шевелюсь, когда голодное рвение ее желаний сообщалось друг другу. Ее губы, двигаясь вниз по моему телу, останавливаясь, чтобы жадно пожирать, были одновременно прохладными и горячими, и казалось, будто она пыталась стереть тревожное напряжение, которое, как она знала, было во мне. Пока это длилось, она проделала чертовски хорошую работу, и внезапно я обнаружил, что толкаю, метаю и забываю обо всем, кроме безумно страстного создания, занимающегося любовью со мной.
  
  
  Я поднял ее и уткнулся лицом в ее грудь, и она сразу же повернулась, чтобы принять меня, ее ноги были теплыми объятиями. Я вошел в нее быстро, почти свирепо, но она взывала все больше и больше, а потом еще больше. Наконец раздался этот жгучий, хриплый крик, а затем она лежала рядом со мной измученная, но это было сладкое изнеможение, усталость, которая каким-то образом также вернулась. Мы лежали вместе, соприкасаясь телами, ее рука скрестила меня в удовлетворенном удовлетворении. Потом зазвонил телефон - снова тот особенный телефон.
  
  
  «Чанг Ли отправил телеграмму, я думаю, тебя заинтересует, Ник». Голос Хоука раздался по проводам. «Я прочитаю это». Я рада продолжить сотрудничество накануне Всемирной конференции лидеров. Сообщите агенту N3, что нам сказали, что люди Карлсбада находятся в Нью-Йорке. Женщина по имени Линь Ван на 777 Дойер-стрит видела здоровяка. . "
  
  
  Хоук замолчал. «Я проверил адрес в полиции Нью-Йорка», - сказал он. «Это бордель, тихий, ухоженный, обслуживающий в основном китайскую общину и тех, кто любит китайскую кухню, можно сказать».
  
  
  «Эта Линь Ван, должно быть, одна из девушек», - сказал я. «Как вы думаете, она работает на Чон Ли?»
  
  
  "Я сомневаюсь, что иначе он не назвал бы нам ее имя", - ответил Хоук. «Она, вероятно, рассказала кому-то, кто рассказал кому-то другому, кто рассказал об этом одному из своих людей. Честно говоря, Ник, я удивлен всем этим. Я действительно не ожидал дальнейшего сотрудничества от Чон Ли».
  
  
  «Я тоже удивлен», - ответил я. «И я собираюсь выполнить это немедленно».
  
  
  «Еще кое-что, - сказал Хоук. «Я проверил доктора Хобсона. - У Карлсбада ослабевает пульс. И он все еще в коме».
  
  
  «Спасибо», - мрачно сказал я и положил трубку. Если у Чун Ли и были какие-то опасения по поводу разговоров о Карлсбаде, они казались необоснованными. Я повернулась к Рите, которая надела бюстгальтер и трусики и выглядела слишком восхитительно, чтобы уходить. Но я уезжал.
  
  
  «Мне нужно в Нью-Йорк», - сказал я. «Там большой японский друг твоего дяди».
  
  
  "Он в Нью-Йорке?" - сказала она с недоверием в голосе.
  
  
  «Неплохое место, чтобы спрятаться», - прокомментировал я.
  
  
  «Будь осторожен, Ник».
  
  
  Я снова поцеловал ее и обнял ее грудь ладонью. «Поторопись назад», - выдохнула она. Я переоделся и уехал вовремя, чтобы успеть на почасовой рейс шаттла из округа Колумбия в Нью-Йорк.
  
  
  Менее чем через два часа я пробирался по узким, многолюдным улочкам китайского квартала Нью-Йорка. Люди и старые здания теснились друг с другом, и была серая тусклость, которую не могли скрыть яркие огни ресторанов и магазинов.
  
  
  Номер 777 по Дойер-стрит представлял собой высокое старое здание с сувенирным магазином на первом этаже. Остальные подарки, которые нужно было купить, были наверху. Я поднялся на один пролет и позвонил в дверь. Дверь была открыта, и густой приторный запах ладана был настолько сильным, что казался почти физическим ударом. Женщина, стоявшая передо мной, была евразийской, немного взъерошенной, слишком обильно накрашенной, губы были слишком красными, а черные волосы слишком покрыты лаком, поднимаясь вверх. На ней было черное платье хозяйки, вышитое красным драконом. Мой взгляд прошел мимо нее на двух мужчин в коридоре, ни один из которых не был китайцем, развалившихся у стены в рубашках с рукавами. Их суженные, подвижные глаза обозначали то, чем они были - «защиту».
  
  
  Ее глаза задавали мне невысказанный вопрос, оценивая меня с многолетним опытом. Я сутулился и ответил ей резким взглядом.
  
  
  «Мой друг сказал мне остановиться здесь», - сказал я. «Он сказал спросить Линь Ванга».
  
  
  Ее глаза переместились совсем немного. «Линь Ван», - повторила она. «В данный момент она не занята. Тебе повезло».
  
  
  Я пожал плечами. «Думаю, да», - сказал я. Она закрыла за мной дверь и поманила меня. Я последовал за ней по коридору в большую приемную. Девочки, в основном китайцы, но некоторые белые и одна черная, развалились на мягких стульях. На них были либо бюстгальтеры и трусики бикини, либо прозрачные платья. Их глаза следили за мной, пока я шел за их мадам. Женщина провела меня в другой коридор к черной лестнице.
  
  
  «Следующий этаж, первая дверь справа», - сказала она. Я поднялся по лестнице, и она на мгновение наблюдала, а затем ушла на тихих скользких ногах. Проклятые благовония были повсюду, тяжелые, как дым у костра. Я миновал дверь слева и услышал резкий, вынужденный смех девушек. Я увидел еще три закрытые двери в коридоре, когда остановился перед первой справа. Я постучал и повернул дверную ручку. Я действительно не хотел быть клиентом. Дешевые шлюхи никогда не были моим блюдом. Но действовать пришлось осторожно. Мне нужна была информация от этой девушки, и я бы не получил ее, отпугнув ее. Шлюхи всегда боялись вмешательств, которые могли помешать бизнесу. Дверь открыла маленькая черноволосая девочка.
  
  
  Меня поразила ее прелесть, маленький нос и плоские скулы, глубокие миндалевидные глаза. На ней было только легкое кимоно, и ее грудь гордо выступала высоко. Вдруг я почувствовал запах крысы. Какой бы Линь Ван ни была, а это могло быть множество вещей, она не была обычной, повседневной, заурядной проституткой, которую можно найти в таком доме. Для этого у нее было тело, но не глаза. Они были глубокими, с темной проницательной яркостью. У них не было измученного, жесткого, циничного, неизлечимо раненого вида шлюхи.
  
  
  «Войдите», - сказала она, широко улыбаясь. "Ты здесь новенький, не так ли?"
  
  
  Ее голос удивил меня. Это было гнусаво, как будто она простудилась. Но я должен признать, что это была хорошая вступительная фраза, которую могла бы сказать обычная хозяйка дома.
  
  
  «Да, я здесь новенький», - сказал я. «И чертовски озабочен, дорогая». Я медленно ей улыбнулся. Я все еще собирался двигаться осторожно, но по другим причинам. Я больше не боялся пугать шлюху, но если это будет конкурс актерского мастерства, я смогу удержаться. На самом деле, когда мои глаза блуждали по дерзкой маленькой фигуре Линь Вана, я подумал, что это может быть приятное соревнование. Я повернулся к комоду и положил на него две десятки и пятерку. Затем я начала раздеваться, сняв сначала галстук.
  
  
  Я снял пиджак с Вильгельминой одним движением и сложил «Люгер» в пиджак, положив его на стул. За Линь Ван стояла большая двуспальная кровать, и мне было интересно, как далеко она зайдет со своей ролью. Я получил свой ответ, когда она подняла руки и стянула кимоно. Она стояла передо мной обнаженная, с круглой и высокой грудью с маленькими сосками, вызывая пикантное возбуждение. Она повернулась, взяла с крайнего стола пачку спичек и зажгла две урны с благовониями, по одной с каждой стороны кровати. Затем она легла на кровать, подняла ноги и двинулась наружу. Я подумал, не ошиблась ли моя оценка. Может, она все-таки была еще одной маленькой шлюхой.
  
  
  «Я думала, ты беспокоишься, большой парень», - сказала она, и меня снова поразил гнусавый тон ее голоса. Я решил, что она была намного привлекательнее, когда не разговаривала. Я опустился на нее и почувствовал, как ее ноги поднимаются и опускаются, трогая мои бедра. Я попытался поцеловать ее, но ее губы были плотной, закрытой линией, и она прижала мою голову к своей груди, выгнув спину и подняв соски ко мне во рту. Я вдохнул запах проклятого ладана, когда я коснулся губами ее груди, болезненно-сладкий запах, без которого я могла бы обойтись.
  
  
  Я глубоко потянул ее за грудь, и внезапно у нее появилось три, четыре, пять грудей, и на моих глазах появилась пленка. Я покачал головой и приподнялся на локтях, но фильм никуда не делся.
  
  
  Моя грудь была напряженной, сдавленной, и я пытался дышать носом, но это только ухудшало положение. Еще один глоток благовоний попал мне в ноздри, и мне показалось, что я кувыркаюсь в пространстве.
  
  
  Я протянул руку и почувствовал, как соскальзываю с кровати, и схватился за простыни, когда упал на пол. Смутно я увидел, как передо мной движется нечеткая обнаженная фигура, и все, что я теперь мог сделать, это попытаться вдохнуть и почувствовать запах проклятого ладана, и внезапно я осознал это и снова и снова сильно покачал головой. На мгновение оно прояснилось, и я увидел Линь Ван поблизости, наблюдающую за мной, ее обнаженное тело было ясно видно.
  
  
  Это был ладан, проклятый ладан. В нем что-то было, и я попытался нырнуть через край кровати, чтобы повалить его на пол. Мне удалось схватить его, и он рухнул, но другой на противоположной стороне кровати продолжал извергать дым. Я едва мог дышать и кашлял, опираясь на локоть, зная, что с каждым вдохом втягиваю все больше паров, но не в силах сдержаться. Я перекатился на пол и ударился головой о дерево изо всех сил. Она снова прояснилась, я увидел девушку поблизости и потянулся к ней, но она просто отошла.
  
  
  Почему проклятые благовония не подействовали на нее? А потом из смутных уголков своего разума я вспомнил сильную гнусность ее голоса и получил ответ. Носовые пробки с фильтрами. Маленькие, но эффективные пробки для носа, пропускающие только воздух в ее легкие и недостаточное количество благовоний для воздействия.
  
  
  Я перевернулся снова, и тогда мне показалось, что я плыву, растворяюсь в воздухе, и ужасное вращение в моей голове увеличивалось и усиливалось, пока я не потерял сознание.
  
  
  * * *
  
  
  Я отключился в темноте и проснулся в темноте. Сколько времени прошло, я не знал. Но в этой темноте не было ничего из того вращающегося, мягкого, удушающего качества, как у другой. Моя грудь болела, мои легкие были воспалены, и я был скручен и связан, как свинья. Я был внутри чего-то стеснен и связан, и когда я начал сосредотачиваться и ориентироваться, я понял, что мои ноги были подняты за мной и связаны в лодыжках. Мои руки были связаны за спиной, почти касаясь лодыжек. Я чувствовал шероховатость тяжелого брезентового мешка на своей коже и знал, что нахожусь в машине, когда мы, покачиваясь, поворачивали за угол.
  
  
  Моя куртка и брюки были засунуты в мешок вместе со мной, я понял, когда почувствовал их на голой коже моих ног. В доме на Дойер-стрит они не оставили никаких улик. Хьюго все еще был привязан ножнами к моему предплечью. Я почувствовал, как машина остановилась, и услышал шум, а затем меня подняли и бросили на землю. Было чертовски больно, и было трудно не шуметь. Меня трясло и подпрыгивало, когда мешок волочили по тому, что, должно быть, было булыжником.
  
  
  Я почувствовал, как меня подбрасывает в воздух. Когда я услышал всплеск и почувствовал потрясение, когда он ударился о воду, я понял, что произошло. Мешок бросили в реку. Но тяжелый мешок был плотно завязан, а плотная парусина была водонепроницаемой. У меня было несколько драгоценных секунд, но только несколько. Когда сумка опускалась, давление воды заставляло открывать верхнюю часть и хлестало меня. Несколько капель уже пробивались сквозь него.
  
  
  Я уронил Хьюго на ладонь, ухватившись за рукоять пальцами. Мне приходилось работать задом наперед, но я легко мог дотянуться до веревок, связывающих мои лодыжки. Это был обычный шпагат, и я глубоко вонзился в него, отчаянно рубя и надревая стилетом, чувствуя, как он быстро рвется. Но я тонул еще быстрее, и давление воды начало открывать верх. Внезапно шнурки наверху не выдержали, и вода хлынула в мешок. Я глубоко вздохнул, ударил еще раз и почувствовал, как щиколотки мои свободны. Это все, на что у меня было время. Я с Хьюго разорвал мешок по бокам, изо всех сил ударил ногой и оказался на свободе.
  
  
  Руки, все еще связанные позади меня, все еще сжимая Хьюго, я вылетел на поверхность на оставшемся дыхании. Я вылетел на поверхность как раз в тот момент, когда мои легкие вот-вот поддались. Сверкающие огни горизонта Нью-Йорка сверкали на мне в глубокой темноте ночи и реки. Я снова пнул ногой, перевернулся на спину и поплыл, пока я крутил Хьюго руками и разрезал веревки, все еще связывающие мое запястье. Это было медленно и сложно с такого неудобного угла, и мне пришлось вылететь и повернуться, чтобы остаться на плаву. Течение уносило меня, и я увидел, что они сбросили меня в реку примерно в квартале от залива. Если я не сниму эти проклятые веревки с запястий, паром выполнит свою работу.
  
  
  Я видел огни большого, движущегося в мою сторону, когда я снова и снова наносил удары по скользким, мокрым веревкам. Наконец они уступили дорогу. Я обнял, ухватился за Хьюго и поплыл к тому месту, откуда поднялся. Поверхность воды была маслянистой и грязной, и я плавал под ней. Однажды я поднялся на воздух, а потом снова нырнул.
  
  
  Внизу было темно как смоль, но мне повезло. Из-за задержанного воздуха холщовый мешок всплыл на поверхность воды, и я заметил его в десятке ярдов от меня. Я вытащил его, схватил и обнаружил, что моя куртка и брюки все еще были внутри. Что еще важнее, Вильгельмина была в кармане моей куртки.
  
  
  Я взял все в одну руку и поплыл к берегу, наконец зацепившись за сваи прогнившего пирса. Измученный, я цеплялся за сильное течение реки.
  
  
  После паузы я взобрался на деревянный пол. Надев мокрую одежду, я осторожно прошел по изрытому гнилому пирсу. Я соединю части позже. Прямо сейчас я хотел вернуться к Линь Ван.
  
  
  Но мне не повезло. Или у них все шло хорошо. Я только что сошла с прогнившего старого пирса на вымощенную булыжником набережную, когда увидел троих мужчин, стоящих у машины в нескольких футах от кромки воды. Они видели меня точно так же, как я их, и с тем дополнительным чутьем, которое приходит откуда-то откуда-то, я знал, что именно они бросили меня в реку Гудзон. Я знал это еще до того, как услышал этот вздох, увидел, как его глаза расширились от недоверия, а тело напряглось. Они поднялись по улице в ночную кофейню и только что вернулись к машине, один из которых все еще держал кусок сухаря, который жевал.
  
  
  «Иисус Христос! Я не верю!» - воскликнул один хриплым голосом. Два других закружились. Все трое какое-то время стояли ошеломленные, а затем двинулись за меня. Я увидел, что это не мальчики Сумо Сэма. Их наняли как головорезов, им платили за грязную работу и отсутствие вопросов. Я знал этот типаж, и он отличался от них всех. Я сунул руку в пиджак и накинул его на Вильгельмину. Пистолет был насквозь мокрым от реки. Я не мог рисковать, пытаясь его использовать. Лучше что-нибудь другое, чем осечка в решающий момент. Что-то еще было бежать, и я побежал, как кролик, мокрый кролик.
  
  
  Их шаги грохотали за моей спиной, пока я мчался по набережной. Впереди маячил большой темный закрытый грузовой пирс, и я направился к нему. Большая главная дверь была закрыта, тяжелая стальная дверь над головой. Но маленькая дверь сбоку была заперта неплотно. Я резко дернул за нее, она распахнулась, и я бросился в глубокую тьму огромного пирса. Ящики, бочки и ящики были громоздко сложены с обеих сторон. Я побежал глубже, а затем повернулся, давая глазам привыкнуть к почти черноте этого места. Я видел, как вошли трое головорезов.
  
  
  «Оставайся здесь», - услышал я один приказ. «У двери. Если он попытается выбраться, ты прибьешь его».
  
  
  Я исчез между высокими кипами мешковины. Я кое-что увидел - предмет с длинной ручкой, прислоненный к тюкам. Я поднял его и улыбнулся. Это был крюк для тюков ужасного вида. Двое других начали тщательный поиск среди ящиков и ящиков. Я потянулся и нащупал края тюков из мешковины. Каждую обматывали прочными полосками оцинкованной жести, по две в тюк. Я засунул пальцы внутрь первой полосы и подтянулся вдоль тюков. Зацепившись за тюк, я переместил хватку на следующий тюк и подтянулся вверх. Когда я был примерно в семи футах от земли, я повис, цепляясь за край тюка, обтянутого мешковиной, одной рукой ухватившись за жестяные полоски, а другой придерживая прессовальный крюк, вставленный в тюк. Содержимое представляло собой какую-то плотно упакованную мягкую продукцию.
  
  
  Я слышал, как внизу мужчины пробираются к тому ряду, за который я цеплялась. Один из них осторожно обогнул угол тюков с пистолетом в руке, вглядываясь в узкий коридор между ящиками и тюками. Я видел, как другой делает то же самое на другой стороне пирса. Тот, кто был на моей стороне, шагнул на несколько футов дальше в проход, в пределах досягаемости. Я вынул из тюка прессовальный крюк и быстро и аккуратно развернул его вниз. Жестокий крюк попал ему прямо под подбородок. Я услышал звук рвущихся костей и хрящей, и из его головы хлынул красный гейзер. На мгновение у него вырвался гортанный звук, а затем он безвольно повис, как кусок говядины со шкурой на мясном крючке. Пистолет выпал из его руки и с резким стуком упал на пол. Я отпустил тюковый крюк и упал на пол. Другой бежал с дальней стороны.
  
  
  Подняв пистолет, я встал на колени и дважды выстрелил. Оба выстрела поразили его, когда он вбежал в коридор. Он растянулся на полу передо мной, и я перешагнул через него и вышел на основную часть пирса. Двигаясь спиной к ящикам, я двинулся к двери. Третьего я не увидел в глубокой темноте. Он двинулся к стальной двери, и это обеспечило ему отличную защиту. Конечно, он слышал выстрелы и, не слыша ни звука от друзей, знал, что что-то пошло не так. Но у него была лучшая позиция. Если бы я хотел выбраться отсюда, мне нужно было добраться до этой маленькой двери, и он увидел бы меня, как я пытался это сделать.
  
  
  Вокруг стояли деревянные ящики. Рядом с ними стоял автопогрузчик, и внезапно я выбрался наружу.
  
  
  Упав на четвереньки, я подполз к автопогрузчику, залез внутрь и включил его. Я нажал на педаль газа, дернул руль, и он поехал, выкатившись под углом. Это сработало отлично. Он подумал, что я в нем, и начал стрелять, когда он катился по пирсу. Когда он стрелял, было просто провести линию на сине-серебряной вспышке его пистолета. Я поместил три выстрела в короткую линию, примерно в полутора дюймах друг от друга. Он вскрикнул и упал на землю. Я слышал этот звук раньше и знал, что он никуда не денется. Я отбросил пистолет. В любом случае в нем оставался только один выстрел. Выскользнув за маленькую дверь, я продолжил с того места, на котором остановился, направляясь к дому Линь Ван.
  
  
  Я поймал такси, и водитель, как хороший нью-йоркский таксист, заметил мою промокшую одежду, но ничего не сказал. Он высадил меня в квартале от Дойер-стрит, 777, согласно моим инструкциям. Я остался рядом с линией зданий и подошел к внешней двери. Я бросился вверх по лестнице и попытался открыть дверь. Она была заперт. Я позвонил в звонок, и снова дверь открыла пышная евразийская женщина. Я врезался в нее, сбив с пути, и мчался по коридору, через девушек в приемной и вверх по черной лестнице. Я слышал, как она кричала из-за своих двух головорезов, но я уже был на следующем этаже. Я ударил первую дверь справа, наполовину сбив ее с петель. Блондинка с большой грудью и маленький лысый мужчина поднял глаза с кровати, мужчина с испугом в глазах, блондинка с гневом.
  
  
  "Что за чертовщина?" - сказала блондинка.
  
  
  Я выбежал из комнаты.
  
  
  "Это рейд?" Я слышал, как мужчина сказал, а блондинка пробормотала что-то, чего я не уловил. Я попал в следующую дверь. На кровати с двумя китайскими девушками лежал здоровенный голый мужчина. Девочки упали с него, когда он резко выпрямился.
  
  
  «Извини», - пробормотала я, выбегая. Я увидел, как двое головорезов мадам поднимаются по лестнице, когда я врезался в третью комнату напротив. Там была китаянка со старым бородатым китайцем. Они оба что-то кричали. Я этого не понимал, но и не должен был. Смысл явился. Я повернулся и увидел двух головорезов. Я уклонился от удара одного и попал ему прямо в живот. Он согнулся пополам, и я резко ударил его об стену левой и вырвал его из кадра, ударив по шее сбоку. Он соскользнул на пол.
  
  
  Другой прыгнул мне на спину, его рука сжала мое горло. Я упал на колени и перевернул его через спину. Он с трудом поднимался на ноги, когда я подрезал его справа. Он попал ему в челюсть. Он отплыл назад, на шесть дюймов от пола, и врезался в следующую дверь. Она распахнулась, когда он упал в комнату.
  
  
  Весь шум взял свое. Китаец внутри уже был в штанах и хватал его за рубашку. Девушка все еще была в постели с широко открытыми глазами, испуганная. Я сбежал по лестнице и на полпути встретил мадам. Я схватил ее за лакированные взлохмаченные волосы, потащил на следующую площадку и прижал к стене. Она закричала от боли. Все было полно криков, криков и бега ног.
  
  
  "Где она, черт возьми?" Я крикнул.
  
  
  «Сумасшедший сукин сын!» - кричала она мне. "Я не понимаю, о чем вы говорите!"
  
  
  Я сильно ударил ее, и ее голова отскочила от стены.
  
  
  «Линь Ван», - сказал я. «Скажи мне, или я оторву твою гнилую голову». Я снова пристегнул ее, и она знала, что я имел в виду дело. Она была здесь слишком долго, чтобы не знать признаков.
  
  
  «На самом деле я ничего не знаю», - выдохнула она. Я держал ее за волосы и ударил ее головой о стену, чтобы развязать ей язык. «Они пришли сюда и заплатили мне много денег, чтобы она позволила ей пользоваться этой комнатой. Они сказали, что все, что мне нужно было сделать, это послать туда того, кто ее попросит. Это были хорошие деньги».
  
  
  «Любые деньги - хорошие деньги для тебя, сестра. Где она сейчас? Куда она ушла?»
  
  
  «Я не знаю. Она только что ушла. Пришли мужчины, и она ушла с ними».
  
  
  "Большой человек, огромный человек?" - спросил я.
  
  
  «Нет, двое мужчин обычного роста. Один китаец, другой белый», - ответила она. «Те же, что пришли и сняли у меня комнату».
  
  
  "Что-то еще?" - потребовал я. "Скажи мне, знаешь ли ты что-нибудь еще?"
  
  
  «Больше ничего нет», - сказала она, и я услышал, как в ее голосе быстро вернулась резкость. Я должен был помешать ей преодолеть свой страх. Я рванул ее вперед и бросил в комнату рядом с площадкой второго этажа. Я схватил ее и швырнул к стене. Она отскочила от него, и страх вернулся в ее глаза. «Я тебе все рассказала, - закричала она.
  
  
  «Я не верю тебе», - сказал я. «Я собираюсь превзойти тебя, просто чтобы помочь твоей памяти». Я схватил ее, и она тяжело сглотнула.
  
  
  «Подожди», - сказала она. «Они дали мне номер телефона. Они сказали, что я должен позвонить туда, если у мисс Ван когда-нибудь будут проблемы у меня дома». Она полезла в карман и вытащила скомканный листок бумаги. Я взял его и сильно толкнул ее в стену. Она
  
  
  говорила правду, я знал. Больше не было. Операция была такой, что больше ей ничего не сказали бы. Я вышел за дверь и сделал три больших прыжка по ступенькам. Достигнув первого этажа, я услышал, как она кричала мне вслед.
  
  
  «А что насчет всех неприятностей, которые ты здесь причинил, большой ублюдок?» - крикнула она. "Вы должны заплатить за это!"
  
  
  Я усмехнулся ей. - «Жалуйтесь в Better Business Bureau».
  
  
  Седьмая глава.
  
  
  Мне нужно было преобразовать номер телефона в адрес. Я позвонил в полицейское управление Нью-Йорка и, перебрав бесчисленное количество сообщений, подошел к комиссару. Я дал ему свой идентификационный номер.
  
  
  «Вы можете проверить меня в штаб-квартире AX в Вашингтоне», - сказал я. «Но мне нужен адрес, который совпадает с номером телефона, который я тебе дал, и быстро».
  
  
  «Мы вас проверим, хорошо», - сказал комиссар. Он дал мне специальный номер прямой линии. «Позвони мне через пятнадцать минут». Я повесил трубку и стал ждать в тени дверных проемов, моя одежда все еще была мокрой и потрепанной. Это были адски долгие пятнадцать минут, но когда я снова позвонил, в его голосе пропала настороженность. Он явно проверил с Хоуком.
  
  
  «Этот телефон находится в квартире 6-B на Девятой авеню, 159.
  
  
  Он спросил.- Вам нужна помощь?»
  
  
  Я подумал об этом на секунду. Обычно я бы сказал «да», но это была умная операция. Я не хотел никого пугать. «Я пойду один. Это мой лучший шанс».
  
  
  «Удачи», - сказал он решительно. Я повесил трубку, поймал такси и дал таксисту адрес.
  
  
  ; Когда мы приблизились к нему, я сказал ему притормозить и просто проехать мимо. Это был темный полуразрушенный многоквартирный дом, зажатый между двумя чердаками. На крыльце развалилась фигура в рубашке с рукавами.
  
  
  «Поверните за угол, и я пойду туда», - сказал я. Когда такси остановилось, я быстро обогнул чердак слева от многоквартирного дома. Я нашел переулок с ржавым железным забором. Перебравшись через забор, я нырнул в темноту узкого переулка и послал двух котов в бегство. Я переехал в заднюю часть многоквартирного дома. С спины свисали облезшие, заржавевшие пожарные лестницы. Я прыгнул, ухватился за нижнюю ступеньку нижней лестницы и подтянулся вверх. Поднимаясь, как кот-грабитель, я пошел на второй этаж. Я остановился у окна и услышал, как лает собака. Чувствуя себя вором, я поспешил на третий этаж. Окно там было приоткрыто, и, ухватившись обеими руками за расколотый деревянный подоконник, я осторожно и медленно поднялся. Я слышал дыхание изнутри и вошел в темную спальню.
  
  
  В постели у стены спал старик. Я тихонько прошел через комнату, открыл дверь в следующую комнату и вышел в коридор. Квартира 6Б находилась этажом ниже. Я заглянул через узкую деревянную лестницу и посмотрел вниз. В коридоре никого не было. Я спустился по лестнице и увидел свет из-под двери квартиры, которую хотел; он находился в начале площадки второго этажа.
  
  
  Холодная сталь Вильгельмины в моей ладони, я слушал и слышал шепот голосов внутри комнаты. Я как раз решал, повернуть ли ручку тихо или врезаться в дверь, когда раздался выстрел, один выстрел, небольшой, отчетливый взрыв. Это было похоже на револьвер 22 калибра, но я быстро принял решение.
  
  
  Я изо всех сил ударил дверь, и она распахнулась. Я стоял на коленях, согнувшись на полу, и увидел, как две фигуры исчезают в соседней комнате, направляясь к пожарной лестнице. Линь Ван была неподвижной фигурой в синем халате, лежащей на полу, с маленькой аккуратной дырочкой в ​​центре ее лба. Когда я ворвался, двое мужчин оглянулись и увидели, что один китаец, а другой белый. Белый человек остановился, попытался вытащить пистолет, а затем прыгнул назад, когда в него врезались тяжелые 9-мм пули Вильгельмины.
  
  
  Я бросился в соседнюю комнату, перепрыгивая через его искривленное тело. Китаец поставил одну ногу на подоконник, и я увидел блеск пистолета в его руке.
  
  
  «Держи, или я убью тебя», - сказал я, хотя это было последнее, что я хотел сделать. Пистолет в его руке был наполовину поднят, и он застыл на месте, одна нога вылетела из окна, одна нога внутри. «Не двигайся», - сказал я. «Просто брось пистолет».
  
  
  Он долго смотрел на меня, а затем, внезапно взмахнув запястьем, повернул пистолет и отстрелил себе голову, по крайней мере, большую ее часть. Он держал в руках полицейский револьвер 38-го калибра. Пуля врезалась ему в лицо почти в упор, его голова взорвалась красным потоком, когда он упал обратно в комнату.
  
  
  "Сукин сын!" Я выругался, запихивая Вильгельмину обратно в карман куртки. Я вышел в гостиную, где лежала Линь Ван с мирным видом. Рядом с ее рукой лежало полдюжины пятидесятидолларовых купюр. У меня было три трупа и никаких ответов, но даже после смерти двое мужчин сказали одно. Это были профессионалы, целеустремленные, обученные профессионалы с суицидальной реакцией, которая приходит только с Востока. Китайцы не рисковали, что его могут заставить что-либо разгласить. И он одержал над мной своего рода победу.
  
  
  Кошелек Ван стоял на маленьком столике рядом с лампой. Я перевернул его, и из него выпала обычная смесь шпилек, губной помады, мелочи и носовых платков - вместе с двумя маленькими компактными пробками для носа. Я покрутил их в руке на мгновение, а затем бросил обратно на стол. Здесь нечего было искать. Я вышел и спустился по лестнице. Я шел по улице, когда услышал вой сирен полицейской машины, приближающийся к многоквартирному дому позади меня. Я заметил, что шезлонг с рубашечными рукавами взлетел. Увидев небольшой треугольный парк, длиной не более квартала, я сел на одну из безлюдных скамеек. У меня все еще не было ответов, которые я хотел, и ужасное беспокойство все еще бушевало во мне. Но некоторые вещи теперь не вызывали сомнений, и я начал складывать части вместе, сидя там один. Я бы позвонил Хоуку, но я хотел собрать как можно больше, прежде чем это сделаю.
  
  
  Все это было подстроено, чтобы втянуть меня в это и убить. Первоначальный звонок поступил от нашего друга-сотрудника Чан Ли. Я хмыкнул. Кооператив, задница моя!
  
  
  Я провел около получаса, размышляя, а затем позвонил Хоуку. Он все еще был в офисе. Когда я вкратце рассказал ему о случившемся, он должен был согласиться с тем, что китайская разведка отметила меня за убийство.
  
  
  «Но будь я проклят, если узнаю почему, Ник, - сказал он мне. «За исключением того, что они уверены, что это странная компания. Вы знаете, что они только что сделали? Они отказались от участия в Мировой конференции лидеров! Они не собираются участвовать в ней».
  
  
  "Они ушли?" - воскликнул я. «Конференция должна открыться завтра утром? Это странное замечание, хорошо».
  
  
  «Они внезапно заявляют, что у Мао и его сотрудников не было времени подготовиться к надлежащему участию», - сказал Хоук. «Теперь это чистая чушь и самая проклятая причина вытащить шляпу в последнюю минуту».
  
  
  Хоук на мгновение остановился. «Все это не имеет особого смысла. Послушайте, я буду в Нью-Йорке через пару часов. Мы используем этот старый коричневый каменный дом на восточной сорок пятой улице в качестве полевой базы во время конференции. Чарли Вилкерсон сейчас там. Продолжайте. кончил, отдохни, скоро увидимся ".
  
  
  Это была долгожданная идея, и когда я направился к адресу, который он упомянул, я подумал, нет ли какой-то реальной связи между уходом красных китайцев с конференции и попыткой Чун Ли убить меня. Когда они ушли, в сотрудничестве не было необходимости, но у него все еще была прекрасная возможность. Он мотал наживку, на которую он знал, что я пойду и отомщу. Это могло все объяснить.
  
  
  Я ускорил шаг, поймал такси и направился к каменному зданию на краю Первой авеню, откуда открывался вид на огни Ист-Ривер. Вилкерсон отправил меня в комнату, чтобы я немного поспал, и отдал мою одежду портному на всю ночь для глажки. Я проснулся через несколько часов, когда прибыл Хоук. Он все еще выглядел усталым и измученным, и я надел свежевыглаженную одежду, чтобы присоединиться к нему за кофе в прихожей на первом этаже.
  
  
  «У них должна быть причина внезапно вести себя так, как будто конференция была…» Я позволил фразе повиснуть на этом незаконченном и увидел, как глаза Хоука потемнели, когда они встретились с моими.
  
  
  «Ты собирался сказать« заражена », - сказал он очень медленно. "Нет." Он безуспешно пытался убедить свои слова. «Нет, этого не может быть».
  
  
  «Это не только могло быть, но и есть», - сказал я, вставая со стула, меня охватило холодное возбуждение. Все недостающие кусочки внезапно встали на свои места.
  
  
  «Вы думаете, что вирус предназначен для использования против Всемирной конференции лидеров», - категорично заявил Хоук.
  
  
  «Это должно быть так», - сказал я. «Это объясняет все - попытку Чон Ли помешать мне вернуться с Карлсбадом. Не то чтобы он боялся, что Карлсбад мог раскрыть, где он спрятал X – V77. Он боялся, что Карлсбад расскажет, в чем состоял план».
  
  
  «Вы думаете, что китайские красные работают с японцами Карлсбада?» - спросил Хоук.
  
  
  «Нет, я так не думаю», - ответил я. «Но они увидели, что перед ними открылась прекрасная возможность, и решили воспользоваться ею. Каким-то образом, перед битвой на ферме, они узнали о плане Карлсбада. Может быть, они слышали, как он и другие обсуждали это, когда они подкрались к ним Затем в драке Карлсбад был убит выстрелом в голову, и остальные сбежали. Чун Ли знал, что они продолжат выполнять план. Когда я прибыл, у него была готовая история для меня. Остров проглотил ее, не моргнув глазом ".
  
  
  «Я тоже», - тихо сказал Хоук.
  
  
  «Это было разумно», - ответил я.
  
  
  «Они убивают всех важных людей, занимающих руководящие должности в мире», - сказал Хоук. «Одним точным ударом, ведь они все вместе на конференции».
  
  
  «За исключением красных китайцев», - напомнил я ему. «Их там не будет. Их люди будут живы и здоровы. Когда X – V77, наконец, убьет всех остальных лидеров, во всем мире возникнет вакуум гигантских размеров, вакуум, в котором они смогут двигаться как угодно. они хотели ".
  
  
  «Вы должны отменить конференцию, прежде чем она откроется завтра утром», - сказал я.
  
  
  Хоук посмотрел на меня, как будто я потерял рассудок
  
  
  "Невозможно!" - отрезал он. "Ее нельзя отменить сейчас. Конечно, не потому, что у нас есть теория, какой бы хорошей она ни была. Вы видите, как мы убеждаем всех этих людей в этой фантастической штуке? И вы видите, к чему это приведет на голову Америке? Кроме того, из-за чистой механики отменить это невозможно. Все зашло слишком далеко, чтобы останавливаться ».
  
  
  Он был, конечно, прав, и меня внезапно прошиб озноб. Слушая плоский монотонный голос Хоука, я задавался вопросом, действительно ли он верит в то, что говорит. Он пытался успокоить меня или себя?
  
  
  «Знаете, они не могут этого сделать, даже если они придут, чтобы попытаться», - сказал он. «На территории Организации Объединенных Наций и прилегающих районах будет самая большая концентрация сил безопасности, когда-либо собранных в одном месте»
  
  
  Он открыл портфель своего атташе и нарисовал карту территории Организации Объединенных Наций. < ЦРУ занимается проверкой допуска всех и всех изнутри. Им помогает сотрудники службы внутренней безопасности Организации Объединенных Наций. Их дополняют тщательно проверенные частные полицейские агентства. Агенты ФБР и Казначейства обеспечивают безопасность внутри Скупщины Сам зал. У семи входов в Зал собраний мы разместим наших людей, которые будут сканировать каждого, кто входит, высматривая всех, кто может попытаться проникнуть внутрь с поддельным разрешением. Конечно, они заметят кого-нибудь размером с карлсбадского японца. Я бы тоже получил двух его приятелей нормального роста. Ник, ты же знаешь, какие у нас зоркие глаза ".
  
  
  Я кивнул. Это было достаточно правдой, но беспокойное, острое чувство, которое я испытывал в себе последние несколько дней, снова вернулось. Хоук нарисовал карандашом все восемнадцать акров территории ООН.
  
  
  «Снаружи полиция Нью-Йорка заполнила весь район», - сказал он. «Они вытащили лишних мужчин из каждого района. Все выезды отменены. Первая авеню, Сорок Вторая улица и Сорок восьмая улица кишат полицейскими в униформе и штатском. Вдоль Ист-Ривер будут патрулировать полицейские катера и им будут помогать два патрульных катера береговой охраны. Он плотно прикрыт во всех возможных местах. Они не смогли бы подойти достаточно близко, чтобы открыть флакон в Зале собраний, если бы они выстрелили в него из ракеты.
  
  
  "Тебе это все еще не нравится, а, Ник?" - прокомментировал Хоук. «Честно говоря, я не думаю, что они покажутся, и если они это сделают, они увидят, что им не пройти».
  
  
  «Они покажут», - пробормотал я. «Они должны это сделать, даже если это только неудача. Это их шанс, их единственный шанс»,
  
  
  «Хорошо, - мрачно сказал Хоук. Это все еще твой ребенок. Я никуда тебя не назначу. Вы играете как хотите. Вот ваши документы о допуске к внутренней безопасности. Они позволят вам отправиться в любую точку территории Организации Объединенных Наций ".
  
  
  "Есть ли шанс, что Карлсбад может заговорить?" - спросил я, взяв маленькую карточку и значок.
  
  
  Хоук покачал головой. «Он тонет. Пульс слабее, сердцебиение замедлилось».
  
  
  «Черт! Во сколько завтра конференция начнется?»
  
  
  «Ровно в десять утра Папа откроет конференцию короткой молитвой», - сказал он. «Президент Соединенных Штатов будет следовать, приветствуя гостей».
  
  
  Хоук ушел. Я заметил телефон в одной из комнат и позвонил мне домой. Он прозвенел только один раз, и голос Риты ответил взволнованно.
  
  
  "Где ты?" - сразу сказала она. "В аэропорту?"
  
  
  «Я все еще в Нью-Йорке», - сказал я. Даже по телефонному проводу я чувствовал, как она замерзает.
  
  
  «Я не знала, что ведение дел занимает так много времени», - сказала она.
  
  
  Я усмехнулся. «Это не всегда, но на этот раз у меня было много дел. Я вернусь завтра».
  
  
  «Я подожду», - сказала она внезапно мягким голосом. «Намного дольше, если придется. Будь осторожен, Ник».
  
  
  Я повесил трубку и понял, что звонил не только для того, чтобы сказать ей это. Мне нужно было поговорить с ней, странная, внезапная потребность, почти предчувствие, что, возможно, у меня никогда не будет другого шанса. Я вернулся в маленькую комнату и лег на узкую кровать, чуть больше раскладушки. Время для размышлений, для размышлений, для беспокойства прошло. Время действовать было близко.
  
  
  Я заставил себя закрыть глаза и заставил себя заснуть, отбросив все мысли, кроме потребности в отдыхе. Я изучил эту технику много лет назад. Это проработало несколько часов.
  
  
  * * *
  
  
  Я проснулся, когда настал рассвет, и быстро оделся. Город был спящим гигантом, все еще покрытым серым грязным одеялом. Я медленно прошел через Первую авеню к зданиям Организации Объединенных Наций.
  
  
  Я не сделал ни одного шага по проспекту, когда на меня сошлись шестеро лучших детективов Нью-Йорка. Мне пришлось показать пропуск еще пять раз, прежде чем я наконец попал в главное здание. Я должен был признать, что это была хорошая охрана, и, возможно, Хоук был прав. Но я все время вспоминал, как тщательно охраняется завод в Камберленде, где все началось.
  
  
  Я взглянул на часы. Шесть часов. Через четыре часа мир сделает первый шаг на пути к настоящему международному сотрудничеству - или враг, против которого нет защиты, сокрушит его лидеров. Я начал неспешную прогулку по всей территории Организации Объединенных Наций, начиная внутри его стен и переходя с этажа на этаж.
  
  
  Я все еще искал, все еще проверял, все еще пытался найти какую-нибудь дыру, поскольку здание оживало все больше и больше людей - обычных делегатов ООН, специальных делегатов, важных специальных гостей, орды и толпы газетчиков и телевизионщиков, все с зазоры, все тщательно проверено. У семи входов в Зал собраний я видел, как наши люди смешались с полицией и охранниками ООН, их глаза метались с лица на лицо, проникая в каждого, кто подходил к ним. С одной стороны я увидел Хоука, стоящего рядом с капитаном полиции, и подошел к нему.
  
  
  «У кого есть разрешение сюда сегодня утром?» Я спросил. Капитан полиции посмотрел на длинный список в руке.
  
  
  "Помимо журналистов, гостей и делегатов, только тщательно отобранные и проверенные сотрудники банкетного оборудования, которое снабжает ООН скатертями, салфетками и оборудованием для этих огромных обедов. Один грузовик с людьми в нем привезет необходимое припасы для дела ".
  
  
  «И мужчины были очищены и проверены, вы говорите, - повторил я.
  
  
  «Тщательно», - сказал капитан. «На их пропусках тоже есть их фотографии».
  
  
  «На всех проходах в Камберленде тоже есть фотография», - пробормотал я.
  
  
  Глаза Хоука замерцали. «И ни один посторонний не взломал Камберленд, Ник, - тихо сказал он. «Это был Карлсбад, помните, надежный внутренний человек».
  
  
  Я кивнул и поплелся прочь. Надежный внутренний человек. Может ли Карлсбад иметь здесь его, внутри, работать с ним? Могло ли напряжение быть передано этому человеку? Тогда безопасность мира не будет иметь значения. Это была возможность, но я должен был отказаться от нее. Принять это означало пойти домой и забыть обо всем. Невозможно было проверить всех, кого уже допустили.
  
  
  Я взглянул на часы. Девять часов. Я увидел пустую телефонную будку и проскользнул внутрь. Я позвонил в больницу Уолтера Рида и спросил о Карлсбаде. Он все еще был в коме, и его сердцебиение продолжало слабеть. Я положил трубку и спустился по лестнице, подальше от возбужденного гудящего шума толпы. Я должен был успокоиться. Я ничего не придумал. Безопасность была потрясающей.
  
  
  Я остановился на первом этаже и наблюдал, как прибыл президент Соединенных Штатов в окружении сотрудников секретных служб, полиции Нью-Йорка и охранников ООН. Я взглянул через главный вход и увидел больше униформы, чем что-либо еще. Одни мужчины стояли на постах, другие передвигались взад и вперед, циркулируя в толпе. Ее Величество королева Англии вошла в здание милой, уравновешенной фигурой. Следующими были русские, невозмутимые, с неподвижными улыбками. Я снова увидел с ними огромное количество полицейских и охранников.
  
  
  Может быть, Хоук все-таки был прав. Что он сказал, спросил я себя. Они не смогли бы подойти достаточно близко, чтобы открыть флакон в Зале собраний, если бы они выпустили его из ракеты. Замечание застряло в моей голове, ожидая, что я снова его рассмотрю. А потом внезапно застыла на месте, волосы на затылке встали дыбом. Может, им и не нужно было ни в сам зал, ни в ракете. Все, что им было нужно, - это что-то столь же эффективное. Я подумал о том, что мне сказали о свойствах X – V77. В отличие от некоторых штаммов, требующих личного контакта, он был на сто процентов эффективен в воздухе. Все, что нужно было сделать людям Карловых Вар, - это освободить его в Зале собраний.
  
  
  Мои часы показывали девять тридцать пять. Я повернулся и побежал вниз по лестнице, мимо первого подвала с рядами папок и кабинетов, мимо второго и вниз в третий, где длинные ряды труб тянулись вдоль узких коридоров. Я посмотрел в самый длинный коридор и увидел в дальнем конце ремонтника. Я позвал его и побежал. Он ждал, наблюдая, как я мчусь к нему.
  
  
  Восьмая глава.
  
  
  Я, конечно, тогда этого не знал, но в этот момент на углу Третьей авеню и Пятьдесят первой улицы загорелся красный свет. Фургон с закрытыми панелями Superior Banquet Supply Company остановился. Двое мужчин в такси наблюдали за парадом мини-юбок, пересекающим перекресток. Когда двери их грузовика были распахнуты, у них не было времени сделать больше, чем открыть рты, прежде чем они были убиты.
  
  
  По одной пуле было выпущено из ружей с глушителями. Двое мужчин, оба с Востока, прыгнули в грузовик, оттолкнули тела и двинулись в путь, когда загорелся зеленый свет. Они быстро свернули на Третью авеню, а затем на следующем углу и остановились перед заколоченным зданием, которое планировалось снести. Огромный мужчина, движущийся на удивление быстро для своего роста, открыл заднюю часть грузовика и втиснулся внутрь.
  
  
  Тем временем двое других открыли дверь между водительским отсеком и задней частью автомобиля. Они затолкали двух мертвецов и забрали у них удостоверения личности. Вытащив фотографии из пластиковой крышки, они заменили их фотографиями самих себя. Все это заняло шесть минут, включая ожидание у светофора.
  
  
  Грузовик et Supply Company снова двинулся в путь в ООН.
  
  
  Их остановили у первой очереди полиции, показали удостоверения и пропустили. Их останавливали еще дважды, и каждый раз полиция сравнивала фотографии с пассажирами грузовика и передавала их дальше.
  
  
  Они медленно подъехали к боковому служебному входу в здание Ассамблеи и вышли. В задней части грузовика опустили небольшую металлическую рампу, и по ней катили огромный закрытый ящик. В ящике лежал полный запас свежего постельного белья, скатертей, кухонных полотенец и других банкетных принадлежностей. И еще одно. Они вышли из грузовика и вкатили огромный ящик в ООН, спустившись по пандусу в подвал.
  
  
  Незадолго до того, как все это произошло, я связался с обслуживающим персоналом и потребовал показать его пропуск. Он показал мне это, и все было в порядке.
  
  
  Я спросил его. - «Где система вентиляции, ведущая в Актовый зал?» «Это должно быть где-то здесь».
  
  
  «В конце коридора поверните направо», - сказал он. «Вы увидите воздуховоды. Они экранированы, четыре из них, два сверху и два снизу. Почему там что-то не так?»
  
  
  «Еще нет», - сказал я, мчась по коридору. "Еще нет." Я обогнул угол и помчалась по следующему коридору. Воздуховоды были на месте, экраны на месте, и я посмотрел на небольшую металлическую табличку под ними.
  
  
  «Вентиляционная система в актовом зале», - гласило сообщение. «Управление вентилятором в котельной №3».
  
  
  Я приложил ухо к экранам и услышал звук поднимающегося вверх воздуха. Два воздуховода направляли свежий воздух вверх, а два - обратно вниз. Это было идеальное место. Все, что им нужно было сделать, - это открыть пузырек в канал, и через несколько секунд смертоносное химическое вещество попадет в Зал собраний.
  
  
  Я прошел до конца коридора. Там был небольшой коридор, который вел к пожарному выходу. Я пробовал. Дверь была заперта снаружи, но открыта из коридора. Я вернулся, миновав ряды труб на уровне головы, и повернул за угол, ведущий в главный коридор. Я вернулся туда, где встретил обслуживающего персонала. Не было ни дверных проемов, ни других коридоров. Любой, кто достигнет каналов, должен будет пройти этим путем. Сопровождающий ушел, а я занял позицию на углу.
  
  
  Я взглянул на часы. Девять пятьдесят пять. В зеленом, золотом и синем Зале Ассамблеи вот-вот должна была начаться Мировая конференция лидеров. «Может, все пройдет без проблем», - пробормотал я про себя.
  
  
  Я услышал звук примерно тогда же. Я поднял глаза и увидел двух мужчин, толкающих на колесах большой закрытый деревянный ящик. Они двинулись ко мне по коридору, и я прочитал буквы на боку на колесном ящике: «Принадлежности для первоклассных банкетов».
  
  
  «Подожди», - сказал я, когда они подошли ко мне. «Давайте посмотрим на ваши карты допуска». Двое мужчин вручили мне свои карты. Фотографии соответствовали им. Я вспомнил, что сказал капитан полиции о снаряжении, которое принесет банкетные принадлежности.
  
  
  «Давай, - сказал я. Они кивнули и продолжили толкать свой огромный ящик на колесиках по коридору. Я отвернулся, чтобы не сводить глаз с другого конца коридора, как вдруг кое-что понял. Не было никакой чертовой причины для того, чтобы здесь были припасы для банкета. В этом районе не было даже прачечной.
  
  
  Я развернулся в тот момент, когда один из мужчин выстрелил, и я услышал глухой приглушенный звук глушителя. Я был бы мертв, он выстрелил бы в спину, если бы я не повернулся. Как бы то ни было, выстрел попал в Вильгельмину, которая лежала в кобуре под моей курткой. Его сила отбросила меня назад и ужасно больно, когда тяжелый Люгер попал мне в ребра. Он выстрелил еще раз, когда я падал, выстрел попал мне в висок, и я почувствовал острую, жгучую боль. Я лежал там, чувствуя, как волны тьмы пытаются приблизиться ко мне, и теплая струйка крови течет по моему виску. Они решили, что сделали это, и продолжили.
  
  
  Я лежал, зажмурив глаза, стиснув зубы, снова борясь с темнотой. Это был выстрел, который сморщил мой висок и нанес ущерб. Я приподнялся на локте, увидел, как крутится серо-белый коридор, и покачал головой. Он перестал вращаться, и я поднялся на ноги. Я проверил Вильгельмину. Пуля ударила по спусковому крючку и защелке, выкрутилась и зажала оба. Вильгельмина пока не станет стрелять.
  
  
  Я быстро двинулся вперед на подушечках ног. В этих бесплодных коридорах будет чертовски мало места, чтобы спрятаться, а они уже завернули за угол. У меня все еще были в кармане те модные носки, которые подарил мне Стюарт. Но если я зажгу их и взорву троих, X – V77 пойдет вместе с ними, взорвавшись взрывом прямо в вентиляционную систему. Итак, у меня было красивое оружие, которое я не мог использовать, и пистолет, который я не мог стрелять. И время вышло.
  
  
  Меня охватила сильная ярость. Они бы не вылили этот проклятый пузырек в канал. Ни сейчас, ни после всего этого. Чун Ли не хотел сидеть сложа руки и наслаждаться торжеством своего хитрого ума. Я включил скорость, и когда я врезался в угол и облетел его.
  
  
  Огромный приятель Карлсбада -японец выходил из большого деревянного ящика с пузырьком в руках; третий мужчина помогал ему.
  
  
  В одной руке у меня была Вильгельмина, а в другой - Хьюго. Когда я врезался в стену, я швырнул стилет в того, у кого в руках был экран. Лезвие вошло в его висок. Он напрягся, а затем смялся, и экран упал на него. Вильгельмина пролетела в воздухе и поймала второго ублюдка прямо ему в лоб. Он упал на спину, когда кровь хлестала из сильной раны. Гигантский японец на мгновение застыл, все еще стоя одной ногой в деревянном ящике. Я отправился за него, и он пришел мне навстречу. Когда я бросился, он швырнул пузырек в открытый вентиляционный канал. Вспоминая свои футбольные дни в колледже, я крутился, переворачивался и прыгал вверх и назад одновременно.
  
  
  Я почувствовал, как мои пальцы сомкнулись вокруг пузырька, когда он летел по воздуху, и, когда я упал, я схватился за него, удерживая его от себя. Моя голова ударилась о бетонный пол, и на мгновение я увидел звезды. Японец ударил меня ботинком в грудь. Я почувствовал, как у меня перехватило дыхание от боли, но я откатился, все еще сжимая пузырек над головой. Я не мог позволить ему заполучить это в свои огромные руки. Он был на мне сверху, весь его триста двадцать пять фунтов, тянулся за пузырем. Моя рука все еще была над моей головой. Я открыл его, позволил флакону скатиться по полу и своими пальцами отправил его по коридору.
  
  
  Японец выругался, и я почувствовал, как его вес снизился, когда он начал нырять за пузырьком. Обернул обеими руками дубовую ногу и скрутил. Он тяжело упал на одно колено, когда от него вырвался хрип от боли. Я ударил его плечом, и он упал в сторону. Он откатился и потянулся за пузырьком, лежащим в пределах досягаемости у другой стены.
  
  
  Моя нога попала туда первой, изо всех сил упав на его пальцы. Он закричал от боли и автоматически отдернул руку. Я уперся пальцем в пузырек и отправил его дальше по коридору, надеясь, черт возьми, он не сломается. Великан был на ногах и бросился на меня. Я знал, что лучше не пытаться встретить этот человеческий локомотив лицом к лицу. Я повернулся и получил только часть его стремления. Этого было достаточно, чтобы ударить меня об стену с такой силой, что я почувствовал, как дрожат мои кости. У него была доля секунды, чтобы решить, идти ли за мной или за флаконом. Верный своей миссии, он пошел за флаконом. Когда он промчался мимо меня, я выставил ногу, и он упал на пол, и здание затряслось. Я ударил его еще одной ногой в челюсть, он перевернулся и моргнул. Он видел, что ему придется забрать меня, прежде чем он получит пузырек. Я позволил ему встать на одно колено и замахнулся, ударив его идеальным ударом по кончику челюсти. Его глаза пересеклись, и он упал навзничь, но только на мгновение. Одних людей это могло бы убить, а большинства других. Но этот парень снова вставал на ноги.
  
  
  Но часть силы из него вынули. Я снова замахнулся и резким, рубящим ударом открыл двухдюймовую рану над его правым глазом. Я последовал за ним направо, и он вовремя повернул голову, чтобы не попасть в челюсть. Он задел его широкую плоскую скулу, и я почувствовал, как она сломалась. Он опустил голову и прыгнул вперед. Я пытался увернуться, но не смог. Его огромные руки обвились вокруг моего тела, и я сразу почувствовал силу этого человека как медведя гризли. Опустив голову, он прижался к моей груди, потянув вперед за талию. Я почувствовал, что мои ребра вот-вот сломаются. Мои руки были прижаты к бокам, и я не мог разорвать его хватку.
  
  
  Я резко и быстро поднял колено, ударив его в пах. Я почувствовал, как он задохнулся от боли, и меня швырнуло через коридор в стену. Я отскочил от него и упал на пол. Боль взяла свое, но она также привела его в дикую ярость. Он нырнул и налетел на меня. Падение здания на меня не могло быть хуже. Мое дыхание прервало меня в одном сильном порыве, и боль пронзила все части моего тела. Он встал, но я смотрела сквозь завесу серости, пытаясь отдышаться. Я почувствовал, как его огромные руки схватили меня за шею, и меня подняли, как ребенка, и снова ударили о стену. На этот раз серость стала черной, и я едва осознал, как упал на пол.
  
  
  Я покачал головой, действуя исходя из автоматических рефлексов и переживаний, исходящих из прошлого. Я глубоко вздохнул и снова покачал головой. Занавес поднялся. Это была всего лишь секунда или две. Но здоровяк повернулся к пузырьку. Сосредоточившись, я увидел, как он поднял его и побежал с ним к открытому вентиляционному отверстию, направляясь ко мне. Я был на расстоянии вытянутой руки от мертвеца, Хьюго торчал из виска. Я протянул руку, схватил стилет, вытащил его и швырнул из положения лежа, поскольку гигантский японец был менее чем в шаге от воздуховода.
  
  
  Он ударил его в левую сторону, и я увидел, как он глубоко вошел в огромное пространство плоти. Он ахнул, остановился и пошатнулся. Его лицо исказилось от боли, он протянул левую руку и вытащил стилет. Это заняло всего секунду, но секунда
  
  
  все, что мне было нужно. Я был на ногах и нырнул за ним. Когда он выдернул лезвие из своего тела, я попал в правую. Он отшатнулся, и я выхватил пузырек у него из рук. Я пригнул его руку, когда она повернулась, чтобы схватить меня, и нанес резкий апперкот. И снова он попятился.
  
  
  Я наклонился и поднял Хьюго. Он вышел вперед, и я присел, держа пузырек в одной руке, а Хьюго - в другой. Он нырнул за флаконом. Я поднял стилет короткой дугой и разрезал его горло. Вспыхнула красная линия. Он поднял одну руку к горлу, полуобернулся ко мне, потянулся ко мне и упал на одно колено. Он начал вставать, затем упал на бок, и я споткнулся о стену.
  
  
  Все мое тело тряслось и пульсировало, и я тяжело дышал. Я посмотрел на тонкий флакон в руке, крепче сжал его пальцами и надолго прислонился к стене. Затем, по-прежнему опираясь на стену, я медленно двинулся обратно по коридору. Я осторожно поднялся по лестнице.
  
  
  Я остановился, когда добрался до основного этажа, и вышел в вестибюль, окровавленный, в синяках, избитый. Копы набросились на меня, но я поднял пузырек.
  
  
  «Легче, ребята», - сказал я. Я посмотрел на большие часы у противоположной стены. Было четыре минуты одиннадцатого. Только что закончилась вступительная молитва Папы. А Карлсбад только что умер в больнице Уолтера Рида. Вот только тогда я не знал о Карлсбаде.
  
  
  «Доставьте мне Хоука, AX, за пределы Актового зала», - сказал я с усилием, прислонившись спиной к стене и внезапно почувствовав себя очень усталым. Когда Хоук спустился, он взглянул на пузырек в моей руке, и его губы сжались. Я передал ему.
  
  
  «Они чуть не попали в воздуховоды кондиционирования. Скажите им в Камберленде, чтобы они не потеряли его снова», - сказал я.
  
  
  «Я сделаю это», - тихо сказал он. "Вы хотите доложить мне сейчас?"
  
  
  «Завтра», - сказал я. «Я собираюсь сесть на самолет и вернуться в Вашингтон».
  
  
  «Сначала умойся», - сказал он. «Аккуратность - часть того, чтобы быть агентом AX». Я посмотрел на него и увидел слабый огонек в его глазах. «Я рад, что вы не верите мне на слово», - добавил он. Я хмыкнул. Это был его способ сделать комплимент.
  
  
  Я вышел из здания и снова посмотрел на символ мирового сотрудничества. Я был лишен всех эмоций, как человек, перебравшийся через край ада. Только два человека знали, насколько тесным было мировое сотрудничество к мировой катастрофе. Но теперь я позволил сиять победе в моих глазах. В Пекине Чун Ли скоро узнает, что каким-то образом где-то его сообразительность потерпела неудачу, и, не будучи на самом деле уверенным, он узнает, что я сыграл свою роль в этой неудаче. Мы встретимся снова, он и я, так или иначе.
  
  
  Я вымылся в коричневом доме, который мы использовали во время конференции, а затем сел на шаттл до Вашингтона.
  
  
  Риты не было дома, когда я пришел к себе домой, и я приготовил для нас бурбон, когда она вернулась с продуктами. Она уронила сумки и полетела ко мне на руки. Ее губы были сладкими и теплыми и напоминали обо всех хороших вещах. Я рассказал ей, что случилось, и она рассказала мне о смерти своего дяди. Когда мы начали вторую порцию напитков, она бросила на меня глубокий задумчивый взгляд.
  
  
  "А что теперь происходит с X – V77?" спросила она.
  
  
  «Это возвращается в Камберленд».
  
  
  Она сказала. - "А что происходит с вопросами моего дяди?" «Они все еще правы, вы знаете. На них все еще нет ответа. Продолжаем ли мы создавать и накапливать бактерии, от которых у нас нет защиты? Продолжаем ли мы рисковать убить миллионы людей?»
  
  
  «Я не отвечаю на вопросы», - сказал я. «Я только что тушил пожары. Я не могу ответить, стоит ли нам делать спички, которые зажигают огонь».
  
  
  "Это должно быть так?" спросила она.
  
  
  «Да», - сказал я ей. «Это подходит для меня. Те ответы, которые вы хотите, не мне давать».
  
  
  "Думаю, что нет", - сказала она. Она наклонилась вперед, и ее губы нашли разум. Мой большой палец ласкал маленькие мягкие кончики ее груди. Это был тот пожар, который я хотел потушить.
  
  
  
  
  
  
  
  
  
 Ваша оценка:
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список
Сайт - "Художники" .. || .. Доска об'явлений "Книги"